Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата
15/03/2007
ПРОТОКОЛ №24
На 15 март 2007 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007 г., приета с Решение на Министерски съвет № 90 от 14.02.2007 г., № 702-00-8, внесена от Министерски съвет на 14.02.2007 г., в частта за “Култура и аудиовизия”.
На заседанието присъстваха: Ина Килева– заместник-министър на културата и Емил Бехар – парламентарен секретар на Министерство на културата
Заседанието на Комисията по културата започна в 15,10 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Откривам заседанието на Комисията по културата. Имаме кворум.
Предлагам на вашето внимание една точка в дневния ред – разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007 г., приета с Решение на Министерски съвет № 90 от 14.02.2007 г., № 702-00-8, внесена от Министерски съвет на 14.02.2007 г., в частта за “Култура и аудиовизия”.
Имате ли други предложения към така предложения дневен ред? – Няма.
Моля, който е съгласен да гласува. Единодушно се приема с 9 гласа “За”. Благодаря ви.
Колеги, на основание член 105, алинея 4 от Конституцията, когато участва в разработването и приемането на актовете на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия. Ние сме в тази хипотеза и като член вече на Европейския съюз Народното събрание трябва да бъде информирано от Министерския съвет за програмата през 2007 г. под немското, словенското и португалското председателство в приоритетните политики, които са формирани от тях в рамките на общността, и ние трябва да упражним своя контрол върху изпълнителната власт като наше конституционно задължение от гледна точка на формирането на националната рамкова позиция на правителството по така зададените приоритетни политики.
Гост на комисията е госпожа Килева – заместник-министър на културата. Предлагам тя да ни запознае с позицията на Министерството на културата по така зададените политики.
Заповядайте, госпожо Килева.
ИНА КИЛЕВА: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, в качеството ми на ресорен заместник-министър по европейска интеграция съм тук, за да представя позицията, която е застъпена в програмата на Министерския съвет за процеса на изработване на политически позиции на България в новото й качество на член на Европейския съюз. Както правилно каза госпожа Чилова, нашите приоритети в тази програма са подготвени съобразно формулираните цели, задачи и приоритети на така наречената тройка председателства, която оформя 18-месечната програма, която предварително се задава и се приема от председателството на Европейския съюз, в случая германско председателство. Те са тези, които идентифицират както в законодателна посока, така и в посока на активни политики в областта на културата и аудиовизията инициативи, които се развиват през въпросната година.
Министерството на културата със своите експерти подготви и предложи на Министерския съвет по глава “Култура и аудиовизия”, това беше формата на преговорния процес, знаете тази глава 20 има такъв формат, нашите предложения за рамкова позиция на България, която е пределно широка и този подход е гъвкавият подход, който ни е препоръчан като най-подходящия формат, за да можем от една страна - да идентифицираме приоритетите, от друга страна – да дадем възможност на различните формати в хода на самия законодателен процес в Европейския съюз, в работните комисии, в Корепер, в Съвета на министрите и съответно с корекциите и препоръките, които идват от Европейския парламент, така че във всеки един етап нашите представители да могат да проследят мненията на останалите страни членки, да формират най-гъвкавата, най-правилната и най- в посока на защита на националния интерес и в интерес на България позиция. Така че в случая това е една рамкова широка позиция, която определя политиката на страната във връзка с определена инициатива и определена политика, която се очертава като приоритет в Европейския съюз.
Като първа такава политика е приоритетът в областта на солидарността и става дума за инициативата на Европейската комисия 2008 година да бъде обявена за година на междукултурния диалог. Тази инициатива беше лансирана още през 2006 година от комисаря Фигел, през миналата година получи подкрепа и 2007 г. е годината на активна подготовка на това събитие “Годината на между културния диалог”. Целта е да има синергия между всички страни членки. За целта от Комисията ни е изпратен един въпросник, който има задача да уеднакви по възможен начин форматите на отбелязване на тази година, за да може да имаме и положителния ефект.
Министерството на културата е координационното звено на организацията на тази година. Ние ще бъдем отворени за контакти с представители на гражданското общество в много голяма степен. Това е и една от препоръките на комисията. В момента сме разпратили нашите въпросници до всички наши поделения, които да ни поднесат информация и идеи за различните формати, с които да можем да отбележим по подходящ начин годината за междукултурния диалог. А по линия на комуникационната стратегия са заделени 20 хиляди лева, с които да се подпомогне този процес на подготовка на България за отбелязване на годината през 2008 г.
Следващият приоритет, който е изключително важен за нашата страна, с много силно и икономическо, и социално измерение, това е необходимостта от преминаване от аналогово към цифрово излъчване. Това е една много широка тема. Тук е председателят на Медийната комисия, който много близо следи тези въпроси. Именно за да можем ние да се впишем в план-графика на Европейския съюз за преминаване на всички страни членки към цифрово излъчване през 2012 г. , България трябва в много ускорен темп да придвижи този въпрос, който е свързан и със сериозно финансово обезпечаване и с много силни социални измерения, тъй като опитът на всички страни, които вече са в малко по-напреднала фаза е, че има една сериозна група от населението, която може би ще има нужда от социална подкрепа за закупуване на съответните трансмитери, така че наистина да имаме един гарантиран достъп до информация, така както повелява в една страна членка.
В момента три са органите, които работят по тези важни въпроси. Единият орган е в Държавната агенция за информационни технологии. Те са натоварени с чисто технологичното, концептуално бих казала, инженерно решение на въпрос, тоест да изчислят кои точно са свободните честоти, какви честоти могат да бъдат освободени, като тук се има предвид и тези, които са на разположение на Министерство на отбраната, какъв ресурс трябва да бъде форматиран, за да може тези честоти да бъдат използвани по адекватен начин. Те дават алгоритъма, инженерното решение на въпроса.
В Министерство на културата е сформирана друга комисия, която съвместно с представители на Държавната комисия за информационни технологии и съобщения, с представители на всички заинтересовани ведомства от министерствата, които имат отношение и към социална политика, от Министерството на отбраната също има представители, ние подработихме въпроса със срещането на технологичното решение, представителите на Комисията за регулиране на съобщенията са също там, за да ни подпомогнат в това отношение, и въпросът за съдържанието, тъй като Министерството на културата е компетентно, така да се каже, като методология по този въпрос. А знаете компетентният орган, който следи тези въпроси в аудиовизуалната сфера е СЕМ и той също има свои представители в този формат. Мога да ви кажа, че сме привлекли най-добрите специалисти и сме в една финална фаза на подготовката на тази концепция за преход от аналогово към цифрово излъчване и вече готовият материал беше качен на нашия сайт в Интернет и предложен на широко обществено обсъждане. За ваше сведение и форматът на работната група е максимално разширен в посока всички заинтересовани индустрии и представители на медиите, на обществените медии, на различни техни формати, граждански сдружения, които са в аудиовизуалния сектор. Така че, се постарахме да направим един много голям дебат. Този документ ще бъде финализиран с широк вариант и съкратен вариант. Също така с необходимите аргументи, мотиви, за да може Министерството на културата като компетентно министерство да стартира съгласувателна процедура по член 58 и да го внесе, както е предвидено в стратегията, която приехме в края на 2005 г., тази стратегия трябваше да бъде актуализирана точно в посока суичоувър и преминаване към цифрово излъчване. Естественият орган, който трябва финално да се произнесе по този въпрос е безспорно Народно събрание, така че тя ще бъде предоставена за обсъждане в Народното събрание. Междувременно, може би господин Иво Атанасов ще каже за тяхната инициатива, която е малко по-задълбочена, и която ще стъпи върху предоставения на вниманието на народните представители концепция и която ще бъда във връзка и със Закона за електронните съобщения, защото там има текстове, които се отнасят и до този преход. В голяма степен трябва да се съобрази и тази норма, за да има пълна хармония между въпросната стратегия и законодателството.
Третата тема е утвърждаването на новата визия за културата. Това е една много интересна тема, изключително модерно виждане, която се лансира от миналата година и беше една от основните теми за разговор във форма на Съвета на министрите. В момента в Европейския съюз има едно преоткриване на културата не толкова вече като декорация на обществото, не толкова като територия на взаимното познание, диалог безспорно с много силен ефект, но като фактор за икономическо развитие и за социален прогрес. Тоест точно тази прагматична визия към културата като инструмент за развитие, за устойчиво развитие даже и за качество на живот. В тази връзка комисията лансира през миналата година едно проучване на Евростат, което цели унифициране на цялата статистика в културния сектор, специално акцентиране на ролята на културните индустрии като драйвъри, като двигатели на икономическия процес и данните, които излязоха от това изследване са много интересни. Ние като нови членки се включваме активно в този процес. Аз бих искала да ви информирам, че в момента в Министерство на културата сме поръчали едно изследване заедно със Световната организация за интелектуална собственост, което има за цел да установи икономическото измерение на всички креативни индустрии, които са носители на авторски и сродни права. Освен това сме поръчали едно така наречено мапинг изследване или картографиране на културните индустрии в национален аспект, което е по модела на Юкей на Обединеното кралство, една авангардна технология на проучване със социологически методи, със статистически методи на въздействието на културния сектор върху икономиката на страната. Така че ние това ще го имаме като една основа, на която да стъпим и да правим политики. Нещо, което много отдавна трябва да се случи, и като “първа птичка” беше Концепцията за развитие на културата, която беше приета в края на миналия мандат, за което аз благодаря на госпожа Чилова, която идентифицира този модерен подход и за първи път се заговори затова, че културата не само може да консумира средства, а напротив – тя да генерира средства и да бъде двигател на икономическо развитие. В тази връзка на неформалната среща на министрите в Берлин миналия месец Фигел лансира своята идея 2009 г. да бъде година на креативността, именно предвид много голямата роля на културата вече с това ново икономическо измерение.
Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми за културно изразяване, това е тази конвенция на вашето активно сътрудничество мина успешно, тя е ратифицирана от България и ние всички успяхме като страни членки да дадем един много добър знак, защото в основата на този инструмент на ЮНЕСКО стои една изключително акламирана в Европейския съюз идея за културната идентичност и за съхраняването на културната идентичност. За първи път в Европейския съюз беше представена и ратифицира колективно тази конвенция, даже имаше много интересно тържество в края на годината по повод ратификацията. В момента вече е приет и кода на отношение между страни членки – председателства, така че съюзът да участва активно във форматирането на политиките, свързани с правоприлагането по тази конвенция.
Програмите “Култура 2007 и 2013” и “Европа на гражданите”, това са програми от ново поколение. Програмата “Култура” се явява един естествен продължител на предишната програма Култура 2000, която беше продължена и за 2007 година. Новият формат мога да ви кажа, че е 400 милиона евро с три таргет групи. Може би да не влизам в подробности, за да не ви отегчавам, но това е един инструмент, който България много добре се възползва, тъй като е адресиран към гражданския сектор, той има висока компетентност. В тази част нашия склад многократно се превишава от усвоените средства, тоест ние тук вече имаме много добър натрупан опит за усвояване на средства по Култура 2007.
“Европа на гражданите” е една рамкова програма от ново поколение, която се адресира към преодоляване дефицита на демокрация и привличане на гражданите активно към европейските политики. Тя, принудена съм да взема думата по този въпрос, въпреки че координационното звено е в Министерството на външните работи. След една оживена преписка с тях, те фактически изразиха идеята, че там е систематическото място на звеното в лицето на Държавния културен институт. Но тъй като съм присъствала на всички дебати досега във формат Съвет на министри, мога да ви кажа, че става дума за един ресурс от 217 млн. евро и че имаше много сериозна борба между големите и малките държави, тъй като идеята е този ресурс да бъде усвоен изцяло от граждански структури. За първите три години има един фиксиран списък от неправителствени организации, които са със сериозна европейска репутация, подкрепени повече от по-сериозните страни членки и чак след този тригодишен период ще се отвори за всички представители на гражданския сектор, тоест и за нас, тъй като ние за сега нямаме наши представители. Много страни членки нямат, особено малките, новите страни членки бяха изключени от този тригодишен авансов период на усвояване на средствата. Но понякога се случват такива неща и в Европейския съюз, с голям пазарлък, както се казва.
Европейска столица на културата е една инициатива, която има своето продължение, има и своето целево финансиране от Европейската комисия. Знаете в момента такава столица е Сибиус в съчетание с Люксембург. Този път ни изпревариха румънците, но те имаха естествената историческа връзка между тези два града и това им помогна безкрайно. България има запазена дата 2019 г., така че имаме доста време да се готвим по тези формати. Иначе участваме, когато се обсъжда формата на компетентните институции, на борда, който ръководи изпълнението и т.н.
Правната рамка за медиите в момента знаете се извършва много сериозна ревизия на известната директива “Телевизия без граници”. Тя ще придобие нов вид. Тя ще се нарича “Директива за аудиовизуалните услуги”, тъй като се счита, че в новата много динамична среда вече не можем да говорим само за радио телевизионно разпръскване, а имаме изключително много алтернативни средства, които са свързани с глобалната мрежа и тези възможности, ондимант по поискване услуги и други модерни аудиовизуални услуги. Заради това се разшири и дефиницията по максимален начин. В момента тази директива се намира на това ниво, преминало е обсъждането в Съвет на министрите, естествено първо започва работната група, Корепер, Съвет на министрите, оттам се сформира така нареченият общ подход, което означава сближаване на позициите на всички 27 членки по най-възловите и дебатираните въпроси /няма да ви занимавам с тях, те са три-четири, като най-важен е може би юрисдикцията/, след което процедурата е изпращане в Европейския парламент. Там Европейският парламент гласува по принцип тази директива и направи своите препоръки. В момента немското председателство има много тежката задача да сближи позициите на страните членки, форматирани вече в общия подход, и препоръките на Европейския парламент, за да може да се излезе с обща позиция и вече тази обща позиция следващия етап е гласуване в Европейския парламент и финализиране на директивата.
Това е, което мога да ви кажа. Споменаваме и нашето активно участие в програма “Медии”. Тя е също програма от ново поколение, която е симетрична на “Култура”, но е за аудио визуалния сектор. Бюджетът, който се разпределя там, е от 755 млн. евро. Нашите стейхолдъри или също имат доста опит натрупан и в Юроимидж, в различни коопродукции. Фактически там е възможността за проява и за участие на България и на български представители за усвояване на тези средства. С това приключвам информацията по това, което като рамкова позиция сме заложили в програмата на Министерски съвет и което вече ще доразвием в хода на обсъжданията в различните формати на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Килева за компетентното и изчерпателно изложение за националната рамкова позиция.
Колеги, имате думата за коментари, за предложения, ако има такива за включване в годишната програма за участие.
Аз ще си позволя два въпроса, госпожо Килева.
Вие казахте, че сте поръчали социологическо изследване или проучване във връзка с креативността или тези медиините креативни продукти, които се предлагат на пазара. Тъй като това е една сфера, която е изключително динамична в Европейския съюз от гледна точка на формиране на позиции на национална политика, свързана преди всичко с насърчаване и въвеждане в законодателството на данъчни и други финансови и икономически преференции. Въпросът ми е по-скоро кога очаквате да бъде направено това проучване? За нас като законодателен орган е изключително важно, да имаме някаква информация.
Вторият ми въпрос е свързан с това, което Вие казвате, по третия приоритет или четвъртия, който е посочен като “Европа на гражданите”. Поне аз доколкото разбрах това е една програма на общността, която е аналогична на “Култура 2000”, която е съществувала при нас и продължава да съществува. Вече ми е малко тъжно, че като министър дадох статута на Държавния културен институт към Министерство на външните работи, защото за мен няма обяснение този културен институт да стане бенефициент на 217 милиона. Все пак “Култура 2000” влизаше като програма и беше изцяло приоритет на Министерство на културата. Някак си ми е непонятно след една оживена дискусия, която Вие казахте, че сте водили, Министерство на културата да не бъде бенефициент или поне да бъде създадена такава оперативна програма за Държавния културен институт към Министерство на външните работи, което има този културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие, но това е моя лична позиция, пораженческа позиция от гледна точка на факта, че неговата естествена територия е в Министерство на културата. Малко повече да ни кажете за това.
Колеги, вие имате ли други въпроси?
Отговорете, госпожо Килева, докато колегите помислят.
ИНА КИЛЕВА: Госпожо председател, дами и господа народни представители, първото изследване, което се извършва изцяло по методология на Световната организация за интелектуална собственост, такова изследване вече се е случило в над 20 страни с много добър след това позитивен ефект точно за полис и мейкинг. Тоест абсолютно сте права, че на базата на това изследване ние ще идентифицираме тези браншове, носители на интелектуална собственост, които са драйвъри, които са носители на растеж и които трябва да бъдат подкрепени с определени политики, включително фискални, включително с по-разнообразни финансови инструменти за финансиране. Тоест цялата тази грижа, която обществото и държавата със своите механизми трябва да предостави на един процъфтяващ сектор, който носи продукт, принаден продукт на обществото. Това изследване ще бъде приключено в края на април и ние планираме една широка кръгла маса. Отправих покана към господин Камил Идрис, който за съжаление е възпрепятстван за този период да уважи кръглата маса. Аз заминавам следващата седмица в Женева на една академия за интелектуална собственост и се надявам да склоня неговия заместник или подобаващо висок представител на организацията да уважи тази кръгла маса и естествено ще бъдат поканени уважаемите господа народни представители, доколкото те са десижънмейкъри от най-висок ранг, тъй като тези факти, тези цифри, въобще целия анализ и изводите от това изследване ще бъдат изцяло с политически характер и с политическа цел.
Второто изследване, което може би ще направим и това е така моята мечта, в момента се изработва методологията в Съвета за интелектуална собственост, ще бъде насочено към тъмната стана на Луната, тоест към ефекта на пиратството. Защото на нас ни липсват аргументи и цифри от този характер, който беше изнесен по време на дебата върху доклада на международната асоциация, тоест това, което правят всички загрижени за интелектуалната собственост организации - събиране на база данни за ефекта от пиратството върху икономиката.
Относно картографирането, надявам се, че около два-два и половина месеца ще протече самото проучване. В момента се идентифицират фокусните групи и там е доста тежък процесът, тъй като няма нагласа в част от представителите на този сектор, на креативния сектор, да бъдат отворени, да споделят информация. Затова сме се обърнали към някои сдружения като Стопанска камара, някои сдружения с идеална цел, които да ни помогнат да стигнем до отделни репрезентативни представители на сектор,за да може да имаме ясна снимка на това, което се случва в България. Когато излезе това изследване ние ще го направим обществено достояние, тъй като, доколкото знам, то ще бъде използвано за целите на изработване на една стратегията за дългосрочно развитие на културата, това, доколкото разбрах, е личен ангажимент на министъра. Другото, което мога да кажа е, че след моите днешни разговори с представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството се оказва, че имаме сериозен дефицит от информация, от статистическа информация, от критерии, от база данни, за да може те да бъдат индикатори за оценка на ефекта от определени политики, които ще залегнат в нашите проекти за усвояване на структурните фондове. Тоест една много важна част от тези проекти е дългосрочният ефект и там трябва да има доста прозрачни и ясни индикатори и критерии. Аз мисля, че ние трябва сериозно да поработим върху събирането на тази база данни в културата.
Относно Европа за гражданите, така както и Култура, това са рамкови програми, които са насочени към бенефициенти от гражданското общество, тоест най-вече неправителствения сектор. Нашето Министерство на културата има изцяло и само координационна и методологическа роля, тоест те идват при нас за съвети, за разясняване, за подпомагане, но по никакъв начин ние не сме усвоител на средства и това е концепцията, която е генерална по отношение на този тип програми. Така че, ние не сме бенефициенти по тази програма. Така няма да бъде бенефициент и Министерството на външните работи . Тяхната логика да бъдат те координаторите и методическите ръководители на програмата беше, че Европа за гражданите излиза извън културата и обхваща различни други сектори на въвличане на гражданите, като така например техният аргумент беше ето сега тази година е годината на равни възможности, това са неща, които излизат извън чисто културния диалог и културната сфера, а има социални измерения, различни други инициативи, които предполагат включването на гражданския сектор. И тъй като е по-издигнато министерство, което има по-широко поглед върху политиките, да по-подходящи да супервизират и да ръководят цялото гражданско общество и нашите представители в тяхната борба да усвояват тези средства по тази програма. Това им беше аргументацията и не можахме с чисто систематичното поставяне на този въпрос във формата на министри на култура, образование, младежта и спорта, защото там е формата, който дебатираше по всички тези въпроси за финансирането на тази програма, този аргумент беше изтъкнат и в крайна сметка сега те ще творят нашата позиция, която ще защитаваме в конкретика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Колеги, ние по принцип не трябва да гласуваме, защото това е изслушване на позициите. Но тук ми подсказват моите сътрудници, че ако нямаме някакви други проекти, които трябва да включим в общата рамка на така направеното изложение, в доклада, който трябва да подготвим за Народно събрание е, че не предлагаме на Народно събрание други проекти за включване в годишната рамкова програма. Нямаме одобряване,защото това е вид форма на изслушване по Конституцията. Това е специфичното, ние сме ви изслушали.
ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Килева каза за работната група, която направихме към медийната комисия, която на базата на двата продукта – единият на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, и другият на работната група към Министерството на културата, и двата са готови вече, ще направи конкретни текстове за промяна в Закона за радиото и телевизията. Тази промяна се нуждае от приоритетно разглеждане, защото втората половина на тази година вероятно ще има освободени вече няколко честоти, подготвени по-точно, за да стартират конкурси за цифрово излъчване. Без промяна в медииния закон това трудно може да стане. Така че, ако ще настояваме нещо да се разглежда приоритетно, нека да бъдат поправките в медийния закон, събитията го налагат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Атанасов, аз предлагам тук да имам негласната позиция за подкрепа и за настояване, защото това е наша вътрешна организация. Мисля, че няма да се откажем от думите си, поне нямаме основание досега с действията си да имаме такова мислене.
Колеги, все пак сме длъжни на основание член 97а, алинея 3 от Правилника за организацията на дейността на Народно събрание да гласуваме, че не предлагаме други проекти да бъдат включени в рамките на годишната работна програма.
БОЙКО ВАТЕВ: Може да предложим, може и да не предложим, но все пак ние сега чуваме доклада и трябва в рамките на пет минути да предложим. Не трябва ли да помислим една седмица и след това ако има някакви предложения, тогава. Защото адхок не предлагаме, ами ако утре реша, че ще предложа нещо? Сега за пет минути какво да предложа?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: На мен такава процедура не ми е известна да съществува, защото в крайна сметка това е проект, който е раздаден на всички народни представители и е постъпил на 27 февруари 2007 г. Тук не става въпрос за наши вътрешни законодателни инициативи, които да правим като Парламент. Аз не мога да го спра, да не гласуваме и утре да предложим и да вземем някакви решения. Досега такава практика не е имало.
Кажете, госпожо Килева.
ИНА КИЛЕВА: Рамката, върху която стъпваме, е повече или по-малко фиксирана доколкото това са приоритетите на Европейския съюз, които вече са приети от тройката като стратегии в председателствата. Ние бихме могли в хода да имаме някакви нюансирания, но така или иначе не можем да излезем от този широк формат, който е договорен на най-високо равнище от председателствата.
МИМИ ВИШЕВА: Ако разрешите, госпожо председател, нещо да допълня. Приета е годишната законодателна и работна програма на Европейския съюз. И там в областта политики културата няма проекти на директиви или регламенти, или нещо друго, което да се измени. По този повод Комисията по европейските въпроси организира миналия петък семинар и информира съвсем официално, че в областта култура ние нямаме какво да предложим. Не защото не искаме, както каза господин Ватев, е нужно време за мислене, а тази година в тази област няма нормативен акт, който да бъде изменен. Но съгласно с последните изменения на Правилника за организацията и дейността член 97а, алинея 3, всяка комисия в своя ресор трябва да прегледа тази законодателна програма, която има на английски, на Европейската комисия и съответно да предложи, а Комисията по европейските въпроси ще обобщи тези предложения и на база на това Народното събрание ще приеме годишната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз мисля, че стана ясно за какво става въпрос. Малко по-различна е процедурата, защото е нова и за първи път това нещо се прави. Това са формирани приоритети от тройката на председателството, по които България изразява своята национална рамкова позиция. Ние нито бихме могли да ги разширим, нито бихме могли да ги допълним, вече като страна членка на Европейския съюз.
Заповядайте господин Михайлов!
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Госпожо председател, аз питам само дали стои естествено това гласуване на комисията ,че не предлагаме. Не стои ли по-естествено да гласуваме съгласие, солидарност с тези приоритети на председателството, в положителна форма, отколкото да гласуваме, че нямаме предложения. Това не зная как би могло да бъде провъзгласено от трибуната на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тъй като е на основание член 105, алинея 4 от Конституцията и тук се казва, че Министерски съвет информира, тоест информира Народното събрание. Тази информация, ние сме я получили, не е необходимо по Конституцията някаква санкция. Ние я получаваме за сведение.
Но това, което ми казва госпожа Вишева, която е сътрудник към комисията, и очевидно във всички комисии това нещо се случва, е, че съгласно измененията в правилника, които сега са направени, трябва да гласуваме, че в компетенциите ни не попадат проекти на актовете на Европейския съюз за 2007 г., поради което не предлага на Народното събрание проекти за включване в Годишната работна програма на Европейския съюз за 2007 г. Това е съгласно новата поправка на Правилника. Така че, аз също имах отначало същите възражения.
Колеги, който е съгласен с така формулираното и прочетено преди малко от мен изложение на основание член 97а, алинея 3 от Правилника за организацията на дейността на Народното събрание, моля да гласува. Единодушно се приема с 9 гласа “За”. Благодаря ви. Благодаря Ви, госпожо Килева..
Закривам заседанието.
(Заседанието на Комисията завърши в 15,50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:
Нина Чилова
На 15 март 2007 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007 г., приета с Решение на Министерски съвет № 90 от 14.02.2007 г., № 702-00-8, внесена от Министерски съвет на 14.02.2007 г., в частта за “Култура и аудиовизия”.
На заседанието присъстваха: Ина Килева– заместник-министър на културата и Емил Бехар – парламентарен секретар на Министерство на културата
Заседанието на Комисията по културата започна в 15,10 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Откривам заседанието на Комисията по културата. Имаме кворум.
Предлагам на вашето внимание една точка в дневния ред – разглеждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2007 г., приета с Решение на Министерски съвет № 90 от 14.02.2007 г., № 702-00-8, внесена от Министерски съвет на 14.02.2007 г., в частта за “Култура и аудиовизия”.
Имате ли други предложения към така предложения дневен ред? – Няма.
Моля, който е съгласен да гласува. Единодушно се приема с 9 гласа “За”. Благодаря ви.
Колеги, на основание член 105, алинея 4 от Конституцията, когато участва в разработването и приемането на актовете на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия. Ние сме в тази хипотеза и като член вече на Европейския съюз Народното събрание трябва да бъде информирано от Министерския съвет за програмата през 2007 г. под немското, словенското и португалското председателство в приоритетните политики, които са формирани от тях в рамките на общността, и ние трябва да упражним своя контрол върху изпълнителната власт като наше конституционно задължение от гледна точка на формирането на националната рамкова позиция на правителството по така зададените приоритетни политики.
Гост на комисията е госпожа Килева – заместник-министър на културата. Предлагам тя да ни запознае с позицията на Министерството на културата по така зададените политики.
Заповядайте, госпожо Килева.
ИНА КИЛЕВА: Госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, в качеството ми на ресорен заместник-министър по европейска интеграция съм тук, за да представя позицията, която е застъпена в програмата на Министерския съвет за процеса на изработване на политически позиции на България в новото й качество на член на Европейския съюз. Както правилно каза госпожа Чилова, нашите приоритети в тази програма са подготвени съобразно формулираните цели, задачи и приоритети на така наречената тройка председателства, която оформя 18-месечната програма, която предварително се задава и се приема от председателството на Европейския съюз, в случая германско председателство. Те са тези, които идентифицират както в законодателна посока, така и в посока на активни политики в областта на културата и аудиовизията инициативи, които се развиват през въпросната година.
Министерството на културата със своите експерти подготви и предложи на Министерския съвет по глава “Култура и аудиовизия”, това беше формата на преговорния процес, знаете тази глава 20 има такъв формат, нашите предложения за рамкова позиция на България, която е пределно широка и този подход е гъвкавият подход, който ни е препоръчан като най-подходящия формат, за да можем от една страна - да идентифицираме приоритетите, от друга страна – да дадем възможност на различните формати в хода на самия законодателен процес в Европейския съюз, в работните комисии, в Корепер, в Съвета на министрите и съответно с корекциите и препоръките, които идват от Европейския парламент, така че във всеки един етап нашите представители да могат да проследят мненията на останалите страни членки, да формират най-гъвкавата, най-правилната и най- в посока на защита на националния интерес и в интерес на България позиция. Така че в случая това е една рамкова широка позиция, която определя политиката на страната във връзка с определена инициатива и определена политика, която се очертава като приоритет в Европейския съюз.
Като първа такава политика е приоритетът в областта на солидарността и става дума за инициативата на Европейската комисия 2008 година да бъде обявена за година на междукултурния диалог. Тази инициатива беше лансирана още през 2006 година от комисаря Фигел, през миналата година получи подкрепа и 2007 г. е годината на активна подготовка на това събитие “Годината на между културния диалог”. Целта е да има синергия между всички страни членки. За целта от Комисията ни е изпратен един въпросник, който има задача да уеднакви по възможен начин форматите на отбелязване на тази година, за да може да имаме и положителния ефект.
Министерството на културата е координационното звено на организацията на тази година. Ние ще бъдем отворени за контакти с представители на гражданското общество в много голяма степен. Това е и една от препоръките на комисията. В момента сме разпратили нашите въпросници до всички наши поделения, които да ни поднесат информация и идеи за различните формати, с които да можем да отбележим по подходящ начин годината за междукултурния диалог. А по линия на комуникационната стратегия са заделени 20 хиляди лева, с които да се подпомогне този процес на подготовка на България за отбелязване на годината през 2008 г.
Следващият приоритет, който е изключително важен за нашата страна, с много силно и икономическо, и социално измерение, това е необходимостта от преминаване от аналогово към цифрово излъчване. Това е една много широка тема. Тук е председателят на Медийната комисия, който много близо следи тези въпроси. Именно за да можем ние да се впишем в план-графика на Европейския съюз за преминаване на всички страни членки към цифрово излъчване през 2012 г. , България трябва в много ускорен темп да придвижи този въпрос, който е свързан и със сериозно финансово обезпечаване и с много силни социални измерения, тъй като опитът на всички страни, които вече са в малко по-напреднала фаза е, че има една сериозна група от населението, която може би ще има нужда от социална подкрепа за закупуване на съответните трансмитери, така че наистина да имаме един гарантиран достъп до информация, така както повелява в една страна членка.
В момента три са органите, които работят по тези важни въпроси. Единият орган е в Държавната агенция за информационни технологии. Те са натоварени с чисто технологичното, концептуално бих казала, инженерно решение на въпрос, тоест да изчислят кои точно са свободните честоти, какви честоти могат да бъдат освободени, като тук се има предвид и тези, които са на разположение на Министерство на отбраната, какъв ресурс трябва да бъде форматиран, за да може тези честоти да бъдат използвани по адекватен начин. Те дават алгоритъма, инженерното решение на въпроса.
В Министерство на културата е сформирана друга комисия, която съвместно с представители на Държавната комисия за информационни технологии и съобщения, с представители на всички заинтересовани ведомства от министерствата, които имат отношение и към социална политика, от Министерството на отбраната също има представители, ние подработихме въпроса със срещането на технологичното решение, представителите на Комисията за регулиране на съобщенията са също там, за да ни подпомогнат в това отношение, и въпросът за съдържанието, тъй като Министерството на културата е компетентно, така да се каже, като методология по този въпрос. А знаете компетентният орган, който следи тези въпроси в аудиовизуалната сфера е СЕМ и той също има свои представители в този формат. Мога да ви кажа, че сме привлекли най-добрите специалисти и сме в една финална фаза на подготовката на тази концепция за преход от аналогово към цифрово излъчване и вече готовият материал беше качен на нашия сайт в Интернет и предложен на широко обществено обсъждане. За ваше сведение и форматът на работната група е максимално разширен в посока всички заинтересовани индустрии и представители на медиите, на обществените медии, на различни техни формати, граждански сдружения, които са в аудиовизуалния сектор. Така че, се постарахме да направим един много голям дебат. Този документ ще бъде финализиран с широк вариант и съкратен вариант. Също така с необходимите аргументи, мотиви, за да може Министерството на културата като компетентно министерство да стартира съгласувателна процедура по член 58 и да го внесе, както е предвидено в стратегията, която приехме в края на 2005 г., тази стратегия трябваше да бъде актуализирана точно в посока суичоувър и преминаване към цифрово излъчване. Естественият орган, който трябва финално да се произнесе по този въпрос е безспорно Народно събрание, така че тя ще бъде предоставена за обсъждане в Народното събрание. Междувременно, може би господин Иво Атанасов ще каже за тяхната инициатива, която е малко по-задълбочена, и която ще стъпи върху предоставения на вниманието на народните представители концепция и която ще бъда във връзка и със Закона за електронните съобщения, защото там има текстове, които се отнасят и до този преход. В голяма степен трябва да се съобрази и тази норма, за да има пълна хармония между въпросната стратегия и законодателството.
Третата тема е утвърждаването на новата визия за културата. Това е една много интересна тема, изключително модерно виждане, която се лансира от миналата година и беше една от основните теми за разговор във форма на Съвета на министрите. В момента в Европейския съюз има едно преоткриване на културата не толкова вече като декорация на обществото, не толкова като територия на взаимното познание, диалог безспорно с много силен ефект, но като фактор за икономическо развитие и за социален прогрес. Тоест точно тази прагматична визия към културата като инструмент за развитие, за устойчиво развитие даже и за качество на живот. В тази връзка комисията лансира през миналата година едно проучване на Евростат, което цели унифициране на цялата статистика в културния сектор, специално акцентиране на ролята на културните индустрии като драйвъри, като двигатели на икономическия процес и данните, които излязоха от това изследване са много интересни. Ние като нови членки се включваме активно в този процес. Аз бих искала да ви информирам, че в момента в Министерство на културата сме поръчали едно изследване заедно със Световната организация за интелектуална собственост, което има за цел да установи икономическото измерение на всички креативни индустрии, които са носители на авторски и сродни права. Освен това сме поръчали едно така наречено мапинг изследване или картографиране на културните индустрии в национален аспект, което е по модела на Юкей на Обединеното кралство, една авангардна технология на проучване със социологически методи, със статистически методи на въздействието на културния сектор върху икономиката на страната. Така че ние това ще го имаме като една основа, на която да стъпим и да правим политики. Нещо, което много отдавна трябва да се случи, и като “първа птичка” беше Концепцията за развитие на културата, която беше приета в края на миналия мандат, за което аз благодаря на госпожа Чилова, която идентифицира този модерен подход и за първи път се заговори затова, че културата не само може да консумира средства, а напротив – тя да генерира средства и да бъде двигател на икономическо развитие. В тази връзка на неформалната среща на министрите в Берлин миналия месец Фигел лансира своята идея 2009 г. да бъде година на креативността, именно предвид много голямата роля на културата вече с това ново икономическо измерение.
Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми за културно изразяване, това е тази конвенция на вашето активно сътрудничество мина успешно, тя е ратифицирана от България и ние всички успяхме като страни членки да дадем един много добър знак, защото в основата на този инструмент на ЮНЕСКО стои една изключително акламирана в Европейския съюз идея за културната идентичност и за съхраняването на културната идентичност. За първи път в Европейския съюз беше представена и ратифицира колективно тази конвенция, даже имаше много интересно тържество в края на годината по повод ратификацията. В момента вече е приет и кода на отношение между страни членки – председателства, така че съюзът да участва активно във форматирането на политиките, свързани с правоприлагането по тази конвенция.
Програмите “Култура 2007 и 2013” и “Европа на гражданите”, това са програми от ново поколение. Програмата “Култура” се явява един естествен продължител на предишната програма Култура 2000, която беше продължена и за 2007 година. Новият формат мога да ви кажа, че е 400 милиона евро с три таргет групи. Може би да не влизам в подробности, за да не ви отегчавам, но това е един инструмент, който България много добре се възползва, тъй като е адресиран към гражданския сектор, той има висока компетентност. В тази част нашия склад многократно се превишава от усвоените средства, тоест ние тук вече имаме много добър натрупан опит за усвояване на средства по Култура 2007.
“Европа на гражданите” е една рамкова програма от ново поколение, която се адресира към преодоляване дефицита на демокрация и привличане на гражданите активно към европейските политики. Тя, принудена съм да взема думата по този въпрос, въпреки че координационното звено е в Министерството на външните работи. След една оживена преписка с тях, те фактически изразиха идеята, че там е систематическото място на звеното в лицето на Държавния културен институт. Но тъй като съм присъствала на всички дебати досега във формат Съвет на министри, мога да ви кажа, че става дума за един ресурс от 217 млн. евро и че имаше много сериозна борба между големите и малките държави, тъй като идеята е този ресурс да бъде усвоен изцяло от граждански структури. За първите три години има един фиксиран списък от неправителствени организации, които са със сериозна европейска репутация, подкрепени повече от по-сериозните страни членки и чак след този тригодишен период ще се отвори за всички представители на гражданския сектор, тоест и за нас, тъй като ние за сега нямаме наши представители. Много страни членки нямат, особено малките, новите страни членки бяха изключени от този тригодишен авансов период на усвояване на средствата. Но понякога се случват такива неща и в Европейския съюз, с голям пазарлък, както се казва.
Европейска столица на културата е една инициатива, която има своето продължение, има и своето целево финансиране от Европейската комисия. Знаете в момента такава столица е Сибиус в съчетание с Люксембург. Този път ни изпревариха румънците, но те имаха естествената историческа връзка между тези два града и това им помогна безкрайно. България има запазена дата 2019 г., така че имаме доста време да се готвим по тези формати. Иначе участваме, когато се обсъжда формата на компетентните институции, на борда, който ръководи изпълнението и т.н.
Правната рамка за медиите в момента знаете се извършва много сериозна ревизия на известната директива “Телевизия без граници”. Тя ще придобие нов вид. Тя ще се нарича “Директива за аудиовизуалните услуги”, тъй като се счита, че в новата много динамична среда вече не можем да говорим само за радио телевизионно разпръскване, а имаме изключително много алтернативни средства, които са свързани с глобалната мрежа и тези възможности, ондимант по поискване услуги и други модерни аудиовизуални услуги. Заради това се разшири и дефиницията по максимален начин. В момента тази директива се намира на това ниво, преминало е обсъждането в Съвет на министрите, естествено първо започва работната група, Корепер, Съвет на министрите, оттам се сформира така нареченият общ подход, което означава сближаване на позициите на всички 27 членки по най-възловите и дебатираните въпроси /няма да ви занимавам с тях, те са три-четири, като най-важен е може би юрисдикцията/, след което процедурата е изпращане в Европейския парламент. Там Европейският парламент гласува по принцип тази директива и направи своите препоръки. В момента немското председателство има много тежката задача да сближи позициите на страните членки, форматирани вече в общия подход, и препоръките на Европейския парламент, за да може да се излезе с обща позиция и вече тази обща позиция следващия етап е гласуване в Европейския парламент и финализиране на директивата.
Това е, което мога да ви кажа. Споменаваме и нашето активно участие в програма “Медии”. Тя е също програма от ново поколение, която е симетрична на “Култура”, но е за аудио визуалния сектор. Бюджетът, който се разпределя там, е от 755 млн. евро. Нашите стейхолдъри или също имат доста опит натрупан и в Юроимидж, в различни коопродукции. Фактически там е възможността за проява и за участие на България и на български представители за усвояване на тези средства. С това приключвам информацията по това, което като рамкова позиция сме заложили в програмата на Министерски съвет и което вече ще доразвием в хода на обсъжданията в различните формати на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Килева за компетентното и изчерпателно изложение за националната рамкова позиция.
Колеги, имате думата за коментари, за предложения, ако има такива за включване в годишната програма за участие.
Аз ще си позволя два въпроса, госпожо Килева.
Вие казахте, че сте поръчали социологическо изследване или проучване във връзка с креативността или тези медиините креативни продукти, които се предлагат на пазара. Тъй като това е една сфера, която е изключително динамична в Европейския съюз от гледна точка на формиране на позиции на национална политика, свързана преди всичко с насърчаване и въвеждане в законодателството на данъчни и други финансови и икономически преференции. Въпросът ми е по-скоро кога очаквате да бъде направено това проучване? За нас като законодателен орган е изключително важно, да имаме някаква информация.
Вторият ми въпрос е свързан с това, което Вие казвате, по третия приоритет или четвъртия, който е посочен като “Европа на гражданите”. Поне аз доколкото разбрах това е една програма на общността, която е аналогична на “Култура 2000”, която е съществувала при нас и продължава да съществува. Вече ми е малко тъжно, че като министър дадох статута на Държавния културен институт към Министерство на външните работи, защото за мен няма обяснение този културен институт да стане бенефициент на 217 милиона. Все пак “Култура 2000” влизаше като програма и беше изцяло приоритет на Министерство на културата. Някак си ми е непонятно след една оживена дискусия, която Вие казахте, че сте водили, Министерство на културата да не бъде бенефициент или поне да бъде създадена такава оперативна програма за Държавния културен институт към Министерство на външните работи, което има този културен институт по смисъла на Закона за закрила и развитие, но това е моя лична позиция, пораженческа позиция от гледна точка на факта, че неговата естествена територия е в Министерство на културата. Малко повече да ни кажете за това.
Колеги, вие имате ли други въпроси?
Отговорете, госпожо Килева, докато колегите помислят.
ИНА КИЛЕВА: Госпожо председател, дами и господа народни представители, първото изследване, което се извършва изцяло по методология на Световната организация за интелектуална собственост, такова изследване вече се е случило в над 20 страни с много добър след това позитивен ефект точно за полис и мейкинг. Тоест абсолютно сте права, че на базата на това изследване ние ще идентифицираме тези браншове, носители на интелектуална собственост, които са драйвъри, които са носители на растеж и които трябва да бъдат подкрепени с определени политики, включително фискални, включително с по-разнообразни финансови инструменти за финансиране. Тоест цялата тази грижа, която обществото и държавата със своите механизми трябва да предостави на един процъфтяващ сектор, който носи продукт, принаден продукт на обществото. Това изследване ще бъде приключено в края на април и ние планираме една широка кръгла маса. Отправих покана към господин Камил Идрис, който за съжаление е възпрепятстван за този период да уважи кръглата маса. Аз заминавам следващата седмица в Женева на една академия за интелектуална собственост и се надявам да склоня неговия заместник или подобаващо висок представител на организацията да уважи тази кръгла маса и естествено ще бъдат поканени уважаемите господа народни представители, доколкото те са десижънмейкъри от най-висок ранг, тъй като тези факти, тези цифри, въобще целия анализ и изводите от това изследване ще бъдат изцяло с политически характер и с политическа цел.
Второто изследване, което може би ще направим и това е така моята мечта, в момента се изработва методологията в Съвета за интелектуална собственост, ще бъде насочено към тъмната стана на Луната, тоест към ефекта на пиратството. Защото на нас ни липсват аргументи и цифри от този характер, който беше изнесен по време на дебата върху доклада на международната асоциация, тоест това, което правят всички загрижени за интелектуалната собственост организации - събиране на база данни за ефекта от пиратството върху икономиката.
Относно картографирането, надявам се, че около два-два и половина месеца ще протече самото проучване. В момента се идентифицират фокусните групи и там е доста тежък процесът, тъй като няма нагласа в част от представителите на този сектор, на креативния сектор, да бъдат отворени, да споделят информация. Затова сме се обърнали към някои сдружения като Стопанска камара, някои сдружения с идеална цел, които да ни помогнат да стигнем до отделни репрезентативни представители на сектор,за да може да имаме ясна снимка на това, което се случва в България. Когато излезе това изследване ние ще го направим обществено достояние, тъй като, доколкото знам, то ще бъде използвано за целите на изработване на една стратегията за дългосрочно развитие на културата, това, доколкото разбрах, е личен ангажимент на министъра. Другото, което мога да кажа е, че след моите днешни разговори с представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството се оказва, че имаме сериозен дефицит от информация, от статистическа информация, от критерии, от база данни, за да може те да бъдат индикатори за оценка на ефекта от определени политики, които ще залегнат в нашите проекти за усвояване на структурните фондове. Тоест една много важна част от тези проекти е дългосрочният ефект и там трябва да има доста прозрачни и ясни индикатори и критерии. Аз мисля, че ние трябва сериозно да поработим върху събирането на тази база данни в културата.
Относно Европа за гражданите, така както и Култура, това са рамкови програми, които са насочени към бенефициенти от гражданското общество, тоест най-вече неправителствения сектор. Нашето Министерство на културата има изцяло и само координационна и методологическа роля, тоест те идват при нас за съвети, за разясняване, за подпомагане, но по никакъв начин ние не сме усвоител на средства и това е концепцията, която е генерална по отношение на този тип програми. Така че, ние не сме бенефициенти по тази програма. Така няма да бъде бенефициент и Министерството на външните работи . Тяхната логика да бъдат те координаторите и методическите ръководители на програмата беше, че Европа за гражданите излиза извън културата и обхваща различни други сектори на въвличане на гражданите, като така например техният аргумент беше ето сега тази година е годината на равни възможности, това са неща, които излизат извън чисто културния диалог и културната сфера, а има социални измерения, различни други инициативи, които предполагат включването на гражданския сектор. И тъй като е по-издигнато министерство, което има по-широко поглед върху политиките, да по-подходящи да супервизират и да ръководят цялото гражданско общество и нашите представители в тяхната борба да усвояват тези средства по тази програма. Това им беше аргументацията и не можахме с чисто систематичното поставяне на този въпрос във формата на министри на култура, образование, младежта и спорта, защото там е формата, който дебатираше по всички тези въпроси за финансирането на тази програма, този аргумент беше изтъкнат и в крайна сметка сега те ще творят нашата позиция, която ще защитаваме в конкретика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Колеги, ние по принцип не трябва да гласуваме, защото това е изслушване на позициите. Но тук ми подсказват моите сътрудници, че ако нямаме някакви други проекти, които трябва да включим в общата рамка на така направеното изложение, в доклада, който трябва да подготвим за Народно събрание е, че не предлагаме на Народно събрание други проекти за включване в годишната рамкова програма. Нямаме одобряване,защото това е вид форма на изслушване по Конституцията. Това е специфичното, ние сме ви изслушали.
ИВО АТАНАСОВ: Госпожа Килева каза за работната група, която направихме към медийната комисия, която на базата на двата продукта – единият на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, и другият на работната група към Министерството на културата, и двата са готови вече, ще направи конкретни текстове за промяна в Закона за радиото и телевизията. Тази промяна се нуждае от приоритетно разглеждане, защото втората половина на тази година вероятно ще има освободени вече няколко честоти, подготвени по-точно, за да стартират конкурси за цифрово излъчване. Без промяна в медииния закон това трудно може да стане. Така че, ако ще настояваме нещо да се разглежда приоритетно, нека да бъдат поправките в медийния закон, събитията го налагат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Атанасов, аз предлагам тук да имам негласната позиция за подкрепа и за настояване, защото това е наша вътрешна организация. Мисля, че няма да се откажем от думите си, поне нямаме основание досега с действията си да имаме такова мислене.
Колеги, все пак сме длъжни на основание член 97а, алинея 3 от Правилника за организацията на дейността на Народно събрание да гласуваме, че не предлагаме други проекти да бъдат включени в рамките на годишната работна програма.
БОЙКО ВАТЕВ: Може да предложим, може и да не предложим, но все пак ние сега чуваме доклада и трябва в рамките на пет минути да предложим. Не трябва ли да помислим една седмица и след това ако има някакви предложения, тогава. Защото адхок не предлагаме, ами ако утре реша, че ще предложа нещо? Сега за пет минути какво да предложа?!
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: На мен такава процедура не ми е известна да съществува, защото в крайна сметка това е проект, който е раздаден на всички народни представители и е постъпил на 27 февруари 2007 г. Тук не става въпрос за наши вътрешни законодателни инициативи, които да правим като Парламент. Аз не мога да го спра, да не гласуваме и утре да предложим и да вземем някакви решения. Досега такава практика не е имало.
Кажете, госпожо Килева.
ИНА КИЛЕВА: Рамката, върху която стъпваме, е повече или по-малко фиксирана доколкото това са приоритетите на Европейския съюз, които вече са приети от тройката като стратегии в председателствата. Ние бихме могли в хода да имаме някакви нюансирания, но така или иначе не можем да излезем от този широк формат, който е договорен на най-високо равнище от председателствата.
МИМИ ВИШЕВА: Ако разрешите, госпожо председател, нещо да допълня. Приета е годишната законодателна и работна програма на Европейския съюз. И там в областта политики културата няма проекти на директиви или регламенти, или нещо друго, което да се измени. По този повод Комисията по европейските въпроси организира миналия петък семинар и информира съвсем официално, че в областта култура ние нямаме какво да предложим. Не защото не искаме, както каза господин Ватев, е нужно време за мислене, а тази година в тази област няма нормативен акт, който да бъде изменен. Но съгласно с последните изменения на Правилника за организацията и дейността член 97а, алинея 3, всяка комисия в своя ресор трябва да прегледа тази законодателна програма, която има на английски, на Европейската комисия и съответно да предложи, а Комисията по европейските въпроси ще обобщи тези предложения и на база на това Народното събрание ще приеме годишната програма.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз мисля, че стана ясно за какво става въпрос. Малко по-различна е процедурата, защото е нова и за първи път това нещо се прави. Това са формирани приоритети от тройката на председателството, по които България изразява своята национална рамкова позиция. Ние нито бихме могли да ги разширим, нито бихме могли да ги допълним, вече като страна членка на Европейския съюз.
Заповядайте господин Михайлов!
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Госпожо председател, аз питам само дали стои естествено това гласуване на комисията ,че не предлагаме. Не стои ли по-естествено да гласуваме съгласие, солидарност с тези приоритети на председателството, в положителна форма, отколкото да гласуваме, че нямаме предложения. Това не зная как би могло да бъде провъзгласено от трибуната на Народното събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тъй като е на основание член 105, алинея 4 от Конституцията и тук се казва, че Министерски съвет информира, тоест информира Народното събрание. Тази информация, ние сме я получили, не е необходимо по Конституцията някаква санкция. Ние я получаваме за сведение.
Но това, което ми казва госпожа Вишева, която е сътрудник към комисията, и очевидно във всички комисии това нещо се случва, е, че съгласно измененията в правилника, които сега са направени, трябва да гласуваме, че в компетенциите ни не попадат проекти на актовете на Европейския съюз за 2007 г., поради което не предлага на Народното събрание проекти за включване в Годишната работна програма на Европейския съюз за 2007 г. Това е съгласно новата поправка на Правилника. Така че, аз също имах отначало същите възражения.
Колеги, който е съгласен с така формулираното и прочетено преди малко от мен изложение на основание член 97а, алинея 3 от Правилника за организацията на дейността на Народното събрание, моля да гласува. Единодушно се приема с 9 гласа “За”. Благодаря ви. Благодаря Ви, госпожо Килева..
Закривам заседанието.
(Заседанието на Комисията завърши в 15,50 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:
Нина Чилова
