ПРОТОКОЛ № 29

---

На 17 октомври 2007 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-26, внесен от Министерски съвет на 28. 06. 2007 година.


На заседанието присъстваха: Иван Токаджиев – зам.-министър на културата, Ани Емануилова и Емил Бехар от Министерство на културата, Владислав Горанов, Наталия Гьорева и Юлия Цанева от Министерството на финансите, Мая Михайлова от Държавната агенция за закрила на детето, Севда Шишманова - БНТ, проф. Александър Грозев – изпълнителен директор на ИА „Национален филмов център”, Георги Чолаков – Асоциация на филмовите продуценти, Димитър Дерелиев – член на борда на директорите на „Бояна филм”, Радослав Спасов – българска асоциация на кинорежисьорите.

Заседанието на Комисията по културата започна в 15,00 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията по културата.

* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, откривам днешното заседание. Предлагам то да протече при следния дневен ред – обсъждане на второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 702-01-26, внесен от Министерски съвет на 28. 06. 2007 година.
Имате ли други предложения по така предложения дневен ред? Ако нямате, който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се единодушно.
Преди да започна по същество, искам да благодаря на народните представители, на експертите, на представителите от Министерството на културата, на представителите от гилдията за чудесната работа, която са свършили миналата и тази седмица по разглеждане на предложенията. Мисля, че сме намерили пресечната точка на взаимните интереси на браншовите организации и на държавата в лицето на Министерството на културата. Така че, пред вас са текстове, които в максимална степен са консенсусни. Разбира се, има и такива, които не са подкрепени, но затова ще имаме възможност да дебатираме.
Поканили сме представители от Министерството на финансите във връзка с всички предложения, които са свързани с финансови въпроси. Има представител на Държавната агенция за закрила на детето. Поканили сме разбира се представителите на Министерството на културата. От представителите на браншовите организации присъства професор Александър Грозев, който е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция “Национален филмов център”, господин Георги Чолаков от Асоциация на филмовите продуценти, господин Димитър Дерелиев член на борда на директорите на Бояна филм, Радослав Спасов от Българска асоциация на кинорежисьорите. От Българска национална телевизия тук е госпожа Севда Шишманова, член на Управителния съвет.
Ако някой съм пропуснала, ще помоля при вземане на думата да се представи за протокола.
Да започваме с доклад относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия № 702-01-26, внесен от Министерски съвет на 28. 06. 2007 година.
Закон за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия.
Работната група подкрепя предложението на вносителя за наименованието на закона.
§ 1. По § 1 има направено предложение на народния представител Любен Дилов. Има предложение и на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева.
Работната група не подкрепя предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 1 със следната редакция:
§ 1. В член 6, алинея 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 3 се изменя така:
„3. поддържа и води регистър по член 19, алинея 1 и регистър на държавното подпомагане на производството, разпространението и показа на филми;”
2. Създава се нова точка 4:
„4. в срок до 31 март на текущата година представя на министъра на финансите годишен доклад съгласно Закона за държавните помощи относно държавното подпомагане на филмовата индустрия на базата на отчетените данни за предходната година, който се публикува на интернет страницата на агенцията;”
3. Досегашните точка 4 – 12 стават съответно точка 5 – 13.
4. Създава се точка 14:
„14. подпомага дейността на Бюро МЕДИЯ – България.”
Заповядайте господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, господин Председател. Искам да кажа две неща.
Първото е, че аз и народният представител Силвия Алексиева оттегляме предложението си за член 6, алинея 1, точка 4 да отпадне. Пояснявам, че този текст, така написан от мен, е плод на техническо недоразумение. Тъй като не съм добре оценил текста на действащия закон, текста на закона за изменение и допълнение, за което се извинявам за създадените главоболия.
Бързам да направя едно второ изявление, свързано с твърде близките текстове, които предлагаме с народния представител Любен Дилов-син. Моля това да бъде отнесено към активната ни работа с гилдията на филмовите дейци и съгласуването на текстовете, които ние припознаваме, така да се каже, като народни представители и предлагаме на вниманието на уважаемата комисия. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, колега. Надявам се, ние вчера говорихме с Любен Дилов, че и той ще направи същото. Нека все пак да присъства тук в зала и да го каже.
Благодаря ви за разбирането.
Колеги, предлагам да гласуваме наименованието на закона и § 1, така както аз го прочетох.
Който е съгласен с наименованието на закона и § 1, моля да гласува. „За” – 7. „Против?” – Няма. „Въздържали се?” – Няма.
§ 2. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Който е съгласен с така предложения текст на § 2, моля да гласува. „За” – 7. „Против” и „Въздържали се” очевидно няма.
§ 3. Отново няма предложение на народни представители. Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 7. „Против” и „Въздържали се” няма. Благодаря ви.
§ 4. Има предложение на народния представител Любен Дилов. Работната група подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева, което е подкрепено от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 4 със следната редакция:
§ 4. В член 9 се правят следните изменения и допълнения:
1.Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„Чл. 9 /1/ Националният съвет за кино се назначава за срок 2 години със заповед на изпълнителния директор на агенцията и се състои от 12 членове – лица, които имат висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност в направления „Изкуства” или „Социални, стопански и правни науки” и най-малко 5 години стаж в областта на филмовата индустрия.
/2/ Членовете на Националния съвет за кино се определят по предложение на професионалните сдружения и на юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия. В състава на съвета задължително се включва един представител, определен от Агенцията.”
2. В алинея 3 се правят следните изменения и допълнения:
а/ създава се нова точка 3:
„3. по предложение на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия разработва, обсъжда и предлага на изпълнителния директор на агенцията проекти на нормативни актове в областта на филмовата индустрия.”
б/ досегашните точка 3 и 4 стават съответно точка 4 и 5.
Кой разработва? Извинявайте, колеги, тук нещо не мога да разбера. Защо не обърнем обратно текста и да стане:
„разработва, обсъжда и предлага на изпълнителния директор на агенцията проекти на нормативни актове в областта на филмовата индустрия по предложение на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел”. Така е по-ясен текста.
Приемате ли тази редакция? Добре. Отбележете си. Това са правомощията на националния съвет и обръщаме текста – разработва, обсъжда и предлага.
Колеги, с така направеното уточнение имаме ли други предложения по § 4? Ако няма, който е съгласен, моля да гласува. Приема се единодушно.
§ 5. Има предложение на народния представител Любен Дилов, което е подкрепено по принцип от комисията. Има предложение на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева, също подкрепено.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ. Процедура, госпожо председател. Бихте ли прочела новата редакция на новата точка 3 към алинея 3, защото нещо ми избяга текста. Извинявайте, може би съм бил малко разсеян.
Пред мен е текста на действащия закон. Опитвам се да инплантирам тази нова точка 3 в алинея 3, където е „Националният съвет за кино: и оттам нататък какво прави той?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Точно така, две точки и ние казваме „разработва, обсъжда и предлага на изпълнителния директор на агенцията проекти на нормативни актове в областта на филмовата индустрия по предложение на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, удовлетворен съм.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: По § 5 и двете предложения са подкрепени.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5 със следната редакция:
§ 5. Член 10 се изменя така:
„Чл. 10. /1/ Националните художествени комисии по игрално, документално и анимационно кино се назначават със заповед на изпълнителния директор на агенцията за срок една година. Всяка от комисиите се състои от 9 членове, 8 от които предложени от професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия, и един член, определен от Агенцията.
/2/ Националните художествени комисии за игрално, документално и анимационно кино разглеждат постъпилите проекти, оценяват ги по критериите на чл. 27, класират ги за държавно подпомагане и приемат решение, което съдържа мотиви за всеки проект.”
Заповядайте, госпожо Алексиева.
СИЛИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми дами и господа, мисля, че е технически пропуск на вносителите. Настояваме да се изпишат член 27, алинея 1, точки 1, 2 и 5. Това е от критериите. В окончателния текст само член 27 е изписано. Мисля, че е по-коректно да се изпишат алинея 1 и точките, защото те се отнасят по същество към този член. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз благодаря. Вероятно е технически пропуск.
Може ли аз да кажа нещо чисто редакционно. По алинея 2 „класират ги за държавно подпомагане и се приемат с мотивирано решение” а не „и приемат решение, което съдържа мотиви за всеки проект”. Нали сме искали да кажем, че това решение е мотивирано? Нали така? Да, по-скоро чисто редакционно го поставям „и се приемат с мотивирано решение за всеки проект”. Другото остава.
Имаме ли други забележки, препоръки по § 5?
Заповядайте господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Редакцията пак ми е нечиста. Аз предлагам да стане множествено число на решенията, в смисъл да го прочета. Алинея 2 на член 10. Националните художествени комисии по игрално, документално и анимационно кино разглеждат постъпилите проекти /множествено число/, оценяват ги по критериите на член 27- изброяваме точки 1, 2 и 5, класират ги за държавно подпомагане и приемат решения, които съдържат мотиви за всеки проект. Тъй като до тук е „ги, ги и изведнъж решение – единствено число, с мотиви за всеки проект. Тъй като в тази последователност – проекти, оценяват ги, би трябвало да приемат решения с мотиви за всеки проект. Чисто граматически, ако щете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ако ми позволите, една реплика. Ако вървим чисто смислово – оценяват ги, приемат ги с мотивирано решение за всеки проект. Нали така? Някак си винаги решението, когато се издава от съответен орган, то е мотивирано. Няма решение, което не е мотивирано. В правото сме възприели мотивирано решение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Едно решение ли е по всички разгледани проекти от всички комисии? Така излиза от този текст.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Множествено число.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛА МИХАЙЛОВ: По линията на тази казуистика, ако приемем множествено число и приемат решение, може да се разбере така, че за всеки проект се приемат няколко решения.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: С мотивирани решения за всеки проект, защото проектите са различни и решенията могат да бъдат различни в зависимост от проблемите, които се разглеждат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, ако ми позволите, ще дам думата на професор Грозев, той ще ни каже каква е практиката и как най-точно би звучало.
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Може би трябва да бъде „решения, които съдържат мотиви за всеки проект”, както беше в работната група.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, колега от Министерството на финансите.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, безспорно това не е финансов въпрос. Позволявам си да се намеся, за да ви попитам с оглед яснота, решението всъщност не е ли класирането? Те не взимат ли решение за класиране? Какво е това решение, което трябва да вземат тези национални художествени комисии и в този смисъл думата „решение” не е ли съотносима към класиране? И като редакция на подобна алинея е, че ги оценяват по критериите на член 27 и ги класират? Аз питам. Ако не съм прав по отношение на нормата, тогава е излишна моята намеса.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Ще се опитам да отговоря. Ние по правото на прецедента, може би, сме свидетели, а някои от нас и участници, в приемането на текстове, според които комисията класира от първо до трето място кандидатурите, а органа решава кой да класира и да назначи. Решението не е абсолютно еквивалентно и равнозначно на класирането. В нашия случай класиране на първо място с решение се оценява, че той продължава нататък. Но няма знак за равенство между класация и решение в практиката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Въпросът е много интересен и той е принципен. Когато класираш някого на базата на определени критерии, ти трябва да го мотивираш защо го класираш на първа, втора или трета позиция. Ако не е това решение, следващо решение ли е мотивираното решение? Обяснете професор Грозев как стои въпросът.
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Практически процедурата е следната. Кандидатстват хикс проекти, комисията ги разглежда, оценява по точки и ги класира от първо до ен-то място.
ВЪПРОС: С едно решение ли?
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Не. В заповедта на комисията е определена сумата, за която кандидатстват проектите. Те класират проектите по низходяща линия и в съответствие от сумата, която е заделена за въпросната сесия, става класирането на проекти. Тоест ако има достатъчно средства могат да бъдат класирани три филма, четири, пет и т.н. И затова трябва да има мотивирано решение за всеки един проект. Тъй като досега законът не предвиждаше такива мотивирани решения, това предизвикваше напрежение в гилдията, тъй като не бяха ясни винаги мотивите за отхвърлените проекти.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Добре, крайният акт на тази оценъчна процедура, която ще реши съдбата на всеки проект, е класацията. Така е. Следователно, класират ги за държавно подпомагане с мотивирано решение за всеки проект. Толкоз.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, според мен това е точната формулировка. Който е съгласен с тези редакционни промени, които направи господин Михайлов, моля да гласува. „За” – единодушно се приема. Благодаря ви.
§ 6. Имаме предложение на народния представител Любен Дилов. Работната група го подкрепя.
Има предложение на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева. Работната група ги подкрепя.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 6 със следната редакция:
§ 6. В член 11, алинея 1 и 2 се изменят така:
„Чл. 11. /1/ Националната комисия за категоризация на филми се назначава за срок 2 години със заповед на изпълнителния директор на агенцията. Тя е организирана в 8 равнопоставени състава от по 7 членове.
/2/ Всеки състав на комисията по алинея 1 се състои от:
1. психолог;
2. трима представители, определени от националния съвет за кино;
3. представител на Министерство на културата;
4. представител на Министерство на образованието и науката;
5. представител, определен от агенцията.”
Заповядайте господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Моля Ви се, психолог на последно място. Защо на първо? Защо ще трябва да стартирате тази поредица с психолог?! Назад го сложете.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: По азбучен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тогава аз предлагам, като сме тръгнали да ги разместваме, да бъде – представител на Министерството на културата; представител на Министерството на образованието и науката, трима представители определени от националния съвет за кино, представител на агенцията и психолог.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: И защо психолог, все пак?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Става въпрос за категоризация на филми и когато има някои и други неща….
Колеги, имате ли по § 6 някакви други предложения.
Заповядайте госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Госпожо председател, в хода на разискванията правя едно предложение, ако ми позволите, може би е по-редно колегата Йорданов да го направи, защото е член на комисията, но да обърнем внимание върху това, което колегите предлагат. Да бъдат двама представители, определени от националния съвет за кино и да включим един представител на Агенцията за закрила на детето. Предложението е на колегите от киното.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Представителят на Агенцията за закрила на детето? Подкрепяте ли? Да.
Ще има представител, определен от агенцията и представител, определен от Агенцията за закрила на детето.
Заповядайте господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Психолог плюс такъв човек, който ще закриля децата в тази комисия? Така ли е решението или те са алтернативни? Заедно двамата?
ГЛАСОВЕ ОТ ЗАЛАТА: Да.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Уважаеми дами и господа, това е някакво абсолютно нерацонално излишество. Не може въобще да бъде съобразено това със здравия разум, защото не е. Какви са тези неща сега. В една комисия на хора, които имат здрав разум, предполага се, доколкото се занимават с изкуство, да преценят щетите върху едно човешко същество на това, което излагат и търсят специализираната помощ първо на един психолог, а всеки може да произнася психологически съждения по такъв тип щети, мисля аз. Особено човекът на изкуството. Хайде да кажем, този е дълбинен психоаналитик, ще каже някакви неща, за които няма да се досетите, само по себе си, от моя гледна точка, смешно. Но и към такъв психолог, един от агенцията, който ще се сети това, което психологът няма да се сети, защото той пък е по-близо до децата. На какво прилича това?! Извинете ме за тази патетика. В това виждам нещо крайно инфантилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест Вашето предложение е?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Моето предложение е въобще да ги няма тези люде, но ако настоявате за някаква гаранция, сложете един психолог накрая и толкова. Или това лице, което ще защитава децата от агенцията, за да не претендира постфактум. Защото и това може да бъде съобразено. Да, съгласен съм, такъв тип съображение е уместно. Казвам го, с известна ирония.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Искам да репликирам колегата Михайлов, като заявявам подкрепата си за предложението на народния представител Силвия Алексиева. Без да влагам никаква ирония или самоирония в мотивите си, аз ви припомням действащия член 27 от сегашния закон, какви са критериите по които ние оценяваме филми? Първа точка – художествен потенциал, добре. И оттам нататък започват – търговски потенциал. Трета точка – икономическа обосновка. Четвърта точка – стратегически план. Пета точка – професионален опит. Значи Законът е за филмовата индустрия. Нормално е ние да търсим един баланс на интересите на обществото, който баланс би могъл, според нас, да бъде представен и от психолога, който ще има отношение към въздействието на този филм върху детската психика, след като му даваме категория и тази категория след това ще има отношение към други финансови измерения в по-нататъшните текстове. Така че, аз смятам, че иронията на колегата Михайлов е симпатична, но не мога да я приема и настоявам да приемем предложението на госпожа Алексиева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря, госпожо председател. И аз имам доста доводи за това. Намирам предложението за разумно. Вие ще видите малко по-нататък в текста, разполагаме със знанието, което в момента не всички имат, малко по-нататък текста на този закон изисква Министерски съвет да създаде специална наредба за начина, по който децата са интегрирани в киноидустрията. Този човек, който ще представлява агенцията, той безспорно ще е един чиновник, с всичкото уважение към неговото образование или качества личностни, но той ще следи повече европейски стандарти и такъв тип неща. Той няма експертната функция на педагог или каквото друго там се сетите. Това е един чиновник, който знае всички стандарти в държавата и казва „това ще влезе в колизия с еди какво си изискване” или пък „тук можем да търпим упреци еди къде си”. Така си представяме неговата функция. Но не мисля, че това е някаква голяма драма. Просто въпрос на гласуване. Аз намирам за уместно това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест Вие намирате за уместно предложението да има и психолог и представител на Агенцията за закрила на детето.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: То е агенция, не е все пак група за бързо реагиране.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: За последен път имам ли възможност да взема думата? Благодаря. Вижте, строго погледнато, от позицията на моята относителна компетентност по тези въпроси, вместо психолог трябва да има детски психиатър, ако този психолог ви е нужен за това, за което казвате, че ви е нужен. Аз знам, че мотивът е съвсем благороден, ясно. Но един психолог без специализация, която ще следи за размера на щетите върху детската душевност, а пък специалиста по законодателство, отнасящо се до тази проблематика ще следи закононарушенията. Нужен е специализиран поглед върху травмите върху детската психика. Това е един стандартен психолог никога не може да ви предложи. Искам да ви кажа това. А да запишете „детски психиатър” в това, ще бъде зле. Мисля си, че тази комисия би могла да интегрира такъв тип специалист целево, когато намери, че това е нужно. Да заседава нон-стоп такъв човек в тази комисия под формата на психолог или детски психиатър, не съм сигурен. Предлагам ви това за разсъждение, за да се вземе окончателното решение.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Това не може ли да бъде допълнителна алинея, която да дава възможност на комисията да привлича за работата си експерти с тази специализация, за която говорите. Ако тя намери за нужно.
Все пак да не залагаме презумпцията, че тази комисия ще я съставяме от пълни многоточия.
СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ: Този психолог само с оглед на защита на детето ли е там?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Не.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз искам да задам един въпрос, за да приключа със собственото си любопитство по темата, за какво е необходим психолог? Някой да каже и с това би могъл вероятно да сложи край на разговора, който се протака. За какво е нужен?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз предлагам да е някой от колегите, които имат яснота по този въпрос. Заповядайте.
РАДОСЛАВ СПАСОВ: Ще се опитаме да ви отговорим защо е нужно. Защото за сега филмовите произведения са най-внушаващия вид изкуство и те могат наистина да травмират, ако не са съобразени с някакви критерии, детската психика, и не само детската психика, става въпрос и за възрастни. Навсякъде в европейската практика, те дори поставят социолог вътре. Този контрол е повечето от обществения сектор. Ето сега за един филм на една журналистка за децата, в този филм децата казват за насилието, че те са били стимулирани от интернет и телевизията. Ето защо е нужно тази категоризация, за да може да пресява кой филм каква аудитория да има. Затова мисля, че е добре това нещо, което и сега се включи, да има представител на Агенцията за закрила детето, защото става въпрос само за категоризация на филмите кои да се гледат, в колко часа могат и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Подлагам на гласуване така както е направено предложението, както го виждате текста.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз искам да кажа нещо, извинявам се. Аз ако бях лице, присъстващо в проблематиката на този закон от името на киноизкуството, щях да се изкажа извънредно рязко за идеята някакъв недоучен психолог, защото българските са такива, да контролира творческата ми свобода и да дава оценка за това какво може да бъде предложено на публиката и какво не. Имаме един човек стража от гледна точка на законодателството по детските щети, разбрахме се, че ще участва. А този психолог ще ви сочи с пръст, ще го поклаща и ще казва „тук сте извънредно много травматични, тук посягате върху неща, които дълбоко могат да разтърсят човешкото същество и прочие”. Прочетох в пресата – днешната или вчерашната, нещо такова, адресирано до Алмодовар, бил извънредно сексуално агресивен, бил еди какъв си и прочие. Има такива хора, които заподозират киноизкуството от гледна точка на обществената хигиена. Вие ли ще ги интегрирате в собствената си оценъчна дейност? Това ме изненадва мен и ме прави по някакъв начин напрегнат. Защо ви е това? Сложете един човек, който ще ви казва какво е прието в Европа за децата и какво не, какъв е общественият интерес за тях в конкретната българска среда и толкова.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Колега Михайлов, извинявам се, реплика. Приплъзваме се в посока да коментираме нещо, което изглежда във Вашето съзнание, чудесно психиатрично съзнание, като вид цензура. Това не е цензура. Това е като онези, които слагат червена, зелена или еди каква си точка, тоест категоризира филма. Но това не е намеса в творческия или художествения процес. Това е оценка на крайния резултат, към коя категория го броим като резултат не като художествени качества, а съобразно други критерии, свързани с въздействие върху …
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Прекратявам дебата по § 6.
Подлагам на гласуване първо § 6 така, както го прочетох, без предложението на госпожа Алексиева. Тоест така както е предложен от работната група, единствено с пренареждането – Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, трима представители от Националното сдружение за кино, представител определен от Агенцията и психолог, на по следна позиция.
Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. „За” – 3. „Против” – 1. „Въздържали се?” – 4. Не се приема.
Сега подлагам на гласуване предложението по същия начин подредени, само че с двама представители, определени от Националния съвет за кино, представител определен от агенцията, представител определен от Държавната агенция за закрила на детето и психолог. Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува. „За” – 3. „Против” – 1. „Въздържали се?” – 4. И това предложение не се приема.
Господин Грозев, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Уважаеми членове на комисията, тъй като тук се взимат политически решения, а политическите решения се взимат в рамките на възможни, ви предлагам следния компромис – тъй като тази комисия се състои от представители, определени от министерства, агенции и национален съвет, предлагам да се увеличат тези представители, а вече когато се комплектоват тези комисии представителите на агенцията Национален филмов център да търси специалисти, които биха могли да консултират комисията при даване на категория. И в този член да се запише, че тези комисии се комплектуват по определен начин, съответстващ на критериите за раздаване на категории. Просто не мога да формулирам текста юридически.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз ще се въздържа от подкрепа на едно такова предложение, защото колеги, това е свързано с финансов ресурс и с бройки. Така че, не смятам изобщо да …
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Финансов ресурс няма, тъй като всяка фирма вносител заплаща такса, която включва хонорарите на заседаващите лица. Дали тя ще бъде от 20 човека, дали ще бъде от 20 състава, това няма никакво значение. Това е една глобална сума, не е на всеки човек определена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател, за да излезем от ситуацията, аз предлагам прегласуване със следния подход: най-напред да гласуваме предложението за промяна, внесено от госпожа Алексиева и след това да гласуваме текста по предложение на работната група, защото както го гласувахме по обратния ред, ние не постигнахме желания ефект, тоест да изберем едната от алтернативите.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Подкрепям.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре, който е съгласен с направеното предложение от народния представител Силвия Алексиева, моля да гласува? „За” – 3. „Против” – 1. „Въздържали се?” – 4. Не се приема.
Подлагам на гласуване предложението на работната група, така както е изписано в доклада, с редакцията психолог да отиде на последна позиция – представител на Министерството на културата, представител на Министерството на образованието и науката, трима представители определени от Националния съвет за кино. Който е съгласен, моля да гласува. „За” – 6. „Против” – 1. „Въздържал се” – 1. Благодаря ви колеги.
Преминаваме към § 7.
Работната група не подкрепя теста на вносителя за § 7 и предлага § 7 да отпадне.
Какви са аргументите?
Професор Грозев, Вие ли ще вземете отношение?
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Техническата комисия да остане както е в стария закон – 5 членове експерти в различните видове дейности, свързани с киното и аудиовизията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Вносителят има ли съображения? Няма.
Колеги, който е съгласен с § 7 да отпадне, моля да гласува. Единодушно се подкрепя. Благодаря ви.
По § 8 има предложение на Любен Дилов, на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група не подкрепя текста на вносителя по § 8, точка 1. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 8, точка 2, който става § 7, със следната редакция:
§ 7. В чл. 13 се правят следните изменения:
1. В алинея 1, точка 1 се изменя така:
“1. четирима представители, определени от професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел в областта на филмовата индустрия;”
2. Алинея 2 се изменя така:
„/2/ Финансовата комисия извършва експертна оценка съгласно критериите по чл. 27, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и предлага на изпълнителния директор на агенцията размера на държавното подпомагане за всеки отделен проект за филмопроизводство, за разпространение, за промоция и за кинопоказ.”
Някакви предложения? Не виждам.
Моля, който е съгласен с така предложения текст, да гласува. „За” – 8, единодушно се приема. „Против” – няма. „Въздържали се”- няма.
§ 9. По §9 има предложение на народния представител Любен Дилов, на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева.
Работната група подкрепя по принцип предложенията. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, който става § 8, със следната редакция:
§ 8. Член 14 се изменя така:
„Чл. 14. /1/ Два месеца преди изтичане на мандата на всеки от органите по чл. 8, ал. 1, министърът на културата оповестява списък на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, както и техните квоти.
/2/ Едно и също лице не може да бъде предлагано в органите по чл. 10 за два последователни мандата.
/3/ Правомощията на членовете на орган по чл. 8, ал. 1, могат да бъдат прекратени предсрочно с подаване на оставка или при невъзможност да изпълняват задълженията си повече от три месеца, или при смърт.
/4/ В случаите по алинея 3, в едномесечен срок от подаване на оставката, изпълнителният директор на агенцията назначава нов член за срок до края на мандата на освободения член, по предложение на професионалните сдружения и юридическите лица с нестопанска цел, оповестени и предложени по реда на ал. 1. В този случай сдруженията и юридическите лица по ал. 1 предлагат представител в 14-дневен срок.”
Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Извинете госпожо председател, че се намесвам по един не финансов въпрос. Законът за юридическите лица с нестопанска цел определя възможните форми на фондации, сдружения и в този смисъл моя въпрос е, ако едно юридическо лице с нестопанска цел е сдружение, това как корелира с другото сдружение, тоест какъв вид са професионалните сдружения?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Много добър въпрос, колега. Те са юридически лица с нестопанска цел.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да ви призная, вчера водихме този дебат, тъй като в целия закон така е приет, не само тези изменения, които се предлагат, но в целия закон е такава философията, така са разписни текстовете. И ако трябва ние сега да коригираме, това означава да коригираме абсолютно целия закон.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Прощавайте за диалогичния режим, в този смисъл те в частна полза ли трябва да са регистрирани или с обществена?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Няма значение.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: За целите на този закон няма такова отграничаване. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Госпожо председател, насочвам Вашето внимание към алинея 4 на член 14, където е казано, че в едномесечен срок от подаване на оставката, изпълнителният директор на агенцията назначава нов член и нататък е разписана процедурата. Но в случаите по алинея 3, случаите по алинея 3 са три хипотези – подаване на оставка, невъзможност за изпълняване на задълженията, смърт. А в случая хем говорим в случаите по алинея 3, хем след това разглеждаме само хипотезата с подаване на оставка, а не и останалите два – смърт и невъзможност за изпълняване на задълженията.
Предлагам да отпадне текста „от подаване на оставката” и да стане „в случаите по алинея 3 в едномесечен срок изпълнителният директор на агенцията назначава нов член и т.н.” И тогава и трите хипотези ще имаме предвид, като възможност, по които ще се произнесе изпълнителният директор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да, благодаря Ви. Коректно беше предложението.
Колеги, има ли други редакционни бележки? Ако няма, който е съгласен с промяната, думите „от подаване на оставка” да отпаднат, моля да гласува? Подкрепя се единодушно. Благодаря ви.
§ 10. По § 10 имаме предложения на Любен Дилов, на Руденко Йорданов и Силвия Алексиева, подкрепени са от работната група.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, който става § 9, със следата редакция:
§ 9. В чллен 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В алинея 3 се правят следните изменения и допълнения:
а/ създава се нова т. 5:
„5. средства от международни фондове и програми.”
б/ Досегашната т. 5 става т. 6.
в/ Досегашната т. 6 става т. 7 и в нея накрая се добавя „и завещания”.
г/ Досегашната т. 7 става т. 8.
д/ Досегашната т. 8 става т. 9 и в нея накрая се добавя „или друг нормативен акт.”
2.Създава се алинея 4:
„/4/ Поради специфичните особености на филмопроизводството, при незавършени процедури по обективни причини по чл. 28, 29, 30, 30а и 31, неусвоените средства за текущата година по ал. 3 и чл. 17, т. 1 остават за усвояване през следващата година.”
Ще си позволя да дам думата на представителя на Министерството на финансите. Заповядайте.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Вероятно мотивите на вносителите на подобни предложения са свързани с невъзможността примерно цикъла, който обхваща едно производство няколкогодишния – например две или три, не претендирам за най-задълбочено познаване на този процес, се разминава с бюджетирането на публичните средства в България, което е едногодишно и започва на 1 януари и свършва на 31 декември на съответната година. Не мога и това е принципна позиция, която Министерството на финансите многократно е изразявало, да подкрепя тезата, че ще създадем или със закон, когато това е целесъобразно от гледна точка на законодателството възможността един чисто технически въпрос да бъде решаван чрез нарушаване на принципи, отдавна утвърдени, на бюджетиране и на забраната за преходни остатъци по бюджети на министерства. Защото в случая всички тези средства са част от бюджета на Министерство на културата като част от републиканския бюджет. Да не говоря за техническите аспекти на единна сметка, на централизация на публичните средства.
Какво имам предвид като технически проблем? Мое мнение е още на етапа на оценяване на един такъв проект, какъвто е примерно един игрален филм, съм убеден за себе си, че има някакъв график, който е не само за дейностите по производството и за необходимите средства, разположени във времето на изпълнение на този проект. Естествено етапа на планиране не е най-силната черта в България, но съм сигурен, че едно планиране може относително коректно да разположи във времето с някаква гъвкавост необходимите средства за производство на даден проект. Колегите от агенцията, които знаят средствата, с които разполагат за съответната година, като планират бюджета си за съответната година трябва да включват не само новите проекти, които те искат да добавят, а трябва да включат в същите, одобрени за годината средства, и частта от проектите, които са разположили например в годините напред. За да не бъда многословен, ако приемем, че един проект се развива в 2007, 2008 и 2009 г., няма никаква пречка тази част, който от 2007 г. и е ангажирана в 2007 г., да се бюджетира в 2007 г., а тази част, която е ясно предварително, че трябва да попадне в 2008 г., тя ангажира предварително ресурс в 2008 г., а тази част, която остава за 2009 г., тя ангажира предварително ресурс за 2009 г. Ако има някакъв друг технически аргумент, може да го обсъдим. Но категорично не можем да приемем и тезата, че решението за преходен остатък е по-добро или по-лошо от другото предложение на народните представителство за извънбюджетна сметка. Знаете, а и наскоро предстои дебата по Закона за държавния бюджет за 2008 г., извънбюджетната сметка, фонд е нещо, което постепенно да отпадне от практиката на публичните финанси в България. Първо, това не е прозрачен механизъм. Второ, една извънбюждетна сметка, фонд, тя не се одобрява от Народното събрание. В този смисъл, ако някой иска едни пари да ги изведе от правилата, по които се управляват публичните финанси, трябва да има много сериозни мотиви за това. Защото в другия случай, ако единственото желание едни пари да се прехвърлят за следващата година се цели, аз пак казвам, това е въпрос на по-добра организация при планирането. Тук не говоря за обема на средствата. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, колега.
Заповядайте госпожо Алексиева.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря. Аз ще си позволя да ви задам въпроси. Тук наистина същността на проблема е в това как ще гарантираме, че тези средства, които ще останат за 2009 г. условно казано, поради това, че не са изчерпани за приключване на дадена продукция, няма да бъдат отнети от бюджета, който Министерството на финансите, като рамка регламентира и всъщност те нямат да увиснат, защото идват други проекти. И това натрупване, вие знаете, че практически точно така става. Значи става въпрос какъв механизъм да се намери, аз не съм финансист, за да може наистина да стане натрупване в бюджета на Министерство на културата, и те да имат гаранции, че ще си довършат от предходната година продукцията, която са започнали. Те може да са пет филма, може да е един филм. Това е проблема, който трябва да решим с ваша помощ. Иначе другото много добре го разбираме. Въпросът е, че много често не може да се намери оправданието защо ще се увеличи вече бюджета в тази част спрямо следващата в следващата година. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, госпожо Алексиева.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз ще продължа тезата на госпожа Алексиева, тъй като в бюджетирнето и във финансирането ясно е, че трябва да има прозрачност при харченето на публичните средства, това е безспорният факт. Трябва да има и предвидимост, както вие казвате, и една прогноза да може да заложи и да разположи харчовете във времето, така че те да бъдат прехвърлени, без това да нарушава процеса на производство. Но, спецификата на това производство е толкова особена, че примерно виждам насреща си един човек, който имаше отношение към тази специфика как да предвиди, че Апостол Карамитев, лека му пръст, ще умре по време на снимките?! Как да предвиди, че 2006-2007 г. няма да има сняг, а примерно снимаме „Лавината”. Как да предвиди, че Копола два месеца преди да завърши „Апокалипсис сега” зацикли и не може да го завърши, не може да намери решението?! Това са неща, които наистина са специфика на филмопроизводството и за които прилагането на един график, мрежови или какъвто и щете го наречете, е добра идея, но тя не винаги върши работа. Смисълът на това е остатъкът да не участва във формирането на приходната част за бюджета на следващата година, а тези пари веднъж гласувани, веднъж определени за производството на това произведение, така да се каже да вървят с него, докато го видим в завършения му вид. Така че всички ваши аргументи ние ги споделяме, но нека да потърсим решение, да ползваме принципа, че който иска нещо – намира начин, който не иска – намира причина.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Токаджиев.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, това е типичен случай, в който ние всъщност отдавна дебатираме темата, че една режисьорска книга или един творчески процес не е финансово счетоводен документ и никога не може да бъде. Това е случая, в който ние непрекъснато се връщаме на прословутата програма СЕБРА, които някои я наричат Зебра, това е случая в момента, който и господин Йорданов дискутира така пламенно, защото той е от онази страна, която се занимава точно с този творчески процес.
Мисля, че трябва да се намери решение, защото то ако остане в системата на осчетоводяването, творческият процес винаги ще зацикля. И тогава ще се получи онзи абсурд в миналото, когато ние записвахме, че един работник копае седем кубика на ден норма, защото само по този начин можем да формираме неговото възнаграждение. Когато зададохме въпроса защо трябва да копае седем кубика, а е ясно, че това не може да бъде свършено, казват – такива са нормите. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Колеги, ситуацията е ясна на всички. Чухме и едната и другата теза.
Аз ще помоля народните представители, като тръгнем да гласуваме, да помислят, че поне в България, това, което са успели през всичките години - няколко правителства, това е да има финансова стабилност и да уважаваме принципите на бюджетирането. Това е изключително сериозен въпрос. Колегата тук даде ясни финансови, принципни аргументи. Искам да ви кажа, че това ще бъде една лавина, независимо от нашето гласуване в момента. Има два принципни въпроса, които са основополагащи за финансовата стабилност на държавата. Първият въпрос е - край с извънбюджетните сметки . Това, за което колегата говори. И вторият е за преходните остатъци.
Аз си спомням, когато гласуваме бюджета, това е по същия начин - планирането на проектите. Когато има ясна политическа воля за финализиране на определена продукция, независимо дали говорим тук за ПУДООС нещо да се реализира, дали е за филмопроизводство, то е свързано с финансиране и планиране. Никога, когато се внасят с бюджета, знаете като народни представители, така беше с капиталовите разходи за няколко обекта, които няколко правителства години наред, когато не са успели да довършат, тези средства също се предвиждат в бюджета за следващата година и те минават абсолютно консенсусно. Аз смятам, че правителството има политическата воля и през следващия бюджет също ще си подкрепят всички проекти, за които има финансиране. И тогава, когато остане определена сума, тя ще мине за следващата година, след като бъде планирана. Това че ние не сме се научили добре да планираме и да си върши работата отговорно, това е друг въпрос. Но пак ви приканвам да помислите. Аз лично няма да подкрепя това предложение с ясното съзнание, че става въпрос за принципи, които са основополагащи и са свързани с държавна бюджетна политика. Благодаря ви.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз ще си позволя да Ви опонирам, госпожо председател, защото принципите са за хората, а не хората са за принципите. Основният проблем не е в справедливостта и в това дали ще се надяваме, че правителството ще бъде така добро да планира отново в следващата година средствата, които не са достигнали за някакъв проект, а че спирането на финансирането по този проект всъщност го спира за по-дълго време, отколкото за конкретното прекъсване, което е настъпило по обективни или субективни причини. Примерно няма сняг или се е разболял актьор. Не е въпросът в добрата воля. Въпросът е, че механизма, който трябва да потърсим, е че блокира самото производство. Ако си го представяте на поточна линия, да, ще има пари догодина да пуснем отново линията, но тя иначе е спряла. Тоест новото й пускане още повече оскъпява проекта. Тоест ние реално губим пари. И погледнато просто е, става дума за философия на бюджета, философия на държавата или някаква друга. Значи ние сме отпуснали едни пари, тях ги е имало, дали сме ги, те не са били усвоени, връщаме ги обратно, с което с една бюрократична процедура всъщност понякога дори удвояваме стойността на проекта. Тоест трябва да дадем повече пари, ако искаме да завършим започнатото, за което вече веднъж сме ги отпуснали, защото ги е имало. Затова аз ви задавам един прост въпрос, като избягаме от понятийния режим бюджетен остатък и така нататък и къде ще се съхраняват тези пари до консумацията им, възможно ли е да има, не го наричам извънбюджетна сметка, но следващия бюджет да бъде конструиран по пера. Тоест те да не излизат от оборот тези пари. Например Министерство на културата може да ги даде в някаква наличност, за да може да не спира този процес. Това е въпросът ми, как става вътре в рамките на Министерството на културата. И по скоро тук може би решението трябва да дойде от колегите от министерството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Много ви моля да отговорите на господин Дилов на въпроса и преминаваме към гласуване.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Господин Дилов, аз бих представил Вашия въпрос, ако позволите по друг начин. Не е важно дали парите ще останат в тази сметка и дали ще бъдат като остатък по бюджета на Министерство на културата, тъй като Народно събрание със закон гласува всички разходи, които Министерство на културата може да направи през съответната година. И ако тези пари не отидат в депозитни сметки н БНБ като част от преходния остатък от един бюджет в друг, а останат в някаква сметка хикс, с която се разпорежда някой от Министерство на културата, това по никакъв начин няма да промени общия разход, който Министерство на културата може да направи за съответната година. И вероятно Вашият въпрос по-скоро е как да се намери механизъм такъв, щото тук ще говоря с условни числа, за да не се търси някакъв намек колко са парите за филмова индустрия, стоте единици в 2007 г., от които 50 не са изхарчени, да направят така, щото тези 50 единици в разхода да се добавят за следващата година. Вероятно така трябва да се разбира проблема, който се търси да се реши.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Не само това.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това, което може да се търси, но не знам доколко финансистите на агенцията са разсъждавали по този въпрос, аз продължавам да твърдя, че донякъде въпросът може да бъде разглеждан и технически. В живия живот всичко е въпрос на договаряне. Аз нямам пред себе си вида договори за финансиране, които се сключват. Чисто формално за себе си съм допускал, като пак казвам, това не е най-добрата финансова практика, но това е по-лошата финансова практика, която тук се предлага, ако един договор за финансиране включва блоковата сума, примерно за целия период на производство, а оттам нататък държавата в лицето на агенцията в самия договор и с механизми си създаде достатъчно гаранции, че оттатък продуцента ще бъде така добър в срока хикс да свърши работата за парите игрек, без по никакъв начин едни пари да изчезнат някъде, проблемът се решава без необходимостта да има наличности по сметки и да се прехвърлят от година в година. Ще го кажа по друг начин – ако договорът е за милион, обаче аз не му пускам всеки път по 50 хиляди лева, в зависимост от това дали е паднал снега и сега му е време да снима „Лавина”, а му пусна парите и му кажа – добре, ето аз ти давам този един милион, защото твоя проект е за толкова и чакам от теб за срок на договора, в който ти трябва да реализираш този проект, така както ние сме се договорили. Разбира се, вътре в един такъв договор може да се обмислят клаузи, ако творецът, творчески реши, че ще го протака безкрайно, да има едни наказания за твореца, защото той все пак борави с едни публични пари, правейки това изкуство. И продължавам да въртя около тезата, че би могло да се намери техническо решение, което не се съдържа в такива законови текстове, защото четейки алинея 4 с всичките условности думите „остават за усвояване през следващата година” нищо не означава, да ме извиняват вносителите. И ако аз после, като съставител на част от експертното ниво на Закона за държавния бюджет на Република България, за някоя от годините прочета този текст, ще кажа „чудесно” и ще продължа да съставям бюджета класически. Извинявайте, че ви го казвам така, искам да осъзнаем къде е проблема и че този предложен текст не е решението на проблема.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин Горанов.
Заповядайте, господин Грозев.
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Уважаеми господин Горанов, Вашите аргументи са железни и необорими, но практиката при нас е такава, че спечелилият проект не получава сумата, която е спечелил. Той я получава на траншове. И на практика се получава ситуацията, конкретно говоря, един филм да има да снима сцени през месец февруари. Вие много добре знаете, че до месец март Министерството на финансите не отпуска други средства на Министерство на културата, освен за заплати. Тоест ние не можем да ползваме тези средства през зимния месец. Това е единият от проблемите, който трябва да се решава. И понеже тук не знам дали дискутираме проблема за фонда, така наречения фонд? Не го дискутираме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, аз ви предлагам следното нещо. Очевидно става смесване на две неща, има проблеми и ние търсим тези проблеми, които са свързани все пак с договаряне, да ги решим със законов текст, който очевидно противоречи на цялата практика, която имаме до сега.
Аз предлагам да вървим към гласуване на текста.
РАДОСЛАВ СПАСОВ: Може би някаква яснота да внесем и ние. Моля Ви, да ни разрешите да говорим.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте.
РАДОСЛАВ СПАСОВ: Експертите на Министерството на финансите говорят каточели това е сто процентово финансиране на един български проект. А тук става въпрос, където ние влизаме в копродукции с други копродуценти. Това трябва да се съобразяваме, поемаме договори и в тези договори, когато ги нарушаваме, ако се движим така както сме обвързани с моментното състояние на държавата, случи се една година накрая на годината изсипаха всички пари. И това няма как да се усвоят. А нали това са международни проекти. Всеки един български филм взима 50-60 процента от нашите средства, а другите са от европейски фондове и копродуценти. Ето това е, не може да се говори за такава планираност, която ние някога я правехме. Българска кинематография планираме тези проекти, държавата ги финансира сто процента. Тук се финансира до 50, до 60 %. И едно закъснение се отразява или се блокира филма или се оскъпява. Защото той става в рамките на около три години, две години се търсят средствата най-малкото. И трябва да ги имаме наличните средства тук, те да са гарантирани, за да може да се синхронизира с актьори, копродуценти и други фондове. Така че, мисля в една такава посока да разсъждавате и да намерите формата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Ако Министерството на финансите превежда цялата сума на Министерство на културата, кой се разпорежда с нея?
СИЛИЯ АЛЕКСИЕВА: Аз също помолих да се намери формата, защото вие предлагате предварително плащане. Подскажете вие формата. Много добре знам, че няма извънбюджетни сметки. Знам какво значи преходен остатък. Въпросът е да намерим формата, за да не страда филмовата индустрия. В случая това ни е проблема.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Аз с риск да остана неразбран, господин Дилов, целият бюджет на Министерство на културата му е на разположение още на 1 януари. През годината технически въпрос е защо получава по месечно разпределение определена част от него. Колегите вероятно сега ще ми кажат, тази година беше 90 на сто и т.н., значи 2008 г. ще бъде сто на сто от нелихвените разходи в проекта на закона за 2008 г. Министерски съвет на този етап или поне експертите в Министерството на финансите и министърът на финансите, планират да включват такова ограничение за 2008 г. Тоест този въпрос с ритмичността на предоставяне на средствата между министерството и агенцията и Министерството на финансите, респективно Министерство на културата, не стои в тази му част.
Не искам да се правя на най-големия експерт по банкови плащания, защото не е проблематика на комисия и няма как да влезе по никакъв начин в един законопроект, и след това в закон, но знаем, че съществуват различни форми на плащане. Има банкови акредитиви, които могат да бъдат делими, неделими, има такова богато разнообразие от форми, по които може да се уредят едни взаимоотношения така, че да се гарантира финансовия интерес на двете страни, дори едни средства без да напускат … примерно ако открия акредитив на името на продуцента, но продуцента има право да дърпа от тези пари само при условия хикс, които се уреждат между три страни. Банката е в средата, тя е гарант, че двете страни ще бъдат изправни. Акредитивът се открива, не искам да ви занимавам с несвойствени неща, но примерно акредитивът е една форма, която би могла да помогна. Вие ще кажете акредитив, но Министерството на финансите трябва да реши откриването на подобни акредитиви. Добре, Министерството на финансите трябва да ги разреши, това е една чисто контролна функция, за да не минават всички пари от едната година в другата под формата на акредитив, да станат милиарди акредитиви. Но ако тук се прецени по целесъобразност, че това е един въпрос, който е важен за една цяла индустрия, естествено може да се прояви гъвкавост. Що се касае до акредитива, ако искате да ви го разкажа, господин Йорданов, понеже виждам, че проявявате интерес. Това е една възможност, но няма как да го запишем в закона.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Явно, че проблемът правно технически и финансово може да бъде решен. Явно че сега не е моментът, в който можем да го решим. Да продължим по текста. Моля това да не го гласуваме сега, да го изчистим, защото това е препъни камък, който е много сериозен. Останалото в закона е технология на структуриране на органи и взаимодействие. Докато тук става дума за пари, значи проблемът е много сериозен. Нека да търсим решение и като направим този закон, той да дава резултата, който целим, а не просто да отхвърляме текстове зад гърба си.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Да го оставим за накрая.
СИЛИЯ АЛЕКСИЕВА: Ще чакаме предложенията на специалистите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз нямам нищо против да вървим нататък. Но пак казвам, такава процедура, механизма, по който да стане това нещо, в закон не можем да го разпишем.
Има принципи и правила и аз ви моля да ги спазваме.
Добре, да вървим към следващия параграф.
Имаме предложение на народния представител Любен Дилов за създаване на нов § 10а.
Работната група подкрепя предложението.
Предложение на народните представители Руденко Йорданов и Силвия Алексиева за създаване на нова § 10а, подкрепено от работната група.
Работната група предлага да се създаде нов § 10а, който става § 10, със следната редакция:
§ 10. В член 17, точка 1 се изменя така:
„1. субсидия за агенцията, чийто годишен размер не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно на 7 игрални филма, 14 пълнометражни документални филма и 160 минути анимация.”
Колеги, по това предложение има ли коментари?
Заповядайте, колега.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз искам да обърна внимание на комисия, която вероятно напълно съзнава последствията от една подобна промяна. Но в Министерството на финансите, като планираме бюджета за следващите няколко години, искаме в аванс да ви ориентираме, че това може би до голяма степен ще създаде проблем пред Министерство на културата в следни смисъл. За 2008 г. примерно приоритетите вече бяха анонсирани и те се свеждат основно до два – първия е безспорно образованието, вторият, без да е анонсиран публично и широко, той до голяма степен се пренася от 2007 г., но страховито звучи, но е факт – увеличението на разходите за пенсии в 2008 г. спрямо 2007 г. е 840 милиона лева и те достигат близо шест милиарда. Защо ви ги казвам тези неща. Няма да коментирам другата политика, която правителството, като основни допускания гласува на 31 август т.г. и в този контекст се готви законопроекта за държавния бюджет за 2008 г. Казвам го това, за да ви обърна внимание, че това увеличение на обема, при относително запазване на размера на разходите за култура, би довело до голяма степен до необходимостта Министерство на културата да преоцени приоритетите си. Примерно това увеличение от няколко милиона, така го оценявам аз чисто профански.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Само да ви кажа колега, че накрая в преходни и заключителни разпоредби сме предвидили това да влезе 2009 г. Тоест не е свързано със сегашната рамка за планиране на 2008 г.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Мой пропуск е, че не съм видял, че е от 2009 г., но аз мога да ви обещая, да сме живи и здрави, че със същия аргумент ще го коментираме това нещо и тогава.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Тогава трябва да увеличим процента.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Не съм аз човека, който ще ви говори за проценти. Но нека да забравим понятието проценти. Това понятие проценти, съотношения, нека да говорим за политика. Вие сте политически орган, най-главния в държавата. Проценти от БВП, те ще станат над сто като желания за разпределения, а за съжаление са само 40, а даже и 40 според мен не са най-доброто решение, но това са мои разсъждения.
Безспорно това предложение е въпрос на целесъобразност. Но не виждам в мотивите на вносителя понеже в самия доклад, който четем, кое според тях налага, защото тук говорим за физически обеми, тук не говорим за колко ще бъдат парите за филмопроизводство като номинал. Тук говорим за увеличение на физически обеми и понеже Министерски съвет се обедини около запазване на тези съотношения и на тези обеми, може би трябва да чуем, не знам, не искам да поучавам народното представителство, но да чуем кое налага увеличението на обема. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Имате предвид, че Министерски съвет се е обединил около решението за обемите за 2008 г. Нали така?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: В законопроекта в тази си част няма предложена от Министерски съвет относителна промяна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да, но тук има предложение на народни представители.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Безспорно. Никой не може да ги лиши от това право.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ще им дадем думата.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председател, наистина ще е ключов този текст, че влиза от 2009 г., но ние не боравим с проценти. Ние казваме, че би следвало да се предвидят бюджети за седем игрални филма. Вярно е, че за тези две години възможностите както на бюджета на държавата, така и бюджета на Министерство на културата би позволил това развитие в количествено отношение. Но тук не търсим увеличаване на бройката, тук става дума за ангажиране на по-голям творчески потенциал, което е много важно, поддържане на формата и развитие на хора, които сега влизат активно, защото по-нататък ще видите, че по-нататък търсим гарантиран процент на дебют в киното и в крайна сметка, когато говорим, че в Европейския съюз са търсили едно запазване на националната идентичност, а и така да се каже нейното приложение във взаимоотношението с другите народи, киното е един от съществените елементи и културата по-специално. И отношението към бройката не е нещо някакво нереалистично, а отношението в което търсим развитие на идеята за развитие в българската култура и нейното пласиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Предлагам първо Министерство на културата да вземе отношение и след това ще подложа на гласуване текста.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, понеже това е единствената област, в която Министерството на културата не лансира издръжка, а бройки.
Мисля, че в момента Министерството на културата подкрепя така предложения текст.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Който е съгласен с така направените предложения на работната група за нов § 10а, моля да гласува, с ясното съзнание, че влиза от 2009 г.? „За” – 5. „Против” – Няма. „Въздържали се” – Няма.
§ 10б Това е за фонда, има предложение от народния представител Любен Дилов и от народния представител Николай Михайлов.
Работната група не подкрепя предложенията.
Работната група не подкрепя предложенията за създаване на нов § 10б.
Заповядайте господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Нека да кажа, тъй като тепърва ще имаме сблъсъци, горчив опит с думата „фонд”. Помните, че имахме едни похвални намерения в общината преди четири години да направим подобен фонд за театрите в София. Законът ни беше съборен. И съда ни отказа правото да създадем такъв фонд за нещо като взаимопомощ за театрите. Аз си мисля обаче, че животът е по-силен от всякакво законодателство. Учудващо той е по-силен и от Министерството на финансите много често и рано или късно трябва да се намери формула, която да бъде адекватна точно на това ,което ние влагаме в думата „фонд”. Дали ще се нарича взаимоспомагателна каса, в която участва и бюджета по някакъв начин, дали ще си намери нещо подобно друго, не знам, за мен е голямо предизвикателство пред законодателя да го измисли. Защото поне световната практика е очевидна в тази посока. Трябва да има едно място, където средствата, които вървят на съгласуване и по политическа воля, създадени, намерено е на място, намерен е баланса, да бъдат събирани, да бъдат харчени порционално. Цялото това прехвърляне напред и назад, неразделянето на средствата, е една централизация, която чисто политически е осъдена от времето. Тя разчита на меценатските склонности на един или друг кабинет, който идва на власт. Тя разчита на волята, не разчита на още от Монтескьо формулирания обществен договор, в който съсловията се признават и се оставят на мира един друг да се развиват и си помагат даже. В този смисъл аз мисля, че е знаково, постигнахме договореност в работната група да оттеглим това предложение, но аз бях длъжен да кажа защо съм го предложил. В момента мисля, че има само един фонд – „13 века България”, който е уточнен със статут, акт, в областта на културата говоря.
РЕПЛИКА: „Фонд Тютюн”.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз говоря за областта на културата. За фонд „Тютюн” не ми се говори, защото миналата година отпуснахме десет пъти повече преки помощи за низане на тютюн, отколкото за БАН. Това не е присъда, това е диагноза за държавата.
Това исках да кажа в подкрепа на своето си предложение. Иначе, както се разбрахме, го оттегляме номинално. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Господин Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Няма никакъв смисъл да се говори при положение, че имате решение. Само че, без да направя тази рискова генерализация, че животът е по-силен от закона, защото това е дръзко в устата на един депутат. Аз си мисля все пак, че един такъв фонд наистина съдържа в себе си неизбежност и бих желал да чуя за собствена консумация ако щете, това е дръзкото ми очакване, един единствен аргумент, ключов, който е надделял в тази работна група, за да бъде прието оттеглянето.
Аз не съм измислил тази препоръка, нито Любен Дилов син, имам предвид това предложение. То ни беше връчено от представители на гилдията. Това стои като една латентна мечта, като някакъв особен ханаам на тези хора, да се доберат един ден до фонд, от който да могат да теглят. Е, добре де, какви са тези финансови цербери, които казват „не може” от гледна точка на закона, който е в нашите ръце? Хайде да видим какво може да се направи сега с този закон, накрая, за велика изненада на неговите стражи от Министерството на финансите ? Така че, кажете пак, днес вие сте извънредно полезен тук, защото гласът ви звучи компетентно и добронамерено, това първо. Но вижте, една кратка схватка по предходния спор, оттегли решаването на въпроса. Дали не е възможно да бъде оттеглено решаването на въпроса и по този въпрос за фонда, питам аз?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господине.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Моите притеснения тук са, че създаването на този фонд нищо не променя. В този смисъл, по-скоро бих разяснил как Министерството на финансите чете действащия закон и предложенията за изменение. Логиката в един подобен фонд има, ако неговия статут бъде изведен извън публичния сектор, за което говори господин Дилов. И той коректно даде пример с фонд „13 века България”, който няма нищо общо с фонд „Земеделие” и с фонд „Тютюн” като финансово правна форма. Логиката би имало в един фонд и когато му измислим някакъв целеви приходоизточник. Всичко друго е, любимия жаргон на финансите, от единия джоб – в другия. Защото вие взимате приходите, които по закон източниците формира агенцията, слагате ги пак към агенцията, само че кръщавате фонд. Фондът е една финансово правна форма за събиране и изразходване на средства. Дори слабост на това нещо ще бъде, че е пропуснато да се каже, като е фонд, юридическо лице ли е, какво е, що е, който го управлява? Разбирате ли? В този смисъл една подобна идея може да намери някакво решение за в бъдеще, но тя трябва най-малкото да допринесе нещо. А този текст, без да пречи, не допринася нищо качествено ново във финансовото управление на филмовата индустрия. Ако в него имаше текстове, които да предвиждат някакви качествено нови източници, да. Но той просто преписва действащите източници за финансиране. И от гледна точка на това да не фрагментираме бюджета на министерството и да създаваме излишни квази структури, аз също бих подкрепил тезата на работната група, че подобно предложение може да отпадне, тъй като то на този етап и в този си вид не помага.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Един въпрос към вносителите. Дори да отпадне на този етап, процеса е неизбежен и някой ден сигурно ще се стигне до фонд. Алинея 5 е най-голямата ми въпросителна. Какво значи „администрацията на агенцията обслужва фонд „Българско кино”? Кой на кого с подчинява? Кой кого обслужва? Каква е йерархическата зависимост? Джоба си е джоб, който бърка в него, с какви права и пред кого се отчита?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз приемам напълно бележка на представителя на Министерството на финансите. Факт е, че този текст е повод, както го определи токущо колегата. Той не е много стойностен по простата причина, че наистина ако философията беше да се създаде истински фонд, той трябваше да има структура на управление и т.н. По-скоро би трябвало да се търси решение в създаването на фондация „Българско кино”, която да бъде изяснено държавно участие, евентуално приходи, специален закон, някаква такава посока, както е фонд „13 века България”.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Какви ще са приходоизточниците?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Нов приходоизточник може да е облагане върху билети. Много неща могат да се мислят. Но това е друга тема. Тук не му е мястото наистина и затова се съгласих, без много бой да го оттегля, тоест знака е по-скоро морален. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря за това, че го правиш, но темата заслужаваща да бъде прокоментирана и в зала, като знаково отношение към нещо, което трябва да се случи, макар и търсейки му по-качествена финансово-правна форма за реализация.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз искам да кажа няколко думи.
Първо, искам да благодаря на вносителите за този текст, защото така или иначе европейската практика, малко или много, в тази сфера аудиовизуалната, практиката е на фондове или институции, тоест съобразно законодателството на съответната страна – има или фондове, или институти, които ползват и публични средства.
Искам само да кажа, че за 2005 г. тези публични средства са над 1,2 млрд.евро в 25-те страни членки. Създадоха се подобни закони в Румъния, в Полша, в Чехия, в които при наличието на тази добра политическа воля, която изразява голяма част от народните представители, тази форма е намерена и нещата функционират нормално. Може би един ден ще се разбере, че филмопроизводството и аудиовизуалните средства са един сектор, който не е производство на винтчета и болтчета и не взима държавни помощи за пускане на парното след един месец или след два месеца. Също не е и социална дейност за разлика от всички останали. Значи киното и филмовата индустрия е единствената индустрия, която няма хора на щат. Има 15 души на щат в Агенция „Национален филмов център”. Всички останали хора са на улицата. Освен това приходоизточниците от бюджета е само данък добавена стойност от аудиовизуалния сектор, защото аудиовизуалния сектор е нещо по-широко, отколкото е само киното. Това включва реклама по телевизията, това включва самата телевизия, е значително по-голяма част от подаянията, които отпуска бюджета. И ако има добра политическа воля, пари могат да се намерят. Не е вярно, че пари няма. Пари има, въпросът е как да се харчат. Благодаря на всички народни представители за изразената от тях воля до момента.
РАДОСЛАВ СПАСОВ: И аз искам да кажа няколко думи. Искам да ви кажа, че в нашето законодателството ние сме първата може би държава, която е създала такъв фонд още 1930 година. Още оттогава държавата е създала фонд, където приходоизточниците са билетите тогава. Непосредствено след Девети септември са създадени два закона и в тези два закона отново има фондове, където приходоизточниците са от ползвателите, тоест тези , които използват тези продукти. И аз миналия път го казах, че така както се взима екотакса, когато една чужда култура навлиза в духовното пространство на една нация, е нормално да се взима, и всички европейски страни това го правят. И това е модел. Ние единствени си унищожихме фондовете с разграждане на Българска кинематография. И оттогава седемнадесет години ние се борим тук тази група от трима-четирима души и винаги сме имали някакви пречки – ту Световната търговска организация, ту валутен фонд и т.н. Но бяха закрити осем такива фонда, които съществуваха в Българска кинематография.
Не може да има филмопроизводство без фонд. Не може да бъдем зависими само от моментното състояние на държавата с тази субсидия. Навсякъде практика е така – влизаш – такса, тротоарна има. Няма такава такса, когато си нахлул в духовното пространство. Значи би трябвало това нещо. Ето един филм на гърба на нашата аудитория например закачат реклами, където има към 40 хиляди, в телевизията може да е по-малко, и в този момент тези пари остават за там. Няма отчисления. Ето румънците са направили така и в продължение на четири години те имат 14 дебюта. А ние в продължение на 17 години имаме 4 дебюта, които са във филмопроизводството. Не може така? Значи трябва да се помисли. Киното по член 151, член 149 за обмена на културни продукти, на всички държави това е приоритет и влагат много средства да го развият. Затова аз ви моля, вие сте млад човек, аз имам едно дете, което замина завинаги в чужбина, а другото ми се иска да остане. Затова българските филми да съхраняват българската идентичност, става обмена на култури. Помислете в тази посока. Дайте ни модул, не ни люшкайте между законите – ту валутен борд, ту не знам какво, а се съхраняват тези, които изнасят парите. Погледнете навсякъде, ще ви донесем за всяка една страна как е. В Македония в момента имат пет милиона евро и са създали четири филма. А в Румъния 28. А някога ние създавахме заедно с Румъния по 25 филма. В момента те имат 28 филма миналата година. Помислете. Става въпрос за съхранение на нацията, за духовността на нацията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз също благодаря.
Колеги, предлагам ви, тъй като всички сме се събрали съмишленици на тази маса, нека да помислим чистата формула и начина, по който може да се създаде и аз съм готова да инициираме едно следващо изменение на закона. Има такива прецеденти в нашето законодателство. Аз лично да си призная гледах във връзка с бъдещия законопроект за културно наследство създаването на такъв фонд и гледахме точно начина, по който се създава търговско предприятие, за ПУДООС. Държавно предприятие, това е доста добра форма и абсолютно юридически правно издържано. Въпросът тук стои с приходоизточниците, тоест да имаме и допълнителна възможност отнякъде, а не само средства от държавния бюджет.
Това, за което Ви казахте, Румъния е така, но колкото и тривиално да звучи, ние сме в условия на валутен борд, извънбюджетните сметки тръгнаха да се закриват още оттогава. И всъщност това е условието. Румъния го има, но там няма валутен борд. Така че, аз мисля, че тук имаме обща идея и обща подкрепа за това нещо. Ще привлечем и хора от Министерството на финансите и наистина да помислим за нещо такова, което пак да има такава институционална позиция като фонд с участието на държавата, но трябва много ясно да разпишем откъде да бъдат набирани допълнително средства.
РАДОСЛАВ СПАСОВ: Тук имаме едно мнение на господин Орешарски, то е в такава посока, че може да се мисли, но да е извън агенцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Той го каза точно в посока на това, че такъв фонд би бил като извънбюджетна сметка, идеята е такава, това не може да стане, но може да се мисли извън агенцията. В този смисъл.
Господин Михайлов, Вие ще оттеглите ли предложението?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз предлагам в залата това да стане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре.
Остава – Работната група не подкрепя предложението. Всъщност сега трябва да се гласува предложението на господин Михайлов, тъй като господин Дилов оттегля своето предложение.
Който е за предложението на господин Михайлов, моля да гласува. „За” – 2. Против? – Няма. „Въздържали се” – 2. Това не е решение. Моля нека колегите да влязат в залата, иначе трябва да прекъсна заседанието.
ВИШЕВА: Падащ кворум.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Позволете ми да изразя благодарността на Министерството на културата за насочения към полза за българската киноидустрия дух и ви съветвам в тази посока текстовете, които могат да бъдат дебатирани, независимо от изключително ползотворната и резултатна работа на работната група, да бъдат отново погледнати. Тези два текста, за които ставаше въпрос досега.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Извинявайте, не Ви разбрах правилно. В смисъл Вие смятате да не гласуваме тези текстове …
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Тези текстове, които не бяха гласувани, считате ли че тази вечер трябва да бъдат гласувани или? Вие не гласувахте кой текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Параграф 9 не гласувахме.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Той ще бъде върнат обратно в работната група ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не. Очакваме единствено от колегата от Министерството на финансите да даде някакъв текст за алинея 4.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: В рамките на днешното заседание ли е това?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Тогава оставам само с поздравления към работата на работната група и към сегашната работа на комисията. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Имаме вече кворум. Ще подложа още един път на гласуване предложението на господин Михайлов.
Който е за, моля да гласува? „За” – 1. Господин Михайлов, само Вие останахте „за”. Всички сме въздържали се.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Да разбирам ли, че горещо ми препоръчвате и аз да се въздържа?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не.
Колеги, извинявайте, господин Михайлов е ”за”. “Против” – Няма. “Въздържали се” – 4.
Колеги, очевидно днес няма да свършим целия законопроект, и тъй като госпожа Севда Шишманова от БНТ е тук, аз предлагам да отидем към текста на § 15 на страница 15.
По § 15 имаме предложения на народните представители господин Любен Дилов, господин Руденко Йорданов и на госпожа Силвия Алексиева.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 15 със следната редакция:
§ 15. В член 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В алинея. 1, точка 3 след думите „копродукция с” се добавя „финансовото участие на”.
2. Алинея 3 се изменя така:
„/3/ Размерът на средствата за държавно подпомагане на филми по ал. 1, т. 2, когато има осигурено финансиране от чуждестранен копродуцент, не може да надхвърля 20 на сто от средствата за филмопроизводство по чл. 18, ал. 2, т. 2”.
3. В алинея. 5 думите „до 10” се заменят с „не по-малко от 10”, а в края на изречението думите „т. 3” се заменят с „т. 2”.
4. Създава се нова алинея 6:
„/6/ Размерът на средствата за държавно подпомагане на филм по ал. 1 не трябва да надвишава 50 на сто от бюджета на проекта. Това ограничение не се отнася за нискобюджетните филми.”
5. Досегашната алинея 6 става алинея 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, аз мисля, че моя сътрудник разпространи на всички становището, което получихме от Управителния съвет на Българска национална телевизия. Имате го пред вас.
Първо искам да дам думата на господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Аз се явявам съвносител на текст, в който отпада думата „копродукция” по отношение на участието на Българската национална телевизия при създаването на филми. Тъй като господин Дилов разбирам, че е настроен по-полемично, аз изчерпах лимита си за конфронтационно участие и воден от чисто комформистки съображения, оттеглям предложението си за тази редакция на точка 3, която сме предложили с госпожа Алексиева, да отпадне думата „копродукция” по отношение на телевизията и се присъединявам към текста на работната група, в която думата „копродукция” остава. С ясното съзнание, че това ще събуди основателни спорове. Но в края на краищата, не искам да бъдат аз инициатор за прескачане на искри между две сериозни институции, каквато е Министерство на културата, каквато е Българска национална телевизия и в частност Комисията по културата към Четиридесетото Народно събрание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Госпожо Шишманова, имате думата.
СЕВДА ШИШМАНОВА: Добър ден, госпожо председател, уважаеми народни представители, аз предполагам, че сте видели аргументите на Управителния съвет на Българска национална телевизия, като съжалявам, че нямате раздадено писмото становище на Националния съвет за кино, в който по идея на националната телевизия беше дебатиран въпроса. Това ни отне три часа. В крайна сметка Националния съвет за кино подкрепи искането на Българска национална телевизия да бъде запазена копродуцентската формулировка за националната телевизия, когато подпомага филмовото производство. В това писмо трябва да ви обърна внимание на две неща. Оставам вие да прецените доколко се подменя смисъла на закона тогава, когато той изисква от независимия продуцент да осигури средства извън бюджета в 20-те процента, а с осигуряването от националната телевизия те всъщност стават сто процента от бюджета.
Искам да ви обърна внимание, че копродуцентската опция е тази, която на нас ни дава възможността изцяло да поемем отговорността за това, което финансираме, както и да контролираме средствата. Мисля, че в този смисъл няма нужда всички останали аргументи да ви излагам. Просто като копродуценти ние можем да контролираме предоставянето на средствата за игрално кино.
Държа да уточня също, че по закон ние нямаме изрично задължение да финансираме игрално кино. Ние имаме задължение да финансираме телевизионни сериали, документални филми, анимация, телевизионни филми. Но националната телевизия го прави в последните три години и то с близо половината от бюджета, който е предоставен за филмопроизводство, защото отчитат динамиката на филмовия пазар и мисля, че това е една много добра база за сътрудничество и въобще за цялостно подпомагане на българското кино, която е установена последните две години между Националния филмов център и Българската национална телевизия. Мисля, че тази практика няма нужда да се променя, защото едно отпадане на копродуцентството на националната телевизия за нас автоматично означава да спрем да финансираме игрално кино. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Колеги, аз няма да оттегля предложението си за промяна. Защото да го оттегля, означава да си оттегля собственото разбиране за участието на Българската национална телевизия в обществения живот не просто днес, а последните може би 17 години. Става дума за нещо много просто. Не случайно Програма „Медия 2007 г.” на Европейския съюз съгласно член 5 на основните й правила и критерии за подпомагане на филмовите продуценти казва, че компании, които притежават повече от 25 процента дялово участие в тези телевизионни канали, не се признават за филмови продуценти поради конфликт на интереси. Философията е много проста, когато копродуцента е един национален оператор, неговия интерес като последващо използване на създадения продукт, най-често е срещу последващото използване на създадения продукт от други организации, които не са самия той. Изходът от тази позиция е класически, има го в много европейски телевизии, просто въпросният телевизионен оператор създава собствена продуцентска къща, в която участват, дори когато е обществена телевизия, която участва с преобладаващ брой акции и тогава този конфликт на интереси не съществува, не е налице, защото вече така създадената продуцентска къща, влизайки в копродукции с други продукции, тя има интерес от колкото се може повече показ, повече приходи, повече продажби, повече хора да го видят. В момента и практиката, тук са колегите от киното, показва, че създадени на принцип копродуцентски с телевизията продукции рядко напускат ефира на телевизията, да не кажем хич. И разбира се, ние не можем да виним обществената Българска национална телевизия или държавна, според въпроса на възгледи, че тя не си охранява територията, да, тя си охранява територията и няма никакъв интерес да даде на конкуренцията си продукт, който е създала. В същото време ние смятаме, че един културен продукт трябва да циркулира колкото се може повече, защото и от икономическа гледна точка, и от културна, оборотът прави неговата цена. Това е накратко казано противоречието. Тук няма никаква междуведомствена злоба или ярост, или нещо подобно. Смятам, че с това уточнение, което току-що направих, ще го повторя и в зала, поддържам заменянето на думата „копродукция” с „финансово участие”. По принцип философията е, че националната телевизия би трябвало да бъде стимулирана към правене на по-гъвкави стопански формули, за да кажа защо споменах в началото личната си история. Просто за, може би последните седем-осем години съм се отделил от нея, но преди това няма форма на участие, форма правна казвам, която да не съм бил не просто свидетел, а пряко изпитал на гърба си. Тоест знам от всички страни как изглежда това, което се случва. Благодаря ви за вниманието.
СЕВДА ШИШМАНОВА: Господин Дилов, искам да отбележа само, че ако искате да ни подкрепите, бихте могли да го направите при промените на Закона за радио и телевизия, където ние ще поискаме публично частно партньорство и Българската национална телевизия е тази, която има огромен интерес да бъде създадена такава продуцентска компания, в която тя да има дялово участие. Излишно е на Вас да ви обяснявам защо. Това би ни освободило от редица ангажименти, би повишило качеството на продукта. Също така държа да ви кажа още нещо, че в движение, както в нашата страна се случва, ние сме направили един полуформат, и благодарение на усилията на ръководството на телевизията и това, че студия „Екран” беше върната към националната телевизия, ние сме направили в рамките на закона една относителна самостоятелност на тази студия, която с новия правилник – ако имате възможност го прочетете, е първа стъпка към това, за което Вие говорите. Но нашите законодателни правомощия са до тук в момента, трябва да разберете, че в рамките на сега действащото законодателство ние нямаме никакъв друг шанс, освен да защитим правата си, освен като запазим тази формулировка на копродуцент. Иначе в много кратък срок мисля, ако действително имате желание при предстоящите промени на Закона за радио и телевизия, те биха синхронизирали и двата закона между другото, бихте могли да съдействате в тази посока. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Колеги, аз след като си измих ръцете като Пилат, искам още малко уточнения да прибавим към трите възможни хипотези. Едната е – запазваме стария текст, което иска Българската национална телевизия, според това становище тук.
СЕВДА ШИШМАНОВА: Вие сте предложили компромисен вариант, да са и двата текста.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Момент. Втората хипотеза е прави се една комбинация между понятието „копродукция” с „финансово участие”. Третата хипотеза е копродукция и толкоз ли ще бъде, тоекст финансово участие.
Къде е разликата по мое виждане? Ако остане варианта „копродукция с финансово участие”, това изключва ли участие само с техника?
СЕВДА ШИШМАНОВА: Не, не изключва. Това е много риторичен въпрос.
РУДЕНКО ЙОРДНОВ: Тогава …, вижте предложението на вносителя е „копродукция с финансово участие”. Предложението на телевизията, официалното в становището е стария текст, в който няма понятието „финансово участие”. Тоест като не говорим за финансово участие, може да бъде освен с финансово и нещо друго. Тоест може да бъде техника без пари.
СЕВДА ШИШМАНОВА: Да, така е.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Сега като прибавим „копродукция с финансово участие”, изключваме ли хипотезата без пари, само с техника?
СЕВДА ШИШМАНОВА:То е въпрос на тълкуване.
РУДЕНКО ЙОРДНОВ: Но е много важен въпрос.
СЕВДА ШИШМАНОВА: Така е. Преценете го.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Трябва да го изчистим това.
Аз категорично се присъединявам към това да си бъде „копродукция”, тоест телевизията да не губи позициите си.
СЕВДА ШИШМАНОВА: Значи, доколкото Ви разбирам, телевизията да запази копродуцентското си участие само когато има финансово участие. Тоест когато има техническо участие да не е копроцудент?
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Така излиза от текста на вносителя, Министерство на културата. Има една тънка разлика, която ако не знам, няма да мога да си определя позицията към това – дали оставаме на стария текст в закона, който е вашата идея, дали подкрепяме текста на вносителя, който моделира „копродукция с финансово участие?
СЕВДА ШИШМАНОВА: Текстът на вносителя е само за финансово участие. А на работната група предложението е комбинация.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Текста на вносителя е „копродукция с финансово участие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, чета ви действащия текст „Държавно подпомагане в областта на филмопроизводството се осигурява за - и чета алинея 1, точка 3 – създаване на филми при условията на копродукция с Българската национална телевизия или с друг телевизионен оператор с национален обхват”. Това е действащият текст.
Текстът на вносителя, това, което предлагат, означава следното: „Създаване на филми при условията на копродукция с финансово участие на Българската национална телевизия”. Това означава, че ако Българската национална телевизия искаш да участва с нещо друго, тя не може да участва. Това е текста. И това е разликата.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Да, но аз чух отговор на единия от въпросите, който беше „въпрос на тълкуване”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Няма въпрос на тълкуване. Ето го текста.
СЕВДА ШИШМАНОВА: Така вече е прецизно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ако го разпишем и приемем текста на вносителя, това означава, че Българската национална телевизия може да участва само финансово. А с друг …
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Извинете, сложете само с финансово участие.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Как само с финансово? Те не искат това. Те искат да се запази сега действащия текст. Това е.
СЕВДА ШИШМАНОВА: Така е.
Мисля, че вече има яснота.
Господин Михайлов, имате думата.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря. Аз исках да кажа следното, за да изчистим мотива. Вносителят казва „копродукция с финансово участие”, защото иска пари от телевизията, нали? Телевизията трябва да плати, за да бъде копродуцент. Това разбирам аз. До тук копроцукция е едно малко общо и аморфоно понятие, което включва само давам ви техниката. И това. Но копродуцентското участие може да се изчерпи с това да бъде предоставена техника. Нали в разговора уточнихме това. Въпросът е да бъдат дадени пари. Телевизията казва, че в условията на сега действащото законодателство, тя , телевизията, не би могла да приеме такава корекция, защото желае да остане в копродуцентския регламент на действащото законодателство. А при нова промяна на Закона за радио и телевизия да бъдат създадени тези законни условия, които биха могли да създадат продуцентска къща, която да разреши тази колизия по финансирането, доколкото ще предостави възможности за по-свободно разпространение и интерес на телевизията да разпространява извън собствения си ефир. Това разбрахме до тук. Може ли да се приеме това, което иска телевизията? Тоест да остане текста на закона до тук и да се поеме ангажимент в следващата редакция на Закона за телевизия и радио да бъде осъществено това допълнително условие, за което те говорят. Това е и въпрос към господин Любен Дилов, който настоява полемично? То е въпрос на някаква договорка, ако щете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, колега.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Без да искам по никакъв начин да смущавам дискусията, приемането на тази норма изисква да изясним едно нещо, което сигурно на всички е ясно, но на мен не. Какво отграничава финансовото участие от копродукцията и обратното? Тоест кой е фактическият състав на действието копродуциране? И това според мен ще даде отговор на въпроса разграничаването между тези две понятия вътре в предложените изменения. Дотолкова, доколкото аргументите на телевизията са основателни в частта, в която те коментират възможността за контрол на разходване по същество на едни публични средства. Не виждам обаче, без да има легална дефиниция специално направих справка в действащия закон какво е това копродукция, къде е предмета на спора в момента, тъй като според мен в един договор, при който се създава една продукция, спокойно може да се уреди, че той поражда последствия по смисъла на Закона за авторските и сродните му права и оттам априори телевизията се явява копродуцент след това, държейки част от правата. Дори да не го пише вътре в закона, ако тя участва по някакъв начин и договорно се скрепи, че тя ще ползва определени права, било те ексклузивни в някакъв момент. Ако не е така в живия живот, то трябва да намери някаква форма в този закон. Иначе може да се прилага всеки както се сети.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Уважаеми колеги, според мен става недоразумение. Текста, който гледаме, хибридния, копродукция с финансово участие мисля, че се е появил вследствие на желанието да се удоволетворят няколко страни. Той няма логика.
СЕВДА ШИШМАНОВА: И аз така мисля, защото в нашето предложение и нашата реакция беше по отношение на това, че копродукция е заменена с финансово участие.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Точно така. Каквото е нашето предложение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Текста на вносителя е „след думите „копродукция с” се добавя „финансовото участие на”.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Странно. Вносителят да си го изтегли, много просто е.
Финансовото участие и копродукцията не се съотношават по никакъв начин. Не е задължително да има финансово участие в една копродукция. Може да се предоставят авторски права, може да се предоставят кадри от архива, може да се предоставя интелектуален труд. Проблемът с копродукцията е последващият, когато се използват съвместно авторските права. При създаването се оправяме кой както може. Ясно е, симпатизираме на телевизията в момента в опитите й. Не симпатизираме по-нататък, когато е готов продукта. Така че за мен чистите резултати, които трябва да се гласуват са: а – предложението на стария текст ; б – моето предложение да отпадне „копродукция” и да се замени с „финансово участие”. Това е.
Старият текст беше – създаването на филми при условията на копродукция с Българска национална телевизия или с друг телевизионен оператор с национален обхват. Край. И алтернативното – създаване на филми с финансовото участие на Българската национална телевизия или с друг телевизионен оператор с национален обхват. Няма копродукция. А дали те ще правят копродуцентски договор си е техен проблем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, искате ли да ви предложа един компромисен вариант?
Господин Йорданов направи оттегляне на предложението. Любен Дилов няма да го оттегли. Аз предлагам, тъй като е текст на вносителя и аз ще го подложа на гласуване, ако си го оттегли вносителя точно по член 28, алинея 1, точка 3 след думите „копродукция с” се добавя „финансово участие” – ако си оттегли вносителя това предложение, тогава остава стария текст, това което и те подкрепят.
Господин Токаджиев?
РАДОСЛАВ СПАСОВ: Извинете, мога ли да се включа в дискусията? Благодаря.
Аз пак ще започна малко отначало. Този член 71 от Закона за радиото и телевизията става въпрос, където се отделят 10 процента за подпомагане на филмово-телевизионно творчество – това е нещо, което ние с Дерелиев някога го внесохме, въпреки че в Закона за радио и телевизия в другите страни това нещо не съществуваше. Но неговата цел беше да подпомага. И съобразно европейската практика в Законът за радио и телевизия в член 71 е написано „подпомагане на филмово и телевизионно творчество”. Никъде не е записано „създаване”. Телевизията може да създава само според нейните разпоредби само програми, но не може да създава аудио-визуални произведения. Защото какво се получава на практика? – Това е старата система в миналото. Получава държавна субсидия, става продуцент, в момента стана и фирма за услуги, става дистрибутор, след това става и показ и освен това и цензура по някакъв начин, защото някой филм ако иска, тя не може да го покаже и не го показва. Една голяма част от това, което е създадено от националната телевизия през тези десет години, това са над 40 милиона, през тези десет години за сега има около пет-шест добри, говоря за художествени филми. Но телевизията това, което е правила, тя е подкрепяла независимите продуценти и по този начин са създавани продукти, които са навън. Тези продукти, тези филми, една голяма част от българските филми са навън и представят България. Точно те се движат в този културен обмен. Защото ние един път взимаме пари от Националния филмов център и не е 80, написано е до 80, но досега няма български филм, който да е взел някъде около 60 процента, взима 20 или 15 % от телевизията, другите са от други източници. Това са много критерии за качеството на един проект. А телевизията произвежда самостоятелно, със сто процента, с държавна субсидия, своите продукти. Ето това е нещото, в което ние се разминаваме. Освен това, по програмата „Медия” също трябва да се погледне – не се зачита правото на участие на такава фирма, продуцентска къща, която има 25 процента от активите си в една такава фирма. Ако беше това, което те се опитват да направят сега, явно не се получава. Студия „Екран”, която сега е фирма за услуги, все още, да й дадат продуцентска, да бъде оторизирана, но като фирма самостоятелна, държавата да дава пари и да казва – оттук нататък ние ви даваме шест милиона, трябва да произведете еди колко си, да подпомагате еди какво си, това е друг въпрос. Но в момента това е структура от телевизията и вътре циркулират парите. И затова се занижава и качеството, това трябва да го разберем. Не може досега телевизията не е създала самостоятелен филм на ниво, а това са 43 милиона. И не е в европейската практика това. Това трябва да се провери. В момента аз съм ударен от телевизията, по този начин, това, което говоря, защото това пристига, тоест винаги като чели аз създавам някакъв друг продукт. Ние създаваме всички национален продукт. И по този начин телевизията става ли копродуцент ? Не можем да го предлагаме – нито в БиТиВи. Значи тя трябва да го купи с финансовото участие, тя го купува на зелено за примерно четири излъчвания, пет излъчвания.
РЕПЛИКА: Права за разпространение.
РАДОСЛАВ СПАСОВ: Да, права за разпространение. Така се дава, който участва, получава по този начин права за разпространение за ефир в определено време. Но не да стават копродуцент вътре по този начин да стопира. Защо измислихме тази продуцентска институция, взехме я от Европа. Тогава да си държим по старата американска или комунистическа, когато всичко е вътре и един човек управлява и средствата циркулират вътре.
СЕВДА ШИШМАНОВА: Това, което държа да уточня е, аз съм от три години в Управителния съвет на Българската национална телевизия. Смея да кажа, че нашият анализ показва, ние ще го представим съвсем официално, в скоро време, че основната причина, за да няма качествен продукт, това е че точно телевизията не е била в продуцентските си правомощия спрямо това, което е произвеждала до този момент и селекционните комисии са калкулирали, ако щете, този обществен така наречен интерес, представителност на всички гилдии и освобождаване на телевизията от всякакъв тип контрол, както върху съдържанието, така и върху отговорността на това, което продуцира. Държа да ви кажа, че няма обществена или национална телевизия в Европа, която да няма право на продуциране на кино или на това как да взима решения да участва във финансирането на определен филмов продукт. Вие много добре го знаете това нещо. Значи, ако вие държите тези 20 процента както закона много правилно ви вменява да си ги намирате самостоятелно като независими продуценти и наистина иска да стимулира качеството на продукта и вашата активност като независими продуценти, тогава се откажете изцяло от националната телевизия. Да - тя ще има регулация, да - тя ще произвежда определени телевизионни филми, ще си е продуцент на тях и вие намерете в такъв случай начин да си набавяте останалите 20-30 процента от субсидията.
РАДОСЛАВ СПАСОВ: Разсъждавате неправилно. Държавата ви дава пари …
СЕВДА ШИШМАНОВА: Ами това е от единия джоб – в другия. Правилно ли ви цитирам, колеги от Министерството на финансите? Това е имитиране на намиране на средства, съжалявам че го казвам, и подмяна на смисъла на закона, който иска да стимулира независимите продуценти в тази част, в която е нефинансирана държавно през НФЦ, да се имитира, че независимият продуцент осигурява средствата, а в същност вие отново ги взимате от държавния бюджет през БНТ. След като БНТ е отчела факта ,че в последните няколко години филмопроизводството в България, игралното кино, което наистина върви нагоре, има нужда от това финансиране, и аз предоставих една справка на Националния съвет за кино, където се видя , че миналата година субсидията е доближила два милиона и половина от шест милиона, които ние имаме изобщо за игрално кино, и тя върви в прогресия нагоре, мисля, че ръководството на телевизията най-малко би могло да бъде упреквано в какъвто и да било комунистически или какъвто и да е модел. Ако вие наистина имахте интерес телевизията да е партньор на игралното кино, ние се опитваме да направим това, може би щяхте да проверите, първо, че „Екран” отдавна не е фирма само за услуги, тя с решение на Министерски съвет е минала към националната телевизия и ни е дало основание да направим наистина опит за една продуцентска компания в рамките на националната телевизия дотоколкова, доколкото ни позволява закона. И още нещо, в новия правилник, отчитайки именно добрата база за взаимодействие, която имаме с Националния филмов център и това, че наистина по някакъв начин се стимулира един качествен продукт, който идва като предложение от игралното кино, в новия правилник отново сме регламентирали до 20 процента от тази субсидия – десетпроцентната от държавния бюджет, да отива за игрално кино. Което е изцяло и само в правомощията на решение на Управителния съвет на националната телевизия, която носи отговорност за изразходване на бюджетни средства. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Токаджиев.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Госпожо председател, аз имам един малък стар грях, който мога сега само да припомня, тъй като съм участвал в приемането на първия Закон за радио и телевизия. Аз съм направил всичко възможно парите, които тогава бяха поискани само за кино, да бъдат формулирани така ,че да може телевизията да има правомощие върху тях. И ако се върна обратно в телевизията, бих гласувал по същия начин. Само защото това е минджърското начало, което в момента отстоява и колежката Шишманова. Считам, че това ще бъде изключителен конфликт на интереси да се задължи телевизията да финансира, да участва финансово, без да има съответните продуцентски качества. Значи това означава, че при първата ревизия би трябвало по някакъв начин да бъде санкционирана медията. Ето това Министерството на финансите ще ви каже че е така.
Аз апелирам тук да стане ясно разделение, че българското кино, тоест в закона да има изрично финансово участие или, а защо не срещам и понятието техническо участие, тоест с непаричен апорт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Вие оттегляте ли си вашето предложение, което сте направили като вносител?
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Тъй като има някакво техническо разминаване в текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Няма техническо разминаване. На страница 14 аз виждам текста, който е на вносителя. След него има предложения на народен представител Любен Дилов, след това има на Руденко Йорданов и след това има – Работната група подкрепя по принцип предложението.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Моля за една минута, само.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Йорданов, заповядайте.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Разбирам досадата, с която се отнасяте към процедурното ми предложение, но ползвам правата си да напомня, че процедурното предложение се ползва с предимство и го правя. На основание член 70 от Правилника и затова, че спорът наистина започва да ми напомня на спора на децата на лейтенант Шмит – не знам какво делим, и внасям предложение при гласуване първо да бъде гласувано отпадането в § 15 по вносител, алинея 1, точка 3 добавката „финансово участие на” и тогава остава стария действащ текст на закона. Защото ако продължаваме да зацикляме, ще създадем повече проблеми, отколкото ще решим. Но, много е важно да кажем, че телевизията вече проявява интерес и желание да развива продуцентското си участие със създаване на структура, която ще удовлетвори надявам се по един добър начин и естетическите очаквания, и финансовите попълзновения, така да се каже, на кой ли не към тези публични средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз мисля, че абсолютно коректно давах думата на всички и десет минути водим един спор по три текста. Така че, търпеливо изчаквах всички. Щях да апелирам към приключване на този спор и към конкретно решение, защото стана ясно на всички за какво става въпрос.
Вие сте оттеглили Вашето предложение. Аз съм длъжна да подложа на гласуване предложението на господин Любен Дилов. Който е съгласен с неговото предложение, моля да гласува? „За” – 1. „Против” – Няма. „Въздържали се” – Всички останали.
Преминавам към предложението на работната група и подлагам на гласуване § 15
Господин Йорданов, Вие оттегляте по алинея 1, точка 3? Тоест алинея 2 останалото си остава.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Искам думата, защото има техническа грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, имате думата.
СИЛИЯ АЛЕКСИЕВА: Благодаря, госпожо председател. Явно наистина има технически пропуск, който подвежда. За да го изчистим, оттеглям от името на колегата Руденко Йорданов и мое име в алинея 5 израза „в края на изречението точка 3 се променя в точка 2”. По този начин трябва да отпадне и предложението на работната група. Трябва да се поправи текста на вносителя по алинея 3, защото там също трябва да е точка 3. Не знам разбрахте ли ме?
То наистина е технически пропуск. Ако отворим текста по действащия закон, ще видим, че по алинея 3 всъщност е казано накрая – член 18, алинея 2, точка 3. В предложението на Министерски съвет промяната засяга само текста надхвърля 10 и надхвърля 20. Другото трябва да си остане, защото точка 2 в член 18 не визира филмовата индустрия. Техническа грешка е на вносителя по точка 2. За да го изчистим, в окончателния текст трябва да стане „по алинея 3 – член 18, алинея 2, точка 3”. Това е техническата грешка, която идва от текста на Министерски съвет. И аз казвам, за да изчистим този текст, аз ще оттегля промяната, за да остане само промяната в алинея 5 – до 10, и не по-малко от 10. Това е. Нека гледат хубаво господата тук, защото те подсказаха грешката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имаме законопроект, който е на вносител.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: За мен това е технически пропуск. Защото веднага в член 18, точка 2 – това е до 5 на сто от финансирането по член 34. Няма нищо общо с това, което гледаме в момента. Разбирате ли. Станала е техническа грешка, ние сме се подвели. Не прехвърлям вина, а искам да изясним, за да няма грешка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Може ли да ми прочетете вашето предложение и кое оттегляте?
СИЛИЯ АЛЕКСИЕВА: Да.
В точка 3 оттегляме „а в края на изречението т. 3 се променя на т 2”. Това го оттегляме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да. И остава?
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: И остава текстът „В алинея. 5 изразът „до 10” се заменя с израза „не по-малко от 10”.
По този начин предлагам текста в работната група по същия начин да отпадне „а в края на изречението т. 3 се променя на т. 2.” Трябва да остане текста, който си е в действащия закон.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Нали е така, както казва госпожа Алексиева?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Да. Чета член 18, който визира точка 3. Тя касае за финансиране по член 28, алинея 1. А точка 2 касае финансиране по член 34. И доколкото сме в член 28, трябва да си е по точка 3.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Според мен е техническа грешка.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Аз мисля, че е станала техническа грешка , защото имаше добавени други точки и е станало разместване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, в такъв случай, госпожо Алексиева, ако правилно съм Ви разбрала, вие оттегляте само в алинея 1, точка 3?
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Остава алинея 2 отпада, това остава, а в алинея 5 изразът „до 10” се заменя с израза „не по-малко от 10”. Това остава.
Колеги, тогава подлагам на гласуване предложението, което е направено от господин Йорданов и госпожа Алексиева само в точка 2 и точка 3 с направената от мен и от госпожа Алексиева корекция. Който е съгласен, моля да гласува? „За” – 5. Подкрепя се единодушно.
НАТАЛИЯ ГЬОРЕВА: Искам да взема отношение по алинея 2 на член 28. Вносителят предлага увеличаване на горния праг от 80 процента от финансиране на подпомагането. Това се налага поради ограничение на размера на подпомагането във връзка с европейските правила за държавно подпомагане на кинематографичните и аудиовизуални продукции. Еквивалентна разпоредба е въведена и в предлаганата нова алинея 6 към член 28. Пред това е законосъобразно да се запази текста на вносителя.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Ако отпадне точка 2 това означава, че може и до сто процента, защото в алинея 6 пише това ограничение не се отнася за нискобюджетни филми.
НАТАЛИЯ ГЬОРЕВА: Отпадат само думите „ и повече от 80 на сто от бюджета на предлагания проект”. Има алинея 6, която се предлага, в която не може да надвишава 50 на сто от бюджета на проекта.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Има още едно изречение – за нискобюджетните филми може да е и сто процента.
НАТАЛИЯ ГЬОРЕВА: Да, за ниско бюджетните, добре.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Това означава, че за нискобюджетните може и до сто. Не е правилно. Грешно го тълкувате. До 80 не може, а до сто може, така ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Ако позволите, госпожо председател, да го обясни. Това не е въпрос на тълкуване. Насоките, които са приети от Европейската комисия по отношение на държавните помощи, които ние ако нарушим, подлежим на пряка санкция, казват, че размера на помощта трябва да бъда ограничен до 50 на сто. Като те допускат, комисията, това ограничение да не важи за нискобюджетните филми. Няма дебат за високо бюджетните или ако го е имало, той отдавна е протекъл и е приключил.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Йорданов и госпожо Алексиева, алинея 2 да отпадне – очевидно дадоха много сериозни аргументи. Тоест да отпадне текста „и повече от 80 на сто от бюджета на съответния предлаган проект” се заличават, както е по думите на вносител. Тоест вие предлагате това нещо да отпадне във вашето предложение?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Не повече от 80 на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Какво гледат, не мога да разбера. Аз гледам текста на вносителя, гледам тяхното предложение. Те ми казват, че има техническа грешка. Кой е уморен?
СИЛИЯ АЛЕКСИЕВА: По алинея 2 не съм взимала отношение, така че подкрепя предложението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест да отпадне това нещо?
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре. Аз предлагам тогава да го прегласуваме.
Заповядайте колеги.
НАТАЛИЯ ГЬОРЕВА: Искам да ви уточня, че има предлагана нова алинея, където се казва, че не може да надвишава 50 на сто от бюджета подпомагането и това ограничение не важи за нискобюджетни. Така че този текст в алинея 2 е абсолютно излишен.
ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Всички български филми са нискобюджетни, абсолютно всички, тъй като 2 милиона евро е границата за нискобюджетен филм по европейската аудиовиузална обсерватория. Това как ние разсъждаваме за всички български филми и затова е това ограничение да не се финансират повече от 80 процента.
НАТАЛИЯ ГЬОРЕВА: Този текст така записан е незаконосъобразен, съгласно …
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Искам да обърна внимание на Министерството на финансите. Старият текст на закона е казано – финансовото подпомагане на проекти не може да бъде по-малко от 30 на сто от средностатистическия бюджет за съответния филм за предходната година и повече от 80, тоест не може да бъде повече от 80. Аз ви казвам, ако махнем „не може да бъде повече от 50”, това означава, че може да бъде до сто. Отваряте вратата до сто.
НАТАЛИЯ ГЬОРЕВА: Записано е в алинея 6, нова алинея 6 има създадена.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Много ви моля, искам да ми кажете по вносител текста, с който вие не сте съгласни.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: По вносител, госпожо председател, Министерски съвет няма никакъв проблем. Министерски съвет с предложението си в § 15, т. 2 предлага в действащия закон в неговата алинея 2, на член 28 думите „ и повече от 80 на сто” да отпаднат. В компенсация на това или за да се хармонизира с европейското право, ние предлагаме в алинея 6 да бъде описано хармонично с европейските норми, че един филм, една продукция не може да бъде подпомагана повече от 50 на сто от общия бюджет, като това ограничение /макар че колегите ще кажат, че нашите всички са нискобюджетни/ не се отнася за нискобюджетните. Тези две норми в синхрон със системата, която синхронизира европейските правила за държавно подпомагане в областта на кинематографията. Объркването от наслагването на различни предложения, затова си позволихме агресивно да ви обърнем внимание, може да доведе до това, че да допуснем формално текст в закона да бъде подпомагана продукция с над 80 на сто, което автоматично ни вкарва в нарушение на европейското законодателство. Затова, ако прецени комисията, че в момента няма време и енергия да го сглоби, защото отделните алинеи говорят за различна проблематика, има вариант текст да бъде подготвен отново от работната група, но да се отчете задължително това европейско изискване и на един следващ етап да бъде разгледан.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Това означава, че във вашето предложение алинея 2, което вие сте направили да отпадне, а ние, което го гласувахме, вие не сте съгласни с това? Нали така?
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Обръщам само внимание, че по предложението на народния представител Любен Дилов в частта на алинея 2, той предлага, макар и правно-технически несъвършено, думите „повече от 80 на сто” да останат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да, обаче ние не го подкрепихме това.
Аз ви говоря за следващото предложение, където четем алинея 2 и го гласувахме, но всъщност вие имате съображения срещу това гласуване.
Аз се обръщам към вас колеги, госпожо Алексиева, ще го оставите ли алинея 2 в този вид, както сте направили предложението, или ще го оттеглите? Защото в противен случай трябва да го подложа на прегласуване.
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Може ли да чуя какво уточнихте?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Нали от Министерството на финансите ви казаха аргументите?
СИЛИЯ АЛЕКСИЕВА: Господата казаха възраженията. Сега бих искала да чуя мотива, за да мога да преценя дали аз мога да оттегля.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Само едно пояснение давам. Махайки това „не повече от 80 процента”, защото на практика това означава текста, това би означавало, че понеже голяма част от филмите са нискобюждетни, ние може да ги финансираме до сто процента. Всичките на практика.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Това проблем на този закона ли е?
ГЕОРГИ ЧЛАКОВ: Естествено, че е проблем.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Агенцията да си влезе в ролята и да прецени според възможностите си колко ще финансира? Тя го определя, съобразявайки се със средствата, които има.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Има специално комюнике на Европейската комисия за държавните помощи в аудиовизуалната сфера и филмопроизводството. И там какво се казва? - Четете като дявола Евангелието.
НАТАЛИЯ ГЬОРЕВА: Не, не може да бъде повече от 50 на сто.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: И след това има друг текст.
РАДОСЛАВ СПАСОВ: Ние имаме директивата, трябва да се запознаете с нея. Накрая пише, че не се отнася за нискобюджетните филми.
НАТАЛИЯ ГЬОРЕВА: Ние това казваме, че няма ограничение за тях.
РЕПЛИКА: Не може да няма, казваме ви го от практиката.
РЕПЛИКА: Ние не искаме да има.
ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Ако го няма този, остава стандартния, 80 на сто. Това предлагаме ние. Нищо друго не предлагаме. Сега вие откривате Америка, нещо, което го знаем и го прилагаме от хиляда години, и сме го записали в закона, вие ни го повтаряте тук.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз тогава ще си позволя да го подложа на прегласуване.
Колеги, подлагам на прегласуване предложението на господин Йорданов и госпожа Алексиева. Те са го оттеглили в алинея 1, точка 3 и с корекцията в алинея 5 изразът „до 10” се заменя с израза „не по-малко от 10”. Който е съгласен да подкрепи тяхното предложение, моля да гласува?
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА: Само по алинея 2 би трябвало да подложите, защото другото е изясняване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да. Добре по алинея 2, който е съгласен, моля да гласува? „за” – 1. „Против” – няма. „Въздържали се” – 4. Не се приема по алинея 2. А по алинея 3 се приема в този вид, който направихме с корекцията.
Преминаваме към текста в § 15 в чл. 28 се правят следните изменения и допълнения.
СИЛИЯ АЛЕКСИЕВА: Алинея 3 коригирахме ли я?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да, коригирахме я. Коректно я направихме.
Колеги, тук ще предложа в алинея 1, точка 3 думите „копродукция с” се добавя „финансово участие на”. Аз ще подложа на гласуване самостоятелно точка 1. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува? „За” – няма. „Против” – няма. „Въздържали се” всички присъстващи. Това означава, че като не го подкрепяме колеги, остава стария текст, който в момента е в закона и който се подкрепя от госпожа Шишманова.
Подлагам на гласуване: „Алинея 3 се изменя така „Размерът на средствата за държавно подпомагане на филми по алинея 1, т. 2, когато има осигурено финансиране от чуждестранен копродуцент, не може да надхвърля 20 на сто от средствата за филмопроизводство по чл. 18, алинея 2, точка 3.” И „Алинея 5 думите „до 10” се заменя с „не по-малко от 10” – другото отпада. Създава се нова алинея 6 – Размерът на средствата за държавно подпомагане на филм по алинея 1 не трябва да надвишава 50 на сто от бюджета на проекта. Това ограничение не се отнася за нискобюджетните филми. Досегашната алинея 6 става алинея 7.
Който е съгласен с така предложените от алинея 2 до алинея 6 и досегашната алинея 6 става алинея 7, моля да гласува? „За” – 5. „ Против” - Няма. „Въздържали се” – Няма. Благодаря Ви колеги.
Продължаваме нататък. Връщам се на § 11.
Работната група не подкрепя текста на вносителя по § 11, т 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 11, т. 2, със следната редакция:
§ 11. В чл. 18 , ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1.В точка 3 числото „85” се заменя с „80”;
2.Създава се т. 4:
„4. до 5 на сто – за финансиране по чл. 30а.”
Имаме ли някакви забележки тук? Не виждам.
Който е съгласен с така предложената редакция, моля да гласува? „За” – единодушно. Благодаря ви.
§ 12. Нямаме предложения. Работната група подкрепя текста на вносителя.
§ 13. Работната група подкрепя текста на вносителя.
Имаме ли някакви проблеми по тези два текста? Не.
Който е съгласен, моля да гласува? „За” – единодушно се приема. Благодаря ви.
§ 14. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 14 със следната редакция:
§ 14. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В алинея 1:
а/ в т. 2 след думата „индустрия” се поставя запетая и се добавя „както и на европейски филми”;
б/ в т. 3 думите „номинирани в международни фестивали” се заличават.
2. В алинея 2 накрая се добавя „ в съответствие с изискванията на Закона за държавните помощи и правилника за прилагането му”.
3. В алинея 3 се създава изречение второ:
„Преди изплащане на последната част лицата, получили държавно подпомагане, представят финансов отчет за извършените разходи, заверен от независим финансов одитор.”
4. Алинея 5 се изменя така:
„/5/ Членовете на националните художествени комисии, финансовата комисия и служителите на агенцията не могат да кандидатстват за финансово подпомагане по реда на този закон.”
5. Създава се нова алинея 6:
„/6/ Член н орган по чл. 10 и чл. 13, който е напуснал състава му, не може да кандидатства за финансово подпомагане по реда на този закон до изтичане на мандата на съответния орган.”
6. Създава се алинея 7:
„/7/ Юридическите лица, в чиито органи на управление, контрол или надзор изпълнителният директор на агенцията участва или получава под каквато и да е форма възнаграждение от тях, не могат да кандидатстват за финансово подпомагане по този закон.”
7. Досегашната алинея 6 става алинея 8.
Тук отразихте ли тези неща, за които вчера говорихме?
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Това си остава. Ние ги извадихме на друго място.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Всъщност въпросът беше дали членовете на Националния съвет могат да получават и да участват? Ние решихме, че те не могат да участват в комисиите. Така ли направихме. От къде ги извадихме тях?
Колеги, да ви кажа за какво става въпрос? По сега действащия закон, за да няма конфликт на интереси, не се дава възможност нито членовете на Националния съвет, нито членовете на тези комисии да участват с техни продукции във финансово разпределение на тези средства за филми. Вчера коментирахме, промяната се прави в следната посока, поправете ме ако греша: Казваме, че членовете на Националните художествени комисии, финансовата комисия и служителите на Агенцията не могат да кандидатстват за финансово подпомагане по реда на този закон. Тоест членовете на Националния съвет могат да участват. Но за да няма конфликт на интереси, всъщност няма връзка между членовете на Националния съвет при избора и тези – финансовата комисия, художествената комисия и служителите на агенцията. Тоест няма никаква пряка връзка в избора на едните и другите, за да не се влияят. Аз тук ще помоля да кажат колегите аргументите защо държат членовете на Националния съвет да имат възможност.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Защото могат да блокират действащото кино.
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Промяната се прави, за да може в Националния съвет за кино да влязат активни хора, които създават художествени ценности. При сега действащия закон това бяха хора, които са изключени от кинематографичния процес, защото априори се приемаше, че ще има конфликт на интереси, ако участват със свои проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Колеги, който е съгласен с така предложения текст на § 14, член 26, моля да гласува? „За” – единодушно се приема. Благодаря ви.
§ 15 Го гласувахме.
§ 16. Има предложение на Любен Дилов, има предложение на Руденко Йорданов и госпожа Алексиева. Подкрепени са по принцип предложенията.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 16 със следната редакция:
§ 16. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. В алинея. 2 се създава т. 6:
„6. В случаите по т. 5 изискванията се обявяват не по-късно от шест месеца, преди датата на провеждане на конкурса.”
2.Алинея 3 се изменя така:
„/3/ Националните художествени комисии разглеждат постъпилите проекти, оценяват ги по критериите на чл. 27, класират ги и приемат решение, което съдържа мотиви за всеки проект.”
3.Създава се нова алинея 4:
„/4/ Изпълнителният директор на агенцията издава заповед, с която определя спечелилите конкурса проекти в съответствие с общия размер на финансовите средства по ал. 2, т. 2 в срок 3 дни от решението по ал. 3.”
4.Досегашните алинея 4 и 5 стават съответно алинея 5 и 6 и се изменят така:
„/5/ Проектите, определени в заповедта на изпълнителния директор на агенцията по алинея 4, се разглеждат от финансовата комисия, която предлага на изпълнителния директор мотивирано решение за размера на държавното подпомагане за всеки отделен проект. Предложеният общ размер не може да надхвърля обявения размер на финансовите средства по ал. 2, т. 2 и чл. 30а.
/6/ Въз основа на решенията на националните художествени комисии и на финансовата комисия изпълнителният директор на агенцията издава заповед, с която определя размер на държавното подпомагане на спечелилите конкурса проекти.”
5. Досегашната алинея 6 става алинея 7 и в нея думите „по алинея 5” се заменят с „по алинея 6”, а думите по „алинея 3 и 4” се заменят с „по алинея 3 и 5”.
6. Досегашната алинея 7 става алинея 8 и се изменя така:
„/8/ Заповедта по алинея 6, съответно отказът по алинея 7, се издават в срок 7 дни от датата на решението на финансовата комисия, обявяват се в сградата на агенцията на място, достъпно за всички заинтересовани лица, публикуват се на интернет-страницата на агенцията и се съобщават писмено на кандидата в тридневен срок.”
7. Досегашната алинея 8 става алинея 9 и в нея думите „Заповедта по алинея 5” и „по алинея 6” се заменят съответно със „Заповедите по алинея 4 и 6” и „по алинея 7”.
8. Досегашната алинея 9 става алинея 10 и в нея думите „по алинея 5” се заменят с „по алинея 6”, а думите „спечелилия кандидат” се заменят със „спечелилите кандидати”.
По § 16 въпроси?
Искам чисто редакционно класират ги с мотивирано решение за всеки проект.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: В алинея 3 ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да. За да се синхронизира редакционно.
Колеги, ако нямате други възражения, който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува? „За” – единодушно се приема. Благодаря ви.
Създава се нов член 30а. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 17 със следната редакция:
§ 17. Създава се член 30а:
„Чл. 30а. Държавно подпомагане на български филми, свързани с национални прояви и чествания на събития и бележити дейци, се извършва по предложение на министъра на културата, като българските продуценти кандидатстват пред агенцията на извънредна конкурсна сесия и проектите се разглеждат при условията и по реда на този закон.”
Защо трябва да е извънредна?
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Защото налагат сроковете. Годишно се правят две сесии, а това може да не съвпадне със сесиите. Да не е сесията, на която се разглеждат редовните проекти.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ние ако кажем конкурсна сесия, те могат да си го направят, защото е целево това.
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Има само две редовни сесии. Допуска се хипотезата, че това е извънредна сесия, а не в рамките на редовните сесии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добре, приемам.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Не знам защо това трябва да минава през някакви държавни грижи?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател. Тъй като в първоначалния вариант по вносител идеята беше министърът на културата да има едни извънредни права по отношение на възможностите във връзка с бележити дати, годишни и т.н. на практика да възложи създаването на произведение, свързано с тази годишнина. В работната група ние се смутихме от тази така екслузивна възможност, който не е по общия ред, тоест на тези, които кандидатстват за тази отделена субсидия за производство на такива филми, да ги наречем със специално предназначение, все пак да бъдат класирани и да бъдат оценени от компетентна комисия. Правото на министъра остава да предложи, но право на комисията е да реши кой печели този конкурс. И развитието на тази идея доведе до вкарването на текст, че това ще бъде на извънредна конкурсна сесия, на която сесия се кандидатства точно за този дял, който ние сме отделили от субсидията за производство, нарече ги господин Грозев, тематични филми. Да приемем този термин като работен термин за тематични филми във връзка с тези годишнини и чествания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, за член 30а който е съгласен, моля да гласува? „За” – единодушно се прима. Благодаря ви.
По § 18, чл. 31 имаме предложение на господин Любен Дилов, на господин Йорданов и госпожа Алексиева.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
§ 18. Член 31 се изменя така:
„Чл. 31. /1/ Държавно подпомагане на проекти, за които има осигурено финансиране от чуждестранен копродуцент от европейска страна или от страна, с която Република България има сключена спогодба в областта на филмовата индустрия, се извършва, като българският продуцент кандидатства пред агенцията и проектът се разглежда при условията и по реда на този закон.
/2/ За държавно подпомагане по алинея 1 могат да кандидатстват български продуценти, ако са налице следните условия:
1. средствата за финансирането на проекта, осигурени от чуждестранния копродуцент, са от международен, национален или регионален фонд или институция и/или телевизионен оператор с национален обхват на територията на страната на чуждестранния копродуцент;
2. делът на българския продуцент в бюджета на проекта е не по-малко от 20 на сто за двустранна копродукция и не по-малко от 10 на сто за многостранна копродукция.
/3/ Проектът се разглежда на заседания на съответната национална художествена комисия и на финансовата комисия в срок до три месеца, считано от датата на внасянето му. Проектът се разглежда по реда на чл. 30.”
Защо тук има срок до три месеца? В смисъл това някакъв специален срок ли е по отношение на тези проекти? Защото по-надолу казваме, че проектите се разглеждат по реда на член 30? Имаме общ ред, тоест?
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Имаме общ ред, но това са пак извънредни проекти, които засягат многостранни копродуцентски отношения. Тоест тази многостранна копродукция кандидатства после пред европейски фондове и това се разминава със сроковете в нашата национална продукция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да, благодаря.
Министерството на финансите:Аз искам да попитам вносителите, европейска страна имат предвид страна държава членка на Европейския съюз? Или с това страна по споразумението на европейското икономическо пространство?
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Не само. България има сключени спогодби в областта с други страни, които са извън Европа.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Мисълта ми е, че разбирате под европейска страна държава членка на ЕС и страна по европейското икономическо пространство в момента плюс тези страни, които имат договор.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Действащия текст на член 31 също борави с понятието европейска страна.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Да. По законите досега считаме си го страна членка. Затова попитах.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ : Колежката коректно зададе въпроса, защото законодателството борави с няколко понятия – първо, имаш държава членка; второ, има Швейцария и някои други …
АНИ ЕМАНУИЛОВА: Която е член на европейското пространство и имаш трета страна.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: И имаш страни, които не са членове на нищо.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Искам да поясня, че този текст е свързан с Европейската конвенция за копродукции, която обхваща всички страни членки, не на Европейския съюз, а на Съвета на Европа. Тя е ратифицирана от България.
РЕПЛИКА: Вътре са Швейцария, Норвегия и други страни, които не са членове.
ГЛАС ОТ ЗАЛАТА: Там е и Азербъджан в Съвета на Европа.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Но те са членки на Европейския съюз, да кажем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Текстът очевидно трябва да се редактира. Казваме „страна членка на Европейския съюз, нали така, член на европейското икономическо пространство и държава, с която България има сключена спогодба. Това ли са трите категории, които искаме да обхванем?
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Понятието европейска страна включва ли тези неща?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Искам да поясня пак, Европейската конвенция за копродукции, която е ратифицирана от България, обхваща почти всички страни, членки на Съвета на Европа, и Турция включително, която е членка пък на Евроинмаш. Затова казвам или да се пише страни членки по Европейската конвенция за копродукции.
СИЛВЯ АЛЕКСИЕВА: Може би ще е най-добре.
НИКОЛАЙ МИХАЙОВ: Освен това има присъединяващи се.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Добре, тогава съгласни ли сте със следното. Значи щом не се покрива с това, което ви казах като трите категории, отзад в допълнителните разпоредби ще пишем, че европейска страна по смисъла на този член …
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Такова нещо не сме писали.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: Не сме писали, но вижте, че няма как да стане.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Може ли да стане текста – страни, ратифицирали Европейската конвенция за кинематографични копродукции или други страни, с които и т.н.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Така разписан текст няма. Не може да има такъв текст – ратифицирали, така не може да го разпишем. Може би трябва да ги изброим - страна членка на Европейския съюз, членка на Европейското икономическо пространство или трета страна, с която България има спогодба в областта на филмовата индустрия, за да сме най-коректни.
РЕПЛИКА: Това не им върши работа.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Може да има страна, с която нямаме двустранна спогодба, а е ратифицирала конвенцията, разбира те ли?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тя не е европейска, не е и страна членка на европейското икономическо пространство.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Турция примерно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тя тогава няма ли да е трета страна?
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Нямаме двустранна спогодба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Извинявайте, но така както сме го разписали - чуждестранен копродуцент от европейска страна - Турция в коя категория влиза? Или от страна, с която Република България има сключена спогодба.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: Влиза в страна, ратифицирла Конвенцията за европейски копродукции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не, това Вие си го тълкувате така.
ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ: И България е ратифицирала конвенцията.
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Ние имаме с две страни такива спогодби – с Канада, и с Русия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: В коя категория я причислявате Турция.
Колеги, параграф 18 няма да го подлагам на гласуване. Искам да помислите върху формулировката и го отлагаме за следващия път.
Работната група предлага да се създаде нов § 19 със следната редакция:
§ 19. Създава се член 31а:
„Чл. 31а. Участието на лица, ненавършили 18 години, във филмови продукции на територията на Република България, се осъществява съгласно действащото законодателство и по ред, определен с наредба на Министерски съвет”.
Давам думата на госпожа Михайлова от Държавната агенция за закрила на детето да поясните. Общо взето Вие сте свързани с тази материя. Доколкото знаем, подготвяте и някаква наредба. Имате думата.
МАЯ МИХАЙЛОВА: Подкрепяме така направеното предложение. Този тип обществени отношения до този момент са били предмет на правна уредба единствено в една наредба на Министерски съвет от 1987 г., която освен това ги урежда не в пълен обем. Става въпрос за Наредбата за работата на лицата, ненавършили 15 годишна възраст. По тази причина считаме за удачно да бъде създадена специална правна уредба на въпроса в специален нормативен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И това да бъде наредба?
МАЯ МИХАЙЛОВА: Да. До момента този тип обществени отношения се уреждат също в наредба на Министерски съвет.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: До момента се урежда тази материя, така ли? В момента урежда ли се?
МАЯ МИХАЙЛОВА: Частично. Има наредба на Министерски съвет от 1987 г. за работата на лица, ненавършили 15 годишна възраст. Но тя касае само частично участието на деца във филми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да ви призная, аз ще споделя своите опасения, които и вчера зададох на работната група. Ако това е предмет на най-добрата защита, това е въпрос на законова регламентация. И ако вие работите в тази посока, тогава моя въпрос е защо това нещо не го вкарате във вашия закон, след като се работи, и ние да имаме една препратка, а тази материя трябва да се урежда с наредба? Това е моя въпрос? След като подкрепяте, имате виждане, че има очевидна празнота, защо да го решаваме с вторично законодателство, а не с първично?
МАЯ МИХАЙЛОВА: До момента не съществува препратка, да бъде приет такъв закон. Мисля, че този въпрос е доста частичен и не е в предмета на Закона за закрила на детето само. Специфичен въпрос е. Специално към Закона за закрила на детето има пет-шест наредби, които касаят точно определени групи деца.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз вчера бях горещ закрилник на това нещо, познавайки проблематиката. Но днес се замислям над следната хипотеза – ние в момента записваме този текст и предполагаме, че в Министерски съвет има едни специалисти, които сега ще седнат и ще опишат всички ситуации от примерно последваща експлоатация на права на дете, за изображението му гласа му, пее ,танцува – за всичко това ще имаме такава наредба. Въпросът на госпожа председателката е изключително резонен - защо не е в първичен закон?
ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Има такива наредби за други категории лица, за филмовата индустрия няма.
РЕПЛИКА: За други форми на труд от децата.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Тоест как се случва, тоест агенцията внася тази наредба на Министерски съвет и той я приема.
ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Агенцията прави текста.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Въпросът е принципен, какво значи, че текста е формиран и те сега търсят някъде да се закачат. Имат социални закони, защо не го разпишат там?
Въпросът е принципен. Аз го задавам този въпрос, след като се касае за деца и след като се касае за труд, който очевидно е специфичен, защо това нещо не намери отражение във вашия закон, а трябва в наредба от Министерски съвет да се въвежда? Това е моя въпрос.
МАЯ МИХАЙЛОАВ: Факт е и към момента, че в Закона за закрила на детето няма специална уредба за случаите, в които деца полагат труд.
Може да се обсъди този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, въпросът е много сериозен. Тук ни се казва, че няма такава уредба и трябва да се препрати в специализирания Закон за закрила на детето. Тук ни се казва, че ние трябва в някаква наредба да уредим този случай, защото в обхвата на специалния закон, там очевидно не е предмет на обсъждане тази закрила. Което аз не съм склонна да приема.
Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Аз съм склонен да Ви подкрепя, госпожо председател по начина на мислене и посоката, в която отправяте и нашето мислене. Защото този текст, който е много мил като намерение, в крайна сметка ми подсказва едно – Кодексът на труда е основният закон, който разглежда трудовите правоотношения и други приравнени към тях, но видите ли, с една наредба ние ще намерим малки заобиколни подходи, при които използването на детския труд в тази специфика на филмопроизводството, ще заобиколи кодекса. А защо не в първичното законодателство да е казано – тези са условията за полагане на детски труд, но ако има изключения, те могат да бъдат допуснати и уредени по такъв и такъв начин. Но за специфични видове дейности, а не да отваряме вратичка въобще. Така че, по-добрия подход е наистина да се потърси промяна във фундаменталните закони, които да дадат отпратка като възможности за специфично използване на детския труд. Иначе ще се опитаме да надхитряме сами себе си.
МАЯ МИХАЙЛОВА: Само едно малко уточнение. Кодексът на труда съдържа специални закрилни норми, когато деца полагат труд при условията на сключен трудов договор и при голяма част от децата, особено при участие във филми не говорим за наличието на трудово правоотношение. В тези случаи нито Инспекцията по труда упражнява контрол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, подлагам предложението на работната група за създаването на нов § 19 на гласуване. Който е съгласен, моля да гласува? „За” – Няма. „Против” – няма. „Въздържали се” – всички. Не се приема.
По § 19. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19, който става § 20 със следната редакция:
§ 20. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения:
1. В алинея 1 след думата „индустрия” се поставя запетая и се добавя „както и за европейски филми”.
2. Алинея 2 се изменя така:
„/2/ Държавното подпомагане на показа в съответния киносалон се предоставя под формата на целеви финансови средства в размер до 50 на сто от средния брутен приход за една прожекция при сто на сто заети места в киносалона или залата в кинокомплекса, за период от шест месеца, умножен по броя на прожекциите на филма, за който се кандидатства по алинея 1.”
3.Алинея 4 се изменя така:
„/4/ Държавното подпомагане на разпространението на европейски филми извън случаите по алинея 2 и 3 се предоставя в размер до 25 на сто от извършените разходи от разпространителя за съответния филм.”
4. Създават се алинея 5 и 6:
„/5/ Държавното подпомагане на показа на европейски филми извън случаите по алинея 1 се предоставя в размер до 25 на сто от общите приходи от продадени билети в киносалона за съответния филм.
/6/ Държавното подпомагане на показа на филми по алинея 2 и 4 се предоставя въз основа на проекти, които могат да включват до 4 филма.”
Аз имам тук един въпрос. Моя въпрос е откъде са дошли тези критерии - сто на сто заети места, за период от шест месеца, умножен по броя на прожекциите? От къде са дошли тези критерии?
ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Предлага се по определена формула, която се прилага в различните страни.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Как формула? Тук има разлика между предложението на вносителя и предложението, което се предлага от работната група? И то е точно в тези - сто на сто заети, шест месеца, умножен по броя на прожекциите – откъде идват тези ограничения и тази формула? Кое налага да я има?
РЕПЛИКА: Това са сериозни различия. Философията е различна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Категорично сериозно различие от философията на вносителя и това, което се предлага тук. Все пак тук става въпрос за държавно подпомагане. Философията е всички, които имат възможност и които си направят качествени проекти, те да имат достъп до тях. Нали така. В един момент вие казвате тук – сто на сто от заети места, в киносалона, за период от шест месеца, умножен по броя на прожекциите. Тоест това автоматически говори за ограничаване и стесняване на кръга.
ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Става въпрос, че това формулата за този период се изчислява прихода. Те нямат пълен салон през цялото време и броя на прожекциите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Но защо е необходимо, ви питам аз? Това означава ли, че ако има по-малко прожекции, защо го лишаваме?
РАДОСЛАВ СПАСОВ: Не го лишаваме. Това е формулата на изчисляване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Кое налага тази формула, защото вашия текст е различен от текста на вносителя? Очевидно се сменя философията.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Вносителят е казал – 50 на сто от приходите на целия филм, а ние казваме – за определен филм, брой места, сто на сто.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, колега.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Наистина и то не толкова в качеството си на финансист, колкото на човек, който разбира от сметки, намирам подмяна на модела. Най-важното на философията на алинея 2 по вносител е приходи от продадени билети. Тоест тук в основата на компонента се залага резултата на филма. Тоест неговото качество априори. А не гарантиране така или иначе и никой да не дойде на филма, на тези, които го излъчват, ще им бъде платено. И „Арена” ще каже – ще пусна всичко, което дадете, защото на мен ми е все едно дали някой ще влезе вътре и ще ми изцапа киносалона или няма да влезе никой. Аз така го разбирам, ако бъркам, нека да бъда поправен. Но текста, предложен, че държавата подпомага под формата целеви финансови средства в размер до 50 на сто от средния брутен приход за една прожекция при сто на сто заети места – отивам в „Арена”, хващам зала 15 и изброявам местата, определям цената на филма, което е малко абстрактно, защото цената в „Арена” се определя по обратен път – взимаме това колко струва филма, купен отвън, слагаме си някакви стандартни норми на печалба и казваме, че този филм струва седем лева. Това също е интересно да се каже – как ще определя аз колко ми струва едно място, защото аз мога да си кажа всякакво число – десет лева. И казвам, че зала 15 в „Арена 2” , която е на бул. „Тодор Александров” примерно, ще струва 15 хиляди лева, условно говоря, една прожекция. И той ми кандидатства за две прожекции или поне за една, от сантиментални чувства, че филма трябва да бъде показван, аз най-малкото една му давам и давам 15 хил. лева за нещо, което никой може да не иска да гледа. В този смисъл намирам промяна на философията и е важно да се прецени законодателно дали това е целесъобразно.
ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Само едно уточнение, госпожо председател. Накрая направихме определение в нова точка 13 на допълнителните разпоредби – какво е брутен приход. Че това е сумата, реализирана от действителната продажба на билети за предходната календарна година. Няма никаква подмяна на философията. Винаги се изчислява върху някаква реална база – броя на действително продадените билети за предходната година. И тук е приложена една формула от Националния филмов център е направена, господин Александър Грозев вероятно може да я подкрепи, това е направено от експертите в Националния филмов център, които се занимават с тази дейност. Това е тяхно предложение.
ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: тук брутен приход не се съотнася към същия филм. Говорим за една прожекция, но на кого?
РЕПЛИКА: То прожекция само в киносалон се прави.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Грозев имате думата. Вие също сте участвали с вносителя, това предложение го няма. Кое налага промяната от това, което вие първоначално сте подкрепили, и това което се предлага сега от работната група?
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Това е предложено от специалистите по въпроса. Философията се променя в този смисъл, че презумпцията е продадените билети за даден филм и по този начин да се стимулира повече зрители да гледат европейските филми, които ние подкрепяме. Затова има умножено на броя на прожекциите. Но както го тълкуват финансите, аз съм склонен да се съглася с тях.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: То не е въпроса как те го тълкуват.
АЛЕКСАНДЪР ГРОЗЕВ: Да се преработи това нещо.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Това не е чиста формулировка – сто на сто …
ДИМИТЪР ДЕРЕЛИЕВ: Госпожо председател, нека да отложим този текст?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, има две предложения. Едното предложение – на господин Михайлов, който казва, че има изчерпване на капацитета и може би е по-редно да приключваме, и го подлагам на гласуване. Моето предложение е обратното – да продължим до края на законопроекта.
Подлагам на гласуване предложението на господин Михайлов. Който е съгласен, моля да гласува? „За” – 2.
Аз предлагам следното нещо, така или иначе имаме отложени текстове, ние пак трябва да го гледаме. Така че няма смисъл да продължаваме нататък.
Стигаме колеги до § 19. Ще ви помоля да прегледате този текст отново плюс двата текста, които ние отложихме – единият е чисто редакционен, да разпишем за европейска страна, и този, който е за отчисленията.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Благодаря, госпожо председател, един въпрос да задам, отговора на който също може да послужи като повод за ново отлагане за следващо заседание. Ние бяхме вносители на една принципна идея, в която категориите филми заплащат различни такси. Разбрахме, че чисто понятийно, не сме употребили правилно термина, тъй като такса е заплащане за една услуга и не може за една и съща услуга да определяме различна такса, като става дума за едно и също нещо. Така поне ни беше казано. И оттук нататък въпросът ни беше, спазвайки идеята, филмите според категориите си да плащат различни, условно ги наричам такси, какво се случи с развитието на тази идея, къде намери място тя и дали - поне едно обяснение ще бъде достатъчно, за да възприемем, че тази идея е намерила подходящо място и да не влизаме чак толкова в детайли следващия път.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тук моите сътрудници ми казват, че е намерило отражение, те са го направили, сега ще кажат, за да проверите.
МИРОСЛАВА МАНОЛОВА: На страница 26 от доклада след вашите предложения за тези такси за разпространение вижте – Работната група предлага да се създаде § 24ж, който става 26, със следната редакция – В член 42 след думите „показ на филм” се поставя запетая и се добавя „в зависимост от категорията и вида на филма.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Ще помоля колегите от Министерството на финансите за следващия път – в понеделник или вторник, ние ще ви се обадим, ще помоля с моите сътрудници да дойдете и да помислите за този текст за отчисленията и за списъка.
Колеги, благодаря ви.Закривам заседанието.



(Заседанието на Комисията завърши в 18,40 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:

Нина Чилова