ПРОТОКОЛ № 31

---

На 14 ноември 2007 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния

ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г., № 702-01-47, внесен от Министерски съвет на 31 10. 2007 г.


На заседанието присъстваха: Иван Токаджиев, Надежда Захариева и Явор Милушев – заместник-министри на културата, Агнес Зашева – главен секретар, Денислава Юрукова, Бойка Желева, Венцислав Велеви и Емил Бехар от Министерството на културата; Владислав Горанов, Евгения Петкова и Юлия Цанева от Министерството на финансите; Тошо Пейков – изпълнителен директор на Национален дарителски фонд „13 века България”.

Заседанието на Комисията по културата започна в 15,15 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, започваме днешното заседание.
Предлагам на вашето внимание точка единствена от дневния ред - Разглеждане на първо гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 г., № 702-01-47, внесен от Министерски съвет на 31. 10. 2007 г.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма. Който е съгласен с така предложения дневен ред моля да гласува. Благодаря ви, очевидно се подкрепя единодушно дневния ред.
Преди да започнем по същество, искам да кажа, че днес освен заместник-министър Иван Токаджиев, заместник-министър Явор Милушев, заместник-министър Надежда Захариева и представители от Министерството на културата, присъстват представители на Министерството на финансите, на фонд „13 века България„ и представители на медиите и неправителствени сдружения, които винаги са присъствали, защото комисията винаги е заседавала открито, публично и те винаги са добре дошли на нашите заседания.
Ще си позволя да дам думата на представителите на Министерство на културата да направят презентация на философията на макрорамката на бюджета на Министерството на културата.
Ще ви оставя вие да направите избора между тримата заместник-министри. Заповядайте.
ЯВОР МИЛУШЕВ: Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, позволете ми да започна с уводни думи, след което ще помоля колегите заместник-министри и специалистите от министерството да говорят по същество по някои от по-важните пунктове.
През последните 20 години на културата се гледаше като на сектор, който трябва да живее със средствата на една минимална или поне не необходима достатъчност, подобна на принципа на определяне на минималната или средната работна заплата. Въпреки това културата се справяше, този сектор се справяше и постигна забележителни постижения. Естествено що се отнася до това, че тя е предназначена преди всичко за полза на обществото. Въпреки това последните 18 или колко години от прехода, от областта на културата бяха съкратени близо 8 хиляди души, най-активната й част, в областта на сценичните изкуства бяха съкратени към 1800 - близо 2000 души. В областта на музикалното изкуство също или както се изразява един мой приятел, бяха принудени музикантите да правят квартети с трима души. Това доведе ако не до накърняване на качеството на културните продукти, това доведе до по-малка възможност за възприемане от страна на обществото на културните достижения. В този смисъл аз бих искал само да направя само един акцент, основен, върху едно от най-важните предложения на Министерството на културата, което се отнася до изискването за 12 процентно съкращение на персонала в сектора. Не случайно споменах цифрите, които досега бяха съкратени в сектора на българската култура или по-скоро обществото е загубило възможността да контактува с толкова голям брой хора от изкуствата. Ако това съкращение бъде приложено в областта на културата по общия принцип 12 процента от всички – както от творческия, така от административния или помощния персонал, загубите ще бъдат толкова големи, че особено в провинцията културните институции ще бъдат поставени на колене, някои градове ще бъдат принудени дори да се лишат от културни институти.
Министерството на културата апелира да бъде възприет принципа съкращенията да са не повече от 8 на сто от творческия персонал, а за останалите да важи принципа 12 на сто. При това положение ще се получи съкращение на общия персонал 218 души, от които 187 души ще бъдат от творчески персонал. Обратното би означавало само представители на творческите организации да бъдат 279, тоест повече отколкото всички заедно. А иначе общите съкращения биха били 310 души. В този смисъл мисля, че е разумно да намерим вашата подкрепа за съкращение на творчески персонал не повече от 8 на сто. Това не го правим, за да съхраним работните места на творческите работници или хората, които се занимават с изкуство. Те ще намерят някъде някога своята реализация. Това го правим с цел да не лишаваме обществото от контакта с изкуствата. А в последните години вече се забелязва наистина, че ръста на резултатите в художествената сфера е впечатляващо голям в сравнение с резултатите от обществената или материалната сфера. С тези думи, бих искал да дам думата на моя колега заместник-министър Иван Токаджиев.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Благодаря, уважаема госпожо председател, ако ми давате думата. Аз искам в допълнение на това, което колегата Милушев каза, да заостря вашето внимание в таблицата, която ви е раздадена и то по-специално в единия от параграфите – намаление на разходите в сравнение с 2007 г. Тук става въпрос за първи път в проекта за бюджет ние визираме възможност второстепенните разпоредители да ползват 50 процента от приходите от дейност. Тъй като ние стигнахме до абсурда във втората половина на 2007 г. да съветваме културните институти да не работят.
Благодаря на всички, които участваха в процеса на съгласуване за да можем да формираме един истински реален мотив на хората и творците да реализират културен продукт. Това беше единственото. Виждате, това е в предпоследната графа на таблицата – материална издръжка, на 112 второстепенни разпоредители и администрация на министерството от субсидия. Там имаме единствено минус. За него става въпрос. С този акцент ще помоля да дадете думата на главния секретар, който е пряк участник в изготвянето на проекта за бюджет. Ако има допълнителни въпроси, надявам се да има такива от страна на уважаемите народни представители, ние сме на ваше разположение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Господин Токаджиев, искам да допълня това, което Вие казахте, за да информирам колегите. Възможността за тези 50 процента от преизпълнение на собствени приходи, това не е само в сферата на културата. Всеки един сектор ще има тази възможност да го прави, това е разписано в държавния бюджет. Това е нещо изключително по мое мнение и доста положителна бюджетна стъпка. Нещо, за което може би най-вече нематериалните сектори ще имат най-голям ефект от една такава бюджетна стъпка и това е нещо похвално. Просто исках да направя една допълнителна конкретизация за всички колеги, тоест да знаете, че в рамките на всяка една бюджетна институция, да кажем в сферата на културата, те имат определен бюджет, дори да имат определено преизпълнение от собствени приходи от някаква допълнителна дейност, тези средства се връщаха обратно в републиканския бюджет. Сега вече казваме в Закона за устройството на държавния бюджет, че 50 процента от тези допълнителни средства, те могат да си ги реинвестират обратно в дейност, която е присъща на съответната организация.
Заповядайте, госпожо Зашева.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Извинявайте, не искам да влизам в диалог, моята компетентност е да визирам това, което колегите директори на второстепенни разпоредители ми вмениха да изложа пред вас. Благодаря.
АГНЕС ЗАШЕВА: Искам да направя едно кратко експозе към бюджета, който сме представили на вашето внимание. Уважаема комисия, уважаема госпожо председател, бюджета за 2008 г. на Министерство на културата бележи значителен ръст. В частта на приходите над 3.2 млн. лв., в частта на разходите над 10.5 милиона лева. В частта на капиталните 5 милиона лева.
Единствената позиция, по която имаме минусов показател, това са социалните и здравни осигуровки и то има обяснение към закона, който променя съотношението работодател – работник, 60 на 40. И материалната издръжка, която съответно Министерството на културата през 2008 г. много по-спокойно ще успее да компенсира с това разрешение за 50-процентното ползване на собствените приходи.
Много голяма болка за нас е това съкращение, което се предвижда. Министърът на културата успя да се пребори съответно творците да излязат от бройката на съкращенията и да бъде само административният персонал, но и това е много за нас. Тъй като през последните години са съкратени над 7800 щатни бройки с реформите, които са провеждани. И при това положение ние сме направили сметка, че можем да издържим евентуално на не повече от 8 процента.
Всички творчески културни институти работят под критичния минимум в момента и помощно-техническия персонал е по-малко, което влошава качеството на създадения културен продукт. Значителен брой класически сценични произведения не могат да бъдат осъществени без наемането на значителен брой участници в тях на граждански договор.
Ръководството на Министерството на културата направи пълен преглед на структурите и заетия в тях персонал и предлагаме 8-процентно съкращение. Има и получено писмо от министъра на държавната администрация, в което той предлага няколко варианта. Ние сме се спрели на този, който да прецени общо в макрорамката на държавата съкращения предимно на свободни бройки.
Това е общо взето което мога да кажа по отношение на бюджет 2008 г. Искам да изкажа от името на ръководството на министерството благодарност на Министерството на финансите относно проведените разговори и разбирането, което проявиха по отношение уточняване на цифрите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Това е втория, но реално първия по същество програмен бюджет на Министерството на културата и ми се иска освен цифри, които изнасяме да поговорим малко за политика. Затова ви моля някой да вземе отношение по приоритизиране на политиките, които Министерството на културата си е поставило, какви са програмите, чрез които тези политики ще бъдат реализирани и да започнем да коментираме.
АГНЕС ЗАШЕВА: Госпожо Желева, заповядайте.
БОЙКА ЖЕЛЕВА: Благодаря Ви. В програмния бюджет на Министерството на културата за 2008 – 2009 г. като политики и програми не бих могла, как да кажа – да изразим някаква промяна, тъй като в целия този период министерството работи по три главни политики и 13 програми. За този период в работата на министерството предвиждаме запазване на основните политики и първата ни политика, която сме заложили, това е политиката в областта на културно-историческото наследство и създаването и разпространението на изкуството, на културни продукти и услуги. Като основни стратегически цели на министерството за периода е създаване на условия за устойчиво културно развитие и духовно консолидиране и просперитет на нацията. Мисля, че утвърждаване на българската национална идентичност чрез последователна работа за изграждане образа на България като надежден партньор с подчертан принос в укрепването и развитието на отношенията с Европейския съюз. Актуална международна дейност, насочена към популяризиране достиженията на българските дейци и повишаване конукрентоспособността на българския културен продукт. Това са така да се каже целите, по които ние през този период ще работим.
По отношение на политиката за опазване на културно-историческото наследство ще се работи в една много глобална политика в тази област, включваща 8 програми. Основна цел глобално в тази голяма политика, която включва тези 8 програми, това е преди всичко опазване на културно-историческото наследство и неговото социализиране като важен елемент от цялостната ни културна политика и разширяване на обществено-държавния формат при вземане на решенията и преди всичко насочване усилията както в областта на финансирането, така и по отношение на създаваните продукти и услуги, към децентрализация и деконцентрация на видовете културни институти в тази област.
Втората политика е в областта на популяризиране на културата, която включва две програми – международното културно сътрудничество и популяризиране на културните продукти и ценности, със съответните приоритети, това е активното участие в програмите Европейска година на международния диалог 2008 и Европейска година на креативността, иновациите, образованието през 2009 г.
Третата политика е качествено образование по изкуство и култура, в която включваме две програми. Това е програмата за развитие на обучение на кадри в областта на изкуството и културата и закрила на децата с изявени дарби.
Програмният бюджет е раздаден. Това е най-общо – три политики, 13 програми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Господин Токаджиев, заповядайте.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, едно малко допълнение по отношение на културно-историческото наследство, което е един от приоритетите на Министерството на културата поради причината, че то е един от основните инструменти за устойчиво развитие на регионите, ако то бъде по правилен начин финансирано, управлявано съвместно с общините. Както каза и колежката, по линия на Европейската директива за децентрализация ние активно работим с общините, тъй като в много от големите концентрации на културно-историческото наследство сме собственици, но със съответните решения на Министерски съвет в годините назад, стопанисването и управлението на недвижимите паметници управлението е минало в ръцете на общините. За да не отнемаме това тяхно право, а напротив – да вървим към процедура все повече паметници на културата, които са по регионите да бъдат право на населението да ги ползва, ние сме представили пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството възможностите, освен Министерството на културата, и отделно общините и техните институции, бенефициенти да бъдем и съвместно. Поради тази причини предвиждаме доста голяма част от изготвянето на проектите до технически проект също да бъдат финансирани от Министерството на културата. Само това исках да допълня. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви.
Колеги, преди да ви дам думата за дискусия, ще дадем думата на господин Владимир Горанов от Министерството на финансите да представи общата макрорамка на целия бюджет.
ВЛАДИМИР ГОРАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, вероятно в хода на последните две седмици повечето от вас са имали възможността да се запознаят с макроикономическите допускания, при които Министерският съвет изготви и предложи на вашето внимание проектобюджет 2008 г. Затова съвсем накратко ще ви представя по-скоро това, което колегите от Министерството на културата не споменаха за обхвата на целия отрасъл култура. В смисъл, знаем, че във функционално отношение във функция “Култура” са класифицирани и други разходи, които не всички от тях са предмет на работа на тази комисия. Но така или иначе примерно, заслужава да се спомене, че за общо разходи по функция “Култура” са определени 376.4 млн.лв. Тя запазва дела си от брутния вътрешен продукт спрямо 2007 г., което при равни други условия означава, че тя расте с номиналния ръст на брутния вътрешен продукт, тоест че средствата за култура растат с нарастването на номиналния ръст на брутния вътрешен продукт. За 2008 г. очакваното ниво на брутния вътрешен продукт е 61 711 милиона лева. За поредна година постигнатият ангажимент за общите разходи да не надвишават 40 на сто е спазено от страна на правителството и управляващата коалиция. Водейки се от предизвикателствата на международната икономика и тенденциите за поддържане на антициклична политика за първа година сме предвидили фискалната цел да бъде доста високо положително салдо. Спомняте си, че през 2007 г. тази цел беше излишък от 0,8 на сто. В закона обаче имаше текстове, които предвиждаха при възможност това целево салдо да достигне 2 на сто от брутния вътрешен продукт. За 2008 г., отчитайки предизвикателствата, пред които е поставена нашата икономика, в контекста и на процесите, които протичат в европейската и световна икономика, сме си поставили за цел бюджета да преразпредели 40 на сто от разходите, като завърши с 3 на сто излишък.
За да продължа с разходите по функция “Култура” няма да коментирам тази част от разходите, които са свързани с финансирането на националните медии и Българската телеграфна агенция, те са предмет на работа на комисията на господин Атанасов. Това, което си заслужава да се спомене, е разходите, които са включени в частта бюджети на общините. Общият размер на средствата, планирани за дейности в общинските бюджети са 129.5 млн. лв., от които за текущи разходи са 117.1 млн. лв. и за капиталови разходи 112.4 млн. лв. Средствата за култура за делегираните от държавата дейности са общо 67.3 млн. лв., ръста им е с 9.4 млн. лв. спрямо 2007 г. За библиотеки, музеи и галерии средствата за заплати и възнаграждения са в размер на 15 млн. лв. Респективно осигурителни вноски. Осигурена е численост на персонала 2 670 щатни бройки, като е предвидено увеличение с 50 щатни бройки спрямо 2007 г. в повече във връзка с преобразуване на шест общински музеи в делегирани от държавата дейности. Тоест преминаването на тези шест общински музеи като финансирани и делегирани от държавата дейности чрез бюджетите на общините. За читалищата е предвидена субсидия от 38.3 млн. лв., с 6.7 млн. повече спрямо 2007 г. Това е в резултат на увеличението на числеността и стандарта за финансиране на субсидирана бройка. Тоест съобразени с очакваните нива на инфлация през 2008 г. и с политиката по доходите, която е предвидена.
Стъпка напред, както през 2007 г., така и през 2008 г. продължаваме да увеличаване субсидираната численост за читалищата. За 2008 г. са предвидени нови 200 щатни бройки за читалищна дейност. Това е свързано както с откриването на нови народни читалища, така и с възстановяването на такива съществуващи културни средища.
Местните дейности, които се финансират от местни приходи и са функция на общините, за тях са разчетени в консолидираната фискална програма 62.2 млн. лв., от които 53.3 млн. лв. за текущи разходи, за инвестиции, които общините могат да направят в областта на културата 8.9 млн. лв. Числеността на персонала, субсидиран от общините е 3 816 бройки, като тук се включват разходи за финансиране на общински театри, оперно-филхармонични дружества, опери, оркестри, ансамбли.
Ако комисията прецени, можем да представим всякакъв коментар и допълнителна детайлна информация. Сега няма да ви отегчавам с макропоказатели. Благодаря Ви, госпожо председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Горанов.
Колеги имате думата за коментари? Заповядайте господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДНОВ: Благодаря, госпожо председател. Заявявам подкрепата си за бюджета на Министерството на културата за 2008 г. и отправям едно процедурно питане по отношение на технологията за вземане на решения. Ние в дневния си ред приехме, че ще бъде разглеждане на бюджета, но имаме внесено, адресирано до комисията и персонално до всеки от членовете, едно предложение от „13 века България”, което признавам си, че чисто процедурно не мога да му намеря място, но приемам, че трябва да бъде разсъждавано по него. Но къде и как? Това предложение има за цел да промени бюджета на юридическите лица с нестопанска цел, като визира резерва предвиден в този бюджет, като обаче, доколкото знам разсъжденията върху този бюджет на юридическите лица с нестопанска цел е предмет на Комисията по гражданско общество и медии. Поне така мисля. Слава Богу, че господин Атанасов се появи, а той е председател на тази комисия и въпросът ми надявам се да звучи логично. Министърът на културата в качеството си на председател на Управителния съвет на този фонд, адресира до нашата комисия писмо, с което ни цитира негово писмо до министъра на финансите. Тази процедурна въртележка в крайна сметка не води до отговор на министъра на финансите дали приема тезата на министър Данаилов, в качеството му на председател на Управителния съвет на фонда, но нас ни води до въпроса – дали да го разгледаме това тук. Аз смятам, че нашата комисия трябва да излезе с някакво становище, защото е редно да уважим факта, че това е адресирано до нас. Дали да го преадресираме? Дали преадресирайки го, да заявим положително становище? Дали някой от нас да припознае този проект за изменение и допълнение към второ четене за Националния дарителски фонд? Ще ви бъда благодарен да чуя становището и на представителите на Министерството на културата, защото не би следвало да подминем едно мотивирано искане, макар че и по тези мотиви аз имам въпроси, които бих задал, когато стигнем, ако стигнем до конкретно обсъждане. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, аз си позволих да раздам на всички вас писмото на фонд “13 века България”. При всички случаи процедурно предложението на фонда ще е между първо и второ четене. Ако комисията припознае рационалността на това предложение, ние като народни представители можем да го направим.
Най-добре е преди да го коментираме, да дадем думата на господин Тошо Пейков за да мотивира това предложение.
Заповядайте, господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, тук съм пред вас и благодаря за това, че ме поканихте, за да изразя становището на членовете на Управителния съвет, начело с министъра на културата професор Стефан Данаилов, които натовариха професор Данаилов и той предложи на министъра на финансите да включи фонда в бюджета за тази година, тъй като фонда не знам дали се запознахте с мотивите на законопроекта, който ви представих, фонда изпълнява и държавната политика в четири области – образованието и културата, в здравеопазването и социалните дейности, и подпомага културните исторически паметници. В Управителния съвет на фонда са четирима министри, единият от тях е председател на Управителния съвет. Фонда изобщо не получава средства от държавния бюджет. Така е направен и закона. Затова нашето предложение към член 9, алинея 1 в приложение 4 в ред 22 да бъде вписан и Националния дарителски фонд „13 века България”, като изменение претърпи същия този ред 22 и стане ред 23 – резерв от средства за финансиране на юридически лица с нестопанска цел, вписани в централния регистър по член 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел и там сумата в хиляди лева се промени от 1,1 млн. лв., на 1 млн. лв. От 2005 г. се наблюдава ръст на средствата в тази таблица. Затова с няколко думи ако ми позволите, искам да защитя законопроекта.
В подкрепа на образованието, науката, културата, опазването на историческите културни паметници, здравеопазването и социалните дейности, фонд „13 века България” организира и подпомага дарителската дейност по специален закон. През последните три години са проведени 15 сесии на конкурсен принцип, чрез които финансово са подпомогнати 149 проекта. В областите образование и култура 72, здравеопазване и социални грижи 25 проекта, православни черкви и манастири 44 проекта, историческа памет, войнишки паметници 8 проекта. За съжаление за 2008 г. фонда не разполага вече с такива средства, въпреки че Управителния съвет се състои от 9 души, от които 4 министри.
Дейността на фонда се контролира от Сметната палата, въпреки че не получава нито един лев досега от бюджета. Проверката, която мина за тази година е перфектна, няма никакви забележки по отношение на организационната дейност. Всъщност фонда е единствената междинна структура в страната, която стои на равно разстояние от държавата и неправителствените организации, като извършва дейност изцяло в обществена полза. Друга подобна организация в България не знам да има. В своята 26 - 27 годишна история фонда е приел дарения, поел е ангажимент пред държавата да ги стопанисва и съхранява в съответствие с волята на дарителите. Голяма част от даренията са недвижими имоти, които по волята на дарителя се отдават под наем и средствата се предоставят за подпомагане на научни организации и лица като Института по зоология, Съюза на стенографите в България, Литературния музей, Къщата музей „Панчо Владигеров”, а други са паметници на културата с национално значение, публична държавна собственост и с тях не могат да се извършват разпоредителни действия. Поддръжката на имотите и даренията ангажира голяма част от средствата на фонда, който е на самостоятелна издръжка и в същото време се стреми да изпълнява и своите дарителски цели, предписани по закон. В същото време в страните от Европейския съюз има практика за предоставяне на субсидия от държавния бюджет за финансиране на неправителствени организации в обществена полза при максимална прозрачност и отчетност на средствата. Както вече споменах в Закона за държавния бюджет на Република България се предвижда субсидии за неправителствени организации, извършващи дейност в обществена полза. По своята същност фонд „13 века България” е точно такава организация и затова нашата молба е да получи бюджетни средства за подпомагане на своята дейност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря Ви, господин Пейков.
Колеги, всички познаваме дейността на Националния дарителски фонд „13 века България”. Молбата е към списъка, където се субсидират от централния бюджет юридически лица с нестопанска цел, да бъде допълнен и този Национален фонд „13 века България” със сумата от 100 хил.лева. Това е предложението, което се прави.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Един уточняващ въпрос. С риск да бъда упрекнат в прекомерен педантизъм, но все пак, тъй като призрака на Сметната палата витае наоколо, тук имаме един Закон за дарителския фонд „13 века България”, специален закон. В този специален закон в член 15 е уредено финансирането на фонда. В алинея 2, точка 1 и 2 е казано, че фонда се издържа от постъпления от лихви, приходи от държавни ценни книжа, дивиденти и ликвидационни дялове, наеми и други. Сега можем ли да приемем, че субсидия от държавния бюджет би била в категорията „и други” или трябва да правим промяна в закона? Защото закона е от 2001 г., поправян в 2005 г. и през този период от време никой не е вписал такова важно перо за финансиране, като държавна субсидия. Питам го, не за да се противопоставя, а да търсим решение, при което призрака на Сметната палата да го отдалечим малко повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Вижте, това е гледане на бюджета на първо четене и гледаме по-скоро философията на цялостния бюджет на министерството. Това е предложение между първо и второ четене, затова ви моля съвсем накратко господин Пейков.
ТОШО ПЕЙКОВ: В предложението, което е пред вас, в член 15, алинея 1 и алинея 2 се допълва „и отпускат от бюджета средства” и в точка 3 „централния бюджет на Република България”. Тези три думички се допълват в Закона за фонд „13 века България”.
Вие решавате. Силата е във вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Аз имам пред себе си едно писмо, което ми даде господин Токаджиев, от финансовия министър Пламен Орешарски, който също смята, че е редно по всяка вероятност да се направят някакви промени в специалния закон, с който е създаден този фонд, и едва тогава ще имаме основание да предвиждаме в централния бюджет такива средства. Така че, това е въпрос, който можем да помислим между първо и второ четене, как да намерим някакво решение.
Благодаря Ви, господин Пейков.
Колеги, имате думата по бюджета.
Господин Дилов, Вие искахте думата. Заповядайте.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми колеги, аз мислех да направя една процедура, но мисля, че тя се наложи от самосебе си в края. Първо, искам да кажа огромното си разочарование, че бюджета за тази година не е даден във вида, в който беше миналата година. Миналата година имах много забележки по него, а тази година той много ми липсва. Тоест в тази прекрасна форма, в която всичко ставаше ясно. Както Министерство на културата даде миналогодишния си бюджет. Защото тогава ние можехме да проследим и политики, и програми, и тенденции. В момента го имаме в онзи разпилян вид, в който е даден целия бюджет. Ето тази красива книжка на подложка, която може би тази година министърът е зает да снима филми, не е имал време да я произведе. Ето я – Доклад по бюджета за 2007 г. Тогава куп забележки направихме, дребни заяждания и т.н., все пак сме опозиция, но искам да ви кажа, че в сравнение с начина, по който сега представяте бюджета и писмено, и вербално, просто сравнението е по-добре да не го правим.
Ако случайно сте си запазили матрицата от това нещо в компютрите, мисля, че един чиновник тази вечер може да разнесе наново новите данни по тези графи, които трябва да се попълват и трябва да ви кажа, че от това ще спечелят много всички.
Веднага искам да ви задам един въпрос за програма филмово изкуство, понеже с голям патос и нестихващи овации току-що мина второ четене, поне представянето му в парламента на Закона. Ето какво четем миналата година какво сте ни казали – миналата година е имало 6 милиона и 600 хиляди лева субсидии за производство на филми, в тази година на същия ред е изписано 3 милиона и 300 хиляди или само 3 милиона. При положение, че зададеното миналата година за 2008 г. е 9 338 хил. лв. Толкова вие сте прогнозирали миналата година, че ще бъде възможно в бюджета за 2008 г. Малко по-надолу, понеже не е много читаво и красиво изписано във вашия ред, малко по-надолу се появява още едно перо финансиране на филми, това е под чествания, тържества, вечеринки и други /казвам го с цялото уважение към темата/, там се получава още една сума, но може би ние трябва да се досетим, че става дума за тези филми, които по смисъла на поправката, която направихме в Закона, ще бъдат по поръчка на Министерството на културата, свързани с бележити дати и събития и пак ще минат на сесия. Така ли е?
ЮЛИЯ ЦАНЕВА: Да.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Това ми е единствения въпрос. Но сами виждате, че нехигиеничната подредба изключително много дразни. Все пак независимо, да приемем, че сумата е една и съща, просто е разделена в две пера и да преглътнем, че Министерството на културата ще бъде тематичен поръчител всъщност на повече от половината пари, които ще даде държавата за подпомагане на киното през следващата година, все пак имаме намаление от прогнозираните миналата година при приемане на бюджета за 2007 г. за 2008 г. и то сериозно намаление. Това е единият ми въпрос по отношение на програма “Кино”.
Другият ми въпрос е по отношение на програма “Книги”. Бих искал да попитам следното. Имаше една мисъл и много се радвам, че тук е симпатичния колега от Министерството на финансите, който дори да не сме на едно мнение, поне понятно за лаици като мен изяснява политиката на държавата. Имаше едно предложение миналата година, което беше много сериозно обсъждано, то беше свързано с дебатите около ДДС върху книгите и учебниците. Както знаете тази година за пръв път имаме ДДС върху учебниците. Както може би си спомняте миналата година управляващите се кълняха, че то няма да се отрази върху цената на учебниците, както може би сте забелязали, то се отрази точно толкова, че и повече, колкото е 20% увеличение, в крайна сметка върху потребителите. Тогава се роди една такава идея, щото програма „Подпомагане и развитието на българския книжен сектор, библиотеки и читалища” с всичките й подпрограми, не спорим сега по тях, да бъде финансирана от бюджета във всяка следваща година с 50% от нетната сума на ДДС събран от отрасъла. Тоест ако сметнем, че тази година около 80 милиона лева е бил оборота в сектор книгоиздаване с учебниците, може би малко повече, но да спрем на 80 милиона, то това означава, че 50% от 16 милиона, колкото е било ДДС-то, или 8 милиона биха могли да бъдат върнати отново в тази програма. Каква е логиката? Вие ще ми кажете след малко каква е икономическата логика, но аз искам да ви развия философията точно като политик. Добре, преглъщаме, че ще има ДДС върху печатните издания. Решаваме, че истината е някъде по средата – между европейската практика, между страховете на кабинета, че първите години от европрисъединяването трудно се събира ДДС и фиска търпи удари, и някъде нашето разбиране, че ДДС-то върху печатните книги, върху книгите и учебниците е всъщност данък върху знанието. Може би истината е някъде по средата, ние сме крайни, вие сте крайни. Ако ние все пак се съгласяваме, че ще има 20% данък добавена стойност върху книгите, печатните издания, учебниците, то ние искаме по този начин с такова предложение да върнем там, при онези хора, които не могат да си купят книги. Аз си купувам средногодишно над сто книги. Тоест очевидно, че за мен ДДС-то не е проблем, и 30 да го направите, ще си купя 80 книги тази година. Но тези хора, които си купуват годишно една, или две, или три книги, те са основните потребителите на читалищните библиотеки, училищните, градските, където има книга. Тоест съответно тези пари е хубаво да ги насочим натам. Те пак ще минат през държавата, пак ще се контролират, няма да има онова изключение, от което много се страхуваме, че ако намалим примерно 7 процента или още по-ниска ставка ДДС за печатни издания, ще скочат лекарствата, ще скочат хлебарите, производителите на мая и т.н. Остава 20 за цялата страна, но поне като политика в този бюджет да демонстрират управляващите, че са наясно, че този данък, сложен върху печатните издания, не е много духовен и да предложат един рационален механизъм, с който част от тези средства, пак минаващи през циркулацията на държавното наблюдение, опека и управление, да се върнат най-вече в библиотеките.
В заключение ще кажа, че парите, които някак си изпросихме, изкрънкахме, изврънкахме – всички тези думи можем да ги употребим, миналата година, когато беше дебата за ДДС-то, около 2 милиона лева точно по тази програма за зареждане на библиотеките, оказаха много положително въздействие в много посоки, не просто като пари. Първо, дисциплинираха изключително много издателите, те започнаха внимателно да си гледат в паничките, в добрия смисъл на думата да се топят един друг, ако някой нещо шмекерува при едно честно и почтено състезание за поръчка на книги от библиотеките. Взаимно това ги принуди на интересен диалог с Министерство на културата, който бе много полезен. И като цяло, макар да не е похарчена цялата сума към момента ,доколкото знам, ефектът беше …
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: В момента последните средства се изразходват.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Така че, като цяло това е нещо, което се усеща. Мога да ви дам много примери от моя избирателен район, където местните библиотеки и читалища разчитат единствено, освен на спонсорство на по-заможни местни граждани, разчитат на тази програма, която им напълни с книги библиотеките.
Това е моя втори въпрос към колегата от Министерството на финансите - възможна ли е такава операция? Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Искам да знам как предпочитате да процедираме оттук нататък? Ще има много въпроси и аз ще питам, предполагам че всички колеги ще задават въпроси. Искате на зададен въпрос да отговаряте и така да вървим? Добре. Кой ще отговори?
Господин Токаджиев, заповядайте.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господин Дилов, Вие чудесно сте си направили труда, аз винаги съм уважавал хората, които идват с домашно. Но считам, че това, което използвате в момента, е първоначалния макет, а не реалната сума, която в крайна сметка е получена като бюджетна субсидия. Реалната сума за 2007 г. е 6 600 хил. лв. Чух за някакви 9 милиона.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Миналата година, когато сме гледали този бюджет, сте ни го предложили в един прекрасен вид с тенденции, как според вас се развиват тези политики, понеже говорихме за политики. И в тези тенденции сте предвидили, че 2008 г. е възможно да бъдат 9 338 хил. лв. Не казвам, че ще бъдат. Така сте казали. Сега ни предлагаме 3 милиона. Вижте си разписа – един път 3 милиона, след това 4.7.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Ще ми позволите ли да продължа? В следващата графа сумата, която предвиждаме за 2008 г. е 7 100 млн.лв. Като предвиждаме ръст от 500 хил. лв. за филмопроизводство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Господин Токаджиев, кажете Вие какви материали гледате, на коя страница и коя графа? Вероятно на Вас са Ви подготвили нещо, с което депутатите не разполагат? Те разполагат с материала, който е даден в Народното събрание – програмния бюджет на министерството. На коя страница четете, за да могат колегите да се ориентират?
ДЕНИСЛАВА ЮРУКОВА: Може ли аз да взема отношение, аз съм директор на финансовата дирекция в Министерството на културата. Варианта, който е предоставен на вас и който гледате, предполагам, че говори за страница 26. Да. Проекта на бюджет, който беше в хубавия шарен вариант от миналата година е работен на базата на някакви тенденции, на база на прогнози за Закона за филмовата индустрия. Сумата е изчислена въз основа на средностатистическата издръжка за предишната година на определен брой игрални, документални филми и определено количество минути анимация. През тази година, когато подготвяхме проекта за бюджет за 2008 г. до 2010 г. работихме по същия начин. Направихме едни прогнозни цифри пак на база на някакви такива точни конкретни изчисления. След което във връзка с проведени срещи с ръководството на Министерството на финансите общата рамка на разхода, който беше предложен на Министерство на културата се редуцира до по-ниска цифра. И тогава се наложи и редукция на всички наши искания. Затова субсидията за филмопроизводство от 9 милиона падна на 7 100 хил. лева. Тук тя е разделена, както виждате, във второ римско и в трето римско – 3 милиона и 4 100 хил. лв., която искаме от бюджета и с която сме се договорили с Министерството на финансите на този етап е 7 100 хил. лв.
Ако има още нещо да разясня за филмопроизводството, ако не да разясня за формата, в която беше представен проекта за бюджет за 2008 г. Миналата година като първо представяне на проекта на бюджета в този вид проявихме известен артистизъм. Тази година Министерството на финансите подаде файлове, по които попълнихме проектите, форма, която е еднаква, унифицирана за всички министерства. Не пречи да сложим отдолу ...
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Като сложите, няма да промените нищо.
Ние току-що приехме закон, който казва, че ще правим догодина 7 филма, 150 минути анимация и забравих колко бяха документалните. Очевидно че поне да не се бяхме излагали, както се казва, ако ни бяхте казали, че толкова ще бъде. То това не ви е хрумнало вчера. Как ще направите 7 филма и 150 минути анимация, ако тази сума е направена на разчети, които сте правили миналата година? Да оставим това, да го пишем заяждане.
Но това, което не разбирам наистина, е разделянето в две графи, което е съобразено с новия закон, а сумата не е съобразена с новия закон? Тоест субсидия за производство на филми, които са част от административни разходи по други бюджети, фондови сметки, чествания на значими културни събития. Кое налага това разделяне, аз не мога да разбера? Едното е в програма “Кино”, понеже тук не е дадено в програми и аз не мога да го разбера /преди беше в програми/. Едното е в програма “Филмово изкуство”, а другото в коя програма е?
ДЕНИСЛАВА ЮРУКОВА: И другото е в програма “Филмово изкуство”. Едното е като целеви разход от централния бюджет, другото е по бюджета на Министерство на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Извинявайте, защо се разделя? Той досега винаги е бил в една субсидия.
ДЕНИСЛАВА ЮРУКОВА: Да, то е било целева субсидия. Защото когато представихме този вариант на бюджета, който е пред вас и който не е поправян след разговорите с Министерството на финансите, имахме проблеми със средствата за заплати. Министерството на културата предложи, тоест нямаше предложения за намаляване числеността на персонала. Заплатите ги предвидихме в размера, в който са ни необходими, без да има намаление на числеността на персонала. За тази цел разделихме субсидията за филмопроизводство, защото трябваше да се осигурят средства за заплати. Това беше един етап, на който ние трябваше да представим този бюджет.
РЕПЛИКА: Ужас!
ДЕНИСЛАВА ЮРУКОВА: Не, не е ужас. Недейте, просто в …
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Ще го използвате за заплати ли?
ДЕНИСЛАВА ЮРУКОВА: Не, няма да използваме за заплати субсидията за филмопроизводството.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Едното какво общо има с другото?
ДЕНИСЛАВА ЮРУКОВА: В рамките на общите разходи трябваше да направим преструктуриране на бюджета.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Като разделите една сума на три и на четири, тя не става 6 и остава пак 7.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Защо я разделяте?
ДЕНИСЛАВА ЮРУКОВА: Ние разделяме източниците, не разделяме сумата.
Нали трябваше да се спази приоритета осигуряване на заплати. Такава беше рамката в този момент. След заседанието на Министерски съвет, на което …
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Извинявайте, че Ви прекъсвам, но в Народното събрание да казвате, че приоритет е да осигурите заплатите, а не да правите кино и да правите културен продукт, на мен лично ми е неприятно да го слушам. Много Ви моля! Ние току-що приехме един закон, по който тук водихме четири-пет часово заседание преди една седмица и се чудихме с представителя на Министерството на финансите как да направим така, едва ли не да нарушим целия държавен бюджет и фискалната политика на страната, за да намерим средства за културен продукт, вие тук ми давате един абсолютно несъстоятелен аргумент! Това е обидно да го слушаме!
ДЕНИСЛАВА ЮРУКОВА: Извинявайте, може би не се изразявам правилно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз си мисля, че заплатите са важен въпрос. Но много по-важно за министерството е да прави политика и да развива определен културен продукт, отколкото да гледа заплатите. Затова и господин Дилов задава този въпрос.
ДЕНИСЛАВА ЮРУКОВА: Филмопроизводството няма да бъде лишено от субсидия. Просто източниците на средства са разделени. Но 7 100 хил. лв. са осигурени по бюджет 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: На въпроса за книгите?
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Аз смятам, че абсолютните цифри са 6 600 хил. лв. реализирана субсидия за 2007 г. и 7 100 субсидия за филмопроизводство за 2008 г. Ръст 500 хил.лева.
По отношение на политиките. Господин Дилов, Вие правилно отбелязахте, че това са политики. И те не са в размер на една година. А те са в една дългосрочна програма в рамките на мандата на сегашното политическо ръководство. Трябва ли да ги пренасяме аналогово отново и да ги описваме, след като Вие сте достатъчно интелигентен и сте ги получили по съответния начин, за да си ги припомните? Ако трябва, кажете.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Само да констатирам, че аз не получих отговор на въпроса защо са разделени по този начин средствата. И ако господин Токаджиев, аз съм един заядлив и недобронамерен опозиционер, сега щях да скоча върху масата и да кажа „А-ха!”, както сте го изписали в бюджета. Вие сте разделили нещастните 7 милиона на кинаджиите на две пера и сте им оставали най-общо казано 3 милиона за свободно конкуриране, а второто перо, кой знае защо е попаднало точно под чествания на значими културни прояви. Което означава по смисъла на закона, който ние сме приели, че вие ще поръчвате темите. Примерно филм за царя, филм за Митко Палаузов и се състезавайте. Така излиза по разписа, ето го пред мен. Затова зададох един много коректен въпрос – защо сте го разделили на две пера. Отговори ме се, че – намеси се необмислено думата заплати, но се отговори, че от два източника идват. Кои са тези два източника, на мен ми е любопитно?! Единият е държавния бюджет, другият източник е – кой?!
РЕПЛИКА: Централния.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Централния бюджет. Много ви благодаря. Всичко вече е ясно, да продължим нататък.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: На тема книги мога ли да взема думата?
Както е прието да се казва, господин Дилов, благодаря Ви, за този въпрос, който повдигнахте по отношение на книгите. Както знаете миналата година Министерството на културата застана зад протеста на издателите по отношение на една преференциална данъчна ставка по отношение на книгите, но Министерството на финансите беше категорично, че данъчните преференции не са добра данъчна практика. Въз основа на това, че не можеха по този начин да подкрепят книгоиздаването за първи път от 17 години насам Министерството на финансите отпусна целева субсидия в размер на 2 милиона лева, които тази година в две сесии раздадохме. В момента приключва изготвянето на договорите по втората сесия. Надявам се в рамките на сроковете за усвояване на втората част от субсидията, тези пари ще бъдат усвоени от библиотеките.
Искам да ви кажа, че в началото бяхме малко уплашени дали библиотеките ще реагират адекватно, защото ние в правилата предложихме 30% съфинансиране на проектите. По този начин получихме близо 3 милиона за книгите, с които библиотеките попълниха фондовете си. На първата сесия участваха 540 библиотеки, на втората сесия почти 1000 библиотеки участваха. Това ще рече, че се събуждат и най-малките библиотеки в страната. Очакваме следващата година да се увеличи субсидията и пак чрез съфинансирането да стане още по-голяма сумата, която ще помогне България да има едно общество, което се обляга на знанието.
С ръководството на Асоциация „Българска книга” проведохме разговори с Министерството на финансите на тема ДДС. Отново получихме отказ да се намали ДДС за книгата. Но пълно разбиране, че свободният достъп до информация на хартиен и на електронен носител държавата трябва да го постигне и най-малките села в България да получат възможност да бъдат информирани за това, което става в България и по света.
Естествено тук не е обект на всичко, което се прави по отношение на тази политика, но логото на Министерството на културата е „свободен достъп до информация за всеки”.
Що се отнася до книгата, за нея се помага не само чрез тази целева субсидия, която беше 2 милиона и очакваме догодина да бъде по-голяма, а чрез допълващата целева субсидия за народните читалища. Читалищата също имат право да правят проекти за книги. В скромния бюджет на книги и библиотечно дело също има една помощ за библиотеките, където съфинансирането е 50 на 50. С това съфинансиране ние целим всяко читалище, всяка библиотека да осъзнае отговорността си за да се справят с новия начин на мислене, европейски начин на мислене, който се налага да бъде възприет и от целия български народ. За да може това, което пряко влиза чрез бюджета в народните читалища и в библиотеките да бъде преодоляно, се постарахме чрез контакти с министерствата, към които са насочени европейски структурни фондове, където е възможно народното читалище да стане бенефициент, ние ги включихме като такива и се надяваме това наше желание повече пари за книги да бъде постигнато и издателите да почувстват оживлението на книжния пазар чрез излизането на библиотеката на този книжен пазар. Надяваме се, че ще бъде компенсирано и по този начин. Но искам да ви уверя, че политиката на Министерството на културата в областта на книгата съвпада напълно с посоката на вашето мислене.
Ако имате още въпроси.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз повече въпроси нямам, но искам да получа отговор на моя въпрос. Това всичко е така, подкрепям Ви горещо. Ако знаете дали тази година ще бъде склонно Министерството на финансите, защото не забравяйте тези 2 милиона лева ги получихме в замяна на писъците на тема ДДС върху книгите.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Ние пак пискахме, господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Поне 3 милиона да дадат тази година. Още повече че вие, когато сте правили тази политика за целия мандат, сте записали още по-голяма цифра. Но да видим дали е възможна тази флиг-флакция, която току-що коментирах. Тоест парите, които влизат в тази програма са функция от събраното ДДС, 50% от събраното ДДС за миналата година. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест въпросът е, дали тези 2 милиона лева, които бяха дадени миналата година като проекти и програми, които бяха в бюджета, тази година има ли ги предвидени в бюджета?
ВЛАДИМИР ГОРАНОВ: Госпожа Захариева почти каза, но може би в опита да обясни всички нюанси на темата, не стана ясно. Има три милиона лева специално за тази програма.
Аз искам да допълня и да доразвия отговора към господин Дилов, на въпроса му – може ли да се предвиди целево за ДДС върху книгите, да се връща в този фонд. Няма как технически да се постигне, тъй като няма механизъм, по който да се следи данъка добавена стойност, който влиза само от продажба на книги. Друг е въпросът, че в Закона за устройство на държавния бюджет, член 2, алинея 8, е записано, че приходите не са целеви и служат за финансиране на разходите. Но така или иначе, извън предмета и обхвата на работата на тази комисия са учебниците, за които държавата догодина ще увеличи с 15 милиона разходите за безплатни учебници и те ще достигнат до 30 милиона и всички ученици от първи до седми клас включително ще получат безплатни учебници от следващата учебна година. Което според мен до голяма степен материализира този принцип за връщане на данък добавена стойност, макар и не разписан пряко. Тъй като по наше мнение подобно пряко разписване технологично е невъзможно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз имам два въпроса.
Първо, пред мен е бюджета от миналата година. Искам да знам в централния бюджет колко средства са предвидени конкретно по какви пера? Миналата година са били 24.6 млн. лв.
Второ, виждам увеличение сумарно в текущите разходи имаме около 5 милиона, имаме капиталови разходи 5 милиона повече от миналата година. С оглед на приоритетите, които сте изложили в програмния бюджет и най-вече в първата политика за опазване на културно-историческото наследство, ще ви помоля малко повече да ни кажете тези 5 милиона как се разпределят.
Заповядайте.
ДЕНИСЛАВА ЮРУКОВА: Основната цел на ръководството на министерството при разпределение на капиталовите разходи беше окончателно приключване на обекти, които вече са започнали. Това са обекти и сгради на сценичното изкуство, в които се правят съществени ремонти. Софийската опера и балет е един от тях. Целта е с разпределянето на тези повече от 5 милиона от миналата година окончателно да завърши ремонта на сградата и да бъде изграден склад за декори. Окончателно завършване се предвижда на Камерната зала на Драматичния театър „Николай Масалитинов” в Пловдив. Това ще е в Пловдив единствената наша зала. Там, както знаете оперното и филхармоничното дружество няма собствена зала, изключвам Кукления театър. Ремонт в момента тече в Драматичен театър „Сълза и смях” със средства от бюджета за следващата година ще бъде осигурена сценична механизация на театър, за да бъде обновена изцяло сцената. Също така сценична механизация ще бъде осигурена и в Драматичния театър в Пазарджик. В Народния театър „Иван Вазов”, който беше обновен тази година по проект „Красива България” предстои корекция на сценичната механизация, а също така и един основен ремонт на трафопост, от който зависи осветлението, въобще електроподаването в цялата сграда. Предстои подмяна на дограмата и изолация на цялата сградата на Кукления театър в Габрово и окончателно завършване на Схупии „Свети Лука” с вътрешно оборудване и обзавеждане. Предстои да се климатизира залата на Софийската филхармония. Предвидени са средства за съфинансиране по кандидатстване по проекти „Красива България” в три училища по изкуствата. Основно подмяна на остарялата озвучителна и осветителна техника в театралните и музикални институти. Предвидени са също 500 хиляди лева за извършване на консервационно-реставрационни работи на недвижими паметници на културата от национално значение. Това е общо разпределението на средствата за капиталови разходи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
От Министерството на финансите моля да ми отговорите за централния бюджет колко са предвидени средствата и за какви конкретни обекти?
ВЛАДИМИР ГОРАНОВ: Госпожо Чилова, в централния бюджет са предвидени 28.5 млн. лв., като част от тях са свързани със субсидирането на Българската телеграфна агенция. Нямам готовност за съвсем детайлна разбивка на тези разходи. Ако желаете, отделна справка може да бъде представена на вниманието на комисията. Ако не приемате този отговор, може в оперативен порядък. Централният бюджет още не е финализиран в смисъл такъв, че той бива уточнен и утвърден от министъра на финансите на един по-следващ етап.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Не мога да приема това за отговор, който ми давате, поради простата причина, че миналата година по същото време също имахме програмен бюджет и ние имахме яснота по всичките тези неща по конкретни политики, по конкретни обекти, къде се дават парите на българския данъкоплатец. И след като има увеличение, аз виждам в този списък много от нещата, които са приключили. А тук говорим за увеличение на средствата. Очевидно те са подменени с други неща. Някак си не е коректно да нямате готовност на това заседание, на което обсъждаме бюджета и то в ресора на комисия, да нямате готовност да ни дадете информация.
ВЛАДИМИР ГОРАНОВ: Аз мога да коментирам някои разбивки и ако искате ще ги коментирам. Не мога да гарантирам, че това са окончателните числа. Само това е моя проблем, с риск да не ви подведа. Ако искате, ще коментирам. Трябва да се има предвид, че не малка част от ръста в централния бюджет се дължи на предвиденото със Закона за държавния бюджет компенсиране на въвеждането на плоския данък, тъй като на етапа на съставяне на бюджета много от министерствата и ведомствата нямаха готовност да представят обратна информация за необходимите средства. И в 2008 г. още от началото на годината предстои не малка сума да бъде разпределена между всички бюджетни предприятия, финансирани от държавния бюджет, с оглед на това средствата, необходими допълнително за компенсиране нетните заплати да бъдат разпределени и дадени на хората, за да не загубват покупателната си способност, да не губят доход. Тоест компенсацията на плоския данък също е в централния бюджет. Мога да ви кажа за общините компенсацията за финансираните чрез делегирани от държавата дейности и за субсидираните бройки в читалищата, в общините са предвидени съответно за 2 447 хил. за делегираните от държавата дейности и 603 хил. за регионалните библиотеки и музеите. За министерствата и ведомствата в отрасъл култура, тук се включват с малки суми и Българската национална телевизия, Българското национално радио и архивите към Министерски съвет, със сумата 914 хил.лв. Както споменах, има 3 млн. лева за книгите за библиотеките по програмата, която коментира госпожа Захариева. Има предвидени 700 хиляди лева за честване на 130 годишнината от освобождението на Република България. Има 500 хиляди лева за провеждане на Дни на Русия в България. Има завишена сума до размера на 5 млн.лв. за финансиране на читалищната дейност по Закона за народните читалища. В сравнение с 2007 г. сумата нараства с един милион по този ред. Това е общо взето.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Тоест, горе-долу 28 милиона, които Вие казахте, тук изброихте в рамките на 5 милиона.
ВЛАДИМИР ГОРАНОВ: Не е така, госпожо Чилова. Ще започна отново. Имаме 3 милиона книги за библиотеки. Аз имам пред себе си една справка, която не е окончателна и само поради тази причина не я изчитам докрай, за предвидените средства в централния бюджет за функция култура. Затова ви предложих, ако желаете, да бъде представена прецизно в непродължителен срок, в момента на приключване на заседанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да, имам такава молба.
Господин Михайлов, имате думата.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, госпожо председател. Уважаеми господа и госпожи заместник-министри, уважаеми колеги, аз имам два въпроса и едно общо впечатление.
Ще започна с общото впечатление. Като депутат от опозицията съм настроен критически. Към министъра на културата особено, защото имам някаква предварителна симпатия и желая в името на обективността да я компенсирам с такъв тип критическа готовност. Познавам го. Симпатичен ми е. Отсъства – не знам по каква причина. Той тук трябва да изложи философията на своето бюджетиране, за да видим неговата политика. Това е министър с най-голям рейтинг от всички министри. Първо е Първанов, след това Борисов – или обратното, и след това той. Това, което става тук по коментиране на бюджета, е близо до катастрофата. Продължавам няколко думи нататък по общото впечатление. Дебютирахте с разговор за съкращение на персонал. Бюджетът е синтетичен израз на начина, по който разбирате собствения си ресор, философията на културното управление на България. Това е някакъв нон-сенс. Ние хващаме отделни подвъпроси, за да ги нищим мъчително чрез въпроси, на които има объркани отговори. Казвам следователно, че по общо впечатление, това, което Министерството на културата представя, е по-скоро картината на един концептуален хаос, на една неовладяност на ресора култура, на неумение да се строи програмен бюджет. Накрая това е моето критическо съприкосновение, моето впечатление, съвършено съм сигурен, че то съответства на реалността. Казвам въпросите, за да аргументирам това, което говорих до тук.
Ние се борихме за един Закон за филмовата индустрия наистина. Правихме го солидарно, включително с Министерството на културата в лицето на господин Токаджиев. Решихме, че ще бъдат създадени около 7 филма, плюс анимационни филми. Това не е интегрирано в този бюджет. Ние дебатирахме до преди няколко часа в пленарната залата по този въпрос. Няма защита на тази програма за филмовото изкуство в бюджета. Имаме една субсидия, разполовена, като половината от тази сума ще принадлежи за разпореждане на Министерството на културата. Нали това стана ясно от отговора? Стана ясно, че за тези целеви филмови производства, свързани с чествания, бележити дати и фигури от националната история, министерството трябва да разполага със сума. Каква е сумата? – В един нюанс на обясненията стана ясно, че половината от сумата ще бъде на разпореждане на министерството. Сега, ако и по този въпрос има недоразумение, има стенограма. Ние сме в беда, защото и по това не можем да се проясним в рамките на нашия разговор. Това аз настоявам да бъде разяснено.
Второ, няма, не видях поне да има, предвидени средства за артлотарията, за арттото. Това е единственият източник на извънбюджетно финансиране. Какво става по този въпрос?!
Аз питах в парламентарен контрол министъра защо се бави организацията на единствения източник на извънбюджетно финансиране на един хронично недофинансиран ресор, какъвто е културата. Ето кажете във връзка с този бюджет за собственото си ниво на загриженост за това финансиране нещо, за да мога да разбера.
И накрая, имам впечатление, че извън заплатите и това, което се нарича финансова грижа за персонала – за издръжка, за заплати, за капиталови разходи, къде е финансирането на дейностите? Къде е това, което се нарича наистина програмиране? Къде е това, което се нарича, аз знам, че то фигурира в списъка и имате 13 програми. Те бяха цитирани тук. Все пак, къде са дейностите, къде е ясният континюитет от първия програмен бюджет, който имахте миналата година в развитие, къде той беше представен днес концептуално, че да проследим логиката на същия министър и да имаме усещането, че българската култура се движи приоритетно и програмно? Това не можах да разбера. Имам следователно два въпроса и едно общо впечатление, на което не може да се отговори. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте за отговор.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Надявам се да внеса още малко пояснения. Общото впечатление разбира се е акт, за който няма отговор. Това е вашето право.
По отношение на цифрите. 7 100 хил. лв. субсидия за филмово производство е сумата, която е предвидена за 2008 г. срещу реалната сума, реализирана в бюджетната субсидия за тази година 6 600 хил. лв. Това са средства, които се разпределят по сесиите на Националния филмов център. Те не са за заплати. Те са за производство. Тъй като казахте, че половината от парите били на разположение на Министерство на културата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Те са в министерството.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Те всички са в ръцете на министъра на културата като принципал, когато уважаемият парламент ги гласува, но те отиват в Националния филмов център по Закона за българското кино, така както и днес го коментираме, със съответните сесии, със съответните компетентни органи, които са съставени от изявени творци.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: За лотарията?
ВЛАДИМИР ГОРАНОВ: Ако позволите, госпожо председател, очевидно групата, ако мога да я нарека експерти и представители на Министерството на културата на политическо ниво, ако тук не говори за лотарията, която евентуално има обсъждания, въпреки че Министерството на финансите има особено виждане по този въпрос, лотарията, която има виждане да се организира по Закона за меценатството – това ли се има предвид? Тъй като по Закона за хазарта държавата организира лотарийни игри чрез Държавната лотария, там има предвиден механизъм за разпределение на средствата. По същия този закон тото игрите се организират чрез Българския спортен тотализатор. Виждам интересния поглед на председателката, като автор на Закона за меценатството, там дебата не е приключил в рамките на Министерски съвет по отношение на предложените от страна на Министерството на културата изменения. В момента е на междуминистерско съгласуване един законопроект, който предвижда изменения в Закона за меценатството. Но Министерството на финансите е с резерви по отношение на разширяването на държавните функции за организация на лотарийни игри. Мога да ви информирам, че понастоящем едва успява Държавната лотария да излезе на някакъв положителен резултат. Тя е, хайде няма да казвам драматично че е пред фалит, но резултатите, които тя генерира стават възможност по няколко десетки хиляди на годината да се разпределят между четирите сфери, които закона е предвидил Държавната лотария да разпределя средства. Нашето виждане е, че това няма да може да бъде един сериозен инструмент за финансиране на културата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да си призная, аз очаквах, че по този въпрос ще вземе отношение Министерството на културата, а не Министерството на финансите, за което съжалявам.
Колеги, гледах Ви така не за друго, а защото спомням си всички на тази маса сме правили дискусии по този закон, дали той е необходим, дали той съответства на европейската практика. С господин Милушев сме говорили в миналото събрание. Всички бяхме много големи привърженици на създаването на един такъв закон. С много усилия, с много труд той мина. Очакванията ни бяха, и си спомням тогава лично от министъра, той много настояваше на този текст ние да го разпишем като Народно събрание, да го задължим те да създават такъв финансов механизъм за алтернативно финансиране на културата. Нещо, което го има в Европа, което безспорно е доказало своята функционалност, своите качества като един принаден източник от гледна точка на държавна подкрепа. Защото културата, както и образованието, както и здравеопазването, очевидно е, че само с бюджетни средства не могат да бъдат финансирани тези цели. Затова вложихме толкова много усилия това нещо да се създаде. Истината е, че една година към днешна дата, няма такава лотария. И повярвайте, тези неща, за които вие говорите за пускане на лотарията на кръг със съществуващата, няма нищо общо с философията, за която ние говорим. Ние говорим за едно държавно предприятия, което по закон да се направи от Министерство на културата, което е водещо с подкрепата на Министерството на финансите, и разбира се, като тук сложихме 70 % от приходите да отиват за развитие на културна дейност.
Казвам го това не за друго, а защото по принцип Министерството на финансите никога не дава пари. Колкото по-малко може да даде, толкова по-добре, това не е само в България, така е навсякъде. Въпросът е на политическа воля. И в крайна сметка на нежелание нещо да се доведе докрай. Няма смисъл да се самозалъгваме и да си прехвърляме топката, че имал някакви проблеми Законът за хазарта, че това не можело да стане и т.н. Тук трябва да се поеме отговорността, с всички произтичащи последствия от това. Седнали сме на тази маса за да гледаме бюджета, започва се с това, че няма 12 %, а 8 % съкращение, защото наистина няма средства държавата. И ако ги вземе от едно място, за да ги даде на друго, трябва да покрием тази дупка. И не случайно ние го направихме с ясното съзнание, че всички от нас, от неправителствения сектор, всеки един от нас е чел европейското законодателството и знае, че това е механизъм, който съществува и който може да генерира средства.
Спомням си, че миналата година министърът каза – не сме предвидили средства, защото тогава на края на годината приехме закона. Очаквахме тази година да има някаква целева субсидия за това нещо. Знаем, че е трудно. Даже ние на дебата го коментирахме това нещо, че каквато и подкрепа да е необходима на министъра, ние ще я дадем. Всички на тази маса знаем кой е основния проблем, за да няма алтернативно артлото на тотото. Не става дума тук да прехвърляме топката от един на друг. Просто болката е, че когато тръгваме и имаме воля нещо да направим, трябва да го свършим докрай.
Аз имам още един въпрос. Тъй като господин Токаджиев каза и аз съм съгласна, това личи от приоритетите, които гледам в приложение № 3 – политики в областта на опазване на културно-историческото наследство и подпомагане създаване и разпространение на изкуството и на културни продукти и услуги, всъщност разходите, записани, са 74 793 хил. лв. Гледам на страница 10 от програмния бюджет, където за тази политика има програми, които ги подкрепям. Поправете ме, ако аз греша, но виждам, че по програма 1 – опазване на движимото културно историческо наследство, проект за 2008 г. имаме 1 126 хил. лв., програма 2 - опазване на движимото културно-историческото наследство имаме проект 2008 г. 7 664 хил. лв. Имаме Национален фонд „Култура” 601 хил. лв. Филмово производство – стана ясно. Театрално изкуство имаме 25 880 хил. лв. Музикално и танцово изкуство имаме 32 239 хил. лв. Така ли е?
Въпросът ми е следния – аз също се присъединявам, че може би най-важен приоритет и вие сте го разписали в стратегическите си цели, това е опазване на недвижимото и движимо културно-историческото наследство. Говорим за социализация на това наследство и най-вече превръщането на културата като фактор за устойчиво икономическо развитие. Нещо, което е модерна европейска практика и което няколко пъти сте посочили в доклада си. Аз задавам следния въпрос: не ви ли се струва, че така изведеният приоритет тази политика, която е основателна и се подкрепя, все пак в рамките на 1 126 хил. лв. е много малък ресурс от гледна точка на всичките, които са заложени 74 793 хил.? Извинявам се, ако не съм била точна в цифрите, моля да ме поправите. Но това е, което аз гледам и на базата на тези цифри аз правя своя анализ и задавам въпроси? Благодаря ви.
ДЕНИСЛАВА ЮРУКОВА: Цифрите, които посочихте, са точни. Искам да поясня, че в програма 1 – 1 126 хил. лв. са предвидени за извършване на ремонтно консервационни-реставрационни работи на недвижими паметници на културата. А например в програма музикално и танцово изкуство и театрално изкуство, вие знаете, че има структури, 45 театъра, 20 и няколко музикални института, които имат голям численост, на която се осигурява издръжката, заплатите. Съжалявам, че пак ще кажа заплатите, но наистина в програма музикално и танцово изкуство влиза освен средства за дейностите, средства за ремонтни работи на самите сгради и заплатите и осигурителните плащания на хората, които работят там. В театрите числеността е 1 970 души, в музикалното изкуство са 2 500, близо 2 600 души. Затова цифрите са толкова големи в тези две програми.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, аз ще си позволя да прочета програма театрално изкуство, в която имаме общоведомствени разходи, персонал, 15 337.9 хил. лв., издръжка 5 739 хил. лв., капиталови разходи 4 502 хил. лв. Тоест това, което се каза тук, се подкрепя, имаме персонал, издръжка и капиталовите разходи се изчерпват тези 25 580 хил. лв.
Това не отменя моя въпрос, по-скоро вие не може да ми отговорите, все пак това е политика и политиката се прави от министъра, от политическия кабинет. Но така или иначе виждаме в един от първите приоритети, които са най-важни, най-значими, обезпечение в рамките на 1 126 хил. лв. на фона на всички останали.
Прави ми нещо друго впечатление. 500 хил. лв. са за фонд „Култура”. Тук говорим също за един от приоритетите, посочен в стратегическите цели на министерството, финансиране на културни продукти извън държавната подкрепа, тоест развитието на културния продукт, стимулирането на неправителствените организации. В 2007 г. сме имали 500 хил. лева, сега отново имаме 500 хил. лева. Тоест имаме замразяване на тази цифра, няма увеличение.
Колеги, имате думата?
Заповядайте, господин Ватев.
БОЙКО ВАТЕВ: В контекста на това, което каза председателката на Комисията по култура, сега разбирам защо две години още не са направени спасителните разкопки на връх Свобода, които бяха обещани още миналата година от министъра на културата. Може би следващият министър, ако бъде археолог, тогава нещата ще се променят и ще настане лошо време за театрите. А може би, ако по-следващият министър бъде поет, тогава наистина ДДС-то за книгите ще падне. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, имате ли други въпроси?
Господин Токаджиев, заповядайте.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Благодаря, госпожо председател. Министърът на културата отсъства поради дългосрочно предвидена командировка във Виена и Брюксел, но той ще бъде на второто четене.
По отношение на това, защо това, което днес вие приехте на второто четене и мисля, че все още не е гласувано, мисля че утре или в други ден ще го гласувате, и защо то не е предвидено в бюджета. Няма как да бъде защитено нещо, да се предвиди, преди то да бъде гласувано. Да, това, което се приема сега с поправката в закона ще бъде предвидено за бюджетната 2009 г. И там е разписано точно.
Поради причината, която на пръв поглед изглежда, въпреки че там също има ръст - средствата за реставрационни, консервационни работи. Ние сме се стремили максимално да се поместим в рамката, която ни е спусната от Министерството на финансите. И разчитайки до голяма степен, че социализирането и вкарването на недвижимото и движимото културно-историческото наследство в това, което казах в началото, като един основен инструмент за устойчиво развитие на регионите, ние съвместно ще кандидатстваме за оперативните програми. То няма как за действащите културни институти това нещо да се случи поне в рамките на календарната 2008 г. Разбира се, там ние ще търсим в мярка културен туризъм да осъществим така наречените атракции, където съвместно и интегрирано с развитието на културния туризъм да вкарваме и създаване на живо изкуство като културен продукт.
Извинявайте, ако нещо пропускам като въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Заповядайте, колега.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Благодаря, госпожо председател. Аз искрено съжалявам за това, което чух днес. За мен това беше най-неадекватното представяне и защита на проектобюджет на Министерството на културата пред Комисията по културата. Изключвам всичко, имам един единствен въпрос – има ли Министерството на културата програма за това как тези 12 %, предложени за съкращение в сферата на културата ще засегнат държавните културни институти и кои ще бъдат най-пострадалите от едно евентуално такова съкращение?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Милушев.
ЯВОР МИЛУШЕВ: Благодаря, госпожо председател. Не случайно в началото в това експозе споменах за тези 8 процента и ги съпоставих с 12 процента. Не случайно и Вашата тревога за всяка цифра, и аз съм бил депутат и сигурно много по-задълбочено и много по-жестоко съм се отнасял към представителите на Министерството на културата. И сега дори Вашето отношение към бюджета на министерството трябва да ви кажа, че ме радва. Това показва много сериозен ангажимент. Това го казвам в личен план.
Вашият въпрос е свързан с въпроса, който доктор Михайлов преди малко постави много сериозно. И все пак вие четете цифрите, съпоставяте бюджета от миналата година и тази година и за мен е очевидно, че ви е ясно, че тези два бюджета са абсолютно съпоставими. Разликата е дори в тези 12 процента, които всички предприятия в България, бюджетни институти, всякакви административни структури, агенции и какви ли не, трябва да съкратят. Моят чисто граждански въпрос, а не като представител, който 40 години се занимава с интелектуален труд или с изкуство, както искате го дефинирайте вие самите, моят въпрос е, не е ли назряло времето да разберем защото вече в Европа, и по линия на лисабонската стратегия, разбирам, че трябва да се отдели културата, по друг начин да се гледа на нея. И когато питахте преди малко за средствата за проекти, за дейности, те са пряко свързани с тези 8 %, които ние апелираме да бъдат максимум съкратени от творческите състави. Защото ако бъдат съкратени 12 %, няма да има кой да изпълнява тези проекти, няма да има кой да предлага проекти. Или техния потенциал ще бъде толкова намален, че ще бъдат представени проекти, които могат да получат всякакви жанрови названия, но не и названия, които би заслужавал един високо художествен продукт. Затова става въпрос.
А що се отнася до самите цифри, самите цифри за мен са мелодия, удоволствие. Съпоставката е една и съща с миналата година. Малки са разликите, виждате във филмопроизводството за 500 хиляди. И тъй като един филм не може да бъде завършен за една календарна година, така че може да кажем, че и към момента се произвеждат 14 филма. Това вече е много сериозен ръст.
Защитата, когато казваме, да не бъдат съкратени, доктор Михайлов, повече от 8 процента, вярвам, че Вие ще ме разберете, че ние въобще не говорим за заплати. Въобще не говорим за социалния характер на въпросното събитие, искането за 12 процента. Именно в това е отговора на вашия, големия въпрос, за политиката. Ето това е основната политика, чрез съхранението ние да успеем да запазим този ресурс, който да осъществи дейностите в рамките на този бюджет, който ви е представен. А иначе съм съгласен, той е съпоставим с миналия, както вие констатирахте, а още повече съм съгласен като човек, който толкова години се занимава с това, че той е недостатъчен. Това не обсъждаме. И то не защото съм поел поста заместник-министър, а защото съм човек на изкуството, човек на културата. Така че, моето експозе не беше случайно, в началото нарочно исках да наблегна, да насоча вашето внимание към този проблем. Може би някои цифри, някои графи от бюджета са представени не толкова ясно, но мисля, че в хода на дискусията вие добихте по-обективна представа, а за мен категорично не съществуват въпроси без отговори. Но както вашият оправдан интерес е необходим, така и нашите уточнения – още повече. И ние в министерството ще продължим диалога на тази тема.
Накрая, ако ми разрешите, само две думи, тъй като аз споделям необходимостта от търсене на всички алтернативни средства за финансиране на културата. Не желая да коментирам въпроса с артлотото – доколкото то е свързано със закона, доколкото то е ваше голямо желание, доколкото то е желание на министъра, а просто като Явор Милушев. Искам да ви кажа, че бях на една дискусия с хора, които се занимават с тези неща, с държавна лотария, с други видове и те направиха едно обикновено изчисление. Това ви го давам като информация в скоби, моля да не го възприемате като отговор на вашия въпрос. Средствата добити от арттото, не могат да бъдат повече от 80 хиляди лева. Аз се интересувах колко ще добие културата от артлото. Предстои ми, признавам Ви, доктор Михайлов, че не съм правил изчисления, не съм проучил въпроса по-задълбочено, не съм го проучил в перспектива. Казвам ви това в личен план и моля колегите от министерството да ме извинят, че си разреших това отклонение. Все пак, тъй като беше коментирано на масата, исках да дам и тази допълнителна информация.
Ако има нещо колегите моля да допълнят по финансовите разчети във връзка с моя отговор. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Заповядайте господин Аблеким.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Съвсем не искам моя въпрос, който зададох преди малко да е прозвучал, че не бих ви подкрепил затова как процента за съкращение на творческия персонал в сферата на културата да бъде 8. Но ако бях получил малко по-добър отговор, като например как би пострадала русенската опера от едно 12-процентно съкращение, щях по-бързо да се съглася с това.
ЯВОР МИЛУШЕВ: Ще се закрие.
РЕЙХАН АБЛЕКИМ: Няма да се закрие, но самото министерство явно няма готовност да отговори конкретно на този мой въпрос.
Аз днес ще подкрепя този програмен бюджет, който Министерството на културата предлага. От сега нататък моля, госпожо председател, материалите, лично аз не съм ги получил предварително, и не че се чувствах неподготвен, но сигурно щях да се чувствам по-подготвен да взема сериозно участие, да ги получаваме навреме и експертите на Министерство на културата да имат грижата за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря. Заповядайте господин Дилов.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Госпожо председател, и Вие, и колегата, който говори преди това, ме освобождавате от необходимостта да произнасям оценки. Не искам да разбирате, че ние сме настроени негативно спрямо вас. Явно е, че ви възприемаме като личности и аз лично съм работил с много от вас в различни области и като творци. Има нещо, което е много важно и искам да го кажа много ясно. Всеки български бюджет е преразпределение на мизерията, това е безспорно. Няма какъв да е друг. Ако гледахме бюджет на Америка или на Китай – щеше за е различно. Гледаме българския бюджет, толкова ни е пазара, толкова са потребителите, толкова продукт. Въпросът е, че всеки български бюджет, в същото време не само е преразпределение на мизерията, но е оптимално преразпределение на един ограничен ресурс от хора, средства и време. Тук го няма това. Веднага ще ви кажа няколко примера. Ясно е, че са малко парите. Трябваше според мен в този бюджет да има едно цяло отделно предложение за наша консумация, на нашата комисия, която се явява ваш съюзник в повечето от нещата, които предлагате, което да казва хоризонта нататък, както беше предишния бюджет. И да вземем конкретния предмет с лотото или конкретния проблем със съкращение, което е необходимо примерно по програмите за административно обслужване на различни програми. Имате левове хикс за разпределение да кажем между издателската индустрия и театралната. Законът за обществените поръчки ви позволява да изнесете администрирането извън министерството, тоест зад самата сума да има един незначителен нисък процент за администрация на тази програма и да го правят външни фирми, които да се състезават за това, или външни организации, или неправителствени организации. По този начин давате на неправителствените организации и работа и ангажименти и средства, хем се освобождавате от чиновници, казано в прекия смисъл на думата. Защото тук не става дума, че като намалим 12 % и операта в Русе да пее по-ниско. Не става дума за това. Става дума как да разпределяме парите. Лотото, извинявайте, никаква законова пречка няма. Само проблем на политическата воля е организирането на това нещо. Жалко, че си тръгна уважаемия маестро, за да му кажа, че сумата въобще не е 80 хиляди лева и не знам коя фирма го е информирала по тази тема. Аз ще ви дам много прост пример, за да падне подозрението, че правя политическо изказване, ще го адресирам към кабинета Костов. Съществува Закон за рехабилитация и социална интеграция на граждани в неравностойно положение и т.н. По този закон е предвидено да има лотария, освободена, между другото тя е единствената освободена, както има една друга лотария за възрастни журналисти, това са двете лотарии, които преди четири-пет години бяха освободени от някои акцизи. Ако бъдат направени. До ден днешен не е направено по една проста причина. Тук може да подозираме всички органи на държавата, но истината е, че не могат шест-седем министерства да участват в създаването на група, която да реализира тази уредба, те не могат да се съберат да го направят. Те първо са заети да се подозират един друг, после всичко това останало, та то да заработи. Искам да ви кажа, че такава подобна лотария, казва се ОНСЕТ съществува в Испания, тя е на слепите. Съществува от над 70 години и преди четири години те пожелаха за пръв път да бъдат облагани с пълния размер на акциза, защото успели да генерират толкова големи приходи в държавата, че им е неудобно чак толкова много пари да изкарват за Съюза на испанските слепи. И те сами, испанският парламент гласува да се самообложат.
Тоест, ако има желание или разбирането, че трябва да има подобно нещо. Дайте да седнем и да го направим. Иначе догодина пак ще се вайкаме по същата тема. А сумата е много по-сериозна и аз мога да ви кажа съвсем логично как се прави тя – задават се параметри за обслужване, задават се параметри за приходи и се обявява на всички оператори, които имат и лиценз за такава дейност – елате и се състезавайте кой ще даде повече. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Заповядайте господин Токаджиев.
ИВАН ТОКАДЖИЕВ: Извинявайте, но понеже има два основни въпроса, заради това ще се опитам да отговоря. По отношение на програмата как би се отразило 12 % съкращение на Русенската опера, нали така беше? Искам да ви кажа, че първо, подценявате съкращаването, това вече стана ясно. Независимо от това дали от помощния или от административния персонал, които са наистина на санитарния и под санитарния минимум, това ще се отрази много тежко. И там техники, по които резултата да бъде по-мек и по-лек - няма. Всеки един от второстепенните разпоредители преценява и редуцира репертоарната си политика в степен, в която примерно няма да се правят тежки оперни или други театрални спектакли, тъй като примерно ней-вероятно актьорите ще носят сами декорите си или ще се обличат сами в къщи. Аз ви казвам колко е скодоумно това. Така че, специално за културните институти проблемът е тежък и кореспонденцията и разговорите, които водим във връзка с налагащите се съкращения, са много тежки. Мъчим се да реализираме по всякакъв начин, включително и това, което е възможно чисто административния апарат пак да бъде съкращаван.
Господин Дилов, мисля, че сме работили през годините заедно, както казахте, Вие знаете, че идентичен случай парите за рекламата – дали да ги усвояват от 10 или 1000 рекламоносители, абсолютната цифра не се променя. Така че, съдете сами за какво става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, аз искам само две думи да кажа по отношение на бюджета. Разбира се, ние също ще го подкрепим. Но няма да скрия от вас, че аз очаквах представянето на този бюджет да е много по-амбициозен. В този бюджет да има политика, която да насочи към конкурентоспособност културния продукт. Аз не очаквах, че тук ще разглеждаме и културната политика, макар и както Любен Дилов каза, във всеки бюджет, особено когато касае такава сфера и образование, и култура, парите винаги са малко, в цялата държава парите са малко. Но истината е, че програмният бюджет той затова е програмен, за да води до ефективност на публичната услуга, до по-голям публичен контрол, до по-високо качество на публичната услуга. Аз за съжаление не виждам тази философия в бюджета. Казвам това, с пълното съзнание, че това са трудни стъпки, тежки стъпки, винаги реформата е съпроводена с болезнен елемент. Но очаквах макрорамката на този бюджет в рамките на бюджета на Министерството на културата да има повече конкуренция, повече възможност за финансиране на проекти, на културни продукти, а не на статукво. Възможно е да не съм права, това е моята оценка. Разбира се, ние ще подкрепим бюджета.
Колеги, ако нямате други бележки и коментари предлагам да приключим дебата. Ще помоля колегата от финансите да ни предостави информация, на всички колеги, разчета за тези 28 милиона в рамките на централния бюджет, това, което поехте като ангажимент. Ще ви бъда благодарна. За зала ще ни е необходимо.
Колеги, който е съгласен с подкрепа на бюджета, моля да гласува.
„За” - 5. „Против” – няма. „Въздържали се” – 3. Благодаря ви колеги. Приятна вечер!


(Заседанието на Комисията завърши в 17,20 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:

Нина Чилова