Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата
13/02/2008
ПРОТОКОЛ № 32
На 13 февруари 2008 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2008 г.), № 802-00-2, внесена от Министерски съвет на 31.01.2008 г.
На заседанието присъстваха Деяна Петрова Данаилова – директор на Дирекция „Европейска интеграция и международно сътрудничество” в Министерство на културата и Емил Бехар – парламентарен секретар.
Заседанието на Комисията по културата започна в 15,15 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, откривам заседанието на Комисията по културата.
Имаме една точка в дневния си ред – Разглеждане на годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, която е внесена от Министерски съвет на 31 януари 2008 г.
Имате ли други предложения по дневния ред?
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува? Благодаря ви за единодушието – “За” - 10.
От името на Министерство на културата госпожа Деяна Данаилова вероятно ще докладва. Очаквам да се присъедини и заместник-министъра на културата Явор Милушев.
Знаете колеги, че с промяната в Конституцията и правилника на Народното събрание, България като член на Европейския съюз участва във формирането на приоритетните политики на общността.
Ние като орган, който осъществява парламентарен контрол по отношение на Министерски съвет, днес трябва да изслушаме Националната рамкова позиция на България по отношение на Годишната работна програма, която ни е представена. Това е процедура, която от миналата година стартирахме.
Давам думата на госпожа Деяна Данаилова да представи проекта от името на Министерството на културата във връзка с общностната политика.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, първо ми позволете да поднеса извинение от името на господин Явор Милушев – ресорния заместник-министър на културата, който по същото време трябваше да бъде на едно заседание на Изпълнителното бюро на Националната комисия за ЮНЕСКО в Министерството на външните работи, където се приема също годишна програма с приоритети. Знаете, че в момента сме много активно на вълна ЮНЕСКО. Предстои следващата седмица една извънредна сесия на Междуправителствения комитет за нематериално наследство. Затова усилията трябваше да бъдат разпределени.
Аз съм доволна да бъда с вас днес, за да мога да изложа накратко приоритетите, които са залегнали в годишната програма, която е предмет на разисквания доклад.
Първо, бих искала да кажа, че съгласно решението на Съвета по европейски въпроси и дадените указания на отделните министерства, през тази година беше взето решение самата годишна програма да бъде един много кратък, стегнат документ, в който да няма излишни ангажименти или ненужни текстове, а само най-основните приоритети, върху които трябва да работи правителството през настоящата година.
Няма да скрия от вас, че в първоначалния вариант дори почти не се предвиждаше да има раздел за култура, за аудиовизуална политика, интелектуална и индустриална собственост. Но след настояването от страна на Министерството на културата, макар и в края на програмата, бяха включени два такива раздела.
Що се отнася до политиката в областта на аудиовизията, закрилата на интелектуална и индустриална собственост, искам предварително да ви кажа, че основният въпрос, който се третира в този раздел от Годишната програма, касае именно аудиовизуалната политика във връзка с приемането в края на 2007 г. и публикуването в официален вестник на новата директива за аудиовизуални медийни услуги.
Ние ясно съзнаваме като институция, която е натоварена от името на българското правителство да координира и наблюдава дейността в областта на аудиовизуалната политика с Европейската комисия и в Европейския съюз като общо, че усилията ни през следващите две години, но най-вече стартирайки още от следващия месец, трябва да бъдат насочени към формиране на една работна група, която да започне подготовката за транспонирането на новата директива в националното законодателство.
На практика това означава група, която трябва да започне да пише нов закон. Все още не можем да определим дали той ще бъде за радио-телевизия, за електронни медии или за аудиовизуални медийни услуги, както и самата директива е променена.
В момента в Брюксел започват заседанията на контактния комитет, който работеше по тази директива с разяснения относно отделните мерки, национални, които трябва да бъдат предприети и заложени в национално законодателство. Така че, ние сме в началото на този процес.
Периода на транспониране в българското законодателство е две години. Разбира се, даваме си ясно сметка, че един проект, след като бъде изготвен, той трябва да бъде подложен на най-широко обществено съгласуване, след което евентуално с различните нива на властта в България също да бъде съгласуван. Така че, до влизането му и евентуалното му приемане от Народното събрание технологически се изискват доста месеци и нямаме време за губене. Така че, още от следващия месец сме в готовност за сформиране на работната група и започване по този проект.
Що се отнася до другите приоритети, които изтъкна словенското председателство, и които беше загатнато, че ще бъдат продължени от френското председателство през втората половина на 2008 г., специално в областта на аудиовизуалната политика, това е едно съобщение на Европейската комисия във връзка с медийната грамотност. Този документ вече беше предоставен на държавите членки за съгласуване и мнение и започва същинската работа по самия документ от следващия месец в рамките на заседанията на аудиовизуалната група към Съвета на Европейския съюз.
Също така друг документ, който е поставен като приоритет от словенското председателство е така нареченото съобщение на Европейската комисия кантент он-лайн, или в превод най-точно се договорихме с Бюрото за преводи към Министерски съвет на български това да бъде електронно съдържание, въпреки, че в буквалния превод не включва смисъла на понятието. В много от държавите членки това съчетание от думи не е превеждано на местните езици, а е възприето в оригинал, както е в английската версия на самия документ.
От друга страна словенското председателство, потвърдено и като продължаване на действията от френското председателство, също съобщиха в началото на тази година, че те ще се занимават със съдържанието на видео игрите, предприемането и осигуряването на адекватни мерки за предпазване на малолетните от това съдържание, както и самите производители и автори на видеоигри и техните авторски права.
Един от следващите приоритети, не бих казала последен, защото и двете председателства през тази година са доста активни, особено френското председателство, макар че все още не е очертало конкретните приоритети, доста категорично заяви в началото на тази година, че възнамерява основният приоритет да бъде именно върху аудио визуалната политика и в дигитализацията на културни обекти. Така че през втората половина на годината явно и ние на там ще насочим усилията си в процеса на вземане на решения и изработването и достигането до решения.
Друг акцент, който словенското председателство в съчетание с Европейската комисия поставя през първата половина на годината, е именно една работна група се създава, експертна група по киното, с оглед създаването на нова европейска политика в областта на киното. Тази работна група се базира на прието още през 2001 г. съобщение за киното или точното му заглавие е Съобщение върху някои правни аспекти, свързани с кинематографични и други аудиовизуални продукти. Първата среща на тази работна група се състоя на 6 февруари в Брюксел. В момента се обобщават резултатите от всички държави членки от тази първа среща, на която са били обсъждани въпроси, включително и създаване на мрежа от кино салони, за една нова цялостна платформа за подготовка на традиционен ден на киното, но също така и за сътрудничеството с трети страни, имайки предвид в случая иберо американските държави.
Във връзка с културната политика основно през тази година е културното многообразие, каквото и да означава това в най-широкия аспект. Знаете, че още през 2006 г. Европейският парламент и съвета обявиха 2008 г. за европейска година на междукултурния диалог. Именно по този повод Европейската комисия създаде една специална, отделна програма, извън Програма „Култура 2007-2013”, която да бъде с едногодишен срок и именно да обхваща проекти в областта на междукултурния диалог. Подходът, който беше избран, е всяка държава членка да представи един свой национален проект за одобрение и съфинансиране от Европейската комисия. А Общоевропейската комисия ще представи и ще организира и изпълни седем общоевропейски проекта в тази област.
Накратко да ви запозная с българския проект. Той вече е одобрен от Европейската комисия. В момента Министерството на културата е в процес на сключване на договора за съфинансиране с комисията. Също така няколко начални старта дадохме на тази кампания „Европейска година на между културния диалог” с една пресконференция в края на месец януари, която министър Данаилов даде за медиите, разяснявайки какви са целите на годината, каква е българската кампания и участие в изпълнение на тези цели. Също така направихме една презентация на българския проект пред културните съветници и аташета в посолствата на държавите членки на Европейския съюз в София, като поканихме представители и на други европейски държави, защото считаме, че културата е именно тази област и особено като говорим за между културен диалог, която не трябва да поставя нови изкуствени граници в Европа и нови разделителни линии, а трябва да обединява повече страни под своето крило. Именно и в контекста на политиките на съседство на Европейския съюз по същия начин сме сложили един акцент дори в нашия проект за сътрудничество със съседните ни държави, които все още не са членове на Европейския съюз, но са на различен етап от своите преговори или асоцииране.
Българският национален проект в рамките на тази година символично беше наречен „къща”, защото смятахме, че къщата е един традиционен български елемент. Става въпрос за една традиционна българска къща, разбира се това е съвсем символично понятие. Не става въпрос за физическото изграждане на къща. Вече имахме въпроси от доста медии след една пресконференция на министър Калфин, който също оповести този проект, започнаха да ни питат – къде ще бъде тази къща и кой ще я притежава, кое министерство? Не става въпрос за такава къща. Става въпрос за къщата като понятие, като символ на обединението, на стремежа към диалог и толерантност сред мултиетническо общество, каквото е българското общество. В къщата се предвижда да има всички стаи, които има в традиционните български къщи, като ще бъдат организирани много форуми за дискусия, семинари, форми на обучение. Също така много културни прояви в различни жанрове на изкуството. Все още продължаваме да идентифицираме редица подпартньори в изпълнението на този проект. Но проекта беше избран от една работна група, в която бяхме включили представители на различни ведомства на България и на държавни институции, представители на министерства също така, на неправителствени организации и сдружения. Единно се стигна от всички проекти, които на конкурсна основа бяха подадени в Министерството на културата, до обединяването на добри идеи от няколко проекта и раждането на този проект.
В рамките на годината на междукултурния диалог ние не пренебрегваме въпроса за езиковото многообразие. В тази високосна година, точно на 29 февруари, сме предвидили в Аулата на Софийския университет една конферентна среща на тема културно многообразие и многоезичие, на която лично е потвърдила своето участие нашата комисарка госпожа Кунева. Очакваме и европейският комисар по езиковото многообразие господин Ортън. Това е, което мога да кажа за сега. Готова съм да отговоря, ако има конкретни въпроси.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз също благодаря, госпожо Данаилова, за представянето на нашата позиция в рамките на Годишната програма. И то в частта, свързана с предмета на нашата комисия – култура, аудиовизуална политика.
Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Данаилова, аз искам да попитам нещо във връзка с новата директива за аудиовизията. Казваме, че ще правим нова работна група, която да подготви промените в българския медиен закон или изцяло нов медиен закон, съобразен с директивата и с много други неща. 2009 г. може би ни изглежда далеч, но крайният срок е ноември 2009 г. Но, догодина ще има избори, вероятно през май заедно с евроизборите, няколко опита да се прави правителството, реално Парламента ще започне да работи през октомври. Тоест ако разчитаме на следващия парламент да приеме този закон, най-вероятно няма да успее да спази срока, защото в началото всяко мнозинство, което и да е то, се вълнува от съвсем други неща, а не от медиен закон.
Според мен даже би било възможно този закон да се приеме към края на този мандат, когато започват най-различни ситуации в Парламента, когато започва да няма кворум, да няма готови законопроекти, парламента да работи по 15минути или по два часа на ден. И това е една много добра ситуация да се приеме един закон, който няма почти политически характер, който може да бъде приет от всички парламентарни групи и така да се използва това разредено законодателно пространство, предполагам в началото на следващата година, съдейки от опита си досега, за да се приеме този закон в рамките на сегашното Народно събрание. Обаче съдейки по това колко време сегашната работна група прави промени в сегашния закон, аз се опасявам, че няма да можем да се включим във времето. Не може ли в някаква друга форма да се направи? Аз ще си позволя да кажа, както и пред Медийната комисия, ако трябва да се хванем няколко доброволци, да се затворим някъде за една седмица, да направим една основа, да я пуснем за обсъждане в различните нива на властта, както Вие се изразихте, да я пуснем за обсъждане в гилдията и да можем да се справим със сроковете. Страхувам се, че ако вървим със сегашните темпове, няма да се включим във времето. На всичко отгоре определени промени в Медийния закон във връзка с приетия вече национален цифров радио честотен план и стартираща приватизация трябва да се приемат в рамките не на седмици, но на месеци. Така че, как ги виждате във времето разположени нещата? Много е важно това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте госпожо Данаилова.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Господин Атанасов, много добре знам ситуацията, която описвате, защото не веднъж сме дискутирали с Вас. На конкретния въпрос колко време е необходимо да се направят едни промени в сегашния закон, мога да Ви отговоря, че такъв ЗИД на ЗРП във връзка със Закона за електронни съобщения, що се отнася до експертната група, която Министерство на културата създаде да работи по този проект, е много отдавна готов. Ставаше въпрос, че има някои несъвършенства в Закона за електронни съобщения. Знаем всички, че в момента тече и приемането – не знам на какво ниво е стигнал, дали е в Министерски съвет или е вече в Парламента – на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. В момента понеже се появиха както винаги при нас, не само в нашата област, а в нашата държава, по една и съща тема няколко проекта, не е лошо, нека да има прозрачност, нека да има плурализъм, при нас се появиха три, независими един от друг, отделни законопроекти на такъв ЗИД на ЗРП. В момента ние работим, не само министерството, експертната група, в която са включени представители на различни нива на органи, на Съвета за електронни медии, Комисията за регулиране на съобщенията, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на неправителствения сектор – АБРО, АПКО, АПТО, всички са поканени да представят свои членове в Работна група 18. Те участваха в изготвянето на този законопроект. Впоследствие решиха, че може би им е по-лесно да направят отделни проекти. В момента сме обединили усилията от тези три проекта да стане един общ, и той се работи, вече е към своя край, за изясняване на някои различия, който да бъде внесен в Министерски съвет и съответно в Парламента. Също така този ЗИД на ЗРП във връзка със Закона за електронни съобщения има връзка и с Концепцията за въвеждане на цифрово разпространение, тъй като там знаете и тук не съм съгласна с Вас, че тази област не е в политическия обсег на внимание, защото според мен именно въпросът с платформите на така наречените мултиплекси, как ще бъдат разпределени и по какъв начин ще се вземе решение, това е въпрос, който за съжаление Министерството на културата няма компетенции самостоятелно да реши. Ние считаме, че това трябва да бъде решено най-малко на нивото на Министерски съвет.
За съжаление малко или много и новия ЗИД на закона, и концепцията са взаимообвързани не само чисто смислово, но и с някои конкретни понятия, които трябваше да бъдат изяснени и доуточнени. В общи линии вървим към своя край в представянето на ЗИД на ЗРП.
Разбира се, аз съм съгласна и споделям Вашето мнение, че новият закон трябва да бъде предмет на приемане от настоящото Народно събрание и то в едни обозрими, нормални срокове. Затова ви казах, няма да скрия, че дори има вече няколко варианта на готовност за такъв закон.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Нов закон за радио и телевизия?
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Не мога да кажа, че ще се нарича за радио и телевизия. Във връзка с влизането в сила на новата директива.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз не само това смятам, че е изпитание, а имаме ли някъде ясно посочена една европейска директива като тази за аудиовизията колко български закона засяга? В смисъл по колко закона трябва да се мисли едновременно. В момента два – за електронните съобщения и за Закона за радио и телевизия, така ли? Нямаме друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Нали точно това стана ясно от изложението на госпожа Данаилова, че това е единствената директива.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: А авторското право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Позицията е фиксирана, господин Дилов. Тъй като е от година за година самата програма и те фиксират всяка година това, което е в приоритетите на Европейската общност. Вероятно може да има необходимост, но няма да е в рамките на тази година, защото не е вкарано в този проект. А това няма пречка, в смисъл ние като наше си национално законодателство да правим промени.
Заповядайте господин Отанасов.
ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, позволих си да поставя този въпрос защото е важен, защото е свързан със срокове. Даже в един момент ние като Медийна комисия си позволихме да направим работна група, защото се опасявахме, че в края на краищата няма да има нито един проект и ще бъде виновна съответната законодателна комисия. Въпреки че не е добър тон ние да представяме законопроект, затова, защото с приоритет се ползват законопроектите на Министерски съвет. Министерството на културата е нашият настойник или супервайзер или не знам какво
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Партньор от изпълнителната власт.
ИВО АТАНАСОВ: Точно така, защото няма министерство на медиите. Редно е оттам да излезе проекта, да бъде внесен като проект на Министерски съвет, за да се ползва с приоритет за разглеждане в Народното събрание, което ще бъде още една гаранция, че това ще бъде изпълнено в срок.
Какъв е проблемът на тези междуведомствени работни групи? Група 18 ли казвате? Да, тя се създава със заповед на министъра на културата или на министър-председателя, но тя няма задължителен характер. Ако утре представителят на СЕМ, както се е случвало, или представителят на някоя друга институция реши да не идва, никой нищо не може да направи. Нито може да го глобиш, нито можеш да го накажеш. Или той може да идва, но да си мълчи, да не взима участие. Затова ми се струва, че трябва да има едно по-малко ядро, което да направи тази основа и да я даде на Група 18 или 36 или 72, да я огледат повече очи, да я пипнат повече ръце, но едно малко ядро, което да направи текста. Иначе, господин Дилов, ти знаеш, че творците са индивидуалисти, трудно работят в колектив, даже в законопроектен колектив. Затова трябва да имаме някаква основа, която да послужи като фундамент за бъдеща съвместна дейност по този проект. И колкото по-бързо стане това, толкова по-добре, толкова ще имаме по-голяма гаранция, че може да решим този въпрос.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Действително имаме такова ядро, което не е от хора на Министерството на културата, защото знаете, в национален план Министерството на културата няма компетенции по отношение на електронните медии. Така че, ние нямаме, това ни идва малко като допълнително напрежение и натоварване. Но от години наред се стараем нормално да го координираме.
Всъщност ние имаме различни експертни групи, които работят като подгрупи. Работна група 18, на която наименованието е „Култура, аудиовизуална и интелектуална и индустриална собственост” включва проблематиката не само в културата и аудиовизуалната политика, но и включително на Патентното ведомство - индустриални патенти, географски патенти, обозначения. Така че, нормално е самата мега група да бъде разделена на подгрупи. Има отделна група за култура, отделна група за аудиовизия и отделна за интелектуална и индустриална собственост.
Имаме готовност да започнат именно експерти, които присъстват и участват в работата на контактния комитет в Брюксел, който пряко се занимава с директивата. Първото им заседание за тази година е на 19 февруари. Ще бъдат командировани двама експерти за участие. В рамките на това заседание се предвижда да се започне от самото начало на директивата. Тя ще бъде гледана и разяснявана глава по глава. Предмет на обсъжданията на първото заседание е именно юрисдикцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Разбираме притесненията във Вашия поглед, господин Атанасов, но с каквото можем …
Според мен колкото по-малко формати, толкова по-ефективна работа.
Имате ли други изказвания?
Ако нямате други въпроси, аз ви предлагам решение в следния смисъл: че в компетенциите на комисията не попадат проекти на актове на Европейския съюз за 2008 г.
Който е съгласен с така предложеното решение, моля да гласува. Единодушно се приема с 10 гласа “За”.
Благодаря ви колеги за активното участие. Желая ви хубав ден!
(Заседанието на Комисията завърши в 15,45 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:
Нина Чилова
На 13 февруари 2008 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2008 г.), № 802-00-2, внесена от Министерски съвет на 31.01.2008 г.
На заседанието присъстваха Деяна Петрова Данаилова – директор на Дирекция „Европейска интеграция и международно сътрудничество” в Министерство на културата и Емил Бехар – парламентарен секретар.
Заседанието на Комисията по културата започна в 15,15 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Колеги, откривам заседанието на Комисията по културата.
Имаме една точка в дневния си ред – Разглеждане на годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз, която е внесена от Министерски съвет на 31 януари 2008 г.
Имате ли други предложения по дневния ред?
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува? Благодаря ви за единодушието – “За” - 10.
От името на Министерство на културата госпожа Деяна Данаилова вероятно ще докладва. Очаквам да се присъедини и заместник-министъра на културата Явор Милушев.
Знаете колеги, че с промяната в Конституцията и правилника на Народното събрание, България като член на Европейския съюз участва във формирането на приоритетните политики на общността.
Ние като орган, който осъществява парламентарен контрол по отношение на Министерски съвет, днес трябва да изслушаме Националната рамкова позиция на България по отношение на Годишната работна програма, която ни е представена. Това е процедура, която от миналата година стартирахме.
Давам думата на госпожа Деяна Данаилова да представи проекта от името на Министерството на културата във връзка с общностната политика.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Благодаря Ви, госпожо председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, първо ми позволете да поднеса извинение от името на господин Явор Милушев – ресорния заместник-министър на културата, който по същото време трябваше да бъде на едно заседание на Изпълнителното бюро на Националната комисия за ЮНЕСКО в Министерството на външните работи, където се приема също годишна програма с приоритети. Знаете, че в момента сме много активно на вълна ЮНЕСКО. Предстои следващата седмица една извънредна сесия на Междуправителствения комитет за нематериално наследство. Затова усилията трябваше да бъдат разпределени.
Аз съм доволна да бъда с вас днес, за да мога да изложа накратко приоритетите, които са залегнали в годишната програма, която е предмет на разисквания доклад.
Първо, бих искала да кажа, че съгласно решението на Съвета по европейски въпроси и дадените указания на отделните министерства, през тази година беше взето решение самата годишна програма да бъде един много кратък, стегнат документ, в който да няма излишни ангажименти или ненужни текстове, а само най-основните приоритети, върху които трябва да работи правителството през настоящата година.
Няма да скрия от вас, че в първоначалния вариант дори почти не се предвиждаше да има раздел за култура, за аудиовизуална политика, интелектуална и индустриална собственост. Но след настояването от страна на Министерството на културата, макар и в края на програмата, бяха включени два такива раздела.
Що се отнася до политиката в областта на аудиовизията, закрилата на интелектуална и индустриална собственост, искам предварително да ви кажа, че основният въпрос, който се третира в този раздел от Годишната програма, касае именно аудиовизуалната политика във връзка с приемането в края на 2007 г. и публикуването в официален вестник на новата директива за аудиовизуални медийни услуги.
Ние ясно съзнаваме като институция, която е натоварена от името на българското правителство да координира и наблюдава дейността в областта на аудиовизуалната политика с Европейската комисия и в Европейския съюз като общо, че усилията ни през следващите две години, но най-вече стартирайки още от следващия месец, трябва да бъдат насочени към формиране на една работна група, която да започне подготовката за транспонирането на новата директива в националното законодателство.
На практика това означава група, която трябва да започне да пише нов закон. Все още не можем да определим дали той ще бъде за радио-телевизия, за електронни медии или за аудиовизуални медийни услуги, както и самата директива е променена.
В момента в Брюксел започват заседанията на контактния комитет, който работеше по тази директива с разяснения относно отделните мерки, национални, които трябва да бъдат предприети и заложени в национално законодателство. Така че, ние сме в началото на този процес.
Периода на транспониране в българското законодателство е две години. Разбира се, даваме си ясно сметка, че един проект, след като бъде изготвен, той трябва да бъде подложен на най-широко обществено съгласуване, след което евентуално с различните нива на властта в България също да бъде съгласуван. Така че, до влизането му и евентуалното му приемане от Народното събрание технологически се изискват доста месеци и нямаме време за губене. Така че, още от следващия месец сме в готовност за сформиране на работната група и започване по този проект.
Що се отнася до другите приоритети, които изтъкна словенското председателство, и които беше загатнато, че ще бъдат продължени от френското председателство през втората половина на 2008 г., специално в областта на аудиовизуалната политика, това е едно съобщение на Европейската комисия във връзка с медийната грамотност. Този документ вече беше предоставен на държавите членки за съгласуване и мнение и започва същинската работа по самия документ от следващия месец в рамките на заседанията на аудиовизуалната група към Съвета на Европейския съюз.
Също така друг документ, който е поставен като приоритет от словенското председателство е така нареченото съобщение на Европейската комисия кантент он-лайн, или в превод най-точно се договорихме с Бюрото за преводи към Министерски съвет на български това да бъде електронно съдържание, въпреки, че в буквалния превод не включва смисъла на понятието. В много от държавите членки това съчетание от думи не е превеждано на местните езици, а е възприето в оригинал, както е в английската версия на самия документ.
От друга страна словенското председателство, потвърдено и като продължаване на действията от френското председателство, също съобщиха в началото на тази година, че те ще се занимават със съдържанието на видео игрите, предприемането и осигуряването на адекватни мерки за предпазване на малолетните от това съдържание, както и самите производители и автори на видеоигри и техните авторски права.
Един от следващите приоритети, не бих казала последен, защото и двете председателства през тази година са доста активни, особено френското председателство, макар че все още не е очертало конкретните приоритети, доста категорично заяви в началото на тази година, че възнамерява основният приоритет да бъде именно върху аудио визуалната политика и в дигитализацията на културни обекти. Така че през втората половина на годината явно и ние на там ще насочим усилията си в процеса на вземане на решения и изработването и достигането до решения.
Друг акцент, който словенското председателство в съчетание с Европейската комисия поставя през първата половина на годината, е именно една работна група се създава, експертна група по киното, с оглед създаването на нова европейска политика в областта на киното. Тази работна група се базира на прието още през 2001 г. съобщение за киното или точното му заглавие е Съобщение върху някои правни аспекти, свързани с кинематографични и други аудиовизуални продукти. Първата среща на тази работна група се състоя на 6 февруари в Брюксел. В момента се обобщават резултатите от всички държави членки от тази първа среща, на която са били обсъждани въпроси, включително и създаване на мрежа от кино салони, за една нова цялостна платформа за подготовка на традиционен ден на киното, но също така и за сътрудничеството с трети страни, имайки предвид в случая иберо американските държави.
Във връзка с културната политика основно през тази година е културното многообразие, каквото и да означава това в най-широкия аспект. Знаете, че още през 2006 г. Европейският парламент и съвета обявиха 2008 г. за европейска година на междукултурния диалог. Именно по този повод Европейската комисия създаде една специална, отделна програма, извън Програма „Култура 2007-2013”, която да бъде с едногодишен срок и именно да обхваща проекти в областта на междукултурния диалог. Подходът, който беше избран, е всяка държава членка да представи един свой национален проект за одобрение и съфинансиране от Европейската комисия. А Общоевропейската комисия ще представи и ще организира и изпълни седем общоевропейски проекта в тази област.
Накратко да ви запозная с българския проект. Той вече е одобрен от Европейската комисия. В момента Министерството на културата е в процес на сключване на договора за съфинансиране с комисията. Също така няколко начални старта дадохме на тази кампания „Европейска година на между културния диалог” с една пресконференция в края на месец януари, която министър Данаилов даде за медиите, разяснявайки какви са целите на годината, каква е българската кампания и участие в изпълнение на тези цели. Също така направихме една презентация на българския проект пред културните съветници и аташета в посолствата на държавите членки на Европейския съюз в София, като поканихме представители и на други европейски държави, защото считаме, че културата е именно тази област и особено като говорим за между културен диалог, която не трябва да поставя нови изкуствени граници в Европа и нови разделителни линии, а трябва да обединява повече страни под своето крило. Именно и в контекста на политиките на съседство на Европейския съюз по същия начин сме сложили един акцент дори в нашия проект за сътрудничество със съседните ни държави, които все още не са членове на Европейския съюз, но са на различен етап от своите преговори или асоцииране.
Българският национален проект в рамките на тази година символично беше наречен „къща”, защото смятахме, че къщата е един традиционен български елемент. Става въпрос за една традиционна българска къща, разбира се това е съвсем символично понятие. Не става въпрос за физическото изграждане на къща. Вече имахме въпроси от доста медии след една пресконференция на министър Калфин, който също оповести този проект, започнаха да ни питат – къде ще бъде тази къща и кой ще я притежава, кое министерство? Не става въпрос за такава къща. Става въпрос за къщата като понятие, като символ на обединението, на стремежа към диалог и толерантност сред мултиетническо общество, каквото е българското общество. В къщата се предвижда да има всички стаи, които има в традиционните български къщи, като ще бъдат организирани много форуми за дискусия, семинари, форми на обучение. Също така много културни прояви в различни жанрове на изкуството. Все още продължаваме да идентифицираме редица подпартньори в изпълнението на този проект. Но проекта беше избран от една работна група, в която бяхме включили представители на различни ведомства на България и на държавни институции, представители на министерства също така, на неправителствени организации и сдружения. Единно се стигна от всички проекти, които на конкурсна основа бяха подадени в Министерството на културата, до обединяването на добри идеи от няколко проекта и раждането на този проект.
В рамките на годината на междукултурния диалог ние не пренебрегваме въпроса за езиковото многообразие. В тази високосна година, точно на 29 февруари, сме предвидили в Аулата на Софийския университет една конферентна среща на тема културно многообразие и многоезичие, на която лично е потвърдила своето участие нашата комисарка госпожа Кунева. Очакваме и европейският комисар по езиковото многообразие господин Ортън. Това е, което мога да кажа за сега. Готова съм да отговоря, ако има конкретни въпроси.
Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Аз също благодаря, госпожо Данаилова, за представянето на нашата позиция в рамките на Годишната програма. И то в частта, свързана с предмета на нашата комисия – култура, аудиовизуална политика.
Колеги, имате думата за въпроси.
Господин Атанасов, заповядайте.
ИВО АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Госпожо Данаилова, аз искам да попитам нещо във връзка с новата директива за аудиовизията. Казваме, че ще правим нова работна група, която да подготви промените в българския медиен закон или изцяло нов медиен закон, съобразен с директивата и с много други неща. 2009 г. може би ни изглежда далеч, но крайният срок е ноември 2009 г. Но, догодина ще има избори, вероятно през май заедно с евроизборите, няколко опита да се прави правителството, реално Парламента ще започне да работи през октомври. Тоест ако разчитаме на следващия парламент да приеме този закон, най-вероятно няма да успее да спази срока, защото в началото всяко мнозинство, което и да е то, се вълнува от съвсем други неща, а не от медиен закон.
Според мен даже би било възможно този закон да се приеме към края на този мандат, когато започват най-различни ситуации в Парламента, когато започва да няма кворум, да няма готови законопроекти, парламента да работи по 15минути или по два часа на ден. И това е една много добра ситуация да се приеме един закон, който няма почти политически характер, който може да бъде приет от всички парламентарни групи и така да се използва това разредено законодателно пространство, предполагам в началото на следващата година, съдейки от опита си досега, за да се приеме този закон в рамките на сегашното Народно събрание. Обаче съдейки по това колко време сегашната работна група прави промени в сегашния закон, аз се опасявам, че няма да можем да се включим във времето. Не може ли в някаква друга форма да се направи? Аз ще си позволя да кажа, както и пред Медийната комисия, ако трябва да се хванем няколко доброволци, да се затворим някъде за една седмица, да направим една основа, да я пуснем за обсъждане в различните нива на властта, както Вие се изразихте, да я пуснем за обсъждане в гилдията и да можем да се справим със сроковете. Страхувам се, че ако вървим със сегашните темпове, няма да се включим във времето. На всичко отгоре определени промени в Медийния закон във връзка с приетия вече национален цифров радио честотен план и стартираща приватизация трябва да се приемат в рамките не на седмици, но на месеци. Така че, как ги виждате във времето разположени нещата? Много е важно това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте госпожо Данаилова.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Господин Атанасов, много добре знам ситуацията, която описвате, защото не веднъж сме дискутирали с Вас. На конкретния въпрос колко време е необходимо да се направят едни промени в сегашния закон, мога да Ви отговоря, че такъв ЗИД на ЗРП във връзка със Закона за електронни съобщения, що се отнася до експертната група, която Министерство на културата създаде да работи по този проект, е много отдавна готов. Ставаше въпрос, че има някои несъвършенства в Закона за електронни съобщения. Знаем всички, че в момента тече и приемането – не знам на какво ниво е стигнал, дали е в Министерски съвет или е вече в Парламента – на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения. В момента понеже се появиха както винаги при нас, не само в нашата област, а в нашата държава, по една и съща тема няколко проекта, не е лошо, нека да има прозрачност, нека да има плурализъм, при нас се появиха три, независими един от друг, отделни законопроекти на такъв ЗИД на ЗРП. В момента ние работим, не само министерството, експертната група, в която са включени представители на различни нива на органи, на Съвета за електронни медии, Комисията за регулиране на съобщенията, Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на неправителствения сектор – АБРО, АПКО, АПТО, всички са поканени да представят свои членове в Работна група 18. Те участваха в изготвянето на този законопроект. Впоследствие решиха, че може би им е по-лесно да направят отделни проекти. В момента сме обединили усилията от тези три проекта да стане един общ, и той се работи, вече е към своя край, за изясняване на някои различия, който да бъде внесен в Министерски съвет и съответно в Парламента. Също така този ЗИД на ЗРП във връзка със Закона за електронни съобщения има връзка и с Концепцията за въвеждане на цифрово разпространение, тъй като там знаете и тук не съм съгласна с Вас, че тази област не е в политическия обсег на внимание, защото според мен именно въпросът с платформите на така наречените мултиплекси, как ще бъдат разпределени и по какъв начин ще се вземе решение, това е въпрос, който за съжаление Министерството на културата няма компетенции самостоятелно да реши. Ние считаме, че това трябва да бъде решено най-малко на нивото на Министерски съвет.
За съжаление малко или много и новия ЗИД на закона, и концепцията са взаимообвързани не само чисто смислово, но и с някои конкретни понятия, които трябваше да бъдат изяснени и доуточнени. В общи линии вървим към своя край в представянето на ЗИД на ЗРП.
Разбира се, аз съм съгласна и споделям Вашето мнение, че новият закон трябва да бъде предмет на приемане от настоящото Народно събрание и то в едни обозрими, нормални срокове. Затова ви казах, няма да скрия, че дори има вече няколко варианта на готовност за такъв закон.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Нов закон за радио и телевизия?
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Не мога да кажа, че ще се нарича за радио и телевизия. Във връзка с влизането в сила на новата директива.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: Аз не само това смятам, че е изпитание, а имаме ли някъде ясно посочена една европейска директива като тази за аудиовизията колко български закона засяга? В смисъл по колко закона трябва да се мисли едновременно. В момента два – за електронните съобщения и за Закона за радио и телевизия, така ли? Нямаме друг.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Нали точно това стана ясно от изложението на госпожа Данаилова, че това е единствената директива.
ЛЮБЕН ДИЛОВ: А авторското право?
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Позицията е фиксирана, господин Дилов. Тъй като е от година за година самата програма и те фиксират всяка година това, което е в приоритетите на Европейската общност. Вероятно може да има необходимост, но няма да е в рамките на тази година, защото не е вкарано в този проект. А това няма пречка, в смисъл ние като наше си национално законодателство да правим промени.
Заповядайте господин Отанасов.
ИВО АТАНАСОВ: Уважаеми дами и господа, позволих си да поставя този въпрос защото е важен, защото е свързан със срокове. Даже в един момент ние като Медийна комисия си позволихме да направим работна група, защото се опасявахме, че в края на краищата няма да има нито един проект и ще бъде виновна съответната законодателна комисия. Въпреки че не е добър тон ние да представяме законопроект, затова, защото с приоритет се ползват законопроектите на Министерски съвет. Министерството на културата е нашият настойник или супервайзер или не знам какво
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Партньор от изпълнителната власт.
ИВО АТАНАСОВ: Точно така, защото няма министерство на медиите. Редно е оттам да излезе проекта, да бъде внесен като проект на Министерски съвет, за да се ползва с приоритет за разглеждане в Народното събрание, което ще бъде още една гаранция, че това ще бъде изпълнено в срок.
Какъв е проблемът на тези междуведомствени работни групи? Група 18 ли казвате? Да, тя се създава със заповед на министъра на културата или на министър-председателя, но тя няма задължителен характер. Ако утре представителят на СЕМ, както се е случвало, или представителят на някоя друга институция реши да не идва, никой нищо не може да направи. Нито може да го глобиш, нито можеш да го накажеш. Или той може да идва, но да си мълчи, да не взима участие. Затова ми се струва, че трябва да има едно по-малко ядро, което да направи тази основа и да я даде на Група 18 или 36 или 72, да я огледат повече очи, да я пипнат повече ръце, но едно малко ядро, което да направи текста. Иначе, господин Дилов, ти знаеш, че творците са индивидуалисти, трудно работят в колектив, даже в законопроектен колектив. Затова трябва да имаме някаква основа, която да послужи като фундамент за бъдеща съвместна дейност по този проект. И колкото по-бързо стане това, толкова по-добре, толкова ще имаме по-голяма гаранция, че може да решим този въпрос.
ДЕЯНА ДАНАИЛОВА: Действително имаме такова ядро, което не е от хора на Министерството на културата, защото знаете, в национален план Министерството на културата няма компетенции по отношение на електронните медии. Така че, ние нямаме, това ни идва малко като допълнително напрежение и натоварване. Но от години наред се стараем нормално да го координираме.
Всъщност ние имаме различни експертни групи, които работят като подгрупи. Работна група 18, на която наименованието е „Култура, аудиовизуална и интелектуална и индустриална собственост” включва проблематиката не само в културата и аудиовизуалната политика, но и включително на Патентното ведомство - индустриални патенти, географски патенти, обозначения. Така че, нормално е самата мега група да бъде разделена на подгрупи. Има отделна група за култура, отделна група за аудиовизия и отделна за интелектуална и индустриална собственост.
Имаме готовност да започнат именно експерти, които присъстват и участват в работата на контактния комитет в Брюксел, който пряко се занимава с директивата. Първото им заседание за тази година е на 19 февруари. Ще бъдат командировани двама експерти за участие. В рамките на това заседание се предвижда да се започне от самото начало на директивата. Тя ще бъде гледана и разяснявана глава по глава. Предмет на обсъжданията на първото заседание е именно юрисдикцията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Разбираме притесненията във Вашия поглед, господин Атанасов, но с каквото можем …
Според мен колкото по-малко формати, толкова по-ефективна работа.
Имате ли други изказвания?
Ако нямате други въпроси, аз ви предлагам решение в следния смисъл: че в компетенциите на комисията не попадат проекти на актове на Европейския съюз за 2008 г.
Който е съгласен с така предложеното решение, моля да гласува. Единодушно се приема с 10 гласа “За”.
Благодаря ви колеги за активното участие. Желая ви хубав ден!
(Заседанието на Комисията завърши в 15,45 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:
Нина Чилова
