Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по културата
09/04/2008
ПРОТОКОЛ № 33
На 9 април 2008 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на проект на Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-2, внесен от Министерски съвет на 02.04-2008 г.
На заседанието присъстваха: заместник -министъра на културата г-жа Надежда Захариева, Емил Бехар парламентарен секретар в Министерството на културата, Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, Любомир Йосифов – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на образованието и науката, Лариса Тодорова – държавен експерт в Дирекция „Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика, .
Заседанието на Комисията по културата започна в 15,05 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добър ден, колеги. Имаме кворум. Откривам днешното заседание.
Имаме една единствена точка в дневния ред - разглеждане на Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-2, внесен от Министерски съвет на 02. 04. 2008 г.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се с единодушие.
Давам думата на вносителя Министерството на образованието и науката. Господин Йосифов моля да представите решението.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз имам честта, възложена от министър Даниел Вълчев да се явя днес пред вас и да кажа няколко думи по повод на този материал, който е Решение на Народно събрание за отпускане на пенсия за особено големи заслуги на господин Димитър Илиев Димитров.
Аз ще си позволя да не се впускам в подробности, тъй като вие всички сте забелязали богатата биография, която има той. Бих акцентирал върху три основни неща, които на практика мотивираха министър Вълчев да направи предложение пред Министерски съвет, а съответно той пред Народно събрание за вземане на това решение.
Трите основни акцента са следните: господин Димитър Илиев Димитров е роден на 11.10.1935 г. в с. Руженци, област Монтана. Той като начало е бил преподавател в Природно-математическата гимназия в Монтана. В продължение на близо 34 години. Единият акцент е точно това, тази преподавателска дейност и богат опит, който той е натрупал като учител, като музика и въобще всичките неща, които е извършил в тази област.
Другото основно нещо, което представлява основание, това е развитието на хоровото изкуство у нас. Тези изключително много прояви в страната, извън страната, признанието, което е получил.
Третото основно нещо, е неговите изяви като творец, като композитор на песни, на хора и всички онези неща, които е направил за българската музика.
Ако имате желание, мога да обърна внимание на всяка конкретна точка, но не смятам, че бих могъл да кажа нещо, което вие всъщност не знаете. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз благодаря.
От Министерството на труда и социалната политика заповядайте.
ЛАРИСА ТОДОРОВА: Министерството на труда и социалната политика подкрепя направеното предложение. Нямаме друго специално, което бихме могли да кажем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Министерство на културата? Заповядайте госпожо Захариева.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Министерство на културата също подкрепя кандидатурата на господин Димитър Илиев Диимтров за отпускане на пенсия за заслуги към държавата и нацията, защото освен като педагог, той и като културен деец е допринесъл за сближаване на младото поколение с културни ценности. Заслужава да получи тази пенсия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, госпожо Захариева.
Господин Христосков, нещо да кажете?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви. Ние не сме компетентни по това дали има заслуги или не, но се присъединяваме към тези оценки и се радваме винаги когато има такова решение. Финансово е обезпечено, това сме го посочили в нашето становище. Обръщам внимание,че другата пенсия се спира и получава тази пенсия, която е за особени заслуги. В момента, в който е взето решението от Народно събрание, ние ще го изпълним с удоволствие. Благодаря ви. Дълго време да получава господин Димитров тази пенсия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да даде Бог, както се казва.
Колеги, имате думата.
Господин Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, нека кажа няколко думи на глас, защото не мога да си ги спестя. Всеки път, когато се предлага такъв тип пенсия, на такъв вид хора, проработва тутакси съгласието. Аз нямам никакво съмнение, че господин Димитров има заслуги. Имаха заслуги всички тези хора, на които такава пенсия беше отпусната. Всеки път, когато това бъде внесено в Народно събрание възниква някакъв въпрос, ако има хора, които се окуражават да го зададат публично – какъв е принципа да бъдат откривани и възнаграждавани по достойнство тези хора, които нацията търси и дължи?
С други думи, поражда се тревожния въпрос „А останалите?!” Господин Димитров сега ще получи тази пенсия. Кой от нас е запознат действително с дълбочината на това дело, че да го сравни с творческия път на други хора, също така заслужили? Не знаем. Следователно поражда се някакъв въпрос, че ако не господин Вълчев, някой друг, се е сетил за този човек, защото е пресекъл собствената му биография, лично му е благодарен да го знае, да го познава, да му се е възхищавал и казва, защото е овластен човек „Хайде, аз ще те предложа”. И започва една серия, една линия на благодарностите през НОИ, през социалното министерство, през Министерство на култура, през Министерство на образованието и науката, през Парламент и през плачливата съвест на всеки един отделен депутат, който казва „Да, да, да”, защото не може да каже „не”, защото той действително не може да каже „не”.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Съвестта, ако някой я има. Важното е да има съвест.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Вие сигурен ли сте, че успяхте да кажете нещо?
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Опитах се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Много моля да се изслушваме.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Следователно този въпрос е обърнат към нас – може ли нашата комисия да има някакво по-общо принципно разбиране за подход, как при такива случаи да се постъпва, как ние въобще да постъпваме при разпределянето, при награждаването на такива хора в страната. Това е въпрос, който съм убеден, който смисъла всички ние схващаме и в някакъв смисъл разбираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми доктор Михайлов, слушам с много голямо внимание това, което казвате и му отдавам онова значение, което то наистина иска да придобие в нашето съзнание, защото този въпрос сме го задавали многократно, многократно ще си задаваме и многократно няма да намираме отговора. По една причина, която аз намирам за основна. Тук става дума за пенсия, която ние се опитваме сега със задна дата да направим адекватна на онова, което персоната, която и да е я, е дала като принос за обществото и в онова време при онези обстоятелства, не е получила това ниво на заплащане, което е било съответно на особения принос, на особената дейност, на особените резултати. Ако то беше направило онова общество, при онази ценностна система, в онова време, този човек просто щеше да има максимална пенсия, защото щеше да е получавал такъв доход в онова време, което щеше да бъде адекватно на заслугите му. Това не се е случило. И сега ние се опитваме да направим един компесаторен жест, но тук значението не е в пенсията, а значението е в жеста. И този жест има повече морална стойност, отколкото финансово изражение. Затова аз подкрепям предложението, доверявам се на вносителите.
Същевременно искам да напомня на почитаемата комисия и госпожо председател на Вас, че има един хубав юбилей на един много голям български поет Константин Павлов, дочух че е в движение работата по придвижването на това предложение и той да получи удостояване с тази пенсия за особени заслуги. Като слагам акцента върху особените заслуги на този човек не само за българската култура, за българската поезия, а и като знаково присъствие в българското общество. Моля Ви, да упражните Вашето влияние за да се задвижи тази процедура. Аз бих бил щастлив в рамките на тези няколко месеца да вдигна ръка за пенсия за особени заслуги на този голям български поет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Вижте, аз също ще подкрепя предложението. Нека не бъда зле разбран. Всеки път когато бъде предложен човек, аз ще си спомням за тези, които не са предложени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте.
ДОНЧО ЦОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, драги колеги! Само една илюстрация ще ви напомня за великия Христо Фотев, той имаше пенсия от 48 лева. Изсъхна като чироз бургаският гений. Осъдиха го, че не си е плащал телефона за 150 лева. Не си спомням в цялата история на цивилизования свят подобно нещо – 48 лева Христо Фотев. Никога няма да ми се изтрие една сценка – трима президенти, двама бивши и един настоящ, край ковчега му стоят замислени. Оставихме го да умре така, мърцина, от мизерия.
Това е много добро дело. Много срамно е да не го направим. Аз ще гласувам. И не се плашете от бройката на хора, които са с голям принос за българската култура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, госпожо Захариева.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Искам да ви уверя господа депутати, че имената, които Министерството на културата има предвид, са много. И би направило много предложения, но и то самото се притеснява от броя на хората, които отговарят на критерия „принос към българската култура”. И когато се посочи едно име, наред с това име веднага изникват още десетки имена. Вие сте абсолютно прав, господин Михайлов, но това не бива да ни спира все пак от тези десетки имена да преценим, колкото и да е неудобно да се каже, че в момента се нуждае и е лошо, това, което казва Руденко Йорданов, че тази пенсия придобива повече социален и милосърден характер, отколкото характер на нещо, което се дава за действителните заслуги на хората. Но времето, когато, както каза Руденко Йорданов, не предполагаше заплатата да бъде толкова на културните дейци, че те да могат сега да имат големи пенсии, ни принуждава така на парче ли, как да го кажа, да подаваме имена на хора, които заслужават този жест на България към тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз няма да кажа нещо по-различно, но винаги, когато трябва да решаваме подобен въпрос, ние се изправяме пред тази проблемна ситуация. Не защото някой от тук присъстващите членове на комисията няма да подкрепи предложението. Такова поне аз не си спомням и не е имало такъв случай. Въпросът е в това, гласувайки за едно такова решение постъпваме ли най-солидарно, най-справедливо спрямо всички онези, които са с реален принос към българската култура. В това е големия въпрос.
Предишния път, доколкото си спомням, колегата Любен Дилов беше предложил Министерството на културата да се постарае да изработи някакъв примерен показалец от критерии, които биха аранжирали в някаква степен, макар че, това е толкова относително и несправедливо. Затова аз бих искал да предложа следното – да натоварим госпожо председател, Вас, да инициирате един разговор с министъра на културата, с министъра на образованието и науката, с някои от агенциите, да се проведе разговор с представителите на творческите съюзи на гилдиите, за да може да започне да се говори по този въпрос – възможно ли е ние да изработим някаква система за морален принос в съответната област. Защото в крайна сметка стигаме до следното – който е по-приближен до власт имащите в момента, той изпреварва останалите. Което не е най-справедливо. Иначе не мисля, че има проблем за конкретното гласуване и за решаване на този въпрос. Така че моето предложение е Вие да инициирате разговор по този въпрос, ако трябва да се ангажират и министър-председател, и президент, защото до тях също отекват предложенията за стимулиране на една или друга творческа личност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Заповядайте г-н Бехар.
ЕМИЛ БЕХАР: Извинявайте, че взимам думата, но за да допълня този разговор и ако си спомняте при предишния разговор на тази тема, господин Христосков си спомня в другата комисия стана много дълъг разговор на тази тема. Проблемът в Министерство на културата не е, че няма критерии. Напротив, има критерии, по които десетки са готовите документи, които чакат и министърът се въздържа да пусне. Проблемът е за това, че предложенията идват главно от страна на Министерство на културата. Няма ги предложенията от другите сфери, в които могат да бъдат оценени приносите на различни хора, дали във времето нещо за България – в областта на науката, на образование, на спорт, на технологии и т.н. Този разговор, който беше в Комисията по социална политика, беше именно в тази посока, да се уеднаквят критериите, да се създаде някаква система, по която равномерно да бъдат представяни. Безспорно в областта на културата това стана може би единствения механизъм или единственото средство, чрез което да се отдаде заслужена почит на заслужили българи с принос за българската култура и българската нация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Аз искам да кажа също, че споделям принципната теза, която споделиха всички колеги, защото струва ми се, че фокуса на дебата беше идентичен в изказванията. Давам си сметка, че това е изключително сложно, чувствителна и деликатна тема. Същевременно поемам ангажимента, ще проведа разговор, вероятно няма да е само с министъра на културата, би трябвало да обхване всички. Това е въпрос на политика и трябва да има съгласуваност от страна на всички министри в отделните ресори, защото дали ще бъде в културата, или ще бъде в образованието, или в спорта, това са българи, които са дали своя принос за развитието на една или друга сфера. Ще поставя този въпрос. Ще говоря с министъра на културата и вицепремиера Даниел Вълчев. Мисля, че наистина трябва да се оформят критерии, въпреки, че знам че е изключително тежка и чувствителна тази тема. Но вероятно от друга страна си струва да положим усилия в тази посока.
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Позволете ми да запитам за каква сума става дума, защото унижението на символичната сума е неприемливо?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Максималната. Сега е 490 лева, а от догодина, ако няма промени в законодателството ще бъде 700, което вече е една прилична сума. Това е свързано с максималния осигурителен доход, 35 % от него, прави 700 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Слава Богу, че при Вас са фиксирани критериите.
Колеги, мисля, че всички изразиха съгласие.
Който е съгласен да бъде отпусната пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Димитър Илиев Димитров, моля да гласува. С единодушие от 11 гласа “За” се приема. Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
(Заседанието на Комисията завърши в 15,25 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:
Нина Чилова
На 9 април 2008 г. се проведе редовно заседание на Комисията по културата при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане на проект на Решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-2, внесен от Министерски съвет на 02.04-2008 г.
На заседанието присъстваха: заместник -министъра на културата г-жа Надежда Захариева, Емил Бехар парламентарен секретар в Министерството на културата, Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, Любомир Йосифов – директор на Дирекция „Правна” в Министерството на образованието и науката, Лариса Тодорова – държавен експерт в Дирекция „Трудово право и обществено осигуряване” в Министерството на труда и социалната политика, .
Заседанието на Комисията по културата започна в 15,05 часа и бе открито и ръководено от Нина Чилова – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Добър ден, колеги. Имаме кворум. Откривам днешното заседание.
Имаме една единствена точка в дневния ред - разглеждане на Проект за решение за отпускане на пенсия за особени заслуги към държавата и нацията, № 802-03-2, внесен от Министерски съвет на 02. 04. 2008 г.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се с единодушие.
Давам думата на вносителя Министерството на образованието и науката. Господин Йосифов моля да представите решението.
ЛЮБОМИР ЙОСИФОВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз имам честта, възложена от министър Даниел Вълчев да се явя днес пред вас и да кажа няколко думи по повод на този материал, който е Решение на Народно събрание за отпускане на пенсия за особено големи заслуги на господин Димитър Илиев Димитров.
Аз ще си позволя да не се впускам в подробности, тъй като вие всички сте забелязали богатата биография, която има той. Бих акцентирал върху три основни неща, които на практика мотивираха министър Вълчев да направи предложение пред Министерски съвет, а съответно той пред Народно събрание за вземане на това решение.
Трите основни акцента са следните: господин Димитър Илиев Димитров е роден на 11.10.1935 г. в с. Руженци, област Монтана. Той като начало е бил преподавател в Природно-математическата гимназия в Монтана. В продължение на близо 34 години. Единият акцент е точно това, тази преподавателска дейност и богат опит, който той е натрупал като учител, като музика и въобще всичките неща, които е извършил в тази област.
Другото основно нещо, което представлява основание, това е развитието на хоровото изкуство у нас. Тези изключително много прояви в страната, извън страната, признанието, което е получил.
Третото основно нещо, е неговите изяви като творец, като композитор на песни, на хора и всички онези неща, които е направил за българската музика.
Ако имате желание, мога да обърна внимание на всяка конкретна точка, но не смятам, че бих могъл да кажа нещо, което вие всъщност не знаете. Благодаря за вниманието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: И аз благодаря.
От Министерството на труда и социалната политика заповядайте.
ЛАРИСА ТОДОРОВА: Министерството на труда и социалната политика подкрепя направеното предложение. Нямаме друго специално, което бихме могли да кажем.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Министерство на културата? Заповядайте госпожо Захариева.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Министерство на културата също подкрепя кандидатурата на господин Димитър Илиев Диимтров за отпускане на пенсия за заслуги към държавата и нацията, защото освен като педагог, той и като културен деец е допринесъл за сближаване на младото поколение с културни ценности. Заслужава да получи тази пенсия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, госпожо Захариева.
Господин Христосков, нещо да кажете?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Благодаря Ви. Ние не сме компетентни по това дали има заслуги или не, но се присъединяваме към тези оценки и се радваме винаги когато има такова решение. Финансово е обезпечено, това сме го посочили в нашето становище. Обръщам внимание,че другата пенсия се спира и получава тази пенсия, която е за особени заслуги. В момента, в който е взето решението от Народно събрание, ние ще го изпълним с удоволствие. Благодаря ви. Дълго време да получава господин Димитров тази пенсия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Да даде Бог, както се казва.
Колеги, имате думата.
Господин Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Госпожо председател, уважаеми колеги, нека кажа няколко думи на глас, защото не мога да си ги спестя. Всеки път, когато се предлага такъв тип пенсия, на такъв вид хора, проработва тутакси съгласието. Аз нямам никакво съмнение, че господин Димитров има заслуги. Имаха заслуги всички тези хора, на които такава пенсия беше отпусната. Всеки път, когато това бъде внесено в Народно събрание възниква някакъв въпрос, ако има хора, които се окуражават да го зададат публично – какъв е принципа да бъдат откривани и възнаграждавани по достойнство тези хора, които нацията търси и дължи?
С други думи, поражда се тревожния въпрос „А останалите?!” Господин Димитров сега ще получи тази пенсия. Кой от нас е запознат действително с дълбочината на това дело, че да го сравни с творческия път на други хора, също така заслужили? Не знаем. Следователно поражда се някакъв въпрос, че ако не господин Вълчев, някой друг, се е сетил за този човек, защото е пресекъл собствената му биография, лично му е благодарен да го знае, да го познава, да му се е възхищавал и казва, защото е овластен човек „Хайде, аз ще те предложа”. И започва една серия, една линия на благодарностите през НОИ, през социалното министерство, през Министерство на култура, през Министерство на образованието и науката, през Парламент и през плачливата съвест на всеки един отделен депутат, който казва „Да, да, да”, защото не може да каже „не”, защото той действително не може да каже „не”.
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Съвестта, ако някой я има. Важното е да има съвест.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Вие сигурен ли сте, че успяхте да кажете нещо?
АНДРЕЙ БАТАШОВ: Опитах се.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Много моля да се изслушваме.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Следователно този въпрос е обърнат към нас – може ли нашата комисия да има някакво по-общо принципно разбиране за подход, как при такива случаи да се постъпва, как ние въобще да постъпваме при разпределянето, при награждаването на такива хора в страната. Това е въпрос, който съм убеден, който смисъла всички ние схващаме и в някакъв смисъл разбираме. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, господин Йорданов.
РУДЕНКО ЙОРДАНОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми доктор Михайлов, слушам с много голямо внимание това, което казвате и му отдавам онова значение, което то наистина иска да придобие в нашето съзнание, защото този въпрос сме го задавали многократно, многократно ще си задаваме и многократно няма да намираме отговора. По една причина, която аз намирам за основна. Тук става дума за пенсия, която ние се опитваме сега със задна дата да направим адекватна на онова, което персоната, която и да е я, е дала като принос за обществото и в онова време при онези обстоятелства, не е получила това ниво на заплащане, което е било съответно на особения принос, на особената дейност, на особените резултати. Ако то беше направило онова общество, при онази ценностна система, в онова време, този човек просто щеше да има максимална пенсия, защото щеше да е получавал такъв доход в онова време, което щеше да бъде адекватно на заслугите му. Това не се е случило. И сега ние се опитваме да направим един компесаторен жест, но тук значението не е в пенсията, а значението е в жеста. И този жест има повече морална стойност, отколкото финансово изражение. Затова аз подкрепям предложението, доверявам се на вносителите.
Същевременно искам да напомня на почитаемата комисия и госпожо председател на Вас, че има един хубав юбилей на един много голям български поет Константин Павлов, дочух че е в движение работата по придвижването на това предложение и той да получи удостояване с тази пенсия за особени заслуги. Като слагам акцента върху особените заслуги на този човек не само за българската култура, за българската поезия, а и като знаково присъствие в българското общество. Моля Ви, да упражните Вашето влияние за да се задвижи тази процедура. Аз бих бил щастлив в рамките на тези няколко месеца да вдигна ръка за пенсия за особени заслуги на този голям български поет. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Вижте, аз също ще подкрепя предложението. Нека не бъда зле разбран. Всеки път когато бъде предложен човек, аз ще си спомням за тези, които не са предложени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте.
ДОНЧО ЦОНЧЕВ: Уважаеми господин председател, драги колеги! Само една илюстрация ще ви напомня за великия Христо Фотев, той имаше пенсия от 48 лева. Изсъхна като чироз бургаският гений. Осъдиха го, че не си е плащал телефона за 150 лева. Не си спомням в цялата история на цивилизования свят подобно нещо – 48 лева Христо Фотев. Никога няма да ми се изтрие една сценка – трима президенти, двама бивши и един настоящ, край ковчега му стоят замислени. Оставихме го да умре така, мърцина, от мизерия.
Това е много добро дело. Много срамно е да не го направим. Аз ще гласувам. И не се плашете от бройката на хора, които са с голям принос за българската култура. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Заповядайте, госпожо Захариева.
НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА: Искам да ви уверя господа депутати, че имената, които Министерството на културата има предвид, са много. И би направило много предложения, но и то самото се притеснява от броя на хората, които отговарят на критерия „принос към българската култура”. И когато се посочи едно име, наред с това име веднага изникват още десетки имена. Вие сте абсолютно прав, господин Михайлов, но това не бива да ни спира все пак от тези десетки имена да преценим, колкото и да е неудобно да се каже, че в момента се нуждае и е лошо, това, което казва Руденко Йорданов, че тази пенсия придобива повече социален и милосърден характер, отколкото характер на нещо, което се дава за действителните заслуги на хората. Но времето, когато, както каза Руденко Йорданов, не предполагаше заплатата да бъде толкова на културните дейци, че те да могат сега да имат големи пенсии, ни принуждава така на парче ли, как да го кажа, да подаваме имена на хора, които заслужават този жест на България към тях. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател. Аз няма да кажа нещо по-различно, но винаги, когато трябва да решаваме подобен въпрос, ние се изправяме пред тази проблемна ситуация. Не защото някой от тук присъстващите членове на комисията няма да подкрепи предложението. Такова поне аз не си спомням и не е имало такъв случай. Въпросът е в това, гласувайки за едно такова решение постъпваме ли най-солидарно, най-справедливо спрямо всички онези, които са с реален принос към българската култура. В това е големия въпрос.
Предишния път, доколкото си спомням, колегата Любен Дилов беше предложил Министерството на културата да се постарае да изработи някакъв примерен показалец от критерии, които биха аранжирали в някаква степен, макар че, това е толкова относително и несправедливо. Затова аз бих искал да предложа следното – да натоварим госпожо председател, Вас, да инициирате един разговор с министъра на културата, с министъра на образованието и науката, с някои от агенциите, да се проведе разговор с представителите на творческите съюзи на гилдиите, за да може да започне да се говори по този въпрос – възможно ли е ние да изработим някаква система за морален принос в съответната област. Защото в крайна сметка стигаме до следното – който е по-приближен до власт имащите в момента, той изпреварва останалите. Което не е най-справедливо. Иначе не мисля, че има проблем за конкретното гласуване и за решаване на този въпрос. Така че моето предложение е Вие да инициирате разговор по този въпрос, ако трябва да се ангажират и министър-председател, и президент, защото до тях също отекват предложенията за стимулиране на една или друга творческа личност. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Заповядайте г-н Бехар.
ЕМИЛ БЕХАР: Извинявайте, че взимам думата, но за да допълня този разговор и ако си спомняте при предишния разговор на тази тема, господин Христосков си спомня в другата комисия стана много дълъг разговор на тази тема. Проблемът в Министерство на културата не е, че няма критерии. Напротив, има критерии, по които десетки са готовите документи, които чакат и министърът се въздържа да пусне. Проблемът е за това, че предложенията идват главно от страна на Министерство на културата. Няма ги предложенията от другите сфери, в които могат да бъдат оценени приносите на различни хора, дали във времето нещо за България – в областта на науката, на образование, на спорт, на технологии и т.н. Този разговор, който беше в Комисията по социална политика, беше именно в тази посока, да се уеднаквят критериите, да се създаде някаква система, по която равномерно да бъдат представяни. Безспорно в областта на културата това стана може би единствения механизъм или единственото средство, чрез което да се отдаде заслужена почит на заслужили българи с принос за българската култура и българската нация. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Благодаря.
Аз искам да кажа също, че споделям принципната теза, която споделиха всички колеги, защото струва ми се, че фокуса на дебата беше идентичен в изказванията. Давам си сметка, че това е изключително сложно, чувствителна и деликатна тема. Същевременно поемам ангажимента, ще проведа разговор, вероятно няма да е само с министъра на културата, би трябвало да обхване всички. Това е въпрос на политика и трябва да има съгласуваност от страна на всички министри в отделните ресори, защото дали ще бъде в културата, или ще бъде в образованието, или в спорта, това са българи, които са дали своя принос за развитието на една или друга сфера. Ще поставя този въпрос. Ще говоря с министъра на културата и вицепремиера Даниел Вълчев. Мисля, че наистина трябва да се оформят критерии, въпреки, че знам че е изключително тежка и чувствителна тази тема. Но вероятно от друга страна си струва да положим усилия в тази посока.
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Позволете ми да запитам за каква сума става дума, защото унижението на символичната сума е неприемливо?
ЙОРДАН ХРИСТОСКОВ: Максималната. Сега е 490 лева, а от догодина, ако няма промени в законодателството ще бъде 700, което вече е една прилична сума. Това е свързано с максималния осигурителен доход, 35 % от него, прави 700 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НИНА ЧИЛОВА: Слава Богу, че при Вас са фиксирани критериите.
Колеги, мисля, че всички изразиха съгласие.
Който е съгласен да бъде отпусната пенсия за особени заслуги към държавата и нацията на Димитър Илиев Димитров, моля да гласува. С единодушие от 11 гласа “За” се приема. Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
(Заседанието на Комисията завърши в 15,25 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА:
Нина Чилова
