П Р О Т О К О Л
№ 10

---

На 26 януари 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Механизмите за финансиране на ромски програми със средства от Европейския съюз, степента на усвояване и контрола, осъществяван от Министерство на финансите за законосъобразно изразходване – среща с представители на Министерство на финансите.
2. Доклад на народния представител Маруся Любчева за участието й в Първия регионален интерпарламентарен форум по равните възможности на жените и мъжете в Загреб, проведен по линия на Пакта за стабилност.
3. Разни.
Заседанието бе открито в 15.15 часа и ръководено от господин Огнян Герджиков - председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости на комисията се прилага към протокола.

* * *


ПРЕД. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми да открия днешното заседание, тъй като вече имаме кворум.
На вашето внимание е проектът за дневен ред, който включва:
1. Механизмите за финансиране на ромски програми със средства от Европейския съюз, степента на усвояване и контрола, осъществяван от Министерство на финансите за законосъобразно изразходване и среща с представители на Министерство на финансите.
2. Доклад на народния представител Маруся Любчева за участието й в Първия регионален интерпарламентарен форум по равните възможности на жените и мъжете в Загреб, проведен по линия на Пакта за стабилност.
3. Разни.

На днешното заседание сме поканили гости, както следва: Добринка Михайлова, директор на дирекция “Финансов контрол”; Дияна Маринова – държавен експерт в Национален фонд “ФАР”, Женя Динкова – началник отдел “Координация на проекти и програми”; Мая Чолакова – директор на дирекция “Етнически и демографски въпроси” и Маргарита Цанова – експерт от Министерски съвет.
Радвам се да приветствам и проф. Бакалов в днешното заседание.
ПО ТОЧКА ПЪРВА
Механизмите за финансиране на ромски програми със средства от Европейския съюз, степента на усвояване и контрола, осъществяван от Министерство на финансите за законосъобразно изразходване и среща с представители на Министерство на финансите.
Искам с няколко думи да кажа, че това е един въпрос, който напоследък става като че ли във фокуса на общественото внимание. Все повече и повече медиите започват да проявяват интерес по този въпрос: какви средства европейски постъпват, както и средствата, отпускани от българската държава, как се усвояват по проблемите за интеграция на ромите. Много са въпросите. Искам само да спомена, че преди 1-2 часа успях да разбера, че подобен въпрос стои и в центъра на вниманието на Комисията по корупцията, която ще се занимава с някои от тези въпроси, свързани с усвояването на Европейските фондове, включително в това число по необходимост, свързаните с финансиране на ромските програми.
Затова искам да благодаря на гостите от Министерството на финансите и Министерския съвет, на които много разчитаме да получим една достоверна информация, затова как се усвояват тези средства; затова дали няма такива притеснения за някои от парите – първо, да не се усвояват и второ, да не се усвояват по предназначение; какъв е коефициента на полезно действие на тези програми; как се осъществява контрола, защото това е изключително важно.
Аз бих искал да помоля директора на дирекция “Етнически и демографски въпроси” госпожа Мая Чолакова, която се занимава с тази материя вече усилено през последните месеци, да бъде така любезна да ни въведе в проблемите, за да могат представителите на Министерството на финансите, които са също тук при нас, да дават отговор на тези въпроси, както и на всички въпроси, които ще бъдат зададени от членовете на нашата комисия.
Госпожо Чолакова, заповядайте.
МАЯ ЧОЛАКОВА: Благодаря Ви, проф. Герджиков.
Уважаеми господа депутати и колеги, първо много благодаря да участвам в това заседание. Доколкото знам, това е поредица от заседания, които са посветени на една и съща тема.
Благодаря затова, че се отделя толкова голямо внимание, защото тази тема се артикулира по различен начин в общественото пространство и ми се струва, че е крайно време да се въведе известен ред в това отношение. В този ред на мисли искам да внеса едно малко уточнение. Ромски програми сами по себе си няма. Има програми, които са насочени към интеграция на уязвими малцинствени групи или на групи в неравностойно положение, които са етно-малцинствени общности в неравностойно положение.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това са роми.
МАЯ ЧОЛАКОВА: Разбира се, защото в продължение на всички тези 15-16 години на прехода се получи така, че тази част от обществото изпадна в най-необлагодетелствана позиция. Бързам да подчертая, че това не важи с еднаква сила за всички роми, защото те както и всички останали са различни хора. Има справящи се роми, има и хора,които са изпаднали в състояние на маргинализация.
Усилията, които се полагат в това отношение, са именно към интегриране на онези ромски общности, които се намират в състояние на социално неравностойно положение и са насочени в някои основни приоритета, най-вече в областта на образованието, здравеопазването, създаването на подходящи жилищни условия и разбира се създаването на заетост, която е възможно да е постоянна заетост, макар в момента да са в хода по-скоро програми за осигуряване на временна заетост.
В този смисъл дирекцията и Националния съвет, който функционира към Министерски съвет, са бенефициенти по няколко големи проекта по предприсъединителните инструменти по Програма “ФАР”. Имаме приключили два проекта по Програма “ФАР” – 1999-2001, 2002, който тече в момента и други два, по които в момента работим. Мисля, че по-голяма яснота относно същността на предприсъединителните инструменти, приоритетите, целите, процедурните правила за координиране на изпълнението на Програма “ФАР” са в прерогативите на колегите от Министерството на финансите.
За мен лично един от най-важните въпроси е свързан със степента на усвояване на средствата по тези фондове и начинът, по който се оказва текущ мониторинг и последващ контрол върху инвестициите. Това е, което мога да кажа, като начало.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви много.
Аз самият съм си набелязал няколко въпроса, на които ще се радвам, ако мога да получа отговор и държа това, ако може да стане още днес. Ако не може на всички въпроси да се отговори още днес,то в близко време това да може да стане, защото имам известни притеснения, че не всичко в тази област е така, както трябва да бъде.
Първият ми въпрос, който отправям към Министерство на финансите е дали има неусвоени средства, отпускани по Програма “ФАР”? Ако има такива, кои са причините, за да не се усвоят?
След това, по какъв начин – това е въпрос, по който може би не само Министерство на финансите може да отговори, какви са методите и средствата за популяризиране на конкурсите за проекти, за да могат там да участват различни организации – неправителствени, които да могат да печелят тези конкурси?
Дали има някакъв приоритет по отношение на програмите за интеграция на ромите или те попадат в един по-общ кюп, ако мога така да се изразя, като малцинствена група и за тях няма отделни програми, или има и такива специални приоритетни програми за тях?
Най-важният въпрос за мен е: каква е ролята на Министерството на финансите в процеса на контрола на тези средства? Кога можем да получим една пълна справка за средствата, които се получават по такива програми, и начина, по който те се усвояват?
Това са моите въпроси засега. Вероятно и моите колеги ще имат въпроси.
Госпожо Динкова, имате думата.
ЖЕНЯ ДИНКОВА: Отделът, на който аз съм началник, към настоящия момент се занимава с управление на Програма “ФАР”.
Като такава ние сме структура, която подпомага националния координатор на помощта, който е министъра на финансите и се явява в момента национален координатор на помощта, получавана от България по Програма “ФАР”.
Всъщност по какъв начин ние сме свързани с проекти за ромите? Нашата дирекция осъществява преговорите с Европейската комисия за програмиране на средствата, отпускани на България по Програмата “ФАР”, което означава, че ние играем основна роля при програмирането и управлението на подаваните проекти. От наша компетенция е да допуснем дали някой проект отговаря на изискванията на правилата за Програмата “ФАР” и след това да го процедираме и да докажем неговата приоритетност пред Европейската комисия.
Може би няма да отговарям по ред на въпросите, а в реда на мисли досега бих искала да отговаря, че приоритет “Роми” има. Националната програма “ФАР” в момента изпълнява един многогодишен програмен документ, разработен от българското правителство и одобрен от Европейската комисия за периода 2004-2006 г., където считаме, че това е периода на приключване на предприсъединителните инструменти, предвид предстоящото приемане на България в Европейския съюз.
Има определени шест приоритета. Единият от тези приоритети е демокрация и социална интеграция. В този приоритет специално има фокус върху интегриране на ромите. Така че предоставянето на средства за интегриране на ромите винаги е бил приоритет за финансиране по Програма “ФАР” между България и Европейската комисия. От 2004-2006 г. той е включен и в документ като приоритет, но и статистиката, с която разполагаме, доказва, че такива проекти от 1999 г. са били финансирани по Програма “ФАР”. Така че такъв приоритет има.
Структурата на програмиране е отдолу нагоре. Има секторни координатори в съответните министерствата. Госпожа Мая Чолакова, като представител на дирекция “Етнически и демографски въпроси” също е номинирана като секторен координатор именно по този приоритет за Програма “ФАР”, тоест когато ние започваме да програмиране на национална програма за съответна година ние искаме съответни проектни предложения от секторните координатори. Така че такъв приоритет има.
Аз мога много подробно да разказвам как се програмира по Програма “ФАР”, но смятам, че това не е нужно.
Какви са методите за популяризиране на конкурсите? Да кажем, че вече има одобрен проект по “ФАР” и той е за ромите. Обикновено проектите са за т.нар. бенефициент, Националния съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси се изпълняват от т.нар. Агенция по “ФАР” и тя е централно звено за финансиране и договаряне в Министерството на финансите. Има и проекти, които са с други бенефициенти, които също са насочени към ромите с Изпълнителна агенция в Министерството на труда и социалната политика.
Тези изпълнителни агенции задължително по процедурите на ”ФАР” трябва да извършат информационна кампания за популяризиране на проекта. Когато този проект включва т.нар. грантова схема, в която могат общини, неправителствени организации и други институции да участват, се извършват информационни дни в цяла България. На тях експерти от съответната изпълнителна агенция обясняват точно какви са изискванията за кандидатстване, кой може да кандидатства, при какви условия, разработват се много подробни на български език насоки за кандидатстване, които се разясняват на тези информационни дни и също се публикуват на страниците на съответните изпълнителни агенции.
Така че това е основно изискване при популяризиране на проектите. Основно изискване е да се извършват задължително кампании.
Основно изискване също на Европейската комисия е, когато са постигнати резултати от етап на един проект, или самия проект приключи, също да има едно официално закриване на проекта, да се канят медии и да се покаже какви са резултатите.
По отношение на контрола, госпожа Добринка Михайлова е човекът, който би трябвало подробно да ви обясни как се извършва контролът.
Но аз искам да се спра на това, с което нашата дирекция се занимава. Това е мониторингът, наблюдението на изпълнението на проектите.
Два пъти в годината се провеждат т.нар. сесии на съвместни комитети за наблюдение. Тези съвместни комитети за наблюдение се съпредседателстват от съответен зам.-министър, като в случая всички проекти за ромите се наблюдават от Съвместен комитет за наблюдение и социално развитие, който се съпредседателства от една страна, от зам.-министър в Министерството на труда и социалната политика, и от друга страна, от отговорен служител в Делегацията на Европейската комисия. Членове на тези комитети, които следят стриктно за изпълнението на проектите, са представител на националния координатор на помощта – това е представителят на нашата дирекция, представител на националния ръководител на помощта, който е отговорен за финансовото изпълнение на проектите. Обикновено това е представителят на дирекция “Национален фонд “ФАР” и също директора на съответната изпълнителна агенция, която се занимава със сключването на договорите по проекта.
Задължително бенефициента по проекта трябва да изготви един мониторингов доклад в който много подробно се разкрива какво е извършено през този 6-месечен период, вкл. с финансови показатели, вкл. има ли закъснения, какви са причините, какви мерки са предприети по тях. Има специална таблица с предложения за мерки, които трябва да вземе секторния подкомитет на наблюдение. Аз мога да ви кажа и какви мерки могат да се взимат. И съответно – финансовото изпълнение.
Това е едната форма на контрол – наблюдението на проектите.
Същевременно от една година, освен тези срещи на високо ниво, се правят месечни срещи в състав на експертно ниво,в които участват бенефициентите и представителите на всички тези институции, които споменах, като членове на секторния подкомитет за наблюдение. Това означава, че всеки месец ние се събираме и за всеки проект, съответно за проекти за роми се казва съответно докъде се е стигнало, какви проблеми има, какво е направено, в какъв срок ще се извърши тази дейност, тръжни документи и всеки поема съответен ангажимент, който след това се пише в оперативни заключения и се следи изпълнението им.
Последна форма на наблюдение, която е най-висша форма на наблюдение на всички проекти по “ФАР” и в частност на проектите за ромите, е Съвместния комитет за наблюдение, заседаващ от една година два пъти годишно, където идват и представители на Европейската комисия. Това са екипът за България в Генерална дирекция “Разширяване” и представители на звеното за оценка. Там отново се докладват проектите, като се акцентира върху проблемите. Могат да се вземат вече конкретни и по-глобални решения дали проекта, ако е застрашен, може да бъде прекратен и средствата да бъдат прехвърлени към други проекти, или да се създадат нови проекти, или други мерки да се вземат. Ако проектът изостава, но е много нужен и има обективни причини за изоставането му, може да се поиска удължаване на срока за договаряне и за изпълнение. Могат също при промени в ситуацията да бъдат направени и промени в текста на проектния фиш, като някои дейности отпаднат, сложат се нови; ако има нови структури – се променят. Така че в общи линии това са корективните мерки.
Затова дали има неусвоени средства по “ФАР” за т.нар. ромски проекти, да, бих могла да дам думата на колегата от Национален фонд “ФАР”, тъй като те отговарят конкретно затова и могат конкретно да ви кажат.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Маринова, заповядайте, кажете по въпроса: има ли такива неусвоени средства и ако има, причините затова.
ДИЯНА МАРИНОВА: В проектите, които са приключили до този момент, това са финансови меморандуми 1998-2001 г., всички средства, които са отпуснати по тези програми, са договорени и са извършени съответните разплащания.
Спецификата на Програмата “ФАР” е такава, че във финансовите меморандуми са упоменати срокове в които могат да бъдат договорени средствата – обикновено за две години след подписване на меморандума, като в определени случаи могат да бъдат и повече, затова проектите от 2003 г., 2004, 2005 г. средствата, които са отпуснати по тях, още не са договорени до този момент. Така че за проектите, които приключили всички средства са били договорени и усвоени.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: А за тези, които са текущи?
ДИЯНА МАРИНОВА: Тези, които са текущи – един единствен проект, който е по 2002 г., който е договорен напълно, но не са извършени всичките плащания, защото изпълнението на Програмата още не е приключило, като изпълнение. Има срок на договаряне, срок на изпълнение и на извършване на съответните разплащания. Те са упоменати във финансовите меморандуми, следват се много стриктно. Затова в справката, която бяхме изпратили до Вас, Вие ни бяхте поискали, там бяхме посочили наистина, че няма договорени средства, но те не са недоговорени, защото са загубени, а просто защото срокът за договаряне още не е изтекъл.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това, което Вие изпратихте, беше прекалено обобщено. От тази справка трудно могат да се направят изводи. Аз имам тази справка, но тя не е достатъчно. Това налага ние да продължаваме да се интересуваме от всички тези въпроси.
Уважаеми колеги, имате думата да задавате въпроси към представителите от Министерски съвет и Министерския съвет. Имате думата!
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, проф. Герджиков.
Аз искам да попитам в контекста на това, което и досега беше дискутирано, от една страна степента на усвояване е много важна, важен е и контролът, но според мен, също е много важно каква е ефективността на усвоените средства? Защото по принцип и в публичното пространство и на много места се коментира, че проекти, които са отчетени и приключили без проблеми по отношение на финансово състояние, разплащания и т.н. не са довели до този резултат, който е очакван, и с които очаквания всички тези проекти са били включени в програмата.
Мисля, че и това е поводът да се поставят нещата в друга плоскост, за което сподели и проф. Герджиков в началото, да попаднат тези информации в Комисията по корупция. За някои, аз идвам като представител на местната власт, до момента имаме и сведения по места, че в много от проектите участваха специално формирани ромски – това е тривиално наложило се име, фондации, сдружения, предимно с участие на хора от ромски произход, но резултатите от тази дейност не касаят общността, като цяло и тя не е повлияна от това, че тези средства за разходвани за подобни цели.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Любчева.
ЖЕНЯ ДИНКОВА: Разплащанията на проектите по “ФАР” се правят след като се докаже, че са постигнати резултатите по проекта, което се прави на базата на тези доклади, на базата на отчетите на консултантите по проектите и всичко това се контролира от Делегацията на Европейската комисия. Напълно е възможно реалния резултат или очаквания огромен ефект да не е постигнат, но на базата на това, което е отчетено, ако се прецени, че е постигнат резултатът, тогава се одобряват плащанията. Може би въпросът Ви дали общо са достатъчно ефективни проектите, трябва да е към дирекцията на госпожа Мая Чолакова, защото ние сме страната, която отговаря на формата и за спазването на процедурите. Откъм съдържанието на проектите и постигането на реалния ефект и устойчивост на проекта, което също е фактор, ние искаме наистина да има голям ефект от нашите проекти, може би трябва да се произнесе институцията-бенефициент, или те не са и краен бенефициент, но институцията, която упражнява и извършва тези неща и целта е да бъде постигнат резултатът, който е желала, като е създала този проект.
МАЯ ЧОЛАКОВА: Искам да ви кажа, че това е един основен въпрос, който занимава и нас – ефективността на вложените средства.
Относно това на кого са били възложени проекти, искам да ви уверя, че всичко това е станало в рамките на съответните правила и не може да се търси тук незаконосъбразност. Няма да навлизам в подробности затова кои са фондациите, дали са били специално създадени.
Един от основните проблеми, който ние идентифицирахме, след приключилите проекти по “ФАР” е този, че е инвестирано в дейности, които не могат да бъдат мултиплицирани после на национално ниво по простата причина, защото срещат трудности от различно естество. Ще бъда съвсем конкретна: обучение на помощник-учители. Ефективността на тези помощник-учители се оказва в последствие недостатъчна, ползата от тях не е достатъчна. Ангажиментите на общината, на директорите, фактът, че в един момент се опира до местното самоуправление, тоест тук е късането на връзката и вероятно възможността да се търсят варианти за осигуряване на устойчивост на мерките, които се прилагат по предприсъединителните инструменти и на инвестициите, които се правят. Така че това е един от проблемите.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Общността като че ли не получава и развитие и ефект от участниците в проекта. Може би те са безкрайно силно концентрирани в малки групи, а все пак един такъв проект би трябвало, ако има устойчивост той да се разпространи и да продължава общността да движи такъв вид дейност.
МАЯ ЧОЛАКОВА: Относно ефекта върху общността, естествено ние целим възможно най-голям ефект, но от друга страна пък не е възможно да се постигне само в рамките на помощта, която пристига по “Ф АР”, защото това изисква и ангажимент на държавата. Това изисква и осигуряването на тази устойчивост, за която говорим, в последствие. Това от своя страна е индикация и за европейските институции доколко се инвестира в едно или друго направление.
В този смисъл, има постигнат ефект. Той разбира се не е максимален, но целта е да оптимизираме насочването на мерките и начина, по който ние да осигурим устойчивост по-нататък на тези инвестиции.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Понеже споменахте, ние всичко това го знаем, че не всички средства са по линия на “ФАР” при мен има една справка за безвъзмездна помощ – предоставяне на Министерския съвет на Република България от Световната банка за интегриране на етническите малцинства.
Не знам кой ги следи, но това са средства, предоставени на Министерски съвет. От тази справка, която е доста голяма, ми правят впечатление, тук са изредени много проекти – една част от тях наречени “Пилотни проекти за медии на етническите малцинства” и гледам тук: “Конкурс за представяне на теми и проблеми, свързани с ромското малцинство чрез печатна медия, в. “Дромен дар”, който струва 24 410 хил.щ.д.”, за да може този конкурс да се проведе; “Конкурс за предоставяне на теми и проблеми, свързани с ромското малцинство чрез радио”, това е друг конкурс чрез радио “Център за независима журналистика – Инфорадио”, 11 900 щ.д.”; “Конкурс за предоставяне на теми и проблеми, свързани с турското малцинство чрез печатна медия, в. “Сега”, 13 200 щ.д”.; “Конкурс за предоставяне на теми и проблеми” и така – конкурси след конкурси, всички между десет и двайсет хиляди щ.д.
Какъв е ефектът? Кое е полезното действие на всички тези толкова много конкурси на теми и проблеми, свързани с малцинствата, за които се харчат толкова десетки-стотици хиляди долари. Тук само безвъзмездна помощ от Световната банка са изхарчени за подобни неща 483 280 щ.д. Това е половин милион щатски долари са изхарчени за подобни неща. Какъв е ефектът от това? И това е една малка част от парите, които постъпват за интеграция на малцинствата, и в частност за ромите, защото там сме се концентрирали. Това е въпрос, който мен ме тревожи напоследък, и не само мен, разбира се. Затова ние търсим отговор на всички тези въпроси.
Господин Митев, имате думата.
ТРИФОН МИТЕВ: Кой определя темите? Как се определят темите – конкурс, някаква възпитателна дейност или строителство? Кой приема и кой утвърждава темите, за да може после да се задвижат?
Вторият ми въпрос е една съпоставка от ваша страна евентуално за проектите или средствата, които са дадени и за други малцинства, или нещата предимно се съсредоточават в ромското население? Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще задам една серия от простодушни въпроси на човек, който няма опит с тази проблематика, но слушайки започва някак да се тревожи повече от отговорите, бих казал, отколкото от въпросите.
Сумите са някак фантастични. В една кризисна група, каквато е ромската. Толкова пари потъват буквално като вода в пясък. Въпросът е поставен пред една комисия на парламента. Това само по себе си ангажира и аз накрая ще задам по-общия въпрос: какво ще направим ние като комисия, след като веднъж сме си задали този въпрос и при положение, че не сме получили никакъв отговор, защото аз имам убеждение, че ние няма да получим днес абсолютно никакъв отговор, и то не по нежелание, а просто по непригодност да бъдат дадени по една или друга причина.
Аз питам сега: кой усвоява тези пари, кой управлява проектите, така да се каже компетентно, че да ги усвои от Европейската комисия и от Програмата “ФАР”? И си отговарям така: това са свръх специализирани представители, евентуално, на ромската общност, които монополизират тази проектна дейност. Взимат тези пари и успяват да удовлетворят критериите за ефективност, за която пиша госпожа Любчева много уместно. И всичко потъва без всякаква реална ефективност за ромската общност.
След това питам следното: ако има изискване за популяризиране на проектите сред тази общност, има ли практика, изискване за обучение на групи, които представители на тази общност, които могат да кандидатстват за проекти след такова обучение? Има ли практика на компетентна супервизия на процеса на опитващите да усвояват средства? Това ми се струва важен въпрос.
Има ли включена в тази обща процедура на проектно усвояване и система за обучение на обучители, които биха могли да преподават знание по усвояване на проекти от роми на роми, така да се каже. След това ще задам по-общия въпрос: съществува ли инстанция в рамките на този процес на усвояване на проекти, която е реално и съсредоточено ангажирана да проследи наистина дали тези пари не се крадат по правилата, ще кажа съвършено грубо? Защото най-тънката форма на корумпирано усвояване е това да стане по правилата и процедурите. Ако следите формално този процес съществува риск да подпомогнете, така да се каже, тъкмо тази форма на корумпирано усвояване. Аз се безпокоя, че това може би е реалността.
Накрая бих попитал, ако ми бъде разрешено от проф. Герджиков, какво правим ние като комисия оттук нататък, защото въпросът е тревожен?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов. Аз също както усещате вероятно съм разтревожен от всичко това и то ми даде повод за да включа тази точка в дневния ред, да ви предложа на вас разбира се за включване. Искам да ви кажа, че това е само първата проява, само началото, старта на една серия, която струва ми се, че сме длъжни да предприемем и като заседание и като търсене на отговори на всички тези въпроси и аз след това в т. Разни след това ще ви предложа в проекта за работата на комисията за лятната сесия да има точка, която да бъде среща с министър Емел Етем, която е председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси. Там темата ще бъде “Политиката на българското правителство за подобряване положението на ромското население в България, изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество и на Националния план за действие по десетилетието на ромското включване”. Така че ние няма да приключим с това, което правим днес. Днес поставяме едно начало.
Аз много бих се радвал, ако поканените представители от Министерски съвет и Министерство на финансите могат да хвърлят някаква допълнителна светлина върху тези въпроси, които сега се поставиха от господин Митев и господин Михайлов. Защото ние търсим истината, защото искаме максимално да разберем какво става и как става и дали всичко става както трябва, защото опасението, че не всичко става, както трябва е много сериозно и не само в мен, а както става ясно и в другите колеги.
Заповядайте, господин Шабанов.
ФИКРЕТ ШАБАНОВ: Уважаеми колеги, с риск да бъде погрешно разбран – народен представител съм от 16. Многомандатен избирателен район – Пловдив, градът, който е добре поставен в лицето на определени фондации се възползва. Има прекалено много фондации от гр. Пловдив, който са доста активни в усвояването на тези средства или такива средства.
Този процес аз го наблюдавам вече близо 10-12 години и да ви кажа откровено, когато си задаваме въпроса за т.нар. краен ефект, крайният ефект е подобряването на жизнения стандарт на председателя на фондацията “Х” или “У”. Заповядайте в Пловдив, можем да направим там една комисия, ще ги обиколим за един ден и сами ще се убедите в края на краищата за какво става въпрос. Дори бих казал, че интересът е основно провокиран при учредяването на самата фондация. Защото една-две по-информирани фамилии решават да се възползват от тези възможности и регистрират фондации. Най-красноречив пример за гр. Пловдив е по отношение на т.нар. фондация “Рома” на господин Антон Карагьозов. Господинът вече има 3-4 кооперации на по 4-5 етажа. Дори миналата година нямам идея по коя програма по спечелен проект от негова страна са предоставени 2 микробуса и един пикап за извозване на деца-ученици от кварталите със смесено население в по-централни училища. Има една общинска програма в това отношение. Идеята е да пречупим тази наложена сегрегация. Не знам доколко този господин вози ученици с тези микробуси, но всеки петък, събота, неделя сигурно прави 20-30 курса до с. Баня или Хисаря и извозва хора на бани.
За да не бъда отегчителен, това което ми хрумва на този етап, така или иначе, такива средства ще постъпват и в бъдеще. Много по-добър защитен механизъм би бил усвояването на тези средства най-вече по линия на местното самоуправление.
Страшно съм резервиран по отношение на т.нар. неправителствен сектор.
Ако това не се пречупи по някакъв начин, ето дори естеството на моя избирателен район предполага да имам един по-жив контакт с почти повечето от председателите на тези фондации, дори миналата година, когато се проведе тази прословута декада основният въпрос от тяхна страна е: колко пари ще постъпят и по какъв начин ще се предоставят. Но за неправителствения сектор, бъдете сигурни, основно тези пари отиват за лично облагодетелстване на председателите на тези фондации, колеги. Това е горчивият ефект. Не затова, защото потъват тези сериозни средства в проблемите на тези хора и с риска да бъда обвинен няма да спестя и нещо подобно – имам усещането, че по веригата, ако инициативата по кандидатстването започва, фондация “Х” или “У” тя намира толериране, дори лобиране в съответни институции тук, в София, които организират или провеждат подобно нещо.
Молбата ми е ние в качеството на Комисия по правата на човека и вероизповеданията да се опитаме да потърсим по-сериозен контакт със съответните звена в Министерския съвет, ресорните министерства, които имат отношение по тази тема и настина да се потърси една друга формула. Това е общото мнение по регионите по усвояването на тези средства, колеги. За съжаление е така. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Сотиров, имате думата.
ИВАН СОТИРОВ: Ще продължа това, което се каза от колегите, защото горе-долу всички, които имаме някакъв поглед върху тези неща, сме наясно къде е основния проблем.
Аз дори бих разширил нещата от това, което каза преждеговорившия. Моето убеждение е, че дори оттам, откъдето се отпускат парите – от Европа, също няма воля за ефективен контрол за какво се изразходват средствата. И там също има известна степен на формализъм и на отчитане на дейност и усвояване на средства. Понеже ние сме най-потърпевши като държава, която иска да реши този въпрос и е много важно да бъде решен въпросът за интеграция на ромите, като говорим за ефективност, аз не се съмнявам, колеги, че чисто юридически, че Комисията по корупцията надали ще установи нещо, че средствата се усвояват съвсем законосъобразно, че всичко по цялата линия е регулирано много добре. Ако ние искаме да видим ефекта, а не да се занимаваме да гледаме папки, проекти – един курс дали е направен да се ходи до Баните или да се извозват роми, предполагам, че по документи всичко е оформено, както трябва и няма защо да се занимаваме с тези неща. Въпросът е да се определят такива правила на играта и да има такава процедура, по която да се контролира процеса, която ни дава най-важното в цялата картина. Примерно, отпуснати са 100 млн. евро по проекти за интеграция на ромите и накрая дали в правителството в съответните отдели, дали има някъде информацията – нещо, до което ние да се докоснем и да видим, срещу тези средства накрая какво се получава като краен ефект. Само ако ние можем да видим крайния ефект, като резултат, отнесен към парите, които са отпуснати, какъв е оттам нататък ние вече ще разберем по цялата тази магистрала какъв е процентът на това, което изтича на съответните нива, кое къде се разпределя. Това би ни дало на нас картината. Примерно да видим има ли някъде – не знам дали има някъде систематизирана информация на едно място и примерно на следващото заседание на комисията ние да получим, и да видим: тази година са отпуснати еди колко си средства по различните направления за интеграция на ромите и накрая на дивим ефекта: колко деца са интегрирани, колко специалиста са обучени, работни места, жилища и т.н. Просто да видим като ефект и тогава ще добием картината дали 10 % от тези средства са отишли по предназначение, дали са 20, 30 % и какво е останало и доколко е ефективна тази система.
За мен открай време е било важно да се види и да се обсъди възможността действително за публичност на тази информация и за един сериозен обществен контрол, включително и чрез институционализиране на някаква форма чрез парламента, ако има контрол и се следят тези две неща какво влиза и какво накрая има като ефект и ние, а и всеки гражданин, защо не и обществени организации да могат да контролират накрая какво се получава като ефект, защото нека да не се лъжем ромите са една много удобна общност, защото каквито и проекти да се обявяват за тях, те надали имат представа какво се отчита, че е отишло при тях като някаква подкрепа. Те затова са толкова атрактивни и има голямо желание,вкл. и от Европа, да се отпускат средства за интегриране на ромите.
За мен това е механизмът: да има динамичен ефективен контрол и да бъде ангажиран и парламентът и обществените организации, но не тези, които усвояват средствата, а тези, които се вълнуват от проблемите, да контролират накрая ефекта и ние като отидем да видим: създадено училище, интегрирани са роми, обучени са еди колко преподаватели от тях, социализирани са по един или друг начин. Това е според мен пътят, а не да се занимаваме със следователска дейност, което мисля, че не е наша работа. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Сотиров.
Господин Митев, имате думата.
ТРИФОН МИТЕВ: Като последствие от думите на господин Сотиров искам да запитам, когато се определят темите и задачите на самите програми, принципите затова, работни места, образование, или са само онези неща, които в значителна степен минават като атракция.
Съгласен съм с това, че доста нови костюми се появяват след приключването на всеки проект и една група се отдалечават от квартала в който живеят и се приближават към центъра. Но с това не омаловажавам усилията на всичко това, което се прави. Смятам, че този въпрос към госпожа Етем и изобщо в правителството, трябва да се обсъжда, защото тук госпожите си вършат съвестно работата, но принципите трябва да се залагат по друг начин. Може би самите преговори със спонсорите също в това отношение. Искаме да правим интеграция, или не? Защото резултатът от тези програми в някаква степен са и дезинтеграция. Не всички деца могат да се возят в автобусите и да отидат до училище, но вечер се връщат в същия район, където са другите, които не могат да се возят с автобусите. И нещата стават малко по-различни. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Митев.
Господин Крикорян, заповядайте.
РУПЕН КРИКОРЯН: Благодаря ви, господин председател.
Аз се присъединявам към преждеговорившите колеги и ми се струва, че е време да се изясни този въпрос, защото той се коментира от обществото. Аз искам да задам един въпрос: все пак в Рамковата конвенция се говори за интегриране на етническите групи и малцинства и този въпрос е както по вертикала, така и по хоризонтала. Сумите, които чувам сега, са доста големи. Аз имам някакво наблюдение върху една етническа група. Има ли някакъв принцип на разпределение на тези средства? Тези суми, които се дават от Световната банка трябва да работят в тази посока. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата.
МАРГАРИТА ЦАНОВА: Искам да кажа, че това до каква степен и дали има ефективност зависи в каква сфера се работи. Например ние изпълняваме проект в областта на урбанизацията – подобряване на жилищни условия и правим цяла инфраструктура в гр. Лом. Тоест, там е видно, че има ефект. В областта на здравеопазването закупихме оборудване за 12 джи пи практики в ромските квартали но в крайна сметка се оказа, че много от ромите не си плащат здравните осигуровки и не могат да се ползват от услугите на тези кабинети. В областта на образованието бяха обучени 300 учители. Бяха обучени и помощници на учителите, за които госпожа Чолакова Спомена, но в крайна сметка се оказа, че те не могат да бъдат назначени, защото общините нямат средства. Някъде е по-трудно, по-видно, някъде – не е.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Ахмед Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, искам само да ви кажа някои мои спомени от миналия мандат. С госпожа Кулева от НДСВ бяхме на един семинар по проблемите на ромите на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа. Ние като български депутати и граждани искам да хвърля една топка на терена и да разсъждаваме по въпроса. Европейците казват: оправяйте се с тях! Аз съм представител на малцинства. Не искам да обиждам никого. Казват: Ние ви даваме пари, оправяйте се, не ги искаме в Европа.
Наше задължение е това, което ни дават, да го оползотворим както трябва. Защото щем не щем ние сме родени на тази Земя, заедно с всички граждани на България – няма значение дали са от малцинствата, или от малцинството. Ние сме задължени при тази ситуация да се оправяме. Това, което каза моят колега от Пловдив, ми направи впечатление.
Аз съм избран в този мандат от Пловдив и гледам махали, но вътре в махалата един хубав дворец, българите в Кърджилийско го нямат това. И това прави впечатление на много хора. Вижда се, че там този човек или е много работлив, ходил е по странство, или със злато се занимава, или е шеф на фондация. От тази гледна точка ние, като граждани на България, които желаем този процес да стане по-бързо, защото не стане ли този процес и продължава ли изолирането на това малцинство, изолирането на най-бедните от това малцинство, ще дойде ден – дано да не се случи, ще стане не добре за България. Защото се получава една категория от хора, които утре-вдругиден ще искат малко по-спонтанно някакви други права. Затова ние сме задължени това, което ни се дава, да го изразходваме. Далеч съм от мисълта,тук са дошли представителите на Министерски съвет и Министерство на финансите. Това са хората от изпълнителната власт.
Ние може би трябва да имаме държавна политика по този проблем, а политиката на Европа ни е ясна: там са, при вас са, оправяйте се! А ние, когато разпределяме парите, трябва да даваме на тези хора пари или за дейности, които след това ще създадат поне малко работни места на тези хора, поне ще дадат образование на техните деца. Друга алтернатива ние нямаме!
Всички тези въпроси, които миналия път с тревога ги казах, ги коментираме и в парламентарната група.
Може би, аз още веднъж повтарям, господин председател, това е привлекателно като предложение, аз не знам какво ще ни посъветват представителите на отделните ведомства дали правят обмяна на опит с други страни – как този проблем е бил решен там, дали малцинствата от тези страни са по-склонни да бъдат интегрирани, а нашите не са.
Тази тема ще бъде, ако не днес, ако не след пет години, пак ще бъде на дневен ред, защото една част от нашето общество – няма значение българи или турци, арменци, евреи - напредват, а една част – много изостава. Това ще се отрази на нашето развитие. Това е проблемът.
Вие като проверявате какво е направила фондацията, която е взела парите, по документи всичко е точно сигурно. Но ефект няма никакъв. И вие самите го осъзнавате. Предполагам, че го осъзнавате. Не можем да ви обвиним, аз далеч съм от мисълта, че има някаква верига и т.н.
Но трябва да ни бъде това като задължение, защото разберете – аз съм турчин, в нашия край, аз съм от Кърджали, и турците започнаха да реагират. Казват: храните ги, ние сеем тютюн – бъхтим се, изкупувате тютюна на нищожни цени,а на тях всеки месец им давате заплати. И хората са прави! Докога ще продължи това – казват. Има проблем вече. Да не говорим за известна част от българите от обществото, което вече в някои региони, в които стават убийства, изнасилвания и т.н. и вече са така настръхнали, че ще има сблъсък и даже някъде има сблъсък.
От тази гледна точка е моята загриженост. Не знам дали бях обективен.
Ние като комисия, господин председател, още веднъж повтарям моето предложение – трябва да поискаме от Министерство на външните работи, да видим в кои страни как е решен въпроса, къде има напредък, да отидем на среща с тези комисии, да ги поканим тук в Комисията по правата на човека и вероизповеданията, да видим как ще се реши този въпрос. Защото аз бях на посещение в Полша. Наш посланик беше тогава Йорданов – бившия председател на парламента. В разговор от нашите дипломати разбрах, че в Полша проблем няма, защото тези хора, това малцинство са образовани, интегрирали са се. Може би като състав са много малко от това малцинство, но ние трябва да решим този въпрос. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря.
Някои от тези неща ми се струват особено ценни като предложения.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Господин председател, колеги, дами и господа! Много кратко съображение, което е по-скоро желание да се разсъждава в посока, в която съм убеден, че усилията могат да бъдат много по-ефективни, и то ако се съчетаят с усилията на местната власт на общините.
За мен интеграцията на всички български граждани, независимо от техния етнически произход и самосъзнание, не може да съществува без образование. Лично за мен е много важно оттук нататък с усилията на българската държава, държавните органи и институции в целия този сложен процес, в който има много страни, да успеем да насочим средствата, вкл. и за интеграцията на децата от ромски произход към образованието. Тъй като те са на възраст, когато обхванати в предучилищното обучение и образование – детски градини, подготвителни класове и училищата, които са общински, е много важно как ние, тоест вие да поставите условията, когато се кандидатства тези неправителствени организации да го правят заедно с участието на общините. Защото държавната политика в областта на образованието е задача на МОН, но тя в практическата си реализация среща проблемите и трудностите и ги решава именно на местно ниво, в населеното място, в общината. И ако там този финансов ресурс целенасочено успее да се реализира, успехът според мен ще бъде много сериозен.
И аз мисля, господин председател, че в тази посока, ако ние като комисия нещо можем да направим, то е да речем в предстоящото обсъждане и в Комисията по образованието и науката за стратегията и развитието на средното образование този въпрос да бъде един от важните, които да намерят своето решение. Това са моите съображения. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви и аз. Този въпрос според мен е възлов.
Има ли други колеги, които да се изкажат?
Госпожо Любчева, имате думата.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Аз се извинявам, че още веднъж взимам думата, но смятам, че трябва да се пипне малко на по-различно място, защото колегите, ако днес ни обясняват какво и как се случва, получават освен парите, а и условията, според мен, от европейските ни партньори и там ясно е казано, че тези средства трябва да отиват в неправителствени организации.
МАЯ ЧОЛАКОВА: Не само.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Не само, но в по-голямата си част от тези, които ние познаваме.
Това трябва да се поставя наистина в преговорния процес бенефициент и на средства да бъдат местните власти, тоест да не бъдат само един формален партньор и да бъдат задължени да съфинансират, защото и това се получава понякога, или пък да прилагат резултатите от тези проекти в училища и т.н. Аз знам за такива проекти. Няколко пъти аз лично съм поставяла въпроси. Ако голяма част от тези средства бяха така насочени, че да се оползотворяват чрез училищата много от децата от ромски произход можеха да бъдат обхванати и да не бъде допуснато те да бъдат отпаднали след това. Така мисля, че в крайна сметка, не чрез стратегията за средното образование, защото това е друг проблем – той не касае точно този момент, въпреки това това са извън бюджетни средства, които могат да се насочат именно чрез, а по този начин и контролът към тези фондации и тяхната дейност би бил много по-голям и ефективен. В противен случай ние наистина изпускаме много от нещата от погледа си.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Славов, заповядайте.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: И аз се извинявам, че втори път взимам думата, но тъй като проблемът се разшири, а в първото си изказване не исках да излизам от конкретния казус, но това, което за нас е проблем, ние наистина трябва да се запознаем и с опита в други европейски държави, които са по-напред.
Ние никога не сме имали политика и дългосрочна стратегия – правителствена, и тя дори трябва да бъде свързана с политиката на едно или друго правителство, за интеграция на малцинствата и по-специално на ромите.
Действително нещата трябва да бъдат в комплекс - ангажименти на държавата, общините и неправителствените организации. Всичко това да е в един комплекс.
Въпросът с образованието е само един аспект на решаването на този проблем. Защото няма как да вкарате децата от ромски семейства да учат, докато те са в гета и докато родителите им са без работа и без поминък и те още от деца ги карат да просят и ги използват за други цели и за проституция и т.н.
Това е свързано с много неща. Първо, разбиване на тези общности, които като цяло дърпат назад ромите. Защото аз по друга линия, като кмет, съм работил и знам, че там където те имат поминък многодетни семейства, те самите излизат от тази общност. Вярно, че не се чувстват комфортно дори в собствената си общност, защото изглеждат по-различни,но те самите без някой да ги кара, техните деца учат и следват в университети някои. И това за мен е било някакво удовлетворение. Това е пътят да се реши проблема в комплекс. Но без разбиването на гетата, без даване на поминък на тези хора и интегрирането и на родителите им, никога не можем да изкараме децата от тези общности. Но това е свързано с държавна политика в комплекс с общините. Защото какъв смисъл има да квалифицираш един преподавател, ако няма волята и програмата между държавата и общините на този човек след това да му се осигури работа, за да може да се развива и да има резултат от това. Иначе тяхното впечатление, че те така или иначе, защото основното мислене от ромите е, че те така или иначе са обречени, независимо дали са учени или не, да бъдат аутсайдери в обществото и винаги ще ги гледат като втора категория хора. Това също трябва да бъде развито като мислене и е свързано с дългосрочна стратегия, каквато България никога не е имала. Тук се каза за проблем от 15 години, но този проблем не е от 15 години. Можем да видим в Унгария, Русия – това е било дългосрочна политика и за десетилетия наред нещата са много по-различни.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Сотиров.
Следващата среща ще бъде с госпожа Емел Етем. Това е много подходящо да се постави като насока на една държавна политика.
Госпожо Чолакова, заповядайте.
МАЯ ЧОЛАКОВА: Благодаря.
Няма да правя опит сега да отговарям на конкретни въпроси, но започвам от последното.
България има приети два документи, които съдържат елементи на цялостна държавна стратегия по тези въпроси. Това е Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, приета през 1999 г. и това е Националния план за действие по инициативата “Десетилетие на ромското включване”, който е приет с решение на Министерския съвет миналата година. Другата седмица предстои отбелязване на една година от учредяването на инициативата в България. Беше заявен правителствен ангажимент. Беше изявена волята на държавата да работи за социалното приобщаване на ромите и за изкореняване на бедността сред ромите в съответствие с целите на хилядолетието.
Тези два стратегически документа съдържат това, което казахте. Те съдържат и разпределение на отговорности, и разпределение на финансови източници – отговорности между общини и държава и т.н. Това практически съществува. Въпросът е какво съдържание впоследствие добива и по какъв начин се обезпечава ресурсно този национален план за действие, защото съм провокирана да кажа няколко неща.
Националният съвет координира усилията. Националният съвет и Дирекцията по етнически и демографски въпроси координират и контролират изпълнението именно на тези два документа чрез съответните министерства и областните съвети за сътрудничество по етнически и демографски въпроси.
Няма да ви казвам какви суми са поискани за дейности за интеграция на ромите и какви суми са отпуснати от бюджета. Само ще спомена, че бюджетът на Националния съвет за подкрепа на културни проекти за осъществяване на държавната политика по отношение интеграцията на малцинствата като цяло възлиза на 170 хиляди лева за една година, уважаеми дами и господа! Провокирана съм. Извинявам се! Ние сме осъзнали проблема много отдавна и сме положили усилия и продължаваме да полагаме усилия, но Десетилетието на ромското включване не е инициатива, която има бюджет, който идва отвън. Това е ангажимент на правителството. Бюджетът се формира от бюджета на съответните министерства. Какви суми се залагат в бюджетите на съответните министерства, проектите по програмата по “ФАР” могат да ни подпомогнат, но няма да ни решат въпроса. И тяхната функция не е такава. Затова още от самото начало започнах с това, че когато ние успеем да осигурим нашия ангажимент, когато ние успеем да осигурим устойчивост на тези мерки, тогава можем да говорим и за траен ефект. Благодаря ви.
Искам да спомена още нещо непременно. По отношение на фондациите, дирекцията има такава база данни. Създава се база данни чрез която ще се опитаме да мониторираме дейността и в частния сектор, включително. Понастоящем координираме проектите на неправителствени организации, които са в сферата на антидискриминацията, но това е в процес на изработване. Дирекцията е създадена едва преди половин година, но това е в сферата на нейната дейност. Това, за което Вие говорите, ще бъде направено и аз се надявам на следващата среща да можем да ви предоставим и такава база данни.
Има много десегрегационни проекти, които се извършват от неправителствени организации в различни общини. Вие говорите точно за тези десегрегационни проекти в Пловдив и т.н. случаи, но те получават пари от други донори. Те получават пари от Отворено общество, от различни правителства, посолства и т.н., но политиката по отношение на образователната интеграция е насочена именно към десегрегация на ромски училища и получаване на качествено обучение в интегрирани училища и в средищни училища, които обединяват няколко по-малки населени места. Това е посоката. Това е образователната политика по отношение на интеграцията.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, госпожо Чолакова.
Господин Чернев, имате думата.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Аз макар, че дойдох в един по-късен момент на дискусията, но бих искал да изкажа някои свои съображения, които естествено не са задължаващи за тук стоящите, но докато слушах говорещите у мен възникна един основателен за мен въпрос: защо тук не говорим за интеграцията и десегрегацията и социалното включване на нуждаещите се фотографи, на бедстващите детски учителки, на малоимотните пенсионери с по 32 лв. земеделска пенсия.
Изказвам свое мнение тук. Какво прави един етнос по-специален от друг? Говорейки тук за тези програми, особено настоятелното изискване държавния бюджет да осигурява някои привилигироващи, някои сегрегиращи мероприятия на обществото, аз имам чувството, че ние се намираме на някаква друга географска ширина, почитаеми колеги. Чувствам се в Южна Африка след апартейд. Слава Богу, ние в България нямахме апартейд. Тук има представители на доста поколения преди мен и не вярвам някой да е правил в България “партейд”. Ако е имало такова нещо то не се е отнасяло към ромското малцинство,а може би към някое друго малцинство, но това е друга тема. Аз застъпвам тук тезата с риск да навлека ужасните проклятия и обвинения в какво ли не, но застъпвам тезата,че нашата държава не е длъжна да се хвърля в един мощен плонж за да накара едни граждани на републиката да станат повече граждани, ако мога така да се изразя.
Аз считам, че в България за всеки гражданин съществува една купчина права и една купчина задължения и един индивид първо сам за себе си решава дали да се интегрира в социума, или да не го прави – екзистенциално сам за себе си. А след това възникват разни групови права, ако въобще имаме възможност да говорим за групови права и пази Боже и привилегии.
С оглед на това считам, че е редно да се подпомагат всички малоимотни, всички неравностойно поставени граждани на страната – тези неща са редни, те са благородни, те дори са част от обществения договор на държавата със социума, с обществото. Но все пак излагайки своя политическа, нравствена и човешка позиция считам, че не трябва да има права вън от личните, позоваващи се на раса, пол, религия, произход и пр. Считам, че коректно цитирам нашата Конституция. Само този щрих исках да дам. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, господин Чернев.
Само като една малка реплика – все пак Европа отпуска пари на България, за да реши един проблем с интеграцията на ромите и не само на ромите, но той е в центъра. Ние тези пари трябва така да ги оползотворим, че да има полза. За съжаление от това, което се прави, ползата е изключително малка. Коефициентът на полезно действие – минимален. Това е огромният проблем!
Другият проблем, който Вие поставяте, ние не може да се занимаваме с него. Благодаря ви.
Уважаеми колеги, надявам се, че няма у вас други въпроси, които да се пораждат, защото сега ние не приключваме с този проблем. Ние го поставяме, той ще бъде на нашето внимание с месеци напред. Дали ще успеем нещичко да направим, надявам се, защото имаме волята затова.
Искам да благодаря на нашите гости, да се извиня, че ви предоставихме едни условия, не особено комфортни, защото тук в залата е студено.
Позволете ми сега да преминем към следващата

ВТОРА ТОЧКА:
Доклад на народния представител Маруся Любчева за участието й в Първия регионален интерпарламентарен форум по равните възможности на жените и мъжете в Загреб, проведен по линия на Пакта за стабилност.
Ще помоля народния представител Маруся Любчева да представи накратко доклада.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Уважаеми колеги, аз няма да бъда много обстоятелствена. Само ще кажа няколко акцента, тъй като моят доклад до председателя на Народното събрание и до проф. Герджиков е изпратен във връзка точно с отчета на моята командировка, но искам да обърна внимание на това, че българският парламент още от миналия мандат е участник в един проект на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа по джендър политика. Именно във връзка с това участие Пактът за стабилност е определил и известни задължения, които са и финансирани от него към нашия парламент. От това произтичат някои задачи.
Аз бях участник в един от форумите, посветен на джендър политиките през месец октомври м.г., който се проведе в Загреб. Там се намира офиса на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа по проекта “Stability pact – gender task force”, който продължава от миналата година, продължава и сега. Именно защото продължава и през 2006 г. аз считам, че е много важна нашата парламентарна Комисия по правата на човека и вероизповеданията да има отношение, тъй като считам, че равнопоставеността между половете е точно насочена към дейността на нашата комисия. С такова впечатление останах от участието си.
Аз тогава се запознах с този проект и с тези задължения на българския парламент, които са поети. Във всички парламенти, които участваха в този Първи регионален интерпарламентарен форум за равнопоставеност, всички тези проблеми се решават именно от комисиите по правата на човека. В голяма част от парламентите са сформирани и работят и функционират много успешно – това най вече се прави в момента в Румъния, специализирани парламентарни комисии по равнопоставеността, което се адмирира от Европейската комисия.
Също и вие останахте с подобно впечатление, когато направихме събиране на нашата комисия по повод на посещението на Делегацията на Европейската комисия по равнопоставеността, те попитаха има ли тук комисия, или няма, и изразиха надежда,че у нас ще се работи по този проект и по този проблем.
Във всички източноевропейски страни работата по равнопоставеността се свежда до създаването на законодателство. В много от страните има вече изработени закони, които са свързани с това. В някои страни се работи в момента по създаването на това законодателство.
Аз не омаловажавам всичко това, което е направено в България и българския парламент по проблемите на равнопоставеността. Има свършени доста неща. Аз ще оставя този материал, който съм подготвила, на вниманието на комисията, за да се запознаете по-подробно, ако за някой това представлява интерес. Опитала съм се някои от нещата, които бяха изнесени там, да ги преведа и да има информираност тук по този проблем, но моето предложение към проф. Герджиков завършваше с това да бъде създадена към парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията една работна група или подкомисия по равнопоставеността. Аз съм го формулирала малко по-различно – по правата на жените и джендър политиката, но може би това трябва да бъде отнесено към проблемите на равнопоставеността.
Искам още да ви информирам, че в парламента вече е създадена, съвместно с Министерството на труда и социалната политика, една работа група, която ще се занимава с този проблем, но мисля, че тук тази наша Комисия по правата на човека и вероизповеданията би трябвало да има сериозен и най-обстоен поглед по тези проблеми и в рамките на това се опитах да информирам, защото смятам, че това е една важна дейност, която трябва да се осъществява, без разбира се да фетишизираме нито правата на жените, нито на която и да било група,но така или иначе проблемите на равнопоставеността стоят на вниманието на всички граждански групи в обществото ни и смятам, че това е важно. Тъй като в някои сфери се засягат правата на жените по отношение на дискриминация и т.н. – това може би има един акцент, но това е само един акцент към всички останали проблеми, които пораждат тези задачи, които трябва да осъществяваме в рамките на реализиране на равнопоставеност на гражданите и защита на правата им.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Любчева.
Искам да помоля членовете на комисията да вземат отношение по това предложение за създаването на работна група или подкомисия по правата на жените или равнопоставеността. Как смятате дали това може да бъде подкрепено, дали ще е рационално?
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Само в две изречения – мисля, че е рационално и можем да подкрепим тази идея в комисията със свое решение създаването на една такава работна група. Дали нейния мандат ще бъде през целия период, или ще има конкретни задачи, които да реализира, това може да прецени комисията, но е добре да го има. Това, първо.
Второ, същият въпрос на нас ни беше зададен да припомня на колегите, на срещата с Комисията по равнопоставеността на жените от Европейския съюз. От една страна, формално в добрия смисъл на думата, ние можем да отговорим на подобно очакване от Европейския съюз. Второ, ще се концентрират усилия на членове на комисията в тази посока и ще бъде полезно за работата или поне определяне на тематика за дейността. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Митев.
Господин Крикорян, имате думата.
РУПЕН КРИКОРЯН: Благодаря, господин председател.
В миналия парламент имаше такава подкомисия за проблемите на детето и равните възможности на половете, така че ми се струва, че тази практика беше удачна и може да продължи. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дали да бъде работна група или подкомисия?
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Подкомисия.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да се създаде една подкомисия. Има ли друг по този въпрос, който да изрази становище? Няма.
В такъв случай, господин Митев, мога ли да разчитам, че ще организирате създаването на това звено вътре в комисията. Вие сте зам.-председател на комисията, подкрепихте предложението.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
На следващо заседание мога да предложа вариант като се консултирам с колегите и с Вас.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Митев.
Ще бъдете така любезен на следващо заседание да предложите проекта.
Има ли друго по тази точка? Няма.
Благодаря на госпожа Любчева.
Преминаваме към следващата

ТРЕТА ТОЧКА
Разни.
1. Отчет от народните представители Трифон Митев, Маруся Любчева и Рупен Крикорян за командировката в Одрин-Турция. Този доклад е обстоен в две страници и половина. Ще си позволя да представя финала на този доклад:
“Първо, на вашето внимание предлагаме: да се окаже съдействие на българското консулство в Одрин при поддържането на действащата църква “Св. Георги”, за да се превърне тя в истински притегателен център за българите, живеещи в района на Одрин, както и за организиране на различни събития, свързани с традиционни празници на българския дух и култура и
второ, да се предприемат необходимите мерки за възстановяване на църквата “Св. Константин и Елена”.
Това са двете предложения. Ще ви помоля да вземете отношение по тях как може да окажем съдействие на нашето консулство за църквата “Св. Георги” и евентуално за мерките за възстановяването на църквата “Св. Константин и Елена”.
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Настоятелството към църквата “Св. Георги” се старае църквата да се превърне в един не само църковен, религиозен, но и културен център в Одрин. Събират в момента литература от страната, на базата на дарения или на пътуващи, които посещават църквата. Те носят книги. Най-редовно това става с организирани посещения от Тракийските дружества или съседните н Турция области от България. Това, първо.
Второ, може определено да кажем, че той се превръща не само в културен център на българското землячество и християните, но е и един много хубав образец на взаимопомощ, на взаимодействие между турското население и българската общност, която е там. Църквата не би могла да бъде довършена без тази помощ на хората, не само на общината, официалните власти.
В случая ние бихме могли да отправим писмо до МОН и Министерството на културата да предоставят литература, книги, средства, нагледни материали, които биха могли да бъдат в полза именно в тази посока на дейността на църквата, както и към Светия Синод и Дирекцията по вероизповеданията за утвар или други пособия. Те не биха искали много средства. Основното там е свършено. Църквата е възстановена и работи.
Що се отнася до другата църква, може би е добре да направим един разговор с Дирекцията по вероизповеданията и занапред по разпределението на средствата, които се отделят. Грубо казано църквата е изкорубена, стоят само крайните стени. Местните власти с намесата на консулството са направи необходимото да закрепят стените, за да не паднат при случаи на буря, но от тях не можем да искаме да свършат цялата работа. Тази църква е в положението на храма ”Св. Стефан” в Истанбул. Но там вече са предприети някакви мерки.
По начина на доброволно събиране на средства в страната може да се обяви кампания, която да бъде в полза на “Св.Св. Константин и Елена”, но държавата трябва да направи една стъпка нататък, за да почувстват и официалните власти в Турция и местната общност, не само българската, а и християнската гръцка общност, че има интерес.
Завършвам с това, че нашето участие в срещата с Вселенския патриарх и изобщо появата ни там, имаше основният смисъл, че българската държава не стои встрани. Но за да не стои встрани, не е достатъчно просто да присъстваме.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, господин Митев. Много е рационално това, което казахте.
Госпожо Любчева, заповядайте.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Само едно допълнение към това, което каза господин Митев. Може би трябва да се направи една среща с Министерство на култура и с министъра на културата, за да не се разминаваме по темата и тезата, която ще защитаваме за “Св.св. Константин и Елена”.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Ще си позволя от ваше име, вие ми давате този мандат да изпратя писма до тези институции за среща на която да поставим тези въпроси – те са важни, за да поискаме съдействие, а също и тези неща, които допълнително можем да поискаме като помощ, включително от Националната библиотека “Св.св. Кирил и Методий”, Библиотеката на СУ “Св. Климент Охридски” за книги и пособия, които могат да бъдат полезни.
Господин Юсеин, имате думата.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател.
Ще бъда много кратък. Голям дял затова състояние на църквата “Св. Георги” от турска страна имаше бившия областен управител на Одрин, който почина от рак.
Изцяло за всички неща – от възстановяването до това ниво сега, има голям дял и нашия бивш дипломат, който сега е в Министерството на външните работи господин Димов. Хубаво е да проведем една неформална среща с него, за да видим какво може да се направи за другата църква “Св.св.Константин и Елена”, която е останала само с четирите страни. Защото ние ще вземем информация от първа ръка. Дипломатите, които поканим от Министерството на външните работи, ще вземат информация оттук-оттам, а този човек 5 години беше там и беше главният мотор затова, което се постигна там. Затова предлагам да го поканим. Като сподели това, което е станало, ще ни даде информация как да действаме по-нататък.
Специално за възстановяването на църквата “Св.св. Константин и Елена”, ние като комисия можем да направим следващия ход, когато се приема бюджетът за следващата година 2007 г., както направихме и за желязната църква “Св. Стефан”, но не знам дали този път Министерството на финансите ще се съгласи. Но ние сме длъжни да опитаме. Хубаво е, когато се срещаме с църковното настоятелство в Одрин и с църковното настоятелство в Истанбул – това е в с. Язе, той е роден там. Ръководството от миналия мандат имахме среща там, и там също да си кажат мнението или те да бъдат поканени тук, за да можем да бъдем полезни като комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря.
Има ли други колеги, които желаят да се изкажат. Всичко това, което отбелязахте, ще бъде направено.
Последното, което днес искам да ви кажа, че въз основа на последното заседание говорихме, има един примерен проект за работата на нашата комисия за лятната сесия. Понеже стана дума миналия път, включени са предложенията, които направихте. Посочени са и законопроектите и решения, които са на нашата комисия, които предстои ние да гледаме. Това е един проект. Не е казано, че всичко точно по този начин ще бъде изпълнено. Винаги ще има промени и допълнения.
Има ли някой, който желае да вземе думата?
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Ние не сме коментирали този въпрос, но помежду си с колегите сме говорили – ще направя предложение от едно изречение, без да ангажирам комисията да търсим решение тази вечер, става дума за българското участие в Православната асамблея.
Нашата страна е участвала в тази асамблея. Прекъснато е това участие. В началото на този мандат е коментирано в ръководството на групите този въпрос, но така или иначе не се е стигнало до окончателно решение по този въпрос. Мисля, че в случая той е над възможностите на комисията и трябва да се коментира в ръководствата на групите или на Председателски съвет, за да може да се прецени нашето участие. Мисля, че не бива да се бяга от едно подобно участие още повече в навечерието на присъединяването ни към Европейския съюз. Това би могло да бъде полезно за страната ни.
В случая се обръщам към Вас, проф. Герджиков, ако поставите пред председателя на парламента на Председателски съвет, да го обсъдят. Ръководството на нашата парламентарна група има известна готовност. Въпросът е приключил. Имаше някакво обяснение, че не сме платили членски внос, но такъв не е бил плащан и по-рано, а се е участвало в асамблеята. Този въпрос да го изясним и ако има възможности страната ни да участва и комисията да си каже думата след коментара в ръководствата на групата, ще бъде полезно. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Ще подготвя писмо до ръководството на парламента с копие до председателите на парламентарните групи, ще потърсим възможности за поставянето на този въпрос.
Има ли нещо друго да отбележите?
Господин Крикорян, имате думата.
РУПЕН КРИКОРЯН: Господин председател, във връзка с това, което каза господин Трифон Митев, беше активно участието в предишния парламент. Господин Кирил Милчев и аз съм участвал два пъти. Трябва да ви кажа, че това е едно място, което наистина във връзка с предстоящото ни влизане в Европа, ще има особено значение. Аз подкрепям идеята да бъде изяснен този въпрос. Проблемът е с плащането на членския внос, но доколкото разбрах и преди не е бил платен. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз ви благодаря.
Има ли други желаещи да се изкажат? Няма.
Пожелавам ви приятна вечер !
Закривам заседанието.
(Закрито 16,55)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Огнян Герджиков