---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА


П Р О Т О К О Л
№ 61
На 9 април 2009 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за допълнение на Закона за вероизповеданията, № 954-01-42/25.02.2009 г., внесен от народните представители Ахмед Юсеин и Лютви Местан.
2. Разни.
Заседанието бе открито в 15.05 ч. от председателя на комисията господин Огнян Герджиков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *

ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Откривам днешното заседание на Комисията за правата на човека за вероизповеданията.
Дневният ред, който се предлага, е:
1. Законопроект за допълнение на Закона за вероизповеданията, № 954-01-42/25.02.2009 г., внесен от народните представители Ахмед Юсеин и Лютви Местан.
2. Разни.
Има ли възражения по този дневен ред? Не виждам.
Считам, че дневният ред е приет.
Искам да поздравя министъра на образованието и науката Даниел Вълчев, да му благодаря, че се отзова, тъй като той ще бъде несъмнено полезен при разглеждане на тази точка от дневния ред.
Искам да дам думата на вносителите на законопроекта господин Юсеин и господин Лютви Местан.
Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер, уважаеми членове на Комисията за правата на човека за вероизповеданията, уважаеми госпожи и господа ръководители на висши училища! Първо, благодаря за поканата да представя законопроекта, и, второ, може би трябва да се извиня, че ви предложихме законопроект с пестеливи, свръх кратки мотиви. Чувствам се длъжен да обясня защо. Смятахме, че e ясна логиката на законопроекта и, че по тази причина той не се нуждае от кой знае какви разточителни обяснения. Трябва да признаем обаче, че сме подценили един много интересен факт - провокиран съм да кажа това вече от последвалите реакции след внасянето на законопроекта – че когато става въпрос за рецепция на законодателни предложения, отнасящи се до подобна деликатна материя ирационалните съображения биха могли да вземат връх и за съжаление да оставят своя отпечатък и върху оценката на специализираните институции.
А сега по същество ще кажа онова, което може би наистина е трябвало да присъства в мотивите. Внасяйки законопроекта, с колегата Ахмед Юсеин ние стъпихме на няколко принципа, първият от които, за нас е необяснимо, независимо че извира от действащия Закон за вероизповеданията страната да има специален Закон за висшето образование, който да урежда отношенията в областта на висшето образование, и наред с това да има висши училища в страната, които да не са възникнали въз основа на Закона за висшето образование или да не са в режима на Закона за висшето образование. Това на нас ни изглежда противоестествено. Затова моля да бъда извинен, но първият вариант на законопроект, който обсъждахме, е да дадем преходен период на тези 4 висши духовни училища, в който те да се преобразуват, съгласно изискванията на Закона за висшето образование и ако не успеят, просто с една промяна в закона за вероизповеданията съответно да спрат да функционират или най-малкото да не се зоват „висши училища”.
Второ, законопроектът не дава право на никого от вас автоматично да придобиете статут на висше училище по закона за висшето образование. Предложението е безкрайно ясно: „могат да бъдат преобразувани”. Няма задължение. Това е правна възможност: „могат”. И казваме „по реда и условията на Закона за висшето образование”. Какво още да кажем? Да обясним в законопроекта реда и условията ли? Налага се, и ще го обясня. Най-накрая ще оставя правно-техническото съображение, което приемам за достатъчно основателно като критика към внесения законопроект. Бързам противниците на законопроекта, че ще бъдем коректни да признаем основателността на критиката в частта за правно-техническия способ, с който се реши един важен въпрос. По реда на Закона за висшето образование ще рече вие да изготвите проект, който е за институционална акредитация, който да бъде оценен от Националната агенция по оценяване и акредитация, евентуално после да бъде разгледан този законопроект на заседание на Министерски съвет, който да прецени дали го одобрява, след което проектът да дойде в Народното събрание и то да вземе окончателното решение. Аз не знам къде виждаме тук автоматизъм и къде виждаме тук някаква привилегия, защото ключовата дума, с която се атакуваше законопроектът, че Ахмед Юсеин и Лютви Местан привилегироват тези 4 висши духовни училища в страната. Не знам къде е тази привилегия! Бързам обаче да кажа, и моля да ме извините, че вие в момента сте абсолютно привилегировани. Вие възниквате с някакъв много странен акт на Министерския съвет. То даже не е решение на Министерския съвет. Съгласно Закона за вероизповеданията вие възниквате с някакво разрешение на Министерския съвет. И ще ви кажа какво не правите за разлика от другите висши училища, в смисъл за разлика от условията, които други висши училища са покрили, за да придобият статут на висши училища – били държавни или частни, именно този проект за акредитация, който не би бил одобрен, ако не са налице разписани доста тежки критерии в закона, включително и за наличието на собственост – сграда и т.н., след което освен институционалната акредитация, има и оценка по програмни критерии и др. Някой да е искал подобно нещо от вас? Не е. За разлика от другите висши училища вие не подлежите и на перманентен контрол, защото другите висши училища получават институционална оценка за определен период от време, след което трябва отново да се явят на оценката на специализирания държавен орган. С измененията в закона те подлежат на перманентен следакредитационен контрол, тоест за разлика от всички останали държавни и частни висши училища, уважаеми колеги, вие сте поставени в един привилегирован режим, малко по-особен. Какво става при вас? То може би е ясно, но не подлежи на контрол от нарочните органи, които държавата е създала по Закона за висшето образование.
С това предложение ние се отказахме от радикалния вариант и ви казваме ако някой от вас е преценил, че има силите да покрие значително по-високите критерии на Закона за висшето образование, образно казано, ако сега летвата ви е на един метър, ние не сваляме тази летва на 50 см, за да ви привилегироваме, а я качваме на 2,47 м, колкото е световният рекорд, и казваме: Който от вас успее да прескочи тази летва, при тази процедура, уредена в Закона за висшето образование, без грам привилегия, би могъл да се преобразува по смисъла на Закона за висшето образование. И тук вече говорим за една малка подробност. Говорим за преобразуване на действащи и възникнали с акт на друг орган висши училища да получат статут от друг орган. И тук се твърди, че тази правна юридическа техника е уязвима. Вероятно е уязвима, но аз предлагам да не крием политическата си позиция зад правно-техническата аргументация или съображение. Защото тук имам справка – и други висши училища в България са възниквали с акт на един орган и са били преобразувани с акт на друг орган. Няма да казвам кои точно, защото предполагам, че некоректната интерпретация би била: „Местан сравни еди кой си висш духовен институт с еди кой си университет”. Не искам да се получи подобно нещо.
Ще завърша с това. Законът не дава привилегии. Напротив, законът създава една правна възможност – тези 4 висши училища, ако покрият, и само ако покрият, значително по-високите критерии на Закона за висшето образование да могат да бъдат преобразувани по реда и условията на този закон, без затова да се налагат предварително да се самоликвидирате. Това е единственото в повече, което законът казва. И съм коректен да призная – възможно е тук проектът ни да бъде в някаква степен уязвим.
Сега още едно много важно съображение. Законът за народната просвета и Законът за учебния план и за разпределението на учебното време, за общообразователния минимум уреждат статута на изучаването на религия в системата на средното образование като свободно избираем и като задължително избираем предмет. Аз мисля, че това поставя въпроса за отговорността на държавата да обезпечи преподаването в българските средни общообразователни училища на предмета „Религия” с правоспособни учители, които ще бъдат правоспособни специалисти с висше образование, защото редовни учители са само специалисти с висше образование. Те биха били такива, ако се обучават във висши училища, които съществуват по реда и условията на Закона за висшето образование. С това завършвам.
Моля ви, уважаеми колеги, дали ще приемете законопроекта или ще го отхвърлите, единствената ми молба към вас е да го направите по съображения, които да имат достатъчно основания в самото ни предложение, а да не са от областта на излишните страхове, на митологемите и т.н. Благодаря ви за вниманието, с което ме изслушахте.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Местан, за убедителната аргументация и защита на вашия законопроект.
Ще помоля господин Даниел Вълчев, като министър на образованието и науката, да представи своята позиция, като междувременно ще спомена, че са пристигнали становища от Дирекцията по вероизповеданията, от Консултативния съвет по законодателството, от Министерството на образованието и науката, което сега ще чуем лично от министър Вълчев, от Националната агенция по оценяване и акредитация.
Министър Вълчев, имате думата.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми госпожи и господа! Аз ще кажа това, което сме изразили в нашето становище, но малко ще развия, ако ми разрешите, казаното там с оглед и на това, което господин Местан каза, тъй като са много важни поясненията, които той направи.
Разпоредбата, която предлагат вносителите, да припомня, звучи така: „Действащите висши духовни училища, открити с разрешението на Министерския съвет, могат да бъдат преобразувани във висши училища при условията и по реда на Закона за висшето образование”. Това най-малкото дава възможност за две тълкувания. От една страна, да счетем, че става въпрос, че целта е да бъде извървяна цялата процедура за преобразуване по Закона за висшето образование, както между другото при създаване на ново висше училище на практика. Но ако това е така, то възниква следният въпрос. То и сега в чл. 33, ал. 6 се казва: „Регистрираните вероизповедания могат да откриват висши училища при условията и по реда на Закона за висшето образование”, тоест ние какво повече бихме направили?
ЛЮТВИ МЕСТАН: Ние сме в десетката на проблема. Аз вече бях съвършено откровен да кажа, че това е ключът. Тази разпоредба предполага те да тръгнат на нова процедура за откриване на висши училища. Тази норма, според нас, се налага. Единственото разбиране, което искаме да се получи, е без да бъдат заличени да бъдат преобразувани. Тази разпоредба не дава възможност за преобразуване. Не е решен въпросът с преобразуването. Това е. А иначе единственото, което те ще имат, е, че няма да бъдат заличени юридически, но абсолютно сте прав, че ще извървят цялата процедура като при откриване на частно училище. Ако това не е изразено достатъчно точно, нека да го направим между първо и второ четене. Но това е волята на вносителите. Побързах да направя това уточнение. Благодаря.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря за уточнението, защото това е важно. Защото от текста може да се направи и друго тълкуване, че екс леге по силата на закона да възникнат висши училища, което мисля, че всички бихме се съгласили, а както разбирам, не е и това целта и идеята, и слава Богу, че не е така – че е едно напълно ненужно изключение от общия ред за възникване на висши училища. Ако това е така, тогава възниква един друг въпрос – мисля, че той е дискутиран в някое от становищата. Самото понятие „преобразуване” по смисъла на Закона за висшето образование - ще трябва и там да се пипне, ако това е идеята, защото там идеята е от един вид в друг вид висше училища, а не от невисши училища във висши училища. Така че това създава известна двойственост.
Но аз бих искал да кажа и още нещо. Поред мен ние първо трябва да сме наясно с един важен въпрос и той е, че тези висши училища, институти не са висши училища по смисъла на Закона за висшето образование и те не издават дипломи за завършено висше образование. В този смисъл, не искам да бъда конкретен, но ще помоля да си оправите сайтовете, защото те са заблуждаващи, както ще помоля също така да си оправите и дипломите, защото на много от тях пише „Диплома за висше образование”. Това не е правилно и не е законосъобразно. Фактът, че ние не сме предприели мерки досега, се дължи на обстоятелството, че всъщност не сме виждали такива дипломи, поне аз до онзи ден не бях виждал такава диплома.
Но искам да кажа и нещо друго. Въпросът, който се поставя според господин Местан в края на неговото изказване, е много разумен. В България в момента се преподава като СИП и ЗИП религия. И в момента има групи, които се обучават по православие, което разбира се е естествено, и по ислям, като втората по значимост религия в България. Това е така.
Знаем всички, че съществува Богословски факултет, който е част от Софийския университет „Св. Климент Охридски”, студентите там получават напълно валидни дипломи за висше образование, могат след това да придобиват магистратури, докторантури и т.н. Струва ми се за уместно да помислим дали да не поканим държавните висши училища в големите университети да създадат с не по-малко основание факултет, може би, по ислямска духовност и култура. Това също е нещо, което ми се вижда много разумно. В България има много специалисти по този въпрос, има необходимост и нека всичко това да става в рамките на някои от големите висши държавни училища. Иначе разбира се ние не бихме възразили да се даде възможност, при положение че цялата процедура отново ще се извърви - Националната агенция по оценяване и акредитация и след това разбира се Министерският съвет и Народното събрание ще се произнесат, не бихме възразили, но това означава доста съществени промени в самите те. Защото те ще станат, според мен, повече от една разпоредба. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Местан.
ЛЮТВИ МЕСТАН: Смятам, че този диалог с господин министъра беше много важен. Защото стана ясно, че има едно бяло петно. Нямаме изградена система за обезпечаване на обучението на учениците по предмет, който официално е заложен в задължително избираемата подготовка. Този въпрос може да се реши по два начина: или чрез създаването на факултет в държавно висше училище, но предвид тяхната автономия, ние не бихме имали право на законодателна инициатива, с която да ги задължим, или да се легитимират висшите по смисъла на Закона за вероизповеданията, но не такива по смисъла на Закона за висшето образование висши духовни училища да бъдат преобразувани в нормални висши училища, извървявайки цялата тази процедура като за откриване на частно висше училище. Това са двата начина. Дали ще се подкрепи този законопроект и на второ четене окончателната редакция да бъде в съответствие с всички изисквания – ако има нужда, да се пипне нещо и в Закона за висшето образование, или не, но това бяло петно трябва да бъде запълнено. В противен случай няма да сме последователни като държавна политика.
Иначе предложението на господин Вълчев е възможно. Това предполага инициатива на самите висши училища. Неотдавна тук гостуваше Виенският държавен университет, който се оказва, че има такива специалности към Педагогическия си факултет.
Така че има и европейски модели, които бихме могли да заимстваме, но смятам, че тези две идеи не са в конкуренция и смятам, че не снема актуалността на нашето предложение. Аз се радвам, че тази дискусия ни даде възможност всички онези въпроси, на които не сме дали достатъчен отговор в мотивите, сега да имаме възможност да ги изясним. Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Местан.
Уважаеми членове на комисията, имате думата по този законопроект, а също така и гостите, които са гости на вносителите, също биха могли да вземат отношение по този законопроект.
Заповядайте, господин Ялъмов.
ИБРАХИМ ЯЛЪМОВ: Първо, бих искал съвсем накратко да изясня в какво юридическо положение се намират нашите висши учебни заведения, за да изясним въпроса дали става въпрос за превръщане на невисши учебни заведения във висши училища. Тези висши училища и институти са създадени на базата на чл. 14 от стария закон от 1949 г. Правилниците на нашите институти и съответния учебен план са утвърдени от Министерския съвет на базата на този закон и в тях се отбелязват, че това са висши частни учебни заведения, примерно конкретно към Главното мюфтийство в България. Имаме право на образование в трите степени: „Бакалавър”, „Магистър” и „Докторант”. Следователно това са висши учебни заведения, чиито дипломи засега са валидни само в системата на съответните вероизповедания. На практика нашият институт съществува от 11 години да осъществяваме редица дейности – тук те изглеждат като че ли незаконно. Въведена е религия „Ислям” през 2000 г. и в няколко училища се преподава религия „Ислям” и там преподаватели са випускниците на Висшия ислямски институт. С тези дипломи те заемат висши духовни санове в нашата система и т.н. Следователно тук става въпрос за преобразуване на един вид висше учебно заведение в друг вид учебно заведение. С това искам да подчертая следното. Нашите правилници за устройството и дейността на институтите и учебните планове са подготвени в духа на закона за висшето образование. Съществени различия там няма, съответно учебните планове на базата на единните изисквания за повишаване на образование по теология. Сега ,когато и ние започнахме подготовка за акредитация напълно сме привели в съответствие със Закона за висшето образование цялата документация за факултет. Преди 4-5 години сме излезли с предложение пред ръководството на СУ „Св. Климент Охридски” да превърнем нашия институт във факултет. Но това не се прие. Следователно дали факултет или не, това не зависи само от нашето желание.
Бих искал да кажа следното. Ние се опитваме да пренасочим насоката на образователната дейност в европейско русло. Затова скоро проведохме една теоретическа конференция с Философския и педагогическия факултет на Виенския университет, предстои да подпишем договор за сътрудничество с тях.
На последно място, ние не искаме привилегии. Ние ще се опитаме да изпълним всички критерии, които са определени от Националната агенция по оценяване и акредитация.
Има и един друг момент, който би трябвало да се подчертае. Тази форма на обучение ни дава възможност на нас, на нашите випускници напълно да използват религиозните си права. Например, те нямат право да ползват намаление в транспорта. Тоест, ние нямаме онези права, които имат частните висши учебни заведения. Това се отнася за хабилитиране на преподавателския кадър и т.н.
Смятам, че акредитацията ще осигури възможност на държавните институции и органи да контролират дейността на тези висши учебни заведения. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ялъмов.
Заповядайте, министър Вълчев.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Само един въпрос: ако това е така, както казвате – аз не споделям тази юридическа констатация, но какво пречи тогава вие по силата на чл. 15 на Закона за висшето образование и сега да се преобразувате? Защо трябва да променяме закона? В закона пише: „Висше училище се открива и преобразува въз основа на проект, който съдържа...”. Направете го – преобразувайте се, ако твърдите наистина, че сте висше училище и това наистина е така. То и сега не пречи – никаква законодателна промяна, според мен, не е необходима. Според мен, законодателната ни промяна и така разбрах между другото изказването на господин Местан, е необходима поради факта, че това не е висше училище по смисъла на Закона за висшето образование. Защото ако беше висше училище по смисъла на Закона за висшето образование, аз се чудя кой вид висше училище е това? В крайна сметка видовете не безкрайно много. В крайна сметка това, да ви призная, мен малко ме смущава. Разгеле, че дойде този законопроект, за да вземем да изчистим едни неясноти в законодателството, които вече доста години съществуват. Така че според мен, това е добра идея. Тук не става въпрос дали вашата дейност е законосъобразна или не е, моето тълкуване и на моите колеги в Министерството на образованието и науката на двете разпоредби на цитирания вече чл. 33 са такива, че регистрираните вероизповедания по общия ред могат да откриват висши училища в смисъл на висши училища по смисъла на Закона за висшето образование, а това в ал. 7 е по-скоро да се откриват такива училища, които са за техни вътрешни нужди, но не правят образованието част от общото образование в Република България. Поне моето тълкуване е такова и ако правилно разбирам, такова е и на Консултативния съвет по законодателството, без да твърдя, че познавам много добре това становище, тъй като го видяхме накрая. Това е много ключов въпрос. Трябва да знаем откъде тръгваме, иначе не знам как ще разберем дали сме стигнали там, където трябва. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Ялъмов.
ИБРАХИМ ЯЛЪМОВ: Това, за което аз говорих, е утвърдено с решение на Министерския съвет – че са висши учебни заведения. Ние правим тази постъпка, защото има силни колебания в Националната агенция по оценяване и акредитация – дали може да се преобразуват. Ние искаме този въпрос да се изчисти. Както вече беше подчертано ние добре съзнаваме, че тук не става голяма разлика между откриване и преобразуване, само че ако откриваме ново, прекъсваме приемствеността.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Ако са висши училища, защо да не може да се преобразуват? Защо да има колебания?
ИБРАХИМ ЯЛЪМОВ: Това не мога да кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Съвсем друг трябва да е пътят тогава, ако Националната агенция по оценяване и акредитация ви пречи неправомерно, да се атакува техния отказ пред Върховния административен съд. Тук обаче сме законодателен орган и такива откази не разглеждаме. Ние разглеждаме имаме ли потребност от този законопроект, по начина който е внесен. Това е предметът на нашата дискусия днес.
Имате думата, уважаеми народни представители, защото досега само гостите взеха отношение.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин министър, уважаеми гости, колеги! Даже последните събития, господин министър, потвърждават, че в нашето, българското училище трябва да има подготвени, правоспособни учители.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: По това нямаме никакви различия.
АХМЕД ЮСЕИН: В сегашната ситуация обаче дали го има това? Постъпките, които са направени да има такъв факултет, не дават резултат. Има някаква съпротива по преобразуването сега с мотива, че някой получава някаква бонификация – изглежда не е много състоятелна. Нашето желание е тези, които завършват тези колежи, да имат право и да бъдат пълноценни преподаватели в българското училище. Предполагам, че и Вие сте на това мнение. Друг е въпросът колко становища на този Консултативния съвет по законодателството от вече два мандата ги четем дали се приемат от комисиите или не. Там се казва, че някой иска някакво предимство. Тук всички се убедихме, че никой не иска никакво предимство. Предлагаме ако в българското училище някой желае да продължи да има неподготвени учители по религия, този статут да си остане същият. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Има ли други желаещи народни представители да се изкажат?
Заповядайте, доктор Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Аз си мисля, че ние в по-общ план размишляваме върху една аномалия. Това е моят възглед, доколкото ще повторя досега говорили хора, в училищата се преподава религия от хора, които не само, че нямат висше образование по съответния предмет „Ислямска теология”, но и не могат да го имат по смисъла на закона.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Някои имат друго висше образование, а там само се подготвят за тази специалност.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: От извънредно голяма важност е тези, които преподават „Ислям” да бъдат квалифицирани на най-високото ниво да преподават „Ислям”. Много добре от всяка гледна точка, включително и от прословутата държавническа за контрол на радикализациите това образование на висше ниво да бъде провеждано в България, а не например в Саудитска Арабия. Защо избрах тази страна? И аз не знам. Може би вие се досещате.
Това, че това вероизповедание е искало да получи статут на факултет във висшите училища не е получило такъв статут на факултет е аномалия от моя гледна точка. Това, че има спънки да се преобразува по смисъла на закона да бъде висше училище, това че този процес също е срещнал препятствие, също е аномалия. Става дума, разбира се, за една съпротива, която трудно усвоява факта на религиозна равнопоставеност за етноса или българските граждани, по-точно, изповядващи исляма.
С това, уважаеми дами и господа, трябва да се свиква, и то с щедри физиономии с много повече нормативно благородство – това словосъчетание звучи претенциозно, но нека така да го произнеса. Съпротивата, мен лично ме унижава, срещу естествено право. Аз считам, че става дума за религиозни права. Тази комисия е Комисията за правата на човека за вероизповеданията. Има някакви юридически възражения, свързани с неуместност на това предложение, доколкото то чука на отворена врата. По Закона за висшето образование такова преобразуване може да се случи, каза господин Вълчев, доколкото разбрах. По Закона за вероизповеданията тези училища са възникнали. Аз започнах да следвам в такова училище, то беше преобразувано на някакъв етап във факултет. Това стана вече. Говоря за Духовната академия.
Нямам абсолютна сигурност сега дали от гледна точка на строгата юридическа логика предложението за тази законова поправка е неуместно или е напълно уместно, защото зад съпротивата съществуват предразсъдъци, които аз не приемам. По тази причина аз лично ще гласувам този законопроект да влезе в пленарната зала, за да бъде отговорено там на серия от въпроси, на които българската нация трябва да даде отговор и да не се бави.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, доктор Михайлов.
Господин Юсеин има думата.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, господин министър! Тъй като се наситихме българската медия да говори за ислям и т.н., тук има ръководители на другите два колежа, които са на този статут. Нека и те да вземат отношение, защото утре ще ми бъде крайно неудобно и неприятно пак да се цитира по медиите, че ислямът иска пак нещо или му се дава нещо, което не заслужава. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Аз бих си позволил да отправя един въпрос към министър Вълчев. Сега научавам в тази зала, че са направени известни постъпки – тези висши училища да вземат позицията на факултети в държавните университети. Разбира се, автономията на висшето образование пречи ние да ги задължим. Но дали не е възможно и дали министър Вълчев би приел това за целесъобразно Министерството на образованието и науката да гарантира известен финансов ресурс на този държавен университет, който би приел в лоното си един такъв факултет, както един Богословски факултет впрочем. Не само, че няма никаква пречка, но би било много целесъобразно да има и съответно факултет или най-малкото специалност към друг факултет, да кажем във Философския или в Педагогическия факултет или в който и да било, да изучава една наистина световна религия и култура, каквато е ислямът. Ако действително министър Вълчев смята това за възможно и целесъобразно, аз бих се радвал, защото това е според мен правилният държавнически подход.
Имате думата, министър Вълчев.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, независимо какво е решението на комисията аз утре и в понеделник имам среща с всички ректори на групи във връзка с план-приема на предстоящата учебна година. Така че моето дълбоко разбиране е такова – хубаво би било, ако един голям държавен български университет, включи такива специалности – защо не катедра, защо не факултет, това вече е въпрос на решение на самото висше училище. Ние сме готови още в рамките на тази бюджетна година много силно да го финансираме, ако желае да направи това. Да не говоря сега с числа, но сериозно сме готови да го финансираме. Мисля, че този е най-добрият начин, защото доколкото на мен ми е известно – пак ще дам примера – но ислямът е втората по значение религия, не че нещо фокусирам върху нея в България. Доколкото знам голямата част от вашите преподаватели са именно от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Аз познавам част от тях – те са чудесни преподаватели и в този смисъл мисля, че бихме направили едно много добро дело. Аз споделям това, което каза доктор Михайлов – ние живеем в мултикултурно общество, може да ни се иска да го признаем, може да не ни се иска да го признаем, но това е фактът, да не говорим, че това е една от световните религии с голяма културно наследство. Искам на всички да припомня, че в България се намира, например, третият по значение в света османски архив. Може би малцина знаят, но това е факт. Да не говорим за другите вероизповедания, които също с не по-малко основание имат право да съществуват, да подготвят свои кадри и разбира се онези от тях, които имат готовност и обществена подкрепа да поискат и да започнат такова обучение, съответно и в училищата в рамките, разбира се, на утвърдените програми.
Утре и в понеделник ще разговарям отново с ректорите. Готови сме – веднага получава половин милион училището, което е готово да започне от следващата учебна година, разбира се по съответните програми – по начина, по който това трябва да стане с проект пред Националната агенция по оценяване и акредитация. Така че ние изцяло го подкрепяме, независимо какво е вашето решение, тъй като господин Местан е прав – това са два различни въпроса. Разбира се, това не пречи, ако прецените, законопроектът да върви. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, министър Вълчев.
Заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Искам да споделя, че ислямът не само има правото, но трябва да се изучава заедно с останалите. Едновременно споделям съображенията на доктор Михайлов и се притеснявам и от съображенията, които постави министър Вълчев.
Мисля, че е добре да направя предложението да не стигаме до гласуване днес. Не ми се иска да гласуване, което после да се тълкува „за” ли сме или „против” исляма и с различни други интерпретации.
В този смисъл предлагам да продължим следващата седмица като през това време вносителите на законопроекта и Министерството на образованието и науката и всички останали заинтересовани по този конкретен случай да се опитат да стигнат до обща позиция и да изчистим всякакви становища. Това, първо. Второ, ще се проведе този разговор на министъра с ръководителите на университетите и ще видим една по-ясна позиция.
През следващата седмица да поканим на съвместно заседание с Комисията по образованието и науката и тогава да приключим с този въпрос без да създаваме излишни напрежения около него, които няма да породят всякаква митология.
Споделям, че имахме и такъв пример. Спомняте си във връзка със законопроекта на господин Бисеров за архивите, които бяха унищожени. Имаше възможност в един кратък период, където всички тези въпроси да бъдат изчистени без да се политизират и без да се създава излишно напрежение. Текстът беше приет и мина в заседателна зала.
С няколко дни няма да има кой знае какво решение на въпроса в друга посока. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Митев. Винаги съм знаел, че Вие можете да дадете умно предложение. Според мен, това е едно от поредните такива. Предлагам да го обсъдим и гласуваме, защото има много логика в това да не прибързваме днес да изразяваме нашето отношение с гласуване. Защото действително може да има след това различни интерпретации, които едва ли ще са много точни.Затова нека да видим дали това предложение ще намери подкрепа.
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ: Благодаря, господин председателю.
Бих искал само за да си изясним тази материя да задам един въпрос и използвам, че министър Вълчев е тук. В крайна сметка съществуващото учебно заведение е регистрирано по Закона за вероизповеданията. Навремето духовната академия беше към Българската православна църква. Когато тя се трансформира в Богословски факултет в СУ „Св. Климент Охридски” тя вече не е на Българската православна църква. Това е част от светското образование. Това е светско образование в Софийския университет. В този случай да не се окаже, че някой ще остане с погрешно впечатление. Ако се извърши такава трансформация ислямското вероизповедание ще загуби това учебно заведение няма да го има повече. То ще стане част от светската образователна система, ако се приеме такова решение. Нали така? В момента Българската православна църква има две средни духовни училища – двете семинарии в София и в Пловдив, но няма Духовна академия, а богословите учат в едно светско учебно заведение каквото е СУ „Св. Климент Охридски”. Нали затова става въпрос в момента? Да не би после да се окаже, че някой очаква, да кажем, че трансформацията няма да означава, че учебното заведение вече не е към съответното вероизповедание.
Това са двете възможности – или да бъде учебното заведение по Закона за вероизповеданията към съответното вероизповедание, каквито в момента има, или да бъде светско. Това е съвсем различен въпрос – дали от едното ще се прехвърли в другото – също е различен въпрос. Но въпросът е, че то вече няма да бъде духовно, макар че ще бъде богословско в съответното изповедание, но няма да принадлежи на юридическото лице, което е регистрирано.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е вярно.
Заповядайте, доктор Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Това, че едно висше учебно заведение по ислям, регистрирано по Закона за вероизповеданията, би придобило статут, ако придобие такъв статут на факултет, очевидно секуларизира това учебно заведение, прави го светско. Защото учебно заведение на Мюфтийството в Софийския университет „Св. Климент Охридски” е анекдотична ситуация. Това не може да се случи. Вие, когато сте правили постъпки да се състоите като факултет, вероятно сте били наясно по този въпрос. Но понеже господин Тошев постави един въпрос, който е незаобиколим – той навява очевидност за тази комисия и нейните гости. Той е още едно основание да мислим, че ние днес не сме готови да вземем дефенитивно становище по този въпрос като членове на комисията. Аз искам да се присъединя към предложението на моя колега Трифон Митев, като направя от себе си апел това решение да бъде взето след разговори и консултации и допълнително заседание на нашата комисия. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, доктор Михайлов.
Аз мисля, че можем сега да подложим на гласуване предложението на господин Трифон Митев, подкрепено от доктор Михайлов. Аз също се присъединявам към него.
Моля тези, които подкрепят предложението за отлагане на гласуването за следващо заседание, като междувременно се извършат необходимите консултации, да гласуват.
Гласували общо 10 народни представители: за – 7, против – няма, въздържали се – 2.
Приема се предложението на господин Трифон Митев за отлагане на гласуването по тази точка от дневния ред.
Искам да благодаря на министър Вълчев и неговия екип, както и на представителите и гостите на вносителите. Благодарим ви, уважаеми господа! Интересен въпрос, ще има развитие.

Продължаваме със следващата точка от нашия дневен ред:
Разни.
Имам да ви съобщя, че нашата Комисия за правата на човека за вероизповеданията ще проведе редовното си заседание на 15 април т.г., което е сряда, заедно с Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, комисията по гражданското общество и медиите и Комисията по въпросите на държавната администрация. Заседанието ще бъде от 14,30 ч. в зала „Изток” с дневен ред:
1. Годишният доклад на Омбудсмана на Република България.
2. Разни.
Има доклад, който е на разположение в кабинета на председателя на Комисията за правата на човека за вероизповеданията. Докладът е много обемен. Това е моето съобщение по тази точка от дневния ред.
Има ли нещо друго по тази точка?
Заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Искам да споделя няколко думи за дискусията, която се проведе в Норвежкото посолство по покана на посланичката на Кралство Норвегия. Всички членове на комисията бяха уведомени затова нещо. Става дума за една дискусия, свързана с равнопоставеността на половете. Имаше представител от съответното министерство по равнопоставеността в Кралство Норвегия. За съжаление не успяха да се отзоват всички членове на комисията, но така или иначе там имаше представители на Български център за джендър изследвания като неправителствена организация, която има традиции в работата с Норвежкото посолство по този въпрос. Това е само като фактологическата страна. Мисля, че разговорът, който проведохме там, беше полезен. Представихме поздравленията на председателя на комисията по този повод. Второ, разговорът беше полезен, защото първо, разбрахме, че много от проблемите, които предстоят да решават в Кралство Норвегия и в други европейски страни, България има в своята интерпретация добро решение в законодателството в отделните направления и отделните нормативни актове. В същото време споделихме нашето разбиране, че този въпрос заслужава обсъждане в обществото. В случая аз като вносител на един от законопроектите по този повод, споделих логиката на законопроекта. Разговорът, разбира се, остана отворен.
Завършвам със следното. Беше полезно да се участва в този разговор, като представяне на позициите на две страни. Второ, да помоля колегите, когато има покана за подобни разговори, да направят възможното, ако позволяват съответните условия и техните ангажименти, да участват в такъв разговор, което е добре от чисто протоколна гледна точка в добри смисъл от наша страна, като уважение към съответната държава, която провежда съответната политика. Това не означава, че можем да приемем всичко, което тя предлага. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Има ли някой да съобщи нещо по тази точка, колеги? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.

(Закрито в 16,05 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ
Стенограф:
Катя БЕШЕВА