---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА



П Р О Т О К О Л
№ 11

На 23 февруари 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Политиката на българското правителство за подобряване положението на ромското население в България. Изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество и на Националния план за действие по "десетилетие на ромското включване- 2005-2015 г.".
Среща на госпожа Емел Етем, заместник министър-председател и председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси, и представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на труда и социалната политика.
2. Разглеждане на проект на декларация за подкрепа на Резолюция 1481/2006 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, N 654-03-2/10.02.2006 г., внесен от Петър Стоянов и група народни представители и проект на декларация на Народното събрание за осъждане на тоталитарния комунистически режим в България, N 654-03-3/16.02.2006 г., внесен от Иван Костов и група народни представители.
3. Разни.
Заседанието бе открито в 15.03 часа и ръководено от господин Огнян Герджиков - председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости на комисията се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми открия днешното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Ще ви представя проекта за
ДНЕВЕН РЕД:
1. Политиката на българското правителство за подобряване положението на ромското население в България. Изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество и на Националния план за действие по "десетилетие на ромското включване - 2005-2015 г.".
Среща на госпожа Емел Етем, заместник министър-председател и председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси, и представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на труда и социалната политика.
2. Разглеждане на проект на декларация за подкрепа на Резолюция 1481/2006 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, N 654-03-2/10.02.2006 г., внесен от Петър Стоянов и група народни представители и проект на декларация на Народното събрание за осъждане на тоталитарния комунистически режим в България, N 654-03-3/16.02.2006 г., внесен от Иван Костов и група народни представители.
3. Разни.
Имате ли възражения по този дневен ред? Не виждам. Няма и допълнения.
Считам, че дневният ред е приет.
Искам да поздравя сърдечно поканените и отзовали се гости на нашето заседание - зам.министър-председателя и министър Емел Етем; министъра на труда и социалната политика госпожа Емилия Масларова; зам.-министър Матей Матеев - от Министерство на здравеопазването; зам.-министър Мукарес Налбант - Министерство на образованието и науката; представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Преди да дам думата на госпожа Емел Етем, само с няколко думи искам да кажа, че тази точка от нашия дневен ред, е точка, по която вече се проведе едно заседание. Смятаме това да бъде една, бих казал, постоянна грижа на нашата комисия, с оглед на важния голям проблем за интеграция на ромите в България и затова, че в годините струва ми се много пари са изхарчени, а има малко резултат. Именно затова съм щастлив, че вицепремиерът госпожа Емел Етем, която е председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси, се отзова на нашата покана, за да ни представи накратко, но надявам се, достатъчно съдържателно политиката на нашето правителство за подобряване положението на ромското население и изпълнението на Рамковата програма.
Госпожо Етем, заповядайте, имате думата.
ЗАМ.МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин Герджиков.
Уважаеми депутати, благодаря ви за поканата. Както съм очаквала, не само Министерския съвет, като цяло, а и министрите в частност, които отговарят по различните програми, свързани с интегрирането на ромите, имат интерес по тази тема, а и Народното събрание, като законодателен орган, който неведнъж е доказвал чрез законите, които твори, да подобри живота на представителите на малцинствата и най-вече интегрирайки ги към останалата общност.
Уважаеми господин Герджиков, правителството на Република България е наясно с отговорността за интеграцията на етническите малцинствени групи в обществения живот. Това е проблем, наслояван в течение на десетилетия, като през последните 15 години някои техни представители понесоха по несъразмерен начин трудностите и последиците от прехода към пазарна икономика. През тези години се появи и дискриминация, поради което Министерски съвет предложи и прие най-модерния закон за предотвратяване на дискриминацията в Европа -Законът за защита от дискриминация. Бяха създадени органи, които да подпомагат формулирането на политиката в областта на интеграцията, като Национален съвет за сътрудничество по етнически и демографски въпроси.
Политиката на Република България за интеграция не може да бъде политика на един човек, на един орган, или дори на една от властите в страната. За да бъде успешна една политика, насочена към решаване на този стар и сериозен проблем, са необходими целенасочени усилия и действия на законодателната власт, на съда и на всички без изключения органи на изпълнителната власт и самоуправление.
Наивно е да се мисли, че наслоените проблеми могат да бъдат решени за дни, месеци, дори и в рамките на един правителствен мандат. Решаването им ще бъде един дълъг и тежък процес - една допълнителна причина, всички ние незабавно да активизираме усилията си.
Целенасочените действия на всички органи на държавната власт следва да имат няколко цели:
Недопускане на дискриминация по какъвто и да било белег, и особено недопускане на расова дискриминация, сегрегация, дискриминация на етнически признак. Основна роля в тази насока играе Комисията за защита от дискриминация, съдът и Народното събрание - в законодателната си и контролна дейност.
Преодоляване на ефектите от минали дискриминации, включително чрез предприемане на активни мерки за някои групи граждани, които поеха несъразмерно тежестите от прехода към пазарна икономика.
Реално изравняване правата не само на българските граждани, които са закрепени в Конституцията и законите на страната, но и на възможностите на всички да се ползват от тези закони. Нашата цел е не само да има закони, а те да доведат до реална обществена промяна.
В никакъв случай не трябва да се допуска толерирането на расистки настроения. За съжаление подобни прояви зачестяват, а те рушат самата основа на обществото ни. Публичното изказване на някои възгледи, например за привилегиите на ромите, е ярка проява на расизъм. Всеки, който е бил поне веднъж в ромско гето, може да разбере какви са техните привилегии, и дали би желал да ги получи и живее с тях.
Безработицата сред тези български граждани е най-високата сред тях.
Тяхната продължителност на живот е най-кратка. Условията, при които живеят, са неописуеми.
При наличието на тези факти, да се измества разговорът темата, както и за български граждани да станат част от обществото ни, с темата за привилегиите, е меко казано цинизъм.
Естествено, за да се случи тази интеграция е необходимо да се полагат мерки, включително и то самите роми, разбира се, но трябва да стане ясно на всички, мнозинството - всички ние, сме отговорни пред народа ни. Ако прехвърлим отговорността за социалното изключване на ромите на самите роми, ние се държим като онези, които обвиняват жертвите, а не престъпника. И това също е недопустимо.
Оттук нататък, както всички знаем, ни предстои много работа. Остава ни да накараме всички приети стратегии, концепции, закони да заработят. Те няма да заработят сами. За да се случат предвидените в тях последствия са необходими действия, хора, които работят и ресурси, които се използват, включително пари, и то много пари. Оттук е отговорността на законодателят. Единствено Народното събрание има право да реши за какво и колко пари ще харчи изпълнителната власт.
За съжаление често се спекулира с въпроса за европейските милиони. Бих искала ясно да заявя следното. Европейските милиони не решават сами нито един от проблемите, които имаме пред себе си.
В справката, която нося със себе си, не знам дали имаше време да ви я раздадат - ако не, ще помоля сега да я размножат, може да видите какви средства са отпуснати по Програма "ФАР" в момента и как са били изразходвани те. За което си мисля, че за решаването на проблема за преодоляване на резултатите от минала дискриминация са достатъчни няколко милиона евро, или както казват, европейски пари, е наивник, или може би съзнателно заблуждава обществото.
Както се вижда от справката, която е предоставена на вашето внимание, голяма част от финансирането по предприсъединителните програми отиват в джоба на европейските консултанти. Неправителственият сектор в България се оказа недостатъчно подготвен, за да кандидатства като изпълнител на тези проекти. Неконкурентоспособността му се оказа решаващ фактор. По този начин проектите по Програмата "ФАР" се печелят предимно от чуждестранни изпълнители.
Бих желала отново да акцентирам на факта, че политиката по отношение на етническите малцинства е национален ангажимент, за него следва да има пари в националния бюджет и те трябва да са достатъчно за провеждане на правителствената политика, а не само за заплатите на 10 души. Всеки лев, платен за заплати, зад който не стои осъществена политика, е загубен напразно.
Накратко, за да подготвим интеграцията на всички малцинствени групи са необходими ясно формулирани идеи, които са налице; политическа воля, която е заявена; координационен механизъм, който е изграден; и ресурси, които Народното събрание не е предвидило в бюджета на държавата.
Благодаря ви. Умишлено не съм засегнала някои от въпросите, които считам, че вие ще ги зададете, за да могат и специалистите, които са с мен, да се включат в тази дискусия.
Още веднъж приветствам постоянната комисия за тази инициатива. Надявам се да бъде превърната в постоянна практика, за да можем често да се виждаме, да си сверяваме часовника, и да си помагаме в тази нелека задача.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Етем.
Надявам се, по същия начин - синтетичен и съдържателен госпожа Емилия Масларова ще представи своя поглед, като министър на труда и социалната политика.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители, гости! Ще бъда в максимална степен, достатъчно концентрирана, защото нашата задача е да представя пред вас какво е направено по Националния план за ромското включване. Десетилетието на ромското включване е до 2015 г., току-що приключи 2005 г. и има още много какво да направим, присъединявайки се към това, което каза госпожа Етем, че нещата, които се правят, едва ли са достатъчни.
Аз искам да информирам народното представителство за поетите ангажименти от страна на правителството и да засегна онези възлови дейности и функции, които създават един по-друг поглед относно изпълнението на нашите ангажименти за ромското включване.
Дълбоко убеждение на правителството, в случая на Министерството на труда и социалната политика, е, че една от най-важните задачи са: въпросите заетостта, въпроса за квалификацията, подготовката, образованието, като един от факторите за реализация на пазара на труда. Само работещият човек е свободен човек. Той не е дискриминиран човек. Той е човек, който има възможности да реализира своя талант, своето знание, умение и на тази база да получава доходи и разбира се, да бъде конкурентоспособен.
Смея да кажа пред вас, че в статистиката, в работата на държавните институции разделение по етнически групи няма. Има по полова, възрастова структура, по доходи, така че всички справки, които ще ви дам, с цялата ангажираност, с която застава екипа на Министерството на труда и социалната политика, са приблизителни.
Искам да ви информирам, че най-вече по програмите и действията по мерките за заетостта по експертна оценка за 2005 г. около 80 % от хората, които са работили по програми по заетост, са хора от ромски произход. Това са приблизителни данни. Например по Програмата "От социални помощи към заетост" са преминали 98 хил. души и се счита, че около 78 хил. са хората от ромски произход.
Бих могла да кажа, че има много регионални програми, които са свързани с ограмотяване, професионално обучение и заетост, които всъщност са изключително важни, тъй като днес пазарът на труда изисква хора с подготовка и определено равнище на познание.
Може би е по-важно да кажа какво предстои. Предвижда се да бъдат обучение, тоест да бъдат ограмотени 2500 роми. Миналата година, що се касае до компютърното обучение на млади хора, действително там делът на ромското население е сравнително нисък, но е заради равнището на подготовка и познание. Тоест,това не са неща, които не могат да бъдат направени изведнъж, а трябва да се мине през един етап на подготовка и след това да се включи в такава степен на обучение и квалификация.
За мен и моите колеги е изключително важно да спомена, че 95 % безработни лица, които са включени по програмите, са от етническите общности, като 70 % са от ромски произход.
По Проект "Красива България", който има голямо значение заради това, че разкрива работни места, нашата преценка, че около 50 % от хората, които са работили по този проект, са били от ромски произход.
По Програмата за преодоляване на бедността, вие знаете, че тази програма започна миналата година, тя касае 13 общини, предимно в тежко състояние, там трябва да кажа, че 53 % по тази програма са от ромски произход.
Разбира се, по Проекта "Подкрепа за бизнеса - jobs" има също включени хора от ромски произход, които са около 14 %.
Нещо, което мисля, че не е без значение, искам да спомена, че в Министерството на труда и социалната политика, изпълнявайки правителствената програма, имаме и други програми, които са свързани с подготовката за квалификация на безработните роми. Тя е в няколко масива - за активно търсене на работа за 1500 души; професионална ориентация за още 1500 души; грамотност - това, което споделих, за 2500 души; професионална квалификация - за 2000 души. Тоест, това са все към проблеми на ромската общност.
Имаме също програми за насърчаване на предприемачеството и започване на собствен бизнес, но аз тук много трудно бих могла да ви кажа какво се предвижда, тъй като програмите ще стартират през тази година. Те са записан в Националния план по заетостта. Така че предстои при следващи сбирки да ви дам и за тях информация.
Това, което ми се струва, че трябва да спомена, и което е положително, че по Програмата за лични асистенти имаме 24 % ангажирани хора от ромски произход, които всъщност се обучават като санитари, с определено равнище на медицинска дейност да се включат в тези програми.
Няколко думи искам да ви кажа за политиката за социално подпомагане. Тук моите колеги много точно са изредили различни ромски организации и фондации, които работят по проекти за интегриране на ромите в България, директно с нашата Дирекция за социално подпомагане. Това са Сдружение "Ново дром" - Кюстендил, Сдружение "Ромска младежка организация",, Фондация за здравето на ромите в Сливен, Фондация "Жени за милосърдие - Рома", "Ромска младежка организация - пак в гр. Сливен, Сдружение "Бъдеще за ромите" в Дупница. Няма да изброявам всички. Към Министерството на труда и социалната политика в момента има 27 ромски организации, фондации, които работят по различни програми.
Няколко думи само за Програмата за социално подпомагане, искам да кажа само, че по линия на социално подпомагане с месечни помощи по реда на чл. 9 от Закона за социално подпомагане, подпомогнатите лица от ромски произход са 186 хиляди, което представлява близо 81 % от всички подпомагани лица, разбира се по различните групи и семейства.
За енергийните помощи искам да ви кажа, че общо подпомогнатите през отоплителния период 2005-2006 г. с твърдо гориво са 440 хиляди в страната, от които 355 хиляди са семейства от ромски произход. Тук държа дебело да подчертая, че са санкционирани 6400 семейства от ромски произход, които са злоупотребили с предоставените им социални помощи.
Една нова Програма "Социална инвестиция при децата", която стартира през м. ноември 2005 г. и продължава успешно е част от средствата за семействата, в които родителите са безотговорни, специално от ромски произход, получават социалните си помощи не в ресурс, който е предоставен на един от родителите, а под форма на заплащане на таксите за детска градина или ясла за децата. Вече имаме 204 семейства, в които са настанени над 480 деца.
Искам да споделя и още нещо с вас, тъй като смятам, че оттук насетне ще коментираме доста този въпрос, тъй като смятам, че той е един от въпросите, които Европейската комисия наблюдава достатъчно стриктно, струва ми се, че недостатъчно използваме, може би, най-удачните форми да се влиза в ромските общности и от тази гледна точка, ние в министерството работим по една програма, с която да подготвим повече санитари от ромски произход, които да влязат в ромските общности с оглед възпитание на хигиена на храненето, хигиена на живот и всичко онова, което е абсолютно необходимо.
След проверките, които бяха направени през м. януари от Европейската комисия, се направиха още стъпки, разкриха се още работни места и се опитахме на места да направим обществени кухни за децата на хората от ромски произход.
Разбира се, бих казала, че е позитивна практиката в структурите на Социалните служби да се назначават хора от ромски произход с подходящия образователен ценз, за да могат действително по един реален начин да отчитат ситуацията в тези семейства.
Държа да ви съобщя нещо, което за нас е притеснително, и за което ние ще търсим изключително много помощта на ромските общности. Имам предвид на неправителствения сектор. Срещаме изключително голяма трудност в ромските квартали да убедим родителите, че трябва децата им да отидат в детска ясла или детска градина. Тоест, ние не ги откъсваме от семейна Среда, не ги вкарваме в институции, а искаме децата 8 часа да бъдат в среда, където те ще се социализират много по-бързо, много по-динамично, много по-хигиенично и природосъобразно от гледна точка на стандарта на живот, но родителите не желаят да ползват този вид преференция, която се дава, защото искат да получат парите на ръка. Но се оказва, че това са маргинални семейства, в които децата, когато ние ги вземем в тези детски заведения, се оказва, че са доста болни и имат нужда от допълнително медицинско обслужване, специално обгрижване, а някои от тях, са и доста изостанали в своето интелектуално развитие. Така че това е един проблем, който ми се струва, че заедно с народните представители в районите, заедно с неправителствените организации в районите трябва много и интензивно да решаваме, що се касае за даване на парите на българския данъкоплатец целево, там където те са най-необходими.
Мисля, че вие ще имате много въпроси, затова ще се ориентирам към приключване. Но пак искам да кажа, че ако мога въобще да кажа пред народното представителство по програмите за заетост, квалификация, преквалификация, ограмотяване някъде около 80 % от средствата отиват за ромската общност, горе-долу почти толкова, или по-малко, са парите в областта на социалното подпомагане, които се дават за ромската общност.
Проблемът им, уважаеми госпожи и господа, е доколко ефективно тези средства дават обратния резултат. Тоест, тук е проблемът, който заедно с вас, и аз се надявам, ще използвам възможността, проф. Герджиков, да благодаря на народните представители, че толкова бързо, акуратно и много ангажирано приеха някои от промените в нормативната база за социалната област, които дават едни или други критерии, повече и по-различни периметри, и действително насочват акцента на хората с ниско образование и квалификация към образование и квалификация и към заетост, а не към опашката на Социални грижи. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Масларова.
Има думата представителят на Министерството на здравеопазването доктор Матей Матеев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАТЕЙ МАТЕЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Имам удоволствието да представя позицията на Министерството на здравеопазването по този проблем, като преди това искам да кажа, като представител на здравеопазването,че в момента здравната система няма сигнали за отказ на даване на здравна помощ на роми, въпреки техния социален или осигурителен статус. Правим всичко възможно системата да предоставя здравна услуга. По наши данни около 3,5 % от обърналите се към здравната система са неосигурени, но благодарение на фонда, който е създаден, всички тези, които са неосигурени, но са социално слаби по стандартите, получават здравна услуга, а съответно здравните работници уточняват плащането на тази здравна услуга. Това е само в контекста, че отговарям за болничната помощ и считам, че в настоящия момент системата работи задоволително добре.
Колкото до изпълнение на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество и на Националния план за действие по "Десетилетието за ромското включване - 2005-2010 г." във връзка със заседанието на Комисията по правата на човека и вероизповедания от 23.02.2006 г. искам да представя една информация, която ми бе предадена от ръководството на групата, която се занимава с този проблем, и зачитам:
С Решение на Министерския съвет е поставено изискването министрите, ръководителите на ведомствата, посочени като изпълнители на задачите, да разработят собствени програми, като конкретизират съответните действия, необходими финансови средства и изпълнители от подведомствените им структури.
Препоръчване на общините и сътрудничеството с експерти по етнически и демографски въпроси и в неправителствени организации на етническите малцинства, съответните общини да се включат в общинските планове за дейности за подобряване на здравното състояние на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства.
В изпълнение на приетото Решение на 9.12.2005 г. съвместно с Дирекция "Етнически и демографски въпроси" към Министерски съвет и Институт "Отворено общество" пред областните експерти по етнически и демографски въпроси бяха представени Здравната стратегия и Плана за действие, като бяха обсъдени ключовите въпроси и дадени указания за разработването на общинските планове.
Основните цели и задачи на двата документа са представени и в организираното от Областната администрация - Кюстендил обсъждане с представители на областите Кюстендил, Благоевград и Перник.
Здравната стратегия беше представена пред обществеността и в две излъчвания на предаване "Етноси" по програма "Христо Ботев" на БНР.
На 30.01.2006 г. Министерството на здравеопазването не състоя първото заседание на Съвета на управление за Плана за действие, на което присъстваха представители на министерствата и ведомствата, ангажирани с реализация на плана.
До края на м. февруари 2006 г. министерствата, ведомствата, както и общините, следва да представят пред Съвета за управление на плана, разработени конкретни задачи, както и действия, които ще се предприемат за тяхното изпълнение.
В рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването за 2005 г. бяха заделени 25 хиляди лв., свързани с реализация на Цел 4 от Националния план - повишаване здравните знания, информираност на ромското население. Във връзка с това беше обявен конкурс за реализация на проекти от 15 регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве. От представените 19 проекта бяха одобрени и финансирани 10 проекта на 9 инспекции - Шумен, Видин, Бургас, Пазарджик, Стара Загора, Ловеч, Добрич, Враца, Пловдив, като предоставени суми от 1000 до 3000 лв. на проект. При реализацията на проектите са използвани видео- аудиоклипове, които бяха разработени през 2004 г. за нуждите на медийните кампании, проведени от 15-те общини по проект на Програма "ФАР-2001". Клиповете бяха размножени за всички 28 РИОКОЗ, за предоставяне и излъчване в местните електронни медии.
Във връзка с реализация на дейност - осигуряване на трудова реализация на медиаторите и текущото им обучение, Министерството на здравеопазването предложи Проекта "Осигуряване на заетост на ромските медиатори и създаване на устойчива система за разпространяване на здравни знания сред ромското население" за включавене в Националния план по заетост - 2006 г.
Целта на проекта е подобряване на достъпа на ромите до здравеопазването и създаване на устойчива система за разпространяване на здравни знания сред ромското население, за насърчаване интегрирането на ромското население в българското общество. В проектът са включени 51 ромски медиатори от 15 общини, като е предвиден финансов ресурс.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще Ви помоля да представите информацията по-синтетично, а не всички проекти да изброявате един по един, защото това вероятно ще отнеме повече време. Информацията да е по-синтезирана, за да можем да добием представа вашето министерство какво отношение има и какво прави в тази посока.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАТЕЙ МАТЕЕВ: Ще помоля доктор Гаврилова да представи информацията в детайли.
МАША ГАВРИЛОВА: Съвсем накратко ще допълня.
Искам да изкажа благодарност на Министерството на труда и социалната политика, че когато има съвместни дейности и разбирателство, с което да свършим една хубава работа, във връзка с устройване на работни места на медиаторите, които бяха предварително обучени, и мисля, че това е един път, по който бихме могли да вървим и независимо, че тази година е по проблеми на министерството, има възможност те да бъдат финансирани чрез общините, което ще бъде договорено, за да бъде устойчива възможността за работа на медиаторите.
Другото, което успяхме да свършим, са различните дейности, които съпътстват три проекта по Програмата "ФАР" във връзка с образователни дейности по отношение както на медицинските специалисти, така на още една група медиатори, и оборудване с подвижни кабинети, два флуорографа, мамографи, които ще имат възможности да обикалят в различните махали и по-отдалечени населени места, за да могат да бъдат извършвани профилактични прегледи. Идеята е в това да бъдат включени основно здравно неосигурени лица, които да могат да не бъдат лишавани от профилактични прегледи.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Гаврилова.
Сега имам въпрос към представителите на МРРБ, дали имат нагласа да направят встъпление, или да участват в отговорите на въпросите, които ще има към тях.
ДОРОТЕЯ ДУНЧЕВА: През изтеклата година в МРРБ основно се работи по Програма за подобряване на жилищните условия на ромите, който приоритет, е в ангажимента на МРРБ.
Основно към тази програма бяха насочени нашите усилия, за да очертаем рамката, за да се решава този нелек проблем, тъй като на всички е ясно, че голяма част от изградения жилищен фонд е незаконен, създадени са много проблеми с невъзможност да бъде изградена техническа инфраструктура към тези незаконно построени жилища и въвеждане на някакъв ред, и финансова осигуреност на тези мерки във времето.
Програмата е изработена от междуведомствена работна група, която беше създадена със заповед на премиера. Участваха Дирекцията по етнически и демографски въпроси от Министерски съвет. Програмата е пусната за съгласувана по министерствата и се надяваме, че до седмица ще бъде внесена за приемане от Министерски съвет.
Паралелно с това към нея е направен и план за действие, където подробно са описани стъпките в действията за подобряване на жилищните условия на ромите.
Искам да обърна внимание, програмата е отворена. Тя ще създаде възможност да се кандидатства с проекти. Задължително сме обърнали внимание на партньорството на неправителствените ромски организации, така че да се отговори най-пълно на техните виждания затова как искат да обитават, а не да им се налага начин на обитаване. Това, с което можем да се похвалим е, че имаме подписана финансова обосновка на тази програма от Министерство на финансите, така че имаме тяхната финансова подкрепа, което е много важно за изпълнението на тази програма.
Голяма е отговорността в изпълнение на тази програма и на общините. Разписани са в програмата отговорностите на всички институции в изпълнението на тази програма. В момента се работи планът за действие, който ще бъде внесен за приемане от Министерски съвет. Това е в общи линии.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Денчева, имате думата.
ЕЛИ ДЕНЧЕВА: Благодаря Ви.
Искам само да кажа, че програмата и планът за действие са разписани в логическата последователност на стъпките, които трябва да се предприемат за търсене на начина на узаконяване или изграждане на жилища в тези квартали с преобладаващо ромско население. Първо, говорим за стъпките - заснемане, кадастър, регулация. След това, създаване на техническата инфраструктура и социалната инфраструктура, и включване на обитателите в целия този процес. Тук ние отново обръщаме внимание на дейността на общините, на неправителствените организации, които трябва да са партньорите за отпускане и извършване на тези стъпки. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Сега се обръщам към уважаемите народни представите - членове на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, за въпроси и разбира се коментари към това, което ни представиха нашите гости. Имате думата, уважаеми народни представители.
Преди това, в самото начало, ще си позволя един въпрос към господин Тома Томов, който е срещу мен, и защото вчера в публикации в един от столичните вестници, прочетох нещо, което на мен лично твърде силно впечатление ми направи и ме смути – не знам дали и доколко това е така, става дума за 200 млн.лв. Дали е такава сумата - 200 милиона, защото е наистина огромна и ако има такива суми, то би трябвало ромите досега да са позлатени от горе-до долу?
ТОМА ТОМОВ: Аз съм го казвал и го потвърждавам това - може би да са над 200 милиона.
Извинявам се за това, че в момента ни беше поднесена една справка, която за мен не е справка, защото нито има някакъв уточнен период, нито има реални цифри и т.н. Но ние искаме да коментираме справката - това, което ни е дадено.
Въпросът е дали изобщо тези милиони са използвани по предназначение, дали някой контролира изобщо парите, които влизат в България, защото няма такава институция и точно това щеше да бъде въпросът на госпожа Емел Етем - вицепремиер на републиката. В последните години виждате какво става в нашата страна. Всички мразят циганите, защото ровят в кофите за боклук. В същото време мразим турците, защото не ровят в кофите за боклук, защото се намират на по-висок етап в своето развитие. Значи ние сме страна на прецедентите и на много още неща.
От 1989 година насам всяка година гледаме такъв вид доклади и отчети на различните министерства за работа с българските цигани и в момента сме свидетели на такъв отчет. Аз все пак благодаря за организацията на това заседание на нашата група, защото може да не е кой знае какво, но е все пак някакъв вид начало, пък дори и отчетът, който дават различните министерства.
Уважаеми колеги, проблеми с циганите ни в България ние имаме не защото сме накарали 5 майки-ромки да дадат децата си в детската градина. Проблемът е много по-сериозен и по-принципен. Той е политически.
Моят въпрос към вицепремиера госпожа Емел Етем е: Вие мислите ли, че по този начин, по който работим, изпълняваме тази т.нар. Рамкова програма, която не съществува и я няма във фактическия и правния мир, защото тя абсолютно не работи, по простата причина, че няма институция, която няма да се занимава с нея, няма органът, който да контролира как работи тази програма, няма хора, които да я изпълнявам, няма чиновници и няма служители.
Така че, Вие, госпожо вицепремиер, смятате ли, че по този начин ние можем да продължаваме и изобщо да говорим, че този проблем в България ще бъде решен. И по-конкретно, смятате ли, че е назрял моментът, в който трябва бъде изградена една институция - държавна институция, без да се страхуваме от фашизоидите на България и да кажем: "На нас ни трябва една сериозна държавна институция, в която да има 50 човека - българи, не роми и турци, нека българи да бъдат, защото те са навсякъде!"? В България не можем да видим полицай-циганин или турчин, а не можем да видим и циганин в един нормален ресторант на столицата.
Уважаеми колеги, съжалявам, че така се изразявам, но такива са фактите. Нека някой от вас да ми каже, че скоро е виждал полицай-циганин по улицата, или е виждал такъв човек в ресторант в София в последните години.
Така че на базата на тези неща аз питам вицепремиера: Мислите ли, че назрява моментът, когато българското правителство следва да предприеме сериозни стъпки да създаде един сериозен държавен орган, който да се занимае точно този проблем, т.е. парите от бюджета, ако бъдат отпуснати, от Европа, от други дарителски фондове, организации, личности, как да се усвояват тези пари и да се изкарат от макро-рамката на държавата и да се помогне на държавата и накрая, как да се контролират? Защото на Националния съвет по етнически е демографски въпроси, забележете, преди няколко месеца името на този съвет беше подменено, не си спомням кога. Преди беше Национален съвет по етническите и национални въпроси. Сега наименованието е Национален съвет, забележете, за сътрудничество. Това унищожаване на институцията.
Мислите ли, госпожо вицепремиер, че така можем да продължаваме и да говорим за някаква политика в това отношение? Има ли нужда да губим времето на Комисията по правата на човека и вероизповеданията ?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Томов.
Госпожо Етем, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин председател.
Господин Томов, имам една молба към Вас. Вие сте за втори мандат, доколкото знам, народен представител, ако не и повече. Редно е, когато от тази трибуна и от медийната трибуна, се изправяме и говорим разни неща, първо, да си научим урока. Аз откривам редица пропуски във Вашите познания относно структурите, относно начина на финансиране и контролиране, което никак не е добре. Ако така на кило ще си говорим, ще трябва да се върнем 1990- 1993 г., като начин на взаимодействие с т.нар. избирател. Само че днес, 15-16 години след първите напъни на демокрация, сформиране на обществено мнение, партии някак не върви да боравите с такава лекота с този инструментариум.
Ще започна първо със загрижеността си, не само като вицепремиер, но като гражданин на Република България, представител на един от етносите, за проблемите, които имаме в страната. Тези проблеми не са от днес, не са от вчера, не са от 15 години. Те са от доста дълги години.
Доколкото аз имам спомени и съм си направила труда да проуча, досега българската държава е правила различни опити да решава проблемите на своите малцинства. Някои практики са положителни, други - не са дали кой знае какъв ефект, господин Томов. Ние с вас сме били тези експериментални зайци. И това го знаем. Само че днес ние се намираме на едно друго равнище и на един друг етап и като държава, и като граждани на тази държава. Редно е днес да не се сочим с пръст като врагове, защото тук нито на тази маса, нито извън тази маса в пределите на Република България няма врагове. Ние можем да си ги създадем, както някои се опитват с гръмки фашизоидни изказвания да събудят национализма, но това ще зависи също от нашата реакция, като институции и граждани на държавата.
Затова Ви моля, в един такъв момент, в непроверени и непремерени изказвания да не влизаме пред обществото. Защото, първо, този материал, който съм ви го дала, ако малко от малко знаехте - програмата действа от 1999 г., затова започва от 1999 г. и касае до ден-днешен. Тъй като тези програми и процедурата все пак е доста по-тромава, и сложна, а има и един период на одобряване и т.н., парите по проектите, които ние сме дали, а фишовете за 2001 г. някои от тях започнаха реализацията си през 2003 и продължават през 2004 г. Затова справката, която сме дали, е от 1999 г. Тя не е никаква. Тя е точна. Тя е реалната справка, с която ние разполагаме.
Парите няма да стигнат, ако ги съберем, и 20 милиона евро, за Ваше сведение. Вие може би с нулите боравите не съвсем добре.
Но що се касае до контрола, бих искала да ви уверя, дори ние в България да искаме да направим някакво нарушение с тези пари, няма как да го сторим, защото това са европейски пари и по европейските правила, знаете, или ако не знаете, ще направя необходимото да получите пълния пакет с техните критерии и изисквания, за да разберете как става контролирането им, след какво отчитане и какви документи, парите постъпват в организацията, с която е сключена договорът.
В случая не бих искала да адвокатствам на която и да е институция, но понеже отправяте конкретен упрек към Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси, искам да Ви уверя, че нарушение там няма. Ако искате сам може да си направите проверка с нашите европейски партньори по тези програми и по тези проекти на какъв етап на развитие са - кои от тях са завършени ще Ви дам информация, кои - продължават да се реализират, и как става тяхното отчитане. Но много Ви моля, да не се говори на ”ангро”.
Другото, което също бих искала да споделя с вас, е следното, че вместо да се изправяме от трибуната и да развиваме някакъв див популизъм, от който никой няма нужда, много добре е може би да обърнем внимание на манталитета на собствения си етнос, от който произтичаме и след това, ние като техни естествени лидери, които са изпратили на различните нива в законодателната, изпълнителната и местната власт, да си изпълним ангажимента към тях - да бъдем медиаторите между всичко, което става в тази държава и тях, да сведем на един разбираем език всичко, което е и тяхно задължение. А не само да казваме: "Идват едни пари, никой не ни ги дава! Изхарчиха парите за ромите!" Защото това не е вярно и съм сигурна, че Вие го знаете много добре. Да впрегнем усилията на тези хора да участват в процесите, защото насила нито аз, нито госпожа Масларова, нито министъра на образованието, нито министъра на здравеопазването могат да свършат това, което всеки един гражданин на републиката трябва да върши. Ако искаме да се интегрираме, ние трябва да участваме в този процес. Затова моят апел към Вас и чрез медиите към всички структури на NGO-та - неправителствени организации, които работят по ромските проблеми и представляват самите роми, да водят една много активна политика, да ги направят съпричастни към всичко това, което се случва. В противен случай насила няма да стане! Няма как да увеличим образователния потенциал на интелекта на това население, за да можем да го впрегнем само то да подобрява живота си. Аз съм против това да изграждаме гета и да ги концентрираме на определени места, за да кажем: "Ние им построихме жилища, те да си живеят!", но съм и против това да се нарушават законите на Република България и само защото сме представители на малцинствата да си строим където искаме и да правим каквото искаме! Защото утре ще излезем пред медиите и ще кажем: "Застрашени са правата на малцинствата!" Трябва да носим отговорност за всичко това, което се случва.
ТОМА ТОМОВ: Госпожо Етем, аз лично мисля, че говорим...
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Аз Ви изслушах! Моля Ви, да ме чуете и Вие мен.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Моля да чуем госпожа Етем. Ако имате след това реплика, разбира се, ще Ви дам тази възможност.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Затова молбата ми е, когато отправяте подобен род обвинения и упреци все пак да бъдат след като сте направили съответната проверка, а не така на “ангро” да говорим, за да направим добро впечатление било то на собствения си етнос, било то на широката публика, която обича да слуша такива неща. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Етем.
Господин Томов.
ТОМА ТОМОВ: Госпожо Етем, не знам какво е възбудило Вашата ревност към тези мои изявления, но аз ще Ви кажа, че съм член на Националния съвет много преди Вас - от 12 години, и знам съвсем дълбоко много добре естеството на тази тема.
На Националният съвет по етнически и демографски въпроси аз съм член от много дълго време и неговото конституиране. Знам механизмите на действие. И знам, че това не е справка, въпреки че Вие ще ми кажете, че това е справка. Защото тя е 1/10-част на това, което мина оттам. Има много други проблеми справката, които Вие не знаете. Но това е отделен въпрос. Аз не искам да влизам в дебат с Вас за точността на проектите, кога са идвали, кога са заминали.
Аз говора за резултатите и Ви зададох въпрос: смятате ли Вие, като вицепремиер, това, което чух за моя етнос, ние го знаем, знаем и за интелектуалното ниво, но ние получаваме упреци заедно с вас - вие, които сте на много по-високо интелектуално ниво. Това беше моята теза, че независимо от дебата ние получаваме упреци, защото сме малцинство в тази държава.
Точно този съвет не заседава от една година, не знам дали знаете. Вашият Национален съвет е от една година. Точно една година.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: На 1 март т.г. ще имаме заседание - ще Ви поканим.
ТОМА ТОМОВ: Добре, аз няма да дойда.
Значи вие нямате заседание от една година, как работите в тази област и осъществявате контрол в работата на този орган? Така яростно го защитавате, защото на мен не ми стана ясно. Той не е работещ. Няма нищо лошо да говорим за неговата реконструкция, да вкараме нещо ново в този орган или да го променим и т.н. Аз нямам аспирации да вкарвам хора-роми там. Аз съм казал, че искам българи да работят в този орган, или някой друг. (Реплика на заместник министър-председателя Емел Етем.)
Аз не знам защо така реагирате, аз мисля, че се намираме на заседание на парламентарна комисия и темата е много сериозна.
Всички тези указания, които дадохте, аз ще ги изпълня, но мога да ви кажа, че нямам гузна съвест, нито моя етнос. Вие, в момента и през цялото време говорите като човек с гузна съвест. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви. И все пак, господин Томов, нека да се постараем с взаимно уважение да се отнасяме един към друг. Аз разбирам Вашата възбуда, приемам част от това, което Вие казвате, защото аз самият, който достатъчно дълго живее и гледам какво става около нас, виждам колко неща не са решени и не можем да се похвалим с особени успехи по отношение на интеграцията на ромите, но ето когато госпожа Емел Етем каза, че ще Ви покани на 1 март на заседание, Вие казват: "Аз няма и да дойда!", не е този пътят, по който можем да направим нещо и да се опитаме да направим нещо.
Госпожо Масларова, имате думата.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че господин Томов постави един въпрос, който явно тлее в общественото пространство, или може би в част от общественото пространство като въпрос, който чака някакъв отговор - дали е нужна специална институционализация, с оглед отговорно решаване на проблемите на ромското включване.
Ще ми позволите аз да кажа своето мнение. Аз лично считам, че институционализацията значи интеграция. А точно включването значи деинституционализация, тоест инплантирането на всички хора с възможности на всички равнища на управление и там, където се подготвят управленческите решения и където се взимат като решение и там, където се изпълняват. От тази гледна точка аз не бих приел, че няма отговорни институции, които да се занимават с тези въпроси. Напротив, усилията на много институции са насочени натам, но аз не случайно подчертах, че се дават средства, но ефектът от тези средства не е достатъчно положителен, тоест не е задоволителен. Мисля, че на тази маса всички сме български граждани, без значение кой към кой етнос принадлежи и всичко, което трябва да правим, и не да говорим - "ние" и "вие", а става въпрос за "нас", за всички вас - какво можем да направим.
Не съм съгласна с това, съжалявам тази справка не я бях взела, но я бях приготвила за смесения Парламентарен комитет България-Европейския съюз, на който присъствах и трябваше да докладвам по тези въпроси - колко роми има зам.-министри, колко има шефове на дирекции, колко са в областните управи, колко кметове, общински съветници. Горе-долу такава справка имам и тя е доста респектираща и в никакъв случай не подценяваме този етнос. Истината обаче е, че от този етнос за да може да се интегрират повече хора в различните структури на държавната законодателна, изпълнителна и т.н. и различните структури на обществения живот, трябва да има равнище на образование и квалификация. На фона на това равнище, процентно отнесено към другото население, така трябва да гледаме на нещата. Тоест, балансът там трябва да е много точен и много перфектен.
Ще ви кажа нещо, което съзнателно премълчах. От активно търсещите работи на пазара на труда само 10 % са от ромски произход. Значи, при положение че над 78-80 % от получаващите социални помощи са в работоспособна възраст, активно търсещи работа са 10 %. Говоря за общността.
Ние тези въпроси трябва да решим. И аз казвам "ние". Не случайно казах, че трябва тук да се опрем към неправителствените организации, които могат да влязат в ромската общност и да бъдат по-комуникативни с тях, да подготвим необходимите кадри. Аз пропуснах да кажа нещо, което правим заедно с МРРБ, и по-специално с Главна агенция "Пътища", ние сега правим допълнително една програма, която около 1500 души от ромски произход ще ги насочим към тунели, тоест те ще бъдат по пътищата на страната, ще ги обучим и няма да бъдат само за 6 месеца, примерно от м. април до м. октомври, а на базата на това, те ще бъдат с една трайна ангажираност и хора, които са нужни. Тази професия я унищожихме, не знам защо, сега пак се наложи. И двете министерства сме заинтересовани и да обучим тези хора, които вече нямат намерение да отидат да учат по-висша степен на образование. Но за мен тези проблеми трябва да започнат от качественото възпроизводство на нацията, от отговорното родителство и да вървят до пенсионната система, т.е. по цялата верига. Не можем да се ограничим само в институции. Семейството също е институция. Там трябва да влезем, в тези семейства. Училището също е институция. Там трябва да влезем. Работното място също е институция.
Струва ми се, че не е достатъчно това, което е направено но то не е и малко. То не е никак малко на фона на възможностите на държавата България. Това съвсем не ни казва: "Дотук спирате и не можете да продължите".
Ще ви кажа, че само за две седмици в Самоков са разкрити 300 допълнителни работни места за роми, разкрита е столова за 100 деца за ромски деца от 10 до 16-годишна възраст, 90 души са предвидени да се квалифицират, двама социални работници-роми са вкарани в общността и 50 места за детски ясли и градини са разкрити, в които са отишли 17 дечица, като другите не ги пускат.
Питам аз къде е Цветелин Кънчев, който посещава, господин Томов, ресторанти и не само той - там, където не могат да отидат много други хора с много висока квалификация? Къде е този човек от ромския произход, който буни хората и не отиде там да помогне на социалните работници, на кмета, на всички, които искат да помогнат. Така че критиките могат да бъдат най-различни. Аз мисля, че трябва да бъдем национално отговорни и нищо повече.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Господин Ахмед Юсеин има думата.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаема госпожо министър, зам.-министри, уважаеми колеги! Аз, като един от представителите на другия етнос, искам да взема отношение по въпроса. Проблем има. Никой не крие, че няма проблем. Ако вземем една справка обаче, децата, които не посещават училище, колко процента и кой е етноса, ще видим, че картинката е много тревожна. Тук държавата няма вина. Държавата осигурява транспорт. Държавата осигурява безплатна закуска, осигурява учебници, осигурява учители, училища. Трябва да се ходи на училище.
Уважаеми колега, мен също също 90-те години ме болеше много защо от моя етнос няма хора по висшите етажи на властта, макар че и тогава имаше професори и доценти и т.н. Полека-лека с толерантността си ние стигнахме до това ниво.
Защо се отнасям, колега, към Вас? Защото това, което се изприказва тази седмица, като печат в масмедиите, очевидно и пред донорите и те започват да се съмняват в нашата държава. Те биха ли дали тези средства? Това, първо.
Второ, защо не му е дал на моя етнос нищо? Моят етнос също пита. Моят етнос казва: "Ние сме без работа! Ние сеем тютюн, не ни изкупуват тютюна. Каква е причината да се обръща внимание на другия етнос?" Това, второ.
Трето, присъствах на едно заседание, международна среща в чужбина, не си спомням къде беше, и господин Русинов - имате едно младо момче, много кадърно и много го харесвах него, стана и каза, че България забранява установяването на партии с лидери-роми. Просто, има някои неща, които когато се казват трябва да се преценява дали това е вярно. Аз ви обичам и ви уважавам! Самият етнос трябва да направи нещо. От Кърджали, където аз съм родом, има 5 села, от които 3 села робятат наред с турци, българи, помаци тютюн - "Евала!", а двете села, там - пущинак. Кой може да оправи тези две села? Просто говоря с патос, защото усещам Вашата болка.
Като народен представител в миналия мандат от Добрич много съм настоявал да има ваши хора в полицията, защото в населените места, където има роми, там трябва да има полица-ром, защото той знае вътре какво става в този квартал, в това село. Няма образовани момчета! Не можем на едни да искаме да има ценз, а на другия - да няма. И в този момент, в който сме на власт, и моят етнос страда. В миналия мандат 33 човека се явяват за полицаи от моя етнос и всички ги късат, а като ги гледаш - левенти момчета са. Стават тези работи, но постепенно ще се оправим!
Моята молба е, когато се съберете лидерите на този етнос, само дайте повече как да кажа наставление децата да учат, защото и вие ще страдате, и България ще страда. Ако не се интегрираме, ще има много средства хвърлени ето така! На мен ми прави впечатление, че тези, които правят програмите, имат хубави дворци, а оттатък нямат и обувки. Уж парите са за етноса, по квитанции, фактури и протоколи всичко е добре направено, но... Просто ме боли и затова споделям. Така че заедно трябва да се работи.
От една страна, държавата ,респективно Прокуратурата трябва да предприеме ответни мерки както към едната страна, когато направи нещо някой ром, така и другата страна, ако спрямо роми или други представители на малцинствата, се правят някакви извращения. Абсолютно съм съгласен с теб и съм солидарен.
В този мандат съм от Пернишки регион. Имам много срещи с избиратели от ромски произход, аз бих попитал МРРБ: коя е причината, в едни квартали няма кадастър, трябва ли да има някаква законодателна промяна, за да се установи този процес? Миналата седмица бях в Кричим, дойдоха хора от квартала и искат час по-скоро този проблем да се реши.
Уважаема госпожо вицепремиер, когато се заделят средства относно канализации от отделните министерства относно пътища, нека да се погледне в неселените места, където живеят тези хора. Разбира се, всички заслужават, но трябва да погледнем най-ниското стъпало. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Юсеин.
Тъй като госпожа Емел Етем трябва да бъде и на друго място след не много минути, затова искам да помоля да зададете най-много 1-2 въпроса към нея, за да можем да я освободим.
Госпожо Любчева, заповядайте.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаема госпожо министър, заместник-министри, колеги! Аз мисля, че провеждаме една сериозна дискусия и това показва интегрирането на усилията за да се решат тези проблеми.
Изключително съжалявам, че няма представители на Министерството на образованието и науката, защото за мен проблемът, който разглеждаме е един основен проблем за МОН. За съжаление може би трябва да се направи среща специално с представители на МОН, тъй като в Националната програма, която е приета, и очевидно работи, както казаха всички присъстващи тук до момента, е поела ангажимент по отношение на това министерство по отношение образованието на децата от различен етнически произход. В перспектива, може пак да се изкажа, но искам да попитам госпожа Етем има ли сведения във всички ли общини има изградени структури, защото знаем, че това е политика, която беше започната, но не зная дали е завършена, такива структури, които да решават концентрирано този проблем. За мен е много важно това, което каза госпожа Масларова за ефективността на средствата, които постъпват, но е много важно и деинстутионализацията, колкото инвестициите и деконцентрацията на тези структури по места, защото в противен случай централизирането на една система и извеждане на една единствена структура няма да доведе до добър резултат и няма да се стигне до местата. Говоря за деконцентрация на усилията и да се достигне на всички усилия и други средства по места.
Искам да запитам госпожа Масларова каква е оценката за устройство на политиката по заетостта, какъв е процентът на хората, които вече са намерили трайна реализация в обществото и на трудовия пазар, защото това също е част от ефективността на средствата. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Любчева.
Заповядайте, госпожо Етем.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Благодаря Ви, господин Герджиков.
Госпожо Любчева, що се касае до изграждането на структурите във всички общини има изградени такива структури и доколкото имам информация в по-голямата част от тях, може би над 90 %, представители на ромския етнос са назначени на работа там, именно с такава цел, за да можем пряко чрез тях да отправяме всички послания на изпълнителната власт за интегриране на това малцинство, за да имат те своите представители, чрез които да могат да поставят на масата съответно техните проблеми, и знаейки ги най-добре. Едно е да ги преразказва някой друг, друго е те самите да могат да ги изразят чрез своите представители.
Що се отнася до структурите в страната ни, позволете ми само да ви кажа, че от 1997 г. съществува Националния съвет по етнически и демографски въпроси. Безспорно оттогава досега в рамките на тези 9 години не винаги се е отдавало такова сериозно значение на този съвет. Може би първоначално сме го създали за да отговаря на европейските изисквания, защото тогава започнахме да водим преговорите с Европейския съюз. Може би държавата ни е имала друг дневен ред, в който проблемите с малцинствата да са останали на един по-заден план. В предишния мандат 2001-2005 г. нашето правителство на НДСВ и ДПС също се опита да ускори работата в този съвет и да го постави на едно по-високо равнище. Не бих казала, че успяхме кой знае колко много да постигнем, но искам да ви уверя, че сегашния кабинет, който се състои от три партии, има много сериозно парламентарно присъствие, има волята да издигне проблема с етническите и демографски въпроси на една от първите редици и това сме го доказали и в програмата и всички стъпки, които сме предприели до този момент.
Упрекът, който отправи господин Томов, че от една година не е заседавал съветът, аз приемам този упрек като загриженост, че съветът не работи, но от 6 месеца, откакто е съставено това правителство, аз от три месеца отговарям за Националния съвет по етнически и демографски въпроси - от м. ноември съм упълномощена, по етапния ред изисках - по правилника на съвета, да се направи проверка за неправителствените организации, които могат да бъдат членове. Това е една процедура,която не искахме да претупаме, а максимално дълго време да огледаме всички наши партньори от неправителствения сектор и по тази причина през м. март ще направим заседание. Искам да ви уверя, че тези заседания няма да са веднъж в годината, а ще бъдат определено по-често, за да можем и ние, като участници в този съвет, не само да имаме представа какво правят различните институции, защото там участват представители на различните ведомства, а и да възлагаме задачи на тези институции. В случая ние много добре партнираме с Министерството на труда и социалната политика, с Министерството на образованието и науката, с Министерството на здравеопазването, с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с всички други, които имат пряко отношение и които не са тук в момента. Но трябва също да ви уверя, че затова са необходими доста средства, за да можем да направим необходимите стъпки и изградим необходимите структури. Най-вече, както и преди малко казах, може би малко по-емоционално отговаряйки, темпераментно на господин Томов да съм в унисон, но изразявам своята загриженост, че ние трябва да намерим прекия достъп до тези хора, за да можем да покажем, че сме техни приятели и партньори, но без тях ние не бихме могли да направим каквото и да е, а заедно с тях бихме могли и с по-малкия ресурс, като една държава, която е в преход от 5 години, да направим малко по-големи стъпки.
Затова аз съм готова да присъствам на всички заседания, на които вие ме каните, и за конкретни въпроси, които поставяте, за да не говорим само така в рамките на общата дискусия, но искам да ви уверя, че ще приема всички ваши предложения, които ги имате и поединично, и като комисия, свързани с подобряване дейността на този национален съвет.
На първото заседание, което ще проведем, ще поставя въпроса за правилника и неговото актуализиране и обновяване, защото мисля, че оттам трябва да тръгнем. Националният съвет работи по един правилник, аз в момента еднолично нищо не мога да променя в него, докато не свикам сесията.
За мен има какво да се подобри в дейността на този съвет и очаквам, както казах, и от вас конкретни предложения, като първа стъпка по промени в правилника. Ако искате бихме могли да говорили за самото ръководство на Националния съвет. Ние можем това да дискутираме и да направим необходимите промени, така че там да попаднат хора, които биха дали увереност и на господин Томов, и на представителите на ромския етнос, за една по-голяма съпричастност за тези проблеми и да участват не само при критикуването, а и най-вече при вземането на решения и тяхното изпълнение. Благодаря.
ТОМА ТОМОВ: Госпожо Етем, нямате общински структури по правилник. Имате няколко областни съвета в България и имате около 60-70 експерти по етнически и демографски въпроси в някоя и друга община. Това е вашата структура, така че вашите сътрудници са Ви дали погрешна информация. Вие сама знаете, че една година съветът не работи. Не знам защо така се афектирате, но аз нямам никакви упреци към Вас, Вие не сте оглавявали този съвет преди години, така че не мога да разбера Вашето поведение. Този Национален съвет по етнически и демографски въпроси не е работил по Ваше време, той е работил е преди и не е работил и няма ефект. Така че мога да Ви кажа, че нямате структури по общините. Имате няколко областни съвети и 60-70 експерти в цялата страна. Би следвало да бъдат малко повече и да имате структури в цялата страна и да имате и правилник, защото нямате правилник.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ЕМЕЛ ЕТЕМ: Предлагам да дадем думата на директора по етнически и демографски въпроси към Министерски съвет, за да ни каже кратко и ясно къде, какви структури, какво има. Господин Томов, Националният съвет - няма, и аз това го знам, но сега, за да чуят всички останали представители, какви са структурите, като ще помоля да кажете и за проектите.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, госпожо Чолакова.
ЧОЛАКОВА: Благодаря Ви.
Националният съвет по етнически и демографски въпроси е създаден през 1997 г. с постановление на Министерски съвет. През 2004 г. с оглед укрепването на административния капацитет, на структурата, която провежда държавната политика по етнически и държавни въпроси, Министерският съвет взе решение да трансформира националния съвет в Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси и със същото постановление създаде дирекция към Министерски съвет, която има 20 души щатен персонал, понастоящем - 15, от които 10 са държавни служители, които представляват административния капацитет по отношение провеждането на тази държавна политика.
Що се отнася до нашите структури, господин Томов, смея да кажа, че разполагаме с по-актуална база данни в момента в дирекцията, тъй като това ни е работата. Бих искала да ви кажа, че в 24 области има създадени областни съвети по етнически и демографски въпроси, като в някои от тях са назначени повече от един експерт по етнически и демографски въпроси. Всички те имат длъжностни характеристики. Бих искала също така да подчертая, че повече от половината общини в България има общински експерти по етнически и демографски въпроси, или такива, в чиято характеристика се включват такива правомощия по отношение работата с малцинствата. Голяма част от тях са от ромски произход. Аз съм на ваше разположение, аз вече веднъж го казах в тази комисия, такава база данни в дирекцията има. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Чолакова.
Понеже виждам, че времето на госпожа Етем приключва, имам апел към Вас, госпожо Етем, струва ми се, че по този начин ще изразя обща позиция на нашата комисия, да помислите за по-съвършени механизми за контрол върху средствата, които се получават от Европа по интеграцията на ромите, или второто, което е свързано с първото, как да се направи така, че да има по-голяма ефективност от вложените средства. Това като че ли за мен е най-големият проблем - не стигат пари. Може би не са 200 милиона, но все пак не са и никакви пари, обаче тези средства, които все пак пристигат, като че ли прекалено малко е това, което ние виждаме направено. Казват се тук някои цифри и госпожа Масларова казва в еди-коя си община, еди какво си, за образованието, еди-какви работни места, но това не е достатъчно, защото то не решава въпросите. Ние виждаме едни коптори, едни бордеи. Виждаме едни необразовани циганчета, които ходят безпризорни в ХХI-ви век. Това не може да продължава да съществува в България. Ние не можем да го решим с един замах - това е ясно. Това трябва да бъде една постоянна политика в течение на години, но трябва по-ефективно да се изразходват тези средства и по-голям коефициент на полезно действие. Това е моята молба и смятам, че не е само моя молба.
Госпожо Етем, много Ви благодаря за участието в днешното заседание.
Имаше въпрос към госпожа Масларова, която също не разполага с безкрайно много време, затова, имате думата, госпожо Масларова.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Има заседание на един от много важните фондове - Социално-икономическият фонд, с който се разкриват работни места за хора-безработни, което също не е без значение.
Беше зададен въпрос от госпожа Любчева, какъв е ефектът горе-долу, какъв процент от хората, които са по програмите остават в тези програми. Такъв ефект от програмите се търси обикновено след няколко години, защото първоначално програмите бяха по за 6, по 9 месеца и не се наемаха тогава хора, които са били в програмата, а се наемаха други, като идеята на тези програми беше да не се откъсват, тоест да не се губят трудовите навици на хора, които са трайно безработни. Нашият предварителен анализ сочи, че около 20 % от хората, които са по тези програми, след това продължават да работят.
Искам да вярвам, че заедно с общините и частния бизнес през 2006 г., тъй като програмите вече не са само за комунално-битови дейности, тоест не са само за метли и лопати, а са за трайни дейности, това ще даде шанс и възможността голяма част от хората да останат. Още повече ние даваме бонуси вече - който се представи добре в програмата, остава автоматично за следващата година или 9 месеца, както е по програмата.
Проф. Герджиков, тук стана въпрос за ефекта от всичко това, което ние заедно правим, Министерството на труда и социалната политика върши тази дейност с бюджетни средства, т.е. с пари на българския данъкоплатец и искам да споделя пред народното представителство, понеже пак беше поставен въпросът с образованието и колко хора отпадат и просто не посещават училище и отиват само да си вземат закуската, а родителите- да си вземат бележките, за да си получат семейните добавки. Тук има две нарушения. Едното нарушение е, че една част от учителите и по-точно директорите на училища не закриват училищата, колкото да не са им пълни паралелките, тоест дават тези бележки, за да си задържат работните места. Това е едната страна на нарушението. От друга страна, ние нямаме никакви санкции за родители, които не си пускат децата на училище. Няма държава в Европейския съюз, нито в цивилизованите държави, които да не се санкционират, да са отговорни родители в тази посока и да няма санкция за родител, който не пуска детето си на училище. Така че, скъпи колеги, това с вас трябва да го помислим - и на законодателно ниво, да решим какво правим с онези родители, които не пускат децата си на училище, при положение, пак казвам, че по линия на социалното подпомагане са насочени ресурси именно в тази насока. Значи не контролираме достатъчно добре и не спазваме закона.
Проблемите са сериозни. Аз трябва да споделя, че проблемите със стандарта на живот и включване на ромския етнос са свързани с много сериозни законодателни инициативи и уреждане на законодателството и са свързани не с пари, колеги, а са свързани с много пари! Те не се решават с пари, а се решават с много пари!
Все пак държа да кажа, че в рамките на възможностите на държавата е това, което можем и затова трябва да направим всичко възможно и европейските фондове да ги насочим достатъчно целесъобразно и да ги контролираме.
Абсолютно сте прав, трябва да има жесток контрол за всяко евро, което върви по тази линия, и не само по тази линия. Трябва да ви кажа, че Министерството на труда и социалната политика отговаря за оперативната Програма "Развитие на човешките ресурси", по която ще идват средства от предприсъединителните фондове и там действително е много сериозно изискването като административен капацитет, като управление на ресурси, насочване и най-вече, да не коментирам, е контролът им. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Масларова.
Имате думата, колеги, за въпроси. заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаема госпожо министър, господин Герджиков, колеги! Аз съжалявам, че трябваше да присъствам в един разговор, който мисля, че можеха да проведат на друго място господин Томов и госпожа Етем. Лично аз не очаквах тук да получим справки, които да ни бъдат предоставени по един по-оперативен начин. Все пак и вие сте доста ангажирани.
Мен лично ме интересуваше и това, което чух от разговорът, който се проведе тук, за политиката, защото това, което казахте последно беше да седнем и да помислим. Аз все пак разчитах, че правителството има концепция за някакво виждане за политиката по решаване на тези въпроси, за да може действително да седнем и обсъждаме конкретно нещо, защото това да си поприказваме не вършим никаква работа за решаване на проблема.
Това, което сега тук се предлага, е доста формален, тривиален подход - подход, който е вървял при предишното и по-предишно правителство и затова този проблем няма реално решение. Каквито и пари да дойдат за решаване на тези въпроси, ако няма ясна политика, тези пари ще отидат по същия начин, по който отиват и малкото пари, които идват. Естествено е, че нещо, за да бъде решено по-добре, то трябва да бъде децентрализирано. Това важи за всяка една дейност, но същевременно трябва да има цялостна концепция, на която да бъде подчинена тази децентрализация, тоест да има контрол къде отиват средствата.
Тук чета за автобуси за извозване на деца - дали се извозват деца от ромски произход до училищата, или нещо друго, не е ясно има ли контрол върху всички тези неща - нещо, което господин Герджиков постави като въпрос, нас ни интересува контролът и ефективността на средствата, които се влагат и аз мисля, че ние дори и с минимум средства, при добра политика, може да има по-добър ефект, отколкото при много средства без ясна политика и стратегия да излезем от решаването на тези въпроси. Защото дори да се оправи кадастърът в една ромска махала, това няма да реши проблема. Тук се каза "наличието на гета е сам по себе си предпоставка за нерешаване на проблема по интеграция на ромите". Това няма да стане като се направи просто само една регулация, и след това да ги питаме те по какъв начин искат да бъдат настанени и къде, като по-специфична категория хора, след като трябва да се третира всичко по общия ред. Защото такива откъслечни инициативи не говорят за наличие на цялостна концепция и визия - това, че ще направим ромите кантонери и след това те ще си направят кантони и ще станем като Швейцария на Балканите... шегувам се разбира се.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: Останах тук, като боксова круша, но няма проблем, ще се опитам да се справя, не за да се извинявам.
Господин Сотиров, уважаеми колеги, вие самите участвате в политиката, която правителството провежда. Вие за последните по-малко от 6 месеца от работата на това правителство направихте 4 промени в законите, чрез които реализираме политиката с ромския етнос за интегриране на ромите. Ние внасяме проекти на закони и вие самите участвате в тяхното приемане, като народни представители. (Реплика от народния представител Иван Сотиров.) Ако Вие имате Вашия принос, аз бих Ви се поклонила до земя, без значение дали сте опозиция, или управляващи, тъй като това е проблем, който ще тежи на много правителства и оттук-насетне.
Няма да приема и упрека, че това са откъслечни мерки. Всички мерки по политиката на заетостта са насочени, аз казах не-случайно, към 80 % от ромския етнос. Това е една стратегия - Националният план за заетостта, в крайна сметка е свързан пак в тази насока. Всички мерки в областта на квалификациите и преквалификациите, ограмотяването в 80 % са насочени към ромския етнос. Всички дейности, които са свързани, от една страна, с подпомагане, от друга страна, контрол, и не случайно казах колко са се санкционирани, защото досега ние нямахме санкционирани нарушители на закона, също са насочени към ромския етнос.
Що се касае, че щяло да има кадастър и няма да помогне, напротив, ще помогне, защото ако на 10 места направим кадастър, това означава на 10 места - предпоставка за решаване на част от проблема.
Аз мисля, че няма да помогне това, че ще отидете при ромите и ще им кажете: "няма да си плащате тока", преди изборите! Това няма да помогне, защото това създава напрежение. Но ако ние всички се обединим, че законите важат за всички, разбира се, това са мерки и стъпки, които са насочени за 2006 г. Аз мога да ви разкажа целия план до края на програмата до 2009 г., ако имате време да ме слушате, с удоволствие ще ви кажа това. Защото аз лекичко подхвърлих темата за отговорното родителство и за качественото възпроизводство на нацията, което също е насочено, най-вече, към ромския етнос, и то в най-добрия смисъл на думата.
Аз не зная какво сте очаквали, от нас се искаше информация затова какво е направено и какво в момента се прави, и ние сме се опитали да ангажираме доста от административния потенциал и капацитет на нашите ведомства, за да дойдем при вас що-годе подготвени. Сигурно не сме били достатъчно изчерпателни, но вие и не сте очаквали. Може би очаквате от нас кардинално решение, не знам. Този проблем, който 15 години е проблем - мултиплициращ се и растящ, при всички случаи няма да може да се реши за няколко месеца. Това го казвам с ясното съзнание, че предстоят много неща и те са трудни неща, много сериозни неща за всички, а не само за правителството. Правителството днес е едно, утре - друго, след няколко години ще е трето, но този процес стои. Той има своите заложени проблеми, които ще възникват и след време допълнително - и за здравния статус и възпроизводството. Аз веднага мога да кажа - има висока смъртност в България. Онзи ден имаше публикации - една от най-високата смъртност е в България. Защо? Първо, защото има ранни раждания. Те са на ромски произход. Второ, защото тези, които раждат, са в една изключително тежка здравна, социална, жизнена среда и генетично вече са обременени, така че всички тези неща ще ги търпим като последствия, ако бързо не вземем всички мерки и аз мисля, че правим всичко възможно, пак казвам, в рамките на възможностите на една страна.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
От този разговор, който имаме, у мен се заражда една идея и бих искал да я споделя с вас. Съжалявам наистина, че няма представител на МОН, но този въпрос се поставя от госпожа Масларова и аз се питам - след като е конституционно задължително и е задължително образованието до 16-годишна възраст, ние каква държава сме, ако не можем да осигурим изпълнението на това основно конституционно задължение? Защо нямаме механизъм за санкциониране на тези родители, които не изпращат децата си на училище и не трябва ли МОН да бъде инициатор точно на такъв законодателен проект, в който да се предвидят точно такива санкции и механизми, за да могат да се обхванат всички българи, независимо дали са роми и какви са. Защото има не само от ромския етнос, но от него като че ли са най-много, да бъдат задължени действително да ходят на училище. Това като че ли е основен най-важен проблем, струва ми се.
ИВАН СОТИРОВ: Примерно, родителите да изпращаме принудително за наказание да учат.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Родителите също имат нужда да се обучават. В това няма никакво съмнение.
Имате думата, уважаеми колеги. Господин Шабанов, заповядайте.
ФИКРЕТ ШАБАНОВ: Уважаеми колеги, с риск може би да бъда погрешно изтълкуван от присъстващите, аз също искам да взема отношение по дискутираната тема. Има много хубава българска поговорка "Много баби - хилаво дяти!" Аз приветствам нашето огромно желание, тъй като проблемът със социално-битовия статус на ромската общност наистина тежи на плещите на българската държава и е абсолютно права госпожа Масларова в това отношение, че това не е патентован проблем на едно или друго правителство. България е демократична страна и всеки по веригата за определен период поема тази отговорност върху себе си.
Но защо се осланям на тази поговорка? Считам, че въпреки доста сериозния ниско образователен ценз на ромската общност и целите, които предприема едно или друго правителство по една или друга причина, трябва да се ангажира максимално повече присъствие на представители на ромската общност при институционализирането, дори защо не на една дирекция, или отдел.
Аз скоро имах възможността да присъствам на една национална среща в Пловдив. В това отношение чрез госпожа Масларова искам да благодаря на зам.-министър Явор Димитров, който също взе участие на тази сбирка. Тази сбирка, обаче, уважаеми колеги, провокира една тема, по която за самия себе си останах с впечатление, че ние искаме да помогнем, искаме да се намесим в разрешаването на един проблем и в един момент константата е, че ние не познаваме много добре тази материя като такава.
Аз споделям чисто човешката съдба - моята съпруга е също от кв. Столипиново. Ако бях повярвал на дебата, на терминологията, с която се боравеше там, аз също трябва да третирам моята половинка като ромка. Тя не се приема за такава.
България е правова държава, която в себе си провежда определени мероприятия, било то преброяване на населението там, където хората по някакъв начин се идентифицират. Ние масово говорим, когато става въпрос за кв. Столипиново, да речем, казваме "ромския квартал". Казваме, обаче 95 % в този квартал се идентифицират като турци и мюсюлмани. Аз наскоро попаднах на документация от нашата съдебна система, където в едни преписки на прокуратурата за етническа принадлежност пише: "ром". Кой определя това качество, тази идентичност?
Ние искаме да подадем ръка на тези хора. Сега говорим за много пари. Вижте, по отношение на това дали би се получил положителен ефект, или не, ако видим такъв ресурс, такава възможност и един милиард да вложим при решаването на този проблем и на следващия ден обаче, моментното ни възпитание, ако предполага било то на шега, било то с по-агресивен тон да кажем: "Как си, бе манго?", бъдете сигурни ефектът е абсолютно нулев или никакъв в това отношение. Тоест, господин Явор Димитров там зададе една много интелигентна маркировка, където ние говорим за категория хора в неравнопоставено положение.
Моите уважения към представителите на медиите, но разберете и като държавни институции, независимо от това дали сме народни представители, дали сме в сферата на изпълнителната власт, има ли нужда от хигиена на речника, с който боравим? Ужасно антиобразователен е ефектът, когато системно във вестниците с огромни заглавия: "Ром убива ром!" или дайте да видим обратното, ако има заглавие: "Българин уби!" или "Турчин уби!".
Разберете това не създава комфорт, не създава взаимно доверие. Аз съм народен представител за първи мандат. Не бих казал, че тепърва навлизам в инструментариума, с който ние можем да партнираме като комисия или упражняваме мониторингов контрол по една или друга тема, но тъй като съм пряко избран със сто процента от гласовете на т.нар. квартали със смесено население в Пловдив, нямам и тази възможност поне в качеството си, пак казвам, на Министерски съвет, на тези звена, които по едни или други причини, като структури са подопечни, да речем на Министерски съвет, било то по отношение на полиция, на образователната система като такава, ние да провокираме едно взаимно подаване на ръце когато човек, бидейки там, засечен в някакво криминално деяние, когато бъде откаран в IV-то Полицейско управление този човек да е едва ли не с усещане, че е в полицейски участък в Совето. Това добре - констатираме, че представителите на тази общност, че не пращат децата, не бих искал, и с това ще приключа, да навлизам толкова много в пикантерията на този проблем, защото сигурно донякъде ще получа укор, че "господин Шабанов, Вие също сте от категорията хора, които там нещо обещахте!". Аз споделям това. Утре-вдругиден някой друг колега ще бъде, но човек-родител, на който показно се спира токът в 6 часа сутринта и идва в 10 часа вечерта, от 2 години живея буквално в епицентъра на Столипиново и ще ви кажа едно нещо. Самочувствието на тези хора е самочувствие на една отхвърлена общност - нещо, което започва да налага едни вътрешни норми, вътрешно капсулиране. Те сами няма да успеят да излязат от това състояние. Може би от тази гледна точка ние трябва да бъдем по-активните. Ние да партнираме малко по-сериозно с правителствения или неправителствения сектор. Миналия път стана въпрос затова, че религията, самите държавни институции колкото и да са добронамерени в стъпките си, може би като краен ефект виждаме някакви палати, някакви сараи, но забележете наскоро не знам в коя медия беше, че от Европейския съюз получаваме доста сериозни укори, че в България процентът или цифрата на т.нар. инвалиди е придобила един сериозен размер и се допусна един някакъв корупционен момент в системата на ТЕЛК. Не защото зам.-министъра на здравеопазването е тук, но ако това е масово явление на хора, които отиват масово и си купуват пенсия, ами аз отсрещната страна, ако комисията на ТЕЛК е от 5 или 15 души, не са представители на ромската общност. Тоест, по веригата се къса някъде брънка! Няма достатъчен контрол в това отношение и разбира се неправилното усвояване или ползване на бюджетни средства изтощава държавната хазна, но пак казвам и с това приключвам, дано да не съм бил банален, тъй като почти всяка събота, неделя, понеделник и вторник съм в подобна среда. Ние трябва да бъдем по-активните в това отношение, защото ако днес да речем в Пловдив има проблем с тока и говорим за едни задължения от порядъка на 10 или 15 милиона лева, аналогията на едно държавно дружество в лицето на "Топлофикация-Пловдив", което също има 10 милиона лв. несъбираеми суми, никъде в т.нар. работнически квартали топлоподаването не е спирало. Тоест, има двоен стандарт, който още повече усложнява проблема.
Вярно е, че електроразпределителните дружества са вече частни дружества. Там проблемът вече до голяма степен е излязъл извън контрол за намеса на държавата, като такава, но да се опитаме да ги слагаме и като права и задължения в една конституционна рамка, тези хора - изнемогват, нямат такава възможност.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Шабанов.
Уважаеми народни представители, имате думата. Темата е безкрайна.
Заповядайте, госпожо Денчева.
ЕЛИ ДЕНЧЕВА: Благодаря.
Имаше един въпрос, който беше поставен от господин Юсеин, за визията на МРРБ за подобряване на жилищните условия.
Бих искала да обърна специалното внимание, че визията е изразена още в планът за десетилетието за ромското включване. Затова не е спряхме в изложението си на нея, но тя е много ясно дефинирана - чрез система на партньорство. Това е най-важното - партньорство между правителствен и неправителствен сектор, общини, неправителствените организации, ромската общност за подобряване на жилищните условия за ромите. Системата на партньорство е водещата, защото колкото и добри желания да има министерството, ако от другата страна не са общините, които да подадат информация, да искат, просто ще се скъса брънката и веригата.
Когато става дума за кадастъра и закона, пропуснах тази първа част от нашата програма - законодателните промени, които смятаме, че трябва да се направят, защото те са в програмата на Народното събрание и реших, че ще е излишно да казвам, но тук ставаше дума за промяна в Закона за кадастъра, за промяна в Закона за устройство на територията, новият закон, който се създава за жилищните асоциации, за спестовните каси, които са насочени точно към това либерализиране. Това е нашето виждане. Сега, дали народните представители ще го приемете и ще стане, но либерализиране, освобождаване и разкъсване малко на рамката и създаване на малко по-свободен режим, за да може тези сгради, които могат да бъдат узаконени, отговаряйки на техническите изисквания и сигурността, това е първото и най-важното да бъдат вкарани в едни законови рамки. Не трябва да се забравя, че всички тези закони са за всички граждани на нашата страна и трябва много прецизно да ги работим по тях, тъй като по тях ще бъде кадастъра навсякъде.
Що се отнася до този кадастър, който няколко пъти се спомена, общините са тези, които искат и инициират да се направи техния кадастър. Агенцията по кадастъра отговаря на всички искания. Само за 2006 г. 8 млн.лв. при нашия бюджет са отделени за направа на кадастъра на общини, в които има над 10 % ромско население. Те са много ясно изписани. За 2007 г. отново имаме такива подготовки. Тук говорим за 5 милиона, но програмата е отворена. Общините са тези, които инициират. Не случайно програмата сме я изпратили и на областните управители. В комисията, която я е правила, присъстват точно тези експерти от общините, които са по етнически и демографски въпроси. Така че при едно сътрудничество и партньорство мисля, че нещата могат да стават и ще стават. Изразявам не моята лична, а и нашата позиция. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Денчева, чухме нещо обнадеждаващо.
Уважаеми народни представители, госпожа Масларова беше така любезна да участва в цялата дискусия. Искам много сърдечно да й благодаря за нейната отзивчивост.
Сигурно няма да е последното ни виждане, госпожо Масларова, но смятам, че е полезно за всички ни, понеже това наистина са много важни въпроси. Още веднъж сърдечно Ви благодаря.
МИНИСТЪР ЕМИЛИЯ МАСЛАРОВА: И аз Ви благодаря. Би било загуба за мен, ако не се срещам с хора, като вас. Благодаря. Приятна работа!
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми народни представители, сега искам да поставя един въпрос пред вас, който заедно да решим. Времето доста напредна, стана 17 часа, а ние сме изчерпили само първата точка от дневния ред.

ПО ВТОРА ТОЧКА
Следващата точка от дневния ред, струва ми се, ще отнеме много време. Не знам дали ще имаме достатъчно търпение и сили сега да се занимаем с нея, или да я отложим самостоятелно за следващия път. Искам вашето мнение.
Господин Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Като вносител на една от декларациите бих подкрепил това, което казвате. Мисля, че е късно днес. Трябва да разговаряме по тези въпроси спокойно и да имаме време. Предлагам да отложим разглеждането на тази точка.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно това беше и моето предложение. Благодаря, че Вие, като един от вносителите, го подкрепяте. Това за мен е важно.
Господин Митев, какво е Вашето мнение?
ТРИФОН МИТЕВ: Аз искам да подкрепя предложеното от Вас и от доктор Михайлов, като заедно с това изразявам съображението, че когато обсъждаме тези точки трябва да имаме достатъчно време за обсъждане без да е натоварено от срещи с министри, което само ще създаде напрежение.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има ли противно мнение на това предложение? Няма.
ПО ТОЧКА ТРЕТА
РАЗНИ
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: На предпоследното заседание на комисията имаше решение за предложение за подкомисия, която да се занимава с правата на жените и равнопоставеността на половете. Аз съм готов с вариант на предложение за този състав, както бях натоварен и предлагам следното. Предлагам подкомисията или работната група да се състои от 5 членове, като се ръководи от зам.-председател и мисля, че е редно председателят да предложи такава кандидатура и заедно с това за членове: госпожа Кръстанка Шаклиян, аз разговарях с нея - има две дами в комисията и мисля, че е редно да участват; госпожа Маруся Любчева - имам и нейното съгласие, тя има опит в това направление на работа и контакти в страната и извън страната; и господата Павел Чернев и Рупен Крикорян - и с двамата съм разговарял и имам тяхното съгласие.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дали ще получа Вашето съгласие да оглавите тази комисия?
ТРИФОН МИТЕВ: Да, благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
В такъв случай, ако няма други съображения по така предложения състав, който току-що чухме, го приемаме единодушно. Благодаря ви.
Взехме едно добро решение.
Има ли нещо друго от точка Разни?
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Ако позволите господин Герджиков, аз искам да Ви кажа, че за това решение на комисията ще уведомя офиса в Загреб, който се занимава по линия на Пакта за стабилност с джендър политики, на който ние като парламент, сме членове и участваме в него, така че смятам, че решението, което взехме ще докаже, че тук се работи добре в тази посока, която е много важна. Във връзка с това ще уведомя Комитетът на жените към ООН, който ще направи своето 50-то юбилейно заседание на 1 март т.г., където също бяхме поканени, но за съжаление не можем да участваме, но това няма значение. Мисля, че е добро взетото решение.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Любчева.
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Искам да направя само едно допълнение - да се уведоми може би Съвета на Европа, Комисията, която ни гостува, и предложението е всъщност продължение на разговора с тяхната делегация.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли нещо друго да кажете?
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ: Депозирах едно искане да бъде включено за следващо заседание в дневен ред - да изслушаме представители на мюсюлманските вероизповедания и на съответните компетентни органи във връзка с това, което напоследък се случи и за намесата на политическите партии в делата.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Получих го. Въпросът е отсега да се ориентираме дали за следващия път да оставим само точката с тези два проекта за декларации, за да имаме достатъчно време, или да включим и това. Ако смятате, че е толкова неотложно и не можем за една седмица по-нататък да го оставим, ние трябва да решим това. Все пак ми се струва, че е важно това, което сега отлагаме, за да имаме спокойно време, тъй като ми се струва, че ще има доста дебати може би ще се развие по тази точка.
Господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН: Уважаеми господин председател, получих предложението на господин Сотиров. Макар че като един мюсюлманин имам чувството, че много често тази наша комисия се меси в нашите дела, тъй като в публичното пространство беше хвърлен един случай и винаги се коментира, че ДПС е вътре в тази игра, добре, че излезе един достоен, честен българин като Емил Димитров-Ревизоро, за да разсее всички съмнения. Затова аз предлагам този случай да бъде разглеждан, но да бъде разгледан, след като ни се доставят удостоверения на регистрираните вероизповедания - за мюсюлманските вероизповедания, да поискаме, като комисия от Софийски градски съд, Фирмено отделение, и актуалното състояние. Аз го имам, но вие няма да ми повярвате. Да поискаме актуалното състояние, защото аз не съм Ревизоро, на нашето вероизповедание в момента. Аз ги имам двата документа. Да поискаме и регистрацията на Неджип Даут.
Комисията да бъде в състав, без да каним страни, за да не стават тук разпри. Съгласен съм да има хора от Дирекцията, ако трябва и от Фирменото отделение. Обаче, ако се натъкнем на някои нередности относно дейността на някои държавни структури спрямо нашето вероизповедание, аз като комисия моля да вземем съответната декларация, че да не ни се унижават правата! В такъв случай съм съгласен, защото са различни нещата до дъно. Не искам сега да коментирам, но регистрацията, удостоверенията в СГС след влизането в сила на Закона за вероизповеданията от 2003 г., кои са регистрирани, кои не са, и актуалната информация как е било регистрирано, а и решенията на Софийски апелативен съд. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Аз съм съгласен за всичко с Вас, само с едно изречение ми позволете да не се съглася, че няма да Ви повярваме. Ние тук не сме се събрали да не си вярваме. Напротив, аз лично Ви вярвам безусловно. Предполагам, че изразявам не само мое лично отношение към Вас. Така че нека да отложим разглеждането на този въпрос. Ще поискаме всичко това от Фирменото отделение, за да имаме достатъчно подготовки и по този начин, по който каза господин Ахмед Юсеин да проведем едно спокойно и разумно заседание, в което нещата да ги изясним по възможно най-добрия начин.
Ако няма други въпроси, уважаеми дами и господа, позволете ми, като първо ви благодаря сърдечно за активното участие в днешното заседание, да го закрия и ви пожелая "Приятна вечер!".

(Закрито в 17.06 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Огнян Герджиков

Стенограф:
Катя Бешева

Общ брой знаци: 122 798