---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА

П Р О Т О К О Л
№ 15
На 18 май 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на Законопроект за етичните норми в работата на народния представител, N 654-01-145/13.04.2006 г., внесен от народния представител Димитър Иванов Абаджиев.
2. Отчет за дейността на Омбудсмана на Република България за периода юни-2005 - март 2006 г.
3. Изслушване на представители на Министерство на външните работи относно изпълненията на ангажиментите на Република България по представянето на доклади за състоянието на правата на човека у нас пред органите на ООН.
4. Разни.
Заседанието бе открито в 15.00 часа и ръководено от проф. Огнян Герджиков - председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости на комисията се прилага към протокола.

* * *
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми да открия днешното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Драго ми е да приветствам гостите, както и господин Димитър Абаджиев, доколкото може да се счита за гост, като народен представител, директора на Дирекция "Права на човека" към МВнР - господин Андрей Цеков, омбудсмана на Република България - господин Гиньо Ганев, господин Метин Казак - зам.-омбудсман, главния секретар Борислав Цеков и Росица Тоткова - директор на Дирекция "Условия на живот" от институцията на Омбудсмана и експерти!
Добре дошли!
Предлагам ви следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Разглеждане на Законопроект за етичните норми в работата на народния представител, N 654-01-145/13.04.2006 г., внесен от Димитър Иванов Абаджиев.
2. Изслушване на представители на Министерство на външните работи относно изпълненията на ангажиментите на Република България по представянето на доклади за състоянието на правата на човека у нас пред органите на ООН.
3. Отчет за дейността на Омбудсмана на Република България за периода юни-2005 - март 2006 г.
4. Разни.

По този проект за дневен ред имате ли предложения?
Заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: Дневният ред го намирам много логичен още по точка първа с правата, човека и морални норми, но Омбудсманът предприе по собствена инициатива дискусия във всички общини на София по градоустройствения план и законопроекта, който е вече на законодателни релси. В 17 часа тази дискусия е насрочена в община Младост. Ако наистина до 16,30 ч., при едно разумно време, този дневен ред може да се развие, ще бъде много хубаво за нас, за да участваме в цялото негово съдържание. Но ако има някакъв риск, и това не може да се дисциплинира съвсем, че може би ще натежат някои точки, ще ни изправи пред една такава невъзможност, че там се събират около 400-500 души и се води под нашата егида.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбирам, господин Ганев.
Нека първо да приемем, ако няма възражения по този дневен ред, че се одобрява от комисията, да започнем с точка първа, след което в зависимост колко време е отнела тя, ще преценим дали да направим разместването на трета точка с втора.

Приемаме, че ще действаме по този начин, затова започваме
ПО ПЪРВА ТОЧКА
Разглеждане на Законопроект за етичните норми в работата на народния представител, N 654-01-145/13.04.2006 г., внесен от Димитър Иванов Абаджиев.

Веднага искам да помоля господин Абаджиев накратко да представи законопроекта, като вносител, след което ще започнат дискусиите по него.
Заповядайте, господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Всъщност този законопроект не е нов. Той беше внесен в Тридесет и деветото Народното събрание от група народни представители. Аз тогава бях един от съвносителите. Сега отново внасям същия законопроект, като считам, че необходимостта от този законопроект, не само че не е отпаднала, а напротив тя е засилена, поради много съображения.
На първо място, законопроектът е стъпил на няколко международни документа, включително акт на ООН - Резолюция 51-59 от 1956 г. Много от принципите, които са записани в законопроекта за обществения интерес, за нормите за поведение, за независимост, прозрачност от уважение към гражданите, обективност и личен пример на народните представители, са всъщност привнесени от текстовете на този акт - на Резолюцията на ООН. Оттам нататък нормите, които са записани, много от тях са нови за българския политически живот. На първо място, аз мисля, че е добре да се приеме такъв закон за етичните норми в работата на народния представител и от гледна точка на предстоящия доклад на Европейската комисия, който, както знаем, ще бъде в ранните дни на м. октомври т.г., в който ще се определи дали България ще бъде член на 1 януари 2007 г. на Европейския съюз.
Както знаете в сегашния доклад беше отчетен, като положителен факт, приемането на Етичен кодекс за администрацията. Положително би се оценил фактът за приемането и на такъв закон за етичните норми на поведение на народни представители.
В този законопроект всъщност се кодифицират много голяма част от нормите, които в момента са разпръснати, свързани със задължително деклариране на имуществото, но има и много нови моменти, които се предлагат за първи път. Тоест, разширява се обхватът от факти, които народният представител да декларира - не само своето лично имущество и доходите, както е в момента, съобразно Законът за деклариране на имуществата и доходите на лица, заемащи висши държавни длъжности, но също така използването на моторни превозни средства, командировъчните, финансирането на народния представител по време на предизборна кампания. Също така подлежат на декларация фактите, свързани с конфликт на интереси. Задължително на народния представител да декларира интересите, свързани с определени дейности или бизнес, разкриване на интересите.
Това са нови факти, които са разписани в закона. Няма да се спирам подробно, но тяхното въвеждане, премането на тези норми ще постави на съвсем нова нормативна основа правилата за поведение на народни представители.
Мисля, че последните години дадоха много нови основания за необходимост за приемането на един такъв закон. Включително тук има норми, свързани с поведението на народния представител, отношението му към гражданите, задължението той да не се намесва при провеждане на публични търгове.
Много норми са свързани с проблеми, които са на гребена на обществения интерес и по които, според мен, обществените отношения са сложени така, че изискват такива правни норми. Това ще бъде и много добре за авторитета на Народното събрание.
Естествено, по силата на този закон се предвижда да се създаде Комисия по парламентарна етика, каквато с правилника на това Народното събрание беше създадена, но тук има много по-подробно разписване на нейните правомощия. Включително, тук за първи път се предвиждат санкции. Нормата за санкциите е оставена отворена, за да се прецени от народни представители каква да бъде тя.
Доколкото съм внесъл законопроекта, какъвто беше в миналото Народното събрание, отсега искам да кажа, че има норми, които подлежат на дискусия и между първо и второ четене може би трябва да бъдат прецизирани. Например размерът на стойността на подаръците, до който се забранява да се получават от народни представители. Според мен е по-висок, отколкото е необходимо. Трябва да се снижи границата на разрешените подаръци съобразно стандартите в България. Има и няколко други такива норми, които подлежат на промяна, но като цяло, тъй като в момента обсъждаме законопроект на първо четене, принципите и философията са добри, необходим закон, правила, които ще са необходими за поведението на народни представители и ще покаже една воля на Народното събрание да постави наистина една нова основа в поведението на самите депутати.
Това е необходим закон, заради нас самите, не толкова заради изискванията на Европейската комисия. Това е вторичен аргумент.
Това е, нямам какво да допълня като встъпителни думи, тъй като мотивите са много подробни. Предпочитам, ако има някакви въпроси, да отговоря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Абаджиев.
Откривам дискусията, имате думата, уважаеми народни представители и членове на комисията по този законопроект. Заповядайте.
Бих се изненадал, ако някои от членовете на комисията нямат отношение по този законопроект!
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря Ви, проф. Герджиков.
Уважаеми господин Абаджиев, уважаеми колеги! Аз мисля, че идеята, която се залага в етичните норми в поведението и дейността на народни представители както актуална тема, така заслужава да се търсят отговори на въпроси в обществеността, които се поставят в тази посока.
В този дух подкрепям желанието и идеята за прокламиране на подобни норми.
В същото време обаче смея да представя без да влизам в подробности пред комисията, че предвид представения законопроект, много от нещата по същество са решени в други закони - данъчни закони, за Сметната палата, в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и разбира се няколко неща, които могат да се решават и в Закона за избор на народни представители и по-специално по обществения интерес - чл.3, който се предлага, духът и смисълът на този текст е включен в клетката и в Конституцията.
Що се отнася до текста за независим чл. 6, в каква степен този текст може да влезе в противоречие с правилниците на парламентарните групи, когато говорим за обща позиция на парламентарни групи - нещо, което е нормално, защото в Народното събрание парламентарните групи са политически органи. Разбира се те се съобразяват с Конституцията и с пълномощията и задълженията на народни представители.
Относно финансирането на предизборните кампании - това се включва в самия Закон за произвеждане на изборите и после в отчетите на Сметната палата. Какво по-различно можем да внесем, което да обогати законодателството и да не навлизаме в дублиране на отделни текстове и в смисъла на отделни текстове.
В чл. 22 имам само един въпрос - какво е основанието последната ал. 10, която говори за източниците на доходите, защо след като изброяваме достатъчно източници, където нямат право на приходи или да се декларират, в ал. 10 буквално е казано "При изчисляване на брутния размер на доходите на народни представители по ал. 9 не се взимат предвид приходите от дялови участия, от продажби на движимо и недвижимо имущество, наеми, ренти, дивиденти и лихви", защо те трябва да бъдат изключени? Също може да се постави презумпцията, че приходите по посочените текстове също могат да бъдат резултат на влияние на служебно положение, на депутатско положение.
Към чл. 24, какво се разбира под "обичайни подаръци"? Смисълът е, че ограниченията по ал.1 относно подаръците не се отнасят за обичайни подаръци. Какъв може да бъде критерият за обичайния подарък.
Всъщност може би много от нещата, които са посочени в законопроекта, да се търси решение в Правилника за работата и дейността на Народното събрание - това едно, и второ, в самия Закон за публичност на имущество на лица, заемащи висши държавни длъжности, където в Допълнителните разпоредби на този закон посочвате, че "неуредените по този закон" неща могат да се решават по споменатия Закон публичност на имуществото. Можем ли да търсим изменение в действащото законодателство вместо от различни закони да привнасяме в един закон подобни текстове? И в крайна сметка да допускаме, извинете за думата, двоен аршин - що се отнася до доходите, за които споменах преди малко. Това е, което исках да кажа. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Митев.
Госпожо Любчева, заповядайте.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, дами и господа! Аз първо искам да попитам - имате ли информация Комисията по парламентарна етика, която в момента съществува в парламента, мисля, че също готви закон, подобен на този.?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нямам информация.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Това е единственият, който е постъпил до момента.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Искам само да изразя становище, че по принцип е естествено етичните норми за народни представители да имат по-високи измерения в сравнение с останалите граждани на Република България. Че е необходим такъв акт на Народното събрание, с който да работи Комисията по парламентарна етика, няма съмнение и е наистина важно и съществено, но ми се струва, че в този смисъл, с този закон ние уреждаме различен статут на самата Комисия по парламентарна етика. Ние институционализираме една комисия от нашите среди, която ще има по-особени функции. Тя ще има функциите да прави преглед на всички останали да определя това поведение по един или друг начин, все още ми се струва по някакви неясни критерии да определя поведение и да предлага за наказание или санкции народните представители. Струва ми се, че произнася неща, които трябва да бъдат прецизирани изключително сериозно, изключително добре и наред с това, което коментира господин Трифон Митев, аз лично за себе си оценявам като недостатъчни мотивите и аргументите, за да подкрепя този законопроект и ще се въздържа на този етап.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Любчева.
Господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, господин Абаджиев! Аз много подробно се запознах със законопроекта, но има някои неща, които много силно ме смущават.
Първо, неща, които са свързани с Конституцията, са залегнали тук. Абсолютно съм солидарен с Вас, че трябва да има някакъв регламент, някакъв закон относно дейността на народния представител. Но има някои неща, които силно ме смущават. Например, аз съм 9 години народен представител. Ако един докаже, че съм взел 10 лв. от някого, веднага си подавам оставката и заминавам. А, приемайки, гласувайки, че аз или моето семейство можем да вземем 5000 лв. подарък, аз казвам на обществеността: "Ние приемаме тези подаръци! Досега сме приемали повече, но сега сме съгласни да приемаме 5000 лв.!" Просто не съм съгласен! Не мога да се съглася.
Второ, ако със самия проект се цели, че "ние предложихме, ние искаме да бъдем чисти, а онези не искат" - това вече е другата страна на въпроса.
Има някои неща, които ако тръгнем глава по глава и текст по текст да коментираме, ще се натъкнем на извода, че много от нещата са спорни. Както казаха колегите - за данъчните и за Сметната палата. Ние не можем да накараме нашите държавни чиновници да подават декларация в годината един път, а в един от вариантите се предлага - през 6 месеца, през 3 месеца. То човек ще стане пишман, че е станал народен представител. Всичко в България се свежда до това, че виждате ли "тези крадат" и ние с приемането на този закон, ще потвърдим мнението на хората. Но аз, ако считам, че познавам кръг народни представители със своята дейност от 9 години познавам хора, които наистина са кристално чисти и не знам дали те как биха възприели този текст.
Освен това - Комисията по парламентарна етика. След приемането на закона, ако той бъде приет, трябва да се изработи наредба за прилагането на този закон. Кой ще го изработи? Ако следващият – Четиридесет и първото Народното събрание има комисия по етика, тя не се съобразява с тези законови положения, които ние възприемем, и с тази наредба, трябва нова наредба да се направи. Просто има някои неща...
Самият замисъл е хубав. Аз така мисля.
Освен това, кой ще може да ме глоби? Как ще ме глоби?
Има и друго, всички комисии, които се избират от Народното събрание по време на дебатите в първите заседания - дали в Европейския парламент, дали в ЕИО и в комисиите, ние предварително ги оповестяваме и им даваме имената. Какво да им кажем - че нашият представител отсъства, защото е наказан? Това няма ли да бие върху авторитета на страната ни, защото такива санкции се предлагат в проекта?
Съжалявам много, аз ще се въздържа, защото някои неща много ме смущават. Иначе по принцип съм съгласен с Вас, защото в народа витае духът, защото и медиите, а и самите политици допринасяме затова, че "виждате, онези крадат там, взимат рушвети и т.н.!" Аз, който не помня да съм взел стотинки, как да постъпя? Да гласувам да ми се разреши да вземам 5000 лв.? Просто не мога да се съглася. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Юсеин.
Заповядайте, доктор Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Аз мисля, че възраженията, които се чуха, се отнасят до конкретното съдържание на този законопроект по отделни членове, върху които действително може да се спори. Този спор всъщност започна. Но тази предварителна критика, която чувам, се двои - тя от една страна отчита недостатъчно убедителни избори, свързани с конкретни членове, както те се предлагат, от друга страна, има известно разколебаване за уместността на един такъв законопроект, на такъв Етичен кодекс. Тъкмо по този въпрос искам да възразя аз.
Мисля си, че ние се нуждаем от Етичен кодекс. Нуждаем се по причина на това, че нашето национално, цивилизовано - нека тези думи да не звучат дръзко, минава и през цивилизоване на българския парламент, включително и чрез приемане на такъв Етичен кодекс не е проста работа, изискваща съсредоточеност, даже въображение и солидарно усилие.
Аз си мисля, че като имаме предвид, че такъв Етичен кодекс е приет и действа, регулира живота на парламентите в цивилизовани страни, като САЩ, Англия, Канада и др. ще трябва, вероятно, още веднъж да осъзнаем уместността на това законодателно усилие да бъде приет Етичен кодекс. По отделните страни на това предприятие ще трябва да се разговаря допълнително и компетентно без съмнение.
Аз лично ще гласувам "за" това този кодекс да бъде приет.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, доктор Михайлов.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Ако няма, ще си позволя да взема отношение по представения законопроект.
Уважаеми господин Абаджиев, уважаеми колеги!
Аз също оценявам замисъла, който се съдържа в представения законопроект, обаче, като юрист това, което се предлага, предизвиква у мен много сериозни смущения.
Доктор Михайлов няколко пъти спомена как има много държави с развити демокрации, където имат етични кодекси за народните представители и аз казвам "да, би било прекрасно! Нищо лошо, напротив, чудесно е да имаме Етичен кодекс", но именно схванат като набор от правила, които са в сферата на морала. А ние искаме да юридизираме тези правила. Искаме да ги направим закон. Това именно мен силно ме смущава. Защото моралът също е регулативна система, също са правила, норми, които имат своята санкция - общественото порицание и неодобрение от обществото. Моралът стои в основата на всеки закон, но опитът да се юридизират всички морални норми е всъщност нещо, което никоя правна система не си е позволила и би било наистина безумие, ако някой се опита да го направи.
Има Етичен кодекс на администрацията. Да, нищо лошо да си приемем и ние Етичен кодекс, но не в смисъл на юридически акт. Само като погледнем заглавието изведнъж става нещо много притеснително: "Закон за етичните норми"! Какво значи Закон...? Това е система от норми. Значи имаме една система от норми за етичните норми. То самото показва как ние сме сгрешили концептуално подходът при решаването на тези проблеми.
Четейки това, което се предлага, аз на моменти изпаднах в много силно смущение, меко казано. Какво значи чл. 2? - "Народният представител е длъжен да спазва Конституцията и законите на Република България". Това направо ме зашеметява! Какво означава това? Означава, че само народният представител е длъжен да ги спазва ли? Нима това не важи за всички граждани в републиката, че трябва да го казваме отделно за народния представител. А другите трябва ли да ги спазват? Това не е ли заведено в самата Конституцията? Защо трябва да го повтаряме тук? Защо трябва да правим тези наслагвания, които ги има, така или иначе. Ние наслагваме едни правни положения в едни закони и тук ги повтаряме. Това е толкова порочен начин на законодателстване, че няма накъде повече! И ние сега искаме това да го продължим, защото не че не го правим досега. Но това е един ясно изразен начин как порочно се законодателства у нас.
Така че аз съм "за" Етичен кодекс, но като Етичен кодекс, като нравствени правила с нравствената санкция, която трябва да бъде и която е присъща в тази сфера на регулиране на обществените отношения, но в никакъв случай визирани по този начин. Затова аз не мога да подкрепя този закон. Благодаря ви за вниманието.
Ако има още желаещи, съм готов да дам думата. Ако не, има думата господин Абаджиев.
ДИМИТЪР АБАДЖИЕВ: Няколко думи като разяснение.
Първо, по формата. Не случайно е приета формата на закон. Тоест, такъв тип нормативен акт, съгласно Закона за нормативните актове, а именно закон, който създава системи от норми, които имат своите правни последици и създават някакво задължение. Етичните кодекси в различните държави, които са приети, са приети именно по този начин, съгласно местното законодателство - по начин, по който те да създават някакви задължения. Етичен кодекс - абстрактно, като система от норми без да има механизъм за задължителност, за санкции, може да се приеме в една обществена организация, в едно радио или някъде като вътрешен акт, но няма да има тази задължителност и тази сила.
Ние като Народното събрание можем да го приемем, като сме приели Правилника, който да бъде Етичен кодекс, тоест може би се предлага с решение или с друг акт тази система от етични, морални правила.
Аз считам, че именно закон, като такъв ранг нормативен акт, е онази форма, която ще въведе задължителност и кодексът няма да остане като един пожелателен документ, който ще остане пожелателен за много от народните представители. Но това е въпрос, по който може да се води доста по-дълъг спор.
Що се отнася до общите принципи. Естествено в общите принципи са повторени много принципи, които се подразбират. Мисля, че е добре в един такъв нормативен акт и такъв закон те да се повторят, за да се постави акцент върху тези принципи. Не защото те не се подразбират или защото не са ясни, а просто защото по този начин се създава такъв характер на нормативния акт, поставя се някакъв акцент, някаква цел.
Общият принцип за спазване на Конституцията и законите е посочен като задължение на народни представители, просто защото това е Закон за етичните норми на народни представители. Но това не е проблем, може тази норма да отпадне.
Що се отнася до основанието за приемане на такъв закон. Аз не приемам логиката, че когато се приеме един закон се предполага, че всички хора и целия кръг от хора, към които е насочен този закон, са лоши. Тоест, че те изпълняват онези действия, които представляват предмет на санкция на самия закон. По тази логика ние не трябва да приемаме Наказателен кодекс, защото когато приемем норма "който отнеме противозаконно моторното превозно средство" на някой друг, тогава може да излезе и да каже "аз не мога да гласувам такъв закон, защото излиза, че аз съм крадец".
Винаги в едно общество, което се състои от хора, от живи същества, има и такива, които нарушават моралните норми, защото обществото е възникнало първо по този начин на основата на някакви морални норми, на някакви традиции, те са се спазвали може би много по-силно в момента, в който обществата са започнали да приемат закони. Но точно заради тези лошите, обществото е започнало да приема писани норми, за да могат те да бъдат задължени да ги изпълняват.
Така че аз приветствам господин Юсеин, затова, че никога не нарушава тези морални норми, които се подразбират, но за съжаление и Народното събрание се състои от живи хора и сред тях има най-различни. Така че е нормално да се приеме една система от норми, която да прилага санкции при нарушаването на тези норми.
Нормално е според мен, във всички такива по-стари демокрации, които са посочени в мотивите, в които не считаме, че обществата са по-лоши от нашите и народните представители не са по-лоши от нашите, но имат такива етични кодекси.
Комисията по парламентарна етика наистина е с малко по-големи правомощия, просто защото това е комисия, която е призвана да съблюдава прилагането на тези норми.
Другият въпрос - дали е необходим такъв закон, защото се преповтаряли много голяма част от нормите, считам че такъв закон е необходим. Защото този закон извежда тези норми, които са в другите закони само по отношение на народни представители. Въпреки, че като тип нормативен акт, той кодифицира тези норми и ги събира на едно място. Първо, от гледна точка на прилежност и второ, по този начин се поставя един акцент върху народните представители, все пак като представители на онази власт, която е еманация на народната воля. Освен това обаче има много нови неща. Само някои текстове отново ще ви цитирам. Подлежат на деклариране на недвижимото имущество и МПС, използвани от народния представител, техния собственик, лицата, финансирали предизборната му кампания, лицата, които са финансово зависими от него, разходите, свързани с приемната и офисите на народните представители. След това, записани са норми, които са свързани с една порочна практика, тоест едни обществени отношения, които очевидно не са регулирани. Не може да използва служебното си положение за извличане на материални блага и своето семейство, да превишава своите права, когато се организират дейности, в които той може да се намеси. Не може да назначава или препоръчва за назначение, както да повишава и препоръчва свои близки в постове на администрацията. Тоест, все неща, по които много се говори, но никога не са били санкционирани с конкретна норма.
Що се отнася до подаръците, аз казах в встъпителното си слово, че размерът силно трябва да се занижи - може би с една нула даже. Тоест, че не може да получава подаръци над 200 лв. Тук вече е въпрос на анализ. Става въпрос за следното, тъй като всеки, който заема някаква длъжност, или народен представител при официални срещи и срещи в районите може да получи подаръци, включително плакети - това е нормално, във всички страни се прави и се слага едно ограничение, над което такива обичайни подаръци не мога да се получават. Размерът трябва да бъде много по-нисък - с това съм съгласен, но такава норма, пак казвам, трябва да има. Нека да се уточни размерът, какъвто е.
Накрая, отново повтарям, не случайно Комисията по парламентарна етика - тук колежката съвсем коректно спомена, прави усилия да изработи такъв закон. Наистина се работи по такъв закон, точно защото има необходимост от него, а не само защото и Европейската комисия между другото изисква такъв закон да се приеме, или поне се счита, че е препоръчително.
В тази посока, аз считам, че законопроектът, който съм внесъл, може да стане една добра основа, над която може да се надгради между първо и второ четене, след като всички приемаме необходимостта от приемането на такъв закон. Ако сме искрени мисля, че е добре той да се подкрепи на първо четене, за да започне процесът. Иначе, аргументите срещу него са ни добре познати. Не бях изненадан от нито един от аргументите, защото съм ги чувал вече. Можем чрез тях да отложим закона за неопределен период. С това обаче няма да намалим или да повишим, или да подобрим поведението на народните представители, просто този въпрос ще остане нерешен, което ще говори зле за Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Абаджиев.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаеми колеги, аз също съм на мнението, че е необходимо да има действително един кодекс, да има една ясна регламентация на дейността на народните представители и в двата основни аспекта - първо, да се регламентира едно отношенията между народните представители в дейността им като народни представители в дейността на самия парламент, и другото, да се гарантира една публичност за всички видове на зависимости на народния представител, които биха повлияли в една или друга посока на неговата дейност. Ние се нуждаем от една гарантирана прозрачност, но според мен тя трябва да бъде гарантирана, за да можем да бъдем съдени от тези, които са ни избирали- от нашите избиратели. Трябва да има действително, дали ще бъде с този кодекс - беше най-добре със Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, там можеха да бъдат записани допълнителни регламенти, които да дават възможност на народните представители да знаят всичко това, което тук се изброи - кои в какви близки отношения, в какви интереси, че има. Знаем, че такава практика има в други парламенти, когато се гласува закон, всеки народен представител е длъжен да декларира дали има някакво отношение, някакъв личен интерес при гласуването на един или друг закон.
Това, което мен ме притеснява, че с този специален закон, който се предлага, а той явно е заимстван от някой кодекс, защото действително в повечето места, това е прерогатив с кодексите, тъй като в § 1 от Допълнителните разпоредби пише "По смисъла на този кодекс", а иначе предложението е за закон. Явно е заимствано от кодекси, защото има такава практика и в европейските държави.
Това, което мен лично ме притеснява, е с този специален закон, необичаен по своя вид, да се предвиди парламентът да съди народни представители. Ние бяхме свидетели и участници в един такъв акт, който за мен беше един цирк, в който парламентът се произнесе преди компетентните органи по отношение на двама народни представители. Мисля, че всички достатъчно добре познаваме нашата практика и за съжаление невисокото политическо ниво, при което един такъв закон ще се превърне в предпоставка за чисто политическо разчистване на сметки от една мнозинство спрямо едно малцинство. Аз съм озадачен, специално от опозицията, като знам от практиката на мнозинството, се предлага такъв законопроект. Не виждам как ще бъдат равнопоставени депутати от мнозинството и депутати от опозицията, и то при такова абсолютно мнозинство, когато се разглеждат, нека да си го кажем като колеги, такива казуси.
Аз мисля, че е много по-добре данните за дейността да бъдат публични. В крайна сметка избирателите са тези, които могат да ни съдят. Когато нарушаваме нормите на другите закони, би трябвало всички народни представители да бъдат съдени, както всеки български гражданин, да бъдем равни пред закона. Защото действително всеки закон трябва да стъпва на общите морални норми, на етичните принципи и независимо дали сме депутати или граждани, които не притежават този статут, трябва да бъдем равни пред закон. Затова беше редно да отпаднат всякакви форми на имунитет.
Оттук нататък не смятам, че е редно, дори смятам, че това може да се използва парламентът да се произнася пристрастно по отношение на спазването на тези етични норми от други народни представители, съобразно това дали са част от това мнозинство, или са част от опозицията. За да има равнопоставеност при оценката на дейността на народния представител трябва да бъде гарантирана публичност с акт на парламента, което е крайно необходимо, но в крайна сметка да ни дава възможността да ни съдят тези хора, които са ни избрали да бъдем в този парламент. Нека гражданите да преценят дали един депутат злоупотребява с доверието, което са му дали.
Аз лично ще се въздържа. Има резон да има такъв документ, но моите опасения са, че вместо да изпишем вежди, ще извадим очи. В Тридесет и седмото Народното събрание бях член на Комисията по парламентарна етика. Тогава имаше един кодекс и си спомням какви циркове имаше тогава точно с такива другарски съдилища по отношение на едни народни представители. Тогава бях депутат от опозицията и искам да ви кажа, че имаше доста смешни ситуации, които орезиляваха парламента и не повдигаха авторитета на парламента като цяло, на народните представители, а мисля, че такава е идеята. Защото тук много положителни идеи са точно в обратна посока, да се възстанови доверието и авторитета към парламента, като институция. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви, господин Сотиров.
Ако няма други желаещи нека да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за етичните норми в работата на народния представител.
За - 1, против - 5, въздържали се - 3.
Ще се подготви доклад на комисията. Пленарната зала е тази, която решава съдбата на внесените законопроекти.
Господин Абаджиев, благодаря Ви.

В момента часът е 15,48 ч. Нека да уважим молбата на господин Гиньо Ганев.

Преминаваме към
ВТОРА ТОЧКА
Отчет за дейността на Омбудсмана на Република България за периода юни-2005 - март 2006 г.

Господин Ганев, ще Ви бъда благодарен, не само аз, но и всички, ако не ни представите целия доклад, който виждаме колко е внушителен, а в едно резюме да представите основното и да направим необходимото.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Дами и господа, наистина не толкова резюме, колкото като философия. Цифрите са пред вас, ще ги четете.
Буквално в последния ден на Тридесет и деветото Народното събрание, част от вас са свидетели, се прие Правилника за дейността на Омбудсмана - необходим нормативен акт, без който не можеше да функционира. Той влезе в сила през м. юни м.г. Затова естествено е този първи доклад да обхваща времето от юни 2005 до март 2006 г. Нищо лошо. В този кратък отрязък от време впечатленията са ясни и заключенията могат да бъдат съвършено категорични.
Две основни идеи има. Омбудсманът е на върха в основа на гражданския контрол върху цялата администрация - държавна и общинска. Тя се намесва във всички случаи, когато не само се нарушават правата на човека, а само са застрашени. Извънредно голям морален и фактически обхват.
И нещо, което е важно, господин председателю, по политико-правната философия на този закон и явлението Омбудсман въобще - гражданският контрол и въздействието чрез него върху администрацията е гаранция за демократичния и правовия характер на държавата. Защото този характер на държавата лежи върху две върховенства - върху върховенството на закона и равнопоставеност на върховенството по правата на човека. Не едното против другото, а двете заедно. Това цялото в хармония, не само с нашата Конституцията, а с този всеизвестен чл. 6 на Договора за присъединяване към Европейския съюз, който въздига правата на човека в една ценност извън всички други.
Това, което искам много да подчертая са двата стълба, върху които българският Омбудсман е изграден, както и в цяла Европа. Единият стълб е независимостта, вторият - неговата публичност.
Българският Омбудсман се избира от парламента, но той не е парламентарен омбудсман. Той не е орган на Народното събрание. Той е независим от всички държавни органи, защото те са под неговия контрол в един малко свободен смисъл на тази дума. Това е добре.
Трябва да се каже още, че тази негова независимост, след като един държавен орган от висок ранг вън от нейната йерархия на държавната система, той не получава отникъде указания. Свидетелство за това е работата ни досега. Не слуша никакви партийни или други внушения. Този принцип на независимостта не прави Омбудсмана като някаква свободна птичка, която лети във въздуха. Понеже цялата власт в България произтича от народа - конституционен принцип, избран от парламента, Омбудсманът логично внася в Народното събрание своя доклад, и своите доклади изобщо. Друг е въпросът, какво парламентът може да направи с този доклад. Аз съм много притеснен, когато с промените в нашата Конституцията дадохме възможност докладът на председателя на върховните съдилища и на Главния прокурор да бъдат одобрявани от Народното събрание. Въпреки другото тълкувание, което харесвам, че това се отнася само до администрацията за съдебната власт.
Омбудсманът внася своя доклад, мечтае за един великолепен дебат в пленарната зала въз основа на този принцип, който е модерен и европейски - дебат без гласуване. Не може Народното събрание - разсъждавам, да одобри или да не одобри дейността на Омбудсмана. Какво би значило това в единия и в другия случай? Да се върнат жалбите? Неговата морална власт не е правилно приложена? Много разсъждения могат да се направят, но актът на приемането знакът "одобрява" или "неодобрява", мисля, че не е парламентарен тип действие в този случай.
Това, което е много важно за публичността.
Господин председателю, публичността е написана в законите и в правилниците за абсолютно всички органи. Но по отношение на Омбудсмана това е част от дефиницията и същността. Омбудсманът не може нищо да прави, защото начинът по който го прави публичният му характер, определя неговата работа.
Ние вече въведохме това, което се искаше по самия закон - публичен регистър. До броени дни и по интернет всеки гражданин може с натискане на едно копче, да види къде е неговата жалба или неговото искане, или неговото оплакване, кой се занимава с него, може да поиска не само информация, а да добави и свои допълнителни аргументи. Това трябва много да бъде подчертано, не със средствата, които ние също ще осъществим - списание, публикации, разгласа и т.н. Акцентът е върху публичността като важен факт. Не е въпрос само да се информира обществото, а гражданите да имат достъп във всеки момент до информация, за това, което се прави тук.
Една друга идея, която е много важна. Омбудсманът не се занимава, макар по закон да е така, уви, само с индивидуалните жалби на гражданите. Той има едно великолепно право да се самосезира и по собствена инициатива да прави проверки. Вие ще прочетете, господин председателю, в този подробен доклад, как ние сме се самосезирали с 4 или 5 случаи, по които правим проверки. Трябва да ви кажа, че резултатът е изключително важен. Например, сметта в София. Това беше първият голям ad hoc, който направихме с невероятно подробни анализи, едно становище, защото становището е висше такова, или висшето решение на Омбудсмана, в няколко точки с препоръки и трябва да ви кажа, че начинът по който се действа сега, доколкото се действа, следва тези идеи.
Втори пример. Това неправомерно поведение на полицията в Благоевград - случаят наречен "Чората". То беше нещо невероятно. Анализът посочи, че тук има извършено престъпление от органите, които са извършвали това задържане там. Нашето становище беше ясно. То беше обявено. Радвам се, че послужи като база за съдебните органи за тяхното действие след това.
Трети пример. Има голямо обществено недоволство от т.нар. Топлинно счетоводство - говоря неясно, какъвто е и терминът, от лошите топлофикационни услуги ние правим една много масова проверка. За няколко дни, както винаги в една публична конференция, с участието на много хора ние ще обявим своите резултати. Те са в съответствие с недоволството на гражданите от монопола на Топлофикация и начините, по които той упражнява този монопол.
Много жалби дойдоха при нас във връзка със зелените площи на София. Но не само за тях. Изведнъж едни протести на движение на хора и на комитети. Изненадан съм как гражданското общество заживя активно по този повод. Този повод е градоустройствения план на София. Никой не го познава, въпреки нормите на нашия закон, че щом засяга околната среда трябва във всички 24 района да е имало дискусия по него и това е нашата молба днес - ние ще участваме и ръководим една такава дискусия в Младост.
Тревога по осиновяванията. Много оплаквания. Малко международни осиновявания. Подозрения, че тук има голяма злоупотреба, реално съществува. Но това ще бъде един акцент, върху който ние ще се занимаем.
Аз не искам да изброявам. Това е важно да се знае, че освен индивидуалната жалба и поводът от нея, когато институцията на Омбудсмана види на хоризонта повтарящи се недоволства, ние сме общественици и сме в правото си да се самосезираме.
Бързам да кажа, че до този момент, че в тези случаи на самосезиране, нямаме усещане, че администрацията се противопоставя да даде обяснение, материали, които се искат. Дано така да бъде докрай.
Омбудсманът е част от общата държавна политика за превенция и противодействие на корупцията. Казвам това, не защото е модерно да се говори за корупция и някак без да звучи по друг начин, особено въздържано и сериозно, в договорна глава 24 "Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи" в широк смисъл, има едно изречение, което ми се иска да го напомня, го има в доклада. Казва се, че българският Омбудсман е институция с необходимия потенциал да бъде важен орган и е важен орган за контрол и наблюдение, включително и във връзка с корупционните случаи.
Ние станахме не членове, а участници в тази правителствена комисия за превенция, предпазност и противодействие на корупцията и влизаме в една програма по наше желание, не само за разясняване, а и за ефикасни действия, доколкото можем да допринесем с нашите средства.
Това бяха няколко предварителни идеи. На друго няма да се спирам подробно.
Когато дадохме доклада, господин председателю, тогава общият брой на жалбите беше 1102. От 31 март досега те вече нараснаха на хиляда петстотин и няколко. Всеки ден от 9 до 17 ч. в нашия офис и сграда на Граф Игнатиев и на бул. Раковски има отворена приемна. Хората предпочитат да отиват там, защото има компетентни хора, с които те се срещат. Те не могат да дефинират жалбата си или да конкретизират и в един разговор получават своя точен предмет, по телефони с електронна поща, с писма - всичко това се събира тук. Нека така да бъде.
Мисля, че това, което е казал Европейския съюз, ние сме близо, да го подчертаем - ние сме реализирали, чуйте внимателно - само 40 % от нашия щатен състав. Честно казано, взискателността е голяма. Не държим да го пълним непременно със щатни бройки. Омбудсманът има едно предимство, което е вложено в Правилника. Ние работим с т.нар. външни експерти. Ако имаше индивидуална жалба в Конституционни съд, ако тя беше пряка, и ако тя беше така елементарно схваната, знаете ли, че трябваше да има 400-500 конституционни съдии!? Ако ние искаме да отговорим на всяка жалба по нейната специфика и особеност, то омбудсманската институция ще стане една бойна орда. Няма нужда от това. Колко ефикасно е с тези външни експерти - на граждански договори, с тарифи, които изхождат от минимума на адвокатските услуги за консултации, изключително добре подготвени хора в различни сфери.
Затова казваме, че Омбудсманът има един завършен административен капацитет.
Трябва да се каже, някак аналитично, много са оплакванията от земеразделянето. Наистина, уважаеми народни представители, няма избирателен район, в който да няма недоволства от този лош начин, по който земите се върнаха на хората, или не се върнаха, както те ги искаха. Във връзка с това въпросът за собствеността.
Има и социални въпроси. Нарастват жалбите, чуйте ме внимателно, от неизпълнение на влезли в сила решения от страна на органи на власт. Да ви кажа ли няколко примера в бързината? Община Варна, община Белоградчик, да не изброявам други. Влязло в сила решение, но не се изпълнява! Това не знам какво значи от гледище на правото и на правовата държава.
Затова ние мислим, господа народни представители, да се самосезираме и по този въпрос. Тук много е лесно някой да каже "ами да повишим санкцията за длъжностите лица - наказателната, които не са изпълнили своите служебни задължения", Очевидно не става дума за това. Става дума за манталитет. Става дума за едно делегиране на правото по един лош начин, става дума за лоша администрация и на чувството на нейното собствено всемогъщество и злоупотреба с административна практика. Това трябва да бъде прекратено. Мисля, че всички ще застанем да един такъв фонд - нито ще го правим стерилно, нито ще го правим само институцията на Омбудсмана - тя просто ще се самосезира с тази идея.
Аз казах за акцент на самосезирането, широката проверка - тя е с участие на много хора и много органи. Тук стоят два въпроса - взаимодействието с другите държавни органи. Аз мисля, дами и господа народни представители, че това трябва да бъде одобрено. Ние подписахме с министъра на правосъдието един протокол за взаимодействие, не за да ръкопляскаме на неговите нарушения, защото в неговото ведомство са т.нар. затворени зони, затворени места за арести. Той трябва да улесни нашият достъп там. Това вече става. Трябва да се отнася спокойно към нашите негативни преценки, за да може да ги изправим. Ние не търсим непременно грешката на администратора, за да го злепоставим, но искаме от него добрата воля, за поправяне последиците на грешната политика.
Така стигнахме до идеята, може би това ще го направим, господин председателю, с Ваше съгласие по-нататък, ние подписахме такъв протокол за взаимодействие с парламентарната Комисия за борба с корупцията. Има случаи при нас, ние ги отнасяме там, не за да ги решават те. И обратно, от тях идват обстоятелства, които те не могат да разискват със своите възможности на парламентарна комисия, но много предложения се правят във връзка с нормативни поправки на базата на такива констатации и това взаимодействие е много добро.
Ние подписахме такъв акт с Министерството на земеделието. Невъзможно е да се понася това по-нататък - това непрекъснато оплакване от земеделската област. Затова министърът се отнесе много добре. Направихме оперативна група. Така трябва да бъде и занапред.
Една друга идея. Взаимодействието със структурите на гражданското общество, национално признати работодателски организации, въпроси, оплаквания от отделни ръководители на фирми и граждани при тях, ние направихме един обществен съвет към Омбудсмана. Големите въпроси се гледат тук с участието и съдействието на тези организации - Стопанска камара, Търговско-промишлената палата, други големи единици и трябва да ви кажа, че този път на посредничество е много ефикасен.
Ние подчертаваме това, което много срамежливо е казано в нашия закон - посредническата функция на Омбудсмана. Посредническата функция на съучастие с тази администрация, която е лоша. Един министър, който очевидно има едно поведение - устойчиво негативно, ние го каним на кафе, но разговорът ни не е кафеджийски. Той просто трябва да поправи това поведение. Ако не го поправи, ще влезе в този доклад и искам да кажа, че за това време, което го има във Великобритания например, ако един администратор от най-висок ранг бъде упоменат с не много добра дума в доклада на Омбудсмана и той се види от английския парламент, този администратор не трябва да има нито административно нито весело обществено-политическо бъдеще. Аз се надявам, че това ще бъде израз и на гражданското общество.
Много се говори за международните структури на Омбудсмана. Аз съм човек, който не обича политическия туризъм, но има една световна организация на омбудсманите и една европейска. Ние сме пълноправни членове в тези две структури.
Знаете ли, замислял съм се защо е тази солидарност между омбудсманите, защото те нямат преки разпоредителни права. Те имат т.нар. морална власт. Но тази интернационална солидарност, на базата на общи констатации, прави силата им много по-голяма. И силата на източника на силата на препоръките на Омбудсмана не идва толкова и само от закона, колкото от това на справедливото обществено мнение. Какво сме друго, освен сладкодумен глашатай на справедливото обществено мнение. Ако това е така, ние ще работим по-добре. Тогава и административният ни капацитет в този модерен смисъл на думата, не като щатни бройки, а като капацитет наистина ще бъде по-добър.
Смятам, че правим добри първи стъпки, защото ние сме в началото на институцията на Омбудсмана в България, но никой от нас няма самочувствие, че е в някоя забавачница. Ние сме общественици, които по закон не трябва да членуваме в някоя политическа партия, но ако нямаме силно обществено-политическо влияние, гласът ни няма кой да го чуе.
Накрая тук се съдържат няколко препоръки. Вътрешно-административни процедури ще се създадат. Добре, че Министерския съвет го подкрепя. Тези процедури трябва да респектират администрацията, министри и местни и административни органи да се вслушват в препоръките на Омбудсмана, когато те са коректни, когато се обосновани и защитени.
Има нужда от нормативни поправки, без да предлагаме, аз Ви поздравявам, господин председателю, но такива случайни законодателни новели, които се градят само на това, че някой иска да внесе закон. Най-после и българският парламент трябва да се рационализира - правителството да внася голямата част от законите, а народния представител да не внася какво му дойде на ум, защото прави едно дисперсивно законодателство, което прави много трудно и неговото спазване. Затова нека да благодарим за зрелостта на българския парламент, че той с последните поправки на Конституцията направи Омбудсмана на България конституционна норма. Това му дава много повече права, така както в по-голямата част от европейските страни. Благодаря ви много.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря, господин Ганев. Доказахте, че Вие сте един достоен сладкодумен глашатай. С внимание ви слушах, а предполагам, че и не само аз.
Уважаеми колеги, виждате доклада. Аз лично успях да се занимая с него, макар и не детайлно, но достатъчно, за да придобия представа. Искам да ви дам думата, за да споделите мнението си.
Заповядайте, госпожо Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз мисля, че този закон, който приехме в Тридесет и деветото Народното събрание, не е случайна законодателна новела. Това е един много сериозен закон, който бе приет. Като член на комисията, която участваше в изготвянето му, трябва да ви кажа, че много усилия, много труд и време се положи, докато се роди нещо, за което сега ще дадем оценка за работата на тази институция - Омбудсмана.
В доклада обстойно е представена институцията, и то особено след като изборът не беше никак лош, а даже много добър в лицето на господин Гиньо Ганев, както и приемането на правилника от Тридесет и деветото Народното събрание в края на м. май м.г., в последните дни на миналия парламент.
Освен че е отчетена тази сериозна маса от материал, този доклад е и много аналитичен, бих казала. Това показва, че Омбудсмана има ясна концепция и е предприел необходимите политически действия за утвърждаване на тази нова институция.
Положително е, че Омбудсмана има разбирането, че в своята дейност трябва да съблюдава своята независимост. В своето експозе господин Ганев подчерта няколко пъти, че тук няма политически пристрастия, тук се работи в името на хората и за хората. В тази посока допринасят и последните промени в Конституцията, които включиха Омбудсмана в кръга на конституционните органи.
Прави впечатление, че въпреки продължилите до края на 2005 г. затруднения, свързани с липсата на подходяща сграда - чисто битов характер, и настаняване на институцията, с изключителни усилия Омбудсмана е успял не само да ги преодолее, но и да изгради своята администрация.
От доклада, от публичните отзиви за работата на Омбудсмана може да се констатира, че институцията функционира вече пълноценно. Този извод вече се потвърждава и от споменатото от господин Ганев- положителната оценка от експертите на Европейския съюз в рамките на Четвъртата мисия за оценка на напредъка на Република България по глава 24 "Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи" през м. март 2006 г.
Положително следва да се оцени, че в краткото време на своето съществуване е създал тази стройна организация по работата на жалбите и сигналите на гражданите. Това, че действа постоянна приемна и всеки ден от сутрин до вечер се приемат сигнали на граждани трябва да ви кажа, че това е един много тежък труд, бих казала, къртовски труд - да се приеме всеки човек, да се намери подходящия начин за събеседване, да му се помогне и ви поздравявам.
Представената в доклада информация показва, че от общия брой жалби, който са до м. март, както подчерта господин Ганев, и в доклада го има, а виждаме, че за няколко месеца са нараснали с още 500, какъв труд каква работа е, те са 1102. Това е доброто, че по 33 процента от тези жалби работата приключила. Значи се полага сериозна работа. разбира се има и други цифри - колко проверки текат, по колко предстоят да се приключат проверките по тях.
Аз бих ви поздравила затова, че тази институция е успяла да се самосезира и е успяла да наложи тази практика по самосезиране - проблемът с битовите отпадъци, действията на полицейските служители в Благоевград, проблемът с т.нар. Топлинно счетоводство или предоставянето на услугата на топлофикационните дружества и по повод опасността от унищожаване на зелените площи.
Това, че вече ще има достъп и чрез интернет , е много важно. С всеки изминал ден гражданите търсят начин все по-бързо и по-лесно да изпратят своите жалби, а не да чакат на опашка. Затова - поздравления!
Аз бих направила едно предложение, да се активизира практическото взаимодействие на нашата Комисия по правата на човека и вероизповеданията с институцията на националния Омбудсман, като се отчитат техните функции и статут. Това взаимодействие може да бъде особено полезно както при обсъждане на законопроекти, засягащи правата на гражданите, така и при осъществяване на съвместни действия при значими обществени проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шаклиян.
Има ли други желаещи? Господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин Ганев, уважаеми колеги! И аз, както каза и колежката, съм доволен от това, което сме направили миналия мандат.
Може би самият състав, може би самият господин Ганев има някои неща, за които да си направи самокритика, но като начало, като състав, като орган, защото знаем, че в началото имаха много големи проблеми.
Не искам да се съсредоточавам в рамките на целия доклад. Аз имам една такава молба. Тъй като на едно място е посочено, че 15 % от случаите не са решени, поради законодателни неуредици. Аз моля ръководството на Омбудсмана да сезира Народното събрание кои са тези случаи, за да може народните представители в отделните комисии да се запознаят, ако могат с нещо да променят, законодателно, за да могат тези неща да бъдат решени.
Все още мечтая - с господин Корнезов бяхме привърженици на тази идея, че националният Омбудсман трябва да има областни омбудсмани. Трябва да има много стабилна връзка между омбудсманите и обществените защитници, както и да се наричат те по общини с националния Омбудсман. Да има методическа подготовка на тези, избрани от общините, хора от националния Омбудсман, и то много осезаема подготовка.
Аз моля господин Ганев, когато се поднасят пред нас доклади да има и очевидни неща. Защото, ако вие сега не изградите, като състав, авторитета на този много голям орган за мен, пред гражданите, пред народното представителство за дейността на отделни министерства, за служители в отделни министерства, може би ще заприличаме на кипърския Омбудсман. Моята молба е, ако има, вие се натъквате на такива случаи, както казахте, има нерешени проблеми, а проблемът стои там на бюрото му, не го решава, гражданите са недоволни. А като народен представител, като член на тази комисия, искам да ви благодаря за труда, който е на плещите ви, за това, че на нас малко ни олекна и по-малко жалби идват при нас, повече отиват при вас. От тази гледна точка искам да ви благодаря.
Аз в бъдеще все още мечтая да имам законодателни инициативи относно тази моя идея - да има и как да бъде избран този областен омбудсман. Ето един случай - от Добрич, екипът трябва оттук да отиде там. Ако там имате структури, цялата структура ще бъде много по-добре. Не знам дали съм прав. В тази връзка имам намерение да работя, да правя предложения за промени, разбира се с консултации с Вас и вашия екип.
Искам да ви благодаря за позицията, която поехте, като се самосезирахте за случая с Чората, с нещата, които стават в София, без да политизирате нещата и ви желая успех! Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Ганев! Само три изречения. Трябва да призная, че когато беше приет законът обществеността нямаше ясна представа точно какво става, нито пък имаше някакви сериозни очаквания. За изминалото време определено споделям мнението и на колегите и на обществеността, че към Омбудсмана има доверие и той става една сериозна обществена сила в нашия обществен живот и се стреми, и аз подкрепям това, да участва в нерешените проблеми на хората - инидивидуални или групови.
Споделям всичко казано от колегите и заедно с това подкрепям идеята, която господин Ганев постави, че Народното събрание би подкрепила като позиция на авторитета, ако не се произнася по отношение на доклада с гласуване "за" или "против" и "приема" или "не приема" и той да бъде представен само като сведение. Надявам се и останалите комисии освен мнението си за доклада, да видят проблемите в него в своята специфика в своето направление на работа и също да вземат отношение към конкретните проблеми и взаимоотношения с изпълнителната власт, а не законодателство. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Митев.
Господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Само две думи ще си позволя да кажа. В този доклад, който беше представен, разбира се, компетентно на равнището на господин Ганев - никой не се съмнява в това, да защитава позицията си, има един разказ за случилото се в Благоевград, което ми направи силно впечатление. Вие имате там самосезиране и констатации, които са в много ярко противоречие и бих казал даже - коренно разминаване с констатациите на Временната комисия, създадена в парламентарната Комисия по вътрешен ред и сигурност, която констатира, представете си, в разрез с това, което правите вие, и на равнището на очевидностите. За всички беше ясно, че става дума за полицейско насилие, резултирало в смърт. Тази временна комисия обяви невинността на служителите. Тя препоръча много меко, много тактично служителите там да бъдат обучавани. Нещо, което правите вие. Но тя не намери в себе си куража, моралната и политическа доблест да се позове във връзка с очевидностите. Аз бих бил много заинтригуван да науча как тази комисия - има предвид временната, има тук председателство от БСП, как ще преживее констатации, ако ги прочете? Какво тези хора ще кажат сега? Мисля си, че вие вървите паралелно по силата си на собствената си морална власт преди всичко на Омбудсман, вие сте коментатор на това, което става, и институционално и нямате пряко регулативно действие върху събитията в една институция, каквато е парламента, доколкото разбирам аз. Иначе вие бихте могли тук, в своя доклад, да кажете, че тази временна комисия в българския парламент фалшифицира очевидностите, поради страх, политическо пристрастие, или просто - подлост, силно казано. Аз мисля, че е много добре да се дават обещания - позицията на морален гарант, на тези тъкмо очевидности, да бъде чута в Народното събрание, когато вашият доклад влезе там. Тогава той ще има характер на своеобразен арбитраж в спора по този случай, говоря конкретно, между политическите партии в парламента. Тогава ние от опозицията ще се позовем на това, което вашата независимост е казала по този въпрос. И не тук от името от опозицията, а от името на Омбудсмана и от Ваше лично име ще направим сблъсък на тези хора с очевидностите на това престъпление в Благоевград.
Аз още веднъж бих казал следното - дали вие имате някаква идея затова какво бихме могли да направим като продължение на този случай. Защото той е безпрецедентно нагъл, що се отнася до начина, по който беше третиран в Народното събрание, а преди това на тротоара в Благоевград. Аз съм много любопитен да чуя това, и то не като парламентарна Комисия по права на човека и вероизповеданията би била правилна връзка с вашите констатации по-нататък заедно или поотделно.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Михайлов.
Има ли други желаещи? Не виждам други желаещи за изказване.
Господин Ганев, Вие трябва да сте един щастлив човек, защото чухте такива ласкави думи отдясно, от центъра и управляващата коалиция.
Аз споделям това, което казахте в началото и господин Митев го потвърди, че коректното е ние да приемем вашия доклад за сведение и да препоръчаме Народното събрание да направи това.
Аз си позволих, въз основа на запознаването с доклада, да изготвя един проект за становище на нашата комисия, което ще оглася пред вас и ако го приемете, да го считаме за становище на комисията.
"Проект!
СТАНОВИЩЕ
на Комисията по правата на човека и вероизповеданията
На свое редовно заседание, проведено на 18 май 2006 г., Комисията по правата на човека и вероизповеданията обсъди доклад за дейността на Омбудсмана за периода юни 2005 - март 2006 г.
Докладът се внася в Народното събрание на основание чл. 22 от Закона за Омбудсмана. Структуриран е в 8 раздела, които съдържат цялостен преглед за работата на институцията след избиране на Омбудсман и приемането на подзаконовата нормативна база за неговата дейност.
В приложение са представени данни и класификация на постъпилите жалби, сигнали на граждани, пълен текст на становище по проверки, извършени по инициатива на Омбудсмана и отчет за разходите.
Посочват се общия брой жалби. Проверката е приключила по еди-колко. Проверката не е открита за ... от постъпилите жалби.
Положителното е, че Омбудсмана поставя акцент не само върху работата по индивидуалните жалби на гражданите, но и върху възможността институцията да се самосезира по случаи с висок обществен интерес".
Тук има още един пасаж, по който ще се допитам до комисията дали да се включи в становището. Това е конкретното посочване на случаите на самосезиране - проверки по инициатива на Омбудсмана относно проблема с битовите отпадъци в София, действията на полицейските служители в Благоевград и смъртта на Ангел Димитров-Чората, проблемите, свързани с предоставянето на услуги от топлофикационните дружества и фирмите за топлинно счетоводство, опасността от унищожаване на зелени площи в София и сигналите за орпганизация на гражданите за липса на широко обществено обсъждане на екологичните рискове от приемането на общия устройствен план на Столичната община.
По-нататък, в общия текст, който ви предлагам, предвидения, съгласно Закона за Омбудсмана, публичен регистър на жалбите и сигналите на гражданите вече е внедрен.
Въз основа на информацията в доклада може да се направи извод, че институцията вече функционира пълноценно.
В този смисъл е и положителната оценка на експертите на Европейския съюз в рамките на Четвъртата мисия за оценка на напредъка на Република България по Глава 24 "Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи".
Според тях "институцията на Омбудсмана има необходимия потенциал да бъде важен орган за контрол и наблюдение, включително и във връзка с корупционни случаи".
Основен принцип в дейността на Омбудсмана е неговата независимост от останалите държавни органи, включително и от Народното събрание. Този принцип е установен в действащата конституционната и законова уредба на Омбудсмана е в съзвучие с международните стандарти - препоръка 16-15/2003 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
С оглед на това Комисията по правата на човека и вероизповеданията приема за сведение Доклада на Омбудсмана на Република България за периода юни 2005 - март 2006 г., и предлага на Народното събрание също да го приеме за сведение."
Това е предложението, което си позволявам да направя като становище на нашата комисия, с молба да кажете мнението си дали бъдат изрично споменавани в становището тези конкретни случаи на самосезиране, или не.
Доктор Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз мисля, че е уместно да бъдат споменати, защото дава една по-конкретна и подсилва, в този смисъл, представа за първия доклад, описващ дейността на Омбудсмана. Докладът е все пак един акт на конкретно запознаване с усилията на тази институция да бъдат полезни на българското общество и това да бъде дискутирано в българския парламент. Струвам ми се, че е уместно да бъдат вписани.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, доктор Михайлов.
Господин Сунгарски, заповядайте.
ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Считам, че становището би спечелило, ако оставите абзаца, който предлагате да се дискутира, и ще бъде един акт на признание на амбицията на тази нова институция наистина да изпълни с необходимото съдържание идеята, с която беше създадена.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Струва ми се, че това становище се възприема, така че ще остане посочването на случаите на самосезиране.
Ако няма възражения, можем да считаме, че се приема становището.
Благодаря, господин Ганев - на Вас, за чудесния доклад, който ни представихте, на Вашите сътрудници, които са тук, защото без тях Вие едва ли ще може да направите каквото и да е полезно, продължавайте да работите така, защото действително се вижда, че имате добри резултати.
ГИНЬО ГАНЕВ: Само една дума на благодарност.
Това заседание днес е едно изпитание за институцията на Омбудсмана. С това ние си позволихме да отделим няколко души, това е поука за всички нас.
По въпросите, които се повдигнаха, като съм напълно съгласен да ги коментираме, наистина идеята за местните омбудсмани е великолепна, стига да не стои така, както тя е днес. Местният омбудсман се избира с 2/3 от състава на Общинския съвет. Като знаете тези състави, тяхната противоречивост - 2 такива, 3 онакива, избират се едни компромисни фигури, които нямат абсолютно никаква зависимост - говоря ви откровено. Общинският съвет е този, който им дава подслон и по някой лев. Ако допуснем една преподчиненост на Омбудсмана - местен или друг, ние ще бламираме цялата институция и нейния голям замисъл.
Затова може би законодателно, уважаеми господин председателю, ние плахо ще внесем някои идеи - да ги обсъдим, и ако те се намират за подходящи, да се приемат. Каква е тази идея - всеки да си прави омбудсман. Например, здравен омбудсман. Аз видях един законопроект - искат да има омбудсмани в големите болници. Какво ще значи това, да казва кой-къде да отиде да се преглежда ли? Това е много опасно. Те нито имат някакъв закон зад себе си, за да имат някаква независимост. Превръщат се в адвокати на една администрация, която да им ръкопляска. Благодаря ви много.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз ви благодаря.
С това приключваме тази точка от дневния ред.

Преминаваме към следващата
ТРЕТА ТОЧКА
Изслушване на представители на Министерство на външните работи относно изпълненията на ангажиментите на Република България по представянето на доклади за състоянието на правата на човека у нас пред органите на ООН.

Ще помоля да бъдем максимално експедитивни.
Тук е директорът на Дирекция "Права на човека" към МВнР. За съжаление ресорния заместник-министър е в чужбина, а понеже и миналия път не можа да се осигури неговото присъствие, затова решихме, че е по-добре да не отлагаме този въпрос безкрайно. Затова е включен в днешния дневен ред.
Ако не възразявате, да се опитаме да разглеждаме и тази точка от дневния ред, въпреки напредналото време.
Спомняте си, че миналия път ви запознах с едно писмо, което произлиза от Българския Хелзинкски комитет до народните представители, което беше резолирано до нашата комисия. В писмото се обръща внимание, че ангажиментите на Република България по представянето на докладите за състоянието на правата на човека у нас пред органите на ООН не се изпълняват своевременно, срочно, че има много сериозно закъснение в представянето на общо 17 доклада към различни органи на организацията. Посочва се конкретно за какво става дума. Ние, като Комисията по правата на човека и вероизповеданията, сме длъжни да направим необходимото, затова искам да помоля директор на Дирекция "Права на човека" господин Андрей Цеков да вземе отношение накратко и синтезирано, за да разберем така ли, не е ли така, има ли проблем, какъв е той и как може да се реши.
Заповядайте, господин Цеков.
АНДРЕЙ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.
Още веднъж извиненията на нашия ресорен заместник-министър. Той днес е в Страсбург, така че не би могъл да присъства.
Накратко, тъй като виждам, че времето ви е много съкратено - да, проблем има, но не - той не е плачевен, както се изразяват авторите на този опус. Плачевно би било, ако международните правни инструменти, по които България е страна, не се изпълняват субстанциално. Тогава щеше да е плачевно състоянието. По същество до голяма степен България изпълнява - не бих казал, че сме идеални, няма идеална страна в света, и това казват самите контролни органи.
До голяма степен България изпълнява международно-правните си задължения по международно-правните инструменти по правата на човека, по които тя е страна. Вярно е наистина, че тези инструменти предвиждат периодично внасяне на доклади, които са с различна периодичност. Те се внасят до съответните контролни органи и след това се представят лично от делегация на държавата.
Дали са 17 доклада? Да, 17 доклада са, но пред пет контролни органа, на пет конвенции.
Защо се натрупа закъснението? По различни причини.
Първо, искам да спомена, че МВнР не подготвя тези доклади. То организира и внасянето им. Такава е международната практика, тъй като става дума за ООН. Докладите се подготвят обикновено от признати експерти, обикновено от научните среди, от научно-преподавателските среди и в по-редки случаи от експерти работещи във ведомството, но МВнР им придава необходимата форма, когато е необходимо, или когато това е наложително. Ние сме най-добре запознати със спецификата на изискванията на тези комитети.
Позволявам си само да ви покажа, тъй като се казва доклади. Ето, това са изискванията! То не е всичко, защото това е издадено 1997 г. Към него има горе-долу още около половината. Това са техните т.нар. тълкувания general comments, които също трябва да се вземат предвид, тоест както виждате работата е високо квалифицирани и много специфична и не в състояние един служител във ведомството да я изпълни, а това не е и нашата функция и нашата задача.
Независимо от това в редица случаи, Дирекция "Права на човека" се налага да преработва доклади в съответствие с ето тези изисквания, което разбира се отнема огромно време.
За илюстрация. Преди три години беше подготвен доклад по един от тези 17 доклада - всъщност 3 от тях, тъй като те са по правата на детето и два - по допълнителни протоколи, ние го върнахме защото не съответстваше на тези изисквания. В писмото, което получихме с дата 17 май 2006 г. Наистина този път ни уверяват, че докладът е добър. Когато се върна след като съм докладвал тук на вас, ще се заема с този доклад. Предполагам, че ако той е спазил изискванията, то до 15 дни, може да бъде готов.
В таблицата, която са използвали авторите на това писмо, това е таблица, която поддържа офиса на Върховния комисар на правата на човека на ООН - оттук са взети данните, те не са коректни. Например, имаме внесен доклад по Конвенцията за правата на всички форми на дискриминация по отношение на жените през 1998 г ., а тук фигурира, че дължим доклад към 10 март 1995 г. Няма да ви отнемам повече от времето, тоест има достатъчно много разминавания.
Единственият сериозен, за мен, като експерт, проблем, който бих искал да споделя с вас, е докладът по Гражданските и политическите права. Той е забавеният, както се споменава в доклада, с 10 години. Не сме единствени разбира се. Тук просто е използван по-цветист език. Този доклад няколко пъти е започван и няколко пъти авторите не го завършват. Не искам да споменавам имена. Няма да ги спомена с ваше разрешение, но на този етап е подготвен нов доклад към края на 2005 г. В момента го разглеждам в контекста на това, което ви представих, и той не съответства в интерес на истината. ще се налага да го преработваме ние, въпреки че това не е наше служебно задължение, а просто задължение, което моите колеги и аз изпитваме, като държавни чиновници, спрямо интересите на държавата, тъй като част от нас са тези, които представят тези доклади.
Защо споменах пет контролни органа, а не 17 доклада? Защото в рамките на ООН съществува формулата на т.нар. Консолидиран доклад и България е представяла нееднократно консолидирани доклади, например по расовата дискриминация - те са тук, 12-ти, 13-ти, 14-ти Консолидиран доклад. Тоест, това е един документ, който обхваща тези формални, фиксирани в съответната конвенция срокове - на 2 години, което е много рядко. Този доклад беше подготвен преди две години отново - следващият консолидиран доклад, но в него, както разбирате от доклада международната общност съди какво е състоянието на правата на човека в държавата. Тези доклади се използват не само от ООН, използва ги и Европейската комисия, тоест не винаги е еднакво удачно те да бъдат внасяни в определен момент, а не в друг. Тук има и тактика, която вероятно ще разберете. Защо този доклад забавихме? Мога да ви кажа, че аз го забавих, защото в него имаше визиран един неприятен случай за нашата държава - разпространението на книгата "Моята борба" на Хитлер. Вместо да представим доклада с тази информация, ние предпочетохме да сезираме прокуратурата, която се отзова, предприе необходимите действия и в този доклад няма да пишем, че се разпространява книгата, а има достатъчно много неправителствени организации, които услужливо представят т.нар. контрадоклади, с които общо взето, извинете за думата, знам, че не е за тук, но това е помия срещу държавата, тъй като те недоказани факти представят на контролните органи и общо взето дали вярно или невярно понякога тези факти се представят, както на мен ми се случи през 2004 г. на Комитета против изтезанията в заседанието. Те ми го показаха и казаха "ето, 30 или 40 случая - спомням си, че единият беше в Стара Загора" и се е твърдяло, че е обект на насилие от страна на полицията. И от вас искат обяснения. Така че тези доклади създават трудности за всички администрации.
Затова, позволявам си за последно, през 2002 г. Генералния секретар на ООН внесе предложение да се внася Консолидиран доклад по всички международно-правни задължения в областта на правата на човека по тези 6 конвенции или други конвенции вместо тези множество доклади, които за всички държави, подчертавам, не само за България, но и с държави, с много по-солиден административен капацитет, представляват тежест - точно така се нарича "reporten burden" в езика на ООН. Комитетите, по свои съображения, тъй като това щеше да свие тяхната дейност, отказаха това. В резултат на това сме изправени пред тази ситуация.
Както казах, докладът за правата на децата и двата факултативни протокола и към средата на м . юни т.г., да не бъда много смел, ще бъде готов. Докладът по расовата дискриминация ще бъде готов до 3-4 месеца, а по гражданските права ще се наложи да работим всички много сериозно, тъй като не отговаря на тези изисквания. Това е, което мога да представя като информация. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Уважаеми колеги народни представители, имате думата, за да зададете въпроси към директора на Дирекция "Права на човека".
Господин Юсеин, имате думата.
АХМЕД ЮСЕИН: Господин председател, Вие не бяхте в залата, когато директорът призна, че докладите не са представени. Просто не знам какво да кажа! Тъй като ведомството, което представлява нашата страна пред ООН е Външно министерство, аз не можах да получа стабилен отговор - защо тези доклади не са представени? Имало ли е някаква вътрешна проверка? Защо тези теми не са поставени на експерти и защо не са представени навреме? Аз не можах да получа отговор и бих искал, ако е възможно, екипът, който отговаря в МВнР по този проблем след това заседание да се събере наново и да предприеме някакви мерки.
Вярно е, съгласен съм с вас, и аз участвах на една международна конференция, където защитници на човешките права там в наше присъствие на депутати от българския парламент започнаха от трибуната на конференцията да ни злепоставят и да говорят, че в България на циганите не се разрешава да правят партии. Казах им, че има Евророма и още десет партии, че имат право да участват.
Съгласен съм с Вас, има организации вътре в страната, които все пак имат възможността да контролират вътре спазването на човешките права и те от своя страна готвят доклади. Друг е проблем дали подготвят обективни доклади. Но ние като страна, ако сме задължени, ако това правило е във всички останали страни, а връзката на отделна страна се поддържа от Външното й министерство с ООН. Тази връзка я осъществява нашето Външно министерство. Аз като народен представител, като член на тази Комисия по правата на човека и вероизповеданията не знам дали ще имам щастието да участвам на някаква международна конференция или съвещания и някой колега или бивш служител от Администрацията на ООН в своето слово или в дебат между нас спомене, че ние не сме представили тези доклади - малко ще останем в олекотена позиция, неправилно на български казано.
Затова предлагам, още веднъж, не знам дали ще се възприеме, може би моето изказване беше малко като човек от опозицията, знам трудностите във Външно министерство - имаме зам.-министър, но тук това, което са се натъкнали от Хелзинкския комитет - гафът си е гаф. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Госпожо Любчева, заповядайте.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Аз съвсем накратко искам да кажа нещо.
Вероятно не съм добре запозната и не можах да се ориентирам в цялата ситуация в момента, но ако експерти, на които се възлага подготовката на тези доклади и те или не ги подготвят навреме, или не ги подготвят на такова ниво, че да могат да бъдат добре приети от МВнР и добре използвани в министерството, а се налага с месеци или може би повече да се доработват, вероятно има някакъв друг вътрешен механизъм, който все пак трябва да бъде приет и извън МВнР. Защото тук според мен не бива да се делим на опозиция и управляващи. За мен това е все едно лице на страната ни пред международната институция и организация. По този начин ние даваме сами разрешаване, разбира се, негласното разрешение на друг тип организации - някои от неправителствените организации, имат много добър статус в България, много добра работа в името на страната, но не всички вероятно са такива и даваме възможност да работят делово казано - не срещу страна, но може би не в най-добрия интерес на страната. За мен има нещо неясно, което и сега не успях да си изясня.
Съжалявам, че го казвам, но мисля, че има нещо, което не е съвсем добро като постановка и като механизъм на работа.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря.
Десет годишно забавяне на Доклада за гражданските и политическите права, което не е стандартна административна немарливост, а системна политика. Това е решение, доклад по тази проблематика да не бъде адресиран до ООН. Това в отговорът Ви беше смълчано, доколкото разбрах, от своеобразен такт към институцията, може би.
Поискахте разрешение да не Ви притискаме да говорите имена, аз няма да го направя. Просто искам чрез това да кажа колко дълбоко е ешелонирана тази немарливост и колко сериозен е нейния характер.
Доколкото господин Кънев от Хелзинкски комитет запита писмено нашата комисия по този въпрос, Комисията по правата на човека и вероизповеданията трябва да му отговори също писмено.
Имаше идея, предложих я аз, и беше приета миналия път той да присъства на днешното заседания. Няма го.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Решихме, че само с представителите на МВнР.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Във всички случаи тази история трябва да има някакво продължение с помощта на господин Кънев. Мисля, че той трябва да дойде в комисията. Ако не дойде, бихте му предоставили писмен отговор, за да разбере той какво имате да му кажете. Това не е въпрос. Аз настоявам тази тема да я приключим тук, защото съм сигурен, че ако догодина изискат, такъв доклад отново няма да върви към Обединените нации.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще Ви помоля да отговорите на запитването на доктор Михайлов.
АНДРЕЙ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председател.
Уверявам Ви, доктор Михайлов, че никакви политически причини не са забавили доклад, още веднъж подчертавам. По-скоро министерството по дефиниция никъде, в нито една държава не подготвя само тези доклади. Поради това, че ние наистина сме тази институция, която представлява държавата пред органите на ООН, ние сме тези, които внасяме доклади, но не задължително навсякъде участваме в защитата на тези доклади.
Още веднъж моля просто да ме разберете, че става неколкократни опити да се пишат доклади, които съответстват не на политическите ориентации на правителството, а на ето тези съвсем неутрални подробни изисквания.
Точно в този смисъл аз моля да ми повярвате.
Понякога се оказа, именно за този доклад говор, дълги години ние търсихме автора. Просто не всеки се наема да пише такъв доклад. Не е по силите на Външно министерство, че понякога се забавят. Не е по силите на Външно министерство да санкционира, освен с това да развали сключения договор, защото повечето доклади се подготвят на основата на договор с даден специалист по материята. Не е по силите на Външно министерство да предприеме каквито и да било санкции спрямо авторът, освен санкцията да развали договорът, след което ще остане и без доклад.
Това е така, което гарантирам със съвестта си на държавен чиновник, който няма политически пристрастия.
Трудността идва от това, че имаме огромно количество задължения. Ако си спомняте господин Тери Дейвис беше написал писма, с които искаше информация по чл. 142. Пак нашият отдел я писа. Тоест, ние имаме огромно количество информация, която постоянно подаваме - и в областта на правата на човека в Европейската комисия, и поради това, както виждате в областта на политическите критерии България не е обект на сериозни критики.
С други думи, не ми се иска уважаемите народни представители да остават с впечатлението, че ние неглижираме една част от своите задължения. Аз самият поемам функции, които не са в моята длъжностна характеристика - не се оплаквам от това, знам, че това трябва да се върши, но има определен предел на силите.
Съгласете се, че един юрист, който е подготвен в областта на трудовото право, той по въпроси на международното право не може да даде доклад. Тоест, има доклади, които повече за допроизвеждане от администрацията, а има доклади, които просто изискват специализирани познания, каквито в МВнР, а и в някои други министерства по дефиниция, няма. Затова в предложенията на Генералния секретар беше в държавите да се създадат постоянно действащи междуведомствени съвети за подготовка на доклади. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Трифон Митев искаше думата. Заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм изненадан, че общо взето изоставането в представянето на докладите са свързани всъщност с липсата на координация и механизми, които да осигурят чисто практическата работа по подготовката.
Също така си мисля, че този разговор, особено казаното от страна на господин Михайлов, че разговорът може да завърши само тук. Мисля, че и тук не бива да завърша тази вечер.
Доста въпроси имаше, а бяха и доста тежки въпросите на господин Михайлов и мисля, че не бива да притискаме господин Цеков да отговаря. Просто това не е в неговата компетенция. Всъщност други хора трябва да дадат отговора затова предлагам на следващото заседание да бъде действително зам.-министъра, заедно с представителя на Хелзинкския комитет да разговаряме, но не затова кой в какво е виновен, а как да направим така, че се изпълняват задълженията.
Другият вариант е чрез зам.-министъра на самия министър да се постави въпроса в самото правителство, защото този въпрос продължава и ще продължава. За десет години се смениха министри и правителства от различни политически цветове и нищо, общо взето докладите не пътуват.
Далеч съм от мисълта за неглижиране на международните институции - дано това не е така, но тази липса на координация и механизми, които да ни осигурят практическата работа всъщност заради този извод, а не за нещо друго.
Аз разбирам въпросите, които споделихте в подготовката на тези документи, но тях не можем да ги представим като проблем в международен план. Там няма кой да ги приеме, ако не ги приеме сериозно в това отношение. Мисля, че е добре да продължим разговора със зам.-министъра, а защо не и с господин Ивайло Калфин, защото това е въпрос на правителството, а не са на Външно министерство. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Аз съм склонен да подкрепя тази идея, че този разговор трябва да продължи, и то на най-високо политическо равнище. Не че това е проблем на сегашното правителство, това е вече "брадясал" проблем. То е въпрос на една хронична слабост, когато има субективни или обективни фактор, но така или иначе това не е добре за България и това трябва да ни интересува, преди всичко да сме така некоректни при изпълнение на нашите международни задължения.
Затова предлагам да се обединим около становището да поканим лично министър Ивайло Калфин. Той разбира се може да привлече ресорен заместник-министър и когото прецени, но да може той лично, ако подкрепите, да дойде в нашата комисия, защото стана ясно за всички, че нещата са сериозни и нашата комисия, която е специализирана в тази материя, не може да е безразлична към всичко това.
Ще подготвим разбира се и отговор до Българския Хелзинкски комитет за това, което правим. Така че ако не възразявате, да приключим днешния ден.
Нека да благодаря на господин Андрей Цеков, който беше така откровен да сподели проблемите и слабостите в самото министерство - слабости, които не са от днес и от вчера.

Преминаваме към последната точка от дневния ред
Р А З Н И

По тази точка аз имам едно единствено нещо, на което да ви обърна внимание. Става дума за по-следващото заседание, защото следващото ще е следващия четвъртък, на 25 май т.г., когато Декларацията срещу престъпленията на комунизма, тъй като се забави, ще трябва да вземем решение.
По-следващото заседание ще бъде изнесено - в Момчилград - 4 и 5 май 2006 г., подготвя се организацията. Смятам, че господин Ахмед Юсеин се подготвя с организацията за това заседание, както изглежда.
Има ли някакви проблеми, които да са свързани с това пътуване?
ПЕНКА ЛЮБЕНОВА: От наша страна няма проблеми.
АХМЕД ЮСЕИН: Искам да знам само бройката на хората.
ПЕНКА ЛЮБЕНОВА: Имам списък на тези, които потвърждават, че ще участват.
АХМЕД ЮСЕИН: До четвъртък трябва да имам бройката на хората.
Съвсем накратко ще обясня. Директно с пристигането се отива на "Перперикон", след което в заседателната зала ще проведем заседанието. Ще посетим параклиса, който направи турски бизнесмен. Там, на това място, се събират православни и мюсюлмани. Ще посетим църквата в града - аз съм помагал. Там има проблеми. Ще отидем да видите в какво състояние е.
Искам един съвет от вас, тъй като все още не съм решил да да направим среща с областния управител и с кмета на общината.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да ги поканим по подходящ начин.
АХМЕД ЮСЕИН: Освен това има интерес от страна на медиите и може да проведем пресконференция, ако има въпроси.
Връщам се отново на въпроса за броя на хората, които ще участват.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Очакват се около 15-16 до 20 души.
АХМЕД ЮСЕИН: Ако имате някакви предложения за програмата, да ги обсъдим.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Колеги, ако няма други въпроси, предлагам да приключим заседанието. Вече минава 17 часа.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,10 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Огнян Герджиков

Стенограф:
Катя Бешева