Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по правата на човека и вероизповеданията
25/05/2006

    ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА




    П Р О Т О К О Л
    № 16
    На 25 май 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
    Заседанието се проведе при следния

    Д Н Е В Е Н Р Е Д:
    1. Представяне на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминация, № 654-01-62/12.05.2006 г., внесен от Пламен Славов и група народни представители.
    2. Разглеждане проект на декларация за подкрепа на Резолюция 1481/2006 г. на Парламентарната Асамблеия на Съвета на Европа.
    3. Разни.

    Заседанието бе открито в 15.15 часа и ръководено от проф. Огнян Герджиков - председател на комисията.
    Списъкът на присъствалите народни представители и гости на комисията се прилага към протокола.

    * * *
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми да открия днешното редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
    На вашето внимание е предложението за
    Д Н Е В Е Н Р Е Д:
    1. Представяне на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминация, внесен от Пламен Славов и група народни представители.
    2. Разглеждане проект на декларация за подкрепа на Резолюция 1481/2006 г. на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа.
    3. Разни.
    Има ли някакви допълнения или възражения по дневния ред? Не виждам.
    Ще считаме, че дневния ред се приема.

    ПО ПЪРВА ТОЧКА
    Представяне на Законопроект за изминение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминация, внесен от Пламен Славов и група народни представители.
    В предишното заседание ние приехме единодушно на първо четене такъв законопроект, който произтичаше от Министерски съвет. Междувременно постъпи такъв законопроект, подписан от 7 души народни представители.
    Господин Пламен Славов е тук и вероятно той ще бъде така любезен, като първи в списъка на вносителите, да ни представи накратко този законопроект.
    Заповядайте, господин Славов.
    ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
    Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа! Наистина в резултат на доброто взаимодействие между нашата Комисия по правата на човека и вероизповеданията и Комисията за защита от дискриминация в хода на обсъждането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминация стигнахме до убеждението,а и в практиката свързана с работата на комисията в продължение вече на близо една година, има достатъчно основания да бъдат представени на вниманието на народните представители и предложения, които засягат други текстове на закона. Затова аз и останалите колеги - още 5 души - членове на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, и госпожа Валентина Богданова сложихме подписите си под този Законопроект с убеждението, че тези предложения биха направили закона по-работещ и по-добър и че те действително са основания за практика, която вече ни позволява да направи подобни предложения.
    На първо място, се предлага промяна в наименованието от "Закона за защита срещу дискриминация" в "Закона за защита от дискриминация". Тази промяна е необходима с оглед уеднаквяването на наименованието на закона и специализираната комисия, която се учреди с него.
    След конституирането на Комисията за защита от дискриминация много пъти се наблюдава объркване в наименованието на закона и на комисията.
    В международната практика контролните органи по защита от дискриминация, които се занимават с международни договори обикновено носят наименованието на съответните международни договори, с което се подчертава, че представляват елементи от международния механизъм за защита правата на човека.
    Друг основен аргумент е в смисловото съдържание на понятието "Защита срещу дискриминацията". Това понятие предполага нормативна уредба на реда на формиране на държавна политика в областта на борбата срещу дискриминацията и понятието "Защита от дискриминацията" включва контролни механизми за защита, тоест специализирани органи и процедури.
    На второ място, законодателната промяна засяга чл. 39 от Закона за защита срещу дискриминация и е свързана с изпълнение на поет ангажимент към Европейската комисия за привеждане разпоредбата на този член в съответствие със съдебната практика на Съда на европейските общности.
    Целта на предлаганата промяна е да се създадат законови гаранции, да се избегне формалният подход при назначаване на кандидати в администрация, в държавните органи и органите на местното самоуправление с оглед единствено на техния пол.
    Законопроектът в тази част създава възможност за отчитане на специфични обстоятелства при равностойни кандидати по отношение на изискванията за съответната длъжност, които да доведат до назначаване на кандидат от по-силно представения пол. Изричното изброяване на специфичните обстоятелства ще обясни както дъсът ???, така и Комисията за защита от дискриминация при разглеждане на конкретни случаи, при които се твърди, че е извършена дискриминация при назначаване на кандидати от по-силно представения пол в администрацията на държавните органи и органите на местното самоуправление. Без изброяване на критериите, същото се предлага да е открито, ще се стигне до явно нарушаване на принципа за равни възможности, равно третиране.
    За да не се стигне до изкривяване на целите на Закона за защита срещу дискриминация е наложително изброяването на критерии, свързани с личността на кандидата от по-силно представения пол, които не биха довели до дискриминация при нейно или негово назначение.
    Законопроектът в този смисъл предвижда в изброяване на специфични обстоятелства в Допълнителните разпоредби на Закона за защита срещу дискриминация, като такива свързани със социален, здравословен и семеен статус, възраст и др. без същите да водят до дискриминация на основание на пола. В този смисъл предложението е да се добави към § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита срещу дискриминация нова точка 15 с определение на специфичните обстоятелства, извън изискванията за тази длъжност.
    На трето място, предлаганата законодателна промяна в Глава трета, чл. 40 и 45, се налага с оглед постигане на действителна независимост на комисията като специализиран държавен орган. В доклада на експертите на Европейската комисия, провели партньорската проверка по Глава 13 "Социална политика и заетост" през м. януари т.г. се изразява колебание относно реалната независимост на комисията. Изрично се посочва, че тя е създадена към Министерски съвет, което може би е резултат от това, че комисията е второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
    Имайки предвид, че по закон комисията е независим специализиран държавен орган, такива, каквито са и Сметната палата и Комисията за финансов надзор, то би било подходящо тя да придобие независимост чрез предоставянето й статут на първостепенен разпоредител с бюджетни средства - един въпрос, който с вас обсъждахме по време на подготовката за приемането на Бюджета за 2006 г.
    От друга страна, Комисията за защита от дискриминация представлява особена юрисдикция с право да постановява задължителни решения. На комисията са вменени действия, които включват проучване, събиране на доказателства, помирение, открити заседания и постановяване на решения. В изпълнение на своите правомощия членовете на комисията, когато са назначени за докладчици по дадена преписка, имат право да разпитват страните по преписката, свидетели, да изискват защитена от закона информация, да събират по принудителен ред доказателства, както и да налагат предвидените в закона глоби и имуществени санкции. В хода на проучването членовете на комисията са принудени да обикалят из цялата страна, включително извън установената от Кодекса на труда работна седмица, тъй като много често се налага извършването на проверки в заведения, разпит на страни и свидетели в извънработно време.
    Във връзка със законовоустановените правомощия членовете на комисията се нуждаят от гаранции за адекватно заплащане на труд, който не се вмества в законоустановените норми за полагане на труд.
    От друга страна, предложението, което се прави за промяна в размера на възнаграждението на председателя на комисията, е свързано с вече установената практика на други независими държавни органи, които функционират, както е в случая със Сметната палата и Комисията за защита на конкуренцията.
    На следващо място, законодателната промяна в Глава 4, раздел I от Закона за защита срещу дискриминация се налага във връзка с редица пропуски, които създават пречки за постигане на основните цели на производството пред комисията - бързина и опростеност.
    Действащата разпоредба на чл. 52, ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминация допуска във всеки момент на производство пред комисията, страна по преписката да предяви иск по реда на чл. 71 от закона пред районния съд и по този начин да блокира производството пред комисията, която е задължена да го прекрати. Комисията вече се е сблъсквала със случаи, в които злоупотребяват с правото на иск, когато констатират, че събраните доказателства от комисията не са в тяхна полза. Предявяват се отрицателни и постановителни искове за установяване по съдебен ред, че не е извършена дискриминация. За съжаление районни съдилища образуват производство, което е формално основание за прекратяване на производство пред комисията.
    Необходимостта да се въведе времева граница, до която страната по производството пред комисията може да предявява иск пред районния съд, който да води до прекратяване на същото, е очевидна. Не може да се допуска злоупотреба с право на защита, като произволно се заменя един орган на защита с друг. Процесуално неоправдано е комисията да събере всички доказателства, след което да прекратява производството, поради това че страна по преписката е решила да се обърне по същия спор към съда, защото е установила, че събраните доказателства не са в нейна полза, след като е поканена да се запознае с тях по реда на чл. 52, ал. 2 или след проведено заседание по реда на чл. 62 и/или чл. 63 от Закона за защита срещу дискриминация.
    С аргумент за процесуална икономия е наложителна и законодателната промяна чрез създаване на нова ал. 3 към чл. 52 от закона относно прекратяване на производството, когато подателят на жалбата или сигнала са ги оттеглили, или са установили мълчалив отказ от тях.
    Законодателната промяна в чл. 52 от Закона за защита срещу дискриминация чрез въвеждането на нова ал. 2, се обосновава с необходимостта да се спазват кратките срокове за проучване, установени с разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от закона. Много често държавните органи и органите на местно самоуправление със свое бездействие представляват пречка за изясняване на фактическата и правната страна по образувано производство пред комисията. Спирането на сроковете, поради бездействие на тези органи, дава право на комисията да наложи глобата, предвидена в чл. 78, ал. 2 от Закона за защита срещу дискриминация. От друга страна, това спиране не би позволило на комисията да спази сроковете по ал. 1 на чл. 59 от закона.
    Законодателната промяна в чл. 62, ал. 1 от Закона за защита срещу дискриминацията е необходима с оглед уеднаквяване ролята на председателя по образуваната преписка с председателя на съдебния състав в гражданското, наказателното и административното съдопроизводство.
    А промяната в чл. 82, ал. 2 - това е последната промяна, която се предлага, е необходима, поради факта, че комисията не може да постановява наказателни постановления и нейните актове са решения, тъй като наказанието "глоба" се налага с решение на комисията.
    Благодаря ви за вниманието.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Славов.
    Пристигнали са две становища. Едното е от Министерството на труда и социалната политика, другото - от Комисията за защита от дискриминация, които в общи линии одобряват този законопроект. Разбира се, във всяко от тези становища се съдържат критични бележки, предложения за промени, но като цяло в тона на тези становища личи една принципна подкрепа за този законопроект.
    Уважаеми народни представители, имате думата по внесения законопроект.
    Господин Крикорян, заповядайте.
    РУПЕН КРИКОРЯН: Благодаря Ви, господин председател.
    Аз, като съвносител на законопроекта, изцяло го подкрепям. Разбира се, с инструментариума на аргументите, които изложи и колегата Славов, тъй като те ще дадат възможност тази комисия да се разгърне повече в посока на това, което е философията на нейната дейност.
    Позитивните анонси са представени в предложенията на Министерството на труда и социалната политика и Комисията за защита от дискриминация. Аз изцяло ги подкрепям и предлагам да гласуваме "за". Благодаря.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Аз също с две изречения, ако може, да изразя своето отношение към внесения законопроект. Считам, че той може да бъде подкрепен на първо четене и ако това стане факт, тогава в пленарната зала ще бъдат представени и двата приети законопроекта. Ако и там бъде положително гласуването, ще се наложи да направим един обединен законопроект, който след това да бъде гласуван в пленарната зала.
    Има ли други желаещи народни представители по тази точка 1 от нашия дневен ред? Не виждам.
    Моля да гласуваме предложения законопроект.
    Който е "за", моля да гласува.
    Приема се единодушно.
    КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Надявам се и занапред да продължим да работим така успешно и ползотворно.

    Преминаваме към
    ВТОРА ТОЧКА
    Разглеждане проект на декларация за подкрепа на Резолюция 1481/2006 г. на Парламентарната Асамблеия на Съвета на Европа.
    По този проект за декларация ние имахме заседание на комисията – обсъждания, дебати, направихме опит да се направи един проект на комисията с надеждата, че ще бъде подкрепен от всички парламентарни групи. За съжаление този ни опит не успя, защото Коалиция за България не можа да намери достатъчно сили в себе си, за да подкрепи един такъв проект за декларация и сега отново се налага да представим пред нашата комисия съществуващите два проекта за декларация. Единият е внесен от Петър Стоянов и група народни представители, другият - от Иван Костов и група народни представители.
    Имате думата, уважаеми народни представители. Все пак трябва да имаме предвид, че веднъж го обсъждахме, изказаха се повечето от представителите на членовете на комисията и след близо 2 месеца, които минаха, ако има някакви промени в нагласите, нека да ги чуем и евентуално да преминем към гласуване.
    Заповядайте, господин Сотиров.
    ИВАН СОТИРОВ: Понеже ние го дебатирахме въпроса, мисля, че няма нужда от допълнителни аргументации. Само искам да уточня, че с колегите от ДСБ се обединихме и нямаме принципни различия в двете предложения. Въпросът беше чисто редакционен - дори възприехме това, което беше предложено от колегата Юсеин, да бъде включен и възродителния процес, изобщо да бъде разширено. В общи линии, ние се обединихме и затова предлагаме комисията да подкрепи една резолюция, която е включила предложенията по принцип.
    Лошото е, че ние изготвихме един общ текст, а сега говорих с господин Лъчезар Тошев, чийто компютър има технически проблем, за да го разпечата в обобщен вид, но този вариант се базира на всичко, което е в тези два текста - няма нови елементи, освен това, което предложи колегата.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Единственото, което ме притеснява е, че може да възникне чисто технически проблем при липса на постъпил в момента текст, който да можем да дебатираме и евентуално да го подложим на гласуване, защото във всички случаи ще трябва да се гласуват освен тези, които са постъпили - те не са оттеглени, евентуално и новия компилиран текст, който идва да ги обедини.
    ИВАН СОТИРОВ: Това е технически елемент.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Но би било чудесно, ако дойде в близките минути този текст. Има ли такава надежда?
    ИВАН СОТИРОВ: В момента има технически проблем с компютъра.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В такъв случай, чисто технически не знам как да излезем от ситуацията.
    АХМЕД ЮСЕИН: Единственият начин да излезем от ситуацията е да отложим разглеждането на въпроса.
    Колеги, тъй като дълго продължи дъвченето на този проблем, ние вече правим впечатление. Или приемаме някаква декларация, или не я приемаме. Ако ще приемаме някаква декларация, ако няма да е обща, пускаме и двата проекта, и който мине в пленарната зала. Защото ние като комисия се излагаме. Този проблем е чут и от международни наблюдатели и леко ни се дърпат ушите, така да се каже - поне на колегите-евронаблюдатели, които участват.
    Като групи имате предложения - две предложения, да гласуваме едното от тях, или двете заедно, или да се отложи, като следващият път дайте този обобщен проект и да приключим стози въпрос.
    НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз мисля, че миналият път дебатирахме текст, който беше пред очите на всеки член от комисията.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Направихме опит само ръководството да направи подобно нещо.
    НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Това в някакъв смисъл е грешка, следователно, на самата комисия, да ме извините - не упреквам никого, но след като сме дебатирали, той вероятно трябва да бъде някъде съхраняван, така че да може да бъде раздаван, когато е необходимо. Това, първо. Това е и причината сега да го нямаме пред очи.
    Протакането, господин Юсеин, се случи не по причина на това, че този текст не е бил готов. Той беше готов много отдавна, а по причина на това, че дълго време нямахме заседание, за да го разгледаме и гласуваме. Това, най-общо.
    Как да излезем от тази ситуация? Бихме могли да раговаряме докато текста се появи, ако това стане, колкото и неприятна да е тази уговорка, която правя.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Господин Митев, заповядайте.
    ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми господин председател, първо по конкретния случай. Ако има изобщо някакъв текст, той би могъл да бъде прочетен, без да е нужно всичко да се размножава в момента. Общо взето дебатите минаха.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Склонен съм да процедираме по този начин.
    ТРИФОН МИТЕВ: Това е едното, което исках да споделя.
    В същото време искам да кажа и това. Прав е проф. Герджиков, че нашата парламентарна група или по-специално в ръководството, макар и да коментирах там няколко пъти, нямаше готовност за участие в този общ текст. В същото време, ако самата комисия прецени, в лично качество на член на комисията, съм подготвил свой текст - условно казано свой, защото е резултат от разговори с други хора, някои от които уважавам, някои от които нямат причината да се възхищават от моята политическа сила, други - участват в нея, така че ако позволите, бих могъл да прочета текста. Мисля, че дебатите в цялост просто вече са изчерпани, така че ако има някои тънкости - приемат се или не се приемат.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Сотиров.
    ИВАН СОТИРОВ: Единият вариант за мен, за да излезем от тази ситуация, която очевидно се получи - аз не искам да коментирам защо и как се е случило, ако имаме консенсус да се излезе с един общ документ по принцип да се гласува "за" и след това всеки член от комисията да погледне обединения текст и ако някой възразява, да свикаме специално заседание, ако имат възражения по този текст. Ако няма възражения, да бъде внесен в пленарната зала. Защото, пак ви казвам, аз не участвах в контактната група, която трябваше да обедини нещата - мислех, че там е гледан, защото отдавна е готов, но той в общи линии е аранжимент между двата проекта, като няма принципни отклонения. Нещата са систематизирани да изглеждат като един текст.
    Ако това по принцип се приема, мисля, че при добра воля от колегите в комисията, може всеки да бъде запознат още утре и ако някой от колегите има възражение към обединения текст, тогава вече действително няма как ще вървим към свикване на комисия, на която да се гласува.
    Ако всички приемат това, което е раздадено, тогава може направо да се внесе при пълен консенсус в пленарната зала като текст на комисията.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За да не отлагаме повече този въпрос.
    Нека да чуем текста.
    ИВАН СОТИРОВ: Има само чисто редакционни промени, които са компилирани от двата текста, за да се получи един документ. Ако ние по принцип приемаме основните принципи, които са залегнали в двата проекта, да гласуваме по принцип "за", окончателният документ още утре може да бъде раздаден на членовете на комисията, и ако някой има специални възражения, тогава да се свика комисия да го гласува, няма как така ще се направи.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това обаче би означавало да подложим на гласуване първата и втората декларация, ако бъдат приети по принцип и тогава би могло да си позволим една такава компилация, която би била съвсем логична, стига да се приемат.
    Междувременно господин Трифон Митев има един проект за декларация, който е хубаво да го чуем, защото бихме могли да се обединим около този текст, който го имаме написан и той може да ни го представи.
    Господин Митев, бихте ли прочели този текст, за да се добие представа дали бихме могли да подкрепим този текст?
    ТРИФОН МИТЕВ: Ако това не се възприеме, другото е ясно - всъщност по принцип болшинството от комисията подкрепя и лесно може да стане обединяване, независимо какво ще бъде самото гласуване.
    Отново искам да повторя, че в лично качество предлагам текста и не е ангажирана парламентарната ми група, а просто в резултат на всички разговори, които имахме досега.
    Предлагам
    "Проект
    Д е к л а р а ц и я
    на Четиридесетото Народно събрание на
    Република България

    Народното събрание на Република България, на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията, приетия от 38-то Народното събрание Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приетата от 39-тото Народното събрание Декларация за 60-годишнината от установяването на комунистическия режим в България
    Д Е К Л А Р И Р А:
    1. Подкрепя приетата от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа Резолюция 1481/2006 г., за необходимостта от осъждане на тоталитарните комунистически режими.
    2. Осъжда нарушенията на човешките права, извършени от комунистическия режим в България, изразява съчувствие, разбиране и признание към жертвите му.
    3. Приема за недопустими и отхвърля всички форми на тоталитаризъм, политически репресии и нарушения на човешки свободи - от политическите убийства до насилствените преименования.
    4. Апелира към всички отговорни институции за пълна политическа и гражданска реабилитация на пострадалите от репресиите и техните семейства, съгласно закона.
    5. С този акт българското Народно събрание ясно декларира необходимото демократизиране и реформиране на българското общество, включително и политическите наследници на бившата Комунистическа партия. Той допринася за постигане на национално помирение,сплотяване на българския народ около човешките ценности."
    Благодаря.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
    Заповядайте, господин Юсеин.
    АХМЕД ЮСЕИН: Сега вече ситуацията се промени. Аз искам един екземпляр от тази декларация, за да взема от моята парламентарна група "ОК" и на едната и на другата декларация. Предлагам обсъждането на декларацията да се отложи за другото заседание. Моля само текста на обобщената декларация да ни бъде раздаден предварително, а също и текста на тази декларация. Благодаря.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
    Господин Сунгарски, кажете Вашето мнение.
    ИВАН СУНГАРСКИ: Предлагам текста за декларация на господин Трифон Митев да го размножим и да го раздадем на народните представители, защото като се слуша е едно, а като се прочете, друго. Ако господин Митев не възразява, да размножим неговият текст.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е вярно, нека да се размножи, да се раздаде текста в необходимите екземпляри.
    Какво е Вашето мнение, господин Михайлов?
    НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз намирам за основателно настояването на господин Юсеин, още повече, че той има право да го направи, да предложи текста на господин Митев на своята парламентарна група за обсъждане. При това положение отлагането на днешното разискване на общата декларация изглежда неизбежно.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: За съжаление и на мен ми изглежда така, макар да имах нагласата да решим този въпрос, защото той стана брадат, но действително обстоятелствата налагат като че ли това. Затова ще помоля да подкрепите с гласа си предложението за отлагане на този въпрос, като всички трябва да поемем ангажимента максимално най-скоро да направим гласуването. Което може би значи това да е в Момчилград.
    Господин Юсеин, дали ще бъде подходящо да дебатираме този въпрос в Момчилград. Може да възникне напрежение, тъй като ще имаме гости.
    АХМЕД ЮСЕИН: Няма да има проблем. В залата, където ще заседава комисията няма да има никой.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Повдигам въпроса, за да няма някакви неудобства, които да се получат. Аз лично не възразявам.
    Доколкото виждам няма против предложението за отлагане на тази точка.
    АХМЕД ЮСЕИН: Ще искам да се размножат и двата текста.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Абсолютно задължително - текста на господин Митев и господин Сотиров. Надявам се да имате ангажимента да се разполага с текстовете, за да можем успешно да приключим.
    Благодаря ви. С това приключихме преждевременно с тази точка.

    Преминаваме към
    ТРЕТА ТОЧКА
    Разни.
    Точно в тази точка има един въпрос, който искам да го поставя на обсъждане. Бях помолен от председателя на Комисията по правни въпроси - Янаки Стоилов, от следващия месец насетне да стане една промяна в графика: Правната комисия да заеме денят четвъртък, а нашата комисия - денят сряда.
    Моля ви по този въпрос да вземете отношение. Аз казах, че ще го внеса на комисия, лично не мога да си позволя да решавам тези въпроси, така че моля за вашето становище дали смятате, че това е удачно, или да настояваме, както сме заседавали досега.
    Господин Юсеин.
    АХМЕД ЮСЕИН: Да продължим да заседаваме, както досега. В сряда аз имам друга комисия.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вие сте за това, да си остане, както е досега.
    АХМЕД ЮСЕИН: Да.
    НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз не виждам начин да заседаваме в друг ден по простата причина, че в сряда има Комисия по културата, в която участвам.
    РУПЕН КРИКОРЯН: Аз подкрепям да остане четвъртък.
    МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Аз подкрепям да остане четвъртък, зщато вече си създадохме регламент и всеки от нас участва в други комисии и си е създал режима на работа и смятам, че ако го променим, ще се наруши. Затова подкрепям заседанията да останат в четвъртък.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли някой, който смята, че сряда е по-добър вариант? Не виждам такива. При това положение ще кажа на господин Стоилов, че остава досегашния вариант.
    Господин Арабаджиев, какво е Вашето мнение?
    АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Аз съм член и на двете комисии и за мен лично е все едно - или едната или другата, но за комисията е по-добре да остане четвъртък. В интерес на комисията е да не се променя.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Този въпрос го решихме.

    Следващият въпрос е свързан с изнесеното заседание, което Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще проведе в Момчилград.
    Ако има нещо по него да кажете, господин Юсеин?
    АХМЕД ЮСЕИН: Много ви моля - до четвъртък 10 ч. трябва да знам бройката на тези, които ще пътуват, за да ангажирам хотел.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Бяха около 17 души.
    АХМЕД ЮСЕИН: Другата седмица ще ви дам програмата.
    Ако тръгнете в 9-10 ч. сутринта, ще бъдете в 13-14 ч. в Кърджали. Аз ще ви чакам там. Това е в неделя. След това - "Перперикон", връщаме се в Момчилград, провеждаме заседанието в комплекса, където ще нощуваме. В комплекса има заседателна зала. Над комплекса има един параклис, който е изграден с помощта на мюсюлмани. След закуската отиваме в нашето средно мюсюлманско училище, за да го видите и ако имате въпроси, да ги зададете. Има и един паметник от възродителния процес - там има и имена на българи. След това отиваме в църквата в самия град. Аз съм подпомагал тази църква. Там имат дребни проблеми, които и вие ще имате възможност да ги чуете. Ще отидем при кмета на Кърджали и при областния управител и ако през това време успея да организирам среща с журналистите, това да стане до 14 часа, за да може пресата да отрази събитието и в 14 ч., понеделник, да тръгнем обратно.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Юсеин.
    Има ли въпроси към господин Юсеин?
    Госпожо Любчева?
    МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Аз нямам други претенции, освен това, че много искам да посетя училище в Момчилград или Кърджали и вероятно ще бъде в Кърджали, ако не е невъзможно да се намери такова.
    АХМЕД ЮСЕИН: Не е невъзможно. Само не знам дали ще можем да се вместим в програмата.
    МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Не говоря за цялата комисия, аз говоря персонално - един или двама души, за да използваме ситуацията. Ще бъде много добре, според мен.
    АХМЕД ЮСЕИН: Няма проблем.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи по този въпроси? Не виждам.
    Имате ли други въпроси?
    Господин Сунгарски.
    ИВАН СУНГАРСКИ: Господин председател, понеже така или иначе се намираме в хипотезата на точка Разни и това ще е краят на заседанието, просто апелирам за малко внимание относно чисто парламентарната технология във връзка с декларацията. Защото правилникът мълчи точно как да се процедира когато става въпрос за такъв тип документи. Комисията независимо дали ще подкрепи текста, предложен от господин Митев, или ще предложи друг текст, за който стана въпрос от господин Сотиров и господин Михайлов, но все пак трябва да се знае комисията как ще процедира в Момчилград и кой път ще избере, за да не стане така комисията да се озове в Момчилград в някакъв тупик, който ще бъде вече чисто технически. Говорим по отношение на правилника, а не по отношение на колегиалните взаимоотношения.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това наистина е много важен въпрос, защото правилникът мълчи и ние трябва да намерим достатъчно добра формула, за да не бъдем после обект в пленарната зала, че сме действали някак си самодейно. Аз си позволих тази малко по-свободна форма - не да тръгнем веднага да гласуваме двете декларации, защото до последния момент, а все още има надеждата да се намери такова решение ,че цялото събрание, или почти цялото събрание, да застане зад една такава декларация, което би ни представило доста добре пред Европа - доста по-добре, отколкото, ако има разгорещени дебати и след това шарено гласуване в парламента.
    ТРИФОН МИТЕВ: Имам процедура, господин председател.
    Не пречи в Момчилград да говорим за това, и ако е необходимо, за да се предпазим от подобни притеснения, следващият ден за половин час да се съберем в залата и да приключим този въпрос - в тази зала, в зала "Изток" или в зала "Запад", няма значение.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате ли други въпроси? Няма.
    ТРИФОН МИТЕВ: Понеже другата седмица няма да има заседание - в четвъртък, искам да уведомя, че съм помолил колегите за едно заседание на подкомисията отново по правата на жените. За всеки един от членовете на комисията са готови два варианта на законопроекти, свързани с този проблем. В четвъртък от 17 ч. членовете на подкомисията да се съберем на едно заседание, за да можем да изработим позиция или въпроси и мнения, които да представим на комисията и съответно на работната група в Министерство на труда и социалната политика, която работи по проекта. Благодаря.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
    Господин Михайлов, имате думата.
    НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
    Аз се питам само, защо да не направим заседание следващия четвъртък за декларацията и затова, което господин Митев предлага. Мисля, че следващия четвъртък би могло да се случи редовно заседание, подредено с осигуряване на повече присъствие, а не зная какво би било в неделя и понеделник в Момчилград. Това ми се струва по-разумно да бъде така.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Бих поискал становището на комисията по това предложение на доктор Михайлов. Аз реших, че няма смисъл, защото само два дни след това ще бъдем в Момчилград и това натрупване, като че ли ще бъде много, но ако комисията смята, че трябва да имаме заседание следващият четвъртък, аз не възразявам.
    ТРИФОН МИТЕВ: Няма проблем, ако е само по този въпрос.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това също е вярно. Какво е мнението на останалите колеги - господин Сотиров, господин Арабаджиев?
    НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: В Момчилград ситуацията е друга.
    АЛЕКСАНДЪР АРАБАДЖИЕВ: Има ли друго в дневния ред?
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Законопроект.
    Ако искате тогава, да направим за декларацията заседание в четвъртък. Следващото заседание ще бъде в четвъртък, а отделно - изнесеното заседание в Момчилград.
    ТРИФОН МИТЕВ: В такъв случай, подкомисията ще заседава след заседанието на комисията.
    ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви за участието.
    Желая ви приятна вечер!
    Закривам заседанието.

    (Закрито в 16 часа)

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Огнян Герджиков

    Стенограф:
    Катя Бешева


    Форма за търсене
    Ключова дума