---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА




П Р О Т О К О Л
№ 18
На 4 юни 2006 г., неделя, в гр. Момчилград се проведе изнесено заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица, № 654-01-66 от 17 май 2006 г., внесен от народните представители Ахмед Юсеин и Метин Сюлейманов.
2. Разни.

Заседанието бе открито и ръководено от проф. Огнян Герджиков - председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости на комисията се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Позволете ми да открия днешното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Преди да започнем деловата част, позволете ми най-сърдечно да благодаря на господин Ахмед Юсеин затова, че той така любезно ни покани и посрещна като домакин на това първо изнесено заседание на нашата комисия. Още от началото си пролича великолепната организация на всичко.
От името на всички ви благодаря на господин Юсеин.
Също така съм щастлив, че имаме гост - господин Станимир Илчев, който уважи нашата комисия, което показва, че тя се радва на не скрит интерес и от представители на други комисии.
Дневният ред е :

1. Разглеждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица с N 654-01-66 от 17 май 2006 г., внесен от народните представители Ахмед Юсеин и Метин Сюлейманов.
2. Разни.

Искам първо да помоля господин Юсеин, като вносител, да представи законопроекта, за да може да го обсъдим и гласуваме.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, тези, които са в тази комисия от миналия мандат си спомнят, че тогава по наше предложение направихме един основен ремонт на този закон, но все пак по време на прилагането на закона в Централната комисия, която се сформира и разглежда особени случаи, има проблеми.
Освен това, влизането в сила на последното изменение от 5 април 2005 г., беше в края на мандата и не можа да се направи наредбата за приложение на закона. Получи се една конфузна ситуация - срокът за приложението на закона, специално за получаване на обезщетенията изтичаше на 9 април, а наредбата излезе на 5 април тази година. Затова след като проведох няколко разговори с господин Бонгалов, заместник-министър на правосъдието, който е председател на Централната комисия, с колегата от нашата парламентарна група предлагаме тези промени, които са направени предложения от Съюзите на репресираните, които са представени в Централната комисия во главе със зам.-министър Бонгалов.
Аз имах намерение да направя предложение само за два пункта от това, което съм направил като предложение, но впоследствие разбрах, че за да бъде улеснена работата на Централната комисия и за да бъде приложен закона по места - по областни администрации, трябва да се направят тези повече на брой предложения.
Има спор в Централната комисия относно обстоятелствата, при които са убити тези, които са се опитвали да избягат през граница. Затова тази Централна комисия предлага § 1, чл. 3, ал. 2 вместо думите "както и при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения, религиозни вярвания на убитите при опит за бягство през граница" се заменят с "на убитите при опит за бягство при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания".
Наглед може човек да помисли, че става въпрос само за промяна на текста за самия по-добър прочит. Става въпрос, че трябва да се плащат обезщетения на тези които са убити, а не опит за прескачане.
Освен това, § 2, чл. 4, ал. 3 от сега действащия закон пише "представители на Министерски съвет", а не "администрацията на Министерски съвет"- който я представлява. Трябва един човек да представлява администрацията, а там пише "представители". Значи може да се каже, че са много представители.
В Централната комисия има един представител на правосъдието, на вътрешните работи, на Съюзите на репресираните и от администрацията на Министерски съвет. Така записано предполага, че трябва да има няколко представители. При особени случаи там се преминава през гласуване и при него всеки глас влияе върху крайния резултат.
Третото предложение - § 3, чл. 1, ал. 1, много от репресираните, които подават молби в областните администрации в момента са били репресирани във Видинско, а той подава молба в Кърджалийско, ако живее тук. В сега действащия текст би трябвало този човек да отиде да подаде молба във Видинско. Затова предлагаме "последен постоянен адрес на лицето". Щом е бил тук последният постоянен адрес, значи тук в областната администрация трябва да подаде молбата.
Това беше мое предложение, защото навремето много хора ни караха - освобождават го от работа, като юрист, лекар, учител и го карат в общината, където живее да има право да работи по строителни обекти, селското стопански обекти и т.н. Тук се добавя още една дума по-надолу. Предлагаме да се добави. Но има много спорни моменти. Не знам миналия път, когато обсъждахме този закон, дали ви казах - през 1991-1994 г., когато беше първото предложение за закона, за обезщетение подадоха молба 220 хиляди души в България да им се признае това като политическа репресия. Тогавашните окръжни комисии признаха - те се познават помежду си, тъй като в тези комисии бяха репресирани хора, признаха само на 115 хиляди души.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Петдесет на сто.
АХМЕД ЮСЕИН: Да, петдесет на сто. Сега в момента се чувства, че в определени региони на страната - в областните администрации, има затруднения и много хора се стремят да влязат под руслото на закона, а те фактически не са били репресирани. Някои сами са напуснали работа, а някои са отишли другаде да работят. Затова предлагаме да не се занимава областната администрация, а Централната комисия има ли решение, тогава да му плати обезщетение.
Тук само за да се съкрати изречението в § 4, чл. 9, защото в сега действащия закон са писани "лицата по чл. 1, 2, 3 и т. 1,2,3,4,5, и 9, пропуснато е 11 и е казано "чл. 1, т. 11", а ние сега предлагаме да се добави само "т. 11" в чл. 4, ал. 1.
Следващото е вече малко спорно - това е под натиска на Съюзите на репресираните. Не знам колегите дали имат текста, ще обясня за какво става въпрос.
В т. 23, чл. 9 се казва, че тези, които са били насила въдворени да работят в общината, където живеят, по строителни обекти и селско стопанство, а сега репресираните предлагат в това число да влизат и трудово мобилизираните. Ние уважихме тяхната молба. Тук ще искат много хора да се възползват. Имаше много комсомолски бригади, имаше други бригади. Аз много не съм съгласен с това, но все пак трябва да се съобразим с тяхното мнение, предложихме тази дума "трудово мобилизираните". Аз съм убеден, че от Министерството на финансите няма да получим ОК и те няма да се съгласят с този казус, който предлагаме.
В § 5 се създава нова т. 4. За какво иде реч? През това време някои хора от Северна България са били изселени в Южна България, а от Северна България в Благоевградско например. Тъй като в момента, ако тогава член на семейство е бил дете и сега вече е възрастен човек, ако вземе някакъв документ, че това дете е било заедно с родителите си без да има заповед, че и това дете е трябвало да бъде изселено там, то в областните администрации се получават затруднения, защото и те започват да предявяват искания, че виждате ли "и ние бяхме изселени заедно с родителите си и ние трябва да получим обезщетение сега и добавки към пенсиите".
Сега предлагаме, защото в Централния архив на МВР има списък на всички, които са били изселени и заселени от един регион в друг, ако те са били семейно изселени, значи, ако там пише името на детето и Централният архив издаде такъв документ, Централната комисия ще каже "да, това семейство цялото е било изселено и това лице, което тогава е било дете, има право да получава обезщетение и добавка върху пенсията си".
Искаме сега да се въведе удостоверение-образец № 3 от Централния архив на МВР тези хора, които са кандидати, да го получат, да го имат на ръка, а не чрез свидетели да затрудняват работата на областните комисии.
Последното предложение, което имаме. В сега действащия закон, мисля, че беше § 11 накрая се казва срокът на закона да бъде 1 година.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: "Лицата, които са пропуснали да предявят искове за обезщетение до 29 юни 1996 г., могат да го предявяват в срок една година от влизане в сила на този закон".
АХМЕД ЮСЕИН: Ние предлагаме това да бъде срок от 2 години, тоест удължаваме с още една година срока за подаване на молби, защото наредбата излезе късно и някои не успяха да се възползват.
В нашата комисията пристигнаха през това време две молби - господин Сунгарски ми ги представи, от двама граждани.
Единият гражданин е написал до председателя на Народното събрание. Искам да ви кажа какво иска единия гражданин. Действително той губи от това - той иска за всеки ден да се направи едно разграничение. Когато миналия път правихме ремонт на закона, ние направихме схема - от 1 ден до 6 месеца и т.н, дори от юристите имаше много голяма реакция защо правим такова нещо в закона и не можело да има в закона това нещо. Но ние направихме, за да няма разправии между тях.
Затова става дума тук в чл. 9, ал. 1, 2, 3, 4 - тези, които са от 1 ден до 56 месеца - 30 на сто; от 6 месеца до 12 месеца и т.н.
Сега този гражданин предлага за всеки ден, в който е лежал да има скала, както в закона с идеята някой да не се минава. Ако вие считате, че това може да стане, колеги...
Тома Иванов Иванов за 11 месеца и 3 дни прекарани в затвора получава 40 лв. месечна добавка; Стоян Николов Георгиев за 69 месеца и 29 дни в затвора получава 53 лв. Той иска да получава малко повече - шейсет и няколко.
Има молба от един гражданин - ще я оставя в комисията. Ако някой от колегите за второ четене иска, да я обсъдим.
За втората молба, може би трябва да се замислим като комисия. Аз предлагам, господин председател, когато разглеждаме на второ четене, тъй като пак ние ще го гледаме, да поканим председателите на съюзите, защото си признавам, не съм счел за необходимо тогава, когато предлагах първото изменение в 2004 г., второто изменение - 2005 г., за хора, които по една или друга причина властта ги е търсила тогава и те в продължение на 1-2-3 години са били в нелегалност. След това ги хващат и ги съдят.
Аз не знам какво ще правим с тях. Не знам как този човек ще докаже, че е бил в нелегалност.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По кое време е бил в нелегалност?
АХМЕД ЮСЕИН: Има клетвени декларации, че са били в нелегалност, нотариално са заверени - през м. август 1950 г. в с. Козлодуй, Марин Динчев Илиев от същото село в началото на 50-те години "при разкриване на нелегалната дейност Марин Динчев минава в нелегалност, става бандит, за което е осъден на 22 години затвор задочно".
ИВАН СУНГАРСКИ: Това е извадка от присъдата, която му е издадена ефективно.
АХМЕД ЮСЕИН: Има такива случаи. Може би с тях трябва да говорим. Аз имам един такъв случай с мой роднина, тук в града, за да не й сменят името в продължение на две години и половина беше в нелегалност. Аз не знам дали тя е единичен случай в Момчилград - тук бяха изселени заселени 78 семейства само 1984 г. от този регион. Това е, което исках да ви кажа.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Юсеин за подробното представяне на законопроекта.
Междувременно видяхте от Министерството на правосъдието кратко становище, в което се казва накрая: "Министерството на правосъдието поддържа законопроекта и няма предложения относно допълнителни изменения и допълнения", което е добре и се дава възможност по-смело да формираме нашето мнение.
Имате думата, уважаеми колеги по този законопроект.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Министерство на правосъдието е дало своето мнение от тяхна гледна точка.
От Министерство на финансите има ли някакво становище?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: От Министерство на финансите няма още пристигнало, а е важно все пак.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Не бива да изнудваме, приемайки закона в средата на годината и трябва да се съобразим с това нещо, защото една от точките точно това касае - доста средства трябва да се предвидят.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Особено ако се приеме за трудово мобилизираните, там може да се отвори една голяма яма и да не се знае колко точно са необходими.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Не е лошо едно определение да се иска за това "трудово мобилизирани" - какво включва, колко и какви хора, може да се окажат много голяма цифра.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Може да се окаже нещо много страшно и да се получи нещо като активните борци, които се оказаха многократно повече, отколкото са били де факто.
Господин Митев, имате думата.
ТРИФОН МИТЕВ: Подкрепям по принцип законопроекта.
Искам само да попитам дали има документи за убийствата при преминаване на границата, тоест всички ли минават под общия знаменател, че са по политически причини, или има контрабанда или наркотрафик.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По онова време наркотрафик!?
ТРИФОН МИТЕВ: Наркотрафик едва ли, но контрабанда например или каналджии? Това е единият ми въпрос.
Второ, за трудово мобилизираните. Ако говорим за принудителен труд, бихме могли да търсим някакво решение. Трудово мобилизираните, ако се погледне назад, може да се търсят и в комсомолските бригади. Но дори и те да се търсят, това не може да издържи, защото...
ИВАН СОТИРОВ: Тях ги водеха доброволни, ходихме с голям ентусиазъм.
ТРИФОН МИТЕВ: Едни искаха да ходят, а други - не. Но във всички случаи имаше решение на комсомолските дружества и организации и така или иначе не може да мине за мобилизация. Това просто не може да стане.
Тези, които работеха в отделните предприятия, там беше по Кодекса на труда - 45 дни изпращане в командировка или бригади - така беше за строителството, за селско стопанство и други обекти, които се обявяваха за национални или важни с национално значение. Мисля, че това е обстоятелство, с което държавата е решавала икономически проблем, а не наказание на политическа основа и не може да бъде подкрепено. Би могло да бъде подкрепена обратното - ако е принудителен труд. Ако има примерно от началник на МВР или кмет, както е било тогава по пълномощия принуждаване за принудителен труд, като политическо основание или етническа основа, тогава можем да помислим. Но това е трудно доказуемо и доста хора ще се опитат да минат в тази посока. Но така или иначе бихме могли да се посъветваме с Министерството на правосъдието специално по този въпрос и с Министерство на вътрешните работи.
Трето, за опасността да се изкористят нещата с репресираните с множеството на брой пострадали. Аз съм изпадал в ситуация, когато се утвърждаваха или се отхвърляха молби за признаване на активни борци, които са били 7-8 годишни и нещата придобиваха съвсем друга украска. Може би трябва да се прецени дали за лицата, които са били със семействата, дали са били в състояние да съзнават за какво става дума, иначе никой не си избира родителите.
Последно, горе-долу за колко души става дума в законопроекта, включително за деца. Ако е огромна бройка, идеята ще се изкористи и финансово няма да бъде подкрепено. Така текстът може да стане мъртъв.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Митев.
АХМЕД ЮСЕИН: Бройката няма да се увеличи с тази промяна. Става въпрос, че някои хора са подали молба в областната администрация и молбата е отишла в Централната комисия, а срокът свършва на 9-ти, а наредбата е излязла на 5-ти април. Само за това става въпрос.
Историята, господин председател, е следната. През 1991-1994 г. тези, които са получили обезщетения, сега те нищо не получават. Тези, които тогава не са успели - тогава кръгът е бил малък, ние увеличихме кръга с тези, убити на границата, казахме - 2004 г. го казахме това, имащи право на това. Но тогава нямахме централна комисия и тази централна комисия я създадохме и законът влезе в сила на 5 април 2005 г.- един месец преди изборите. Централната комисия де факто не работеше. С колегата затова правим предложения само и само, за да работи тази комисия. В нашата парламентарна група, макар че ние като партия защитаваме правата на човека и на гражданите, както и другите партии, но повече наблягаме на това, и ние сме на мнение, че този закон след този ремонт не трябва въобще да се ремонтира. Мисля, че като страна всичко каквото трябва, сме го направили. Икономическото състояние на страната ни е такова, че каквото можем, толкова даваме.
Сега се получава нещо друго. Един, който е работил на полето цял живот взима 50 лв. пенсия, а един, който е бил 6 години в затвора, получава колкото пенсионера върху заплатата си. Получават се несправедливости.
Ако не беше това закъснение на наредбата, аз лично нямаше да се заема с въпроса. Мисля, че можем да им дадем още една година срок за тези, които са пропуснали срока, за да си подадат документите.
Сега за сумите. Вижте какво се е получило. Можем да поискаме от Министерството на държавната администрация, господин председател, от господин Николай Василев - министъра, за сведение на комисията до второ четене да ни представят справка - от изменението на закона от 5 април 2005 г. досега какви молби има по областните администрации и какви претенции има и за какви суми. В някои областни администрации не е започнала процедурата по заплащане, защото нямаше наредба.
Понеже знаят, че съм направил промени, много хора ми се обаждат, интересуват се и аз отидох в Министерството на финансите и разбрах, че за тази цел в министерството на Николай Василев са преведени - един път през м. февруари една сума от 44 000 лв. за цялата страна; втора сума - 7 500 лв. и трета сума - 1 500 лв. Това са - през 15-20 дни по искане на областните администрация.
Ако ние искаме да бъдем много точни в това отношение, можем да поискаме с писмо от администрацията на министър Василев, който ще изиска информацията от областните администрации и по такъв начин ще видим колко ще струва горе-долу. Прави чест на Милен Велчев, аз навсякъде го хваля, защото два пъти ходих при него за тези промени. Казах му горе-долу каква е картината и колко човека ще бъдат, когато беше министър на финансите, той каза Окей. Подписа. Да е жив и здрав! Дори ние мислихме, че ще бъдат към 3-4 милиона лева, а тези добавки върху пенсиите възлязоха 30-40 хиляди лева на година. Аз се базирах на данните, които ми дадоха от съюзите на репресираните, но техните данни не са били точни. Сега взимам данните от НОИ, колко добавки дават на пенсионерите по този параграф и виждам, че не са много.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Юсеин, в § 11 се казва, който е последния текст, думите "в срок от една година" се заменят със "срок 2 години". Отварям § от ПЗР от закона и там се казва: "лицата, които са пропуснали да предявят искане за обезщетение до 29 юни 1996 г. могат да го направят в срок една година от влизане в сила на този закон".
АХМЕД ЮСЕИН: Законът тогава влезе в сила 9 април 2005 г., а срока свърши на 9 април 2006 г. Сега с още една година като удължим, можем да напишем вместо това. Тези, които не са успели 1996 г. От това време не действа никакъв срок.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Получава се едно объркване.
ИВАН СОТИРОВ: По-добре да е краен срок.
ИВАН СУНГАРСКИ: Уважаеми дами и господа народни представители, едно разяснение. В закона беше записана годината, защото по този закон сроковете бяха плеклузивни. Фактически първо, както господин Юсеин каза, имаше неуважени почти 50 % от молбите. Второ, по различни видове, чисто житейски причини, много хора не успяха да се включат в срока. Сега отново възникват противоречия, за които спомена, даже ако се вземе предвид и факта, че конституирането на самата комисия съвпада с изборите и т.н., влизането на наредба с много голямо закъснение, тук идеята е ясна - вместо да бъде 1-годишен срока, да бъде удължен, защото очевидно и държавата е създала проблема, а и хората не са успели да се ориентират. Този въпрос може би трябва да се изчисти стилово.
Аз искам да дам едно разяснение във връзка с т.нар. трудова мобилизация. За мен такава трактовка в закона е изключително некоректна и оспорима, доколкото наборната военна служба в трудовите войски ще бъде интерпретирана по този начин. Аз мисля, че предложението за изменение на закона от Съюза на репресираните е мотивирано точно така. Вярно е, че имаше такъв текст на позоваване в трудова повинност, но паралелно с това ще кажа, че моят син е служил в трудова повинност и не смятам, че това е репресия.
Чисто формално предложение - да се поиска, ако комисията се затруднява с този текст, от Съюза на репресираните ясно и точно обяснение какво точно имат предвид, в противен случай комисията не е склонна да уважи този текст. Да видим за какво става дума. Защото това, което каза господин Митев, не е било репресия - карали са ни да работим бадева. Но това не е политическа репресия. Това е държавна политика и тя беше за всички.
Вторият въпрос по отношение на жалбите, за които стана дума. За мен е изключително справедливо хората, които са доказано били нелегални, да получат обезщетение.
А другото, понеже не става въпрос за еднократно обезщетение, а добавка към пенсията, може би господин, който е написал жалбата, е прав, доколкото - пак повтарям, не става дума за еднократно обезщетение, считам, че в това отношение е прав. Може ли човек за една година, когато е бил репресиран, да получава цял живот 40 лв., а друг, който е бил 6 години репресиран, да получава 16 лв.повече от него Тук може би комисията трябва да помисли, в т.ч. господин Юсеин и други народни представители, които имат интерес към материята, за едно предложение между двете четения и усъвършенстване на скалата. Казвам го като хипотеза.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Като идея.
ИВАН СУНГАРСКИ: Да.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Любчева, имате думата.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Аз също се присъединявам към всички, които се изказаха по темата за трудовото мобилизиране. Това беше моят въпрос дали тези, които са служили в трудови войски, няма да намерят мястото си тук? А в трудови войски са служили не само по такива причини. Макар, че такива има.
Моето предложение е да не искаме обяснение от Съюза на репресираните и да се въздържим от това.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ние пак можем да поискаме, а какво ще решим е втори въпрос.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Другото, което искам да попитам, е по § 1, чл. 3, ал. 2 виждам една смяна. Това е и редакционно. Свързано ли е с хора, които сега ще си подадат молбите или просто променяме за по-добра четимост закона, защото мисля, че не променяме по същество нещо?
АХМЕД ЮСЕИН: Първото нещо, § 1, чл. 3, ал. 2 - всички министерства, през които е минала наредбата, за да излезе наредба от Министерски съвет, това са и Министерството на правосъдието, Министерство на вътрешните работи и Министерство на финансите имат предложение така да бъде изречението.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Виждам, че е редакционно, а ние третираме и законопроекта се отнася до това, да се даде допълнителна възможност и време и да включим допълнителни групи, затова попих - е ли е необходима тази редакционна промяна.
ИВАН СОТИРОВ: Може би опира до въпроса , като стигне границата, дали е имал намерение да я пресече.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Текстът по същество е един и същ, но по принцип подкрепям да мине на първо четене закона. Може би има нужда от прецизиране на някои текстове между първо и второ четене.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Любчева.
Има ли други колеги, които искат да се изкажат.
Да дадем думата и на госта в днешното заседание - господин Илчев, да се изкаже, ако счита за необходимо.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Интересна е работата ви. Ние с господин Ахмед Юсеин имахме срещи специално по някои от тези въпроси. Повечето от тях са двусмислени и деликатни. В стремежа си да не ощетиш някой от тези хора, има опасност да се направят едни квалификации на събития и на действия, които са трудно доказуеми след това.
За децата - трябва да им се каже да гледат сериала "Децата на Арбат" и да си отговорят на въпроса: По-добре ли е да изпратят малолетното ти дете в дом за деца, като там няма да е с родителите, или да е все пак с тях? Първо.
Второ, кое е репресия и кое е привилегия всъщност?
Трето, ако са пълнолетни, доброволно ли са съпроводили родителите си или са били вписани в последния момент в заповедта за въдворяване?
Така диференцирано трябва да се разглежда.
Евреите, ако ги питате, ще ви кажат – те са коректни, ще ви кажат, че концентрационните лагери, където са били пратени, са скрита форма на спасяване до един момент. Защото са се прибирали в събота при семействата си и в неделя добре заредени с храна от къщи са отивали да работят. Повечето евреи казват "то си беше за предпочитане, отколкото да отпътуваме за Аушвиц". Затова е добре в тези обсъждания да вземат участия предимно хората, които са участници в събитията, но доказани участници, а не по спомени и разкази на свои роднини.
Както и за бягството през граница. Разбира се, че не е имало нито каналджии, нито контрабандисти. Обаче е имало хора с убийства, които също са се опитвали да минат турската или гръцката граница, както и други - по политически причини. Ако в цяло едно село твърдят, като в нашия Странджанския край има такива случаи, едни са бягали по чисто политически причини, дори с издадени вече присъди, а други - заради бандитизъм, и то откровен - заклал човека в къщи, за да му вземе парите и бяга с парите през граница. Би било крайно неудачно да цъфне някой такъв и да твърди, че е горянин или антикомунист, което разбрал чак през 1992 г. Защото, ако не се внимава в тези случаи се компрометира идеята на реабилитацията. Някой каза за активните борци - те компрометираха идеите на тези, които загинаха за тези идеи до 10-ти септември вечерта. Цялата въстаническа армия е имала 7-8 хиляди души, заедно с ятаците и помагачите и изведнъж се оказаха 100 хиляди. А ако са били толкова, са могли да пометат системата преди да дойде Червената армия. Но не са били толкова, а много по-малко.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз също леко съм смутен от това за децата, защото са сложени под един знаменател малолетни, непълнолетни и пълнолетни.
Малолетните поначало имат местожителството на своите родители. Те, независимо дали са вписани или не изрично, те следват своите родители и евентуално би трябвало да кажем, че търпят несгодите на своите родители. Но от друга страна, ако не са с тях, да не би да е по-добре? Това е първото, който имаме за размисъл. Докато пълнолетните са в състояние съвършено спокойно да решат съвършено различно нещо, ако не са вписани изрично в списъка. Така че тук е много деликатно и трябва да се намери най-добрия баланс между първо и второ четене. Тогава дума по дума трябва много добре да внимаваме и да не направим нещо грешно.
Надявам се същевременно Министерство на финансите да вземе отношение, но като гледам цифрите, те не са обезпокоителни. Става дума за хиляди левове, а не за милиони, което ме успокоява.
ТРИФОН МИТЕВ: Може би да изразим едно настояване пред Финансовото министерство, за да не би покрай докладите, бюджета да го сложат настрана и да избягат от темата. Тази тема действително е деликатна още повече в средата на годината може да се забавят. Просто да настояваме, да им напомним, че трябва да има такова становище.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи да се изкажат?
ИВАН СОТИРОВ: Понеже доста неща се казаха - за скалата, за уточняването на тези, които са мобилизирани, няма да ги повтарям, искам да кажа, че като цяло подкрепям всички предложения. Смятам, че трябва да се опитаме да направим една по-коректна скала, защото при мен са идвали граждани, които за по-голям срок от 10 години и за 1 година разликата е символична в обезщетяването. Трябва да въведем по-голяма справедливост.
Понеже при мен много граждани са се обръщали във връзка с това, че са били непълнолетни или малолетни, когато са били интернирани родителите им. Но при тях по-големият проблем не е за периода, когато са били интернирани, а за последиците, че са от семейство на интернирани. Защото за тези 1-2 или повече години, не са усетили това, което са преживели родителите им, колкото след това последиците за тях. Мисля, че това условие, че е изселено цялото семейство - мисля, че за едно дете дали са интернирани родителите, по-големите проблеми са това, което е следвало в следващите 30-40 години, че са имали интернирани родители.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Този печат, че е такова дете.
Благодаря, господин Сотиров. Това е важно.
АХМЕД ЮСЕИН: Аз искам да взема думата, господин председател.
Уважаеми колеги, много неприятно става. И вие сигурно сте били в такава конфузна ситуация, но не можем да му кажеш на човека - в затвора, изселен бил, и казва: "Защо моето дете не получава? Какво правите там?" животът е скъп. Някои от тях получават сравнително ниски пенсии. Попадаш в ситуация, в която нищо не можем да им кажеш. Но аз им казвам: "Вие се борите против децата на активните борци. Сега си създавате самите вие деца на активни борци!". Но те не ме разбират.
Що се отнася до това писмо, аз предлагам да не обръщаме внимание на това писмо, в което има проценти. Но се натъквам на определени факти.
Аз уважавам много господин Христосков - директорът на НОИ, той е един професионалист според мен. Но в някои негови региони нещата са от онова време. Казвам го директно.
Имахме от Якоруда една жена, която заради имената е била в Сливенския затвор и на тази жена не са дали добавка. Докато дойде писмото до мен, докато се придвижи, жената почина. И са я върнали, скарали са й се и са я върнали.
Сега това е писмо пак от Благоевград. Единият трябва да получи 31 % от средната месечна пенсия за осигурителен стаж и възраст. А другият, който е бил в затвора 69 месеца, трябва да получи 41 %. Така са ощетили този човек. Като гледам как е написал писмото, много грамотно го е написал. Значи този човек е образован. Този човек вече е пенсионер. За този случай изрично ще отида да го проверя при Христосков в НОИ и да се вземат мерки.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: За мен е важно, ако някой е завършил право, могъл ли е да започне да работи в правната сфера, или никога. Защото, ако е работил и след това е уволнен, може да е от некадърност. Докато, ако е завършил журналистика, могъл ли е изобщо през живота си да упражнява професията си, в която семейството е инвестирало. Или семейството е инвестирало, обаче зад ъгъла този, който отговаря за всеки от нас е знаел, че този човек никога няма да работи като юрист, като преподавател по философия или като учител, защото е идеологически неблагонадежден. Това ме интересува. А това, че детето е съпроводило родителите си, то може да е завършило медицина и да се е трудило като лекар цял живот и няма проблеми.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Но има такива, които не са били допускани да следват изобщо.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Че то е страдало, политическите страдания не се заплащат, защото не могат да се калкулират. Ние така спорихме с един германец за НАТО. Той каза "естонците ще влязат преди вас! Латвийците - също, те са страдали много!" А казах: "Да не мерим страданията на народите, че аз ако Ви поразкажа, ще се просълзите!" Не е аргумент за създаване на статут това, че някой е страдал. Самото страдание трябва да е съпоставимо с някаква щета. Има деца страдали от това, че бащите им са били сатрапи и са причинявали това на другите бащи. Няма как, това е литература! Въпросът е: то могло ли е да завърши, или е осакатено и не е могло? А след като е завършило, могло ли е да работи, или никога не е допуснато до тази професия? Ако не е допуснато, очевидно е заради семейството и емблемата на това семейство.
ТРИФОН МИТЕВ: Искам да подкрепя господин Илчев в това, защото има и друго страдание. Просто принадлежността към едно семейство - говоря преди 9-ти септември и след 9-ти септември; преди 10-ти ноември и след 10-ти. Просто принадлежността към едно семейство, което има ярка политическа позиция е неудобна на управляващата система в момент - и на училище, и на улицата, и в махалата, без да е интернирано семейството, то си понася страданията. Как може да се калкулира?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В крайна сметка трябва да си дадем сметка, че правото колкото и да се стреми да постигне справедливост, не може да постигне абсолютната справедливост за всеки конкретен случай. Това е една обща мярка, в която винаги ще има известни отклонения от абсолютната справедливост. Въпросът е тези отклонения да бъдат минимизирани. Максимално голям, масовият случай да бъде възмезден, удовлетворен и да има справедливост по отношение на него. В отделни, единични случаи винаги ще има някакво отклонение, но няма съвършени механизми.
ТРИФОН МИТЕВ: Проблемът е, че тези единични случаи са по-масови в тази ежедневна система. Нещата действително трябва да бъдат много точно, ако не изцяло аргументирани, то поне обосновани по някакъв начин, за да може да не се компрометира идеята и да не се изкористяват нещата.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Както разбирам, всички заставаме зад този законопроект като за първо четене. Има ли против и въздържали се? Няма.
Може да считаме, че нашата комисия гласува единодушно в наличния състав на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица с № 654-01-66 от 17 май 2006 г., внесен от народните представители Ахмед Юсеин и Метин Сюлейманов.
Междувременно ще положим усилията, за които стана дума, да получим информация от Министерството на държавната администрация, становище от Министерство на финансите, за да може като се стигне до тяхното решаване на въпроса да сме по-наясно и да направим по-добри текстове за пленарната зала.
С това считам, че единствената точка от дневния ред е приключена.

ПО ТОЧКА
Р А З Н И

Имам едно съобщение - на 14 юни т.г., сряда, в зала "Запад" ще се проведе среща на нашата комисия с депутати от Комисията по вътрешни работи на Германския Бундестаг, водени от председателя й господин Себастиян Едати.
На тази среща от наша страна комисията ще бъде ръководена от зам.-председателя й господин Трифон Митев, защото в това време няма да бъда в България. Темата, която искат да обсъдят колегите с нашите депутати е "Политиката по отношение на малцинствата". Отправена е молба от гостуващата страна в дискусията да се включат всички народни представители от комисията.
Искам да призова всички вас да бъдете активни в тази среща, да знаете колко е важно да направим добро впечатление на всички тези страни, които ни мерят, доколко сме достойни за Европейския съюз.
ТРИФОН МИТЕВ: Позволявам си в тази точка Разни две неща да съобщя.
Първо, след един разговор с представители на неправителствени организации се бяхме уточнили с тях, понеже стана като въпрос, да ми представят тяхната информация за ратифициране на необнародвани документи в страната, свързани с равноправието на жените и правата на човека, но основно с равноправието на половете и на жените. Има такава справка. Ще я представя на едно следващо заседание, ако позволите и да коментираме какво правим по-нататък.
Заедно с тази справка имаме и друга, която се предлага за ратификация от нашия парламент за други документи, които не са ратифицирани. Явно трябва да търсим консултации в МВнР, защото имаме конвенции от 1952 г., които са ратифицирани. По-късно през 60- и 70-те години от Държавния съвет, след 1971-1972 г. с указ, но не са обнародвани. Трябва да си изясним позициите и причините за всичко това и в каква степен създава правни трудности и впоследствие да търсим разговор с ръководството на Народното събрание от името на комисията с предложение за обнародване.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това са важни неща.
ТРИФОН МИТЕВ: Вторият въпрос е за проведената среща с представителката на ПАСЕ - Северинсен. Бяхме заедно с госпожа Самарас.
Разговорът мина общо взето относително спокойно, за кратко време, нормално. Но искам да споделя следното. Там беше зададен един въпрос: къде сме ние, съобразно препоръките на ПАСЕ от 2004 г. и Закона за вероизповеданията от 2002 г. Трябва да призная, че не бях наясно какви са тези препоръки от 2004 г.
СТАНИМИР ИЛЧЕВ: Ex lege - регистрацията на Православната църква.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това беше основното - чл. 10.
ТРИФОН МИТЕВ: Това, което си позволих да отговаря, че в комисията сме водили разговор за възможни промени в закона с по-голямо разширение на самата тема, а не само с препоръки на външни наблюдатели, включително за възможности за регистрацията и на основание на Закона за вероизповеданията. Това беше единият от въпросите. Може би трябва да разгледаме на комисията този въпрос, поне документално на този етап, докато имаме по-нататък готовност да се търсят други решения. Това едно.
Наскоро ни беше поставен въпроса: привилегировано ли е положението на Православната църква, след като в Конституцията е отбелязано? Отговорих, че това е повече исторически план и признание ролята на Църквата в развитието на народа ни, но в същото време отношението на държавата както към православното, така и към останалите вероизповедания не ги дели, ни най-малко има сегрегационно отношение. Дадохме примери с бюджета, срещи с останалите религии. Общо взето с това приключи срещата.
Това исках да споделя.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Митев.
Има ли друго?
АХМЕД ЮСЕИН: Аз казах, когато бяхме в манастира, какви бяха моите намерения за закона. Тези мои намерения остават в сила. Сега поставиха датата - м. октомври. Направим ли предложение за регистрацията, което ни тревожи, че станаха 77. Ето тези хора, които идват от Европа, веднага ще поставят за Българската православна църква и чл. 10 и т.н. Затова правя това предложение. Трябва да направим някаква промяна в закона относно тази регистрация - не може да има 77 на брой вероизповедания?! Един човек, който тук се е регистрирал, сам себе си кани от чужбина, като си отправя покана, за да дойде в България? Разбирате ли какво става? Това е някакво вероизповедание номер 70 или 71. Това, едно.
Второ, на срещата утре с областната администрация разбрах, че Съюза на репресираните искат разговор. Те имат претенции относно действието на закона, на наредбата. Трябва да бъдем подготвени за тази среща.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата Росица Станимирова.
РОСИЦА СТАНИМИРОВА: Аз бях на тази среща на госпожа Северинсен с представителите на отделните вероизповедания и ми направиха много силно впечатление няколко неща.
Първо, това, че беше много общо формулирана темата на срещата. Тя веднага в упор ни отправи четири въпроса. Каза: "Аз искам по четирите набелязани въпроса вашия отговор!". А предварително те даваха и общо за спазването на религиозните свободи.
Първият въпрос беше за верските свободи.
Вторият въпрос: дали са нарушени правата по повод регистрацията.
Третият въпрос: резолюцията на ПАСЕ - дали е нужна промяна в Закона за вероизповеданията?
Четвъртият въпрос: връщане на конфискуваните имоти на църквите.
Присъстваха представители на евреите, католиците, две протестантски изповедания плюс Българската православна църква. Те бяха много неподготвени, получи се много конфузна ситуация. Но основното, около което имаше много сериозни възражения от страна на вероизповеданието от наша страна с изключение на евреите, на които са върнати имотите, беше за имотите на църквата - католическата, православната, протестантите.
На мен ми стана тъжно, защото много остро реагираха срещу нашата съдебна система. Казват: "делата се мотаят с години, групировки, мутри ползват нашите имоти. Държавата не ги връща". Даже предложиха да се направи закон за връщане на конфискуване на църквата, на мюсюлманското вероизповедание.
Другият въпрос, който католиците повдигнаха, също е за съдебната система, че не работи от години. Искат да бъдат реабилитирани техните духовни лица, които са обявени за блажени, но така или иначе в съдебната система, поради бюрократични действия, този въпрос все още не е обсъден и няма такова решение.
Това беше основната тема - за имотите. И всички реагираха много остро.
Протестантите казаха, че в България има едно негативно отношение, че ги смятат за секти. Но обвиниха медиите. Явно това е поради незнание от страна на журналистите - що е вероизповедание, що е секта.
Зам.-главният мюфтия повдигна въпроса за финансовите средства, които се отпускат за вероизповеданията. Каза, че в образователната система трябва да има малко повече финансови средства, тъй като има училища, които трябва да имат държавна издръжка, и след като няма държавна издръжка, са принудени някои да търсят средства от чужбина, а не се знае какъв характер имат тези средства и откъде идват. Това беше една препоръка.
Единствено евреите бяха доволни за техните имоти.
Говори се за толерантността в България. Цари религиозна толерантност. Има голяма промяна след 1990 г.
За ПАСЕ никой не повдигна въпроса.
Протестантите повдигнаха въпроса за чл. 10.
Общо взето беше много сериозно поставен въпроса за имотите на църквите.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Наистина съдебната система е независима и като независима тя действа така.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Въпросът с имотите е повсеместен. Той е не само по отношение на имотите на църквата е така, но тъй като това все пак е една по-специална организация наистина стои и във всички райони. Много малко са тези, които са си върнали имотите.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имаше още един въпрос.
РОСИЦА СТАНИМИРОВА: В четвъртък бях поканена от българите в Босилеград заедно с господин Желев, тъй като нашата страна беше отпуснала сравнително голяма сума за реставрацията на една църква. Това, което най-напред искам да споделя. За първи път, беше много трогателно, рядко се случва в живота на човек да види как 80-годишни старци се просълзяват.
Историята е много простичка. Събрали се българите в едно село, общността в Босилеградско е голяма, решили да си реставрират църквата, събирали парички, разбутали нещата, но доникъде не стигнали. Църковното настоятелство се обърнало към Сръбската патриаршия. Тя естествено отказала, че няма пари. Обърнали се към сръбската държава и те им казали, че трябва да представят 8 вида документи - абсолютно неизпълними, защото хората са много бедни. Казват: "Събрахме пари, извадихме скици, документи и най-накрая направихме и невъзможното, но още чакаме отговор за тези пари"
Междувременно се обърнали от църковното настоятелство към представителя на Българския културно-информационен център - може ли да помогне. Той след около месец повикал представителя на църковното настоятелство и му казал: "Ето ви 8 хиляди лева от Министерския съвет на Република България и 1000 долара от Светия Синод". Хората не повярвали, че българската държава може да се отзове. С общи сили реставрирали тази църквица и повода беше една молитва по повод Спасов ден, тъй като църквата се казва "Свети Спас". Действително беше много трогателно да видите как тези българи се вълнуват и как преживяват това изключително събитие за тях. Нямате представа!
По този повод, тъй като с професор Герджиков в предишния парламент доста сме обикаляли Западните покрайнини, аз бих желала, ако искате да отидем в един ден дотам - на 2 часа път, в едно село Извор, в което има една българска църква, която била на Дебърската школа. Когато я видях за първи път, просто се прехласнах. Това е едно изключително място, където има една огромна, казвам огромна сграда неслучайно - училищна сграда, която е полуразрушена и едно килийно училище, също запазено. Тази църква е невероятна, много голяма и прилича на църквата в Банско. Самото село е обезлюдено, да видите в каква мизерия живеят нашите сънародници, пътищата са черни. Те биха желали с помощта на нашата държава да участват в някакъв европейски проект, за да може този паметник да се съхрани, тъй като е много голяма сумата там. Отделно в другите села имат църкви, които могат да се реставрират. Даже Иван Желев им казва: "Следващият път, като пишете до сръбските власти пишете, че ако не отпуснат пари, ще се обърнете към българската държава". Още повече, че сръбският патриарх е изпратил писмо до нашата Патриаршия да протестира, че как може да се изпращат пари от Светия Синод за тази църква.
Другият въпрос, който много вълнува нашите сънародници от другата страна, и търсят подкрепа, но не намират - искали са многократно среща с МВнР и с Агенцията на българите в чужбина, откъдето им е отговорено, че нямат време, даже казаха: "Имат време да ходят в Чикаго, а тук нямат време да дойдат", е въпроса с нашето приемане в Европейския съюз и въвеждане на визовия режим. Тъй като са на пет-шест километра от българската граница и хората са крайно бедни идват в Кюстендил да си пазаруват продукти. От другата страна са едни високи планини и просто снабдяването е много трудно. Затова казват: "След като въведете визов режим, не ни давате българско гражданство, мотаете ни с тези ваши безкрайни формалности, ние как ще стигнем до там? Първо трябва да отидем до Белград, за да поискаме виза - ние сме бедни хора да ходим чак там за виза? От друга страна, как ще платим тази виза ?" Оттам се изхранват хората. Там е много трудно и трудно се живее, тъй като сръбското правителство съзнателно ги лишава тези райони, за да може да ги разселва и обезлюдява. Те са икономически притиснати там, за да могат да се разселват и да няма тази голяма българска общност.
Смятам,че едно отиване би било много приятно за вас да видите тези хора, да се срещнете с тях и да видите тази църква, в която е особено усещането.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предлагам да си помислим по този въпрос и на следващото заседание да видим дали комисията има подобна нагласа да направим подобно нещо.
Аз лично смятам, че е добре да направим едно подобно нещо.
РОСИЦА СТАНИМИРОВА: Може да се съчетае с някой християнски празник.
АХМЕД ЮСЕИН: Трябва да сондираме мнение с Външно министерство, защото ние не сме Транспортна комисия.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Във всички случаи едно такова съгласуване е необходимо. (Реплики.)
Господин Митев има думата.
ТРИФОН МИТЕВ: По същата тема споделям това да се направи консултации с Външно министерство, не само заради това в кой момент да отидем, а и каквото можем да направим преди още да сме влезли в Европейския съюз, защото ако пропуснем момента, поне 20 години няма да има оправяне.
РОСИЦА СТАНИМИРОВА: Помолиха, ако може поне Консулство да се направи там.
ТРИФОН МИТЕВ: Този въпрос ще стои в значителна степен за Македония, ще стои за Молдова, за Украйна, за Русия, където има такива български общности.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Министерството на външните работи трябва да има позиция по въпроса.
РОСИЦА СТАНИМИРОВА: Поне гражданство да им се дава по-лесно и български паспорти - това е въпросът.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Колеги, има ли други въпроси? Няма.
Закривам заседанието.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Огнян Герджиков

Стенограф:
Катя Бешева