---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА



П Р О Т О К О Л
№ 22

На 3 август 2006 г., четвъртък, в София се проведе редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол на Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината относно забрана на клонирането на човешки същества и Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно трансплантация на органи и тъкани от човешки произход и Допълнителния протокол към Конвенция за правата на човека и медицината относно биомедицинските изследвания, внесен от Министерски съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица - второ гласуване.
3. Разни.

Заседанието бе открито в 15.04 часа и ръководено от господин Огнян Герджиков – председател на комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости на комисията се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, позволете ми да открия днешното заседание, тъй като необходимия кворум вече е налице.
Искам да предложа на вашето внимание следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол на Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината относно забрана на клонирането на човешки същества и Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно трансплантация на органи и тъкани от човешки произход и Допълнителния протокол към Конвенция за правата на човека и медицината относно биомедицинските изследвания, внесен от Министерски съвет.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица - второ гласуване.
3. Разни.

Искам да поздравя всички гости с "Добре дошли!".
Имате ли някакви смущения и притеснения?
ИВАН СОТИРОВ: Втора точка я отложихме от миналото заседание, заради това предлагам да се разменят.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е вярно, но се надявам, че първа точка няма да отнеме много време. Ако има някакво напрежение, тогава наистина би могло. Нали не настоявате?
ИВАН СОТИРОВ: В такъв случай, не.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Считам, че дневният ред е приет.

ПО ПЪРВА ТОЧКА

Законопроект за ратифициране на Допълнителния протокол на Конвенцията за защита на правата на човека и на човешкото достойнство във връзка с прилагането на постиженията на биологията и медицината относно забрана на клонирането на човешки същества и Допълнителния протокол към Конвенцията за правата на човека и биомедицината относно трансплантация на органи и тъкани от човешки произход и Допълнителния протокол към Конвенция за правата на човека и медицината относно биомедицинските изследвания, внесен от Министерски съвет.
Искам да помоля представителят на Министерството на здравеопазването, което е вносител в Министерски съвет да представи този ратификационен законопроект.
Имате думата, господин Додов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ДОДОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, колеги! През 2001 г. България е подписала Конвенцията за защита правата на човека, която през 2003 г. е ратифицирана със закон. През 2005 г. - м. септември или м. октомври, България е подписала трите протокола, които продължават принципите, заложени в конвенцията по защита правата на човека в насока на забрана клонирането на човешки същества. Вторият протокол е по отношение на трансплантацията на тъкани, органи и клетки и третият протокол е по отношение на извършване на биомедицински изследвания.
В трите протокола са продължени принципите от Конвенцията. В българското законодателство заложените принципи от Конвенцията е продължен и в трите протокола са инкорпорирани. За да бъдат в действие тези три протокола трябва да бъдат според Закона за международните договори и Конституцията на Република България следва да бъдат ратифицирани със закон от Народното събрание.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Додов.
Има ли въпроси към заместник-министър Атанас Додов по този законопроект?
Трябва може би да се абстрахираме от неточното заглавие на самия законопроект. Той оставя малко погрешно впечатление, но така или иначе по същество нещата не създават някакви смущения. Такива ратификации са направени в различните допълнителни протоколи, ратифицирани са вече в различен брой страни, така че съвсем нормално е да очакваме, че и нашата страна ще се присъедини към Конвенцията и Допълнителните протоколи към тази Конвенция.
Има ли желаещи да вземат думата по този законопроект? Няма.
Моля със своя глас да подкрепите този законопроект.
Приема се единодушно.

Преминаваме към
ВТОРА ТОЧКА
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица - второ четене.
Тази точка е с основно значение за днешното заседание.
Първоначалният закон е обнародван от 25 юни 1991 г. Според законопроекта, внесен от господин Ахмед Юсеин и господин Метин Сюлейманов, в § 1 се предлага чл. 3, ал. 2 думите "както и при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, на убитите при опит за бягство през границата" се заменят с "на убитите при опит за бягство при обстоятелства, свързани с техния произход политически убеждения или религиозни вярвания".
По този параграф има направени предложения от народни представители, както следва:
От народните представители Петър Стоянов и Георги Пинчев - да отпадне текста на предложения § 1, да се създаде нов § 1, като в чл. 1 текстът "12-ти септември 1944 г." се замества с "9-ти септември 1944 г." и да се създаде нов параграф § 1 със следния текст, който всъщност кореспондира с предходното предложение - "В чл. 3, ал. 2 текстът "12-ти септември 1944 г." се заменя с "9-ти септември 1944 г."
Веднага ще представя и второто предложение по този параграф на народния представител Иван Сотиров - нов § 1, като текстът на § 1 от предложения проект, той предлага да отпадне, а в чл. 2, ал. 2 думите "и са живи" да отпаднат.
Следващото предложение на господин Иван Сотиров - "Създава се нов § 2 със следното съдържание:
1. В чл. 3, ал. 1, след думите "9 и 10" се добавя "и ал. 2";
2. Досегашните параграфи 2, 3, 4 и 5 от проекта стават съответно параграфи 3, 4, 5 и 6."
Искам да обърна внимание, преди да започне дискусията, че на мен лично ми се струва, че направените предложения в основната си част са извън обхвата на приетия вече законопроект на първо гласуване.
Първо, това, което пише от предложителите - да отпадне § 1, това не може да бъде никакво предложение. Това може да бъде просто въпрос на гласуване на § 1.
Вторият въпрос вече е дали да се създаде нов параграф, където "12-ти септември" да се замести с "9-ти септември". Това предложение е извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Той би могъл да бъде евентуално предмет на друг законопроект, но не в рамките на този вече приет на първо гласуване. Така че по този въпрос не съм аз, разбира се, който ще отсече и ще каже, че това няма да го гледаме, защото това е извън обхвата, но комисията е тази, която ще реши дали е, или не е в обхвата и след това по същество ще решаваме дали да го подкрепим, или да не го подкрепим.
Откривам дискусията по § 1.
Имате думата, господин Стоянов.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Благодаря, господин председател.
Ако позволите, най-напред по същество.
Ако се вгледа човек внимателно в чл. 1 на този закон, ще види, че става въпрос не за текст, който се отнася до обезщетение, а до текст, който има изключително морално значение. Става въпрос за политическа и гражданска реабилитация на лица, които са били незаконно репресирани, заради техния произход, политически убеждения и т.н.
В този смисъл значението на датата е съществено, защото хората, които не са големи специалисти по най-нова история на България знаят, че периодът на репресиите започна не от 12-ти септември 1944 г. - една дата, която за мен необяснимо защо е сложена като начална дата в този текста, а от 9-ти септември 1944 г.
Това е по същество и аз не мисля, че някой би оспорил датата 12-ти септември 1944 г. да бъде заменена с датата 9-ти септември 1944 г., по такъв начин е наложена в масовото съзнание на българите, като начална дата на установяване на комунистическия режим в България.
Толкова по същество.
Още едно изречение, ако позволите! Хората, които са живели по онова време и върху чийто гръб всъщност са били наложени всички тези репресии, твърдят, че най-голямата вълна на репресии е била точно в този период - в периода веднага след 9-ти септември 1944 г. и тези от тях, които са успели да избегнат тази вълна и са имали щастието, може да не го приемете в кавички, да бъдат съдени и осъдени и да влязат в затвор, си спомнят с благодарност за това, за разлика от онези, които са били малтретирани, много от тях изтезавани, част от тях убити и т.н. и т.н.
Аз мисля, че датата 9-ти септември 1944 г. е много важна дата, като начална дата в този закон.
По отношение на въпросите, които касаят процедурата. Вие сте вероятно прав. Винаги съм изпитвал двоумение, коя от двете поговорки, създадена от нашите предци - древните юристи, да предпочета. Първата, която казва, че това, което го няма в закона, го няма никъде, или втората, която на латински звучи по-добре, понеже казва "Перфектният юрист е истинско магаре!". В смисъл, че перфектният юрист може до такава степен, използвайки своите професионални знания да опорочи една действителност, че тя да придобие в очите на нормалните хора абсурден вид.
От тази гледна точка аз разбирам Вашата аргументация, и съм склонен да приема първата част на Вашето съждение, че е неуместно между първо и второ четене да искаме отпадане на текст на предложение по § 1. Но не мисля, че е неуместно между първо и второ четене да искаме да бъде заменен текстът "12-ти септември 1944 г." с "9-ти септември 1944 г.".
Затова, моля уважаемата комисия да се концентрира повече върху това. Това всъщност е смислово важно, съдържателно важно и по никакъв начин няма да накърни нашето чувство на юристи, които гонят законовата прецизност. Това е моят аргумент.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Господин Бонгалов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Ние обсъдихме с вашите експерти текста на § 1, доколкото вероятно моето тълкуване вероятно не е било правилно, подпомагайки народните представители Ахмед Юсеин и Метин Сюлейманов, практиката на комисията е безусловно единна. Тук са още двама от членовете на комисията, всеки момент очаквам още един, винаги търсим да има причинно-следствена връзка на репресията с политическия характер, произход или някакви религиозни убеждения. Разбирам, че действителната воля да законодателя е, че става дума за отделна група хора - за тези убити при тези обстоятелства изобщо и навсякъде, където и да било то, така че бих приел, че изменението на § 1 е излишно и ненужно.
Бих се съгласил с идеята, че не е необходима редакционна поправка. Тя не би затруднила практиката на комисията. Нещо повече, тя и в момента си е такава.
Що се касае до втория аргумент, за който говорим - за датата 9-ти септември 1944 г. и 12-ти септември 1944 г., очевидно е, че дата е приета първоначално 1991 г., ако не се лъжа. Защо това е така, аз не мога да си обясня. Но бих поставил под съмнение и другата дата 9-ти септември 1944 г., доколкото държа кореспонденция с 11 500 лишени от свобода, имаме случаи, когато имаме две или три присъди, издадени след 11-ти ноември 1989 г., които ми звучат много убедително по политически причини. Иначе казано има инерционен момент на съдебната система и след тази дата 11-ти ноември, като начало на демократичните промени. Но едва ли това би означавало като стабилен юридически аргумент, че съдебната власт няма инерционен момент и не е осъществявала по инерция съдебна практика, която в момента отричаме. Въпрос на целесъобразност е едната или другата дата. Аз не отричам аргументите на колегите народни представители, които предлагат тази дата за три дни, но при нас звучат аргументи по целесъобразност.
Първо, законът е изключително тежък, тъй като ни връща в историята на българското право - прилагаме закони, приети преди 9-ти септември 1944 г. Изключително тежко и трудно е и слава Богу имаме представители и то затова имаме именно такива представители на обществените организации на репресираните, но уверявам ви, комисията едва сега стартира. Складирани са преписките една година и ние трябва да ги изпратим в Министерство на правосъдието. В момента, може би от месец са назначени вече експерти и всяка такава промяна ще доведе до допълнителния наплив на преписки. Законът рестартира за кой ли път и отново разширяваме диапазона за прилагане на този закон. Не казвам, че са много или малко тези случаи, защото никой не може да ги измери, но може би е целесъобразно при следващите изменения, тъй като подпомагайки народните представители - тези, които внесоха законопроекта, ние се ограничихме единствено и само до технически поправки, които биха подпомогнали практиката. Нещо повече, необходимо ни е да направим едно съвещание точно за уеднаквяване на практиката. Оказа се, че в момента има чисто финансов проблем при областните управители. Те просто нямат бюджетни средства за такива коли и се налага да се финансираме с Централния държавен бюджет, за да можем да уеднаквим практиката на тези регионални органи. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Бонгалов.
Аз бих се радвал, ако по някое време господин Ахмед Юсеин вземе отношение по този § 1, по който разбирам, че може би не се налага тази промяна, тъй като практиката не показва някакви проблеми. Но все пак Вие сте вносител на законопроекта и вместо Вас не искам да говоря.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин президент, колеги! Още когато тръгнах през миналия мандат да правя предложения член по член, поисках и от архива на Народното събрание да видя какви са били дебатите, когато законът е бил приет през 1991 г.
Когато 1991 г. първият вариант на закона e да бъде от 1 януари 1945 г., след дълги дебати накрая - тук са дебатите от комисиите и пленарната зала, даже покойният, лека му пръст, Петър Дертлиев се съгласява за датата 12-ти септември 1944 г., защото тогава се установява новата власт, за да започнат новите репресии.
От 9-ти до 12-ти септември е едно безвластие. Тогава се съгласих с това положение, което е било установено за 12 септември 1944 г. и държа на това да остане тази дата. Разбирам, че много малко са хората, които са пострадали много сериозно от 9-ти до 12-ти септември 1944 г., но самата власт започва да властва от 12-ти септември 1944 г.
Ние кои да реабилитираме, когато има един промеждутък от 3-4 дни, когато има власт? Аз мога да ви прочета мненията на всички народни представители, които са били в тогавашната комисия и накрая мнението на покойния Дертлиев. Имало е едно гласуване, когато е минало първото предложение за 1-ви януари 1945 г. След това вече се е преминало на още едно гласуване и по време на дебата на второ гласуване, на втория прочит на законопроекта и се е стигнало до консенсус да бъде на 12-ти септември 1944 г
Освен това, поправката през 2004 г. и 2005 г., когато ние предприехме в парламента с Комисията по правата на човека и вероизповеданията, предизвикаха два труса от това естество - трябваше да бъдат изработени нови наредби за приложението на закона и на правилници. Сега, както казах и миналия път на заседанието на комисията, ако наистина трябва да правим много голям ремонт и да чакаме пак 6 месеца някаква наредба - знаете как излизат наредбите, съгласуване и т.н., вместо да помогнем на репресираните, които са останали, не получили обезщетение пак да чакат нова наредба, мисля, че няма да бъде добро за тези хора и аз няма да подкрепя датата за 9-ти септември 1944 г.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Юсеин.
Господин Михайлов има думата.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Аз няма да мога да изтълкувам това предложение в юридическия му аспект - това е ясно. Няма да мога специализирано да отговаря дали между 9-ти и 12-ти септември 1944 г. историята е била, така да се каже, пречупена дефинитивно, дали това безвластие все пак реализирана власт със съответните репресии, за които става дума. Склонен съм да вярвам, убеден съм, че е тъкмо така.
Не случайно българските комунисти, Комунистическата партия през класическия период на нейната власт от 9-ти септември 1944 г. брои това свое летоброене от тази дата, а не от датата 12-ти септември 1944 г. Да й повярваме на коя дата са нахлули в историята! И да приемем, че от тази дата те са в българската история това, което сме свикнали да мислим за тях.
Този закон има изключително гражданско, политическо и морално значение. За мен лично от фундаментално значение е коя дата ще бъде приета, тъкмо поради символичния характер на тази дата. Поради това, че зад тази символика се крият и няколко човешки съдби. Колко са, ние не знаем - може да са една-две, а може да са сто, двеста или триста! Има изобретателност и ефективност на българските комунисти в репресивно отношение. Да бъдем, така да се каже, на равнището на това, което този закон цели да постигне, тъкмо морална и тъкмо политическа реабилитация от датата на великото историческо пречупване.
Аз съм много решителен за това датата да бъде 9-ти септември 1944 г., а не 12-ти септември 1944 г. Солидаризирам се с господин президента Стоянов и господин Иван Сотиров.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Сотиров, имате думата.
ИВАН СОТИРОВ: Аз само искам да направя едно уточнение, че този закон е за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица, а не е предмет на този закон дните между 9-ти септември 1944 г. и 12-ти септември 1944 г., за Съветската армия и дали е имало безвластие. В крайна сметка прокламацията е прочетена на 9-ти септември 1944 г. и не виждам какво отношението на това дали има безвластие и кой точно е управлявал в момента и как - тук става въпрос за обезщетяване на хора, които са репресирани, а всички знаем, че между 9-12 септември са едни от най-масовите и жестоки репресии по бързата процедура - разчистване на сметки. Това засяга не няколко съдби, а голяма част от хората, които по един безобразен начин са били репресирани. Знаете, че точно тогава са ставали много масови чистки на хора - саморазправи по бърза процедура, дори без да бъдат конституирани органи и съдебни състави, и т.нар. Народен съд, които да произнасят някакви присъди, отделен въпрос е какви са тези присъди. Така че ние правим закон за обезщетяване на репресираните лица и не виждам какво е отношението на това през тези 3 дни, точно как е било ситуирано управлението на страната и кой е извършвал репресиите. Това е сериозна тема, но е друга тема!
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Юсеин, имате думата.
АХМЕД ЮСЕИН: През 1991-1994 г. тези хора са били живи и вие като партия сте били живи. През 1997-2001 г. също сте били живи и те също са били живи. Защо сега става толкова актуален този проблем?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не сте длъжен да отговорите! Ако искате, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ: Господин Юсеин, аз виждам, че Вие търсите някакви поводи да се отклонявате от естеството на дебата. Става дума между 9-12 септември 1944 г. извършвани ли са репресии, има ли репресирани хора? Отричате ли, че има репресирани хора и че тези хора в духа на справедливостта - ние сме Комисия по правата на човека и вероизповеданията и трябва да защитаваме техните интереси, а не да въвеждаме дебата в една политическа насока. Аз съм готов да я проведа, но няма да е във Ваша полза и това да го пренесем в пленарната зала.
Вие считате ли, че между 9-12 септември 1944 г. са извършвани репресии и тези хора, ние като Комисия по правата на човека и вероизповеданията трябва да защитим техните права и те да бъдат обезщетени, както са обезщетени хора за много по-малки репресии и много по-незначими и в по-късен период?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи да се изкажат?
Все пак аз ще помоля господин Юсеин да каже дали поддържа своето предложение за § 1. Съвсем очевидно, господин Бонгалов, не създава проблем сегашната редакция. Така че дали поддържате Вашето предложение за § 1, тъй като преминаваме към гласуване, да знам какво ще гласуваме.
Междувременно другите колеги също имат възможност да се изкажат. Има ли желаещи?
АХМЕД ЮСЕИН: Аз искам да попитам представителя на Министерство на правосъдието - кое мнение поддържате, първото или сегашното?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Днес се срещнахме с колежката, добре поработихме и имаме единно становище в момента с експерта на комисията. Оставаме на мнението на колежката. Така че има промяна, да. Доколкото колежката по-внимателно е работила, аз все пак съм политическо лице и помощта, която ви оказах се изразяваше в 45 минути ангажимент за писането на този законопроект и в един ден за наредбата. Наредбата стана бързо, законопроектът стана бързо. Благодаря на колежката за помощта, затова че си позволявам да променя малко позицията си, за което се извинявам. Не е коректно към вас, като към вносители, но е юридически правилно и коректно да бъда точен в момента.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Митева, имате думата.
ИВА МИТЕВА: Може би да обясня защо държим да отпадне този параграф, защото, както е предложено - наследници на две категории репресирани лица няма да могат да получават обезщетение по чл. 3, ал. 2. Това са загиналите при обстоятелства по т. 12 и убитите при опит за бягство през границата по т. 11, а се заменя с категория, която вече я има в ал. 2, отново се повтаря, като се добавя "по политически причини". Ако направим това, значи, че по аргумента на противното за всички останали, които са в ал. 2 трябва да се твърди, че не трябва да са репресирани по политически причини и това е кумулативно изискване на чл. 1.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следователно, вместо да изпишем вежди, можем да извадим очи.
Господин президент, искахте думата преди малко.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Само едно изречение, ако ми позволите, господин председател, за разликата между двете дати 9-ти септември 1944 г. и 12-ти септември 1944 г. Аз твърдя, че промяната на този текст има не толкова значение за малкото оцелели хора, които са били репресирани в периода 9-ти септември 1944 г. и 12-ти септември 1944 г., то има значение за нас. Вярно е, че доста късно се сещаме затова, но ако е късно, значи ли никога да не поправим тази грешка? С този параграф всъщност пренаписваме българската история. Ние казваме, че от 9-ти септември 1944 г. е установена комунистическата власт в България и от тази дата хората, които са репресирани по някакъв начин, могат да търсят обезщетение.
Аз ви уверявам, че дебатът, който ние водим тук, ще изглежда най-малкото странен в очите на нормалния български гражданин, защото няма как да му обясниш, че на 12-ти септември 1944 г. в България се установява комунистическа власт, след като всички знаят, че тя се установява на 9-ти септември 1944 г. И един човек да има оцелял-репресиран между 9-ти и 12-ти септември 1944 г., този човек, пак казвам, в името на историческата памет, която трябва да съхраним, аз мисля, че това следва да се промени. Най-малкото е това, което дължим към българската история и сякаш веднъж завинаги след 3 месеца, дай Боже, до 5 месеца ставаме членове на Европейския съюз, наистина да затворим тази страница, но да направим един достоен прочит. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И за Ви благодаря.
Господин Сунгарски, заповядайте.
ИВАН СУНГАРСКИ: Благодаря, господин председател.
Смятах да не се включвам в дебата по този въпрос, но тук има един момент, който аз за разлика от народните представители мога да си позволя да засегна, поради присъща неделикатност на такъв като мен. Беше поставено на миналото заседание въпроса, че има направени редица предложения и това беше коректно отбелязано от председателя, които не влизат в предложенията, направени от господин Ахмед Юсеин, като предложения за изменение на самия закон. Струва ми се, че тук е заровено кучето, като се извинявам за грубия израз.
Смятам, че не е кой знае какъв компромис комисията да промени датата, разбира се, ако предложителите, знаейки все пак, че става въпрос за деликатни неща - позволявам си да говоря за предложителите - да правят предложения, несъответстващи на предложенията на господин Юсеин. Нека да си кажат нещата директно! Мисля, че комисията може да направи компромис за датата и това не е за мен - аз го приемам и съм на страната на тези, които са пострадали в тези три дни, това няма нужда да се коментира - тук въпросът е по-скоро спорен дали е коректно едно предложение да бъде използвано, за да се правят след това предложения, които, меко казано, не кореспондират на сто процента с направените предложения.
Затова смятам, че лесно комисията би прескочила този етап, ако господин Юсеин приеме предложението, ако пък вие бъдете така коректни последващите предложения, които ще бъдат разисквани и некореспондиращи с неговите, да ги оттеглите. Благодаря ви.
Така ли е, господин Юсеин?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Юсеин, имате думата.
АХМЕД ЮСЕИН: В такъв случай, аз оттеглям своето предложение, господин председател. Тъй като така дебатът тръгна в такава посока - кой подкрепя 9-ти септември 1944 г., кой 12-ти септември 1944 г., кой е репресиран, кой подкрепя репресираните и кой не ги подкрепя, аз няма да гласувам в гласуването нито за 9-ти септември 1944 г. Предложението си за § 1, го оттеглям.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Юсеин.
Госпожо Любчева, заповядайте.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Аз мислех да не се изказвам, но не можах да се въздържа. Смятам, че с този законопроект ние не пишем историята. Законът е закон и е приет, той е приет и в своята философия, която всички от миналото примерно спазват.
Второ, мисля си, че в периода 9-ти септември 1944 г. и 12-ти септември 1944 г. е имало много вероятно и други репресии, обратни на тези, защитавани от вносителите на тази промяна. Това е доказано. Ние не пишем история с този закон.
Аз моля все пак да се има предвид, че с този закон и тези правила ние не пишем историята.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи за изказвания?
Ако няма, позволете ми да процедирам по следния начин - веднъж, § 1 по вносител е оттеглен, следователно той няма да бъде подложен на гласуване.
Но аз искам първо да подложа на гласуване дали предложенията на народните представители Петър Стоянов и Георги Пинчев са в обхвата на приетия законопроект на първо гласуване, или не са в обхвата. В резултат от изхода на това гласуване след това ще гласуваме по същество.
Веднага искам да кажа моето отношение по въпроса с риск да бъда от категорията на "магаретата" с моята пунктуалност в четеното на юридическите текстове. Смятам, че няма да е юридически прецизно, ако ние използваме един внесен законопроект, приет вече на първо гласуване, да тръгнем да правим други изменения в него, които не са били предмет на първото приемане и само на това - не на друго, а аз казвам само на това основание, аз смятам, че не би трябвало по същество да разглеждаме направените предложения от народните представители Петър Стоянов и Георги Пинчев.
Няма никаква пречка да се направи нов законопроект за изменение и допълнение на закона и да се внесе, в който датата да бъде 9-ти септември 1944 г., което за мен звучи поне на пръв поглед съвършено логично и оправдано, но това не може да бъде предмет на този законопроект, който вече веднъж е гласуван.
Подлагам на гласуване дали тези предложения дали са в обхвата.
Тези, които смятат, че предложенията са в обхвата, моля да гласуват.
За - 3, против - 4, въздържали се - 2.
Следователно, ние не можем да разгледаме тези предложения.

Преминаваме към предложенията на народния представител Иван Сотиров, което също има силни съмнения, че стои в обхвата на законопроекта, приет на първо гласуване. Това също подлежи на обсъждане и гласуване. Отсега искам да обърна внимание, че това, което е казано в чл. 2, ал. 2, като предложение - да отпаднат думите "и са живи", само по себе си това е предложение, което е могло да бъде подкрепено, още когато е приеман закона. Защото няма как да стане титуляр на право, ако не е жив. Това просто е юридически абсурдно. Единствено закон може да фингира един нов състав, където да визира наследници на починали, но това е друго. Когато се говори за някой, който искаме да го направим титуляр на права, той очевидно, че трябва да е жив, защото мъртвите права нямат. Но веднъж така приет закона, ако сега го приемем, това може да създаде впечатлението, че искаме да променим философията на закона и да създаде проблем в правоприлагането. Само на това основание аз съм склонен по същество да сметна, че не бива да правим тази промяна, колкото иначе тя да е изключително точна сама по себе си. Специално става дума за ал. 2 на чл. 2.
Имате думата, уважаеми дами и господа.
Господин Сотиров, имате думата.
ИВАН СОТИРОВ: Господин Герджиков, това е свързано с § 2, който предлагам, за да се създаде по-голяма яснота, иначе в никакъв случай нямам претенции по отношение на това, което казахте. Защото и практиката показва, че "и са живи" поражда повод за тълкувания, които не са в интерес на обезщетяването на репресираните.
Но искам да се върнем на един въпрос, който е чисто процедурен, защото в крайна сметка много е формално това, което се предложи някои неща да обхванат, защото не са обхванати в обхвата на приетия на първо четене законопроект - има някакво основание, но искам да обърна внимание - все пак на първо четене ние приемаме определена идея по принцип на законопроекта, на единни принципи, за да се считат несъответствия в закона и да бъде разширен обхвата на обезщетяване на хора, които са пропуснати. Това беше на дискусията на първо четене.
Има практика на парламента и във всички комисии - всеки от нас участва и в други комисии и знае, че това е практика не само в този парламент, а и в предишни парламенти, където ни се предлагат съвсем нови текстове, включително се правят редакции, добавки на членове, които изобщо не са били предмет на обсъждане на първо четене.
Вярно е, че ние като държава нямаме прецедентно право, но практика е в този парламент и не само на Четиридесетото Народно събрание в комисиите да се редактират и променят текстове. В крайна сметка парламентът е един нормотворчески орган, но не би трябвало ние да подхождаме по един чиновнически начин, особено когато се касае за един такъв законопроект.
В този смисъл пледирам оттук нататък да не се позоваваме това кое е в обхвата и кое - не, и да видим дали нещо предвижда радикални промени и се движим в духа на това, което приехме на първо четене, още повече, че в дискусията на първо четене по някои текстове остана ние да ги прецизираме и на второ четене да има изясняване на някои въпроси.
Спомняте си, че в Момчилград, където беше откритото заседание на комисията, ние видяхме още тогава, че има несъответствия и неяснота по много въпроси и остана ние като комисия да ги обсъдим и прецизираме и си оставихме между първо и второ четене една опция да прецизираме доста неща. Това беше във връзка със скалата за обезщетяване и т.н.
Действително, ако има нещо, което драстично да се различава от това, което е на първо четене, да не го възприемаме, че е част от обхвата на закона.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Станчев, заповядайте.
ИВАН СТАНЧЕВ: За да успокоя някои неща ще си позволя да кажа, че съм народен представител от Тридесет и седмото Народно събрание.
От 1992 г. внасяме едни и същи предложения за изменение и допълнение на закона, които вече 14 години, поради различни причини не минават. В случая Вие споменахте някои неща, господин председател. Вие сте един юрист и преподавател в едно от най-добрите български висши учебни заведения - СУ "Св. Климент Охридски".
Аз не съм юрист, но ще си позволя да кажа нещо. Във всеки закон има основна философия. Философията тук е, че много късно и много анемично ние оказваме политическа гражданска реабилитация на репресирани лица, поради своя произход, политически убеждения и религиозни вярвания. Всички наследници на всички репресирани лица - преките наследници, ако лицето не е живо имат право да получат - на тези, които са били до 3 години в затвора, в лагер; на тези, които са били изселвани. Само една категория се изважда в един дисонанс с философията на закона - само наследниците на най-тежката категория затворници лагеристи - тези, които са били в уединение, защото те не са капитулирали и затова излежават присъдите над 3 години - в карцери, в душегубки при нечовешки условия. Ако влезем в детайли, то е нещо покъртително. Защо само тази категория наследници да нямат право да получат обезщетение?
Това говорих и в миналия парламент и това е предложение от 1992 г. досега. За мен това е една абсурдна постановка. Точно един юридически дисонанс. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Бонгалов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Аз може би не разбирам предложението, но не виждам пречка. Даже считам, че се чука на отворена врата. Моделът е да отпадне " и са живи", разбира се, господин Герджиков, изцяло Ви подкрепям. Очевидно, че ако не е жив, не е титуляр. Когато говорим за наследници, те са точно на тези починали лица. Материалното основание се извежда в еди коя си точка, ал. 2 говори само за една кумулация на тези лица, които са лежали в лагери и затвори. И в момента пак текат, но на комисиите, ако да речем един малолетен е бил изселен заедно с родителя, получава пак кумулация - нещо, като наследник на починалия си родител, но на собственост. Така че кумулация и в момента има и във всяко едно от тези основания, осъществено дава основания за отделно обезщетение.
Така че аз в момента виждам кумулацията и не виждам предложението от ал. 2 да се включва в една процесуална норма в материално-правни основания. Това е начин за изчисляване, дори и неуказан, според мен пак трябва да се прилага закона по този начин.
Има вероятно дефекти в миналата наредба, в миналата практика, но то не е в закона според мен. Така че предложението и по същество деформира закона, отколкото в опита да се оправи грешна практика, която е неправилна най-вероятно.
В този смисъл не е проблемът в закона, а в практиката и не виждам смисъл от променяне на закона.
ИВАН СТАНЧЕВ: Да, най-вече заради практиката!
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Тук не се цели да се установи състоянието на човека, а се цели всички, които са починали, техните наследници да получат сега обезщетение. Това е целта! Ако това е целта, поне кажете колеги, за да бъдем наясно.
Починалите по фронтовете на Европа по време на Втората световна война, те не са получили никакви обезщетения в такъв размер, в който ние предлагаме. Има и една друга категория. Затова искам мнението на Министерството на финансите.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Министерството на финансите имат мнение.
Имате думата, господин Станчев.
ИВАН СТАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Ако дадено лице е било изселено или е лежало точно 33 месеца и 10 дни и е починало, наследниците получават по така съществуващия закон обезщетение. А защо, ако дадено лице е лежало повече от 33 месеца и е починало неговите наследници да нямат право да получат? По отношение на финансовото перо - колкото повече изтърпяното реално наказание от едно лице, толкова повече броят на затворниците и лагеристите е по-малък. Бих ви казал става дума за неколкостотин души. По-малко от 900 души. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
Може ли да чуем експертното становище на господин Бонгалов?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Сега се сетих, ограничението е в чл. 6 - за наследниците е предвиден таван за изплащане за тези, които са загинали. В момента не в закона, а в наредбата по същество е проблема. Тук се получава за всеки месец на живото лице, наследниците получават ограничение в тавана и това е регламентирано в наредбата към закона. Действително там е проблем на министерството на финансите, на Държавния бюджет да посрещнат някаква такава компенсационна сума. Но пак казвам проблемът не е в закона, а е в наредбата. В случая мисля, че упрекът би трябвало да бъде отправян към нас, към изпълнителната власт, към Министерски съвет, но не и в самия закон. Ако се търси този текст, в смисъл, че "всяко живо лице получава" и т.н. действително тогава не би трябвало да е в ал. 2, а трябва да бъде като техниката за наследниците, че и те получават, съобразно както е репресираното лице. Тоест, правната техника е малко различна и тази правна техника действително ще ни обърка в това, което Вие предлагате.
В чл. 3, доколкото си спомням са наследниците и там трябва да правим изменения.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Госпожо Митева, да чуем какво е Вашето експертно становище.
ИВА МИТЕВА: Аз си спомням, че когато се приемаше този закон имаше големи дебати в комисията и вносителят тогава настояваше и депутатите се обединиха около това само лицата, които са живи да бъдат по ал. 2 и това изрично да се укаже. Защото по старата наредба, там са имали право репресираните да получават само на едно основание. Тоест, те биха могли да са били и в затвори, в лагери и в ТВО, но получават само на едно основание. По този начин се изключват другите основания и сумата е много по-малка.
Затова идеята беше такава, когато ще се кумулират всички основания, където те са лежали, това да го получи само самото репресирано лицето, но не и неговия наследник. По този начин се търсеше това изключване те да не бъдат добавени в чл. 3 на обезщетенията и да нямат право, а да имат право само на тази обща сума, защото тогава народните представители все пак изхождаха от това, че това е обезщетение за предполагаеми вреди, които не са действително установени по съдебен ред, въпреки че като внимателно четох стенограмите на Великото Народно събрание там пишеше, че наследниците трябва да получат обезщетение в размер на това, което би получил репресираният, ако би бил жив. Но това беше волята на народните представители във Великото Народно събрание.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли други колеги, които желаят да се изкажат?
Преди две минутки господин Ахмед Юсеин ми каза, че всички тези предложения нямат нищо общо с неговия законопроект. Това всъщност е основното възражение, което мен лично ме притеснява, иначе аз бих гласувал без да се съмнявам за отпадането на "и са живи". Но именно тази пречка за мен е сериозна.
Господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН: Разрешете, господин председател. Значи, вкарвате ме на "устата на топа"! Аз имам предложение, оттеглил съм го, и за другите неща нито ще кажа някакво мнение, защото знам какво ще излезе от цялата тази дандания, след като излезем от залата.
Аз имам сериозни контакти с тези репресирани хора, а това предложение, за което се предлага в момента "и са живи", чичо ми беше в Белене, почина и аз сега говоря против интересите на наследниците!? Ние трябва да имаме някакви норми за спазването на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Моля ви, не искам да коментирам.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Юсеин.
Ако няма други съображения, аз по същия начин ще си позволя да подложа на гласуване дали това предложение на народния представител Иван Сотиров е в обхвата или извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.
Който смята, че това е в обхвата и трябва по същество да гласуваме, моля да го подкрепи с гласа си.
За - 3, против - 4, въздържали се - 2. (Двама народни представители се въздържат да гласуват, което е просто негласуване.)
При това положение не можем да подложим на гласуване направените предложения от народния представител Иван Сотиров.

Преминаваме към следващия § 2, където е казано:
"§ 2. В чл. 4, ал. 3 след думите "която се състои от представители" се добавя "на администрацията"."
Това е нещо, което ме смущава силно, но в крайна сметка това е предложение, което ще обсъдим по същество и ще гласуваме.
Имате думата по това предложение.
Господин Бонгалов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Този въпрос изникна и всъщност е предложение на Дирекция "Правна" на Министерски съвет , тъй като е казано в закона, доколкото си спомням текста: "Представители на Министерския съвет". Да речем членовете на комисията, която е към Министерски съвет, е шеф на отдел или дирекция или нещо такова. Тоест, в самата администрация, а не от състава на Министерски съвет.
Поправката е редакционна. С колежката уточнихме, че и може би правният термин в наредбата е по-добър от този, който се предлага в момента. Предполагам, че и вносителите няма да възразят да възприемем редакцията на сега обнародваната наредба в "Държавен вестник".
Господин Герджиков, ще си призная една грешка в Преходните разпоредби, че малко изпреварихме закона, който изобщо не е тръгнал, но просто бяхме принудени, ако искаме да придвижим проблемите, защото те бяха натрупани от една година.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други становища?
Какво е Вашето становище?
ИВА МИТЕВА: Предлагам даже да не се приема тази поправка, тъй като все пак това е текст, който е основен от 1991 г. Не е създавал проблеми.
Що се отнася до "представител на администрацията", комисията все пак се председателства от заместник-министър, а той не е представител на администрацията. Най-висшият представител е главният секретар, а заместник-министърът е член на политическия кабинет и той подпомага органите на изпълнителната власт. Затова предлагам да не се приеме това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други становища?
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Аз също предлагам да не се приема предложението за редакцията, защото с изброяването на министерства все пак има отговорност кой какъв представител е бил.
Второ, това са министерства, които имат пряко отношение към проблема.
Що се отнася до "администрация", може да се тълкува различно. Чия администрация - на едно министерство, на Министерски съвет, местна администрация? Става много разтегливо понятието в това отношение. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други становища? Няма.
Подлагам на гласуване предложения § 2 по вносител.
Който е за, моля да гласува.
За - 2, против - няма, въздържали се - 6.
Параграф 2 не се приема.

Преминаваме към § 3, където се казва:
"§ 3. В чл. 5 се правят следните изменения:
1. в ал. 1 думите "постоянния адрес на правоимащото лице" се заменят с "последен постоянен адрес на репресираното лице".
2. Създава се нова ал. 6:
(6) Искане от лица с висше или полувисше образование, които са били освободени от работа и заставени да работят в общината, в която живеят, по строителни обекти, в системата на чистотата или в селското стопанство се подават до Централната комисия."
Има и предложение на народните представители Петър Стоянов и Георги Пинчев, които също има съмнения дали са в обхвата на приетия на първо гласуване законопроект:
"В § 3 се създава нова точка след т. 1 със следния текст:
а) Алинея 4 се изменя така:
"Отказът на областния управител да удовлетвори искането за обезщетение подлежи на обжалване пред Централната комисия по чл. 4, ал. 3."
Останалите точки се преномерират.
б) Създава се нова алинея след ал. 4 със следния текст:
"Отказът на Централната комисия да удовлетвори искането за обезщетение се обжалва по реда на административно процесуалния кодекс."
Сегашната ал. 5 се преномерира на ал. 6.
Създава се нов параграф след § 3 със следния текст:
"Чл. 6. Сумите, получени като обезщетение по досегашния ред от лицата, които са били в затвори, лагери и други подобни места и са живи, се приспадат от пълния размер на обезщетението, на което те имат право по чл. 2, ал. 2."
Господин Ахмед Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН: Уважаеми господин председател, искам да направя няколко разяснения.
По § 3, чл. 5, ал. 1 - постоянен адрес на правоимащото лице, предложението е, за да бъде посочен точния адрес на репресираното лице е последният му постоянен адрес. Защото много често тези хора, когато са били подлагани на репресии са били принудени да се местят от място на място, от град на град и 1989 г., където се установил, и сега, където живее е, е последният му адрес. Затова, когато поискат удостоверение от Архива на МВР за репресия, че са били репресирани много често, поради тази причина не могат да бъдат дадени точни данни кога, в кой период лицето е репресирано. Това е целта.
По второто предложение - 2005 г., когато направихме промяна на Закона за репресираните, включихме лица, които са били с висше и полувисше образование, които са били репресирани с решение на тогавашните градски или окръжни комитети на партията, с мотивите "ти няма да работиш като лекар, а имаш право да работиш само в строителството, обаче в града, където живееш" без да бъде изселен, да бъде въдворен в лагер и т.н.
Тъй като в България има много такива случаи, регионалните структури на НОИ, където те трябва да представят такъв документ, че са били изгонени от работа и били принудени да работят в селското стопанство или в строителството, се затрудняват да им увеличат пенсиите с 5 %, както е в по-нататъшните членове и алинеи на закона, затова регионалните структури на НОИ искат удостоверение от Централната комисия. Централната комисия трябва да се произнесе за всеки един такъв случай, базирайки се на Архива на МВР и данните, които предоставя лицето пред Централната комисия. Затова има едно такова положение. Човекът казва "те не ми приемат документите", а хората, които са в регионалните структури на НОИ казва: "Ти с тези документи не можеш да удостовериш, че си бил репресиран. Трябва да има някакъв орган, че лицето е било репресирано". В момента с последните промени и от спирането на действието 1994 г. нямаме регионални структури на Централната комисия, която да дава тези удостоверения. Би трябвало Централната комисия да даде тези удостоверения по какъв начин гражданинът, който е бил по тези параграфи и тези членове репресиран да може да удостовери това с удостоверение пред регионалната структура на НОИ. Това е целта.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи?
Господин Бонгалов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Само ще допълня, че по ал. 1 заместването на правоимащо лице с репресирано лице има вторичен ефект, доколкото наследниците са възприемат като правоимащи лица, а не наследници. В този смисъл се подават по съответния техен адрес и става малко дублиране при подаването на молбите.
Възникват спорове между областни управители, доколкото лицето си е променило адреса - дали този областен управител, или другият.
На трето място, лица, които са заминали в чужбина, а нищо чудно да са и чужди граждани, които също имат такива права по този закон, а да нямат изобщо адрес в момента в България - говоря за постоянен адрес, защото имат и граждански, така че терминът "репресирано лице" за нас е по-точен и би могъл да намали напрежението от неточно подадени молби.
На следващо място, ал. 2 се опитваме да облекчим териториалните поделения на НОИ и се ангажира Централната комисия - директно да приема такива молби, защото там писмените доказателства са малки и трудни за оценка. Най-вероятно в повечето случаи ще се борави с т.нар. декларации, които бихме могли да помогнат да установим дали тези обстоятелства дали е имало такава репресия, или няма. За да намалим напрежението във въртенето на преписки от териториалните управления на НОИ в Централната комисия и после - обратно, затова идеята е Централната комисия лично да се ангажира - нещо, което не е обичайно за централен орган, но облекчава гражданите.
Във връзка с предложенията на народните представители Георги Стоянов и Георги Пинчев, аз ще ги помоля да оттеглят предложенията си, защото откровено ще си призная, че това нещо ще ликвидира комисията. Ще блокира работата, доколкото над 1700 преписки, пак казвам, са складирани - казвам го с болка на сърцето, цяла година са складирани и чакат.
Ако концентрираме да разгледаме всички откази на областни управители означава, че комисията ще получи над 5000 преписки. Честно казано апаратът от 3 сътрудници на граждански договор не е достатъчен. Комисията трябва да стане постоянно действащ орган - заместник-министър ще излезе от системата си за която отговаря като ресор и ще се занимава само с тази комисия, тоест аз ще си подам оставката като заместник-министър, ако този текст бъде приет от Народното събрание. Не го приемайте като заплаха, а просто като невъзможност да го изпълня - доколкото е дискусионно дали решенията на комисията изобщо могат да бъдат обжалвани пред Висшия административен съд, тъй като това не е държавен орган. Той е някаква особена комисия, в която действа понякога чувството за справедливост, а не правото. Донякъде би трябвало да има и контрол. Ако този контрол бъде пренесен във Върховния административен съд, а не по окръжните съдилища, това означава, че концентрираме и възможността за съдебната защита, която в момента обжалват тези откази на областни управители направо пред съответния окръжен съд, ние бихме концентрирали над 5000 възможни дела от окръжните съдилища във Върховния административен съд - не знам дали би бил в състояние да го поеме. Честно казано ще трябват и около 10 сътрудници да поемат тези откази, да ги разгледаме и да се произнесем по тях. Тук финансовата обосновка е много сериозна, като щатни бройки, като обезпеченост на работа на комисията.
Уверявам ви с този текст ще бъде направо невъзможно да се работи в тези загробени преписки, които в момента съществуват и да ни загробите с още 5000. Това означава 6700 преписки. В момента и членовете на комисията могат да кажат, че темповете на работа досега са някъде до м. септември или м. октомври м.г. От тогава гледаме преписки, не сме стигнали до сегашните месеци, които са подавани.
Така че много ви моля, като вносители! Нещо повече, бих поставил проблема дали не трябва изрично да има текст, тъй като чл. 120 от Конституцията изисква, че всички нормативни актове, ако приемем, че това са индивидуални административни актове се обжалват с изключение на тези, които изрично е указано в закона - дали изрично не трябва да се укаже, че решенията на комисията не подлежат на обжалване. Поставям го като въпрос на дискусия.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря.
Господин Славов, имате думата.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Господин председател, колеги, госпожи и господа! Аз предлагам, за да бъдем по-точни в съответствие с действащото законодателство в областта на висшето образование, да добавим към това предложение искане от лица след "с" думата "диплома за висше и полувисше образование", защото знаете, че след приемането на Закона за висшето образование там има образователни степени, в които не фигурират нито висше, нито полувисше образование. Там фигурира "бакалавър-специалист" и "магистър".
По този начин ще бъдем в съответствие с тези промени, които настъпиха и са отразени в Закона за висшето образование и заедно с това, че тези хора си имат дипломи за висше и полувисше образование, които са получили до влизането в сила на закона, ще бъдем по-прецизни във формулировката. Да добавим "с диплома за висше или полувисше образование". Това е моето предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не виждам защо трябва да има "диплома", но както и да е.
Господин Стоянов, искахте думата. Заповядайте.
ПЕТЪР СТОЯНОВ: Последното изказано от Вас съждение ме кара да бъдем по-смели и да си признаем, че не можахме да разберем много същината на Вашето предложение, но позволете ми да защитя направеното от нас предложение. Това предложение беше направено изключително от гледна точка на целесъобразност и по изключителното настояване на Съюза на репресираните. За чест на господин Бонгалов трябва да кажа, че то беше направено заради доверието, което тези хора имат в Централната комисия.
Аз схващам прекрасно Вашите съображения. Очевидно и човешкият и административен капацитет няма да ви даде възможност да се справите и с това предизвикателство, само че си мисля, че то пък ще бъде облекчение и ще представлява допълнителна възможност за справедливост на тези обезщетени хора, не си ли струва да помислим как да увеличим административния капацитет на комисията, вместо да отхвърлим тяхното справедливо искане отказите на областите управители най-напред да се обжалват там. Очевидни са аргументите затова. В тази комисия, освен представители на Министерски съвет и още 4 министерства, имат представители на всички съюзи на репресираните. Тоест, там има много по-голяма възможност молбите да бъдат разгледани в тяхната цялост, да бъдат намерени евентуалните доказателства и връзки за това дали едно лице е било репресирано много по-лесно, отколкото би го направил който и да е най-квалифициран съдебен състав по реда на Административно процесуалния кодекс. Зная че много трудно сега можем да решим този въпрос и не бих искал да се взривява работата на комисията по предполагам съвсем искреното признание на господин Бонгалов, но хайде да помислим как тази Централна комисия би могла да разшири своя капацитет, би могла да получи допълнителен бюджет, за да дадем възможност на репресираните лица да имат степен на обжалване по-близо до тях и едно чувство на справедливост, което би ги удовлетворило в по-голяма степен, отколкото ако обжалват по досегашния ред - по реда на АПК.
Струва ми се, че върху това би могло да се помисли, господин Бонгалов. Пак повтарям, то е по изричното желание на репресираните. Става въпрос за чиста целесъобразност. За разлика от първия текст, който обсъждахме, тук няма политика, няма да говорим за история. Тук ще говорим за чиста целесъобразност. Не е никак лесно да се добере човек до доказателства, които установяват, че едно лице е било репресирано. Това е повече от очевидно. Все пак централната комисия, присъствието на представители на съюзите на репресираните дава възможност за едно по-добро тълкуване и по-добра възможност за събиране на евентуалните доказателства, отколкото в един съд, където ние знаем, възможностите са ограничени - те са чисто процесуални. Там наистина няма как да се разследващ, защото той наистина работи въз основа на закона.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Стоянов.
Господин Николов, заповядайте.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Представител съм на Съюза на репресираните от комунистически терор и понеже ние сме главните вносители на това предложение, искам да кажа, че в момента всички, които имат възражение към областните комисии, са внесли своите предложения в Централната комисия, което засега се счита за нередовно. Комисията започна да работи много добре с помощта на трима сътрудници. Аз вярвам, че ние ще се справим в кратък срок с тези молби и една част от тях ще минат даже без разглеждане в комисията. Много апелирам да се приеме това предложение като целесъобразно, разумно и даващо едно съвсем реално решение на проблемите без да се минава през съд, което е много сложен процес.
Ще се справим, господин Бонгалов (оживление) с помощта на нашите трима сътрудници и ще успеем в кратки срокове!
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Бонгалов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Като реплика, не знам дали ще говорим за размера на обезщетенията по новия § 3 - това пропуснах, тъй като текстът също е неточен. Не знам дали върви дискусията по него в момента - говоря за чл. 6, за сумите, получени като обезщетения, тъй като тук не е направена деноминация.
Репликата ми е следната - 6 200 души на пряко подчинение на заместник-министър Бонгалов без да има второстепенен разпоредител. В централната държавна администрация на всичките й министерства са 15 хиляди души. Тоест, при мен пряко са половината държавна администрация на министерствата. Към това прибавете 11 500 затворника, като всеки един от тях ми пише по три пъти на ден, прибавете към тях 8 000 осъдени от регулационна мярка, това означава, че ръководя повече числен състав от сухопътните въоръжени сили заедно с авиацията. Към това прибавете и тези преписки, които в момента искате да ми дадете, е няма такъв човек, който може да издържи. Въпросът не е като председател на комисията, а като председателят Бонгалов! Така че аз, ей Богу, нямам такъв капацитет, който се очаква от мен в момента. Благодаря за доверието на комисията, но уверявам ви няма човек, който да може да се справи с такова чудо.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Все пак това е въпрос на организация. Не би трябвало законът, преследвайки справедливост, да бъде подчинен на организацията.
Заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Ние сме представили съобщение, което поддържаме и в което ние казваме да се приеме или не, направеното току що предложение за оспорване или обжалване на областния управител пред Централната комисия. Аз се позовах единствено и само на АПК - в АПК в Глава шеста изрично е казано, че актовете на областния управител не подлежат на оспорване по предвидения административен ред.
Тази комисия не е никаква. Тя не е нито с особена юрисдикция, тя не е нито нищо. Тя е съставена от определени представители на администрацията или не, и представители - равен на тях брой, на репресираните лица. АКП казва категорично "Актовете на областните управители подлежат на съдебен контрол". Могат да се обжалват единствено по съдебен ред. Ето защо ние се безпокоим - оставам малко настрани притесненията на господин Бонгалов дали ще се справи комисията или не, тя ще се справи сигурно, но няма ли да се получи противоречие в отделни закони. Това са нашите възражения. То даже не сме и направили възражение, а сме казали, че трябва да се обърне внимание на този въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Аз разсъждавам упорито, но не като перфекционистко магаре в юридическата област, защото нямам такава компетентност, че да бъда и перфекционист на всичкото отгоре. Само че мен наистина ме интересува това да има някаква последователност в решението да се отбранява смисъла на този законопроект, а то е да бъдат реабилитирани репресирани лица. Това изисква някаква категорична морална воля. Ако за да бъдат реабилитирани в пълнота е нужна датата 9-ти септември 1944 г., каквото ми се струва за вярно, тази дата трябва да бъде посочена, независимо дали отпада от еди кой си обсег. Това е мое категорично разсъждение. Същото така и по реда на обжалването - ако тази комисия няма административен капацитет да извърши това, което е добре да се направи по реда на обжалването, за да има реабилитация в пълнота, аз казвам, че ние трябва да приемем това предложение, което правят колегите, и след това да помислим, ако е в правомощията и възможностите на комисията, за разширяване на административния капацитет на тази комисия, че да може да направи това, което е длъжна да направи. А ние ще трябва да гласуваме това, което трябва да гласуваме.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Благодаря, господин председател.
Макар и логиката на закона на АПК да е такава, наистина актовете на областния управител подлежат на обжалване само на съда. Но тук има специфичен закон - както юридически, така и по своя дух, както стана ясно на тази дискусия. Тези актове, които са не многобройни и визират съвсем ограничен кръг лица, този ограничен кръг лица са визирани под един съвсем друг знаменател - именно репресиран. Този закон има морална стойност и мисля, че Централната комисия по чл. 4 е натоварена и с някакъв вид извънправна, макар да се изразявам неправилно - извинете ме професоре, но извънправна логика - логика, която визира минали събития, които не винаги наистина могат да бъдат облечени в доказателствена сила, годна за пред съд. Така че аз считам и като юрист, и като човек, че това малко намигане към закона можем да си позволим именно с оглед интересите на хора, които са страдали за совите убеждения, нещо, което започва да ми звучи близко.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чернев.
Какво е експертното становище?
ИВА МИТЕВА: Във връзка с § 3, т. 2 - текста на вносителя искам да коментирам, че е прав в това, което обясни, но както е поставено в чл. 5, той визира само исканията за обезщетение, а тези лица нямат право на обезщетение по чл. 2 от закона. Ако ги поставим тук и с така написана редакция излиза, че те имат право на обезщетение и могат да искат от областния управител неговото изплащане.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Става дума за новата ал. 6.
ИВА МИТЕВА: На чл. 5. Затова смятам, че след като се има предвид само добавка - тези лица да не искат да им се изплаща добавка от териториалните поделения на НОИ, а да се признават от Централната комисия за лицата с висше образование по т. 2 и т. 3 на чл. 9, по-добре е да го поставим в чл. 9 да създадем една нова ал. 4, където да кажем, тъй като ал. 3 завършва, че искането се подава до териториалното поделение на НОИ, където лицето получава пенсията си, да създаден евентуално една ал. 4, където да кажем, че тези лица по ал. 1 т. 23 подават исканията си пред Централната комисия, за да стане ясно, че това искане е само за добавка, а не е за обезщетение.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако правилно съм разбрал, Вие нямате възражения по текста, а систематичното място да препрати тълкуване.
ИВА МИТЕВА: Да.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Юсеин, не възразявате?
АХМЕД ЮСЕИН: Не.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Когато го гласуваме ще получи друго систематично място.
Господин Мирославов, заповядайте.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Господин председател, уважаеми народни представители! Все пак тази комисия няма да отпуска добавката, нали?
РЕПЛИКА: Не, само дава мнение.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Но с този текст за добавка излиза, че комисията трябва да отпуска добавка. Трябва да се намери някакво средно място, че да се касае, че лицето подава своите документи и пред Централната комисия, която казва "да" или "не", защото иначе вървим даже към обслужване на едно гише. Излиза, че веднага Централната комисия трябва веднага да сезира районното управление.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли смущение от това, което чувате?
ИВА МИТЕВА: Мисля, че е въпрос на редакция и след това ще видим как да редактираме самия текст, за да не доведе до това тълкуване и за изчистване на редакцията.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това трябва сега да го направим.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Ако в текста, който е сега съществуващ, нищо че е в чл. 5, кажем "искане от лицата с висше или полувисше образование за добавка към пенсията..." ще стане ясно.
ИВА МИТЕВА: Не е за текст, който целият визира областните управители, да добавяме "Централна комисия" и "добавка" - чисто систематично като тълкуване на закона.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако отиде в чл. 9 като нова ал. 4 за добавка към пенсия, ще има ли възражения, господин Мирославов?
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Там са ми смущенията - за чл. 9, защото там се говори въобще, че тази добавка се отпуска от НОИ, подава се молба и т.н. и т.н. и изведнъж, че се подават тези искания пред комисията.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще помоля до помислите внимателно върху този текст, защото сега трябва да го направим.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Имаше интересно предложение ал. 6 да стане чл. 5а.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това, което сега предлага господин Ахмед Юсеин да стане чл. 5а.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: С добавката, че става въпрос за добавка към пенсия.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако експертите смятат, че това е разумно, аз съм склонен да се съглася с него.
Има ли други желаещи да се изкажат по този текст? Ако няма, ще преминем към гласувания.
Подлагам на гласуване по § 3, където се казва:
"В чл. 5 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "постоянния адрес на правоимащото лице" се заменя с "последен постоянен адрес на репресираното лице"."
Моля, гласувайте.
Единодушно се приема.
Преминаваме към следващата точка.
Тук първо искам да подложа на гласуване предложенията на господин Славов, ако той го поддържа, за "диплома за висше или полувисше образование".
Моля, гласувайте това предложение.
За - 3, против - няма, въздържали се - 5.
Не се приема.

Ще подложа на гласуване систематичното място на предложената ал. 6 по вносител, да бъде нов чл. 5а с известна корекция в редакцията, която ще гласи така - Чл. 5а, ал. 6: "Искането от лица с висше или полувисше образование за добавка към пенсията" и следва текста, както е по вносител.
Моля, гласувайте това предложение.
Единодушно се приема.

Преминаваме към по-щекотливия въпрос, който за съжаление отново стои този процесуален въпрос, който е преюдициален, дали това предложение и в или извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект.
Подлагам на гласуване предложението от тази гледна точка дали е в обхвата?
За - 3, против - 3, въздържали се - 3.
За съжаление тези текстове, които може би са разумни от известна гледна точка на този етап в този законопроект не могат да бъдат предмет на разглеждане.

Преминаваме към следващия § 4, в който се казва:
§ 4. В чл. 9 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 думите "Лицата по чл. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9 и 13 - тук бих посъветвал чисто редакционно 1-5 и след това 9 и 13 - както и осъдените за приготовление за бягство, опит за бягство през границата по чл. 1, т. 11" се заменят с "лицата по чл. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5, 9, 11 и 13".
2. В т. 23 след думите "обекти, в системата на чистотата или в селското стопанство" се добавят и "трудово мобилизираните"."
Имате думата, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Господин председател, по чл. 9, т. 23, когато обсъждахме законопроекта на първо четене и когато се проведе заседанието в Момчилград, още тогава казах, че оттеглям това предложение - за "трудово мобилизираните", защото тук тълкуванието ще бъде много голямо. Имаше ученически бригади, имаше комсомолски бригади, студентски бригади, трудови войски.
Оттеглям и ал. 1, защото става въпрос само за т. 11 тук, след допълнителните консултации, които направихме с председателя на Централната комисия. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следователно § 4 го оттегляте.
АХМЕД ЮСЕИН: Оттеглям го.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: При това положение не бихме могли да го разискваме и гласуваме.
Преминаваме към следващия § 5:
"§ 5. В допълнителните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
1. В § 3а се създава нова т. 4:
4. членове на семейства на интернирани, изселвани и заселвани по административен ред, включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца, когато в удостоверение Образец N 3 на МВР или с решение на Централната комисия е посочено, че е изселено цялото семейство.
2. В § 11 думите "в срок една година" се заменят с "в срок от две години"."
Това са предложенията.
Господин Юсеин има думата.
АХМЕД ЮСЕИН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тук става въпрос за семейства, които са били изцяло изселени и заселени, а е имало семейства само един член от семейството е изселен и заселен. Сега точно това не може да се установи от регионалните структури на НОИ или от Централната комисия, която трябва да се произнесе - дали цялото семейство е било със заповед изселено и заселено, затова е хубаво това да бъде удостоверение с удостоверение от Архива на МВР с решение на Централната комисия, че цялото семейство е изселено и заселено. Тогава цялото семейство ще се възползва от разпоредбите на настоящия закон.
Що се отнася до думите, тук вече искам малко по-обстоен да бъда. Думите "в срок от една година" да се заменят с "в срок от две години", тук предлагам вместо думите "в срок от две години" да бъде "до 31 декември 2007 г." Защото, първо, с катаклизмите, които станаха след приемането на измененията през 2005 г. - с избори, със закъснение на наредбата, с настоящите промени, които предлагаме, Централната комисия не работи, така както трябва. Мисля, че пак нашата комисия, ако й оставам само една година срок, пак ще има проблеми и предложения за нова промяна на срока.
Затова, за да може Централната комисия да обработи всички документи, които са й предадени, да й дадем по-голяма възможност, по-дълъг период - до края на 2007 г., да може да работи и всички репресирани да получат отговор на проблемите, които засягат този закон в този момент сега.
Затова ви моля, уважаеми колеги, да подкрепите това мое предложение срока да бъде края на 2007 г.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаеми колеги, това, което коментирахме и преди първо четене е, че действително е по-целесъобразно да няма и двойно тълкуване и да се постави до дата - дали ще бъде 31 декември, сега понеже сме м. август - да се постави 1 септември 2008 г., за да се спази идеята за две години. Действително е по-добре да има дата.
Другото, което коментирахме, е включено в доклада. Мисля, че е излишно това удостоверение - Образец N 3 на МВР и с решение на Централната комисия - посочено, че е изселено цялото семейство. Според мен достатъчно е основанието човекът да е от семейството на интернирания или изселен. Защото някой път, дори по-тежки са последиците за лице, което не е изселено с родителите си, и търпяло всички последици от това, че е от семейство на интернирани.
В общи линии за едно дете - млад човек, не е била толкова голяма драмата дали е бил изселен с родителите си или откъснат от тях. Някой път дори е по-тежко това, че е бил откъснат от семейството, отколкото последиците, които е имал след това, че цял живот в биографията и характеристиките е пишело, че е на изселени, на интернирани, на врагове на народа и т.н.
Мисля, че така ще облекчим и комисията да се занимава с изследвания, обследвания - дали е бил с родителите, или не, п-добре е да се сложи точка - "за непълнолетни и пълнолетни деца" и точка.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да отпадне финалът на изречението.
ИВАН СОТИРОВ: Да. След "пълнолетни деца" се слага точка. След като е бил от семейство на интернирани, той е в правото си да получи обезщетение.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма съмнение, че това е в обхвата и подлежи на обсъждане и гласуване.
Господин Бонгалов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Идеята на новата т. 4 в § 3а е всъщност, че по едно Решение N 2 от 1992 г., ако не се лъжа, тогава председател на тази комисия е била заместник-министъра Нели Куцкова, е дадено едно такова указание на регионалните комисии, но установяваме, че някои от тях са ги прилагали, другите - не са ги прилагали. В момента имаме разминаване на практиката. Затова ние всъщност преписваме текста на това решение на комисията от 1992 г. и то съответства със Закона за нормативните актове.
В момента, ако приемете, че отпада това Удостоверение N 3, това означава, че там, където имаме отказ, тези откази би трябвало да бъдат преразгледани, тъй като променяме и изискванията и практиката. Иначе казано, там, където са представили удостоверения, са ги уважили, а там, където не са, съответно - решение на регионалната комисия, сега е заменено от Централната комисия, всички откази би следвало да бъдат разгледани. Тоест отново да се рестартира в една такава процедура на преразглеждане на вече направени откази. В този смисъл не знам дали пак няма да преразглеждаме неща, които отдавна са решени във времето.
По отношение на § 11 изцяло приветствам да има фиксиран срок, защото тогава трудно се изчисляват сроковете и няма да има спорове.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Дали е достатъчно срокът да бъде 31.12.2007 г. или да бъде малко по-дълъг?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: За комисиите и областните управители по-луксозният срок няма да попречи да бъде, както беше предложено сега до края на 2007 г. В същото време с колежката уточнихме, че може би трябва да бъде по системно място да е изведено в нов параграф. Аз изцяло съм съгласен с аргументите на колежката - да бъде като преходна разпоредба на този законопроект, който в момента приемаме. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате думата, господин Мирославов.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, аз считам, че е допусната някаква грешка със създаването на § 3а, т. 4.
Параграф 3а е по смисъла на този закон, а т. 4 има смущаваща, поне за мен, редакция. "Членове на семейство на интернирани изселвани и заселвани по административен ред, включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца" - просто този текст трябва да се редактира.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има нещо смущаващо - няма допълнителни и заключителни разпоредби. Има преходни и заключителни разпоредби.
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Това трябва да се коригира.
Освен това, ако трябва нещо да се определи пък кой ползва права по този закон - членовете, и това е необходимо да се каже в Образец N 3, то това трябва да се каже не в § 3а, а в § 4. Защото той казва "правата се казва...", а не определя смисъла на някакво понятие.
ИВА МИТЕВА: Смятам, че редакцията наистина е некоректна. Тя трябва да започне с "Интернирани, изселвани и заселвани по административен ред са:", както е дадено в самата наредба. Там записът е по-точен. Защото "членове на семейството" никъде не се използва в закона. Значи ние въвеждаме нови понятия. Затова трябва да се каже, а и целта е да се каже кои са интернирани, освен самите интернирани, че са и членовете на семействата, включително децата им, включително даже и пълнолетните.
По отношение на последната разпоредба, мен малко ме смущава така направена редакцията в § 11 да пипаме. Това § 11 от Преходните разпоредби на изменителния закон от 2005 г. Това, което ме смущава, че този срок вече е изтекъл преди 4 месеца. Значи тази разпоредба вече я няма в правния мир. Ние тръгваме и допълваме разпоредба, която вече реално я няма. Значи ние трябва да й дадем обратна сила и на нея. Затова предлагам една нова, в която да кажем, че "Лицата, които са пропуснали да предявят искане за обезщетение по § 11, могат да го предявят в срок - в зависимост от срока - от влизането в сила на закона". Доколкото разбирам волята е била с още една година да се удължи, тъй като срокът е бил една година и да има още една година, за да има застъпване. Колко е срокът - още една година ли се иска или се иска още две години.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има думата господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз искам да защитя текста изискването за удостоверението на образеца на МВР и решението на Централната комисия. Все пак трябва да имаме някаква основа - документирана, която посочва кои са изселените и кои са част от семейството, или не са. Затова смятам, че този текст трябва да бъде защитен, за да има една нормална документална основа на решението. Благодаря.
НИКОЛА НИКОЛОВ: Няма нужда от промени в наредбата, за да създаваме процедурни пречки. Това, което е записано в закона, няма нужда от нова наредба.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Няма да се стига до нова уредба. Така поне сме го замислили - да няма.
Господин Бонгалов има думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Аз сега се сетих защо е направен така § 11 - в периода между приемането на този закон и изтичането на срока са подавани документи, и то по мое писмо - казахме си, че не трябва да връщаме гражданите - какво става в този период, когато тези документи са подадени, ако случайно някой областен управител откаже, че са подадени след изтичането на срока и преди влизането на този срок? В тази връзка е по-разумно да направим точно това, което в момента правим като предложение - да удължим срока по § 11, за да не връщаме гражданите, подали молби в периода.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Мирославов, заповядайте
ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Струва ми се, че в отделен текст към този закон, като една преходна разпоредба, този закон може да се повтори съществуващия и да се определи датата на влизане в сила на закона - това е 26 април 2005 г. и лицата, които не са подали до 26 април примерно 2006 г., могат да подадат не по-късно от края на 2008 или както там решихте.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: След като обсъдим текста, нека да го чуем. Трябва добре да се обмисли, за да не изпуснем някого.
Това, което каза господин Мирославов за § 11 за срока - може би трябва да го изпишем изцяло, а не само да казваме - до 2005 г. Това са съвсем друга категория лица.
ИВА МИТЕВА: Лицата, които не са предявили, които са пропуснали, тоест 2-годишният срок е изтекъл, ако са пропуснали срока, могат една година, включително тези и просто ние препращаме към § 11, който е дал това право.
ИВАН СТАНЧЕВ: По-добре е лицата да се отнасят до Министерството на правосъдието. Обезщетение да получат всички лица, които са имали право и са пропуснали досегашните срокове.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разумно е.
Добре е да се сложи краен срок.
ИВАН СТАНЧЕВ: Подкрепям предложението за 31 декември 2007 г. - приключваме точката и всички неща.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМИТЪР БОНГАЛОВ: Колежката каза по-добро предложение - ако се препише § 11 и се каже - в срок 2007 г. - месец декември.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други желаещи да се изкажат?
ИВА МИТЕВА: Самият § 11, който да стане по нашия закон.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И направо след него новия срок.
Какво става с тези, които са в 4- те месеца - някои са подавали молби, някои не са - трябва ли пак да подават молби? Трябва да избегне излишната бюрокрация иначе пак ще ги връщаме и пак да подават молби.
ИВА МИТЕВА: Ние имаме срокове, за всяка категория сме давали, а не на всички.
ИВАН СТАНЧЕВ: Всички категории - те са 3. Когато преди години ние отказахме да вземем парите, съответно промените така ни натиснаха финансово и икономически, че ние трябваше да вземем обезщетенията, за да съществуваме. Не виждам защо сега някое лице, което е пропуснало някакъв срок, да не може да подаде?
ИВА МИТЕВА: Като че ли пак се връщаме на моето предложение. Аз казвам "лицето, което е пропуснало срока по § 11", тоест 8 април 2005 г. - те са извън срока, могат да ги подават една година от влизането в сила на закона. Тоест, от м. април 2005 г. са извън срока.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това изглежда добро предложение.
ИВА МИТЕВА: Тоест, трябва до 8 април 2006 г. да подадат.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Те имат право.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Те трябва пак да го правят.
ИВА МИТЕВА: Това е извън закона срок и те са извън срока и не би трябвало да бъдат приети.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Съгласен съм.
Има ли други съображения? Няма.

Ще си позволя една корекция. По § 5 не може да има "допълнителни и заключителни разпоредби", а да бъдат "Преходни и заключителни разпоредби".
ИВА МИТЕВА: За интернирани, изселвани лица ще бъдат в Допълнителната разпоредба на закона, които вече са факт. А също така в Преходните разпоредби на нашия закон да кажем, че се удължава срока.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Преминаваме към гласуване по същество.
Има предложение от народния представител Иван Сотиров, който предлага финала на изречението "когато в удостоверение образец N 3 на МВР" да отпадне. По това предложение имаше против.
Който е съгласен да отпадне "образец N 3 на МВР", моля да гласува.
За - 2, против - 2, въздържали се - 4.
Не се приема.

Ще подложа на гласуване текста на т. 4:
"4. Интернирани, изселвани и заселвани по административен ред са членове на семейството, включително малолетни, непълнолетни и пълнолетни деца, когато в удостоверение образец N 3 или с решение на Централната комисия е посочено, че е изселено цялото семейство".
Който е за, моля да гласува.
Приема се единодушно.
ИВА МИТЕВА: Лицата, които са пропуснали.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Обезщетението по § 11 - могат да подават молби до 31.12.2007 г.
Който е за, моля да гласува.
Приема се единодушно.

Предложение на народния представител Иван Сотиров - да се създаде нова т. 2, и т. 2 да стане т. 3.
Ще помоля, господин Сотиров, да обосновете предложението, тъй като е явно извън обхвата.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаеми колеги, първо искам да кажа, че тази дискусия трябва да я има по протокол, че има несправедливост в самата скала. Този въпрос е коментиран на първо четене. Става въпрос за следното. Два дни да е лежал - получава 30 процента увеличение на пенсията, а ако е лежал 10 години - получава до 50 % увеличение. Мисля, че такава несправедливост не може да има в такъв закон! Не може! Срещу два дни - да получава увеличение 30 %, а срещу 10 години - 50 % увеличение. Струва ми се е, че неуместно.
Искам да пледирам за следното - явно нещата отиват към нов закон, който да направи и комисията и парламента едни промени в закона за обезщетенията на репресираните лица, но понеже все пак сме Комисия по правата на човека и вероизповеданията ще обърна внимание на друго нещо. Философията на закона добива характер - наследниците на убитите и самите убити, които получават наследствена пенсия да бъде на законово основание уредено. Ние с този закон и с тези промени като Комисия по правата на човека и вероизповеданията допускаме една дискриминация - всички лица, които не са репресирани по етнически причини - аз не приемам такава философия. Нормите трябва да бъдат приложени спрямо всички репресирани лица.
АХМЕД ЮСЕИН: През 2005 г., ако се получи второто изменение, което обхваща около 60 хиляди души, то е за даване на добавки и обезщетения, които са били изселени и заселени, затова ние като комисия имаме писма от съюзите на репресираните - благодарствени писма, за това, което сме направили.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Юсеин.
Господин Михайлов, имате думата.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз си мисля, че това, което разглеждаме сега се стигна на етап на напрежение, което трудно могат да бъдат разрешени в рамките на това заседание. Няма нищо по-лошо в такава проблематика да бъде гласуван закон - несправедлив, или закон, който остава впечатление за несправедливост. По-лошо от един липсващ закон е един закон, натоварен със същата несправедливост.
Това, което говори господин Сотиров изглежда има основание - съгласете се. Два периода от 10 години - цяла една история, дълга биография на един репресиран живот, който получава кажи-речи същото обезщетение, което получава и този драматичен епизод от два дни в една биография ясно. Мислете за това, че някой дисквалифицира нещата, тази комисия не може да си позволи да произведе по никакъв начин. Абсолютно невъзможно. Просто невъзможно. Нито репресираните, които бяха влачени през годините на прехода, дълбоко и трайно несправедливо ощетени от своите, да не могат да разрешат тяхната проблематика, нито от друга страна тази своеобразна конкуренция срещу контингента на репресираните през 1989 г. Тази конкуренция пък съвършено нелепа и тя тук се разигра драматургично. Аз лично нямам за себе си, разбира се и изход и решение - много ясно и определено, удовлетворяващо съвестта ми на народен представител. Няма да вдигам ръка от солидарност за това, което говори Иван Сотиров и в същото време, че съм направил нещо срещу господин Ахмед Юсеин, към което не бих искал да бъде така.
Следователно предлагам това да бъде разгледано още на един етап размишлявано. Мисля, че не сме изчерпали въпроса.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има процедурно предложение за отлагане.
ИВАН СОТИРОВ: Може ли думата, господин председател?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В момента не бих Ви дал думата, защото имаме процедурен въпрос - дали да отложим обсъждането на закона?
ИВАН СТАНЧЕВ: Искам да подкрепя...
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Още повече, че стана нещо, което госпожа Митева искаше да каже по предишния текст, което остана.
С оглед на умората, с оглед на т. Разни и известното напрежение, има предложение за отлагане за следващата седмица.
По това процедурно предложение, има ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Уважавам мотивите на всички, които се изказаха. Това предложение на господин Сотиров е, че може би още малко да се помисли още по него с даването допълнително на мнения, данни, анализи и за да не се стига до излишно напрежение, но това не бива да пречи на закона по-нататък. Бих предложил да се подготви друг такъв вариант и той да се предложи за дискусия на едно или две заседания, но заради един текст да не спираме работата. Това е въпрос на време, за удължаване на един срок. С тази дискусия всъщност започваме да прекъсваме днешното заседание. Мисля, че единственият път е да приключим със закона, независимо дали всички сме удовлетворени от дискусията, или не и да преминем на допълнително обсъждане на тази тема. Това, че в момента не сме съгласни с предложението на господин Сотиров, не значи, че не трябва да приемем законопроекта. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми колеги, имаме вече едно процедурно предложение.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Аз също мисля, че няма смисъл да бавим закона. По-добре е сега да го решим, няма защо да се крием зад процедури и дискусии. Явно е за какво става въпрос. Аз нямам намерение да оттегля предложението си. Също няма да спирам и общото приемане на законопроекта. Нека сега да се гласува.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В такъв случай съм длъжен да подложа на гласуване процедурното предложение на господин Михайлов за отлагане на този законопроект за следващото заседание.
Моля, който е съгласен с предложението на доктор Михайлов, да гласува.
За - 1, против - няма, въздържали се - 7.
Това предложение не се приема.

Преминаваме към гласуването на предложенията на народния представител Иван Сотиров, за което в самото начало казах, че има сериозни съмнения за излизането извън обхвата на приетия на първо гласуване законопроект. Вярно е, че на заседанието, което беше в Момчилград, този въпрос принципно беше обсъждан - дали е справедлива, или не тази таблица и се приеха съображения, че тя се отклонява от справедливостта. Аз също смятам, че има основания да се съмняваме в тази справедливост. Аз лично не подкрепям точно тази градация, въпреки че винаги е много трудно да се намери точната мярка. В крайна сметка чисто процедурно това са неща, които просто не са били включени в законопроекта на господин Ахмед Юсеин. От тази гледна точка като се има предвид и това, че Министерството на финансите остро възразяват, тъй като това ще доведе до финансови проблеми, ако сега ние го гласуваме.
Подлагам на гласуване дали това е в обхвата на първия законопроект?
За - 2, против - 4, въздържали се - няма.
Не се приема.
По същество не бихме могли да гласуваме по това предложение.
Госпожа Митева, имаше съображение.
ИВА МИТЕВА: За редакция на чл. 5а, който направихме за добавката, тук след консултации, мислим, че е по-точно да кажем "на лицата по чл. 9, ал. 1, т. 23 подават искане до Централната комисия за установяване на качеството "правоимащо лице". Те трябва да кажат, че имат право и така влизаме в синхрон с чл. 5, където е, че, за да получат обезщетение те трябва да имат качеството "правоимащото лице" по чл. 5, а тук казваме, че за тези с висше образование, тъй като нямат право на обезщетение, някой трябва да им каже, че имат качеството правоимащо лице, за да получат добавката.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е редакционно предложение и не създава никаква промяна? Нали така?
ИВА МИТЕВА: Текста, който гласувахте, но е по-точно.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По това има ли някакви съображения?
Моля да го подкрепим с гласуване.
Приема се тази редакция.
С това приехме този законопроект.

ДЯНКО МАРКОВ: Имам ли думата, господин председател?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте.
ДЯНКО МАРКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм представител на Съюз "Истина" и бивш ваш колега в Тридесет и седмото и Тридесет и осмото Народно събрание. Като представител на една значителна група от репресирани лица - това е наш контингент на Съюз "Истина", аз констатирам, че извънредно голям брой отново ще останат извън разпоредбите за справедливост.
В този смисъл искам да привлека вниманието ви. Аз нося тези предложения, които бяха направени от някои ваши колеги и които бяха отхвърлени по една или друга причина. Те всъщност са възникнали, ние сме ги предлагали и поддържали във връзка с работата на комисията, защото в нейната работа ние, представителите на организациите на репресираните лица, практически бяхме поставени в известна степен в положението на Диарбекирския арменски поп. Защото ние нямаме право да внесем онези възражения, след като е отхвърлена молбата на едно или друго репресирано лице от страна на институциите, ние нямаме право да ги представим, а само онова, с което институциите ни ангажират - само тези неща ние можем да разискваме и оценяваме в комисията.
Аз привличам вниманието ви, защото очевидно в бъдеще предстои да бъде внесен нов законопроект и даже, господин председателят, ако добре разбрах, той самият разбира, че ще се стигне до това положение. Защото огромен брой хора, за щастие вече покойници - те не могат да бъдат огорчени, остават отново извън рамките на справедливостта.
В този смисъл аз, изказвайки съжаление, същевременно привличам вниманието ви към два-три момента, ако ми бъде позволено. Защото това ще бъде полезно за хората за улесняване на собственото им становище - то не е партийно, то е национално становище на всеки един български гражданин.
Какво значи "политически причини"? Това е един от оспорваните от институциите моменти в документацията, която представят репресираните лица. Има ли друг вид репресия в този период, когато действаше чл. 1 на Димитровската Конституция друга репресия, освен по политически причини? Включително, религиозни; включително, етнически - те са пак политически във връзка на политиката на насилие, която се упражняваше от властта?
В този смисъл ние от Съюз "Истина" предложихме, само че не можа да стигне до Народното събрание за всеки един документ от досиетата, защото въз основа на тези досиета на Министерството на вътрешните работи, Държавна сигурност и пр. репресивни функции и следствени институции се решаваше съдбата на хората и се изплащаха на контингенти в изселване и пр. и пр.
След това, позиция за безследно изчезналите. Зад тази формулировка се крият, фактически и вие - юристите, които сте тук, го разбирате, че са убитите без съд и присъда. България не е черна дупка, в която изчезват безследно изчезналите след 9-ти септември 1944 г. лица. За тях няма институция на МВР и никоя друга да даде документ, че някой е безследно изчезнал по политически причини. Защо? Защото тези хора бяха в 99 на сто арестувани от органите на властта. Оттам изчезват безследно, а те никога няма да кажат: "Ние безследно изчезнахме този човек еди кога си". Никой няма да даде такъв документ! Всички безследно изчезнали преди 9-ти септември 1944 г., преди това има хората от корпуса, като войници, които изчезват и загинали при бомбардировки, те са установени. Но след 9-ти септември 1944 г. такива категории няма. Всички безследно изчезнали след тази дата са фактически безследно изчезнали и убити без съд и присъда.
Затова аз моля, вас, които ще бъдете и ще живеете и след мен! Това са за жалост институциите на България, на НОИ и на окръзите - те гледат като последен свой дълг и национална отговорност да елиминират колкото се може повече от подадените молби на репресираните лица, като че ли това е държавен интерес.
Държавният интерес, колеги, в момента е да се даде на колкото се може повече от още живите - 90 на сто от моите приятели са мъртъвци. Никой от тях няма да вземе нито една пенсия - всички са мъртъвци, и най-добрите ми приятели! Това нещо продължава. Ние вече се сблъскваме с това, че хора, които са подали молби, а вече са мъртви.
В този смисъл аз апелирам към вас, вникнете се от съзнанието, че този законопроект дава справедливост и открива вратите за национално помирение, което не е нужно на мен и на моите връстници, нужно е на бъдещето на България!
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Марков.
Заповядайте, господин Станчев - ще Ви помоля да се изкажете накратко, защото имахте възможност да се изказвате.
ИВАН СТАНЧЕВ: Винаги кратко се изказвам. Благодаря Ви.
Смятам, че предложението на доктор Михайлов беше умно и мъдро и аз предлагам, ако се възприеме в един камерен състав ние, засегнатите, с господин Юсеин и другите народни представители до другия четвъртък да разгледаме тези точки, по които нямаме съгласие и да не се стига до нов закон, а просто да изгладим противоречията и този закон да излезе в такъв вид в народното събрание като задоволяващ всички страни.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз Ви благодаря.
При най-добро желание даже това няма как да стане, защото има и процедури, колкото за неюристите те са някакво бреме и само да пречат, те просто идват да облекчат организацията на нашата работа. Така че това просто няма как да стане правно-технически.
С това приключваме с тази точка от дневния ред.
Благодаря на гостите за това участие.

ПО ТОЧКА
РАЗНИ
По тази точка само професор Желев е наш гост и аз го поздравявам. С тази точка се включва един-единствен въпрос, повдигнат на миналото заседание от господин Ахмед Юсеин. Този въпрос е свързан с поругаване на религиозни храмове и ще се радваме, ако професор Желев накратко ни уведоми какво е положението от неговата гледна точка като директор на тази дирекция.
Ще дам думата на господин Ахмед Юсеин, за да се аргументира, след което ще дам възможност на професор Желев да даде отговор на въпросите.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, професор Желев! Аз искам малко да въведа разговора, макар че много закъсняхме. От месец и нещо, дори повече - от два месеца, в цялата страна се тръби за тези високоговорители в София. Вие сте професор по религия. Ние можем ли да кажем на викария по нашата религия: "Ти няма да викаш! Ти няма да каниш мюсюлманите на молитва!" Това по нашия канон може ли да го направим? Този викарий в цялата страна, в целия свят, където са мюсюлманите, го прави 5 пъти на ден. В София в знак на толерантно отношение не го правим сутрин, не го правим и вечер - сутрин в 5 часа, както трябва, за да няма смущения на хората, макар че ние нарушаваме канона. Да отидем цялата комисия, макар че сме в много камерен състав, да видим колко високо е сложен този говорител! От десет степени ние сме го смъкнали на трета степен. Ако го сложим на втора степен, нищо не се чува. Какво повече да направим от това? Тъй като по Закона за вероизповеданията държавата във Ваше лице, като директор на дирекцията, и като състав трябва да се съблюдава дали правата се спазват, или не, след този прословут митинг тук на 18-ти, станаха едни нападения на централната джамия, в Айтос станаха нападения, станаха нападения и в Казанлък и аз направо съм огорчен. Не знам дали трябва да продължавам да говоря. След нападението в Казанлък, след палежа в неделя вечерта, след декларацията на Народното събрание, в неделя вечерта се чупят прозорци, мажат се пак стените. Полицията се занимава с въпроса, медиите мълчат! Държавата мълчи! Партиите мълчат! Значи, тези, които го правят казват на цялото Народното събрание - на 159-те гласа: "Абе, вие си гледайте работата! Ние каквото си искаме, това ще правим!"
Второ и последно, което възникна от вчера - за това щях да имам предложения, ако бяха всички колеги, да проведем среща с Министъра на вътрешните работи относно вандалския акт, който е осъществен в това село с православните гробове. Какво става в страната ни? Кой го е осъществил? Като състав на Министерски съвет, тези проблеми обсъждат ли се? Мен силно ме е страх, като мюсюлманин, че някой ще направи нещо с някоя църква в южна България и тогава ще пламнем! Страх ме е!
Затова не искам да коментираме от трибуни и т.н. Така малко по-остро реагираме, но сме обидени! Искам Вашия коментар, господин Желев.
ИВАН ЖЕЛЕВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Наистина тези неща, които стават през последните седмици, занимават цялата общественост. Известни са. В медиите, някои се отразяват, някои недостатъчно широко или най-малко хората остават с впечатление, че не се отразяват. Трудно е да се твърди, че което и да било от тях е на религиозна основа. Някакви други подтици има в тези случаи, доколкото е моето наблюдение. Но няма религиозно противопоставяне на една религиозна общност срещу друга, примерно - православни срещу мюсюлмани, защото около случая с високоговорителите в джамията или на минарето на банята на бивша джамия се споменава, че групата, на една политическа партия, която там присъства, пуска православна музика. Не би трябвало, и аз в мои срещи с техни представители им казах, че те по този начин се опитват да противопоставят православни на мюсюлмани, а няма основания за това. Техните подтици какви са, е отделен въпрос.
Не съм запознат със случая на оскверняване на гробища - явно е нещо от последните дни, а аз вчера се върнах от едноседмично отсъствие от страната, а също така и за посегателството над джамията в Казанлък, за което бях информиран по телефона от моите колеги от дирекцията - не мисля също, че са на религиозна основа.
От тази гледна точка не виждам ние какво бихме могли като дирекция да направим. Явно други институции и други органи в страната трябва да вземат отношение. Това най-общо мога да кажа.
Иначе за високоговорителите, няма какво да го коментирам. Имахме няколко изказвания в медиите, освен в дирекцията, взехме някакво становище. Винаги като се започне да се говори по тази линия, нещата започват да се изместват. Дори и кметът като че ли беше казал, че той казал на православните да не бият силно камбаните. Камбаните си се бият, там не се ползват усилватели. Една камбана може да звънне съвсем малко, но това е смешно. Тогава може те въобще да не се бият.
Така че това е един друг въпрос, който не мисля, че дирекцията също трябва да вземе отношение. Но пак, казвам, не виждам основание за безпокойство, че има противопоставяне на хората от различни религии. Това в никакъв случай не става в България и аз съм се интересувал и от различни органи съм събирал информация. Политически ли са, икономически ли са причините - не мога да коментирам.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, професор Желев.
Заповядайте, господин Митев
ТРИФОН МИТЕВ: Аз имам въпрос - от фактите, които реално са станали във връзка с посегателства на храмове в последно време, по-сериозен момент е има ли предложение от страна на дирекцията към съответното министерство, след като стана ясно, че други министерства трябва да се занимават с този въпрос? Това е една друга гледна точка, която би могла да помогне на компетентните органи да се занимаят с този въпрос.
ИВАН ЖЕЛЕВ: В момента подготвяме този анализ. Все пак за разлика от Народното събрание, администрацията си позволява отпуски. В момента в дирекцията съм аз и моята секретарка - шофьорът не се брои към нашия персонал. Трима от колегите са в отпуск , в понеделник ще бъдат на работа. Ще се занимаем с това и с удоволствие ще предоставя този наш анализ, господин председател. Аз ще отнеса този наш анализ, ще го отнеса към министър-председателя с препоръката и изразеното желание той да го предостави, където намери за необходимо, но преди всичко на Министерство на вътрешните работи.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Желев.
Доктор Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Ще кажа няколко думи по впечатления.
Аз мисля, че религиозните чувства се експлоатират, ще кажа, от политически негодници. Тези националисти от екстремната партия, хайде така да я наречем, си играят съзнателно с огъня, защото желаят да наберат доверие сред маргинални групи, които живеят чрез такъв тип страсти, да ги наречем условно ксенофобски. Срещу това уязвимият етнос - казвам "уязвим", защото беше травматизиран много лошо, всички знаем това, за което говоря, реагира веднага чрез страстните си хора.
Аз например виждам в сутрешните блокове един способен млад човек, наречен Хафъзов, ако не се лъжа - секретар на Мюфтийството, който знае, че е способен. Освен това се наслаждава на това, че може и прави с удоволствие, тъй като може да се нарече апологетични демарши на своето вероизповедание сутрин рано и провокира. Първо, то не дава възможност на водещия в студиото да каже своята дума, защото не може да се раздели с шанса да се наслади на своята. Ето това прави този човек.
Аз искам да кажа следното. На следващия ден ще се яви не друг, а господин Каракачанов. Той пък ще трябва да защити собствения си партиен интензитет на националист, но ще говори също провокативно. Това ще бъде и на следващия ден и т.н. и т.н.
И две етнически общности - българската и турската, които нямат никаква друга нужда, освен да живеят в мир и никакви други основания да се мразят. Въобще нямат такива основания, освен да лекуват травми, които са нанесени от един и същи източник. Тези групи започват да живеят в режим на неправост, а подклаждани и доусъвършенствани, така да се каже, от риторично обременени говорители.
Искам да кажа следното.
Господин Юсеин, няма да научим нищо от господин Желев, защото той е безсилен да се справи с този въпрос. Няма да научим нищо от господин вътрешния министър следващия път.
Господин Юсеин трябва да се погрижи за своето, за господин Хафъзов. А ние ще трябва да се погрижим за това да покажем своята нетолерантност към такива проявления и провокации.
Аз мисля, че ние ще трябва да помислим и да напишем декларация в този смисъл.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, доктор Михайлов.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Доктор Желев, от 1990 г. има ли някакво нападение върху нашите църкви в Република Турция?
ИВАН ЖЕЛЕВ: Мисля, че имаше един случай на стреляне срещу вратата на желязната църква "Св. Стефан" в последните години - във всички случаи е след 1990 г. Мисля, че имаше, но не си спомням.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е било много отдавна.
ИВАН ЖЕЛЕВ: Не, не сега в последните даже месеци, но преди няколко години е имало такова нещо. Казаха, че личало. Напълно е възможно. Трябва да се каже, че това, ако такова едно действие, ако действително е станало, във всички случаи е в контраст с политиката, която се упражнява спрямо българската общност, специално в Истанбул. Затова мога да свидетелствам. Те имат много чести акции срещу определени групи срещу Цариградската, срещу Вселенската патриаршия, но само за този случай съм чул - за църквата "Св.Стефан", че е стреляно срещу вратата на храма.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли друго, уважаеми народни представители? Не виждам.
Аз искам да благодаря на проф. Желев и на всички участници.
Желая ви приятна вечер!
Закривам заседанието.
(Закрито в 18,10 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ
Стенограф:
Катя Бешева