---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА







П Р О Т О К О Л
№ 26
На 7 декември 2006 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Проект на Декларация на Народното събрание относно Кампанията на Съвета на Европа “Парламентаристи, обединени в борбата срещу насилието, включително домашното насилие срещу жените (2006-2008)”, № 654-03-20, внесен от Даринка Станчева на 24.11.2006 г.
2. Законопроект за равните възможности на жените и мъжете, № 602-01-70, внесен от Министерския съвет на 2 август 2006 г.
3. Разни.
Заседанието бе открито в 15,05 ч. и ръководено от зам.-председателя на комисията господин Трифон Митев.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Уважаеми дами и господа, по препоръка на проф. Огнян Герджиков, който отсъства днес, откривам заседанието на комисията и ще водя неговата работа.
Представям ви предложението за

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Проект на Декларация на Народното събрание относно Кампанията на Съвета на Европа “Парламентаристи, обединени в борбата срещу насилието, включително домашното насилие срещу жените (2006-2008)”, № 654-03-20, внесен от Даринка Станчева на 24.11.2006 г.
2. Законопроект за равните възможности на жените и мъжете, № 602-01-70, внесен от Министерския съвет на 2 август 2006 г.
3. Разни.

Имате ли по дневния ред някакви възражения и съображения? Няма.
Моля народните представители, които приемат дневния ред, да гласуват. Против? Въздържали се? Няма.
Приема се.
За участие в работата на нашата комисия днес по точка Първа е поканена вносителката Даринка Станчева – народен представител, която все още не е пристигнала. От Министерството на външните работи е поканена госпожа Йорданка Парнарова – гл.експерт в дирекция “Права на човека”.
По точка Втора са поканени: господин Баки Хюсеинов - зам.-министър на труда и социалната политика; госпожа Емилия Войнова – директор на дирекция “Демографска политика, соц. инвестиции и равни възможности”, Николай Стоименов – гл.експерт и Вяра Жекова – гл. Експерт.
От Комисията за защита от дискриминация е поканена госпожа Анели Чобанова.
От Фондация “Български джендър изследвания” – госпожа Геновева Тишева и госпожа Илияна Стойчева.
От Центъра за изследвания и политики за жените – госпожа Роза Димова и Магданела Делинешева.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Колеги, предлагам, докато дойде вносителят по точка Първа госпожа Даринка Станчева, да започнем с Втора точка.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Господин председателстващ, предлагам да започнем с втора точка, тъй като тук има много хора, поканени по тази точка и да не ги бавим.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Колеги, започваме с
ВТОРА ТОЧКА
Законопроект за равните възможности на жените и мъжете, № 602-01-70, внесен от Министерския съвет на 2 август 2006 г.
Искам да споделя няколко неща във връзка с тази точка.
Първо, от името на Подкомисията по правата на жените и равните възможности искам всъщност да споделя следното, че ние проведохме няколко заседания с представители на неправителствени организации, които се занимават с проблемите на джендър-политиката. Резултатът от тези заседания сме представили както в Министерството на труда и социалната политика, така сме представили и съвсем кратък отчет на проф. Герджиков, като председател на комисията. Основните изводи в тези разговори са всъщност, че е необходимо изясняване на терминологията, някои проблеми по структурното формулиране на закона, както и по звената, които трябва да го реализират.
Заедно с това водихме едни разговори с експерти от министерството както и с неправителствените организации с идеята да се продължи дискусията по този закон с различните предложения, които се предлагат и без да се стига до окончателно становище.
Вчера имахме разговор с проф. Герджиков по повод днешното заседания, с което предлагаме на членовете на комисия и всички участници в заседанието да продължи разговора по тази тема, като материалите, включително стенограмите, да бъдат представени в Министерския съвет и Министерството на труда и социалната политика. Всъщност заседанието на комисията днес е да бъде част от дискусията по този закон и всъщност авторите и специалистите, които работят по законопроекта да знаят мнението на членовете на комисията и впоследствие да продължим своята работа. Едно от основанията за това е всъщност желанието да не стигаме до крайно решение днес, като се основаваме както на работата с неправителствени организации, така и на становището на Консултативния съвет, различните мнения, които са изразявани в официалните обсъждания в комисията и подкомисията и, че в предния мандат Народното събрание отхвърли подобен законопроект. Не е добре да се следва подобна линия и няма да звучи добре и в залите на Народното събрание и пред Европейския съюз и пред нашата общественост. Темата е много сериозна, за да можем просто така да я приключим по един или друг начин, без да сме използвали всички възможности за един работещ и полезен законопроект.
Това е предложението, което правя, съгласувано и с председателя на комисията проф. Герджиков.
Имате думата, колеги.
РОЗА ДИМОВА: Искам само, като продължение на това, което господин Митев каза, да допълня, че центърът е участвал в целия процес на съгласуване на законопроекта досега, включително и на разработването на проекта на Министерството на труда и социалната политика. Ние имаме готовност да представим наше предложение за вариант на законопроекта, единствено с целта да допринесем за изясняване на терминологията, структурата и институциите, които ще имат ангажимента да се занимават с политиката на равнопоставеност, което сме подготвили да предоставим на председателя на комисията, но тъй като го няма, ще го предоставим на Вас, господин Митев – становището по законопроекта и нашето становище за подобрение на текста.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря Ви.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Ние сме предоставили нашето писмено становище още на фазата на съгласуване на законопроекта, още преди да влезе за съгласуване в Министерския съвет и сме казали там основните си забележки. Без да навлизам в подробности по нашето становище, защото то вярвам, че вече е изчетено, но имаме сериозни възражения по законопроекта. Тъй като аз имах неведнъж възможност да разговарям и с представители на Министерството на труда и социалната политика по този въпрос, твърдението, че всички държави, освен нашата и още една от европейските такива, нямаме още такъв законопроект, за мен не тежи особено много. Това, че ние нямаме специален закон, не означава, че няма изобщо закон, който да урежда равнопоставеността и мъжете по полов признак.
Връщам се към Закона за защита от дискриминация, който в самия си чл. 1 заявява, че е закон, който се грижи за равнопоставеността като цялост. В чл. 4 на този закон изброяването на 19-те изрично изброени признаци започва с признака пол. Не на последно място се заостря вниманието на представителите на комисията, която ще решава на този законопроект, че чл. 40 от по Закона за защита от дискриминация възлага не само превенцията и защитата по всички признаци, за които може да се сети един гражданин на републиката, гарантиращи равнопоставеността, възлага контролните и мониторингови функции на самата Комисията за защита от дискриминация.
Какво обаче се получава в Законопроекта за равните възможности. Тук виждаме един опит за изземване на функциите за защита от дискриминация по посока на възлагане на част от тях на министъра на труда и социалната политика. Това го виждаме в чл. 4, където се казва, макар че не се възразява, че Министерският съвет отговаря за държавната политика по равните възможности, което е добре, но оттам насетне на министъра на труда и социалната политика в чл. 5 се възлага една координираща и контролна функция, която по принцип е възложена вече в закон и този закон е Законът за защита от дискриминация. Тоест, какво ще се получи на практика? Това са нашите опасения като юристи - за едно и също нарушение ще се получи така, че едно и също лице ще получава две или повече от две санкции от две различни институции. Тъй като ние санкционираме по принцип нарушителите, да не стане така, че министърът на труда и социалната политика или органите, на които министърът ще възложи изпълнението на тези функции, да наложат още веднъж или още два пъти подобна санкция. Това е недопустимо от юридическа гледна точка явление – един гражданин, който ще бъде жертва на такъв род наказание, ще бъде в пълното си основание да обжалва подобни действия от страна на държавата.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Ще Ви помоля по-стегнато, госпожо Чобанова!
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Аз мисля, че достатъчно стегнато се изказвам.
На второ място, принципното ни възражение е следното. Ако ще се копира практиката дословно на Европейския съюз, то мисля, че тази практика не би била пригодна точно към условията в България. Аз се връщам на Закона за защита от дискриминация, защото, ако погледнете сродните органи, които се визират в европейските закони, които се произнасят по неравното третиране, ще видите, че там неравното третиране е на основата на триq максимум четири признака. Докато в България имаме един рамков закон – казах вече 19 изрично изброени признаци, като оставяме “и други”, която е отворена опция. Тоест, ние сме обхванали априори всичко, включително равните възможности между половете.
На трето място, аз не съм забелязала, дори като жена, съвсем отговорно го казвам, към настоящия момент в България да има сериозен проблем по отношение на равното третиране между жените и мъжете. Ако има такъв проблем в европейските държави, то ще е в някоя друга европейска държави, но не и в България. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря ви.
ЗАМ.-МИНИСТЪР БАКИ ХЮСЕИНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа! Законопроектът за равните възможности между жените и мъжете не е реакция на нарушението на равните възможности между жените и мъжете, а е гаранция за въвеждане на система от политика за насърчаване и за осигуряване на равни възможности на двата пола.
Въпросът за равните възможности на жените и мъжете е предмет на нормативната уредба в Закона за защита от дискриминация и Постановление № 313 от 2004 г. на Министерския съвет за създаване на Национален съвет по равнопоставеността между жените и мъжете към Министерския съвет. Отделни негови аспекти се уреждат и в Кодекса на труда и в други закони. Факт е обаче, че Постановление № 313 от 2004 г. на Министерския съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет е прието около една година след влизане в сила на по Закона за защита от дискриминация. Този факт сам по себе си показва, че постановлението е призвано до запълни една празнота в действащата нормативна уредба, а именно какви политики да бъдат предприети в сферата на равните възможности на жените и мъжете – нещо, което очевидно липсва в Закона за защита от дискриминация, който е ориентиран към санкционирането на установените с него забрани. Приемането на закона ще отговори на необходимостта от по-пълно регулиране на обществените отношения, които възникват при осигуряване на равните възможности на жените и мъжете.
Въпреки наличните разпоредби за равно третиране в отделни закони и въпреки приемането на Закона за защита от дискриминация в сила от м. януари 2004 г., все още не са създадени условия за гарантиране на равнопоставеността на жените и мъжете във всички сфери на обществения живот. Не са регламентирани въпроси, свързани с реалното функциониране на националния механизъм постигане на равни възможности.
Приемането на отделен закон за равните възможности ще допринесе за по-пълното съответствие на българското законодателство и практиката с тези на водещите страни, в които проблематиката е правно регламентирана. Държавите, в които има Закон за равните възможности, наред с антидискриминационно законодателство, са Холандия, Норвегия, Румъния, Словения. В държавите, в които има само Закон за равни възможности са Босна и Херцеговина, Литва, Хърватска, Швеция, Финландия, Лихтенщайн, Испания, Кипър, Малта, Исландия, Ирландия, Естония, Германия, Италия и Швейцария. Законът ще осигури единна структура и принципи на действие на националeн механизъм за равни възможности на жените и мъжете и ясно определени приоритетни сфери на действия и постигане на желаната сплотеност и равни възможности в обществото.
Мотивите за необходимостта от приемането на специален закон за равните възможности на жените и мъжете са високата обществена потребност от уреждане с отделен закон на отношенията, свързани с равните възможности на жените и мъжете, поради задълбочаващата се демографска криза в страната, промяна на семейни и ролеви модели, променя на ценностни ориентации и нагласи, което рефлектира върху репродуктивното поведение и взимането на решение за раждането, отглеждането и възпитанието на децата.
Законодателното уреждане на взаимоотношенията, свързани с равните възможности на жените и мъжете има не системен, а дисперсен, разпръснат характер. Предлаганият законопроект отговаря на необходимостта от цялостното и обхватното регулиране на отношенията в областта на равните възможности на жените и мъжете и в този смисъл запълва една празнота в българското право. Липсват законови регламенти за изграждане на държавен механизъм за провеждане на такава хоризонтална политика, каквато е политиката за равенството на половете. Липсват законови регламенти за разработване и провеждане на общоприложима държавна политика за равнопоставеност на половете, тоест за систематично включването на положението, приоритетите и нуждите, съответно на жените и мъжете във всички политики с оглед насърчаването на равнопоставеността на жените и мъжете и мобилизирането на всички общи политики за постигане на равнопоставеност, включително планиране, бюджетиране, планиране на мониторинг, оценяване. Липсва яснота от това кой е органът на държавната власт, който да координира политиката на равните възможности на жените и мъжете.
Законът за защита от дискриминация предвижда само три вида защити – при упражняването на труд по чл. 12, ал. 3 и чл. 14; при упражняване правото на образование и обучение – чл. 35; при упражняване правата за заемане на длъжности в администрацията – чл. 39. Тоест, този закон по-скоро има контролираща функция, отколкото да прави държавна политика.
Не е изградена законова база за прилагане на временни насърчителни мерки за постигане на равнопоставеност на жените и мъжете. Не е изграден механизъм за прилагане на принципа за равно заплащане. Работата на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет не е финансово осигурена. Политиката на равнопоставеност се изпълнява чрез национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете със средства от бюджетите на отделните министерства.
Поради липса на целево и програмно планирани средства не могат да бъдат изпълнени мерки. Регулирането на отношенията, свързани с равенството на половете са ключови от гледна точка на преодоляване на демографската криза, в която е изпаднала страната и която заплашва сигурността на социалните системи, икономиката и икономическия растеж.
Мотивите за водещата роля на министъра на труда и социалната политика – органът, който може реално да координира политиката за равенство на жените и мъжете е орган на изпълнителната власт. Министерството на труда и социалната политика е най-адекватното за избор на координиращо министерство, тъй като нормативната база, която то обслужва, регламентира и обслужва обществените отношения през целия жизнен цикъл на жените и мъжете – раждане, детство, отглеждане, трудова реализация, старост и пенсиониране. Затова и функциите на министъра на труда и социалната политика следва да са водещи. Благодаря ви за вниманието.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Имате думи, уважаеми колеги народни представители.
АХМЕД ЮСЕИН: Уважаеми господин председател, искам да си отговоря на няколко въпроса. Защото комисията е в патова ситуация. Може би представителите на министерството не знаят за становището на Консултативния съвет по законодателството. Тук има много сериозно разминаване между законопроекта и мнението на Консултативния съвет по законодателството. Ако това мнение на Консултативния съвет по законодателството беше изразено по-рано, преди заседанието на тези три комисии, които тук са ни представили становища, може би тяхното становище щеше да бъде друго. Друг е въпросът, че аз като бивш депутат в тази комисия силно желая да има един такъв закон. Ние сме атакуеми на международни форуми и на срещи с представители на международни организации, отнасящи се до правата на човека, че България като страна все още няма един такъв закон.
В тази ситуация, в която сме сега, какво може да се направи? Единственото нещо, което може да се направи, защото Вие, господин председател, казвате, че накрая не трябва да имаме становище, гласуване – нещо такова, затова предлагам министерството, с най-голямо уважение към него, като един от основните вносители, да види тези забележки на Консултативния съвет по законодателството, след което, ако трябва да се разработи. Защото, разберете ме, като видите становището ще се убедите, че с основание реагирам така – за всеки член, за всеки раздел има особени реакции. Затова да не си губим времето, а просто да бъде разгледан.
Ако министерството държи на този вариант, който предлага, без да имаме становище относно мнението на Консултативния съвет по законодателството, което досега никога не е било, да обсъждаме и задаваме въпроси. Но тъй като разбрах от тяхната реакция, че и те още не са получили това – вижте колко е обемист, а вижте законопроектът, колко е тънък, като материал, след това да тръгне комисията наистина да има такъв закон – аз лично нямам нищо против да има такъв закон, макар че ние мъжете сме втора категория в къщи – ние искаме жените да са равни с нас. Това е мнението ми, господин председател.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Имате думата, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Вижте, аз няма да кажа нищо различно относно това, което чух от господин Юсеин. То съвпада напълно с намерението ми да предложа вносителите да проучат задълбочено текста на Консултативния съвет по законодателството. Всичко, което бихме могли да кажем, като възможен коментар по вашия законопроект, бледнее пред радикализма и дълбочината на това, което са описали тук. Следователно, ако искате вие да подобрите своя законопроект евентуално или да се снабдите с аргументация за неговата защита през това, което бихте научили и прочели от доклада на Консултативния съвет по законодателството, ще облекчите работата по този закон, а и нас самите.
Аз предлагам това да бъде прието – вие да поемете за себе си това задължение да се сблъскате с този документ и нататък да видим вашата реакция, за да коментираме и ние.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Заповядайте, госпожо Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз се солидаризирам изключително с доктор Михайлов и с господин Юсеин. Това, което те споделиха, е резултат на този голям труд, който е написан. Аз дори нямах възможност да го прочета докрай, защото днес го получих. Това е едно изключително сериозно творение, бих казала, на нашите юристи на Консултативния съвет по законодателството и се притесних, че това, което ще правим сега, е безпредметно.
Моето предложение, уважаеми господин председател, е да прекъснем тази точка и да преминем към Втора точка.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Заповядайте.
ЕМИЛИЯ ВОЙНОВА: Бих искала да благодаря за тази възможност, която се дава на Министерството на труда и социалната политика и да ви уверя, че ще се постарая да се съобразим с абсолютно всички бележки и препоръки, които са направени в този труд. Принципното ни становище е, че България има нужда от подобен закон и ще се постараем да отчетем това, което ни препоръчвате. Благодаря ви още веднъж.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря Ви.
Аз също искам да изразя своето становище, че България има нужда от такъв законопроект, макар то да се разминава с мнението на други институции, а то трябва да формира политика и да бъде действително възприето от обществеността и специалистите. Общо взето предложението е да предостави на авторите на законопроект всички материали, с които разполагаме, включително и стенограмата от днешното заседание, за да продължи работата по законопроекта.
Има ли възражения, колеги?
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Господин председател, ще може ли и на нас да бъдат предоставени материалите?
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Да, разбира се. Всички ще го имате, разбира се, но те трябва да работят.
Има ли нужда да гласуваме? Има ли възражения, против? Няма. Благодаря.
Приключваме по тази точка. Благодаря на всички участници.

Преминаваме към Първа точка от дневния ред:
Проект на Декларация на Народното събрание относно Кампанията на Съвета на Европа “Парламентаристи, обединени в борбата срещу насилието, включително домашното насилие срещу жените (2006-2008)”, № 654-03-20, внесен от Даринка Станчева на 24.11.2006 г.
Предоставям думата госпожа Даринка Станчева.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, имам удоволствието да представя и защитя пред вас декларация, която е внесена от мен, но е подготвена от работна група, в която са включени представители на всички политически сили, представени в Четиридесетото Народно събрание. Това е един колективен труд. Ще ми позволите отначало с няколко думи да обясня целта и идеята на тази декларация.
Малко ми е трудно да говоря точно пред вас за домашното насилие, защото вие, като членове на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, някои от колегите и от предишното Народно събрание, са много добре запознати с този проблем насилие. За съжаление насилието е една дума, която все по-често чуваме в нашето ежедневие, дума, която не може да не ни изпълва с решимост за борба с това явление. Домашното насилие е един от най-често срещаните посегателства срещу човешкото достойнство.
Като членове на тази комисия някои от колегите от предишния парламент, взели участие и в приемането на Законопроект срещу домашното насилие. Ще ви припомня, че този закон беше приет през м. март 2005 г.
Аз искам да ви кажа резултатите на Агенция “НЦИОМ”, на която бяхме поръчали през м. март т.г. във връзка отново с работата на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да изследва какви са резултатите от приемането на този законопроект. След това ще предоставя на комисията тези изследвания и мисля, че те ще бъдат интересни за вас и ще ви послужат в по-нататъшната дейност в комисията.
В изследването на “НЦИОМ” една година след приемането на Закона за срещу домашното насилие и се оказва, че 20 % от българите не знаят, че той съществува, а 2/3 не са запознати с този закон. Едва 14 % казват, че познават закона. Откакто “НЦИОМ” провежда такива изследвания, доста преди да бъде в сила Закона срещу домашното насилие, общественото мнение продължава да бъде разделено в преценката дали това е личен проблем, или е проблем на обществото. Тези проценти са 49% към 51 %, тоест почти наполовина. Ние всички сме наясно общо взето, че това не е само личен проблем, тоест проблем на отделната личност, а това се превръща в проблем, който касае цялото общество. Съвсем накратко мога да ви кажа, че 48 % от респондентите посочват психическото насилие срещу жената, 30 % - насилието спрямо децата. Взаимната агресия и честите скандали – това е най-разпространената форма на домашно насилие и се посочват 2/3 от респондентите. Има и други интересни числа, но няма да ви отегчавам с тях, просто ще оставя след това материалите в комисията, за да се запознае.
Особено интересно е да се изследват корените и причините – откъде тръгва домашното насилие. Безпаричието е посочено от 75 %, икономическата зависимост между партньорите – 46 %, стресът в ежедневието се посочва като причина за насилието в семейството – 44 %, и т.н. Бих могла доста дълго време да ви цитирам тези числа, но мисля, че вие сами ще намерите начин да ги използвате в дейността на комисията.
Бих искала да обърна внимание, че домашното насилие се обръща, освен в обществен проблем, има и едно измерение, което е чисто икономическо. Ще ми позволите тук да цитирам едни числа без да ви отегчавам, с които домашното насилие плаща своя дан. Това са разходите по социални услуги, здравеопазване, респективно нещата, които влизат в икономиката, полицията, наказателното и гражданско правораздаване, жилищно строителство. Общо взето изследванията, които са направени в страните-членки на страните на Европа е за средно 40 евро, което е най-вероятният разчет на глава от населението годишно. Представете си една страна примерно с население от 10 милиона, това са 4000 млн.евро годишно за намеса на полицейски контрол, здравеопазване и др. Услуги. Тоест, в страните на Съвета на Европа, които са 46, общо взето тези разходи възлизат от 33 млрд.евро.
Не искам да оставате с впечатление, че тази декларация е провокирана от някакви икономически съображения. Аз само бих искала да обърна внимание на тази икономическа част, защото смятам, че по отношение на правата на човека точно вашата комисия е може би най-наясно от всички колеги в парламента. Затова не си позволих да ви отегчавам с правата на човека, с които вие много добре сте запознати, както и с международните документи, а и със законодателните такива в нашата страна.
С две думи ще кажа откъде тръгва инициативата на Съвета на Европа. Миналата година през м. май Съветът на Европа взима решение за такава Общоевропейска кампания за борба срещу насилието срещу жени, включително домашното насилие и с оглед на поетия ангажимент Парламентарната асамблея на Съвета на Европа организира парламентарно измерение на тази Общоевропейска кампания. Този надслов е “Обединени парламенти в борбата с домашното насилие срещу жени”. Целта е разбира се преди всичко да се заклейми домашното насилие като посегателство срещу човешкото достойнство, да се предизвика обществен дебат, в който да влязат граждански структури, NGO-та, медиите и т.н. и да се насърчат националните парламенти активно да участват с ефективни инструменти в борбата срещу домашното насилие.
Националните парламенти разбира се ще играят ключова роля. Кампанията започва 2006 г. и приключва през м. март 2008 г. Българският парламент, респективно България, като страна-членка, разбира се подкрепя инициативата на Съвета на Европа и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Като първа форма на тази подкрепа това е декларацията, която ще потвърди ангажимента на националния парламент да води борба с домашното насилие срещу жените.
Съвсем накратко ще ви кажа, че следващите задачи, които стоят пред работната група, са да участват в подготовката в един Национален план за действие. Целевите групи са изпълнителната власт, най вече Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, респективно Полицията, разбира се Министерството на правосъдието, което трябва и законово да се погрижи за изпълнение на законите, които касаят жертвите от насилие и тяхната защита. Не на последно място това е българският парламент, надявам се с активното съдействие на Комисията по правата на човека и вероизповеданията ще вземе участие в допълнителни законодателни дейности, допълващи нашето законодателство, а защо не, ако се налага, промяна в съществуващия закон.
Предполагам, че декларацията ви е раздадена. Още веднъж ще повторя, че в нейното създаване активно участие взеха колеги от всички парламентарни групи. Това са госпожа Маруся Любчева от Коалиция за България, госпожа Антонела Понева от Демократи за силна България, Анелия Атанасова от НДСВ, Фатме Илияз от Движението за права и свободи, госпожа Анастасия Мозер, която в момента е заместник-председател на Народното събрание, а също така госпожа Надежда Михайлова и аз. Благодаря ви за вниманието и съм готова да отговаря на вашите въпроси.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Преди да дам думата за обсъждания, искам да попитам всички колеги, дали имат представеното експертно становище?
Ще ви кажа какви са основните моменти в становището, като ви предлагам да бъде и като становище на самата комисия.
Проектът, внесен от народния представител Даринка Станчева, която е координатор за българският парламент, инициативата следва да бъде подкрепена от българския парламент, като е отбелязано, че свободата на личността и нейната неприкосновеност са ценности от най-висш порядък, защитени в редица международни актове, сред които е Европейската конвенция за правата на човека.
В същото време е отбелязано, че основната тема е смесена с една по-обща, а именно: тази за равнопоставеността на половете, което измества акцента на самата инициатива на Съвета на Европа. Поради това намирам за необходимо обсъждане на възможността да бъде подложен на по-прецизна редакция, като отпаднат изразите за равнопоставеността между мъжете и жените и по специално от преамбюла на декларацията да отпадне абзацът, започващ с “Приемаме безрезервно необходимостта...”.
И второ, от декларативната част, във втория абзац след думите “ще съдействаме на...” да отпадне изразът “за създаване на условия за равни възможности между жените и мъжете”.
Също така в декларативната част да се отбележи готовността на българския парламент за насърчаването на инициативи за широка разяснителна и информационна кампания срещу насилието и възможностите на обществото за закрила на жертвите на насилие, включително и домашното насилие срещу жената.
Ще помогне в нашата дискусия, ако госпожа Станчева изрази своето мнение по този въпрос. Заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН: Да чуем мнението на Министерството на външните работи.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Давам думата на госпожа Йорданка Парнарова.
ЙОРДАНКА ПАРНАРОВА: Благодаря, господин председател.
Министерството на външните работи разбира се не може да коментира актовете на парламента. Аз съм тук, ако е необходимо да дам известни сведения за Кампанията на Съвета на Европа. Беше достатъчно ясно казано в експозето на госпожа Станчева, само ще добавя, че решение за подобна кампания бе взето по време на третата среща на най-високо равнище на държавните и правителствени ръководители на Съвета на Европа, което се състоя във Варшава през 2005 г. Старт на самата кампания бе даден неотдавна в края на 27 ноември т.г. в Мадрид на една нарочна конференция. Председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа господин Рене ван Дерлинден откри кампанията. Нейната цел, както беше посочено, бе да се привлече общественото мнение към явлението, поради застрашителните мащаби, които то заема. Има се предвид насилието срещу жени. Кампанията, чухме вече, че ще продължи до 2008 г. В нея ще бъдат имплицирани както националните парламенти, правителствата, месните и регионални власти, а също така се очаква едно силно съдействие на неправителствените организации. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Заповядайте, колеги!
Има думата господин Николай Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Имам една цяла серия от въпроси и ще бъда откровен, от което не следва, че ще бъда прав, разбира се, да го кажа с тази уговорка.
Тази декларация ми стои крайно общо пожелателно и леко инфантилно. Това значи следното в моето словоупотреба. Национален парламент се обвързва с очевидни неща на декларативно ниво. Казва: “Ние сме срещу насилие”, добавя “от всякакъв характер”, което е очевидност от първи род, така да се каже. Никой парламента не би могъл да произнесе нещо различно, никой човек с разсъдъка си.
След това се говори за равнопоставеност, което не трябва да се прави, защото това е съвършено различна тема и накрая се казва, че ние сме срещу насилието, но не само срещу жените, а и срещу децата, което внася един допълнителен момента на обогатяване на декларацията. Тя трябва да й предаде сякаш драматичен характер допълнително, защото на насилието към жената може да бъде погледнато иронично. Аз самият съм ироничен в този коментар.
Искам да запитам следното. Знае ли някой дали такъв тип декларации са гласувани в националните парламенти някъде? И след това, като запитам това, има ли някакъв вариант на такава гласувана декларация някъде? И накрая, като давам тази някак си предварителна оценка, нека тя да бъде разбрана като призив да направим едно усилие да направим това намерение някак си по-сериозно и текста да бъде по-убедителен, за да не бъде голословен ехо-феномен на това, което се е случило някъде в Парламентарната асамблея, като инициатива в малко по-различен контекст и, както казах, с други думи произнесена. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Госпожа Любчева има думата.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председателстващ.
Уважаеми колеги, това, което чух от доктор Михайлов, искам да ви кажа, че по принцип споделям съображенията му. Разсъждавахме много сериозно по текста на тази декларация, тъй като вие знаете, че ми гласувахте доверие и аз в момента пристигам от семинара, който се провеждаше и във връзка с насилието над жени – там цял ден имаше дебат по тази тема, и в контекста на това, че текстът трябва да бъде структуриран – трябва да е много конкретен и ясен, да изразява становище срещу насилието на жени. Опитахме се по време на тази дискусия онзи ден, вчера и днес включително, да поработим и да предложим един текст. За съжаление, обаче, полетът ни закъсня, не успяхме по електронната поща да изпратим вариант, който съгласувахме дори с колеги, които бяха там – присъстващи от другите парламенти. По принцип съм съгласна, че трябва да бъде много точен и много ясен, за да не звучи като ехо. В това съм абсолютно сигурна.
Все пак работата по тази декларация и работата в този контекст по призива на Парламентарната асамблея на Европа, аз считам, че трябва да го приемем едновременно с добрата конкретика и българският израз на декларацията и в един по-широк аспект. Няма насилие над жени, което да не рефлектира и върху насилието над деца и в този смисъл е свързан и текстът, който доктор Михайлов цитира за това да стане по-драматичен текста. Не, не по-драматичен текст, а просто ситуацията във всички страни, които декларират, които изразяват и са организирали своите парламентарни дни и програми в този контекст, свързват насилието над жените с насилието над децата в много различни варианти. Може би това е неволно употребеното “насилия”, защото насилието има много и различни видове. Може би в тази връзка е този израз.
Съгласна съм за това, че равнопоставеността може би не трябва да се вмъква тук, независимо че насилието поставя жената и жените в неравноправно положение и там е връзката. Но като че ли не бихме могли да се съгласим на този текст. Той директно може да отпадне, аз поне така предлагам, но има още няколко неща, които ако няколко минутки почакаме колегите ще разпечатат това, което ние сме предложили. То не променя същността и философията, но ние се съобразихме с това, което видяхме все пак като практика в парламентите.
Да, доктор Михайлов, почти всички национални парламенти на страните от Европейския съюз са приели подобна декларация, тъй като кампанията, както предполагам госпожа Станчева вече е обяснила, беше открита на 25-ти. Ние взехме много материали, включително 2 декларации, които са приети. Едната декларация е на румънския парламент, която почти не се различава от нашата. За съжаление, нашият багаж не беше качен на Милано и ние останахме с по една ръчна чанта и не мога да представя проекта, за да го видите, за да се уверите, че това е така. Смятам, че дори в някои елементи, стига това да не звучи толкова несериозно, както е възприето, да е по-общ текста на декларацията. Той наистина би трябвало да изразя апел и призив, за да се направи широка информираща кампания по повод насилието, за да може обществеността да бъде запозната с насилието и да може да противодейства.
Смятам, че няма нищо лошо в това и по-скоро да се обединим около един принцип и да позволим на госпожа Станчева, като ръководител на цялата идея и дейност и на сътрудниците в комисията, защото смятам, че те могат да направят това много професионално, да коригират някои от нещата в декларацията, за да можем да свършим това и утре да бъде предложено на парламента. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Госпожо Любчева, да разбирам ли, че още сега ще можем да видим някакъв текст?
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Доколкото разбрах колегите ще разпечатат декларацията.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Колеги, дами и господа! В края на днешното пленарно заседание председателят на парламента господин Пирински обяви, че утре в 9 часа ще бъде първия въпрос, който ще се обсъжда в пленарната зала. Затова предлагам съвсем прагматично действително да се обединим около една позиция на комисията и да упълномощим госпожа Любчева, като един от вносителите с участието на госпожа Станчева надявам се, и на експертите от комисията по текст, по който, ако се обединяваме, че ще предлагаме корекции във варианта, който е предложен на нашето внимание, поне да бъде от името на комисията, за да избегнем допълнително излишно напрежение в пленарната зала, което би се създало. Това е моето съвсем прагматично предложение.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Ако ми разрешите все пак, доктор Михайлов, аз се обръщам и към Вас – мисля, че идеята си струва Вие също да подскажете какво не би следвало да влезе в тази декларация, мисля, че ще бъде силно!
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: В такъв случай остава да изчакаме текста.
Заповядайте, госпожо Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Мисля, че не е нужно всички да стоим и да чакаме. По принцип това е декларация и всичко в нея ще бъде декларативно. Но това, което ще ни бъде показано, сигурно няма да е кой знае колко различно. Становището на комисията е ясно. Тук трябва да се предвидят някои неща за равнопоставеността, за “безрезервна необходимост” и т.н. да отпаднат и това, което ще се включи – нека няколко човека да седнат, ние им имаме доверие и ще им го гласуваме това доверие, ще работят и утре в 9 часа да е в пленарната зала все едно е изработено от всички нас. Ние също подкрепяме и даваме правата си на вас това да го направите.
Що се касае за декларацията като цяло е добре. Защото ние не изоставаме от другите парламенти. Ние вървим в крак, дори не сме член на Европейския съюз. Това ще стане от 1 януари 2007 г., но ние си вървим в крак с програмата на Европа.
Жалко е, че изследването на “НЦИОМ” по Закона срещу домашното насилие показва много лоши резултати и аз мисля,че отсега нататък до 2008 г. трябва да се работи по този въпрос и тази декларация да бъде старта едновременно със Закона срещу домашното насилие, за да може все пак хората, жените, децата да знаят правата си, да търсят помощ и действие от различните организации, които се занимават с тази дейност. Благодаря.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат думата?
Госпожо Станчева, заповядайте.
ДАРИНКА СТАНЧЕВА: Аз исках да благодаря на господин Михайлов и да отговаря на няколко неща, които той постави с основание. На мен, да ви призная честно, този текст ми звучи, да не използвам тази квалификация – инфантилно, но малко по-обобщено наивна, но по принцип това е една, така да се каже, типова декларация. Извинявам се за грубия израз, но това е типизиран текст. Ние в работната група срещнахме голяма трудност, защото по нашите стандарти – позволявам си това да го кажа със самочувствие на българския парламент, нашите виждания бяха доста по-различни. Госпожа Любчева също определи. Има такава декларация, която е от Люксембург, тук се казва даже: “Заклеваме да се борим, да гарантираме...”. Това са неща, които всеки парламент просто както ги чувства – те също са парламентаристи и имат право на това. Явно при тях нещата са доста по-остри.
Но аз смятам, ако ми позволите, да се съглася с направените бележки от експертите на комисията и с изказаните становища, действително декларацията трябва звучи в унисон и с българската действителност и с нивото на българския парламент, с което се съгласявам с вас. Равнопоставеността, абсолютно съм убедена, че не трябва да бъде тук. Просто ние сме подведени от един шаблон, който ни беше поставен и чисто по-български гледахме да не излизаме от него – не че ще обидим някого, но просто това наистина е една декларация, която е в подкрепа на инициатива ”Кампания”, така че аз не виждам нищо лошо в някакви общи приказки. Действията ще дойдат от това, което казаха и другите колеги, а именно – ако трябва да се коригира по-нататък нашата законодателна дейност, ако трябва ние като парламентаристи да поемем своята отговорност и да внесем някакви поправки в българското законодателство. Аз смятам това за съществено, затова благодаря за направените забележки. Лично аз ще се съобразя с тях, но ви моля действително да се обединим около едно решение – декларацията утре да бъде в Народното събрание. Поканени са посланици на европейски страни, представителя на Европейската комисия, на ПРООН, финландският посланик, представители на финландското представителство, други жени-посланици. Ще присъстват представители на изпълнителната власт и на президентството. Затова ви моля определеният ден за стартиране на българската кампания на българския парламент, включването ни като държава в кампанията да не се проваля. Благодаря ви за разбирането.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение? Няма.
Подлагам на гласуване следното решение:
1. Комисията подкрепя по принцип проекта на декларация на Народното събрание на Република България относно Кампанията на Съвета на Европа “Парламентаристи, обединени в борбата срещу насилието, включително и домашното насилие срещу жените (2006-2008 г.)”.
2. Възлага на госпожа Любчева да организира, с подкрепата на доктор Михайлов и молба към госпожа Станчева да участва при оформянето на окончателния текст с препоръката да се уважат изразените предложения и несъгласия по време на дискусията в комисията.
Заповядайте, доктор Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Господин председателстващият – дълбокоуважаемият господин Митев е поет! Той ще трябва да се включи – такова е моето предложение към екипа.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Имате ли възражения по предложенията?
Моля членовете на комисията да гласуват! Има ли против? Няма Въздържали се? Няма.
Благодаря ви.

Преминаваме към точка
Р А З Н И
Има думата господин Крикорян.
РУПЕН КРИКОРЯН: Уважаеми господин председателстващ, уважаеми дами и господа народни представители! Искам със задоволство да поканя всички вас във вторник в 11,30 ч. на ул. Лайош Кошут, където ще започне строителството на Арменски катедрален храм. Той ще бъде осветен с 16 катедрални камъка. Ние издигаме този катедрален храм, като един храм за всички, които живеят в България и ще се радвам членовете на комисията, които имат възможност да го посетят, за нас ще бъде голяма чест. Благодаря ви.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Господин председателстващ, аз моля да подсетите нашият председател, че идва Нова година. Ние сме Комисията по правата на човека и вероизповеданията. Другите комисии организират честване на Нова година. Ние като комисия по правата на човека имаме ли право на това?
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ ТРИФОН МИТЕВ: Поемам този ангажимент да защитим правата пред нашия председател!
Благодаря! Приятна вечер, колеги!
Закривам днешното заседание.
(Закрито в 16.55 ч.)

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Трифон МИТЕВ