---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА







П Р О Т О К О Л
№ 25
На 23 ноември 2006 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за ратифициране на Процедурните правила на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г., № 602-02-52/31.10.2006 г., внесен от Министерския съвет.
2. Разни.
3. Информация от Дирекцията на вероизповеданията относно разпределението на средства от Бюджет 2006 г.
Заседанието бе открито в 15,05 ч. и ръководено от председателя на комисията проф. Огнян Герджиков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум.
Позволете ми да открия днешното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. На вашето внимание е предложение за

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Законопроект за ратифициране на Процедурните правила на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г., № 602-02-52/31.10.2006 г., внесен от Министерския съвет.
2. Информация от Дирекцията на вероизповеданията относно разпределението на средства от Бюджет 2006 г.
3. Разни.

Имате ли по дневния ред някакви възражения и съображения? Няма, което ме кара да смятам, че този дневен ред се приема.
Започваме с
ПЪРВА ТОЧКА
Законопроект за ратифициране на Процедурните правила на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г., № 602-02-52/31.10.2006 г., внесен от Министерския съвет.
От името на вносителя, ще бъде представен от заместник-министъра на труда и социалната политика господин Хюсеинов.
Заповядайте, господин Хюсеинов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БАКИ ХЮСЕИНОВ: Уважаеми дами и господа, мисля, че всички членове на комисията имате Процедурните правила. Сигурно сте се запознали с тях. Искам да кажа няколко думи.
Инициативата на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г. е международен проект. Иницииран е от Института “Отворено общество” и Световната банка. Проектът е подкрепен от осем държави – България, Чехия, Словакия, Унгария, Македония, Румъния, Сърбия и Черна гора. Инициативата е открита на 2 февруари 2005 г. в София. На откриването е подписана Учредителна декларация, с която учредителите поемат политически ангажимент да работят за премахване на дискриминацията и отстраняване на неприемливата пропаст между ромите и останалата част от обществото.
За координиране на мерките по националните планове на осемте държави в рамките на инициативата е създаден Международен управителен комитет. На проведеното редовно заседание Международния управителен комитет взима решение да предложи на Република България, в съответствие с предложения в Правилата, ротационен принцип да председателства Десетилетието, считано от 1 юли 2006 г. На следващото редовно заседание на 17 и 18 октомври т.г. представителите на държавите-учредителки на инициативата, с изключение на България приемат предложените Процедурни правила. Така приетите Процедурни правила закрепват одобреното от Международния управителен комитет предложение Република България да председателства инициативата за периода от 1 юли 2006 г. до 30 юни 2007 г. с оглед продължаване на участието на страната ни в международната инициатива “Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.” включването на страната ни в Доверителния фонд, както и за нормалното изпълнение на функциите по време на българското председателство, следва да бъде предложено на Народното събрание да ратифицира Процедурните правила за Десетилетието.
Ако имате някакви въпроси по отношение на процедурните правила, ще ви отговоря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Хюсеинов. Уважаеми народни представители, имате думата за въпроси към господин Хюсеинов и разбира се за изразяване на отношение по тази точка от дневния ред.
Госпожо Любчева, заповядайте.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости! Аз считам, че ние в нашата комисия многократно сме се занимавали с проблемите, които касаят интеграцията на ромите, проблемите, които така или иначе съществуват, не от гледна точка на това, че сме задължени от външна институция да го правим, а от гледна точка на това, че ние наистина сме заинтересовани тази част от обществото да бъде не отделена, както каза заместник-министъра с пропаст, а да бъде част от обществото по един нормално адаптивен начин.
От тази гледна точка аз считам, че предложения документ следва да бъде приет, още повече, че ние наистина като държава имаме и международни ангажименти и това е част от една обща и наша – на страната ни, интеграция, в т.ч. на ромското население.
Разбира се, приемайки това, аз считам, че трябва да имаме пред погледа си през цялата година, когато България ще председателства тази Декада на ромското включване всички по-важни дейности, които правителството и страната като цяло ще изпълняват в рамките на тази година и бих призовала всички, подкрепяйки ратификацията на тези Процедурни правила, наистина да положим също усилия, като контролиращ орган, за да можем чрез тази си дейност ние да подпомогнем и изпълнението на програмата.
Аз смятам, може би греша – моля да ме поправите, господин заместник-министър, ако греша, че българското правителство вече има програма, или няма за изпълнение на тази Декада?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БАКИ ХЮСЕИНОВ: Да.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: И смятам, че тя трябва да бъде част от документите, които тази комисия би следвало да погледне и да види за какво точно се отнася и как съответстват нещата. Така че моето мнение е категорично за подкрепа и за едно успешно изпълнение, което много ми се иска да се надявам, че ще доведе до реални положителни резултати в работата на правителството. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Любчева.
Господин Митев, заповядайте.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Като продължение на въпросите, изказани от госпожа Любчева, имам няколко конкретни неща. Първо, ще започна с това, че действително щеше да е добре заедно с правилата да гледаме и плана. В смисъл да имаме повече информация за плана и какво правим нататък.
По отношение на проекта всъщност България е вече в качеството си на председател, независимо дали ратифицираме проекта, или не. Мисля, че няма да има проблем за ратификацията. По принцип съм за подкрепа на ратификацията, просто няма логика да сме против. Това е една възможност да се решават най-основните и сериозни проблеми в страната.
Какво очакваме от председателството на България? То трябва да бъде реализирано така, че да не си задаваме въпросите за конфликт между отделни общности. В тази комисия е ставало въпроси за създаване на напрежение и конфликт между общности на ромите, в общности на турците, общности и други, които са по-малки, но си имат свое място в страната. Доколко това няма да пречи на интеграцията на всички общности, защото ние тук сме обсъждали неведнъж, че средствата, които се дават по различни програми във фондации, общо взето не достигат до крайната си цел, а се преразпределят на една част от хората, които се занимават с тези въпроси. Това няма пряка връзка с програмата, но има пряка връзка с проблема. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Митев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата? Не виждам.
Аз също смятам, че няма никаква причина да не подкрепим този законопроект за ратификация. Споделям изцяло казаното от госпожа Любчева, господин Митев, и ако няма други въпроси и изказвания, предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е за, да гласува. Единодушно се приема Законопроект за ратифициране на Процедурните правила на Десетилетието на ромското включване 2005-2015 г., № 602-02-52/31.10.2006 г., внесен от Министерския съвет.
Благодаря ви, дами и господа. Виждате с какъв успех мина този законопроект в нашата комисия. Желая успех в реализацията. Действително ние ще бъдем благодарни, ако разполагаме с това, което казаха и двамата мои колеги, за да бъдем в течение на нещата отблизо. Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР БАКИ ХЮСЕИНОВ: Ако мога само да допълня, че българското правителство има план за изпълнение на Декадата. Декадата по принцип ще работи по четири направления: образование, здравеопазване, заетост, жилищни условия, като са добавени още антидискриминация и култура. На 16 ноември т.г. беше първото заседание на Международния управителен комитет, където се избра Доверителен фонд и Управително тяло. България също ще бъде в това Управително тяло и тези средства ще бъдат изхарчени по приоритетите на Декадата. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
С това приключихме с първа точка.

ПО ВТОРА ТОЧКА
Информация от Дирекцията на вероизповеданията относно разпределението на средства от Бюджет 2006 г.
Има една получена справка по този въпрос, обаче за съжаление тези, които трябваше да дойдат лично от Дирекцията по вероизповеданията – проф. Иван Желев като директор и господин Емил Велинов, като експерт, още ги няма.
Затова ние ще преминем към точка Разни, с надеждата че междувременно те ще дойдат.

Преминаваме към
ТОЧКА Р А З Н И.
-1---------------------------
-2-------------------------
-3-------------------------
-4--------------------------
-5--------------------------
-6-------------------------

С това приключихме точка Разни.
Преминаваме към
Информация от Дирекцията на вероизповеданията относно разпределението на средства от Бюджет 2006 г.
Господин Велинов, чакахме ви доста време да дойдете, затова преминахме към следващата точка.
Моля, представете накратко информацията, защото вероятно ще имаме въпроси към Вас и съответно трябва да обсъдим този въпрос.
Заповядайте, имате думата.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Господин председател, дойде и господин Желев.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Желев.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Само да поясня, закъснението беше, поради една уникална изложба, която беше открита преди малко в 15 ч. в Богословски факултет, която показва задния двор на поддръжката на храма в Българската православна църква. Казвам “уникална”, защото се прави за първи път. Но не това, което е лесното, а това, което е черното – това, което не е направено, което мухлясва, което пада. Затова беше закъснението, за което искам да извиня проф. Желев.
По въпроса, който обсъждахме на предишното заседание на комисията, че имаше един остатък от 13500 лв. остатък, който обсъдихме в комисията – разпределели сме тези средства за Арменската църква, на един храм в Стара Загора и на мюсюлманското вероизповедание.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Желев, имате думата.
ИВАН ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми членове на комисията! Преди всичко, моля за извинение за отсъствието ми преди две седмици. Това беше една командировка, планирана от месеци, която нямаше как да се отложи.
Тъй като дойдох в последния момент, не зная какво сте обсъждали. Вие вероятно имате тази справка, този доклад, както е озаглавен, относно разпределението на субсидията по вероизповеданията за следващата година и накрая с тези две точки – т. 8 и т. 9, за религиозна литература и евентуално за социологически изследвания. Предвиден е и резерв, защото понякога възникват тези неща, особено в стремежа ни да изпратим сумите от субсидията, когато става дума преди всичко за строителни, ремонтни работи и възстановяване още през летния сезон, за да могат хората да работят и да ги усвоят, първо, с оглед по-доброто време за строителни и ремонтни работи, второ, за да могат да се отчетат средствата до края на календарната година. В края на годината винаги някъде нещо изниква – някой много моли да бъдат дадени, макар и малко средства, за неотложен ремонт, защото есента видите ли започнала, а с първите дъждове видели, че капе тук или там и се рушат църкви и манастири.
Относно критериите за разпределението, тук са изброени. Надявам се да ви удовлетворява това изброяване на критериите. Не е лесно, защото в крайна сметка, защото критериите винаги са човешки – няма абсолютни критерии. Винаги могат да бъдат едни или други промени дадени, но безспорно е, че онези, които са главните вероизповедания у нас, и то искам да подчертая главните вероизповедания с оглед на една традиционност, независимо че по Конституцията само православното вероизповедание е определено като традиционно. Не можем да кажем, че ислямът и католическото вероизповедание не са традиционни за България, понеже съществуват също от векове по нашите земи. За щастие католическата църква се оправя сама, намира си явно ресурси от свои източници – вероятно от чужбина. Не сме се интересували, това е въпрос на тяхната вътрешна дейност. Православието и ислямът, които са всъщност представени до голяма степен сред бедното, сред селското население – там, където хората едва оцеляват, камо ли да се грижат за един молитвен дом, който във всички случаи, дори да не представлява паметник на културата, все пак е много скъп за тези вярващи, защото там упражняват правото си и необходимостта си от вероизповедание.
С тези мои мисли са свързани т. 1 – числеността, и т. 2 – броят на молитвените домове. Разбира се, най-много молитвени домове имат тези две вероизповедания. Искам да добавя, разбира се това е известно за членовете на комисията и за експертите, че протестантските вероизповедания ползват често пъти не специално пригодени за молитвени нужди помещения. Често пъти това е една стая, един хол или някакво друго подходящо помещение, в което могат да се съберат 5-10-50 души, защото при тях е много по просто – те с една книжка в ръка извършват своето богослужение и молитви, докато в традиционните вероизповедания е необходим съответният инвентар и специално оформени пространства. Затова казвам, че при протестантите толкова не се чувства необходимостта от поддържането на някакви молитвени домове, макар че онези, които са стари храмове, като тези в София – на ул. Солунска има две такива известни църкви – на адвентистите и конгрешаните съборните църкви и т.н.
По т. 4, някои от вероизповеданията – това сме го споменавали и в предишни години, използват средствата от държавната субсидия за своята институционална издръжка – за наем, вода, ток, телефон. Не можем разбира се да им кажем защо те затова именно използват средствата, след като други ги използват главно за строителство и ремонт на молитвени домове!
Ако предоставим всичките средства за православната църква – тук няма да говоря за мюсюлманското вероизповедание, ще видим, че те веднага, че ще им намерят мястото веднага. Защото те са в дефицит сигурно с милиони. Въпросът е, че докато поддръжката на клира – институционалната издръжка на клира, на вероизповеданието преди всичко е грижа на ръководството на вероизповеданието, то за молитвените домове, които са и национално богатство и достояние, смятаме, че е добре държавата да полага грижи, и то с решенията на Народното събрание за отпускане на съответните средства и при немалкото усилия на Дирекцията по вероизповеданията – имам предвид, че сме в твърде намален състав, да разпределяме тези средства сравнително справедливо и с някакъв политически подтекст, ние не го крием това. Ние не сме от определени партии назначени и да служим на определени партии. Ние служим на правителството в такъв смисъл, че е добре хората да виждат, че правителството се грижи – макар и по малко, но все пак нещичко дава. Затова, понеже прочетох стенограмата от предишното заседание с възраженията на зам.-председателя на комисията – на господин Митев, и на госпожа Любчева за обема на отпусканата субсидия – това разбира се винаги може да се обсъжда. Аз въведох поголовно по-ниските суми, макар че като поглеждам в предишните години, преди да съм бил директор преди 2002 г., пак има ниски суми – тук там има по-високи, това бяха други години. Защо да си кривим душата, че директорът, който тогава симпатизираше на една част от православната църква заделяше за там по-големи суми. Въпросната сграда в двора на храма “Св. Параскева” всъщност е построена изключително с пари от държавния бюджет на Дирекцията по вероизповеданията. Но това е минало, това е налице. За състоянието на сградния фонд, охраната – тук по-скоро това трябва да се разбира като охраняването на паметниците на културата, а не като охрана с физически или технически средства.
По т. 6 и т. 7 и по-точно бих искал да прокоментирам последната точка и последния ред, който малко е отделен, може би не случайно – понеже е станало дума за Таракли, някой от народните представители е споменал това населено място – аз не съм ходил там, но знам, че е с потомствени българи, които пазят българското самосъзнание, но в интерес на истината от там не сме получавали искания. Ние действително се ръководим от това – онези храмове от диоцеза на Българската православна църква, понеже църквата има свои поделения в Европа, Америка и Австралия, но имам предвид Централна и Западна Европа – за там предимно. Но сме отделили, също така и за Албания – с. Гюновец и там се занесе една камбана и доста силно я раздрънка. Изпращаме там средства чрез посолството, не вдигаме много шум. Разбира се, хората знаят, че българското правителство отпуска тези средства, но така или иначе ето една църква, която е в диоцеза на Албанската православна църква – има и такава църква, понеже селото Гюновец е в района на Голо бърдо, не съм запознат и не съм ходил, е населено с потомци на българи, ние се опитахме и на тях да помогнем. Изпращали сме също така в Западните покрайнини – храмове, които са в юрисдикцията на Сръбската православна църква, в Босилеград, с. Долна Любата, в самия Босилеград. В Царибродско – и в този район сме давали в предишни години по нещичко.
За свещенослужителите зад граница, които подпомагаме, това беше една инициатива по искане на Западноевропейски митрополит Симеон. При предишното правителство и със сериозната подкрепа на тогавашния министър на държавната администрация Димитър Калчев се постигна това нещо да започнем да отпускаме известни средства и за тези свещеници, след като имаше трагични случаи. Оказа се, че хората там дори застраховки нямат. Петстотин евро за европейските стандарти нищо не са, но все пак това е една малка помощ и както тук сме написали – поне да си заплащат част от наема или режийните разноски. Защото на няколко места – във Виена, в Будапеща, в Берлин, в Рим, в Лисабон, а очакваме и в Мадрид и в Лондон също, на седем места поне засега, се ползват апартаменти в жилищни комплекси на посолствата ни в съответните европейски столици. Така че това пак е форма на подкрепа. Има такова старо решение на Министерския съвет за предоставяне, при положение че има свободни жилища, а сигурно знаете, че на много места, където дипломатическият състав е съкратен и се оказват свободни жилища, те нямат нищо против да ги предоставят безвъзмездно само със заплащането на режийните разноски. Давам ви едно примерно разпределение, защото броят на свещениците догодина може да се увеличи. Чувам, че е готвят един или двама свещеници да бъдат изпратени в Западна Европа, така че сумата може малко да порасне.
Ремонт и обзавеждане на храмове – в Берлин се взе една църква преди три или четири години, която беше ремонтирана. Доста средства се дадоха там. Тя е преотстъпена за 30 години без наем от Евангелската църква в Берлин, но за да стане използваема и за да се ползва съобразно немските стандарти трябваха доста средства. Те събраха може би 80 на сто от местни дарения, но трябваше и ние да помогнем малко, за да се използва тази църква по предназначение.
Това е, което мога да кажа по доклада. Ако имате въпроси, съм готов да отговоря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Желев.
Уважаеми народни представители, имате думата по това разпределение на доклада на Дирекцията по вероизповеданията.
Заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Аз само с едно изречение ще се върна назад към репликата на господин Юсеин, поемам ангажимента да запозная с нея ръководството на нашата парламентарна група, защото това не е въпрос за разискване както и да е, каквото и да е.
Второ, мисля, че се получава някакво разминаване – в дневния ред е записано: Информация за Бюджета за 2006 г., за разходването. Не е лошо това, което беше докладвано от проф. Желев, да говорим по него.
Ние с госпожа Любчева имаме предложение за корекции в сумите. Мисля, че е добре да намерите това предложение. Някои от нещата са във връзка с това. Нека това да не е в момента. Понеже срокът е до утре в крайна сметка и предложенията трябва да влязат в Комисията по бюджет и финанси, за корекциите от първия вариант, който беше в началото поставен. Това само като информация, можем да го съгласуваме и с госпожа Любчева, ако може утре да прокоментирате. Мисля, че имаме достатъчно време.
Връщам се пак към старата тема и се хващам за думичката, че е по-добре мъничко-нещичко, да се вижда вниманието на правителството. Аз имам конкретен пример. Има едно неудовлетвореност от ремонта, който се прави, в с. Медово, община Братя Даскалови. Сумата е стигнала общо взето да се направи нещо, но не докрай да се свърши. И ще се окаже, че догодина пак със същата църква пак ще търсим средства и ще се повтаря това, което сега са направили – тоест те са боядисали и е недовършено към този момент.
Използвам случая да кажа следното. Освен да разговаряме къде-какво са се дава и колко, няма полза от него. Второ, кой приема обектите след като приключи ремонта? Оказа се, че никой, независимо за кое вероизповедание става дума. По този повод ще разговарям с дядо Галактион и в официално писмо, ако проф. Герджиков позволи разбира се, в качеството ми на зам.-председател бях поставил. Защото в един момент, когато настоятелството се обръща към отговарящия в съответната община свещеник, той отговаря: “Аз съм дал парите, не ме интересува!” Фирмата, която работи общо взето, сваля един материал и си го прибира и докарва друг. Чамов материал дълги години е свалян от колоните, поставя се материал, който като завали дъжда и като пекне малко слънцето, смятайте какво ще стане с колоните. И значи пак трябва да искаме пари за ремонт на колоната на църквата в с. Медово.
Кой контролира в крайна сметка? Мисля, че това са държавни пари и държавата да каже дали приема обекта, или не. В случая разговорите са: “Пратете фактурите, ние ще дадем парите!”. Това беше един от основните моменти, които съм споделял и съжалявам, че занимавам членовете на комисията с такава подробност, но това става навсякъде.
В този смисъл отново се връщам към предложението преди това в комисията на два или три месеца да разговаряме за тези разходи и за резултата от разходването - не за контрол на дейността на дирекцията, а взаимно да си бъдем полезни. Защото всеки от нас има някакви жалби от отделни райони за едно или друго вероизповедание за средства, всеки един от нас тича при Вас или при господин Велинов, оттам Вие искате да угодите на абсолютно всички, много пари потъват в пясъка и си казва, че правим изложба за църквите, които не са ремонтирани и се рушат.
С това искам да завърша и с една молба – когато има такива изложби, председателят на Комисията по правата на човека и вероизповеданията да бъде поканен и да участва в общия процес, а не само да говорим за разпределение на парите.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Този въпрос, макар да е частен, е принципен въпрос – въпросът за контрола и изразходване на средствата. Той е изключително важен, а се оказва, че май не се извършва. Бих се радвал, ако дадете някакъв отговор по въпроса, но преди това господин Чернев, ако е по същия въпрос.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: По същия въпрос е господин председател, благодаря.
Може би малко ще се изкажа леко неподготвен, тъй като дойдох малко по-късно, но мен ме интересува главно въпроса: има ли в този отчет и как стоят нещата за поддръжката на църквата ни в Истанбул? Най-общо казано какво става там?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Може да се включи и този въпрос.
Имате думата, проф. Желев, за да отговорите на тези въпроси.
ИВАН ЖЕЛЕВ: Най-напред на въпроса за контрола. Много сериозен въпрос е, но за съжаление ние не сме реалните инвеститори при тези ремонти. Ние просто осигуряваме част от субсидията за ремонти, като разчитаме на една трета да осигури църковното настоятелство от свои източници, една трета да има други дарения и една трета – от дирекцията. Това е приблизително. Някъде някои от третите въобще ги няма, затова и сумата става по-малка.
Наистина самото църковно настоятелство по Устава на Българската православна църква е собственик на съответния храм и то би трябвало да упражнява инвеститорския контрол за влагането на средствата. Най-лесното е разбира се да се наеме една фирма, тя да удари две баданарки – прощавайте за израза, за да усвои сумата или както се шегуваме, че на йезуитите принципът бил: “Целта оправдава средствата”, а пък нашият принцип е: “Целта е да оправдаем средствата”.
Често пъти – има една епархия, ако искате ще я спомена, но не държа, в която владиката си има една такава строителна бригада и тя усвоява средствата точно по същата система. Това също не е добър пример.
Дирекцията по вероизповеданията няма нищо против да упражнява наистина в дълбочина и докрай този контрол, но вие знаете, че сме 5 души заедно със секретарката на директора. На практика са 4 души и доникъде не стигаме. Ако става дума за един такъв контрол, сигурно ще трябва двама или четирима души да пътуват непрекъснато до всички краища на страната, за да се извършва този контрол. Злоупотреби има, или поне имаме съмнения понякога за това как се усвояват средствата. Някои неща ги хващаме. Злоупотреби имаше дори в един град в Софийска област – човекът сега е областен управител, някой отпуснал средства за църквата, а пък той си направил там улица. Не че е взел парите, но не са употребени по предназначение. Направил някакъв стълб, стена на улицата, но средствата не са за самата църквата, не за двора на църквата и пр. Тоест, от този характер може да има недобросъвестно използване на тази субсидия.
Това, което каза господин Митев, ще се върна на случая, който той спомена – мисля, че четох в стенограмата, действително с тези малки суми, за които той спомена, тази година – 2000 лв., догодина – 2000 лв. и трябва да минат 10 години, за да се направи един що-годе ремонт, а сградата не може да чака. Има и нещо друго, аз си позволявам така – ще го кажа и пред вас, в неофициален разговор казвам така: “Извинявайте, тази църква не е на дирекцията или на правителството! Тя е ваша! Търсете други възможности, ние само подпомагаме! Ние не можем изцяло да помогнем!”. Защото някои пишат, ето днес имам такова писмо: “Миналата година с вашите средства направихме еди какъв си ремонт, сега кандидатстваме да ни отпуснете средства да направим още!” Тоест, разчитат на някаква субсидийка от Дирекцията по вероизповеданията без да полагат усилия, навсякъде има ресурси и навсякъде могат да се намерят средства. Така че, това е, което мога да отговаря.
Господин Велинов може също нещо да каже, след което ще отговоря на въпроса на господин Чернев.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Господин председател, искам само да допълня, че при изпращането на субсидията, ние изпращаме писмо, независимо дали са за 2000 лв. или за 500 лв. до кмета и църковното настоятелство, в което казваме, че изпращаме 2000 лв. целево по тяхната молба и искаме контролът да се осъществява от две страни – на практика инвеститорът е самото настоятелство. Ние се опитахме преди 7-8 години да контролираме една църква и свещеникът ни изкара, че едва ли не ние поръчваме строителната фирма, ние го контролираме и ние взимаме 10-те процента. Това беше преди 7 години. Редно е ние да упражняваме контрол, но с тези 4 човека и да ви кажа, че като тръгнем някъде командировка – мини през Враца, пък оттам Михайловград, после мини там и там, за да видиш и този и този обект. Значи използваме максимално. Но не можем непрекъснато да бъдем в командировка. Хващаме неща, като минем по храмовете знаем къде-какво се прави, но това са 232 храма на практика. Ние не можем да обиколим всички, но ние разчитаме на информацията от църковното настоятелство или кмета. Някой път едните са контра с другите и се получава и достоверна, доста достоверна информация. Някъде целево се използват парите. Това искам да кажа по този въпрос. Защото е много трудно ние да упражним действително контрола. Ако сумата е по-голяма, да кажем 10 хиляди или 15 хиляди лв., както има манастири и виждаме, че рухват – Петропавловския, Ресиловския манастири, тогава задължително по два пъти – или директорът, или аз съм ходил. Другите колеги нямат този ресор, те се занимават с протестантските деноминации, с мюсюлманското вероизповедание, с техните проблеми. Правим това, което е по силите ни.
ТРИФОН МИТЕВ: Аз се извинявам, че пак ще взема думата, но ще кажа само две изречения.
Вярно е, че тази вечер няма да решим механизма, тоест необходимо е да го обсъждаме и да търсим начини, но държавата има структури, които просто не се използват. Това са общините – има специалисти, има всичко. Може би, ако трябва с позиция на Министерския съвет, какво да решим каналът по изпращането на средствата и кой да ги контролира.
Кметовете получават едно писмо, с което се уведомяват, че еди кое си село и еди коя си църква се дават толкова, но това не му влиза в задълженията на кмета по-нататък. Той се грижи за целевите средства, които получава общината, включени в общинския бюджет. Всичко останало е добре дошло, но ако няма главоболия е по-добре. Ако тези средства в някаква степен, дори когато се планират, да се съгласуват с общината и разбира се с настоятелства и митрополиите, нещата става по-различни. Това е едното, което можем да обсъждаме.
Второто, да направим обратното – тези, които искат средства да представят банкова гаранция, че другите две трети са осигурени, така както е за всички проекти по Програмата ФАР и другите проекти, по които се работи. Ако имат осигурени средства, тогава дирекцията да им разпределя средства, за да има някакъв ефект. Иначе остава само това – тези 2000 лв. се чакат на един етап, или на друг етап, в зависимост от човека, който има някакво влияние пред вас и някакви взаимоотношения. Ако направим някакви правила, аз съм за това – църквата, да кажем в с. Медово, което е паметник на културата и са нужни минимум 35 хиляди лева, дирекцията да даде примерно 10 хиляди лева, а другите 20 хиляди лева да се намерят оттук-оттам, от спонсори, настоятелства и т.н., за да има някакъв смисъл и някаква работа да се свърши. Иначе, да очакваме, че някой ще даде другите две трети, просто не става. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря. Идеята ми се струва разумна.
Професор Желев, ще Ви помоля за отговор, като не забравите после да отговорите и на господин Чернев.
ИВАН ЖЕЛЕВ: Вижда ми се малко жестоко, защото на повечето места няма наистина да имат възможности да осигурят тези две трети. Надявам се, че с. Медово не го споменавате случайно, защото пък там има някакво специално отрицателно отношение на митрополит Галактион към кметицата – била от БСП.
ТРИФОН МИТЕВ: Те в община Братя Даскалови всички са от БСП.
ИВАН ЖЕЛЕВ: Специално за там, като го питах за отношението му, защото ние вземаме все пак мнение.
На въпроса на господин Чернев, църквата “Св. Стефан” в Истанбул през миналата есен започна и тази година се завърши укрепването на основите от фирма, наета със средства от общината в Истанбул. Мисля, че тук в комисията бяхме докладвали. При предишното правителство министър-председателят беше помолил кмета на Пловдив, който отиваше в Истанбул и тогава говориха с кмета на Истанбул и общината там се съгласи да дадат средства, като ние обещахме да направим горната част. Осигурили сме средства в генералното консулство не за ремонт на всичко, но за по-голямата част. За съжаление нямаме проектна готовност, бавят се проектите. Бяха изпратили специалисти за вътрешно и външно укрепване, защото тази църква е от чугун, повечето елементи са лети, но някои са се напукали, паднали и трябва да се отливат и възстановяват отново. Необходимо е цялостно почистване. Онова, което се направи още миналата година, беше покривът – припокри се църквата, за да не тече. Една пловдивска фондация, чийто председател или представител е господин Лука Станчев, който мисля е бил народен представител преди няколко мандата, тя осигури средствата и реставратори работиха и възстановиха иконите в иконостаса. Повечето от вас сигурно са влизали в църквата “Св.Стефан”, малко е неугледна все още сега, докато не е реставрирана, иначе тя е много хубава сама по себе си, но сегашното й състояние не е хубаво и на практика лъснаха, като че ли миналата година за Стефанов ден или за 2 октомври м.г., когато Цариградската патриаршия присъства там на службата. Така че стана нещо от рода – да си лъсне човек копчето на един окъсан мундир. Нещо такова се получи. Има още какво да се прави, но се полагат усилия. Там отива сега нов генерален консул, с когото вчера се срещнахме заедно с господин Велинов и ще продължим усилията. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Професор Желев, аз ще имам няколко неща да Ви кажа, но исках да продължа темата. Е ли е възможно това, което се направи за църквата в Пампорово, да има призив по Националната телевизия за желязната църква в Истанбул и да се набере някакъв фонд, за да може това нещо да бъде да приключи там? Аз съм свидетел на работата на тези момичета. Ние в миналия парламент ходихме при тях. Да сме благодарни на община Истанбул, тъй като направиха нещо, но тъй като това е единствената църква в света – поне по това, което ни казаха от църковното настоятелство, може би се налага да има по-особени грижи, за да може тя да бъде опазена. Това е по този проблем.
Второ, за бюджета – това, което подхвърли господин Митев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Нали предложихте парите, които не дадохме на двете алтернативни деноминации да ги дадем за църквата “Св. Стефан”? Какво стана там?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Успяхме да реализираме това нещо.
АХМЕД ЮСЕИН: Другото, което искам да направим като предложение, е – аз съм благодарен, тук помогнахте на църквата в с. Цар Самуил, помагали сте и в Джебел, когато съм идвал при вас. Е, с дребни суми, но все пак, хората са благодарни.
Не може ли обаче да се въведе един праг при вас, да кажем от 5 хиляди лв. нагоре, ако давате на някоя църква, обезателно трябва да има контрол за извършената дейност. Аз разбирам притесненията на колегата, той е нов народен представител, че някои средства отиват ето така, както и вие установявате. Но разбирам и Вашето притеснение, защото сте вътре в нещата – не може едно църковно настоятелство, което няма нищо да докаже, че две трети ще събере, а една трета да дадете вие, това много трудно ще стане. Особено в нашите смесени региони, където има по един свещеник, той е само на заплата, много са малко служенията – кръщенета и т.н., защото православните са малко. Но обезателно, че трябва да се направи един праг, аз съм съгласен с това. Ако трябва като ръководство да обсъдите с финансисти как това нещо може да стане, но просто съставът ви е малък.
Тъй като много неща се говориха и аз ето така говоря едно след друго, но не може ли, господин председател, осланяйки се на това, че след приемането на Закона за вероизповеданията станаха много вероизповеданията и излизат фрапиращи неща в пресата за някои вероизповедания, че за това нещо все пак трябва да се дава мнение от страна на дирекцията. Дирекцията трябва да участва в мероприятия, организирани от православието. Не можем ли ние да направим едно становище пред министър-председателя и да се увеличи бройката на дирекцията. Защото това е ресор на агенциите в Министерския съвет. По такъв начин колкото пъти те отиват да се молят за някоя бройка да бъде отпусната, на тях ще им бъде малко неудобно, а ние като комисия, като дадем становище, мисля, че министър-председателят ще се съобрази.
И последно, за да приключа, господин председател, господин Желев, нашата комисия бяхме на изнесено заседание в Момчилград. Искам да ви се отчета, видяхме църквата там в какво състояние е и успяхме да осигурим за църквата 94 500 лв. Покривът е готов. Общината даде 10 хиляди лв., съветниците го гласуваха.
Тук има една сметчица за стенописите вътре, защото църквата беше дъсчена, сега вече я направихме с бетон и още един купол направихме, няма ли начин да Ви дам копие от това, което са ми изпратили към мен с молба за съдействие, нещо да направим? Тъй като православните в Момчилград са около 500-700 човека. Реално това, което можахме да направим, го направихме и помогнахме. Надявам се на вашата помощ. Благодаря за разбирането.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Искам да благодаря специално на господин Ахмед Юсеин за тези грижи, които е положил и резултатът от тези грижи, така че всички трябва да сме му благодарни за усилията за ползу на всичко това.
Госпожа Любчева има думата.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Аз също съм впечатлена от това, което каза господин Юсеин и също го поздравявам. Мисля си, че ние имаме много добра практика с арменското вероизповедание и работим много добре с него. Тоест, ние на практика показваме, че взаимодействието ни може да има добри резултати, включително финансови от събиране на средства.
Мисля, че е много трудно това, което предложи господин Митев – да има такъв тип взаимодействие и взаимоотношение с вероизповеданията и църковните настоятелства, защото малките настоятелства просто не могат да съберат достатъчно средство и да допълнят това, което дава комисията. Мисля си, че трябва да въведем едни правила за едни процедури. Ние приемаме процедури за Ромската декада като цяло и освен критериите, които трябва да има, за средствата, които се разпределят и да има конкретни правила – при какви условия по какъв ред, поне документалната отчетност трябва да е изрядна. Когато всички знаем, че вие ще съберете документите – отчетените, за какво са изразходвани, те не могат да знаят, че вие на следващия етап няма да отидете и да направите някаква проверка. В този смисъл смятам, че това е абсолютно задължително, защото то дисциплинира.
От тази гледна точка си, че е важно, защото и при взаимодействието с общините вие информирате кметовете, самите кметове и общините също дават пари за това нещо и това е взаимен интерес и би трябвало да изиграе някаква положителна роля. Тоест, в този смисъл да имаме едни правила, за да знаем. Защото това, което дава държавата е важно – много малко хора вече знаят, че държавата наистина дава, колкото и малко да са средствата, но тя дава.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Наистина много накратко ще се изкажа. Отдавнашна моя идея е, за някои може да е еретична, но може би трябва да се мисли в посока на един действащ контролен орган във вашето ведомство. Това е една моя стара, доста – някой може да я нарече реакционна, идея. С оглед проверка не само на тези неща, но и проверка за вероизповедната проповед и за съдържателната част. Чувствам се задължен да го вметна, макар изказването ми да е малко хаотично.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Сунгарски има думата.
ИВАН СУНГАРСКИ: Само две думи. Слушайки все пак различни позиции от това, което каза господин Митев и проф. Желев изнесе, госпожа Любчева и господин Чернев, започва да ми се оформя една идея в съзнанието, че първо, на базата на това, което се изнася като информация, за злоупотребите на този етап, отвсякъде просто са показани вече. Разбира се, всичко опира до хората. За да може да се избегне този субективен фактор предвид това, че става въпрос за държавна субсидия, предвид това, че на местна почва свещениците и църковните настоятелства са до голяма степен може би са зависими във взаимоотношенията с кметовете и там нещата могат лесно да бъдат и прикрити, а и организирани като нарушения, струва ми се, че може да се помисли в посока контрола, за който така или иначе комисията настоява, да бъде потърсен в областните управи в едно сътрудничество с митрополиите. Защото и в двете структури има хора, които разбират както от строителство, така и от пари. Пак повтарям, и в митрополиите, в т.ч. и мюфтийствата, и в областните управи има хора, които разбират от строителства и от пари. А храмовете са много, но областите в България не са чак толкова много. Ако този контрол бъде разпределен на това ниво и предвид факта, че областният управител представлява министър-председателя, тоест той е регионалният министър-председател, не е излишно да помислим – може би не на това заседание, не мога да твърдя, че идеята ми е избистрена, но слушайки отделни факти и идеи, би трябвало към усилията на дирекцията за контрол да се добавят усилията на държавната власт в лицето на областните управители и на митрополиите и тогава може би бихме намерили нещо малко по-различно от това, да се иска едно увеличение на щата на дирекцията, за да може да се справи с този проблем, което иначе няма да може да се случи. Извинявайте, че се намесих, но това е нещо, което започна да ми се оформя в главата. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сунгарски.
На мен също ми се струва, че като че ли може да се мисли в тази посока. Господин Желев, ако Ви е необходимо съдействието и на нашата комисия,този механизъм да започне да се използва.
ИВАН ЖЕЛЕВ: Ако трябва да започна от тази последна точка, къде да се прави контролът – дали по области, или централно от дирекцията, естествено е, че по области контролът ще бъде по-ефективен. Хората са на място, познават по-лесно, по-достъпно и по-добре там да обикалят, отколкото някой от София да бъде командирован в Силистра или в Малко Търново.
Въпросът е, че на практика, ако в дирекцията се дадат няколко бройки, иначе всеки областен управител ще поиска по една бройка в област, ще бъде няколко пъти повече, като щатове, но това е съвсем любителски казано.
Така или иначе, искам да обърна внимание на това, че не можем да презюмираме виновно отношение на църковните настоятелства, на свещениците – много от хората дават всичко от себе си, организират, ходят, просят. Свещеници са споделяли, че са се превърнали на просяци по фирми, по заведения, ходят, обикалят и търсят само и само да наберат средства за ремонт. Така че контрол трябва да има. Ако би могло нещо да се помисли нещо в тази посока, да се вземе такава отговорност от областните управи, това разбира се би било чудесно. На времето имаше тази практика, когато имаше пълномощници – още по времето на Комитета по въпросите на Българската православна църква, на религиозните култове, по областите във всеки окръжен народен съвет, мисля, че имаше такива пълномощници. Това във всички случаи е широк въпрос, който е извън моята компетентност.
На въпроса за призива за църквата “Св. Стефан”, заслужава си тази идея. Ще помислим да я реализираме по подходящ начин.
Другият въпрос, който се засегна, беше за щатна бройка – една, две или повече, винаги са добре дошли. Ние наистина се задъхваме от работа. Аз работя доста повече от 8 часа на ден – не само аз, разбира се, но аз специално, защото отговорността е моя. Не се оплаквам разбира се, аз с работа си запълвам по-скоро свободното време по лични причини. Но действително не достигат хората в дирекцията.
Като че ли в изказването на госпожа Любчева ставаше дума за отчетите, искам да е ясно на всички членове на комисията, че за всяка сума се получава отчет. Ние искаме тези отчети. Те понякога се бавят, обаждаме им се да ги изпращат. Явно е, че понякога има неща, които малко ни правят нащрек. Например днес гледах една фактура за извършени ремонтни работи, на която се е подписал и кметът и свещеникът – фактура за 1666,67 лв. плюс 20 % ДДС, сума – 2000 лв. Защото са получили 2000 лв. Това е чиста фалшификация – с цялата отговорност го казвам пред почитаемата комисия, защото никой не може да засече такива строителни ремонтни работи и с най-малкото пиронче, че да стане “... и шейсет и седем стотинки”. Явно, че те тръгвайки от сумата вървят нагоре.
Затова ние винаги даваме указания. Те заявяват, че имат нужда да речем от 2000 или 5000 лв. – “дайте една фактура, която да покрива нашата сума”, колко е нагоре няма значение. При нас идват копия от оригиналните документи, защото оригиналните документи остават за вътрешноведомствения контрол на Българската православна църква, така че ние като видим, че нашата сума е употребена в тази по-голяма фактура всичко е наред.
Господин Митев спомена за изпълнението на бюджета.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Информация за изпълнението на бюджета за 2006 г.
ИВАН ЖЕЛЕВ: Тази информация е предадена в комисията с дата 3 ноември т.г. В 10 точки са разпределени различните суми при изпълнение 93 %, така както беше казано от решението на Министерството на финансите, а не на Народното събрание за изпълнението на бюджета. Тоест, ние получихме 93 5 от гласуваната субсидия за 2006 г. Затова сумите имат по 100 и 200 лв. – не са кръгли в хиляди, защото тези 93 % налагат това. Така че тази справка трябва да я има всеки един от народните представители – членове на комисията.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Само да допълня въпроса на господин Чернев – за Истанбул, тъй като въпросът е много важен. Действително там църквата се подпря – вече няма свличане, направен е двора. Остават интериорът и екстериорът. Приведохме с ваша помощ тук, разбира се не 650 хиляди, а 3 % от тях – три хиляди и нещо, за църквата.
ИВАН ЖЕЛЕВ: 604 500 лв.
ЕМИЛ ВЕЛИНОВ: Сега те са там и фактически детайлно се прави проектът за интериора. Екстериорът ще се направи, той се изкърпи. Тоест, той не може да се промени. Господин Желев спомена – явяват се фирми и ние от това се опасяваме, и нашите настоятели там са абсолютно всяка протегната ръчичка и те си казват: “Да, добре”. Даже имаме информация, че се появила една фирма със супер бои и нямало смисъл да се свалят панелите да се обработват. Защото мнението на архитектите и конструкторите е, че вътрешните панели, които се дебели 1 см. да се свалят и обработят срещу ръждата и тогава вече да се извърши обработката с боя и с метал. Но има такива ентусиасти, че могат да отидат и на нацапат църквата отвътре – ние от това се пазим, но господин председател, ще ни трябват най-малко – тази сума, ако Истанбулската община – ние с господин Желев сме подготвили едно писмо и той го изпрати на председателя на общината да поискаме още малко пари от Истанбулската община, ще ни трябват още толкова – 500-600 хиляди лева.
Предстои ни ремонт на метоха – там вече имаме почти готов работен проект, и пълен ремонт на сградата на Екзархията. Това ни е тази година като задача и “Св. Константин и Елена” в Охрид.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
ИВАН ЖЕЛЕВ: Още една дума за Турция. Искам да информирам комисията, че генералните консулства в Истанбул и в Одрин имат пряк поглед и пряк надзор върху това. Ние също държим от дирекцията да имаме надзор, защото на практиката консулствата са по-скоро в наша подкрепа и наша помощ, отколкото те самите да упражняват. Те нямат и този капацитет.
За щастие сега имаме посланик в Анкара, който е бившият генерален консул в Истанбул – господин Бранимир Младенов, и познава нещата отблизо. В последното си писмо предлага на Министерството на външните работи, всички неща да минават през Анкара и да се съгласуват, така че имаме помощта на нашите две представителства. Защото и в тези два града – единият е мегаполис, другият също не е малък град за нашите български светини.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Наистина доста внимание отделихме на въпросите за вероизповеданията.
----------------------------
Проф. Желев:
Господин Митев, понеже се спомена за тази изложба, която днес се откри – аз съжалявам, но това е една изложба, която се организира от фондация. Снимките, може би вече по медиите сте чули, ги е правил един ученик в курс – това е двугодишен курс за хора след средното образование или след казармата, както беше по-рано. Поканиха ме и ме молиха да открия изложбата, там беше и митрополит Дометиан от името на Църквата. За съжаление тъжна картина, тъжна изложба. Защото това момче беше обиколило четири епархии и беше заснело църкви, които са в окаяно състояние. Както аз казах при моето откриване, за щастие руините понякога издържат повече, отколкото ние или отколкото нашият срам може да издържи, ако въобще го имаме. Действително това са паметници на културата. Но и да не е паметник на културата, не е имало и кой да поиска да се обяви – има и такива случаи, но това е нашата, българска памет и нашето духовно наследство, което се руши и е трагично да се гледа. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако няма друго по тези въпроси?
Господин Ахмед Юсеин иска да зададе един специален въпрос.
АХМЕД ЮСЕИН: Професор Желев, използвам това, че сте тук и искам да Ви задам един въпрос от друг характер. Като народен представител, разбира се, аз можех да го поставя на министър-председателя, защото само него мога от трибуната на Народното събрание да го питам, тъй като ви е ресор, но не желая по този въпрос от трибуната да питам премиера, искам да разбера какво е направила дирекцията по този въпрос. Преди месец българската общественост беше разтревожена от сигналите, които дойдоха от Благоевград, заради регистрацията на едно вероизповедание “Ахмедия”.
-----------------------------
Проф. Желев : --------------------
-----------------------------------------

ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Смятам, че от този отговор сте удовлетворени, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Темата е много широка.
ПРОФ.ГЕРДЖИКОВ Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: С оглед приключването, ще се изкажа съвсем накратко, макар с риск да уподобя един стар римски държавник, който винаги започвал и завършвал речите си с думите: “И все пак мисля, че този случай...” навежда на мисълта за необходимостта от един наистина действащ контролен орган във вашето ведомство.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми колеги, има ли някой, който желае нещо да каже? Не виждам.
Благодаря за участието, колеги.
Закривам днешното заседание.