---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА


П Р О Т О К О Л
№ 30
На 25 януари 2007 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
* * *

---------------------------
ПЪРВА ТОЧКА
Изслушване на зам.-главния прокурор Валери Първанов във връзка с действията на прокуратурата по търсене на отговорност на виновни лица за т.нар. Възродителен процес през 80-те години в България.
---------------------------

ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Господа народни представители, благодаря за поканата от името на господин Велчев. Моето присъствие тук следва да се тълкува в духа на взаимодействие на институциите, както и на политиката на Прокуратурата на Република България към една максимална публичност и откритост на нейната работа. Казвам това, за да подчертая, че моето изявление ще бъде сравнително кратко и поради забрана на закона да се коментират факти и обстоятелства по дело, което все още не е приключило. Освен това, аз самият не съм прокурор по делото и това също пречи аз да взимам каквото и да е отношение по фактите, които се обследват.
Ще ви запозная единствено с историята на делото - ще ви кажа в какъв етап се намира, както и какво прави прокуратурата на този етап за приключване на разследването и евентуално произнасяне по същество.
Ще ползвам записки, за да бъде по-конкретен, тъй като самите вие знаете, че се касае за следствено дело в момента под № ІІ-048/1999 г. по описа на Софийската военно-окръжна прокуратура. Същото е образувано като следствено дело № 1/1991 г. по описа на бившата Прокуратура на Въоръжените сили на дата 31 януари 1991 г. от прокурорът в Прокуратурата на Въоръжените сили Пейчо Хитов срещу генерал-полковник от запаса Димитър Иванов Стоянов – бивш министър на вътрешните работи, и господин Тодор Христов Живков, които през периода 1984-1989 г. в съучастие с други лица, са извършили престъпление по чл. 162, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК на Република България.
С Постановление от 26 април 1991 г. на прокурор при Прокуратурата на Въоръжените сили наказателното производство е било спряно, поради болестно състояние на господин Живков. С Постановление на Главния прокурор на Република България г-н Мартин Гулев от 8 август 1991 г. е възобновен наказателното производство, тъй като основанието за спиране е отпаднало, в смисъл състоянието на г-н Живков се е подобрило.
На 20 юли 1993 г. по следственото дело, така изписано, № 1/1991 г. е изготвен и внесен във Върховния съд на Република България – Военна колегия, обвинителен акт срещу Тодор Христов Живков и Георги Иванов Атанасов за престъпление по чл. 387, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1, чл. 20, ал. 3 от НК и срещу генерал-полковник от запаса Димитър Иванов Стоянов за престъпление по чл. 387, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1, чл. 20, ал. 2 от НК.
С Разпореждане от 9 февруари 1995 г. на заместник-председателя на Върховния съд и председател на Военната колегия във Върховния съд – генерал-майор Николай Чирипов, делото е върнато в прокуратурата за допълнително разследване, поради съществени процесуални нарушения. Указано е на прокуратурата да разпита всички лица, които имат отношение към действията през периода 1984-1989 г. С оглед броя на лицата, няколко десетки, дори стотици-хиляди, това указание не беше изпълнено и отново на 19 декември 1997 г. следственото дело беше внесено с обвинителен акт във Върховния касационен съд.
С Разпореждане от 28 април 1998 г. по наказателно общ характер дело № 1 от същата година, на съдията при Върховния касационен съд подполковник Андрей Икономов, делото е върнато на прокуратурата, отново за допълнително разследване с констатациите, че предходните указания на Върховния касационен съд, дадени с разпореждането от 1995 г. на ген. Чирипов не са изпълнени.
На 13 май 1998 г. с писмо следственото дело е изпратено по компетентност на Софийската военно-окръжна прокуратура с оглед промяната на Закона за съдебната власт, НПК, с което беше отнето правото на Върховния съд да бъде първа инстанция и съответно делото следваше да бъде разглеждано в бъдеще от друга съдебна инстанция, а именно по Правата за местните органи на подсъдност, това е Военния съд – гр. София.
С Постановление от 29 ноември 1998 г. военният прокурор Веселин Бонев следственото дело е преобразувано в следствено дело № 780-ХІ/1998 г. по описа на същата прокуратура и частично е прекратено наказателното производство срещу Тодор Христов Живков за престъплението по чл. 287, ал. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 20, ал. 3 от НК. С Постановление от 6 април 1999 г. е спряно наказателното производство по делото, поради наличие на свидетели извън страната.
На 4 декември 1999 г. наказателното производство е било възобновено и разследването е приключило под № ІІ-048/99 г. по описа на Софийска военно-окръжна прокуратура, който носи и понастоящем. На 28 декември 1999 г. полковник Бонев е прекратил частично наказателното производство и спрямо генерал-полковник от запаса Димитър Иванов Стоянов за престъпленията, за които е обвинен, на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 от НПК, а именно “смърт на дееца”, прекратил е наказателното производство срещу Георги Иванов Атанасов за престъплението, за което е обвинен и е изпратил делото по компетентност в Софийската градска прокуратура спрямо последното лице. Тоест, прието е, че няма компетентност на Военен съд, поради смъртта на генерал-полковник Стоянов. На 3 януари 2001 г. прокурорът във Военно-апелативната прокуратура – София, полк. Лъчезар Маринов, е отменил постановлението, с което е прекратено наказателното производство срещу Георги Иванов Атанасов и е върнато делото на Софийската военно-окръжна прокуратура за допълнително разследване.
Указанията на Върховния касационен съд в двете разпореждания, които ви прочетох, от 1995 г. и от 1998 г., не касаят само извършването на конкретни следствени действия, предвидени в НПК, а изискват извършването на огромна оперативно-издирвателна дейност по установяване на всички лица, преминали в затворите на България през периода 8 май 1984 г. до 15 декември 1988 г. За периода от 5 февруари 2001 г. до 4 февруари 2004 г. в изпълнение на указанията, дадени с тези разпореждания, са установени и разпитани 312 свидетели – лица със сменени имена, които са били въдворени в трудово-възпитателното общежитие – Белене, от всичките записани по регистрите на това общежитие – 446 пострадали лица. Не са разпитани в качеството им на свидетели 134 лица, същите преобладаващо се намират на територията на Република Турция и продължително време отсъстват от страната. Повечето от тези лица трайно са се заселили в Република Турция. Задължителният разпит не бе постигнат и след изготвени, изпратени и получавани на следствена поръчка до Република Турция.
От изискуемите за разпита от компетентни съдебни власти на Република Турция 152 лица ни бяха предоставени материалите от извършени разпити на 26 свидетели, и то при положение, че точните им адреси в Република Турция са посочени от нас. Налице са 126 лица, български граждани, а вероятно вече и турски граждани, за които съдебните органи не са установили точните адреси в Република Турция и не са разпитани в качеството на свидетели. По тази причина с Постановление от 1 октомври 2002 г., наказателното производство по следствено дело № ІІ-048/99 г. по описа на Софийската военно-окръжна прокуратура е било спряно с постановление на военен прокурор на основание чл. 239, ал. 1, т. 3 от тогава действащия НПК. Спирането на наказателното производство се дължи на разпореждане на Върховния касационен съд с практически неизпълними указания и неизпълнение на следствената поръчка от компетентните съдебни органи на Република Турция.
Разследването по делото е възобновено с Постановление на 4 юли 2003 г., като от делото са отделени материали и са образувани 5 други следствени дела за престъпления по чл. 115, тоест “умишлено лишаване от живот” по НК. Това са други дела, извън настоящото.
На 14 юли 2003 г. е изпратена втора молба за правна помощ до Министерството на правосъдието на Република Турция и списък на имената и данните на 134 пострадали лица, които следва да бъдат разпитани от компетентните съдебни власти на Република Турция в качеството на свидетели. На 15 декември 2003 г. материалите по молбата бяха върнати от Министерството на правосъдието на Република Турция без да е изпълнена молбата за разпит на посочените 134 пострадали лица, като в съпроводителното писмо изрично е посочено, че това не било направено на основание разпоредбите на чл. 2, ал. 2 от Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателни дела. Наказателното производство по следственото дело е спряно с Постановление от 4 февруари 2004 г.
На 18 февруари 2004 г. е изпратена трета военна поръчка до Република Турция с искане за разпит на 134 пострадали лица, находящи се в Република Турция. С изх. писмо № 1490/2004 г. ІV отдел от 10 октомври 2006 г. по описа на Върховна касационна прокуратура, отдел “Международно правно сътрудничество” в Софийската военно-окръжна прокуратура са получени материали за частично изпълнение по молбата за правна помощ от компетентните власти на Република Турция. Материалите съдържат писмо № В-03-0UIJ-00000-0742/Б-148/2003 от 2006 г. на Главна дирекция “Международни правни външни отношения” при Министерство на правосъдието на Република Турция и писмо № ВЕ-2006-3749 от 2006 г. на Републиканска главна прокуратура СИБАК и още едно писмо (да не чета точно номерата) на Министерството на вътрешните работи на Република Турция с приложени към тях 121 листа материали, касаещи частично изпълнение на молбата за правна помощ и съдържаща различна информация по отношение на 64 лица, въпреки че молбата съдържа искане за информация за актуалните адреси и разпита на 134 пострадали лица. Писмото на Главна дирекция “Сигурност” при Министерството на вътрешните работи на Република Турция на Министерството на правосъдието на Република Турция е посочено, че изпратената информация за лицата касае адресни данни за тях, заявени след пристигането им след 1989 г., като не са установени актуалните адресни данни към настоящия момент. От своя страна, в горе цитираното писмо на Главна дирекция “Международни правни външни отношения” при Министерство на правосъдието на Република Турция до Министерството на правосъдието на Република България е посочило, че работата по изпълнение на молбата за правна помощ продължава.
По делото с писмо с изх. № 1409/2004 г. от 6.11.2006 г. по описа на отдел “Международно-правно сътрудничество” при Върховна касационна прокуратура са постъпили отново материали за частично изпълнена молба за правна помощ до компетентните власти в Република Турция. Видно от тези материали, същите съдържат данни за 6 лица от посочени в молбата за правна помощ в списък от 134 лица, а именно...да не ги изброявам, не е установен адреса на едно лице. Установено е, че лицето Фавзи Чакмак Адил е починал. Видно от съдържанието на разпитите лицата заявяват, че са били в трудово-изправителния лагер в гр. Белене и същите са непълни и непоследователни, като в разпитите на Ахмед Зейнал, Румъси Хасан, в които се съдържат твърдения, че са били екстрадирани във Виена, а от своя страна Али Осман Ромаллъ твърди, че бил изпратен в лагер в Югославия.
По делото с писмо изх. № 1402/2004 г. от 29 ноември 2006 г. са получени допълнително материали по молбата за правна помощ от Република Турция, която съдържа различни информации за други пет лица, изброени. Видно от материалите, за две от лицата не са установени точните адреси, а Раиф Корк Мас Мюмюн е починал. Проведени са разпити по въпросника на молба за правна помощ на други две лица.
Видно от постъпилите материали по досъдебното производство към настоящия момент молбата за правна помощ е частично изпълнена, като направеното искане за актуални адреси и разпити на 134 лица е получена информация по отношение на 64 лица, от която се установява, че 3 от лицата не са установени на посочените адреси, 2 лица са починали и са проведени разпити по въпросника само на 6 лица.
От гореизложеното е видно, че към настоящия момент не са използвани в пълен обем задължителните писмени указания, дадени с Разпореждане от Върховния съд по наказателно от общ характер дело № 01/1994 г., както и Разпореждането на съдията-докладчик в същия съд от 28 април 1998 г., независимо от изпратените три молби за правна помощ до компетентните власти на Република Турция и не са налице процесуалните предпоставки по чл. 245, ал. 2 от НПК за възобновяване на спряното наказателно производство по досъдебното производство.
Постъпилите по делото материали с вх. № 14519/29.09.2006 г. с декларация от името на Общ национален център “Справедливост” по описа на Главна прокуратура на Република България са с декларативен характер и в тях не се посочват конкретни обстоятелства и факти, дати и имена, които да налагат отделяне на материалите и образуване на нови досъдебни производства.
Видно от материалите по делото, въпреки отправените три молби за правна помощ до компетентните власти на Република Турция към настоящия момент не е установено местонахождението и адресите на 126 пострадали лица, поради което същите не са разпитани и е невъзможно да им бъдат връчени съответните прокурорски актове. Изпратените материали от Министерството на правосъдието на Република Турция не съдържат данни, на базата на които наказателното производство към настоящето дело да бъде възобновено.
Видно от горецитираното писмо № 2006 на МВнР на Република Турция работата по изпълнението на молбата за правна помощ от страна на Република България продължава. След получаване на съответните материали, делото ще бъде възобновено, след което прокурорът, на който е възложено да преценява материалите и доказателствата съвкупно, ще се произнесе. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Първанов.
Като фактология, Одисеята ми се видя твърде сериозна, но Ви благодаря за това, че представихте всичко подробно, като хронология на събитията.
Уважаеми народни представители, имате ли въпроси към господин Валери Първанов – заместник-главен прокурор?
Господин Ахмед Юсеин има думата.
АХМЕД ЮСЕИН: Уважаеми господин председател, уважаеми господин Първанов! Зачитайки Конституцията на страната ни, аз съм в особена ситуация, имайки предвид това, че като комисия на Народното събрание нямаме право да контролираме работата на прокуратурата. Аз, като гражданин и потърпевш, и като човек, който 9 години е на тези банки, искам само някои неща да ви споделя. Дали това ще бъде възприето от вашия състав там, или не, това вече е другата страна на въпроса.
През тези 9 години, господин Първанов, ходих и се видях с много хора по света и никъде не видях и не чух някоя страна да е постъпила така, както се постъпи към нас. Заради едно име станахме за резил или не знам, може би трябва да бъдем в книгата на Гинес. Защото хората се чудят: “Как така, това стана ли?” И тази наша загриженост за тази огромна рана, която се отвори, някой път този въпрос го повдигам. И в паметта на тези хора, които са жертви – от Корница, като хванете, Загражден, Момчилград, Груево - аз само в моя роден град имам 7 човека убити. Един там си признава пред обществеността, че е убиец и никой не го съди.
Около 1300 човека бяха по затворите, а този списък, за който са ми написали, ами толкова има в “Държавен вестник” – 517 човека са били в Белене. Няма защо да ги търсите в Турция. Аз направо се чудя! Да не говорим за “екскурзията”.
Разбира се, имаше терористични актове в Пловдив и в Буново. Тези хора, които осъществиха това, бяха осъдени на смърт и присъдите бяха изпълнени. Докато тогавашният премиер си произвежда пюрето в Първомай с внука си, а ние само си мислим, че някога ще бъде осъден.
Възродителният процес не беше само взимане и даване на име. Тези хора, освен че платиха с тези жертви – тези, които бяха по затворите, дадоха и един голям данък към държавата, защото всяка смяна на паспорта, на трудова книжка, на шофьорска книжка, всичко се заплащаше. Пресметнете един милион народ, като си смени трудовата книжка, паспорта и т.н., какъв приход има в държавата от това.
Освен това, тези 1300 човека получиха обезщетение. Една шепа хора от централното ръководство на тогавашната партия си направиха кефа, а сега целия български народ и сега плаща обезщетения. Само от бюджета на НОИ за тази година за добавки към пенсиите на репресирани лица – на българи и турци, разбира се, плащаме 18 млн.лв., от които, ако 10 % са били по Възродителния процес, значи 1 млн. 800 хил. лв.
Ние по тези проблем, като политическа формация, занимавахме и господин Татарчев, занимавахме и господин Филчев. На последната среща господин Филчев ни обеща: “До два месеца започваме делата!”. Аз лично съм водил разговори и с полк. Трайков от Военна прокуратура.
Държавните ни мъже се извиняват – ходи всеки в Турция, извинява се. Но тази рана стои. И сега тази група, която не живее в България, които силно са пострадали, започнали са едно свое начинание да занимават европейските структури. Писали са писмо до госпожа Северинсен. Днес колегите, които са евронаблюдатели ми дадоха писма, които са писали на Греъм Уотсън. Ето го тук писмото, преведено е на български език. Искат среща и с него.
Всички неща, които са писани, аз миналия път казах и в комисията, и се обвинява България, като страна – аз съм български народен представител, всички не мога да ги възприема. Но има някои неща, които са верни – няма нито един осъден! Просто съжалявам за тези мои приказки, но аз съм народен представител и като се явя пред тези хора, които са роднини на убитите в Момчилград, аз не мога да им отговоря на въпроса: “Защо още няма осъдени?”.
И вярвайте ми, отсега-нататък ще продължавам на тази тема. Досега бях много скромен, вярвах. Единият прокурор беше посочен от една политическа сила, другият – от друга политическа сила. Вярвах, че нещо ще стане, но виждам, че няма да стане. Защото когато се оформяше делото за фалита на банките, тези, които не се явиха на делата, тези дела приключиха, а сега за някакви си 20 човека, които не са дошли от Турция, някакви преписки се водят между двете страни, още ми е болно – разбирате. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Ако разрешите, да кажа няколко думи.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Възприемам по принцип казаното и считам, че действително българската държава и българската съдебна власт има някакъв сериозен ангажимент и неизпълнен дълг към тези български граждани и цялата българска общественост и поради тази причина съм тук. Защото законът ми дава правото и да не се явя на това изслушване. Отчитайки, обаче, общественият интерес, който е значителен, важността на проблема и действително един сериозен срок на разследване на това дело – повече от 16 години, аз счетох, че ще бъде неморално да се скривам зад закона.
Мога да кажа, за свое оправдание, както се казва, че прокуратурата се е опитвала през тези 17 години да направи, макар и малко, за да се потърси отговорност и да бъде осъден някой от инициаторите на този процес, който не прави чест на нашата страна. За съжаление, българският съд е независим, има си свое мнение по въпроса и на два пъти отказва да разгледа по същество и да каже има ли виновни, или няма. Бих казал и аз съм го казвал и в частни разговори – с колеги и в професионални разговори, че ако по същия начин се гледаше Ньорнбергския процес през 1945 г., аз мисля, че още нямаше да има присъди. Ако всички пострадали от Саддам Хюсеин бяха потърсени, мисля, че и неговият процес нямаше да завърши. Но това е право на българския съд да прецени какви доказателства му трябват. В нито един момент от тези 16 години, откакто е образувано това дело, прокуратурата не е бездействала и се е опитала да изпълни, макар и според мен, неизпълнимите указания на българския съд.
Никой главен прокурор не би поел лично ангажимент, независимо от коя политическа сила бъде излъчен като номинация, дори от ДПС да бъде, да разпореди на българския съд да се произнесе, без да са налице основанията затова, според самия него разбира се.
Аз бих казал, че моята молба тук, като представител на прокуратурата, макар и да не съм в момента прокурор по това дело, е, който има възможност, нека да съдейства, за да установим тези поне 126 лица. Да установим, ако вече са починали – не дай Боже, или пък да бъдат разпитани – поне това формално да изпълним и да дадем възможност на прокурора все пак да прецени дали за трети път да сезира българския съд, който най-после да се произнесе. Но преди това да бъде изпълнено, казвам ви, че на формално основание, отново ще откаже. Аз лично не бих се ангажирал да дам указание на съответния компетентен първоинстанционен прокурор без да изпълни – както виждате вече веднъж се опитахме, без да изпълним указания, да го внесем повторно и втори път ни го върнаха.
Така че не е въпрос на нежелание, а освен това не е истина, че някои хора не са осъдени. Аз лично – по памет, сега не съм подготвил, за да ви дам пълна справка, но си спомням дело за причиняване смърт, което си е умишлено убийство. За това бяха съдени на лице – български гражданин, в Провадия, един учител, който през 1988 или 1989 г., след нанесен побой почина в полицейския участък и доколкото си спомням четирима служители на МВР, включително имаше и мобилизирани, които получиха сериозни присъди във Варненския военен съд. Мисля, че 15 години ли, колко беше?
Има осъдени лица, така че не може да се каже, че няма осъдени лица. Конкретните случаи са разглеждани. Ето виждате, че и тук, за 5 случаи, когато са дошли материали и са посочени конкретни факти за смъртни случаи, за причинена смърт, тези материали са отделени и са обект на друго разследване.
Но това дело беше образувано и водено срещу тези, които инициираха този процес, който не беше любим дори на българските граждани с българско етническо съзнание. Между впрочем, доста такива граждани пострадаха покрай този Възродителен процес, включително в Белене е имало, заедно с българските граждани с турско етническо самосъзнание, е имало и българи.
Така че разбирам Вашата болка, споделям я. Мисля, че не е необходимо да казвам, че аз два пъти съм се ангажирал с обвинителен акт, с което съм дал и своето лично отношение и като гражданин, и като магистрат-прокурор. Може би затова бях и определен да дойда при вас.
Остава освен да ви уверя, че ще разглеждаме винаги внимателно всеки един сигнал и при условия, че успеем да изпълним поне част от тези неизпълними указания – тези 126 човека успеем да ги установим и ако са живи да вземем някакви обяснения от тях по съответния процесуален ред, че отново ще разгледам по същество делото и то ще бъде решено.
Не бих могъл да отговаря и не бих искал да навлизам повече в подробности по тези дела. Отново казвам, аз не съм наблюдаващият прокурор и не бих могъл да се ангажирам конкретно с нещо друго в момента, освен да ви предам това уверение от името на господин Борис Велчев, че всеки един сигнал от организация или от гражданин – независимо дали в момента е български гражданин, или вече е чужд гражданин във връзка с тези събития, както разбира се и за други неща, в настоящия момент в по-скорошно време ще бъде съвсем сериозно разгледан от прокуратурата и там, където има възможност и основание, ще бъде търсена отговорност от виновните лица. Благодаря за вниманието и ви моля да ми разрешите да се оттегля.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Първанов.
Имате ли някакво по-специално питане към господин Първанов, макар да смятам, че той каза, каквото можеше да каже?
Имате думата, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Първанов! Аз имам един въпрос – поставих го и на миналото заседание на комисията. Не исках да разглеждам въпроса на репресиите само по отношение на българските турци във връзка с Възродителния процес, а изобщо престъпленията, които са извършени от комунистическия режим, защото така или иначе има отделни случаи на осъдени, но с оглед на мащабите на престъпленията, които са извършени, независимо от обезщетенията – финансови и друг вид материални обезщетения, които са дадени на пострадалите лица и техните роднини, българското общество е лишено от възможността да бъде проведен един справедлив процес срещу хората, които са отговорни за извършването на престъпления срещу хилядите, да не кажа десетки-хиляди и стотици-хиляди български граждани през един период от 45 години. Аз си спомням преди това предишният главен прокурор господин Татарчев беше заявил, че има един проблем и в тази връзка е моят въпрос – какви са вашите препоръки към българския парламент, към нас като народни представители за корекция на законите? Защото си спомням, че господин Татарчев беше казал, че има един проблем с давността за престъпленията, които са извършени от режима, което според мен противоречеше на европейските норми, заложени в Хартата за правата на човека, че няма давностен срок за престъпленията, които са извършени срещу човечеството. Лично моето мнение, което съвпада с неговото мнение, е, че престъпленията, които бяха извършени от режима по същество, са престъпления срещу човечеството по техния характер и мащаби. Защото виждам тук в едно проектостановище се говори за едва ли не, че това са криминални случаи.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Сотиров, това, че...
ИВАН СОТИРОВ: Мен това ме интересува, защото аз не смятам, че ние можем по някакъв друг начин да решим въпроса с тези случаи, освен да видим действително дали районната прокуратура или другите органи на съдебната власт и какво ние, като народно събрание, можем да извършим.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбирам, но все пак, съгласете се, че това е извън темата на днешното ни обсъждане. Имаме конкретна тема, свързана с меморандума на госпожа Северинсен и господин Първанов беше така любезен да ни даде една подробна справка за това как се развиват наказателните дела.
Ако господин Първанов има желание да отговори на господин Сотиров, аз не възразявам.
ИВАН СОТИРОВ: Аз още миналия път поставих въпроса в тази рамка, защото за мен изкарването на нещата от контекста само в...
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Така или иначе това на днешната дата в днешното заседание не е като дневен ред.
Ако искате, господин Първанов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-ГЛАВЕН ПРОКУРОР ВАЛЕРИ ПЪРВАНОВ: Аз бих отговорил много общо на този въпрос.
Колегата, като народен представител, знае, че той има право на законодателна инициатива, а прокуратурата – няма. В последно време имах възможност да участвам на няколко заседания на комисии – Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията за борба с корупцията, сега Временната комисия за проекта и предложения за промени в Конституцията на Република България и винаги съм казвал, че взаимодействията между институциите може да роди само положителни резултати.
Благодаря за този въпрос за това какво е нашето мнение, аз в момента естествено не съм подготвен да кажа. Но в момента се готви изцяло нов Наказателен кодекс и аз обещавам от името на прокуратурата и от свое име било чрез ваши представители, да вземем активно участие на експертно ниво, като кажем нашето мнение по всички въпроси, включително по въпроса за погасителната давност, която сега е уредена в сегашния НК. Винаги ще участваме, когато бъдем поканени, и винаги ще си кажем гледната точка как ние виждаме какви са законите, които са необходими, за да вършим нашата работа в интерес на обществото. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако комисията не възразява, да освободим господин Валери Първанов с благодарност за това, че той се отзова на нашата покана и за това, че той представи материал.

ВТОРА ТОЧКА
Обсъждане на становище на Комисията по правата на човека и вероизповеданията по Раздел 4.2. от Информационния меморандум, изготвен от госпожа Северинсен – зам.-председател на Комисията по спазване на задълженията и ангажиментите на държавите - членки на Съвета на Европа.
Уважаеми народни представители, пред вас има един проект за становище, свързан с жалбите на бившите затворници от остров Белене, по този Раздел 4.2. от Информационния меморандум, изготвен от госпожа Северинсен – зам.-председател на Комисията по спазване на задълженията и ангажиментите на държавите - членки на Съвета на Европа.
По този материал, както виждате, една важна част, по която ние сега изслушахме заместник-главния прокурор господин Първанов, по останалите части ще ви моля да вземете отношение. Имате ли бележки по предложения проект за текст?
Имате думата.
Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Благодаря, господин председател.
В т. ІІ. Неизпълнение на ангажиментите, първото изречение вече е невярно с оглед експозето на господин зам.-главния прокурор. Мисля, че трябва да бъдем по-перфидни, когато трябва да излъчваме такива документи. Ако трябва да направим справка с Бюро “Съдимост”, защото констатацията е, че все още няма осъдени лица, а се оказва, че има. Значи, пет отделени дела по чл. 115, и то през 90-те години, не може да не се завършили с осъдителна присъда. Аз лично в адвокатската си практика съм се срещал с един случай на осъдено лице по обвинение, повдигнато във връзка с Възродителния процес. Така че може би отново трябва да направим справка, защото в противен случай заплашва опасността да бъдем неперфектни в работата.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека веднага да направя едно предложение. Поправката да бъде така направена, че да се каже, че “няма осъдени от главните виновни действащи лица, които са инициатори - тези, които са стратезите на този Възродителен процес, докато има осъдени лица по конкретни извършени престъпления по този процес”. В този смисъл да бъде формулировката.
Господин Ахмед Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Разрешете да не се съглася, господин председател за ставащото в Кърджали – има 17-месечно бебе убито. В Момчилград има 17-годишен убит и шест други. Аз не виждам за тях кой е осъден! В Северна България – в Каолиново, има 4 човека, които са убити. Общо са около 60 човека. Това за единичен случай, кой-кого бил и така нататък, че бил осъден, това са лъже-мажи.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В такъв случай аз разбира се съм длъжен да подложа на гласуване подобни текстове. Защото те са важни. Затова ви предлагам една редакция, която аз формулирам, макар и не съвършена, но смисълът е този. Ще намеря точната редакция, провокиран от господин Павел Чернев, че отделни случаи на осъдени по този Възродителен процес има, но огромната част – тези, които са главните инициатори, стратезите, от тях няма осъдени.
Господин Чернев, заповядайте.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз мисля, че е редно да излезем от сферата на ноторно известното ни, в което в момента блуждаем, и да помолим за една справка. Може би Висшият съдебен съвет или Върховният касационен съд, които да изнесат по такива обвинения, по такива дела.
Аз разбирам позицията на господин Юсеин, че са му известни ред случаи на убийства, но нека да видим дали по тези случаи има образувани дела, дали има осъдени и т.н. Защото в противен случай отново отиваме към това неперфектно да си свършим работата, а материята е дотолкова щекотлива, че трябва да признаваме вини, които до голяма степен, до известна степен или до някаква степен може би пък сме вменили.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще подложа на гласуване текст в този смисъл, че има отделни случаи на осъдителни присъди, но основната част не са осъдени и все още има само висящи дела по някои от тях.
Ако смятате, че можем да направим формулировка в този смисъл, моля да гласувате.
За – 7, против – 3. Приема се.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаеми колеги, ако ние не бяхме дотам перфидни, както господин Чернев спомена в друг контекст, не би трябвало. Ако сме коректни към нашите партньори от Европейския съюз, би трябвало да признаем, че България няма политическата воля – аз и миналия път поставих въпроса, да се разграничим ясно и категорично с престъпленията на комунистическия режим и няма защо с такъв тип текстове да се опитваме да заблуждаваме нашите партньори от Европа. Защото мисля, че не са толкова неинформирани и толкова наивни, че да приемат такъв тип обяснение. Вече близо половин година не изпълняваме резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да приемем като парламент един документ, с който ясно и категорично да се разграничим от престъпленията, оттам нататък да викаме прокуратурата и съдът и да ги питаме защо не са си свършили работата, след като ние, като парламент, а все пак ние сме парламентарна република, ако тук я няма волята, няма как другите институции да ни я демонстрират, че имаме волята да се разграничим от тези престъпления.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сотиров.
Имате ли бележки по други формулировки от проекта за становище?
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Преминаваме към Глава трета. Не знам кой е подготвил това, но има някои неща с които абсолютно не съм съгласен.
“Концентрационните лагери към началото на 80-те години в България не съществуват.” Това не е вярно. Това абсолютно не е вярно. На остров Белене е разположен един от затворите. Седемдесет и осем човека от община Момчилград бяха без съд и присъда прибрани една вечер, закарани и всички бяха в Белене. Без съд и присъда! Представете си някой от вас или вашите семейства, идват вечерта и ви взимат, не казват даже на роднините ви къде сте и какво сте, а ви взимат и... Много съжалявам! За какво говорим? И мислите, че ще ни вярват ли? Цяла Европа през това време гърмеше колко човека имаше на островите, на Белене, по затворите и сега ще ни вярват, като им напишем това, че не е имало такова нещо. Защо правят на 29 май тези тържества репресираните съвместно с всички, които са лежали там – и тези, които са били от “Никола Петков” и т.н. Защо го правят?


Това е единият ми въпрос.
Вторият въпрос. Аз съм съгласен да няма думата “геноцид”, което го има изпратено в обвинението, обаче какво се целеше със смяната на нашите имена? Може ли някой да ми отговори? Какво се целеше? Може ли някой да ми отговори: какво се целеше със смяната на нашите имена? Да си останем пак турци, но с български имена, така ли? Може ли да ми отговорите?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Никой от присъстващите не е участвал в този процес и слава Богу!
АХМЕД ЮСЕИН: Това изречение, което е в кавички там, е хубаво да се погледне. Защото има решение и на Светия Синод, подписано от Максим, какво да се прави в религиозно отношение относно християнизирането на това население. Аз го имам този документ.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Доктор Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Аз мисля следното. Това, което казва господин Юсеин, правейки опит да тълкува понятието “геноцид” ми се струва несериозно да бъде обсъдено. Необходимо е това да се случи. Ако цял един етнос към определена дата в процес е трябвало да бъде преименуван, аз лично, като човек, който няма юридическа квалификация да обсъжда, а международно-правна още по-малко, бих нарекъл това в разговорната си практика, даже на публично равнище “геноцид”.
АХМЕД ЮСЕИН: Аз не мога да го приема като геноцид. Тази дума, която е като обвинение, не я приемам.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Господин Юсеин, няма да ме прекъсвате, моля Ви се.
Аз лично считам, че покушение върху имената на една етническа група се нуждае от прецизна квалификация, близка до това, което вероятно се нарича геноцид. Обезличаването, смиването, такава радикална дисквалификация на етническа група през смяна на имената за мен е форма на геноцид. Това не означава, че казвам следното. Ние рискуваме извънредно много в този чл. 1, т. 1. Формално вероятно е коректно да кажем, че това не е геноцид. Господин Юсеин казва, че не е геноцид. Вероятно се позовава на собствения си опит да тълкува това понятие и на отговора, който е получил компетентно. Ще се съглася с него веднага, че въпросът за концентрационните лагери е спорен. Ще кажа, че ако те не са съществували формално в т.нар.правен мир, не са били фиксирани институционално като възможност, те са просто, така да се каже, конюнктурно реабилитирани като концентрационен лагер към датата на това покушение. Това е концентрация на хората без съд и присъда, но е в определено място – можем да кажем, в лагер, следователно концентрационен лагер към датата. Ние ще трябва да бъдем извънредно, според мен, внимателни в една словоупотреба, която може да ни приплъзне към една самооправдателна политика, която ще бъде форма на по-тънък позор, но позор. Аз мисля, че ни принадлежи като Комисията по правата на човека и вероизповеданията вярно, точно и бих казал рязко слово по този въпрос, а не опит да се оправдаем, даже и стилизирано.
Затова ние ще мислим много – това е моето предложение – върху лексиката, върху словоупотребата на този документ, за да не се случи това впечатление, за което аз говоря. Това ми си струва много, много, много важно.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Михайлов.
Специално по-нататък ще подложа на гласуване т. 2 за тези лагери от 80-те години в България.
Има ли желаещи да се изкажат по документа?
Господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Мисля, че е неточност от моя страна, но досежно доклада на господин зам.-главния прокурор оставяме празно място, доколкото изпълнение на следствена поръчка внася друг нюанс в духа на документа, който изготвяме и доколкото възлагането на следствена поръчка е вид процесуално действие, което говори за активност на прокуратурата и невъзможността на турската страна, от друга страна, по обективни или субективни причини, а може би комбинирано, за да не изпълни тези следствени поръчки, би следвало да се отрази в този документ. Доколкото все пак трябва да има активност на правоохранителните органи на България по този въпрос.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Веднага бих си позволил да взема отношение. Ние в този раздел, който липсва, ще си позволим – аз поне така предлагам – да бъде само концентрирана фактологията, без обяснение, че това показва активност на българската страна. Просто се казва фактологията в най-едрите щрихи, защото иначе ще бъде 5 страници и прекомерно, но само възловите моменти с точната фактология - има следствена поръчка от тогава и тогава, има възобновено дело, спряно, по този начин. Това е според мен. Иначе ще изпаднем в това, което каза доктор Михайлов, да вземем прекалено оправдателна позиция, което не би ни направило чест. Нека фактите сами да говорят за себе си.
АХМЕД ЮСЕИН: Аз бих желал, след като бъде написана извадка от това, което каза нашия гост, да бъде обсъдена. Аз искам да видя текста какво ще бъде написано. Защото това, което е написано в т. 3, просто не знам защо така е допусната. След като станаха събитията в Момчилград – аз говоря за моя град, на 25-ти вечерта започват да ни карат в Белене и от първите хора, които са пристигат там на 25-ти декември 1984 г., установяват, че има килии, пълни и с други хора. Всичко това още тогава и сега се знае от световните агенции и министерствата на външните работи на отделните страни. Така че такъв текст, че нямало такова нещо...Там е имало и българи. Чичо ми е лежал с ген. Цвятко Анев. И сега да кажем, че е нямало такова нещо, просто...
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ясно е Вашето становище, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Първата част на това нещо трябва да се прецизира. Аз например разбирам под “геноцид” - един режим започва да унищожава, да избива хора, повсеместно да ги избива. А такова нещо в България нямаше. Аз не мога да си позволя да гласувам като свидетел на тези неща – имаше убити хора, но повсеместно да идват така по махалите и да ни унищожават такова нещо нямаше. Аз така разбирам тази дума.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е така.
АХМЕД ЮСЕИН: Затова не мога да възприема тяхното обвинение в това. Геноцид разбирам онзи в Камбоджа, което го правеше там – 3 милиона души изгони, избеси и унищожи.
Обаче, за другата част от изречението, задавам въпроса: защо ни бяха сменени имената тогава? Каква беше целта? Да ми се отговори! Да бъдем с български имена, ама да бъдем турци.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Сепетчи .
ФИКРЕТ ШАБАНОВ- СЕПЕТЧИ: Уважаеми колеги, аз отчасти в подкрепа на това, което каза господин Ахмед Юсеин и най-вече на доктор Михайлов, желателно е ние наистина като комисия да се опитаме да създадем едни нови текстове от гледна точка на правилните фрази, на правилните термини.
Моите уважения към това, което каза господин Ахмед Юсеин за дефинициите за геноцид, например за принуждаването на лицата от турския етнос да напуснат страната.
Неслучайно беше ситуиран Международния съд за престъпления спрямо човечеството в Хага, който все още разследва подобен тип дейности в бивша Югославия. Ние имаме полунасилствено подканване за някакво туристическо ходене до Турция. Това си беше чиста проба, казано на съвременен език, етническо прочистване. Не виждам, както се изрази и господин Сотиров преди малко, какво губим ние, не само като комисия, но и въобще като съвременно поколение български политици и държавници, когато се опитваме нещата да ги кажем поне малко близки до истината. Защото, ако това в Белене не е било концентрационен лагер, по същата дефиниция и аналогия значи е имало някакъв пионерски лагер и в Ловеч, и в Скравена.
Вижте, престъплението е факт. Идеята е наистина да се намери онзи балансиран среден момент, бих казал, не компромис. Защото тук все пак става въпрос и за явни и тенденциозни убийства, да се опитаме още веднъж, както каза и господин Михайлов и проф. Герджиков, да намерим правилните термини в този текст.
Това, което господин Павел Чернев изкоментира преди малко – дали е имало осъдени, или не, вижте това е официална държавна политика. Това не е прищявка на наши държавници, на отделни членове на ЦК. Провеждането на Възродителния процес е политическо решение на тогавашното българско правителство. А това съдебно дело – дали в Провадия или някъде другаде, както се изрази господин Ахмед Юсеин, то е сигурно от страна на роднини, второ, трето, нямам идея, не съм запознат с хронологията как е повдигнато, но ако това дело в Провадия би могло да бъде зачислено като първа лястовица по отношение на налагането на правдата, тогава какво излиза? Това са съвсем други дела и в края на краищата не случайно ние очакваме това конкретно обвинение именно от страна на Главна прокуратура на Република България, както се изрази и професор Герджиков преди малко, върху основните инициатори на това политическо решение за провеждането на този Възродителен процес.
Аз пак казвам, ние всички сме български граждани и в стремежа си да направим добро впечатление, не апелирам към никого тук да залагаме на едни обидни термини, които могат да се отразят на реномето ни като държава, но не и да залягаме и да се опитваме с някакви половинчати фрази – онова, което е концентрационен лагер, е концентрационен лагер. Обидно жалко за Балканите е, което, за съжаление, много дълго време създаваше като краен продукт само история, но не и бъдеще. Но явно трябва минем през този катарзис и мисля, че тук сме все хора – хуманисти, тези неща, които са ни ударили и на гордостта и самочувствието, и като култура, самобитност и етичност, никой на никого не пожелава и аз казвам дай Боже, това да са отминали неща. Ние трябва да излезем от тази ситуация.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Сепетчи, за хубавото изказване.
Искам пак да призова уважаемите народни представители, ако имат бележки по текстовете, кое да се промени, кое може да отпадне, кое да се добави, за да можем да преминем към гласуване. Специално ще обърнем внимание на точка 2 от Раздел трети, който ще подложа на гласуване, изобщо да отпадне. Аз лично ще подкрепя да отпадне това, че не са съществували концентрационни лагери, защото ми се струва, че официално не са наречени концентрационни, но на практика са били точно такива.
Доктор Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря.
Аз мисля, че т. 3, последната, трябва да отпадне. Тя има изцяло оценъчен характер и се отнася до решението на госпожа Северинсен да направи определен извод, който ние, като комисия, намираме за пресилен. Това е нашата оценка. Аз мисля, че тази нейна констатация не е пресилена, доколкото без гаранции, а гаранциите се съдържат в решителната политическа воля и в юридическото следствие на въздадената справедливост. Тя отсъства, следователно политическата воля. Ако няма политическа воля, няма гаранции. А това на формално равнище много строго в някакъв смисъл – вероятно е прекалено категорично заключение, но моето дълбоко убеждение е, че тя основно има право да каже, че гаранциите не са налични.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, доктор Михайлов.
АХМЕД ЮСЕИН: Много се извинявам, господин председател, че взимам повторно думата.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако трябва и трети път, и четвърти.
АХМЕД ЮСЕИН: По т. 1 също трябва да се коригират последните изречения. Значи, наследствени пенсии, добавки – близки не получават, нито българите, нито турци. Защото законът е един и за българите, и за турците. Получават само живите. Ако те са живи, получават за репресията обезщетения – подават си документи до местната администрация и с този документ, който е получил от Архива на МВР, че е репресиран, се явява пред поделенията на НОИ и получава добавки върху пенсията в размер, колкото е репресията му.
Тъй като по едно стечение на обстоятелствата, ще разглеждам репресията на над 200 семейства в Търговище и Дулово, който желае може да дойде – в събота ще бъда в Търговище, а в неделя – в Дулово.
Какво става, уважаеми дами и господа? На 22 август се затваря границата и хората, които не могат да отидат в Турция се връщат – 120 семейства от Омуртаг, 78 семейства от Търговище и над 100 семейства от Дулово. Те са продали апартаментите си на общината. Тогава така са били разпоредбите. Връщат се те в апартаментите си и искат да възстановят сумите и да се върнат и тогавашните власт имащи, тогавашните общински комитети на партията взимат решение и ги изселват – кой в Ловеч, кой в Кюстендилско. И сега има един такъв проблем, който, когато обсъждахме Закона за репресираните, не знаехме, че има. Сега всички влизат в този кюп и тези хора ще получават обезщетение. А кой ги плаща тези обезщетения? Кой ги плаща, заради кефа на някакви управници от Омуртаг, от Търговище и от Дулово? Това го плащат вашите роднини, вие и ние.
Още един въпрос и тук искам да бъде залегнат. Преди Възродителния процес започва една подготовка – събират се всички пушки на хора, които са ловджии. Няма значение дали е явен, дали е агент на Държавна сигурност – няма значение, взимат му пушката. До ден-днешен на тези хора не им е върнато оръжието. Осемнадесет години се занимаваме с тези неща.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако имате конкретно предложение за конкретно изречение, което да го включим, кажете. Но така общо казано, аз не знам какво да включим за пушките – трудно ми е, признавам си.
АХМЕД ЮСЕИН: За един ловец пушката е нещо много голямо.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Сигурно е така, признавам.
Искам да уточним вече чисто експертно - последното изречение на т. 2 от Раздел първи – “Наследствени пенсии и добавки получават и близките...”
АХМЕД ЮСЕИН: Няма такова нещо.
СВЕТЛА МАРГАРИТОВА: Как да няма, като в закона и в наредбата е казано?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона.
СВЕТЛА МАРГАРИТОВА: Текстът на чл. 1, ал. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от Закона гласи: “Наследниците – деца, съпруг и родители, или братя и сестри, когато няма други наследници, на осъдените на смърт, чиито присъди са изпълнени, на безследно изчезналите след 12 септември 1944 г., на убитите на обществени места, в жилища или при опит за бягство, на загиналите в затвори, трудововъзпитателни общежития, арести и други подобни места, както и при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания, на убитите при опит за бягство през границата и на загиналите във връзка с насилствената промяна на имената получават еднократно обезщетение за неимуществени вреди”. И след това се изплаща обезщетение и т.н.
АХМЕД ЮСЕИН: Добавките не се споменават. Прочетете.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Пенсии и добавки получават ли близките на загиналите лица? Това е въпросът.
АХМЕД ЮСЕИН: Ако е така, това е добре дошло за тези хора.
СВЕТЛА МАРГАРИТОВА: Еднократното обезщетение го получават. В закона го има.
АХМЕД ЮСЕИН: Еднократното обезщетение – да.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Въпросът е за наследствените пенсии и добавки.
СВЕТЛА МАРГАРИТОВА: Ще проверя.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е въпрос на експертно ниво, което ще направим.
СВЕТЛА МАРГАРИТОВА: Доколкото твърденията на госпожа Северинсен са в две насоки – едната е за политически ангажименти, втората – за икономически, морални и социални ангажименти, тя твърди за всичко, че не е изпълнено, защото такава информация й е подадена. А всъщност ние имаме законодателство и го признавате, защото това са факти. Затова изводът в Раздел трети е, че липсва достоверна информация. Имах предвид, че това законодателство – тя твърди, че ние го нямаме.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: То е ясно.
СВЕТЛА МАРГАРИТОВА: Ако считаме, че е силно, можем да го махнем.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Господин председател, уважаеми колеги! Към Раздел трети на предложения текст, в т. 1 мисля, че не е необходимо да се обосноваваме с конвенцията. Те я познават добре. Смятам, че колкото са по-кратки и ясни текстовете в това отношение, толкова по-добре е за документа, ако се приеме, разбира се.
Споделям това, че в Република България не е провеждана политика на геноцид и в същото време да отбележим, че насилствената промяна на имената, е посегателство върху личната свобода и върху етноса, съответно в България и за правата на човека.
Предлагам да остане това, че не е провеждана политика на геноцид и да се каже, че насилствената смяна на имената е посегателство върху човешките права.
За концентрационните лагери също смятам, че не можем да приемем твърдението на госпожа Северинсен за концентрационни лагери в страна, но може да се отбележи, ако има действително такива случаи, че в Белене са настанявани без съд и присъда в този процес хора – че юридически не съществуват, няма такива лагери, но явно такива случаи в Белене има и да си го кажем така, както си е в текста, вместо да спорим.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Съгласен съм.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако ви удовлетворява текста, че в Белене са настанявани лица без съд и присъда?
АХМЕД ЮСЕИН: Какво значи “настанявани”? Те не са били на хотел!
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ще намерим подходящия израз.
АХМЕД ЮСЕИН: Тези хора, които бяха прибрани, в продължение на 3 месеца нито...
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: “Затворени” да бъде – затворени без съд и присъда.
АХМЕД ЮСЕИН: Задържани, да.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: “Задържани” е точно.
АХМЕД ЮСЕИН: На 15 април 1986 г. след намесата на международните организации всичките ги пръскат из Северна България и там, където болшинството са българи в населените места, ги пръскат и те там сутрин и вечер се подписват, седят без работа и са изселени фактически.
Най-добре е да отпадне т. 3.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точка 2.
АХМЕД ЮСЕИН: Не, въобще като раздел да отпадне.
За да гласувам сега, трябва да взема становището на моята парламентарна група. Защото има хора, които са лежали по затворите.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбирам.
Господин Сунгарски.
ИВАН СУНГАРСКИ: Едно много кратко пояснение на спора дали дадено място е концентрационен лагер, или не, във връзка с това, че пребивават в него лица без съд и присъда.
Честа практика, казвам ви го от първа ръка като информация, не като преживяно, в нормалните затвори – обособени и оповестени като такива, се задържаха лица, които за разлика от сега на следствените арести с мярка “24 часа” до “72 часа”, престояваха с години, след като с чисто полицейско разпореждане без прокурорска намеса се казва “задържане под стража”. Толкова по въпроса. Това обаче не може да бъде спор, който може да изнесем на международно ниво. Това беше една комунистическа практика в размер с всички норми, засягащи човешките права, но това беше истината. И не само в Белене, а и в Централния софийски затвор, а и във всички затвори на територията на страната, бяха задържани и не само по политически, а и с криминални аргументи, прояви лица. Това беше практиката към тази дата.
Това обаче едва ли дава възможност на една парламентарна комисия да приеме априорно, че тези места, освен затвори, са и концентрационни лагери. Казвам мое мнение. Просто го казвам, като пояснение. Защото това беше практиката.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Сунгарски.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Съгласен съм, че определението “концентрационен лагер” звучи силно в тази ситуация и прави едни аналогии със събития от миналия век, за които, хайде да не отиваме там. Много компоненти има, които да определят едно място като концентрационен лагер и не съм сигурен, че ги изброихме до един.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Реплика на господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Господин Чернев, приятелю! На 29 май т.г. заповядайте там! Там, на целия остров, се събират българи и турци. Не може, когато Николапетковисти са били там като на концентрационен лагер, след като са дошли през 1984 г. турците, да няма лагер. Дайте да се разберем по този въпрос! Или е лагер, или не е лагер! (Реплика на народния представител Павел Чернев.)
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, струва ми се, че вече се чуха мненията на народните представители и експертните становищата. Видях, че текста като цяло се приема. Има някои спорни пункта, които аз ще подложа на гласуване с оглед на окончателното приемане на този текст.
Първият от тези спорни текстове е от Раздел трети, т. 2, а именно за концентрационните лагери.
Предложението на господин Ахмед Юсеин, което аз подкрепям, е да отпадне тази точка изобщо – да не съществува тази т. 2 в това становище.
Който е за отпадането на т. 2, да гласува.
За – 3, против – 1, въздържали се – 1.
Точка 2 отпада.

Подлагам на гласуване следващото, което е спорно.
По точка 3 предложение на доктор Михайлов, което има чисто характер на оценка от страна на нашата комисия дали е пресилена позицията на госпожа Северинсен, че няма гаранции, че всичко това може да се повтори, или не.
Който е за отпадането на т. 3, да гласува.
За – 3, против – 1, въздържали се – 4.
При това положение т. 3 остава.

Има предложение за отпадане на целия Раздел трети, който включва и констатацията за геноцида.
За – 3, против – 4, въздържали се – 2.
В такъв случай считам, ако не се лъжа, че документът е приет с тези корекции, които направихме, чрез гласуванията. Благодаря ви затова, тъй като това беше една много тежка деликатна задача.
Искам да благодаря и на нашите гости и от името на комисията да изразя нашата съпричастност към вашите съдби. Едва ли съм в състояние от името на комисията да изразя съчувствие за това, че вие съвършено несправедливо сте преживели не малко и са били погазени вашите права. Много ми се иска с нашите действия през последните години в някаква степен поне да сме компенсирали макар и част от преживяното от вас! Благодаря ви!

Преминаваме към
ТОЧКА РАЗНИ
Първо, за тази инициатива, която беше огласена по Българската национална телевизия, много моля комисията, като такава, да се присъедини към апела за изграждането на храм, на черква в град Бяла. Знаете за какво е подета тази инициатива – за жертвите, които се дадоха с катастрофите. Обявена е банкова сметка и би било хубаво, ако комисията прецени, че може да застане с нейно решение, че е зад инициативата за изграждането на храм в г. Бяла.
Имате ли против това да бъде решение на комисията? Няма против.
Благодаря ви.

--------------------------------------------