---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА






П Р О Т О К О Л
№ 38
На 20 юни 2007 г., сряда, се състоя редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на Годишен доклад 2006 г. на Омбудсмана на Република България.
2. Разглеждане на Годишен доклад 2006 г. на Комисията за защита от дискриминация.
3. Разни.
Заседанието бе открито в 15,03 ч. от председателя на комисията проф. Огнян Герджиков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум. Откривам днешното заседание на комисията.
На днешното заседание бих искал да поздравя новия член на нашата комисия господин Георги Анастасов от квотата на “Коалиция за България” с “Добре дошъл!”.
Искам да поздравя сърдечно и омбудсмана на Република България господин Гиньо Ганев, както и неговия екип; и председателя на Комисията за защита от дискриминация господин Кемал Еюп с екипа от тази комисия.
Пред вас е предложения
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на Годишен доклад 2006 г. на Омбудсмана на Република България.
2. Разглеждане на Годишен доклад 2006 г. на Комисията за защита от дискриминация.
3. Разни.

Има ли възражения по този дневен ред? Няма.
Приема се.
Добре дошли на всички гости и журналисти, които присъстват на това заседание.
ПО ПЪРВА ТОЧКА
Разглеждане на Годишен доклад 2006 г. на Омбудсмана на Република България.
Давам думата на господин Гиньо Ганев за едно кратко встъпление, като се има предвид, че той е подготвил нещата предварително по един най-добър начин. Така че не се налага някакъв обстоен доклад, а само квинтесенцията, както той може да я поднесе.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Благодаря на администрацията на Народното събрание най-напред, че даде възможност на това заседание на комисията да участва един определен състав от институцията на Омбудсмана. Ние сме тук с определен респект към инстуционализирания тип демокрация и ценим високо работата на органите на парламента без никакво изключение.
Понеже наистина трябва да се каже малко, материалът е пред вас, макар в неговото резюме преди това беше раздаден в пълния си вид, този наш доклад беше подложен на изпитания, чакайки това заседание.
На 29 май т.г., неотдавна, ние в голямата зала № 6 на НДК направихме една много голяма конференция, за да представим този доклад, но не в неговото изобилие и статистически подробности, а като се спряхме на теми, които смятаме, че са важни да се подчертаят и тук. Едната тема е децентрализацията на България или на властта в България, която е императив откакто сме членове на Европейския съюз. Не случайно Европа се нарича не само съюз на нации и на държави, а едва ли не Европа е съюз на общини. Това е един императив, който Омбудсманът осъзнава добре, защото и жалбите в това отношение растат. Ние тук констатираме две неудобства.
Първо, неголямото желание на централните органи на властта да възприемат идеята за децентрализацията практически и на второ място, недостатъчната подготвеност – колко съм деликатен! – на местните органи на власт да възприемат правомощията, с които децентрализацията ги натоварва – и във финансово, и във всяко друго отношение. Уважаеми дами и господа, жалбите там започват да растат. Защото местната власт става носител и на възможностите, и на нарушения на права. Затова една регионална политика на Омбудсмана е една приоритетна политика, записана в нашите политики, първо, и след това, в конкретните действия, които сме отчели и в самия доклад.
Другото, нарекли сме го много невинно, се казва “прозрачност и отчетност на органите”. Това е дешифрираното име на борбата с корупцията. И не защото в Европейския съюз е казано толкова хубаво, казва се: “Европейският съюз, това е отчетност”. Ако има една добра отчетност, тогава предпоставките за корупцията ще могат да бъдат контролирани и ограничавани и борбата с тях трябва да бъде в своят много широк диапазон. Това е една втора тема, която се вижда в нашия отчет.
Третото, което е ново. Господин председателю, Вие знаете, че с последната поправка на Конституцията се създаде един инспекторат, който по някакъв начин да може да контролира – плаша се от глагола, съдебната власт. Но преди инспектората, на базата на анализите, които сме правили навън и практиката, която сме възприели, Омбудсманът се ангажира с контрола върху администрацията на съдебната власт. Защото много често недоволството – това личи от жалбите, идва не толкова от лошият изход на едно или друго дело за една страна, а страшната мудност, невероятните възможности за шиканиране на един процес, отлагане, болен адвокат, призовкари, които са възведени във всемогъщи длъжностни лица. Трябва да ви кажа, че това го правим много последователно – има направление при нас. Чакаме този инспекторат, защото ще бъдем в едно непрекъснато взаимодействие. Но тези акценти бяха разисквани много подробно на тази конференция. Там имаше повече от 100 души - много заинтересовани, много интелигентни хора.
И казвам това, за да подчертая, че това, което сме написали в доклада, изхождайки от закона, нашият доклад няма чисто отчетен характер и не трябва да има. Има в своите 12 раздела глави – колко жалби, как са получавани, как са разрешавани, какъв е ходът. Затова ще кажа 2-3 думи. Но по-важното е, че когато на общественото небе се очертаят тревожни явления, Бог да благослови този законодател български, който даде на Омбудсмана право да се самосезира.
Ние не чакаме отделната жалба на гражданина, за да се заемем например с въпросите на “Топлофикацията”, с въпросите на топлинните счетоводства, макар че жалбите там бяха много изобилни. Това самосезиране дават възможност да се правят едни проверки с един голям капацитет, това не е в щата на Омбудсмана. Това е наивно да се мисли, че е там. Там не е компетентността, не може и да бъде. Неизчерпаеми са проявите на човешките права. Тези проверки дават много големи резултати. Всички те са много публични. Така беше по Общия градоустройствен план на София – приема се със закон, установи се, че никаква дискусия не е ставала на територията на страната. А ние имаме задължения по една конвенция и по нашия вътрешен закон и предприехме заедно с действащата администрация на Столичната община такива анализи. Констатациите са изложени публично. Те имат своята укорима част. От друга страна, препоръките, които правихме, бяха съгласувани предварително. Ние искаме да вярваме, че те ще дадат своя резултат. Или достъпът до архива на тоталитарните служби. Имаше толкова различни мнения. Ние се самосезирахме. Направихме една много цялост на аналитична и препоръчителна дейност и смятаме, че в последната редакция на закона – той не е най-добрият, някои от идеите бяха възприети, защото бяха израз на едно справедливо обществено мнение.
Законът за обществените поръчки. Определяне на защитните зони по Програмата “Натура” – екологичната мрежа. Това беше един невероятен хаос – позволявам си тази свободна дума в законодателния орган на министерствата. Едно министерство, което просто не беше спазило всичките изисквания. Хората не знаеха, че ако техните територии се включат в Програмата “Натура” не се лишават, а много често печелят от това. Ако такива територии, господа, в Северозападна България те утре ще получат пари за едно екологично земеделие при цялата драма, която съществува сега там.
Давам тези примери, за да кажа, че ние и в отчетния доклад - не, а в годишния доклад сме сложили това, а именно тревожните тенденции и явления. Пред нас стоят и като отчет, и като продължаваща политика няколко неща. И ще ви кажа 2-3 изречения.
Закрилата на правата на децата в целия голям диапазон на темата, а не сведено до Агенцията за закрила на децата, с която ние между впрочем изключително добре.
Правата на пациента, лошото управление в системата на здравеопазването. Там жалбите растат с всеки божи ден и доскоро – знаете, че ако трябва да се освидетелствате в ТЕЛК, НЕЛК и т.н. ви даваха дата след 3 години, когато здравословното състояние е престанало да бъде такова, каквото е към днешния ден. Задължение е на Министерския съвет да направи тази система и слава Богу започна да я прави от няколко дни насам, благодарение на този натиск.
Тромава съдебна процедура по решаване на трудовите спорове. Не може така! Съществуват начини това да бъде преодолявано.
Еднократното обезщетение по Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица. Много тягостни констатации. Но, за да се направи това, знае се, че този закон е извикан, за да възкреси една справедливост, макар не напълно достатъчно. Затова усилията и в това отношение разбира се трябва да продължат.
Аз не искам да изброявам всичко това, но възстановяването на собствеността, особено териториите по § 4 на ПРЗ на Закона за собствеността – много оплаквани, непрекъснати! При нас има екипи, които са посветени на тази работа, а не само професионално с цялата обществена оценка, която ние също правим. И вижте колко време! Първото самосезиране, господин председателю, което Омбудсмана направи преди 2 години, беше по т.нар. сметосъбиране. Направихме една невероятна задълбочена аналитична дейност, препоръки. На прокуратурата сме представители отделни факти и както виждате, това продължава да бъде една нестихваща криза в София, а сме да кажа и на много други места в страната.
Няколко акцента, които ще се прочетат в нашия доклад. Инспекция върху местата за лишаване от свобода. Независимо от ведомството на Министерството на правосъдието, ние сме сключили с него едно споразумение, не за да ръкопляскаме на бездействията му или на лошите му прояви, а да имаме един свободен достъп, какъвто имаме на местата за задържане и на местата за лишаване от свобода.
Антикорупционната политика иска самостоятелното участие на Омбудсмана. Бяхме разбрали в Министерския съвет – имаме един каталог от прояви, дългосрочни, част от тях се изпълняват и ги има тук.
Взаимодействието с местните власти – казах в началото и ще го повторя – това е една политика на Омбудсмана, която бих искал да бъде част от общата държавна политика, каквато е тя вече. Ето идва новият бюджет, знае се, че Министерството на финансите и Народното събрание ще одобри една много по-голяма самостоятелност на местните органи на властта и трябва да ви кажем, имаме много изнесени приемни, много проверки там, разговорите с местните хора, макар избрани свободно и всеобщо не винаги говорят за една добра компетентност. Затова тук не е въпрос до курсове, а може би нашият обществен натиск, който ни е присъщ, да подпомогнем държавните органи в това усилие в това отношение.
Искам да вярвам, че по този начин съм казал главното, с което се започва и свършва при нас откакто България е член на Европейския съюз – 1 януари 2007 г. Има едно ново поколение основно конституционно право, казано чисто и просто, всеки човек има право на добро поведение, на добра администрация. Опитите в България, правото на добро управление да се сведе до по-добри административни технологии – обслужване на едно гише, не е това. Ние схващаме тази работа в нейната дълбочина – и не само ние, а това се предявява като претенция на Омбудсмана, надявам се, е от името на цялата общественост. Трябва да се каже ясно: Не може да има добро управление, а лоша администрация! Не може да има добра администрация, а управлението да е лошо! Така че това е една корелация между две изисквания, които за възведени в основно право на човека. Оттук-нататък всичко, което правим ние, е подчинено на това.
Накрая, господин председателю, в последния доклад на Джефри ван Орден, преди непосредственото ни приемане в Европейския съюз между малкото политически препоръки имаше една, която знаете ли как звучеше? – Българската държава да повиши ролята на институцията на Омбудсмана. Дешифрирано това не значи Омбудсманът да получи повече щатни бройки или по-добър бюджет. Това се смешни работи. Това значи администрацията да върши добре своята работа. Омбудсманът да може от името на гражданите да прави своя контрол, административните органи да работят по-добре, за да може институцията на Омбудсмана да има само един принос – колкото по-ограничен, толкова по-добро доказателство, че администрацията и държавното управление работят добре.
Ето това са основните идеи тук. Госпожа Тоткова носи и при нужда ние ще ви представим новите данни, които имаме към тези цифри. До края на отчетната 2006 г., така да се каже, имаме 3064 жалби – голяма част решени, това не е тема. Но само за тези месеци от м. януари досега всеки месец 26 % повече жалби, отколкото за съответните месеци през миналата година. Това не трябва да ни радва в смисъл колко добре работи Омбудсмана, но това значи, че куражът на гражданите да търсят своите права расте и това е най-доброто, което трябва да бъде отчетено, ако искаме наистина да имаме правова държава, в която гражданите имат своето участие. Благодаря ви много.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Ганев.
Така си представях Вашето въведение в темата.
Уважаеми народни представители, имате думата по представения годишен доклад. Междувременно искам да ви обърна внимание, че има един проект за становище по този доклад, на което също ще ви помоля да обърнете внимание. Там е синтезирано всичко най-важно, което би следвало ние като комисия да приемем като становище, за да го предложим за сведение, да бъде прието и от българския парламент.
Имате думата.
Господин Крикорян, заповядайте.
РУПЕН КРИКОРЯН: Благодаря, господин председател.
С риск да повторя някои неща, които каза уважаемия омбудсман, които са ми направили впечатление през тази година, в която съществува тази институция и тя безспорно се утвърди като една необходима институция.
Много силно впечатление ми направи тази инициатива за самосезиране на омбудсмана. Всички много добре знаем по много актуални въпроси. Един от тях бе за “Топлофикация”.
Другият въпрос, който имаше пряко отношение към парламента, беше Общия устройствен план на София, който получи законодателна инициатива. Това са неща, които са все така актуални и показват необходимостта от тази институция.
Аз съм запознат с някои от тези инициативи, тъй като в тях има много представители на етноса, който представлявам, и регионалната политика, която се визираше в приемните, които правеха сътрудниците на омбудсмана в повечето региони, оказаха много добро въздействие и се решаваха много положително въпроси.
Лично аз съм много благодарен, тъй като десетки арменски семейства се обръщаха към тази институция и получиха една позитивна подкрепа и помощ. Също така тук може би трябва да подчертаем и инспекцията по затворите, което е една необходимост.
Всичко това ми дава основание да дам от своя страна една висока оценка на Омбудсмана като една необходима институция, както и с това, което каза господин Гиньо Ганев, и становището, което вие анонсирате, господин председател. Мисля, че трябва да го приемем с адмирации. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Крикорян.
Заповядайте, господин Чернев.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Аз мисля, че за първа пълна година и като прохождаща институция фигурата на Омбудсмана, макар отначало тръгнахме оттам, че много питаха какво е това, заради сложната чуждица, гледайки този доклад и вниквайки в работата на този екип, която е свършил, наистина с адмирации трябва да приемем това, което бе изложено, и това, което виждаме като свършена работа – изключително много спектърна, в рамките в рамките на конституционните си правомощия, но категорично не само виждайки буквата на закона.
Аз съм поласкан от тенденцията на работата на Омбудсмана с местата за изтърпяване на наказанията и следствените арести, доколкото това е една голяма празнина на обществения контрол у нас както условията за пребиваващите, така и за работещите там, обаче. Може би това бих си позволил единствено като една съвсем добронамерена препоръка да се обръща внимание. Защото при наши проверки от Комисията по правата на човека и вероизповеданията в Сливнишкия следствен арест, доколкото си спомням с колегата Маруся Любчева бяхме, наистина възникна проблема не само за пребиваващите, но и за работещите там. Защото цял свят някак си е свикнал да се занимава само с правата на престъпниците, но не и на тези, които ни пазят от тях. Така че наистина по един най-добронамерен начин го поставям по-скоро като идея.
Макар че ще повторя колегата Крикорян, но самосезирането на Омбудсмана е наистина един важен момент, който аз с подобаващо уважение обръщам внимание, че е добре развит. Бих насърчил институцията на Омбудсмана да продължи в тази добра насока, защото това е една от сериозните гаранции за демократичност и за обществен контрол.
Нещо, което бих искал да споделя, са жалбите на граждани срещу неизпълнение на влезли в сила съдебни актове.
ГИНЬО ГАНЕВ: Това е чудовищно.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Аз съм не само впечатлен, но истината е, че тези хора, които редовно стоят на служебния вход на Народното събрание и търсят някаква помощ, в тази си част, които наистина имат реални проблеми, най-често ме занимават мен именно с такива проблеми.
Фактът, че институцията на Омбудсмана не само е отчела този проблем, но тази работа е подхваната, сочи две неща, а именно, че наистина има сериозен проблем – това е съдопроизводствен проблем, незачитането от администрацията на съдебен акт, влязъл в сила. Но имаме проблем явно и на ниво законодателство.
Заключението на становището, че трябва да вземем акт от този доклад с особено внимание бих препоръчал да започнем да разглеждаме тези случаи, които зачестяват напоследък.
Считам, че като начало имаме направо една работеща демократична институция - аз поддържам становището на колегата Крикорян, която с адмирации приемам.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Чернев.
Господин Анастасов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНАСТАСОВ: Така представеният доклад за сведение на комисията, който ще бъде представен и в Народното събрание, без да сме в правотата си да можем да даваме оценка, аз смятам, че една насърчителна висока оценка ще е добре за свършената работа през тази една година на Омбудсмана.
Особено силно впечатление ми направиха и думите за това, че държавната администрация и общинската администрация трябва да подобрят своята работа, защото едно добро управление не може без една добра администрацията. Администрацията, разбира се, е тази, която показва пред обществото доброто управление. Защото не е нормално тази държавна и общинска администрация, която се издържа от българския данъкоплатец да стои намусена, да стои и да се кара на гражданите и те да се чувстват виновни за това, че са отишли там, за да поискат своето законно право да получат съответните услуги, за което тя е назначена и си получава парите. Парадокс! Ти плащаш за нещо, за да ти се карат вместо да ти свършат работа, се чувстваш виновен!
Считам, че именно това, което тук наблегна омбудсманът на Република България господин Гиньо Ганев трябва да залегне и в констатацията за проекта за становище на нашата комисия. Предлагам на последната страница, горе след четирите тирета, да запишем един такъв текст: “Проблемите с подобряване на дейността на държавната и общинска администрации за по-добро управление”. Не считам, че това е изцяло коректно – можем да го добавим, да го изменим, да го коригираме, но да го има този текст. Защото това не сме го отразили, тъй като това е част именно от дейността на омбудсмана. Горе е записано: “Слабостта на съдебната администрация”, но аз считам, че слабости и работа за подобряване има именно в държавната и общинските администрации като трябва да се акцентира, още веднъж подчертавам, че нашите държавни служители трябва да се научат на коректно, учтиво и колкото и парадоксално да звучи, усмихнато поведение към българските граждани – трудно, но не е недостижимо.
На второ място, считам, че е изключително важно изнасянето на тези приемни в страната, които би трябвало да обхванат всички 28 области в страната и които се обхващат от Омбудсмана. Там е мястото, където ще се запознаят с реалните проблеми на хората. Защото Народното събрание като законодателен орган и при разделението на трите власти не може да оказва въздействие върху съдебната администрация и система, докато Омбудсманът може да оказва пряко въздействие именно върху съдебната система - това, което говори колегата преди мен, за невлезлите в сила съдебни решения, които се проточват с години и интересите на хората се увреждат. Не един и два са тези случаи.
Не на последно място по важност – това го споменаха и двамата колеги преди мен, но много е важно да подчертаем тяхната функция за самосезиране. Това е изключително важно за нашето общество – че Омбудсманът може да се самосезира – нещо, което много често някои други от трите вида власти не го върши, въпреки че имат това право.
Затова считам, че насърчителната, без да е в нашето право, висока оценка я заслужава Омбудсманът за тази свършена работа като един стимул за бъдещата по-разрастваща се по обем работа, която да обхване всички 28 области на страната и лека-полека да задействат реално тези общински омбудсманове, които се избират в съответните общини.
Аз ще приема така направеното заключение от комисията, което се предлага, с направеното от мен допълнение и ще помоля председателят да го подложи на гласуване. Разбира се, приемам всякакви редакционни добавки, защото това беше мое импулсивно предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Анастасов.
Има ли други колеги, които желаят да вземат отношение по този доклад?
Аз бих си позволил с няколко думи, като се присъединявам към изказаните становища и дадената една безусловно добра оценка, макар че тук едва ли трябва да правим в точния смисъл на думата “оценка”, но ми направи впечатление нещо в експозето на господин Ганев. Затова бих помолил за изясняване евентуално като един може би проблем, а може би – не, но не ми стана докрай ясно, той спомена за един от аспектите на работата на Омбудсмана за закрилата правата на децата. Като се има предвид, че има специализирана агенция по тези въпроси, си задавам въпроса дали и доколко в дейността на Омбудсмана трябва да влиза и тази дейност и ако това е така, как стои въпросът за координирането по тези въпроси със специализираната Агенция за закрила правата на децата. Това е въпросът ми и ще помоля да получа отговор.
Господин Трифон Митев има думата.
ТРИФОН МИТЕВ: Тъй като могат да се съчетаят някои въпроси, извинявам се на господин председателя, че вземам думата след него в случая, аз имам няколко въпроси, свързани с децентрализацията.
Първо, изцяло подкрепям работата на Омбудсмана за децентрализацията, за работата на местните администрации и търсене и решение на проблемите на хората на място. От една страна, взаимодействие с администрацията, а от друга страна, взаимодействие с общинските съвети. Тук искам да вметна, че не споделям напоследък популяризираната идея за повече правомощия на кметовете, а повече споделям идеята за повече правомощия на общинските съвети в диалога с държавата за формиране на бюджети, различни други проекти, които трябва да се решават – инфраструктурни, там, където държавата има изключителни правомощия, общинските съвети да имат по-голямо участие в този диалог, включително и с местни референдуми, които по отделни въпроси да не са само съвещателен глас. Заедно с едно взаимодействие на местния омбудсман, би могло да бъде много полезно, стига местният омбудсман да има малко по-различен статут. При избор пред общинския съвет в някаква степен ангажименти и към местната структура това не винаги дава възможност за ефективна работа на местния омбудсман.
В тази посока като подкрепям изцяло работата по децентрализацията, бих искал да попитам за обратната връзка, в смисъл среща ли омбудсманът пренебрежение от местната администрация или нежелание да се съобразят с препоръките на омбудсмана по места? Срещате ли навсякъде разбиране? Това, първо. И второ, един от елементите на децентрализацията това е пряката връзка с гражданите и многото жалби, които биха могли да постъпват. Въпросът ми е за злоупотребата с жалбите. Каква е реакцията на омбудсмана за злоупотребата с жалбите, тъй като винаги има едни хора, които пишат под индиго жалбите до различни институции. Една част от тях са основателни, разбира се, но има и други, заради спорта, грубо казано, пишат жалби за каквото и да е. Това създава друго напрежение в работата на самите администрации.
На следващо място, дали бихме могли да проведем по-нататък конкретен разговор в обсега на ангажиментите на нашата комисия във връзка с възможна промяна на законодателството за конкретни въпроси. В резултат на работата на омбудсмана тук да можем да коментираме с тях и разбира се в работата, която комисията по-нататък ще организира за среща с министерства и различни ведомства по конкретни въпроси, предизвикани от работата на омбудсмана.
Подкрепям изцяло проекта за становище - само с един въпрос какво би могло да означава “Народното събрание да вземе акт”? Аз по-скоро го разбирам като пряка работа на нашата комисия примерно и да предложи на другите комисии за конкретни срещи с министри, с други ведомства, с агенции по конкретни въпроси по-нататък. Защото би било по-сложно просто така въобще Народното събрание да вземе акт в това отношение.
Изразявам удовлетворението си от това, което ни е Омбудсмана, като една утвърждава се институция и във взаимодействие на работата на Омбудсмана с нашата комисия би могло да доведе до по-конкретни резултати, включително и в текстове на законите. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Митев.
Господин Ахмед Юсеин има думата.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз искам да споделя с вас своите виждания относно дейността на Омбудсмана. Не знам дали ще се съгласите с мен. Аз бих желал нашият Омбудсман да не бъде като Омбудсмана на Македония, на Кипър – на тези страни, в които формално съществува един орган. Държавата субсидира този орган, а де факто недоволството и жалбите на гражданите продължават. А ние като комисия, която по Конституцията сме задължени да съблюдаваме дейността на този орган – да се събираме и да се хвалим, или да не недоволстваме от работата на този орган. Аз бих искал Омбудсманът на моята страна да бъде такъв – когато се чете докладът на този Омбудсман всички министерства да треперят. Аз не видях в отчета нищо, което хапе някое министерство. Не съм видял, прочетох го. И сега още веднъж го разлистих. Видях, че има дадени общини, предприятия, учреждения, но не знам дали това топли жалващия се.
В тази връзка, не ме разбирайте криво, че критикувам ръководството на Омбудсмана или екипът, но искам да бъда пределно ясен. Вярно е, че за една година този екип направи всичко, което му бяха по силите. Но ние, ако продължаваме с тази инерция народът да недоволства, а ние да хвалим органа, а органът да ни представя отчети, в които е видно, че не се критикуват очебийни факти от дейността на някакви министерства, дейността на общини, на учреждения и т.н., каква е файдата? Имайте предвид, че не заделихме малко пари от държавния бюджет за този орган. Тогава също имахме спорове. Аз не зная дали съм прав, или не. Сега ще гласувам за този доклад, но в бъдеще аз никога няма да се съглася този орган да изнася доклад, в който не се цитират очебийни факти, които да тревожат някакви министерства. Няма значение дали съм управляващ, или съм от опозицията. Не зная дали съм прав. Ако не съм прав, някой да ме обори!
По отношение на закона. Тъй като съм бивш член на тази комисия, колеги от комисията след това разбрах, че така са нагласили закона, че да бъде за тях. Те, щели да работят там. Аз не разбрах като работещ орган, този екип видял ли някакъв недостатък на закона, за да може да се предложи да променим закона. Защото когато с господин Корнезов предлагахме да има областни омбудсмани, сегашният бюджет позволява това, тогава не се възприе този вариант. Как сега се осъществява тази връзка между обществените защитници по общини с централния Омбудсман. Водят ли се някакви методически указания от централния омбудсман, дали имат право на това и т.н.? Тези неща не са вързани в закона.
Продължавам да считам, нека да не ми се сърдят, като гледам бюджетите на Съюза на слепите, на глухите, на Агенцията за закрила на децата, този бюджет е голям за Омбудсмана. Видях и бюджетите на другите страни. Най-добре е бюджетът на Гърция, но ние не можем да се сравняваме с Гърция. Ако учителите, които стачкуват, обществото видят бюджета на този орган, реакцията ще бъде съвсем друга. АЗ ще гласувам за този отчет, но в бъдеще при нов отчет, ще искам този отчет да бъде хаплив, за да може тези хора, които се жалват утре-други ден да кажат: “Има един орган, който ни защитава”. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Юсеин.
Заповядайте, доктор Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще кажа следното. Нямам проблем в разбирането на това какво институцията “Омбудсман” означава сама по себе си на теоретично, на концептуално равнище. Имам известни затруднения наистина в усвояването на нейния практически смисъл, по начина по който тя се реализира в практиката на тази страна. Имам големи съмнения, че ви е лесно. Защото нямам никакви съмнения във вашата добронамереност и желанието да бъдете полезни на гражданите, които ви овластяват и на една администрация, една корумпирана местна и централна власт – това вече сякаш е усвоено от българската публика като оценка да оспорва това овластяване, което вие получаване от гражданите в усилията да им бъдете полезни.
Аз бих ви запитал все пак в духа на това, което чух от господин Юсеин. Доколкото вашето призвание е рисково и вие сте под натиска на дълг, при чарът, който председателят – господин омбудсманът, има безспорно и затова идва у всеки имащ, така да се каже, импулс да критикува изпитва, когато понечи да го прави – говоря за Вашия именно човешки и прочее чар, достойнството Ви, авторитетът Ви. Това е едно условие, което спъва задаването на радикалния въпрос. Първо, има ли, бихте ли изброили някак си, къде да ги открием, ако те са написани основните ви практически реализации, постиженията на вашата дейност. Аз бих казал трите имена на този, който е ощастливен от институцията в тази страна, един-единствен ме интересува даже, ако няма двама. Защото бих се успокоил да знам, че някой е поощрен и облагодетелстван от вашите усилия. Това е отново тревогата на господин Юсеин.
И второ, и особено важно е това, да ми цитирате големите разочарования, на които сте се натъкнали във вашата работа – там, къде сте усетили да се сблъсквате в челен удар в неразбиране, съпротива и бих казал саботаж на вашата дейност? Тогава ние бихме ви разбрали,веднъж, и втори път, бихме се запитали какво от на страна бихме могли да направим за вас, и трето, бихме могли адекватно, по съвест, красноречиво с една откровена честна риторика да говорим пред гражданството, което не може да издържа институцията на Омбудсмана без преки и убедителни резултати даже като процес на борба, оскъдни по своя успех – тук-там, ако не можете друго на този етап и във всички случаи обещаващи като функция налична и изискваща защита.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, доктор Михайлов.
Има ли други желаещи да вземат думата.
Господин Ганев, имате думата, за да отговорите на въпросите и вземете отношение към направените изказвания.
ГИНЬО ГАНЕВ: Изглежда,че още веднъж ще трябва да се кажат няколко уводни думи, за да може и народни представители да се изправят пред собствената си отговорност. Първо институтът на Омбудсмана има една привилегия, която вие в голямата си част не схващате. Той няма административна власт, нито едно пряко разпределително право. Но според мен има нещо много по-голямо. Това е моралното влияние, общественият натиск и гражданският контрол от името на който той говори. За нас, когато говорим за право на добро управление, очевидно става дума да се увеличи гражданското участие там, където се вземат решенията и гражданският контрол. Това е теорията и това е практиката, по която ние се движим. Вие контролирате правителството и администрацията, а искате Омбудсманът като някаква птичка – единствена, която има морална власт, тя да раздава тук наляво и надясно камшици с един език, който може да не й е присъщ.
Що се отнася до фактите. Първо, много тежки укори сме отправили – госпожа Тоткова сега ще ги съобщи накратко – към отделни министри, към отделни администрации. Не сме стигнали още дотам да кажем на Народното събрание: “Уволнете еди кой си министър!”. Ще стигнем и до това. Но този контрол е преди всичко ваш – нали парламентът избира правителството на Република България? Едни петъчни контроли от 11 до 14 часа – те ли са цялата ви същност? Ето един Омбудсман, който е на помощ в този процес! Но, на помощ! Той не може да бъде самостоятелен орган, след като раздава авторитет и влияние, а вие имате силата на администрацията в себе си. Но това настрана.
Докладът, разбира се, може да бъде наситен и с такива примери при неговото разглеждане. Може и сега даже да представим цял каталог на такива становища, но между впрочем сме ги представили в големия доклад като приложение в тяхната цялост без никакъв компромис и без никакви смущения спрямо констатациите. Но на това ще се върнем.
Така че не бих искал от доклада на Омбудсмана да затрепери парламентарната зала. Достатъчно е да затрепери съответната администрация преди това. Има уволнени министри въз основа на наши констатации – заместник-министри, извинявайте, защото министрите ги уволнявате вие. Така че този тон на нас не ни липсва, констатации – също.
Господин Юсеин, който е един от тези, които пропътуваха света във връзка с този законопроект, не му се прие на него идеята да има в самия закон цялата система и на местните посредници, законът се ограничи до централния орган на централния омбудсман. Господин Юсеин, този път е отворен. Ние го споделяме също, но когато създадохме институцията чисто законодателно произнесохме на висок глас следното: “Спрете с тези платени проекти да предлагате промени в закона!”. Шест са, господин председателю, от миналото Народно събрание – един от Пловдив, 3 от София. Платени проекти колкото искате. Ние казахме нека законът да провърви пътя си в социалната практика и тогава да предложим нещо, което ние чувстваме много по-силно като дефект в закона. Но да започваме с промените на закона и да отложим това, което институцията дава като възможност, просто не е целесъобразно.
Големият недъг е този, който господин Митев и господин Юсеин казаха, за местните обществени посредници. Те не са в системата на Омбудсмана. Те не са в нашата йерархия. Но ние имаме по силата на норма непрекъснато взаимодействие с тях. Искате ли да ви кажа как се избират? Чуйте закона - един наивен чл. 23 от Закона за местното самоуправление: “Общинският съвет – господин Михайлов - с мнозинство от 2/3 от общия брой на съветниците избира местен посредник и приема преди това правилник. Аз лично съм съдействал, направихме великолепни правилници в Пловдив и на много други места. Защо не си избират, господин Юсеин, местни посредници? Защото това 2/3 се постига при тази конфигурация на нашите общински съветници с невероятни преговори. И ние търсим независимия посредник, а общината му дава и квартира и тя му плаща. Две общини – няма да им кажа имената от вежливост – аз имам един омбудсман, а го смята за негов щатен работник. Той е негов омбудсман. Вие като законодатели не знаете ли, че има два проекта за народното здраве, в който и Гайдарски и да не кажа и други предлагат да има Здравен омбудсман. За какво е той? Да отваря и затваря вратите на отделните болници ли? Защото се казва: “В отделните болници да има омбудсман”. Какво е това? Нека да запазим системата – ние браним себе си, не е там работата, да запазим системата, която да има ударна мощ. Ако трябва в едно направление, тя лесно ще се увеличи със специалисти взети от мен, от вън, и тогава ние ще отговорим на една или друга нужда. Ами това, което го слушате вие всеки ден, аз омръзнах и на вас. Отишъл някой си в Ирландия – да не му казвам името, защото са двама, видял, че има детски омбудсмани, да преведели закона и да го направят и тук. Защо ли? Държавите познават различни възможности. В Германия няма национален Омбудсман, има в Министерството на отбраната. Явиха се тук едни министри: “Защо да няма и в България?”. Това са работи, които трябва да се видят на базата на сериозна българска практика. Днес омбудсман за децата, аз ви казах, а утре омбудсман за вдетенени. Много е лесно това. Несериозно е!
Аз искам да Ви кажа, господин Юсеин, от което има реална нужда, е местните посредници, особено сега, господин Митев, в епохата на децентрализацията трябва да бъдат много по-силни фигури. Жалбите срещу местните органи на власт, които имат и парите и нарушават тези права, трябва да се увеличават. Къде са тези? Има 12 или 15 са вече. Тук някои от вас преподават и в университети. Защо не видите, господин Герджиков, която се е обявила за Омбудсман на Университета? Казва: “Аз съм много добра, решавам спорове на студенти”. Това да не е майка Тереза – тук става дума за сериозна работа!?
Имаше един много добър професор в УНСС и ми се обажда ректорът: “Защо не дойде, когато го избирахме за омбудсман?”. Какъв е този омбудсман, какво законодателство му дава права? Какви са тези домашни разсъждения?
Аз смятам, че трябва да стоим на една сериозна база, на едно законодателство, което изхожда от Конституцията, от една модерна практика. Когато аз говорих тук за добро управление и мисля, че по този начин ви отговарям много директно, не навсякъде е така в Европа. Европейският омбудсман например иска да се сведе добрата администрация до по-добра административна технология. Това ли е работата? И ние сега да се хванем сега на голямата идея, която аз споделям литературно – първият досег до гражданина, администрацията определя доверието на човека към властта. Ами, ако това не стане? Щом искате една честна дума – българската администрация, без да обобщавам, понякога е компетентна, понякога не е. Но в никакъв случай това не е една човечна администрация. Има правила, написани отдавна в Етичния кодекс и в Европа – как да посрещнеш, как да говориш по телефона. Аз сега като се обаждам на една секретарка, знаете ли какво казва: “С какво мога да Ви помогна?”. Ами, аз да не съм ранен и да търся от нея медицинска помощ? Тя трябва да каже: “С какво мога да Ви услужа?”. Всичко това трябва да се промени като манталитет, за да има една по-добра администрация. Иначе с този тон, който се предявява тук, аз съм напълно съгласен. Ние това ще го наситим с много конкретни имена и ще се възползваме най-после от правото си не да даваме годишни отчети, а нещо по-важно има – Омбудсманът може да внася в Народното събрание, то може да му поръчва такива отделни случаи, ако искаме да има наистина една гражданска власт, която е много по-добра. Така че промени в закона могат да се направят – това няма никакво значение. Ще пишем за нашите разочарования – това е красив израз, но нашите разочарования са свързани с основното предназначение на Омбудсмана. Омбудсманът решава конфликти между гражданина администрацията. И се радвам, че много повече граждани се обръщат към нас и не отиват в съда. Така и трябва да бъде.
Ще помоля госпожа Тоткова да даде повече информация за министерствата.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека госпожа Тоткова да представи тази информация, преди това господин Юсеин иска реплика. Ще напомня и за моя скромен въпрос.
ГИНЬО ГАНЕВ: Извинявам се.
Господин председателю, има проблеми, които не се дават на откуп на едно или друго ведомство, и да чакаме от Агенцията за българите в чужбина да разреши големия въпрос за българските емигранти.
Комисията за закрила на детето е един административен орган. Нашето участие в тази голяма проблематика е един много силен граждански контрол в тяхното взаимодействие с този орган. Имаме едно великолепно споразумение, едно всекидневно взаимодействие, но то е едно изобилие от закони, от различни практики и нашето взаимодействие увеличава ударната мощ на тази грижа за децата. Така е споразумението с УНИЦЕФ. Никого не дублираме. Имаме своя периметър и той се знае.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Цеков, имате думата.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Благодаря, господин председателю.
Много основателни въпроси бяха поставени. Аз ще се опитам да предоставя малко допълнителна информация по поставените от господин Юсеин въпроси да предам на уважаемата комисия.
По отношение на въпроса с министерствата. Наистина това е само резюме. Много неща са дадени в един съвсем обобщен план. В съответния срок, в края на м. март, беше предоставен пълният вариант на доклада, който е достатъчно обемист за добро или за лошо. В него аз ще спомена само няколко конкретни много остро критични моменти по отношения на конкретни министерства и техните ръководства. Като започнем от Министерството на околната среда и водите, където има изключително остри критики във връзка с Програмата “Натура” – много детайлно изложени, включително с приложените пълни текстове на становището, минем през Министерството на икономиката и енергетиката, където институцията на Омбудсмана имаше доста тежка борба, която продължава, по отношение на обществените услуги, предоставени от топлофикационните дружества, минем през Министерството на регионалното развитие и благоустройството, спрямо което също има отправени изключително тежки критики по отношение и на някои конкретни случаи, свързани например с кариерите в с. Студена, също с “Натура” и т.н. и, разбира се, стигнем до такива независими държавни органи като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, спрямо която също има много тежки укори и ред други такива висши ведомства, които не са пощадени, така да се каже.
Аз мисля, че всеки разбира дали езикът е хаплив, или не, но констатациите са остри – казани са на конституционален език. Така поне са видени от екипа, работил по съответната тема, и разбира се от Омбудсмана на републиката.
За да завърша с основателните въпроси, повдигнати от господин Михайлов, аз ще се опитам да посоча два примера по отношение на тези самосезирания и критики към министерства, когато е имала ефект. Госпожа Тоткова пък ще посочи, с Ваше позволение, няколко конкретни примера, касаещи индивидуални жалби или по-големи групови случаи, когато е имало определено въздействие. Няма нужда да влизаме в процентите – кои са решени и с какъв изход, има го в тези подробни графики.
По отношение на самосезиранията смятаме, че особено положителен беше ефектът по самосезирането по Общия устройствения план. По инициатива на Омбудсмана бяха проведени с граждански екологични комитети от София, по районите, над 3000 души, както и много народни представители участваха също в тези събрания с обществеността. Тогава по решение на Комисията по жалбите и петициите на гражданите в 40-тото Народно събрание се предложи Омбудсманът да създаде един обществен съвет, в който да включи не само гражданските представители, но и представители на Столична община, експерти на Комисията по местното самоуправление, регионално развитие и благоустройство на господин Ремзи Осман, и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, която не само да обобщи, но и да надгради, така да се каже, законодателни предложения за усъвършенстване на този план, така че да намери отзвук в Народното събрание и тази гражданска воля на тези събрания. Това стана и благодарение на отличното сътрудничество с комисията на господин Р.Осман над 80 % от тези предложения, включително нещо безпрецедентно, да има наредба за обществените обсъждания на територията на София, която да признава по определен начин тяхната легитимност имаше.
По отношение на “Топлофикация” самосезирането, там натискът на Омбудсмана доведе до това, че включително бяха, независимо от някои спекулативни твърдения на самите дружества, и елекроснабдителите и топлофикационните дружества след препоръки на Омбудсмана бяха задължени и от енергийният регулатор и от Държавната комисия за защита на личните данни, която най-после заработи, и то под натиска на Омбудсмана по този конкретен случай. Те бяха задължени със срок до 1 август, а някои и до 1 септември да прекратят нарушенията на личните данни на гражданите, като не изпращат сметките в пликове или разлепват по входовете едни списъци с длъжници с техни данни и т.н. Но това са по-големи случаи. Може би госпожа Тоткова ще даде сведения за някои по-интересни индивидуални или групови случаи, които ни дават увереност, че и институциите и на национално, и на местно ниво все повече се вслушват в това, което казва Омбудсманът, и го приемат не толкова като нещо отвън дошло, за да смути техният иначе нормален административен живот, а като един партньор, който в крайна сметка не е дошъл, за да ги укорява, заради самия укор, а за да се коригира една дейност, която е в интерес на самата администрация.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Цеков.
Госпожо Тоткова, ще Ви помоля да сте по-синтезирана в изказването си, защото измина вече повече от час по тази точка.
РОСИЦА ТОТКОВА: Благодаря Ви, господин председателю.
Искам да кажа, че освен изброените министерства, ние имаме упреци и към други министерства.
Предстои ни да излезем със становище, което се отнася до работата на органите на медицинската експертиза на работоспособността. Нашите забележки към организацията на извършването на този вид дейност към Министерството на здравеопазването са много сериозни. Ние многократно вече сме имали остри препоръки към министъра на здравеопазването, дори към министър-председателя затова, че трябва се предприемат мерки и няма изобщо да бъде пресилено, ако кажем, че точно в резултат на нашите усилия беше приета наредба за работата на Националния съвет по медицинската експертиза на работоспособността – един орган, който всъщност трябва да прави политиката в тази област. Така че смея да твърдя, че имаме достатъчно кураж да правим такива препоръки там, където ние констатираме, че има нарушени права на гражданите и аз се радвам, че това мога да го кажа в присъствието на нашите колеги, които са част от този кураж и всичките тези усилия.
Позволихме си в доклада за 2006 г. първата цяла отчетна година за Омбудсмана да представим по следния начин – случаи, в които ние сме констатирали нарушени права и администрацията се е съобразила с препоръките на Омбудсмана, тоест тя е възстановила законността или е коригирала своето отношение. Защото само спазването на законността не е достатъчно за Омбудсмана. Освен, че трябва да се спазват законите, ние изискваме от администрацията да има съответното поведение към гражданите като към данъкоплатци, които трябва да получат съответната услуга.
Другата група са случаите, в които ние не сме констатирали нарушения, защото трябва да кажем, че има и такива случаи. Тези случаи също са важни, защото те подпомагат самата администрация, когато има взаимоотношения с гражданите.
Една трета група има, в която ние сме отделили случаите, в които администрацията не се е съобразила с препоръките на Омбудсмана.
Тези случаи, които ние сме представили, в които администрацията се е съобразила с препоръките на Омбудсмана, са най-много. Те са най-много не, защото искаме да покажем едно или друго, а просто, защото те представляват най-големият относителен дял. Но това постижение е плод на много усилия и разбира се на капацитета, който трупа самата институция.
Трябва да кажем, че през тази 2006 г. ние натрупахме опит затова как да се справяме с всички тези проблеми, но трябва да кажем, че нашите констатации са в посока, че нашата администрация също започва да се променя и тя самата разбира какво е това Омбудсман и защо трябва да се съобразява с неговите препоръки, макар че той няма преки разпоредителни права. Такива проблеми ние сме посочили във всички сфери. В най-трудната сфера, в която срещаме най-много затруднения, в която има най-много проблеми и най-много време изисква решаването на въпросите, това са по устройство на териториите и незаконното строителство. Там сме успели да се преборим с администрацията да изпълни своите законови задължения. Ето тук първият пример, който сме посочили е в община Родопи да се премахне незаконното построен обект и редица други такива случаи. Например Дирекцията за национален строителен контрол, която също така изпълнява тези препоръки, свързани с тези проблеми на устройство на територията, които са много тежки и едва ли има някой, който да си мисли, че това са случаи, които са изолирани. Това са най-честите случаи и не случайно най-много жалби имаме в тази област.
По същия начин случаи, които не са решавани с години с други проблеми, например в община Тунджа, когато се възстановиха правата на гражданите,след като три години се е борил със администрацията, Омбудсманът със своя авторитет и настойчивост успя да се справи с тези проблеми. Няма да посочвам други от тази област.
Специално ще подчертая само за община Царево, защото знаем с каква стойност са имотите по българското Черноморие. Имаше много упорит отказ затова да се деактува частен имот, който е бил актуван като общинска собственост. В края на краищата общинската администрация след доста сериозни битки, така мога дори да кажа, деактува този имот и той беше възстановен на гражданите.
Много сериозни успехи в областта на възстановяване на трудови прав, в т.ч. и неизпълнение на съдебни решения за възстановяване на работа. Тук мога да посоча и министерства - Министерството на отбраната, Министерството по земеделието и горите, и ние трябва кажем, че те се съобразяват, защото това е част от нашата работа. В същото време има такива, които продължават да намират поводи и да не искат да се съобразяват с препоръките на Омбудсмана. Аз вече казах, специално за Министерството по земеделието и горите, макар че тук отпреди 10 дни излезе наредбата и има някакъв напредък. Но това никак не успокоява хората и ние ще бъдем много настойчиви, защото много сериозно се увреждат правата на гражданите. Като разбираме цялата сложност на този проблем има много сериозна забележка към областната администрация на София, където срещаме много нерешени въпроси от гражданите, много трудно комуникираме и ние. Дори трябва да кажа, че там специално изпратихме хора на самата опашка, които чакаха все едно като граждани, за да констатират всички тези нередности.
Всички тези неща ги има в доклада, който затова е толкова обемист и във всичките тези приложения. Това разбира се не трябва да означава, че ние смятаме, че сме постигнали всичко. Напротив, ние искаме всеки ден да решаваме все повече въпроси на гражданите. Защото те наистина имат такава необходимост и се надяваме тези случаи да намаляват.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Тоткова.
Господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН: Аз благодаря на екипа на господин Гиньо Ганев за разясненията. Благодарен съм действително, но от изказването на господин Ганев разбрах, че ние сме поканени на среща, а не той. Затова може би човек като се изказва трябва да бъде малко по-спокоен.
А що се отнася до мен, 9 години съм в тази комисия и държа на името си.
Господин Ганев, Вие като омбудсман проверете кой депутат по време на приемането на този закон е излизал извън страната, както казахте Вие, че съм обиколил...
ГИНЬО ГАНЕВ: По него въпрос бяха много проучвания.
АХМЕД ЮСЕИН: Не, не, много Ви моля! Защото това е едно петно, има колеги, които пътуват, взимат и комисионни за законите – това е вярно, но проверете и ако не осигурите такива факти, нека по някакъв начин да ми се извините.
ГИНЬО ГАНЕВ: Аз ще го направя, но наистина този закон имаше много проекти. Господин Юсеин подкрепяше местната структура да бъде вътре, но не се прие.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа, смятам, че стана един хубав диалог и една добра дискусия.
Предлагам на вашето внимание проекта за Становище относно доклада на Омбудсмана на Република България за 2006 г., като специално искам да обърна внимание на предложението на народния представител Георги Анастасов за една допълнителна точка, която той накратко формулира. Аз лично я възприех по един положителен начин. Ако това по този начин е било възприето и от останалите колеги, би било добре.
Има ли някакви възражения към предложението, което направи господин Анастасов? Господин Ганев, струва ми се, че Ви се струва също приемливо, макар че ние сме тези, които ще го приемем. Интересно ми е да видя и Вашата реакция.
ГИНЬО ГАНЕВ: Много добро е.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Позволете ми да предложа – имаше един въпрос за вземането на акт, който е една рутинна процедура в приемането на подобни доклади и смятам, че е в духа на европейската практика по този начин да се процедира. Аз като че ли изземвам малко Вашата функция по отношение въпроса на господин Трифон Митев, но Вие също можете да отговорите на този въпрос.
ГИНЬО ГАНЕВ: Това “приема за сведение” има много субординиран характер у нас. Аз харесвам повече това, което, господин председателю, може би и Вие имате предвид, “трябва да се вземе акт от дискусията”, “акт от констатациите”. Тогава това ще има добър резултат. То ще ни задължи и ще респектира самите нас повече. Аз винаги съм бил убеден, че един закон, ако се чете без мотивите и без дискусията в парламента, то не може да се разбере това и всички начини това да бъде включено в самото решение ще бъде напразно.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Уважаеми дами и господа, тези, които подкрепят проекта за Становище относно доклада на Омбудсмана за 2006 г., моля да гласуват.
Приема се единодушно. С това мога да поздравя господин Гиньо Ганев като национален Омбудсман и целия негов екип, който работи много добре, за да се постигне всичко това. Не че няма какво да се прави още, напротив вече наистина сте натрупали много сериозен опит и имате нашата подкрепа, за да бъдат още по-хапливи, бих казал, вашите доклади и наистина да се страхуват институциите и като кажат “Омбудсман” все едно, че пристига приставът. (Оживление.)
ГИНЬО ГАНЕВ: Господин председателю, във Ваше лице аз благодаря на цялата комисия за тази наистина изключително ползотворна и жива дискусия. Да ви кажа нашият последен лозунг: “Всеки има право, даже когато няма”, за да имат кураж тези, които разследват случая да се изправят пред неговите проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това прозвуча като “contradiction in adiecto” – “вътрешно противоречие”, като кръгъл триъгълник или дървено желязо, но го възприех. Благодаря на целия екип на Омбудсмана.

ПО ВТОРА ТОЧКА
Разглеждане на Годишен доклад 2006 г. на Комисията за защита от дискриминация.

Имаме един годишен отчет, който е относително по-скромен като обем, но вероятно като съдържание не по-малко наситен и искам да помоля господин Еюп накратко, понеже времето наистина напредва да представи в резюме Годишния отчет пред нашата комисия.
Заповядайте, господин Еюп!
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, докладът, който сме представили действително е един отчет за дейността на Комисията за защита от дискриминация. Бих казал, че той е синтезиран, така както аз имам намерение да го изложа в по-синтезиран вид. Комисията за защита от дискриминация има реални правомощия, които упражнява за първи път 2006 г. в пълния си капацитет по закон, тъй като отчетът за 2005 г. беше за половин година, а функционално комисията действа през последното тримесечие.
Аз бих искал да благодаря цялата ваша комисия и всички народни представители, които подкрепиха промените в Закона за защита от дискриминация миналата година. Затова ние наистина от 2007 година вече с по-голямо самочувствие, като независим специализиран орган, работим. Имаме възможност да имаме регионални представители, т.е. капацитетът на комисията се увеличава, въпреки че не успяхме са се преборим с Министерството на финансите за бройки, за да можем да покрием всички областни градове, но направихме една много добра стъпка от наша страна.
Персонално писахме писма до кметове - те да определят един от техните служители и да вменят в длъжностната им характеристика за връзка с Комисията за защита от дискриминация и да работят в борбата срещу дискриминацията. Такива положителни отговори сме получили от 170 общини, т.е. правим структури без финансови ангажименти на доброволни начала.
Комисията работи с пълен капацитет. От 2006 г. сме сезирани с 289 жалби и сигнали от страната, като идеята и духът на закона, както и работата на комисията, е как да повлияем върху обществените отношения, така че минимизираме тези негативизми в обществените отношения. За всички е ясно, че няма общества, в които няма дискриминация. Ако подходим философски, ще стигнем сигурно до различни изводи, но, че има нужда от такава борба, от такова законодателство, всички сме убедени, а не само Старата Европа. В това отношение в правомощията на комисията влизат и частта превенция, мониторинг и контрол. Бих отворил една скоба, за да направя сравнение между 2005 – 2006 г. като процентно сезиране при определен вид жалби, тъй като силно впечатление прави в обществото, понеже очакванията явно бяха такива и разбиранията за дискриминацията едва ли не само на расов, етнически и религиозен признак и на мен силно впечатление ми направи примерно през 2005 г. сезиранията по етнически и религиозен признак бяха 52%.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тоест половината.
КЕМАЛ ЕЮП: Нашият анализ показа, че очакванията са били повече от неправителствените организации. От тяхна страна бяха повечето сезирания. През 2006 г. този процент падна, въпреки че в отчета пише 21%, но от общите сезирания 28% на второ място са хора с увреждания и при упражняване право на труд – 26%. За 2007 г. и тази пропорция се промени. Последните данни сочат на първо място, и то прогресивно растат жалбите за дискриминация при упражняване право на труд.
Последните данни, които бяхме събрали в отчета го няма, но като сравнение е интересно самото развитие на нещата - някъде 12% са при упражняване право на труд, като дължа да отбележа, че там има по различни признаци, т.е. обикновено е по множествена дискриминация, по множество признаци. На второ място са за хората с увреждане - 11%, а етнически признак е 9%.
В областта на превенцията, разбира се, е много важно, но не е по силите само на една комисията каквато и да е тя. В това отношение ние работим добре с неправителствените организации, с държавните структури и самата комисия обикаляме страната - правим разяснителна кампания, тъй като все още не се познава добре законът. Обиколили сме повече от 28 общини т.е. от всичките областни градове. Остана само Габрово. Правим и открити приемни. Това наистина дава резултат, защото след това от постъпилите жалби и сигнали, констатираме това нещо.
Миналата година правихме и социологически проучвания с оглед да видим какви са настроенията в обществото. Те са около 9 на брой.
Миналата година сме дискутирали на наши семинари, но тази година все още правим анализ и не сме се произнесли, примерно, мониторинг на помощните училища. Там има какво да се каже, ще се произнесем за приема на ученици - че няма единна методология, че се записват здрави ученици и т.н.
В цялостната си дейност комисията за мен поне е една цялостна превенция, включително и с произнесените решения не само, защото са открити и имаме открит регистър на влезлите в сила решения, но с гласността да се действа превантивно. Особено може би сме в дълг в това отношение, въпреки че работим, за работата и обучението с подрастващото поколение. Защото най-вече в основата на дискриминацията са предразсъдъците и в не по-.малко степен непознаването на закона.
Ако трябва да цитирам, за миналата година имаме около 70 приети решения, и определения - те пак са вид решенията на комисията, от които 38 са обжалвани пред ВАС. Обжалванията са най-различни. Някой път обжалват и двете страни. Ако трябва да отворя друга голяма скоба - обикновено българският гражданин обича да се жалва. При нас пристигат най-различни и затова отказите процентно са доста големи. Едните не са от нашата компетентност и са препращани, а други недоизкусурени - не си е написал адреса, не се е подписал или не знае какво иска.
Има голям интерес като обикаляме страната и непознаване на закона. Не само от България има интерес, но и от Европейската комисия. Аз с удоволствие и гордост мога да заявя, така както 2007 г. е обявено от Европейската комисия за равните възможности за всички при самото откриване Берлин през февруари месец наред с Ирландската комисия беше похвалена и нашата комисия в България.
Аз лично съм доволен от нашата работа дотук. Ще продължим в същия дух и с по-голям капацитет, а вие ще дадете оценка. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Еюп!
Понеже само след няколко минути трябва да изляза ще помоля господин Трифон Митев да ме замести.
Искам да отправя една критика към Вашия доклад - така сте го направили, че от едно разгръщане страниците започнаха да се отделят. Ако това е единствената критика, смятам, че може да сте доволни.
КЕМАЛ ЕЮП: Ние в последния момент отпечатахме 50 или 80 бройки, но след два три дни казаха, че трябва да има за всички народни представители. Част от тях набързо се окомплектоваха и може би затова се е получило така.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ТРИФОН МИТЕВ: Заповядайте, колеги. Имате ли въпроси и изказвания по доклада на господин Еюп?
Господин Крикорян заповядайте.
РУПЕН КРИКОРЯН: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, искам да кажа, че изцяло приемам доклада на Комисията за защита от дискриминация, анонсиран от господин Еюп. Тъй като тематиката по понятни причини ме интересува и това, което ще кажа, е в областта на емпирията, а не на теорията.
Искам да ви кажа, че искам да наблегна на няколко момента. Искам да ви кажа за изнесените приемни на комисията в повечето областни градове в страната. Аз има преки наблюдения, че това се реализира много добре и се приема много добре от обществото. Превенцията и разгърнатата практика в тази посока показват, че действително мястото на тази комисия е необходимо. Тя отнема напрежения и дава приоритети.
Ние сме били на един семинар, сега сме поканени на втори семинар, където комисията даде възможност да видим нейната философия в действие. Ние бяхме убедени изцяло в тази работа.
По отношение на дейността на членовете на комисията в тази посока би искал да цитирам няколко неща. Тези приемни, където се отива на место и се разгръщат много практики и срещат много хора, действително показват, че тази комисия действена и е жива. Оценката на много хора в тази област е абсолютно положителна. Имам лични впечатления от хора, които без моята намеса са стигали до тези хора и са поискали тяхната помощ. Няма да скрия, че много от тях бяха резервирани в началото, както към всяко нещо, което се прави в началото. Н активната дейност на тази комисия и лично на господин Еюп, доказва, че те са действителни. Мога да приведа и примери, ако те са необходими тук.
Бях много приятно изненадан, когато като към лидер на една от духовните общности идваха при мен и ми казват, че искат съдействие от страна на комисията и без да се ангажирам трябва да ви кажа, че в рамките на една седмица те получаваха положителен отговор. Даже използвам случая, за да благодаря на господин Еюп за това нещо.
В много отношение - ще кажа една шега, тъй като аз имам функциите на арменски поп, приемете това като шега, но ми се струва, че те успяха да се справят в тази сложна обстановка. Аз мисля, че ако трябва с една ремарка да кажа в каква посока работи комисията, това е едно отражение за това, което България е пример за дискриминантност и тя продължава в тази посока.
Като човек, който е запознат с някои социологически практики, трябва да ви кажа, че тези социологически проучвания са много репрезентативни и са правени на терен. Някои от тях достигнаха до мен, комуникирах с тях, които дадоха висока оценка за тях. Бих предложил на господин Еюп да продължават в тази насока. Ако може би те трябва да намерят печатен израз, защото те представляват един принос в тази посока. Мисля, че темата за борба срещу дискриминацията е тема цивилизованост и тя има своят акцент и визия в Европейския съюз.
Затова изцяло подкрепям и доклада на комисията и лично бих предложил това да бъде прието с много добра оценка. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря Ви.
Други колеги, желаят ли да се изкажат?
Аз ще си позволя да кажа няколко думи. Аз съм впечатлен от доклада и от работата на комисията. Ние сме имали възможности и по-рано да разговаряме в това отношение. Тя в значителна степен поема много тежести и проблеми върху себе си, разтоварва в значителна степен съдебната система. В този план имам следния въпрос - доколко комисията успява да се предпази да не приема прекалено повече функции от съдебната система? Докъде е границата на толерантност на взаимоотношения между съдебната система и комисията, така че все пак от излишно претоварване да не би да изпадне ситуация, в която трудно да решава задачите си, които е поела? А те, както оставаме с усещането и с разбирането, всеки ден все повече се увеличават. Защото много хора основателно или неоснователно така или иначе търсят подкрепата на комисията в разрешаването на отделни проблеми. Това, едно.
И второ, позволявам си да дублирам въпросите на господин Юсеин и доктор Михайлов по предишната точка - смятате ли, че в законодателната уредба има въпроси, които не позволяват достатъчно добре комисията да разгърне дейността си? Какво бихте очаквали в тази посока като съдействие от страна на комисията?
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря за въпросите.
Между съда и Комисията за защита от дискриминация няма конкуренция. Ако трябва да отворя една скоба, де факто ние като комисия трупаме практика, а в същото време и ВАС трупа практика с нашите обжалвани решения, тъй като нямаше в досегашната практика такъв закон и такава комисия.
Със съда единствения проблем може би, но той е решен по закон и ние не се занимаваме с такива случаи, постъпват жалби, които засягат съдебните решения, а съдът си е институция, която е над съдебните решения и те важат в дадени, конкретни случаи. Но хората, които получават информация от нас и познават закона и това им допада. Това показва и броят на жалбите, които са растат при нас - че по-лесен е достъпът в комисията, отколкото в съда. Всеки сам избира дали да се жалва в съда, или при нас. При нас производството е бързо - 30 дена. С възможност за проучване да се увеличат още 30 дена, общо 60. Всички разходи са за сметка на комисията. Например, когато се налага да има експертна оценка, да се привлекат вещи лица. Включително посрещаме и пътните разходи на жалбоподатели или свидетели, тъй като по закон всички разходи за сметка на комисията, но иначе би бил отрязан част от българския народ, който няма финансова възможност.
И си даваме сметка и за нещо друго. Ние, разяснявайки закона на много семинари из страната или с други рекламни методи, едва ли не си търсим повече работа, и в един момент може да стигнем до върха на препълването, но тогава ще мислим по въпроса. Ние сме длъжни да информираме гражданите. Досега не сме върнали никой и сме длъжни да съдействаме на всички. Тогава вярвам, че пак ще се намери някакво решение, тъй като това е въпрос на капацитет.
Не сме имали констатирали - имаме известни съмнения за злоупотреба, примерно. Имахме само един случай, тъй като растат жалби от лишените от свобода по затворите и един адвокат беше тръгнал да представлява стотици затворници, но не можа да представи пълномощни от всичките. Тогава разбрахме, че това е по финансови съображения.
Имаше и някакво друго съмнения - конкуренция между работодатели, обществени заведения. Но те са единични случаи. Тук са ни опасенията.
А колкото до промени - на отделни текстове в закона, разбира се, нито един закон не е идеален, има определени виждания за конкретни текстове за промени, но не сме търсили съдействие, тъй като не е желателно толкова често да се променят текстове в даден закон.
Скоро ни занимаваха от Министерството на труда и социалната политика за заложени от Министерския съвет промени в нашия закон за дискриминация на база “пол” при предоставяне на стоки и услуги. Ние успяхме да ги убедим, че тези промени не са за нашия закон, а са за други закони и кодекси. Защото тук се навлиза в сферата на застраховането и ред други сфери, които повече ще разбъркат нашия закон. Възприе се от работната група и въпреки че ще дойде и при вас с някаква формална промяна в един член с преходни и заключителни разпоредби се мъчат да мине всичко явно и по-бързо. И другият въпрос - с един закон кодекси да се променят, но това не е нашия проблем.
Ако представлява интерес, често се иска становища на комисията по дадени проблеми от министерства или от други работодатели предварително, както и като информация по закон имаме право и сме разглеждали много подзаконови нормативни актове на министерства и сме отменяли частта, в която има дискриминация. Примерно едно от последните решения на Комисията за защита от дискриминация е едно старо ПМС за 50 процентно намаление на пенсионери по БДЖ. Но то касае само пенсионери по възраст и по трудов стаж, а хора с пожизнена инвалидна пенсия не могат да се възползват от това нещо. Излязохме със задължително предписания и имаме обратна кореспонденция, че Министерския съвет и Министерство на транспорта ще променят това. Това е само като информация в частта на задължителните предписания извън работодатели – в смисъл на производители и на институции също.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ТРИФОН МИТЕВ: Имате ли други въпроси, колеги? Или да се ориентираме към приключване?
Мисля, че можем като общо мнение да изразим удовлетворение от работата на комисията. Тя е вече един утвърден институт. Да поздравим екипа и предлагам да приемем доклада, представен от господин Еюп, с добрата положителна оценка за тяхната работа и да предложим на Народното събрание също. Възражения имате ли? Няма.
Моля народните представители, които са съгласни да гласуват.
Всички са единодушни. Благодаря ви.
Благодаря Ви, господин Еюп.
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря още веднъж на всички народните представители за оценката за дейността на комисията и за цялостната съвместна работа, защото общо е полето ни. Защото, когато се каже за правата на човека не се разбира само парламента, а цялото общество, всички хора и институции включително. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ТРИФОН МИТЕВ: Преминаваме

ПО ТРЕТА ТОЧКА
Разни.
--------

Искам да представя за сведение тук една декларация, представена от господин Борислав Богданов, педагог и богослов, свързана с годишнината на светия отец “Св.Паисий Хилендарски”, 285 г. от рождението му, 245 г. от написване на “История славянобългарска” и 45 години от канонизацията на св.отец “Св.Паисий Хилендарский”.
Това, което а важно в тази декларация без да влизам в подробности по нея, е, че всички духовни средища на образованието и културата, носещи името на будителя “Паисий” да се преименоват според неговата канонизация, а именно “Свети Паисий Хилендарский”. Това е повече за сведения. Процедурите съответно са на съответните органи, които са овластени от законите и местната власт и държавните институции – те ще си изпълнят ангажиментите.
В този порядък искам да ви информирам, че в Стара Загора предстои освещаването на единствения, поне засега, храм на св. отец “Св. Паисий Хилендарский”.

Следващият материал по точка Разни е писмо, получено от министър Николай Василев. Изпратена е информация за изпълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица от областните управители за периода от 2004–2007 г. Тя се базира на информация, предоставена от областната управители.
Основните проблеми, които посочва министър Василев, са следните:
“В много случаи забавянето на произнасянето по преписките e в резултат на непредставяне на документи на заявителите. Правоимащите лица и администрациите срещат значително трудности при набавяне на предвидените документи.
Второ, в териториалните поделения Държавен архив се съхраняват единствено входящите регистри на подадените искания по реда на старата редакция на закона и отменената наредба на неговото прилагане, а само част от данните за извършените плащания се пазят в териториалните разделения на Националната агенция за приходите.
Трето, липсват достоверни източници на информация за лицата, получили обезщетения по реда на установеното от ПМС № 38 от 1990 г.
Четвърто, Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона не урежда изрично признаване на права изплащане на обезщетения, в случаите при които едно лице е подало искане на едно или две основания.
Не е изяснен въпросът как следва да разглеждат случаите на осъдените задочно от Народен съд и следва ли да бъдат обезщетени като безследно изчезнали по смисъла на закона.
Част от репресираните лица, подаващи заявления за обезщетения са граждани на други държави и нямат регистриран постоянен адрес в Република България. В този смисъл остава въпросът кой е компетентният орган да се произнесе по искането.
Получава се сравнително голямо забавяне при даване на становище от страна на Централната комисия.”
Преди да дам думата на господин Юсеин просто искам да изразя недоумението си при толкова неясноти в нещата, което е в правомощията на господин Василев да предложи съответните мерки за изясняване. И това е въпрос на коментар.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Уважаеми господин председателстващ, аз също се присъединявам към това, което казахте в края на своето изказване. Тъй като по съдба два пъти направих предложения за промяна на закона и следя процеса, искам да ви дам факти от справката, която ми е приложена - това нещо, което е подготвено, е толкова несериозно подготвено!
Започваме с Варна. На двадесет души са уважени молбите, значи на 25 души е трябвало да бъдат платени обезщетения. Не е платено нито едно. Последната графа е изплащане на парични обезщетения – едно. Коя е причината, не се казва. Тези хора, ако са подали документи в началото на промяната на закона, значи от две години тези хора губят пари. Някои от тях са възрастни. От ден на ден намалява броят на репресираните, това е другият въпрос. Това е просто необяснима работа или има грешка при съставянето на тази таблица.
Друг регион - Пазарджик. Има уважени 22, отхвърлени 25, общо са подадени 47. Но няма платен нито на един. Значи или областната администрация не праща документите в министерството на Николай Василев или парите седят в министерството на Николай Василев или тези документи седят в Министерството на финансите и не са платени никакви суми.
Най-фрапиращият случай е в Пловдив. Уважени са 165 молби, а са платени на 56 човека. Това показва, че на сто и няколко души преписките седят, а парите не им се дават по закона.
Има и други фрапиращи нещо. Ще ви дам пример, не знам дали справката е пред вас, за да ви стане и на вас ясно. Смолян – уважени 28 молби, а са платени на 42 човека. Не мога да разбера откъде са дошли тези 14 души. Отхвърлени – 30, пък са платени на 42. Пълна аномалия!
В София – подадени са 1144 молби, от тях са уважени 169, а не е платено на нито един. В графата, където са препратени до други органи, са препратени всички. Това е страшно несериозно подготвен документ.
Голяма е разликата в Стара Загора. На четиридесет и осем души са уважени молби, а е платено на 21. Сигурно администрацията чака и тези хора да починат и след това да се оправдаваме.
И още такива фрапиращи случаи в Шумен и Ямбол. Уважени са 16 в Шумен, 16 в Ямбол, а са платени на 30 души. Просто тук има нещо, което или на мен не ми е ясно или това е подготвено ей-така - писала е там някаква секретарка.
Затова моля комисията да напише остро писмо с подписа на председателя относно справката, която сме получили. Тук пише: “Част от репресираните лица, подаващи заявление са граждани на други държави и нямат регистриран постоянен адрес в България”. Всяко лице, което има лична карта, има постоянен адрес в България.
Освен това, когато се получават документите в областните администрации, където са комисиите и правния отдел, се изисква всяко лице, подало документи, да има банков номер, да има банкова сметка някаква, за да могат да бъдат преведени парите. Те не се дават на ръка.
Защо е такава реакцията ми? След година - няма и година, април месец свършва срокът и тези хора, които не са получили обезщетения – тези, които са ги влачили и т.н., ще дойдат при нас като народни представители и ще се принудим пак да удължим срока на закона. Пак ще дразним обществото с тези “активни борци” както ги наричат.
В тази връзка, ако трябва министъра на финансите или ресорният на министъра на финансите, който се занимава с изплащането, да бъде поканен в комисията с екипа на Николай Василев и заместника, който отговаря за тази работа. Или самият министър. Това е несериозно. Тези хора са много нещастни хора, тези хора политическият елит въобще ги отхвърлил. Много са малко политическите сили, такива ведущи фигури от тях, просто и ние ги мачкаме като комисия. И затова е ми е остро изказването.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Господин Чернев, заповядайте.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Аз с известна уговорка, но подкрепям господин Юсеин. Факт е и аз лично се сблъсках с поне три случая на територията на Софийска област - с това, което се споменава в това писмо от господин министър Василев. Наистина процедурата е безкрайно неясна, абсолютно индивидуално мотивирана и бяха отказани такива просто по невнятни причини - бяха отказани обезщетения на хора, които наистина са били репресирани. Говоря за хора, които са принадлежали към дясната опозиция, лидера на българската Национална радикална партия - човек, който е пребивавал и в затвора, и то в ранните си години, на дейци на ВМРО, на младежката организация на ВМРО - хора, които определено са били малтретирани от ранната социалистическа власт. За мен наистина са непонятни тези явления. Естествено без да изпадаме тук в някакъв дебат по отношение на възродителния процес, защото категорично считам, че не е нито мястото, нито е денят, нито е часът. С тази уговорка наистина считам, че хора, които са страдали от режима, който беше от режима 1944–1989 г., наистина имат правото поне на това възмездие и се присъединявам.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Има ли други? Заповядайте.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Аз ще започна отзад-напред с нещо, на което може би не обърнахме внимание и аз бях решил да го предложа, за да може да се разисква тази таблица, тъй като може да има обяснения, примерно защо са повече изплатени, отколкото са направени - може да са от старо време евентуално. Но ние тук не сме в ролята на Петричката врачка, лека й пръст, а сме комисия, която се занимава с реални документи и с обосновки. Разумно е това предложение да бъдат представени представители на Министерство на финансите, на Министерство на държавната администрация и административната реформа, поне на ниво зам.-министри, за да може обстойно да се запознаем и анализите и информацията да бъдат по-подробно представени тук. Няма да коментирам въпроса доколко е справедлив или несправедлив този закон. Всички знаят, че аз съм от българските социалдемократи и няма смисъл да го коментирам, но въпросът е да се изясни наистина тези, които имат правно основание да си получат тези суми, да ги получат, а не да има такива забавяния и такива проблеми. Това трябва да го направим, защото тук се превръщаме само в говорилня, защото тези, които трябва да отговарят на тези въпроси ги няма. И ще се получи като за автобусните шофьори. Ругаем тези шофьори, които са дошли навреме, а тези които не са дошли и си изпълняват някакви частни курсове тях не можем да ги наругаем.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ТРИФОН МИТЕВ: Има ли други колеги, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Крикорян.
РУПЕН КРИКОРЯН: Благодаря, господин председателстващ.
Ние сме се занимавали много пъти с този въпрос. Мисля, че нашата комисия още в предишния парламент работи активно в посоката на този закон. И ми се струва, че философията на този закон и неговият характер е да реализираме нещата, които бяха лансирани. Това, което каза колегата Юсеин, е точно така. Ако се придържаме към буквата на закона действително, това, което беше реализирано, трябваше да бъде реализирано по един почтен начин. Поне това заслужават тези репресирани хора и аз не виждам защо се получава това разминаване.
Ще ви помоля, господин председател, това, което предложи господин Юсеин, да се изпрати едно писмо до господин министъра и да се получи информация и нещата да отиват към решаване на този въпрос. Защото хората са чувствителни и ние влизаме в противоречие със закона, който ние сме го приели. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ТРИФОН МИТЕВ: Заповядайте.
ИВАН СУНГАРСКИ: Понеже току-що гледахме отчетите на две институции, които се занимават с нарушени права и понеже това нещо е поискано от парламентарна комисия, ресорна по този въпрос, аз квалифицирам тази информация, поднесена по този начин, като абсолютно недопустима небрежност.
Бих препоръчал, ако сте съгласни, ако става въпрос наистина за небрежност, виновното лице да си понесе отговорността. Защото не е достатъчно само да се хапят институциите, както поиска господин Юсеин, а някой, който е ухапан, трябва да го заболи. Защото има една българска поговорка: “Дума дупка не прави”. Само с нахокване няма да се научи институцията, която оглавява министър Василев да изготви поне за Народното събрание и за ресорната комисия един документ като хората.
В края на краищата за какво говорим? Това е гавра с парламента! Представяте ли си за какво става дума надолу? Това ми е препоръката. Просто така не може! Защото хората не напразно твърдят, че нищо не се случва в тази държава. Ето ви, документ изпратен на комисия - със справки с числа!? Аз разбирам, че има общи приказки, ще си кажеш написана, че е някаква белетристика, литература. Но тук говорим за числа, разминаване в числа, противоречия с числа!? Тогава за какво говорим? Така че, ако не възразявате писмото да има такъв характер - комисията да бъде уведомена за името на човека и какво наказание понася за начина, по който си върши работата и за което получава заплата. Стига, това наистина е кощунствено! Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ТРИФОН МИТЕВ: Има ли други колеги?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Така представен този документ с тази таблица, която трябва да бъде максимално информативна има качеството на непроницаем документ. Нищо не може да се разбере. Това е вярно. Има някакъв тип административно нахалство, подписано от министър, да “адресира” такъв документ до комисия. Зад това се крие нещо, което не е трудно да бъде провидяно. То е не само една огромна небрежност към тази тема за изплащане на суми на репресирани лица, но на местно равнище, позволете ми да предположа това с голяма степен на убеденост, областните управители принадлежащи по правило на политически сили, които имат много мощна антипатия към всякаква реабилитация на политически репресирани лица саботират процеса. Казвам предположение и добавям от себе си с много голяма степен на вероятност.
Аз много трудно мога да ви съобщя до каква степен съм възмутен от всичко това. И държа, сега този път ще кажа нещо, което ще следвам плътно, аз държа тук да се яви не някой друг, а господин министърът, който е подписал това чудо, и да доведе този, който има пряка отговорност към това да бъде предоставена информацията. След това ние с много голяма, максимална съсредоточеност да разрешим този въпрос по веригата.
Не може да бъде толерирано повече това, защото то се влачи като един позор на българския парламент и на тази комисия, да не казвам позор на обществото ни. С тази патетична забележка накрая, казвам, че ние от самоуважение трябва да доведем нещата до някакъв смислен край по този въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ТРИФОН МИТЕВ: Вървим към приключваме.
Аз от уважение към всички вас ще се въздържа от квалификации на този документ, ако изобщо това е документ.
По никакви правила на администрацията такъв документ не може да бъде представен, а камо ли обсъден и приет. Той може да предизвика много емоционални чувства в момента, но показва и следното - пълно неглижиране на проблема, не само от областни управители. Вероятно има областни управители, които съзнателно по разбиранията си, саботират това,но не е само това. Защото поне в справката там, където има областни управители от по-различни политически сили, от които бихме очаквали, че има подобни отношения, поне там нещата щяха да са в ред. А те никъде не са в ред по цялата верига, включително до министър Василев. Мисля, че нека не звучи много тежко, но да остане в протокола записано, че самият министър Василев е разбрал, че този проблем трябва да се движи, когато са му дали това за подпис. Иначе не разбирам как един министър изобщо ще се ангажира с подобна страница?
Съгласен съм с предложенията и предлагам действително да подготвим остро писмо до министър Василев, включително с искането за персонална отговорност на служителя, отговорен и подготвил страниците.
Второ, да поканим господин министър Василев в комисията с екипа си и с хората, които са се занимавали с тези страници. Предполагам, че професор Герджиков няма да възрази в това отношение, това да стане, ако не на следващото, то на по-следващото заседание до края на месеца и да търсим някакво решение на този въпроси. Защото отново ще бъдем изправени пред ситуацията да удължаваме срока и започва една негласна борба между комисията и народните представители, които искат да си доведат докрай задачата и ангажимента на държавата докрай да се свърши с една неясна мъгла отсреща в администрацията, която си задава сигурно въпроса: “Какво толкова ще даваме пари за едно или за друго? Търсим ги за еди какво си”. Това просто не може да бъде държавническа мисъл на българска администрация.
В това отношение имате ли други предложения?
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Аз предложих да има и представител на Министерство на финансите, за да няма прехвърляне на топката: ама няма пари, има пари, той е виновен, онзи.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Доста удачно предложение.
ГЕОРГИ АТАНАСОВ: Затова ви предлагам поне на ниво зам.-министър на финансите – този, който отговаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ТРИФОН МИТЕВ: Приемам с едно допълнително писмо до Министерство на финансите, когато провеждаме такава среща, да бъде поканен зам.-министър, който е ресорен в това отношение. Главата, която трябва да стои пред нас, е министър Василев.
Моля, които са съгласни, да гласуват.
Приема се.

Имам да споделя още две неща.
Едното е свързано с предстоящо обсъждане на бюджети на различните комисии, с които ние се занимаваме и чиято дейност е в нашия обсег на дейност. Постъпили са бюджетите, които сме потърсили.
Аз съм имам следното предложение - да поискаме бюджета и упражняването на бюджета в работата на Дирекцията за вероизповеданията, за да може да го включим в обсъжданията. Имате ли възражения?
Моля, които са съгласни да подкрепят предложението, да гласуват.
Приема се.

Накрая това, с което искам да ви запозная, е едно писмо от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа до професор Герджиков. Основните моменти в него са следните - че на 18 април 2007 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа проведе първия годишен дебат относно състоянието на правата на човека и демокрацията в Европа. Изразено е становището, че ще бъдат много признателни, ако включим в нашия годишен доклад дневния ред на парламента с цел да се проведе дебат върху най-важните въпроси и възлови препоръки, които се съдържат в доклада. Асамблеята би се зарадвала да допринесе за един такъв дебат върху най-важни въпроси, изпращайки свой представител. Например един от докладчиците на годишния доклад, председател на комисия или друг висш отговарящ от Секретариата на Асамблеята, за да присъстват при една обмяна на различните гледни точки.
Също така и предложението - да се обърне внимание върху § 35 на Резолюция 1547/2007 г., с която Асамблеята решава да организира Годишна конференция на парламентарните комисии по правни проблеми и по права на човека на всички национални парламенти и своевременно ще се свържат с нас както с комисията, така и с Народното събрание. Това е за сведение.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, само за сведение искам да ви уведомя, че имаше покана в комисията и председателят реши, че аз трябва да отида. Имаше среща на председателите на комисиите по правата на човека от страните -членки на Европейския съюз - Хърватия, която е кандидат, и Турция. Срещата се проведе в Берлин. Общо взето всяка страна си каза болката в тази връзка. Имаше доклад, подготвен от нашите специалисти. Препоръча се на колегите там, които бяха от всички страни, че Протокол № 12 не е подписан от много страни. Не е ратифициран и от нас в това число. Като страна не бяхме посочени. Това, едно.
Второ, похвалиха ни, че правим всичко възможно да отиват по-малко дела в Европейския съд. Защото вътре в нашето законодателство вече има промени в тази насока, но пожелаха в тази връзка да се работи още повече.
Някои колеги в личен разговор повдигнаха въпроса за правата на ромите. Аз казах, че съм представител на едно от малцинствата в България. Казах, че имаме министри. Програмата на правителството и на предишното още от времето на Костов има програма за интегриране на ромите и т.н. с цел тяхното ограмотяване и даване на образование на децата им. Казах, че в тази насока се работи, но процесът трябва да бъде взаимен. Трябва да има интерес и самото малцинство.
Това бяха общо нещата по време на дебата. То се проведе под председателството на Германия. Ще ви донеса всички доклади. Очаква се всяка страна – следващата ща бъде Португалия, също да организира в тази връзка конференция относно правата на човека. Ще оставя докладите на отделните страни, както и нашия, тук в комисията.
Силно някои делегати критикуваха положението в Русия относно правата на човека, Чечения. Имаше и критики от някои делегати относно положението в Ирак. Това са основно нещата. Благодаря ви, че ме изслушахте.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря.
Господин Чернев, имате думата.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Всъщност с няколко думи ще информирам комисията, че на 9 юни 2007 г. взех участие в конференция организирана от Богословския факултет към Софийски университет на тема “Изследване на нетрадиционните религиозни изповедания в България”, на която бяха разгледани доста интересни аспекти от теологично и академично изследване на някои от нетрадиционните изповедания и съответно несъответствията им с Източно-православната религиозна доктрина. Бе приета и една декларация, която най-вероятно е изпратено в деловодството на комисията. Ако не е изпратена, аз ща се погрижа. Покана има - най-любезна, от организаторите за такава конференция, която ще се повтори през септември или октомври с международно участие. Един австрийски много сериозен институт по изследване на сектите взе участие чрез председателя си и мисля, че ще бъде поканен член на комисията. Мисля, че е редно да информирам комисията за това. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЩ ТРИФОН МИТЕВ: Други изказвания? Няма.
Дневния ред е изчерпан. Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,15 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ

ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТРИФОН МИТЕВ

Стенограф:
Катя БЕШЕВА