---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА



П Р О Т О К О Л
№ 36
На 31 май 2007 г., четвъртък, се състоя заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на убежището и бежанците № 702-01-7, внесен на 01.02.2007 г. от Министерския съвет.
2. Разни.
Заседанието бе открито в 15,05 ч. от председателя на комисията проф. Огнян Герджиков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *

ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, всички предпоставки, за да открия днешното заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията са налице – в смисъл има необходимия кворум.
Включително и госпожа Маруся Любчева е тук. Искам специално да я поздравя от името на ръководството на комисията за избора и за евродепутат. (Ръкопляскания.) Смятам, че това е един силен избор, който обаче е тежък за нас от нашата комисия, защото ще бъдем лишени от един действително много достоен, много полезен член на комисията. Затова искам от ваше и от мое име разбира се с най-добри чувства да я поздравя. (Цветя за госпожа Маруся Любчева. Ръкопляскания.)
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Благодаря, колеги.
Ще ми разрешите ли да кажа няколко думи?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Разбира се, имате думата.
МАРУСЯ ЛЮБЧЕВА: Не бях подготвена за такова изпращане.
Професор Герджиков, уважаеми колеги, наистина благодаря за това, което беше казано от господин Герджиков. Благодаря за поздравите.
Искам да ви кажа, че за мен също тази комисия и нейната атмосфера ще ми липсват. Защото може би тук в тази комисия аз за първи път съм свързана с нещо по-различно от образование и култура – това са били областите, в които аз съм работила много дълги години, и първоначално смятах,че няма да се справя в тази комисия. Но това, което тук видях и усетих, и това, което наистина ще ми липсва, е професионализмът, с който бяха обсъждани всички проблеми, които постъпваха в комисията. Ще се опитам да запазя това си чувство - на висок дух на комисията, и там, където отивам. Защото там ще работя и съм член на Комисията по правата на човека, по правата на жените и равнопоставеността. Смятам, че това ще бъде едно продължение на нещата, които тук започнахме. Ще се опитам да връщам информация към тази комисия и да подавам такива материали, които ще бъдат полезни за работата на тази комисия.
Ще поискам разрешението на проф. Герджиков, тъй като на едно от последните заседания, на които аз присъствах, отново се потвърди желанието комисията да направи едно заседание в Брюксел, тоест да има едно изнесено заседание там, мога ли да поработя в тази посока, тоест да обединим усилията, за да се случи това нещо? Защото считам, че това би било полезно и аз с удоволствие ще направя необходимото, за да съчетаем усилията и тази комисия да получи възможността да се събере заедно с подкомисията по правата на човека в Брюксел, а разбира се и Комисията по правата на жените и равнопоставеността, тъй като има много общи неща, които през тази година се случват. Аз се надявам, че това ще бъде възприето достатъчно добре и като член на Европейския парламент се надявам да имам тази възможност да съдействам на комисията в това отношение.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на госпожа Любчева.
Позволете ми да преминем към деловата част.
Предвиденият
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на убежището и бежанците № 702-01-7, внесен на 01.02.2007 г. от Министерския съвет.
2. Разни.
Има ли възражения по дневния ред? Не виждам.
Считам, че дневният ред се приема.
Гостите днес са господин Владимир Кузманов, госпожа Гергана Пенева, господин Давор Шопф и Петя Караянева.
Благодаря за вашето присъствие. Добре дошли! Можете да бъдете само полезни в работата на нашата комисия, както досега винаги сте били.
Започваме с
ПЪРВА ТОЧКА
Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение на убежището и бежанците № 702-01-7, внесен на 01.02.2007 г. от Министерския съвет.
Преди да започнем нашата работа по същество, искам да изкажа моята благодарност към работната група, която имаше една изключително тежка задача, тъй като обемът на този законопроект е много голям и се налагаше огромна работа. Специално благодаря на заместник-председателя на нашата комисия господин Трифон Митев, който се е справил по един много, много добър начин - един законопроект да придобие един вече по-различен вид.
Предлагам сега да започнем по законопроекта - имате текстовете пред вас.
На стр. 1 от доклада – виждате наименованието на законопроекта. Няма да се спираме на наименованието, то се разбира от само себе си. Не може да бъде и друго.
Работната група не подкрепя текста на текста на вносителя и предлага § 1 да отпадне. Моето мнение съвпада с това на работната група. Ако имате възражения, кажете.
Ако не, приемаме, че предложението на работната група се приема.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 2, който става § 1. Имате ли възражения по него? Не виждам.
Това означава, че приемаме и този параграф.
Следват предложения на народните представители Трифон Митев и Пламен Савов като работната група подкрепя по принцип двете предложения. Първото предложение е отразено в чл. 73, второто се подкрепя по принцип и се предлага редакция на § 4, който става § 2.
Има ли възражения?
ИВА МИТЕВА: Предлага се § 3 на вносителя да отпадне.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Колеги, има ли възражение? Аз подкрепям това предложение. Не виждам възражения. Следователно § 3 отпада, както предлага работната група.
Има ли възражения по § 2? Не виждам.
Стигаме до предложението на работната група да се създаде нов § 3 - създава се чл. 6а. Аз имам редакционна бележка. Според работната група той е трябвало да звучи така:
“§ 3.Създава се чл. 6а:
Чл. 6а. При прилагането на този закон, първостепенно значение имат висшите интереси на детето.”
Моето предложение е следното: “При прилагането на закона, първостепенно значение имат интересите на детето”.
Не е необходимо да се казва “този закон”. Не знам дали да бъде запазено “първостепенно значение” – вие може да си кажете думата, но да се имат предвид “интересите на детето”, а не “висшите интереси”. Какво значи “висшите интереси на детето”. То има какви? Висши, нисши – какви са интересите му?
ИВА МИТЕВА: В Закона за закрила на детето има такъв текст и ние по аналогия го използвахме.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Като се казва “висшите интереси на детето”, какви други интереси ще да има, че в този член да са специално изтъкнати? Това не го разбирам. Това, че някой закон си служи с някои литературни термини...
Госпожо Караянева, заповядайте.
ПЕТЯ КАРАЯНЕВА: Ако позволите, и в международната практика има един термин, който е “най-добрите интереси на детето”. Така че има някакво прилагателно, което се свързва с тези интереси на детето. Но Вие, от друга страна, сте абсолютно прав.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тези “висши интереси аз абсолютно не мога да ги подкрепя.
ПЕТЯ КАРАЯНЕВА: “Тhe best interest”, а пък “най-добрите интереси на детето”...
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предлагам да останат “интересите на детето”, така както е в Семейния кодекс – един акт, който е по-добър от тези, за които ми говорите. Затова смятам, че трябва да звучи така: “При прилагането на закона, първостепенно значение имат интересите на детето”. Нека да остане “първостепенно значение”, макар че може да се намери и по-добро решение.
Ако подкрепяте, благодаря за което. По този начин остава редакцията на новия чл. 6а.
На същата стр. 3 – има предложение на народния представител Пламен Славов, което по принцип е подкрепено.
Работната група предлага са се създаде нов § 4. Има ли възражения по него? Не виждам.
Считаме, че § 4 е приет, както е предложен от комисията.
Има предложение от народния представител Трифон Митев, което е подкрепено по принцип по т. 1, а по т. 2 е оттеглено.
На стр. 7 – работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 5, като на основание чл. 50, ал. 1 от Указа за прилагането на Закона за нормативните актове предлага този параграф да се раздели на шест параграфа и е посочена тяхната редакция.
Имам едно питане към работната група. Навсякъде ми прави впечатление,че е използван изразът ”държавата на произход”. Защо е “на”, а не е “по”?
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Световната практика е такава. Така се ползва в света.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: “Държава на произход”?
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Да.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Признавам си, не го разбирам.
Доктор Михайлов, Вие какво смятате?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Намирам, че е неразбираемо. Такъв превод на български не може да бъде.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз така смятам.
ИВА МИТЕВА: Мисля, че в закона и навсякъде в стари текстове го има “страна на произход”.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Господин председател, всички документи, които идват по линия на ООН, така се пише просто, а не че сме го измислили.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: То е преведено очевидно.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Досега такава е била практиката в закона.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Понеже някой е превел грешно, трябва ли и ние да го продължаваме, това не мога да разбера? Просто на български това не звучи. Нямам претенцията да съм силен по всички западни езици, но мисля,че българският език ми се отдава горе-долу.
ТРИФОН МИТЕВ: Мисля, че можем да го направим “по произход”, но заедно с това искам да отбележа, че на доста места ще се натъкнем на подобни случки с международни актове.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Просто казваме в една разпоредба навсякъде от “на” става “по” и толкова!
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Аз не съм съгласен, господин професор. Защото в чл. 8 четем: ”държавата си на произход”, което е ясно, макар и може би неиздържано. Ако го направим “държавата си по произход” вече започва да става неясно.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Напротив, по-коректен е този термин.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Аз намирам “държавата на произход” за по-коректен, макар преводът да е буквален. Защото е “state of origin”, тоест “държава на произход”.
ТРИФОН МИТЕВ: С гласуване да се реши.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Това е лош превод. То е безсмислено.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Абсолютно безсмислено е според мен.
Следващата корекция, която бих си позволил да предложа на вашето внимание е по т. 2, ал. 2 – казва се “за предоставянето на статут по ал. 1 е без значение обстоятелството дали чужденецът действително принадлежи към тази раса, религия, националност”. Действително е абсолютно излишно “дали чужденецът принадлежи”. Без значение е дали принадлежи. Нататък се казва: “Достатъчно е органи или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност”. Така че тези описания “действително”, “наистина”, “така да се каже” са просто излишно думи, от които нека да се освобождаваме.
ТРИФОН МИТЕВ: Какво ще решим за “държава на” или “държава по”?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Предлагам след съгласуване с филолози да определим становището си. Защото това е чисто езиково, а не по същество, така че едва ли си заслужава повече да го коментираме тук. След като се консултираме с филолози и те ще кажат всъщност как ще звучи на български език, а не на английски език.
За мен е категорично, че трябва да бъде “държава по”, а не “държава на”. Нека филолозите, към които се обърнем, да си кажат думата.
По текстовете на стр. 8 аз лично нямам бележки, освен че “на” трябва да е “по”, но това вече го решихме. Има ли бележки по това, което е на стр. 8? Не виждам.
Преминаваме към текстовете на стр. 9 - § 8, § 9 и началото на § 10. Има ли възражения по тези текстове? Не виждам.
Както сме тръгнали, ще свършим законопроекта за 15 минути! Когато се подготви един материал добре, върви бързо! Ще изляза с предложение тази работна група да създава всички закони, които се правят, за да бъдат хубави.
По текстовете на стр. 10 има ли възражения? Не виждам някой да има бележки.
По текстовете на стр. 11 има ли бележки? Не виждам.
По текстовете на стр. 12 има ли бележки? Има предложение за редакция на комисията на § 8, който става § 13. Няма бележки.
По текстовете на стр. 13 има ли бележки?
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Господин председател, имам несъгласие на стр. 13, § 15.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Какво е несъгласието Ви?
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Принципно несъгласие. Просто да се отбележи в протокола. Политическо е, съжалявам.
Правя тази отметка, че сигурно съм закъснял.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нищо не пречи. Ще се отбележи в протокола, че по § 15 господин Чернев има политическо принципно несъгласие. “Против” или “въздържал се”?
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: “Против”!
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Останалите сме “за”.
ПЕТЯ КАРАЯНЕВА: Използвам интервенцията на господин Чернев във връзка с това, както и Вие изразихте одобрение от работата на работната група и благодарност, че бяхме включени в нея, добре работихме като екип, приехме много от нещата, които бяхме предложили като Комисариат на ООН за бежанци. Естествено някои от нещата не бяха приети и именно в чл. 22 имаше разминаване между предложеното от нас и това, което сега е прието. Тъй като работната група така или иначе е направила двете си заседания и становището е такова, каквото е, затова досега на членовете, които не са приети във вида, който бяха в коментарите на Върховния комисариат за бежанците, не съм си позволявала просто да се вмесвам.
Държа да отбележа, че въпреки много приети наши предложения има и неприети. Едното от тях е именно по чл. 22, където ние предложихме да се запази сегашната редакция на сега действащия Закон за убежището и бежанците. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Някакво пояснение, господин Митев, ако смятате, че се налага по този текст.
ТРИФОН МИТЕВ: Господин председател, аз разбирам притесненията на господин Чернев, но смятам, че в случая те не могат да бъдат полезни.
Що се отнася до другите съображения има предложения, които са представени от комисариата и не са приети от работната група, а има и други, които са приети.
Използвам случая, за да кажа, че работихме конструктивно като цяло и в конкретния случай мисля, че имаме причина да търсим сериозна промяна в този текст, който се предлага. Той е съгласуван доста и на двете заседания на работната група, а и в разговори между представители на агенцията и на комисариата. Аз лично отстоявам това предложение.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Освен бележките, които се направиха, другите членове нямат възражения. Така че приемаме с един глас “против” чл. 22 за приет.
В края на стр. 13 има § 16. Има ли възражения по този текст? Не виждам възражения.
ИВА МИТЕВА: Извинявам, че ще се върна, но пропуснах само нещо да кажа. Пропуснали сме в работната група, когато има производство за предоставяне на статут на бежанец, да кажем, че производство не се образува. Образуването се прекратява, когато има подадена молба за убежище в производство при Президента. Защото ще се окаже, че има две едновременни производства и е хубаво да го запишем като точка в чл. 13, ал. 2, т. 3 на стр. 10 – да кажем: “Има открито производство по молба за предоставяне на убежище или предоставяне на убежище в Република България”. Това в ал. 2, т. 3.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Гостите и специалистите съгласни ли са?
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Съгласни сме.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: На мен ми звучи съвсем обосновано. Има ли някакви възражения по това предложение.
Има ли възражения по § 17 – стр. 14? Аз нямам възражения по този параграф в редакцията на работната група. Не виждам да има възражения по този параграф.
Приема се.
Има предложение на народния представител Пламен Славов, което по принцип е подкрепено. Има и редакция на работната група.
ПЕТЯ КАРАЯНЕВА: Може би само една чисто правописна поправка – “права и задължения”, а не “права и задължение” на § 13.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това ще се изчисти при редактирането.
Има ли някой по текстовете на § 19 от стр. 15 и 16 някакви възражения? Не виждам.
Приемат се единодушно.
На следващата страница има един § 15, който става § 20. Не виждам някакви смущения по него.
Следва подкрепен по принцип текст на вносителя в редакция на работната група по § 21 – създава се чл. 30а.
Има ли възражения по текста? Няма.
Приема се.
Има предложение на господин Пламен Славов, което не се подкрепя, тъй като се съдържа в чл. 31.
Господин Савов, не възразявате, че е така?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Не.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Преминаваме към редакцията по чл. 34 на стр. 19, § 22. Имате ли възражения? Не виждам.
Приема се този текст.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Съвсем формално съм с “особено мнение”, “въздържал се”.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: На кой текст?
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: По чл. 34.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е чл. 34 на § 24, по който господин Павел Чернев е “въздържал се”.
Следва редакцията на § 18, който става § 25. Има ли възражения? Няма.
На стр. 21 - § 26, който е на основата на текста на вносителя, с нова редакция. Има ли възражения по него? Не виждам.
Приема се единодушно.
На стр. 22 – редакция на § 20, който става § 27 – създава се чл. 39а. Има ли по този § 27?
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: “Въздържал се”.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Един глас “въздържал се” на господин Павел Чернев на § 27 по редакцията на работната група.
Следват предложения на народния представител Пламен Славов, които по принцип са подкрепени от комисията.
Има едно предложение, което е на следващата страница 24, пак на народния представител Пламен Славов, което не е подкрепено.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Нямам възражения, приемам.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следователно оттегляте Вашето предложение.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Да.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следва предложение на господин Пламен Славов, което по принцип е подкрепено.
На стр. 25 има предложение, пак на господин Пламен Славов, което не е подкрепено.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Нямам възражения.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По чл. 44 на стр. 25:
“Чл. 44. Чужденец – притежател на регистрационна карта, е длъжен да я пази от повреждане, унищожаване или изгубване.”
Според мен този текст е съвършено излишен.
СВЕТЛА МАРГАРИТОВА: Защото ако я загуби, той дължи 10 лева...
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Какво пречи да се санкционира при загубване?
СВЕТЛА МАРГАРИТОВА: Това е негово задължение. Ако той го наруши, тогава вече има друг текст, който казва какво дължи.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Самият факт, че има санкционна форма “който я загуби”, показва, че той е длъжен да я пази. Защото в Наказателния кодекс когато се описват съставите, не се казва преди това, че се забранява да се убива, а след това да се каже, че след като убие се наказва с... Достатъчно е да се каже, че “който убие, се наказва!”.
ТРИФОН МИТЕВ: Логиката е точно такава, съвсем прав сте. Тук сме се съобразявали с максимално повече подробности за тези, които търсят убежище и закрила в България. Затова изброяваме всичко това. Това утежнява текста, създава подобни въпроси между нас, но не ги задава на всички тези, които искат закрила в страната.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Приемам.
ВЛАДИМИР КУЗМАНОВ: В чл. 44б, ал. 2 на стр. 28 в окончателната редакция сме записали, че не понася санкция, а “заплаща такса от 10 лв., ако я загуби, повреди или унищожи”. Затова отгоре сме записали,че е длъжен да я пази от “загубване, повреда или унищожаване”. Това го възприехме, тъй като досегашната практика беше глоба от 50 лв. Глобите, разбирате, че много трудно е възможно да се събират. По тази причина предвидихме “заплаща такса” за издаването на картата, което горе-долу е това е стойността на картата.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Смисълът на таксата е да покрие разходната част. Тя трябва да отговаря на действителни разходи, докато глобата има друго предназначение.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Да бъде изрично записано, че е длъжен да пази картата.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Съгласен съм.
Приемаме текста, както е предложен.
По текста § 37 на стр. 28, има ли възражения? Не виждам.
Приема се единодушно.
Следва предложение на народния представител Пламен Славов, което е подкрепено по принцип, както и текста на вносителя, и се предлага редакция на § 23, който става § 38. Има ли възражения? Не виждам.
Приема се.
ТРИФОН МИТЕВ: Господин Мичев не каза нищо за правата си.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Щом той не е казал, значи всичко е точно.
На стр. 31 текстът на вносителя е подкрепен, като § 24 става § 39. Не виждам някакъв проблем.
На следващата стр. 32, тук се заменят точка от 1 до 6, като тук много точно трябва да технически.
Има ли възражения по този § 40, § 41? Не виждам.
Приемат се единодушно.
На следващата стр. 33, работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 26 да отпадне. Има и някакви принципни възражения срещу това, което работната група е сътворила? Няма.
Продължаваме нататък. На следващата страница – има предложение на народния представител Пламен Славов, което е подкрепено от работната група, както и текста на вносителя и предлага текста за § 42, § 43, § 44. Има ли някакво възражение по тези параграфи? Няма. Приемат се.
По § 46 по номерацията на работната група на стр. 35 и стр. 36, има ли възражения? Няма.
Параграф 47.
На стр. 37, ал. 6: “Интервюто се провежда на заявен от чужденеца език. Когато това е обективно невъзможно, интервюто се провежда на език, за който може да се смята, че чужденецът владее”.
Ако се каже “когато това е невъзможно”, нещо да се променя? Това “обективно”...!? Невъзможното си е невъзможно. Така че предлагам “обективно” да отпадне.
Има ли нещо друго по § 47? Не виждам.
Приема се.
Работната група е подкрепила текста на вносителя за § 30, който става § 48.
По този текст също не виждам възражения.
Приема се.
Продължаваме с § 49 на стр. 37. Текстът на вносителя е подкрепен. Има ли възражения по редакцията? Не виждам.
Приема се единодушно.
Има предложение на народния представител Пламен Славов, което е подкрепено.
Има ли възражения по § 50 по номерацията на работната група? Не виждам възражения.
Приема се.
Преминаваме на стр. 40 към следващата Глава шеста, където се създава Раздел Іа.
По принцип този текст на вносителя е приет с редакция на работната група. Необходима ли е ал. 1 на чл. 67а – че това производство се провежда с Регламент...?
ТРИФОН МИТЕВ: Водихме доста разговори на тази тема и за да не се налага да повтаряме отделните нормативи, в отделни текстове на които да се позоваваме, всъщност цялата тази процедура остава в Раздел Іа, се обясняват на тези 2-3 изречения. Член 67а дава основата на всичко останало, което върви след него. Общо взето дава знака за отговор на директивите.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако правилно е преведено, предполагам, че така е направено, регламентът има директно действие. Така да се обяснява, “че е в съответствие с регламент”, не е много точно.
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: С прякото си действие регламентите обаче не казват, че държавата членка прави това или друго, но не казват кой е националният орган, който го прави. Идеята въобще на създаването на този Раздел Іа е да стане ясно, че в нашата държава, като държава членка компетентният орган за провеждането на производството, уредено в тези четири регламента е Агенцията за бежанците, а не МВР, както е в по-голямата част от другите държави членки.
Така че като се съгласявам с всичко, което каза господин Трифон Митев, мисля, че трябва да има такава връзка между производството, което ще се прави в агенцията посредством прякото прилагане на регламентите и този раздел тук, който казва, че това е решаващият орган и решенията, които той взема в производството.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Нека да се прави. Но дали трябва да се казва по този начин, това е лекото смущение, което изпитвам.
ИВА МИТЕВА: Това го правим. В други закони така го правим. Защото наистина няма как да укажем този орган на какво основание го създаваме. Защото реално цялото производство ще върви по тези регламенти и ние не ги разписваме.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Все едно имаме едно препращане.
ИВА МИТЕВА: Има само едно препращане. Те се прилагат директно, а иначе само указваме основните моменти.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли някой нещо да каже по текстовете на стр. 40, 41 и 42?
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Може би аз имам нужда от малко разяснение от вносителя. В т. 2, ал. 2 на чл. 67а – “производството по този раздел се образува при сезиране от Министерството на вътрешните работи за незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец;”, това може би не трябва да е толкова автоматично – сезирането веднага да започва, да отпочва производство. Защото при отпочнато производство доста права следват за лицето, придобило статут на “лице в производство по”.
ВЛАДИМИР КУЗМАНОВ: Имаме предвид, че незаконно пребиваващи на територията на страната чужденци Министерството на вътрешните работи ги задържа в специалните домове. Тогава те заявяват, че искат да получат закрила в Република България. Когато се снемат пръстовите отпечатъци и се проверят по системата “Евродак” и излезе попадение те са длъжни незабавно да ни уведомят, за да започнем ние Дъблинската процедура и да търсим държавата, отговорна за разглеждане на молбата по същество.
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Притесненията бяха за правата, които ще ползват точно тази категория чужденци. По чл. 29, ал. 2 те ползват права само по две точки от всичките седем, които са за останалите чужденци. Така че те имат само право на преводач и на регистрационна карта.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли възражения? Няма.
Параграфът е приет с всички членове до чл. 67к.
Преминаваме на следващия § 52 – “Ускорено производство”.
Има ли възражения по този текст?
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Тъй като редактирахме някои от разпоредбите и по-конкретно чл. 72, а в работната група сме го пропуснали – става дума за чл. 68, ал. 2 накрая. Тъй като се стараехме в Раздел Іа и навсякъде другаде, където става въпрос за Дъблинско производство, да не използваме понятието “държава членка”, защото не е понятието “държава – членка на Европейския съюз”, а включва един по-широк кръг от държава, така че редакционно сме го изчистили на всички места. Видях,че тук сме го пропуснали. Затова в края на текста да остане след “с регистрирането... след неговото предаване” – така го редактирахме на другото място, така че и тук мисля, че е добре.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: С тази редакционна бележка “с неговото предаване” става финалът на ал. 2 на чл. 68 - ще помоля да се отрази в доклада.
На следващата стр. 43 - § 35 на вносителя, който става § 53; § 36, който става § 54 за чл. 70.
Има ли възражения, смущения, притеснения? Не виждам.
Приема се.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 35, който става § 55 за чл. 71.
Не виждам някой да възразява по този текст.
Приема се този текст.
Работната група е подкрепила по принцип текста на вносителя за § 38, който става § 56.
Има ли някакви смущения по него? Не виждам. Това означава, че § 56 се приема единодушно.
Параграф 39 – чл. 73 се отменя.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 39 да стане § 57.
Има ли някакви смущения в представителите на агенцията по това предложение на работната група? Не виждам. Не виждам възражения и от народните представители.
Параграф 57, както работната група го предлага, се счита за приет.
Параграф 58 – редакционно предложение. Няма възражения.
Приема се.
Има редакция на § 41, който става § 59.
Има ли възражения?
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Не точно възражение.
Алинея 2 на 75, изречение второ: “Когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си и е дал... не може да бъде отказ за предоставяне на статут”.
За мен това е неясно, меко казано.
ВЛАДИМИР КУЗМАНОВ: Ако позволите веднага да поясня. Текста директно сме го взели от директивата. Така е записан там, така сме го взели тук. Защото пък трябва да съответстваме на директивите.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Още едно вметване. Господин Чернев е юрист и така, като сравняваме с ГПК, нещата изглеждат доста по-различни.
СВЕТЛА МАРГАРИТОВА: Пречупено от гледна точка на правата на отделния индивид, от правата на човека, мисля, че това следва да бъде възприето. В края на краищата ние тук гледаме неговия интерес и затова не би трябвало да му създаваме пречки.
ТРИФОН МИТЕВ: Само едно изречение ще допълня.
Ние всъщност с този текст казваме, че не гледаме на човекът, който идва предварително като на нарушител и човек, който да не допускаме. Затова върви процедурата, а впоследствие животът, ако покаже нещо друго, има си ред, закони и органи.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Подкрепям този текст.
Господин Чернев, подкрепяте ли текста?
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Не.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: С едно категорично “не” от господин Чернев, този текст е приет.
Преминаваме нататък - § 42, който става § 60.
Има ли възражения по този § 60? Няма.
Приема се.
Преминаваме към следващия параграф, който по принцип е подкрепен от работната група – разделен е на пет параграфа. На стр. 47, ал. 3 едно членуване би трябвал – “По предложение на интервюиращия орган, когато са налице условия, предвидени в този закон”. Би трябвало да бъде “условията, предвидени в този закон”.
По § 62,§ 63, § 64, § 65 има ли възражения. Няма.
Параграфи до § 65 включително се приемат единодушно.
Преминаваме към следващата Глава шеста, Раздел V - “Правила при временна закрила”.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за този параграф и го разделя на четири параграфа – от § 66 до § 69 включително. Има ли някой някакви притеснения по тези параграфи? Няма.
Приемат се единодушно.
Има предложение на работната група за нов § 70:
“§ 70. В Глава седма наименованието на Раздел І “Обжалване на решенията в ускореното производство” се заличава.”
Тук възражения няма.
Приема се.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 45, който става § 71. Има ли възражения.
Приема се.
Работната група предлага редакция на § 46, който става § 72.
Не виждам възражения.
Приема се.
Следващият § 73, който се предлага от работната група:
“§ 73. В Глава седма наименованието в Раздел ІІ “Обжалване в общото производство”се заличава.”
Възражения не виждам.
Приема се предложението.
ИВА МИТЕВА: Тук като заличавахме разделите, сме пропуснали един параграф, който трябва да създаде – че чл. 86 се отменя, тъй като той казва, че “В неуредените случаи се прилага АПК или ГПК”, а то го има в чл. 91.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Следователно се отменя чл. 86.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 74.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 75.
Не виждам възражения по тези два параграфа.
Приемат се.
Работната група предлага § 76:
“§ 76. В чл. 91 думите “този раздел” се заменят с “тази глава”.
Правилно, защото там раздели няма. Това е съвсем точно.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага редакция на § 49, който става § 77 – в чл. 92 се правят допълнения.
Има ли смущения по него? Няма.
Приема се.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция на § 50,който става § 78.
В този текст са предвидени глоби – “от 50 до 200 лв. като заплаща и стойността на вещта”.
Това дали е достатъчно обосновано? Освен че заплаща стойността на вещта, което е чисто гражданско-правно възмездяване, трябва ли да има и административна санкция? Ако смятате, че това е много важно и наложително, бих се съгласил.
СВЕТЛА МАРГАРИТОВА: Това има по-скоро генерално превантивна функция.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да остане така текстът. Да се надяваме, че няма някой да се възпротиви.
Приема се.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 51, който става § 79.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 80.
Не виждам възражения.
Приемат се.
Преминаваме към Глава девета – “Списъци на сигурни страни”.
Приема се по принцип в редакцията на работната група от стр. 54 до стр. 55 – чл. 96 до чл. 99 включително. Има ли някакви възражения?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Трябва да се сложат препинателните знаци. Например в ал. 1 на чл. 98 – след “председателят на Държавната агенция за бежанците” запетая и текстът продължава “съгласувано с министъра на външните работи”. Обособените части трябва да се обособят. Това го изисква граматиката.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това ще се оформи чисто технически при окончателното редактиране на текста. Забележката е съвсем коректна.
Продължаваме нататък – стр. 57, където се казва, че работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 54, който става § 82 – Допълнителните разпоредби.
Това е взето директно от Закона за чужденците в Република България - § 1, т. 1. Това е взето едно към едно.
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Без лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Доктор Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Не зная дали съм в течение на текстовете - на стр. 57, т. 6, ще предложа редакционно:
“6. “Религия” включва, по-конкретно, притежаването на теистични, нетеистични или атеистични убеждения, убеждения, участието или...”.
Убежденията не се притежават. Те се изповядват.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Абсолютно точно!
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Какво налага разпоредбата на § 1, т. 3, буква ”а” – членове на семейството са съпругът, съпругата или лицето, с което се намира в доказано стабилна и дълготрайна връзка...”
Как се доказва “дълготрайна връзка”? Освен по древно-римското право (израз на латински език). Аз изказвам едно несъгласие и искам разяснения, по възможност.
ИВА МИТЕВА: Ние го добавихме, защото и в трите директиви, които въвеждаме има това задължение да го въведем, ако те са били във фактическо съпружеско съжителство преди да дойдат в нашата страна. Въпросът беше дали да го запишем като “фактическо съпружеско съжителство” и как то ще се доказва. Помъчихме се да препишем буквално директивата. Дори аз се чудих дали да не сложим “е било”, за да наблегнем на момента преди това и с и мислих дали да не добавим “доказано стабилно дълготрайно фактическо съпружеско съжителство”. Дали да не го кажем пък така? От друга страна, ако кажем само фактическо съпружеско как наистина ще се доказва с всеки един, който е в България, той може да черпи всички права. От друга страна се мъчихме дали да го сложим във “фактическо съпружеско съжителство и да имат деца”, тоест да имат нещо общо заедно. Но, както прецените! Въпросът е да не ги ограничим.
Искам само да отбележа, че в много от нашите закони вече се използва това “фактическо съпружеско съжителство”. Така че може би да го добавим, но как да го дефинираме? Това беше проблемът. Затова гледахме буквално поне да се придържаме към директивата.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И в проекта за Семейния кодекс също се използва вече “фактическо съпружеско съжителство” и се приравнява 99 % към гражданския брак.
ИВА МИТЕВА: Да, но дали да не кажем “да го докажат...”
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз също се учудих дали да не се използва, но реших, че по този начин по същество е едно и също.
ТРИФОН МИТЕВ: Каквото и да е, все ще има въпросителни.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Да, така е. Каквото и да се каже, могат да възникнат въпросителни.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Само “съпруг и съпруга” да е.
СВЕТЛА МАРГАРИТОВА: Има много случаи, когато имат деца, но нямат официален брак.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това би означавало много да им се накърнят правата.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Да се отрази, че аз се противопоставям.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: По този текст господин Павел Чернев е “въздържал се”.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Да.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Има ли други възражения, гледайки Допълнителните разпоредби?
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Погледът ми се спира върху тази т. 8 от същия параграф. Аз мисля, че редакционно трябва да се помогне на тази точка, но нямам предложения, защото нямах време.
“8. “Определена социална група” - ... общо минало или определени признаци или...”
Това “определени признаци” е паразитна дума струва ми се. “Общо минало или определени признаци” – не стои особено разбиране. Или “споделят признаци или убеждения” – “споделят признаци” е неразбираемо.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не могат да се споделят признаци. Принципи могат да се споделят, но признаци не се споделят.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: “Да споделят признаци или убеждения” е просто изключителна волност.
“Точно съществени за идентичността или съзнанието” – тук “идентичността или съзнанието” също е много проблематичен израз. Защото всяка идентичност е на съзнателно равнище.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Този текст е действително е недоизкусурен.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Мъчен е.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: “Определена социална група” е налице, по-конкретно...” – този израз “по-конкретно” е паразитен. Какво значи “по-конкретно”?
СВЕТЛА МАРГАРИТОВА: Защото не можем да дадем определение, което да включва абсолютно всичко.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако не се каже “по-конкретно”, това какво ще промени?
ПЕТЯ КАРАЯНЕВА: По принцип в тези Допълнителни разпоредби, когато ставаше дума за даването на дефиниции и по-конкретно на дефинициите от т. 5 до т. 9 включително, които са петте признака по Женевската конвенция за бежанците, нашето принципно становище беше, че е препоръчително да се махне даването на дефиниции,тъй като в самата конвенция по много от тях няма ясно и конкретно дефиниране. Проведохме един дебат и стигнахме до прословутите директиви, в които се дават различни видове дефиниции. Затова нашето принципно становище беше, че даването на дефиниции по-скоро би навредило и за да оберем отчасти негативния ефект от даването на ограничаващи дефиниции беше добавено това “по-конкретно включва”, което да покаже, че това не е изчерпателност на определението, което се дава в Допълнителните разпоредби.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Вероятно сте чели Спиноза, който е казал: “Omnia definition perculosa est” - ”Всяка дефиниция е опасна”, защото винаги крие риска да не е точна.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: “Nomina sunt odiosa”, което значи “думите са чудовищни”. Тези – също така! Има нещо чудовищно в тези думи.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Още една вметка по точка 7:
“7. “Националност” обхваща, по-конкретно,принадлежността към група, обособена чрез своята културна, етническа или езикова идентичност, чрез общия си географски произход или чрез връзката си с населението на друга държава”.
Тук отиваме към определението за етническо малцинство по един друг международен документ малко по-рано – Женевската конвенция за бежанците. Тоест с тази дума за етническо малцинство, което автоматично отива към нация, националност. Ако трябва да сме стриктни да се отбележи като етническо малцинство и да стои така.
ГЕРГАНА ПЕНЕВА: Това етническо малцинство не е задължително да е свързано с друга държава и с нейното население. То може да е етническо малцинство само в рамките на съответната държава. В момента не се сещам за пример. В предишната хипотеза пак е “малцинство” и може да етническо.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз лично от това, което виждам и което чух, започнах леко да се притеснявам от тези дефиниции. Не знам дали...
ВЛАДИМИР КУЗМАНОВ: Ако погледнете текстовете към директивите, съвсем ще ви настръхне косата. Ние сме се опитали нещо да сглобим.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това сглобяване не ми харесва много. Особено т. 8 е написана по един много такъв начин...
Тези директиви често се превеждат от хора, които не по най-добрия начин изразяват мислите си. Склонен съм тези, които са по-спорни, дали да не ги махнем – това “определена социална група” направо ме стряска!
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Това е ужас пораждаща!
ПЕТЯ КАРАЯНЕВА: А и Спиноза го помните, а директивите едва ли ще бъдат така цитирани.
Колкото и тук да се стараем да измислим някакво максимално обхващащо понятие, все ще намери някъде пролука. Пак се връщаме към това, че може би нещо по-добре е да го няма, отколкото не е достатъчно добро.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: От друга страна, добре е да има, коректно е да има дефиниции.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Да направим усилие и да напишем дефиниция или това трябва да бъде върнато.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Точно в това е проблемът, че видяхме вече краят, а сега се оказва, че не сме го видели.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Мога ли да предложа, господин председател?
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: “Определена социална група” е група, имаща общо минало, признаци или убеждения, неразривно свързани с идентичността на тази група”.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И толкова.
На пръв поглед това ми харесва, но нека да направим така –да оставим Допълнителните разпоредби за допълнителна работа. Защото все пак така в движение не всичко може да се направи по най-добрия начин.
Следващото заседание, което можем да направим извънредно, във вторник, дали ще можем да включим в дневния ред, освен това, което наистина е малко, и още нещо, за да не се събираме само за 15 минути.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Във вторник се предвижда да има извънредно пленарно заседание, така че не бива да ни притеснява краткостта на нашето извънредно заседание. Така че да го направим в другата сграда в зала “Запад”, примерно в 12 часа, за да съчетаем нещата, ако има заседания на парламентарните групи. Така ще съчетаем нещата.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Прескачаме Допълнителните разпоредби, за да довършим до края, за да бъде заседанието ще бъде до 20 минути.
Продължаваме с § 55, който става 83. Има ли възражения по този параграф? Няма.
Приема се.
“Преходни и заключителни разпоредби.”
По принцип се подкрепя от вносителя и се предлага следната редакция § 56, който става § 88.
Текстовете са чисто технически тук – вероятно е съобразявано всичко къде в какви нормативни актове какво се заличава и какво – не.
Приема се този параграф, както е предложен от работната група.
Преминаваме към следващия параграф, който по новата редакция става § 89 – изменение и допълнение в Закона за чужденците в Република България, който съвсем наскоро го изменихме – през 2007 г., но ние така обичаме да ги изменяме – по няколко пъти в годината. Това е наш маниер през последните години.
Има ли възражения по този параграф? Не виждам.
Приема се.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 90. Не виждам по него някой да възразява.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 59, който става § 91. Не виждам смущения по него.
Приемат се.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 60, който става § 84.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 61, който става § 85:
“§ 85. В срок до един месец от влизането в сила на закона за Министерския съвет утвърждава образците на регистрационните карти по чл. 45, ал. 1.”
Един месец достатъчно време ли е? Не е ли малко? “Два месеца” не е ли по-добре?
ВЛАДИМИР КУЗМАНОВ: Ние имаме готовност.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако имате готовност - аз затова се обръщам към Вас - значи “един месец” стига. В такъв случай остава “един месец”.
Няма възражения. Приема се.
По § 62 не се подкрепя текста на вносителя, който се отнася за Интеграционния център. Какво става с него?
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Молбата е да се запази.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Завинаги ли?
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Завинаги, защото той осмисля една голяма част от нашата работа. Ние просто не знам защо се стигна до това решение, а после го преосмислихме. За да го закрием трябва да е по постановление на Министерския съвет, а няма нужда.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Ако е полезен.
СВЕТОСЛАВ МИЧЕВ: Полезен е.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В такъв случай няма да го закрием.
ПЕТЯ КАРАЯНЕВА: Безспорно е полезен центърът. Действително.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Работната група подкрепя текста на вносителя за § 63, който става § 86.
Няма възражения по него.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 64, който става § 87.
Няма възражения по този параграф.
Приема се.
Има една редакция на приложение, което изглежда добро.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: “Фамилия: ...собствено и бащино име...”. Казва се “Фамилно име, собствено и бащино”.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това е коректното.
Искам да поздравя авторите на приложението, който казва “подпис на бенефициера”, а не на “бенефициента”, което е навлязло много дълбоко погрешно, но вие тук много точно сте го казали.
И по този текст няма възражения.
Приема се.
В такъв случай остават само Допълнителните разпоредби. С молба работната група да бъде така любезна да положи още мъничко усилия за едни по-хубави Допълнителни разпоредби за извънредното заседание, което ще се проведе във вторник по обед. Остана също така да се направи уточнението с филолозите.
Заседанието ще бъде в 12 часа в з. “Запад”.
ИВА МИТЕВА: Може ли да помолим само някой от народните представители, който разбира от тези определения, като доктор Михайлов например.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Доктор Михайлов би бил много ценен. Аз бих го помолил сърдечно.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Имаше нещо психиатрично в първата дефиниция. (Смях и оживление.)
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Доктор Михайлов, предполагам, че няма да откажете да помогнете на комисията.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Да.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, за което.
С това приключихме тази точка от дневния ред.
Още веднъж поздравления към работната група за великолепната работа, която са свършили.
Благодарим на гостите! Бяхте много полезни през цялото време, така че ви благодарим!

Продължаваме с
ВТОРА ТОЧКА - Разни.
------------------------------