---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА



П Р О Т О К О Л
№ 44
На 22 ноември 2007 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на постъпилите законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносители:
- н.п. Минчо Спасов, № 754-01-96/04.07.2007 г.;
- н.п. Иван Иванов, № 754-01-132/25.09.2007 г.;
- н.п. Ахмед Юсеин, № 754-01-149/08.11.2007 г.
2. Изслушване на министъра на правосъдието относно процедурата по определяне на кандидати за български съдия в Европейския съд по правата на човека към Съвета на Европа – искане на народния представител Иван Сотиров.
3. Разни.

Заседанието бе открито в 15,04 ч. от председателя на комисията проф. Огнян Герджиков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум. Позволете ми да открия днешното извънредно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
На вашето внимание е предложението за

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на постъпилите законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносители:
- н.п. Минчо Спасов, № 754-01-96/04.07.2007 г.;
- н.п. Иван Иванов, № 754-01-132/25.09.2007 г.;
- н.п. Ахмед Юсеин, № 754-01-149/08.11.2007 г.
2. Изслушване на министъра на правосъдието или оторизиран от нея представител относно процедурата по определяне на кандидати за български съдия в Европейския съд по правата на човека към Съвета на Европа – искане на народния представител Иван Сотиров.
3. Разни.
Има ли възражения по така предложения дневен ред? Няма.
Дневният ред е приет.
На заседанието има гости – освен вносителите на законопроекти в лицето на народните представители Минчо Спасов, които дори не трябва да се броят за гости, от Министерството на финансите – Владислав Горанов – началник-отдел, дирекция “Държавни разходи” и Иван Еничаров – началник-отдел “Държавно юрисконсулство”.
Очаква се министър Миглена Тачева, която лично ще дойде по точка втора от дневния ред.

Пристъпваме към
ПЪРВА ТОЧКА
Разглеждане на постъпилите законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносители:
- н.п. Минчо Спасов, № 754-01-96/04.07.2007 г.;
- н.п. Иван Иванов, № 754-01-132/25.09.2007 г.;
- н.п. Ахмед Юсеин, № 754-01-149/08.11.2007 г.
Първият законопроект е на народния представител Минчо Спасов и група народни представители. Тук влизат и народните представители Николай Свинаров, Анелия Атанасова, Ясен Янев, Георги Пинчев, Иван Сотиров и др.
Давам думата на господин Минчо Спасов да представи този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.
Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ: Благодаря, господин председател.
Законопроектът е кратък. Той касае отстраняване на две, бих ги нарекъл, досега съществуващи несъответствия на действащия закон. Първото от тях, което е визирано, обяснено в § 1, е, че в досегашния текст на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица за начална дата, от която лицата се считат репресирани, се приема 12 септември 1944 г. Ноторен факт е, че голяма част от репресиите са станали още в този 3-дневен период между 9 и 12 септември 1944 г. Аз не можах да намеря нито фактическа, нито юридическа обосновка за това да не се приема 9 септември 1944 г. за начална дата на реабилитацията на тези лица. Голяма част от фактическите действия, които са били предприети през онези мътни години са били от този 3-дневен период. Имало е, знаете, много безследно изчезнали лица, разстреляни и т.н.
Вторият параграф на предлагания законопроект касае едно друго несъответствие, което се отнася до периода, в който се дължи обезщетение на репресираните лица. Знаете, че Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица претърпя основна промяна, при която за репресирани бяха признати и нашите сънародници от турски произход, които пострадаха по време на възродителния процес и много справедливо те бяха включени като репресирани лица и бяха обезщетени в закона. На тях беше предвидено да се признава за репресия целия период на репресията, което също е справедливо. Несправедливото обаче е, че за преди това уредените в закона случаи срокът за репресията беше темпорално ограничен като се казваше, че се “полага обезщетение, но за не повече от” и за различните видове репресии се посочваха различни срокове.
Това, което сега предлагаме, е изравняване на режима за обезщетяване на репресираните лица, като по сходен режим, с който са третирани нашите съграждани, репресирани по време на възродителния процес, да се третират и останалите репресирани граждани, което е справедливо и в духа на закона. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Спасов.
Понеже и трите предложени законопроекта са в една и съща материя и един и същи закон, предлагам да бъдат представени от вносителите и трите законопроекта, след което ще започне една обща дискусия. Смятам, че това е коректното.
Давам думата на господин Иван Иванов да представи своя законопроект.
ИВАН НИКОЛАЕВ ИВАНОВ: Благодаря, господин председателю.
Уважаеми колеги, предложението, което правя за допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, касае чл. 9, като предлага създаването на нова ал. 5.
Смисълът на новата ал. 5, която се предлага, е да бъдат след смъртта на репресираното лице, съответно съпругът или съпругата на репресираното лице да имат право да получават към досега регламентираните съгласно Кодекса за социалното осигуряване 20% от пенсията или сумата от пенсиите на лицето, да получават по същия начин пропорционално 20% от обезщетението, което е било правено като добавка към пенсията, също в размер от 20%.
Кои са мотивите да направя това предложение? Преди всичко, считам, всички вие ще се съгласите, че тежестите от репресията в продължение на дългия период на съвместен живот, е била носена съвместно от семейството. Дори ще кажа, че това не засяга само въпроса дали лицето е било влязло в съпружеска връзка преди, по време или след репресията. Защото резултатът от репресията като невъзможност да се получи съответното образование – лицето е било лишено от тази възможност, било е лишено от възможността да заеме определени постове в целия ни обществен живот, е носело вреда и на неговата съпруга, респективно съпруг. Това е първата причина.
Втората причина изхожда от обстоятелството, че в Кодекса за социалното осигуряване тази възможност преживелият съпруг или съпруга да получава, за да подпомага самотния си живот, 20% от пенсията на починалия съществува. Това е неговата пенсия за прослужено време, трудов стаж, както и други пенсии, ако се касае за сбор от пенсии. Тоест, такъв механизъм съществува. Самото наследяване, което също може би някои ще възразят, съществува в самия Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Това е в хипотезата на чл. 3, където този въпрос е регламентиран за получаване на обезщетението от наследници на репресираното лице.
Последното, по което искам да взема думата, е това – ще представлява ли финансова тежест за държавата предложението, което правя? Ни най-малко!
Първо, касае се за хора, които като се има предвид, че репресиите реално завършват в голяма част, изключвам възродителния процес разбира се, около 1953 г. – началото на тези репресии, със смъртта на Сталин. Това са хора, които са в момента на най-малко на 75 г. или над 75 г. При това положение аз поисках от господин Йордан Христосков информация. Касае се действително за няколко хиляди души в държавата, които от една добавка, която в момента репресирани лица получават и която, от разговорите, които съм имал, не надвишават няколко десетки лева - ще кажа нека да са 50 лв., 20% от тях представляват 10 лв. Това е действително нищожно по отношение на републиканския бюджет. Това е нищожно като сума, дори по отношение на Националния осигурителен институт.
Накрая, за да бъда пределно ясен, ще кажа, че предложението не е моя приумица. При обиколка в страната в гр. Лясковец при мен бяха дошли именно две възрастни жени – отвсякъде опърпани и просто се вижда и по облекло и по вида, които ми представиха този проблем.
Считам, че справедливостта, която трябва да бъде водеща в законодателството на една страна, ще даде правото всъщност да подкрепите това предложение. Благодаря ви.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Иванов.
Последният законопроект е на господин Ахмед Юсеин.
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Моят проект също е много кратък. Едното предложение е за хора, които са били нелегални по политически причини. Искам да добавя, защото след това ще взема думата за пледоариите на колегите, че получих писмо от господин Марин Димчев Илиев. Той не е пострадал от възродителния процес. Чистокръвен българин е от Козлодуй. Той е направил постъпки и пред областната управа във Враца да му се изплати обезщетение по закона, че е бил в този период нелегален за това, че е бил заплашван със смъртно наказание. Има документ от Архива на Министерството на вътрешните работи и аз затова в мотивите изтъкнах, че става въпрос за тези, които имат такъв документ. Защото тогава нелегални са били и търсени за криминални престъпления. Затова предлагам като вмъкнато в чл. 1 и чл. 2, ал. 4 и ал. 6.
Що се отнася до срока. Уважаеми колеги, някои от нас имат стабилни връзки с хора от кръга на репресираните. Аз се познавам с всички ръководства на клубовете на репресираните в България и с членовете на Централната комисия. С последните промени на закона 2004 г. ние им направихме да има такава Централна комисия, където хората да се отнесат. Тя беше много претрупана с работа. По времето на министър Станков имаше една госпожа, която беше заместник-министър и която отговаряше за дейността на тази Централна комисия. Защото по закон и с решение на Министерския съвет председател на тази комисия е един от заместник-министрите на правосъдието. Тя, докато навлезе в работата, дойдоха избори, натрупаха се много молби и т.н., на които не се даде отговор, натрупаха се и други молби от областните управи, не се даде отговор на тези молби.Впоследствие, може би 4-5 пъти съм посещавал кабинета на господин Бонгалов за една група от възродителния процес, за която искам да ви прочета като докладна от господин Бонгалов до министър Тачева – че става въпрос за общо 716 преписки. Ние знаем, че те са 1700, но са предявили иск към Централната комисия само 716 човека. И те са една група общини – Дулово – 110, Главиница и т.н. Няма да ги изброявам. Централната комисия до 1 октомври 2007 г. щеше да вземе становище по техните въпроси. До ден-днешен няма решение на този проблем. Тъй като има и други преписки, затова предлагам този срок да бъде такъв.
Това, което днес получих като становище за моя проект от Министерството на правосъдието, е просто обидно. Ще се възползвам, ако дойде госпожа министърката, да й задам няколко въпроса. Защото тези хора не са били репресирани, преследвани, унижавани за тяхно добро. Техните семейства и те самите са били подложени, а техните деца и внуци са също били подложени на тези репресии в продължение на години.
Този проблем трябва да се изчисти. Създадохме Централна комисия. Досега се лашкахме, няма кой да издаде документ – областните управи, сега Централна комисия. Колко пъти тук го разглеждахме. Има Централна комисия, която не работи както трябва. Затова искам подкрепа от страна на колегите от комисията този срок да бъде действително до 2009 г., а аз ще задам въпрос на премиера защо тази комисия не работи, така както трябва. Благодаря ви.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, господин Юсеин.
Преди да преминем към дебатиране на предложените законопроекти, ще обърна внимание ,че са постъпили становища по тях. По първия законопроект – на господин Минчо Спасов и група народни представители, има становище на Консултативния съвет по законодателството, което общо взето не подкрепя законопроекта. В началото се казва, че предлаганите промени са ненужни, но това е политически въпрос, едва ли Консултативният съвет по законодателството би могло да се произнася дали са нужни или ненужни. В становището на Консултативния съвет по законодателството има основателни редакционни забележки и ако се стигне до приемането на този законопроект би следвало между първо и второ четене да се направят съответните корекции. Министерството на финансите също счита, че предложеният законопроект не е в интерес на запазване на финансовата стабилност и не може да бъде подкрепен. Тук има представители на министерството, те вероятно ще кажат своите съображения. Има становище на Министерството на правосъдието, в което също се казва, че не се поддържа предложения законопроект и се посочват мотивите.
По втория законопроект – на господин Иван Николаев Иванов, има становище от министъра на финансите, в което също се казва, че предложеният законопроект не е в интерес на запазване на финансовата стабилност и не може да бъде подкрепен, и от Министерството на правосъдието, което също изразява своето отрицателно становище.
Господин Ахмед Юсеин каза, че по отношение на неговия законопроект има подобно отрицателно становище от Министерството на правосъдието.
Така или иначе ние сме специализираната постоянна комисия, която трябва тук да вземе решение дали да подкрепим или не, тези законопроекти. Затова моля за вашето отношение по този въпрос.
Заповядайте, министър Тачева. Добре дошла!
Уважаеми народни представители! С ваше съгласие бих си позволил следното. Понеже не са започнали дебатите по първа точка от дневния ред, да уважим времето на госпожа Тачева и да можем да преминем към

ВТОРА ТОЧКА
Изслушване на министъра на правосъдието относно процедурата по определяне на кандидати за български съдия в Европейския съд по правата на човека към Съвета на Европа – искане на народния представител Иван Сотиров.
Не виждам възражения от представителите на комисията.
Госпожо министър, имате думата да представите позицията си по този въпрос.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Уважаеми народни представители, на 8 октомври 2007 г. в Министерството на правосъдието постъпи писмо от господин Тери Дейвис - генерален секретар на Съвета на Европа, с което към българските власти беше отправена официална покана да изпратят нов списък с кандидати за български съдия в Европейския съд по правата на човека по възможност не по-късно от 30 ноември 2007 г. В рамките на така определения кратък срок за представяне на списък с нови кандидатури бяха предприети следните действия с цел процедурата по избора да бъде прозрачна, обективна и демократична.
На 22 октомври 2007 г. Министерският съвет прие постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерство на правосъдието, с което изрично се предвиди, че министърът на правосъдието определя критериите и процедурата за провеждане на избора и кандидатите за съдия в Европейския съд по правата на човека, както и организира неговото провеждане.
На основание чл. 5, т. 29 от Устройствения правилник бе издадена заповед от 26 октомври 2007 г., тогава когато всъщност беше и обнародвана промяната в Устройствения правилник, с което се определиха критериите, на които трябва да отговарят кандидатите, изискуемите документи, процедурата за провеждане на избора, датите за провеждане на езиковите тестове, събеседването, както и срокът за подаване на документите, а именно датата на публикуване на уведомлението, а тази дата е 30 октомври т.г., като срокът беше заключен до датата 12 ноември 2007 г.
Обявлението за провеждане на избора се публикува в неофициалния раздел на “Държавен вестник”, но в случая става дума за бр. 87 от 30 октомври 2007 г., в два централни всекидневника, на официалната страница на Министерство на правосъдието, на интернет-портала lеx.bg, а също така са изпратени в БТА. Във връзка с изискването на препоръка 1649 от 2004 г. на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, правителствата на държавите-членки на Съвета на Европа да уведомяват националните парламенти и компетентните парламентарни комисии за осъществяване на тази процедура, с писма от 9 ноември т.г. бяха уведомени господин Георги Пирински – председател на Народното събрание, господин Янаки Стоилов – председател на Комисията по правни въпроси, и господин Огнян Герджиков – председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията. За да бъде избегнато участието на администрацията на Министерство на правосъдието при подбора на кандидатите, в посочената заповед предвидих цялата процедура от допускането по документи на кандидатите до тяхното оценяване и класиране и одобряването и обявяването на одобрените кандидати да се извърши от нарочно създадена комисия. Тя беше създадена с нарочна заповед, с председател - проф. Тенчо Колев – хаб.преподавател по правни науки – декан на Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, останалите членове са: Галина Захарова – член на Висшия съдебен съвет, Мария Митева – съдия в Апелативния съд, Юлия Илчева – адвокат в Софийската адвокатска колегия, Йонко Грозев – представител на Българския Хелзински комитет като представител на неправителствена правна организация, Магдалена Казанджиева – преподавател по юридически френски език във Френския културен институт и старши преподавател по френски език в УНСС – София, Йорданка Ангелова – преподавател по английски език в Британско-българския езиков информационен център и старши преподавател в Техническия университет в София. Всеки от членовете на комисията беше задължен да попълни декларация за липса на личен интерес от провеждането на конкурса, както и за липса на отношение с някои от кандидатите, които биха породили основателни съмнения за неговата безпристрастност. С посочената по-горе заповед се предвиди изборът да премине през следните етапи.
Първият етап – допускане по документи на кандидатите, които отговарят на критериите, подробно посочени в т. 1 от заповедта.
Вторият етап – езиков юридически тест на френски език, съответно на английски език, с допуснатите кандидати. За целта комисията беше подготвила три различни варианта на тестове, като след обявяването на началото за провеждане на теста един от кандидатите чрез жребий трябваше да изтегли – той вече е изтеглил, един от вариантите на теста.
Третият етап – публично събеседване с издържалите теста кандидати, включително на английски или френски език. На изслушването бяха поканени да присъстват висши магистрати, представители на Конституционния съд, Комисията по правни въпроси, Комисията по правата на човека и вероизповеданията, Омбудсмана, неправителствените организации и медиите.
Последният етап – оценяване, класиране, одобряване и обявяване на одобрените кандидати, което приключи снощи. Представянето на кандидата на събеседването се оценяваше по 6-балната система. Комисията одобрява първите 3-ма класирани кандидати, като конкретният резултат на всеки кандидат е средно аритметично число от сбора на оценките на всички членове на комисията.
Днес Министерският съвет одобри, не знам дали вече е известно, предложените 3-ма кандидати по азбучен ред.
Уважаеми народни представители, считам, че независимо от кратките срокове за провеждане на избора, процедурата беше достатъчно открита, публична, прозрачна и справедлива и е добра предпоставка за избирането на нашите достойни кандидати. Готова съм да отговарям на някакви конкретни въпроси, ако има.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър. Наистина ще има конкретни въпроси, иначе не би имало смисъл само да Ви изслушаме.
Имате думата, уважаеми народни представители, за въпроси към министър Миглена Тачева.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Уважаеми колеги, тъй като аз бях вносител на тази точка в дневния ред, смятам, че е коректно аз да поставя първия въпрос. Разбира се, ние чухме един отчет за дейността на комисията по принцип и изобщо. На конкретния въпрос, защото въпросът е поставен във връзка с конкретен казус – аз няма да преповтарям неща, които излязоха в медиите, вашият отговор, въпросът на господин Филип Димитров – но на мен не ми става ясно при тази толкова прозрачна, коректна процедура, след като са внесени изискуемите документи – вярно, внесени са преди срока, в който вие сте направили официалното обявление от 22 октомври т.г. мисля, че си записах, когато са направени последните изменения в Устройствения правилник, и преди това са внесени пакет документи, след това вашият парламентарен секретар изисква допълнително да се представят документи след обявлението, което е направено, имало е разговор с техническия сътрудник на господин Филип Димитров - изискал е да се представят документи, което явно е създало впечатлението в господин Димитров, че с представянето на тези документи, които са изискани допълнително след излизането на корекциите в Устройствения правилник и неговото обнародване, е представено всичко, което е изискуемо, за да може комисията да работи и прецени нещата.
Не виждам никакво основание и никакво нарушаване на процедурата в това документи, които не могат да бъдат променяни – техният характер, това са обстоятелства – примерно за трудовия стаж на господин Димитров като адвокат – над 12 години. Това са публични обстоятелства, които всички знаят. Не виждам по какъв начин би била нарушена процедурата, прозрачността и коректността дори, ако бъде извършено дори в ход на процедурата, дори по искане на самата комисия изясняване на обстоятелства, които на Вас, като министър и на комисията не са станали ясни от представените документи. Би било недопустимо да се изискат допълнително, след като вече са представени документите данни, които биха могли да бъдат променени по своя характер, след като се изискат?
Аз лично съм ръководил една администрация като кмет и винаги при подаването на документите, дори за съвсем елементарни конкурси – за амбулантна търговия за разрешително и т.н., винаги администрацията, която е приемала пакета документи, е проверявала всяко лице, което внася документите и преди да ги приеме, изисква да има пълен пакет документи. Когато има нещо, което не е попълнено коректно или липсва, се изисква тези документи да бъдат коригирани и представени, за да се гарантира защитата на интереса на всички хора и да се гарантира една обективност, а не на формално основание да бъде отхвърлена една или друга кандидатура. Единственото нещо, което е недопустимо да се изиска допълнително, е, когато има неща, които са в закрита оферта, които биха могли да бъдат променяни, което би нарушило равнопоставеността. Така че всичко това, с което поне аз се запознах от официалните и писмените отговори и това, което прочетох в медиите, не виждам никакво основание да се случи това, което се е случило.
Това, което се случи, създава основание да се мисли действително – може би не от Вас и аз съм убеден, че не от Вас, но от хората, които са отговаряли за извършване на процедурата, че има известна тенденциозност. В този смисъл Вие като министър все пак носите отговорност за тази процедура и за начина, по който са протекли нещата и че действително не са създадени необходимите гаранции, че всички участници в конкурса могат да участват пълноценно.
Това, че нещата са излезли в “Държавен вестник”, искам тук да обърна внимание на комисията следните обстоятелства – след обявлението се обажда вашият парламентарен секретар, изисква документи, което е естествено да създаде впечатлението, че само тези документи и обстоятелства, които са изискани допълнително, не са присъствали в представения пакет. Още повече е видно, че в пакета документи, които са представени чрез другите институции – прокуратура и т.н., тези данни, които твърдите, че са липсвали и са станали повод да не бъда допуснат господин Филип Димитров до конкурса, са били представени.
Така че аз поне не мога да си обясня защо комисията не е изискала дори допълнително изясняване на тези неща, за мен няма никакво основание. Това измиване на ръцете с обективност и някой нещо да не си помисли аз в никакъв случай не мога да го приема.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Сотиров.
Аз също имам един съвсем кратък допълнителен въпрос по отношение провеждането на конкурса.
Госпожо министър, бихте ли разяснили кога комисията се е произнесла по допускане на кандидатите, колко време преди началото на същинската част от конкурса – в такъв смисъл дали е имало достатъчно време тези, които не са допуснати, да направят своите възражения, защото може да стане и техническа грешка или недоглеждане? Дали е имало достатъчно време за реакция, за да могат да си защитят интересите на тези, които са искали да участват в конкурса. Благодаря.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Аз си позволих да говоря за това как е протекла процедурата, защото това общо взето беше точка от дневния ред и там няма нито едно изречение за господин Филип Димитров. Може би моята информация е некоректно подадена. Но понеже съм в течение, бих могла да направя следните уточнения, за да стане ясно, че няма нито дискриминиране, нито отхвърляне, нито всички онези думи, които бяха изписани в последните 2-3 дни и от господин Филип Димитров и от други хора по медиите.
Не напразно, дори днес, сега като четох отговора Ви кога господин Дейвис е изпратил писмото, за да започне процедурата, датата е 8 октомври т.г. Аз ще разкажа всичките фактологии, пък изводите ще ви оставя да направите сами.
На 5 октомври т.г. дойдоха документи от господин Филип Димитров от Министерство на правосъдието лично от него подадени – молба с някакъв набор документ с брой листове, в които беше написано:
“Уважаема госпожо министър, имам самочувствието, че отговарям на морални критерии и качества и заявявам желанието си за намерение да участвам в процедура”.
Тези документи минаха през доклада ми, аз написах: “Към дело, процедурата не е открита”.
На 11 октомври т.г. дойде същият или друг пакет – без значение, който беше изпратен от заместник-главния прокурор Валери Първанов, в който пишеше: “Тук дойдоха едни документи, ние ви ги препращаме по компетентност”. На тези документи аз сложих същата резолюция, но “към дело” не означава към кошче. Тези, които сме работили в администрацията, както и вие, знаете какво значи “към дело” – документите се архивираха и отидоха в архива на Министерство на правосъдието. Няма никакво значение промяната в устройствения правилник, който даваше правомощия на министъра на правосъдието, защото когато аз получих писмото от 8 октомври т.г. от господин Дейвис, се оказа, че министърът на никакво основание не провежда тези процедури, поне досега. Със същата сила, понеже става дума за права на човека, би могло да го направи министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи – защото става дума за европейски съдия, или примерно министърът по европейските въпроси. Преценихме в министерството, че е добре да има възлагане на функции на министъра. Нещата се случиха с промяната в устройствения правилник, на 26 октомври т.г. тази промяна влезе в сила след обнародването в държавен вестник. Със същата дата аз издадох заповед, с която отворихме процедурата по събирането на документи. Много точно и ясно уведомих не парламентарния секретар, а директорът на дирекция “Съвет по законодателство”, с който готвихме тези промени, да се свържат с господин Филип Димитров и с госпожа Маргарита Карадимова, мисля че беше другата кандидатка до този момент, която беше заявила желанието си за намерение на имейла на премиера, който ни беше препратен, да се свържат с тях и да им кажат, че започва процедурата, че това не са документите, които трябва да бъдат подадени, че има набор от документи, изброени в тази заповед, които съответстват на двете препоръки на ПАСЕ, които ние възпроизведохме в заповедта, и че трябва да се съблюдава този срок. И нищо повече. За един човек, дори и да не е юрист, когато чете една заповед за обявяване на конкурса, там пише: “От обявяването на заповедта” и на началото на приемане на документи, че започват да се събират документи.
Господин Филип Димитров на 9-ти или на 12-ти ноември т.г., ще ви излъжа, мисля, че датата е 9-ти, в срока, в който е трябвало да подаде документи, е подал пакет с документи. Той никъде не е пожелал онези двете копия или преписки, как да го кажа, да бъдат приложени към това. Ако беше дал и най-малък намек с това, вярвайте, аз щях да ги присъединя. Но не е там толкова проблемът. Фактът, че в пакета документи, се изисква език, юридическа правоспособност, стаж – задължителен. Ние за първи път казваме какви документи трябва да представи всеки един кандидат. Там, в тези документи, които са в срока за приемане и подаване на документи, липсва удостоверение за юридически стаж.
Продължавам хронологично. В деня преди теста – мисля, че беше на 15 ноември 2007 г., по моята заповед комисията е задължена да представи имената на кандидатите, които са допуснати, да се обнародват. Господин Димитров и госпожа Самарас на 15 ноември 2007 г. в 9 часа са били в залата, където трябваше да се проведе теста. Това е залата на Съдебната палата. Обяснено им е, че те не са допуснати, като господин Димитров, заради липса на такъв документ, а Галина Самарас е нямала 12-те години стаж – не че е нямала документ, както е при господин Димитров, но от нейните документи не става ясно, че тя има юридически стаж. Дадена им е възможност в момента и господин Димитров е приложил едно удостоверение от Софийска адвокатска колегия. Ако бяхте така задали въпроса, аз щях да ви донеса това удостоверение. Вероятно утре или следващата седмица на парламентарния контрол ще ви го предоставя за да го видите. Както е разписано в него, ако не ме лъже паметта, пише, че господин Филип Димитров е адвокат в Софийската адвокатска колегия от 1979 г. – вие вероятно имате това удостоверение, след това пише, че е възстановил правата си през 1992-1993 г. и след това пише, че ги е прекратил окончателно или неокончателно – че ги е прекратил 1995 или 1998 г. Не са точни години. Но ако вие можете да ми кажете от това, че е започнал 1979 г. и си възстановил 1993 г. и си прекъснал 1998 г., колко е юридическият стаж...?
Освен това, за да няма някакви съмнения за пристрастност, за да отговори на този въпрос защо ние нямахме срок, в който да кажем на кандидатите: “Вие тук сте пропуснали да сложите 1..., 2..., 3... Сега ви даваме още 10 дни, за да сложите тези документи”, комисията беше съставена с заповед на 12 ноември 2007 г. или по-скоро на 13 ноември т.г. сутринта, когато изтече срокът за събиране на кандидатурите. Защото ако трябва да бъда искрена, когато мислех състава на комисията, поне двама от хората, които се явиха като кандидати за съдии, аз ги виждах като членове на комисията. Когато разписахме първата заповед, ние казахме: нека първо да съберем всички кандидатури, да видим кои ще се явят. След това да видим от тези, които са останали, кои са най-компетентните в моите представи, защото моя е отговорността за комисията и да назначим комисията. Заради това нямаше срок в заповедта, в който някой да изправи някакви нередности. Става дума все пак за кандидати за съдии в Европейския съд, които би трябвало да могат да разчетат първи, втори, трети, пети, десети документ. Така ми се струва поне на мен.
От друга гледна точка, при дадена възможност в самото провеждане на заседанието с този документ, ако вие можете да сметнете колко е стажа, сигурно комисията не е могла да се справи с това. Това е фактологията.
Може би така отговорих и на въпроса на господин Герджиков кога комисията се е произнесла. Трябва да кажа, че всичко минахме образно казано “на тъгъдък”, защото ако ние днес не изпратим в Страсбург нашите три кандидатури, рискуваме България да остане без кандидат вероятно за съдия. Защото на 15 и 16 декември 2007 г. се предвижда изслушването на кандидатите, за да може на 23-25 януари 2008 г. да се вземе решение от ПАСЕ.
Съжалявам, че така се е получило.
Още едно изречение. За техническия сътрудник, понеже казвате, че ние сме му казали да представи едно или две, не! Разговорът със сътрудника на господин Димитров беше да се представи тестето документи, което е необходимо по заповедта. А заповедта беше толкова масово обнародвана, че няма накъде повече.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо министър.
Има ли други въпроси към министър Тачева по тази точка?
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Всъщност, ето го удостоверението, аз мога да ви го оставя, за да го видите.
ИВАН СОТИРОВ: Не е това най-важното.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Оказа се, че това е най-същественото. Защото ако в това удостоверение пише господин Филип Димитров, че от 1979 г. до 1990 г. или до стотната година е адвокат, сигурно никой от комисията нямаше да каже: “Ама, Вие нямате 12 години всъщност!” А това са ноторно известни факти все пак...
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Имате ли допълнителни въпроси?
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаема госпожо министър, действително това са публични обстоятелства. Ясно е, че господин Филип Димитров е имал едно прекъсване докато беше министър-председател.Публични са регистрите на адвокатурата и е публичен фактор откога докога е бил министър-председател господин Филип Димитров.
Но все пак, трябва да се предполага, дори да е проявена известна разсеяност или небрежност, че и господин Филип Димитров и тези, които са му издали удостоверението все пак могат да преценят колко са 12 години. Все пак не трябва да се смята, че това са хора, които не могат да правят елементарна сметка. Дори да е даден в един по-общ срок, явно те са преценили, че когато се изискват 12 години, че в рамките на тези 18 или 19 години – аз също мисля, че имам това удостоверение, че той има 12 години стаж по специалността в необходимия период.
Пак ви казвам, при добра воля тези неща можеха да се уточнят. Мисля, че господин Герджиков постави съвсем резонен въпрос. Винаги една процедура трябва да предвижда въпрос за обжалване и попълване на данни, които са от чисто технически характер, за да се гарантира, че няма да изпаднем в такава ситуация да бъде елиминирана една кандидатура на публична фигура с определен авторитет, с определена позиция, по един толкова несериозен начин. Защото тук въпросът е за следното – не да бъде привилигирована една личност, заради позициите, които е имала в държавата или има в момента, а все пак след като това може да се случи по такъв начин на фигура с такава позиция, и то при процедура от Министерство на правосъдието, можем да си представим какво може да се случи на гражданина “Х” в България, който няма нито тази публичност, нито тези позиции. Това е за мен обезпокоителният факт – че се прави една процедура, която не обезпечава и не гарантира избягването на такъв тип формално отпадане на кандидатура, която иначе има и авторитета и всички параметри. Естествено е да остане подозрението и в нас, и в обществото, че всичко това не е случайно и се е случило точно, за да не се даде шанс на един човек, който може би при явяването на конкурса в Европа, ще има по-големи шансове от другите кандидатури и че тук действително не е преследвана целта да се предопредели конкурса точно с едни такива технически ходове. Това е крайно неприятното.
Аз съм твърдо убеден, че Вие лично нито сте ценили такова нещо, нито имате интерес – не Ви познавам лично, но имам уверението от хора, които Ви познават, че Вие сте един коректен човек – един добър професионалист, но така или иначе Вие като министър носите отговорността, че поради не прецизна процедура или недобросъвестност от хората, участвали в провеждането на тази процедура, защото по устройствен правилник носите отговорност за процедурата, е допуснато да се случи такова нещо. Това е неприятният момент. Ние действително вече свикнахме в България много неща да се случват, поради кратки срокове и дайте сега, срокът е кратък - и законите ги правим така, в последния момент. Защото все от Европа ни притискат със срокове.
В крайна сметка не е отговорността на господин Филип Димитров или на Вас, че предишните кандидати, които бяха изпратени в Европа за съдии, бяха върнати. И сега се получава втори скандал по такава процедура.
Все пак отговорността за всичко това, което се случва, трябва да се търси в хората, които по заповедта са отговорни за спазването на тези срокове.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Иван Сотиров.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Госпожа Галина Самарас иска също да вземе отношение.
ГАЛИНА САМАРАС: Благодаря, господин председател.
Тъй като аз съм политически необвързана, а освен това съм твърде незначителна личност в сравнение с господин Филип Димитров, няма коя политическа сила да постави на дневен ред моя случай. Затова ще си позволя аз, като лицето “Х”, както господин Сотиров спомена, на което може да се случи това, да споделя само с няколко думи моя казус, тъй като чухте вече, че и аз съм била един от наивниците, който се включи в тази прозрачна и обективна надпревара.
Защо си позволих да го направя? Защото имам зад гърба си 16 години юридически стаж, от които 8 години – единствено и само в областта на правата на човека. В 6 часа вечерта преди изпита аз видях, че моето име е първо в списъка на недопуснатите, поради това, че документите ми не съответстват на изискванията. Нямаше никаква мотивация в този списък. Нямаше никакво обяснение кой точно стаж не признават за юридически – дали седемте години като адвокат, дали четирите години в Министерство на правосъдието като правителствен агент, дали петте години като съветник в Народното събрание, аз нямам обяснение.
Освен това искам да ви обърна внимание, че правилата предвиждат две условия. Едното е юридически стаж – 12-годишен, а другото е алтернативно – призната компетентност по правата на човека.
Аз бих желала да задам въпрос на министър Тачева: какъв е критерият за признаване на компетентност?
Бихте ли ми посочили един българин с компетентност, подобна на моята? Без да твърдя и да претендирам за особена компетентност, поне мога да удостоверя това с четирите си години като правителствен агент, през които аз представлявах българската държава пред Съда в Страсбург, работя в Комисията по правата на човека и вероизповеданията повече от две години и половина, завърших магистратура в Щатите по правата на човека, изкарах едногодишна специализация, също в Щатите, по правата на човека. И след всичко това, след 8 години работа за тази държава, на мен ми бе публично казано, че аз нямам компетентност по правата на човека!
Също така искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че аз присъствах на препитването. Искам да ви кажа, че от тази комисия единствено господин Йонко Грозев, поне от моите наблюдения, има компетентност по правата на човека. От съдиите, разбира се, някой адвокат е повдигал аргументи по Европейската конвенция, възможно е да имат някакви познания. Но това са твърде повърхностни и то се видя в самата процедура – въпросите, които бяха задавани, са въпроси от обща юридическа компетентност и вие, ако четете една седмица за този изпит, бихте отговорили дори по-добре. И нямаше как те да бъдат конкретно задавани по конвенцията, защото самата комисия беше некомпетентна да направи проверка за тези знания.
Така че аз наистина се изненадвам на какъв критерий точно - как може да се разчита за обективност, когато самата комисия е твърде спорно дали притежава тези познания по Европейската конвенция.
Това, което пропуснах да кажа, е, че аз съм завършила с пълно отличие френска гимназия и след специализацията ми в Щатите твърдя, че владея и английски език и имам самочувствието, че бях един много достоен кандидат и се чувствах безкрайно омерзена от това, което се случи. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Има думата господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Преди всичко искам да уточня, че актуалният въпрос, който е зададен към министъра на правосъдието, е от мен. Не съм член на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, тук съм по изслушването на моя законопроект. Съжалявам, че Вие, госпожо Тачева, утре няма да отговаряте в парламентарния контрол, защото сте единственият министър, който е в състояние да участва в контрола. За съжаление аз пък следващия петък ще бъда на заседание в ПАСЕ, защото съм заместник-председател на българска делегация там. Но аз ще си задам въпроса.
Въпреки това, искам да поставя следните въпроси.
Госпожо министър, Вие току-що и на мен включително ми показахте това удостоверение. Удостоверението е издадено от Софийския адвокатски съвет. Вие казвате, че удостоверението не дава еднозначен отговор. Означава ли това, че Филип Димитров е всъщност лишен от право да участва в конкурса, поради това, че органът Софийски адвокатски съвет е издал неточно удостоверение. Нима не би трябвало вместо в 18 ч. в деня преди провеждане на езиковия юридически тест, то поне в 10 часа сутринта да бяха известени кандидатите, които не се допускат, за да може особено в този случай на очевидна техническа грешка – не от Филип Димитров, а от Софийски адвокатски съвет, тази грешка да бъде изправена.
Второ, кой контролира работата на комисията? Защото имаше интервю – аз го имам в моите документи, в което Вие заявявате, че комисията е била независима и Вие не сте се намесили в нейната работа. Означава ли това, че тя може произволно да лишава едни или други кандидати от допускане, защото това означава, че никой няма да се намеси в нейната работа? Напротив, Вие сте подписали заповедта за нейното създаване, Вие носите отговорност като министър за нейното функциониране и реално контрол върху нейната работа. Това е поне моето убеждение като народен представител.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Иванов.
Доктор Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Госпожо министър, слушах този разговор и Вашите разяснения, правейки усилие да размера максимум с уговорката, че нямам компетентност – административна, юридическа и прочие, за да мога да схвана в пълнота нюансите. Ще кажа обаче общото си впечатление, че може би ще бъде полезно, включително и на Вас самата.
Аз си мисля следното. Кандидатства министър-председател, бих казал, първият - с нюанс на сантименталност – аз принадлежа към демократичния лагер. Всички знаят, че е адвокат - това е вярно. Не всички знаят, че е 12 години адвокат, примерно. Имате един документ, от който строго погледнато не е ясно колко години е адвокатствал той – може би е адвокатствал и повече от 12 години, все едно. Той е дисквалифициран в 12-тия час - това беше въпросът на проф. Герджиков и възражението на господин Иван Иванов, моят колега - без да има техническо време не да защити кандидатурата си, ами да ви освободи от подозрението, че сте се позовали на нещо много техническо, много периферно, административно погрешно от банален секретарски тип, за да дисквалифицирате от конкурс първия демократично избран министър-председател на Република България.
Леки отговори по този въпрос не бива да давате. Можете да се защитите, никой няма да ви упрекне на формално юридическо ниво. Вашият проблем е, че защитата ви е на формално юридическо ниво.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, доктор Михайлов.
Госпожо министър, може би последно Ваше изказване, заповядайте.
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Аз дойдох да отговоря на някакви въпроси. Нямам никакво намерение да се защитавам, защото не се чувствам виновна.
На господин Димитров му е дадена възможност, въпреки че този документ не се е намирал в документите му за кандидатстване – да го представи в деня.
Господин Сотиров каза, че след като е издаден от Софийската адвокатска колегия, значи се предполага, че той има 12 години стаж. Господин Сотиров, този документ носи дата м. юни 2007 г. и очевидно не е издаван с идеята той да участва в конкурса, защото едва през м. октомври разбрахме, че има необходимост от провеждане на нов конкурс за кандидати за съдия.
Освен това, защото ме препращаха да чета ГПК, пък всякакви други кодекси, никъде в който и да е процес няма ситуация, в която първо да се представят доказателствата, а после да се представи исковата молба. Това, първо.
Второ, няма служебно начало за работа на комисията, която да отваря, да чете енциклопедии, да прави справки за стажовете на когото и да било, пък бил той и премиерът, с цялото ми уважение към господин Димитров. Вие сам казахте една реплика, която може би обяснява това нещо – за разсеяност и някакви други неща. Мисля, че когато кандидатстваш за такъв пост все пак, трябва да прочетеш пет неща и да ги съобразиш – без значение дали става дума за привилигированост, защото Вие казвате, че не става дума за привилигированост. А за какво става дума всъщност? Пак Ви казвам, прочетете удостоверението. Няколко пъти го чета. Това е възможността, която му е дадена на господин Димитров, на 15-ти в 9 часа той да удостовери стажа си. Той не го е направил, когато е трябвало да го направи. Въпреки това, защото става дума точно за Филип Димитров, вероятно комисията му е дала възможност да представи това удостоверение, след като се знае, че той два пъти го е изпращал в Министерство на правосъдието по различни начини – един път през прокуратурата, друг път – като негово желание за кандидатстване.
Доктор Михайлов каза, че става дума за формализъм. Да, и процесът, и всичко друго е много формално. Затова ние слагаме не три, а четири етапа. Първо, на формално основание да отпаднат кандидатите, които не отговарят на изискванията. Аз няма да влизам в някаква дискусия с госпожа Самарас, защото за разлика от случая Филип Димитров, с който се запознавах подробно, защото той ми праща и жалби, и искания да бъде изслушван допълнително, няма такава възможност. Тогава вече щеше да има привилегия. Нали всъщност затова се опитвахме да направим някакви правила и като ги имаме тези правила, да ги спазваме без значение за кого се отнасят. Защото предишният път беше, че нямаше правила, че министерството тайно и полека си е изпратило някакъв си негов кандидат, който след това се оказал недостатъчно компетентен.
Аз не бих споделила становището на госпожа Самарас обаче затова колко компетентни са членовете на комисията. Аз съм ги избрала като компетентни – не бих могла да твърдя колко е нейната призната компетентност по правата на човека, въпреки всички тези неща, които тя каза сега за части от професионалната й биография. Не знам дали тя има тези 12 години. Вероятно щом комисията е преценила, че няма, вероятно няма. Защото там нещата са гледани много детайлно с възможността да бъдат допуснати всички онези кандидати, които отговарят на формалните изисквания.
Пак казвам, това удостоверение беше шансът на господин Димитров. Защо така е издадено. Защото, ако ви го прочета, там пише, че един път се е вписал повторно през 1993 г., впоследствие се отписва през 1997 г. След това не пише кога се е вписал, пише, че последното му вписване е на 15 февруари 2002 г.
Колкото и да водим този разговор, винаги ще има някой, който няма да е доволен, но трябва в крайна сметка за всички тези години да се научим, когато нещо ние сме сбъркали, да кажем, че ние сме сбъркали, а не винаги да търсим вина в другите и в процедурите. Когато загубваш, все пак да имаш достойнството да загубиш, когато нещата са зависели от теб.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на министър Тачева.
Струва ми се, че все пак изчерпахме въпроса.
Има думата господин Сотиров за две заключителни думи.
ИВАН СОТИРОВ: Госпожо министър, аз бях провокиран от това, че тук Вие се хванахте на една подхвърлена дума за разсеяност и т.н. Целта на комисията, както на всяка администрация, е да проведе един конкурс по същество, за да се прецени дали човекът, който кандидатства за определена позиция отговаря на изискванията, за да заеме тази позиция, а не да се превръща процедурата в конкурс за най-добър попълвач на формуляри. Затова става въпрос. Винаги, когато говорим, че една администрация – дали на министерството и която и да е, трябва да е обърната към гражданите – тя трябва да обезпечи комфортът във всички хора, да им бъде разяснено. Това е функцията на администрациите. А не да се показва кой е по-интелигентен и кой е по-дисциплиниран. Ролята на администрацията е да обезпечи на хората разяснение, независимо дали става въпрос за Филип Димитров или друг човек – на всички трябва да им се обясни максимално точно как да попълнят формулярите, да им се гарантира, че те няма да отпаднат на формално основание.
Аз точно затова ви дадох пример как за съвсем елементарни неща в една съвсем дребна общинска администрация се е търсило начин да се обезпечи точно това – на всеки човек му се преглеждат формулярите дали всичко е попълнено, ако нещо е пропуснато, му се казва, че трябва да се отстрани. Несериозно е да говорим за права на човека, за Комисията по правата на човека и вероизповеданията, а фактически се допуска ето така небрежно – даден е един документ, 19 години...
МИНИСТЪР МИГЛЕНА ТАЧЕВА: От кого е допусната небрежността?
ИВАН СОТИРОВ: За мен е ангажимент на самата комисия – сама за себе си да се убеди. Това е справка, която се прави за десет минути, госпожо министър. Тези 12 години се прецизират за 5-10 минути. Ако една комисия иска тези формални неща да отпаднат, може на всеки кандидат, независимо кой е, да се постави въпроса и да каже: “Тук не е ясно, уточнете този въпрос”, за да може действително комисията по същество да прегледа качествата на кандидатите. Всичко друго за мен докрай, действително, е дребно и несериозно и се измества същността на дебата.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Чухме все пак и двете страни. Аз искам специално да благодаря на министър Тачева, че се отзова на тази покана по един малко щекотлив и неприятен въпрос, разбира се, защото стана публично достояние нещо, което създаде известно напрежение. Министър Тачева имаше доблестта да дойде и да даде изчерпателен отговор, независимо дали всички от тази зала се чувстват удовлетворени от този отговор, аз още веднъж Ви благодаря, че се отзовахте на тази покана. Благодаря Ви, госпожо министър.
Продължаваме по
ПЪРВА ТОЧКА
Разглеждане на постъпилите законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица с вносители:
- н.п. Минчо Спасов, № 754-01-96/04.07.2007 г.;
- н.п. Иван Иванов, № 754-01-132/25.09.2007 г.;
- н.п. Ахмед Юсеин, № 754-01-149/08.11.2007 г.
Отваряме дискусията по тези законопроекти.
Госпожо Шаклиян, заповядайте.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Благодаря, господин председател.
Аз ще започна със законопроекта, внесен от господин Ахмед Юсеин.
Господин Юсеин, изцяло съм на Ваша страна – този срок да бъде продължен. Виждам, че Вие и не пожелахте да влезете в разговор с госпожа министъра, тъй като тя е явно доста ангажирана с друга комисия. Сигурно има проблеми в министерството. Сигурно непрекъснатата смяна на заместник-министри се е отразила на работата по съответните преписки. Затова доста често нашата комисия – това е една сага, аз бих казала, вече колко време сме започнали още от миналия парламент, а продължаваме и досега, доста често се променя този срок. Щом като министерството няма ресурсна възможност да го осъществи, ние ще си вършим нашата работа, пък те да си гледат тяхната.
Що се отнася до другите два законопроекта, те са свързани с финансова обезпеченост. Ясно е становището на Министерството на финансите. Аз смятам, че то е резонно – да не се наруши финансовата стабилност на страната. Едва ли би се нарушила тази финансова стабилност, но въпреки всичко все пак да имаме някакви данни за колко човека се касае, за наша информация. Сигурно това са изключително малко хора, което въобще няма да се отрази на бюджета по някакъв начин. Но за мен е важно това, което предлага Минчо Спасов – от 9-ти до 12-ти септември 1944 г. какво се е случило, колко човека са, какви са, къде са. Може би няма и данни за тях, може би съвсем малко хора са останали. Това е по-скоро морален момент. Защо точно от 12-ти, а не от 9-ти септември? Сигурно се има предвид нещо. Мисля, че не е моментът, нито времето ние да уточняваме сега защо това се е случило, но ако наистина има такива хора, аз бих подкрепила моралната страна. А финансовата страна, ако е толкова тежко, нека да намерим начин, да намерим форма да подкрепим. Но аз съм “за” - ако щете морално да подкрепим тези хора с 10 или 5 лева, не знам колко са, но за мен това е важно. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не чух Вашето становище по законопроекта на господин Иван Иванов.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Въздържам се – казах, няма данни.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, госпожо Шаклиян.
Продължава нашата дискусия по трите законопроекта.
Господин Спасов, имате думата.
МИНЧО СПАСОВ: По законопроекта на господин Юсеин бих искал да се изкажа.
Съвсем накратко ще кажа само аргумент за удължаването на срока е и фактът, а и сега сме свидетели на оставката на господин Бонгалов, който оглавява комисията, което означава, че ще сме изправени пред ситуация на ново отлагане в работата на комисията. Аз също съм повдигал този въпрос и в парламентарна зала. Докато бъде назначен новия човек, докато навлезе в работата, това всичко ще се отрази негативно на интересите на хората.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Господин Трифон Митев има думата.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще отговаря съвсем кратко, защото по тези теми сме говорили много пъти.
Първо, искам да подкрепя законопроекта на господин Юсеин, защото е явно, че там основно причините са от административни усложнения – или недостатъчност на административни възможности, или претоварване, или не съвсем добро разбиране на отделни места на проблема, и докато стои и най-малката сянка на съмнение, че някой иска или не иска или има възможност или няма възможност да се реши този проблем, аз подкрепям и ще го подкрепям господин Юсеин.
Не мога да кажа същото за другите два законопроекта.
Що се отнася до корекциите в предложенията на господин Минчо Спасов, смея да върна членовете на комисията към дискусия точно по този въпрос, преди година време, мисля, че беше. Много говорихме тогава. Тогава и господин Филип Димитров беше тук, спорихме и аз бих предложил да се върнат и колегите да се запознаят със стенограмите от това заседание. То е свързано и с идващия законопроект. Ни най-малка грижа имам с извинението на Министерството на финансите за финансовите утежнения в това отношение. Колкото и да е трудна тежестта в държавата, финансово може да се намери решение по този проблем. Но не той е проблемът.
След 17 години, след превъртането, така да се каже на различни по политически цвят и състав на Народното събрание, включително и такива, към които вносителите, различни правителства - еднопартийни или коалиционни, и с различни обсъждания на съответните проблеми, мисля, че няма да бъде полезно решението.
Аз си давам сметка, че могат да се правят предложения всяка година, всеки месец още 17 години. Но бих го разбрал в началото на демократични промени. Сега всъщност той не помага за обединението на общественото мнение и обществото и по тази причина не мога да ги подкрепя като изразявам своето несъгласие и в това отношение предлагам процедурно после законопроектите да се гласуват поотделно. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Митев.
Доктор Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Аз ще подкрепя и трите законопроекта по една и съща причина.
Първо, по причина на това, че има справедливост, свързана с морална чувствителност, да кажем така, в законопроекта на господин Иван Иванов. Защото той не е предприет умозрително, а поради това че вдовици на репресирани хора са почувствали такава потребност да поискат от него съдействие, защото виждат в собствената си биография несправедливост, която трябва да схванем и в нейния исторически мащаб, за съжаление не решена в продължение на тези 17 години.
На моя уважаван наистина колега Трифон Митев, благоразумен човек, ще кажа, че е голяма беда, че на седемнадесетата година ще трябва да размишляваме по тези въпроси. Бедата е частична отговорност на всички и по-голяма отговорност на този политически сектор, към който аз не принадлежа.
Аз съм за това да бъде дадено нещо извънредно малко от гледна точка на този прословут, чудовищен, в някакъв случай в смисъл монструозен бюджетен излишък. Какво да говорим!? То стана някаква метафора на националната стиснатост в положение на бедност – да не може да се предложи никому нищо и с тази мантра, това не обслужва финансовата стабилност на страната, написано в болдиран текст, с който министърът на финансите отговаря всеки път по стандарт на всичко, което ние като Комисия по права на човека, следователно като някакви свидетели на душевна потребност, хайде така да кажа, сантиментал на български гражданин, ще трябва да чуем този студен, хладен нищо не значи в края на краищата унизителен аргумент.
Същото и за господин Спасов. Аз мисля, че е уместно да видим какво сме говорили, но аз имах една реплика тогава, когато се питахме дали да е от 9 септември или от 12 септември 1944 г., според която спорът е измислен, защото трябва да се доверим на левите. А левите считат датата 9 септември 1944 г. за свещена, следователно тя е дала и начало на всичко, което те крепиха в този срок – тези възмездителни кръвоизлияния не ще да са започнали от 12-ти, нетърпението е било голямо. Има, следователно, хора, които не могат да бъдат изведени пред скоби – това да не би да са някакви цифри? Твърдо “за”. Да не говорим за законопроекта на господин Юсеин – хора, които са изчезнали в собствената си страна по силата на политическа репресия да бъдат по административни причини дисквалифицирани, хайде холан!
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Господин Юсеин, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН: Уважаеми колеги, аз няма да говоря за моя проект. Но искам да кажа, че той засяга много малък кръг от хора. Това са хора от ген. Анев, горяните, във Врачанско бившия член на Централния комитет, който е бил изключен, Горуня. Това са около 20-30 човека, които са живи. Защо обяснявам това?
Уважаеми колега Спасов, за възродителния процес в България са осъдени и са лежали по Белене и по затворите около 990 човека. Значи 517 човека са били в Белене, останалите са били по затворите. Броят на изселените и заселените сигурно са 2000, общо – 3000. Докато през 1991 г., когато е приет закона и когато е започнало действието на закона в областните, тогава окръжни комисии, подават молби 220 хиляди човека – български граждани. Не са етнически турци. Всички са български граждани. От тези 220 хиляди, на 115 хиляди им дават удостоверение, че са репресирани. Защото покрай тези репресирани искали да минат и тези, които са крали, правили и други работи и т.н. Тогавашните комисии, които са бяха под ръководството на кмета на общината, юрист от МВР, от репресираните – 2-3 човека, съотношението беше така, че да има паритет в комисията. Защо казвам това? Защото във вашето изложение почувствах нотката, че видите ли оправили сме си закона турците, дайте да оправим другите. Да оставим тази вълна настрана.
МИНЧО СПАСОВ: Не сте ме разбрали.
АХМЕД ЮСЕИН: Погледнете стенограмата после.
Сега, специално за датата. Мога да ви донеса утре стенограмата от заседанието на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, когато става въпрос от коя дата да бъде първият закон, който е гласуван. Аз съм се изказал на тази тема в тази комисия и друг път. Имало предложение за 20-ти септември, за 14-ти, на 9-ти септември – бурни дебати кога да бъде. Пет заседания са били проведени и накрая се решава да има консенсус и в тази комисия тогава са били бивши затворници – от първата комисия, правителствена на Димитров, и тогава се решава да бъде 12 септември.
Аз ще подкрепя Вашето предложение - някои колеги могат да кажат: “Гледай сега, този фурнаджийска лопата става тук” – защото аз вече чувствам, че тази административна машина не работи. И тези хора отново са репресирани, разбира те ли? Аз съм мандатоносител, а от м. февруари на 700 човека ние не можем да вземем удостоверение, с които тогава през 1989 г. са се гаврили, хора от местната власт.
Що се отнася до проекта на господин Иванов. Говорих с министъра на финансите по този въпрос. Не зная какво е становището на младото момче от министерството, което присъства. Става въпрос за следното, уважаеми колеги. В момента не знам колко са останали живи от НОИ получават добавки към пенсиите си 8000 човека. Те ги получават. Те са заложени в бюджета. От тези 8000 човека, Всевишният да им даде дълъг живот, но 500 ще починат – парите са заложени, и за тези 500 ще ги получат съпругите.
Какъв ще е е негативът върху нас като комисия? Какъв ще е негативът върху нас като парламент? Ще започнат сега вестниците: “Оправили жените на активните борци”, “Пенсионерите умират, а те оправиха съпругите на активните борци”. Ще го видите това.
Вижте, ние сме Комисията по правата на човека и вероизповеданията – дали сме християндемократи, дали права на човека, дали сме социалисти, имало е много такива случаи тогава.В подкрепа на проекта, казвам. Мъжът е юрист, съпругата – учителка. Мъжът й го прибират по политически причини, жената не може да работи учителка. Двадесет и пет години ако си учител, получаваш по-рано пенсия и получаваш някакви добавки върху пенсията, сега тези семейства от този род, тези хора няма да могат да получат. Може би от този контингент, от него сега 8000 са тези, които получават месечна добавка – последната справка, която получих от НОИ, може сега да са по-малко – дано да не са по-малко. От тях от учителско съсловие съпруги са много малко. Второ, тези хора, които дълго време са били по затворите, жената живяла в недоимък – ходиш в затвора на свиждания, деца имаш, искаш да ги отгледаш, да ги изучиш, властта не им дава право. Това са реални неща, които са ставали. Ние сме Комисия по правата на човека и вероизповеданията. Децата на тези хора бял ден не са видели. На никоя партия, на никое съсловие от българското общество в бъдеще нашата страна да има такова управление, такива неща да не се случват. А се случваха, имаше такива неща. Затова ние трябва да бъдем защитници на техните права. Друг е въпросът дали в пленарната зала това ще мине. Друг е въпросът каква ще е настройката на обществото.
Аз за проекта на Иванов говорих с министър Орешарски. Проблемът е такъв. Тези хора сега си получават добавки, ще почине човекът примерно – дано да не почине, жена му ще получи добавките. Това е проблемът. Ние не сме го обсъждали в парламентарната група дали ще го подкрепим или не.
Относно моя проект, това, което исках да кажа на Тачева, малко по-дълго е изложението ми, ще ме извините, но ми стана много обидно. Отговарят ми, първо, “Ахмед Хюсеин” – пак ме прекръщават. Това е другата страна на въпроса, ние свикнахме с тези неща. Аз казвам по “политически причини” в моя проект, и добавят “и по религиозни причини”. Чакайте, бе, хора! Ами, тези хора, които са били свещеници, които заради вярата – не става въпрос за нашите ходжи, са канили млади хора в църквата, сега всички тръгнахме да тачим църквата, тогава някой само да влезе, и тогава свещеникът: “Я, ела, че ми трябваш!”. И те изселват някъде. Тези хора, ако по религиозни причини от страх някъде се е скрил, е това лошо ли е, като мисъл? Аз съжалявам, че не съм го писал.
Второ, идва произходът. Хубаво, след 1945 г. има македонизация на българите в Западните покрайнини. Българите тогава като не са искали да бъдат писани като македонци и са бягали и са били нелегални и може да има от тях 3 души, които попадат в тази категория, какъв е този отговор? Просто ме обижда този отговор.
Министърката е много точна – аз я следя на парламентарния контрол, не знам кой е написал този отговор и как така са го написали.
Но последно за срока, с което приключвам, ако настъпи тази промяна, ако настъпи моята промяна, която предлагам – кой ще издава удостоверенията за работа, когато срокът за работа на Централната комисия изтича? Кой ще дава тези удостоверения? Ние пак ще се подиграем с тези хора, да ходим по областни управи, да пишем по комисии жалби, Омбудсман и т.н. Така че срокът може да изглежда, че е много голям – две години, но трябва да свърши този проблем. Защото ние сме уязвими и пред евроструктури относно правата на този контингент от хора, защото аз участвах в една конференция, където се изтъкна, че от бившите социалистически страни ние сме на последно място относно възстановяването на правата на тези хора. Благодаря ви.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ: Господин Юсеин, важното е, че е спазен срокът. Не гледайте толкова на същността на отговора, ако се върнем на предишната точка от дебата. Това, разбира се, в рамките на шегата.
Аз ще подкрепя и трите законопроекта. Няма да се впускам в аргументация, защото ние този дебат сме го водили и горе-долу имаше подобни предложения. Ние сме излагали аргументи. Лично аз съм излагал аргументи в посока точно такъв тип промени. И преди дебатирахме въпроса – от 9 или от 12 септември 1944 г., лично за мен няма никакво основание да се обезщетява 12-ти септември. Единственият бонус от 9 септември, който може са даде, е, че тези хора са убити без да чакат и без да бъдат подлагани на мъчителни съдебни процедури. Има такива случаи в нашата история, при които някои хора са искали да минат първи под сътъра, за да не гледат как близките и познатите им загиват или просто да чакат мъчително. Просто е цинично и няма никаква историческа обосновка да се стъпва на по-късна дата. Защото фактически едни от най-бруталните саморазправи са ставали между 9 и 12-ти септември. С тричленките – дори е нямало този измислен Народен съд. Толкова – по този въпрос.
Само исках на господин Юсеин да обърна внимание за нещо, както и на господин Трифон Митев. И двамата ги уважавам, но точно защото сме Комисията по правата на човека и вероизповеданията справедливостта не може да бъде измервана в количество или във време. По-добре да има закъсняла справедливост, разбира се не фатално закъсняла, когато вече няма субект, към който да бъде приложена, но по-добре късно, отколкото никаква справедливост. Това, че има забавяне, действително е проблем на всички нас, е наша отговорност.
Тя действително е символична – аз изобщо не искам да коментирам отговорите на Министерството на финансите. Аз дори предлагам повече да не искаме становище на Министерството на финансите, защото естествено, че министърът винаги ще ни отговаря така - да не го поставяме в това неудобно положение да ни дава формални отговори, когато става въпрос за правата на човека. Той естествено като главен счетоводител на държавата ще дава такива неприятни отговори на комисията.
Дали са 100 хиляди субектите на закона, дали са 3 хиляди, не можем да прилагаме количествени темпорални параметри. Справедливостта трябва да се опитваме точно като Комисията по правата на човека и вероизповеданията да защитаваме в пълния й обем там, където можем и поне доколкото можем.
Още нещо, с което ще приключа. Господин Юсеин, не приемам тези от стила – покрай репресираните и тези, които са били криминални. Това е философията на едни хора, които казват, че тези, които са били преследвани, заради религиозна, етническа и т.н. принадлежност, особено за възродителния процес, ама между тях имаше и терористи. Горе-долу навлизаме в един тип аргументация, която ни е позната от кои среди идваше и от кои хора и затова предлагам да се предпазим от точно такъв тип аргументираност на нещата. Аз подкрепям и трите внесени законопроекта.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! За да бъдем коректни към дискусиите, които сме водили в нашата комисия, аз съм длъжен да кажа, че историческият и политическият цинизъм са били характерни за нашата държава и преди 9 септември 1944 г., и 1 март 1944 г., до 9 септември 1944 г., и от 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944 г., и от времето на Стефан Стамболов до Първата световна война. Така че ако правим такива исторически и политически ретроспекции, нека наистина да помогнем стенограмите не само на нашата комисия, но и на други постоянни комисии на Народното събрание.
Вземам думата, за да кажа, че в такива случаи като днешния, все пак не трябва толкова бързо да забравяме това, което е толкова дискутирано, коментирано и в сегашното 40-о Народно събрание и в предишните състави на българския парламент. Просто бях длъжен да го кажа, за да го има и това в стенограмата.
Иначе по отношение на твърденията и на констатациите, че измеренията са от морално естество, че говорим преди всичко за морална санкция, нека да си дадем ясна сметка, че от подобни призиви, когато бяха отправяни по отношение на друг законопроект, тогава позицията на тези, които пледират точно за такъв подход беше абсолютно противоположната на сегашната. Нека все пак, когато говорим за принципи, да ги спазваме, а не да мерим с различни аршини. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Михайлов.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Благодаря, господин председател.
Традиционният мир в комисията е драматично нарушен. Ще кажа само на господин Славов, че той внесе законопроект за парично поощрение на хора, които по смисъла на законопроекта, са били участници във война до 9 септември 1944 г. Тази категория включваше това, което се нарича в България партизани. Тогава му беше казано, защото няма как да не му бъде припомнено от трибуната – аз го направих, че тези партизани окупираха първите десетилетия след 9 септември 1944 г. България. Ние се насладихме на техните управленски умения, по начин който направи от нашата страна гротеска – нещо като “утопичен рай”, руската литература го нарича чевенгур, чудовищно отклонение от естествения цивилизован свят. Бяха върху тях изсипани блага от рога на изобилието, бяха настанени на привилигировани равнища, които създаваха в прокламираната система на равенство едно драматично болезнено изживяно неравенство, което към 1989 г. взриви националната ни съвест. То беше лош вкус тогава. Хора, които имат изключителни заслуги за изграждането на един тоталитарен свят да бъдат премирани затова, което се нарича заслуги за куража. То беше лош тон.
Тук се касае за друго – за хора, които нямат нищо общо с политиката, защото са турци, защото вярват по определен начин, защото са се омъжвали за хора, които имат убеждения, защото просто са отишли преждевременно под земята. Това е въпрос на разграничение което интегрирано в лявата партия по убеждение – аз си мисля така, тук-там се натъквам на изключения. Този анахронизъм ме плаши. Но сигурен съм, че и това ще бъде преодоляно.
Във всички случаи аз се надявам в комисията ние да имаме консенсус по базисни неща – че имало репресии преди 9 септември 1944 г. от името на една държава, която никак не е била прославена с чувствителност, която ние от наша гледна точка бихме желали тя да притежава, е извън всякакво съмнение. Сега обаче ще трябва да се обединим около един морален и цивилизационен консенсус, който да не бъде нито ляв, нито десен, а просто човешки.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, доктор Михайлов.
Като реплика да го разбирам, господин Славов?
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Не разбрах това, което каза доктор Михайлова реплика или изказване беше, но нека да е уточнение.
Позволих си да взема думата по отношение думите на господин Сотиров за политическия и историческия цинизъм. А иначе аз ще подкрепя законопроекта на господин Юсеин и ще се въздържа по отношение на другите два.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Ще си позволя да бъда съвършено кратък. Давам си сметка колко деликатна е ситуацията, по тези законопроекти, които са внесени. Изслушах с интерес становищата, които изразиха колегите от комисията с пълното уважение към всичко чуто от двете позиции. Аз действително, ръководейки се преди всичко от морални съображения, смятам, че едва ли ще постъпим много мъдро, тръгвайки да защитаваме фискалния интерес на държавата, пренебрегвайки съдбата на едни хора – унижавани и оскърбявани, които са останали една шепа и които отвсякъде личи, че са в недоимък. Това е един малък жест все пак затова, което са преживели, и то в обозримото минало, защото вероятно от времето на хан Крум е имало безчинства, едва ли трябва да се връщаме към онези времена. Затова аз ще си позволя, независимо че съм представител от управляващата тройна коалиция, да подкрепя и трите законопроекта.
Господин Сотиров, заповядайте.
ИВАН СОТИРОВ: Аз също да се изкажа във връзка с това, което каза господин Славов. Не искам да се връщам на парламентарния дебат по предложението партизаните да бъдат включени и приравнени към героите на загиналите във войните.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Ставаше дума за антифашисти, ако трябва да бъдем коректни с понятията.
ИВАН СОТИРОВ: Да не навлизаме в темата за антифашизма.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Нека поне понятията да бъдат коректни.
ИВАН СОТИРОВ: Стига да не ме изкарате, че имам профашистки нагласи, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Коментирайте коректно законопроекта.
ИВАН СОТИРОВ: Става въпрос за нещо друго.
Ако господин Славов на следващото заседание представи някой от тази категория антифашисти или както ги наричате в БСП, разбира се аз не смятам да навлизам в този тежък исторически идеологически дебат, но ако смятате, че през тези 45 години сте пропуснали някой от тази категория, някой от техните внуци, правнуци, роднини и чичовци, лели и братовчеди, нека да представи един списък и да дебатираме въпроса. Но аз мисля, че няма нужда да преобещетяваме по 10 пъти една и съща категория хора и това да бъде изкарано като аргумент срещу въвеждането на справедливост към една група хора, които 45 години са били мачкани, техните близки и роднини, сега 17 години им се отказва да им се даде справедливост в някакви съвсем скромни граници и затова пледирам действително да бъдем достатъчно коректни и да не навлизаме в такъв тип дебати.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не би трябвало да задълбочаваме. Очевидно е, че ще има идеологически различия, но едва ли ще трябва винаги да навлизаме в такава дълбочина.
Господин Юсеин иска реплика, заповядайте.
АХМЕД ЮСЕИН: Господин Сотиров, аз не знам защо тогава отказахме. Но и във вашите редове има такива хора, които са били в тази категория.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Съгласете се, колеги, че това вече не е продуктивно.
Позволете ми, дами и господа, да преминем към гласуването на законопроекта.
Първо, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от народния представител Минчо Викторов Спасов и група народни представители.
За – 6, против – 1, въздържали се – 2.
С този резултат комисията ще предложи на Народното събрание да приеме на първо четене този законопроект, така както ние го приехме.
Подлагам на гласуване втория Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от народния представител Иван Николаев Иванов.
За – 5, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроектът се приема на първо четене.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от народния представител Ахмед Юсеин.
Приема се единодушно.
Заповядайте за обяснение на отрицателен вот, господин Митев.
ТРИФОН МИТЕВ: Не смятам, че мирът в комисията е разрушен. Мисля, че с добра воля един към друг търсим отговорите и различията, които излизат в подобни случаи, не могат да попречат на по-нататъшната ни работа.
Аз действително потвърждавам думите си, които казах по законопроекта и се надявам, че по пътя на търсене на единението, все пак ще стигнем някъде до една обща точка и по този въпрос. Надявам се да не е далече. Благодаря.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Какво да ви кажа – ето, това е моят социалист мечта!
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Преминаваме към

ТОЧКА РАЗНИ

Давам думата на господин Трифон Митев накратко да ни запознае с проведената Кръгла маса по равенството на половете.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
С няколко изречения само искам да запозная членовете на комисията, че се проведе Кръгла маса по равнопоставеността на половете, която общо взето е в системата на мероприятията, които се провеждат в Годината на равните възможности, която приключва. Споменахме затова на предното заседание.
Тази кръгла маса беше инициирана от Министерството на труда и социалната политика, имаше подкрепата на подкомисията. В нея участваха, и доста активно беше инициирано нейното провеждане, от страна на неправителствените организации, които се занимават с джендер политиката. Бяха представени различни информации, свързани със състоянието на джендер политиката в страната. На тази кръгла маса беше оценено това, което се прави от страна на българската държава – промени в законодателство, в дейности на правителството, от политически структури, дори имаше и известни изследвания за местните органи, където обаче имаше бележка, че се отстъпва с броя на кметовете-жени. Общо взето това беше като един към упреците към политическите сили в това отношение.
Така или иначе съм длъжен да ви информирам, че остри разговори бяха водени по един въпрос, който не е приключил и който в нашата комисия обсъждахме, във връзка със законопроекта на правителството, внесен в Народното събрание за равнопоставеността на половете. По този повод имаше упреци и към комисията, и към Народното събрание за неприключила работа. Информирах проф. Герджиков и заявих и ангажимент пред тях, че поне процедурно този въпрос трябва да го приключим. Със съответното обсъждане смятам, че той трябва да търси своето политическо решение.
Действително е направено немалко от Народното събрание с промени в различни закони и други нормативни актове и от правителството, свързани с равнопоставеността и равните възможности. Въпросът е да има или да няма закон и какво да съдържа той в себе си. Въпросът според мен е повече на политическо равнище с искане или отклоняване на поставени настоявания, примерно с решени проблеми в значителна степен с други законопроекти като отношенията между страната и Европейския съюз.
В тази посока кръглата маса се обедини да представи на господин Пирински няколко изречения в този смисъл и той също да инициира подобно нещо.
Аз като председател на подкомисията, ще коментирам и в подкомисията. Разбира се, ще представя и на проф. Герджиков онова, което е като позиция и ще потърся съдействието на ръководството на парламентарната група, която да ускори този въпрос в политически план, а не всъщност да създаваме впечатление, че нещо не е докрай свършено или че някой не иска да го свърши, а действително според мен въпросът е над равнището и на нашата комисия и е на политически план. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Митев.
Не бих искал сега да влизаме дискусия, но все пак ще ми позволите две изречения. Аз съм един от върлите противници на подобен законопроект. Той е съвършено излишен, защото всички изисквания, които следват присъединяването към Европейския съюз от материята за равните възможности на двата пола, са изпълнени в други закони, които са действащи като Закона за защита от дискриминация и много други закони. Така че това е самоцел. Може би някой е поемал ангажименти и са усвоявани някакви пари, които трябва да се отчитат или Господ знае, или пък много се притесняват в бъдещето как ще създадат една абсолютно излишна Агенция за равните възможности между мъжете и жените. Така че това е въпрос, който е политически, затова нека да бъде взето решение по съответния ред на политическо равнище.
Уважаеми дами и господа, последното, което имам, е да ви напомня, че във вторник на 27 ноември 2007 г. имаме ангажимент, засягащ непосредствено нашата комисия, произтичащ от Върховния комисариат на бежанците към ООН. В Гранд хотел “София” от 14 часа ще има представяне на въпроса за липсата на гражданство по международно, регионално ниво с представители от Върховния комисариат за бежанците към ООН. Така че е желателно нашата комисия да се отзове на тази покана, иначе не бихме били достатъчно коректно към въпрос, който засяга непосредствено материята, с която ние се занимаваме.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Стига тогава да нямаме извънредно заседание на парламента.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Това също е вярно. Но ако нямаме, хубаво е да се отзовем.
Благодаря ви за участието днес. Желая ви хубав ден!
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,45 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ