---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА





П Р О Т О К О Л
№
На 17 април 2008 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на Годишния доклад на Омбудсмана на Република България за 2007 г.
2. Разглеждане на Годишния доклад на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г.
3. Разни.

Заседанието бе открито в 15.03 ч. от председателя на комисията господин Огнян Герджиков.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *




ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Уважаеми дами и господа, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията за правата на човека за вероизповеданията.
Позволете ми да ви поздравя, да поздравя гостите от две добре работещи институции в държавата – Омбудсмана на Република България и Комисията за защита от дискриминация.
На вашето внимание е проекта за
Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Разглеждане на Годишния доклад на Омбудсмана на Република България за 2007 г.
2. Разглеждане на Годишния доклад за дейността на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г.
3. Разни.
По предложения дневен ред не виждам да има възражения, което означава, че го приемаме, така както ви го предложих.

ПО ПЪРВА ТОЧКА
Разглеждане на Годишния доклад на Омбудсмана на Република България за 2007 г.
Позволете ми да дам думата на Омбудсмана на Република България, за да представи доклада. Както разбирам, този доклад в първата част ще бъде представен от него, след това съответно от господин Борислав Цеков и госпожа Росица Тоткова.
Заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: Благодаря, господин председател.
Дами и господа народни представители, това изложение може да се направи по няколко начина. Докладът е достатъчно плътен. Затова аз и тези, които са до мен – господин Цеков и госпожа Тоткова, заедно, искам да помоля, благодаря господин Герджиков, да представим в едно търпимо и кратко време общите идеи, изложени тук. След това разбира се вие ще имате своята дума.
Един принцип. Колкото е по-критичен докладът спрямо администрацията, толкова е по-добър. Това е едно ехо, което съм запомнил от миналото заседание тук. Той е базиран върху степенуването на политиките на самия омбудсман, а те пък са формирани от степента на обществената чувствителност. Тези акценти върху тези проблеми, които са посочени от индивидуалните жалби на хората и от самосезирането на Омбудсмана, когато той е видял, че на общественото небе кръжат облаци на едно недоволство.
Няколко думи. Този доклад няма отчетен характер само. И това е много по-важно, защото той е акт на Омбудсмана, в който той повдига проблеми – повдига проблеми в изпълнение на своята мисия да се бранят правата на човека с индивидуалните жалби, самосезирането, случаите с тревожен обществен резонанс.
Случаите на лоша практика – посочени са изрично този път. Случаите на добра практика – също. Тя вероятно е повече от добра на много места в страната, но понеже няма оплаквания по нея, счита се, че тя е на своето място.
Големият въпрос е друг. Аз искам да поздравя комисията, уважаеми господин председателю, чрез Вас. Защото тук се съчетава гражданския контрол, който е институционализиран от комисията от институцията на Омбудсмана, заедно със законодателния процес в широкия смисъл на думата. И досега констатациите от този доклад на базата на дебати в комисиите в залата на парламента служат за поправки в закони, за инициативи за ново законодателство даже и искам да прибавя разбира се за ефикасен парламентарен контрол, ако комисиите на парламента вземат повод от неговите идеи.
Лисабонският договор. Добре, но той направи задължителен актът, наречен Харта за основните права на Европейския съюз, така че върховенството на правата на човека днес, на който е посветил дейността си по дефиниция Омбудсманът, има една нова сила. Хартата на правата на човека на Европейския съюз, Европейската конвенция за правата на човека и третият източник – националното законодателство, Конституция и всичко това останало. Ето по този начин българската администрация в цялата своя йерархия е изправена пред много нови и по-големи задължения. И си мисля колко е важно щом говори преди всичко за добро управление и за добра администрация да кажем чисто и просто: няма добро управление, което не зачита правата на хората. Така че тази територия е послужила за идейна база за начина, по който е построен и сегашния годишен доклад. От една страна, добро управление, добра администрация, една взискателност на гражданите, и от друга страна, колкото по-активни са самите граждани във вземането на политическите решения не чрез референдуми непременно, толкова това е истинската характеристика на доброто управление.
Казвам всичко това не голословно, защото това е територията, върху която е изграден годишният доклад тази година. Необходима е нова енергия. Колко деликатно е казано това, а всъщност спрямо администрацията? Процесът на децентрализация на властта е повече заявен, повече фискален и по-малкo превърнат в манталитет и една нова култура и на местните органи на власт.
Правата на детето – самостоятелно посвещение, но ние неотдавна говорихме тук за идеята за Детски омбудсман, правата на пациента – гражданинът като пациент, оказва се една цяла категория – 14 вида права, изрично изброени и те в цялата здравна система просто не се зачитат в тяхната пълнота и така, както изискват нормите и морала в света.
Другата идея е свързана с обстоятелството, че правозащитните стандарти в Европейския съюз са много по-високи и тук решенията на Европейския съд за правата на човека трябва да бъдат прилагани в България, но не като едно обезщетение, което да се плати на един или друг гражданин, а в тази нова тяхна тълкувателна част и взискателност спрямо нашата, доколкото трябва да се възприема Европейската конвенция за правата на човека. Аз мисля, че от доклада се вижда, че Омбудсманът реално се превръща в активен фактор на гражданския контрол и защита правата на човека.
Докладът е пред вас, структуриран е в седем големи глави, в обособени раздели, всеки от които представлява акценти, които ние сме извели на преден план. В Глава първа, Раздел първи „Доброто управление и добрата администрация – право на всеки гражданин, гарантирано от Лисабонския договор – Хартата за основните права на Европейския съюз и от другите международни актове”, Раздел втори „Децентрализацията на властта – европейски императив и осъзната необходимост за България”. На трето място, „Правата на човека и неговото здраве”. Четвърто – „За правата на детето”. Раздел пети „Контролът върху затворническата или пенитенциарната система”. Екологията, чистата околна среда, правата на потребителите на обществени услуги – особено болезнено, не говоря само за „Топлофикация”, антикорупционната политика на държавата и приносът на омбудсмана в нея и контрол върху съдебната администрация.
След това една много внушителна глава със съвършено конкретни данни – цифрови и други, за индивидуалните жалби. Конституционните права на гражданите са засегнати от редица законодателни разпоредби. Без никакво стеснение омбудсманът отнася тези проблеми до Конституционния съд, има своите претенции към него, даже от чисто нормативна гледна точка и те ще бъдат прочетени вътре, съвършено ясно.
Няколко думи за административния капацитет на Омбудсмана. Вие ще прочетете вътре кратко представено за проверката на Сметната палата. Тази проверка говори, че Омбудсманът прилага модерен подход на програмно разходване на бюджетните средства, пълноценно разгръща публичността в своята работа. Говоря с езика на Сметната палата, за да не бъдем обвинени в прекалено похвална лексика в наша полза. Ефикасна система за разглеждане на жалбите, проактивната роля на Омбудсмана при самосезирането си за значителни обществени проблеми. Постига своята основна цел да се превърне в определящ фактор на гражданския контрол. Това става с един относителен пестелив щатен състав. Подчертавам голямата възможност да си служим с много външни специалисти, защото никога в щата на едно ведомство не може да бъде събрано на компетентността на хората по един или друг проблем.
Едно неудобство, преодоляно най-после, преместихме се в една по-прилична сграда – не като архитектура, а като удобство за хората, които идват да подават своите жалби.
Глава седма, за която споменах, ще кажа две думи, само още две. Тя казва проблеми, които изискват управленски решения и действия от органите на властта. С други думи конкретни очаквания от Народното събрание, от Министерския съвет, от редица ведомства. И това е написано просто буквално с един разбираем език и бих казал с ясни послания, които би трябвало да се възприемат и да се възпроизведат в нашата реалност – правна и обществена. Все си мисля, че много се говори в други доклади за така наречената международна дейност. Ние говорим само за международно сътрудничество за по-добра защита на човешките права – едно сътрудничество в рамките на Съвета на Европа, на Европейския съюз, много двустранни връзки. Не трябва да се изброяват, има международни омбудсмански институции. Всичко това просто е отчетено, но не с голямото желание то да бъде преувеличавано. Общото ни разбиране е, че това не е най-важното в нашата собствена работа, която има вътрешен характер, има един превес към правата на хората в България и тяхното зачитане е целта, към която се стремим. Вие сте прав, господин председателю, аз Ви благодаря. Сега нека госпожа Тоткова да добави конкретни данни и след това господин Цеков, все в рамките на приличието. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Никакво съмнение нямам, че в рамките на приличието ще действаме всички.
Госпожо Тоткова, заповядайте.
РОСИЦА ТОТКОВА: Благодаря.
Ще ми позволите, господин председателю, да започна с малко статистика. Колкото и да не можем да се съгласим, че всички тези проблеми, които поставят гражданите, могат да бъдат поставени зад цифрите и числата, все пак това е механизъм, който може да се използва за да показва до каква степен проблемите, които се поставят от гражданите на нашата страна и не само от тях пред Омбудсмана, са довели до разрешаване на нарушените им права и възстановяване на нарушените им и получаване на компетентна помощ, за да могат те да продължават да отстояват своите права и интереси.
Характерно за 2007 г. е, че постъпилите жалби през годината са с 34% повече, отколкото през предходната 2006 г. и за 2007 г. Те са 3368 броя. Общо жалбите до днешния ден, които са регистрирани в регистъра на Омбудсмана, са 7266 броя. Тази година също наблюдаваме един ръст на постъпващите жалби и сигнали. Отчитаме това като резултат от развитието на самата дейност на Омбудсмана, от това, че хората все повече започват да се информират за неговите възможности, за резултатите от различни проверки, които се правят както по индивидуални жалби, така и по тези получаващи много широк отзвук становища по самосезирания. Разбира се увеличението на жалбите е и резултат на работата на самата администрация, макар и не само, и според на едно затвърждаващо се убеждение на гражданите, че те могат и трябва да отстояват правата, в това число използвайки възможностите на гражданския контрол, осъществяван чрез Омбудсмана.
През тази година, 2007 г., ние започнахме да получаваме жалби от български граждани чрез Европейската комисия. Има такива изпратени сигнали до Европейската комисия по редица въпроси, които гражданите са счели, че трябва да се обърнат към този европейски орган, но естествено те нямат тези правомощия. Затова изпращат жалбите до Омбудсмана. Всички те се разглеждат по същия ред, разбира се, по който се разглежда всяка жалба на българските граждани. Отново имаме съобщения от Европейския омбудсман затова, че български граждани са изразили пред него недоволство от действието на български институции. Тези случаи са малко. За тази година те са само четири. Съветът на Европейския омбудсман е да се обърнат към българската институция. Само един от тях е възприел този съвет и неговата жалба, който беше също разгледана от нашата институция, е недопустима по силата на закона, тъй като се отнася до частно-правни отношения, свързани със собственост. Мисля, че ще бъде добре да кажа, че към нашата институция се обръщат и чуждестранни граждани – право, което те имат, съгласно законодателството. Техните основни оплаквания са свързани със задържането на чуждестранни граждани на територията на нашата страна, с процедури по придобиване на българско гражданство, свързани със социални дейности. Има един интересен феномен, който всъщност смятам, че е добре да бъде изказан, и то точно тук в комисията. Много чуждестранни граждани, които са граждани на страни извън Европейския съюз, се интересуват от това как могат да се осигуряват здравно в нашата страна. Очевидно те много добре отчитат своите интереси в най-добри смисъл на думата. Затова те искат да получават такава информация, дори много настойчиво смятат, че трябва да се даде по-голяма възможност затова те да се осигуряват според българското законодателство.
По отношение на категорията на нарушенията през 2007 г. най-големият брой от жалбите, пристигнали при Омбудсмана, са свързани с обществените услуги. За 2006 г. най-тежкият проблем беше свързан със собствеността. Това се дължи на прекалено яростната съпротива и неприемане от гражданите, най-вече на София, на проблемите в Закона за енергетиката, които доведоха до значително повишаване на сметките за заплащане на топлинна енергия и особено и най-вече в случаите, в които гражданите не ползват такава. Тоест по силата на закона, заплащаната от тях сума за сградна инсталация стана много висока. Затова имаше много такива оплаквания. На това се дължи рекордът, който досега сме регистрирали. Най-много регистрирани са жалбите през м. септември – 550 броя, именно по тази причина.
На второ място обаче, продължават да бъдат жалбите, свързани с проблемите със собствеността и те представляват 22% от всички жалби, след това следват социалните услуги и както са изредени в нашите справки и на фигурите, които сме представили. Съществено е присъствието на оплаквания, свързани с административното обслужване, тогава когато не се отговаря на гражданите в определените срокове или пък им се отговаря така, че те не могат да разберат смисъла на отговора. На езика на институциите на Омбудсмана това се нарича законно, но неправилно отношение на администрацията. Мога да ви посоча като такъв пример, когато е отговорено на човека от една областна администрация. Тя не е една. Например за Областната администрация на София, в който отговор е изпъстрено с членове и алинеи от Закона за земеделските земи, от които човекът нищо не може да разбере. Смятаме, че такова отношение никак не е коректно, за да не употребя по-силна дума към гражданите. Защото те трябва да получават и по силата на Европейския кодекс за добро административно поведение, по силата на Европейската харта разбираеми отговори, които да могат да им дадат ясна представа затова дали има нарушения и ако има, какви са те.
По отношение на работата ни по отделните жалби тази година до 31 декември 2007 г. проверката е приключила по 71% от жалбите. Това са 5556 жалби. За сравнение да ви кажа, че за 2206 г. този процент е бил 63%. Разбира се работата по отделните жалби много трудно може да бъде сравнявана. Някои от тях изискват много усилия. Необходима е много информация, която трябва да се събере, сведения, които трябва да се набавят, проверки, които трябва да се извършат на място, експертизи, които трябва да се набавят. И това в някои случаи води до по-продължително разглеждане на жалбите. Нашият стремеж е не само за скоростта, а преди всичко за резултат.
Трябва да отбележа и това, че понякога срещаме затруднения с различни администрации. Някои о тях са посочени в раздела за примерите на лоша администрация, когато самите администрации от различни министерства, агенции, общини, които затрудняват работата на Омбудсмана и както се отнасят към гражданите като им нарушават правата и отказват да предприемат действия, така понякога се отнасят към нашите искания за предоставяне на сведения или за изпълнение на препоръки. Но това не ни разколебава, напротив точно обратното. Ние се стремим с всички средства, които ни е дал законът, да упражняваме този натиск, за да може да се реализират правата на гражданите. Мога да ви посоча един изключително драстичен такъв пример в община Хасково, при който кметът и общинската администрация отказват да изпълни съдебни решения, при положение че гражданите имат и изпълнителни листове за присъдени обезщетения. Там приложихме всички механизми, които могат да бъдат използвани и се наложи накрая да прибегнем до обръщение към прокуратурата, която да предприеме тези действия. В края на краищата, слава на Бога, макар и с известни закъснения, но и на усилията на колегите, които работиха по този случай успяхме да постигнем положително разрешение.
Казвам това, защото понякога много очевадни неща стават много трудно. Затова трябва да има усилие от самите институции, дори когато се задават конфликти без те да са достигнали до парламента, до министерства или Омбудсмана, могат да се намерят такива средства, с които да се разрешават споровете още в самия зародиш.
Ще подчертая и това, че все още получаваме жалби, които са извън правомощията на Омбудсмана. Това са преди всичко въпроси, които са отнесени в съда и има в ход съдебен процес или вече се е произнесла с решение съдебната система и отбелязваме нарастване на броя на жалбите през тази година, които гражданите представят пред Омбудсмана за разрешаване на частно-правни спорове между близки и не толкова близки хора, като например спорове по наследство и други такива, които не са в компетенциите на Народното събрание. Ще отбележа, защото се намираме в парламента, че има доста такива жалби, които макар и малко като относителен дял, свързани с искания за промени в различни закони, които гражданите считат, че не са уредили по съответния начин правилно съответните обществени отношения.
В нашия доклад сме посочили много примери във всички раздели, в които сме констатирали нарушени права на раждани и при които Омбудсманът със своята намеса е довел до възстановяване на тези права и реализирането на правата на гражданите. Ако проявявате интерес, можем да ви посочим такива случаи в различни области.
Сега ще ми позволите, господин Ганев, да кажа няколко думи за някои от тези въпроси, които представляват наистина в много висока степен обществена значимост и представляват тревога за всички граждани, в това число разбира се и за нас.
Първият въпрос, на който искам да се спра, това е въпросът за правата на пациентите, а и не само на пациентите, но и на осигурените лица. Може да се твърди с много висока степен на увереност, че в дискусиите, провеждани и на регионално, и на национално ниво пациентът отсъства от тези дискусии, макар че въпросите, които се разглеждат, са свързани с него. Но обикновено него като много активен участник в целия този процес, като носител на права и като здравно-осигурено лице и като права, които той има като такъв – и по силата на нашето законодателство и по силата на европейското законодателство, пациентите отсъстват. Това е наше впечатление не само от жалбите, които получаваме от дискусиите, които провеждахме в страната и които ще продължат и през тази година – дискусии, в които участваме и са посветени на тази тема.
Нашата тревога е насочена в следните области. Това е достъпът до специализирана медицинска помощ и изследвания. Много често на гражданите се изискват доплащане или заплащане на такива медицински изследвания или насочване на медицински прегледи, за които те трябва да заплащат, което всъщност представлява нарушаване на техните права. Защото те са здравно осигурени лица и по силата на това те имат право да получават тези услуги, но по различни причини много често те се насочват по пътища да получат тези здравни услуги, които водят до заплащане. Тук може да се каже затова, макар че тази година с 10% се повишиха направленията за специализирани прегледи от специализираните лекари. Все още има такива сигнали и вероятно те ще продължават затова, че гражданите нямат достъп до тези медицински услуги, особено в последните дни на месеца, когато са се изчерпали тези направления.
Има много оплаквания, особено в по-отдалечените и по-малките населени места за работата на джипита-та, което е нещо много сериозно. Ние сме правили няколко такива проверки по сигнали на граждани и всички те са се оказали основателни. Макар че на съответните общопрактикуващи лекари им е бил прекратен договора със НЗОК, остава обаче въпросът за обслужването на гражданите в тези населени места. Затова тук трябва да се търсят такива механизми гъвкави, стимулиращи, които да може да поставят гражданите в тези райони на равнопоставена основа.
Много сериозен е въпросът със животоподдържащите и животоспасяващите лекарства. Все още има проблеми. За медицинската експертиза на работоспособността смятаме, че остротата, с която беше поставен този въпрос и в предишния доклад и в резултат на дискусията в Комисията по здравеопазването, упрекът, който отправихме не само към министъра на здравеопазването, а и към министър-председателя, вече има някакъв напредък, очертаващ хоризонта за разрешаването. Защото вече има подготвен законопроект от работната група, който ще бъде разгледан.
ГИНЬО ГАНЕВ: Но все още е на хоризонта.
РОСИЦА ТОТКОВА: Да, все още е на хоризонта. Не трябва да се губи никакво време. Разбираме, че това е един много сложен въпрос, който е обвързан с много други системи. Но както не трябва да се бърза, не трябва и да се отлага, защото гражданите страдат изключително много. Те получават вече възможност да се явят в експертните комисии, особено в НЕЛК, чак за 2011-2012 г. Затова ние считаме, че макар да има регулиране на правата на пациентите в различни закони, най-вече в Закона за здравето, трябва да се приеме модерна законодателна уредба на тази система, най-вече на правата на гражданите, които да послужат за възможност за защитата им, за опора, когато те отстояват своите права.
Предстои една тема, по която ще се опитам да бъда кратка, но тя е толкова болезнена и толкова остро е поставена на вниманието на гражданите, че не трябва да звучи некоректно, че ще говоря по-кратко по нея. Това е въпросът за правата на децата. Имаше вече наистина тук една дискусия, която беше по друг повод, но така или иначе този въпрос стои много остро на вниманието на гражданите, на институциите. За съжаление трябва да се предприемат много реални действия, за да могат да се постигнат реални резултати, защото единствено и само със записи в различни закони, макар че оценяваме и приетата стратегия като такъв напредък, трябва да има реални действия в защита правата на децата, и то много добре подготвени и почиващи на много широк консенсус. Според нас участието на гражданските организации в изработването на решенията, във вземането на решенията е много важен фактор затова да се приемат онези качествени решения, които могат да доведат до качествено подобряване на отношението към децата и техните права не само на тези, лишени от родителска грижа, но и на всички останали. Напоследък са изпъстрени медиите точно с такива случаи, които са много тревожни и струва ми се, че тук времето наистина е много малко затова да се мисли какви действия могат да се предприемат.
Омбудсманът създаде Обществен съвет по правата на детето, в който са включени много широк кръг представители на гражданските организации. Голяма част от тях са много активни и представят своите виждания. Ние разчитаме, че по този начин, въвличайки и тях, не само органите на власт, в търсенето на тези решения ще успеем да предложим наистина такива добри решения, които могат да дадат и добър резултат.
Иска ми се да кажа, че ние направихме проверки на социалните домове в 9 общини. Констатациите никак не са ласкави. Констатирахме систематичен проблем на подценяване на социалната работа като положение в социалната йерархия. Констатирахме неразбиране в общините на самата реформа – тази изтъркана дума, която може би нищо не говори, на услугите за деца, затова, че трябва да се предлагат алтернативни услуги, които да дават възможност на децата да живеят в среда, която да бъде по-близка до семейната и по този начин се преодоляват голяма част от проблемите.
Има дефицит на професионализъм по отношение на грижата на децата, не изобщо дефицит на професионализъм, а по отношение на грижата за децата, което води до много честото изключване на индивидуалния подход в грижата за деца и редица други такива въпроси, които ние сме констатирали.
Аз мисля, че всеки, който проявява интерес към тези проблеми, ще намери много въпроси, които ние сме поставили и предложения за решения в нашия доклад. Убедена съм, че с общи усилия ще успеем да преодолеем този...
ГИНЬО ГАНЕВ: Лошата администрация.
РОСИЦА ТОТКОВА: Да, лошата администрация и този много голям дефицит в разбирането за правата на децата и още по-голям дефицит в разбирането на спазването на правата на децата. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Тоткова.
Очевидно е, че огромният обем работа, която сте свършили, трудно може да се побере в 15 или 20 минути. Това е ясно.
Затова искам да се обърна към господин Цеков - по възможност по-синтезирано да представите Вашата част от изложението.
Заповядайте, господин Цеков.
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми народни представители! Съвсем накратко бих привлякъл вниманието ви върху две теми, които извън морето на индивидуалните жалби се откроиха в работата на Омбудсмана, не толкова като някакъв резултат просто от анализ и наблюдение на общественото състояние в тези области, а като зони на обществено напрежение.
Едната от тях достатъчно е само да я споменем – правата на потребителите на обществени услуги; основно, бих казал гнойни рани – „Топлофикация”, и въобще там, където са естествените монополи, и що се отнася до участието на Омбудсмана в антикорупционната политика на държавата, изпълнението на мерките, с които е бил ангажиран Омбудсмана в рамките на правителствената антикорупционна стратегия. Говорейки за потребители на обществени услуги, ако трябва с едно изречение да резюмирам изводите в доклада за 2007 г., той е, че за съжаление се потвърждават изцяло негативните констатации, които Омбудсманът направи в предходния годишен доклад и на практика няма ни на йота напредък в отношението, главно на топлофикационните дружества и на фирмите за така нареченото топлинно счетоводство към потребителите като начин на работа, организация на работа, като отношение на потребителя, а не към закрепостените на фактическия монопол. Проверките, които Омбудсманът осъществи и по индивидуални жалби, и с едно свое по-голямо самосезиране сочат, че не се прави нищо както от страна на държавните и общински органи да създават условия за право на избор на гражданите там, където е възможно да се даде алтернатива на топлоснабдяването, да речем с газоснабдяване и т.н., така и се потвърждава отново констатацията за неефикасния контрол, който съгласно Закона за енергетиката, трябва и са задължени да осъществяват и Министерството на икономиката и енергетиката и съответните общини, където имат участие като принципали в такива дружества. Това особено важи за Столична община, тъй като Столична топлофикация е една от емблемите в това отношение.
По отношение на антикорупционната политика, три бяха мерките, с които Омбудсманът се ангажира в рамките на правителствената антикорупционна програма. Едната беше да се анализира Законът за достъп до обществена информация от гледна точка на нуждите от неговото усъвършенстване. Има разработени законодателни предложения на базата на една, бих казала, широка дискусия с неправителствени организации и експерти - внесени са и могат да бъдат видени в доклада. По същия начин се проведоха консултации във връзка с идеята, че е необходимо да се разшири прилагането на института на мълчаливото съгласие от гледна точка на улесняване на бизнеса. Такива консултации се проведоха от Омбудсмана както с представителите на работодателските организации, така и с широк кръг експерти, с господин Валери Димитров, който сега е председател на Сметната палата, но в предния парламент беше един от активните фактори за приемането на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Това сондиране на конкретни мнения ще продължи.
Разбира се Омбудсманът направи една конкретна оценка, доколкото е възможно да се направи такава, на степента на съобразяване от страна държавните и общински органи с неговите препоръки. Такъв анализ беше предоставен на Инспектората при Министерския съвет с оглед на това този инспекторат чрез инструментариума, който има, да даде съответните указания на ведомствата да се съобразяват там, където не го правят, с препоръките на Омбудсмана.
През изминалата година по отношение на правомощието на Омбудсмана да се обръща към Конституционния съд, по искане на господин Ганев бяха образувани по конституционни дела по три въпроси. Единият беше за ДДС върху правосъдната дейност, казано най-общо. Вторият беше във връзка с въведения образователен ценз за кметове. Тук това дело, макар и образувано, след това беше прекратено, тъй като Народното събрание своевременно прецени и видя също този пропуск и извърши необходимата законова промяна. Имаше и едно трето дело, свързано отново с привилегията на топлофикационните дружества, да изваждат изпълнителни листи само въз основа на своите сметки.
Веднага искам да кажа, че има много предложения от граждански организации за сезиране на Конституционния съд. Това правомощие Омбудсманът упражнява и пестеливо, и грижливо. Но главно, стъпвайки на такива предложения от граждани и организации. Създаден е един конституционен, образно казано, съвет, включващ широк кръг правници - Неделчо Беронов, Александър Джеров, доскоро Снежана Начева, която сега вече е в Конституционния съд. Така че идеята по някакъв начин да се компенсира липсата, за онези, които смятат, че това е важно, на индивидуална жалба до Конституционния съд се прилага и струва ми се засега ефикасно.
Бих обърнал внимание на един нов нюанс в дейността на Омбудсмана. По силата на АПК Омбудсманът има право да отправя искане за тълкувателни решения към ВАС за уеднаквяване на съдебната практика. През миналата година имаше два такива случаи. Единият по един особено важен, бих казал, обществен въпрос, свързан с прилагането на облекчаващите вината обстоятелства, когато водачи на моторни превозни средства са употребили алкохол, имаше разнородна практика. В резултат на становището на Омбудсмана вече има такова тълкувателно решение на ВАС, така че тази нова възможност, която Народното събрание чрез АПК предостави на Омбудсмана, започва вече да се изпълва със живот.
Ако трябва да завърша наистина с последната глава в този доклад, според мен тя е, бих казал, едно от съществените достойнства на доклада тази година доколкото очертава на повече от 10 конкретни зони, в които има нужда от управленска, а някъде и на законодателна намеса. Само на два от тях ще привлека вниманието ви. Първият е липсата на ефикасен механизъм за прилагането на правозащитните стандарти, съдържащи се в решенията на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Тези стандарти у нас по никакъв систематичен начин не се следят, не се анализират, не се систематизират.Има нещо, разбира се, в Министерството на правосъдието, но то е недостатъчно като капацитет. Това се отчита и от самия Съвет на Европа по време на посещението на Европейския комисар по правата на човека Томас Хамарберг. Това беше заявено ясно на нашето правителство, включително и от българския омбудсман. Тоест тук е необходимо да се потърси един по-ефикасен механизъм, така че онова, което е заложено като правозащитен стандарт да намери своето място било в законодателството, било като конкретни административни корекции и практики.
На второ място, по тези повече от 10 въпроса би обърнал внимание, тъй като имат пряко отношение вероятно и към работата на вашата комисия, някои проблеми, които произтичат от разпоредби на Закона за чужденците – съдебният контрол върху заповедите по този закон, липсата на преклузивни срокове за принудително настаняване в този специален дом за временно настаняване на чужденци към МВР, там има много нарушения – хора стоят с месеци и месеци, дефакто са лишени от свобода, а няма нужните основания за подобно нещо, и липсата на норма за уреждане на статута на чужденци, пребивавали в България за дълъг период без законово основание.
Струва ми се, че този последен раздел е добра база, ако щете и по ваша преценка, за парламентарен контрол, законодателна инициатива. Могат да се почерпят, най-малкото, поводи за дискусия, ако не и поводи за конкретни решения. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Цеков.
Оставам с впечатлението, че ако не се даде на Омбудсмана право да уволнява, няма да могат да се решат проблемите.
Искам да открия дискусията по представения доклад на Омбудсмана.
Първо, давам думата на госпожа Кръстанка Шаклиян.
КРЪСТАНКА ШАКЛИЯН: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! На мен ми е изключително приятно днес да чуя оценката за работата на Омбудсмана от самите тях, тъй като това са хора, които участваха и в изработването на закона най-напред и са запознати изцяло с нормативната база и уредба. А прилагането е по-лесно, когато си отец на самия закон.
Докладът е не само статистика, според мен. В него има достатъчно добър анализ и оценка, която се дава. Както сам казва Омбудсманът, докладът е акт, с който той поставя на вниманието на върховния законодателен орган проблеми, засягащи правата на гражданите и предизвикват широк и често тревожен обществен резонанс. Ето защо този доклад трябва да се разглежда като огледало на взаимоотношенията между граждани и администрация, граждани и организации, които предоставят обществени услуги. Ако погледнем така нещата, трябва да ни тревожи, че в много от случаите гражданите, обръщайки се към Омбудсмана имат право за това. Техните права са били нарушение и намесата на Омбудсмана е била необходима.
Като достойнство, бих казала, на доклада, но преди всичко като голяма тревога възприемам посочените примери за проява на лоша администрация и несъобразяване с препоръките на Омбудсмана. Изредени са няколко министерства като започнем с Министерството на земеделието и продоволствието, Министерството на здравеопазването, особено проблемите, свързани с ТЕЛК и НЕЛК – всички знаем какъв сериозен проблем е, и госпожа Тоткова сподели преди малко, Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на правосъдието.
Изключително тревожно е това, че в много общини решенията, които са издадени от Върховния административен съд за обезщетения на граждани, не са изпълнени и тук са визирани няколко общини, като започнем Хасково, Стара Загора, Брацигово, Габрово – редица администрации не са се съобразили с предложенията, направени от страна на Омбудсмана. Затова ние като народни представители можем да помогнем в тази посока и да предложим и като комисия на всички комисии да се запознаят с констатациите на омбудсмана и всяка секторна комисия да се заеме и да решим макар и 15-20% от тези проблеми, и да помогнем, все пак ще бъде от голяма полза. Например в Комисията по труда и социалната политика могат да бъдат поставени въпроси със социалното подпомагане, за социалните услуги, издигане на изключително ниво на социалните услуги, на социалната работа на обществен престиж.
На трудовите спорове и съдебните дела също е отделено доста място. Аз съм съгласна, че наистина това е една материя, която е трудна, трябва да се огледа от всички страни – все пак дълго трябва да се работи. Но мисля, че броят на заетите, които се занимават с трудовите спорове, трябва да се увеличат по мое мнение. Но това вече е въпрос на решаване на място. Трябва по-скоро да се въведат едни така наречени специализирани трудови съдилища, които да извършват по-ефективен съдебен процес.
Особено ми е приятно в частта, в която значително място е отделено на правата на детето. Тази тема, която е изключително деликатна, бих казала, пáри днешния ден, все пак е намерила достатъчно място и адекватни действия. Аз ви поздравявам, че така бързо реагирахте на всичко това. Не са малко проверките, направени в домовете. Виждам, че 9 или 10 дома са проверени. Констатациите са сериозни. Но аз мисля, че не трябва да се спира само дотук – не само с констатации, а вече да се следи дали това е констатирано и препоръчано дали все пак се изпълнява. Въпреки че имаме приета Национална стратегия за детето като политически документ, това според мен е само начало.
В заключение искам да кажа, че докладът на Омбудсмана е почтен и силен. Поздравявам ви, тъй като той е критичен и посочва лошата и добрата страна на нашата администрация. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, госпожо Шаклиян.
Господин Чернев, имате думата.
ПАВЕЛ ЧЕРНЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, почитаеми гости, господин омбудсман! Аз наистина четох със задоволство вашия доклад, който не е само отчетен. Той е с доста силно констатираща диспозитивна част. Естествено е той да има критичен тон, това е добрата страна на доклада на Омбудсмана. Това е работата на Омбудсмана – да бъде критичен. Наистина съм удовлетворен, че докладът на целия ваш екип е обхванал всички зони на обществените взаимоотношения на граждани и администрация, които наистина са проблемни.
Наистина, освен че отчитате големият прираст на индивидуални жалби и на несъответствия на доброто администриране и това, което трябва да получат гражданите като продукт от публичната и общинската администрация. Хубаво е, че наистина се визират проблеми, ред по редом. Тук не е мястото, където да ги изредя, но считам, че достойнство на доклада е, че се повдигат ред въпроси, които наистина изискват управленски и законодателни мерки. Защото, първо, това влиза в сферата на дейността на Омбудсмана. От друга страна, фактът, че имате готова констатация, по мое мнение правилна по изредените въпроси, говори, че вече сте влезли в същността на въпроса. Казано лаически, хванали сте му цаката как е да бъдеш добър омбудсман.
Някои моменти, които наистина ми обърнаха внимание и бих искал, от една страна, да ги обсъдим, от друга страна, като член все пак на законодателен орган, макар и колективен, вече вследствие на вашия доклад. Фактът, че сте сезиран, това е един добър момент от вашия отчет и от вашата дейност. Става дума за Наредба № 40 за следеното по интернет. Фактът, че омбудсманът вече е сезиран и има становище и предложение по вече възникналия проблем с тази Наредба № 40 на Министерството на вътрешните работи, която е комбинирана, доколкото знам, с една или две държавни агенции, в тази наредба се дават в общи линии много широки права на правоохранителните органи да наблюдават обществени и съобщителни електронни мрежи или услуги, именно за нуждите на националната сигурност. Това породи широк дебат в обществото, и то, както сте констатирали за съжаление, не в насока „хайде да намерим законодателно решение на проблема” как точно наблюдаваме интернет-информацията, електронните съобщения и имейлите на хората. А дебатът беше в насока: „Всички ние се притесняваме, че ще ни наблюдават”, че Големият брат ще отвори тази малка наша тайна – правото на лична кореспонденция чрез интернет. Тази наредба, колкото и да се обясняваше малко тихомълком, че е в синхрон с някои европейски документи, всъщност аз мисля, че има и други директиви на Евросъюза и Европарламента, който го възпрепятстват наличието на такава наредба – Директива 58 от 2002 г., и т.н. и т.н. И се съгласявам с вашата констатация, че не може подзаконов нормативен акт да третира такова широко по своето естество ограничаване на правата на човека, именно правото на неприкосновена кореспонденция.
За мен тук едно малко несъгласие бих изразил с Вас, защото изтъкнахте във Вашето експозе, че видите ли Лисабонският договор, макар и да се опира върху европейската Харта за правата на човека, всъщност именно Лисабонският договор дава основанията за все повече и повече такива поднормативни, както ги наричахме като първокурсници подзаконови нормативни актове, които да ограничава човешки права.
Аз съм един от малцината, може би вторият противник на Лисабонския договор, който изрази това в българския парламент при ратификацията му и продължавам настоятелно да соча недостатъците на този международен документ. Ето го единият. Това е мое мнение и го изразявам в унисон с вашите заключения.
Електронното наблюдение дава в ръцете на служители, именно на Министерството на вътрешните работи, широки права да се разкриват престъпления чрез наблюдения в електронната мрежа. Именно в светлината на ужасните разкрития, за корупция, за неполицейско поведение в Министерството на вътрешните работи от последните дни, за мен още по-наложително е именно в законов акт, именно след широк обществен, и най-вече парламентарен, дебат да регламентира тази даваща много възможности в ръцете на нелоялни, както се оказа и доста корумпирани служители в Министерството на вътрешните работи да използват извлечени от електронната мрежа тайни, свързани с личния живот на личности, дори обществени, за оказване на натиск в последствие. Всичко това определено мисля, че много правилно е констатирано. Абсолютно заставам зад тази констатация и както казах, вече като член на колективен законодателен акт, ще насоча своите усилия в тази насока.
Друго нещо, което много добре и много правилно е отразено са правата на пациента – наистина изоставена сфера на човешките права. Естествено „пациент” произлиза от латинското „patio”, тоест „търпя”. Пациентите, освен своите болести, съм убеден и твърдо запознат със случая и лично, търпят и административния произвол на разрушената и нереформирана система на здравеопазването. Съвсем логично е при Омбудсмана да дойдат сигнали за такива нарушения на правата на пациента.
Съгласен съм и допълвам, че е особено важно, че има система за гарантиране на правата на гражданите при медицинско администриране. Едно от основните права на пациента най-вече е да получи равно обслужване, равно третиране като пациент на своето заболяване, независимо от своя социален статус. Дълбоко убеден съм, гарантирам пред тази комисия, че това не се случва в действителност в болниците в България, особено в обществените болници.
Същевременно в сферата на медицинското обслужване се шири зловеща корупция. Зловеща, защо? Защото това е корупция, това е възползване от страна на обслужващата общинска администрация, възползваща се от неравностойното положение на пациента.
Случаи, в които вие сте ги засегнали, за клиничните пътеки и изследванията. Това е един проблем, който, ако се задълбочи и ако наистина се осветли, ще стане ясно, че е масова практика лекари от клиники, от болници изпращат „свои” лаборатории вън от клинични пътеки единствено и само с цел извличане на лични финансови облаги, и то възползвайки се от положението на пациента спрямо лекуващия – абсолютно подчинено, абсолютно лекуващият е недосегаем за никакви претенции от страна на лекуваните от него. Тоест за мен това е корупция, и то от най-чудовищен тип и аз обръщам сериозно внимание в този дебат.
Вие казвате, че за момента няма някакъв начин пациентите групово да отстояват своите права. Не виждам това как да стане, някакви пациентски организации, адхок заболелите от дадено заболяване да ги обединяваме. Единственото, което между другото тук виждам като опция за по-широко анкетиране на пациентите, е именно институцията на Омбудсмана и си позволявам да изкажа една препоръка за разширяване дейността на екипите около Омбудсмана именно в болниците – по-чести срещи с хората, които са лежащо болни и най-вече техните семейства. Защото дълбоко подценяван е факта, че когато в едно семейство заболее един, боледува само той – боледува цялото семейство. Всъщност пациенти са всички близки.
Правата на детето. Съвсем логично и нормално е те да не бъдат добре зачитани в ситуация като тази, в която живеем. Може би тук трябва да обединим усилията. Аз имам едно свое отдавнашно виждане, че трябва да се създаде нещо като кодифицирано законодателство за правата на детето, ще го кажа просто, за да не ставам многословен, и то за осигуряване на адекватна социална среда на детето, включващо задължения към институциите, занимаващи се и отглеждащи децата без родители, но и законодателство, ангажиращо дори биологичните родители на едно дете - задължаващи тези биологични родители да осигурят адекватна социална среда на своето дете. Защото ние се сблъскваме с въпиющи случаи, особено в малцинствените общности, на осакатяване на деца с цел просия, на отглеждане на множество деца в абсолютна мизерия. Макар и държавата да се старае да е социална, тя не е социалистическа. Тоест държавата трябва да има преди всичко изискване и да поставя условия, а не да бъде донор, особено за малцинствени претенции, а и в унисон с това, че доста демократични държави, примерно Северно-американските съединени щати имат такъв закон, при който дете, което не е отглеждано адекватно от своите родители, бива отнемано от тях. Аз мисля, че не е нито недемократично, не е нито ужасно да поговорим за нещо такова.
Единственото, което е малко „intuitu persone”, че може би за щастие няма такава проблематика – за религиозните права и свободи и съответно техните нарушения и проблемите, които има около свободното им практикуване. Сякаш това е един хубав момент, че нямате такива жалби и нямате такива сигнали при вас.
В заключение бих искал да кажа, че съм удовлетворен от този отчет на Омбудсмана. Не зная, господин председател, ние ще гласуваме ли за неговото приемане. Ако се наложи да тръгна по-рано, имайте предвид моя глас „за” предвид. Считам, че една голяма стъпка е във вярната насока. Все пак институцията на Омбудсмана съвсем скоро излезе от политическата и обществена екзотика, а ето, виждаме, че доста реално и добре функционира. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Чернев.
Преди да продължим дискусията ми направи впечатление изказването на госпожа Росица Тоткова, че от многобройните жалби на второ място са жалбите, свързани със собствеността. Интересно ми е как реагирате на такива жалби, тъй като това очевидно са въпроси, свързани с друга сфера на правораздаването и какво правите, когато получавате такива жалби, свързани със собствеността.
ГИНЬО ГАНЕВ: Това в доклада е достатъчно добре разчленено, но такъв отговор дължим.
РОСИЦА ТОТКОВА: Наистина в доклада има описание на типа нарушения и конкретни случаи. Това преди всичко са въпроси, свързани с териториалното и селищно устройство, в което регулиране на тези отношения, много съществена и решаваща роля имат определени държавни органи и общинските администрации, така че това е една сфера, в която безспорно Омбудсманът има възможност да се намесва. Разбира се, ако въпросът е поставен във времето, в което той може да се намеси. Защото има една значителна част от случаите, в които тези актове са влезли в сила и той не може да упражни такова свое право. Но във всички случаи ние търсим възможности чрез тези органи да се осигурят равни възможности, да се осигурят правата на гражданите. Трябва да кажа, че Дирекция „Национален строителен контрол” излезе от положението, през което беше в началото на по-миналата година, 2006 г., започнахме да работим добре с нея. Все още имаме затруднения с някои от регионалните дирекции.
Тук попадат и тези въпроси, господин Герджиков, които са свързани с възстановяването на собствеността на земята и на горите и земите от Горския фонд. Тук също, за съжаление, една значителна част от въпросите вече са приключили, но трябва да кажа, както и в първия случай, в резултат на много професионални усилия и обединяване на професионалния капацитет на различни хора, в това число разбира се и от нашата администрация и отвън, ние намираме такива възможности, с които можем да съдействаме на хората и имаме много такива случаи в доклада, с които изключително много се гордеем. Защото, за да се поправи нещо, което се е случило преди десет и повече години, наистина изисква много усилия, много познания. Така че тези въпроси по наше убеждение ще продължават да стоят пред гражданите. Много често администрациите не вземат отношение във времето, когато трябва да се вземе това отношение. Най-често тези проблеми много се задълбочават до такава степен, че понякога гражданите, предприемайки различни действия изпадат в §22. Тоест много решения, по различни въпроси съдът или органът се е произнесъл и в края на краищата правата не могат да се реализират.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря ви.
Имате думата, уважаеми колеги.
Господин Ахмед Юсеин има думата.
АХМЕД ЮСЕИН: Благодаря, господин председател.
Господин омбудсман, уважаеми колеги! Аз предварително искам да кажа, че ще гласувам „за” този отчет, тъй като виждам, че с всяка измината година работата и сферите на действие на Омбудсмана се разширяват. Наскоро бях на една конференция с международно участие и с евродепутати преди няколко дни, където видях вече ролята на нашия омбудсман.
Но аз искам, господин председател - Вие сте професор по право, да задам един въпрос. Не знам Вие ли ще ми отговорите или господин Омбудсмана.
Тъй като Омбусманът е орган, съблюдаващ законността, закона – точката и буквата на закона. Иде реч за заместник-омбудсмана. От толкова време нямаме заместник-омбудсман. Аз, позовавайки се на чл. 15 от закона, от дълго време познавам нашия омбудсман – желая му дълъг живот, все да ни бъде омбудсман...
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Поне в близките 50 години.
АХМЕД ЮСЕИН: Ако трябва, и Европейски омбудсман ще го направим. Но, както е на мода да се дават оставки, чл. 15, т. 5 – подава Омбудсманът оставка, и кой го замества? Може ли някой да ми отговори? В момента ние заместник-омбудсман нямаме, и то от много време.
Член 17 гласи, че в случай на предсрочно прекратяване на пълномощията на Омбудсмана в рамките на един месец Народното събрание избира нов. Априори това важи и за заместник-омбудсмана. Така че в тази връзка, господин председател, за да не се получи тази патова ситуация и, още веднъж казвам, желая здраве на целия екип и на нашия омбудсман, но държа това нещо да бъде записано в протокола и в пленарната зала също ще говоря на тази тема. Тъй като, когато обсъждаме бюджетът на Омбудсмана, аз съм черната овца, искам да попитам по повод отчета за разходите какъв е годишният наем на Омбудсмана. Колко лева са годишните разходи за наем на Омбудсмана? Ако може, някой да ми отговори.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Ахмед Юсеин.
Струва ми се, че може би веднага е хубаво, ако желаете, да вземете отношение по двата основни въпроса, които са поставени от господин Юсеин.
ГИНЬО ГАНЕВ: След малко.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Заповядайте, господин Славов.
ПЛАМЕН СЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Аз също ще се постарая да бъда кратък и декларирам, че ще остана до края на заседанието.
Уважаеми дами и господа, напълно споделям всичко, което беше казано и от господин Ганев, и от господин Цеков и госпожа Тоткова, както и от колегите, които преди мен се изказаха. Искам само да допълня неща, които за мен са важни и които заслужават вниманието не само на нашата комисия, но и на други комисии на Народното събрание. В този смисъл си спомням от обсъжданията в пленарната зала на Годишния доклад за 2006 г. изричното желание и предложение на председателя на Комисията по здравеопазването господин Китов и на заседание на тяхната комисия да бъдат разисквани тези проблеми, които тогава бяха очертани в доклада за 2006 г. Смятам, че е напълно нормално в едно от нещата да се помисли и по този доклад останалите парламентарна комисии, които имат достатъчно основание да обсъдят поставените проблеми за свършеното от Омбудсмана в рамките на миналата 2007 г. Смятам, че не само Комисията по труда и социалната политика, както каза и госпожа Шаклиян, или комисията по здравеопазването, но с оглед една много интересна дискусия преди време тук, в нашата комисия, задължително Комисията за децата, младежта и спорта и вероятно, доколкото след малко ще кажа кое за мен е особено важно, и нашата комисия по местно самоуправление и регионално развитие.
Едно от нещата, които според мен са от изключително значение в работата на Омбудсмана през изтеклата година, са тези регионални срещи, които бяха проведени, включително в Пловдивска област – там, където аз съм народен представител, и тези проблеми, които са обсъждани на регионалните срещи, свързани не само с решаването на проблеми на централно ниво, но и с работата на общинските и областните администрации. Смятам, че един от изводите, които се правят в доклада, заслужава специално внимание. Тоест не само значението на този ефикасен граждански натиск за добро управление върху местните администрации, но и взаимодействието с гражданските организации, както и гражданското съдействие на местните органи на управление. В този смисъл смятам, че линията, която осъществява и провежда Омбудсмана, заслужава специална подкрепа. Доколкото дори по един частен, но изключително важен проблем, който беше очертан с голям обществен резонанс – правата на децата, и взаимодействието на гражданските организации е един от пътищата за решаването по начин, който би удовлетворил нашето общество.
Има и още един въпрос, който си спомням, че господин Ахмед Юсеин постави миналата година, той също е намерил място и заслужава специално внимание. Това е състоянието на затворите. Повтарям, говоря само за неща, които не бяха коментирани от моите колеги, както и самосезиранията на Омбудсмана – нещо, което и през изминалата година господин Ганев направи по един изключително убедителен начин, със сериозна обществена подкрепа по конкретни проблеми, които бяха коментирани.
В заключение искам да кажа, че сега, когато обществото е толкова чувствително по всички стъпки и действия, които ние предприемаме и като законодателен орган, а и останалите органи и институции за борбата срещу корупцията, специално внимание заслужават и тези части от доклада, свързани с антикорупционните мерки в общините и общинските администрации. Защото по обясними причини вниманието сега е насочено преди всичко към държавните, централните органи на управление. Но този въпрос е от изключително значение и за гражданите по места – в общините, в общинските администрации, където също има достатъчно основание да считаме, че работата и взаимодействието и на Омбудсмана и най-вече на правоохранителните органи имат достатъчно поле за работа, за изява и за действия.
Смятам, че това, което се налага като мнение, аз след това ще го изразя и когато коментираме Отчетът на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г., че по един естествен път и начин работата на Омбудсмана през изтеклите години се очертава като изключително важна и значима за българското общество и за българската държава. Докладът за 2007 г. го показва по един убедителен начин. Така че аз ще подкрепя решението, което ние винаги по традиция обсъждаме. Ще гласувам да бъде приет за сведение Годишния доклад на Омбудсмана на Република България за 2007 г.
В заключение мога само да поздравя господин Ганев и целия екип, който работи с него затова, което са реализирали през 2007 г., да им пожелая да са живи и здрави да продължават да работят все по-добре! Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря и аз на господин Пламен Славов.
Господин Трифон Митев има думата.
ТРИФОН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Аз нахвърлих няколко думи по доклада. В началото искам да споделя, че ще подкрепя Доклада на Омбудсмана на Република България за 2007 г. и изпреварвам времето, както и Доклада на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г. с възможността за препоръка за изводи към съответни държавни органи и други структури, имащи отношение към проблемите.
Докладът показва една сериозна активност на Отбудмана на Република България. Ако миналата година говорихме затова, че той се утвърждава като институция, търсена от обществеността и отделни граждани, определено с доклада се показва едно сериозно разширяване на дейността на Омбудсмана. Това личи от изказванията, направени досега. В някаква степен човек може да се замисли, че започваме да правим паралелна държавна структура, ако иска Омбудсманът да бъде като слънцето и да осветява всички проблеми.
Прави впечатление, че дейността е по две основни направления: от жалбите на гражданите, които са представени, второ, от активизирането на работата от самосезиране на Омбудсмана, което показва едно наблюдаване на процесите в обществото и анализиране от страна на Омбудсмана и екипа от специалисти, с които работи, за да може навреме да се отзове, там където е потребно в отделните направления.
Вече се спомена за здравеопазването. Искам особено да подчертая за екологичните проблеми, които в моя избирателен район са доста сериозни и наболели – Гълъбово, „Марица-Изток”, района на полигона „Змеево”.
Докладът е характерен с това, че прави не само констатация, но и съответните препоръки, едно. И второ, показва тенденции, които се развиват в обществото в едно или друго направление. Разбира се не е нито задача, нито по възможностите на Омбудсмана по всички тези тенденции да предлага конкретни решения. Но конкретни решения трябва да вземат съответните органи, които затова са създадени в държавата.
Има няколко примера. На 148 стр. от доклада, фигура 6 посочва проблемността в работата на Омбудсмана, предизвикана както от самосезиране, така и от молбите и жалбите на гражданите. По-характерните от тях са свързани със социалните дейности, собствеността, обществените услуги, нарушение на човешките права и административното обслужване. Това са зони, които предизвикват най-сериозно напрежение сред обществеността и показват, че Омбудсманът, първо, че е отзивчив към жалбите и към проблемите, които съществуват в обществото, и второ, че има доверие в него. Това всъщност е най-същественото като характеристика в доклада досега.
Особено внимание се обръща на децентрализацията, като в доклада се прави сериозна бележка, че децентрализацията в обществото е възприета като децентрализация на финансите. Миналия път при обсъждането на държавния бюджет стана дума, че децентрализацията на финансите в значителна степен е повече пожелание, отколкото реално осъществена. В същото време тази децентрализация на финансите не винаги в значителна степен е добре обмислена като ефект след това и като последствие. Конкретните примери са свързани с делегираните бюджети на училищата. Това развива друга област на разговор.
В доклада на Омбудсмана децентрализацията е поставена по-широко, най-вече в социални дейности, административно обслужване и повече ангажименти и отговорности на местната власт, от една страна. И от друга страна, участие на областните управи в решаването на местни проблеми. Тя е представител на държавната власт, на централната власт, но това не означава, че може да се дистанцира от живота по места.
Всъщност в доклада на Омбудсмана се търси точно тази допирна точка на доближаване на централната власт до проблемите на хората по места. Затова говорим за местно равнище, а не само за местна власт.
В това отношение са означени и важни препоръки на Омбудсмана към общините. В тях разбираемо се подчертава желанието и разбирането за добро управление на местно равнище. Става дума за подготовката на общината, за техния административен капацитет, за културата и авторитета, ако щете, на общинските служители, за публичност, прозрачност в дейността на администрацията и в привличане на повече граждани в подготовката и във вземането на местните решения.
Има известен опит в повечето общини в това отношение – създаване на обществени съвети по квартали или по групи. В някаква степен тяхната дейност заглъхна постепенно, а на някои места просто свърши срока на проекта, с който те работеха. Оттам-нататък обществените съвети останаха в безтегловност, което всъщност е с обратен знак към принципа на демокрацията.

Можем днес да поставим друг въпрос – за отзивчивостта на държавните структури към препоръките и към мненията на Омбудсмана, доколкото това Омбудсманът представя в доклада си през годината на препоръки към отделните учреждения, отделните институции са намерили съответния отзвук. Посочили са, че отделни общини не са извършили необходимото като съобразяване и пр.Но мисля, че комисията и парламентът могат да вземат акт от това положение и на принципа на парламентарния контрол да се потърси точно тази отзивчивост от държавни структури и отделни министерства, които разбира се подлежат на този парламентарен контрол.
Можем да си зададем въпроса и мисля, че е добре, ако докладът пред парламента подкрепя доклада на Омбудсмана, се отговори както някои от колегите поставиха този въпрос: доколко комисията на парламента е отзивчива всъщност към проблемите, които са поставени в своята дейност.
В тази посока предлагам по някои от основните направления, които са най-характерни като проблеми, обсъждани от Омбудсмана, да направим разговор съответно в нашата комисия с представителство на Министерството на администрацията и административната реформа, Социалното министерство, Здравното министерство и да поговорим затова какво е последвало всъщност в тяхното действие от препоръките на Омбудсмана. По този начин всъщност и нашата комисия може да изрази правото си на контрол.
По голямата част от всичко това, което казах, важи в значителна степен важи и за следващата точка, за следващия разговор. Но мисля, че някакви последствия от целия разговор оттук-нататък би трябвало да има. Благодаря.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Трифон Митев.
Заповядайте, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: Въпросът за наема – открито трябва да се каже, че държавата няма подходяща собственост. Нейната собственост беше в системата на търговските организации и те се приватизираха главно, така си обяснявам, заради тази собственост.
Правителството не можа да посочи своевременно сграда. Тогава взех разрешение и се настанихме временно в едно неподходящо помещение – нямаше никакви зали, нищо друго. За да направим този договор за наем сега, господин Юсеин, отново съгласие на Министерския съвет, че не могат да ми предоставят подходящо, съгласие на областния управител на София. Това е един наем с частно лице, с един фонд. Когато договаряхме това разбира се, аз го съгласувах до буква с министъра на финансите. В бюджета не са предвидени средства специално за този наем. Имахме една уговорка с министъра – чест му прави, че ако има нужда, те ще ни осигурят допълнителни средства. Така че не наемът е този, който намалява другите финансови възможности на Омбудсмана.
Какъв е този наем сега? Това са по 20 лв. на кв. метър, като е обезпечено парното отопление от наемодателя. Той осигурява охрана, СОТ и всички други такива допълнителни особености. Ние смятаме, че това е един добър случай. Има достатъчно пространство не толкова за работещите в системата на Омбудсмана, колкото за безкрайно много подходящи срещи – зала – една, две, малка, голяма. Всеки гражданин, който идва да се обърне към нашата Приемна, просто не протяга трепереща ръка през някакво гише, а се посреща с достойнство, разговорът става спокойно и се отделя внимание на неговите нужди.
Другият въпрос. Взех акт от Вашите думи, но един малък коментар се налага. Заместник-омбудсманът се избира изключително и само по предложение на Омбудсмана. Омбусманът не е безсмъртен, както и да се казва той, но след неговото напускане под една или друга форма, в едномесечен срок се избира нов омбудсман. Никой не трябва да си прави илюзията, че заместник-Омбудсманът е там, за да стане Омбудсман - би било много съмнително от една правна гледна точка. Но иначе, прав сте Вие, трябва да има заместник-омбудсман, за да има пълнота на самата институция и както Ви казах вежливо, аз ще взема акт от тази препоръка. Няма срок Омбудсманът да направи предложение за заместник-омбудсман. В рамките – не, в буквата на закона, на неговия дух това ще бъде направено скоро. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Ганев.
Преди да дам думата на господин Ахмед Юсеин, ще кажа, че сега разбирам защо такъв сериозен екип води господин Ганев. Защото на всеки въпрос може да получи подкрепа от своя екип и да му каже колко точно квадратни метра, колко лева на квадратен метър и т.н.
Господин Юсеин, имате думата.
АХМЕД ЮСЕИН: Първо, не можах да разбера общата годишна сума, която се плаща за наем. На квадрат, малко ме интересува.
ГИНЬО ГАНЕВ: Мисля, че го има като информация.
АХМЕД ЮСЕИН: Каква е идеята ми? Офисът на един омбудсман, за да му тежи думата пред обществеността и пред всички други институции, трябва да бъде малко тежък. Разберете ме правилно.
Второ, ако тази сума, която на мен са ми казали, е вярна за една година с тази сума могат да се закупят 10 апартамента в София. Ако трябва ние като комисия да отидем и да обясним на премиера и държавата да задели веднъж-завинаги един милион някъде за един голям офис...
ГИНЬО ГАНЕВ: Най-добре би било това.
АХМЕД ЮСЕИН: Аз бях в сградата и видях как са условията. Да, има някакви условия. Но ако има един такъв прекрасен офис, може би и законодателят ако дава всяка година - 750 хиляди са ми казали, не знам дали е вярно това, мисля, че като сума е малко голяма за икономическото състояние на нашата страна. Разберете ме правилно.
Другият проблем, много ви моля. Дали заместник-омбудсманът е бил, за да замества Омбудсмана, не съм съгласен. Тогава законодателно предложете да премахнем заместник-омбудсмана от тази структура...
ГИНЬО ГАНЕВ: Аз искам да има заместник-омбудсман.
АХМЕД ЮСЕИН: ...и да няма заместник-омбудсман, защото от 7 месеца няма заместник-омбудсман. В тази връзка искам да бъда правилно разбран. Благодаря ви.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: И аз благодаря.
Един уточняващ отговор, господин Ганев.
ГИНЬО ГАНЕВ: Доколкото разбирам като гражданин, изобщо няма нужда от някакви административни комплекси. Има някакви проекти и те ще се строят на не знам кой си километър. Нека това да стане, нека там Омбудсманът намери своето прилично място. Но докато стане, той трябва все пак някъде да работи, и то при подходящи условия, както казвате Вие, господин Юсеин.
Иначе аз още при ръководството на Министерския съвет от предния мандат, когато бях избран, предложих няколко снимки на скици на омбудсмански институции в Европа. Тогава министър-председателят ми каза: „Колко хубаво, господин Ганев! Колко малко е възможно това да стане в България. Но стремежът трябва да бъде: да стане, за да бъде подходящо”. Иначе съм напълно съгласен с разсъждението, което правите и ако може наистина, аз съм положил толкова усилия, държавата да направи това, вместо да се грижи тази висша държавна институция за своите битови потребности не е хубаво. Но всички министерства настаниха в някакви сгради, защото преди това са били налице. Защо не се е притеснявал председателят на БНБ? Защото от 130 години, от както е построена, тя е там. И всеки друг министър сякаш онаследява някакви други сгради. Така че проблемът такъв, какъвто е, не би било хубаво хората, до които се отнася той, да бъдат принудени да се занимават с битовите си проблеми, но такава е реалността. Така и ще бъде.
Що се отнася до заместник-омбудсмана, законът и аз го чета много добре. Той е такъв, какъвто ви казах преди малко. В никакъв случай не съм казал, че заместник-омбудсман не трябва да има. Той трябва да има, трябва да бъде предложен от мен и трябва да носи същия характер на независимост и на самостоятелност, каквато се опитваме да изградим в цялата институция. В този смисъл аз казвам, че това много скоро ще се направи.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря, господин Ганев.
Доктор Михайлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ: Господин председател, уважаеми господин омбудсман, уважаеми дами и господа потенциални заместник-омбудсмани! Аз имам да направя само един акцент. На стр. 51 имате един кратък текст, едно подчинено изречение, което ми направи добро впечатление, нека да кажа изпреварващо, за да не се тревожите: „... голямата политическа корупция у нас като че ли у нас е норма, а не изключение”.
Искам да направя едно много кратко разсъждение за вашата работа, респективно за доклада ви. Ако голямата политическа корупция у нас е норма, това е изключително смел текст в един доклад на институция, каквато е Омбудсманът. Това означава един режим на работа в патологична обществена и политическа среда, нали така?
Какво имам предвид? Този доклад стои европейски, той разсъждава сякаш вие оперирате на терена на една малко или повече цивилизована страна, каквато очевидно тази страна не е, при положение че политическата корупция е норма, а не изключение. Говоря за някакво систематично, дълго и съсредоточено усилие по нормализация на тази среда от името на Омбудсмана. Омбудсманът е обществен глас по преимущество. Вие не може да разрешавате и да се нагърбите с разрешаване на индивидуални казуси по преимущество, защото не сте административно изпълнителен орган и пр. В този смисъл като че ли нямате правомощия, пълнота, възможности и пр. Но можете да прогласявате фундаментални потребности, фундаментални проблеми на обществото към днешна дата.
Аз не намирам в доклада разгръщане на тази констатация на стр. 51, която не може да бъде скрита, като едно подчинено изречение. Това трябва да бъде изведено в някакъв смисъл съвършено откровено и дръзко като всеобразен приоритет на вашата работа. Казвам следователно, че политическата корупция, както вие се изразявате във вашия доклад, трябва да бъде поместена в раздел, за да проличи като приоритет и да повлече следствия за вашата дейност оттук-нататък. Това е извънредно важно. Защото тази политическа корупция е вероятно евфемизъм на срастване на политическата власт с организираната престъпност, което е тема на деня. Това означава, че българският гражданин, който е във фокуса на вашето внимание страда от дефицит на сигурност по един безпрецедентен за европейска страна начина – някъде непосредствено преди или след Румъния, но буквално на опашката.
Ще завърша с това, че бих желал да видя – вероятно ще кажа това и в пленарната зала, този приоритет, този акцент – всички тези думи са много немощни, вероятно вашата много енергична интервенция в тази посока, за да бъде чут гласа ви от широката общественост.
ПРЕДС. ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви, доктор Михайлов, и моите поздравления как от половин изречение в големия доклад успяхте да намерите великолепна почва за изява на опозицията. Направихте го силно и убедително.
Заповядайте, господин Сотиров.
ИВАН СОТИРОВ: Уважаеми колеги, уважаеми господин омбудсман! Понеже много неща се казаха, ще се опитам да акцентирам върху неща, които са съществени, но не са коментирани. Всъщност ще се присъединя към тези, които поздравиха, подкрепиха Омбудсмана в този критичен дух на доклада и като един критерий за тази критичност и като едно доказателство е провокираната реакция, че се поставиха въпросите за наема и за заместник-председател на омбудсмана. Това действително е едно доказателство за критичния дух на този доклад. Разбира се, ние винаги трябва да пледираме за още по-голяма критичност, за да не се отпусне Омбудсмана. Миналия път, когато разглеждахме доклада, имаше препоръки докладът да бъде по-критичен и той е по-критичен. Надяваме се, следващия път да бъде още по-критичен и разбира се да няма поводи за констатации, като тази на стр. 51, които може би в настоящата ситуация, особено като опозиция би трябвало да пледираме да бъде мото на доклада на Омбудсмана.
Този доклад идва много навреме. Хубаво е самият министър-председател, когато прави структурните промени, да го прочете внимателно. Защото той би могъл да му бъде много полезен, тъй като има много конкретни и точни констатации.
Един въпрос, който многократно съм поставял и съм удовлетворен, че е коментиран в този доклад, е драстичното нежелание на представители на администрациите и на висшата държавна администрация да изпълняват законите и Конституцията. В публичните регистри, изисквани от много ведомства, да не бъдат публикувани – това масово не се изпълнява. Аз дори конкретно многократно съм поставял въпроса защо Държавната агенция за младежта и спорта не изготвя публичен регистър на спортните имоти – нещо, което изисква законът и преди, когато беше министерство, и сега, когато е държавна агенция. Писмено съм поставял въпроса към госпожа Лечева като депутат, ще стане вече две години. Поставял съм го в пленарна зала. Тя пое обещание пред парламента, че до 2 седмици ще стане това и такъв публичен регистър няма, а това би било една база, когато парламентът ще прави промени в Закона за физическото възпитание и спорта, защото ще се правят промени в закона без изобщо ние да имаме информация затова какво е състоянието, какви спортни имоти има и т.н. Аз това го давам само като пример. Мога да дам десетки такива примери. Като кмет съм поставял писмено въпрос до областен управител да ми даде информация за актовете за държавна собственост на територията на района, който управлявам, и такова нещо не съм получил година и половина. Мога да си представя при тази ситуация в държавата как ще бъдат третирани гражданите като нямат все пак тези институционални позиции, за да могат категорично да изискат такава информация. Затова акцентирам на тази част от доклада, която е много съществена и не беше коментирана. Това е един много сериозен проблем – драстично, демонстративно нежелание на длъжностни лица да осигуряват достъп до информация, която законът повелява те да предоставят на всеки един гражданин. Този доклад, освен че има много материал за дискусии в комисиите, за законодателни инициативи, за парламентарен контрол, за пореден път поставя един въпрос, който е много важен, и то по много категоричен начин, че ние трябва да упражним правото си, като народни представители, за промени в законодателството, които да предвидят и много сериозни санкции - оперативно, когато длъжностни лица не желаят да спазват закона в нарушение на конституционните права на гражданите, в нарушение на действащите закони. Защото в противен случай се обезсмисля дейността на Омбудсмана, на всички тези анализи и критични оценки в доклада.
Така че ние действително с този доклад имаме едно предизвикателство и за да не се обезсмисли целия този труд и в парламентарните комисии, и като народни представители, включително и в нашата комисия да обмислим възможността да се инициират промени в законодателството. Защото действително е срамно и абсурдно така драстично да не се изпълняват законите от държавни служители.
Другото, което исках да поставя, също е анонсирано е като тема за дебат по отношение на въпроса за децентрализацията и засилване на самоуправлението. Ние сме страна по децентрализацията. Ние трябва и е крайно време да въведем европейските стандарти за въвеждане на второ ниво на самоуправление. В правителствената стратегия още преди години е предвидено в България да тече до края на 2009 г., тоест до края на този мандат, дебат изобщо за необходимостта от въвеждането на такова ниво, след като в Европа това е императив и част от Европейската харта за регионално и местно самоуправление. Ние няма какво да дискутираме този въпрос, а би трябвало и с конституционни и законодателни промени да се въведе второто ниво на самоуправление – нещо, което кореспондира и с пълноценното и ефективно усвояване на европейските средства. Защото знаем, че един от водещите критерии е да има второ ниво на самоуправление. Да не говорим, че това, което се казва действително, говорим само за финансова децентрализация и не, че нещо се случва по отношение на финансовата децентрализация – предимно се имитира общо взето в тази посока, и само се прехвърли на общините местните данъци и такси с идеята те да компенсират недостига в приходната си част, като увеличат местните такси, с което те да оберат негативите, а не централната власт.
Но реално ние трябва да говорим и за функционална децентрализация. Защото говорим за лошо ниво на административното обслужване на ниво общини. Но реално години наред тече един процес, при който се намали общинската администрация, и то спускаха се централно нормативи – спомняте си по 5-10% редукция на общинската администрация без да има волята за реформиране изобщо на административното обслужване в държавата – да има реформи, при които да се въведат съвременните технологии за административно обслужване, без да се редуцира администрацията, но същевременно да се увеличи заплащането и защитата на статута на държавния служител, респективно на общинските служители. Защото ние искаме от хора с по 200-300 лв. заплати да са квалифицирани, да са некорумпирани – нещо, което е невъзможно да се случи. Тук е въпрос на една цялостна реформа и законодателно да има политическата воля да се извърши в администрацията. Защото в противен случай това, което се реализира – съкращаване на общинските администрации, които са много близко до гражданите и биха могли най-добре да решават техните проблеми, и същевременно увеличаване с десетки хиляди души на държавни структури, които дублират функции, което създава по-лоша субординация и хаос. Значи ние редуцираме на едно място администрацията, за да увеличаваме на друго място администрацията – централно, с което реално отдалечаваме административната услуга от гражданите вместо действително да говорим за прехвърляне на функции – децентрализиране, деконцентриране там, където те могат най-пълноценно да си вършат работата – и за социалните дейности, и за всички други дейности, които максимално би трябвало да бъдат изнесени при гражданите. Ако се погледне това, което се случва в държавата, се върви точно към една централизация и делегиране на права на органи, които са неполитически, чисти чиновници. Това предполага и тяхното безотговорно отношение към гражданите. А реално тези функции трябва да бъдат прехвърлени към органите, които хората избират, които могат да контролират и които в по-голяма степен имат чувствителност към проблемите на гражданите.
Наистина това са все сериозни теми, които сега и при това напреднало време няма да можем да изчерпим, но аз искам действително да благодаря на господин Ганев и неговия екип за извършената работа и за тази критичност, която играе много съществена роля. Защото, ако тези критични оценки бъдат направени от всеки от нас като депутати от опозицията, винаги ще има едно усещане, че те се водят от някаква политическа пристрастност и политическа конюнктура, докато когато тези оценки са направени от един авторитетен орган, който е доказал своята безпристрастност, то има много по-голяма тежест и се надявам да бъде проявена и по-голяма чуваемост от колегите от управляващото мнозинство и от правителството. Когато ние поставяме подобни въпроси, има една ревност, едно поведение: “Не са тези от опозицията, които ще ни казват какво да правим”. Затова действително е по-добре да се чуе българският Омбудсман, ако не се чуват опозицията и гражданите,за да не се стига до това тези неща да ги чуваме от Европа със съответните санкции, включително и финансови. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Иван Сотиров.
Уважаеми дами и господа, струва ми се, че достатъчно време дискутираме по представения доклад на омбудсмана. Аз самият имах намерение да се изкажа, но твърде много неща се чуха. Аз споделям чутото. Само с едно изречение бих добавил, че аз на свой ред съм удовлетворен от този доклад, от критичния дух в него и за себе си нямам съмнение, че ще го подкрепя като позиция, която трябва да вземе нашата комисия по този доклад.
Има ли някой, който желае да каже още нещо? Не виждам желаещи.
Ще си позволя да подложа на гласуване този доклад, който можем да приемем само за сведение. Такава е установената практика и не би могла да бъде другояче.
Моля ви, уважаеми господа, които подкрепят Годишния доклад на Омбудсмана на Република България за 2007 г., да гласуват.
Приема се с единодушие.
Мога да поздравя господин Ганев и неговия екип за добре свършената работа.
ГИНЬО ГАНЕВ: От името на всички нас благодаря на комисията и на Вас, господин председателю, за този спокоен и обективен тон на разисквания. Над всичко стои морето от права на хората и по-малкото море от безправие на администрацията. Нищо няма да се промени, ако нямаме една по-компетентна и по-човеколюбива администрация. Под “администрация” разбирайте френския израз “управление”.
Госпожа Тоткова каза, че има и законодателни предложения. Но ние не ги отправяме към парламента. Ние имаме вътрешната свобода да ги формулираме и да ги предложим и на парламентарните комисии и на ръководството на парламента и даже на отделни народни представители.
През 2007 г., надявам се и тази 2008 г., над всичко стои правото на добро управление. Защото е право, а доброто управление се дължи на администрацията.
Благодаря, господин Сотиров. Ние направихме и документ за децентрализацията. Тя, ако остане в своите фискални измерения само, нищо няма да се случи. Това е една културна революция, не китайска. Друг манталитет се иска от местните органи на властта. Така ли ги избрахме на местните избори? Това ще кажете вие, като по-активни политици.
Иначе, възможностите на Омбудсмана са големи, защото нещастието няма административна власт. То има морално влияние, морална власт и авторитет и най-важното – той да повдига въпроси. Никой не трябва да чака от Омбудсмана нито от България, нито откъдето и да бъде той, да наложи решение.
Така че ние бием, господин Михайлов, една камбана – една камбана на тревога. Това, което сте намерили на стр. 51, всъщност е приоритет. Няма защо аз да го произнеса, след като го четете по европейски документи всеки ден. И Вие го знаете. Но ние да имаме принос в борбата с корупцията, така както сме описали. Но имаме напълно право да кажем, че корупцията по високите етажи създава напрежение и тревога. Това е достатъчен приоритет.
Като казвам, че бием камбана на тревога, тя не е само за богомолците. Тази наша камбана се отнася и до клира, и до митрополитите на властта. Те трябва просто да подобрят начина, по който служат. Благодаря ви.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Ганев.
С това тази точка от дневния ред приключи.

ПО ВТОРА ТОЧКА
Разглеждане на Годишния доклад на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г.

Сега, уважаеми дами и господа от комисията, искам да поставя един процедурен въпрос. Понеже по първия въпрос минаха два часа, ако трябва да има един паритет, би трябвало подобно време да бъде отделено и на Годишния отчет на Комисията за защита от дискриминация за 2007 г. Не би трябвало да “смачкваме” отчета на тази комисия, не би било коректно от наша гледна точка. Ако използваме този приблизителен паритет, би имало опасност да закъснеем за пленарното заседание от 9 часа.
Затова подлагам на вашето внимание следния въпрос, ако разбира се господин Кемал Еюп не възразява, дали да не отложим тази точка от дневния ред, за да имаме възможност по-спокойно да обърнем внимание, което се полага на Комисията за защита от дискриминация, и да го направим след Великденските празници.
Какво е Вашето мнение, господин Еюп?
КЕМАЛ ЕЮП: Благодаря, господин председател.
Аз не възразям, тъй като съм на ваше разположение, когато имате необходимото време. Не държа непременно да са 2 часа, но е добре да се отдели необходимото време, за да се дебатира, дискутира и да изложа нашето становище.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря Ви.
Виждам, че няма “против” отлагането на тази точка от дневния ред.
Благодаря, господин Еюп, за разбирането. Благодаря на всички гости!

ПО ТОЧКА ТРЕТА
Разни.
Уважаеми колеги, господин Иван Сотиров искаше думата по точка Разни.
ИВАН СОТИРОВ: Исках да поставя два въпроса. Единият е по Семейния кодекс, по който има обществен интерес. Разпределен ли е на нашата комисия, изобщо на каква фаза са нещата?
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Не съм получил разпределение на Семейния кодекс в нашата комисия. Водеща комисия очевидно ще бъде Комисията по правни въпроси. Това е нормалното. Може би е нормално да получи и разпределение нашата комисия като подпомагаща комисия, но още не знам да е разпределен изобщо. Не съм категоричен.
ИВАН СОТИРОВ: Господин Пирински на няколко пъти така подминава нашата комисия. Има ли възможност да му бъде поставен въпроса, за да го има предвид?
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: В такъв случай можем да подготвим, освен ако господин Трифон Митев не знае нещо повече по въпроса?
ТРИФОН МИТЕВ: В подкрепа на господин Сотиров, ние също водихме разговор. Така се случи, че членовете на Подкомисията по равнопоставеността отсъстват в този момент. Но според мен проекта за Семейния кодекс, изцяло подкрепям господин Сотиров, трябва да мине през нашата комисия по две основни неща. Едното е за принципа и работата по равнопоставеността, и второто, за координирането на ценностите, които са от една страна на религията, от друга – на гражданското общество. Вътре има неща, които животът поставя на дневен ред и е възможно да излезем в разминаване с някои от ценностите на религиозните институции, но в крайна сметка трябва да търсим позиция.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Сотиров и на господин Трифон Митев затова, че повдигнаха този въпрос. Смятам, че можем да поискаме с писмо до господин Пирински този законопроект да бъде разпределен и на нашата комисия.
ИВАН СОТИРОВ: Става въпрос за това комисията да организира една дискусия. Тя може да започне с изслушване за децата, които са в неравностойно положение, и не само в тези домове, а изобщо за политиката по отношение на децата. И това, което се постави, за Детския омбудсман и т.н. Мисля, че нашата комисия е най-подходяща да инициира една такава дискусия с покана на представители на компетентните държавни органи, също така на общини, в които този проблем стои най-остро. Аз нямам статистика в колко общини има такива домове. Някои ми казаха, че били прекалено много. Хубаво е да се проведе един такъв разговор, защото един от големите проблеми е, че има прехвърляне на”горещият картоф” от държавата към общините, но е хубаво действително да се проведе един такъв дебат. Разбрах, че президентът е инициирал такъв дебат. Той сигурно би могъл да бъде полезен със спонсори на такива домове, но въпросът е действително да се направи такъв дебат.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Тази идея ми се струва добра. Предполагам, че членовете на комисията я споделят. Можем да я организираме с добра предварителна подготовка.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Господин председател, тъй като разбрахме, че на следващото заседание ще бъде разгледан доклада на Комисията за защита от дискриминация, не знам дали ще възприемете това мое предложение, предлагам, тъй като Протокол № 12 на европейската Комисия по правата на човека и основните свободи не е ратифицирана в България. Бях на една конференция, където ние като страна бяхме критикувани. Бих желал тук нашите представители да представят от името на европейския комисар по правата на човека, който преди два месеца беше в България, господин Томан Хамерберг, който даде пространно интервю. В него беше меко да се каже, че бяхме критикувани относно това. Има и още една конвенция, за която не искам да говоря и не искам да се коментира. Ние за нея въобще не коментираме. Бих желал да има представител от Министерството на външните работи да ни каже коя е причината България да не е ратифицирала този протокол.
Освен това, има още един документ – факултативният протокол към Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, също не е ратифициран тук, в България. Тези неща, когато разглеждаме основният доклад на комисията, би било хубаво представител на Министерството на външните работи да отговори на тези въпроси и да бъдем наясно, когато се повдигне този въпрос на някакъв международен форум, ние да знаем какво да отговорим. Разбрах, че всички неща относно Протокол № 12 ние сме изпълнили, но коя е причината да не бъде ратифициран, все още не можем да получим отговор. Благодаря.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Аз имам информация от Министерството на външните работи, че от 47 държави само 16 са ратифицирали – говоря за Протокол № 12, така че да бъдем толкова свирепо критикувани едва ли има основание. Разбира се това не пречи този въпрос да бъде разискван. От всяка гледна точка това е възможно и би трябвало да го направим.
Има ли други желаещи да се изкажат по точка Разни?
Заповядайте, господин Юсеин.
АХМЕД ЮСЕИН: Миналия месец имаше заседание на Комисията по бедствията и авариите. За сведение на комисията искам да съобщя, че бяха отпуснати пари за общо 7 църкви за ремонт. Общият размер на сумите не мога да кажа, но варират между 90 хиляди за всяка една от тях, има и по 45 хиляди и 25 хиляди. Има отпуснати средства и за една джамия. Тук са адресите, мога да ви ги предоставя.
ПРЕДС.ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ: Благодаря на господин Юсеин.
Ако няма други желаещи за изказвания, да благодаря ви за днешното активно участие.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,15 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ОГНЯН ГЕРДЖИКОВ