1. Обсъждане на петиция № 2006 от 129 неправителствени организации относно Националната стратегия за детето 2007 – 2017 г.

---

П Р О Т О К О Л
№ 34

На 20 март 2008 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на петиция № 2006 от 129 неправителствени организации относно Националната стратегия за детето 2007 – 2017 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от господин Йордан Бакалов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Колеги, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред, който предлагаме за заседанието на комисията е:
1. Обсъждане на петиция № 2006 от 129 неправителствени организации относно Националната стратегия за детето 2007 – 2017 г.
Има ли други предложения за точки в дневния ред? – Няма.
Който е съгласен да разгледаме единствената точка в дневния ред, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Гости на заседанието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите във връзка с разглежданата петиция, са:
Госпожа Иванка Христова заместник-министър на труда и социалната политика;
Госпожа Тонислава Сотирова – главен експерт в дирекция „Социална закрила и социално включване” в Министерството на труда и социалната политика;
Господин Асен Петров – директор на Дирекция „Образователна среда и образователна интеграция” в Министерството на образованието и науката;
Госпожа Мариана Банчева – експерт в Дирекция „Образователна среда и образователна интеграция” в Министерството на образованието и науката;
Госпожа Елена Атанасова – директор на Дирекция „Програма Европейска интеграция и европейско сътрудничество” в Държавната агенция за закрила на детето;
Госпожа Цвета Антонова – директор на Дирекция „Информация и анализи” в Държавната агенция за закрила на детето;
Представители на подателите на петицията са:
Госпожа Весела Герчева – изпълнителен директор на Български дарителски форум; и
Госпожа Мария Петкова – председател на Фондация „Лале”.

Знаете от работата на комисията, че първо ще дам думата на госпожа Янита Димитрова, която се е готвила във връзка с тази петиция, да изложи проблема от гледна точка на експерта, след това ще се проведе дискусията.
Предложенията за решение на комисията са раздадени на колегите. Ако имате бележки, можете да ги предложите в процеса на дискусията, за да можем да приключим с гласуване на проекторешенията.
Давам думата на госпожа Янита Димитрова.
ЯНИТА ДИМИТРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости!
Както вече разбрахте, на вниманието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите е представена петиция № 2006 от 129 неправителствени организации по повод и във връзка с Националната стратегия за детето. В петицията са направени редица конструктивни предложения с оглед включването им в същата, но както е добре известно, Народното събрание с решение от 31 януари 2008 г. прие Национална стратегия за детето 2008-2018 г., която вече е факт в правния мир.
Приемането на този програмен документ, едва ли може да звучи успокоително на фона на последните неблагоприятни събития в Могилино, Трън, Бургас, София, Берковица и др. Въпрос на време е да се чуе за Рудник, Стража, Горна Козница, Медвен, Гомотарци, Сладък кладенец и много други домове, които не без основание са добили прозвището „фабрики за аутсайдери”.
В интерес на обективната истина, трябва да се отбележи, че грижата за благосъстоянието на децата не започва с тази стратегия. С приемането на Закона за закрила на детето през 2000 г., бяха разработени множество национални документи – стратегии, програми, планове за действие в краткосрочен и по-дългосрочен план. От особена важност е и Националния интегриран план за прилагане Конвенцията на ООН за правата на детето 2006-2009 г., който в голяма степен е инкорпориран в Настоящата стратегия за детето.
Ето защо и въпреки приемането на стратегията, Комисията по жалбите и петициите на гражданите реши, поради обществената значимост на въпроса, че трябва да даде трибуна за дискусия по проблемите на децата, настанени в институции.
На фона на отчайващото положение в домовете се осветлиха огромен брой организации от неправителствения сектор, които активно и с успех работят в тази област и вече години наред се опитват да подобрят живота на децата в домовете, между които са и тези, подписали настоящата петиция. В момента, в ход са немалко социални инициативи, дебати, кръгли маси, дискусии на експерти, всяка от които има за цел да предизвика съгласувана и последователна промяна в политиката, а от там и промяна на общественото съзнание, за да се премахне клеймото върху тези деца и да се улесни социализацията.
В процеса на обсъждане на стратегията в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта се изтъкна от представители на Министерството на труда и социалната политика, че в работната група по разработването на стратегията са участвали много неправителствени организации и експерти от различни институции. Неправителствените организации, подписали петицията обаче твърдят обаче, че не е имало широк дебат и голяма част от техните мнения и становища не са чути и не са взети под внимание.
Като основни недостатъци на стратегията, се изтъкват следните аспекти:
- Широко прокламираната децентрализация всъщност представлява механично прехвърляне на отговорностите от държавата към общините, без те да бъдат подготвени за това или ресурсно обезпечени. Сякаш все още битува разбирането, че услугите за деца са програма за осигуряване на заетост на безработни, а не инвестиция в нашето бъдеще.
- Не са обезпечени финансово редица мерки залегнали в стратегията за 2008 г., тъй като Стратегията не е залегнала в бюджета за 2008 г.
- Няма координация между институциите. Държавната агенция за закрила на детето, замислена като специализиран орган за координация на всички политики, свързани с детското благосъстояние, е напълно обезличена. Липсва реална връзка между институциите, така че нуждите на детето, а не документите да бъдат водещи.
- Националният съвет за закрила на детето, създаден като орган за партньорство и координация между всички министерства, отговорни за детското благосъстояние и неправителствения сектор, практически не изпълнява функциите си. Достатъчно е да се види, че през него не е минала за съгласуване нито една законодателна инициатива.
- Сякаш липсва адекватна държавна политика, щом грижата за децата е оставена на благотворителността, като по този начин българските граждани плащат за дейности, които следва да се финансират от държавния бюджет.
- Не са определени отговорните институции, които ще осъществяват контрола по изпълнение на държавните стандарти и ще налагат санкции при нарушения и неизпълнение на предписанията.
- След като стратегията обхваща всички деца в България, а не само децата в риск, които са обект на Закона за закрила на детето, защо е пропусната групата на децата с увреждания, независимо от факта, че те имат специална закрила по смисъла на Закона за закрила на детето и Закона за интеграция на хората с увреждания.
Авторите на петицията предлагат тези и други празноти в стратегията да бъдат отстранени чрез включване на някои от направените предложения в Националната програма за закрила на детето по изпълнение на стратегията. В самата стратегия е предвидена възможност за ревизия по предложение на Председателя на Държавната агенция за закрила на детето с оглед нейното прецизиране.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз благодаря.
Сега да дадем думата на вносителите на петицията.
МАРИЯ ПЕТКОВА: Добър ден!
Директор съм на Фондация „Лале” и искам да започна с малко предистория.
Това, което тук беше наречено петиция, всъщност е едно писмо с конкретни предложения, които с колегите от Български дарителски форум, ние сме една от организациите – членки на тази членска организация на донорски организации в България, представихме на вниманието на колегите в Министерството на труда и социалната политика, на Държавната агенция за закрила на детето и някои от комисиите в Народното събрание в началото на месец януари. По това време стратегията не беше приета. Това беше и целта на нашето писмо.
Защо всъщност стигнахме до това писмо и до тези предложения? Защото, от една страна, ние представляваме организации, които ежегодно инвестират в България. Моята колежка Весела Герчева ще каже размера на средствата, но мога да кажа, че само нашата организация, само Фондация „Лале” за последните десет години е инвестирала повече от 8 млн. евро в проекти в социалната сфера. Огромната част от тях, може би над 2/3, са свързани с децата.
Във връзка с това ние като благотворителни организации, като неправителствени организации, имащи отношение към хората в България, към децата в България, имащи морален ангажимент като граждани на държавата за това да бъдат съпричастни, да могат да помагат там, когато могат. Ние много добре съзнаваме, от една страна, че не благотворителните организации и не гражданският сектор сами могат да решат или имат ангажимента да решат проблемите и да осигурят социалните грижи от държавата. Никога никой от нас не е имал такива идеи. Но нашият ангажимент е по-скоро да участваме и да се включим там, където можем с ресурси. Като ресурсите, за които аз говоря, включват не само финансови ресурси, но също и човешки ресурси, и ноу-хау – опит и практика на десетки организации в България, които за последните години не са спирали ежедневно да предоставят някакви услуги.
Защо направихме тези предложения писмено? Защото също така съзнаваме, че общественият дебат не е само дебат, който е около една кръгла маса, може би не само в комисиите в Народното събрание, общественият дебат може да има различни форми. Ние смятаме, че това е една от тях. И смятахме за наш ангажимент и наше задължение, някакъв морален дълг да кажем това, което знаем, да споделим това, в което вярваме. И също да предложим това, което можем ние да предложим.
За нас обществената значимост, и особено, когато става дума за децата, за нас е професионален ангажимент и професионална значимост.
Вярваме също, че координацията на усилията, координацията на действията, фокусът върху следващите, върху нуждите, върху постиженията, върху съвременното развитие на политиките и практиките за деца, може да бъде изключително полезна най-вече за децата и семействата им, което значи за всички граждани на България. Защото координацията значи обединение на ресурси, допълване на ресурси, постигане на най-добрите възможни резултати. Затова всъщност и предложихме на вниманието на Държавната агенция за закрила на детето, на Министерството на труда и социалната политика и на народните представители убежденията си.
Още веднъж казвам, че това не са само предложения, които ние сме изписали на хартия. Тези предложения са синтезиран опит на много организации, с които ние работим и с които сме свързани през последните много години. Това са организации и хора, които наистина милеят за децата и които са готови да споделят опит. Не е само това, което се случва в Могилино, в Трън. Има много други неща, има много други проекти, които се случват, но поради това, че се случват донякъде изолирано, не всички знаем за тях и не всички чуваме за добрите практики. Лошите новини винаги идват по-бързо.
Исках да кажа това, че не само няколкото неприятни новини са провокирали нашата реакция. Това просто е част от ежедневието. Но нашето писмо, нашето предложение са свързани наистина с ангажимента на много хора и на много организации от гражданския сектор с благосъстоянието на децата в България.
ВЕСЕЛА ГЕРЧЕВА: Аз съм директор на Български дарителски форум. Ще бъда съвсем кратка.
Благодаря ви за поканата и за това, че още веднъж повдигате тази тема.
Искам само да допълня, че голяма част от предложенията, които виждате в това писмо, вече са част от стратегията, за което благодарим и на Вас, и на колегите, които направиха това възможно.
Също така от времето на подаване на това писмо до днес, ние сме имали срещи и в Държавната агенция за закрила на детето, и в Министерството на труда и социалната политика, които за мен са израз на добра воля и на желание за сътрудничество, за което също ви благодарим, колеги.
Има две неща, върху които искам да наблегна, които според мен остават нерешени. Едното е механизмът на изработване на Националната програма, която е практическото изпълнение на стратегията. При нас няма информация за прогреса на изработване на Националната програма и още веднъж бих искала да ви предложа да включите много активно дарителските организации в този процес на този етап, а не когато програмата вече е изработена, тъй като тогава, естествено, за корекции и добавки ще бъде късно.
И второто нещо, на което бих искала да наблегна, е и по времето на пускането на писмото, и преди него, и до момента има много дарителски акции и единични дарителски жестове, които са абсолютно извън всякаква координация с държавни институции и резултатът от това е видим – харчат се напразно дарителски средства при положение, че в момента има много дупки, които биха могли да бъдат запълнени в това, по което вие работите.
Не знам какъв е правилният механизъм това да се адресира, знам, че работна група вече звучи доста клиширано. Разчитам на вас за предложения как бихте могли да ползвате и да консултирате дарителите по-адекватно. Просто ви обръщам внимание, че в момента специално в областта на домовете за деца, където отиват близо 20 млн. лв. всяка година, такъв тип координация няма и няма механизъм за него.
Това е в общи линии, което за нас остава важно и недотам добре адресирано в стратегията в настоящия й вид. Това е, за което бихме могли да дискутираме. Пак ще повторя – голяма част от конкретните ни предложения вече са част от стратегията, за което още веднъж ви благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Остава сега институциите да кажат, че няма да има никакъв проблем и ние сме си изиграли посредническата роля.
Госпожа Христова, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИВАНКА ХРИСТОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, никой не може в този момент да каже, че няма проблеми. Проблемите са бих казала сериозни. Малко по-нататък ще се спра на тях.
Искам да спомена две неща.
По отношение на стратегията. Тя имаше много широко обсъждане, имаше граждански обсъждания във Варна, във Велико Търново, беше качена на сайта на Министерството на труда и социалната политика много време. Всеки, който искаше, можеше да дава предложение. Съжалявам, че още тогава организациите, които са се подписали тук, не са участвали, но това въобще не пречеше почти всички техни предложения да бъдат включени в стратегията. Както, разбира се, и всички предложения, които имат и могат да направят по отношение и на програмата, и на прегледа, който се прави сега на законодателството.
На мен ми се ще да се спра на въпроса, който се постави за Стратегията – за децата с увреждания, тъй като ние много сме дискутирали този въпрос. Защо няма специална глава в Стратегията за децата с увреждания? Защото и досега винаги сме обръщали внимание на децата в риск, част от които са и децата с увреждания. Стратегията е една дългосрочна програма за всички деца на България и всички експерти бяха на мнение, че децата с увреждания не трябва да бъдат сепарирани, така е устроен животът им, че те да са като всички други деца, да имат тази възможност за социално включване. И това е основната цел на стратегията – създаване на възможност за социално включване на всички деца в България.
Иначе Стратегията има още четири оперативни цели. Те са свързани най-вече с преодоляване на бедността при децата. Една част от децата в институциите са там поради бедност. Всички знаем, че това не са домове за сираци и че само 2% от децата в домовете са сираци. Всички останали имат родители. Другата цел е свързана с образованието. Третата цел е свързана с качественото здравеопазване. И четвъртата цел е свързана с участието на децата при вземане на решение.
В България има много неправителствени организации, които работят с децата. Държавната агенция за закрила на детето е дала 295 лиценза. Това са организации, които имат право да работят като доставчици на услуги за децата. От тях обаче една много малка част се ангажират с тази дейност, изключително малка част.
И моето желание към неправителствените организации е тяхната експертна помощ по отношение на различни социални услуги е изключително ценна и важна. Много от проектите, които са реализирани в страната по отношение на децата като дневен център за рехабилитация, примерно, на деца с увреждания и други, са точно от такива проекти, които след това са били в държавната политика.
Така че най-голяма потребност по отношение на неправителствения сектор е това те да се ангажират с предоставяне на социалните услуги, какъвто регламент има в законодателството.
Ще ми се да кажа няколко думи за децата в институциите. Знаете, че вече има работни групи. Колегите от Държавната агенция за закрила на детето също на заседание на Националния съвет за закрила на детето взеха решение в този преглед да се включат и неправителствените организации. Така че вашето участие също ще бъде полезно за цялостния този преглед.
Естествено, че няма нищо идеално, няма закон, който да е идеален. Практиката показва, че има пропуски, които трябва да бъдат запълнени.
Какъв е големият проблем за децата в институции? Вярно е, че една част от институциите се децентрализираха в 2003 г. Това се отнася само за институциите за деца с увреждания. От 2003 г. досега ние сме закрили шест дом аза деца с увреждания. Искам да ви кажа, че това е изключително труден процес. Абсолютно си го признавам. Говоря за децата с увреждания, после ще кажа за другите домове.
Защо е труден? Труден е, първо, защото всички домове, особено за хора с увреждания, да не говоря за психичните, са в много малки региони, далеч, на отдалечени места. Първи проблем – няма никаква възможност за квалифициран персонал и за реална интеграция. Когато се закрива един такъв дом в едно малко село, в случая Могилино го показа, но всички други домове, които сме ги закривали, е било по същата причина, затварят се работни места и има страхотна съпротива от местните власти. Не по-малък обаче е проблемът, когато искаме да преместим дома. Правят се индивидуални оценки на всяко дете и съобразно нуждите се местят в по-големи градове. Ситуацията в Русе е другият показател. Само че този проблем се видя от всички. Иначе всички шест дома, които сме закривали, процесът е бил такъв.
Друг много сериозен проблем е, че в закона е записано реинтеграция, а процесът на реинтеграция е изключително дълъг. Общо взето досега ни се е случвало, когато затваряме един дом със средно около 70 деца, максимум 1 или 2 да се върнат в семействата си. Просто семействата не ги желаят. И това също трябва да се каже.
Затова решаването на проблема на децата с увреждания трябва да бъде насочено към една много сериозна политика по отношение превенция на раждания на деца с увреждания. Това е изключително важно. Второто нещо е, когато се случи такова нещо в семейството, да има много сериозна подкрепа на майката и на цялото семейство не само финансова, което също е много важно, но и професионална подкрепа от експерти, психолози и разбира се развитие на алтернативни услуги, за да може това дете да се отглежда в семейството и да получава съответно качествена грижа в социалните услуги. Това е един много дълъг процес. Ние имаме добри практики в това отношение, но, за съжаление, още сме далеч от ситуация, в която да е изградена цялостна мрежа от алтернативни социални услуги. Причините са много – и поради липса на опит, и поради липса на капацитет, и поради различно отношение на общините към социалните услуги. Има общини, в които има голяма палитра от социални услуги и покриват почти всички нужди на всички възрастови групи. Има общини, които въобще нямат интерес към тази дейност.
По отношение на децата сираци, както ние ги наричаме – домовете за деца, лишени от родителска грижа, в края на 2006 г. със Закона за народната просвета те бяха децентрализирани и всъщност една година вече са на подчинение на общините. И проблемите там са много сериозни. В момента върви една проверка и по искане на Прокуратурата и от Държавната агенция за закрила на детето, която към средата на лятото трябва да е факт, така че тя ще покаже реалната картина. Но дори и без тази проверка всички знаем за какво става въпрос. Може би колегите после ще ме допълнят.
Какво сме предприели в близък план? Първо, съвместно с неправителствения сектор да прегледаме законодателството, подзаконовите нормативни документи, да изчистим функциите, тъй като и кметовете са органи по закрила на детето. Не е само Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на труда и социалната политика, както и министърът на вътрешните работи е орган по закрила на детето. Трябва да се конкретизират функциите на органите по закрила, което е изключително важно.
Второто нещо, което да се направи, това е, че в момента се отваря една схема по Оперативната програма „Развитие на човешки ресурси”, която е изцяло и само за домовете за деца, точно децата с увреждания и за децата, лишени от родителски грижи, която е само с цел реформиране на самите институции. Тоест, обучение на самия персонал, правене на оценки на самите деца, да се види каква е ситуацията и как един дом трябва да бъде реформиран, съобразно нуждите на тези деца. Но пак ми се ще да кажа, че усилията на всички ни трябва да бъдат насочени най-вече към превенцията. Истината е, че има деца – 7-8-10, които са почти от едни и същи родители. Това е един много сериозен проблем и проблемът с отговорността на родителите също не бива да го подминаваме, разбира се без това да омаловажава ролята на държавата.
Това е засега, ако има някакви въпроси, ще ви отговорим.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
Имате думата.
ЕЛЕНА АТАНАСОВА: Аз исках да кажа в потвърждение на думите на госпожа Христова, че ви отправям апел, ако имате някакви конкретни предложения за промени в законодателството или за проблемни области, можете да се обърнете към мен или към който и да е представител на групата по закрила на детето, която е към Националния съвет и ви гарантирам, че те ще бъдат обобщени и ще бъдат предоставени за обсъждане.
Също така бих ви поканила на две отворени заседания на тази група, които са на 27 март и на 9 април. Смятам, че с ваша помощ и с помощта на нашите партньори от другите институции и от неправителствени организации, да имаме ясни предложения, тъй като сроковете са много малки, но знам, че всички вие вече сте работили по тези проблеми.
Също така искам да кажа, че вече се работи по Националната програма за закрила на детето, защото целта е да се дадат основните приоритети, по които ще се работи тази година, за да може вие да посочите вашите членове (говоря специално за Българския дарителски форум), да кажете какви са приоритетите. По този начин би могло да се доразвие партньорството с отговорните институции, тъй като ние няма как, освен с предложения, да ви включим като отговорни институции в такава програма.
В момента, в който има вече одобрена програма, вие ще бъдете уведомени. Но програмата следва приоритетите на стратегията. В тази програма има осем приоритета. Освен общите приоритети, които са намаляване на детската бедност, има и осигуряване на равен достъп до качествена предучилищна подготовка и училищно образование на всички деца, подобряване здравето на децата, защита на децата от всякакви форми на експлоатация и злоупотреба и насили, насърчаване участието на деца, мерки, които са в областта на отдиха и свободното време за децата. И също така много важно е поддържане на национална информационна система в областта на закрилата на детето, тъй като специално и във вашата област е много важно да има ясни критерии какви са нуждите на децата.
Във връзка с това имаме предложение и молба към вас – ако можете да помогнете по някакъв начин да направим регистър на организациите, които работят в областта на правата на децата, или на закрилата на децата. Тъй като в Агенцията за закрила на детето има лицензирани неправителствени организации, доставчици на услуги. Но голяма част от организациите, които са подписали вашето писмо, ние с тях не сме влизали в пряк контакт. И би било добре, тъй като към нас се обръщат и организации, които търсят партньори, би било добре да имаме такава база данни към нас, за да знаем към кого да се обърнем. Просто да си сътрудничим в обмена на информация.
Специално за Националния съвет за закрила на детето, към него участват на ротационен принцип 11 неправителствени организации. Няма проблем при желание да бъде включена и някоя организация, която до този момент не е била представена.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, имате думата.
Господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Най-добре щеше да бъде, ако центърът на вниманието, както е отбелязано в последно време и при нас, не е поводът какво е казала Би Би Си за Могилино и дали Могилино е станало повод да погледнем нашите изоставени деца на България. Аз бих ви предложил, тъй като ще говоря малко емоционално, моля за извинение, да гледаме следващия път, когато обсъждаме темата, един изумителен филм. Филмът на Би Би Си за Могилино е репортаж. Предлагам ви да гледа филма на Николай Волев „Дом № 8”. Точно преди 20 години. И да съпоставим двата филма, ако не можем да се вдигнем и да отидем в домовете, но не като посещаващи празниците, когато носят на децата подаръчета, това беше мода, която въведе мутренския свят от преди 15 години, и някои новозабогатели бизнесмени, а като държавна институция и като обществени организации, които да видим точното и ясно състояние на децата, както обикновеният българин би видял децата, на които родителите или ги няма, или са ги изоставили, ако са им съседи – с просто и ясно око. А не със стратегиите. Защото, ако някой от вас може да разчете стратегията на Народното събрание, да я преведе на обикновен, грижовен език, като към децата, аз не мога. Може би е от възрастта, може би е по други причини, но тя е толкова сложна...
И слава Богу, господин председателю, че днес по ирония на съдбата ние обсъждаме темата за децата на България в тази зала, в която Политбюро в онова време е приемало стратегии, концепции, планове. В тази зала, на тези места. (Оживление) И резултатът от многогодишните усилия на Политбюро като връх на държавата е било филмът „Дом № 8” на Николай Волев, който сложи всичко на място. Горещо ви го препоръчвам. Предлагам да вземем този филм от Държавната филмотека ида го гледаме на следващото заседание. Да сложим двата филма и след това да правим изказвания и да сравняваме. Да видите и резултата. Същото ще е и с тази стратегия.
За мен, като български гражданин, като баща и като учител, защото упражнявам в известен смисъл, обидното е това, че ние, държавните институции, обществеността, в която има и едното, и другото, трябва да чакаме пак да дойде Би Би Си, да направят един филм. Не е важно каква е причината за направата на този филм. Важното е, че веднага след филма за Могилино, цялата общественост скокна, скочиха националните телевизии, започнаха конкурси, в чиято доброжелателност не се съмнявам. Не видяхме на екрана нито едно от децата, но за сметка на това видяхме много попзвезди и български политици, които си правеха на такива. Това не е решението на страшния проблем за децата.
Почти всички тук сте родители и вие знаете най-добре отговора какво му трябва на едно дете – трябва му грижа, трябва да не е гладно, трябва му обич. И ако то я няма, всичко друго са стратегии на Народното събрание и на правителството.
Затова аз ви предлагам следното – докато в България, когато има деца, които страдат, които гладуват в 21 век, които са бити и малтретирани, а няма нито един човек, отговорен в държавните институции. Аз имам специално отношение към българската правозащитна система, защото работя в нея. И знам колко е набъбнала от кадри, от хора и колко малко отговорности има в нея. Вземете пример с най-трагичното нещо, което можеше да се случи – в Трън. Какво каза Главна прокуратура, когато този случай разтърси закоравялото българско обществено мнение? То до такава степен е закоравяло, че не се тревожи от нищо. Какво прати Главна прокуратура? Прати прокурори да проверят кого? Ръководството на дома. А никой не прати да проверят Районната прокуратура какво са правили. Никой не прати да проверят Агенцията за закрила на детето, да проверят нас в Народното събрание, някой да ни провери и да каже: Вие само приказки ли ще говорите, сами със себе си ли ще се занимавате? Защото логиката е една – ако децата са застрашени, гладни и унижавани, никакво значение няма от какъв социален слой е. Това значи, че държавата е мащеха за тях. Нашият народ има страшно голям опит и много точна оценка към мащехите – от реалното творчество до реалния живот.
Ще подкрепя проекта за решение, въпреки че могат да се направят и редакционни поправки. Подкрепям всичко, което предложите и направите. Фактът, че сме се събрали, означава, че не всичко е загубено. Но Ви предлагам, господин председател, след като ги приемем, да направим една ясна среща за следващия път по повод на нашата загриженост – има ли страдащи деца в България и кой отговаря за това? Защото днес, господин председателю, съгласно чл. 80 от Конституцията на Република България и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, трябваше да има най-малко трима ръководители – министър Масларова, министър Даниел Вълчев и председателя на Държавната агенция за закрила на детето, и представител на Главна прокуратура, за да говорим конкретни неща, да говорим за конкретни отговорности.
С колко лева разполага едно българско дете да живее нормално? Не само тези, които са деца, настанени в държавните детски домове или други подобни, а и деца в семейства на обикновени родители, които изнемогват, които са с минимални заплати и децата почти гладуват в училищата. За тях говорим ли?
Така че в центъра на всичко за мен не е детето като приказки, а като някакво реално измерение. Затова аз лично, господин председателю, като обикновен народен представител, ще Ви подкрепям във всичко, което предприема и нашата комисия, и всички органи, за да не бъдем мащеха.
Благодаря ви за търпението.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Действително това е национален проблем, който е представен пред нас и пред отговорните институции, аз обаче бих го разгледал и в другия аспект, а именно като инвестиция в бъдеще и за развитието на държавата. Така че от тази гледна точка не деля децата, които са в детски домове, поради това, че родителите им са бедни. Нека да не се заблуждаваме, има родители, които съвсем умишлено ги оставят в детските домове, като си мислят, че държавата им е длъжна да ги издържа.
Аз не съм специалист в тази сфера, но все пак имам опит за детските домове. И ако трябва да се концентрираме, мисля, че тук не трябва да се пропуска не само отговорността на институциите, а и родителската отговорност. Как ще направи това законодателно и дали ще влезе в Националната програма, аз лично като човек, който не е специалист в тази област и го признавам съвсем откровено, мисля, че има отговорни институции, които би трябвало и това да направят. Защото, след като изповядваме определени принципи, бидейки вече обединено семейство, съвсем нормално е да ги има тези отговорности.
Иначе проблемите наистина са много тежки, но те са заложени назад в годините, защото знаете, че детските домове обикновено се правеха в райони и места, които са далеч от хорските очи, по-малък кръг от хора можеха да ги виждат.
Имате думата, колеги.
Господин Темелков.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Съжалявам, че колегата Батилов излезе. Той винаги се изказва много емоционално и красиво...
РЕПЛИКА: И излиза.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Невинаги излиза.
Аз ще говоря и за добрите практики, защото съм от избирателен район Перник, в който освен трънския случай, има и добри практики. Сигурно този филм от преди 20 години е бил грозен, но и тогава имаше добри практики.
Ще кажа за четири дома в Пернишки избирателен район, от който съм. Първият дом е Домът за медико-социални грижи, в който постъпват децата от раждане до 3-годишна възраст. Там децата са много добре обгрижени. Управителят е педиатър. Има педиатри, има медицински персонал, има психолози, има добро обслужване и хранене, има достатъчно спонсори, за което благодаря и на тук присъстващите. И не само мутри, а и обикновени хора даряват на този дом.
Какъв е проблемът там? Ще го споделя с вас. Може би това, което ще кажа, ще бъде полезно за в бъдеще. Госпожа Христова го каза. Като управител на една фирма, в която работеха доста хора от малцинството, няма да казвам името на една моя любимка, която сутрин, като ме срещнеше, и казваше: „Добър вечер!”. Викам: „Защо така?”. – „Ами, защото като те видя, ми причернява”. Защото аз постоянно й говорех, че тя не може да забременява и да си хвърля децата, да ги оставя в този дом. Вероятно получаваше и детски за това, помощи от предприятието, в което работеше. Изчака да й изгледат децата донякъде, след това се сети и ги прибира, или не знам какво.
Тоест, тук ние, като законодатели, сме длъжници. И за предлагам в проекта за решение изрично да се запише това, че някакъв срок, според мен две години, е достатъчен срок, в който родителите да преценят ще са ли родители на това дете или ще го оставят за осиновяване. Защото и в момента в този дом има деца достатъчно красиви, хубави, здрави за осиновяване и достатъчно много родителски двойки, които чакат, но отказът на родителя липсва. Тоест, според мен, изтичайки втората година, трябва да има мълчаливият отказ – „Съжалявам, ти повече не можеш да бъдеш родител!”. Изрично записано в закона.
В този дом живеят и здрави деца, и болни деца с увреждания, включително и ДЦП. Но това не пречи, защото този дом е към Министерството на здравеопазването, и там се оказват достатъчно добри медицински грижи на тези деца. Единственият сериозен проблем за този дом може би са ниските заплати. За съжаление, тук сигурно също сме длъжници като държава и като управляващи на персонала. Защото, освен любовта към децата, трябва да има и достатъчно финансов мотив.
Люшкането на обществото от това да се закриват тези домове, е страшно. Аз не виждам къде ще попаднат деца със сериозни увреждания, ако семейството не го вземе обратно. Да, някои деца с увреждания могат да бъдат социализирани по някакъв начин. Приемни семейства за деца с ДЦП? – Забравете! Затова трябва да си има деца с медицинско обслужване било то към Министерството на здравеопазването, няма значение къде, но домове от типа болница.
Кое според мен също е една порочна практика? Децата до три години са в този дом. От три години до седем години отиват в дома в Дрен. От седем отиват в дома в Трън. До 18 години. След това? Първо, една голяма част от тях не изкарват до 18 години, или не завършват училище, или нещо се случва с тях, като това, което се случи с това момиченце. Трябва ли така да ги разкарваме от дом на дом? Според мен най-доброто е домове от типа SOS. Сигурно тази европейска или световна практика не е възникнала случайно, защото там децата са при родители.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз благодаря.
Има думата представителят на Министерството на образованието и науката.
АСЕН ПЕТРОВ: Ще бъда съвсем кратък.
В предложенията на неправителствените организации касаещите дейността на нашето министерство, са една малка част. Искам само да кажа, че по повечето от тях Министерството на образованието и науката в последните години работи. В ход са множество проекти, които се осъществяват както по структурните фондове на Европейския съюз, така и по проекти, финансирани от държавния бюджет във връзка с отпадащите ученици, с архитектурната среда в училищата. Ако е нужно, можем да предоставим допълнителна информация за броя на проектите, за парите, които са отпуснати.
Искам да се обърна с една молба към вносителите за едно уточнение, което може да изглежда дребнаво, но ако се запише в нормативен документ, примерно в едно решение, от добро пожелание става напълно необяснимо, както сте записали тук – „достъпни деца с увреждания”.
Уважаеми дами и господа, нашите училища са градени десетилетия за без деца с увреждания. В последните няколко години нашето министерство има политика на интеграция на една голяма част от децата с увреждания в общообразователна среда. Но това, което ние наричаме подкрепяща среда за тези деца в училището, то включва и архитектурната среда, включва обстановката в класната стая, квалификацията на учителите, учебните материали. И ако по един начин изглежда достъпната архитектурна среда за децата с двигателни увреждания, като обикновено децата с увреждания в училище се свежда само за тях да могат да влизат децата с колички, съвсем друга архитектурна среда трябва да се изгражда за децата, които са с увреден слух, с увредено зрение, или още по-различно за децата с леки умствена или умерена умствена изостаналост.
В България има около 3200 училища, детските градини в момента не мога да кажа колко са, но са стотици. За изграждане на архитектурна среда, която да е достъпна за всички деца с увреждания, защото всички означава и тези с ДЦП, както вече се каза, и тези с множественото увреждания, ще са нужни десетилетия и стотици милиони левове. Ако това нещо се иска – да се иска и да се разписва много внимателно, за да не остават нещата като казани, хвърлени думи и после да се търси кой не е могъл да го изпълни.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз благодаря.
Господин Темелков.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Ще добавя само това, че бях изненадан, че в бюджета за 2008 г. не са залегнали средства по стратегията и за това има виновен – или Агенцията за закрила на детето, или нашата Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта, не си е свършила работата. Но, за да не се оправдаваме догодина по това време, аз моля като решение да запишем още отсега, когато започне подготовката на бюджета, това непременно да бъде един от приоритетите ни за бюджет 2009 г. за изпълнение на стратегията за децата.
Моля да ме извините, че се вълнувах, докато говорих.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Имате думата.
МАРИЯ ПЕТКОВА: Аз благодаря още веднъж за тази възможност. Мисля, че е важно да кажа още няколко неща.
Ние не само като граждански, но и като дарителски организации, горещо подкрепяме стратегията и факта на нейното съществуване. За нас е изключително важно, че България е приела такава стратегия.
Също така смятаме за добър знак и намираме за добро това, че стратегията не разделя децата от домовете на децата с увреждания и на тези деца и онези деца. Децата в България са децата на България и те за нас а еднакви, трябва да бъдат част от една обща стратегия. И смятам, че това е много важно.
Понеже тук отново се повдигна този емоционален момент с изоставените деца и домовете, повтарям – нашето писмо не е свързано с конкретни случаи и ние, като организация, която от много години посещаваме и подпомагаме, и подпомагаме други организации, които работят в домовете, преди години сме минали през този емоционален етап и в момента предложенията ни са съвсем креативни, професионални и пак казвам – на база на практически опит. На база, от една страна, на практическия опит на организации, които предоставят услуги, които работят с деца, които обучават специалисти в продължение на месеци и години. Но ние също така, като дарителски организации, имаме този специфичен опит във финансирането и проследяването на конкретни дейности. През последните 10 или 15 години някои от нас са правили точно това – да следят как организациите, които са получили финансиране, са адаптирали, въвели в България и изпълнявали нови модели и подходи на работа.
Може би трябва да повторя нещо, което за всички нас е отдавнашно минало – преди 15, 16, 18 години, че сега всички ние го приемаме като даденост. Дарителски организации преди 12-15 години започнаха да финансират и благодарение на тази подкрепа в България бяха създадени първите реални алтернативни услуги за деца и семейства в общността. И понеже всички сега много говорим за две неща, които наистина са много важни – деинституционализацията и най-вече превенцията, защото деинституционализация без превенция не е възможна, и ние това сме видели много пъти в практиката си. Ние също съзнаваме много добре това, което колегите от Министерството на труда и социалната политика, от Държавната агенция знаят – не е възможно да има ефективна превенция или да се деинституционализират деца, ако вече няма създадени работещи услуги в общността. Това е нещо, което някои от дарителските организации в България са финансирали и това е нещо, което за нас оттук нататък чувстваме, че е много важен момент в координацията на усилията.
Сърдечно благодаря на колежката от Държавната агенция, която спомена тази възможност за срещи и за конкретно обсъждане, тъй като все още има много дарители и много дарителски организации, които поради различни причини даряват по този начин, по който това се правеше преди 15 и повече години в първия дом на първите деца нещо, което е хуманитарно, което днес е дарено, утре го няма. Това, което ние искаме като Български дарителски форум, е да въведем практиките на съвременно европейско дарителство, което е целенасочено, което е ефективно и което е в интерес на децата, а не което е свързано с домовете. За да постигнем това наистина е необходимо сътрудничество и някаква обмяна на информация с държавата. Имам предвид и министерствата, и Държавната агенция, имам предвид и Народното събрание.
Благодаря още веднъж за тази среща. Смятам, че още нещо, което организациите могат да предложат на народните представители в парламента, е опитът и експертизата си в адаптирането, пилотирането и изпълнението в Българи на конкретни проекти. Може би в отделните комисии или в работни групи, ако имате такава нужда, мисля, че има много хора и организации, които имат собствени ресурси, които имат партньорски организации от държавите – членки от Европейския съюз и няма да откажат да споделят този опит, защото той вече е наличен в България.
И още нещо, което е свързано с идеята, за която споменахте – за регистър на НПО. Мисля, че това е сфера, в която има основа за разговор, защото някои от дарителските организации, мога да дам за пример категорично Фондация „Лале” преди да финансираме дадена организация, гледаме много внимателно всички документи – как е регистрирана организацията, има ли лиценз, ако става дума за работа с деца има ли лиценз, за какво е лиценза и т.н. Но не всички дарители в България знаят, че не е задължително, но е хубаво организацията да бъде лицензирана. Тоест, има наистина тема за разговор, има много организации, които нямат лиценз, които имат финансирани дейности, които в момента изпълняват дейности.
Госпожа Христова каза, че има и други организации, които са лицензирани, но към момента нямат никакви дейности. Да, това е тема на разговор, тъй като и за нас като дарителски организации е важно средствата, които предоставяме и организациите, които подкрепяме, да знаем в каква полза работят те и как го правят, дали го правят професионално, тъй като това е част от доброто дарителство – да се дарява там, където знаеш, че средствата ще бъдат използвани професионално и в най-добрия интерес на детето.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря.
За мен и като председател на комисията, а и моите колеги оставаме с впечатлението, че беше полезно да се срещнете тук очи в очи и да споделите пред нас определени проблеми, които, примерно, са в компетенциите на Народното събрание, по които в бъдеще време трябва да работим в тази посока, независимо че нашата комисия не е специализираната комисия по тези въпроси. Но фактът, че обръщаме внимание на този сериозен проблем с децата, ще информираме и специализираните комисии за това, което днес сме говорили, за това, което сме взели като решение и тези предложения, които и колегите направиха в процеса на дискусия. Мисля, че се получи един ползотворен разговор. Дано следващия път констатираме, че определени проблеми вече не са пречка за решаване на проблемите на децата.
Има ли други колеги, които искат да вземат думата?
Господин Гочев.
НИКОЛА ГОЧЕВ: От това, което прочетохме като предложения, които са направени, моето мнение е, че действително органите, както са създадени и целите, които са им поставени – да решат проблемите в тези структури на нивото, на което са, обаче истинският проблем е източникът, причините за тези проблеми – как и къде се появяват те. Задачата и проблематиката е много сложна и много дълбока. Ако някога хората са живели в несемейна форма на съществуване и днес вървим отново към тази и в ниските слоеве, и във висшите слоеве, и в развитите държави, и в подкрепа на това, което каза господин Темелков – не знаем семейството след 15-20 години как ще бъде, доколко ще бъде важна част. Така че ние би трябвало да видим, от една страна, източниците на проблемите, и от друга страна, как трябва да се решават проблемите. Каквото и да правим, както и да работим срещу намаляване на тези проблеми, пред обществото проблемите за този вид деца, а и за всички деца, ще стоят.
Според мен онези, които професионално се занимават с въпросите – Агенцията за закрила на детето, Министерството на труда и социалната политика би трябвало на нивото на разбирането да имат отношение към всеки закон, който се приема. И тук нашата роля като комисия и като народни представители е към всеки закон да поглеждаме с особено значение. Проблемите са сложни и с много широко значение, с определено многостранно влияние.
Това исках да кажа.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
Колеги, проектът за решение ви е раздаден:
1. Предлага на министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето в съответствие с чл. 1, ал. 3 от Закона за закрила на детето да обсъдят необходимостта от включване в националната програма за закрила на детето следните предложения:
- в процеса на деинституциализация да се осигури ежегодна цялостна и персонална оценка на развитието на всяко дете, живеещо в институция от външни специалисти (психолози, педагози, лекари и др.);
- да се разработят ефективни механизми за контрол, наблюдение, оценка и актуализиране на целите, мерките и очакваните резултати по стратегията;
- да се разпишат всички конкретни действия и средства за финансиране по изпълнение на стратегията;
- да се изработят строги законодателни мерки срещу родители, изоставящи децата си;
- да се облекчат процедурите при осиновяване.
2. При изработването на годишния план по изпълнение на стратегията, Държавната агенция за закрила на детето да гарантира участието на всички компетентни институции и съответните неправителствени организации с цел подобряване на координацията между тях и осигуряване на публичност и прозрачност.
3. Предлага на Министерския съвет ежегодния доклад по изпълнение на стратегията да се представя пред НС с оглед повишаване на контрола и навременна актуализация.
4. Предлага на Министерския съвет да формулира и предложи необходимите законодателни промени с оглед подобряване на координацията между различните институции, ангажирани с проблемите на децата в България, както и за засилване на контрола и налагане на наказания.”
Ще добавим една точка по предложение на колегата Ненко Темелков, която звучи така:
„При приемането на бюджета за 2009 г. да се предвидят средства за изпълнение на Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г.”
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Приоритетно да се предвидят.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: „При приемането на бюджета за 2009 г. приоритетно да се предвидят средства за изпълнението на Националната стратегия за детето 2008 – 2018 г.”
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: В това тиренце, където е записано „Да се изработят строги законодателни мерки срещу родители, изоставящи децата си”, аз предложих да добавим мярка, според която след изтичане на втората година от изоставянето, тези родители….
РЕПЛИКА: Това трябва да стане в закона.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: На мен ми се ще да се знае, че тази инициатива е тръгнала от това заседание.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Заповядайте, госпожо Василева.
МИМА ВАСИЛЕВА: Само като реплика на колегата искам да кажа, че в проекта за новия Семеен кодекс тези неща, за които Вие говорите, са залегнали – сроковете за осиновяване. Така че мисля, че не е редно в проекта за решение да записваме конкретен срок от две години.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви.
Колеги, подлагам на гласуване предложения проект за решение.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Благодаря ви за участието в заседанието на комисията днес.
Всички сме родители, въпросите са тежки, но според мен те са заложени доста назад във времето. Дано с помощта на всички ни да ги решим по-бързо.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,50 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Йордан БАКАЛОВ


Стенограф:
Н. Иванова