Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по жалбите и петициите на гражданите
12/02/2009
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане на основни аспекти от взаимодействието и засилване на сътрудничеството между Комисията по жалбите и петициите на гражданите към 40-то Народно събрание и Комисията по петициите към Европейския парламент с участието на г-жа Душана Здравкова – евродепутат.
2. Информация за провежданите приемни на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
П Р О Т О К О Л
№ 39
На 12 февруари 2009 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на основни аспекти от взаимодействието и засилване на сътрудничеството между Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Четиридесетото Народното събрание и Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Европейския парламент с участието на госпожа Душана Здравкова – евродепутат.
2. Информация за провежданите приемни на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заседанието бе открито в 15,00 ч. от председателя на комисията Димитър Йорданов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите със следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на основни аспекти от взаимодействието и засилване на сътрудничеството между Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Четиридесетото Народното събрание и Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Европейския парламент с участието на госпожа Душана Здравкова – евродепутат.
2. Информация за провежданите приемни на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Има ли предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
Гласували общо 10 народни представители: за – 10, против и въздържали се - няма.
Приема се.
ПО ПЪРВА ТОЧКА
Обсъждане на основни аспекти от взаимодействието и засилване на сътрудничеството между Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Четиридесетото Народното събрание и Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Европейския парламент с участието на госпожа Душана Здравкова – евродепутат.
Да приветстваме госпожа Душана Здравкова – член на Европейския парламент от Република България, при нас. Виждам, че ни е представила материал – работен документ относно проучвателната мисия в България от 27-ми до 30 октомври 2008 г.
С нея няколко пъти контактувахме и по една или друга причина се разминахме, за да се срещнем. Днес сме я поканили и по нейно желание, за да обменим някакви идеи за взаимодействие между нашата комисия и комисията, която в Европейския парламент разглежда петициите, тъй като те имат дейност дори и в нашата страна. Досега особено взаимодействие, за да не казвам никакво, не е имало. Редно е да имаме взаимодействие и не само по неща, които те получават, но и по неща, които ние получаваме, за да търсим тяхното съдействие също е добре, според мен.
Имаме официално писмо до Комисията по петициите в Европейския парламент, на което все още нямаме отговор, но се надявам, че и с нейното съдействие и с допълнителен контакт ще получим такова.
Давам думата на госпожа Здравкова.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Здравейте! Мисля, че с част от вас се познавам от предната среща, която проведохме. Благодаря на господин Йорданов за поканата, че отново съм тук.
За съжаление мина доста голям период от първата ни среща. Доста неща се случиха в този период. Ако по-рано бяхме започнали да си взаимодействаме, може би част от тези проблеми може би нямаше да ги има.
Аз имам и конкретен повод, за да бъда тук. Това е гласуваният и приет вчера Доклад в резултат на мисията за установяване на факти, която беше в България в края на м. октомври по петиции на българските граждани в Европейския парламент.
За да не ви повтарям съдържанието на доклада, той е пред вас. Аз лично съм доволна от това, че специално двете петиции, по които имах лично участие, макар че аз участвах в разглеждането на другите – специално в областта на екологията, но двете – за Габрово, която внесохме заедно с председателя на инициативния комитет и кмета на Габрово, и за изчезналите моряци от кораба “Хера”, с която съм ангажирана още отпреди да бъда в Европейския парламент и без да знам, че ще бъда в него, тъй като съм от Варна и тъй като това наистина е една голяма трагедия и тъй като за съжаление този инцидент не остана единичен – знаете, че още два кораба претърпяха същите тежки инциденти, които доведоха до много човешки животи. Така че това са важни неща и аз съм доволна, че по тези две петиции има много конкретни препоръки. Както виждате, в заключителната част на доклада има също така взето отношение по проблемите, свързани с екологията. Има изключително много петиции, свързани с екологията в Европейския парламент, а предполагам, че и във вашата комисия е така. Има и по прословутото дело в Съда в Страсбург, заведено от представители на Алтернативния синод – казвам вече “Алтернативен синод”, защото по решението на това дело такъв Алтернативен синод ще бъде регистриран, ще трябва да бъде регистриран, ако не се постигне споразумение – и също сме взели отношение.
Аз ви нося донякъде окончателния в тази част доклад, защото вчера успях да представя – казвам, че успях да представя, защото аз съм заместник-член в тази комисия и нямам право да гласувам. Мога да гласувам, когато някой от действителните членове не се яви – не знам дали при вас не е така – при нас е така, че има заместник-членове и те могат да гласуват само, ако някой друг от действителните, от истинските членове ги упълномощи. Въпреки това вчера бяха изслушани и приети моите добавки, които бяха за по-голямо конкретизиране на отговорностите на държавата, а не в този общ вариант, в който са дадени. Те ще излязат малко по-късно, когато бъдат обработени от секретариата.
Сега всъщност да ви обясня какво представлява тази Мисия за установяване на факти и този Доклад, който вчера беше разгледан и приет. По принцип това е част от работата на Комисията по петициите. Като гледам тази справка, която сте представили за вашата работа (по точка втора от дневния ред) ми прилича на това, което правите всъщност - посещение на отделните региони, само че при нас се посещават различни държави, когато е преценено от ръководството на комисията, че действително повдигнатите от петиционерите въпроси са важни, от съществено значение и касаят големи групи от хора. За една цяла година комисията успява да отиде на не повече от 4-5 такива мисии за установяване на факти. Аз наистина съм много доволна, че в средата на мандата, когато влязох в тази комисия и в качеството ми на заместник-член успях да доведа, и то лично, председателят господин Либицки, който е от Партията на европейските социалисти но се разбираме изключително добре и по негова инициатива – той беше много активно действаща страна, те дойдоха в България.
Няма да скрия от вас, а и вие сигурно знаете, че програмата на тази мисия всъщност имаше големи демонстрации и много активно участие от страна на екологичните организации. След това разбрах, че всъщност по това време се учредява и Партията на зелените в България – може би поредната партия, не знам, и всъщност единият от колегите Дейвид Хамърщайн си е дошъл тук и малко пи-ар-ски като че ли. В крайна сметка няма лош замисъл.
Другият член на комисията беше Кати Синот – вероятно това име ви е познато от колегата евродепутат, която повдигна въпроса за децата от Могилино. По нейно настояване беше представен и филма в Европейския парламент – една много активна ирландка с действително гражданско присъствие в Европейския парламент. Тя пък се срещна с представители на Алтернитивния синод. Те заедно отидоха в Челопеч, мините. Там е имало проблем, доколкото разбирам. Защото не е била изслушана и другата страна, а именно собствениците на самата мина.
Какво като тежест представлява този Доклад. Той няма задължителна сила. Това са препоръки, но ако те не бъдат изпълнени и преценим, като комисия, че не са изпълнени, следващата стъпка е да бъдат поканени съответните министри и в тяхно присъствие да се проведе едно допълнително изслушване. Аз присъствах – част от вас, казах ви на първата среща на тази петиция, която беше от Полша за пътя на птиците “Виа Балтика” и тогава беше изслушан министъра на транспорта на Полша. Когато и това не помага, комисията отправя сигнал и настоява пред Европейската комисия да започне вече добре познатата ви процедура срещу държава членка, която нарушава общностното законодателство. Така че това е всъщност един постоянно действащ механизъм да не се стига обаче до крайния вариант държавата да бъде осъдена. Това не е добрият вариант, защото тогава глобите, които се плащат всъщност идват от джоба на данъкоплатците. Така че спорът може да бъде изчистен или ако правителството или съответната държавна институция или орган вземат мерки, може да бъде и местна власт – представители на местната власт, какъвто е случаят с Испания и многото испански петиции – тогава всъщност се прекратяват и действията на Европейската комисия.
Така че това е едно взаимодействие между Европейската комисия, нашата комисия и присъства Европейският омбудсман. Аз съжалявам, че днес го няма господин Гиньо Ганев. Искрено бих се радвала и той да бъде тук, защото при нас работата е обща Комисия на петициите и Европейски омбудсман.
Това, което се случи вчера, е, че един от малкото случаи беше разглеждането на този доклад, в които Европейската комисия не се противопостави на заключенията, които сме дали и на препоръките. Обикновено Европейската комисия действа априори на страната на съответната държава или на съответните институции, а вчера те бяха напълно съгласни с това, което са нашите препоръки.
Въпреки всичко мисля, че проблемите, които касаят България, да си ги решаваме тук, в България. Всъщност това е мотивът да дойда днес при вас, за да се помъчим да намерим разрешение. Над това са работи много в Европейския съюз.
По някои от петициите аз съм предприела отделно действия, като например срещи с обществеността и кметовете на Челопеч, на Поибрене, от Пирдоп и ако представлява за вас интерес, беше и господин Чавдар Георгиев – зам.-министъра на околната среда и водите. Ако развитието на проблема, който касае много хиляди човека интерес, добре дошли сте на среща, която ще направим на 6 март 2009 г. от 11 ч. на Московска 9 в Информационния център. Защото, пак казвам, ако се изслушат всички страни, все могат да се намерят адекватни решения и това е по-добре от един съдебен спор. Била съм съдия дълги години – когато има решение, когато има налагане и принуда, винаги едната страна остава с недобро чувство. А когато двете страни постигнат споразумение, нещата като че ли изглеждат по друг начин.
Към момента има регистрирани над 90 български петиции. Основно, казах ви, визират проблеми, свързани с екологията, презастрояването на Рила, на Родопите, на цялото Черноморско крайбрежие.
Има и конкретни петиции. Има доста петиции като проблеми – няма да ги изброявам всички, защото не е възможно, свързани с лошо управление и корупция – такива са около 10-тина петиции, освен казаните по-горе, има социални грижи и здравно-осигурителна система – 8, земеделие – 2 петиции, и останалите са свързани с екологията.
Първата ми идея беше направо да ви донеса самите петиции, но се оказа, че те са само във вътрешната ни мрежа – интернет, и без съгласието на петиционерите всъщност нямаме право, не можем да им казваме имената. На мен това ми се вижда странно, но аз сега правя опити да се свържа с всички тях и ако те изразят съгласие, аз предпочитам да ви предоставя на вас също тези петиции. Знам, че екологичните организации не възразяват по това, така че ако проявявате интерес, мога да ви ги дам. Има отделно петиции на майки с деца с увреждания и мисля, че тук наистина може да се направи нещо в България и ще бъде добър отзвукът. Мисля, че проблемите на България, пак казвам, трябва да ги решаваме тук.
Готова съм – и на първата среща казах – на всякакъв вид сътрудничество, което предложите, всякакви идеи. Мисля си, че ако ни бяхте препратили това писмо, изпратили до господин Либицки, много по-бързо щеше да бъде комуникацията. Искам да ви кажа, че процедурата е много тромава и се предвижда да бъде изменено в следващите процедурни правила за работа на Комисията по петициите. Каквото и писмо или петиция да дойде, тя отива за регистрация в Люксембург – Секретариата се намира там. Едва след като се регистрира в Люксембург, се връща обратно в Брюксел. Първо формално идва в Брюксел, но никой не знае за това – по административен път се изпраща в Люксембург, там се завежда официално и едва след това официално идва в Брюксел, за втори път, и влиза в Европейския парламент и ние едва тогава започва Секретариатът да се занимава с него, да преценява дали е допустима или не е петицията и понякога в последния момент ни ги слагат за разглеждане. Ако имате въпроси, готова съм да отговарям, или идеи за работа.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси или идеи за взаимодействие?
Като начало бих искал да получим, понеже имаме Вътрешни правила за работа на комисията, подобни на Комисията по петициите, за да видим какви процедури на работа спазвате и да ги сравним с нашите.
Другото, което е, че ние също получаваме петиции – дали бихме могли да ги препращаме. И обратното, както Вие казахте. Тоест, ние да участваме в работата, която вие извършвате на територията на България при следващи посещения, пък било то и да не сме ние народните представители, дори да е в следващия парламент. Но да се постави някакво начало на взаимодействие между подобните комисии.
Колеги, имате ли въпроси?
РУПЕН КРИКОРЯН: Благодаря, господин председател.
Искал да приветствам госпожа Здравкова, с която добре се познаваме още като председател на Окръжния съд във Варна.
Бих си позволил да Ви попитам, ако можете да кажете Вашето виждане от петицията във връзка със Светия синод – това е Алтернативния синод. Защото доколкото аз съм запознат даден е 3-месечен срок, в който се дава възможност на двете страни да се разберат и около 8000 евро да заплати настоящият Синод във връзка с разходите на делото. Чува се в пространството, че се говори за някаква огромна сума, ако не се разберат двете страни. Имаше изявления на президента, който казваше, че в България църквата е отделена от държавата. Знаем за срещата, която беше с в Москва с новия патриарх Кирил. Това е първият ми въпрос.
И вторият въпрос. На предишното заседание стана въпрос, това вече в качеството ми на заместник-председател си го позволявам, може би Вие трябваше да го кажете – ставаше въпрос за посещение на нашата комисия. Вероятно председателят ще го постави, но аз също мисля, че е редно в тези 4 години да направим едно посещение, за да можем да мотивираме дейността си накрая, което може би ще направи обобщен отчет за дейността през този мандат. Благодаря.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Аз също имам два въпроса. Първият ми въпрос, понеже пише черно на бяло, че Сергей Станишев участва в откриването на незаконен лифт, какви са основанията ви и може ли да кажете в какво се състои незаконността на този лифт.
Вторият въпрос е свързан със синхронизацията на въпроса за Св. Синод. Вие казахте във Вашето изложение, че вероятно той ще бъде регистриран. От изложението в материала се вижда, че среща е правена само с тези, които се жалват, а решението на съдебните органи, решението на официалния синод, комисията взема ли техните становища – съобразява ли се с тях или кредитира само на този, който се жалва?
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Господин председател, на вашия въпрос, струва ми се, че няма да има никакви проблеми да ви предоставя правилата на Комисията по петициите, макар че те в момента се преработват. Те са Вътрешни правила, но мисля, че биха свършили работа и не е лошо човек да погледне какво още има и какво може да бъде подобрено, както и ние самите го правим в Комисията по петициите. Има много дебати в тази връзка. Ето вчера например много дълго вървя спора какво значи член на комисията екс-официо на такива посещения в други държави. Какво значи член екс-официо, защото моята позиция беше такава, когато мисията посети България и какво точно има право. Оказа се, че този въпрос не е достатъчно добре изяснен в самите правила за работа на комисията. Така че това предстои да се направи.
Наистина съжалявам, че не можахме да организираме такова посещение. Аз тогава най-искрено поканих всички колеги, но никой не се обади. Сега ще направя всичко възможно, защото ние имаме тази година малко по-ограничен брой възможни посещения, защото знаете, че мандатът приключва през м. юни. Току-що се върна група от 25 колеги от прокурори и съдии, които работят по дела с ОЛАФ и сериозна работа свършихме, си мисля, през тези дни. Остава ми още една група, която е заявена. Но ще направя всичко възможно – има допълнителни възможности и лимити, надявам се, че ако бъда достатъчно настоятелна, дано обаче да не е много кратко времето за организиране, бих се радвала наистина да дойдете.
Искам да ви кажа, че наистина ми е мъчно, когато се разглеждат петиции за България колко е различна ситуацията от това, което се случва, от Испания, от Гърция. Например на миналото разглеждане на петиции от Испания бяха регионалният омбудсман, бяха кметове – без някой да ги кара насила, друг е въпрос, когато се покани министър или кмет. Но тези бяха на добра воля там. Тоест, ако вие присъствате на една такава комисия, наистина ще видите как работи комисията и друго – ще придобиете представа от жалбите на гражданите наистина. Дано да можем да го организираме.
По въпроса за Алтернативния синод. Нека не смесваме две различни неща. Едното е решението на Съда в Страсбург, което е 50 страници – не знам дали е преведено на български език, аз го четох на английски. Там това е решението, това са мотивите, изложени от съдиите – даден е този 3-месечен срок. Това, което се опитваме да направим с колегата Слави Бинев, е да се опитаме да сътрудничим и помагаме при тези 3-месечни разговори, които се водят при едните и другите, без никой да взема каквато и да било страна.
Това, което четете в нашия документ, не случайно се нарича Мисия за установяване на факти. Това са фактите – такива, каквито са представени. Петиционерите са дошли, изложили са ги и това, което е отразено, без никакви изводи, както виждате, е просто една картина, една снимка на фактите. Трябва да ви кажа, че аз самата не знаех за тази петиция, че е регистрирана и като се събрахме първата вечер Либицки, Кати Синот, още не беше дошъл Хамърщайн, изведнъж виждам седем свещеници, пристигат с адвокати – двама, и аз стоя и се чудя какво става. Защото на времето гледах във Варна, когато имаше административни дела във връзка с принудителното изваждане от храмовете. Самата аз не знаех какво става – съвсем честно ви казвам, защото не за всички петиции успяваме да разберем. Така че те дойдоха, изложиха аргументите си. И това е отразено в доклада. Не е взето отношение, както виждате – просто се излагат аргументите на самите петиционери, в случая на Алтернативвния синод. А това какво е решил съдът и какво ще направи, аз не мога да коментирам. Говорих с нашия посланик в Съвета на Европа Иван Петков, говорих с колеги от съда, говорих с министър Миглена Тачева – категорични са, че при това положение, ако не постигнат споразумение, ще се стигне до регистриране на Алтернативен синод. Никой няма право да спира сдружаването на гражданите, включително и на този принцип сдружаване. Това е основата. Тук не става дума – така обясниха, нито за имуществен спор. Позволявам си да цитирам, защото все пак аз гледам отстрани, макар да съм юрист, нещата и предпочитам да се доверя на хората, които са вътре в спора. Но нашето искрено желание е да се стигне до споразумение. Това ще бъде един много добър знак на цялата християнска общност, защото не е хубаво точно Синода – точно хората, които призовават към единство, смирение, разбирателство да правят тези неща. Това е моят отговор.
По въпроса за лифта, това, което казвате, също петиционерите го казват. Ето, подчертан от вносители на петиции факт, че българският министър-председател еди-кой си участва в откриването. Това са само твърдения на петиционерите. Нищо повече не отразено в доклада. Може би не Ви удовлетворява това.
Искам да ви кажа, че имаше възможност българското правителство, в лицето на господин Бойко Коцев, да изрази становище, беше дадена думата – господин Коцев представи една много обстойна позиция, доколко аргументирана, в момента не мога да преценя. За съжаление тя не промени констатациите и заключенията в доклада.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Искам да взема отношение по отговорите на така зададените въпроси. Искам да изразя своето неудовлетворение, уважаеми господин председател и уважаема госпожо Здравкова, от представянето на дейността на Комисията и от формата, ако тя е проведена по този начин, в България.
Казвате, че това е мисия за установяване на фактите. А те се установяват не само като се слушат жалбоподателите. Ние знаем, че всеки човек, дори когато се жалва като работи, винаги представя малко деформирана информация, която защитава неговия интерес и неговите цели. От млад стопански ръководител, по-късно и обществен ръководител, ако щете кмет и т.н., макар и на ниско ниво, съм дълбоко убеден и мисля, че не може на един, който се жалва, да му се реши въпроса, без да се изслуша и другата страна, ситуацията, обстановката и т.н.
Това, което казвате, че е установяване на факти, е грубо противоречие с начина и метода, по който е направена проверката. Вие казвате в края на краищата, че така са казали петиционерите, жалбоподателите, а тогава какви факти установява вашата комисия и тази проверка? Какви факти, когато на са видени решенията на българския съд, който не е регистрирал Св. Синод? Аргументите на официалния Св. Синод защо не са взети? Вие установявате, че някой сърдит и бил изключен и т.н. Това са много въпроси на лични настроения и чувства, но не са аргументи. Установяването на факти изисква по-цялостен подход.
Тук, в доклада, пишете официално и начина, по който е написано, излиза, че действително – те хората казали, че лифтът, който открива министър-председателят Сергей Станишев, е незаконен и от това следва, че вие го пренасяте по същия начин, без да изясните въпроса. Мисля, че това не е редно и не приемам този подход. Благодаря.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: И аз Ви благодаря за това Ваше становище. Аз поемам ангажимента да го предам на председателя на комисията господин Либицки, който както ви казах, е от Партията на европейските социалисти. Защото аз съм член екс-официо и на практика аз нямах никакъв глас официално по процедурните правила. Така че това, което беше отразено и беше взето като решение, е на колегите Либицки, Хамърщайн и Кати Синот. Това са техните виждания, даже и вчера Кати Синот трябваше да си каже мнението – Хамърщайн вече беше излязъл, така че аз мога да предам това становище на колегите. Но е добре и вие в писмена форма да го направите, няма нищо лошо в това.
Колкото до това, че не е изслушана и другата страна, не мога да се съглася с Вас, пък и аз като съдия знам най-добре, че е най-добре да се чуят и двете страни разбира се, но ние направихме срещи в Министерството на околната среда и водите – там беше господин Чавдар Георгиев с целия си екип, направихме среща в Министерството на транспорта – беше господин Петър Мутафчиев с целия си екип – ходиха, посетиха, и това е отразено тук, Министерството на труда и социалната политика – не мога точно с кого обаче се срещнаха. Защо не отидоха да се срещнат със Синода не мога да кажа, но аз не бях отговорна за дневния ред и посещенията. Това се прави от Секретариата на комисията, който пък е абсолютно наистина административен орган и всички се съобразяват с техните предложения. Не бягам от отговорността, но това е действителността. Така че е добре да уведомите за вашето становище господин Либицки като председател на комисията – нека да го знае.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Госпожо Здравкова, благодаря за това, че втори път се отзовавате на поканата на нашата комисия. Това е добър стил на взаимна работа.
Аз само ще споделя и се надявам и Вие, чрез Вашата позиция на европейски депутат, ще поставите въпроса за двата синода в много по-твърд и остър тон. Защото тук действително става въпрос за двойни стандарти. Аз не виждам как европейските институции, включително и Съд, ще призоват да има две ватикани и двама папи? Тук неделикатното бъркане в толкова съкровено нещо, каквото е вярата на хората от страна на европейските институции според мен е даже скандално.
Другото, което ми се ще да ви попитам – дали вече има позиция и възможно ли по вашите правомощия да се отправи една жалба от наша страна спрямо това, което се случи с българите на границата с Гърция? Повече от 15-20 дни българите бяха лишени от правото да пътуват свободно, да превеждат своите стоки, да работят, и фирмите претърпяха много загуби. Това беше ли предмет, включително на вашата работа, включително на другите колеги народни представители от България в Европейския парламент? Какви са механизмите, ако има такива, дали нашата комисия би могла да сезира Комисията по петиции към Европейския парламент, защото това също е недопустимо и скандално тук? Аз не знам друга европейска държава да си е позволила да блокира границите на съседите си. Ние втора ръка държава ли сме, нямаме ли самочувствие там да поставяме въпроса? Очакваме, включително от депутатите от Партията на европейските социалисти да го поставят така, както подобава.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Благодаря.
Предполагам, че и във вашите правила е записано това, че комисията не може да се самосезира. Трябва да има отправена т.нар. петиция от инициативни комитети или от граждани. Не мога да се сетя – нямам правилата пред себе си, друга комисия по петициите да може да сезира от национално ниво Комисията по петициите, защото става дума за защита правата на гражданите, когато неправилно и в нарушение на общностното законодателство действа държавен орган или институция, когато не се спазват нормите. Така че, ако това е петиция от инициативен комитет и отделни граждани, разбира се Комисията по петициите, това е случай, който да бъде разгледан. Ако в качеството на граждани, бъде подадена петиция, няма пречка и час по-скоро може да бъде направено, според мен. Защото това е против правилата на свободно движение – знаете основните принципи на договорите. Така че според мен, даже се бавим. Но няма как да се самосезираме.
Когато дойдоха в комисията, за установяване на фактите, беше заявила участие колегата Илияна Йотова – даже с нея на няколко пъти се чухме, единия път тя закъсня – имаше среща извън София, попадна в трафик и просто не можа да дойде. Така че тя имаше наистина силното, доброто желание да участва и също беше вписана като член екс-официо. Но не можа да присъства. Тя може да провери всички факти и констатации, пък и всеки един от другите колеги. Но разбирате ли, и Кати Синот и Хамърщайн и Либицки ходиха на място и видяха замърсяванията, видяха разкопаните местности в Рила, защитените местности. А преди това Хамърщайн е идвал. Преди това аз самата съм ходила в Поибрене и в Челопеч и знам какво е състоянието там.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: За там нямаме спорове.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Да, така е. Но знаете ли, става така, че всички знаем, а пък никой не предприема нищо и хората сега имат отпуснати пари за водопровод – ако вие им помогнете, те ще ви бъдат изключително задължени. Защо трябва Хамърщайн – на мен ми беше много болно, да идва? Аз не отивам в Испания да му се меся на него, макар че сега гласувахме срещу мерките, които те са предприели – те не са по-добри от нас, и Кати Синот, а ние да не можем да си решим собствените проблеми, разбирате ли? Беше ми ужасно болно през цялото време. И сега си мисля, че ако наистина имахме това сътрудничество, беше добра идея и вие да присъствате и да се срещнем с тях, да ги доведа тук, за да се види, че и нашата Комисия по жалби и петиции на гражданите работи и върши работа сигурно и решава проблемите на хората.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
В момента имаме петиция, която не сме я разглеждали още – възложили сме на стажанти-студенти да проучат европейския опит. Става дума за петиция срещу използване на цианидите.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Нека да дойдат на тази среща на 6-ти март. И вие наистина елате! Заповядайте всички.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Има изготвен анализ и можете да го чуете и него и да си спестим, както се казва, време и усилия и да си обединим становищата. Сега трябва да представят анализ кой е източникът на замърсяването в този район и дали са цианидите това, което продължава да замърсява и те източник ли са на опасност за живота и здравето на хората. Нямате ли също така за сметището в Суходол, защото ние имаме?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Не, нямаме.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Срещу кмета, срещу Столична община и срещу Министерството на околната среда и водите. А при вас няма!
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Има от Велико Търново.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Добре, че повдигнахте този въпрос, защото изрично ме помолиха хората от Инициативния комитет по-бързо, ако имате възможност, да разгледате петицията, иначе ще я внесат в Европейския парламент при нас. Дали ще може да стане това?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Ще я разгледаме.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Това е другата сериозна и голяма петиция. Даже онзи ден говорих с колегите от съда във Велико Търново – те като граждани, не като съдии, са я подписали също тази петиция. Оказа се, че е голям проблем за Велико Търново. Аз нямах представа.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Сега в момента ходят нощем и секат по 2-3 дървета.
РУПЕН КРИКОРЯН: Госпожо Здравкова, аз мисля, че въпросите, които дискутираме, са много важни. Мисля, че би било добре това посещение да го направим въпреки всичко, за да може да се види нашата страна, да се чуе и нашата страна и да се види, че има комисия, която работи по тези въпроси. Защото там е анонимно. Може би и за Вашия авторитет е добре това да го направим. Аз лично много пъти съм го поставял този въпрос, защото много неща се дискутират по този начин, но не знаех, че е имало такъв анонс към нашата комисия. Съвсем наскоро говорихме с новия председател, така че това е моята лична молба.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Вероятно поканата е била преди доста време, защото откакто аз съм председател, не е имало.
РУПЕН КРИКОРЯН: Хубаво е заедно с Вас да покажем, да бъде един добър анонс там. Ние сме готови по всяко време да дойдем, благодаря.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Да, това беше идеята ми. Това е много добра идея, защото нали знаете, че по силата на Договора от Лисабон, който все пак се надявам, че ще влезе в сила има едно много по-засилено сътрудничество между националните парламенти и Европейския парламент и ще бъде един добър знак ако това сътрудничество и взаимодействие се окаже, че вече е започнало, и то в България. От това има само полза.
РУПЕН КРИКОРЯН: Напълно съм съгласен с Вас, тъй като въпросите, по които говорихме и за това, което става в Челопеч и въпросите за църквата, предполагам, че няма да мине много време и те ще се обърнат към нас. Добре е да направим една такава стиковка с Комисията по петициите в Европейския парламент, защото страхувам се, че м. април и м. май ще бъдат много тежки месеци, за да отговорим на тези въпроси.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Нямате сезирани от Синода, нали?
РУПЕН КРИКОРЯН: Не, все още не. Нали има 3-месечен срок и доколкото знам те в момента имат контакти. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, госпожо Димитрова.
ЯНИТА ДИМИТРОВА: Благодаря.
Вземам повод от Вашите думи във връзка с петицията на майките за деца с увреждания, тъй като това е моят ресор, който разглеждам от толкова години и изпитвам чисто професионално отношение към тези проблеми. Затова да облечем в реални действия думата “взаимодействие” и наистина, съгласно вашия регламент “Правила на комисията”, Комисията по петиции може да потърси сътрудничество с национални и местни власти на държави членки при разрешаването на въпрос, поставен от вносител на петиция. Това е част от правилата на комисията. На това основание може да ни бъде представена на вниманието тази петиция, защото тя е в прерогативите на държавната власт, на местните власти и ние можем да съдействаме за решаването на някои от проблемите, които са визирани там – било законодателни, било то чисто административни, както сме го правили по много други въпроси. Като пример ще дам кохлеарните инпланти на децата с нарушен слух, тест-лентите за децата болни от диабет и още много други случаи, които при наши разглеждания тук, в комисията, сме решавали проблемите. Благодаря.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Това наистина е добра идея.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Има ли други въпроси?
Господин Илчев, заповядайте.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Здравкова, аз искам да изкажа мнение – нямам въпрос към госпожа Здравкова. Струва ми се, че ние малко късно направихме тази втора среща. Времето, според мен, е пропуснато. Беше добре малко по-рано във времето да я направим, за да имаме възможност да осъществим контакт, както било с представители на комисията по петиците на Евросъюза, както и да дойдат в България и ние да отидем в Брюксел, за да се запознаем по-конкретно с правилата на работа. Мога да дам пример от нашата среща в Чешкия парламент, когато ходихме част от двете комисии. Посетихме тяхната комисия, която, забележете, е една от четирите комисии, записани в Конституцията.
Мисля, че така както сме записали точка първа – Обсъждане, основни аспекти от взаимодействието и засилване на сътрудничеството между двете комисии, ми се струва, че е много претенциозно написано, а всъщност няма време да осъществим нещо по-сериозно.
Единствено би било добре, когато друг път идват членове на Комисията по петиците от Европейския парламент, ако считат за необходимо, да дойдат да ни запознаят – или комисията или част от комисията, или ръководството, за да бъдем полезни в тези проверки. Нищо не пречеше във всяка една от тези проверки да се включи някой член от нашата комисия. Вярно е, че ресорните министерства са запознати, но ние също имахме определен принос и дял в решаването на някои въпроси. Ние сме викали представители на министерствата на заседания на комисията, така и частни дружества – стопански, какъвто беше проблемът с EVN при надписването на сметките.
Така че не съм много оптимист за бъдещето за засилване на сътрудничеството. Но е хубаво, ако има и друг път такива посещения в България, могат да бъдат поканени членове на нашата комисия, която, уверявам Ви, че работи доста професионално, без цвят, без особено напрежение и винаги в интерес на решаване на проблемите на жалващите се. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Имаме все още 3-4 месеца.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Откакто съм член на Комисията по петициите, всъщност осъзнавам, че това сме хората, които сме в най-пряк контакт с гражданите и най-много пряка работа вършим с тях. Казвам вършим, защото всички сме единомишленици и членове на една и съща комисия. Така че всъщност нашата работа с гражданите ще продължи и след като се прекрати мандатът. Дали аз съм член на Комисията по петициите и въобще член на Европейския парламент няма значение, защото така или иначе аз бях ангажирана с кораба “Хера” и преди да бъда член на Европейския парламент. Когато човек има граждански каузи, това е само един натрупан опит. В този смисъл не съм съгласна с Вас – никога не е късно, нека да се поставят основите, това ще го предадете на следващата комисия като свършена работа и колегите няма да откриват топлата вода и колелото и да минат 2 години от основите. Те ще поемат това нещо и ще им помогне да ускорят нещата. Тоест ние ще бъдем един катализатор. В този смисъл мисля, че така или иначе свършихме една работа като поставяне на основите. Можехме разбира се много повече неща да направим.
За посещение още не е късно, ще говорим с господин Йорданов за детайлите и около м. май, да речем – само че тогава почти нямаме вече заседания, може би към края на м. април да го организираме.
РУПЕН КРИКОРЯН: На песимизма на моя колега и приятел Иван Илчев ще заложа своя оптимизъм, че има възможност да направим тази среща. Трябва да ви кажа, че много от моите колеги още от първия ден от мандата имаме желание да направим тази среща с вашата комисия в Страсбург. Имайки предвид каузите, визирани тук, почти е задължително да отидем.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА (на изключени микрофони): След като ви поканих и вие не откликнахте някак си на поканата, аз се чувствах неудобно да продължа да настоявам.
РУПЕН КРИКОРЯН: Просто, защото не сме го знаели.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА (на изключени микрофони): Защото можете да имате някакви съображения, за да не идвате.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: В крайна сметка ръководството на комисията има желание да направи нещо по този въпрос. Аз съм председател от 5 месеца, има още 5 месеца приблизително.
Има ли някой нещо конкретно да добави или да попита? Ако не, да приключим с точка първа от дневния ред и да благодарим на госпожа Душана Здравкова за всичко, което направи днес за нас и да обещаем, че ще бъдем по-активни.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА (на изключени микрофони): И аз благодаря.
Каня ви още веднъж на 6 март т.г. от 11 ч. на ул. Московска 9. Дотогава се надявам да имам вече някаква по-ясна представа – интересно е да дойдете, когато както беше вчера с тези испанските петиции, които след една година, уверявам ви, ще бъде абсолютно същия доклад за България. Помнете ми думата, това ще бъде същият доклад за България. Желая ви “Лека работа!”.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Преминаваме към
ВТОРА ТОЧКА
Информация за провежданите приемни на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Имате предоставена писмена информация. Има ли някой въпроси по нея? Решихме да направим такава информация, защото не всички колеги идват на изнесените приемни и да бъде за сведение на членовете на Комисията какво сме правили на приемните и горе-долу какви проблеми се поставят, колко хора идват и каква е дейността на колегите, които участват на тези изнесени приемни.
Господин Илчев, заповядайте.
ИВАН ИЛЧЕВ: Приветствам това да бъде точка втора, която да е по-кратка, но ще ви кажа, че съм много удовлетворен от справката, която се внася. Това е може би нов подход в Комисията. Ще ви кажа защо.
Почти навсякъде, където сме били на приемна, като дойде ред на пресконференцията, се чувства интересът на медиите към дейността на Комисията, към проблемите и на други центрове и тематиката на жалбите, които обикновено се получават в един ден на изнесена приемна.
Мисля, че справката е много добре подготвена, особено пресните примери от последните 6 приемни – и като количествен и като качествен измерител, като тематика и брой жалби е добре представена.
Искам да кажа тук и друго, каквото представлява интерес. Интерес представлява и бройките жалби или петиции и повдигнати въпроси към нас, към комисията, по области. От първата ми приемна преди 3 години в Кюстендил се натъкнах на това нещо, и сега – на последната приемна, в Търговище също. Хората питат – кажете сега, при нас в Търговище имаше 18 жалби, които са идвали в комисията и 4-5 жалби в приемната, как са съседните области и т.н. Така че тук може към тази справка можем да добавим и другата справка, която е по области. Естествено тази справка трябва да я приемем и след 2 месеца можем да направим друга справка, която Комисията да утвърди. Това е за информация, да имаме представа за какво става въпрос. Това е още една добра стъпка в дейността на нашата комисия.
Мисля, че в тази справка, ако придадем аналитичен вид, трябва да обърнем внимание на приемната в София. Приемните, които са в София, може би разгласата или самото помещение – не знам, но в областните центрове – от минимума до максимума, от 5-6 посетители до 30-40, както беше във Варна, значи в София има нещо – всеки вторник, може би защото е във всеки вторник. Затова трябва да помислим за приемната в София.
Искам също да споделя един извод. Това го казах на няколко места пред журналистите. Комисията ни е търсена – авторитетна е и работеща, и по брой жалби и по отговорите, и по решените жалби. Може би трябва да направим справка за това кои жалби са решени, които не са.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Работи се по този въпрос.
ИВАН ИЛЧЕВ: Така че този извод в мен определено у мен се е наложил като положителен.
Имам и предложения. Няколко пъти съм го казвал това нещо – хубаво е да започнем да работим, нека да ме смятат за песимист, но да започнем да работим по този справочник на комисията. Има една техническа част – и в преамбюла и в другата, като биография, като снимки на Комисията по жалбите и петициите на гражданите в Четиридесетото Народно събрание. Така че това го правя като предложение. Имам технически, литературни, забележки – думичката “изключителна” е употребена на няколко места. Много е силна, според мен.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Приема се забележката.
ИВАН ИЛЧЕВ: Хубаво е в края тези справки да завършват с това кой е вносител, от името на председателя, от името на сътрудниците и т.н.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: И това се приема.
ИВАН ИЛЧЕВ: Но общо съм удовлетворен. Това може на нас да ни помага в следващи приемни, когато контактуваме с медиите. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Като приемам всички забележки, искам да кажа, че идеята е, понеже масивът е доста голям за целия мандат, отново ще го прегледаме – от към жалби, петиции и решения, и откъм законодателство. Идеята е да се стигне до след 2-3 месеца първо да направим доклад за дейността на комисията за целия мандат, който да внесем при господин Георги Пирински и най-вероятно ще го изчетем в пленарната зала, каквато практика има, доколкото знам. И второ, да залегне в по-съкратен вариант в този справочник на комисията с всички членове, които са били в мандата, с данни за самата комисия и дейността, която сме вършили и да останем някъде в историята с нашите скромни действия за тези 4 години.
Има ли някой, който желае да каже нещо по този въпрос, включително и конкретни предложения по справките?
Господин Гочев, заповядайте.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Конкретно по справката, става въпрос за посещението в Русе – социални проблеми, пенсии и топлофикации – три са посочени. Искам тук да изясня, че специално, ако става дума за хората, които бяха при мен – около десетина души, един постави въпроса за топлофикации, но не за топлофикациите, а че има жалба до Народното събрание – предложение до Комисията по енергетиката, за нормативни закони и други устройствени промени в законодателството. Той дойде само, за да ни сигнализира, че Народното събрание не му е отговорило и че не е разгледана жалбата. Аз устно съм запознат, но ако трябва тук да се изясним с техническите сътрудници, но трябва да се уведоми Комисията за този сигнал от този човек. Защото при следващо отиване ще се каже пак, че е писал и до едната комисия и до Комисията по жалбите и петициите на гражданите, но въпросът му не е разгледан и не му е отговорено.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Ще издирим жалбата в Комисията по енергетиката.
Има ли други желаещи да се изкажат по този въпрос? Няма.
Благодаря ви за участието, колеги.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ
Стенограф:
Катя БЕШЕВА
1. Обсъждане на основни аспекти от взаимодействието и засилване на сътрудничеството между Комисията по жалбите и петициите на гражданите към 40-то Народно събрание и Комисията по петициите към Европейския парламент с участието на г-жа Душана Здравкова – евродепутат.
2. Информация за провежданите приемни на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
П Р О Т О К О Л
№ 39
На 12 февруари 2009 г., четвъртък, се състоя редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заседанието се проведе при следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на основни аспекти от взаимодействието и засилване на сътрудничеството между Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Четиридесетото Народното събрание и Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Европейския парламент с участието на госпожа Душана Здравкова – евродепутат.
2. Информация за провежданите приемни на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заседанието бе открито в 15,00 ч. от председателя на комисията Димитър Йорданов.
Списъкът на присъстващите народни представители и гости се прилага към протокола.
* * *
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Добър ден, колеги!
Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите със следния
Д Н Е В Е Н Р Е Д:
1. Обсъждане на основни аспекти от взаимодействието и засилване на сътрудничеството между Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Четиридесетото Народното събрание и Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Европейския парламент с участието на госпожа Душана Здравкова – евродепутат.
2. Информация за провежданите приемни на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Има ли предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
Гласували общо 10 народни представители: за – 10, против и въздържали се - няма.
Приема се.
ПО ПЪРВА ТОЧКА
Обсъждане на основни аспекти от взаимодействието и засилване на сътрудничеството между Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Четиридесетото Народното събрание и Комисията по жалбите и петициите на гражданите към Европейския парламент с участието на госпожа Душана Здравкова – евродепутат.
Да приветстваме госпожа Душана Здравкова – член на Европейския парламент от Република България, при нас. Виждам, че ни е представила материал – работен документ относно проучвателната мисия в България от 27-ми до 30 октомври 2008 г.
С нея няколко пъти контактувахме и по една или друга причина се разминахме, за да се срещнем. Днес сме я поканили и по нейно желание, за да обменим някакви идеи за взаимодействие между нашата комисия и комисията, която в Европейския парламент разглежда петициите, тъй като те имат дейност дори и в нашата страна. Досега особено взаимодействие, за да не казвам никакво, не е имало. Редно е да имаме взаимодействие и не само по неща, които те получават, но и по неща, които ние получаваме, за да търсим тяхното съдействие също е добре, според мен.
Имаме официално писмо до Комисията по петициите в Европейския парламент, на което все още нямаме отговор, но се надявам, че и с нейното съдействие и с допълнителен контакт ще получим такова.
Давам думата на госпожа Здравкова.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Здравейте! Мисля, че с част от вас се познавам от предната среща, която проведохме. Благодаря на господин Йорданов за поканата, че отново съм тук.
За съжаление мина доста голям период от първата ни среща. Доста неща се случиха в този период. Ако по-рано бяхме започнали да си взаимодействаме, може би част от тези проблеми може би нямаше да ги има.
Аз имам и конкретен повод, за да бъда тук. Това е гласуваният и приет вчера Доклад в резултат на мисията за установяване на факти, която беше в България в края на м. октомври по петиции на българските граждани в Европейския парламент.
За да не ви повтарям съдържанието на доклада, той е пред вас. Аз лично съм доволна от това, че специално двете петиции, по които имах лично участие, макар че аз участвах в разглеждането на другите – специално в областта на екологията, но двете – за Габрово, която внесохме заедно с председателя на инициативния комитет и кмета на Габрово, и за изчезналите моряци от кораба “Хера”, с която съм ангажирана още отпреди да бъда в Европейския парламент и без да знам, че ще бъда в него, тъй като съм от Варна и тъй като това наистина е една голяма трагедия и тъй като за съжаление този инцидент не остана единичен – знаете, че още два кораба претърпяха същите тежки инциденти, които доведоха до много човешки животи. Така че това са важни неща и аз съм доволна, че по тези две петиции има много конкретни препоръки. Както виждате, в заключителната част на доклада има също така взето отношение по проблемите, свързани с екологията. Има изключително много петиции, свързани с екологията в Европейския парламент, а предполагам, че и във вашата комисия е така. Има и по прословутото дело в Съда в Страсбург, заведено от представители на Алтернативния синод – казвам вече “Алтернативен синод”, защото по решението на това дело такъв Алтернативен синод ще бъде регистриран, ще трябва да бъде регистриран, ако не се постигне споразумение – и също сме взели отношение.
Аз ви нося донякъде окончателния в тази част доклад, защото вчера успях да представя – казвам, че успях да представя, защото аз съм заместник-член в тази комисия и нямам право да гласувам. Мога да гласувам, когато някой от действителните членове не се яви – не знам дали при вас не е така – при нас е така, че има заместник-членове и те могат да гласуват само, ако някой друг от действителните, от истинските членове ги упълномощи. Въпреки това вчера бяха изслушани и приети моите добавки, които бяха за по-голямо конкретизиране на отговорностите на държавата, а не в този общ вариант, в който са дадени. Те ще излязат малко по-късно, когато бъдат обработени от секретариата.
Сега всъщност да ви обясня какво представлява тази Мисия за установяване на факти и този Доклад, който вчера беше разгледан и приет. По принцип това е част от работата на Комисията по петициите. Като гледам тази справка, която сте представили за вашата работа (по точка втора от дневния ред) ми прилича на това, което правите всъщност - посещение на отделните региони, само че при нас се посещават различни държави, когато е преценено от ръководството на комисията, че действително повдигнатите от петиционерите въпроси са важни, от съществено значение и касаят големи групи от хора. За една цяла година комисията успява да отиде на не повече от 4-5 такива мисии за установяване на факти. Аз наистина съм много доволна, че в средата на мандата, когато влязох в тази комисия и в качеството ми на заместник-член успях да доведа, и то лично, председателят господин Либицки, който е от Партията на европейските социалисти но се разбираме изключително добре и по негова инициатива – той беше много активно действаща страна, те дойдоха в България.
Няма да скрия от вас, а и вие сигурно знаете, че програмата на тази мисия всъщност имаше големи демонстрации и много активно участие от страна на екологичните организации. След това разбрах, че всъщност по това време се учредява и Партията на зелените в България – може би поредната партия, не знам, и всъщност единият от колегите Дейвид Хамърщайн си е дошъл тук и малко пи-ар-ски като че ли. В крайна сметка няма лош замисъл.
Другият член на комисията беше Кати Синот – вероятно това име ви е познато от колегата евродепутат, която повдигна въпроса за децата от Могилино. По нейно настояване беше представен и филма в Европейския парламент – една много активна ирландка с действително гражданско присъствие в Европейския парламент. Тя пък се срещна с представители на Алтернитивния синод. Те заедно отидоха в Челопеч, мините. Там е имало проблем, доколкото разбирам. Защото не е била изслушана и другата страна, а именно собствениците на самата мина.
Какво като тежест представлява този Доклад. Той няма задължителна сила. Това са препоръки, но ако те не бъдат изпълнени и преценим, като комисия, че не са изпълнени, следващата стъпка е да бъдат поканени съответните министри и в тяхно присъствие да се проведе едно допълнително изслушване. Аз присъствах – част от вас, казах ви на първата среща на тази петиция, която беше от Полша за пътя на птиците “Виа Балтика” и тогава беше изслушан министъра на транспорта на Полша. Когато и това не помага, комисията отправя сигнал и настоява пред Европейската комисия да започне вече добре познатата ви процедура срещу държава членка, която нарушава общностното законодателство. Така че това е всъщност един постоянно действащ механизъм да не се стига обаче до крайния вариант държавата да бъде осъдена. Това не е добрият вариант, защото тогава глобите, които се плащат всъщност идват от джоба на данъкоплатците. Така че спорът може да бъде изчистен или ако правителството или съответната държавна институция или орган вземат мерки, може да бъде и местна власт – представители на местната власт, какъвто е случаят с Испания и многото испански петиции – тогава всъщност се прекратяват и действията на Европейската комисия.
Така че това е едно взаимодействие между Европейската комисия, нашата комисия и присъства Европейският омбудсман. Аз съжалявам, че днес го няма господин Гиньо Ганев. Искрено бих се радвала и той да бъде тук, защото при нас работата е обща Комисия на петициите и Европейски омбудсман.
Това, което се случи вчера, е, че един от малкото случаи беше разглеждането на този доклад, в които Европейската комисия не се противопостави на заключенията, които сме дали и на препоръките. Обикновено Европейската комисия действа априори на страната на съответната държава или на съответните институции, а вчера те бяха напълно съгласни с това, което са нашите препоръки.
Въпреки всичко мисля, че проблемите, които касаят България, да си ги решаваме тук, в България. Всъщност това е мотивът да дойда днес при вас, за да се помъчим да намерим разрешение. Над това са работи много в Европейския съюз.
По някои от петициите аз съм предприела отделно действия, като например срещи с обществеността и кметовете на Челопеч, на Поибрене, от Пирдоп и ако представлява за вас интерес, беше и господин Чавдар Георгиев – зам.-министъра на околната среда и водите. Ако развитието на проблема, който касае много хиляди човека интерес, добре дошли сте на среща, която ще направим на 6 март 2009 г. от 11 ч. на Московска 9 в Информационния център. Защото, пак казвам, ако се изслушат всички страни, все могат да се намерят адекватни решения и това е по-добре от един съдебен спор. Била съм съдия дълги години – когато има решение, когато има налагане и принуда, винаги едната страна остава с недобро чувство. А когато двете страни постигнат споразумение, нещата като че ли изглеждат по друг начин.
Към момента има регистрирани над 90 български петиции. Основно, казах ви, визират проблеми, свързани с екологията, презастрояването на Рила, на Родопите, на цялото Черноморско крайбрежие.
Има и конкретни петиции. Има доста петиции като проблеми – няма да ги изброявам всички, защото не е възможно, свързани с лошо управление и корупция – такива са около 10-тина петиции, освен казаните по-горе, има социални грижи и здравно-осигурителна система – 8, земеделие – 2 петиции, и останалите са свързани с екологията.
Първата ми идея беше направо да ви донеса самите петиции, но се оказа, че те са само във вътрешната ни мрежа – интернет, и без съгласието на петиционерите всъщност нямаме право, не можем да им казваме имената. На мен това ми се вижда странно, но аз сега правя опити да се свържа с всички тях и ако те изразят съгласие, аз предпочитам да ви предоставя на вас също тези петиции. Знам, че екологичните организации не възразяват по това, така че ако проявявате интерес, мога да ви ги дам. Има отделно петиции на майки с деца с увреждания и мисля, че тук наистина може да се направи нещо в България и ще бъде добър отзвукът. Мисля, че проблемите на България, пак казвам, трябва да ги решаваме тук.
Готова съм – и на първата среща казах – на всякакъв вид сътрудничество, което предложите, всякакви идеи. Мисля си, че ако ни бяхте препратили това писмо, изпратили до господин Либицки, много по-бързо щеше да бъде комуникацията. Искам да ви кажа, че процедурата е много тромава и се предвижда да бъде изменено в следващите процедурни правила за работа на Комисията по петициите. Каквото и писмо или петиция да дойде, тя отива за регистрация в Люксембург – Секретариата се намира там. Едва след като се регистрира в Люксембург, се връща обратно в Брюксел. Първо формално идва в Брюксел, но никой не знае за това – по административен път се изпраща в Люксембург, там се завежда официално и едва след това официално идва в Брюксел, за втори път, и влиза в Европейския парламент и ние едва тогава започва Секретариатът да се занимава с него, да преценява дали е допустима или не е петицията и понякога в последния момент ни ги слагат за разглеждане. Ако имате въпроси, готова съм да отговарям, или идеи за работа.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси или идеи за взаимодействие?
Като начало бих искал да получим, понеже имаме Вътрешни правила за работа на комисията, подобни на Комисията по петициите, за да видим какви процедури на работа спазвате и да ги сравним с нашите.
Другото, което е, че ние също получаваме петиции – дали бихме могли да ги препращаме. И обратното, както Вие казахте. Тоест, ние да участваме в работата, която вие извършвате на територията на България при следващи посещения, пък било то и да не сме ние народните представители, дори да е в следващия парламент. Но да се постави някакво начало на взаимодействие между подобните комисии.
Колеги, имате ли въпроси?
РУПЕН КРИКОРЯН: Благодаря, господин председател.
Искал да приветствам госпожа Здравкова, с която добре се познаваме още като председател на Окръжния съд във Варна.
Бих си позволил да Ви попитам, ако можете да кажете Вашето виждане от петицията във връзка със Светия синод – това е Алтернативния синод. Защото доколкото аз съм запознат даден е 3-месечен срок, в който се дава възможност на двете страни да се разберат и около 8000 евро да заплати настоящият Синод във връзка с разходите на делото. Чува се в пространството, че се говори за някаква огромна сума, ако не се разберат двете страни. Имаше изявления на президента, който казваше, че в България църквата е отделена от държавата. Знаем за срещата, която беше с в Москва с новия патриарх Кирил. Това е първият ми въпрос.
И вторият въпрос. На предишното заседание стана въпрос, това вече в качеството ми на заместник-председател си го позволявам, може би Вие трябваше да го кажете – ставаше въпрос за посещение на нашата комисия. Вероятно председателят ще го постави, но аз също мисля, че е редно в тези 4 години да направим едно посещение, за да можем да мотивираме дейността си накрая, което може би ще направи обобщен отчет за дейността през този мандат. Благодаря.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Аз също имам два въпроса. Първият ми въпрос, понеже пише черно на бяло, че Сергей Станишев участва в откриването на незаконен лифт, какви са основанията ви и може ли да кажете в какво се състои незаконността на този лифт.
Вторият въпрос е свързан със синхронизацията на въпроса за Св. Синод. Вие казахте във Вашето изложение, че вероятно той ще бъде регистриран. От изложението в материала се вижда, че среща е правена само с тези, които се жалват, а решението на съдебните органи, решението на официалния синод, комисията взема ли техните становища – съобразява ли се с тях или кредитира само на този, който се жалва?
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Господин председател, на вашия въпрос, струва ми се, че няма да има никакви проблеми да ви предоставя правилата на Комисията по петициите, макар че те в момента се преработват. Те са Вътрешни правила, но мисля, че биха свършили работа и не е лошо човек да погледне какво още има и какво може да бъде подобрено, както и ние самите го правим в Комисията по петициите. Има много дебати в тази връзка. Ето вчера например много дълго вървя спора какво значи член на комисията екс-официо на такива посещения в други държави. Какво значи член екс-официо, защото моята позиция беше такава, когато мисията посети България и какво точно има право. Оказа се, че този въпрос не е достатъчно добре изяснен в самите правила за работа на комисията. Така че това предстои да се направи.
Наистина съжалявам, че не можахме да организираме такова посещение. Аз тогава най-искрено поканих всички колеги, но никой не се обади. Сега ще направя всичко възможно, защото ние имаме тази година малко по-ограничен брой възможни посещения, защото знаете, че мандатът приключва през м. юни. Току-що се върна група от 25 колеги от прокурори и съдии, които работят по дела с ОЛАФ и сериозна работа свършихме, си мисля, през тези дни. Остава ми още една група, която е заявена. Но ще направя всичко възможно – има допълнителни възможности и лимити, надявам се, че ако бъда достатъчно настоятелна, дано обаче да не е много кратко времето за организиране, бих се радвала наистина да дойдете.
Искам да ви кажа, че наистина ми е мъчно, когато се разглеждат петиции за България колко е различна ситуацията от това, което се случва, от Испания, от Гърция. Например на миналото разглеждане на петиции от Испания бяха регионалният омбудсман, бяха кметове – без някой да ги кара насила, друг е въпрос, когато се покани министър или кмет. Но тези бяха на добра воля там. Тоест, ако вие присъствате на една такава комисия, наистина ще видите как работи комисията и друго – ще придобиете представа от жалбите на гражданите наистина. Дано да можем да го организираме.
По въпроса за Алтернативния синод. Нека не смесваме две различни неща. Едното е решението на Съда в Страсбург, което е 50 страници – не знам дали е преведено на български език, аз го четох на английски. Там това е решението, това са мотивите, изложени от съдиите – даден е този 3-месечен срок. Това, което се опитваме да направим с колегата Слави Бинев, е да се опитаме да сътрудничим и помагаме при тези 3-месечни разговори, които се водят при едните и другите, без никой да взема каквато и да било страна.
Това, което четете в нашия документ, не случайно се нарича Мисия за установяване на факти. Това са фактите – такива, каквито са представени. Петиционерите са дошли, изложили са ги и това, което е отразено, без никакви изводи, както виждате, е просто една картина, една снимка на фактите. Трябва да ви кажа, че аз самата не знаех за тази петиция, че е регистрирана и като се събрахме първата вечер Либицки, Кати Синот, още не беше дошъл Хамърщайн, изведнъж виждам седем свещеници, пристигат с адвокати – двама, и аз стоя и се чудя какво става. Защото на времето гледах във Варна, когато имаше административни дела във връзка с принудителното изваждане от храмовете. Самата аз не знаех какво става – съвсем честно ви казвам, защото не за всички петиции успяваме да разберем. Така че те дойдоха, изложиха аргументите си. И това е отразено в доклада. Не е взето отношение, както виждате – просто се излагат аргументите на самите петиционери, в случая на Алтернативвния синод. А това какво е решил съдът и какво ще направи, аз не мога да коментирам. Говорих с нашия посланик в Съвета на Европа Иван Петков, говорих с колеги от съда, говорих с министър Миглена Тачева – категорични са, че при това положение, ако не постигнат споразумение, ще се стигне до регистриране на Алтернативен синод. Никой няма право да спира сдружаването на гражданите, включително и на този принцип сдружаване. Това е основата. Тук не става дума – така обясниха, нито за имуществен спор. Позволявам си да цитирам, защото все пак аз гледам отстрани, макар да съм юрист, нещата и предпочитам да се доверя на хората, които са вътре в спора. Но нашето искрено желание е да се стигне до споразумение. Това ще бъде един много добър знак на цялата християнска общност, защото не е хубаво точно Синода – точно хората, които призовават към единство, смирение, разбирателство да правят тези неща. Това е моят отговор.
По въпроса за лифта, това, което казвате, също петиционерите го казват. Ето, подчертан от вносители на петиции факт, че българският министър-председател еди-кой си участва в откриването. Това са само твърдения на петиционерите. Нищо повече не отразено в доклада. Може би не Ви удовлетворява това.
Искам да ви кажа, че имаше възможност българското правителство, в лицето на господин Бойко Коцев, да изрази становище, беше дадена думата – господин Коцев представи една много обстойна позиция, доколко аргументирана, в момента не мога да преценя. За съжаление тя не промени констатациите и заключенията в доклада.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Искам да взема отношение по отговорите на така зададените въпроси. Искам да изразя своето неудовлетворение, уважаеми господин председател и уважаема госпожо Здравкова, от представянето на дейността на Комисията и от формата, ако тя е проведена по този начин, в България.
Казвате, че това е мисия за установяване на фактите. А те се установяват не само като се слушат жалбоподателите. Ние знаем, че всеки човек, дори когато се жалва като работи, винаги представя малко деформирана информация, която защитава неговия интерес и неговите цели. От млад стопански ръководител, по-късно и обществен ръководител, ако щете кмет и т.н., макар и на ниско ниво, съм дълбоко убеден и мисля, че не може на един, който се жалва, да му се реши въпроса, без да се изслуша и другата страна, ситуацията, обстановката и т.н.
Това, което казвате, че е установяване на факти, е грубо противоречие с начина и метода, по който е направена проверката. Вие казвате в края на краищата, че така са казали петиционерите, жалбоподателите, а тогава какви факти установява вашата комисия и тази проверка? Какви факти, когато на са видени решенията на българския съд, който не е регистрирал Св. Синод? Аргументите на официалния Св. Синод защо не са взети? Вие установявате, че някой сърдит и бил изключен и т.н. Това са много въпроси на лични настроения и чувства, но не са аргументи. Установяването на факти изисква по-цялостен подход.
Тук, в доклада, пишете официално и начина, по който е написано, излиза, че действително – те хората казали, че лифтът, който открива министър-председателят Сергей Станишев, е незаконен и от това следва, че вие го пренасяте по същия начин, без да изясните въпроса. Мисля, че това не е редно и не приемам този подход. Благодаря.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: И аз Ви благодаря за това Ваше становище. Аз поемам ангажимента да го предам на председателя на комисията господин Либицки, който както ви казах, е от Партията на европейските социалисти. Защото аз съм член екс-официо и на практика аз нямах никакъв глас официално по процедурните правила. Така че това, което беше отразено и беше взето като решение, е на колегите Либицки, Хамърщайн и Кати Синот. Това са техните виждания, даже и вчера Кати Синот трябваше да си каже мнението – Хамърщайн вече беше излязъл, така че аз мога да предам това становище на колегите. Но е добре и вие в писмена форма да го направите, няма нищо лошо в това.
Колкото до това, че не е изслушана и другата страна, не мога да се съглася с Вас, пък и аз като съдия знам най-добре, че е най-добре да се чуят и двете страни разбира се, но ние направихме срещи в Министерството на околната среда и водите – там беше господин Чавдар Георгиев с целия си екип, направихме среща в Министерството на транспорта – беше господин Петър Мутафчиев с целия си екип – ходиха, посетиха, и това е отразено тук, Министерството на труда и социалната политика – не мога точно с кого обаче се срещнаха. Защо не отидоха да се срещнат със Синода не мога да кажа, но аз не бях отговорна за дневния ред и посещенията. Това се прави от Секретариата на комисията, който пък е абсолютно наистина административен орган и всички се съобразяват с техните предложения. Не бягам от отговорността, но това е действителността. Така че е добре да уведомите за вашето становище господин Либицки като председател на комисията – нека да го знае.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Госпожо Здравкова, благодаря за това, че втори път се отзовавате на поканата на нашата комисия. Това е добър стил на взаимна работа.
Аз само ще споделя и се надявам и Вие, чрез Вашата позиция на европейски депутат, ще поставите въпроса за двата синода в много по-твърд и остър тон. Защото тук действително става въпрос за двойни стандарти. Аз не виждам как европейските институции, включително и Съд, ще призоват да има две ватикани и двама папи? Тук неделикатното бъркане в толкова съкровено нещо, каквото е вярата на хората от страна на европейските институции според мен е даже скандално.
Другото, което ми се ще да ви попитам – дали вече има позиция и възможно ли по вашите правомощия да се отправи една жалба от наша страна спрямо това, което се случи с българите на границата с Гърция? Повече от 15-20 дни българите бяха лишени от правото да пътуват свободно, да превеждат своите стоки, да работят, и фирмите претърпяха много загуби. Това беше ли предмет, включително на вашата работа, включително на другите колеги народни представители от България в Европейския парламент? Какви са механизмите, ако има такива, дали нашата комисия би могла да сезира Комисията по петиции към Европейския парламент, защото това също е недопустимо и скандално тук? Аз не знам друга европейска държава да си е позволила да блокира границите на съседите си. Ние втора ръка държава ли сме, нямаме ли самочувствие там да поставяме въпроса? Очакваме, включително от депутатите от Партията на европейските социалисти да го поставят така, както подобава.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Благодаря.
Предполагам, че и във вашите правила е записано това, че комисията не може да се самосезира. Трябва да има отправена т.нар. петиция от инициативни комитети или от граждани. Не мога да се сетя – нямам правилата пред себе си, друга комисия по петициите да може да сезира от национално ниво Комисията по петициите, защото става дума за защита правата на гражданите, когато неправилно и в нарушение на общностното законодателство действа държавен орган или институция, когато не се спазват нормите. Така че, ако това е петиция от инициативен комитет и отделни граждани, разбира се Комисията по петициите, това е случай, който да бъде разгледан. Ако в качеството на граждани, бъде подадена петиция, няма пречка и час по-скоро може да бъде направено, според мен. Защото това е против правилата на свободно движение – знаете основните принципи на договорите. Така че според мен, даже се бавим. Но няма как да се самосезираме.
Когато дойдоха в комисията, за установяване на фактите, беше заявила участие колегата Илияна Йотова – даже с нея на няколко пъти се чухме, единия път тя закъсня – имаше среща извън София, попадна в трафик и просто не можа да дойде. Така че тя имаше наистина силното, доброто желание да участва и също беше вписана като член екс-официо. Но не можа да присъства. Тя може да провери всички факти и констатации, пък и всеки един от другите колеги. Но разбирате ли, и Кати Синот и Хамърщайн и Либицки ходиха на място и видяха замърсяванията, видяха разкопаните местности в Рила, защитените местности. А преди това Хамърщайн е идвал. Преди това аз самата съм ходила в Поибрене и в Челопеч и знам какво е състоянието там.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: За там нямаме спорове.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Да, така е. Но знаете ли, става така, че всички знаем, а пък никой не предприема нищо и хората сега имат отпуснати пари за водопровод – ако вие им помогнете, те ще ви бъдат изключително задължени. Защо трябва Хамърщайн – на мен ми беше много болно, да идва? Аз не отивам в Испания да му се меся на него, макар че сега гласувахме срещу мерките, които те са предприели – те не са по-добри от нас, и Кати Синот, а ние да не можем да си решим собствените проблеми, разбирате ли? Беше ми ужасно болно през цялото време. И сега си мисля, че ако наистина имахме това сътрудничество, беше добра идея и вие да присъствате и да се срещнем с тях, да ги доведа тук, за да се види, че и нашата Комисия по жалби и петиции на гражданите работи и върши работа сигурно и решава проблемите на хората.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
В момента имаме петиция, която не сме я разглеждали още – възложили сме на стажанти-студенти да проучат европейския опит. Става дума за петиция срещу използване на цианидите.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Нека да дойдат на тази среща на 6-ти март. И вие наистина елате! Заповядайте всички.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Има изготвен анализ и можете да го чуете и него и да си спестим, както се казва, време и усилия и да си обединим становищата. Сега трябва да представят анализ кой е източникът на замърсяването в този район и дали са цианидите това, което продължава да замърсява и те източник ли са на опасност за живота и здравето на хората. Нямате ли също така за сметището в Суходол, защото ние имаме?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Не, нямаме.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Срещу кмета, срещу Столична община и срещу Министерството на околната среда и водите. А при вас няма!
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Има от Велико Търново.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Добре, че повдигнахте този въпрос, защото изрично ме помолиха хората от Инициативния комитет по-бързо, ако имате възможност, да разгледате петицията, иначе ще я внесат в Европейския парламент при нас. Дали ще може да стане това?
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Ще я разгледаме.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Това е другата сериозна и голяма петиция. Даже онзи ден говорих с колегите от съда във Велико Търново – те като граждани, не като съдии, са я подписали също тази петиция. Оказа се, че е голям проблем за Велико Търново. Аз нямах представа.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Сега в момента ходят нощем и секат по 2-3 дървета.
РУПЕН КРИКОРЯН: Госпожо Здравкова, аз мисля, че въпросите, които дискутираме, са много важни. Мисля, че би било добре това посещение да го направим въпреки всичко, за да може да се види нашата страна, да се чуе и нашата страна и да се види, че има комисия, която работи по тези въпроси. Защото там е анонимно. Може би и за Вашия авторитет е добре това да го направим. Аз лично много пъти съм го поставял този въпрос, защото много неща се дискутират по този начин, но не знаех, че е имало такъв анонс към нашата комисия. Съвсем наскоро говорихме с новия председател, така че това е моята лична молба.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Вероятно поканата е била преди доста време, защото откакто аз съм председател, не е имало.
РУПЕН КРИКОРЯН: Хубаво е заедно с Вас да покажем, да бъде един добър анонс там. Ние сме готови по всяко време да дойдем, благодаря.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Да, това беше идеята ми. Това е много добра идея, защото нали знаете, че по силата на Договора от Лисабон, който все пак се надявам, че ще влезе в сила има едно много по-засилено сътрудничество между националните парламенти и Европейския парламент и ще бъде един добър знак ако това сътрудничество и взаимодействие се окаже, че вече е започнало, и то в България. От това има само полза.
РУПЕН КРИКОРЯН: Напълно съм съгласен с Вас, тъй като въпросите, по които говорихме и за това, което става в Челопеч и въпросите за църквата, предполагам, че няма да мине много време и те ще се обърнат към нас. Добре е да направим една такава стиковка с Комисията по петициите в Европейския парламент, защото страхувам се, че м. април и м. май ще бъдат много тежки месеци, за да отговорим на тези въпроси.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Нямате сезирани от Синода, нали?
РУПЕН КРИКОРЯН: Не, все още не. Нали има 3-месечен срок и доколкото знам те в момента имат контакти. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Заповядайте, госпожо Димитрова.
ЯНИТА ДИМИТРОВА: Благодаря.
Вземам повод от Вашите думи във връзка с петицията на майките за деца с увреждания, тъй като това е моят ресор, който разглеждам от толкова години и изпитвам чисто професионално отношение към тези проблеми. Затова да облечем в реални действия думата “взаимодействие” и наистина, съгласно вашия регламент “Правила на комисията”, Комисията по петиции може да потърси сътрудничество с национални и местни власти на държави членки при разрешаването на въпрос, поставен от вносител на петиция. Това е част от правилата на комисията. На това основание може да ни бъде представена на вниманието тази петиция, защото тя е в прерогативите на държавната власт, на местните власти и ние можем да съдействаме за решаването на някои от проблемите, които са визирани там – било законодателни, било то чисто административни, както сме го правили по много други въпроси. Като пример ще дам кохлеарните инпланти на децата с нарушен слух, тест-лентите за децата болни от диабет и още много други случаи, които при наши разглеждания тук, в комисията, сме решавали проблемите. Благодаря.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Това наистина е добра идея.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Има ли други въпроси?
Господин Илчев, заповядайте.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Здравкова, аз искам да изкажа мнение – нямам въпрос към госпожа Здравкова. Струва ми се, че ние малко късно направихме тази втора среща. Времето, според мен, е пропуснато. Беше добре малко по-рано във времето да я направим, за да имаме възможност да осъществим контакт, както било с представители на комисията по петиците на Евросъюза, както и да дойдат в България и ние да отидем в Брюксел, за да се запознаем по-конкретно с правилата на работа. Мога да дам пример от нашата среща в Чешкия парламент, когато ходихме част от двете комисии. Посетихме тяхната комисия, която, забележете, е една от четирите комисии, записани в Конституцията.
Мисля, че така както сме записали точка първа – Обсъждане, основни аспекти от взаимодействието и засилване на сътрудничеството между двете комисии, ми се струва, че е много претенциозно написано, а всъщност няма време да осъществим нещо по-сериозно.
Единствено би било добре, когато друг път идват членове на Комисията по петиците от Европейския парламент, ако считат за необходимо, да дойдат да ни запознаят – или комисията или част от комисията, или ръководството, за да бъдем полезни в тези проверки. Нищо не пречеше във всяка една от тези проверки да се включи някой член от нашата комисия. Вярно е, че ресорните министерства са запознати, но ние също имахме определен принос и дял в решаването на някои въпроси. Ние сме викали представители на министерствата на заседания на комисията, така и частни дружества – стопански, какъвто беше проблемът с EVN при надписването на сметките.
Така че не съм много оптимист за бъдещето за засилване на сътрудничеството. Но е хубаво, ако има и друг път такива посещения в България, могат да бъдат поканени членове на нашата комисия, която, уверявам Ви, че работи доста професионално, без цвят, без особено напрежение и винаги в интерес на решаване на проблемите на жалващите се. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Имаме все още 3-4 месеца.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА: Откакто съм член на Комисията по петициите, всъщност осъзнавам, че това сме хората, които сме в най-пряк контакт с гражданите и най-много пряка работа вършим с тях. Казвам вършим, защото всички сме единомишленици и членове на една и съща комисия. Така че всъщност нашата работа с гражданите ще продължи и след като се прекрати мандатът. Дали аз съм член на Комисията по петициите и въобще член на Европейския парламент няма значение, защото така или иначе аз бях ангажирана с кораба “Хера” и преди да бъда член на Европейския парламент. Когато човек има граждански каузи, това е само един натрупан опит. В този смисъл не съм съгласна с Вас – никога не е късно, нека да се поставят основите, това ще го предадете на следващата комисия като свършена работа и колегите няма да откриват топлата вода и колелото и да минат 2 години от основите. Те ще поемат това нещо и ще им помогне да ускорят нещата. Тоест ние ще бъдем един катализатор. В този смисъл мисля, че така или иначе свършихме една работа като поставяне на основите. Можехме разбира се много повече неща да направим.
За посещение още не е късно, ще говорим с господин Йорданов за детайлите и около м. май, да речем – само че тогава почти нямаме вече заседания, може би към края на м. април да го организираме.
РУПЕН КРИКОРЯН: На песимизма на моя колега и приятел Иван Илчев ще заложа своя оптимизъм, че има възможност да направим тази среща. Трябва да ви кажа, че много от моите колеги още от първия ден от мандата имаме желание да направим тази среща с вашата комисия в Страсбург. Имайки предвид каузите, визирани тук, почти е задължително да отидем.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА (на изключени микрофони): След като ви поканих и вие не откликнахте някак си на поканата, аз се чувствах неудобно да продължа да настоявам.
РУПЕН КРИКОРЯН: Просто, защото не сме го знаели.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА (на изключени микрофони): Защото можете да имате някакви съображения, за да не идвате.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: В крайна сметка ръководството на комисията има желание да направи нещо по този въпрос. Аз съм председател от 5 месеца, има още 5 месеца приблизително.
Има ли някой нещо конкретно да добави или да попита? Ако не, да приключим с точка първа от дневния ред и да благодарим на госпожа Душана Здравкова за всичко, което направи днес за нас и да обещаем, че ще бъдем по-активни.
ДУШАНА ЗДРАВКОВА (на изключени микрофони): И аз благодаря.
Каня ви още веднъж на 6 март т.г. от 11 ч. на ул. Московска 9. Дотогава се надявам да имам вече някаква по-ясна представа – интересно е да дойдете, когато както беше вчера с тези испанските петиции, които след една година, уверявам ви, ще бъде абсолютно същия доклад за България. Помнете ми думата, това ще бъде същият доклад за България. Желая ви “Лека работа!”.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Благодаря.
Преминаваме към
ВТОРА ТОЧКА
Информация за провежданите приемни на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Имате предоставена писмена информация. Има ли някой въпроси по нея? Решихме да направим такава информация, защото не всички колеги идват на изнесените приемни и да бъде за сведение на членовете на Комисията какво сме правили на приемните и горе-долу какви проблеми се поставят, колко хора идват и каква е дейността на колегите, които участват на тези изнесени приемни.
Господин Илчев, заповядайте.
ИВАН ИЛЧЕВ: Приветствам това да бъде точка втора, която да е по-кратка, но ще ви кажа, че съм много удовлетворен от справката, която се внася. Това е може би нов подход в Комисията. Ще ви кажа защо.
Почти навсякъде, където сме били на приемна, като дойде ред на пресконференцията, се чувства интересът на медиите към дейността на Комисията, към проблемите и на други центрове и тематиката на жалбите, които обикновено се получават в един ден на изнесена приемна.
Мисля, че справката е много добре подготвена, особено пресните примери от последните 6 приемни – и като количествен и като качествен измерител, като тематика и брой жалби е добре представена.
Искам да кажа тук и друго, каквото представлява интерес. Интерес представлява и бройките жалби или петиции и повдигнати въпроси към нас, към комисията, по области. От първата ми приемна преди 3 години в Кюстендил се натъкнах на това нещо, и сега – на последната приемна, в Търговище също. Хората питат – кажете сега, при нас в Търговище имаше 18 жалби, които са идвали в комисията и 4-5 жалби в приемната, как са съседните области и т.н. Така че тук може към тази справка можем да добавим и другата справка, която е по области. Естествено тази справка трябва да я приемем и след 2 месеца можем да направим друга справка, която Комисията да утвърди. Това е за информация, да имаме представа за какво става въпрос. Това е още една добра стъпка в дейността на нашата комисия.
Мисля, че в тази справка, ако придадем аналитичен вид, трябва да обърнем внимание на приемната в София. Приемните, които са в София, може би разгласата или самото помещение – не знам, но в областните центрове – от минимума до максимума, от 5-6 посетители до 30-40, както беше във Варна, значи в София има нещо – всеки вторник, може би защото е във всеки вторник. Затова трябва да помислим за приемната в София.
Искам също да споделя един извод. Това го казах на няколко места пред журналистите. Комисията ни е търсена – авторитетна е и работеща, и по брой жалби и по отговорите, и по решените жалби. Може би трябва да направим справка за това кои жалби са решени, които не са.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Работи се по този въпрос.
ИВАН ИЛЧЕВ: Така че този извод в мен определено у мен се е наложил като положителен.
Имам и предложения. Няколко пъти съм го казвал това нещо – хубаво е да започнем да работим, нека да ме смятат за песимист, но да започнем да работим по този справочник на комисията. Има една техническа част – и в преамбюла и в другата, като биография, като снимки на Комисията по жалбите и петициите на гражданите в Четиридесетото Народно събрание. Така че това го правя като предложение. Имам технически, литературни, забележки – думичката “изключителна” е употребена на няколко места. Много е силна, според мен.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Приема се забележката.
ИВАН ИЛЧЕВ: Хубаво е в края тези справки да завършват с това кой е вносител, от името на председателя, от името на сътрудниците и т.н.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: И това се приема.
ИВАН ИЛЧЕВ: Но общо съм удовлетворен. Това може на нас да ни помага в следващи приемни, когато контактуваме с медиите. Благодаря.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Като приемам всички забележки, искам да кажа, че идеята е, понеже масивът е доста голям за целия мандат, отново ще го прегледаме – от към жалби, петиции и решения, и откъм законодателство. Идеята е да се стигне до след 2-3 месеца първо да направим доклад за дейността на комисията за целия мандат, който да внесем при господин Георги Пирински и най-вероятно ще го изчетем в пленарната зала, каквато практика има, доколкото знам. И второ, да залегне в по-съкратен вариант в този справочник на комисията с всички членове, които са били в мандата, с данни за самата комисия и дейността, която сме вършили и да останем някъде в историята с нашите скромни действия за тези 4 години.
Има ли някой, който желае да каже нещо по този въпрос, включително и конкретни предложения по справките?
Господин Гочев, заповядайте.
НИКОЛА ГОЧЕВ: Конкретно по справката, става въпрос за посещението в Русе – социални проблеми, пенсии и топлофикации – три са посочени. Искам тук да изясня, че специално, ако става дума за хората, които бяха при мен – около десетина души, един постави въпроса за топлофикации, но не за топлофикациите, а че има жалба до Народното събрание – предложение до Комисията по енергетиката, за нормативни закони и други устройствени промени в законодателството. Той дойде само, за да ни сигнализира, че Народното събрание не му е отговорило и че не е разгледана жалбата. Аз устно съм запознат, но ако трябва тук да се изясним с техническите сътрудници, но трябва да се уведоми Комисията за този сигнал от този човек. Защото при следващо отиване ще се каже пак, че е писал и до едната комисия и до Комисията по жалбите и петициите на гражданите, но въпросът му не е разгледан и не му е отговорено.
ПРЕДС. ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ: Ще издирим жалбата в Комисията по енергетиката.
Има ли други желаещи да се изкажат по този въпрос? Няма.
Благодаря ви за участието, колеги.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЙОРДАНОВ
Стенограф:
Катя БЕШЕВА
