1. Разглеждане на петиция № 0448 от неправителствени организации на хората с увреждания относно проблеми, свързани с упражняване на законните им права с оглед пълноценния им социален живот.

---

П Р О Т О К О Л
№ 12

На 2 февруари 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

Разглеждане на петиция № 0448 от неправителствени организации на хората с увреждания относно проблеми, свързани с упражняване на законните им права с оглед пълноценния им социален живот.

Заседанието бе открито в 14.40 часа и ръководено от господин Йордан Бакалов - председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *



ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добър ден, колеги!
Откривам заседанието на комисията.
Добре дошли на нашите гости, които се надявам да вземат дейно участие в работата на нашата комисия.
Дневния ред, който ще ви предложа е с точка единствена:

Разглеждане на петиция № 0448 от неправителствени организации на хората с увреждания относно проблеми, свързани с упражняване на законните им права с оглед пълноценния им социален живот.

Кратко изложение по тази точка ще направи главния експерт към Комисията по жалбите и петициите Янита Димитрова.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма
Който е съгласен с тази единствена точка да бъде разглеждана днес и да бъде в днешния дневен ред, моля да гласува.
Против и въздържали се няма.
Приема се с единодушие.

Искам да ви представя и гостите, които днес ще участват в заседанието.
От Министерството на труда и социалната политика: директор на дирекция "Социална закрила и социална интеграция госпожа Мария Томова; началника на отдел "Интеграция на хората с увреждания" госпожа Лиляна Елицина;
От Министерство на здравеопазването - директора на НЕЛК госпожа Пенка Иванова Харизанова.
От Комисията за защита срещу дискриминация - госпожа Анели Чобанова;
и от представителите на неправителствени организации: доктор Даниела Данчева от Асоциацията на шофьорите инвалиди; Анастас Тодоров от Асоциацията на шоьорите инвалиди; Красимир Коцев - Съюз на инвалидите в България; Васил Фэилипов от Фондация "Множествена склероза"; Малинка Бондаренко - съюз на автомоболистите в България; Емил Панчев - Главен секретар на Съюза на автомобилистите в България; Хари Хараламбов от Националното сдрежение на студентите и младежи с увреждания; Искра Влахова - Софийска организация за взаимодействие и интеграция.
Представители на организации от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания към Министерски съвет: Александър Дубинин - член на Борда на директорите на Център за психологически изследвания; Людмил Велчев - експерт в Центъра за психологически изследвания; Станимир Иванов - Център за психологически изследвания; Веска Събева - председател на Фондацията на родителите на деца с епилепсия; Виолета Антонова - председател на Българската асоциация за нервно-мускулни заболявания.

Уважаеми колеги, видно от списъка на хората, които ще участват в комисията, е достатъчно красноречиво, че ще говорим за важността на проблема, който разглеждаме, именно от гледна точка на социалния и моралния аспект и как държавата трябва да се отнася към хората с увреждания.
Заседанието на нашата комисия беше предизвикано може да се каже благодарение и в резултат на гражданската петиция от неправителствени сдружения.
Ще дам думата първо на главния експерт Янита Димитрова, за въведение в проблема, след това вече на всеки, който иска да се изкаже, за да се проведе една дискусия, като накрая ще ви предложа решения, които ще помогнат на хората с увреждания за облекчаване на тяхната среда поне.
Госпожа Янита Димитрова има думата.
ЯНИТА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на вниманието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите е представена петиция N 0448, подписана от представителите на неправителствени организации, чийто предмет на дейност е подпомагане и интеграция на хората с увреждания.
Вече е обичайна практиката на Комисията по жалбите и петициите на гражданите да гледа с изключителна съпричастност към проблемите на хората в неравностойно социално положение. Това обстоятелство произтича от самия предмет на комисията. ще си позволя да отбележа, че до този момент редица проблеми в областта на социалната интеграция и рехабилитация са намирали благоприятно решение след дискусия с представители на съответните ресорни ведомства и преди всичко с Министерството на труда и социалната политика.
Именно този факт, а с оглед и на обществената значимост на проблема, ни даде увереност и ни окуражи, че можем да осъществим и настоящата дискусия.
Ще се опитам да очертая кръга от няколко основни проблеми в тази посока, с които ежедневно се сблъсква Комисията по жалбите и петициите на гражданите в стотиците жалби, както и в директните срещи с граждани и организации.
Първият съществен проблем са преференциите за хората с увреждания, предвидени в специалния закон за интеграция на хората с увреждания и трудностите при тяхното използване. В петицията е визиран по-конкретно въпросът, свързан с обема на двигателите на автомобилите. Жалбоподателите изразяват притеснения от предложения за редакция на Закона за пътищата, направени от народни представители в Комисията по транспорт и съобщения, свързани с ограничителните условия в правото на ползване на безплатни билети. Това би лишило от облекчения точно тези хора с физически увреждания, които имат нужда от автомобили. Към момента тези предложения са оттеглени, но тук присъстващите представители пледират в бъдеще подобни предложения да бъдат дискутирани с тях.
В петицията се споделя и за един друг много сериозен проблем, касаещ едно нормативно ограничение, което не е в съответствие с реалните потребности. Хората с двигателни увреждания на практика не могат да упражняват правото си за преференциално закупуване на автомобил, защото автомобилът трябва да е достатъчно широк, за да се помести инвалидна количка в него, да се монтират съответни приспособления в помощ на шофьора, който има протези, трудно подвижно тяло, ортопедични апарати и т.н.
Според присъстващите представителите на тези специални изисквания отговарят автомобили с обем на двигателя над определения в момента 1800 куб см.
Друго сериозно несъответствие е нормативно регламентираните параметри на автомобила - обем, мощност със съвременните техногии в съвременното автомобилостроене. В момента ограничението за тези коли е 100 конски сили, които са вместими дори в двигатели с обем от 1800 куб см. Този нормативен анахронизъм води на практика до обезмисляне на хуманния принцип, скрепен в духа на закона.
Това е поредно доказателство за крещяща нужна от системен диалог на компетентните държавни органи с неправителствените организации на хората с увреждания.
Предложенията, които се правят с оглед нормативната уредба, заслужават вниманието на компетентните органи тук. Хората с увреждания са лишени от мобилност, комуникации и достъпна жизнена и архитектурна Среда - предпоставки за тяхното социално включване, както самите те поясняват в петицията.
Не са създадени достатъчно условия за достъп до транспортни услуги, условия за спорт, културни мероприятия, отдих, а да не говорим за подкрепа за развитие на таланта и за насърчаване на творческите изяви, както пише в закона.
Липсват равни възможности в пазара на труда, което по смисъла на закона е непряка дискриминация. Работодателите не винаги спазват задължението скрепено в чл. 27 от Закона за интеграция на хората с увреждания, за пропорционалност при назначаването, както и задължението за уведомяването на Агенцията по заетостта.
Семействата на деца с увреждания, нуждаещи се от рехабилитация, са изправени пред жилищен проблем, премествайки се в населено място, където са единствените условия затова и макар Законът за интеграция да е вменил задължение на общините да предоставят жилища от общинския фонд, то Законът за общинската собственост не позволява това, поради наличие на друг имот в друго населено място.
Липсват съвременни технически помощни средства. Размерът на помощите, които изплаща Министерството на труда и социалната политика за инвалидни колички, протези, слухови апарати и други, не е актуализиран, според жалбоподателите от 1997 г. Една подколянна протеза, както те самите посочват, е 200 лв. при реална цена над 2000 лв. и за осигурените лица по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване.
Друг генерален проблем е липсата на точна и прецизно изготвена статистиката на основата на единна информационна система. Според представителите на хората с увреждания липсата на основни статистически параметри, като брой на хора с увреждания, разпределение на възрастови групи, видове увреждания, степен на увреждане е една от основните причини Министерството на труда и социалната политика да не може адекватно да планира и финансира дейностите и мерките за справяне с тежките социално-икономически проблеми.
Със създаването на Агенцията на хората с увреждания този проблем вероятно ще бъде разрешен, поради вмененото и от закона задължение да поддържа информационна база данни.
Оттук се генерира и другия основен проблем - неефективно разпределение на държавния финансов ресурс и несъвършена нормативна уредба.
Не на последно място следва да се отбележи и липсата на ефективен контрол на всички нива по повод упражняване на разписаните в закона правомощия.
Надявам се настоящата среща да внесе яснота с оглед постепенното решаване на постигнатите неотложни проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз благодаря.
Колеги, откривам дискусията - колегите от комисията могат да вземат думата, гостите също, така че да се направи един диалог, за да се достигне до някакви добри решения, които да ги предложим на Министерски съвет или на Министерството на труда и социалната политика, за да бъде полезна комисията ни.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Благодаря много за възможността да изкажем нашите възражения във връзка с предложенията, направени в Комисията по транспорт и съобщения, и да повдигнем някои основни проблеми, които имаме в последните години. Те не са във връзка само с автомобилите, но автомобилите и това, което се случи в Транспортната комисия, беше повод за нашата петиция. Тя беше подписана не само от Асоциацията на шофьорите инвалиди, а и от Съюза на инвалидите в България, от Фондация "Множествена склероза", от Националното сдружение на студентите и младежите с увреждания и от една Софийска организация на инвалидите.
Проблемът с мобилността на инвалидите е една малка част от общите проблеми, които и в доклада на госпожа Димитрова бяха засегнати. Всичко е свързано - и техническите помощни средства, и образованието, и достъпната среда, достъпният транспорт. Но защо всичко това се случва?
Една много основна причина е, че липсва диалог с хората с увреждания. Сигурна съм, че депутатите от Комисията по транспорт и съобщения нямаше да стигнат до тези абсолютно необмислени предложения, ако не бяха попитали първо нас самите - инвалидите, какво мислим по тези въпроси. А даже бих казала, че те си имат колежка-депутатка, също в инвалидна количка. Можеха да я извикат и да й кажат: "Госпожице Димитрова, Вие какво мислите, какви коли са подходящи за инвалидите?".
Въпросът за злоупотребите сега няма да го засягам, защото това не е наш проблем. Ние сме потърпевши от всичко това, което се случва през последните години. Половин България наистина кара коли, ползвайки облекченията за инвалиди. Това не само като лавина се разраства, но по-опасното е, че в общественото съзнание се приема като нещо напълно нормално. Аз мога да ви кажа какви неща чета във форумите в интернет. Хората смятат за нещо напълно нормално да ползват тези облекчения. И не само за колите.
Мисля, че духът от бутилката беше изпуснат още преди няколко години, когато беше правителството на СДС, мисля, което отпусна тази четвъртинка от социалната инвалидна пенсия. Тогава започна лавинообразното инвалидизиране. Хората се юрнаха по комисиите на ТЕЛК, за да взимат група инвалидност, за да допълнят доходите си. И това не е само с тази четвъртинка социална пенсия, а и за всички други възможни облекчения, които се дават на инвалидите. Те се превърнаха в средство за допълване на доходи. Фактически основен финансов ресурс за държавата наистина се изразходва, само че той не отива при инвалидите. той не отива при нас. Всички тези милиони, примерно по тези закони, които касаят облекчението за инвалиди - Законът за местните данъци и такси, Законът за пътищата и Законът за ДДС. По Законът за местните данъци и такси, инвалидите се освобождават от данък превозни средства. По Закона за пътищата с безплатни винетки и по Закона за ДДС от плащане на ДДС при внос на автомобил, а в чл. 54 е казано и при покупка вътре в страната. това са наистина милиони левове, само че те не достигат до нас, не стигат до инвалидите.
Бих казала, че това се случва и поради тази причина, че особено в първите два закона цари една комунистическа щедрост. Тези закони са преписвани от едно време от преди Десети ноември, защото в Закона за местните данъци и такси фигурира даже терминът "триколка", когато инвалидите в ХХ век са карали и триколки.
Комунистическа щедрост защо? Защото са освободени всички група инвалиди - I, II, III група. От 50 % до 100 % са освободени и от данък, освободени и от винетки и т.н. Естествено, че внуци и правнуци и десетки лица, които даже нямат нищо общо със семейството и домакинството на анвалидите се възползват от тези преференции.
Първото нещо, което ние предлагам, като точка първа в петицията, е да се въведе ред, да се ограничи кръгът на правоимащите, както е навсякъде в Европа - преференции свързани с мобилността на хората с увреждания ползват и специално за автомобилите ползват единствено и само инвалиди със затруднения в придвижването, а не всички групи инвалиди.
Защо казвам, че ние сме потърпевши, освен, че парите не достигат въобще до нас, целият този огромен финансов ресурс от стотици-милиони левове наистина. Защото преди 3-4 години когато финансите видяха наистина размера на злоупотребите, тогава за пръв път ограничиха в Закона за ДДС кубатурата и мощността на колите. Това веднага удари, знаете ли кого? Удари най-тежките инвалиди, а именно с физически увреждания - хората на инвалидни колички, хората с протези, хората с ортопедични апарати, а именно те се нуждаят от големи коли. Ние, когато се затопли времето и нашите хора могат по-свободно да се придвижват, ще направим една демонстрация да видите, че в една малка кола е невъзможно да влезе човек с физическо увреждане, който първо е с трудно подвижно тяло, второ с ортопедични апарати, протези, човек с една бедрена протеза. Вие нали си представяте, къде той може да си пъхне крака? Не може. Човек на инвалидна количка трябва да има достатъчно простор, за да си прибере инвалидната количка. И второ, дай Боже и у нас да се монтират най-после лифтове и приспособления, така че човекът да може с тези приспособления да влезе самостоятелно в колата.
Ето виждате какво се случва. Хора, които имат трета група инвалидност се ползват с облекчение. По-страшното е, че абсолютно здрави хора, направих една справка скоро по социалните служби, знаете ли какво се оказа за винетките, повече от 50%, които отиват да подават молби за винетки, са с пълномощни.
Второто нещо, което ние предлагаме и което по някакъв начин трябва да се реши, аз не знам как, защото не съм юрист, е преотстъпването на автомобили с пълномощни.
Аз мога да дам един пример в Германия как е решен този въпрос. Там за да ползва един инвалид всички възможни облекчения, свързани с неговия автомобил трябва или самия той да бъде шофьор или член на неговото домакинство. Ако е външен човек, не може да ползва никакви облекчения. Ако е с тежка инвалидност и не може сам да кара колата, единствено член на неговото домакинство. Това е второто, което ние предлагаме, да се измисли начин и мисля, че това е напълно възможност. Аз чух от Министерство на финансите юристите да казват, че това е нарушаване правата на собственост един вид. Аз не съм съгласна с това, защото този, който дава преференцията - финансовата, това е държавата в лицето на Министерството на финансите, има право да определи според мен регламентът на ползване на тези облекчения. Например моето шофьорско свидетелство има червен печат и Министерството на финансите ми е казало, че след като ми дава преференция за внос на автомобила три години нямам право да го продавам. Значи аз с този автомобил не мога да разполагам като всички останали собственици. Така мисля, че и по въпроса за преотстъпване на автомобилите с пълномощни може да се намери решение, защото това е коренът на злото.
Третата точка, която ние предлагаме, която е основната за нас - за самите шофьори инвалиди, които са със затруднения в придвижването, да няма никакви ограничения за кубатурата и мощността на двигателя. Аз самата съм с четири протези - две протези на ръцете и две на краката, аз например не мога да карам друга кола, освен кола с автоматични скорости. Благодарение на моя "дядо Опел", както го наричам, защото е на 20 години горкия, аз мога да присъствам днес на това заседание. Аз иначе бих била обречена, ако не разполагам с този автомобил на един затворнически режим вкъщи.
Другият въпрос, който, ако остане време, ще засегна, е за техническите помощни средства, защото нещата са свързани.
Във връзка с автомобилите ще кажа още един проблем, който имаме, и тук ще вземе отношение представителя на Съюза на българските автомобилисти, които много ни подкрепят, от Съюза на вносителите на автомобили в България.
Говорим много за интеграция и на книга наистина има облекчения за автомобили за инвалиди и когато ходят по Европа нашите политици говорят: "Ама ние сме дали милиони-милиарди по не знам какви закони ползват облекчения". Това не е така, защото реално ние, повечето инвалиди, не можем да ползваме повечето облекчения, защото ще дам следния пример: в София, която е повече от 1 милион жители вече няма нито един сервиз, където един инвалид, който се нуждае от приспособление за автомобила си да може да отиде да си направи тези приспособления. В нашата асоциация постоянно получаваме обаждания от шофьори, които се нуждаят от приспособления за колите си, но няма такъв сервиз. Това просто сработа в ХХI век да няма такъв сервиз в столицата на България. В страната - също няма. Имаше в Стара Загора един, който не знам дали все още прави приспособленията. Реално и това облекчение, което е дадено по Закона за интеграция на хората с увреждания, че инвалидите могат да получат плащане от държавата за приспособления, ние реално това облекчение не можем да го ползваме, защото няма такъв сервиз. Освен това той трябва да бъде лицензиран, зада може Министерството на труда и социалната политика да плати приспособлението. Това си остава един текст от закона, който е на хартия. Реално хората не могат да се ползват от това облекчение да отидат да си направят приспособленията и съответно да получат някаква финансова помощ или подкрепа.
Ако после ми дадете думата мога да кажа нещо, което е свързано с техническите помощни средства, което и колегата-шофьор депутатката Деница Димитрова може да каже от името на нашего брата шофьорите какви са проблемите. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Преди някой друг да добие смелост да се изкаже, аз бих искал да представя на членовете на комисията едно предложение, което също е хубаво да се дискутира:
"Предлага на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания да изработи и предложи чрез Министерството на труда и социалната политика законодателна промяна в Закона за пътищата, Закона за местните данъци и такси и в Закона за ДДС за премахване ограниченията за обем и мощност на двигателите на автомобилите".
Това е едно от предложенията, което подлагам на дискусия. Накрая тези предложения ще бъдат гласувани.
Господин Батилов, имате думата.
ТОДОР БАТИЛОВ: Уважаеми господин председател,уважаеми колеги и най-вече, уважаеми граждани! Аз простичко ще кажа, че по тази тема няма да бъда обективен. Не го казвам за застраховка, аз съм професионален юрист и знам какво говоря. Но този път няма да бъда обективен, защото дали ще ви кръстят инвалиди, или хора с увреждания, вие сте хората с увреждания, които в моя живот заемате много важно място, защото моята покойна майка беше пребита от един пловдивски негодник, карайки незаконно неправомерно, преби я както минаваха по улицата жени, и тя 40 години до смъртта си беше инвалид.
Преди една седмица точно на днешния ден бъдещата ми снахичка на моя племенник, 28-годишно безкрайно красиво момиче, беше пребито от някакъв негодник, който изкочил на пътя, засича я, и в момента е в със счупен гръбначен стълб в Пирогов. Достатъчно е.
Имам трима студенти. Аз преподавам малко като хоноруван преподавател на бъдещите учителите в Бургас и водех едно предаване, показахме го. Никой не иска съжаление, никой не иска и съчувствие, както великолепно сте го казали. Иска се съпричастност.
Дотук с моралния въпрос. Гарантирам ви от моите студенти, от майка ми и от всички близки, че нашата държава по отношение на хората с увреждания, е хищник. Истински хищник! Аз също принадлежа към властта на тази държава.
Правих предаване с един от най-уникалните случаи, може би ще влезе и в историята в Европа. Това е прочутият случай с инж. Виктор Атанасов - талантливия българин, който на четиридисет и няколко години точно в деня на Слънчевото затъмнение беше застигнат от един автобус в Бургас и вкарвайки го в моргата, където да замине за погребението, синът му се развика и го възстановиха. Той имаше останало живо в себе си само сърце, само мозъка. Беше загубил три-три и половина литра кръв. Спаси се от смъртта, но не се спаси от българската хищническа действителност, наречена българска бюрокрация. Пет години обикаля с 6 см крак по-къс, натрошен. Той е един от талантливите конструктури на рикши, сега ги изнася навън, да моли бургаските хищници в социалната ТЕЛК.
Аз го заявявам отговорно и нося отговорност затова, което говоря. Там, където чакаш с часове - пострадалите осакатени хора чакат с часове да бъдат приети, българската хищническа бюрокрация се оправдава, че нямала време за тях, поради това, че не им оказал уважение, те не го признаха за инвалид. Човекът очевадно е с 6 см. по-къс крак. НЕЛК - отмени. Слава Богу след много месеци. За 6 години той не е получил и стотинка, както майка ми не е получила за 40 години. За каква система говорим? Хайде за другите неща върви. Можем да се правим на важни държавници, но аз ще ви кажа честно, в пороя от 120 закона, уважаеми хора с увреждания, граждани, аз сега стоя в тази зала и не зная за какво става дума. Сто и двадесет закона за няколко месеца. Лавина !
Ние сме станали не само бюрократи и част от хищническия апарат, но ние сме станали напълно безчувствени. Затова ще спра с моралните неща и ще кажа няколко думи чисто юридически - нали съм пуст юрист.
За какво съчувствие говорим? Че ние имаме задължение, като държава. Ето я Конституцията! Няма да говоря за Хартата за правата на човека, по която сме страна и работим. Да вземем собствената си Конституция. Аз я приготвих за да я припомня на всички, които слушат, тези, които не слушат да вземат да я прочетат.
В чл. 51, ал. 3 от Конституцията "Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат по своето имущество и особено, както лицата с физически и психически увреждания", в случая с физически увреждания, "се намират под особената закрила на държавата и обществото". Това е конституционна норма, а не изказване на хора от Комисията по транспорт и съобщения, които я са виждали пострадал човек, я не. Аз слушах един такъв оратор и в Бургас го слушах в общинския съвет, един негодник. Той разказваше, че инвалидите от войните, ветераните не трябва да бъдат погребвани на държавни разноски, защото имали скрити пари и можело да ги наследи някой. Когато говори един такъв негодник за каква държава говорим?
И ние нямаме контролен механизъм. Аз искам да поискам от човека от Комисията по транспорт и съобщения, който хабер няма, който направи изказванията и в залата, че даваше кубатури, че за някои, които са спекулирали с инвалидните коли. Добре, аз също ще кажа на този господин и още на няколко, които го подкрепят, че на тази логика аз ще питам - на нас депутатите ни се носи славата, че ние не сме чистоплътни хора, а не е така; че ние не сме законни хора, а не е така, заради един или двама, както последния случай. Значи ли че обществото трябва да гледа на него, като на негодник и да го лишава отвсичко? Не е така.
Хората с увреждания в България са мъченици. Ние показваме на България - не, на хората, че ние не се интересуваме от човека в България. Ние гледаме да се оттървем от старите хора. Някой ще каже: "Защо така говориш?". Аз ако не съм депутът с 42 години трудов стаж съм с 60,70 лв. пенсия.
Искам да попитам онзи господин с мустаците и този, който ще го наследи, може ли да изчисли с 60,70 лв. кой жизнен минимум ще трябва покрия. Тоест, ние сме обречени да умираме, да се оттърват от нас. Да, но хората с увреждания се увеличават, защото в България, наред с всички проблеми, ние сме си обявили даже не война - по пътищата, на строежите, трудовите злополуки. Ние не воюваме, защото нямаме противник. Ние се самоизбиваме.
При това положение за какво ще обсъждаме днес петиция да чакаме тези хора да правят петиция? Аз искам да дадат хората - народни представители, обяснение публично: с какви аргументи си служат, като казват, че ограничават колите, за да не се спекулирало и в същото време нарушават Конституцията.
С това ще завърша, конституционната норма не е пожелание. Правото на един човек е задължение на държавата. А когато държавата не си изпълнява задълженията, тя не е държава. Затова започнах с емоционалната дума "хищническа". Затова не се притеснявам. Много се радвам, аз в последно време говоря, някой да ме обвини в популизъм. Нека да сме популисти. Популист е човек, който говори за хората, за народа. Аз искам да съм популист, но не успявам. Затова много благодаря на председателя, на ръководството и на всички, че този въпрос сте го сложили на дневен ред. Може да не можем да го режим, така както един човек, като охка и страда вкъщи и знае, че не могат да му помогнат, особено ако е тежък случай, но поне да знае, че не е самотен.
Така че благодаря и на Деница, нека така да й казвам, много я обичам и уважавам, тя ми дава куража, но казах, че те пуснаха едно предложение към народни представители да се включим и де помагаме на хората с увреждания. Ние няма да помагаме. Ние трябва да работим! Това е мярката. Другото всичко, както пише в Библията, от лукавия.
Затова, колеги, ви призовавам да не се притесняваме, че ще нарушим спокойствието на някои комисии, на депутати, които се наричат народни представители и наши колеги, с риск да се скараме с тях, господин председателю, подкрепяйки Вашето предложение, аз ви предлагам: никакво отстъпване.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Това е само първото. Има още четири предложения.
ТОДОР БАТИЛОВ: Ще подкрепя всички предложения, ако са в полза на тези хора, които са тук и стоят и ние трябва да им се извиняваме, а не да ги чакаме да им благоволим да им отделяме внимание. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз благодаря на господин Батилов.
Преди да дам думата на господин Васко Василев от Съюза на вносителите на автомобили, искам да прочета останалите проекторешения, за да може да ги дискутирате:
"2. Препоръчва на Министерството на труда и социалната политика, в частност на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания в качеството си на консултативен орган, да осъществяват системен диалог с представителите на организации на хора с увреждания с оглед по-ефективно и пълноценно решаване на специфичните проблеми."
Това е нещо, което и вие искате и което е довело до тази петиция, след като не е правен такъв диалог.
"3. Във връзка с точка 1, напомня на всички органи на държавната и местна власт да спазва стриктно чл. 2а от Закона за нормативните актове и чл. 6, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания с оглед осъществяване на сътрудничество при разработване и провеждане на политиката в областта на интеграцията на хората с увреждани.
4. Предлага на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания да направят преглед на нормативната уредба с оглед постигане на правна прецизност и въвеждане на диференциран подход при разпределяне на финансовия ресурс, предназначен на хора с увреждания.
5. Препоръчва на органите за управление и контрол в ресорните ведомства да предприемат мерки за по-ефективен контрол във връзка и по повод прилагането на законовите и подзаконовите нормативни актове в сферата на интеграцията на хората с увреждания в съответствие с административно-наказателните разпоредби".
Това са пет предложения, които ще бъдат сведени до Министерството на труда и социалната политика и на Министерски съвет, ако бъдат гласувани от комисията. Ние като орган, който ги контролира, оттук нататък трябва да упражним своя контрол.
Давам думата на господин Васил Василев.
ВАСИЛ ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа депутати, уважаеми представители на хората с увреждания в българското общество! Аз ще кажа няколко думи от името на Асоциацията на вносителите на автомобили в България в качеството си на член на Управителния съвет. Тук е и господин Спас Димитров, който е председател.
На свое заседание Управителния съвет разгледа това, което вие изпращате като сигнално писмо и категорично застава на позиция да защити вашите искания, защото държавата наистина наистина е длъжник на хората с увреждания - длъжник и към децата и към много неща в нашето общество. Колегите и аз смятаме, че проблемът не е в това да се наложи ограничителен режим на това да се ползват автомобили с преференции от страна на хората с увреждания, за които безспорно държавата трябва да полага грижи. Проблемът е в това да се наложи ограничителен режим на онази част от хората, които дават неправомерно разрешителния режим с цел на някой да се облагодетелства. Нека да си кажем истината директно в очите. Имахора от медицинските среди, които срещу определени пари издават определени документи на определени хора, за да закупят такива коли. При такава конфигурация се достигат такива цифри на хора с увреждания в страната, които могат да притесняват хората. Това води до положение, при което могат да пострадат хората, които наистина имат нужда от такава преференция от такива автомобили при недобре свършена работа от някой друг. Защото човек, който наистина е в затруднено положение, който е доказано, че е в такова състояние, има потребност да бъде равнопоставен в обществото и има нужда от този автомобил. Но има много хора, които злоупотребяват с това. Свитедели сме на хора как имаше един период преди години са караха джипове по за сто-сто и петдесет хиляди лева на инвалиди. Знаем кои бяха. Караха се S-класа Мерцедес на инвалиди, BMW на инвалиди и т.н. Едва ли е способен човек - дай Боже да има такава способност, да си купри за 150 хиляди лева кола и да бъде примерно инвалид. Горе-долу сме наясно какви коли карат тези хора и проблемът не е в това да им ограничиш кубатурата, защото е права госпожата, като казва, че има различни видове инвалиди и трябва да бъде с автоматик автомобил.
В Западна Европа, понеже колегите от асоциацията контактуват, категорично се доказва, че някъде има преференции дори в заводите-производители инвалидът се ползва с това да си поръча автомобил според спецификата на своето увреждане, за да му бъде от полза. И това е уредено и в Германия, и в други държави със законодателството. А тук ще ги ограничим на 1100 куб.см!? Това означава ли, че ограничим ненормалното издаване на разрешителни от страна на някои институции. Всички знаят, че като занесеш 300 или 500 лв. могат да ти дадат някакъв такъв документ. То се знае. Нищо, че не се казва. То се знае. Ето това трябва да спре и тогава ще се намали и броят им. Едва ли държавата ще забогатее, ако наложи този ограничителен режим. Държавата, според мен, трябва да си зададе въпроса защо един митничар, когато хване пет тира с месо, го пребиват от бой. Този въпрос трябва да си зададе държавата. Въпросът, че някой иска да вкара бандитски стоки в страната, а не друго.
Ние в това отношение от страна на асоциацията и в Транспортната комисия ще защитим проекта, който предлага господин Бакалов и комисията, ако бъде приет, и вашия интерес. Включително, вие винаги може да разчитате откъм това да получавате защита от страна на Асоциацията на вносителите на автомобили в България, включително във варианти за предложения за законодателна дейност в бъдеще в подкрепа на това, което искате да получите като защита.
Повече нямам какво да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря, господин Василев.
Заповядайте госпожо Антонова.
ВИОЛЕТА АНТОНОВА: За повечето от вас, както и за мен, когато ми се случи това заболяване, аз не знаех какво е то. Това заболяване е загиване на всички мускули на цялото тяло. Случаите са предимно при деца - над 95-96 %. В много редки случаи, говорим преди всичко за спиналната мускулна атрофия, която се появява в по-късен период.
Много пъти сме дискутирали и може би единствено аз заставам най-остро на тази тема, защото първоначално децата нямаха право на коли. Сега ограниченията, които трябва да ги коментирам, не мога да го премълча - не може да се слага ограничение на правоимащите по закон. Правоимащите по закон за първа група са без медицинско направление, тоест над 91 %, те имат право; втора група са тези, които минават през лекарска комисия, която дава протокол дали има право да закупи автомобил.
Другото, с което не съм съгласна, да бъде член на докинството. Какво значи домакинство? Аз, съпруга и децата ми. Добре, но моят син - големият, е женен; малкият за съжаление преди три години почина. Аз вследствие на една катастрофа не мога да управлявам автомобил, съпругът ми е с тежка форма на диабет и понякога не може. Значи, големият ми син няма право да кара малкия ми син.
Това заболяване се води генетично заболяване и има семейства, в които в повечето случаи се хвърля вината върху майката, че тя носи този ген, обикновено тези семейства се разпадат. Майката не е шофьор. Детето кой ще го кара?
Задавам тези въпроси риторично, защото хиляди пъти ги повтарям. Съгласна съм, че много коли се внесоха, които не те трябва да ги карат тези коли. Но се запитах, когато трябваше аз да закупя, защото самата аз съм с много увреждания от дълго време не мога да ходя, 50 % ми е дишането, много са, няма да ги изброявам и когато минах през митница имах толкова проблеми, за да докажа, че наистина съм инвалид, че с една конска сила не можех да карам кола, какво да кажа за сто конски сили. Как са минали другите? Аз задавам този въпрос. След това как става регистрацията в общината? Как социалните грижи дават бележка на този човек, защото се взима бележка и от социални грижи, когато отиваш на митницата, че ти наистина имаш това право. Ето виждате веригата, по която върви корупцията.
И да се хвърля вина и да се слагат ограничения на хората с увреждания, не съм съгласна.
Добре, едно дете с тежка форма на епилепсия, което на ден има 28 пристъпа, а трябва да го заведеш някъде, с какво ще го заведеш?
Не може да се слага това ограничение да бъде само на долни крайници.
Наистина подходът трябва да е много сериозен. Наистина хората от отделните служби трябва да са си на местата и не да се хвърля вина върху хората с увреждания и да се слагат все повече и повече ограничения, които дефакто ги лишават от много неща.
Да, аз много бих искала да си купя нова кола. Страшно бих искала, но нямам средства! При трийсет и кусур години трудов стаж, аз съм с 118 лв. пенсия. Мъжът ми - абсолютно също. Той е с 40 години трудов стаж.
ТЕЛК-овите решения, понеже се засегнаха преди малко, знаете ли, че има негласна наредба да се намаляват групите за инвалидност? Какво повече да си, след като ти намаляват групата за инвалидност - да, в момента съм куца, кьорава, саката, но ме гледаха под лупа и 30 пъти ме връщаха, а сигурно тези, които ги взимат ТЕЛК-овите решения не ги взимат за тези придобивки и преимущества, а ги взимат за трудов стаж. Защото като хора с увреждания, времето през което си с увреждане се признава за трудов стаж. Да, намалява се заради процента за инвалидност, но много хора плащат за това.
Нека контролът да бъде по-силен.
Един човек, който няма роднини, няма близки - починали са, и поради някакви причини е останал сам, за какво говорим за социален асистент или личен асистент? Този личен асистент няма да може да го заведе на кино, няма да може да го заведе на здравно заведение, след като няма право той да кара колата. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз благодаря на госпожа Антонова.
В мое лице мога да ви кажа само едно. На мен лично, като човек, не като народен представител, не е ясно, че проблемът не е при вас, а е в контрола. Получава се така, както казват българите, че между сухото може да изгори и мокрото. Затова е свикана тази комисия, в резултат на тази петиция, и се нядавам тези предложения да бъдат гласувани и след това изпълнени.
Давам думата на господин Филипов.
ВАСИЛ ФИЛИПОВ: Представлявам МС-общество. Това са болните от множествена склероза и мистения гравис. Аз съм един от тях.
Чудя се откъде да започна, защото имаме много специфични проблеми. Заболяването "множествена склероза" и "мистения гравис", която е по-рядко заболяване засяга младите хора в най-трудоспособна възраст. Това е трагично, неизбежно автоимунно заболяване.
Добре, ако имат малко помощ тези хора, могат още да дадат от себе си за себе си, за своите деца и за своите близки. Не им го отнемайте!
Това, което може и пак ще ни събере, е въпросът за синята инвалидна карта.
Българската синя инвалидна карта не е призната в Европейския съюз. Същевременно сините инвалидни карти на страните-членки на Европейския съюз не са признати в България, но в края на тази година ние ще бъдем задължени да плащаме задължителна гражданска отговорност, в която е включена и зелената карта и ще важи за цяла Европа. Добре, но след като моята синя инвалидна карта не се признава в Европа защо аз трябва да плащам по-голяма страхователна премия? Риторичен въпрос.
Просто много бързо трябва да се направи за контрола на сините инвалидни карти, защото в момента не може Районна прокуратура-София да казва и да ми отговаря, че кражба на синя инвалидна карта от инвалиден автомобил, паркиран на персонално инвалидно място, не е закононарушение. Това просто е подигравка. Аз имам такъв документ. Имам такъв документ и не мога да си ползвам инвалидно място, защото изкарам ли колата от него, веднага бива заето. Имам документ от миналата седмица, когато Софийска районна прокуратура смята, че един нещатен сътрудник, една госпожа, която беше паркирала на моето място повече от едно денонощие, не е нарушила българските закони и не ме е ощетила, а аз се грижа за един възрастен човек - моят баща, който е инвалид и е напълно неподвижен и има специфични нужди, за едно дете - най-малкото ми дете е на 2 години и т.н.
Много моля, народните представители съвсем сериозно да погледнат на нарушенията, контрола и законоизпълнението, свързано с изпълнение на преференциите от инвалиди. Защото нарушители са както някои от инвалидите, така част от лекарските комисии, ТЕЛК-овете имам предвид, и много други "невинни граждани", които се ползват от тези привилегии.
Продължавам нататък специално за автомобилите. Това е моята слабост и професия. Аз съм машинен инженер, тясна специалност - автомобилен транспорт, трактори и кари. Близо десет години преди да ме изхвърлят от работа като инвалид, съм работил като главен инженер в авто-мото подготовка в управление "Предказармена подготовка" след закриването във фирма "Войтех". Много сериозно трябва да се попритесни тази агенция в Министерството на транспорта, която дава разрешение и контролира курсовете за подготовка на водачи на МПС. Сега, в момента, нека да го нарека дете, което току-що е завършило 18-20 години и по рождение или има придобито увреждане няма къде да изкара курс за подготовка на водачи на МПС. Защото такъв курс просто няма.
От друга страна, то е свързано, ако има автомобил със специфични приспособления, които са характерни за конкретния човек. За да бъде допуснат до изпит този млад човек с увреждане, трябва първо Технотекс да регистрира приспособлението, а преди това трябва да намери начин кой да го монтира. А тук възниква един страхотен въпрос, който не е решен - гъвкавата връзка на спирачния педал, в общия случай говоря. Защо да не се допуска гъвкава връзка? Защото законодателно този въпрос не е решен. Допуска се само твърда връзка. Най-общо казано това дали ще бъде с жило или ще бъде с някакъв лост. Оттам нататък отиваме към това, че за да се яви на изпит или да бъде подготвен този човек, трябва да бъдат регистрирани и узаконени допълнителните педал, които са монтирани в неговия автомобил, които са монтирани от Технотекс, с които ще работи инструкторът при неговата подготовка. Добре, а след това кой ще даде парите за преоборудването? Сумите за преоборудването са смешни с инвидидуални приспособления за инвалиди, не говоря за допълнителните педали за инструктора. Това не е уредено. Това е трагедия. Защото специфичните автомобили, всяка една фирма, където се произвеждат автомобили в страната, която дадения инвалид ползва, в България не се произвеждат автомобили, изготвя МПС съобразно нуждите на съответния инвалид. Ние такова нещо нямаме и не може да очакваме. Защо тогава простичко не помогнем на тези хора? Ето аз днес съм дошъл с трамвай, макар че това за мен е много трудно - да се движа и да ме лашка трамвая, без да мога да ползвам автомобил, за което ползвам някъде 1000 лв. на година, става дума за застраховка "Каско", мога да възстановя и щетите, когато ми срежат гумите на инвалидното място или ми разбият колата и ми откраднат синята инвалидна карта, но не мога да го ползвам, защото няма кой да ми осигури пазене на инвалидното място. Това не е частен случай. Това е болшинството от случаите.
Оттук нататък съществува проблем с подготовката на младите хора, които сега са навършили възраст за правоуправление на МПС и са инвалиди.
От друга страна, специализираните автомобили за инвалидите, които ние не можем да внасяме, защото нямаме пари, държавата не може да ни помогне - добре, недейте да пречите! Един автомобил с 1000 кум см. може да се изкарат и 1000 конски сили или някъде към 700 квт. Никой не може да ограничи един автомобил в момента в мощност или в кубатура. Това е неразбран архаизъм, който граничи с ерата на развитие на автомобилостроенето в СИВ от 50-60-те години. Съжалявам, но тове е!
От друга страна, не може ние да говорим, че някакъв специализиран автомобил, който има съответния лифт и може да повтигне една електрическа, с нейните акумулаторни батерии, инвалидна количка до шофьорското място, което означава около 500-600 кг, в зависимост от техническото изпълнение на такова съобръжение, не можем да си представим, че такъв автомобил може да е с 1110 куб см. и неговата мощност ще бъде ограничена на 100 конски сили по един, предполагам или еди-колко си киловата, които се смятат 1,36. Това са проблемите.
Що се касае за вноса на нови автомобили. Един срок от 5 години е този автомобил. Инвалидът не може да направи с него повече от един разумен проблег, който да надхвърли 10 хил. км. или 20-30 хил. километра. Това е таванът, не за една година, а за 5 години реално при днешните условия, цени на гориво и смазочни материали, поддръжката на автомобила, плащане на застраховки и пътни такси, макар че е освободен. На мен не ми е известен нито един вносител на автомобили, който да може да допусне закупуването на един автомобил с преференцията за митнически облекчения за инвалид. Тук може да греша. Може и господинът, който е представител на вносителите на автомобили, или да ме опровергае, или да ме подкрепи. Това е недопустимо, според мен. Това е дискриминация.
Но най-лошото е, че ние не можем да подготвим хората за шофьори. Може би много неща пропускам, но най-големите проблеми са контролът на вноса на автомобила. Контролът не е наш, а на държавата. Ако искате назначете инвалиди - те могат да ви помогнат. Обръщам се към държавното ръководство, не към парламента. Аз например твърдя, че мога да позная кой автомобил се управлява от правоимащ и кой от неправоимащ. Изложбената зала на инвалидните места на автомобилите, които паркираха на бул. Витоша - отсечката Алабин, бул. Патриарх Евтимий преди тя да бъде затворена, са потресаващи. Нямам думи. Не може да не се спазва този закон за движение на пътищата и да ми паркират вляво по посока на движението по еднопосочна улица разни, няма да ги нарека, особени хора. Като пример ще дам ул. Денкооглу в момента от пл. Гарибалди до ул. Цар Самуил. Товае потресаващо! Не мога аз да не мога да отида да си изхвърля боклука, защото няма тротоари. Това е само част от проблема. Мисля тук да приключа, защото въпросите са безкрайни.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря на господин Филипов.
Проблемите действително са много, но нека да са представени в конкретика, като предложения да се коментира, за да може след това като решения да се приемат, за да се изпълнят от Министерски съвет, защото след това много трудно могат да се компенсират.
ИЛКЕР МУСТАФОВ: Уважаеми господин председателю, уважаеми колеги! Както каза и господин Бакалов да не кажа 100 процента, но с една значителна част от нещата, сме запознати и ние народните представители.
Искам да декларирам, понеже ще ми се наложи да напусна заседанието преждевременно, наистина се направиха много разумни предложения, но считам, че трябва да вървят в комлект, ако мога така да се изразя, като се има предвид облекченията и това, което предложи доктор Данчева за вноса на автомобилите и за контрола. Неразумно е едното предложение да върви без другото. Те са взаимосвързани.
Аз искам да декларирам подкрепа пред всички вас за направените предложения. Благодаря за вниманието. Имам други неотложни ангажименти. Давам своя глас задочно.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има думата госпожа Мария Томова.
МАРИЯ ТОМОВА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за поканата, която отправихте към Министерството на труда и социалната политика, да присъстваме на днешната среща. Наистина считам, че нашето участие е много важно, защото ние сме институцията, която е отговорна за цялостната координация, свързана с цялостната нтеграция на хората с увреждания. Ще се постарая да бъда съвсем кратка.
Първо, по конкретния повод по който сме поканени - петицията, ние подкрепяме неправителствените организации да не се намалява кубатурата на автомобилите, свързани с ползването на винетни такси, но от друга страна, не подкрепяме изцяло предложението на доктор Данчева, преференциите да се ползват само от хора с физически увреждания, защото вие самите чухте една друга организация, която представлява друга група с увреждания и има други виждания. Бих искала да уточня, че в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания участват 14 национално представени организации на хора с увреждания. Ако те бяха тук, сигурно чяхте за чуете различни становища. Затова аз ще мина конкретно на предложенията.
По първото предложение, което направихте, относно Националния съвет за интеграция на хората с увреждания да подготви програма, свързана с вноса на автомобилите, бих искала да уточня, че това не е от компетенциите на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания. Това е само един консултативен орган, в който се разглеждат всички документи, разработени от различните ведомства, които са свързани с интеграцията на хората с увреждания. По този повод искам да ви информирам, че министъра на труда и социалната политика на заседание на националния съвет обсъди предложение да се инициират проверки чрез Министерснтвото на финансите и МВР относно контрола по вноса и експлоатация на леките автомобили за инвалиди. Двете министерства направиха такива проверки, информираха ни за резултатите. Данните са много тревожни. Има злоупотреби. Точно са визирани темите, в които са извършени законарушенията и по този повод министъра на труда иницира създаването на междуведомствена работнва група, която да прегледа законодателството, свързано с вноса на автомобили и да излезе с предложение за промяна на съответните нормативни актове. водещо е Министерството на финансите и Министерстото на труда и социалната политика е определило представители от министерството и от Агенцията за интегриране на хората с увреждения. Националният съвет за интеграция на хората с увреждания също има свои представители.
Що се касае до второто предложение, препоръката МТСП да установява системен диалог с организациите на хората с увреждания, аз твърдя, че този диалог го има. Националният съвет заседава не по-малко от веднъж на три месеца, но последните 1-2 месеца заседанията са 3 пъти. Тук присъства и секретаря на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания Лиляна Илицина, която освен, че е началник отдел "Интеграция на хората с увреждания" и секретар, е човек с тежко увреждане и също може да чуете, ако има време, повече информация за работата на националния съвет. Така че диалогът, освен на официалните заседания, е ежедневен. При всички поводи ние се срещаме с всички организации, които обсъждат конкретни проблеми с нас.
Искам да ви кажа, че всички нормативни документи, след като влезе в сила Закона за интеграция на хората с увреждания каквито документи от които и ведомства да се разработват, те задължително се разглеждат в националния съвет. В Министерски съвет не могат да влязат, ако няма протокол от заседание на националния съвет.
Ще направя едно конкретно предложение, ако го приеме комисията. Виждам, че има неща, които не се познават, че е направено в тази посока. може би е добре да се проведе една среща на комисията с националния съвет, да се чуят повече становища, по-пълна информация да се придобие за дейността. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз благодаря на госпожа Томова.
Искам да внеса едно уточнение. Знаете, че комисията се състои от народни представители и ние много добре знаем кои има законодателна инициатива, и кой няма. Нещото, което сме преследвали, е хората, които наистина са заинтересовани и които отговарят за този Национален съвет за интеграция на хора с увреждания да бъдат включени много по-активно. Затова казваме "да обсъди и приеме чрез МТСП". Зная, че сте в една структура, а и колегите също знаят. Това сме имали предвид - чрез този съвет, който казахте, че се събира, да го обсъди и предложи чрез министъра на труда и социалната политика. На нас народните представители предстои да го обсъдим в пленарната зала и да го променим.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: Никъде в петицията и никога не съм казвала, че тези предложения,които прави Асоциацията на шофьорите инвалиди, подкрепена и от други организации, касаят хората с физически увреждания.
Много ви моля, обърнете внимание на това, защото навсякъде говоря за хора със затруднение в придвижването. Това е европейски термин - хора със затруднения в придвижването, а другото е хора с изключителни затруднения в придвижването. В тази група инвалиди влизат не само хора с физически увреждания, а още по-малко пък това, което каза госпожа Мария Томова - на долните граници, в тази група влизат слепи хора, хора с тежки ментални увреждания, които са доведени до състояние на безпомощност, хора с епилепсия, децата с увреждания. Групата на хората със затруднение в придвижването е една широка група, която тепърва обаче, когато се правят измененията в законите, ще се уточни, както например нашия пилотен проект от Столична община, който касае паркирането и сините инвалидни карти, там общинските съветници приеха това определение и дай Боже това да се приложи напрактика, преференциите за паркирането в София да ползват само тази група инвалиди - инвалидите със затруднение в придвижването. И направете, много ви моля, разлика и не ни вменявайте неща, които ние никога не сме говорили. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз благодаря.
Госпожо Харизанова, имате думата.
ПЕНКА ХАРИЗАНОВА: Искам да кажа само няколко думи. Този процес за отпускането и ползването на колите от инвалиди ние го наблюдаваме от няколко години. Ние, хората, които работят в системата на работоспособността, които първо започнаха да сигнализират, че автомобилите не отиват, които действително имат нужда от тях и много хора, ползващи тези коли, са съвсем здрави.
Какво ставаше? Хората получават правилно процента на трайно намалена работоспособност, те имат тези увреждания, ние правилно им оценяваме процента, но след това решенията отиват при други хора и тези хора получават колите и с пълномощно от човека, който е с увреждане. Така установявахме, че тези решения се продават. Но това не може да се вменява, както някой се опитва, както тук председателя на Съюза на вносителите се опита, на ТЕЛК-овете. ТЕЛК-а установява правилно намалената работоспособност, обаче нормативната уредба позволява колата да отиде там, където не трябва. Много пъти правихме предложение да се измени нормативната уредба и постановление N 52 на Министерски съвет, както и Закона за митниците и Закона за ДДС, да се ограничи възможността да се продават експертните решения.
Разбира се, аз съм далеч от мисълта да отричам наличие на корупционни моменти в ТЕЛК-овете. Сигурно има, но не в такъв процент, в какъвто се опитват да обясняват някои хора и да хвърлят вината върку ТЕЛК-овете, и то за всичко. Затова ние ще направим предложение, включително в тази комисия, за изменение и обсъждане въобще на социалния модел в нашата страна, с който се регламентират отпусканията, облекченията, финансовите помощи, вкл. отпускането на пенсии. За 2005 г. нормативната уредба постави експертните органи да работят в изключително тежка ситуация, като сме претоварени двойно-тройно и четворно. При това претоварване се получават грешки. Нашето мнение, че може да хвърляме вина върху когото си искаме и ккакто народните представители са се опитали да ограничават кубатурата, не е там моментът - може да ограничат кубатурата и пак да не отиде колата при този, който има нужда.
Въпросът е така да направим нормативната уредба, че тези хора, които действително имат нужда от тази кола, те да я ползват.
Аз ще ви кажа нашите наблюдения. Хора, които са на 80-90 години, никъде в света, пък и в Европа над 65 години не се освидетелстват за намалена работоспособност. Това е само в България. Как човек на 90 години, първо, ние го оценяваме за намалена работоспособност. Той си е неработоспособен и няма как да не му дадем намалена работоспособност, този човек получава всички социални придобивки пожизнено по Закона за интеграция на хората с увреждания, както и пенсията, но той настоява да се преосвидетелства, защото внукът иска да си купи кола. Това ние не можем да му откажем. Ние наблюдаваме този процес вече пет години.
Пак казвам, че не мога да кажа категорично, че не се допуска корупция, но това не е както се опитват някои да прехвърлят вината на ТЕЛК-овете. Освен това, няма такава наредба, която да казва, да намаляваме процентите - тук се обръщам към госпожата. Такава наредба никой не ни е давал. Ние работим на принципи и критерии, в които са залегнали принципите и критериите на Европейския съюз.
Подкрепям напълно предложението на вносителите, че не е нужно да ограничаваме кубатури и т.н., а трябва така да направим нормативната уредба, че тези коли и преференции да се ползват действително от хората, които имат нужда.
Освен това искам да направя разлика между намалена работоспособност и потребност от помощни средства от придвижване, включително и коли.
В България всичко се отпуска с решение на ТЕЛК, а ние определяме трайно намалена работоспособност. Това са две различни неща. Затова трябва да се промени нормативната уредба и точно да казваме всяка социална придобивка и облекчение при кого трябва да отиде. А не, има ли решение на ТЕЛК - готово, и всички хора искат да се освидетелстват за различни групи. Двайсет вида закони казват "с решение на ТЕЛК", а ние правим само намалена работоспособност. Кой човек над 65 г., който е в нетрудоспособна възраст, и знаем заболеваемостта на хората над 60 години няма да получи трайна неработоспособност. Няма нужда да се хвърля вината на ТЕЛК-овете, че правят инвалиди, и даже някои ръководители да кажат, че 50 % са инвалиди-менте.
Първо, те обиждат хората, които са с трайна неработоспособност и хората, които работят в експертизата и работят 5 години при такъв тежък режим - при 12 души на ден да ги освидетелства,т разпитват, оглеждат, да им съчувстват, постановят решението и да гледат 30-40 души. Ето така няма да има и качество.
Подкрепям вносителите и смятам, че трябва да се промени нормативната уредба и да се каже кой трябва да ползва преференции.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
ИВАН ИЛЧЕВ: Аз искам да кажа няколко думи, тъй като тази тема е много широка. Тя е свързана с много институции и министерства. Така бихме продължили да работим, разговаряме с часове, дни и седмици, бих казал и ефектът от работата на нашата комисия и от съвместната среща би бил малък, ако не се разбере накъде трябва да вървим заедно - и членовете на комисията, и всички представители на отделните ведомства и сдружения.
Ние не сме функционална комисия от типа на Комисията по транспорт и съобщения, Комисията по бюджет и финанси и т.н. Ние можем да изработим едно становище с няколко решения, с които да помогнем да се разрешат проблемите, които възникват от всички страни.
По този въпрос съм изключително съпричастен и подкрепям всички изказали се преди мен, особено господин Батилов. Петнадесет години живея със съсед-инвалид. Знам всички негови болежки, а също така бащата на моята съпруга е също инвалид. Тази тема тук ми е много близка и по тази причина.
Мисля, че не бива да горим юргана, заради бълхата, първо и второ, този диалог, който се провежда тук и може би нашата комисия дава такъв добър пример, би трябвало първо да се състои предварително преди законодателния орган да се произнесе по такъв важен въпрос. Аз не зная колегите от Транспортната комисия как са го гласували, по предложение на един или двама колеги. Тук аз мога лично да се ангажирам, да запитам колегите и да се помислим как би могло да се внесе нова инициатива, която да поправи според мен това много неправилно решение. Иначе въпросът е много дискусионен и темата има възможност да даде голямо поле на изява както на бизнеса, така и на социалните органи, които се занимават в нашата държава.
Предлагам да бъдем малко по-прагматични и да коментираме това, което предложи председателят на комисията господин Бакалов в четири-пет решения, да ги оформим, за да може наистина днешното заседание да изиграе своята роля и да има практически ефект. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря.
В тази връзка искам да кажа, че в точка първа направих известни корекции, защото Националният съвет е консултативен орган, съгласно закона и корекцията е и в посока към Министерството на финансите, което бяхме го пропуснали.
Първа точка гласи:
"Националният съвет за интеграция на хората с увреждания да обсъди и направи предложение до министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите законодателна промяна в Закона за пътищата, Закона за местните данъци и такси, Закона за ДДС с оглед премахване на ограниченията за обем и мощност на двигателите на автомобили".
Следващите четири предложения се запазват, както ви ги представих преди малко.
Госпожо Чобанова, имате думата.
АНЕЛИ ЧОБАНОВА: Благодаря, господин Бакалов.
Аз всъщност се въздържах досега да се изкажа, за да мога да изслушам различните мнения, тъй като в новото си качество трябва да намеря някакъв баланс и да знам кой-какво мисли и как го казва.
Аз съм член в Комисията за защита от дискриминация, народен представител на 39-тото Народно събрание и активно съм участвала, тоест аз съм инициатор и ръководител на групата-парламентаристи за взаимодействие с хората с увреждания и лицата в неравностойно положение.
Фактически пред вас стои един от създателите и съавторите на Закона за интеграция на хората с увреждания. Познавам този закон, повярвайте, из основи. В него имаше какво още да се доработи още в 39-тото Народно събрание, но доколкото виждам "пипването" е в обратната посока.
Тук съм за да изказа становище, макар че това становище ще бъде официално, но няма да бъде решение на Комисията за защита от дискриминация, защото никой досега не се е обърнал към комисията за да я сезира по този въпрос. Аз мисля, че тук имаме огромна възможност да въздействаме на този процес, който както виждам вече е отпочнат. Идвам тук и не знам на какъв етап е това предложение - на първо, второ четене, в комисия, в пленарна зала - идея нямам. Не знам точно какъв е текстът на вносителите, но явно становището тук е, че има наличие на дискриминация и тя е по отношение на хората с увреждания, които трябва да бъдат превенирани и насърчаване с особената грижа на държавата. Това, както каза и колегата адвокат, който първи се изказа, е записано още в нашата Конституция и на практика е в почти всички наши български закони. Това е залегнало в Хартата за правата на човека, но така или иначе не виждам как колегите са взели своите решения, за да внесат една такава поправка.
Заставам зад предложението на вносителите на петицията в частта, която изисква това предложение да не бъде прието, в смисъл предложението на вносителите за изменение на чл. 10в от Закона за пътищата. Говоря малко наизуст, тъй като нямам законът пред себи си - ако има такова предложение, то би било дискриминационно.
Смятам също, че 1800 куб.см за хора с увреждания са малки дори, тъй като вановете, които са им нужни, особено за тези, които трябва да се казват с инвалидни колички, са тези точно коли,които са необходими на хората, за да поместват тези помощни технически средства. А обикновено тези коли са по-мощните коли. Не са тези, които са под 1800 куб см., а камо ли под 110 куб см.
По отношение на втората част на вносителите, обаче, също изразявам несъгласие, защото не бива да се поставят ограничения за самите увреждания. Това също би било един род дискриминация. Аз съм съгласна и със становищата, които чух от Асоциацията на вносителите на автомобили, така и на другите колеги, които се изказаха, че порочността не е в кубиците, не е и в закона, а порочността идва от корупционните практики, които битуват в нашето общество. Може би тази работна група, която МТПТ прави би трябвало да включва и представителите на КАТ и Пътна полиция, защото те са хората, които трябва да кажат как могат да се извършват проверките по пътищата и как може да се разбере дали човекът, който е зад волана и кара автомобил на инвалид, наистина е правоимащ или е правонямащ.
За да завърша, бих искала да напомня, че Комисията за защита от дискриминация може да бъде сезирана с жалби, сигнали от Народното събрание - в случая от вашата комисия също можем да бъдем сезирани, но можем да бъдем сезирани и от организации - в случая, госпожо Данчева, към Вас насочвам това. По този начин комисията има правомощията да издава задължително предписание до всички официални общински, държавни органи, законодатели и т.н. Нарочно законодателят ни е дал такива правомощия да даваме задължителни предписания и становища било по законопроекти, било то действащи или тепърва създаващи се. По този начин ние имаме правото дори да стопираме с наш акт подобен нормативен законодателен акт или процес.
Така че използвайте ни, аз пак казвам, ние още не сме познати, отскоро сме на общесвения терен, използвайте тази наша функция, и мисля, че взаимодействието ни ще бъде полезно.
Мисля, че и нас трябва да ни включите в работната група.
ДАНИЕЛА ДАНЧЕВА: С две изречения ще кажа, че предложението, по което всички са единодушни за отпадането на ограничението на кубатурата и мощността, според нас шофьорите инвалиди, е абсолютно задължително с другите две точки, които ние предлагаме: ограничаване кръгът на правоимащите и решаване на въпроса с пълномощното. Това продължавам да настоявам, въпреки че госпожа Чобанова казва, че това би било дискриминация и че не можело да ограничаваме ползването на тази преференция само за определен кръг инвалиди, това просто не е така.
Ще дам пример, както на мен не ми се полага бял бастун, защото не съм сляпа, а белите бастуни се полагат на слепите, така автомобилите в цяла Европа, подчертавам, аз нося извадки от законодателството в Германия и Австрия, всички преференции, свързани с автомобилите се дават единствено и само на хора, попадащи в групата на тези със затруднение в придвижването. Даже в Германия са стигнали още по далеч, преференциите, свързани с автомобил, се дават само на работещите инвалиди.
Така че тук въобще не става дума за дискриминация - този, който дава преференциите има право да определи кръгът на правоимащите. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Вашият мотив, госпожо Данчева, е ясен. Става дума въпрос затова да се законодателно изработи предложение и изпълнителната власт да контролира изпълнението на законите.
Мисля, че в тези пет точки специално, всичко това сме се постарали с експертите на комисията да формулираме, и да се надяваме, че членовете на комисията ще подкрепи предложенията и оттам нататък да се получи някакво развитие.
ЛЮДМИЛ ВЕЛЧЕВ: Добър ден! Сътрудник съм в Центъра за психологически изследвания.
Искам да ви поздравя с днешния празник, който е Средение Господне - един от най-големите християнски празници, и благодатта на този празник да бъде върху всички вас!
Това, което искам да дам като предложение практически в България няма стандарта, да се помисли относно изграждане на стандарт въз основа на който да бъдат внасяни или изработвани в България спомагателни устройства, като колички, бастуни елератори за придвижване по архитектурните прегради.
Давам една идея само към Асоциацията на вносителите на автомобили, сутринта в интернет проверих как стоят нещата в Русия. Там се дава право в Конституцията на Руската федерация, като се казва, че всеки човек има право да се придвижва, в т.ч. и инвалидите. Руснаците са решили проблема така. Ясно е, че един инвалид не може да осигури цялата сума за закупуване на нов автамобил - 20-40-80 % в зависимост от заболяването и от финансовата възможност на индивида, държавата прави отстъпка, като техния завод, който произвежда автомобили, а при особено тежки случаи президентът путин дава разрешение за обезпечаване изцяло за автомобил на такъв човек. Това е към вносителите на автомобили, може би по техните пътища, да направят предложение.
Завършвам с това, че откакто съществува човешкия род, от времето когато са били само Адам и Ева, все един от двамата се е намерил да наруши закона.
После, какъвто и закон да измислим, каквито и ограничения да направим, винаги ще има такива, които ще го нарушават. Това не означава, че не трябва да опитаме. Закон трябва да има.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Тук с колегите няма да се съгласим с нарушаването на закона, защото сме тук да съблюдаваме неговото спазването.
Давам думата на нашата колежка Деница Димитрова.
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА: Благодаря за поканата да участвам в заседанието на комисията и че ми давате думата.
Вярно е, че държавата е длъжна на хората с увреждания в много насоки. Но една от тези насоки, която според мен е особено важна, е страната ни - държавата, да дава възможност на хората с увреждания да дава своя принос в обществото, да могат да работят, да се развиват и мисля, че от това ще спечели и държавата и хората с увреждания и цялото общество. Това е да имаш превозно средство - автомобил, който да отговаря на увреждането ти, да можеш да го използваш пълноценно, или ако има заболявания, при които човекът с увреждане да не може да шофира, тогава член от семейството или приятел би трябвало, или социалният асистент би трябвало да може да го обслужва, и автомобилът би трябвало да отговаря на увреждането. Така човекът ще може да го кара, да ходи на работа с него и да бъде пълноценен. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Ще прочета петте предложения, които предлагам на вниманието на комисията, за гласуване:
1. Националният съвет за интеграция на хората с увреждания да обсъди и да направи предложение до министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, законодателна програма за Закона за пътищата, Закона за местните данъци и такси и Закона за ДДС с оглед премахване ограниченията за обем и мощност на двигателите;
2. Препоръчва на Министерството на труда и социалната политика и в частност на Националния съвет за интеграция на хората с увреждения в качеството си на консултативен орган да осъществява системен диалог с представителите на организации на хора с увреждания с оглед по-ефективно и пълноценно решаване на специфичните проблеми;
3. Във връзка с точка 2 напомня на всички органи на държавна и местна власт да спазват стриктно чл. 2а от Закона за нормативните актове и чл. 6, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания с оглед осъществяване на сътрудничество при разработване и провеждане на политиката в областта на интеграцията на хората с увреждания;
4. Предлага на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания да направят преглед на нормативната уредба с оглед постигане на правна прецизност и въвеждане на диференциран подход при разпределяне на финансовия ресурс, предназначен за хора с увреждания;
5. Препоръчва на органите за управление и контрол на ресурсите и ведомствата да предприемат мерки за по-ефективен контрол във връзка и по повод прилагането на закона и подзаконовите нормативни актове в сферата на интеграцията на хората с увреждания в съответствие с административно-наказателните разпоредби.
Има ли желаещи да направят предложения и промени? Няма.
Който е съгласен с направените предложения, моля да гласува.
За - 9, против и въздържали се няма.

Благодаря на всички, които участваха в заседанието на комисията.
Закривам заседанието.

(Закрито 16,20 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан БАКАЛОВ

Стенограф:
Катя Бешева