1. Разглеждане и обсъждане на жалби №№ 382, 383, 419, 463, 464 и 543 от родители, служители и деца относно лоши междуличностни взаимоотношения, нецелесъобразни структурни и кадрови проблеми, и въпроси с оглед функционирането на Националния дворец на децата.

---

П Р О Т О К О Л
№ 15


На 23 февруари 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на жалби №№ 382, 383, 419, 463, 464 и 543 от родители, служители и деца относно лоши междуличностни взаимоотношения, нецелесъобразни структурни и кадрови проблеми, и въпроси с оглед функционирането на Националния дворец на децата.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от господин Йордан Бакалов – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Добър ден на гостите, които присъстват днес на заседанието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите!
Имаме кворум и можем да открием заседанието на комисията.
Дневният ред включва единствена точка - Разглеждане и обсъждане на жалби №№ 382, 383, 419, 463, 464 и 543 от родители, служители и деца относно лоши междуличностни взаимоотношения, нецелесъобразни структурни и кадрови проблеми, и въпроси с оглед функционирането на Националния дворец на децата.
Има ли друго предложение за дневния ред? – Няма.
Който е съгласен днешното заседание да протече с единствена точка, моля да гласува.
За – 9.
Приема се единодушно.
Гости на днешното заседание са:
От Министерството на образованието: госпожа Екатерина Виткова – заместник-министър на образованието; госпожа Грета Ганчева – началник отдел “Интеграция на деца със специални образователни потребности” към |Дирекция “Образование и културна интеграция”.
ОТ Регионален инспекторат по образованието на Министерството на образованието: госпожа Емилия Сергиева – старши експерт по организацията на средното образование; госпожа Станислава Кръстанова – юрисконсулт.
От Синдиката на българските учители: господин Йордан Казашки – главен експерт.
От Национален дворец на децата: госпожа Таня Желязкова.
Служители на Национален дворец на децата: Стела Игнатова, Пенка Аврамова, Йордан Стоянов.
Родители: господин Кирил Христов, госпожа Венета Муховска, госпожа Виолета Владимирова, господин Явор Рударски и госпожа Илиана Петрова.
Има и други присъстващи, които не са ми подадени в списъка.

По единствена точка от дневния ред - РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЖАЛБИ №№ 382, 383, 419, 463, 464 И 543 ОТ РОДИТЕЛИ, СЛУЖИТЕЛИ И ДЕЦА ОТНОСНО ЛОШИ МЕЖДУЛИЧНОСТНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ, НЕЦЕЛЕСЪОБРАЗНИ СТРУКТУРНИ И КАДРОВИ ПРОБЛЕМИ, И ВЪПРОСИ С ОГЛЕД ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ДВОРЕЦ НА ДЕЦАТА.
По точката ще докладва нашият главен експерт Янита Димитрова.
След нейния доклад, който изцяло е свързан с жалбите, ще дам думата за въпроси, за отговори, за изказвания.
Допълнително искам да кажа, че още отсега трябва да е ясно на всички, че вземането на думата става чрез председателя.
Има думата госпожа Димитрова.
ЯНИТА ДИМИТРОВА: Уважаеми дами и господа, на вниманието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите са представени жалби, петиции и отворено писмо №№ 0382, 0383, 0419, 0416, 0463, 0464, 0543 и едно от последните, което е отворено писмо във връзка с дисциплинарно уволнение на служител от дома. Те са от родители на деца, посещаващи различни школи и състави в Националния дворец на децата, както и от служители, учители и граждани, учредили Сдружение “Граждански комитет за национален дворец на децата”.
Ескалацията на напрежението в Националния дворец на децата е в своята кулминация, видно от всички тези предоставени материали, публикации във вестници, телевизионни и радиопредавания. Именно това обстоятелство и с оглед обществената значимост на проблема накара комисията отново да разгледа и обсъди въпроса.
Следва да се отбележи, че комисията по жалбите и петициите на гражданите в Тридесет и деветото Народно събрание е разглеждала проблема на свое заседание на 28 януари 2004 г., като след обстойна дискусия с жалбоподателите и представители на Министерството на образованието и науката, комисията гласува единодушно решение за провеждане на конкурс за директор на Национален дворец на децата, но до този момент такъв не е проведен. Комисията е изпращала напомнителни писма на министъра на образованието във връзка с изпълнение на решение № 62, в отговор на което е била информирана формално с цитати на правни норми от Закона за народната просвета и Кодекса на труда, като не се посочваха никакви конкретни мерки с оглед понижаване градуса на напрежението в институцията и възстановяване на нормалния психоклимат.
Създаденото гражданско сдружение за Националния дворец на децата е още едно доказателство за нас, че съществува проблем, който засегнатите от конфликта граждани се опитват да решават в рамките на закона.
Като хронологична ретроспекция с оглед внасяне на яснота по случая ви представям следните факти
Госпожа Таня Желязкова е назначена през месец октомври 2002 г. за директор на Националния дворец на децата със срок до провеждане на конкурс, след дисциплинарното уволнение на директора на Националния дворец на децата господин Кирил Русев. Според мнението на преподаватели от Националния дворец на децата, всички са приели идването на нов човек положително, дружелюбно и с надежда, но скоро след това са започнали концептуални реформи в двореца, които, според жалбоподателите, са извършвани еднолично и неправилно, и които в голяма степен са първоизточникът на конфликта.
В Докладна записка от 14.04.2003 г. до Министерството на образованието и науката госпожа Желязкова описва състоянието на Националния дворец на децата като критично, като предупреждава, че реформите, които тя смята за необходими и нетърпящи отлагане, ще доведат до засягане интересите и недоволство сред персонала, преподавателите и родителите. Докладната по своята същност може да бъде квалифицирана като една своеобразна стратегия и концепция за бъдещото развитие на Националния дворец на децата, като същевременно са посочени редица слабости и грешки в досегашната работа в двореца.
От приложените материали не е видно какво е становището на министъра по тази Докладна записка като работодател на директора на двореца. Тук е момента да се припомни, че Законът за народната просвета изисква провеждането на конкурс за заемане на длъжността директор. Като понятие конкурсът инкорпорира в себе си състезателното начало и съревнованието аз определяне на най-добрия и на най-достойния по знания и по опитност. Представянето и защитата на концепция за развитието на Националния дворец за децата пред конкурсна комисия от един бъдещ директор на тази институция, би било един полезен и оздравяващ подход както за едни бъдещи, безспорно наложителни реформи в двореца, така и за тяхното по-безпроблемно приемане от служителите и обществеността.
Кардиналните промени, както пише в докладната на госпожа Желязкова, са необходими и трябва да бъдат направени с оглед защита на интересите на децата и политиката на държавата към тях. Те не са получили необходимата законова санкция от компетентния орган – Министерството на образованието и науката, поради това, че все още не е проведен конкурс. А за това, вероятно, не се приемат с необходимото разбиране и респект от тези, които следва да ги осъществят – учители, служители, родители и деца. Тези кардинални промени, очевидно, не са по силите единствено и само на директора, дори той да е изключително амбициозен, подготвен и с голям вътрешен заряд. И ако няма разбиране и подкрепа от всички участници в процеса, всички опити за тези концептуални промени са обречени на провал.
Аз няма да акцентирам върху множеството проблеми, визирани в жалбите. Те са пред мен и пред вас. Запознали сте се с тях. Най-общо, според жалбоподателите, те са недоволство от закриване на школи, спад на финансови приходи, отлив на деца, отпадане на учебни форми, уволняване на преподаватели, психически тормоз, авторитарно управление. Това е извлечено от жалбите и петициите.
Националният дворец на децата е национално и извънучилищно педагогическо учреждение, съгласно Закона за народната просвета. Съществуването на институция като него, е едно богатство и гордост за всяка държава и тя трябва да бъде по-привлекателно място за децата през свободното им време и да ги предпазва от опасното влияние на улицата, да разкрива и развива техните дарби. Това е основният и достатъчен аргумент Комисията по жалбите и петициите на гражданите да проявява упорство в търсенето на конструктивен и цивилизован път за решаване на проблема.
Смятам, че представителите на страните по спора, присъстващи тук, както и представителите на компетентните институции, ще положат същите усилия за намиране на решение и излизане от патовата ситуация в името на децата.
В заключение искам да кажа, че обществената значимост на проблема произтича и от обстоятелството, че Националният дворец на децата е с 55-годишна история, доказал е своето място в живота на много поколения деца и е създал не малко таланти, прославили България. Отношения като тези – на краен антагонизъм и на конфронтация – са несъвместими с предмета на дейност на двореца.
Надяваме се днешната поредна дискусия да бъде полезна и да допринесе за едно по-цивилизовано решаване на проблема.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз благодаря.
Колеги, преди да започнем дискусията по жалбата, искам да представя на вашето внимание проекта за решение, който подлежи също на обсъждане и е добре, като взимате думата, да си кажете мнението по предложението:
1. Министърът на образованието и науката в най-кратък срок (който естествено ще ни бъде посочен от Министерството на образованието) да проведе конкурс за директор на Националния дворец на децата след защита на Програмата за развитие и управление, с оглед установяване на стабилност в институцията.
2. Предлага на министъра на образованието и науката до провеждане на конкурса да предприеме спешни мерки за нормализиране на психоклимата в Националния дворец на децата, като за резултата своевременно уведоми комисията.
Това са двете предложения от страна на ръководството на комисията, което предлагам на вашето внимание, за да бъдат дискутирани. Предварително казвам, че срокът, който евентуално ще бъде поставен, ще бъде съгласуван с Министерството на образованието.
Имате думата.
КИРИЛ ХРИСТОВ: Аз съм председател на Гражданския комитет за Националния дворец на децата.
Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа! Наистина предварителният доклад постави най-общо проблемите. Аз искам да внеса още някои детайли към него.
Предметът на конфликта е неправилното управление на Националния дворец на децата, като най-кратка информационна справка.
Същността на проблема е, че Националният дворец на децата в това си състояние не може да изпълнява своите функции и да организира свободното време на децата и учениците чрез привличането им в педагогически форми на занимание с музика, танци, театър, фолклор, наука, техника, спорт и туризъм.
Страните в конфликта са ясни. Това е временно изпълняващата длъжността директор Таня Желязкова, от една страна. И от друга страна, родителите, тяхното сдружение, самите деца, педагогическите специалисти, административния персонал, синдикалната организация на СБУ.
Периодът на конфликта е наистина от март 2003 г. до настоящия момент. Като се има предвид, че докладната записка, с която всъщност започна сравняването на позициите и уточняването на развитието и стъпките за развитието на Националния дворец на децата под ръководството на госпожа Таня Желязкова, не бяха за някаква генерална концепция, а бяха една защитна, премерена реакция на госпожа Таня Желязкова, за да си осигури евентуално място за маневриране в случай на неуспех на нейната работа, и да прехвърли цялата отговорност и тежестта за своите несполуки на хората, които работят в Националния дворец на децата.
От март 2003 г. до настоящия момент има огромен брой документи, проведени са голям брой мероприятия, целта на които е била да се афишира позицията на педагогическите специалисти, на администрацията, на децата, на родителите за това кои са неудачите в начина на управление на двореца от страна на госпожа Таня Желязкова. Дебатирани са проблемите и по телевизията, и по радиото, организирани са протестни митинги-концерти, сезирани са творчески съюзи и т.н., и т.н.
Кои са исканията, които се поставят?
Първо, компетентните държавни органи да арбитрират спора за това как да се управлява Националният дворец на децата и да вземат решение в полза на децата и учениците, които посещават двореца.
Второ, незабавно да се обяви конкурс за директор на Националния дворец на децата, като се гарантира демократичност и прозрачност на конкурса.
Трето, да се предостави възможност на родителите да упражняват граждански контрол, съобразно конституционното право на информация върху действията на администрацията на Националния дворец на децата, които пряко или косвено засягат техните права.
Да се приеме съвременна, модерна концепция за развитието на Националния дворец на децата, която да бъде и ресурсно осигурена.
Да се подобрят репетиционните, хигиенните и други условия за децата, родителите и педагогическите специалисти в Националния дворец на децата.
Досега няма никаква реакция от компетентните държавни органи за решаване на конфликта.
Състоянието на конфликта в момента действително е в своята връхна точка, поредна връхна точка. Гражданският комитет е обявил готовност да бойкотира временно изпълняващата длъжността директор на Националния дворец на децата с намерението да предприеме ефективни протестни действия не само като бойкот, но и като митинги, живи вериги и т.н.
Онова, върху което искаме да обърнем внимание в контекста на тези основни неща, е, че дворецът на децата се е превърнал в дворец на абсурда, благодарение на стила и начина на управление, който упражнява госпожа Таня Желязкова.
Първо, националният дворец не е на децата. Той се управлява авторитарно и единствената и съществена воля за управление на действията в двореца на децата е волята на госпожа Таня Желязкова. Децата всъщност вече от целия този период от време – от 2003 г. досега, напускат Двореца на децата, отчитайки снижаването на неговия авторитет като място на най-добрите педагогически практики, като място, където се демонстрират най-добрите образци на творчески постижения на децата и учениците, като място, където те винаги са добре дошли и могат да намерят най-добрите форми, най-интересните форми на своите занимания в свободното време.
Националният дворец на децата не е и за децата, защото се оказа, че благодарение на един особен подход на госпожа Желязкова за достъп до Националния дворец на децата и от децата, и от родителите им, в двореца на децата просто не можеш да влезеш. Аргументите на госпожа Желязкова за подобен режим, както и редица други нейни постановки, започват с добрите намерения и се превръщат в своя абсурд. В тази посока, в която говоря, имаме налице някаква система, която трябва да гарантира сигурността, здравето и живота на децата. Сигурността, здравето и живота на децата и на гражданите на Република България се охраняват с познатите системи. Те действат на всички публични места в Република България, но изопачаването им в такава форма, каквато е в Двореца на децата, няма никъде.
В подкрепа на тази своя теза трябва да ви кажа, че към тезата за недопускане на случайни лица или на евентуални терористи в Двореца на децата, трябва да се обърне внимание на Заповед № 013 на директорката госпожа Желязкова от 7 февруари 2005 г., в която т. 5 гласи: “След 10-о число на всеки месец учителите не допускат на занимание възпитаници на двореца, които не са заплатили дължимите такси”. И т. 8: “След 10-о число на месеца служителите от охраната прекратяват пускането на деца и ученици, които не са платили такси”. Точка 9 : “Деца и ученици с неплатени такси и забравени членски карти могат да бъдат допуснати само, ако си платят допълнително еднократна такса, и т.н., и т.н.”.
Готови сме да проведем публичен експеримент и ще видите, че едно дете, разхождайки се в градинката пред Националния дворец на децата, не може просто ей така да влезе в Националния дворец на децата и да се порадва на всички занимания, игри и т.н. в него. Но това е по-малката беда. Какво говоря – по-малка или по-голяма? Това е една от бедите, един от абсурдите!
Другият абсурд. Понеже госпожа Желязкова, както виждате, има концептуални (казвам го в кавички), кардинални намерения да промени дейността на двореца, тя поголовно причинява отлив на децата от двореца, като закрива и утвърдили се като форма на педагогическа работа кръжоци и клубове в Националния дворец на децата.
Каква е базата за сравнение? През 2001 г. беше чествана 50-годишнината на Националния дворец на децата. В афиша, на който откликна цялото общество, защото възпитаници на Двореца на децата има в ред поколения, по това време има 57 форми, без да се брои подготвителната школа “Любознайко” и подготвителните курсове. От тях към настоящия момент са закрити 38. Може да се видят по официалния афиш за 50-годишнината.
Естествено, госпожа Желязкова, като защитна реакция, веднага обяснява, че, виждате ли, аз не съм издавала заповеди, не съм разпореждала да се закрият тези форми. Не е важното да издадеш заповед. Всъщност това би било очебийното, което ще докаже, че е несъстоятелно да се закрива една или друга форма. Има други много рафинирани форми, с които госпожа Желязкова предизвиква закриването на такива форми, а има и съвсем нелогични, поради нейната некомпетентност форми за въздействие върху подобни педагогически форми на работа, като например така наречените лектори. Това са външни педагогически специалисти, профилирани в свирене на определени инструменти или определени специфични умения по дърворезба, авиомоделизъм и т.н., които на базата на финансовите възможности на двореца, се ангажират, за да организират конкретната форма на работа. С идването си, госпожа Желязкова, за да демонстрира своето умение да ръководи двореца и своята твърда непоколебимост да промени нещата, първото нещо, което прави, е да промени баланса във финансовите взаимоотношения, които са съвсем елементарни и минимални. Става въпрос за възнаграждения на лекторски от порядъка на 50-70 лева. Но, благодарение на нейния ентусиазъм, вместо 50 на 50, тези лекторски възнаграждения започват да се делят в пропорцията 70 към 30. Вследствие на което се стига до абсурда, че лекторът трябва да поеме така своите ежедневни разходи, че да плаща от собствения си личен и семеен бюджет, за да отиде в Двореца на децата и да учи децата да свирят на кавал, на гъдулка, на акордеон, и т.н., и т.н.
Благодарение на такъв подход само за няколко години прекратяват дейността си и Детско-юношеската филхармония “Пионер”, и Детско-юношеския театър, и Литературния театър, и Танцовия ансамбъл “Росна китка”, и Школите по спортни танци и вокално пеене, и Школата по пиано, по китара, по цигулка, по акордеон, и редица други клубове.
Най-ясно и точно могат да се усетят нещата в Детско-юношеския фолклорен ансамбъл “Изворче”. Искам да обърна внимание на това, че през 2002-2003 г. с външни договори...
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Господин Христов, извинявайте, ако имате, поставете нещо конкретно, което не е включено в жалбата.
КИРИЛ ХРИСТОВ: Добре, приключвам.
С външни договори са работили 63 преподаватели. Нека госпожа Желязкова да каже към този момент или към началото на учебната година колко преподаватели са били назначени по този начин.
Като прибавим и ред други стъпки на администриране, които предприема госпожа Желязкова, става ясно защо в Националния дворец на децата, който до преди пет години имаше обхват 5 хиляди деца, от които над 1600 в постоянните форми на работа и около 3400-3500 деца, приходящи и обхванати в различни мероприятия на двореца, днес дворецът е пуст и празен.
Родителите имат своите аргументи, изложени в техните жалби и ще могат да кажат и повече за различни аспекти на тези проблеми, които се поставят.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря.
Предварително ще помоля следващите, които се изказват, да бъдат много по-стегнати и по-конкретни, за да може всички колеги да си вземат своите решения.
Имате думата.
ЯВОР РУДАРСКИ: Аз съм родител на дете, което посещава форма в Двореца на децата. Дъщеря ми е на 9 години, аз от 5 години посещавам Двореца на децата и горе-долу имам поглед върху нещата.
Всичко, което беше казано дотук, е наистина точно така. В началото, през 2001 г. обстановката в Двореца беше следната. Навсякъде в Двореца се усещаше атмосферата на детското веселие. Не, че не е имало проблеми и тогава, но тогава поне можехме да се чуем, можехме да седнем, да решим даден проблем всички заедно. В момента такъв диалог не съществува.
Ще започна направо с госпожа Желязкова, защото за мен проблемът в Двореца на децата е точно нейното управление. Тя заповяда децата да не участват в изяви без организаторите или медиите да си платят предварително на Националния дворец на децата, вследствие на което спряха всички участия. Децата вече нямат и моралната награда да отидат и да изживеят тръпката от излизането на сцената, и да могат да се стимулират, за да продължават наистина да се трудят. Защото те се трудят.
В контекста на това тя продължава да върши и безумия – превърна Националния дворец на децата в опитно поле за нейните измислици и недомислени действия, излагайки на риск физиката и психиката на нашите деца, с цел да упражни правото си на власт, незачитайки мнението на родителите, децата и педагозите.
Нещото, което на мен ми е направило впечатление за тези години, е, че тя подменя дейността на Националния дворец на децата с неработещия модел на измисленото и създадено от нея през 1993 г. Движение за деца, рицари на познанието, със седалище вече в Националния дворец на децата. Един от абсурдите вътре, който мен много ме впечатли, беше клетвата на рицаря на познанието: “Аз, рицарят на познанието, се заклевам в собствените си способности и честта си, да не издавам тайните на рицарството!”. Това направо ме шокира. Това нещо го има в Интернет. И това е в едно детско движение, което е адресирано за деца от 5 до 18 години. Моето дете ще крие нещо от мен!? То просто е абсурдно. То утре ще крие и кой му е дилърът на дрогата, и други подобни неща. Абсолютен абсурд! Аз не мога да поверя детето си в нейни ръце.
На една от малките появи сред нас на родителската среща в началото на годината госпожа Желязкова на нашите опити да обсъдим важния минимум от въпроси, касаещи нормалната работа на Националния дворец на децата, заяви, че родителската среща не е място ние, родителите да й задаваме въпроси, и ако имаме такива, то да ги отнесем към Министерството на образованието. Говорим за въпроси, които касаят работата на Двореца, вътрешния ред, защо няма осветление по коридорите, защо охраната не допуска децата вътре, защо е студено. Защо затвори кафе сладкарницата? Била нерентабилна. Вече и да искате да я отворите, няма как, в двореца има 200 деца. Никой няма да се наеме да я открие. Тогава бяха 1600-2000 деца и не знам още колко родители. Вие го затворихте, защото е нерентабилно.
Това е от мен.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря.
Имате думата.
СТИЛЯНКА ИГНАТОВА: Аз съм представител на администрацията в Двореца на децата.
Аз искам да кажа, че госпожа Желязкова направи една невероятна несправедливост към работещите в Двореца на децата, хора с около 20-30 години трудов стаж, които тя завари, като отказа да индексира заплатите на цялата администрация с поредните 8,5%, които бяха отпуснати от бюджета за индексация на заплатите. Абсолютно всички от администрацията не получиха тази индексация и някои от педагозите също не получиха индексацията, като например госпожа Петрова.
Вследствие на тази несправедливост ние останахме на стартовите си заплати. Лично аз съм с минимална заплата, въпреки че съм материално отговорно лице, работя като касиер.
Може би и заради това, и заради всичко останало, което чухте до момента, по време на нейното пребиваване в Двореца, тя е освободила 53 служители. Аз ще предоставя тези данни на комисията – съкратени, двама уволнени заради липса на диплома, единият от които вече е спечелил делото, защото и двамата имат дипломи, един дисциплинарно уволнен и всички останали са напуснали. Като имаме и рекордьор. Една преподавателка в Театрална школа, която в деня на назначението си подаде молбата си за напускане, тъй като точно в този ден имаше Педагогически съвет и тя присъства на него. Явно на момичето му стана ясно за какво си говорим. Това е едното, което искам да кажа.
Другото, което искам да кажа, е, че на всички служители на администрацията, на педагозите постоянно ни се раздават искания за писмени обяснения наистина за абсурдни неща. Аз нося едно, което е лично до мен. Искам само да цитирам мотива защо трябва да дам писмено обяснение. За това, че “по време на час на директора постоянно поставяте въпроси за трудови права, които са лични, съгласно чл. 8, ал. 4 от Кодекса на труда и отнемате думата на директора”. Имам и други такива искания за обяснение от сорта на това защо ми е звъннал GSM в присъствието на госпожа Желязкова в кабинета на главния счетоводител. Донесла съм и нашите жалби на профорганизацията във връзка с 8,5-процентното увеличение.
Искам да ви уверя, че е страшно трудно да получите подпис от госпожа Желязкова, независимо от това за какво ви е нужен този подпис – дали да ви разреши отпуск, дали да ви се даде някаква служебна бележка за нещо. Ние подаваме заявка за отпуск, съгласно Правилника на двореца, две седмици преди исканата дата. Тези заявки ни се разписват в деня преди исканата дата. А имаше случаи, когато на педагози отпуските им се разписваха до 23,00 часа през нощта.
Работното време на самата госпожа Желязкова. Ще помоля представителите на министерството да направят проверка има ли поне една цяла седмица, в която госпожа Желязкова да е била от понеделник до петък в 9,00 часа сутринта в двореца. И ако има, аз лично ще й се извиня.
Освен това, тя си позволява да остава да пренощува в сградата на Двореца. Не един път, а многократно нощува в сградата на Двореца.
Няма да говоря за личностните обиди, които получаваме.
В заключение само ще кажа, че в пететажната сграда на Двореца останаха две чистачки. Две!
Това е, което аз имам да кажа.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
Имате думата.
ВЕНЕТА МУХОВСКА: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Родител съм на дете, което посещава вече втора година школата “Любознайко”. Заведох детето си в Националния дворец на децата, защото той винаги е бил еталон за най-добрата педагогическа работа. Аз съм се интересувала и зная имената на такива педагози като госпожа Мерджанова, госпожа Събева, господин Стоянов и още много други преподаватели, и вместо надежди за най-доброто за моето дете, ще ви кажа какво се получи в действителност.
Първо, вместо да идват с радост децата в двореца, благодарение на тъпия пропускателен режим, установен от госпожа Желязкова, детето е стресирано и не мисли за песничките и стихотворенията, а мисли дали не си е забравило пропуска.
Второ, другият допълнителен стрес за детето е, че аз не мога да го придружавам. То остава само и безпомощно в Двореца, а аз оставам отвън. Говорим за деца от 3 до 5 години. Разбираемо е, че учителката не може да посрещна и отделя всецяло внимание на моето дете, което поражда у мен чувството на тревога, че с него може да се случат много неприятни неща, освен травмите. За мен по-важно е, че детето не може да разчита на моята близост, ако иска да сподели някакви свои неудобства – да се съблече, облече, да ползва тоалетна и т.н.
Най-неприятните преживявания на детето са тези, които са се случвали в часовете на госпожа Желязкова. Тя е толкова неадекватна, че е решила да ги дисциплинира в кавички, вследствие на което моето дете го боляха бъбреците, а друго дете вече си беше свършило в нейния час физиологичните нужди, заради устна забрана да излизат децата през време на часовете. След тази случка устната забрана беше отменена.
Най-големият недостатък смятам, че е липсата на връзка между родители и госпожа Желязкова. За две години са проведени две родителски срещи в началото на учебната година. Основната тема не е била учебната програма и изявите на децата в този цветущ Дворец, който е бил, а заплащането на таксите.
Моят въпрос към госпожа Желязкова е как са похарчени нашите такси? И ако може да ни отговори веднага.
Второ, текучеството на преподаватели. Каква е системата на откритие и развитие в Школата “Любознайко”?
И последно, втора година се събира еднократна такса от всеки един родител от 25 лв. Това прави от 350 до 500 лв. при 15 до 20 деца група в Школа “Любознайко”. Лично аз миналата година внесох тази такса в счетоводството. Питам и главния счетоводител, и госпожа Желязкова къде отиват тези средства, след като втора година рисунките на детето са на амбалажна хартия и на обложки от разни брошури?
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря.
Имате думата.
ИЛИАНА ПЕТРОВА: Добър ден, дами и господа! Родител съм на детенце, което се обучава вече шеста година в Двореца на децата. Освен че бих искала да се изкажа пред вас като родител, аз съм представител на едно от поколенията в моето семейство, които са били в този дворец – моят баща, аз и детето ми. Свързана съм с Двореца и проблемът естествено ме касае и като родител, и като човек, който е бил в този дворец, и като човек, който впоследствие, развивайки се в Двореца, развивайки своите умения, станах професионалист в областта, в която са ме обучавали моите преподаватели там. И не съм единствена.
Много бих искала да кажа пред вас, че ми е болно за това, че аз присъствах на концертите на моя син преди години, видях овациите на публиката, бях впечатлен от това, което беше направил неговият преподавател с него, това, че го беше научил на най-българското изкуство, на това да прославя България и да се чувства българин.
Сега по случай 55-годишнината имаше концерт на Двореца на децата. Искам да ви кажа, че бях изключително впечатлена от лошото представяне на децата. Но причината не беше в преподавателите, причината беше в организацията, защото аз присъствах и на самата репетиция и видях как госпожа Желязкова води репетицията. Не я обичат децата. И това не е случайно. Не е случайно, защото любовта на едно дете си личи, защото това дете хваща преподавателя си за ръка и го уважава, даже го познава.
Аз съм родител на детенце, което се занимава в ансамбъл “Изворче”. Ансамбъл “Изворче” имаше концерт в края на годината, децата бяха представили прекрасни неща, преподавателите се бяха представили добре, но аз не видях там госпожа Желязкова да поздрави децата на този концерт. Нея я нямаше. Това значи, че тя не се интересува от тези неща. И бих искала да попитам госпожа Желязкова това ли значи за нея любовта към детето, любовта към неговото творчество – това, че то се учи в Двореца на децата да бъде човек, а не излиза на улицата? Това ли е, че моето дете беше стресирано, че не можеше да влезе в Двореца на децата, защото си беше забравило пропуска някъде между учебниците? Плачейки, треперейки аз го върнах вкъщи.
Извинете ме за емоционалността.
Това исках да ви кажа – според мен тази жена не обича децата.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте.
ВИОЛЕТА ВЛАДИМИРОВА: Майка съм на дете, което посещава две форми. В началото на учебната година на родителската среща лично попитах госпожа Желязкова ще има ли английски език. Тя обеща, но да й дадем време. Английски така и няма и не знам защо. Очаквам да получа отговор. Децата не могат да се обучават на езици.
Тя говори, че Дворецът на децата е една школа за таланти – талантите на България. За мен таланти се създават от талантливи преподаватели. И Вашите преподаватели, които изгонихте, за мен са такива – таланти.
Имам поглед върху преподавателите от Алианас, ФАРОС, Училище “Европа”. Те не могат въобще да се сравнят с преподавателя по английски език, който Вие изгонихте. Как да обясня аз на моето дете защо не учи английски език? Защото госпожата не приема преподавателката.
Тъй като детето ми посещава и друга форма, през месец ноември отидох да плащам таксата между 15,30-16,00 часа. Не мога да кажа конкретната дата. Не успях да я платя, защото се чуваха едни истерични викове на госпожа Желязкова. Беше страшно и зловещо! Добре, че нямаше дете с мен.
Следващият въпрос. През зимната ваканция децата са свободни и е най-добре да посещават Двореца, да се занимават там, да не са на улицата. Отговорено ми беше: “Госпожа Желязкова работи с персонала”. Какво значи “с персонала”? Дворецът с персонала ли работи или с децата?
Това са моите въпроси.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Искам да взема отношение, защото тук едва ли не Комисията става посредник за родителската среща, която, както казвате вие, не се е състояла. Според мен е добре вече да вземат думата и представителите на Министерството на образованието, и самата госпожа Желязкова, защото се натрупаха доста въпроси.
Имате думата, госпожо заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, първо, искам да извиня министър Вълчев, който е в командировка в чужбина – на Съвет на министрите на Европейския съюз. Тази тема, която се разглежда днес, е в ресора на заместник-министър Мокадес Налбант, която, за съжаление, също отсъства. Но аз съм се запознала с този казус и ще взема отношение, доколкото мога. Тук присъстват и колегите от Регионален инспекторат София, които са направили проверка в Двореца.
За някои от повдигнатите теми в жалбите ги чуваме тук, в комисията. Тоест, проверката не се е занимавала с конкретни споменати казуси. Направи ми впечатление, че в някои случаи се прибягва до откровени обиди, което може би не е най-добрата форма за излагане на някакви доводи в тази комисия. Но така или иначе една от най-съществените забележки, която ние приемаме, това е необявяването на конкурс за тази длъжност до момента. И тъй като се консултирахме с колегите от “Човешки ресурси” преди да дойдем на заседанието на комисията, бяхме уведомени, че са подготвени документите за този конкурс и те ще бъдат представени на министъра веднага, след като се върне в България.
Що се отнася до недоволството на родителите относно формите за извънкласни дейности, които се предлагат в Двореца, трябва да призная още един недостатък на организацията на тази дейност на по-високо ниво и това е липсата на държавни образователни изисквания в областта на извънкласните занимания. Те обаче също се изработват в момента и са в крайна фаза на подготовка, което значи, че съвсем скоро ще влязат в сила. Така че формите на извънкласна дейност ще бъдат модернизирани и те ще бъдат задължителни за всички, включително и за центровете за извънкласни занимания и разбира се за Националния дворец на децата. Това е по отношение на искането на родителите за известна модернизация на тази дейност.
Това, което за нас лично е обезпокоително, разбира се, това са трудови спорове, и в жалбите, които са изпратени до нас, едната е от преподавател по танци, а другата от преподавателка по английски език, споровете трябва да бъдат решени между тях и госпожа Желязкова, защото наистина са предмет на Кодекса на труда, а Кодексът на труда в случая е спазен. Това, което за нас е обезпокоително, е, че за една форма, каквато е изучаването на чужд език – английски език, която се е предлагала в Двореца, и от която определено има нужда, е отстранен преподавател, без да е осигурен преди това негов заместник. Но сигурно госпожа Желязкова има своето обяснение на този факт.
И, разбира се, информацията за това, че Дворецът е бил затворен през зимната ваканция. Но това са неща, които наистина трябва да се изяснят първо между Двореца и министерството. И комисията от Регионалния инспекторат ще представи своите констатации, но най-вероятно трябва да се включат и колегите от Дирекция “Образователна интеграция” в министерството, които все пак отговарят съдържателно за този процес и сигурно ще имат по-задълбочен поглед към проблемите в Двореца.
Това е, което мога да кажа сега.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Аз имам един уточняващ въпрос, госпожа Виткова.
Казвате, че документите за конкурса са готови и само трябва министърът да се върне и да ги подпише. Като срок как го виждате? Родителите искат да чуят това.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Казах, че ще му бъдат предложени, което означава, че в рамките на месец март ще бъде пуснат този конкурс.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Значи можем в решението да запишем като срок 45 дни.
Госпожа Екатерина Михайлова.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Въпрос към заместник-министъра.
От информацията, която изнесе експертът към комисията, става ясно, че Комисията по жалбите и петициите в предишния парламент е взела решение за провеждане на конкурс. Това решение е изпратено на Министерството на образованието. Минали са, ако правилно съм чула, повече от две години. Доста време е минало.
Моят въпрос е защо толкова време не е проведен конкурс? Защото се получава нещо доста странно. Комисията се занимава, излиза с позиция, след което министерството просто не реагира. И Трябва ли да стигаме дотам, че един такъв въпрос да се решава вече и с решение на Народното събрание?
Въпросът ми е защо не е проведен такъв конкурс? Разбира се, ако имате информация. Звучи доста странно, че толкова време не е проведен конкурс.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕКАТЕРИНА ВИТКОВА: Това, което научих от колегите си, тъй като спорът, тоест казусът датира от предишния мандат, имало е няколко такива случая, на няколко училища, включително и на центъра, където е имало съдебни спорове с предишните титуляри, заемащи тези длъжности. И не зная дали е по юридически причини, може би юристите ще помогнат, но това е била причината за тези места временно да не се обявява конкурс. Всъщност то е логично. Често пъти става така, че се назначава новият човек, а бившият ръководител печели съдебния спор и тогава се получават неразрешими проблеми.
Това е, което мога да ви кажа по този въпрос.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Имате думата.
ЙОРДАН СТОЯНОВ: Аз съм причината за едната от жалбите. Дисциплинарно съм уволнен.
Исках, първо, да попитам госпожа Желязкова за мотивите, за които съм уволнен. Защото и до ден днешен не съм получил заповед за уволнение. Имам само протокол пред свидетели, където тя отказа да ми я връчи.
Преди това искам да благодаря на представителката на министерството, която много лаконично се изказа и каза, че това са трудово-правни спорове. С цялото си уважение, аз работя 14 години в сферата на образованието и за мен не е нормално такова изказване, в което се уволнява един човек за това, че говори с родител и детето му закъснява.
На мен ми е крайно ясно и защо госпожа Желязкова толкова години властва в Двореца на децата. Какво да кажа повече? Кажете какво да кажа аз, когато министерството казва, че е нормално да бъдеш уволнен за това, че обичаш децата и искаш да работиш с тях? Извинявам се!
Още веднъж искам да изтъкна пред всички и да се запише, че благодарение на ръководството на министерството е това отношение на обществото към българския учител.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има думата народния представител Ясен Пенчев.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ: Аз мисля, че чухме достатъчно представители от едната страна – от Инициативния комитет на родителите, от преподаватели, от работещи в Двореца, от министерството. Време е вече да чуем и госпожа Желязкова.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: В момента, в който поиска думата, ще й я дам.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ: Редно е да я чуем, за да няма повторения.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Госпожа Желязкова, имате думата.
ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, уважаеми народни представители, уважаема госпожо заместник-министър, уважаеми експерти от Регионалния инспекторат на Министерството на образованието и науката, и от Дирекция “Образователна и културна интеграция” към Министерството на образованието и науката, уважаеми колеги, които седите зад гърба ми и споделяте реформите в Националния дворец на децата, уважаеми журналисти, колеги, уважаеми жалбоподаватели! Аз имам един особен професионален недостатък, че говоря много дълго за нещата, които разбирам, обичам и работя. Естествено, след като 13 години и 3 месеца от историята на 55-ата годишнина на Двореца са моя лична съдба – 10 години като възпитаник на Националния дворец на децата, и 3 години и 3 месеца като директор на тази институция, аз съм дълбоко пристрастна към нея и със същото разбиране, план и ентусиазъм работя за тази институция. Но тъй като дълбоко уважавам значимостта на времето, което вие имате, се постарах да положа върху четири страници това, което искам да кажа и което не е сътворено сега.
Вярно е, че аз тази нощ не се прибрах вкъщи въобще, седях цялата нощ, за да се подготвя за това мое изложение в момента, и то е най-кратката квинтесенция от това, което аз многократно съм писала до Министерството на образованието и науката, до Регионалния инспекторат, до Синдикатите, до членовете на Обществения съвет на Националния дворец на децата. Позволете ми да ви запозная с него.

“СТАНОВИЩЕ
от Таня Желязкова – директор на Националния дворец
на децата, относно функционирането на Националния
дворец на децата

Уважаеми членове на комисията, в отправената към мен покана, която предварително беше огласена пред медиите, се предпоставя негативна оценка за работата на Националния дворец на децата (оттук нататък ще го споменавам като НДД), която ние, работещите в двореца, категорично не приемаме. Натоварена съм със задачата да представя пред вас обективните факти за дейността на НДД през последните три години, когато с участието на всички учители и служители в двореца се осъществи реформа. А всяка реформа, знайно, е болезнена за всички участници в нея.
В какво се изрази реформата и какви са постиженията на Националния дворец на децата за утвърждаването му като визитна картичка на България за държавната политика към свободното време на децата и учениците и тяхното допълнително образование.
Списъкът на постиженията включва:
Първо, по нормативната база:
Правилник за устройството и дейността на Националния дворец на децата, за първи път публикуван в “Държавен вестник”. И аз съм много благодарна на синдикатите, че активно участваха в изработването на този правилник, както и на всички колеги от Министерството на образованието и науката, които бяха участници в тази комисия. Цяла година го работихме, но направихме нещо стойностно.
Въз основа на този правилник, в Двореца разработихме още три наши си правилници, които така или иначе трябваше да доразвият това, което не можеше да се сложи в главния правилник. Това са Правилник за дейността и вътрешния ред в НДД, двойно по-голям от първия, Правилник за безопасни условия на възпитание, обучение и труд, какъвто задължително трябваше да имаме, съгласно нормативната уредба, Правилник за вътрешния трудов ред, който урежда взаимоотношенията между работодателя и неговите служители.
Споразумение между директора на НДД и синдикалните организации в НДД, които са две.
По основните функции и задачи на НДД.
Като организационно-методически и координатор на дейностите на извънучилищните педагогически учреждения за свободното време (това са центрове за работа с деца, обединени детски комплекси, центрове за ученическо, техническо и научно творчество) Националният дворец на децата се превърна и в координатор на мрежата от тези институции. НДД засили работата си по проекти, финансирани от държавни институции и неправителствени организации, в резултат на което обезпечи дейностите си в областта на екологичното възпитание, танцовото изкуство, спорта и изявите от Националния календар за извънучилищни дейности на Министерството на образованието и науката.
Патрони на наши проекти са президентът на Република България господин Георги Първанов и бившият министър на образованието и науката доц. д-р Игор Дамянов.
За популяризиране на извънучилищната дейност НДД издава листовки, плакати, информационен бюлетин “Светът на детството”, а за честването на 55-годишнината от създаването на НДД се изготви дипляна и юбилеен алманах “55 години дворец на мечтите”, който сега ще получите от моите колеги. Създадена е страница на Двореца в Интернет.
Аз ви споменавам само неща, които са направени през тези три години.
Във връзка с годишнината на НДД експертна творческо-иновационна комисия обсъди и Педагогическият съвет прие нов запазен знак на двореца, знаме и химн. Имената на най-известните състави на НДД бяха регистрирани в патентното ведомство на Република България. Учреден е специален награден фонд на Националния дворец на децата.
НДД запази позицията си и авторитета на страната ни чрез членството на директора в Президиума на Европейската асоциация на институциите за свободното време на децата и младежите. Благодарение на тази активност България ще бъде домакин на образователно пътуване в страната на членовете на Президиума и Контролната комисия на Европейската асоциация през юни 2006 г. На нас ни предстои това домакинство.
НДД е представен чрез своя директор в Съвета за децата и младежта при президента на Република България господин Георги Първанов.
По организацията на учебно-възпитателния процес в НДД.
Открити са места за ръководители на десет нови педагогически форми в областта на науката, гражданското образование, формите за развитие на мисленето, социалните умения, новите европейски ценности, информационните технологии, които бяха изоставени като неформално образователна политика на държавата.
Взаимоотношенията с родителите – подчертавам! – са регламентирани в условия за участие в педагогическите форми, които те получават в писмен вид в обем две страници ситно изписан текст, който те получават в момента, в който се запишат със заявление, платят първата си такса и съответно получат и членската карта на своето дете.
По управлението и структурата на НДД.
В съответствие с новия Правилник за устройството и дейността на НДД е създадена тристепенна структура на управление, която не съществуваше преди аз да дойда. Това е директор, помощник-директор по учебната дейност, ръководители направления, методически и административни обединения и организационни звена.
Работата на директора се подпомага от консултативен съвет на директора, който обсъжда всички основни въпроси от дейността на НДД и подпомага директора при вземане на решения. Държа да подчертая, че това е нещо, за което аз се преборих на територията на Двореца, макар че то не беше прието в министерството и не влезе в Устройствения правилник. Но аз искам да ви кажа, че откакто дойдох в Двореца, управлявам само по този начин. Въпреки че Законът за народната просвета ми дава пълни правомощия да управлявам еднолично. Искам да ви кажа, че вчера, за да вземем решение за присъствието си тук, ние обсъждахме детайлно три часа, и разписахме протокол № 200 откакто аз съм директор. За три години по 52 седмици годишно, можете да сметнете средно по колко заседания сме имали седмично в рамките на тези три години. Понякога по две и по три седмично.
Създадени са четири методически обединения по тематични направления. Определен е полуден за методична работа в НДД, в който учителите обменят идеи и положителен педагогически опит. Част от недоволствата, естествено, бяха с определянето на този методичен ден, защото с моето идване разпределението на работното време се промени. За осемте часа колегите трябваше да имат и организационни часове, и методически часове, което те преди това нямаха. И е нормално, след като за една заплата си работил само с норматив, без организационни и методически часове, пък идва госпожа Желязкова и казва: “Не, сега, ти за същата заплата ще работиш тройно повече...”. Но колегите разбраха плюса на всичко това и затова в момента стоят зад мен и те ще ви запознаят с тяхната самостоятелна позиция, в която аз не съм участвала. Просто отидох до вкъщи да се преоблека и те ме информираха по телефона какво са направили самостоятелно.
Създаден и обучен е Комитет по условия на труд, сключен е договор със служба по трудова медицина, което също е задължително. Изпълняват се предписанията на СДВР, ПАП и РИОКОС, които бяха позанемарени. Въведено е дежурство на учители по поддържане на вътрешния ред и осигуряване на безопасни условия на обучение и труд.
Учреден е Обществен съвет на НДД с почетен председател госпожа Зорка Първанова и членове известни личности от науката, образованието, културата, изкуството, спорта, медиите, синдикатите и други. Списъкът на този Обществен съвет ще намерите в страниците на Алманаха, който получихте.
Учителите и служителите – на което аз много държа – са обучени за работа в екип и мотивация за работа, работа с компютър, действия при бедствия, аварии и катастрофи. Целият персонал разви своите професионални и социални умения в резултат на проведената реформа. Познават основната нормативна база, могат да работят в динамична среда. Справят се със създаването и ползването на новата документация. Ползват съвременна офис техника и технически средства.
В списъка на новата документация се включват членските карти на участниците в постоянните педагогически форми, представителна летописна книга, почетна книга, санитарно разрешително за дейността на НДД, като заведение за деца. Такова нямаше.
Цялата документация в НДД вече се създава и оформя на компютър.
По имуществото и източниците на финансиране на НДД.
От 5 юни 2003, НДД има акт за собственост на втората си сграда, която се намира на ул. “Княз Борис І” № 103. Направен е основен ремонт на покрива на тази сграда и вътрешните помещения, подсилена е електрическата мрежа и са поставени нови електрически и отоплителни тела. На 1 декември 2005 г. там беше открита най-новата концертна зала в София, наречена на името на Бончо Бочев.
В основната сграда на НДД на бул. “Александър Стамболийски” № 191 са създадени и ремонтирани следните нови помещения: учителска стая, каквато нямаше; медицински кабинет; помещение за охраната; зала за интерактивни дейности; детски информационен център; стая на приказките; спортно-развлекателен център; архивни помещения. Обезопасени са с мрежа двете стълбищни клетки. Открита е Гербова ритуална зала с музей на НДД. Ремонтирана е театралната зала, отделен е административен етаж и са обезопасени най-важните помещения по предписание на Полицията. В процес на подготовка е проект за ограждане на цялата територия на НДД със зелените площи около централната сграда на НДД за развитие на допълнителна инфраструктура за дейности с децата.
През посочения период са придобити дълготрайни материални активи – компютри, принтери, видео- и озвучителна техника, уреди и съоръжения за обслужване на образователно-развлекателния процес в НДД. (Приложение № 1)
Всичко това, уважаеми дами и господа, е огромен труд, който трябва да бъде уважен. Не приемаме тенденциозното обезличаване на отговорната работа на националната държавна институция за допълнително образование с възпитателни функции. Израз на нашите постижения и форма на външна оценка са 68 благодарствени писма както следва: от родители – 15, от държавни институции – 20, от нестопански организации – 16, от образователни институции – 14, от физически лица – 2, от фирми – 1. Сред тях са: Държавна агенция за българите в чужбина, Министерството на младежта и спорта, Държавна агенция “Гражданска защита”, посланик Лъчезар Петков в Полша, Български културен институт “Варшава”, Министерството на образованието и науката, Народно събрание – началник кабинета на председателя, вицепрезидент на Република България господин Ангел Марин, Министерски съвет, министър председател Симеон Сакскобургготски, президент на Република България господин Георги Първанов, министъра на образованието и науката доц. д-р Даниел Вълчев, министъра на културата проф. Стефан Данаилов, министър на труда и социалната политика Емилия Масларова, председател на Държавната агенция за младежта и спорта Весела Лечева, директора на МВР, дирекция НСПАП ген.-майор Кирил Войнов, Държавна агенция за защита на детето и още много други институции.
Държа да подчертая, че Националният дворец на децата работи и с деца със специфични образователни потребности – деца от домовете за възпитание и отглеждане на деца, лишени от родителска грижа, от детските градини “Чуден свят”, които обслужват децата на дипломатите. Работим с родители на деца с аутизъм и Синдром на Аспергер. Със средното специално училище с детска градина за деца с увреден слух в София. Това са все дейности, които показват богатия пакет от възможности на нашия педагогически екип.
Ние питаме защо след всички тези положителни факти, отразени в 169 журналистически материала в печата и електронните медии, се намериха журналисти, които политизираха дейността на най-голямата детска институция за откриване и развитие на таланти в България? Защо медиите не искат да ни отделят достатъчно време, за да отразят дейността ни и да ни помогнат да приберем децата от улицата? Защо се тиражира една и съща невярна фактология по пикантен начин, с която се печели аудитория, но се отблъскват нашите потенциални възпитаници? Защо се въвличат децата в работните взаимоотношения между възрастните? Защо постоянно се сменят директорите на НДД, аз съм шестия поред, на който се иска оставката, а не се изведе НДД от постоянния параграф 22, в който е поставен – да съчетава държавното и частното начало във финансирането, а да спазва само държавните норми във функционирането?
Ние апелираме всички отговорни държавни институции да се обединят в подкрепата за НДД, както сме се обединили ние – учителите и служителите в НДД, в подкрепа за развитието на НДД (Приложение № 3). Контролните органи да обръщат внимание на подписките в защита на промените в НДД (Приложение № 4, имаме и такава подписка), а не само на тези, които тенденциозно изнасят непроверени факти. Отделни частни лица да не поставят личните си интереси пред тези на институцията НДД, с която са свързани по някакъв начин, като престанат да ангажират времето и вниманието на хора с отговорни длъжности.
Националният дворец на децата да се превърне в Национален център за допълнително обучение през целия живот с възможност да работи с деца, родители и учители съвместни програми за свободното време. Конкретни стъпки за това вече са направени с предложение на НДД за промени в Закона за народната просвета, които се надяваме да бъдат уважени и искрено се надявам, уважаеми народни представители, да ни помогнете. Това е една от успешните формули Националният дворец на децата да развие своята дейност, да се стабилизира и действително да обслужва свободното време на децата, заедно с техните родители. Ние не искаме да ги делим. Но в момента нормативната база не ни го позволява. Има един член в Закона за народната просвета, който изрично е разписал, че нашите извънучилищни педагогически институции могат да работят само с деца и ученици. АЗ неистово се борих по време на правенето на нашия правилник, за да съборя този член, но ми беше казано, и справедливо, че докато не настъпи промяна в ЗНП, такава не може да стане в нашия правилник. Така че аз наистина апелирам, зная, че в момента правилника е на ваш етап, ако имате някаква възможност да ни съдействате, направете го.
Разчитаме вие да решите дали въобще да обърнете внимание на жалбите, които са оформени еднотипно и имат сходен стил, тоест произведени са от един щаб, след настоящите кратки бележки.
Първо, по жалба на родители за закрити педагогически форми. Броят на децата по педагогическите форми е трайна тенденция, а голяма част от тях въобще не би трябвало да се водят като съществуващи. Изнасяните пред обществеността и в медиите цифри за общия брой на децата в НДД 5000, включва децата, участващи в изявите от Националния календар за извън училищна дейност на МОН, на които НДД и досега е домакин. Ако така броим децата, можем да ги изкараме и повече от 5000.
По жалбата на госпожа Пенка Аврамова, учител по английски език. За съжаление, през октомври 2005 г. госпожа Аврамова отказа да постъпи на втори трудов договор в НДД, работи на постоянен трудов договор в училище, поради по-ниското заплащане, 50% от начална учителска заплата, спрямо приходите, които си осигурява чрез хонорар. НДД Трябва да разполага със собствена школа по английски език, за която търсим подходящ ръководител. Но намирането му се затруднява поради факта, че госпожа Аврамова се отнася с децата, които са възпитаници на НДД като със своя лична собственост и продължава да нарушава правилата в НДД като ги вкарва неправомерно и води учебен процес с тях, без заплащане на никакви такси.
Трето, по жалба на господин Йордан Стоянов – учител с дисциплинарно наказание уволнение. По повод на жалбата от господин Стоянов бих искала да споделя професионалната си позиция. Не може личните трудово-правни отношения да се официализират по начин, който уронва доброто име на национална държавна институция, чиито възпитаници се нареждат в редиците на бъдещия елит на България. Това е причината и членовете на разширения състав на Консултативния съвет на директора без мое участие да изразят становището си пред същите институции, които са сезирани от господин Стоянов и неговите поддръжници (Приложение № 5 и № 6). За нас беше огромна изненада, че при съставяне на протокол за предаване на имуществото на господин Стоянов, той нападна директора на НДД в кабинета му пред петима свидетели, за да отнеме документа, от който щеше да получи копие с физическо насилие. Резултатът е налице, уважаеми присъстващи. (Показва бинтованата си ръка, оживление) Случаят е регистриран в съдебно-медицински кабинет в “Пирогов” и е подадена жалба в полицията (Приложение № 7 и № 8). Вие решете дали мъж, който поставя в рискова ситуация в кабинета на директора шест жени (Възгласи “Е-е-е!” от жалбоподателите)...
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Запазете тишина!
ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА: ... част от които присъстват тук, следва да работи в институция за деца”.
Уважаеми дами и господа? Реформата в НДД е осъществена в условията на постоянна координация с МОН. Нищо не е направено своеволно. За всяко нещо съм питала и съм го съгласувала в писмен вид. И параметрите й са предоставени в писмен вид на новото ръководство на министерството с доклад до доц. д-р Даниел Вълчев – вицепремиер и министър на образованието и науката, с копие до други членове на Политическия кабинети директори на дирекция, вх. № 07-13-45 от 23 август 2005 г. Писмо до доц. Кирчо Атанасов – заместник-министър на образованието и науката, с приложени мои докладни от началото на реформата, предписанията на МОН и резултатите от реформата, вх. № 07-13-5 от 19 януари 2006 г.
Постиженията на НДД в резултат на реформата и по повод на 55-ата му годишнина в съкратен вариант са представени на всички членове на Обществения съвет на НДД, сред които са представители на държавни институции, обществени организации, фирми и синдикати. Работещите в НДД се нуждаят от спокойствие, подкрепа и престиж, за да осъществят добрите си идеи – над 400 регистрирани в началото на тази година, проектите си за новите дейности с децата и учениците, на които искат да предложат качествени педагогически услуги.
Вярваме, че членовете на Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще преценят обективно ситуацията в НДД и ще направят своите препоръки за бъдещото му развитие в полза преди всичко на децата.
Що се отнася до моето лично отношение на ръководител на НДД, не намирам причини, поради които да не изпълнявам съвестно длъжностната си характеристика на директор (Приложение № 9) докато съм на тази длъжност и отговарям по всички пунктове от нея пред моя работодател, който е министърът на образованието и науката. В тази длъжностна характеристика е записано така:
“Основна цел на длъжността: Директорът на държавно ИПУ планира, организира, ръководи и отговаря за осъществяването на държавната политика в областта на учебно-възпитателния процес и цялостната административно-управленска и финансова дейност в ИПУ.”
Тази тежка задача, уважаеми колеги, тежи на моите крехки плещи и е ясно, че аз сама, без подкрепата на целия колектив, това не бих могла да извърша.
Аз съм убедена, че тези, които тенденциозно посягат върху името и професионализма ми, ще намерят подходящ начин да ми се извинят, защото вярвам в справедливостта. Искам да направя само няколко ремарки по поставените тук въпроси, защото не смятам, че тук е мястото да отговарям на емоционални нападки, на квалификации, а не на факти.
Всичко това, което тук се твърди, трябва да бъде доказано и си има ред за тяхното доказване. Искам само да поясня на уважаемите членове на Комисията по жалбите и петициите на гражданите някои неща, които действително са важни и бих искала действително да им обърна внимание.
Господин Кирил Христов е бивш помощник-директор на Националния дворец на децата, освободен от тази длъжност 1987 ли 1988 г.
КИРИЛ ХРИСТОВ: Заместник-директор.
ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Заместник-директор, да.
През 2003 г. водихме с него преговори той да ми стане юридически съветник, тоест да отделя за него специално работно място, за да стане такъв. Още преди да влезем в трудово-правни взаимоотношения се получи едно изостряне, заради което аз не сключих трудовия договор.
В началото на 2004 г. на публично мероприятие, което беше по повод на събиране на пари за болно дете на наш възпитаник, той дойде при мен и каза: “Госпожо Желязкова, като не можахме да станем партньори, оттук нататък сме противници”. Съобщи ми за това сдружение, но аз и до ден днешен, уважаеми дами и господа, не съм получила документите на това сдружение. А аз лично в Националното радио през месец юни 2005 г. му казах, че искам да стана член на това сдружение, защото аз също съм за Националния дворец на децата и не виждам защо трябва да страня от него.
Искам да ви кажа, че когато те правиха митинга пред двореца на 30 юни и моят екип излезе отвън да ги покани да влязат вътре на преговори, те казаха: “Не, ние не искаме това. Ние искаме да създаваме отвън напрежение. Ние сме си избрали начин да си постигаме целите”.
Така че аз считам, че в Националния дворец на децата – и отговорно го твърдя, защото в последна сметка ръководя държавна институция и съм длъжна да мисля държавнически, не мога да подвеждам никого, най-малко вас – конфликтът е измислен, пресилен и неоснователен.
Искам да ви кажа, че пропускателният режим беше въведен по много причини. Ще кажа в момента най-важните от тях. Вероятно не им е приятно на някои хора, че това е форма на финансов контрол. Значи аз по този начин си следя приходите и мога винаги да ги докажа. Друг е въпросът, че системата не сработва много добре и за съжаление доста хора успяват да се промъкнат без да си платят таксите. Освен това, това създава сигурност на децата. Искам да ви кажа, че аз информирах моментално министерството за това, че на 8 февруари, по време на заседание на Консултативния съвет на директора, в двореца проникна наркоман с нож и стъпи върху стъкления покрив на Двореца. Имаше опасност за неговото лично здраве, имаше опасност за здравето на колегите, които той заплашваше, за тези, които се опитваха да го озаптят, включително и за полицаите.
В последна сметка, уважаеми дами и господа, каквото и да се случи в този Дворец, аз мога действително да търся отговорности на моите подчинени, но накрая цялата отговорност ляга върху мен. И ако аз не бъда разбрана и ако на мен не ми се помогне за тези тежки отговорности, по никакъв начин, по никакъв начин това не може да се случи. Обясних на моите колеги, и ги помолих, и мисля, че вече те успешно го правят.
Членската карта. Ами че, аз пазя моята членска карта като член на Двореца в моя личен архив. Ами, това е престиж за детето. Ами, какво лошо има в това да научим детето да бъде отговорно, да не си забравя картата. Това е форма на отговорност. Основният дефицит на нашето съвременно поколение е неумението да се носи отговорност. Аз имам в моята анкетна карта за подбор на персонала точно този въпрос. Питам: от каква възраст вие носите отговорност за някого? Трябва да ви кажа, че много хора са преминали през мен за подбор на персонал. Трябва да ви кажа, че никой не се досеща за какво го питам. Може би има 4-5 човека, които по стечение на обстоятелствата – рано починали родители, носят от по-рано отговорност. Отговорност се носи обикновено, когато някой се ожени и му се роди детето. Чак тогава. Твърде късно е, надявам се.
По отношение на външните лектори аз мисля, че отвоювах Двореца от частниците за държавата. Тоест, открих вместо да има 63-ма частници, които Дворецът по никакъв начин не може да контролира, открих нови педагогически форми и съответно поканих хората от извънщатните да станат щатни ръководители. Друг е въпросът, че както госпожа Аврамова, така и други не пожелаха.
Бюфетът не съм го закрила. Искам да ви кажа, че това ми е голямата болка, защото наемателите сами напуснаха и аз вече втора учебна година не мога да намеря наематели. Правя четири конкурса и два търга. При втория търг имам двама кандидати. Единият се отказа по обективни причини, а при другия отидоха и просто го дезинформираха, че аз съм била една преди да подпиша договора, пък след това съм била друга, и човекът се отказа и не подписа договора. И ние отново сме без бюфет. А това е нещо, което ми е необходимо за дейността. За да се обогати дейността – ние да бъдем в услуга на бюфета, и той на нас. Аз спазвам Закона за държавната собственост, всяка една преписка отива до Дирекция “Държавни имоти”, за да се съгласува с тях. Но, кажете ми, как да обясня на хората отвън, че си има норми в тази държава, и че те трябва да бъдат спазвани.
За увеличаването на заплатите на администрацията. Колежката е права – да, не ги увеличих, защото точно тогава, въз основа на това голямо увеличение от 8% аз успях да направя трансформацията в щатното разписание, при която от 37 педагога и 47 души административен персонал, което не е нормално за нито едно учебно заведение, аз ги обърнах обратно – 47 педагози на 36 души от администрацията. Ами, нормално е, че няма да ми стигне фондът, защото имам средна брутна работна заплата, за да им повиша техните заплати. Обаче аз съм напълно спокойна към тези мои служители, защото те година преди това, знаейки, че аз ще правя тази реформа, всички предишни индексации аз им ги давах на 100%. Така че, когато те дойдоха до тази индексация, те вече бяха на високите заплати една година по-рано. Но те това не го отчетоха. Естествено, не го и приеха. Те решиха, че щом държавата дава 8,5% трябва да се даде на всеки, на калпак. Но си има политика в последна сметка, и то държавна политика – подчертавам – която трябва да се спазва. И мисля, че един ръководител на държавна институция това му е първото задължение и отговорност. В противен случай може би наистина мястото ми не би трябвало да бъде на такъв ръководител.
Това са ми кратките бележки.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря, госпожо Желязкова.
Има думата господин Ясен Пенчев.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ: Господин председател, аз много внимателно изслушах доводите и мотивите на хората, които са подписали жалби и петиции до нашата комисия. Много внимателно слушах и отговорите на въпросите от госпожа Желязкова. У мен се оформи огромното желание час по-скоро министерството да проведе този конкурс. Просто е наложително.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Това е консенсусно мнение.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ: Смятам, че е излишно да коментираме повече въпроса. Ние нямаме правомощията на комисия, която да дава оценка за работата на Двореца за децата. Аз лично не чух отговорите на много съществени въпроси и у мен остана впечатлението, че Дворецът е дворец за престижни и представителни форми, награди, но като че ли не е дворец на деца. И като че ли в центъра на този Дворец не е поставено детето, децата да чувстват, че там е техният дом, там те се учат и възпитават. Повече като че ли са изведени на преден план показността, търсенето на престижа. Пак казвам – далеч съм от претенцията да давам оценка, това е работа на министерството, на Регионалния инспекторат, на хората, които са специалисти.
Все пак искам да кажа, че аз в професионалното си образование съм психолог, мога да кажа много други неща, които усетих, но нямам право. Смятам, че се затваряме в рамките на правомощията на комисията.
Много горещо подкрепям предложения проект за решение – час по-скоро да бъде организиран този конкурс и министерството внимателно да вникне в конфликта, който е породен между родители и ръководен екип, в начина, по който се ръководи и да се направят изводите как да се организира конкурса, да се подбере ръководен екип. Аз не казвам, че той няма да бъде спечелен от сегашния директор, но трябва да се има предвид в крайна сметка целта на работата на тази институция – не провеждане на някаква държавна политика, пречупена през личните виждания за такава на определен ръководител, а за детето като цел на възпитателния процес и цел на нашето общество.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Паунов.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Бих искал да допитам госпожа Желязкова – колко са тези високи заплати на персонала в Националния дворец на детето? На колко лева възлизат високите заплати?
ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Кой твърди, че са високи заплатите?
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Така казахте. Аз записах точно – високите заплати след индексацията. Колко е средната заплата в Двореца?
ТАНЯ ЖЕЛЯЗКОВА: Средната брутна е 289 лв.
АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Не е толкова висока тази заплата.
И един друг аспект. Вие казахте, че подготвяте едва ли не един елит в този Дворец. Как определяте, че тези деца ще станат елит на България? Аз трябва да Ви кажа, че талантът може да избухне и в едно видинско село, каквото е село Раковица, което е дало на България проф. Пантев, без да е бил във вашия дворец. Нали разбирате, че тази елитарност, за която Вие говорите, едва ли може да се концентрира в тези 5000 деца на Двореца.
Затова, без да Ви давам препоръки, аз съм икономист, не съм педагог, но съм отгледал двама сина, без да са минали през Вашия център, които добре се справят в живота, смятам, че действително в центъра на Вашата работа трябва да се постави детето, неговата психология, детето да играе, да почувства своето детство, отколкото да се гонят някакви високи постижения в областта на любознайко, всезнайко и т.н. Защото един световен шампион по шахмат – Веселин Топалов, е роден в Русе, а не в София. Дайте възможност на децата да играят и да се развиват като деца, без да ги вкарвате в едни щампи за бъдещи генийчета. Такова училище за генийчета е в Италианския колеж. И пак няма гаранции, че там ще се родят тези генийчета. Дайте възможност на децата да бъдат деца.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има думата Иван Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Аз предлагам да не отваряме дискусия по същество, понеже мисля, че колкото души сме в тази зала, толкова мнения ще има.
От нашата работа комисия ми прави впечатление, че някои ни бъркат. Ние не сме арбитри между учреждения или между службите в отделните учреждения и ведомства. Мисля, че този конфликт е назрял и тук видяхме много грозни работи и много грозни думи от педагози. Аз преди да стана депутат съм бил член на Комисията по образованието към Общинския съвет в Хасково и ви казвам, че такова грозно нещо аз не съм виждал. Мисля, че тук има някаква атака към госпожа Желязкова от септември 2005 г. Може би и двете страни си имат своите основания за такова противоборство.
В мен се оформя изводът, че дейността и взаимоотношенията в колектива в Двореца са убегнали малко от Министерството на образованието. Затова бих подредил нещата по обратен начин, въпреки че горещо подкрепям решението и това, което каза Ясен Пенчев. Преди всичко Министерството на образованието още сега трябва да предприеме спешни мерки, както ние ги назоваваме. И да се изясни развитието, реформата, политиката, отношението си към Двореца.
Безспорно разковничето е да се проведе конкурс и след това развитието на самите извънкласни форми на работа.
Аз мога да кажа, че подкрепям това, което предложихте като проект за решение, господин председател. Едва ли ще остана до гласуването, но приемете моя глас в подкрепа на проекта за решение.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има думата господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ: Аз нямаше да взема думата, но виждам, че този случай днес доказа, че ние не сме готови като постоянна комисия в Народното събрание да даваме ясен отговор на ясни въпроси. Комисията ни се нарича Комисия по жалбите и петициите на гражданите. Жалбите, според Конституцията, са право на всеки гражданин. А щом е право, задължение на държавата е да ги обсъжда.
Ние днес наистина се превърнахме в един държавен орган, който неподготвен почти решава един конфликт, в който има елементи на трудово-правен спор и сега ще се превърнем сигурно в нещо изключително – с едно обикновено слушане ще се произнесем в едно предварително привнесено решение, което аз мисля, че не е редно. Предварително сме взели проекта за решение, което означава, че предварително сме наясно какво ще правим. Тази практика я имаше в моята бивша партия – да се вземат предварително решения, да се обсъждат, даже много познато ми се стори днес всичко.
Какво предлагам?
Първо, предлагам да се вместим в това, което предлага господин председателят с едно допълнение. Не е нормално законово установено от Конституцията и от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е закон, да има решение на Постоянна комисия на Народното събрание от януари 2004 г. Не говорим кое е било Народното събрание. Това е един висш държавен орган и всичките му решения са абсолютно задължителни за всички. Не може от януари 2004 г. да има ясно и точно решение и две години след случилото се ние да сме на същото място. Затова предлагам към това, което ние чухме като проект за решение, да се каже: “Министърът на образованието и науката да даде писмено обяснение до комисията кои са причините две години решенията на комисията да не се изпълнят и кои са конкретните виновни длъжностни лица”. Ако няма виновни и всички са невинни, поне да обясни защо.
Не приемам в никакъв случай становището на Министерството на образованието и науката, че имало трудово-правни спорове и те пречат. Аз съм практикуващ юрист, работя в тази материя и зная, че Кодексът на труда е предвидил този законов ред. Вие си проведете конкурса, назначете си лицето, докато траят съдебните спорове. Ако съдът реши с влязло в сила решение, нещата ще се възстановят. Иначе ние се превръщаме в закононарушители.
Второто, което искам да кажа, е по начина ни на работа. Нашата комисия е Комисия по жалбите, но не е място, където конфликтите се пренасят със същата острота и със същото нарушение на закона и на моралните норми и при нас.
Аз искам да кажа нещо и на двете страни. Преподавам една нова дисциплина в Бургаския държавен университет. Миналата година я разработихме. Казва се “Правна закрила на детето”. Да, съгласен съм с колегата, но вижте, не можете вие, уважаеми жалбоподатели, да представяте на държавни органи, на граждани, на когото и да е такова писмо, което е грубо нарушение на закона. Има и Конвенция за правата на детето. Детето е гражданин под особена закрила на обществото. Как можете вие да представите отворено писмо до всички държавни институции от името на деца, в което децата да казват: “Не приемаме Желязкова и нейните мракобесни идеи, скрити зад привидна и деформирана грижовност към децата и тяхното бъдеще”, “Нека Законът за правата... (даже законът е грешен, такъв закон няма) и Конвенцията за защита на детето, станат реалност, а не само документи”. Законът за закрила на детето ви забранява да вмесвате децата в политически и в други битки. Изрично ви го забранява. Ако сте в правово развитите държави, които са по-напред от нас, а ние сме правова държава, ще има много сурови законови санкции. И вие знаете това.
Не мога да приема отговора на госпожа Желязкова, която за първи път виждам днес. Вместо да чуем отговорите на конкретните въпроси, ние в комисията получихме един дълъг доклад за една конференция. Нещата са конкретни. И с това, че вие имате прекрасни прояви, нищо няма да се промени, ако децата не се чувстват като деца в този дворец, който не е само на София, а е Национален дворец на децата.
Благодарение на Янита Димитрова аз разбрах за какво става въпрос. Това, че днес ще направим красиви изказвания, наистина няма да помогне да си свършим работата както трябва.
Затова моето предложение е в решението да се включи точка за исканото обяснение. Иначе двете предложения стават пожелание.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря, господин Батилов.
Добавил съм:
“3. Министърът на образованието и науката да информира комисията писмено защо не е изпълнено решение № 62 от 28 януари 2004 г. на Комисията по жалбите и петициите от Тридесет и деветото Народно събрание”.
ТОДОР БАТИЛОВ: Да се добави “и кои са виновните длъжностни лица за това, че три години не се изпълнява решението на парламента”.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Министърът трябва да ги упомене в доклада.
Предлагам следното решение:
“Комисията по жалбите и петициите на гражданите

РЕШИ:

1. Министърът на образованието и науката в срок от 45 дни да проведе конкурс за директор на Националния дворец на децата със защита на програма за развитие и управление с оглед установяване на стабилитет в институцията.
2. Предлага на министъра на образованието и науката до провеждането на конкурса да предприеме спешни мерки за нормализиране на психоклимата в Двореца, като за резултатите своевременно уведоми комисията.
3. Министърът на образованието да информира комисията писмено защо не е изпълнено решение № 62 от 28 януари 2008 г. на Комисията по жалбите и петициите от Тридесет и деветото Народно събрание.
Който е съгласен с така предложените решения, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Решението се приема единодушно.
Благодаря на всички участници.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 16,30 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан БАКАЛОВ

Стенограф:
Н. Иванова