1. Разглеждане и обсъждане на жалба № 679 от Съюза на производителите на захар и захарни продукти във връзка с последиците за българската индустрия след неколкократното повишаване цената на рафинираната захар от края на 2005 г.

---

П Р О Т О К О Л
№ 16




На 16 март 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане и обсъждане на жалба № 679 от Съюза на производителите на захар и захарни продукти във връзка с последиците за българската индустрия след неколкократното повишаване цената на рафинираната захар от края на 2005 г.

Списък на присъствалите членове на комисията и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията по жалбите и петициите на гражданите господин Йордан Бакалов.
*
* *

ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добър ден на всички колеги и гости на днешното заседание.
Днес дневният ред на Комисията по жалбите и петициите на гражданите се предлага да бъде от една точка:
1. Разглеждане и обсъждане на жалба № 679 от Съюза на производителите на захар и захарни продукти във връзка с последиците за българската индустрия след неколкократното повишаване цената на рафинираната захар от края на 2005 г.
Има ли някакви други предложения за дневен ред на днешното заседание? Не виждам.
Моля, гласувайте така предложения дневен ред.
"За" - 8, "против" и "въздържали се" - няма.
Дневният ред се приема.
1. Разглеждане и обсъждане на жалба № 679 от Съюза на производителите на захар и захарни продукти във връзка с последиците за българската индустрия след неколкократното повишаване цената на рафинираната захар от края на 2005 г.

На днешното заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите очакваме да пристигне господин Георги Кадиев – заместник-министър на финансите. Тук присъства господин Георги Григоров – заместник-директор на Агенция “Митници”.
От Министерството на земеделието и горите днес присъства госпожа Светла Бъчварова – заместник-министър, госпожа Емилия Манолова – директор на Дирекция “Икономическа политика”, госпожа Юлия Пашова – държавен експерт в Дирекция “Икономическа политика.
От Комисията за защита на конкуренцията присъства госпожа Величка Маринова – директор на Дирекция “Антитръст”.
Като представители на жалбоподателите тук присъстват господин Григор Ковачев – председател на Съюза на производителите на захар и захарни продукти, госпожа Христина Джундрекова, господин Димитър Николов, господин Венцислав Пейчев, господин Ахмат Хумет и господин Георги Узунов.
Още в самото начало искам да кажа, че, тъй като бяха поканени и Министерството на икономиката и енергетиката, както се казва – няма нищо лично – те са предпочели да изпратят по-скоро началници на отдели. Аз мисля, а и смятам, че и колегите от комисията ще ме подкрепят, че е по-добре те да бъдат освободени от участие в работата на тази комисия днес. Те могат да участват като обикновени граждани, които също консумират захар. Защото министърът на икономиката и енергетиката – господин Румен Овчаров – най-малкото трябва да уважава бившите си колеги – народни представители тогава, когато е поканен да присъства на заседание на парламентарна комисия.
Ако той лично не може да присъства, то трябва да изпраща хора, които са равностойни на нивото на народните представители, а това е най-малкото заместник-министър, който да дойде тук с политическите си ангажименти, които може да поеме пред всички вас и пред жалбоподателите.
Така че Министерството на икономиката и енергетиката не присъстват и няма да присъстват на това заседание на комисията освен като обикновени граждани.
Преминаваме към точката от дневния ред, която вече приехме.

Комисията по жалбите и петициите на гражданите бе сезирана с жалба № 0679 от 6 март 2006 г. от Съюза на производителите на захар и захарни продукти, който обединява производители на рафинирана захар от суровина сурова захар и производители на захарни изделия от рафинирана захар.
Производителите излагат оплаквания за рязко и неколкократно повишение на цената на рафинирана захар от страна на захарните заводи, производители на рафинирана захар, както и споделят опасения за бъдещи покачвания на цената.
За промишлените консуматори на захарта (производителите на захарни изделия) това означава крайна икономическа неизгодност, както и изключително неблагоприятно въздействие върху крайния потребител, тоест, и тежък социален ефект върху всички български граждани.
Това води от своя страна до неконкурентноспособност на вътрешния и външния пазар поради невъзможността да се определи такава себестойност и цена на произвежданата продукция, която да позволи да се изпълняват договорните задължения.
Високата цена ще доведе до закриване на предприятия и тежък социален проблем, тъй като в изработването на захарни продукти са заети над 10 хиляди човека. Същевременно захарните заводи в страната ще останат без пазар за рафинираната захар. Това от своя страна ще доведе до увеличаване на дефицита по износа.
На основание на гореизложените обстоятелства браншовото сдружение предлага предоставяне на производствени и експортни субсидии с цел адаптация към повишаване на цените на рафинираната захар, както и преференциално намаление на изкупната цена.
Съгласно чл. 10в от Закона за подпомагане на земеделските производители Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите одобрява с решение тарифните квоти, за които се прилага лицензиране, разделянето на годишните тарифни квоти за внос на земеделски продукти по периоди на изпълнение - тримесечни и шестмесечни, и обявява размера на квотата за съответния период.
На основание на този текст от закона от Министерския съвет е взето Решение № 904 от 25 ноември 2005 г. за разпределение по периоди на изпълнение на годишната тарифна квота за внос на сурова тръстикова захар, с което одобрява разпределянето по периоди на изпълнение от 1 януари 2006 г. на годишната тарифна квота за внос на сурова тръстикова захар в размер на 250 хиляди тона с 5 на сто мито с произход от държави – членки на Световната търговска организация. Тоест, определя се мито от 5 процента при внос на сурова захар до 250 хиляди тона.
Понастоящем през 2006 г. цената на суровата захар е около 400 долара за тон и около 250 – 280 долара към октомври миналата година.
При проведените консултации от представители на Комисията с експерти от Софийската стокова борса и нормативната база се установи, че за функционирането на съществуващите 6 завода се осъществява внос на сурова захар, а въобще не се извършва внос на бяла (преработена) захар за търговските и производствени нужди на производителите на захарни изделия поради изключително високото мито от 50 процента.
Възможните начини за овладяване на неконтролируемото нарастване на цената на рафинираната захар с икономически средства от страна на държавата е чувствително намаляване на размера на митото върху рафинираната захар, така че да се стимулира вноса и да се стигне до реална конкуренция на пазара на рафинирана захар. Защото в момента пазарът на захарта е монополизиран.
Бяха проведени консултации с представители на Съюза на производителите на захар и захарни продукти, от които се установи, че на много места се работи с бяла (рафинирана) захар от сурова захар, закупена на старите цени, но се продава бяла захар на новите цени, както и че практически през 2006 г. не се преработва сурова захар, а в същото време се твърди, че в България има много захар.
При коментара на настоящата тема следва да се има предвид, че икономическите експерти смятат за възможно понижаване на цената с достатъчно силен социален ефект като се достигне дори до 1,1 – 1,2 лв. за килограм на дребно.
Трябва да се отчита и световната тенденция на борсите в Лондон и Ню Йорк за поскъпването на захарта. Основната причина за това е поведението на Бразилия, най-големият производител на суровината на суровата тръстика (50 процента), поради желанието й за енергийна независимост. Бразилия намали рязко износа на сурова тръстика, като започна производство на спиртно автомобилно гориво от тази тръстика.
Така България се оказва със скъп петрол и скъпа захар. В същото време, като ескалация на увеличаването може да се приеме и предстоящото търсене на тази стока от тиловите подразделения на Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи.
Представителите на браншовите интереси в случая предлагат като част от решението на въпроса възможността да се осигури чрез договаряне на държавно ниво директен внос за производителите на захарни изделия на автономна квота от 22 хиляди тона от Европейския съюз при 34 процента преференциално мито, която захар не е произведена от българските заводи. След изчерпване на тази квота при допълнителен внос се дължи и допълнителна такса от 251 евро на тон. Дава се пример с Германия, където цената е 620 евро на тон, субсидията е 250 евро за тон и цената практически излиза 430 евро за тон – близо до нашата цена при драстичната разлика в стандарта на живот.
В този случай производителите на захарни изделия коментират, че при внос над квотата по постановлението от 250 хиляди тона митото става 50 процента, което означава, че износът за външния пазар ще се свие с 60 – 70 процента спрямо сегашните количества.
Във връзка с настоящето изложение сериозно следва да се обърне внимание на положения, свързани с приложението на Закона за защита на конкуренцията. Очевидно е наличието на така наречените от чл. 9, ал. 1 от Закона за “съгласувани практики”, които имат за цел ограничаване на конкуренцията, което води до поддържането на високи цени. Получава се така, че при различни производствени условия, при различна себестойност и ценообразуване различните заводи – производители на бяла захар, продават на стоковата борса на една и съща цена от например 1,25 лв. за килограм.
Ние смятаме, че с този проблем следва да бъде сезирана Комисията за защита на конкуренцията, като се обръщаме за това към предприятията, производители на захарни изделия, тъй като чл. 11 от Закона постановява, че активната легитимация е върху предприятията.
В такива драстични случаи на социално значими явления, свързани със стратегически стоки, следва да се има предвид, че съществува законова форма за интервенция на Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси”, каквато дава чл. 19, ал. 1 от Закона под формата на продажба с цел обновяване на държавния резерв. Алинея 2 от същия член позволява да се продава чрез стоковата борса, което създава достъпност и широк кръг на купувачите.
Следва да се има предвид, че понастоящем за производителите не се предвижда режим на митническо усъвършенстване, вследствие на който да се заплати мито и след производството и реализиран износ да бъде възстановено, който режим следва да се допусне според нас.
Насочваме вниманието на производителите на захар и захарни изделия към приложение на чл. 12б от Закона за подпомагане на земеделските производители, който създава възможности за отпускане на експортни субсидии по определен ред за износителите на преработени земеделски продукти, каквито по смисъла на чл. 10в от Закона за суровата захар и бялата захар.
В индивидуален сигнал до Комисията “Захарни заводи” – Горна Оряховица заявяват, че при разпределението на квотата за 2006 г. чрез заповед № РД 09-8 от 3 януари 2006 г. на Министерството на земеделието и горите на основание на Закона за подпомагане на земеделските производители и заповед № РД 09-19 от 11 януари 2006 г. на основание Наредбата за лицензиране министърът предвижда квоти за “Българска захар – 2002” – ООД – Долна Митрополия. Конкретното оплакване е, че заводът в Долна Митрополия не е производител на захар. В подкрепа на твърдението си “Захарни заводи” – Горна Оряховица представят писмо на “Българска захар – 2002” ООД – Долна Митрополия, до Комисията за защита на конкуренцията от 23 март 2005 г., че заводът всъщност не преработва нерафинирана тръстикова захар и е с предмет на дейност производство на захар и шоколадови изделия, не разполага с мощности за преработка на нерафинирана захар, дружеството не е участвало в разпределението на квотата в предишни години и че, както управителят, така и едноличният собственик “Демба трейдинг” – ЕООД, не участват в дружества, които внасят нерафинирана тръстикова захар. В същото време на завода в Долна Митрополия се дава квота.”
И тук вече накрая на доклада на вниманието на членовете на Комисията по жалбите и петициите на гражданите като предложения за разисквания и като решение, които да приеме нашата комисия, искам да ви представя следния проект:
1. Предлага на Министерския съвет, респективно чрез Министерството на земеделието и горите, Министерството на финансите и Министерството на икономиката по реда, предвиден в нормативната база, да определят ниско мито при внос на бяла (рафинирана) захар с цел поощряване на вноса на такава и коригиране на пазарните цени на тази стратегическа суровина.
2. Да бъде сезирана Комисията за защита на конкуренцията във връзка с жалбата от Съюза на производителите на захар и захарни продукти, като извърши проверка за съществуващи нарушения на чл. 9, ал. 1 (“съгласувани практики”) от Закона за защита на конкуренцията и уведоми Комисията по жалбите и петициите на гражданите за резултатите от проверката.
3. Предлага на Министерски съвет, респективно на Министерството на финансите, да бъде възприет по надлежния нормативен ред режим на “митническо усъвършенстване” в полза на българските производители на захарни продукти по отношение на вноса на бяла (рафинирана) захар.
4. Държавна Агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” да извърши възможните законови процедури по чл. 19 от закона, за да освободи количества, които да се търгуват на стоковата борса и да отиват по предназначение до захаропреработвателите.
5. Предлага на министъра на земеделието и горите да преразгледа разпределението на квотите за 2-то шестмесечие на 2006 г. и, ако заводът на “Българска захар – 2002” ООД, не работи, неговата квота да бъде преразпределена между другите производители.
Благодаря ви.
Колеги, това е докладът, който успяхме да изготвим във връзка със срещите, които проведохме и във връзка с жалбата, която постъпи от Съюза на производителите на захар и захарни продукти. Чухте и предложенията за решения, които имаме възможност да коментираме и обсъждаме.
Имате думата оттук нататък за дискусия. Това важи както за членовете, така и за гостите на комисията, като ви моля да коментирате предложените решения.
Извън доклада искам само да споделя едно мое лично впечатление. Захарта, така или иначе, е една суровина, която касае всички нас – в тази зала, извън тази зала, осем милиона българи.
Действително жалбоподателите са захаропреработвателите и захаропроизводителите, но според мен сега е моментът ние като народни представители да изразим своето отношение към цената на захарта, защото не можем да седим безучастни и да гледаме как примерно в съседни на нас държави, а не в България, цената е много по-ниска, независимо че те са с много по-висок стандарт на живот. Веднага ще ви дам пример с Гърция. Там цената на дребно на захарта в магазин е 1,6. В България всички много добре знаете колко е цената на захарта.
Другото, което също искам да подчертая, че това е цена на захарта в България по договаряне от края на 2005 г. Ако ние не вземем мерки, ако Министерски съвет респективно не използва своите държавни лостове по отношение на цената на захарта, ще има ново увеличение на тази цена според мен, а и според специалистите, с които съм се консултирал, във втората половина на тази година. Предвижда се да има един нов скок от 20 – 30 процента.
Затова бих казал, че толкова бързо организирахме предлагането и разглеждането на самата жалба от Съюза на производителите на захар и захарни продукти.
Сега имате думата за коментари, предложения, мнения и т.н.
Заповядайте, господин Пенчев. Имате думата.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Бих искал да направя първо едно уточнение, защото аз се запознах с жалбата на Съюза на производителите на захар и захарни продукти. От писмото, което е адресирано до министъра на икономиката и енергетиката и до нашата комисия, в общи линии аз оставам с впечатление, че Съюзът на производителите на захар и захарни продукти ни поставя въпроса за компенсации и за решение на правителството така, като бяха прочетени от вас първите четири точки от проекторешението, които касаят митническия режим, субсидиите, подпомагане от страна на правителството с оглед да се търси, ако не намаление на цената на захарта, то поне запазване на нейното ниво, което да не скача повече нагоре.
Докато в т. 5 ми се струва, че се смесва и един друг въпрос – въпроса за квотите на нерафинираната захар и разпределението им между производителите, нещо, което аз не виждам тук, в този материал. А днес и в медиите доста сериозно внимание е отделено на тази тема.
Аз предлагам да разделим двата въпроса, защото като че ли т. 5 малко изкуствено влиза в контекста на онова, което говорихме до момента.
Това е моето предложение. Ако някои от присъстващите гости може да направи връзката между двете теми – разпределението на квотите между заводите – производители на суровината и цената на захарта и нейното отражение в захарните продукти. Това вече мисля, че е темата на днешното ни заседание. Аз тук като че ли не виждам тази връзка и затова вземам отношение.
Иначе аз подкрепям изразеното становище засега от председателя на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, че е нормално правителството да се намеси в тази ситуация и да търси изход с оглед защита най-вече на масовия потребител в България, независимо че ние сме пазарна икономика и в общи линии би трябвало пазарът да определя цената на продуктите. Но, от друга страна, правителството затова е правителство, за да търси алтернатива, да търси компенсации, особено когато става дума за стоки от първа жизнена необходимост.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.
Тъй като все пак имаше поставени два въпроса, нека да отговоря. Единият беше за т. 5. Там не напразно е написано “ако заводът не работи”. Така че това е процедура на установяване – дали работи или не работи заводът. Ако не работи, действително тогава се предлага евентуално да се преразпредели тази квота. Така че мисля, че точката коректно е написана.
От гледна точка на компенсациите, за които говорят жалбоподателите, тук става въпрос за така нареченото “митническо усъвършенстване”. Аз в самия доклад го написах и съм го обяснил, но ще кажа, че така или иначе, не става въпрос за преки субсидии от държавата. Става въпрос за захар, внесена, преработена като продукт, изнесена и тогава се връща обратно.
Преди да започна да давам думата и на гостите, тъй като има една практика в нашата комисия, искам да напомня, че всеки ще получи думата тогава, когато я поиска. Но аз като председател не позволявам някой да се обажда, без да е поискал думата.
Тъй като колежката Костадинова сега я поиска, веднага ще й я дам.
Имате думата, госпожо Костадинова. Заповядайте.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Въпросът със захарта не е от два месеца, а от по-рано. Той има много дълга история. Аз точно затова съм тук, във вашата комисия, за да ви направя връзката, както господин Пенчев спомена, между разпределението на квотите за сурова захар и връзката с увеличението на цените.
Но разбрах, че колегите от Министерството на земеделието и горите и от Агенция “Митници” имат своя отговор на така прочетеното писмо и бих желала да чуя и тяхното становище, защото искам да ви кажа, че в този проект за решение, който Вие прочетохте, има невероятно много неща, които биха довели до нарушаване на много сериозни принципи, които ние се мъчим да спазваме от доста дълго време в тази държава.
Затова бих желала да чуя и техните становища, след което, ако ми дадете думата, да се изкажа по същество.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Костадинова.
Представителите от Държавна агенция “Митници” искат ли думата?
Заповядайте, господин Григоров. Имате думата.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Казвам се Георги Григоров и съм заместник-директор на Агенция “Митници”.
Аз внимателно изслушах това, което Вие изложихте, господин председател. Ние чрез данните, които наблюдаваме при износа, сме наясно относно проблемите, които възникват. Само че бих искал да дам една допълнителна информация и отново да систематизирам проблемите.
Нека първо да изясним вноса на сурова захар. Той има годишна квота от 250 хиляди тона в рамките на Световната търговска организация – 5 процента. Извън тази квота ставката е 50 процента. За бялата захар ставката е доста висока и ограничителна, а именно 251 евро на тон за всички страни, като за Европейския съюз имаме квота от 21 888 тона, която Вие, господин председател, споменахте.
Бих искал да кажа, че тази квота се отваря съгласно договореностите с Европейския съюз винаги на 1 юли. Предишните години тази квота въобще не се ползваше. Достатъчно беше суровата захар. Тази година наблюдаваме сериозно изчерпване на тази квота. От тези 21 хиляди тона към момента са изчерпани 14 хиляди тона и има остатък от 7 600 т. Вносът е предимно от две страни – членки на Европейския съюз – Унгария и Гърция – и е на цени, които и вносители, наблюдавайки по справката – аз съм готов на уважаемите дами и господа народни представители да предоставя детайлни данни – смятат, че не са толкова високи.
Вносът е предимно и даже почти изцяло от големите фирми – производители на захарни изделия в България. Средната цена на вноса не е висока, както я наблюдаваме. Тя се движи в диапазона от 500 – 600 лв. за тон. Така че все още този механизъм съществува и е достъпен за търговците, до производителите. Има още близо 8 хиляди тона от тази квота. Тя ще се отвори отново на 1 юли. Тогава нови още 21 888 т. ще бъдат достъпни.
Що се отнася до механизма за суспендиране на митата на бяла захар, чл. 26 от нашия Закон за митниците дава такава възможност Министерски съвет да въвежда при условията и реда на една наредба за въвеждане и прилагане на автономни мерки, но бих искал да кажа, че едно от най-важните изисквания в тази наредба е стоката да не може да бъде доставена от страни, с които Република България има сключени споразумения. Така че към момента на това условие трябва да се обърне внимание.
Отделно бих искал да подчертая, че въвеждането на суспендиране съгласно Закона за митниците и наредбата за въвеждане на такова не може да бъде ограничавано по страни. Тоест, то ще бъде отворено към всички.
И тук е редно, съжалявам, че в момента няма представители на Министерството на икономиката и енергетиката, и това е част от споразумението с Европейския съюз, защото ще се получи по-либерално третиране към всички останали страни, отколкото сме дали към най-преференциалния партньор в търговията – Европейския съюз.
Третото, което отново бих искал просто да изложа, за да се вземе предвид, ако се тръгне към решение за суспендиране, вероятно и колегите от Министерството на земеделието и горите ще го кажат, Европейският съюз е много чувствителен по отношение на натрупване на запаси от земеделски стоки, а може би най-чувствителната стока е именно захарта и там санкциите са много сериозни. Те са равни на тон на максималния размер на експортната субсидия към момента на присъединяване към Европейския съюз.
Това е по отношение на суспендирането и на третирането в момента на захарта – на бялата и на суровата.
А що се отнася до режима “активно усъвършенстване”, нека да поясня, че той има две форми съгласно Закона за митниците. Едната е режимът “активно усъвършенстване” по системата с отложено плащане, където стоките се внасят, преработват и след това готовите продукти се реекспортират. Там режимът е много облекчен. Обезпечението е само 10 процента, а в някои случаи е и нула, ако е пълно ишлеме.
Справките, с които аз разполагам, ми показват, че режимът се ползва не много активно, но има около 2 хиляди тона от началото на тази години оформени вече по този режим. През миналата година са били около 4 300 тона. Ние сме много внимателни към този режим, защото той в миналото донесе много проблеми и злоупотреби.
Съществува и друга форма на “активно усъвършенстване”, която се нарича система на възстановяване. Митата се заплащат към момента на вноса, а, ако след това последва реализация навън, тогава се възстановява. Този режим е много по-удобен и за самите производители, защото могат да остават стоките си тук, без да понесат санкции, докато при другата форма на “активно усъвършенстване”, ако не бъдат реекспортирани, те ще получат санкция във вид на лихва, тъй като не изпълняват първоначалната идея на режима.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Григоров.
Аз в доклада си имах точно това предвид – тогава, когато е внесена продукция и пак е изнесена навън. Това фактически е вторият режим.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Никой не се е обръщал към нас, господин председател, че среща затруднения с този режим. Имаме много активен диалог с най-различни браншови организации, асоциации, които идват при нас поради различни проблеми. Но специално, че срещат трудности с разрешаване на “активно усъвършенстване” и то със системата за възстановяване, която пък за нас никакъв фискален риск не носи, тъй като се заплаща към момента на вноса и при евентуален реекспорт се възстановява. Този режим е толкова достъпен и безпроблемен.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви.
С една дума не е проблем това да се осъществи?
Има ли други колеги, които желаят думата?
Господин Григоров, искам само нещо да попитам. Тези допълнителни почти 22 хиляди тона, които от 1 юли се договарят, желанието на жалбоподателите е да могат те да ги ползват директно, а не както те твърдят – мисля, че те после ще вземат думата, защото са точно срещу Вас – че се консумират отново от захаропроизводители, а не от захаропреработватели.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Данните, с които към момента разполагаме за изчерпването на квотата, показват, че 99 процента са фирми, които ние виждаме, че това са големите български производители на захарни изделия. Има една-две търговски фирми, които не са ни много познати като играчи, но не са и производители. Това мога да кажа със сигурност, защото ние добре познаваме производителите. С тях от години си партнираме.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: На мен специално ми е ясно, защото захаропроизводителите са и доста сериозни захаропреработватели.
Има думата госпожа Бъчварова. Заповядайте, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Наистина поставеният проблем е много сериозен от гледна точка на факта, че сме свидетели на повишение на цените на захарта и на едро, и на дребно.
Но искам да отбележа, че това повишение, за разлика от нормални пазарни ситуации, когато се получава повишаване на цените, се дължи не на дефицит на пазара на захар, а най-вече под влиянието на факта, че международната конюнктура на пазара е доста сложна и отчита едно драстично повишение на цените.
Знаете, че България над 95 процента – може да се каже 99 процента – задоволява нуждите си от внос на сурова тръстикова захар. Тук сведенията и нашите, може би и на митниците са, че миналата година например средната цена е била 350 лева за тон, сега е 633 лева за тон.
В подкрепа на това становище трябва да ви кажа, че през 2005 г. е реализиран внос на сурова тръстикова захар в размер на 331 хиляди тона, което е с 18 процента повече спрямо 2004 г. През същата година е осъществен внос и на 8 896 тона бяла рафинирана захар. Производството на захар от захарно цвекло през 2005 г. е около 3 хиляди тона.
Така че това, което е произведено през 2005 г. и сега излиза на пазара, е напълно достатъчно за задоволяване нуждите на страната.
За информация само ще кажа, че съгласно договореностите по глава “Земеделие” ние през 2007 г. разполагаме с 203,5 хиляди тона, от които 198 хиляди тона е преференциален внос на нерафинирана тръстикова захар. Тази квота е определена на база потребностите на страната през 1999 – 2004 г. На практика общото потребление в страната се движи между 200 – 250 хиляди тона.
По въпросите, които са поставени във Вашето писмо, искам да направя няколко уточнения по отношение на възможностите, които съответно държавата и респективно Министерството на земеделието и горите е оторизирано да прилага наредбите и да осъществява политика не само по отношение на захарта, но и по отношение въобще на пазара на земеделски и преработени продукти.
Иска се предоставяне на производствени субсидии. Трябва да ви кажа, че такива средства и такива възможности чрез Държавен фонд “Земеделие” не се очертават, тъй като там се подпомагат земеделски производители. Затова единственото възможно решение в тази насока, което и Държавен фонд “Земеделие” чрез своите инвестиционни програми изключително и за тази година прие, е да се осъществи подпомагане на производителите на захарно цвекло с 200 хиляди лева за 2006 г. Това е решение, прието преди един месец от Държавен фонд “Земеделие”.
Предоставяне на експортни субсидии. Експортните субсидии са регламентирани с Наредба № 42 за определяне на продукти, включени в списъка за предоставяне от Общото споразумение за митата в търговията. В този списък не влизат продукти от захар и съответно захарни изделия. В този смисъл ние не можем да прилагаме съответно този механизъм, който за останалите продукти и стоки се предвижда.
Предлага се намаление на изкупната цена. В условията на пазарна икономика това е почни невъзможно и за нито един земеделски продукт не се прилага. В продължение на вашето искане Държавният резерв да осигури възможност за един вид интервенция на пазара искам да ви информирам, че Държавният резерв на практика има количества захар, която може да пусне на пазара като подкрепа при условия на дефицит. Но механизмите на управление на държавния резерв са такива, че тези количества се пускат на пазарна цена чрез стоковите борси. Тоест, тази цена, която резервът ще реализира на пазара под една или друга форма, тя не може да бъде по-ниска от действащите пазарни цени.
Така че този механизъм съгласно действащата нормативна уредба не може да бъде използван за интервенция, тоест, да се предлагат по-ниски цени на пазара от действащите в момента.
За намаляването на митата вече стана въпрос. Общо взето, тази квота досега не се е усвоявала. Фактът, че сега се усвоява, причината е, че цените, при които се внася в момента, са по-ниски от тези, които са на суровата тръстикова захар.
Искам да обърна внимание върху още един факт. Така или иначе, през 2007 г. в момента на присъединяването на България към Европейския съюз ние трябва да си оценим запасите. Захарта е особено чувствителен продукт, който ще бъде оценяван и съответно при наличието на свръх запаси се налагат изключително големи санкции.
Така че желанието да увеличаваме количеството захар в страната ще ни доведе до санкции през 2007 г. и тези санкции отново ще бъдат платени от всички български потребители. Така че трябва да сме много внимателни по отношение на баланса на захарта.
Между другото, в момента се подготвя и наредба, и закон, който ще регламентира именно начина на оценка на запасите на всички продукти и съответно какво би се получило, ако ние имаме свръх запаси като плащане от страна на държавата към Европейската общност.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви и аз, госпожо заместник-министър.
Има думата господин Венцислав Пейчев. Заповядайте, господин Пейчев.
ВЕНЦИСЛАВ ПЕЙЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако може, бих искал да отговоря на госпожа Бъчварова.
Това, което чухме от нея, е точно така. Но мислите ли Вие, че намаляване на потреблението в страната няма да доведе до увеличаване на тези запаси? Мислите ли при това монополно състояние на определяне цената на захарта в България, че, ако тя стане с 50 или 100 процента над европейската, ние трябва да продължим да седим, да гледаме и да чакаме, да губим нашите работни места, да губим нашите пазари в страната и в Европа, които сме завоювали много трудно, и да продължим така, както четем във вчерашния вестник: “За месец външната търговия хлътна с 670 млн. лв.” Това се дължи на скока на цигарите и на захарта.
Тоест, ние не можем да продължаваме по този начин да седим безучастни и, ако правителството има някакъв механизъм, то да не го използва.
Вие казахте, че, ако от държавния резерв бъде пусната на пазара някаква захар или пък друга стока, тя трябва да бъде на цени, които са на борсата. Добре, но при тази висока цена Вие виждате, че за първи път през тази година се използва тази квота, която ни предостави Европейския съюз. Тя защо се използва? Защото цената в Европейския съюз в момента е по-ниска от предлаганата в страната.
Затова е и нашата жалба, затова искаме Министерски съвет да вземе становище по този въпрос. Ние не можем да седим безучастни и да продължаваме да губим нашите пазари, защото това впоследствие ще се отрази много лошо и в социалната сфера.
Ние на срещата и с председателя на комисията пояснихме, че в нашите фабрики работят над 10 хиляди човека. Това са хора, пряко свързани с преработката на захар. Но те увличат след себе си и производителите на опаковки, аромати и други консумативи, така че цифрата ще стане много по-голяма.
Мисля, че Министерски съвет трябва да вземе някакво становище в полза на преработвателите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев.
Има думата господин Узунов. Заповядайте, господин Узунов.
ГЕОРГИ УЗУНОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители! Ние сме почти на прага да изречем истината за нещата такива, каквито са. И аз, за да спестя напрежението у някои хора, искам да произнеса според мен каква е истината.
С други думи вече е казано, че нещо на нашия пазар е ненормално. А ненормалното се състои в това, че вече трета година пазарът е монополизиран и картелиран. Това е причината. Всичко останало са последствията.
Това, което колегите от бранша се оплакват за производителите на захарни изделия, всичко това е следствие. Пазарът е монополизиран и картелиран. Сега да говорим, че днес няма средства този монопол да се развие, аз лично не мога да го приема. Има средства монополът да бъде разбит и те са много елементарни.
Единият е пътят, за който са се сетили колегите, които произвеждат захарни изделия – да се освободи вносът на бяла захар в България. Има много по-евтини източници и това наистина може да стане. Таксата от 251 евро, която е въздържаща, ако се премахне, те ще пеят. Тогава ще плачем ние, производителите, защото аз представлявам един от производителите – “Захарни заводи”.
По-правилният начин според мен е да се освободи цената на суровата захар. Да се даде един стимул за нормализиране на пазарната обстановка и наистина пазарът да определи какво ще става тук с цената.
Това, което госпожа Бъчварова каза по отношение на преходните запаси, е истина. Но то не е цялата истина. Цялата истина е, че държавата има лостове да определи на всеки завод какви са неговите нормални преходни запаси и да налага санкции, ако това не се спазва.
Ако освободим суровината на входа на преработвателите, ограничим презапасяването от гледна точка на това, че то ще ни създаде проблем при влизането ни в Европейския съюз, всичко останало е пазарен механизъм. И аз не виждам защо се страхуваме толкова много от това да оставим регулирането на захарния пазар на истински пазарни принципи.
Днес се продава захар, която е внесена при цени около 240 долара и да се говори за калкулации, които могат да оправдаят цена от 1400 лв. с ДДС, е срамно. Но днес 1400 лв. с ДДС не могат да се оправдаят и с текущите цени на борсата. Тук няколко колеги вече споменаха, че текущите цени на борсата са някъде около 400 долара. Даже, доколкото зная, колегите от “Кристал” внесоха количества на малко по-ниска от тази цена.
Така че при 400 лв. цена и като се имат предвид какви са разходите за преработване на суровата захар, да говорим, че цената от 1400 лв. е честна спрямо потребителите, това не е нормално. Цената не е честна спрямо потребителите.
Някой казва: ти, господин Узунов, много приказваш, но и при теб цената е висока. Да, при мен цената е висока и мога да ви кажа, че за тази захар, която аз продавам в момента, съм платил 50 процента мито. Миналата година при исторически пазарен дял повече от една трета, ни беше отредена квота от порядъка на 16 процента, тоест, по-малко от една шеста. След това с допълнението от 20 хиляди тона от общо 89 хиляди тона преработена захар през 2005 г. “Захарни заводи” са получили квота за 47,41 хиляди тона и са плащали 50 процента мито. Тази захар днес аз я продавам с печалба и при 50 процента мито.
За мен решението минава през освобождаването на суровата захар и регулацията на преходните запаси. Това е достатъчно ясен, прост, елементарен механизъм, който може да се осъществи от нашата държава и нещата ще си дойдат на мястото.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря, господин Узунов.
Иска ли някой друг думата, колеги?
Има думата господин Ковачев. Заповядайте, господин Ковачев.
ГРИГОР КОВАЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да взема отношение по някои елементи на повдигнатите въпроси, тъй като и двата подотрасъла са от един бранш. Аз тук представлявам организацията. Досега ние проблеми с двата подотрасъла нямаме затова, защото цената на захарта, която се произвеждаше и продаваше в България от производителите, беше нормално приемлива и за едните, и за другите и пазарът беше уравновесен. Така че никой от нас, предполагам, не е чувал, че е имало някакви проблеми по отношение на цената на захарта или по това, че не върви реализацията на захарните изделия така, както е изгодно за собствениците и за другите.
Но обаче сега има някои факти, с които трябва да се съобразим и да не бързаме да предрешаваме нещата, докато не обмислим добре техните решения предвид на това, че опитвайки се да оправим нещата в единия подотрасъл, да не направим така, че да объркаме нещата в другия подотрасъл, там, където според мен всичко е наредено по някакъв начин – дали справедлив или не, може да се спори и нека да се спори и да се изясняват нещата – но за мен по отношение на отрасъла производство на захар благодарение на усилията, които бяха положени както от Министерството на земеделието и горите, така и бих казал – скромно – и от страна на нашата браншова организация, помагайки при решаването на въпросите в Министерството на земеделието и горите, там беше изработен и Законът за поощряване на земеделските производители, там беше изработена и една наредба, която обяснява как трябва да се прилага този закон и на основата на тези два документа, които са държавни документи – закони и наредби – беше извършено и разпределението на квотите за 2006 г.
Сега колегите от Горна Оряховица не са доволни, защото са голям завод и на тях им трябва много захар. Другите заводи, които са с по-малки капацитети, пък са доволни. В България трябва да се знае, че съществуват мощности, повече отколкото са възможностите за преработка на захар и квотата, която ни е отпусната.
Тези възможности сега правят нещата малко неблагоприятни за онези заводи, които са големи, които, за да бъдат ефективни, трябва да преработват много повече захар, отколкото другите, които са малки. Заводите с по-малък капацитет, например, ще бъдат горе-долу добре в преработката на своята квота. Тяхната захар ще бъде по-евтина, по-ефективна, в резултат на което ще стават антагонистични неща.
Но становището на Съюза на производителите на захар и захарни продукти по този въпрос беше ясен и той беше казан при обсъждането на квотата и при разпределянето на квотата в страната за 2006 г. Нашето становище беше, че е най-правилно да се дадат равни възможности на всички заводи на пазара и само заводите, които могат да произведат евтина захар и които могат да печелят повече, да бъдат тези, които ще се наложат на пазара. Защото, така или иначе, рано или късно, тези шест завода, които в България съществуват като възможности да произвеждат захар, няма да могат да съществуват, още повече че, влизайки в европейския пазар, там просто няма шансове някой да злоупотребява, някой да налага мнения, цени и т.н. Там всичко е много точно организирано. Никой не може да се слага произволни цени за килограм захар, няма как да го направи.
Така че, от една страна, въпросът стои така. Защо написахме това писмо и какво искахме чрез него. Лично аз съм подписал писмото, тъй като по стечение на обстоятелствата сега съм председател и затова съм го подписал. Защото идеята беше държавата да се намеси не по отношение цените на захарта в страната, тъй като всяка намеса в цената на който и да е продукт, на практика опорочава пазарния механизъм, който действа в нашата страна и преди приемането ни в Европейския съюз, ако някой си позволи да налага по-ниски или по-високи цени от това, което пазарът поема, на практика ще обезличи и смисъла на един основен принцип.
Ето защо нашето предложение се свеждаше до това, изнасяйки своята продукция извън страната, заводите на практика губят своите пазари по простата причина, че ние засега сме ефективни и сме с добри цени на международните пазари с някои захарни изделия, тъй като при нас трудът е евтин. Сега, вдигайки цените на захарта повече, отколкото това е прието и нормално, фактически тази разлика, която е в полза на цената на захарните изделия по международните пазари, се унищожава.
Ето защо мисля, че нашето предложение трябва да го обсъждаме и да коментираме най-вече в областта на това, че трябва по някакъв начин така, както тези неща са решени в цивилизованите държави от Европейския съюз, ако щете и в нашата съседка Турция - всеки, който произвежда и продава захар навън, захарта, която излиза заедно с продукта, който той продава, да му бъде субсидирана.
Държавни субсидии в това отношение и по този начин прилагат и в Европейския съюз, прилагат и в Турция, и в много други държави и не е излишно да се помисли и за това, още повече, като се има предвид, че балансът на вноса и износа в нашата страна не е много благоприятен. Знаете каква голяма е разликата между тях.
Заради това едно от нашите предложения е да се насочат решенията в тази посока. Другото предложение е за това активно митническо усъвършенстване, за което говориха господата от митниците. На практика нека кажем, че то не изпълнява своята роля по простата причина, че самите “Митници” са много уплашени, когато до тях опре да се решават въпроси, свързани със захар и захарни изделия. Там станаха доста неблагополучия преди време и в резултат на това, когато някой от нашите производители на захарни изделия отиде в “Митниците” и иска да ползва такова нещо, среща големи трудности. Започват да го прехвърлят насам – натам, от едно място на друго. Шефът на “Митници”- те господин Асенов казал, че само той може да разрешава митническо усъвършенстване.
Затова ние смятаме, че тръгне ли се по този бюрократичен път да не се използва този метод, фактически се затормозяват нашите износители. А на практика много от производителите на захарни изделия вече са завоювали някакви международни пазари и в Европа и те успешно продават нашите изделия, за които трябва да кажем, че са с много добро, с много високо качество, независимо че са произведени при условия малко не, а далеч по-тежки от тези, при които се произвежда в Европейския съюз.
Ето защо аз смятам, че изказването на заместник-министър госпожа Бъчварова и на заместник-директора на Агенция “Митници” господин Григоров трябва да се имат предвид. Те много точно и ясно описаха и казаха какво не може да бъде направено. Не може така своеволно от страна на Министерски съвет да бъдат променяни квоти. Защото всичко това е постигнато с много големи усилия, с много разправии, с много разговори и преговори с Европейския съюз, а, така или иначе, трябва да имаме предвид и това, че освен, че ние тук си говорим и в момента спорим и разсъждаваме как и какво може да се направи, то ще бъде унищожено и започваме да играем по изискванията на Европейския съюз.
На практика там нещата са много строги, много ясни и много точни. Никой нищо не може да каже.
Ето защо аз смятам, че, ако трябва да насочим усилията в някаква посока, те трябва да бъдат на практика в усъвършенстване на “активното митническо усъвършенстване”. Ние трябва да го усъвършенстваме, за да може на практика да го ползват нашите производители на захарни изделия и по най-бърз начин да могат да си взимат част от митата на захарта и на продуктите, съдържащи захар.
Другият въпрос е да се помисли дали има възможност – аз сега не мога да кажа – но да помислят в Министерството на икономиката и енергетиката дали има възможност тези държавни субсидии, които другите държави ги дават, насърчавайки износителите, по-някакъв начин да бъдат въведени и да бъдат приложени и за българските износители, като по този начин те от своя страна ще увеличат още повече износа на страната и ще донесат повече приходи от износ.
На практика, за да се купи един кораб захар, България изнася национален продукт, харчи валута. Когато този тон захар бъде реализиран като захарно изделие и бъде продаден на външния пазар, тази валута се връща в страната.
Така че според мен в тези две посоки трябва да търсим решението на въпроса. Иначе, ако тръгнем по пътя да налагаме преференциални цени, да намаляваме мита и т.н., смятам, че нищо няма да се постигне. Докато тези въпроси се решават и се съгласуват с Европейския съюз, трябва да ви кажа, че ще минат поне година и половина-две. Това не може да стане по-бързо.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Ковачев.
Господин Ковачев, независимо че Вие сте жалбоподатели, изглежда, че има някакво неразбиране. Тук става въпрос за 22-та хиляди допълнителни тона бяла захар, които ще се отпуснат след 1 юли и които трябва да стигнат до захаропреработвателите, а не до захаропроизводителите, както на този етап се е било случвало, според тях. Това, първо.
По отношение на митническото усъвършенстване, както каза и самият заместник-директор на Агенция “Митници”, също е възможно. Въпросът е до една практика, която явно при тях трябва да се усъвършенства и да се осъществи.
Трето – това, което каза господин Узунов. Аз не знам защо примерно Министерството на земеделието и горите не се е сетило да направи това или във връзка с изказването на заместник-министър Светла Бъчварова за квотите, които ние трябва да приключим примерно в края на тази година, които ще имаме като количества захар, за да не понесе държавата ни санкции.
Според мен – това е лично мое мнение – Министерството на земеделието и горите би трябвало да направи тази регулация. А, правейки тази регулация и по ваше признание като производители на захар, че в момента имате захар в излишък, вие ще ги изкарате на пазара, щете – не щете. Само че няма да ги изкарате по 1400 лв. на тон. Така ли е?
При това положение защо няма реакция? Явно българинът разбира само от едно – от регулация. Защото, ако те предприемат тази регулация във връзка с тези 250 хиляди тона, които ние трябва да имаме в края на тази година – говоря изконсумирани, да нямаме излишъци, за да не плащаме, както се казва, наказания – вие ще ги изкарате на пазара, защото трябва пък вие да плащате глобите.
Затова е тази жалба. Затова в момента и жалбата се разглежда тук. Защото пък цената на захарта, която в момента по ваше признание е спекулативна, се отразява на всички нас. Всички консумираме захар.
Иска ли някой друг думата, колеги?
Има думата госпожа Христина Джундрекова. Заповядайте, госпожо Джундрекова.
ХРИСТИНА ДЖУНДРЕКОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да поясня едно неправилно разбиране, което може би идва от присъствието на господин Ковачев и от присъствието на господин Узунов.
Жалбата е пусната от нас като преработватели на захарни изделия. Господин Ковачев наистина е председател на Съюза на производителите на захар и захарни продукти, но в случая той е малко от другата страна, защото за тях е много важно да могат да продават захарта на тази цена.
Ние като производители на захарни изделия бихме искали да попитаме как е възможно тези пет завода да продават на една и съща цена захарта? Как е възможно вносната захар, която купуваме от вносителите, за която Вие твърдите, че е по 600 лв. за тон, да купуваме на същата цена?
Затова смятаме, че държавата би трябвало да се намери, защото не е възможно пет завода, които имат различни разходи, които са внесли захар на различна цена, да дават една и съща цена на пазара. Това, първо.
Второ, относно митническото усъвършенстване. Може би наистина един много голям и сериозен дял от вноса на захарта се пада на “Крафт” и “Нестле”. Но бих искала да кажа, че ние продължаваме да купуваме захарта от търговци. Тоест, затова бихме искали да имаме специална квота за нас – производителите на захарни изделия – автономна квота. Защото се оказва, че ние не бихме могли да поръчаме хиляда тона наведнъж, както е при търговците на едро, и да можем да я обезпечим, за да можем да направим временен внос.
В България не са толкова много предприятията, които работят захарни и шоколадови изделия и са повече от десет години на пазара, за да се притеснява Агенция “Митници”, че можем да правим нещо нередно. Ние си имаме фабрики, имаме си назначени хора, имаме социална политика. Просто всичко това е видимо. Ние не сме някой, който се появява в момента. Отворете един регистър и вижте хората, които се занимават с производството на захарни и шоколадови изделия. Тези, които са легитимни, които са законни, се знаят и те са от години.
Ако продължаваме по този начин да нямаме намеса на държавата, просто ние ще изчезнем като производители. Ние не можем да търпим и всъщност да изчакаме дори още един месец, ако цената продължава да се поддържа по този начин. Защото, пак казвам, заводите имат своите оправдания за тази висока цена. На вас ви стана ясно, че суровината е купена при съвсем други ценови нива. Сега – какво? Ние трябва да се съобразяваме с техните печалби, за да могат те да реализират ново закупуване. Но, добре, а ние през това време какво бихме могли да правим, като имаме годишни договори. Вие знаете за условията на “Била”, на “Метро”. Изнасяме за страни, за които ние сами сме си платили и сме се явили на такива изложения, за да можем да си намерим клиентите.
Това означава, че просто целият наш отрасъл трябва да бъде обречен. Аз ви казах, а и колегата Пейчев ви каза, че всъщност зад нас стоят повече от 40 хиляди човека. Това не може да няма значение за държавата. А ние сме първите. След нас са производителите на сладолед, след това са производителите на консерви, след това ще бъдат производителите на вина и т.н. И какво очаквате?
В България хората, които са зависими от тази захар, са един много сериозен, много голям процент. Не бихте могли да оставите толкова много работещи хора, защото ние действително работим, ние сме и в най-тежките условия. За нас нямаше субсидии, както беше за месопреработването, млякопреработването и други от САПАРД за няма нищо. И какво излиза? Че в един момент сега с цената на захарта искате да ни затворите.
Много моля! Ние всички просто сме легитимни. Искаме да направите нещо и за нас.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Джундрекова.
Има думата госпожа Мариана Костадинова. Заповядайте, госпожо Костадинова.
МАРИАНА КОСТАДИНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз, както казах преди малко, в целия този проблем има една огромна история. Господин Узунов я загатна, защото тази история се разиграваше на територията на моя избирателен район – Горна Оряховица.
Тук ми се иска съвсем набързо за колегите, които не са запознати със случая, те половината си заминаха, но все пак ми се иска да чуете историята.
В крайна сметка и госпожа Бъчварова каза, че в цялата законова регулация има една последователност и една логика. Не знам защо тук на производителите и на преработвателите им се ще да се наруши тази логика. Няма как производителите да бъдат определен брой лица, от тези определен брой лица шест завода преработват нерафинирана захар в България. От тези шест завода само един е различен от другите пет. Той е собственост на “Захарни заводи” – Горна Оряховица. Всички останали се водят собственост на друго лице – едно лице. Не виждам как там ще има различни цени.
Това е факт и въз основа на това се създава един монопол. Това е цялата история в тук представените факти от всеки един от нас. При условията на монопол на пазара идва отговора на Вашия въпрос защо всички заводи продават на една цена. Това е отговора. И Комисията за защита на конкуренцията – знам, че тук има неин представител – е дала становище, че в България има монопол на производството на нерафинирана захар в бяла захар още в края на 2004 г. или 2005 г. В това е целия проблем.
Проблемът не е нито в завоюваните квоти, нито в разпределението на квотите, които сме завоювали през 2004 и 2005 г. за производство на захар от захарно цвекло, въпреки че те са пак малки и недостатъчни за нашата държава. Проблемът е точно при разпределението на квотите за захар.
Аз не виждам как един човек, който се занимава с такова крупно производство – говоря за господина, който говореше от името на Съюза на производителите на захар и захарни продукти – в 2005 г. ще иска равни възможности в условията на една пазарна икономика. За какви равни възможности апелираме тук при положение, че от дълго време ние имаме пазарна икономика. Как държавата да се намеси в един такъв проблем? Държавата се намесва в определени проблеми, създадени тук, и всички ние, които се занимаваме с икономика, ги знаем. Няма дефицит, няма форсмажорни обстоятелства.
Основният проблем – искам пак да го повторя – е при разпределението на квотите на захар. Този проблем беше премахнат от една митническа наредба. Впоследствие направихме един нов закон – Закона за подпомагане на земеделски производители. Този закон беше относително добър. Отново се направи една наредба, която в един момент беше преразпределила квотите някак си удовлетворяващо за всички производители и в следващия момент – 24 часа след този момент – бяха преразпределени квотите. Това е една дълга история, която история се разиграваше в продължение на три години.
Затова от цялата тази история в момента започнаха да страдат и производителите на захарни изделия. Естествено, нещата ще следват логиката, както Вие самата казахте. Аз съм последният човек, който би скочил срещу производство или срещу какъвто и да е вид стопанска дейност.
Тук преди малко някои колеги се позоваха на суспендирането. Да, добре. Примерно ние днес ще решим, че ще има суспендиране за допълнителна квота. Но това не ни решава проблема. Ние тук, народните представители, Министерския съвет не можем да решим въпроса за суспендирането. Трябва да се събере една комисия, там ще се гласува, трябва да има особено добри аргументи, за да се направи суспендиране на определена квота. Това е една дълга процедура, която може да реши част от проблемите, но може и да не ги реши.
Ние трябва да се стремим към решаване точно на този проблем, който за втора година става много сериозен за нашата държава. И фактът, че има заводи, които са си направили така разчетите и до края на годината, а пък може би и до следващата, до половината да преработват захар от захарни квоти, които са от минали години, това е нещо, което е недопустимо. Регулацията точно в този сектор трябва наистина да бъде много сериозна.
А що се отнася до консумацията на захар, аз съм се занимавала с този проблем благодарение на господин Узунов. Искам само едно нещо да отбележа. Очевидно данните, с които работят и Министерството на земеделието и горите, и Министерството на икономиката и енергетиката, са малко занижени, тъй като в България има едно увеличение на захар и на захарни изделия и то е в рамките може би на около 30 тона в повече от това, което Министерството на земеделието и горите днес ни дава като статистика.
Определено смятам, че тези проблеми няма да бъдат обект на следващи заседания на вашата комисия и на Министерски съвет, и на комисиите към Министерството на земеделието и горите при положение, че се намери едно наистина добро решение, каквото аз лично самата смятам, че наистина трябва да освободи цената на суровата захар. Освобождавайки обаче цената на суровата захар, всеки, който има запаси над допустимите, да отговаря и той да плаща глобите, които ще бъдат наложени на държавата ни.
Струва ми се, че това ще е много по-добро за всички, които консумираме захар – дали сме производители или сме обикновени консуматори – няма значение, но това е едно добро пазарно решение и в този случай няма да ни се налага да се събираме примерно в края на тази година, защото очевидно, че има проблем в този сектор.
Но този проблем не може да се реши с някакви временни средства – със суспендиране или с намеса на държавата, или със субсидии, защото – пак казвам – няма основание, няма механизъм, който да подтикне държавата да се намеси в подобна регулация на пазара.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря, госпожа Костадинова.
Във връзка с дискусията, бих искал да предложа на вашето внимание корекцията в т. 1 от проекторешенията, която възникна в резултат на това, което казаха професионалистите на този етап:
“1. Предлага на Министерството на земеделието и горите, на Министерството на финансите, Министерството на икономиката и енергетиката по ред, предвиден в нормативната база, да извърши регулация на преходните запаси на бяла рафинирана захар в заводите – производители на захар в Република България.”
Според мен това действително ще бъде мярката, която ще даде най-бързия ефект – ефект, който ще доведе – поне аз така предполагам – до снижение на цените. В същото време от гледна точка на митническото усъвършенстване действително процедурата е доста дълга, но при желание от всички страни – тук не съм много съгласен с моята колежка – действително да подпомогнат производителите няма да има никакъв проблем, още повече и заместник-директорът на Агенция “Митници” заяви, че това може да стане бързо.
Той пое ангажимент. Говорим за втория вид на митническото усъвършенстване.
Има думата господин Ахмат Хумет. Заповядайте, господин Хумет.
АХМАТ ХУМЕТ: Благодаря Ви, господин председател! Става дума за евтината работна ръка в България. Всички се хвалят, че в България има евтина работна ръка, която не е производителна. Ако ние даваме още 100 лв. на един работник отгоре, ние за два дни спираме дейността си.
Не може швейцарският шоколад на международните панаири, където участвам аз лично от името на България, да бъде по-евтин от нашия шоколад. Нашата себестойност е по-висока от тяхната продажна цена. Няма една фабрика, колкото и да е пълно автоматична, да няма поне десет човека, които да работят. Знаете колко е една заплата на един работник в Швейцария. Тя е не по-малко от 34 хиляди евро. А ние с 40 – 50 работника, които аз имам, които са осигурени на абсолютната заплата, която получават, се опитваме да правим всичко абсолютно по закона. При това положение ние просто спираме.
Затова бих желал да знам от господата, които държат захарта, да кажат желаят ли ние да спираме дейността си или да продължаваме да работим. Вие сами ли ще ядете тази захар или разчитате на нас. Ако искате да спираме работа и да си ходим, няма проблем. Аз лично нямам проблем. Спирам и връщам 60 човека – 60 семейства – в къщи. В момента, ако аз давам под наем сградата, която притежавам, ще печеля многократно повече, отколкото работя. Господа, това е истината.
Българската работна ръка не е евтина. За съжаление тя малко взема, но това нещо не се връща към нас обратно, за да можем да дадем по-високи заплати. Вие ни вземате всичко с цена от 1420 лв. захар за тон. Аз какво да дам на работника при това положение?
Всеки се оплаква. При мен идват от Инспекцията по труда. Седя до тях като престъпник едва ли не. Така ли е? Така е! Кой производител печели в света 3 процента, господа? Кой инвестира милиони, за да взема на месец хиляда евро? Кажете ми? Това стига само за ядене. А нали искате да правим държава? Нали искате да правим икономика? Нали казвате, че искате пазарна икономика? Къде в пазарната икономика има монопол? Кажете къде го има това нещо! Защо не ни освобождавате ние сами да ходим да си вземаме захарта сами? Ние знаем къде е.
Турската държава дава на производителя към днешната дата захарта за 460 долара. Аз как ще го конкурирам този производител? Целият свят ни равнява с турците, а не с германците. Аз изнасям стока за Словакия, за Словения, за Албания, за Чехия, има и за Македония, за Кувейт, Палестина, имам добър пазар – българския пазар. Но никаква печалба нямаме. Просто всичко даваме на производителите на захарта. За лешниците даваме мито. За стафидите даваме мито. За фъстъка даваме мито. За всички ядки даваме мито. Кажете ми една ядка, която се произвежда в България. На една държава й стига да вземе ДДС-то. Защо трябва да плащам и мито? Когато аз плащам мито и го изнасям, аз плащам митото и в неговата държава и става двойно мито.
Изнасям от едната страна в другата страна. Имате Турската държава. Господинът от “Митниците” знае, че никой не влиза в една нормална фактура. Всички влизат в намалена фактура. Защо държавата не взема мерки срещу това? Един ТИР с шоколад струва 60 хиляди евро. Това е реалната цена. А един ТИР влиза с фактура за 10 хиляди евро. Захарта за него е 460 долара. Колкото и да е високо митото, за тях не е много. А ние фалираме.
Аз имам много приятели в Турция, които имат фабрики. Имаше една фирма, която се казва “Лена”. Не са доволни на 2,5 млн. евро оборот в България, а ние не можем да сънуваме това за България.
Искате да даваме по-високи заплати. Искате да се развиваме. Аз от 1981 г. живея в България, от 1996 г. имам фабрика. Досега не се е случвало държавата да ми каже: Ахмат, какво ти трябва? Ти си осигурил вече 60 човека, 60 семейства работят при теб. Трябва ли ти нещо? А идват да ме глобяват.
Когато искат спонсори, помощи и глоби – познавам ги! В противен случай ги няма. Не познавам никого. Това е за съжаление. Това е България. Това е истината.
По отношение на активното усъвършенстване, за което говори господинът от Агенция “Митници”. Да, вече от Нова година до ден – днешен се лутам между този – онзи, между третия и четвъртия, за да ми го направи. Искат пари под масата. Това е истината. Не ми клатете, колега, главата, защото аз съм от другата страна на бариерата. Аз искам да работя. Аз как мога да увеличавам заплатата на работниците, когато съм работил по 24 часа, а сега работя по 8 часа, като събота и неделя не работя?
Ето, колегите тук са спрели производството. Аз също отивам натам с тази цена. Аз ще ви докарам, ако искате някой ден, от моя e-mail всички писма от моите клиенти. Какво искат? Искат по-ниска цена. Искат 1 – 2 цента по-ниска цена. Аз не мога да ги дам, защото аз ги нямам. Аз предпочитам да работя на четири смени, 24 часа. Аз мога да консумирам по 150 т. захар на месец, а консумирам едва 30, защото нямаме цена, при която да даваме продукция на хората.
Да не говорим, от друга страна, за големите вериги, които са в България. Когато ние вдигнахме цената на нашето изделие съобразно захарта, аз получавам една заплаха от “Метро”: ако вдигаш цената, ще те изпъдим от системата “Метро”. А защо не изхвърлят от системата “Метро” тях, които държат захарта? Защо мен ще изхвърлят? Или аз съм бунакът?
Това не се отнася за мен лично. То се отнася за всички, които работят в този бранш. Или ще ни оставите да работим, или ще ни кажете: господа, няма нужда от вас, затворете фабриките си и си отивайте в къщи. Аз лично нямам нищо против.
Това е истината. Или държавата ще дойде и ще попита: какво ви трябва, за да го направим, или спираме работа. Защото в момента ние само се мъчим. Това е мъчение. Няма закон. Държавата излиза като работодател, който трябва да оправи всички тези неща. А държавата стои настрана и казва: аз съм вдигнала ръцете от всичко, но не от всичките. Това е много важно нещо.
Знаете ли, моите думи може би идват малко тежки или са обида за някого, но това си е истината. Това си е истината, но трябва да стъпваме на твърдо. Заплахи... За едно разрешително за ползване на сграда ме накараха да го искам два пъти. Накрая, когато го изкарах казаха: ако не плащаш тока, няма да го разрешим. Дойдоха да ми затворят фабриката.
Така че проблеми има.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Да, има проблеми и затова е и тази комисия. Но, ако наистина има такъв момент, пратете го точно с лицето, което е казало, че няма да го даде и ще разгледаме въпроса.
АХМАТ ХУМЕТ: Проблем има и той започва действително от захарта. И този проблем ще продължава и с много други неща.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря на господин Хумет.
Има думата господин Иван Илчев. Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз по същество не искам да се изказвам, понеже смятам, че изказалите се и заместник-министър Бъчварова, и господин Григоров, и колежката Костадинова обясниха въпроса – каква е причината, какви са последствията, за монопола, за вноса на сурова захар, квотите.
Но аз предлагам да се ориентираме към приключване на дебатите или да въведем някакъв регламент за изказвания. А, ако има нещо по решенията или нещо по-различно от това, което се каза досега, да се сподели. Ако не, да приключваме дискусиите, за да не се повтарят вече казани неща.
Ако може още веднъж да прочетете решенията, господин председател, за да може, ако има коментари, да се направят, защото явно, че ще настъпят някои изменения след направените изказвания.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Ще прочета още веднъж проекта за решения.
1. Предлага на Министерството на земеделието, на Министерството на финансите и на Министерството на икономиката и енергетиката по реда, предвиден в нормативната база, да извърши регулация на преходните запаси на бяла (рафинирана захар) в заводите – производители на захар в Република България.
Препоръчва при регулацията да участват и представители на Съюза на производителите на захар и захарни продукти.
2. Да бъде сезирана Комисията за защита на конкуренцията с жалбата от Съюза на производителите на захар и захарни продукти, като извърши проверка за съществуващи нарушения на чл. 9, ал. 1 (съгласувани практики) от Закона за защита на конкуренцията и уведоми Комисията по жалбите и петициите на гражданите за резултатите от тази проверка.
3. Предлага на Министерството на финансите да бъде възприет по надлежен нормативен ред режим на митническо усъвършенстване, което да започне да се прилага в полза на българските производители на захарни продукти по отношение на вноса на бяла рафинирана захар.
4. ...
Тази точка наистина е една от най-спорните точки. Наистина бих казал, че някои малко ги притеснява. Действително става въпрос за държавния резерв.
“4. Държавна агенция “Държавен резерв и военновременни запаси” да извърши възможни законови процедури съгласно чл. 19 от закона, за да освободи количества, които се търгуват на стоковата борса” - ако предишните мерки естествено не дадат такъв резултат.
5. Предлага на министъра на земеделието и горите да преразгледа разпределението на квотите за второто шестмесечие на 2006 г. и, ако заводът на фирмата “Българска захар – 2002” – ООД не работи и няма капацитет да заработи, неговата квота да бъде преразпределена.”
Това са предложенията, които се предлагат на вашето внимание.
Между другото, тук искам да ви представя един документ, защото днес в някои от медиите имаше интерпретации специално за същата тази фирма. Ето го писмото, в което в т. 2 се казва:
“2. Дружеството не разполага с мощности за преработка на нерафинирана тръстикова захар.”
Така че това го казвам специално за Министерството на земеделието и горите, което ще прави разпределение при следваща квота. Не може да се дава квота на завод, който не може да работи и няма и шансове да тръгне да работи. Става въпрос за завода в Долна Митрополия.
Затова е и предложението в т. 5. Министерството на земеделието и горите отново да преразгледа това разпределение, като вземе предвид, че от предишни години и съгласно условията той не е преработвал сурова захар. Така че има пълно основание, квотата, която се полага, да се раздели между останалите преработватели на сурова захар.
Това са предложенията за решения, които поставям на вашето внимание.
ВЕНЦИСЛАВ ПЕЙЧЕВ: Преразпределението да стане между захаропреработвателите, а не между захаропроизводителите.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Да, точно това е записано в решението – неговата квота да бъде преразпределена между преработвателите, които отговарят на условията.
Това ще стане, първо, тогава, когато Министерството на земеделието и горите си изработят една наредба, която да съответства на Закона за подпомагане на земеделските производители и когато започнат да се съобразяват при разпределението на квотите с мощностите и капацитетите на отделните заводи. Защото не може три завода да произвеждат колкото един завод и всички да получават равни квоти. Това е елементарна логика и практика.
Има думата господин Григоров. Заповядайте, господин Григоров.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Наистина искам едно пояснение. За коя квота става въпрос в т. 5? За квотата за бялата захар за второто шестмесечие, която ще дойде?
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Не, за нерафинираната, за суровата захар.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Тук става известно объркване. Производителите на захарни изделия не могат да я ползват директно.
ВЕНЦИСЛАВ ПЕЙЧЕВ: Нашето предложение е ние да получим част от тази квота за бяла захар. Госпожа Костадинова каза, че няма начин да се регулира цената на захар. Госпожо Костадинова, такъв начин има. И през м. януари тя беше тръгнала да се регулира.
Цената на тази захар, както каза господин Григоров, която наистина е от Гърция, от Унгария, от Австрия, е 600 лв. С платено 34 процента преференциално мито тя беше на пазара 1,10 лв. Но заводите – преработватели на захар, включително и господин Узунов, те в момента внасят тази захар и те я продават на тяхната цена и те лишиха нас от тази субсидия, която ни дава Европейския съюз. Това накара цената да бъде 1,4 лв. за вносната захар, да бъде 1,4 лв. на захарта, която те произвеждат.
Така че, ако тази квота на бяла захар бъде разпределена на друг принцип – не, който внесе, той да получи тази преференция, а предварително да бъде разпределена между производителите, тъй като ние в момента се страхуваме да внесем. Ние знаем къде се произвежда – и в Гърция, и в Унгария, и в Австрия. Но ние не можем да я внесем, тъй като не знаем от Агенция “Митници” дали ще получим разрешение за такова мито. Ние точно това искаме да бъде регламентирано.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Пейчев. Разбрах това, което питате.
Искам да попитам тук заместник-директора на Агенция “Митници” следното: Вие имате ли възможност за контрол и новата квота от почти 22 хиляди тона захар да я разпределите между преработвателите на захар? Имате или нямате такава възможност? Искам тук това да стане ясно. Защото примерно може да се приеме и такава препоръка. Говорим специално за бялата захар.
Заповядайте, господин Григоров. Имате думата.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Нека да поясня, господин председател. Ние сме ваши партньори и ние се уморихме да го казваме. Към момента вносът изключително – 99 процента – го правите вие, фирмите – производители на захарни изделия. Ще ви покажа справката. Недейте да говорите, че се внасят от производителите. Това не отговаря на истината и аз мога да се аргументирам и да се защитя.
Аз говоря сериозно от името на нашата институция. Вносът в момента 99 процента е от производителите и не коментирам цената му. Тя е по-ниска от вноса на суровата захар. Това е цената, която вие постигате и явно това за момента ви дава възможност да работите.
Новата квота, господин председател, идва от 1 юли. Ние винаги сме обяснявали, че навсякъде по света, където квотата се разпределя от митническата администрация, единственият метод, който тя законово може да прилага, е: пръв дошъл, пръв обслужен. Тоест, всеки, който се яви като вносител, ще бъде обслужен.
За да има друг механизъм, какъвто се приложи за суровата захар в рамките на Закона за подпомагане на земеделските производители, трябва да се издаде подобно решение на това, което вече цитирахте от миналата година и квотата за бяла захар да премине от разпределение чрез лицензиране, каквото се прилага за суровата захар. Но за суровата захар това беше лесно изпълнимо, доколкото споразумението по МГАТ позволяваше да се премине към такъв механизъм на разпределение.
Не познавам механизма с Европейския съюз. Не зная как е договорен. Това е в компетенциите на Министерството на икономиката и енергетиката. Ако там няма ограничение, спокойно може в рамките на Закона за подпомагане на земеделските производители Министерският съвет да определи, че квотата от 1 юли ще се разпределя по метода на лицензиране. Тогава при това лицензиране за бяла захар може да се отчетат аргументите на захаропреработвателите, тоест, да се разпределят на базата на техните мощности, капацитет и т.н.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Господин Григоров, извинявайте. Явно, че, така или иначе, ще се оформи и още едно решение – т. 6:
“6. Министерски съвет да проучи възможностите евентуално за бялата захар квотите да се разпределят между захаропреработвателите.”
Или може би по-добре ще бъде така:
“6. Министерски съвет при възможност да определи разпределението на бяла рафинирана захар (22 хиляди тона) на базата на лицензионен режим.”
ЯСЕН ПЕНЧЕВ: Господин председател, предлагам изразът “при възможност” да отпадне.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добре. Приемам го. Съгласен съм.
Заповядате, госпожо Бъчварова. Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Не “при възможност”, а да бъде променен Законът за подпомагане на земеделските производители в тази му част, която иска лицензиране.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Да, но това е много по-бавна процедура.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ако самият закон бъде променен, може да стане.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: “6. Министерски съвет да определи разпределението на бялата рафинирана захар (22 хил. тона) на база лицензионен режим.”
Има ли други мнения, становища, въпроси по така предложените решения?
Има думата господин Иван Илчев. Заповядайте, господин Илчев.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин председател, приключихме ли по предишния въпрос – за квотите? Аз исках да изразя моето становище по отношение на суровата захар и преработвателите.
Тези квоти също са много важен момент от формирането на цената. Един завод работи по-ефективно, друг по-неефективно, един може да предложи по-ниска цена, друг – по-висока. Така че тези квоти трябва също много внимателно да се гледат и мисля, че Министерството на икономиката е енергетиката и Министерството на земеделието и горите трябва да ги гледат много внимателно за суровата захар. Защото тук колежката Костадинова е много права. Проблемът идва оттам. От спекулацията и монопола на пазара.
Иначе подкрепям проекта за решения, който ни предлагате, господин председател.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Има думата господин Григоров. Заповядайте, господин Григоров.
ГЕОРГИ ГРИГОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Ако позволите, господин председател, искам да взема отношение по т. 3 от проекторешението.
Нека да поясним, че става въпрос за режима “активно усъвършенстване” по системата за възстановяване, защото другият режим е много по-опасен фискално и сме имали доста проблеми с него, а и самите търговци и производители, аз съм сигурен, че ако седнем на една маса, ще разберат, че е по-тежък и за тях. Не могат да определят точно кой ще реекспортира.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Григоров.
Добре, съобразихме се с това предложение.
Колеги, моля, гласувайте предложените решения на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
“За” – 7, “против” – 1, “въздържал се” – 0.
Решенията се приемат.
Има думата господин Тодор Батилов. Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Искам да аргументирам отрицателния си вот.
Аз гласувах против защото това, което току-що взехме като решение, е неподготвено, освен ако се намираме в сградата на ЦК, където някога така го решаваха. Тук имаме и първи секретар на ЦК на БКП и за един час решихме проблемите на пазара, на търговията, на работната ръка. Само не решихме най-важните проблеми.
Затова аз смятам, че това, което направихме днес, беше чисто формално. Даже не намерихме за необходимо да чуем представителите на Министерството на икономиката и енергетиката. Какво като са началници на отдели. Щом не можем да докараме някой от висшето ръководство, аз смятам, че началниците на отдели даже са много по-добри от самия министър на икономиката и енергетиката. Трябваше поне да ги изслушаме тези хора.
Така набързо решихме всичко и аз затова гласувах против. Не заради проблема, а затова, че не го решаваме.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Батилов. Аз Ви благодаря за отрицателния вот. Обаче аз се съобразих с едно Ваше предложение от предишното заседание на комисията, когато настоявахте за присъствието на министър.
Колеги, закривам заседанието.

(Закрито в 16,30 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Йордан Бакалов)

Стенограф:
(Божидарка Бойчева)