Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

Комисия по жалбите и петициите на гражданите
23/03/2006
    Разглеждане и обсъждане на петиция № 0693 от група минни спасители по проблеми, свързани с категоризацията на труда на някои работници и служители и възникналите във връзка с това въпроси относно парични обезщетения.
    П Р О Т О К О Л
    № 17

    На 23 март 2006 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
    Заседанието се проведе при следния

    Д Н Е В Е Н Р Е Д:

    Разглеждане и обсъждане на петиция № 0693 от група минни спасители по проблеми, свързани с категоризацията на труда на някои работници и служители и възникналите във връзка с това въпроси относно парични обезщетения.

    Заседанието бе открито в 14.32 часа и ръководено от господин Йордан Бакалов - председател на комисията.
    Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

    * * *

    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добър ден на всички!
    Откривам днешното заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите с единствена точна


    Д Н Е В Е Н Р Е Д:
    Разглеждане и обсъждане на петиция № 0693 от група минни спасители по проблеми, свързани с категоризацията на труда на някои работници и служители и възникналите във връзка с това въпроси относно парични обезщетения.
    Има ли други предложения?
    Ако няма, който е съгласен с разглеждането на точка единствена, моля да гласува.
    За - 9, против и въздържали се няма.
    Приема се. Благодаря.

    ПО ПЪРВА ТОЧКА ще докладва главен експерт Янита Димитрова.
    Гости на днешното заседание са:
    От Министерството на труда и социалната политика - заместник-министър Васил Войнов; господин Емил Мирославов - директор на Дирекция "Трудово право и обществено осигуряване" и господин Гълъб Донев - директор на Дирекция "Условия на труд, управление при кризи и алтернативни служби".
    От Националния осигурителен институт: госпожа Валентина Кръстева - директор на Главна дирекция "Пенсии".
    От страна на жалбоподателите са: господин Георги Златков, господин Венцислав Донев и господин Богомил Лозанов.
    Искам да съобщя на комисията, че проекторешенията, които ще обсъждаме и евентуално да приемем във връзка с тази жалба, ще ви бъдат раздадени.
    Давам думата на Янита Димитрова.
    ЯНИТА ДИМИТРОВА: Благодаря.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! На вниманието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, представена петиция N 0693 от група минни спасители, понастоящем пенсионери, относно проблеми, свързани с категоризацията на труда им и в тази връзка неправилно изчисление на трудовия стаж, а оттам и възникналия основен проблем с вземането за пенсия.
    Проблемът, поставен от гражданите, бе квалифициран като обществено значим, с оглед на това, че засяга широк кръг работници и служители с различен предмет на трудова дейност, които смятат, че са поставени в неравностойно положение при категоризацията на труда им.
    В конкретния случай се засяга правото на пенсия на седем лица, работили в мини "Перник" ЕАД. Жалбоподателите се оплакват от неправомерно отнети пенсионни вземания. Възникналото недоразумение по повод предоставената неточна и некоректна информация от страна на работодателя до НОИ, но след проверка на експерти от НОИ се констатира, че същите работници не са полагали труд под земята. С оглед отстраняване на нарушенията на разписаните нормативи на работодателите са дадени предписания да дадат вярна информация относно местоработата на минните спасители.
    Правната материя по този въпрос е уредена в Кодекса за социално осигуряване, Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, както и множество подзаконови нормативни актове. При прегледа на тази нормативна уредба се установи следната фактическа обстановка. До 31.12.1999 г. подземните минни спасители до ръководител на минноспасителна служба са се пенсионирали при еднакви, равнопоставени условия с подземните минни работници и служители 10 години при условията на първа категория труд и 45-годишна възраст. От 1.1.2000 г. с влизане в сила на Кодекса за задължително социално осигуряване, те са отнесени към чл. 1, ал. 2 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, тоест техният труд е първа категория, но не се зачита труд при условията на чл. 104, ал. 3 от сега действащия Кодекса за социално осигуряване, а именно, че за работници, инженеро-технически специалисти и ръководни служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята, в подземните рудници, в подземните геолого-проучвателни и хидро-технологични обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория.
    Отсъствието на минните спасители от нормата на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване ги лишава от правна възможност да се ползват от привилегията за по-ранно пенсиониране, разписана в § 4, ал. 3 от ПРЗ на Кодекса за социално осигуряване. Нещо повече, този факт води до рестрикция с оглед трансформирането на стажа, тоест една година първа категория не се зачита за три години от трета категория.
    Видно е, че тази категория е неравнопоставена с другите такива, включени в състава на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Минните спасители се пенсионират при условията на чл. 104, обаче ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, а именно при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, осигурителният стаж се превръща като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. Мотивът за това по-неблагоприятно законово положение е, че те не са през цялото време под земята в подземни участъци и обекти.
    Става ясно, че минните спасители, макар да отговарят на всички условия за пенсиониране, както това е посочено и в закона - 10 години осигурителен стаж, като от значение и категорията 45-годишна възраст, сборът от възрастта и осигурителният стаж да е 90 т., при прекратяване на трудовото правоотношение, поради закриване на предприятието или съкращаване на част от щата да са на работа под земята по условията, фиксирани в нормативния акт. Те не попадат, въпреки това в обхвата на лицата, чиито осигурителен стаж се превръща в съотношение 1:3 на основание чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, която ви цитирах.
    Към този момент стажът на минните спасители е в съотношение 3:5. Положителното е, че има воля за решаване на тази несправедливост според жалбоподателите и според голяма част от народните представители, тъй като в момента има внесени две предложения за промяна в Кодекса за социално осигуряване в Комисията по труда и социалната политика с оглед решаването на този проблем.
    От становищата на двете компетентни институции - Министерството на труда и социалната политика и НОИ, става ясно, че те не споделят единна теза в известен аспект. Техните представители ще внесат по-голяма яснота относно аргументите си.
    Благодаря за вниманието.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря.
    Откривам дискусията по жалбата. Всеки може да вземе думата както от членовете на комисията, така от жалбоподателите и от представителите на министерството и НОИ.
    НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Това, което чухме, е така, но голяма част от спрените и редуцирани пенсии на тези минни спасители, конкретно говоря за мини "Перник" ЕАД - в ликвидация, са получили пенсията си преди 2000 г., тоест преди промяната и те са отговаряли на условията на тогава действащата нормативна уредба, но нека те по-подробно да разкажат за това.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Ако някой от жалбоподателите иска думата, ще я получи.
    Господин Златков, имате думата.
    ГЕОРГИ ЗЛАТКОВ: Работил съм като минен спасител в Минна спасителна служба от 1981 г. до 2002 г., докато дойде време за пенсионирането ми. Пенсионер съм от 2002 г. Получавам близо 4 години пенсия до м. февруари т.г., когато ми беше отнета, без да ми е издадено разпореждане за спиране на пенсията.
    Преди да стане спирането на моята пенсия имаше двама мои колеги с изпратено разпореждане от мини "Перник", че им е спряна пенсията, които са предприели съответните мерки да си търсят правата по законоустановения ред. Във връзка с така третираните текстове на чл.104, ал. 3, по които колеги и аз сме били пенсионирани, трудът ни е приравнен по чл. 104, ал. 3 - от 2002 г., а друг колега има от 2000 г., трети - от 2004 г. и според нас неправомерно са ни отнети пенсиите. Защото при мен случаят се получава такъв, че 1999 г. аз съм имал необходимите точки за пенсиониране, а се пенсионирам 2002 г., тъй като не съм имал 45-годишна възраст. Това се отнася и за другите мои колеги. Имаме колега, който се е пенсионирал 1999 г. На него му е отнета част от пенсията - 109 лв. Имаме колега, който е фрапиращ случай - пенсионер от 1978 г., получава 32 години пенсия. На него без всякакво разпореждане от НОИ му е намалена пенсията със 75 лв. Имаме други колеги, които са с по-голяма, или по-малка сума са спрени пенсии.
    Аз не виждам защо се взимат такива кардинални мерки спрямо нас с промяната на една алинея, в която не сме включени в ал. 2 от чл. 104 от новия Кодекса за социално осигуряване, нито в ал. 3.
    Нашето предложение към господата народни представители беше след думата "включително" на чл. 104, ал. 3 да бъде добавена думата "минни спасители до началник на Минно-спасителна служба - пункт". Защото ни казват така: "Допусната е техническа грешка, когато е писан този Кодекса за социално осигуряване, затова не сте включени".
    По отношение на доклада, който тук чух, че ние не сме били непрекъснато под земята и вследствие на това за екстра категория, аз веднага мога да оборя господата, които третират този текст, от гледна точка на това, че ние всички колеги от спасителните служби сме работили в екстрени условия, под земята. Когато всички работници излизат, вследствие на затрупване, на вътрешно-рудни пожари, вследствие на обгазяване и т.н., всички работници, които са зачетени в екстрена категория на чл. 104, ал. 3, те излизат, ние влизаме да работим. Или казано просто, работим при много по-тежки условия от тях. А това, че не сме били непрекъснато в рудника, това също не е вярно, защото на база на нашата профилактична дейност, която сме извършили ежедневно по 3 смени непрекъснато - по 3 пъти всяка първа, втора, трета смяна обикаля работните места, това е с цел да не се допускат по-големи аварии.
    По тези въпроси сме поканили наш началник, който е бил към Министерството на енергетиката от отдела за техническа безопасност. Казва се инж. Емил Захариев, който е тук, и може по-обстойно да даде отговор за нашата дейност и работа под земята, която сме извършвали.
    Освен това искам да ви информирам, че от работата на минните спасители с кислородно-дихателните апарати, които не са изследвани от ХЕИ, какви вредни вещества ние дишаме по време на работата с тези апарати. Това е едно на ръка, но мисълта ми е, че когато дишаме с дихателните апарати, вдишания от нас въздух преминава през един патрон, пълен с калиева основа. Тя има предназначението да сублимира въглеродния двуокис, който издишаме, смесва го в бутилката на дихателния апарат с кислород, пропуска само азота и се получава само въздух годен за дишане. Но когато ние вдишваме този въздух, т.нар., защото апаратът се слага в опасна за работа среда, която е с голяма концентрация на въглероден окис, двуокиси, метан и т.н., тези кристали никой не казва какво въздействие оказват на нашите бели дробове. Според мен, именно затова са ни дали тази екстра-категория, защото работим при екстрени условия и спасяваме човешки живот.
    За мен и моите колеги това е просто подигравка да ни третират така.
    Ако разрешите, да дадем думата на господин Захариев, който по-точно да обясни нашите действия като минни спасители, защото сме били на негово подчинение непрекъснато.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Господин Захариев, имате думата, ако желаете.
    ЕМИЛ ЗАХАРИЕВ: Уважаема комисия, от 1981 до 1998-1999 г. бях началник на минно-спасителните служби в Министерството на енергетиката, които обслужваха подземния въгледобив.
    Аз считам, че в момента минните спасители, по-специално от мини "Перник", защото доколкото поддържам контакти с всички останали градове, в които имаше мини, вече няма и там спасителните служби са ликвидирани по обективни причини, няма такива оплаквания по отношение на пенсиите. Значи това, според мен, е нещо конкретно, което каса мини "Перник".
    Що се касае до труда на минните спасители много приказки могат да се кажат, но аз ще кажа само няколко думи. Това е екстрената категория за най-големите специалисти в подземния въгледобив. За да стане един миньор минен спасител трябва минимум 3 години, за да може той да спасява техника, имущество и всичко останало, което се намира в подземни условия.
    Минните спасители, говоря конкретно за мини "Перник", са работили не само в мина "Перник", а в мина "Бобов дол", мина "Марбас", а във всички мини, където са ставали големи аварии.
    Минните спасители през 1981 г., когато се запали рудник "Бабино" два месеца 315 минни спасители работеха и успяха да не дадат нито една жертва - да не допуснат, и да спасят имущество, което на днешни цени е в милиарди лева.
    Минните спасители работят винаги в екстремна ситуация, когато друг човек без необходимата подготовка, без необходимото здравно състояние, което се изисква за работа с кислородно-дихателен апарат, просто не може да влезе. Трябва да ви кажа, че ние имаме смъртни случаи с минни спасители, само защото го заболява устата, зъбите му не могат да стискат мунщука, който задължително затваря устата, и той загива от газовете, които са около него - от средата.
    Минните спасители са ежедневно в рудника. Аз просто се учудвам защо така се третира техния труд! Ако днес първа смяна е в този участък, утре е първа смяна в друг участък за профилактика. Това е една от основните задачи на минните спасители - да извършват профилактична дейност, за да не допускат ликвидирането на аварии, които могат да имат тежки последици. Това е накратко тяхната дейност.
    Минните спасители са подчинени на правилник, който е държавен, който сме го правили и пуснали 1995 г. и е утвърден от Министерството на труда и социалната политика. Той важи както за минно-спасителните служби, така и за газо-спасителните служби.
    Профилактичната работа, която извършват минните спасители, се състои в повечето случаи - това са подробности, в които не искам да влизам, но в рудниците има много заграждания - изолиращи, действащи пожари, изолиращи стари пожари, които се проветряват частично и средата около тях изисква използването на кислороден дихателен апарат. Без той да го сложи и да отиде да замери, за да се прецени какво е състоянието на пожара просто няма как да стане. Обикновен миньор не може да отиде там, защото имаме случаи, няма да цитирам.
    Това е накратко дейността на минния спасител. Не случайно изискването, за да стане минен спасител, е да има 3 години минимум като водещ специалист-подземен работник - било то майстор-копач, било то майстор-миньор. Най-добрите се подбират от подземята от тези. Такива са изискванията. Той трябва да отговаря на определени здравословни състояние, за да стане минен спасител. Той не може да диша с апарата, ако не е здрав. Има специални изисквания в Министерство на народното здраве за професията "Минен спасител".
    Благодаря.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз благодаря на господин Захариев.
    Колеги, предполагам, че на всички ви стана ясно, че минните спасители не седят отгоре и чакат да стане някоя авария. Те работят профилактично.
    Общо взето може да се каже, както аз го разбирам, като опазването на труда, само че вие сте по безопасността на самия рудник.
    ГЕОРГИ ЗЛАТКОВ: Абсолютно по всичко.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Тук между другото да ви съобщя, че има цяло писмено становище на НОИ. Те действително се присъединяват - и госпожа Кръстева ще каже после, но общо взето те приемат като правилна жалбата на минните спасители.
    Имате думата!
    Има думата заместник-министър Васил Войнов.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители! Позволете накратко да представя становището от Министерство на труда и социалната политика.
    Действително този въпрос се разглежда от няколко месеца от Министерство на труда и социалната политика. По него дори има постъпили два законопроекта за изменение на чл. 104, ал. 3, както беше споменато за включване на тази категория работещи в този обхват, обаче ние считаме, че решаването на този въпрос да бъде съобразено и да се отчетат съображенията, които сме изразили в становището и аз ще ви ги посоча.
    Както е посочено в самите законопроекти, от всички тези оперативни действия, които се извършват от минните спасители една част от тях се полагат в подземни минни условия и съгласно чл. 26 от Правилника за минно-спасителни и газо-спасителната дейност те трябва да извършват и периодичен контрол върху противопожарните заграждения и съоръжения, които се намират там, както и да вземат проби от местата на работа. Обаче искам да изразя мнение, че това не означава, че техният труд изцяло се полага в самите подземни участъци. Може би те сами го виждат това нещо, защото са работили там.
    Една голяма част от самите задачи на службите, както е посочено в самия правилник, се извършва над земята и те са ангажирани с този вид дейност и независимо от съчетаване на подземния и надземен труд, поради тежкия и рисков характер на живота и здравето, техният труд е определен като първа категория.
    Проблемът тук обаче е,че те искат промяна и превръщане на общия осигурителен стаж в съотношението 1:3, което към момента е 3:5 години - първа категория в трета категория. Затова смятаме, че това ще влезе в противоречие с принципа за продължителност на времето, на престоя, те трябва да бъдат приравнени към всичко онези, работещи, които са 7 или 8 часа в различните рудници, са заети и работят под земята.
    Въпреки това ние сме поискали разглеждане на този въпрос да бъде обсъдено на заседание на Надзорния съвет на НОИ - все пак да се посочи и направи една оценка на икономическото въздействие от тази промяна и от разширяването на обхвата, както и ранното пенсиониране ще окаже ли някакво влияние върху самата пенсионна система.
    Мога само да посоча, че вече от една година са провокирани редица такива искания, които са постъпили в министерството и имам като справка от различни работещи, които също искат промяна на категоризацията.
    Това са, набързо ще ви ги кажа: Федерация на транспортните работници, локомотивните машинисти - около 3000 работници; следващата категория е на пристанищните работници - около 4000 работници; железопътната инфраструктура на националната компания - около 300 работника; Столичният електротранспорт също имат 1000 души заявени намерения точно за промяна на категорията. Говорим тук за индустриални ж.п.-клонове; в Девня - също; работещите в системата на ВИК - това също са около 3000 души; Националната федерация на енергетиците - около 600 души; пилотите на гражданското въздухоплаване - те искат приравняване с военните летци - около 500 човека и още 5-6 категории.
    Като обща цифра мога да посоча, че около 18 хиляди души желаят тази промяна.
    Затова нашето становище е такова, че не можем да подкрепим едно такова искане, защото ще възникне противоречие с възприетите досега принципи. Благодаря за вниманието. Ако има някакви въпроси, мога да отговоря.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря, господин заместник-министър.
    Да си призная, че общо взето в социалната политика съм слаб, но искам да се уточнят - явно, че Вие може да дадете тази информация: за колко души-минни спасители става дума, ако има такива данни, да ги кажете.
    Второ, доколкото разбрах, Вие казахте около 18 хиляди искат прекатегоризация от втора в първа категория, от трета категория във втора. Но тук минните спасители са първа категория и единственото, което искат е преизчисляване на социалния осигурителен стаж. Занич, те не искат прекатегоризация, защото те са първа категория, но според мен, поне аз доколкото разбрах Вас и експертът на комисията, госпожа Димитрова, която докладва, не би трябвало да има проблем, още повече, че самият НОИ е дал положително становище в тази посока. Ако може, това да обясните.
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Аз пропуснах да ви кажа - като бройка те не са много. По справката на Министерството на икономиката и енергетиката, която ни е представена м. декември 2005 г., общата численост на персонала е 319 човека, в т.ч. има 8 доброволни минни спасители. Това са минно-спасителните служби или минно-спасителните команди, или цифрата е 311 души към началото на годината.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Господин Темелков има думата.
    НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Към зам.-министър Войнов още един въпрос: очевидно тези професии, които изредихте, и тази бройка 18 хиляди души, те сигурно също имат някакво основание - възможно е справедливо, възможно е - не, но бих искал да отговорите, има ли на някои от тези категории пенсионирани и вече спрени пенсии? Защото на минните спасители ситуацията е точно такава - получавали са по 3-4 години пенсии и изведнъж пенсията им е спряна. На 52-53 години той няма къде да започне работа. Същевременно не може да се отиде да се регистрира в Бюрото по труда. Те изпадат в нищото. Те са имали обществен договор с държавата и са си изпълнявали този договор перфектно. Работили са при условията, при които държавата им е казала да работят - първа категория 1:3, и са се пенсионирали при тези условия. Даже има хора, които са пенсионирани преди 2000 г. Аз моля да се разбере това! До 2000 г. те са работили - тези, които са пенсионирани, и след 2000 г. са работили със съзнанието и с договора с държавата, че работят в условията 1:3. След това същата тази държава, независимо че е променена наредбата, ги е пенсионирала при тези условия и те са започнали да получават добросъвестно своята пенсия. И в един момент им се спират пенсиите, 3 месеца ние ги правим хора-абсолютно непотребни и изхвърлени! Какво да кажат на семействата си и на децата си, къде да търсят работа? Аз моля министерството да оцени конкретната ситуацията, не да изхожда от общото към частното, а в случая да разгледа частното и да подкрепи идеята на народните представители внесли законопроекта за промяна конкретно за минните спасители, защото в противен случая, аз няма да изненадам, ако тези хора потърсят правата си в Страсбург.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
    Господин Войнов, Вие сега ли ще отговорите?
    ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАСИЛ ВОЙНОВ: Ако може по-подробен да даде директорът на Дирекция "Трудово-правни отношения" - господин Емил Мирославов.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Аз като председател на комисията, между другото, искам да ви кажа, не знам какъв ще е отговорът на комисията предварително, но на този, който ще отговори трябва да му е ясно, че има жалба за спрени пенсии. Така че отговорът е "да".
    Госпожа Янакиева има думата.
    РОСИЦА ЯНАКИЕВА: Народен представител съм от Пернишки многомандатен избирателен район.
    Присъединявам се напълно към казаното от господин Темелков и наистина моля да се направи разграничение. Тук не става за бъдещи пенсионирания. Тук става дума за хора, които са пенсионирани в периода след 2000 г., които са получавали пенсиите си, които изненадващо след 3 или 4 години са лишени от тези доходи, които имат.
    Освен всичко друго, налице е още един факт. Подземен въгледобив за мини "Перник" отдавна е ликвидиран. Просто предприятието го няма. Така че хората, които са пенсионирани, нямат възможността да търсят някакво обезщетение или връщане обратно на работа в това предприятие. То вече не съществува. Това моля да имате предвид при вземането на решение. Благодаря ви.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
    ЕМИЛ МИРОСЛАВОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости, уважаеми колеги! Както разбрахте, аз съм директор на Дирекция по Правно и обществено осигуряване и бих могъл да кажа, че много дълго време се занимавам със законодателство в областта на труда и общественото осигуряване.
    Преди 2000 г. нямаше такива разпоредби и аз мисля, че не е много точен докладът, който беше даден. Тогава всички бяхме първа категория по простата причина, че нямаше изискванията на чл. 104, ал. 3 - една година стаж да стане 3 години стаж. Първа категория открай време си е било от три за четири, за пет. Три години първа категория - пет години трета категория.
    След 2000 г. се въведоха нови принципи в Кодекса за социално осигуряване и съгласно тези принципи в чл. 104, ал. 3 само трудът на тези, които са заети непрекъснато под земята, те са изброени до началник-участък включително, само техният труд при определяне правото на пенсия и при определяне размера на пенсия става 1:3. Минните спасители никога не са се ползвали с такова нещо.
    Това, което е направено, моята колежка от НОИ ще го каже, че са спрени пенсиите им, са спрени не в резултат на погрешни действия на НОИ и неговите териториални поделения - искам да направя уговорката, че те са самостоятелни институции и Министерство на труда и социалната политика не може да се произнася по техните актове, но аз говоря тук като експерт, а защото самите мини "Перник" са дали документ, който е послужил като основание за отпускане на такава пенсия. Както личеше от доклада, впоследствие те са дали документ, от който личи, че те не са били под земята и затова пенсиите им са спрени. Но това може би госпожа Кръстева ще го обясни.
    Какво представлява нашето становище. Господин Войнов го каза пред Комисията по труда и социалната политика.
    Инженер Захариев спомена, че този правилник от 1995-1996 г., може би не спомена, че и аз съм участвал в разработването му и искам да ви кажа, че действително 50 на сто от труда, от работата на минните спасители е над земята. Ние в никакъв случай не отричаме особено опасния характер на работа, когато влизат под земята. Аз като началник на инспекцията съм виждал и други нещастия в "Бобов дол" и т.н., но тук не става дума за техния вреден и опасен труд. Той действително е опасен и високо хуманен, особено в резултат на аварии. Става дума, че при тях има една комбинация между подземен и надземен труд. Много сложно биха могли да се определят само за времето, когато са под земята за проби и когато са над земята. Това просто не може да стане. Затова е направена тази първа категория, която не е екстра, както вие я кръстихте. Но тя си е първа категория с всички права за първа категория, с изключение само на стажа 1:3.
    Какво би станало, господин председателю и уважаеми дами и господа, ако се възприеме това предложение на народните представители?
    Първо, не знам защо инж. Захариев каза, че не знае такива случаи. Но такива случаи има много не на спиране на пенсия, а за отпускане на пенсии при условията на чиста първа категория, първо се получи една огромна разлика в пенсиите на тези, които вече са пенсионирани и тези, които ще се пенсионират. Тоест, споменават колегите, че на някои са намалени пенсиите. Пенсиите са намалени, именно защото при изчисляването на стажа им след 2000 г. е махнато 1:3. Така че тези, които са се пенсионирали при условията на чиста първа категория и тези, които след това ще се пенсионират, ако се възприеме трудът да стане 1:3, ще получават много по-ниски пенсии от тези, които ще получават занапред. Тук се получава разлика в принципите, нарушаване на принципите и нарушаване на този обществен договор, за който господин Темелков спомена.
    Ще стане ли това с обратна сила, или не? Даже и да стане, вие няма да се ползвате от него, разбирате ли? Въпросът е не само правен. Въпросът е и хуманен, безспорно, но искам само едно нещо да кажа - не е вярно, че е направен технически пропуск в Кодекса за социално осигуряване. Ако беше направен 2000 г. технически пропуск, то до 2006 г. може би щеше да се изправи досега. Просто не е пропуск, а принципът е такъв - непрекъсната работа под земята. Щом не е непрекъснато на работа под земята, не може да се ползва 1:3.
    Знам, че не ви харесва моето становище, но то е обосновано само на принципи и на истина. Благодаря ви.
    ТОДОР БАТИЛОВ: Господин председател, моля за думата.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря на господин Мирославов.
    Господин Батилов, заповядайте.
    ТОДОР БАТИЛОВ: По някаква случайност стана така, че в няколко заседания аз все трябва да си давам отвод и да не говоря като обективен член на комисията, а като човек, който е силно заинтересован да говори.
    Какъв е случаят? Аз съм воден спасител. Обучавам водолази. На мунщук съм минал 4000 часа и знам какво е мунщук.
    Седя, слушам и не вярвам, що може да бъде говорено в Народното събрание! Но вече стигам до стария извод, че това, което го измисли самият живот - една стара гръцка поговорка, и най-буйната фантазия, не може! На тази маса аз сега слушам отговорни държавни служители на много високо равнище разсъждават върху труда на подземния спасител.
    По една случайност в моя живот - аз съм бил следовател, и съм бил много често на най-трагичните неща, когато имаше подземни инциденти - така ги наричаха мекичко, а това са нещастия, когато има затрупани хора. В Бургас имаме и медни мини, рудни мини, имаме и въгледобивни. Първите хора, които стъпват там са спасителите. Нареждаме се на една редица - ние, следователите, заедно с експертите слизаме някъде заедно с директорите, когато няма опасност.
    Да говориш, че подземните спасители трябва да имат сто процентова заетост, за да им признаеш, че те са хора с много тежък труд, същото нещо бих могъл да ви поставя на вас, добрите специалисти, които седите срещу мен, а и за себе си, че моят труд като народен представител, за който аз взимам 1300-1400 лв., вашият - не знам колко е, вие работите осем часа и половина само като директори, той - само като заместник-министър, а аз - само като народен представител! Как мислите? Деветдесет на сто - не, но 2/3 от труда не ми е нито на народен представител, нито на директор, защото на стола, на който стоите вие, не работите като директора непрекъснато този умствен труд.
    Господине (към господин Мирославов), не Ви познавам, и слава Богу, трябва да слезете един път в мината, когато има произшествие. Това, което Ви говоря, логиката е друга. Ако вие създавате сто процентова заетост, тогава водните спасители, те никога не трябва да си получават заплатите, защото нямат инциденти - те стоят и се пекат.
    Нещо повече, за да разведря атмосферата и да спадне гневът ми, защото аз съм разгневен, и то не изкуствено, мога да ви кажа нещо любопитно исторически. Късметът ми проработи, че 1967 г. живях на един таван с големия български писател - бъдещият драматург Станислав Стратиев. Той написа блестящата пиеса "Римска баня", в която има един епизод, когато спасителят няма какво да прави, който влезе, го хваща и го спасява, защото, господине, ние сме на една възраст с Вас, тогава се отчитаха бройките на действие на спасител!? И той като няма какво - дави ги и другите.
    Само не знам, тъй като ракетчиците, за които говорите, и пилотите на военните изтребители, те пък как им плащат, като нямат нито един свален самолет и нито една поразена цел!? Вижте, ние стигаме до абсурд!
    Колкото пък моето изказване да не ви харесва, трудът се оценява не на резултат колко бройки е преместил, колко хора е спасил, а дали има готовност да спасява, защото в това е голямото! И за да стане спасител - те ви го казаха. Както да станеш директор, може и да не си бил преди това на тази длъжност, да си прескочил, както аз се втурнах в Народното събрание без никога да съм бил, обаче ме плащат и не ме питат мога ли.
    В Народна република България - бившата, действаше една Конституция, която сега е възпроизведена в тази. Може да не е била точна, но се въвежда един железен принцип в правото - законите не могат да имат обратна сила, когато утежняват положението на адресата.
    Аз съм и още един потърпевш, защото днес ще говоря, както е. Аз съм български офицер след 42 години стаж, благодарение на вашата система, аз имам минимална пенсия - 60,70 лв. и хващам басове и винаги ги печеля, за този, който не вярва - хвана ме точковата система. Затова, ако търсим абсурдите, не ги търсете тук.
    Господин председателю, ползвах се от правото си да говоря заинтересовано. Молбата ми е следната. Ако ще обсъждаме какво е трудът на подземните спасители, ние ще станем жалки в очите на хората, ако това заседание се публикува.
    Ние сме народни представители и не можем да позволим да унижаваме тези хора да защитават техния труд. Исторически той е установен в целия свят.
    Затова ви предлагам, ако имаме други въпроси, извън това да доказваме за тези хора, че те не могат да стоят сто процента под земята, за да може някой голям чиновник да се покаже като голям защитник на държавния интерес. Много обичаме да защитаваме държавните интереси от бюрата! Това е увреждане на държавния интерес, защото ние отблъскваме хората от тази категория труд.
    Затова предлагам да пристъпим към конкретното - да обсъждаме проекторешенията.
    Подкрепям изцяло проектът, ако е такъв, за решение.
    Предлагам да възложим на един инспектор, защото не бива да спираме дотук, или от нас да направим работна група, да изясни как е станало в Народното събрание в държавата Република България, това, че тези хора да ги унижаваме до такава степен, че днес даже чух, че трябва да ги сравняваме - 16 хиляди ли бяха, да сравняваш водния спасител, но моля ви, на водните спасители им направиха 1000 лв. заплатата. Минният спасител да сравняваш с пристанищния работник - това е едно и също да сравняваш космонавта с този, който е управлява селско-стопански самолет. Да, и двамата летят.
    Предлагам да преминем към обсъждане, а на тази група да се възложи да изясни хронологически как е станало така, че тези хора сме ги довели до това състояние. Първо, с обратна дата и как никой не се е сетил да засили нещата в Страсбург - там да ви покажат, господа български специалисти, как ще го оцени Страсбург това, че се отнемат с обратна дата пенсии?!
    Ето пред нас има един експертен доклад, сега го получаваме топличък, има Харта за защита правата на човека...(реплика от представителите на изпълнителната власт)
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има думата господин Батилов - никой друг няма право...
    ТОДОР БАТИЛОВ: Те мислят, че имат правото да правят каквото си искат. Те не са в Народното събрание, може би съм в кабинета им. (Реплика на Емил Мирославов.)
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Правя Ви забележка, че нямате право да се изказвате в момента. Ако имате нещо...
    ТОДОР БАТИЛОВ: Те мислят, че не са служители на Република България, а са някъде извън - пред скоби!
    Господин председателю, нека да се изясни хронологически - аз ще направя питане, но то няма да има ефект, как се е стигнало, кои са конкретните хора, които са участвали в работата за този законопроект, кога е приет законопроектът, през кои комисии е минал, за да кажем на хората: "Ето това е!" и в едномесечен срок, съгласно Конституцията, те имат право на жалби, ето на тези хора да им отговорим писмено. А не днес да се измъкнем с вземане на решение и да кажем няколко общи приказки. Благодаря.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря на господин Батилов, но за обратната сила на прилагане - в точка втора от проекторешенията, така както се предлагат. Мисля, че всяка болка си има и лек, стига да искаме да го решим.
    Доколкото ми стана ясно, още един път искам да повторя нещо, което трябва да стане абсолютно ясно на цялата комисия, според мен. Спасителите са първа категория. Тук не става въпрос за прекатегоризация. Става въпрос за осигуряването и преизчисляването. Това са съвсем различни неща, така че не можем да ги съпоставяме с тези 18 хиляди души, които искат да се прекатегоризират. Нека да не говорим в тази посока, защото означава да подведем членовете на комисията.
    Господин Пенчев има думата.
    ЯСЕН ПЕНЧЕВ: Аз ще бъда много кратък, господин председател.
    Подкрепям проекта за решение, който ни е раздаден в писмен вид и колегите, които са изготвили проекти за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, тъй като три са предложенията от различни групи - еднотипен вариант, за промяна точно на ал. 3 в чл. 104.
    Искам да заявя пред комисията, че както подкрепям проекта за решение на нашата комисията, така ще подкрепя и тези проекти за изменение на закона.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: В Социалната комисията ли?
    ЯСЕН ПЕНЧЕВ: Не съм в Социалната комисия, но с гласуване в пленарната зала ще подкрепя, както и с колегите, които са в тази комисия.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря.
    Има думата господин Иван Илчев.
    ИВАН ИЛЧЕВ: Аз искам също съвсем накратко след емоционалното слово на господин Батилов да кажа, че ще подкрепя проекта за решение. Понеже моят баща е бил 16 години миньор, познавам дейността отблизо на минните спасители в Държавни мини "Марбас"-Димитровград, същевременно мисля, че ние трябва да вземем и по-сериозни мерки да не допускаме такива грешки. Този извод го правя и за себе си, като народен представител, защото тук явно е станала същата грешка, както със запетайката на онзи закон, който разглеждахме преди две заседания на нашата комисия. Грешката е на някой чиновник, който не е вникнал задълбочено в характера на труда на тези хора, погледнал е тясно през призмата на някакви стари нормативни документи.
    Аз даже мисля, че ние трябва да се извиним на тези хора, защото останаха много малко като специалисти в България. Хубаво е също така, при предприемане на такива действия, НОИ и господин Христосков по-широко да разглеждат тези въпроси, защото ще има и други, които ще се жалват пред нашата комисия. Не само да гледаме буквата или запетайката на закона.
    Пак повтарям, ще подкрепя проекта за решение и мисля, че е хубаво да преразгледа позицията си Министерство на труда и социалната политика, защото само название на министерството е такова, а те тръгват в обратна посока. Благодаря.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря.
    Давам думата на представителя на НОИ. Те имат подкрепяща позиция в случая, но НОИ няма законодателна инициатива. Затова става въпрос.
    ВАЛЕНТИНА КРЪСТЕВА: Благодаря Ви.
    Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проблемът с осигурителния стаж на минните спасители и зачитането му и оттам на техните пенсионни права е известен на НОИ.
    Тъй като от правна страна беше представен въпросът, тоест основните текстове, свързани - това са § 4 и чл. 104, ал. 3, аз няма да се спирам на тях, но искам само да кажа, че категорично по действащата правна уредба никой не спори, че осигурителният стаж на минните спасители е от първа категория, но той не попада в чл. 104, ал. 3. Това е проблемът, поради който и не могат да бъдат изпълнени изискванията на § 4 с оглед отпускане на пенсия за ранно пенсиониране.
    В конкретните случаи сме предоставили справка за всички 7 души, които са подписали жалбата. Искам да кажа, че при първоначалното представяне на документите за пенсиониране, мини "Перник" издават документи за осигурителен стаж, съгласно които може да се направи извод, че техният труд се обхваща от чл. 104, ал. 3, поради което пенсията е отпусната. Впоследствие след допълнително изясняване от Районно управление "Социално осигуряване" - Перник, самият осигурител, самите мини "Перник" представят други документи, с които отменят първоначално издадените и фактически се установява както е и по наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране, където трудът на минните спасители е от първа категория, но е в точка 2 на чл. 1, ал. 1, тоест извън приложното поле на § 4, ал. 3 и поради това пенсионните служби в районното управление са предприели действие за отмяната на разпореждането за отпускане на пенсия и за отказ. Това са причините за тези действия.
    Тук може би е мястото да спомена за съдебната практика, която смятам, че не е без значение. Искам да кажа, че решенията на ВАС са в този порядък, тоест те споделят в мотивите си виждането, че изцяло трудът на минните спасители е от първа категория, но не се обхваща от чл. 104, ал.3. Тоест, потвърждават се административните актове на териториалните поделения на НОИ.
    Искам да кажа също, че лицата като добросъвестно получили пенсиите си, ние не ги събираме от тях, но трябва да кажа и друго, че нашите контролни органи ще извършат проверка в мини "Перник". Все пак трябва да се установи защо се е получило така, защо са издавани такива документи.
    Последното нещо, което искам да кажа, фактът, че има внесен законопроект за допълнение на чл. 104, ал. 3 доказва само обстоятелството, че действително трудът на минните спасители е от първа категория, но не се обхваща от чл. 104, ал.3 и поради това тези лица не могат да ползват права при пенсиониране по § 4, ал. 3, а само по ал. 1, тоест общата нормална първа категория труд. Благодаря Ви, господин председател.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря.
    Ние всички сме представители на законодателната власт, така че промяната на законодателството и приемането му зависи от всички нас. Нека да се разберем веднъж завинаги, че ние сме хората, които определят какви са законите, а оттам-нататък изпълнителната власт трябва да ги изпълнява.
    Има ли други желаещи да вземат думата?
    Колеги, всеки от вас има предложенията - да ги изчитам ли едно по едно.
    ИВАН ИЛЧЕВ: Ако някой има някакви допълнения.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има ли някой допълнения, промени към предложенията, за да ги дискутираме?
    ИВАН ИЛЧЕВ: Аз имам по-различно мнение от господин Батилов. Предлагам такава група, която той предложи, да не се създава, защото създадем ли такава група, да отидем да търсим, това не е естеството на нашата комисията, затова предлагам да не се записва като решение. Мисля, че колегата ще го възприеме.
    ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Нашата комисия не е разследваща комисия. Като бивш председател на Комисията по националната сигурност знам какви са функциите и на тази комисия.
    Ще прочета проекта за решение във връзка с внесената жалба:
    "1. Подкрепя внесените във водещата Комисия по труда и социалната политика законопроекти NN 654-01-13 и 654-01-14 за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване от група Народното събрание относно включване на минните спасители в обхвата на лицата, чийто осигурителен стаж се превръща в съотношение едно към три.
    2. Предлага на членовете на Комисията по жалбите и петициите на гражданите и Комисията по труда и социалната политика да осъществяват законодателна инициатива, с оглед уреждане на заварените случаи (пенсионирани минни спасители) в Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване
    3. Препоръчва на Министерство на труда и социалната политика и на НОИ да осъществяват системен диалог с браншовите и синдикални организации при разработване на изменения и допълнения в нормативните актове, засягащи правата и интересите на различните категории работници и служители, с оглед спазване и правилно прилагане на чл. 2 и чл. 3 от Кодекса на труда и чл. 2а от Закона за нормативните актове."
    Това е проектът за решение, което предлагам на вашето внимание.
    Който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
    Приема се.
    От нашата комисия има представители в Комисията по труда и социална политика, пък отделно след като се разгледа в пленарната зала, моето предложение и желание да бъдат подкрепени тези два законопроекта, които уреждат въпроса на минните спасители.
    Колеги, благодаря ви, че подкрепихте жалбата и проекторешенията.
    Закривам заседанието.

    (Закрито в 15,30 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    Йордан БАКАЛОВ

    Стенограф:
    Катя Бешева
    Форма за търсене
    Ключова дума