Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по жалбите и петициите на гражданите
28/09/2006
1.Разглеждане и обсъждане на сигнал № 1243 от сдружение „Ekoзащита на водите на язовир „Искър”” във връзка с учредяването на санитарно-охранителни зони на язовир „Искър”.
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по жалбите и петициите на гражданите
_______________________________________________________
П Р О Т О К О Л
№ 25 ...
На 28 септември 2006 г., четвъртък, се състоя заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите с
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на сигнал № 1243 от сдружение “Екозащита на водите на яз. “Искър” във връзка с учредяване на санитарно-охранителни зони на яз. “Искър”.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията по жалбите и петициите на гражданите господин Васил Иванов.
Към протокола се прилага списък на гостите и на присъстващите на заседанието членове на комисията.
* * *
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: Добър ден на всички!
Уважаеми народни представители, вече имаме кворум за провеждането на заседанието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Откривам заседанието.
Всеки момент в залата ще влезе и заместник-министъра на околната среда и водите госпожа Любка Качакова, но през това време, докато тя дойде, ще представя другите наши гости: госпожа Цветанка Димитрова – директор на Басейнова дирекция, гр. Плевен; госпожа Екатерина Гечева – главен юрист-консулт на Министерство на околната среда и водите; господин Диян Добрев – юрист, Басейнова дирекция – гр. Плевен; инж. Румен Маринчев – Басейнова дирекция, гр. Плевен; представители на Сдружение “Екозащита на водите на яз. “Искър”, представлявано от господин Иванов, представители на “Софийска вода” – господин Николай Куюмджиев, ръководител направление “Опазване на околната среда” и господин Георги Файтонджиев – директор “Експлоатация и поддръжка”.
Тук искам да ви представя и нашия сътрудник – господин Симеонов, който ще играе главна роля в днешното заседание на комисията.
Преди това бих искал да представя на народните представители дневния ред, който е с една единствена точка. Днес това, с което комисията ще се занимава е
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на сигнал № 1243 от сдружение “Екозащита на водите на яз. “Искър” във връзка с учредяване на санитарно-охранителни зони на яз. “Искър”.
Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласуваме!
Гласували: за – 8, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
В заседанието на комисията във връзка с жалба от господин Иво Йорданов Иванов, който е представител на “Екозащита на водите на яз. “Искър”, което е относно процедура по учредяване на санитарно-охранителните зони, пояс 1, 2 и 3 на яз. “Искър” с ход на заявление от “Софийска вода” № СВ 2147 от 07.09.2004 г. до Басейнова дирекция – Дунавски район, с център Плевен, ул. “Васил Левски”, № 1 с директор госпожа Цветанка Димитрова.
Аз бих искал, за да можем да работим по-експедитивно, първо ще помоля всички, които ще се изказват, да се представят, за да се отрази в протокола.
Предлагам на господин Симеонов да дадем думата, за да прочете доклада по това, което е установила комисията и това, което се е случило.
ЯНКО СИМЕОНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! На днешното заседание, както каза председателят на комисията, ще разгледаме постъпилата в комисията жалба № 1243 от тази година, депозирана от Сдружение “Екозащита на водите на яз. “Искър”, гр. София.
В сдружението членуват собственици на имоти, находящи се около района на язовира.
В сигнала си гражданите ни уведомяват, че през 2004 г. водоползвателят на яз. “Искър” - “Софийска вода” АД, е депозирало искане до Басейнова дирекция – Дунавски район, гр. Плевен, да се учреди санитарно-охранителна зона, пояс 1, 2 и 3 на яз. “Искър”. Искането е за разширяване на първа санитарно-охранителна зона с цел избягване изграждането на пречиствателна станция за отходните води от селата Горни и Долни Окол, както и от околността.
Притесненията на гражданите са, че концесионерът претендира учредяване на санитарно-охранителната зона да се извърши в обхват и метри, отредени със заповед № ИК 705 от 1973 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Столичен градски народен съвет. Тази заповед противоречи на изискванията на действащата Наредба № 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони, издадена от министрите на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството и на земеделието и горите.
Твърди се, че разширяването ще бъде неправомерно и в нарушение на действащата нормативна уредба. В цитираната Наредба № 3 ясно и конкретно са установени сервитутите на имотите, находящи се в районите на язовирите, а заповедта от 1973 г. е изгубила своето значение, още повече, че същата е издадена на основание Заповед № 1540 от 1970 г., касаеща имущества на бившия Димитровски комсомолски младежки съюз, както и че същата е нищожна, поради това, че не е подписана от титуляра.
В сигнала са разгледани по хронология законовите разпоредби по изграждането на санитарно-охранителните зони в страната, действащи от 1951 г. През всичките тези години учредителите на зоните не са ги привеждали в необходимите норми за експлоатация, съгласно изискванията на нормативните актове, въпреки поставените от законодателя срокове.
В комисията е постъпило становище и от директора на Басейнова дирекция – Дунавски район, госпожа Цветанка Димитрова, в което се навеждат доводи за неоснователност на жалбата на гражданите, поради стриктно спазване на действащата нормативна уредба при провеждане на процедурата по учредяване на санитарно- охранителна зона, пояси 1, 2 и 3. Посочено е и задължението на водоползвателя “Софийска вода” да огради първия пояс на санитарно-охранителната зона на яз. “Искър” и да го поддържа в необходимото състояние в съответствие с нормативните изисквания, Закона за водите и Наредба № 3 от 2000 год.
Оспорват се твърденията в жабата за незаконосъобразност на заповед № 705 от 1973 г., тъй като въпреки отмяната на действащата към 1974 г. нормативна уредба, администативния акт е запазил своето действие. Направено е изявление за довършване на започналата процедура по учредяване на санитарно-охранителната зона с оглед защитата на водата на яз. “Искър”, която се ползва за питейно-битово водоснабдяване на около 2 млн. души.
За пълното и точно изясняване на поставения в сигнала проблем, ще си позволя накратко да ви запозная с основните разпоредби на действащата Наредба № 3, издадена от министъра на околната среда и водите, от министъра на здравеопазването и от министъра на регионалното развитие и благоустройството през 2000 г.
В Наредбата е определен обхвата на санитарно-охранителните зони. Това са акваторията и територията около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води; територията и/или подземния воден обект около водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване от подземни води и за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, както и територията около надземните съоръжения.
Санитарно-охранителните зони се състоят от три пояса.
Най-вътрешният първи пояс се намира непосредствено около водоизточника или съоръжението за водоподаване и е най-строго охранявания от човешки дейности, които могат да увредят ползваната вода. Първи пояс при водовземания от язовири включва акваторията от язовирната стена до разстояние 1000 м от водовземното съоръжение срещу течението, както и ивица с широчина 50 м от границата на водния обект. Той, заедно с оградата и маркировката му, е неразделна част от водоизточника и/или съоръжението. В него се разрешават само дейности, свързани с експлоатацията на водоизточника и/или съоръжението, както и дейности, свързани с изпълнение на противоерозионни, залесителни и отгледни горскостопански мероприятия. Тези дейности се изпълняват така, че да не увреждат водоизточника, водовземните и измервателни съоръжения и да не влошават качествата на водите.
Земите, заети от най-вътрешния пояс на санитарно-охранителната зона на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, както и на минералните води, са публична държавна собственост. Извън тези ограничения земите са публична общинска собственост.
Средният пояс, втори пояс, служи за охрана на водоизточника от замърсяване с химични, биологични, бързо разпадащи се, лесно разградими и силно сорбируеми вещества; дейности, водещи до намаляване на ресурсите на водоизточника и/или проектния дебит на водовземното съоръжение или дейности, водещи до влошаване качествата на добиваната вода и/или състоянието на водоизточника.
Границите му се определят въз основа на самопречиствателната способност на язовира, количествените и качествените характеристики на водите от втичащите се води и повърхностния отток от прилежащите терени. Самопречиствателната способност на язовира или езерото се определя за всеки конкретен воден обект по подходяща методика, подробно описана в Наредбата, или при липса на данни обхваща цялата акватория на язовира и бреговата ивица с широчина не по-малка от 500 м от границата на водния обект.
Външният пояс, третият пояс, служи за охрана на водоизточника от замърсяване с химични, бавно разпадащи се, трудно разградими, слабо сорбируеми и несорбируеми вещества; дейности, водещи до намаляване на ресурсите на водоизточника и/или проектния дебит на водовземното съоръжение, както и други дейности, водещи до влошаване качествата на добиваната вода и/или състоянието на водоизточника. Границите на този пояс се определят на не повече от 25 хил. м от двете страни на водовземното съоръжение като се включат и водосборните области на събирателните деривации и вливащите се в тях реки.
По брега на яз. “Искър” се предвижда и ивица с широчина до 200 м, в която се проектират противоерозионни мероприятия. Това касае и останалите язовири.
В § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 3 са определени срокове за привеждане на учредените санитарно-охранителни зони по реда на отменената Наредба № 2 от 1989 г. към изискванията на тази наредба по отношение границите и охранителните режими в пояси втори и трети в срок до 10 години от обнародването й в “Държавен вестник”. Изрично е указано, че границата на най-вътрешния пояс на санитарно-охранителната зона не се променя.
Териториите и границите на поясите се определят въз основа на комплексен анализ и прогноза на геоложки, хидрогеоложки, тектонски, морфоложки и други изследвания и мероприятия.
За учредяването на санитарно-охранителните зони се издава акт на съответния административен орган – заповед на директора на басейновата дирекция; заповед на министъра на околната среда и водите за санитарно-охранителните зони на минералните води и когато тези зони са разположени на територията на повече от един район за басейново управление на водите – с решение на Министерския съвет в случаите, в които санитарно-охранителната зона обхваща и територии извън границите на страната. Актът се изпраща на съответните кметове на общини и регионални органи на Министерството на земеделието и горите. В Наредбата изрично е уреден и въпросът за обезщетяване на отчуждените земи на гражданите.
През 2002 г. по силата на чл. 153 от Закона за водите и в съответствие с чл. 3 от Директива 60/2000 на Европейския съюз, са създадени дирекции за басейново управление на водите към Министерството на околната среда и водите. Това са: Дунавски район с център Плевен, Черноморски район с център Варна, Източнобеломорски район с център Пловдив и Западнобеломорски район с център Благоевград.
От изложеното до тук е видно, че Наредба № 3 урежда ред и правила за учредяване на санитарно-охранителните зони, различни от действащите до приемането й. Позоваването на учредителя “Софийска вода” на заповед № 705 от 1973 г. представлява нарушаване на действащата нормативна уредба, с което се цели намаляване разходите за инвестиране и избягване на изграждане на пречиствателна станция. Това се прави в ущърб на гражданите и на ползващите питейната вода на яз. “Искър”.
Възникналите проблеми са от обществена значимост и засягат правата на голям кръг граждани. Тези проблеми водят началото си с реституцията на част от земите около язовира, представляващи държавна публична и общинска публична собственост. Земята в този пояс е публична държавна собственост и всяка дейност извън експлоатацията на язовира е недопустима, а реституцията – забранена.
Такава заповед издава през 1997 г. действащият тогава министър на земеделието. Той позволява връщането на земя край яз. “Искър, но първата зона е категорично изключена от реституционните претенции. И все пак се извършва строителство в охраняемата зона на язовира, въпреки съществуващата изрична забрана за каквато и да било строителна дейност в района. Налице е одобрен устройствен план на Столична община, както и комплексен доклад за съответствие.
При това положение административните органи няма как да откажат издаване на разрешителни за строеж. Налице са обаче и многобройни незаконно построени вили и къщи около язовира.
Във втори и трети пояс на язовира нито една институция не се наема да каже какъв е общия брой на вдигнатите междувременно и заварените от десетилетия постройки, почивни станции, ветроходни бази и т.н., а това предизвиква въпроса спазват ли се съществуващите за тези два пояса ограничения.
На територията на тези зони има много стари вили – от 30-40 години. Има и много почивни бази на държавни институции – на Министерство на вътрешните работи, на Министерство на отбраната и други институции. По данни, публикувани в Интернет, Министерството на земеделието и горите е реституирало във втора зона 70 имота. От Дирекция “Национален строителен контрол” има данни за 153 незаконни постройки, а според министъра на регионалното развитие и благоустройството, незаконно построени са цели селища в района на яз. “Искър”.
Гражданите се ползват от правото им на собственици по реституция, а както знаем, частната собственост е неприкосновена. Тя е регламентирана и защитена от Конституцията на Републиката.
Поради липсата на яснота по тези проблеми, както и поради неправилното тълкуване на крайния срок за привеждане от страна на водоползвателя на водоизточниците и съоръженията в експлоатация, съобразно изискванията на Наредба № 3, до 2010 г. ще продължава застрояването на зоните около язовира. Хората трябва да бъдат обезщетени за имотите, на които са собственици. Единствено по такъв начин би могло да се спре незаконното застрояване на района около язовира и ползването на водите му по предназначение и без замърсяване.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Симеонов, за изчерпателния доклад.
Може би сега трябва да изслушаме всяка една от страните.
Нека първо да дадем думата на представителите на Министерството на околната среда и водите, да чуем тяхното мнение или те са съгласни с доклада?
ЦВЕТАНКА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин Иванов.
Както казахте, ние сме депозирали пред комисията нашето становище по отношение на жалбата на господин Иво Иванов. Това, което чухме в момента – експозето на експерта господин Симеонов, представлява, според мен, една смес от нашия отговор и, ми се струва, от жалбата на господин Иванов.
Аз категорично не съм съгласна, че няма учреден първи пояс – санитарно-охранителна зона на яз. “Искър”, макар и от 1973 г. този пояс е валиден. Той не е променян във времето. Нормативната уредба в последствие, всички наредби, които са излизали след този срок, не отменят актовете, издадени по предходните наредби, а усъвършенстват тези наредби, така че смятам, че този първи пояс във вида, в който е нанесен, в графичния вид, в който е представен в заповедта, вярно е описателно, но през 1986 г. такива са били изискванията и тогава компетентният орган е бил съответния общински народен съвет и Комитета по териториално и селищно устройство. Те са го нанесли в териториалния устройствен план за зоната около яз. “Искър”. Така че, според мен и според моите експерти, най-вече ние категорично заставаме на становище, че първи пояс е този, който графично е изобразен на този териториално-устройствен план и кореспондира със заповедта на господин Иван Панев от 1973 г.
Доводите сме ги описали. Още повече искам да ви кажа, че след създаването на басейновите дирекции ние в качеството си на компетентен орган, който има първи приоритет – осигуряване на вода в достатъчно количество и с добри качество за населението, бяхме длъжни да предприемем законовите разпоредби, както на Закона за водите, така и на Наредба № 3, която се цитира. Не можехме да чакаме 10 години, така както е записано в Преходните и заключителни разпоредби, затова инициирахме “Софийска вода” да направи стъпки за актуализиране на санитарно-охранителната зона, така както изисква вече новата нормативна уредба.
За това, че “Софийска вода” не беше предприела тези стъпки има съответно наложен акт за установено административно наказание на господин Файтонджиев, представител на фирмата “Софийска вода”.
Мисля, че е от огромно значение да защитим качеството на тази вода за всички хора, които я ползваме тук, в София, защото ние в тази комисия сме идвали и по друг повод – за яз. Йовковци. Никак не ми се иска по-натам да има някакви подобни срещи пак в този порядък. Това са едни големи язовири, които гарантират питейната вода на огромен брой население. Ние сме длъжни да защитим качеството на тази вода, а защита се обуславя именно с определяне на санитарно-охранителни зони. За тях се издава един административен акт, който е с общ характер и представлява акт, който има и бъдещо действие, така че процедурата, която ние в момента провеждаме е от изключителен обществен интерес.
И този дебат, който днес тук ще проведем и който предстои да бъде все още проведен и в рамките на Столична община, тъй като и там ще бъде изпратен проекта за зоната мисля, че ще даде едно достатъчно обективно основание, за да се издаде заповед, която да актуализира тази атакуема от господин Иво Иванов стара заповед по тогавашните наредби, но така или иначе, пак повтарям, тази заповед е валидна и ние трябва да положим максимум усилия тя да се запази в този вид, за да може действително да се гарантира качеството на водата, която се взема от водната кула на язовира и се подава към софиянци. Действително тази вода след това преминава през пречиствателна станция – Бистрица и пречиствателна станция – Панчарево, и едва тогава постъпва към нашите чешми в София, но така или иначе, съгласно Наредба № 12, която разписва правилата и необходимите качества на питейната вода, която се подава към пречиствателните станции е категорична.
Ние сме определили качеството на язовира в това отношение като категория А-2, което значи, че е необходимо допълнително пречистване, така че трябва да се стремим, съгласно изменението на Закона за водите, който е в сила от 11 август т.г. и съгласно Рамковата директива за водите 60/2000 на Европейския съюз, която беше цитирана, екологичната цел за тази вода е не да я държим в А-2, а да достигне дори А-1, което е една висока цел и е с оглед защита на населението. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: Благодаря на представителите на Министерството на околната среда и водите и по-специално на директора на Басейновата дирекция – гр. Плевен, за това становище.
Аз предлагам да дадем думата и на концесионера на “Софийска вода” преди да изслушаме адвокат Иванов.
НИКОЛАЙ КУЮМДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги!
Казвам се Николай Куюмджиев, ръководител направление “Опазване на околната среда” към “Софийска вода” АД.
Като страна, към която е отправена жалбата относно процедурата по учредяване на санитарно-охранителната зона, която е започната от “Софийска вода” първо искам да кажа, че “Софийска вода” са доставчик, водоползвател и задължена да достави качествена и добра услуга “Водоснабдяване и канализация” на гр. София. Задължена е и да спазва изискванията, които са за качеството на водата. Това е наш дълг – да доставим на всички консуматори достатъчно чиста и вода с необходимите качества, за да осигурим здравето на хората и то на не малко хора.
Естествено, процедурата по опазване на водите на яз. “Искър”, както беше и споменато от преждеговорившите, е инициирана във връзка със законовите разпоредби, както на Закона за водите, така и на Наредба № 3 от 2000 г., които задължават концесионера, а в случая ние сме водоползвател и титуляр на разрешителното за водоползване, така че задълженията към учредяването на тази зона, както и заявленията и проекта, който трябва да бъде представен в съответната Басейнова дирекция за одобряване на тези зони, е във функциите на концесионера.
В тази връзка Басейновата дирекция е подсетила с писмо концесионера “Софийска вода”, има протокол с предписания в рамките на един месец да бъде подадено заявление, така че абсолютно не съм съгласен с изложеното в жалбата, че “Софийска вода” незаконно е подала молбата за заявление за учредяване на санитарно-охранителната зона.
Тук искам да поставя един въпрос от жалбата, може би в процеса на дискусията ще се изясни какво е сервитут и какво е санитарно-охранителна зона, защото тези понятия в жалбата са доста объркани.
По въпроса за санитарно-охранителната зона и нейното учредяване, определено подкрепям колегите от Басейновата дирекция и нашето несъгласие към мнението на експертите за законосъобразността на заповедта от 1973 г. Както те споменаха, Дирекцията за национален строителен контрол също се е занимавала с този въпрос. Има протокол, в който ясно и точно е казано дали тази заповед е законосъобразна или не.
Знаете, че и Прокуратурата има отношение към въпроса, като и в тяхното писмо също ясно и точно е казано за законосъобразността на тази заповед.
Тъй като от “Софийска вода” на миналото заседание, което беше отложено, не можахме да връчим нашето становище, по останалата част от жалбата, която доста обширно сме цитирали, господин председател, искам да Ви връча нашето становище с материалите. (Предава на председателя на заседанието папка с писмени материали.)
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Аз съжалявам, че просто сега получаваме това нещо в този вид, но след това, което чухме и от Министерството на околната среда и водите, и от “Софийска вода”, нека да чуем и адвокат Иванов, заради когото и заради неговите клиенти сме тук.
ИВО ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, бих искал да започна с това, че абсолютно сме съгласни със становището на Басейнова дирекция, със становището на Министерството на околната среда и водите, както и със становището на концесионера, че е необходимо час по-скоро да се учреди санитарно-охранителен пояс – първи, втори и трети, на яз. “Искър”.
Откъде, според нас, идва конфликта? Налагането на санитарно-охранителен пояс въз основа на акт, издаден през 1973 г., несъобразен с действащото законодателство, няма да реши въпроса с чистотата на водата. Според нас не актове от 1973 г., а текущ мониторинг и засилен контрол върху водоползвателя “Софийска вода” и върху всички собственици на терени до яз. “Искър”, граничещи с водния обект, само това би довело до запазване и съхраняване чистотата на водата.
Прилагането на административен акт от 1973 г. противоречи на всички действащи нормативни актове към момента, тъй като същият те издаден въз основа на Наредба от 1951 г. с едно изменение от 1969 г., в която не се определя метричен параметър на първия санитарно-охранителен пояс и законодателят в срок от 33 години е дал достатъчно възможности – един път през 1974 г. и един път през 1989 г., този метричен параметър да бъде преведен в границата на еднокилометровата зона. Това непревеждане на метричния параметър, тази липса на актуализация на зоната води до настоящия конфликт на интереси.
От една страна е собствеността, от друга страна е обществения интерес, но следва ли те да бъдат противопоставени? Касае се за 245 м, с които метричния параметър на зоната надхвърля 1000-метровото отстояние. На пръв поглед е малко, но всъщност те касаят, отнесени към мащаба на картата десетки собственици. Може ли ние да предприемем процедура по отчуждаване на собственост в 2006 г. въз основа на акт от 1973 г.? За това в частта да бъде приложен стриктно закона в едно с всички разписани негови правила, ние сме абсолютно съгласни, но категорично възразяваме метричните параметри да бъдат увеличавани, въпросът да бъде отнасян като целесъобразен, а не законосъобразен.
Аз не съм имал възможността да се запозная подробно нито със становището на “Софийска вода”, нито със становището на Министерството на околната среда и водите, както и на госпожа Димитрова, но всичко от нейното кратко експозе води до целесъобразност. И данъците в държавата са против обществения интерес, но в крайна сметка те са разписани и регламентирани от закона правила. По същия начин ние апелираме за вашето съдействие само и единствено закона да бъде спазен. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, адвокат Иванов.
Само искам да кажа, че ние като народни представители сме хората, които правим законите и които със сигурност ги спазваме, което е много важно. И в този случай законите ще бъдат спазени, но все пак да дадем думата и на другите експерти, за да кажат и тяхното мнение.
ДИЯН ДОБРЕВ: Главен юристконсулт съм на Басейнова дирекция – Дунавски район, гр. Плевен.
Искам да взема становище от юридическа гледна точка по поставения въпрос, а именно относно това твърдение в жалбата на господин Иво Иванов, че Заповед № ИК 705 от 1973 г.е нищожна.
Всички юристи знаят и това се учи още в университетите, че единствената инстанция, която може да прогласи нищожност на един административен акт в Република България, това е съответният компетентен съд. Към настоящия момент няма данни тази заповед от 1973 г., въпреки трите наредби след това приети, както и последната от 2000 г., действаща и към настоящия момент, тази заповед като административен акт да е отменяна или да е била прогласена за нищожна. Дори нещо повече, тъй като ние приемаме като дирекция, както каза и госпожа Димитрова, че за нас тази заповед е действаща и то именно поради тези съображения, се поставя въпроса относно законосъобразността на актовете, с които са върнати земите, попадащи в Пояс-1 на санитарно-охранителната зона на яз. “Искър”.
Тук също може би трябва да се постави и този въпрос относно тяхната нищожност, тъй като съгласно законодателството и визирам Закона за водите, както самият яз. “Искър” е публична държавна собственост, така и Пояс-1 също е публична държавна собственост, в който е забранена всякаква човешка дейност. Именно поради тази причина Наредба № 3 от 2000 г. предвижда и неговото ограждане с оглед ограничаване на достъпа, както на хора, така и на животни в тази зона с оглед опазване на водата, предназначена за питейно-битово водоснабдяване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: Аз искам да благодаря за това становище.
Проблемът явно е много сериозен и аз искам лично да благодаря на заместник-министър Качакова, че е тук, защото това показва, че разглеждаме един наистина важен проблем не само за София, но и за околната среда. Преди малко пропуснах да направя това.
Ние в комисията се запознахме с почти всички материали, които пристигнаха при нас. Ще се прегледат допълнително и материалите на “Софийска вода”, но аз бих искал да предложа на моите колеги едно решене на комисията, защото както виждам, нещата могат да се проточат много дълго и няма да можем да вземем точното решение, но да вземем решение, което, както се казва, да е и в двете посоки и да вървим напред, за да могат да се случват реалните неща и наистина софиянци да бъдат сигурни, че пият чиста вода. В същото време и хората, които са законно там, да са законно защитени.
Предлагам на уважаемите народни представители
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ:
1. Да се задължи Басейнова дирекция – Дунавски район, при Министерството на околната среда и водите да издаде заповед за учредяване на санитарно-охранителна зона на яз. “Искър”, съобразена с изискванията на Наредба № 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово снабдяване, като до влизането й в сила от страна на концесионера “Софийска вода” АД и Басейнова дирекция – Дунавски район, да не се предприемат никакви самоуправни действия по отношение на частната собственост на гражданите, находяща се на територията на яз. “Искър”.
2. Да се задължи министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Дирекция за национален строителен контрол да премахне незаконно построените сгради в санитарно-охранителната зона на яз. “Искър”.
Има ли други предложения? Няма.
Предлагам да гласуваме. (Шум и реплики в залата.)
Понеже тук сме в парламента, след като вече имаме предложен проект за решение, могат да се изслушат само мнения на народни представители, за което съжалявам, че не мога да дам думата на всички, които желаят.
Нека да гласуваме...
Първо имаше желание за изказване на наш колега, народен представител. След това ще дадем думата и на госпожа Качакова, за да приключим дебата.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ: Предлагам в т. 2 да се сложи след “министъра на регионалното развитие и благоустройството” – запетайка и “който”, като продължи нататък текста. Мисля, че така стана по-ясно.
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: Но, все пак да гласуваме този проект за решение и след това да дадем думата...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБКА КАЧАКОВА: Господин председател, аз не мога да не протестирам срещу определението “самоуправни действия”.
Министерството на околната среда и водите е компетентният орган, басейновите дирекции са органи по управление и техните действия, които са продиктувани от изпълнение на вменените им права, функции и задължения по Закона за водите, който е Конституцията за опазване на българската природа, мога спокойно да го нарека така, по никакъв начин не мога да бъдат наречени самоуправни действия. Могат да бъдат контролни. Ако вие решите Басейнова дирекция да не упражнява вменените й от Закона за водите задължения, вие сте в правото си това да го направите. Вие сте в правото си да промените и Закона за водите. Вие сте в правото си да направите всичко. Вие сте българския парламент, но ние категорично възразяваме срещу определението “самоуправни действия”. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: Аз благодаря на заместник-министър Качакова. Може би тя е права, но в случая тя не може да даде каквото и да било предложение, така че, ако мога аз, от мое име ще дам предложението, което тя направи – да премахнем думата “самоуправни” и да стане “да не предприемат никакви действия”. (Реплики.)
Нека аз да давам думата!
Има думата колегата.
ИВАН ИЛЧЕВ: От Коалиция за България съм.
Аз мисля, че в проекта за решение е казано точно. Тези действия, които не кореспондират със закона са самоуправство, а тези, които кореспондират със закона, които са на базата на закона и дават право на Басейнова дирекция – Плевен, да извърши дадени действия, да ги извършва и никой досега не ви е пречил за това. Между другото и затова се е стигнало до там!
Ние апелираме да няма самоуправни действия, защото от една страна са жителите, собствениците на тези постройки, на собствените им земи, а от другия край са един милион хора, които пият вода и ето го противоречието между тях! Откъде идва то? Идва от държавата. Държавата сме и ние, но сме и вие, с нейните органи и институции, и най-вече закони и Конституция!
Аз мисля, че много правилно е записано тук. Това, което е извън закона е самоуправство. И нека да се предприемат такива действия от министерството и от дирекцията, за това, което своеволно е построено там извън закона, защото този казус е много голям. Аз не съм юрист, но мисля, че се проточи във времето, в съдебната система този проблем. На първо време ние като комисия бихме могли да препоръчаме това – двете министерства да си застанат на местата и да си свършат работата.
ЦВЕТАНКА ДИМИТРОВА: Аз не съм съгласна с думата “самоуправство”.
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: Госпожо Димитрова, да Ви напомня, че аз давам думата.
Слушаме Ви, но това да е последна реплика и ще гласуваме!
ЦВЕТАНКА ДИМИТРОВА: Член 188 от Закона за водите и на този, който беше в сила до 11 август т.г., а още повече на този, който в момента е в сила, ми вменява задължението да упражнявам контрол върху експлоатацията на санитарно-охранителните зони. Когато моите експерти отидат да упражнят този контрол и когато установят, че в нарушение със съществуващите нормативни актове се изпълняват някакви дейности, може ли да се счита това за самоуправство? Това действие може ли да бъде самоуправство? Просто питам какво да правим...
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: Преди малко господин Илчев каза нещо много важно, че трябва наистина да се спазват законите в държавата, така че аз мисля, че всеки, който има задължения трябва да си ги изпълнява, а което излиза извън тези задължения и под някаква друга форма прави нещо други и не спазва закона, това е самоуправлство. Това е мое лично мнение, разбира се. Тук с колегите можем да го обсъдим, но все пак, за да приключим тази тема, аз предлагам да гласуваме така направените предложения с поправките, тоест т. 2 става:
“2. Да се задължи министъра на регионалното развитие и благоустройството, който чрез Дирекция за национален строителен контрол да премахне незаконно построените сгради в санитарно-охранителната зона на яз. “Искър”.”
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 8, против и въздържали се – няма.
Проектът за решение е приет.
Благодаря ви.
Още един път благодаря на всички гости, които бяха тук и взеха отношение по въпроса. Надявам се наистина, че софиянци ще пият чиста вода и че хората, които там живеят, ще имат нормални условия.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,25 ч.)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Васил ИВАНОВ
Стенограф:
В. Йорданова
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по жалбите и петициите на гражданите
_______________________________________________________
П Р О Т О К О Л
№ 25 ...
На 28 септември 2006 г., четвъртък, се състоя заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите с
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на сигнал № 1243 от сдружение “Екозащита на водите на яз. “Искър” във връзка с учредяване на санитарно-охранителни зони на яз. “Искър”.
Заседанието бе открито в 14,40 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията по жалбите и петициите на гражданите господин Васил Иванов.
Към протокола се прилага списък на гостите и на присъстващите на заседанието членове на комисията.
* * *
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: Добър ден на всички!
Уважаеми народни представители, вече имаме кворум за провеждането на заседанието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Откривам заседанието.
Всеки момент в залата ще влезе и заместник-министъра на околната среда и водите госпожа Любка Качакова, но през това време, докато тя дойде, ще представя другите наши гости: госпожа Цветанка Димитрова – директор на Басейнова дирекция, гр. Плевен; госпожа Екатерина Гечева – главен юрист-консулт на Министерство на околната среда и водите; господин Диян Добрев – юрист, Басейнова дирекция – гр. Плевен; инж. Румен Маринчев – Басейнова дирекция, гр. Плевен; представители на Сдружение “Екозащита на водите на яз. “Искър”, представлявано от господин Иванов, представители на “Софийска вода” – господин Николай Куюмджиев, ръководител направление “Опазване на околната среда” и господин Георги Файтонджиев – директор “Експлоатация и поддръжка”.
Тук искам да ви представя и нашия сътрудник – господин Симеонов, който ще играе главна роля в днешното заседание на комисията.
Преди това бих искал да представя на народните представители дневния ред, който е с една единствена точка. Днес това, с което комисията ще се занимава е
ДНЕВЕН РЕД:
1. Разглеждане и обсъждане на сигнал № 1243 от сдружение “Екозащита на водите на яз. “Искър” във връзка с учредяване на санитарно-охранителни зони на яз. “Искър”.
Има ли други предложения? Няма.
Моля да гласуваме!
Гласували: за – 8, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
В заседанието на комисията във връзка с жалба от господин Иво Йорданов Иванов, който е представител на “Екозащита на водите на яз. “Искър”, което е относно процедура по учредяване на санитарно-охранителните зони, пояс 1, 2 и 3 на яз. “Искър” с ход на заявление от “Софийска вода” № СВ 2147 от 07.09.2004 г. до Басейнова дирекция – Дунавски район, с център Плевен, ул. “Васил Левски”, № 1 с директор госпожа Цветанка Димитрова.
Аз бих искал, за да можем да работим по-експедитивно, първо ще помоля всички, които ще се изказват, да се представят, за да се отрази в протокола.
Предлагам на господин Симеонов да дадем думата, за да прочете доклада по това, което е установила комисията и това, което се е случило.
ЯНКО СИМЕОНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! На днешното заседание, както каза председателят на комисията, ще разгледаме постъпилата в комисията жалба № 1243 от тази година, депозирана от Сдружение “Екозащита на водите на яз. “Искър”, гр. София.
В сдружението членуват собственици на имоти, находящи се около района на язовира.
В сигнала си гражданите ни уведомяват, че през 2004 г. водоползвателят на яз. “Искър” - “Софийска вода” АД, е депозирало искане до Басейнова дирекция – Дунавски район, гр. Плевен, да се учреди санитарно-охранителна зона, пояс 1, 2 и 3 на яз. “Искър”. Искането е за разширяване на първа санитарно-охранителна зона с цел избягване изграждането на пречиствателна станция за отходните води от селата Горни и Долни Окол, както и от околността.
Притесненията на гражданите са, че концесионерът претендира учредяване на санитарно-охранителната зона да се извърши в обхват и метри, отредени със заповед № ИК 705 от 1973 г. на председателя на Изпълнителния комитет на Столичен градски народен съвет. Тази заповед противоречи на изискванията на действащата Наредба № 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони, издадена от министрите на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството и на земеделието и горите.
Твърди се, че разширяването ще бъде неправомерно и в нарушение на действащата нормативна уредба. В цитираната Наредба № 3 ясно и конкретно са установени сервитутите на имотите, находящи се в районите на язовирите, а заповедта от 1973 г. е изгубила своето значение, още повече, че същата е издадена на основание Заповед № 1540 от 1970 г., касаеща имущества на бившия Димитровски комсомолски младежки съюз, както и че същата е нищожна, поради това, че не е подписана от титуляра.
В сигнала са разгледани по хронология законовите разпоредби по изграждането на санитарно-охранителните зони в страната, действащи от 1951 г. През всичките тези години учредителите на зоните не са ги привеждали в необходимите норми за експлоатация, съгласно изискванията на нормативните актове, въпреки поставените от законодателя срокове.
В комисията е постъпило становище и от директора на Басейнова дирекция – Дунавски район, госпожа Цветанка Димитрова, в което се навеждат доводи за неоснователност на жалбата на гражданите, поради стриктно спазване на действащата нормативна уредба при провеждане на процедурата по учредяване на санитарно- охранителна зона, пояси 1, 2 и 3. Посочено е и задължението на водоползвателя “Софийска вода” да огради първия пояс на санитарно-охранителната зона на яз. “Искър” и да го поддържа в необходимото състояние в съответствие с нормативните изисквания, Закона за водите и Наредба № 3 от 2000 год.
Оспорват се твърденията в жабата за незаконосъобразност на заповед № 705 от 1973 г., тъй като въпреки отмяната на действащата към 1974 г. нормативна уредба, администативния акт е запазил своето действие. Направено е изявление за довършване на започналата процедура по учредяване на санитарно-охранителната зона с оглед защитата на водата на яз. “Искър”, която се ползва за питейно-битово водоснабдяване на около 2 млн. души.
За пълното и точно изясняване на поставения в сигнала проблем, ще си позволя накратко да ви запозная с основните разпоредби на действащата Наредба № 3, издадена от министъра на околната среда и водите, от министъра на здравеопазването и от министъра на регионалното развитие и благоустройството през 2000 г.
В Наредбата е определен обхвата на санитарно-охранителните зони. Това са акваторията и територията около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води; територията и/или подземния воден обект около водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване от подземни води и за минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, както и територията около надземните съоръжения.
Санитарно-охранителните зони се състоят от три пояса.
Най-вътрешният първи пояс се намира непосредствено около водоизточника или съоръжението за водоподаване и е най-строго охранявания от човешки дейности, които могат да увредят ползваната вода. Първи пояс при водовземания от язовири включва акваторията от язовирната стена до разстояние 1000 м от водовземното съоръжение срещу течението, както и ивица с широчина 50 м от границата на водния обект. Той, заедно с оградата и маркировката му, е неразделна част от водоизточника и/или съоръжението. В него се разрешават само дейности, свързани с експлоатацията на водоизточника и/или съоръжението, както и дейности, свързани с изпълнение на противоерозионни, залесителни и отгледни горскостопански мероприятия. Тези дейности се изпълняват така, че да не увреждат водоизточника, водовземните и измервателни съоръжения и да не влошават качествата на водите.
Земите, заети от най-вътрешния пояс на санитарно-охранителната зона на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, както и на минералните води, са публична държавна собственост. Извън тези ограничения земите са публична общинска собственост.
Средният пояс, втори пояс, служи за охрана на водоизточника от замърсяване с химични, биологични, бързо разпадащи се, лесно разградими и силно сорбируеми вещества; дейности, водещи до намаляване на ресурсите на водоизточника и/или проектния дебит на водовземното съоръжение или дейности, водещи до влошаване качествата на добиваната вода и/или състоянието на водоизточника.
Границите му се определят въз основа на самопречиствателната способност на язовира, количествените и качествените характеристики на водите от втичащите се води и повърхностния отток от прилежащите терени. Самопречиствателната способност на язовира или езерото се определя за всеки конкретен воден обект по подходяща методика, подробно описана в Наредбата, или при липса на данни обхваща цялата акватория на язовира и бреговата ивица с широчина не по-малка от 500 м от границата на водния обект.
Външният пояс, третият пояс, служи за охрана на водоизточника от замърсяване с химични, бавно разпадащи се, трудно разградими, слабо сорбируеми и несорбируеми вещества; дейности, водещи до намаляване на ресурсите на водоизточника и/или проектния дебит на водовземното съоръжение, както и други дейности, водещи до влошаване качествата на добиваната вода и/или състоянието на водоизточника. Границите на този пояс се определят на не повече от 25 хил. м от двете страни на водовземното съоръжение като се включат и водосборните области на събирателните деривации и вливащите се в тях реки.
По брега на яз. “Искър” се предвижда и ивица с широчина до 200 м, в която се проектират противоерозионни мероприятия. Това касае и останалите язовири.
В § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 3 са определени срокове за привеждане на учредените санитарно-охранителни зони по реда на отменената Наредба № 2 от 1989 г. към изискванията на тази наредба по отношение границите и охранителните режими в пояси втори и трети в срок до 10 години от обнародването й в “Държавен вестник”. Изрично е указано, че границата на най-вътрешния пояс на санитарно-охранителната зона не се променя.
Териториите и границите на поясите се определят въз основа на комплексен анализ и прогноза на геоложки, хидрогеоложки, тектонски, морфоложки и други изследвания и мероприятия.
За учредяването на санитарно-охранителните зони се издава акт на съответния административен орган – заповед на директора на басейновата дирекция; заповед на министъра на околната среда и водите за санитарно-охранителните зони на минералните води и когато тези зони са разположени на територията на повече от един район за басейново управление на водите – с решение на Министерския съвет в случаите, в които санитарно-охранителната зона обхваща и територии извън границите на страната. Актът се изпраща на съответните кметове на общини и регионални органи на Министерството на земеделието и горите. В Наредбата изрично е уреден и въпросът за обезщетяване на отчуждените земи на гражданите.
През 2002 г. по силата на чл. 153 от Закона за водите и в съответствие с чл. 3 от Директива 60/2000 на Европейския съюз, са създадени дирекции за басейново управление на водите към Министерството на околната среда и водите. Това са: Дунавски район с център Плевен, Черноморски район с център Варна, Източнобеломорски район с център Пловдив и Западнобеломорски район с център Благоевград.
От изложеното до тук е видно, че Наредба № 3 урежда ред и правила за учредяване на санитарно-охранителните зони, различни от действащите до приемането й. Позоваването на учредителя “Софийска вода” на заповед № 705 от 1973 г. представлява нарушаване на действащата нормативна уредба, с което се цели намаляване разходите за инвестиране и избягване на изграждане на пречиствателна станция. Това се прави в ущърб на гражданите и на ползващите питейната вода на яз. “Искър”.
Възникналите проблеми са от обществена значимост и засягат правата на голям кръг граждани. Тези проблеми водят началото си с реституцията на част от земите около язовира, представляващи държавна публична и общинска публична собственост. Земята в този пояс е публична държавна собственост и всяка дейност извън експлоатацията на язовира е недопустима, а реституцията – забранена.
Такава заповед издава през 1997 г. действащият тогава министър на земеделието. Той позволява връщането на земя край яз. “Искър, но първата зона е категорично изключена от реституционните претенции. И все пак се извършва строителство в охраняемата зона на язовира, въпреки съществуващата изрична забрана за каквато и да било строителна дейност в района. Налице е одобрен устройствен план на Столична община, както и комплексен доклад за съответствие.
При това положение административните органи няма как да откажат издаване на разрешителни за строеж. Налице са обаче и многобройни незаконно построени вили и къщи около язовира.
Във втори и трети пояс на язовира нито една институция не се наема да каже какъв е общия брой на вдигнатите междувременно и заварените от десетилетия постройки, почивни станции, ветроходни бази и т.н., а това предизвиква въпроса спазват ли се съществуващите за тези два пояса ограничения.
На територията на тези зони има много стари вили – от 30-40 години. Има и много почивни бази на държавни институции – на Министерство на вътрешните работи, на Министерство на отбраната и други институции. По данни, публикувани в Интернет, Министерството на земеделието и горите е реституирало във втора зона 70 имота. От Дирекция “Национален строителен контрол” има данни за 153 незаконни постройки, а според министъра на регионалното развитие и благоустройството, незаконно построени са цели селища в района на яз. “Искър”.
Гражданите се ползват от правото им на собственици по реституция, а както знаем, частната собственост е неприкосновена. Тя е регламентирана и защитена от Конституцията на Републиката.
Поради липсата на яснота по тези проблеми, както и поради неправилното тълкуване на крайния срок за привеждане от страна на водоползвателя на водоизточниците и съоръженията в експлоатация, съобразно изискванията на Наредба № 3, до 2010 г. ще продължава застрояването на зоните около язовира. Хората трябва да бъдат обезщетени за имотите, на които са собственици. Единствено по такъв начин би могло да се спре незаконното застрояване на района около язовира и ползването на водите му по предназначение и без замърсяване.
Благодаря Ви, господин председател.
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, господин Симеонов, за изчерпателния доклад.
Може би сега трябва да изслушаме всяка една от страните.
Нека първо да дадем думата на представителите на Министерството на околната среда и водите, да чуем тяхното мнение или те са съгласни с доклада?
ЦВЕТАНКА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин Иванов.
Както казахте, ние сме депозирали пред комисията нашето становище по отношение на жалбата на господин Иво Иванов. Това, което чухме в момента – експозето на експерта господин Симеонов, представлява, според мен, една смес от нашия отговор и, ми се струва, от жалбата на господин Иванов.
Аз категорично не съм съгласна, че няма учреден първи пояс – санитарно-охранителна зона на яз. “Искър”, макар и от 1973 г. този пояс е валиден. Той не е променян във времето. Нормативната уредба в последствие, всички наредби, които са излизали след този срок, не отменят актовете, издадени по предходните наредби, а усъвършенстват тези наредби, така че смятам, че този първи пояс във вида, в който е нанесен, в графичния вид, в който е представен в заповедта, вярно е описателно, но през 1986 г. такива са били изискванията и тогава компетентният орган е бил съответния общински народен съвет и Комитета по териториално и селищно устройство. Те са го нанесли в териториалния устройствен план за зоната около яз. “Искър”. Така че, според мен и според моите експерти, най-вече ние категорично заставаме на становище, че първи пояс е този, който графично е изобразен на този териториално-устройствен план и кореспондира със заповедта на господин Иван Панев от 1973 г.
Доводите сме ги описали. Още повече искам да ви кажа, че след създаването на басейновите дирекции ние в качеството си на компетентен орган, който има първи приоритет – осигуряване на вода в достатъчно количество и с добри качество за населението, бяхме длъжни да предприемем законовите разпоредби, както на Закона за водите, така и на Наредба № 3, която се цитира. Не можехме да чакаме 10 години, така както е записано в Преходните и заключителни разпоредби, затова инициирахме “Софийска вода” да направи стъпки за актуализиране на санитарно-охранителната зона, така както изисква вече новата нормативна уредба.
За това, че “Софийска вода” не беше предприела тези стъпки има съответно наложен акт за установено административно наказание на господин Файтонджиев, представител на фирмата “Софийска вода”.
Мисля, че е от огромно значение да защитим качеството на тази вода за всички хора, които я ползваме тук, в София, защото ние в тази комисия сме идвали и по друг повод – за яз. Йовковци. Никак не ми се иска по-натам да има някакви подобни срещи пак в този порядък. Това са едни големи язовири, които гарантират питейната вода на огромен брой население. Ние сме длъжни да защитим качеството на тази вода, а защита се обуславя именно с определяне на санитарно-охранителни зони. За тях се издава един административен акт, който е с общ характер и представлява акт, който има и бъдещо действие, така че процедурата, която ние в момента провеждаме е от изключителен обществен интерес.
И този дебат, който днес тук ще проведем и който предстои да бъде все още проведен и в рамките на Столична община, тъй като и там ще бъде изпратен проекта за зоната мисля, че ще даде едно достатъчно обективно основание, за да се издаде заповед, която да актуализира тази атакуема от господин Иво Иванов стара заповед по тогавашните наредби, но така или иначе, пак повтарям, тази заповед е валидна и ние трябва да положим максимум усилия тя да се запази в този вид, за да може действително да се гарантира качеството на водата, която се взема от водната кула на язовира и се подава към софиянци. Действително тази вода след това преминава през пречиствателна станция – Бистрица и пречиствателна станция – Панчарево, и едва тогава постъпва към нашите чешми в София, но така или иначе, съгласно Наредба № 12, която разписва правилата и необходимите качества на питейната вода, която се подава към пречиствателните станции е категорична.
Ние сме определили качеството на язовира в това отношение като категория А-2, което значи, че е необходимо допълнително пречистване, така че трябва да се стремим, съгласно изменението на Закона за водите, който е в сила от 11 август т.г. и съгласно Рамковата директива за водите 60/2000 на Европейския съюз, която беше цитирана, екологичната цел за тази вода е не да я държим в А-2, а да достигне дори А-1, което е една висока цел и е с оглед защита на населението. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: Благодаря на представителите на Министерството на околната среда и водите и по-специално на директора на Басейновата дирекция – гр. Плевен, за това становище.
Аз предлагам да дадем думата и на концесионера на “Софийска вода” преди да изслушаме адвокат Иванов.
НИКОЛАЙ КУЮМДЖИЕВ: Уважаеми господин председател, дами и господа народни представители, колеги!
Казвам се Николай Куюмджиев, ръководител направление “Опазване на околната среда” към “Софийска вода” АД.
Като страна, към която е отправена жалбата относно процедурата по учредяване на санитарно-охранителната зона, която е започната от “Софийска вода” първо искам да кажа, че “Софийска вода” са доставчик, водоползвател и задължена да достави качествена и добра услуга “Водоснабдяване и канализация” на гр. София. Задължена е и да спазва изискванията, които са за качеството на водата. Това е наш дълг – да доставим на всички консуматори достатъчно чиста и вода с необходимите качества, за да осигурим здравето на хората и то на не малко хора.
Естествено, процедурата по опазване на водите на яз. “Искър”, както беше и споменато от преждеговорившите, е инициирана във връзка със законовите разпоредби, както на Закона за водите, така и на Наредба № 3 от 2000 г., които задължават концесионера, а в случая ние сме водоползвател и титуляр на разрешителното за водоползване, така че задълженията към учредяването на тази зона, както и заявленията и проекта, който трябва да бъде представен в съответната Басейнова дирекция за одобряване на тези зони, е във функциите на концесионера.
В тази връзка Басейновата дирекция е подсетила с писмо концесионера “Софийска вода”, има протокол с предписания в рамките на един месец да бъде подадено заявление, така че абсолютно не съм съгласен с изложеното в жалбата, че “Софийска вода” незаконно е подала молбата за заявление за учредяване на санитарно-охранителната зона.
Тук искам да поставя един въпрос от жалбата, може би в процеса на дискусията ще се изясни какво е сервитут и какво е санитарно-охранителна зона, защото тези понятия в жалбата са доста объркани.
По въпроса за санитарно-охранителната зона и нейното учредяване, определено подкрепям колегите от Басейновата дирекция и нашето несъгласие към мнението на експертите за законосъобразността на заповедта от 1973 г. Както те споменаха, Дирекцията за национален строителен контрол също се е занимавала с този въпрос. Има протокол, в който ясно и точно е казано дали тази заповед е законосъобразна или не.
Знаете, че и Прокуратурата има отношение към въпроса, като и в тяхното писмо също ясно и точно е казано за законосъобразността на тази заповед.
Тъй като от “Софийска вода” на миналото заседание, което беше отложено, не можахме да връчим нашето становище, по останалата част от жалбата, която доста обширно сме цитирали, господин председател, искам да Ви връча нашето становище с материалите. (Предава на председателя на заседанието папка с писмени материали.)
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Аз съжалявам, че просто сега получаваме това нещо в този вид, но след това, което чухме и от Министерството на околната среда и водите, и от “Софийска вода”, нека да чуем и адвокат Иванов, заради когото и заради неговите клиенти сме тук.
ИВО ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, бих искал да започна с това, че абсолютно сме съгласни със становището на Басейнова дирекция, със становището на Министерството на околната среда и водите, както и със становището на концесионера, че е необходимо час по-скоро да се учреди санитарно-охранителен пояс – първи, втори и трети, на яз. “Искър”.
Откъде, според нас, идва конфликта? Налагането на санитарно-охранителен пояс въз основа на акт, издаден през 1973 г., несъобразен с действащото законодателство, няма да реши въпроса с чистотата на водата. Според нас не актове от 1973 г., а текущ мониторинг и засилен контрол върху водоползвателя “Софийска вода” и върху всички собственици на терени до яз. “Искър”, граничещи с водния обект, само това би довело до запазване и съхраняване чистотата на водата.
Прилагането на административен акт от 1973 г. противоречи на всички действащи нормативни актове към момента, тъй като същият те издаден въз основа на Наредба от 1951 г. с едно изменение от 1969 г., в която не се определя метричен параметър на първия санитарно-охранителен пояс и законодателят в срок от 33 години е дал достатъчно възможности – един път през 1974 г. и един път през 1989 г., този метричен параметър да бъде преведен в границата на еднокилометровата зона. Това непревеждане на метричния параметър, тази липса на актуализация на зоната води до настоящия конфликт на интереси.
От една страна е собствеността, от друга страна е обществения интерес, но следва ли те да бъдат противопоставени? Касае се за 245 м, с които метричния параметър на зоната надхвърля 1000-метровото отстояние. На пръв поглед е малко, но всъщност те касаят, отнесени към мащаба на картата десетки собственици. Може ли ние да предприемем процедура по отчуждаване на собственост в 2006 г. въз основа на акт от 1973 г.? За това в частта да бъде приложен стриктно закона в едно с всички разписани негови правила, ние сме абсолютно съгласни, но категорично възразяваме метричните параметри да бъдат увеличавани, въпросът да бъде отнасян като целесъобразен, а не законосъобразен.
Аз не съм имал възможността да се запозная подробно нито със становището на “Софийска вода”, нито със становището на Министерството на околната среда и водите, както и на госпожа Димитрова, но всичко от нейното кратко експозе води до целесъобразност. И данъците в държавата са против обществения интерес, но в крайна сметка те са разписани и регламентирани от закона правила. По същия начин ние апелираме за вашето съдействие само и единствено закона да бъде спазен. Благодаря ви.
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: И аз Ви благодаря, адвокат Иванов.
Само искам да кажа, че ние като народни представители сме хората, които правим законите и които със сигурност ги спазваме, което е много важно. И в този случай законите ще бъдат спазени, но все пак да дадем думата и на другите експерти, за да кажат и тяхното мнение.
ДИЯН ДОБРЕВ: Главен юристконсулт съм на Басейнова дирекция – Дунавски район, гр. Плевен.
Искам да взема становище от юридическа гледна точка по поставения въпрос, а именно относно това твърдение в жалбата на господин Иво Иванов, че Заповед № ИК 705 от 1973 г.е нищожна.
Всички юристи знаят и това се учи още в университетите, че единствената инстанция, която може да прогласи нищожност на един административен акт в Република България, това е съответният компетентен съд. Към настоящия момент няма данни тази заповед от 1973 г., въпреки трите наредби след това приети, както и последната от 2000 г., действаща и към настоящия момент, тази заповед като административен акт да е отменяна или да е била прогласена за нищожна. Дори нещо повече, тъй като ние приемаме като дирекция, както каза и госпожа Димитрова, че за нас тази заповед е действаща и то именно поради тези съображения, се поставя въпроса относно законосъобразността на актовете, с които са върнати земите, попадащи в Пояс-1 на санитарно-охранителната зона на яз. “Искър”.
Тук също може би трябва да се постави и този въпрос относно тяхната нищожност, тъй като съгласно законодателството и визирам Закона за водите, както самият яз. “Искър” е публична държавна собственост, така и Пояс-1 също е публична държавна собственост, в който е забранена всякаква човешка дейност. Именно поради тази причина Наредба № 3 от 2000 г. предвижда и неговото ограждане с оглед ограничаване на достъпа, както на хора, така и на животни в тази зона с оглед опазване на водата, предназначена за питейно-битово водоснабдяване. Благодаря ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: Аз искам да благодаря за това становище.
Проблемът явно е много сериозен и аз искам лично да благодаря на заместник-министър Качакова, че е тук, защото това показва, че разглеждаме един наистина важен проблем не само за София, но и за околната среда. Преди малко пропуснах да направя това.
Ние в комисията се запознахме с почти всички материали, които пристигнаха при нас. Ще се прегледат допълнително и материалите на “Софийска вода”, но аз бих искал да предложа на моите колеги едно решене на комисията, защото както виждам, нещата могат да се проточат много дълго и няма да можем да вземем точното решение, но да вземем решение, което, както се казва, да е и в двете посоки и да вървим напред, за да могат да се случват реалните неща и наистина софиянци да бъдат сигурни, че пият чиста вода. В същото време и хората, които са законно там, да са законно защитени.
Предлагам на уважаемите народни представители
ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ:
1. Да се задължи Басейнова дирекция – Дунавски район, при Министерството на околната среда и водите да издаде заповед за учредяване на санитарно-охранителна зона на яз. “Искър”, съобразена с изискванията на Наредба № 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово снабдяване, като до влизането й в сила от страна на концесионера “Софийска вода” АД и Басейнова дирекция – Дунавски район, да не се предприемат никакви самоуправни действия по отношение на частната собственост на гражданите, находяща се на територията на яз. “Искър”.
2. Да се задължи министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Дирекция за национален строителен контрол да премахне незаконно построените сгради в санитарно-охранителната зона на яз. “Искър”.
Има ли други предложения? Няма.
Предлагам да гласуваме. (Шум и реплики в залата.)
Понеже тук сме в парламента, след като вече имаме предложен проект за решение, могат да се изслушат само мнения на народни представители, за което съжалявам, че не мога да дам думата на всички, които желаят.
Нека да гласуваме...
Първо имаше желание за изказване на наш колега, народен представител. След това ще дадем думата и на госпожа Качакова, за да приключим дебата.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ: Предлагам в т. 2 да се сложи след “министъра на регионалното развитие и благоустройството” – запетайка и “който”, като продължи нататък текста. Мисля, че така стана по-ясно.
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: Но, все пак да гласуваме този проект за решение и след това да дадем думата...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЮБКА КАЧАКОВА: Господин председател, аз не мога да не протестирам срещу определението “самоуправни действия”.
Министерството на околната среда и водите е компетентният орган, басейновите дирекции са органи по управление и техните действия, които са продиктувани от изпълнение на вменените им права, функции и задължения по Закона за водите, който е Конституцията за опазване на българската природа, мога спокойно да го нарека така, по никакъв начин не мога да бъдат наречени самоуправни действия. Могат да бъдат контролни. Ако вие решите Басейнова дирекция да не упражнява вменените й от Закона за водите задължения, вие сте в правото си това да го направите. Вие сте в правото си да промените и Закона за водите. Вие сте в правото си да направите всичко. Вие сте българския парламент, но ние категорично възразяваме срещу определението “самоуправни действия”. Благодаря.
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: Аз благодаря на заместник-министър Качакова. Може би тя е права, но в случая тя не може да даде каквото и да било предложение, така че, ако мога аз, от мое име ще дам предложението, което тя направи – да премахнем думата “самоуправни” и да стане “да не предприемат никакви действия”. (Реплики.)
Нека аз да давам думата!
Има думата колегата.
ИВАН ИЛЧЕВ: От Коалиция за България съм.
Аз мисля, че в проекта за решение е казано точно. Тези действия, които не кореспондират със закона са самоуправство, а тези, които кореспондират със закона, които са на базата на закона и дават право на Басейнова дирекция – Плевен, да извърши дадени действия, да ги извършва и никой досега не ви е пречил за това. Между другото и затова се е стигнало до там!
Ние апелираме да няма самоуправни действия, защото от една страна са жителите, собствениците на тези постройки, на собствените им земи, а от другия край са един милион хора, които пият вода и ето го противоречието между тях! Откъде идва то? Идва от държавата. Държавата сме и ние, но сме и вие, с нейните органи и институции, и най-вече закони и Конституция!
Аз мисля, че много правилно е записано тук. Това, което е извън закона е самоуправство. И нека да се предприемат такива действия от министерството и от дирекцията, за това, което своеволно е построено там извън закона, защото този казус е много голям. Аз не съм юрист, но мисля, че се проточи във времето, в съдебната система този проблем. На първо време ние като комисия бихме могли да препоръчаме това – двете министерства да си застанат на местата и да си свършат работата.
ЦВЕТАНКА ДИМИТРОВА: Аз не съм съгласна с думата “самоуправство”.
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: Госпожо Димитрова, да Ви напомня, че аз давам думата.
Слушаме Ви, но това да е последна реплика и ще гласуваме!
ЦВЕТАНКА ДИМИТРОВА: Член 188 от Закона за водите и на този, който беше в сила до 11 август т.г., а още повече на този, който в момента е в сила, ми вменява задължението да упражнявам контрол върху експлоатацията на санитарно-охранителните зони. Когато моите експерти отидат да упражнят този контрол и когато установят, че в нарушение със съществуващите нормативни актове се изпълняват някакви дейности, може ли да се счита това за самоуправство? Това действие може ли да бъде самоуправство? Просто питам какво да правим...
ПРЕДС. ВАСИЛ ИВАНОВ: Преди малко господин Илчев каза нещо много важно, че трябва наистина да се спазват законите в държавата, така че аз мисля, че всеки, който има задължения трябва да си ги изпълнява, а което излиза извън тези задължения и под някаква друга форма прави нещо други и не спазва закона, това е самоуправлство. Това е мое лично мнение, разбира се. Тук с колегите можем да го обсъдим, но все пак, за да приключим тази тема, аз предлагам да гласуваме така направените предложения с поправките, тоест т. 2 става:
“2. Да се задължи министъра на регионалното развитие и благоустройството, който чрез Дирекция за национален строителен контрол да премахне незаконно построените сгради в санитарно-охранителната зона на яз. “Искър”.”
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 8, против и въздържали се – няма.
Проектът за решение е приет.
Благодаря ви.
Още един път благодаря на всички гости, които бяха тук и взеха отношение по въпроса. Надявам се наистина, че софиянци ще пият чиста вода и че хората, които там живеят, ще имат нормални условия.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,25 ч.)
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Васил ИВАНОВ
Стенограф:
В. Йорданова
