1. Обсъждане на постъпилите жалби в Комисията по жалбите и петициите на гражданите.

---

П Р О Т О К О Л

№ 7




На 1 декември 2005 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите и Комисията по въпросите на държавната администрация при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на постъпилите жалби в Комисията по жалбите и петициите на гражданите.

Списъците на присъствалите членове на Комисията по жалбите и петициите на гражданите и на Комисията по въпросите на държавната администрация се прилагат към протоколите.
Заседанието беше открито в 14,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията по жалбите и петициите на гражданите господин Йордан Бакалов.

ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добър ден на всички колеги от двете комисии.
Днес дневният ред на Комисията по жалбите и петициите ще бъде от една точка. Предлага се тя да бъде:
1. Обсъждане на постъпилите жалби в Комисията по жалбите и петициите на гражданите във връзка с бездействие от страна на държавната администрация.
По тази точка ще докладва господин Йордан Бакалов.
След доклада ще дам думата на ст. експерт от Националния център за изучаване на общественото мнение Добрян Добрянов, който ще ни представи едно проучване за дейността на държавната администрация., което те извършиха по поръчка на нашата комисия в последния един месец.
Има ли някой, който иска да предложи допълнителна точка или изменение на така предложения дневен ред?
Заповядайте, господин председател Веселин Методиев. Имате думата.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз се обръщам към колегите от Комисията по въпросите на държавната администрация. Това е инициатива и покана от страна на ръководството на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, на която аз откликнах. Целта е тук да проведем разговор, след като изслушаме доклада и изследването, за да можем да уточним в дейността на нашата комисия – Комисията по въпросите на държавната администрация – до каква степен и в какви форми можем да си сътрудничим във връзка с множеството жалби.
Веднага искам да кажа, че има две възможности. Едната е да помолим колегите, както и сътрудниците от нашата комисия да се обобщят типологично случаите на жалби на граждани в държавната администрация, за да ги имаме предвид по пътя на законодателството тогава, когато правим промени в законите.
Второто, за което ще помоля, когато се провежда разискването, колегите от нашата комисия да вземат отношение доколко ние можем да организираме срещи с ръководства на администрации, където има зачестяващо подаване на жалби и има в някаква степен недоволство от работата било на централна, областна, общинска администрация. Да преценим впоследствие какви мерки са необходими ние да предприемем.
С това се обръщам към колегите от нашата комисия.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря на господин председател Методиев.
Има думата господин Ненко Темелков. Заповядайте, господин Темелков.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Благодаря Ви, господин председател! Така формулирана точката от дневния ред е безкрайно обща според мен. Ако говорим за конкретни жалби, вероятно трябва да говорим и за конкретни представители на държавната администрация. Аз се притеснявам от общо формулираната точка от дневния ред. Излиза, че ще разгледаме бездействието на всички звена в цялата държавна администрация. Това ме притеснява.
Затова възразявам срещу така формулирания дневен ред.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря на господин Темелков.
Господин Темелков, аз искам да Ви успокоя, защото тук имам едни обобщени случаи с конкретни примери за някои по-фрапиращи жалби. Директно мога да ви кажа кои са най-сериозните. Но според мен, струва ми се, че ще е по-добре да изслушате този доклад, който сме подготвили, и тогава вече да го коментираме. В него има конкретни жалби, които са към конкретни звена от администрацията.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Господин председател, предлагам точката от дневния ред да бъде формулирана за конкретните жалби, защото иначе излиза, че ще разглеждаме бездействието на цялата администрация и казваме, че тя бездейства.

ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Точката, която се предлага за днешния дневен ред, е обсъждане на постъпили жалби. Така че, от това по-конкретно, не виждам как можем да го кажем.
Господин Илчев, имате думата. Заповядайте.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Бакалов, аз и на предишното заседание на нашата комисия казах, че преди да започнем разглеждането може да се получи едно такова усещане и в двете комисии, че се прави нещо тенденциозно.
Затова и днес повтарям моето предложение. Моля, когато има предварително подготвен дневен ред, ако е възможно, поне основната част от материалите, които ще разглеждаме, да ни бъдат поднесени своевременно. Хубав беше примерът с предишната жалба за Велико Търново. Всички бяхме наясно с проблема, много бързо приключихме и работата ни беше много конструктивна.
Така че аз нямам какво да добавя към дневния ред, но подкрепям становището на колегата, че е хубаво предварително да има една подготовка за заседанието. Иначе усещаме засиления интерес на медиите и така широко формулирана точката в дневния ред е опасна за един по-конструктивен коментар на проблемите.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
Разбирам притесненията на господин Илчев, но за пореден път ще ви напомня, че канцеларията на нашата комисия е стая 490 и там всеки е равен, няма председател, няма заместник-председател, няма член. Всеки може да ползва конкретните жалби, които го интересуват. Винаги можете да ги получите и да се запознаете предварително със съдържанието им.
Заповядайте, господин Пенчев. Имате думата.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз бих искал на направя по моя преценка конструктивно предложение.
Предлагам да гласуваме точката от дневния ред и тя да гласи:
“Обсъждане на постъпилите жалби в Комисията по жалбите, петициите на гражданите”.
И толкова!
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Тоест, текстът на точката, която е обявена, да спре до преди “във връзка”.
Добре, ако толкова ви притеснява последната част от изречението, съгласен съм да го махнем. Но нека първо да изслушате това, което все пак имам като мои наблюдения от тези два месеца и половина като работа на комисията и тогава си кажете мнението. Знаете, че поне в нашата комисия никога и никого няма да спра и да чуя мнението ви.
Така че аз приемам Вашето предложение, господин Пенчев.
Моля, колегите – членове на Комисията по жалбите и петициите, да гласуват за така прочетения дневен ред, който се състои от една точка.
Моля, гласувайте.
“За” – 11 , “против” и “въздържали се” – няма.
Дневният ред се приема.
По първа точка ще докладвам аз.
Уважаеми дами и господа народни представители! Идеята за съвместното заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите с Комисията по въпросите на държавната администрация възникна поради открояването на един много сериозен проблем с голяма обществена значимост, а именно явната неудовлетвореност на гражданите от качеството на обслужване в административните структури, с които са контактували.
От началото на годината в Комисията по жалбите и петициите на гражданите са депозирани над 300 жалби, свързани с бюрократичен и затруднен достъп на обслужване, както и с бездействието на администрацията.
Основно жалбите могат да се класифицират в три групи:
а) проблеми при възстановяване на земеделска земя при влезли в сила съдебни решения – около 100;
б) бездействие от страна на районните дирекции за национален строителен контрол – около 20;
в) отказ за изпълнение на влезли в сила съдебни решения от страна на местната власт – 30.
Без да се пресилват фактите, мога да отбележа, че няма държавна институция, от бездействието на която комисията да не е била сезирана. Масови са случаите от жалби на граждани за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, отнасящо се до възстановяването на земеделски земи, гори и земеразделянето. Мога определено да кажа, че няма населено място в страната, в което да няма спорове и недоволства от дейността на общинските служби “Земеделие и гори”. Гражданинът е потърсил правата си по съдебен ред и с решението на съда му е признато правото на собственост, но земеделските служби не изпълняват съдебните актове.
В Закона за собствеността и ползване на земеделските земи липсва срок, в който общинските служби “Земеделие и гори” следва да постановят решение след влизането в сила на съдебни решения. Ако оставим настрани юридическия казус, прави впечатление, че несправедливостта, а оттук и недоволството на хиляди граждани са основателни. Под прикритието на закона други лица са успели да се облагодетелстват за сметка на реалните собственици.
Следва да се отбележи високомерието и безразличието, с които Министерството на земеделието и горите като единствен компетентен орган се отнася към запитванията на комисията относно поставените проблеми от гражданите.
Показателен е случаят, описан от Елена Томова, която въпреки признатото й от съда право на собственост през 2002 г. върху наследствени земеделски имоти в размер на 294 дка, тя и други наследници не са получили равностойна по качество и оценка земя от фонда на общинска служба “Земеделие и гори” в гр. Брезник.
Емблематичен е проблемът с жилищните компенсаторни записи. Областните управители отказват да издават удостоверение за притежание на такива записи. Други издават жилищни компенсаторни записи при 0,03 лв. за едно спестовно число, а други за по 1,0 лв. Причината за тези противоречи действия на областната администрация според нас е липса на съгласуваност между Министерския съвет и областни управи при прилагане на Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове, което води до различно тълкуване на правната норма, указваща кой трябва да определи левовата равностойност на спестовните числа.
Значителен е броят на гражданите, сигнализирали и възразили срещу незаконно строителство на обекти, срещу издадени строителни книжа или узаконени обекти при спорни обстоятелства. Можем да откроим като такъв случай жалбата на Сийка и Стефан Акълиеви от гр. Кричим. В нея те се оплакват от бездействието на РДНСК, която въпреки че има влязла в сила присъда и съдебно решение, цели пет години не прави нищо, за да спре незаконното строителство в непосредствено съседство с техния дом и да премахне последиците от неговото извършване. В резултат на това бездействие строителството е извършено и е довело до незаконния строеж.
Няма да пресиля фактите, ако кажа, че всяка втора жалба е срещу енергийните дружества. Но проблемът стои в приложното поле на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Гражданите недоумяват как за минал период заплащат актуализирана към момента цена за използвани консумативи. Не разбират формулите, параметрите и не на последно място – принципа на формиране на цените. Това незнание води до формиране на чувство за несправедливост и поражда негативизъм към различните власти.
Друг проблем е и непроизнасянето на местната администрация отново при влезли в сила съдебни решения. Лазар Живачки от София ни сезира за това, че с решение на Софийския градски съд му е възстановена собствеността върху недвижим имот в столичния район “Красно село”. Столичната община е издала заповед за отписване на имота като общинска собственост и за предаване владението на имота. Но от район “Красно село” многократно устно и писмено отказват да предадат имота във владение на господин Живачки.
Не по-малко абсурден е и случаят с Цветана и Мария Манчеви от гр. Правец, които са спечелили дело срещу община Правец. Общината е задължена да им заплати 4 199 лв. за извършени от тях подобрения в общински недвижими имоти, но и до този момент това не е сторено, въпреки многобройните постъпки от страна на гражданите. На практика императивното задължение на чл. 220 от ГПК, че влязло в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници за съда, който го е издал, за всички други съдилища и учреждения в Републиката, в този случай остава без реално покритие.
От изложеното е видно, че са засегнати интересите на голяма група добросъвестни български граждани за сметка на други.
Не мога да не отбележа, че има и много неоснователни оплаквания вследствие на ниската правна култура на част от гражданите, но голяма част от жалбите визират бюрократизъм и бездушие към проблемите на хората.
Това бих казал, че са моите наблюдения като председател на Комисията по жалбите и петициите на гражданите за последните два месеца и половина, откакто аз я оглавявам, и това са само много, много малка част от примерите, които лично аз давам пред вас в този доклад, за да се види, че действително не винаги нещата вървят много добре, особено от гледна точка на държавната администрация и лично моето впечатление е, че понякога, въпреки че общинските или държавните служители могат да свършат тази работа, се налага хората да дойдат в парламента, да се жалват в нашата комисия и чак тогава да им се свърши работата.
Това е и една от причините за съвместното ни заседание днес на нашата комисия и Комисията по въпросите на държавната администрация, като по този начин нашата цел – на двамата председатели на комисиите – е била да се обърне внимание на тази администрация и най-важното – да не се разтакават неоснователно хората.
Благодаря ви за вниманието.
Сега искам да дам думата на господин Добрян Добрянов, който по поръчка на нашата комисия направи изследването за отношението на българите към държавната администрация, за информираността на българите за дейността на държавната администрация, а след това вече ще преминем към дискусията.
Имате думата, господин Добрянов. Заповядайте.
ДОБРЯН ДОБРЯНОВ: Благодаря Ви, господин председател!
Изследването, което ще ви представя, е проведено в периода 16 – 22 ноември 2005 г. и в него са интервюирани 1000 лица от цялата страна по домовете съгласно извадка, която ни е подадена от Националния статистически институт.
Това изследване се казва “Общественото мнение за държавната администрация и предоставянето на административни услуги на гражданите”. Разделено е на няколко раздела.
Първият раздел е за това колко често българите контактуват с различните звена на администрацията. Данните от изследването показват, че гражданите като цяло имат сравнително редки контакти с всички звена на администрацията. Това положение не се е променило съществено от последните няколко години, като най-редки са контактите на хората с централната администрация. Под “централна администрация” се има предвид Министерския съвет, министерствата и т.н.
Трябва да кажа, че на 94 процента от интервюираните граждани никога не им се е случвало да имат работа с централната администрация, а други 5 процента са имали контакти с централната администрация не повече от 1 – 2 пъти годишно. Най-често населението е контактувало по различни поводи с поделенията на централната администрация по места и с общинската администрация. Това са данъчна администрация, митници, полиция, Дирекцията по социално подпомагане, бюрата по труда и т.н.
През последната година 40 процента от гражданите не са имали контакти с представители на поделенията на централната администрация по места. Същият е и процентът на непотърсилите услуги от общинската администрация. Едва 23 процента от пълнолетните българи, участвали в изследването, са се обръщали към представителите на областната администрация по места.
Втората точка, която ще ви представя, това са възможностите за ефективни въздействия на гражданите върху администрацията, тоест, така, както гражданите я виждат.
Когато хората са недоволни от работата на администрацията, най-често те изразяват недоволството си устно на този, който ги обслужва в момента. Това е най-разпространената форма за изразяване на недоволство от страна на работата на администрацията. Така постъпват 21 процента от интервюираните. Писмена жалба подават 4 процента от гражданите. Пренебрежимо ниски са дяловете на хората, които изразяват недоволството си чрез книгата за оплаквания и предложения, по телефона или чрез интернет. Ще ви дам конкретен пример. Книгата за оплаквания и предложения са използвали 0,2 процента, по телефона – едва 1 процент и едва 1 процент по интернет.
Най-често предложения за подобряване на работата на администрацията се дават в неформален вид – устно. През последната една година 9 процента от гражданите са представили препоръките си по този начин. Около 2 процента от гражданите отправят своите забележки чрез писмо или по телефона. Най-непопулярните форми за предложения за оптимизиране работата на администрацията с гражданите са кутията за предложения и интернет.
Ефектът от тези мнения и предложения обаче е незадоволителен според гражданите. Тоест, администрацията често не взема предвид мненията и предложенията им. В 34 процента от случаите на отправени мнения и предложения служителите на администрацията нито са отговорили на гражданите, нито са предприели действия. А 39 процента от гражданите са получили отговор, но не са били предприети никакви мерки от страна на администрацията по въпроса, по който са отправени бележките или предложенията.
Според половината от интервюираните цените на административните услуги са прекалено високи и не съответстват на качеството на обслужване. Най-често на такова мнение са трудовоактивните българи, високообразованите столичани и жителите на големите градове. Тоест, това са най-често ползващите административни услуги, за които е нормално и да са най-критичните.
Какво биха желали да знаят гражданите за администрацията? Интервюираните демонстрират чисто прагматичен интерес към администрацията. Хората не са любопитни за това какви са заплатите на служителите или какви са структурите и плановете на администрацията, а проявяват интерес към това, което ги засяга лично. Една трета от респондентите биха желали да знаят какви са резултатите от работата на администрацията, а също толкова биха желали да се информират за предлаганите административни услуги. И в двата случая това са предимно висшисти, столичани и жителите на големите градове.
На 23 процента от интервюираните им липсва информация как конкретно се вземат решенията в администрацията, какъв е механизмът за вземане на решенията.
В изследването попитахме гражданите дали знаят своите граждански права и задължения. Установихме, че гражданите познават повече своите задължения, отколкото своите права. Поне така твърдят интервюираните. Всеки втори интервюиран твърди, че е наясно със задълженията си на гражданин, докато по-малко от една трета знаят правата си.
Мъжете и високообразованите граждани по-често от останалите твърдят, че познават гражданските си права. Същото важи и за хората над 30 години.
Въпросът за правата и задълженията според данните на изследването очевидно не представлява интерес за младите хора на възраст до 29 години. За хората, които са посочили, че познават правата си, дадохме възможност да посочат някои от своите права. Най-често посочваните отговори, които ви давам така, както те са ги посочили, са право на глас за гласуване на избори, право на труд, свобода на словото, право на здравни услуги, право на сигурност, право на образование и др. А от цитираните задължения са плащането на данъци, такси и осигуровки, спазване на законите и Конституцията на България, спазване на обществения ред, зачитане правата на другите.
Това е, което показва нашето проучване.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря на господин Добрянов.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, въпроси.
Има думата господин Батилов. Заповядайте, господин Батилов.
ТОДОР БАТИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми колеги, моето изказване е свързано с държавния механизъм, който е създаден, като изключим нашия правилник и дейността на двете комисии, под формата на Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите.
Моля за извинение пред хората, които работят или познават добре този закон. Законът е приет през 1980 г. Той не е мъртъв закон, той работеше, още повече че през 2000 г. е извършена промяна в него. Това според мен е държавният механизъм, на който всички ние трябва да стъпим.
Като изключим, че законът е създаден през 1980 г. и има формулировки, които са свързани със социалистическата държава, в неговото съдържание и в начина, по който се формира практиката, по която всички трябва да работим, нищо ново не може да се измисли в тази насока. Затова той трябва да бъде работещ закон.
Големият проблем е, че ние, двете комисии, според мен трябва да станем инициатори на промените в този закон. Вие, ръководствата решете, а ние да го обсъдим, дали заедно или поотделно, но този закон трябва да бъде променен много спешно.
Нека да остане да действа, нека да не се отменя, защото, повтарям, постулатите в закона за механизма са валидни за всяка държава от времето на древните държави и досега. Винаги има едно и също.
Това е първото ми предложение, защото в този закон има нещо, което е обидно. Цялата дейност се регламентира, дават се правата на гражданите да подават жалби срещу всички институции, даже е закрепено и правото на средствата за масова информация. Ето, то е тук пред мен, да не го цитирам сега. Но в този закон има нещо много обидно, почти комично.
Тъй като преди няколко години настъпи деноминацията, санкциите са следните: “наказва се с глоба 2 ст., ако не подлежи на по-тежко наказание, длъжностно лице, което преследва някого за сигнал, което не изпълни в срок сигнал, ...”. А най-тежкото наказание е: “наказва се с глоба 10 ст., ако не подлежи на по-тежко, което съзнателно злоупотребява ...”
Толкова ли парламентът за 16 години не намери време поне санкциите да промени, при условие че 2000 г. законът е бил предмет на обсъждане и промяна в парламента?
Ето това е моето предложение. Ако няма създаден държавен механизъм, злоупотреби е имало, жалби е имало и ще има, защото държавният чиновник така му е устроен, такава е същността му, че, ако няма контрол, и най-съзнателният ще прави нарушения.
Това, господа председатели, е моето предложение. То е неотложно. Предлагам нашите две комисии да станат инициатори за промяна на закона поне по отношение на санкциите и съответно да се премахнат формулировките: социалистическо управление, социалистически и т.н.
Моето мнение е, че това е работещ закон, но трябва спешно да се коригират поне тези две неща.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря, господин Батилов.
Специално за закона не знам дали господин Батилов е присъствал на това заседание на нашата комисия. Но към парламента действа програма “Студенти на стаж”, които правят проучвания. От месец и половина аз съм възложил едно такова проучване за практиките в европейските държави, които са съвместими по територия и население на България. След като стане готово това проучване, естествено, че то ще бъде представено пред цялата комисия.
Но от сега мога да ви кажа, че по план изработването на този законопроект е за следващата година. Аз се надявам с работата на цялата комисия това естествено да се случи и да стане факт догодина.
Благодаря.
Заповядайте, господин Батилов. Имате думата за реплика.
ТОДОР БАТИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми господа председатели, не сте ме разбрали. Не става дума за създаване на нов закон и да чакаме работата на комисии. Става дума за неотложни неща. Не може, комично, обидно е за българските граждани държавните чиновници да се наказват с 1 ст. или с 2 ст. или с 10 ст. Санкциите спешно трябва да бъдат променени и да отпаднат. Това е предложението ми.
А когато комисиите подготвят цялостен законопроект, дай, Бог, да стане, аз поне ще го приветствам.
Но сега предлагам неотложно да се променят санкциите и формулировките. Нищо повече. Предложението ми е нашите две комисии да подготвим такъв законопроект за изменение и допълнение и да го внесем за разглеждане в пленарна зала. Иначе ние ставаме смешни.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Батилов.
Заповядайте, господин Пенчев. Имате думата.
ЯСЕН ПЕНЧЕВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми колеги! Изслушахме доклада и социологическото проучване като предварителна информация относно сегашния дебат.
Първо, аз искам да направя едно предложение. Нека членовете на комисиите да получим този доклад, тъй като е хубаво да разполагаме с него.
Второ, аз мисля, че една голяма част от жалбите, молбите и петициите на гражданите, които идват при нас в комисията, касаят не само въпросите, свързани с мудността или бездействието, с бюрокрацията на държавната администрация, но и с неадекватните реакции от страна на съдебните институции. Често пъти голяма пречка по пътя на решаването на проблемите на гражданите е именно мудността или разнопосочността на решения в съдебните институции.
Наскоро четох една статистика колко български граждани са осъдили нашата държава и тя плаща обезщетения. Тези обезщетения са за сметка на държавния бюджет. Тези граждани са минали най-напред през българските съдебни институции, докато стигнат до международните, и тук са получили отказ от правата си, а там получават потвърждение на техните права и държавата плаща обезщетения на тези граждани.
Аз мисля, че е хубаво да се помисли в духа на това, което господин Батилов каза – че нормативната база в тази сфера на защита интересите на обикновените хора, когато те са накърнени от държавна администрация или от отделни граждани, е нужно да се усъвършенства. Нужно е и да има някакъв тип обществен контрол и механизъм за търсене на отговорност, в това число и от съдебните институции. Защото, в крайна сметка се плащат пари от държавния бюджет за издръжката на съдии, прокуратура, следствие и гражданинът не постига желания резултат, въпреки че той е убеден, че е прав.
Много такива жалби постъпват в нашата комисия и ние сме запознати с тях. На последната приемна на комисията ни във вторник имаше такъв случай, когато очевадно хората са прави, имат нотариални актове за собственост на общи идеални части в жилищната сграда, а общината продава тази сграда. В различния период на развитие на проблема те получават различни сигнали от общинската администрация. Говоря за Софийския градски съвет, Столична Софийска община, където веднъж получават документ, че общината няма имоти в тази сграда, а след това се оказва, че има някакъв акт за държавна собственост и че общината даже е и продала сградата. Те научават това след като е изтекъл срокът за обжалване. Сега се чака съда. Тук колегите, които работят в комисията, могат да потвърдят този случай.
Така че въпросът е комплексен и аз приемам предложението един такъв дебат да продължи и в двете комисии и по-нататък, но да отиваме и към някакви предложения към съответните оторизирани институции да разработват проекти за усъвършенстване на системата, както по Закона за молби, жалби, сигнали и петиции на гражданите, така и в взаимоотношенията между институциите и при защита интересите и на обществото като цяло.
Защото, пак се връщам към този случай, който беше цитиран, за гражданите, които съдят България в международните съдебни институции. В крайна сметка това тежи на държавния бюджет, това тежи и се плаща от всички нас заради най-различни причини. Всички ги знаем тези причини, за които става дума, в това число и корупцията в различните етажи както на администрацията, така и на съдебната система. Всичко това води и принуждава хората да отиват и да си търсят правата в международните съдебни органи.
Тези, които, между другото, приехме във вторник също казаха: ако не ни се реши въпросът, ние отиваме на международен съд и ще спечелим едно такова дело.
Затова правя едно такова предложение: може би в дневния ред, когато ръководството на комисията прецени, да обсъдим – тук има сериозни юристи, с опит, аз за съжаление не съм сред тях като специалност и компетенция – но можем да помислим за предложения в тази посока на усъвършенстване на нормативната база.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря, господин Пенчев.
Има думата господин Минчо Спасов. Заповядайте, господин Спасов.
МИНЧО СПАСОВ: Благодаря Ви, господа председатели!
Аз искам да започна с това, че ви приветствам за идеята да обедините нашите две комисии. В действителност голяма част от работата на нашите комисии е свързана с това, че системата на държавната администрация или в някои от своите участъци е зле конструирана, или някъде не работи добре.
Съгласен съм с казаното от колегата Пенчев, че съдебната система със създаването на Върховния административен съд, е призвана да следи за качествената работа на администрацията и за съжаление не успява да го прави ефективно. Но смятам, че промените в съдебната система биха разширили твърде много темата, която обсъждаме днес. Това е една по-широка тема, която трябва да обсъдим съвместно може би и с Комисията по правните въпроси, а също и с Временната комисия за промени в Конституцията, която предстои да бъде създадена.
Това, което аз искам да предложа, касае два конкретни случая, които мисля, че бяха посочени и в доклада, който чухме в началото на заседанието. Спомена се, че голяма част от жалбите касае компенсаторните записи и разнопосочността на произнасянето на областните управители.
Опитът ми на областен управител показа, че в действителност се касае за една нормативна празнина, която за съжаление не бива и не следва да се попълва от законодателя, а от министерствата, от изпълнителната власт, тъй като се касае за едно оперативно решение – кой от двата критерия ще бъде приет, за да се определи една единна оценка: 0,03 или 1,0 лв.
Доколкото си спомням, следва Министерството на регионалното развитие и благоустройството да издаде инструкция или наредба за определяне на този единен стандарт.
Затова първото ми предложение е от името на комисиите да предложим на министъра на регионалното развитие и благоустройството или да ни докладва по въпроса какво се прави за компенсаторните записи и компенсаторните инструменти, готова ли е тази наредба. Ако не е, кога ще бъде готова.
Вторият ми въпрос също е свързан с проблеми в дейността на едно от министерствата. Става въпрос за така наречената Комисия за репресираните. Тя включва в състава си различни специалисти от различни инстанции. Но мисля, че координиращ орган е министърът на правосъдието.
Все още тази комисия не действа и голяма част от хората са затруднени да осъществят правата си като репресирани, тъй като не могат да се снабдят с документ от нея.
Второто ми предложение е да отправим запитване до министъра на правосъдието в какъв срок тя ще бъде сформирана и ще започне да действа и да помага на хората, с каквато и цел тя беше създадена.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря, господин Спасов.
Действително специално за тази комисия в нашата комисия са постъпили доста жалби. Специално по тези жалби доста трудно се работи, защото се оказва, че доста документи за много хора липсват и те не могат да докажат, че са били репресирани.
МИНЧО СПАСОВ: Но ролята на тази комисия е точно да замести такива документи, които липсват.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова. Имате думата.
ЕКАТЕРИНА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господа председатели! Уважаеми колеги, аз мисля, че това, което разискваме днес, е изключително важно и най-важното е, че то е в резултат от данните, които постъпват в Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Това ни ориентира да можем да организираме работата си, да посочим пътища за решаване поне на част от проблемите, с които се сблъскваме в тези жалби.
Явно е, че едно от най-сериозните неща, които трябва да бъдат направени, е контролът – контролът върху дейността на администрацията, било държавна, било общинска, контрола между властите. Изглежда, че това най-много куца в държавата ни, защото много от жалбите са обиколили преди да стигнат до нашата комисия други инстанции и не се е придвижило нищо. Те идват с последна надежда, която ние им оставяме, а след това наистина масово се поставя въпросът за съда в Страсбург.
По-добре е наистина тук да имаме контролните механизми, а не случаите да стигат до Страсбург или до други международни институции.
В този смисъл аз имам няколко предложения.
Напълно се солидаризирам с идеята да направим спешни промени в Закона за жалбите, сигналите и петициите, но трябва и да се мисли и за много по-сериозно подготвяне на законодателство в тази посока за начините, по които да се реагира на съответните сигнали и да има контролни механизми вътре във всяко едно от ведомствата. В някои има инспекторати, но не навсякъде има, за да може да се търси отговорност от тези служители, които не изпълняват своите задължения и да има ефективни санкции – не само парични, но и санкции, които да са свързани с трудовите правоотношения.
Но понеже в приемните, на които и аз участвах, има няколко като че ли най-специфични проблема, които изскачат, аз имам следното предложение. Да направим съвместни заседания, на които да поканим представителите на съответните министерства тук, а да не се задоволяваме само с писане на писма. В крайна сметка ние сме народни представители, това е законодателният и контролният орган на България. Комисията ни, макар и не специализирана в една посока, е специализирана точно върху контрола на изпълнителната власт, в смисъл на дейността, която се извършва в различните министерства, агенции и други ведомства от различните сфери.
Една от най-често поставяните теми е свързана – поне аз в приемните, на които съм била, а и онзи ден в Благоевград имаше страшно много случаи – с неизпълнение на решения за земеделски земи. Изглежда, че има тежки проблеми в Министерството на земеделието и горите и аз предлагам и на двамата председатели, ако желаят – и двете комисии, да поканим представителите на министъра и заместник-министрите и експерти към Министерството на земеделието и горите, защото наистина много са случаите, за които гражданите ни сезират. Практически нещата остават в техни ръце, за да бъдат придвижени.
Второто ми предложение е относно репресираните. Напълно се присъединявам към това да се придвижват по-бързо нещата. Наистина има доста случаи и в приемните са идвали много хора. Но аз също мисля, че и в този случай можем да ги поканим тук да дадат отговори и да кажат конкретно какво ще предприемат.
Аз лично съм получила вече около 7 – 8 такива преписки не само в приемната на Комисията по жалбите и петициите на гражданите, а и отделно като народен представител съм запозната със случаи, в които администрацията доста небрежно отказва да издаде документ, въз основа на който може да се претендира за допълнителна пенсия, макар че лицето има преди това издаван документ, примерно, че е интерниран в Белене. А след това му казват: не, не, ти не отговаряш на условията, бил си в Белене, но не отговаряш на условията да получиш допълнителна пенсия.
Затова явно не е задействана администрацията в тази посока или поне се отнася доста небрежно в някои случаи. Затова предлагам да бъдат поканени тук и да видим ли ще предприемат ли нещо и какво ще предприемат. Ако трябва, да се предприеме и законодателна инициатива, ако нещо не сме направили в закона както трябва, в край на краищата това е в нашите правомощия.
Тоест, предложението ми е да поканим представителите на Министерството на земеделието и горите и тези държавни органи, свързани с обезщетенията на репресираните.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Михайлова.
Ще ги поканим, разбира се. Аз бих ги поканил веднага, още на следващата комисия. Но аз искам сега да обявя пред цялата комисия, че вчера в Комисията по жалбите и петициите на гражданите постъпи петиция от учителите, които стачкуват. Мисля в следващия четвъртък да се занимаваме точно с петицията на учителите. Така че можем на по-следващото заседание да поканим, мисля, първо, Министерството на земеделието и горите, защото действително от тях има най-много жалби на граждани.
Има думата господин Васил Иванов – Лучано. Заповядайте, господин Лучано.
ВАСИЛ ИВАНОВ – ЛУЧАНО: Благодаря Ви, уважаеми господа председатели! Колеги, преди десет дни имахме среща с господин Гиньо Ганев – омбудсманът на България, по инициатива на господин Бакалов.
В общи линии ще кажа, че според мен се получава един парадокс, когато говорим за жалби и петиции. Има приемна при президента, има приемна при министър-председателя, има приемна в Народното събрание, има приемна при омбудсмана. Всяка една институция разглежда някакви жалби.
Аз предполагам, че доста от тези жалби се дублират или са изпратени просто навсякъде. Така че това, което взехме като решение, аз отново искам да го кажа като предложение – разбира се, че това е предложението на господин Бакалов – но да го потвърдим и да направим така, че нашите комисии да се съберат, да извикаме съдебната власт, прокурорската власт, следствието, всички тези хора, които имат отношение към тези жалби и които трябва да си свършат работата. Защото ние тук цял ден да седим, да говорим, да преглеждаме жалбите, ние нищо не можем да свършим. Нито можем да ходим да се бием с хората, които не връщат земите, нито можем да ходим и да помагаме по никакъв начин на хора, които не могат да си вземат земите, след като има вече съдебно решение.
Съдебната власт, прокуратурата и следствието трябва да се вземат, както се казва в ръце, да помагат на Комисията по жалбите и петициите на гражданите да може по-бързо тези проблеми да бъдат решени. Колкото по-бързо направим една такава “кръгла маса”, мисля, че толкова по-бързо можем да решим проблема на хората.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря, господин Лучано.
Има ли други желаещи да вземат отношение?
Заповядайте, господин Темелков. Имате думата.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Благодаря Ви, господа председатели! Уважаеми колеги, в хода на дискусията се оказах прав с това, че предложих точката в дневния ред да не е формулирана само за “бездействие”, защото някой път администрацията и с действия нарушава правата на гражданите, включително имуществени и други права.
Подкрепям изказаните мнения на господин Батилов и госпожа Михайлова, първо, за възможно най-спешни промени в Закона за жалбите, молбите и петициите на гражданите, така че освен съдебна отговорност, която по един или друг начин гражданинът може да търси от държавата или общината за нанесени щети, самият закон да дава по-големи права и възможности на хората да защитават интересите си в това отношение.
Второ, Вашият доклад, господин председател, дава възможност нашата комисия да се ориентира в бъдещите си действия. В този смисъл чисто количествено да си направим приоритетите в това кое министерство, ведомство или служби да идват тук, да бъдат поканени в нашата комисия. Да им дадем съответната информация, с която ние разполагаме, и да изискваме от тях спешни мерки.
Подкрепям предложението в най-близко заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите Министерството на земеделието, ресорният заместник-министър, отговарящ по проблемите за връщане на земите, или самият министър да бъде поканен, а пък той да прецени кого да води със себе си, да бъдат поканени.
Проблемът за незаконното строителство, както беше определен като трети по количество жалби проблем, също заслужава нашето внимание. Предлагам директорът на РДНСК да дойде тук при нас и да каже какво се прави в тази насока. Защото не малко от народните представители живеят в град, извън София, и много добре знаем какво става със зелените площи не само в София, но и в други градове из страната. Тук вече очевидно търпимостта и на гражданите, а пък и нашата търпимост трябва да се изчерпи.
Сигурно е и това, което формулирахте като четвърти проблем, освен компенсаторните записи, за които стана дума, това е работата на енергийните дружества. Може би също трябва да преценим как да реагираме на тези жалби и да намерим механизъм за въздействие на тези частни дружества, каквито в общи линии са вече.
Така че приветствам това, че поканихте и двете комисии днес на това заседание, но все пак трябва да има и резултат от нашата дейност, а да не се превръщаме само в един констативен орган на проблемите на гражданите и да ги обобщаваме в доклад. Трябва да има резултати от нашата дейност.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви и аз, господин Темелков.
Аз мисля, господин Темелков, че все пак от нашите действия има полза, защото действително от позицията на институцията, която представляваме, обикновено се решават проблеми, особено тези, които заобикалят съдебни решения. Но все някой трябва да се обади. Аз не знам защо в България трябва все някой отгоре да се обеди, за да се реши проблем, който по закон трябва да е решим.
Има думата председателят на Комисията по въпросите на държавната администрация господин Методиев. Заповядайте, господин Методиев.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз се обръщам към колегите си от Комисията по въпросите на държавната администрация, тъй като ние сме най-младата комисия и имаме среща с най-старата. Това е исторически факт. Комисията по жалбите, уважаеми колеги, е създадена през 1879 г. в Първото обикновено Народно събрание. Това е първата комисия на българския парламент. В този смисъл тя е и най-старата. А нашата е създадена преди два месеца, а не е въпрос на възрастта на депутатите. Това е малко и в кръга на шегата.
Аз мисля, че от това, което чуваме тук, поне за нас веднага се налага един извод и ще ви приканя в следващото заседание на нашата комисия да поканим министър Василев и в Закона за държавния служител да обсъдим дали не е възможно тези санкции, които трябва административно да бъдат налагани в случаите на несвършена работа, на нереагиране по искане на граждани, дали да не намерят при промяната в този закон и някакво отражение в Закона за държавния служител, тъй като тази тема на практика е една и съща.
Моля ви да имаме предвид и като получим стенограмата от това заседание, да извадим за себе си онова, което ни вълнува по пътя на нашата по-нататъшна законодателна работа. Защото да правим съвместни заседания на двете парламентарни комисии, за да бъде изслушван един или друг министър или ръководител на ведомство, според мен, поне за нашата комисия това в някаква степен не е много разумно. Би трябвало може би да се търси съдействие на ресорните комисии. Ако тук проблемът със земеделието, със земеразделянето е базов за сега и излиза като основен проблем, може би колегите от Комисията по земеделието и горите би трябвало да проявят желание и активност да бъдат в сътрудничество с нашите комисии. Ние бихме могли да се присъединим там, където става дума за общи въпроси – за устройството на нашата администрация - мисля, че господин Спасов също каза това – когато трябва да се променят някакви големи сектори в законодателството на нашата администрация.
Това е като реплика и като мнение от моя страна.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Методиев.
Аз обаче искам да направя едно уточнение специално по въпросите на земеделието. Действително ние имаме най-много жалби в тази област. Но другият, по-голям проблем е, че Министерството на земеделието и горите е министерството, с което нашата комисия специално работи най-трудно, както и с енергетиката. Сега това министерство е Министерството на икономиката и енергетиката, но в тези двете области работим най-трудно.
Затова действително специално за нашата комисия се налага първо да поканим според мен точно Министерството на земеделието и горите, защото някои от вас присъстваха на приемната в Благоевград, сигурно минаха около 40 човека, от които някъде около 30 бяха точно по тези въпроси.
Има думата господин Такоров. Заповядайте, господин Такоров.
РУМЕН ТАКОРОВ: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам само да допълня част от предложението, което направиха госпожа Михайлова и господин Методиев. Наистина има необходимост от изслушването на определени министри. Но това, което Вие, господин председател, предоставяте в момента като материал, това е едната страна. Ние трябва като комисии поне да поискаме информация и от другата страна, да се запознаем с нея и чак тогава да викаме министъра. Защото, като извикаме министъра, нали разбирате, че той ще бъде прав абсолютно във всичко. Нито ще има документ, на базата на който да преценяваме, нито нищо.
Затова аз мисля, а и господин Методиев го спомена, че на базата на стенограмата, която ще бъде направена, техническите секретари от двете комисии да извадят кое се отнася за всеки един от отделните министри, да не правим отделните народни представители питания, за да ни отговарят в пленарна зала, а с едно писмо от двете комисии да поискаме необходимата информация, да седнем да я систематизираме и тогава да разкарваме хората. Защото в противен случай ще стане една говорилня и пак няма да има добър резултат.
Именно това беше моето допълнение към това, което казаха колегите Михайлова и Методиев.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Такоров.
Аз искам да успокоя господин Такоров, защото нашите жалби са там, при тях. Въпросът е, че те ги бавят много и не ги решават. Така че единственото, което можем да направим от наша страна по отношение на тези жалби, които вече сме изпратили при тях, е да им се пратят изходящите номера на тези жалби и те да се подготвят да ни информират по тях какво е направено, какви мерки се предприемат и т.н.
РУМЕН ТАКОРОВ: Господин председател, Вие знаете, че по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, при едно писмено запитване от народен представител, съответният министър трябва в тридневен срок да отговори. Така че той не може да забавя отговорите на тези запитвания.
Ако мислите, че няма да може от името на комисията да изпратите тези питания, напишете ни ги и ние ще се подпишем под тях и тогава съответният министър е длъжен да ни отговори и то в тридневен срок. В края на краищата той няма право да се бави повече от този срок, който е даден по правилника.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря на господин Такоров.
Господин Илчев, имате думата. Заповядайте.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Такоров горе-долу каза това, което и аз исках да кажа. Но аз искам да кажа в потвърждение на мислите си в самото начало на заседанието, че и двата материала дават широко поле за размисъл – и социологическото проучване, и Вашият анализ – въпреки че, ако ги разширим, а и от опита, който имаме и от приемните, вече се получават групите от точки или полета, които явно спъват работата на администрацията или пък самата администрация не иска да решава дадените проблеми.
Така че аз подкрепям поредицата от срещи с министерствата, които според нас са най-проблемни, а също така и приоритети, които ние преценим. Тоест, там, където е най-зле, оттам да започнем.
Подкрепям и това, което каза и господин Лучано, че трябва да се помисли и не на парче да се работи. Ние тук не можем да викаме отделни лица, представители на администрацията и т.н., защото виждаме, че главно по земеразделянето са голямото количество жалби. Вие казахте, че от 40 жалби някъде около 30 са по земеразделянето. А в нашите приемни в съответните региони идват най-малко по 20 човека със същите проблеми. Аз съм отправил дотук към 3 - 4 въпроса към министър Нихат Кабил по проблемите на земеразделянето.
Явно там службите не работят или не работят достатъчно добре, а ние можем да си пишем по цял месец жалби до еди кой си и за еди какво си. Затова резултатът е такъв – само 4 процента от хората да се оплакват писмено. Едни и същи пишат, а някои въобще изгубват надежда проблемът им да бъде решен от някого. Някои хора, след като обиколят президентството, омбудсмана, Народното събрание и т.н. и се изтощят от тропане от врата на врата, най-накрая идват в нашата комисия и ни занимават с часове.
Така че аз подкрепям тези срещи, които трябва да се направят между нашите две комисии и съответните административни ръководители. Естествено те трябва предварително да бъдат много добре подготвени – това, което каза и господин Такоров. Министрите също трябва да бъдат подготвени. Защото, ако ние получим обратна информация от министерствата, ще видите, че картината ще е обратна. Те ще ни кажат: толкова жалби, толкова решени случая и едва ли не всичко цъфти. А ние сме убедени, че съвсем по друг начин стоят нещата.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря на господин Илчев.
Има ли други народни представители, които желаят да вземат думата по тези въпроси?
Искам да дам думата на Янита Димитрова, която е експерт към нашата комисия. Заповядайте, госпожо Димитрова. Имате думата.
ЯНИТА ДИМИТРОВА: Благодаря Ви, господин председател! Уважаеми дами и господа народни представители!
Вземам повод от думите на господин Веселин Методиев, защото той спомена за основния закон, който урежда статута на държавния служител, а именно Законът за държавния служител.
В нашата комисия в Тридесет и деветото Народно събрание, а и сега, идват също така много голям брой жалби от граждани, които желаят да станат държавни служители. Имат обаче сериозни проблеми. Един огромен проблем беше създаден във връзка с конкурсната процедура за началници на инспекторати на Регионални инспекторати по образование. Вие, господин Методиев, като бивш министър на образованието и науката сигурно ще помислите сериозно върху това предложение, което беше инициирано и от много народни представители, част от които са и сега в Четиридесетото Народно събрание.
За какво става дума? Чл. 10д от Закона за държавния служител урежда подробно конкурсната процедура за началници на инспекторати, за ръководни длъжности. Там ясно пише, че изпитната комисия класира до трима успешно издържали конкурса. След това обаче органът по назначаването определя и сключва договор за служебно правоотношение с един от тях.
Виждате, че тук има една елегантна юридическа форма за политически назначения. Моето мнение като човек, който дълги години се е занимавал с образование, е, че не трябва да се допуска по този начин на ръководни постове да се поставят хора, които действително няма компетенциите и качествата и са подбрани по този изключително субективен признак. Тази редакция, между другото, е направена през 2003 г. и оттук може да се изведе и някаква причина за нейното появяване в закона.
Тук трябва да кажа нещо и във връзка с метлата, за която говорихте. Няма значение какъв цвят е тази метла. Защото, в края на краищата, всички вие тук сте призвани да се борите срещу това непрофесионално отношение към назначенията на хора на тези длъжности.
Така че моето предложение е наистина като една от основните функции на Народното събрание като орган и в частност на неговите парламентарни комисии народните представители да инициират едно предложение за законодателна промяна именно на този член от Закона за държавния служител. Защото Кодексът на труда не позволява такива вариации относно преценките на органа по назначаването. В Кодекса на труда ясно е казано, че трудов договор се сключва с първия, класиран от конкурса.
Защо хората по трудови правоотношения следва да се назначават по един начин чрез конкурсната процедура, а гражданите, които са по служебни правоотношения, трябва да бъдат назначавани по друга? Те да не би да са нещо по-различно от останалите служители?
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Димитрова.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз благодаря на госпожа Димитрова.
Искам веднага да Ви отговоря, госпожо Димитрова, и да се обърна към членовете на Комисията по въпросите на държавната администрация. Законът за администрацията в 1997 г., уважаеми госпожи и господа, неслучайно създаде политическия кабинет. Ние можем да проведем такава дискусия по между си и да обсъдим дали трябва да се каже ясно и категорично, че деконцентрираните звена на централната администрация и техните ръководители са част от политическия кабинет. Защото това, което казвате – господин Такоров, да говорим нещата такива, каквито са – не знам дали го говорим за това, като гледаме нещата такива, каквито са, или искаме да намерим някакво друго палиативно решение.
Аз ще ви го кажа съвсем открито и откровено. Аз съм бил депутат в опозиция в периода 1995 – 1996 г. и съм ходил при министъра на образованието и науката - покойния професор по история Илчо Димитров – във връзка с проблема в Стара Загора. Господин министърът на образованието ми отговори съвсем в прав текст: кой е началник на регионалния инспекторат в Стара Загора, господин Методиев, знаят в Организационния отдел на “Позитано”, аз дори и това не знам.
Няма да крия, че когато аз бях министър на образованието и науката, са ми се случвали подобни неща от други организационни отдели на други партии. Няма да скрия, че това, което е направено през 2003 г., е направено тук, от колеги от управляващото мнозинство в предишния парламент, които присъстват тук. Сигурно господин Даниел Вълчев в момента е подложен на подобен натиск от различни страни. Това се случва на всички министри.
Ние или имаме желание да погледнем на този въпрос такъв, какъвто е, или не искаме да видим реалността. Ако не искаме да видим реалността, ще направим такава поправка, за каквато ни призовавате – да бъде назначаван първият, издържал конкурса. Това няма да реши проблема. Казвам ви го като човек, който е бил и на власт, бил е и в опозиция.
Затова тази тема, която Вие повдигате, госпожо Димитрова, сама по себе си е принципна, тя е важна. Но това е въпрос на децентрализация, въпрос е на доста неща. Ние в нашата комисия бихме могли да направим специално обсъждане само по тази материя. Тя съвсем не е за изключване. Защото това, което се случва и днес, когато има коалиционно управление на три партии, където има схема 8 : 5 : 3 или както беше там, това създава напрежения, които вътре в администрацията всеки един от колегите, които са членове на управляващата коалиция, сто процента има примери пред очите си. Това може би им се е случвало и на самите тях.
Ние трябва да решим тези неща, ако намерим сили в себе си, ако намерим воля, ако намерим добрите решения. Така че не бих разгледал този проблем изолирано – само за Министерството на образованието и науката, тъй като това е принципен въпрос за всички деконцентрирани администрации. Има министерства в България, голямата част от които имат такива 27 бивши окръжни, сега областни звена, които са подчинени на министъра. Там се извършват някакви непрекъснати промени със смяната на централната власт.
Така че темата е много, много по-обширна и тя трябва да се разглежда всеобхватно.
Аз призовавам колегите, ако те желаят, ние в нашата комисия да направим такова обсъждане.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря, господин Методиев.
Има думата госпожа Вълканова. Заповядайте, госпожо Вълканова.
МАРИЯ ВЪЛКАНОВА: Благодаря Ви, господин председател! Аз искам да направя само една реплика по повод държавния служител, независимо дали е в общинска или в държавна администрация.
Не мога да приема, може би трябва да променим нещо в законите, но държавните служители да гледат на себе си като на свещени крави и да казват с гордост: аз смених осем кмета, аз смених пет министъра, аз смених не знам какво си.
Надявам се, че ще бъда правилно разбрана. Както и да променяме законите, но те не бива да се смятат за недосегаеми. Това е недопустимо.
Благодаря.


ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Вълканова. Разбрахме Ви напълно.
Господин Илчев иска думата. Заповядайте, господин Илчев. Имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател! Първо, може ли да попитам имаме ли право в нашата комисия, когато разсъждаваме по материята на другата комисия, да правим някакви предложения?
Подкрепям съжденията на господин Методиев. Подкрепям ги и от гледна точка на управляващи, и от гледна точка на опозиция.
Искам само да кажа, че от осем години в Хасково тези хора, които са назначени, все още са си по местата.
Второ – за конкурса. Не винаги първият, който е класиран, е най-добрият. Забележете, ако сте работили в частни фирми, трябва да знаете, че там също се избира между четири – пет човека. Прави се събеседване и в крайна сметка собственикът на фирмата си избира с кого да работи и него назначава.
Естествено и съжденията за политическия кабинет също ги подкрепям.
Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
ПРЕДС. ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Колеги, да се ориентираме към приключване на днешното заседание.
Благодарим от името на Комисията по въпросите на държавната администрация за поканата. Смятаме, че това заседание беше полезно за нас.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Дано да сме били наистина полезни и дано пък, от друга гледна точка, и вие на нас да бъдете полезни, защото жалбите и с една да намалеят, пак ще има полза за хората.
Колеги, за кой ли пореден път ще го кажа, но искам да го повторя, за да не се поставя този въпрос. Кабинетът на нашата комисия е в стая № 490. Тя е свободна за всеки по всяко време. Там можете да намерите абсолютно всички материали. Това, което и Вас Ви интересува, господин Илчев, ще бъде размножено. Но да не стане така, защото се е получавало така, да бъде размножен един материал и да не бъде потърсен.
Така че, ако преди заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите някой от вас желае, може да дойде и тук, и в другата сграда на парламента и можем да коментираме какво ще се разглежда на самата комисия. Няма никакъв проблем всеки да получи материалите за заседанието.
Сега в кабинет № 490 можете да получите самото изследване на НЦИОМ, плюс това, което съм изготвил като доклад и което чухте в началото на заседанието. Но този доклад не искам да го приемете, че едно към едно е най-обстойният, защото той обхваща период за две месеца и половина. Аз действително не съм включил някои жалби и това съвсем откровено искам да ви го кажа, защото се съобразих все пак, че ще заседаваме с Комисията по въпросите на държавната администрация и се опитах да се концентрирам върху въпроси, които касаят и тях.
Ако имате още малко време, даже мога да ви кажа и точна статистика и по райони, защото и това съм направил. В София са 305, в Благоевград са 53, в Пловдив са 36, във Варна – 12. Ако желаете, това също можете да го получите, няма никакъв проблем. Тук има жалби, които касаят Четиридесетото Народно събрание, а има и от м. януари 2005 г. Тази класификация е направена поотделно.
Ето сътрудниците ни, винаги можете да ги използвате за работа, която е свързана с дейността на комисията.
Аз искам да обобщя в крайна сметка, че в резултат на дискусиите се оформи следното, това, което аз поне си записах. Да изпратим писмо до министър Асен Гагаузов за наредбата, плюс организация на среща с Министерството на земеделието и горите, с Министерството на правосъдието, като пак повтарям, че ние предварително сме им предали получените при нас жалби, а сега можем да им посочим за кои жалби точно става въпрос и да ги поканим тук евентуално да видим по конкретните жалби как са реагирали, защо специално тези министерства много бавят отговорите на нашите въпроси. Това е самата истина.
Има ли някой колега, който иска да вземе думата допълнително?
Господин Илчев, имате думата.
ИВАН ИЛЧЕВ: Аз мисля, че камъните бяха насочени в моята градина.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Не, не, изобщо не съм имал предвид Вас. Напротив, искам да работим всички заедно.
ИВАН ИЛЧЕВ: Най-категорично искам да кажа, че не искам да развалям добрия дух на работа в Комисията по жалбите и петициите на гражданите. Подкрепям тази тенденция на по-голяма загриженост. Явно нашата комисия подхваща много добре работата си и се получава една приемственост.
Също искам да кажа, че с моето предложение, което два пъти го повтарям, не искам да кажа, че сътрудниците работят зле или ние не сме подготвени. Напротив, няма по-симпатични сътрудници в Народното събрание от нашата комисия. Това, първо.
Второ, предлагам в листа с дневния ред отдолу да се запише: материалите са на разположение в ст. 490. Аз това не го знаех.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Илчев.
НЕНКО ТЕМЕЛКОВ: Що се касае до репресираните, те станаха повече от активните борци. Затова малко по-внимателно трябва да се подхожда към този въпрос.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Проблемът там по-скоро е в това, че самата комисия все още не е започнала да функционира, не знам по какви причини. Но действително постъпват при нас жалби, които касаят точно репресираните. Тази комисия по закон се оглавява от заместник-министър на правосъдието.
Колеги, предварително искам да ви уведомя, че следващия четвъртък, ако не се наложи да гледаме нещо, свързано с второто четене на бюджета, а това не мога предварително да знам, ще гледаме тази петиция на учителите.
Заповядайте, господин Батилов. Имате думата.
ТОДОР БАТИЛОВ: Благодаря Ви, господин председател! Господин Бакалов, искам нещо много важно да съобщя на колегите. Моля да ми отделите само три минути.
Уважаеми колеги, искам да ви направя едно съобщение от мое име. Вероятно ще постъпи предложение в Народното събрание моята личност като член на комисията да се замени с госпожа Банкова. Още веднага искам да ви кажа, че аз свикнах с тази комисия, тази комисия за мен вече е моя.
Причините за евентуалното напускане на комисията са чисто обективни. До такава степен съм затънал заедно с работната група на най-новата комисия – Комисията по етика – в подготовката на кодекса, че ми е неудобно, че не мога да идвам и в Пловдив, и в Благоевград, и не мога да се срещам с хората. А това е обидно.
Госпожа Банкова има огромен опит в другите комисии и предлагам просто с нея да се заменим. Между другото, аз вече 20 години се занимавам с проблема на екологията на Бургас, Несебър и Созопол и там съм се захванал с един тежък проблем. В началото на това Народно събрание започнах като член на Временната комисия по екология.
Ако случайно или неслучайно се внесе предложение за моето отписване от комисията, моля да го приемете като обективно. Иначе аз си оставам човек от Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Последно искам да Ви попитам, господин Батилов, за да не стане някаква грешка. Вие имате желание да си останете в тази комисия ли?
ТОДОР БАТИЛОВ: Не, господин Бакалов, обективно се налага да се сменим с госпожа Банкова. Аз на този етап не виждам как мога да бъда полезен на тази комисия. Като не ходя с хората в приемните, като не мога да ходя по населените места, просто няма да бъда пълноценен като член на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Това беше личното ми обяснение, че си оставам с уважение към Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря Ви, господин Батилов.
Колеги, закривам заседанието.

(Закрито в 16,10 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
Комисията по жалбите и
петициите на гражданите:
(Йордан Бакалов)

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
Комисията по въпросите на държавната администрация:
(Веселин Методиев)



Стенограф:
(Божидарка Бойчева)