Обсъждане на Петиция на работещите в системата на средното образование, членове на Синдиката на българските учители, относно искания, свързани с повишаване на техния професионален и жизнен статус.

---

П Р О Т О К О Л
N 8
На 8 декември 2005 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Заседанието се проведе при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

Обсъждане на Петиция на работещите в системата на средното образование, членове на Синдиката на българските учители, относно искания, свързани с повишаване на техния професионален и жизнен статус.

Заседанието бе открито в 14.45 часа и ръководено от господин Йордан Бакалов - председател на Комисията.
Списъкът на присъствалите народни представители и гости се прилага към протокола.

* * *
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Добър ден на всички.
Днес Комисията по жалбите и петициите на гражданите ще разглежда и обсъжда Петиция на работещите в системата на средното образование, на членове на Синдиката на българските учители (СБУ), относно искания, свързани с повишаване на техния професионален и жизнен статус.
По тази точка ще докладва главен експерт Янита Димитрова, която отговаря за сферата на образованието в нашата комисия.
Има ли предложения за друга точка, която да се включи в предложения дневен ред? Няма.
Който е съгласен с този дневен ред, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Приема се дневния ред.

Искам да ви представя гостите на нашата комисия: от Министерството на образованието и науката – госпожа Мукаддес Налбант и главен секретар Димитър Танев; от Министерство на финансите е поканен зам.-министър Кирил Ананиев, но не го виждам сред нас; от Министерството на труда и социалната политика – Емил Мирославов – директор на Дирекция “Трудово прав”.
За голямо съжаление се оказа, че писмото от нашата комисия е пътувало цяла седмица до Социалното министерство, което на отсрещната страна на бул. Дондуков.
От Комисията по образованието и науката присъства зам.-председателят господин Димитър Камбуров.
Представителите от синдиката на българските учители и КНСБ: Стефан Вълков-председател на СБУ, Валентин Никифоров – зам.-председател на КНСБ и доколкото знам и на Стачния комитет; Гиго Йорданов и Константин Янков.
Както вече Ви съобщих, ще дам думата на главен експерт Янита Димитрова, за да докладва за Петицията на Синдикатите на българските учители, след което ще дам думата на представителите на Синдикатите и министерството.
Имате думата, госпожо Димитрова.
ЯНИТА ДИМИТРОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! На вниманието на Комисията по жалбите и петициите на гражданите е представена Петиция № 0335 от работещите в системата на средното образование, членове на българските учители. Както ви е добре известно СБУ осъществява стачни действия под различна форма от 13 септември 2005 г.
Нашата комисия, като орган на законодателната власт, който разглежда обществено значими проблеми и е своеобразна трансмисия между гражданите и изпълнителната власт не може да остане равнодушна към проблемите на учителите, поради което ги поставяме днес на широка дискусия с оглед сближаване на принципните позиции на страните и набиране на баланса при намиране на този остър проблем.
Видно от Петицията протеста е насочен срещу политиката на правителството относно българското образование, свързана с проектобюджета на Република България, предложен от Министерски съвет, гласуван на първо четене в Народното събрание, където средствата за средното образование са намалени с 0,29 % от БВП в сравнение с 2005 г.
В интерес на истината трябва да се отбележи, че стачните искания не визират само повишаване на заплатите на учителите, а преди всичко неотложни конкретни мерки, които са част от цялостната реформа в българското образование, която все още не се е състояла в своята цялост. Това заяви снощи и ръководителят на МВФ Ханс Фликеншилд, че увеличението на заплатите на учителите трябва да бъде предхождано от реформа в системата. Не може да се отпускат допълнителни средства в нереформирана система. Това безспорно е основен принцип, на който трябва да се стъпи при разработване на поредната стратегия за реформи в образованието. Но докато тази стратегия бъде приета с политически консенсус животът продължава и в болшинството училища не се работи добре, а учителите са обречени на бедност.
По данни на Националния статистически институт учителите в средното образование получават средномесечно възнаграждение от 150 евро, а помощният и друг персонал – средно от 75 до 85 евро.
Не е тайно за никого, че в образованието се осъществяват постоянни експерименти, преди всичко на теоретично ниво, а в училището се оказва, че не е адекватно за настъпващите промени в българското общество и това личи от множеството жалби и предложения на граждани, учители, родители до Комисията по жалбите и петииците на гражданите по проблеми от различно естество в сферата на образованието. Голяма част от тях са били обект на широк обществен дебат в нашата комисия.
За съжаление кампанийността, кърпежите и взаимните обвинения на политическите субекти, които се сменят, и липсата на стратегическа логика при писането на концепциите за развитие на образованието, съчетано с експерименталния му характер, имат едно-единствено следствие – влошаване на резултатите. Българското училище не предлага тясна връзка с жизнените ситуации, с които се сблъсква личността ежедневно. Учениците завършват без необходими за живота социални, икономически знания и умения, без онази технологична култура, която трябва да ги направи конкурентоспособни на средните специалисти от развитите европейски страни и към която българските фирми вече също предявяват претенции.
В последните години образованието се нарежда доста ниско в системата на обществените ценности по престиж и заплащане. Финансирането е слабо, поради което училищата тънат в бедност, а заплащането на учителите е под средните показатели за страната.
Системата е ниско платена и поради липса на качествена кадрова политика. Много учители работят като такива по принуда, други паралелно работят и на други места. Логично е един доработващ учител да не може да се справя добре, поради обстоятелството, че не обръща достатъчно внимание на своята квалификация и професионално развитие по различни причини – липса на време, пари и т.н.
Отреденото незавидно място на българското образование от обществото и държавата рефлектира върху социалния статус на българския учител. Престижът му е незавиден, а това влияе определено на качеството на работа на българския учител.
Редица нормативни актове, визирани в закона, изисквани от него, все още не са подготвени. Това са държавни образователни изисквания, свързани с атестацията на българския учите,л с оценяването на работата му. Това не позволява въвеждане на единна система за измерване и оценяване на резултатите, което ще осигури надеждна обратна информация за целите на управление на образованието, за неговото съдържание, технологии, диференцирано заплащане на труда на учителите и т.н.
Един от основните стратегически проблеми, който пряко влияе върху финансирането на средното образование е преструктурирането на училищната мрежа. Функционират много нежизнеспособни училища, в които не се преподава качествено образование. Този факт се споменаваше многократно в редовните доклади на Европейската комисия за напредъка на България по пътя на присъединяването ни към ЕС, но това е един неизбежен процес и той следва да се осъществи в рамките на професионалния и разумен компромис. Това е една част от поставените проблеми.
Към този момент към СБУ са се присъединили и другите национално представени учителски синдикати – Подкрепа, Националният учителски синдикат към КНСБ.
Преговарящите страни са постигнали частични споразумения, които не удовлетворяват в пълна степен стачкуващите.
Надяваме се, че тук присъстващите представители на компетентните институции ще внесат по-голяма яснота и конкретика с оглед намиране на едно оптимално решение по проблема с учителите. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря.
Има ли желаещи да вземат думата от гостите ? Имате думата.
СТЕФАН ВЪЛКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Казвам се Стефан Вълков и съм зам.-председател на СБУ и председател на Националния стачен комитет на Синдиката.
Благодаря за възможността в дневния ред на комисията да бъде разгледана Петицията на СБУ.
От м.септември досега ние използваме всички дадени от закона средства, за да можем да обърнем вниманието на обществеността и разбира се на политиците и държавниците върху един проблем, който се трупа вече много години – именно недостига на средства за средно образование и ниските заплати на работещите в него.
Аз мога да предоставя на всеки един от присъстващите тук нашите стачни искания и досегашните две споразумения – едното е частично, а другото е протоколът, който подписахме в петък, за да имате по-голяма представа и ако разреши председателят това може да се раздаде, за да не бъда голословен.
Какво ни притеснява от години?
Всяка година по това време или в края на учебната година ние сме на стачна вълна. Под най-различни форми ние протестираме, за да постигнем някакво увеличение на заплатата. За пример мога само да спомена – миналата година по това време 130 милиона лева, които допълнително бяха отпуснати от бюджета, след това ние от м. февруари до м. май и м. юни ние се борихме за единия процент за прослужено време. Това е една много ниска сума, но все пак това беше един принципен въпрос. Постигнахме го едва по времена изборите! От 13-ти досега, както каза госпожа Димитрова, ние сме в непрекъснато стачни преговори и действия.
Ето в този момент на нас ни се задава въпроса: “Защо сега?” Това е общо взето практически случаят, когато никой не дава отговор на въпроса: “А, кога е удобно да правим стачка?”.
Защо срещу нас? Историята на Синдиката показва, че ние обикновено сме стачкували срещу всички правителства, защото халът на работещите в средното образование е такъв. И разбира се прави се една констатация, че наливаме вода в мелницата на някоя политическа сила. Трябва да ви кажа, че политиката на Синдиката е абсолютно ясна. Нашите искания този път са абсолютно точни икономически - искаме повече бюджет за средното образование и искаме малко увеличение на работните заплати в годината, която е последна преди влизането ни в ЕС.
А всъщност – вие вече имате пред вас нашите искания, и виждате, че те са свързани с недопускане на държавни съкращения в сферата на средното образование. И след това започваме да искаме изпълнението. През тази година бяха изпълнени 5 програми. Това беше добре. Това го достигнахме миналата година.
Сега искаме да изпълним някои други програми. Те са записани, така че аз няма да говоря за тях. Разбира се като СБУ и работещите в средното образование ние искаме едно увеличение. Бяха посочени цифрите – нищожните заплати -150 евро, 110 евро, 87 евро. Това са заплатите на тази група работещи.
В момента в българското училище учат около 987 хил. ученици. Искам да се спра на темата “Защо искате повече увеличение на бюджета, а в същото време нямате деца?”. Вярно е, че раждаемостта в страната намалява. Вярно е това, че тази цифра, която се говори и витае в общественото пространство – 30 или 30 и няколко хиляди по-малко деца, не е най-точната. Но децата намаляват! В същото време всички наблюдения на Националния статистически институт – последните наблюдения показват, че обхватът на децата все още не е европейски и не е такъв, какъвто трябва да бъде. Ще ви дам пример – в момента в детските градини са прибрани 202 хил. деца. Това представлява едва 74 % от всички, които са в наличност. Същото е положението в задължителната група І-VІІІ-ми клас. Там обхватът на децата е достигнал до 87 %, но най-нисък е обхватът на децата – тези, които въобще не продължават образованието си след VІІІ-ми клас, което е вече 18-19 %.
В проучванията, които СБУ е направил, във всяко ромско училище между V и VІІІ-ми клас завършват едва 20 % от децата. Това е едната група. Последните данни от 2005 г. показват, че 31 хил.ученици са напуснали българското училище. От тях по различни причини, но най-слаба е групата – това, което твърдят някои, че заминават в чужбина. Групата на заминаващите чужбина от 31 хиляди ученици е около 1240 – от І-ІV-ти клас; и някъде около 1400 от V-VІІІ-ми клас или ХІІ клас. Така че така стоят нещата!
Това е едната група, която трябва да обхванем максимално, а другата група е тази, че тези деца, които в момента в учебните заведения тях искаме да ги обхванем в извънучилищни форми и целодневна организация на труда. А затова са необходими пари.
През тази година по сведения на министерството, мисля, че са увеличени групите на полуинтернатно обучение към 370 нови групи, но явно 21-22% в І-ІV клас обхванати в полуинтернатни групи са силно недостатъчни и постепенно трябва да можем да разкрием тези дейности. Искаме децата да ги приберем, да спортуват – затова сме направили и тази програма “Спорт в училище” и също така да осигурим средства и за Енергийната програма, за която не бяха осигурени средства и за която горе-долу вече са осигурени.
Бих спрял дотук за да ви кажа, че деца има и с тях трябва да се работи. А щом има деца в наличност, значи следователно трябва да има и учители.
Вторият проблем – за заплатите на българските учители. Известно е, че тази група е изключително неоправдана в заплащането си, разбира се, има и по-бедни групи, по все таки в статистиката на 27-мо място от наблюдавани 30-30 и няколко звена, които наблюдава Статистическия институт. Това е заплата, която недостатъчна, особено за групата от 40-48 хил., които са със заплата от 150-200 лв. Това е групата на помощния персонал и на административния персонал.
Учителите - педагогическият персонал, са 115 хиляди в България, които работят в момента в държавните и общински учебни заведения. Какво е тяхното образование? Тяхното образование е високо спрямо всички други отрасли. Може би единствено държавните служители имат по-високо образование.
Съвсем накратко – някъде към 78 % от учителите от общинските училища са с висше образование. Този процент е много по-висок в учебните заведения в МОН – 87-88 %. Най-висок е процентът – 98-99 %, с висше образование са учителите към учебните заведения на подчинение на Министерството на земеделието и горите и Министерството на културата.
При този висок образователен ценз, те имат към 20-25 % имат висока лична квалификация. Тази висока лична квалификация – са с Наредба № 5, по която има квалификационни степени, на които трябва да се явиш и да защитиш и съответно да получиш възнаграждение затова.
Сега мога да ви кажа какви са парите. За пета квалификационна степен, уважаеми господа, се дава 5,05 лв.; за четвърта квалификационна степен – 7,85 лв.; за трета – 11 лв. и чак тогава има някакъв по-така - за втората квалификационна степен – 31 лв. и за първа степен – 41 лв.
Години наред, не от вчера и днес, ние сме поставяли въпроса за изменение, защото тази наредба, която сега е № 14 по работните заплати и там се включват квалификационните степени, които са Наредба № 5, е фактически от 1996-1997 г. И тя се индексира само с коефициент на индексация на постановленията, които са за заплатите. Ето например, нас ни обвиняват непрекъснато затова, че ние не се квалифицираме. Всичко това, което ви казвам – тези хора, които са взели тази квалификационна степен и са заслужили това възнаграждение са направили това само по собствена инициатива със собствени средства. Квалификацията по другите нормативни документи, която се прави от МОН, от ред други звена, тя не е тази, която осигурява тези квалификационни степени, които са единствени, които носят някакви пари и средства за работещите в средното образование.
Нас ни обвиняват и в нещо друго – че ние сме срещу реформите! Затова аз дадох на госпожа Димитрова нашата Програма за устойчиво развитие на средното образование от 2004 г., а ние и преди това сме известни с това, че още на Втория конгрес 1992 г. сме приели Концепция за развитие на средното образование. Тя е връчена на Народното събрание, на всички институции и т.н., но до този момент няма изработена обща концепция. Всяко правителство, всяко министерство, което дойде, прави своя стратегия или програма. Така че ние сме не само “за” реформите, но ние сме ги гарантирали със своята програма, но тя не може да се изпълни от Синдиката без протегнатата ръка на МОН и без протегнатата ръка на държавата. Защото има много неща, които трябва да се направят.
Когато говорим обаче за реформа аз надали има някой в тази страна, който да си дава сметка, че реформите ни са свързани само с изпити в края на учебната година в ХII-ти клас. Реформите не са свързани само с това как ще завършат седми, осми клас или с компютризация. Това са много сериозни неща и всеки от нас знае, че не всяка реформа води до нещо добре. Затова реформите трябва да се обмислят много внимателно и те могат да бъдат много сериозни. Както например сега в програмата на МОН се предлага една много сериозна реформа в структурата на образованието, защото ние години наред имаме една структура на средното образование - завършване на средно образование в осми клас, а не в седми, както се предлага. Това е един въпрос, който трябва да се отвори за широка дискусия. В това е истинската реформа, която обаче касае структурата на образованието. Аз само бих напомнил, че от 1968 г. ние имаме осми клас-основно образование и общо взето в Европа моделът 4:4:4 е съвсем друг, но това е въпрос на съвсем друга дискусия.
Реформите могат да бъдат във финансовата част, примерно - децентрализирано или централизирано. В момента ние затова не искаме много да говорим. Ние се витаем, че като прехвърлим на някакво ведомство примерно - издръжката на дадено училище, сме направили някаква децентрализация, а това не е така, защото всеки един от вас знае това.
Но най-сериозните реформи трябва да бъдат в сферата на учебния план, учебната програма, учебното съдържание, учебниците, защото децата ни вече психо-физически не издържат. Те не са съобразени с това.
И ред други, други реформи - примерно в кадровата политика в системата на средното образование. Защото виждаме, че там са големите неудачи и това, което сега обществеността говори срещу учителите, това е вярно фактически, защото няма такава добра кадрова политика.
В същото време с тези ниски заплати ние трудно можем да задържаме добрите учители. Аз твърдя, не само защото съм зам.-председател на СБУ в момента българското училище се крепи на добрите професионалисти, добрите учители, за които говорим.
Накрая искам да завърша, вероятно моите колеги ще ме допълнят, с няколко предложения, господин председател:
Първо, искам от вас да ни подкрепите между първо и второ четене сега, за този бюджет - знаем, че рамката е направена, знаем много неща, но знаем, че има много средства, които могат да се съберат и да не се разхищават. Знаем, че имаме нещо, което при един по-добър контрол, може да се направи от бюджета на МОН. Защото, господин председател, Вие сте видели бюджета за Република България и докладът към него - много са неглижирани средствата, направени са така много в кюпа и когато един бюджет е сложен в кюпа, той трудно може да се контролира от никого. Ние говорим за непрекъснат контрол.
Първата ни молба е такава - има внесени, знаем, тук е и проф. Камбуров, може би от тяхно име, подкрепете и техните усилия да подпомогнем бюджета за средното образование.
Другото, което бих ви предложил, това е, че години наред, както подчертах преди малко, всеки си прави програма. Отдавна е назрял моментът да направим една национално отговорна програма за развитие на образованието в Република България, която да бъде приета с консенсус и да знаем перспективата на развитието. Но това е свързано с перспективата за развитието на икономиката в страната, на целия духовен живот, който бихме желали да има в тази страна.
Искам да предложа и нещо друго. Предлагаме правителството на Република България за следващата бюджетна година 2007 г. да обяви образованието за приоритет и тогава да разработи един свестен бюджет за функция "Образование". Благодаря, господин председател.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря.
В тази връзка с това, което казахте накрая, експертите в комисията и аз подготвихме един Проект за решение, който е раздаден на всички членове на комисията. Искам да го прочета, за да го чуете и Вие. След това, колегите, когато се изказват също да вземат отношение по този Проект за решение.
Проект !
"Р е ш е н и е

1. Препоръчва на Министерство на образованието и науката, Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика, както и на съответните парламентарни комисии, съвместно с учителските синдикати да потърсят вътрешни ресурси за сметка на оптимизация и реформи в рамките на бюджет 2006 г. за удовлетворяване на неотложните искания.
2. По инициатива на Народното събрание да бъде разработена национална програма за устойчиво развитие на средното образование в Република България, приета с консенсус и финансово обезпечена.
3. Предлага на Правителството на Република България да обяви образованието за приоритет в своята политика и бюджет 2007 г. да бъде разработен върху този принцип."

Тоест, ние общо взето мислим в една посока.Надявам се, след дискусията, тези предложения в Проекта за решение да бъдат подкрепени от цялата комисия.
В тази връзка искам да ви попита нещо. Със споразумението, което сте постигнали тук, по-специално за точка Първа - "страните се споразумяха за следното:
Първо, да осигури повишаване на работните заплати на работещите в системата на Народната просвета от вътрешни ресурси на системата, освободени от демографски процеси, както и възможности за допълнително бюджетно финансиране." Тук виждам, че има подписите на министъра на финансите Пламен Орешарски и министъра на образованието и науката Даниел Вълчев. По тази първа точка има ли някакво развитие до днес?
Имате думата, господин Никифоров.
ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа! Ще бъда телеграфен. Искам да кажа това тук сме не да молим, а да обвиняваме! Затова сме тук в тази комисия.
И ние обвиняваме, че правителството на България внесе такъв проект за бюджет 2006 г., с който намали - вие чухте от вешия експерт на комисията, с 0,29 % от БВТ относителния дял на средствата за средно образование. Затова ние заявяваме, че не може това правителство да заявява, че приоритет е образованието, здравеопазването и всички други неща.
Категорично заявяваме, че няма да приемем повишаване на доходите само с 6 % от средната на годината - от средата на м. 1 юли 2006 г., заради този ценови шок, който е навън в магазините. И аз само ще цитирам - планираните 15-те %, а знаем с какво се отопляват училищата - дърва и въглища, като въглищата - с 10 %, дървата - с 23 %, транспорта - 20 %. Говорим за неща, които ежедневно се използват в учебните заведения и това, което касае учителите. Хранителните продукти от първа необходимост - с 14 %, без да смятаме последния месец декември.
Затова сме тук, защото заявяваме, че българският учител трябва да има нормални доходи, за да живее и съществува. АЗ благодаря на госпожа Димитрова за това, което имаше като изводи и оценки в анализа, който тя представи, че един учител се стреми да доработва, за да съществува и да издържа семейството си. Той не пълноценен в учебния процес.
Чест прави на СУБ и на колегите от "Подкрепа" и НУС това - първо, това, с което вие разполагате - се договориха нещата, които са необходимост за децата: нормални условия, отоплени училища, енергийната ефективност вътре, да има психолози, да има втори час на класния, за да са децата вътре в училищата.
Остава другият проблем с трудовите доходи, за който ние категорично заявяваме, че под 15 % средно-годишно увеличение на трудовото възнаграждение за 2006 г. ние ще продължим нашите действия. Това, че тук ги няма представителите на Министерството на финансите, които вие сте поканили, е многозначително, защото и вчерашната среща беше среща беше така безплодна, на която уважаемите господа от Министерство на финансите в лицето на зам.-министър Кирил Ананиев заяви, че в системата има 4-5 млн.лв. резерви, това, което сме подписали и отговаря на Вашия въпрос в протокола. Ние изтръскваме едни сиромашки системи, там, където нещата са почти орязани и това, че общо процентното съотношение към БВП бе намалено не позволява увеличението.
Второто, което е, аз искам от тук присъстващите и представителите на МОН да кажат - кой и кога предложи през тези години програма за преструктуриране на средното образование и която синдикатите отхвърлиха? Няма такава програма, защото напоследък от премиерът до представителя на фонда заявяват: "първо - преструктуриране, след това - пари!". Кажете какво сте предложили през годините? Къде е тази програма, подплатена с финанси, с която да вървим напред? Да не забравяме, че през изминалата година, ние протестирахме, стачкувахме и искахме от транспорта за децата - тези автобусчета, които бяха докарани, до всички неща, които са програмата! На много места нещата се изкривиха. Ние знаем - коя фирма да докара автобусите, коя - да докара компютрите и т.н. Важното е, че ги има и дечицата ще пътуват и няма да чакат междуселските и междуградските автобуси.
Ние сме тук, за да кажем, че не приемаме този бюджет и че нашите действия са определени - от петък,утре, ние провеждаме едночасова национална предупредителна стачка, а от понеделник започваме другата стачка. Без да звучи предизвикателно в деня на влизане на проектобюджета, ако той не бъде добър в частта си за средното образование и ние не се споразумеем с господата от двете министерства, ние ще окупираме парламента, заедно със всички колеги - с учителите на България, които бяха пред тази сграда четири дни в минусовите температури.
Защото е недопустимо в съседна Румъния след две седмици ефективни стачни действия минималната работна заплата за учителя е 200 евро. В съседна Румъния! Българският учител по заплащане е след македонският учител. Вие си правете анализ.
Сега виждате ли правителството докара представител на Фонда, който заявява: "Първо - реформи, след това - пари!", и да видим каква е ситуацията в средното образование. Ами тя е такава, каквато бе направена през тези години!
Ние няма да се съгласим на административни съкращения, защото за последните десет години са съкратени 50 хиляди учители, помощен персонал в детски градини и други. Това е на база и демографски срив - липсата на деца, и сме записали в протокола: "Да, съкращение само там, където няма деца! Не - административни съкращения!".
Затова аз благодаря за предложенията за решение на господин председателя на комисията, защото, аз поне смятам така, те са едно реално виждане за нещата в средното образование.
Искам да кажа - не искаме веднага и сега повишаването на работните заплати, а да ни се удължи и транша - от 1 януари, 1 юли, 1 октомври сл.г. на база на събираемост в бюджета. Разбираме каква е ситуацията в страната, но не може по доходи българският народ да сме последни в Европа - анализът е на Световната банка. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря.
Госпожо Налбант, имате думата.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МУКАДДЕС НАЛБАНТ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представетели!
Уважаеми партньори, защото все пак тази дума да не я забравяме, защото ние сме социални партньори! В нашата практика от дълго време това действително се доказва в честите срещи, които провеждаме.
Преди малко се пошегувах, че сме изглежда вторият ешелон, който се среща, но все пак аз също благодаря за тази средства.
Благодаря затова, че имаме възможност да чуем за пореден път всички аргументи, всички съображения и искания на колегите от СБУ. Всъщност ние присъстваме на един апел на този синдикат към депутатите и парламента за подкрепа. Защото всичко, което сме го изговорили през последните седмици между нас, мисля, че в детайли няма нужда да го повтаряме - всички възможни и невъзможни аргументи "за" и "против" възможности и т.н. бяха прегледани прецизно.
Искам да уверя, уважаемите дами и господа народни представители, че от страна на МОН действително е направено всичко възможно, повтарям - всичко възможно, да се прегледа системата за резерв, който може да послужи като източник на финансиране на допълнителните възнаграждения на учителите. Тази рамка трябва да я споменем - без това да доведе до промяна на рамката на бюджета за 2006 г. с 40 % разходи, тоест резервите да бъдат потърсени от нашата системата със съответен ангажимент, който беше поет в петък и от Министерството на финансите, което и те могат да намерят евентуално.
В резултат на многобройните срещи, които имахме до по-късните часове - медиите отразяват този факт разбира се, ние стигнахме до споразумение на два пъти. Аз бих искала да подчертая, че действително подкрепям това, което беше казано от СБУ, че техните искания могат да бъдат разделени на две. В едната си част са искания, които са свързани с образователната Среда, искания, които са свързани с по-добри условия за учениците, за по-добро качество в обучението в училище и от друга страна, като втора част, са работните заплати.
В първата част на техните искания, ние подписахме това частично споразумение, с което поехме ангажимент като Министерство на образованието и науката, да бъдат удовлетворени тези искания, защото ние отчитаме, че това е една потребност, която не казваме, че те са се сетили преди нас или след нас, но взаимно споделяме потребността от такива - не промени, но подобрения в съответните насоки. Само че там искам да подчертая, че възможността да бъдат удовлетворени тези искания не са в някакви драматично кратки срокове, за което и колегите се съгласиха, тоест имаме една дума "поетапно", което е свързано с втория учебен срок, с начало на учебната година, така че нашите възможности ние можем да ги разположим във времето като видим съответния ефект от мерките, които ще вземем за оптимизиране на системата.
Що се отнася до втората част - работните заплати, тук бих искала да подчертая, че действително, и тази среща също го потвърждава, че проблемът отдавна е излязъл извън двустранния диалог. Това е един проблем, в който всички възможни институции, органи и организации вземат отношение и доколкото виждам просто реалността е, че се налага едно споделяне на отговорността, в което МОН е една брънка, но по-скоро говорим за по-сериозни измерения вече за една макро-икономическа рамка.
Но аз не съм икономист и за макро-икономика няма да говоря - тук се образовахме взаимно последните дни, може би, който не е бил обучен, вече се обучил, но аз все пак искам да се върна на сроковете.
В петъчното споразумение именно обърнете внимание на този текст - една думичка, която според нас е ключова: "Да се повиши осигуряване на работните заплати на работещите в системата на Народната просвета от вътрешни ресурси на системата, обусловени от демографски процеси!". Повтарям - демографски процеси, което означава, уважаеми дами и господа, че ние за да търсим ресурси, които са свързани с някакви демографски процеси, ние трябва да претърсим системата, като персонал, като класове, паралелки и групи. Ние направихме това. За две седмици действително получихме една много реална картина затова какво се води на книга и каква е реалността. Тази реалност я предоставихме на колегите - социалните ни партньори, за да видим дали е възможно там нещо да се направи.
Има едно условие, обаче, което трябва да цитирам във връзка с наши наредби - че по средата на учебната година не могат да бъдат закривани, преформатирани паралелки и съответно от това се стига и до извода за съответен персонал, когато става въпрос за образователен процес в училище, за класове, които са свързани със задължителна подготовка и по целия учебен план.
Единствената възможност по нашата нормативна уредба по средата на учебна година нещо да се оптимизира, това са детските градини и полуинтернатните групи, които при констатация средномесечна посещаемост през последните два месеца под нормата, евентуално могат с акт на началника на инспектората да бъдат закрити.
Но ние всички отчитаме факта, който споделиха и колегите, ние също имаме своите притеснения, че точно там - при децата, е малко рисковано, когато ние в първата част на частичното споразумение подписахме точно обратното - че трябва да увеличаваме полуинтернатните групи, да обхващаме децата в детските градини. За да не се стига до там, тази единствена възможност - едно джентълменско съгласие, оставихме като един последен резерв. Тъй като за да има икономически ефект от някакви взети наши мерки, ни е необходимо време. От няколко месеца ние предложихме на партньорите това, което искат - във възможната степен разбира се, кой не би желал и двойно да увеличим на учителите, които заслужават по достойнство и достойно заплащане на труда, но говорим за възможности, да отложим във времето с няколко месеца евентуалното повишаване на заплатите, докато не даде ефект това, което бихме организирали като оптимизирани и извличане на допълнителен ресурс, с което обаче колегите не се съгласиха.
Аз моля да се съгласите, че датата 1 януари 2006 г. действително е кратък срок, който те ни поставят, за да извлечем този ресурс от системата и да го дадем от 1 януари 2006 г. в чисто оперативен, икономически и всякакъв порядък.
Само един факт, колегите са съгласни с това, ако се стигне до съкращения по демографски причини, защото всички сме съгласни, че там, където има един ученик, едно дете или нула, там учител не може да работи, самото предизвестие за съкращаване изисква два месеца.
За такива неща от подобен род говорим, а не за несъгласие или някакво противопоставяне на техните искания. Затова ние предложихме няколко варианта на партньорите, които обаче за съжаление, са твърди в исканията си. Ние бихме желали, препоръчали и помолили да бъдат малко по-гъвкави, защото все пак работим с реалности и трябва да се вместим в реалностите. Не можем да искаме невъзможни неща. Да, сигурно утре правителството може да вземе едно решение, да преразгледа този проект за бюджет, да го внесе, което обаче ще отключи нежелателни във всички вече, в цялата страна - не само за работещите в учебната сфера, процеси, които точно в годината преди влизането ни в Европа - не искам популистки да звучи, но биха довели до нежелателни промени.
Затова в рамките на това, което реалността позволява предложихме варианти - няколко, по-гъвкави. Само че при едни преговори винаги има крачка напред и крачка назад - ние каквото можахме - направихме като крачки напред. За да не бъда голословна - последното снощното предложение, което направихме, системата на този етап - с неимоверни усилия може да предложи на учителите едно увеличение от 3 % от 1 януари, като имате пред вид, че сега сме средата на м. декември, за да се направят някакви сериозни, икономически и всякакви разчети и евентуално със съответното 6 %, което е заложено в проекта за бюджет, но с онази база от 3 %, които са дадени от 1 януари. В същото време имаше и вариант тук - 6 %, от 1 януари за цялата година или пък 12 % от 1 юли 2006 г., което ще бъде с цената на една сериозна реформа и с цената на действително на една реформа в посока - не, защото ние също можем да спорим за реформите с часове. Реформата има и съдържателна, и икономическа, и структурна, но поне по отношение на персонала ще даде жертви - все пак, малко или много.
Господин Танев би могъл да допълни ситуацията в една друга схема нещата иначе, в много подробно изложение. Всички тези неща, ние сме ги говорили с дни и часове с колегите през последните седмици. Напоследък само това правим, нищо друго!
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря на госпожа Налбант.
В кръга на шегата, вие сте стигнали до 9 %, остават - останалите 6 % да постигнете.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МУККАДЕС НАЛБАНТ: Искам да подчертая все пак, че всички тези разговори се водят присъствието на министъра на образованието и науката и мининстъра на финансите. Нещата са много сериозни и ние със съответния респект и уважение сме поставили нещата. Аз не съм говорител на правителството в случая, не мога да приема обвиненията, които се отправиха срещу политиката на правителството, но искам все пак да подчертая, че всички институции са ангажирани с този проблем, а в случая днес - и тази комисия.
ВАЛЕНТИН НИКИФОРОВ: Ние не чухме отговор на въпроса защо МОН допусна да се намали процента с 0,29 %, като относителен дял, от БВП, както беше през 2005 г. Това е по доклада на вашия експерт.
Второ, когато четем, да четем по писменото споразумение. Това, което госпожа Налбант прочете - първата точка е за вътрешните ресурси, а след това - възможностите за допълнително бюджетно финансиране, като за допълнителното бюджетно финансиране трябваше да бъде тук господин Ананиев или представител на Министерството на финансите и да каже какво става. Ето, това е с подписите и на двамата министри. Вие прочетохте първата част, а не прочетохте втората.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Искам да кажа нещо по този въпрос. Когато разглеждахме бюджета в нашата комисия, тъй не е специализирана специално към някои от министерствата, забележката, която беше направена от всички нас, като колеги, че средствата за образование и здравеопазване не са достатъчни и евентуално да се намери някаква друга възможност. Вие тогава още не стачкувахте, така да се каже. Но отговорът на този въпрос го даде самия министър Пламен Орешарски, който каза, че след като не се определят приоритети в този бюджет, са решили да дадат на всеки, така да се каже, по равно. Аз това мога да говоря специално в тази му част, защото съм го чул лично.
Нека да дадем думата на проф. Камбуров, като зам.-председател на Комисията по образованието, за да могат колегите да изразят становището си по Петицията и Проекта за решение.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, изненада ли е за нас това, което се случва в страната в момента? В никакъв случай. Защото в края на краищата всичко се обръща в празни приказки, когато три-четири години говорим за приоритет и за приоритети.
Не може да се разговаря за приоритет и приоритети при БВП 4,16 %. С тези, да не бъда голословен, за енергийни разходи, за които ще се дадат около 15-16 млн.лв. Това няма да увеличи процентът, кой знае колко. Освен това, уважаеми народни представители, не забравяйте, че този процент на БВП за образование е най-ниския през последните три години. Дори той е по-нисък от 2002 г., където беше 4,19 %.
Продължаваме по-нататък. Един бюджет, за който да се работи още през края на м. април, нима се знаеше как ще изглежда той на хоризонта, как ще изглежда макро-рамката следващите 3-4 месеца? Сигурно са знаели, и то 100 %. Другото, което предлагате в момента от страна на профсъюзите, това бих казал са едни нищожни неща, които са палиативни, но в никакъв случай не радикални. И в края на краищата, ако ние искаме да правим образование - имам предвид средно образование, което рефлектира във висшето образование по-нататък и най-отговорно да говорим с вас за качеството на образованието, то не може да стане без радикални мерки. А тези радикални мерки се изразяват в няколко точки, които са 3 или 4, и които вие трябва да ги изпълните следващите една-две години. Никой няма да разреши да се изливат парите като в една кофа без дъно, когато няма никаква реформа в образованието. В здравеопазването е същата трагедия. В края на краищата ние се изправяме тук, вече в продължение на един месец, в една патова ситуация, от която аз не виждам как ще се излезе. Аз не виждам! Едно знам, че когато се дадат заплати и се увеличи възнаграждението на учителите, трябва да се вземат отнякъде, защото рамките готова. Не знам дали вие знаете,че от 1 април 10 % от бюджетните служители ще бъдат съкратени. Сами съдете по какъв начин ще се вземат някакви средства, които да се завъртят в тази мелница.
Вие казахте за Румъния - точната сума за средната заплата на румънците е 368 лв. наши пари. Къде са 300 лв., а вие чакате с 15 лв. да ви увеличат, а къде са 368 лв. Четири години и половина нашите учители получават средно 245 лв. От колко започнаха. За четири години ние имаме някъде около 50 лв. увеличение на заплатата. Само за тази година тези учители, в резултат на инфлацията, която ще бъде някъде около 5 %, какво ще спечелят?
А сега, кои са основните неща, на които трябва да се наблегне?
Първо, не е тайна за никого, че в тази държава периодически, системно се намалява раждаемостта. Ние имахме преди 10 години 123 хиляди деца, които се раждаха. Миналата година се родиха 68 хиляди деца. Те отиват към 60 хиля деца. Какъв е изводът? Изводът е, че ние не можем да имаме, както и болници - 300, не можем да имаме и 3300 учители. Това е истината! И вие трябва да я знаете. За разлика от онази красива картина, която в края на м. август 2001 г. тук имаше един министър - той се казваше Владо Атанасов, който ни представи една картина, че се намираме едва ли не в 2050 година, нали?! За съжаление той след това си отиде и стана посланик в Любляна и оттам наблюдава развитието на реформите в образователната система.
В края на краищата искам да ви кажа, че това е първото, което трябва да се направи. В момента има над 5 000 паралелки, които или са непълни, или са смесени. В един клас има от първо отделение, от четвърто отделение - какво е това образование? Какво е това образование? Това са около 5-5,5 хиляди паралелки в страната. Явно е, че тук се намесва и политиката, защото когато правим политика точно това е обратното на националния приоритет. Ние трябва да я загърбим. Не може да убеждаваме, че училищата ще ги запазим, а както може да има 12 деца или 7 деца ние ги оставим! Извинявайте, това не е политика. Това не е политика!
Вторият въпрос, който трябва да решим във връзка с законотворчеството, трябва да се направят промени в Закона за учебния план, учебното съдържание и учебната програма. Това е задължителното, което трябва да се направи.
Третото нещо, което трябва да се направи, и което е безспорно, е качеството на образованието, свързано с повишаване квалификацията на учителите. Тя е трагична в сегашното състояние. Не може за първи клас на един учител да му дадеш 40 лв. Той работи 25 години и вземе първи клас и му даваш 40 лв. затова. Няма стимул! Няма мотивация! За какво той да се усъвършенства - питам аз, за какво? А усъвършенства ли се той, приоритетът остава основно качеството на образованието. Това ще повиши качеството на образованието.
Когато говорим за дребни разходи, госпожи и господа, защо трябваше през лятото и пролетта на тази година да купуваме толкова компютри, толкова пари да се изсипят, когато няма преподаватели за тях? И второ, които нямат помещения и седят по разни складове, в кашоните и ги покрива прахът в тези помещения? Това говори за възможностите ви за реагиране и т.н., и т.н. Както и за езиковото обучение. Говорим трябва да знаем английски език, френски език - официалните езици в Европейския съюз, а ние нямаме преподавателите, които да преподават - от втори клас да започнат децата.
Последното разбира се е липсата на мотивация. Тя предхожда предния въпрос. Мотивацията в учителите е нищожна. Учителите са декласирани. Те са с занижена психика, която ги демотивира и която създава условия за снижаване качеството на обучение.
Завършвам с това, бих искал да кажа, като заключение, аз приемам това, което сте предложили, но не виждам в момента как може да оптимизирате системата - в началото сме вече на първия срок? Как може да стане това нещо?
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Благодаря, господин Камбуров.
ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми председатели на синдиката на учителите! Аз мога лично да кажа, че с господин Вълков и господин Никифоров се познаваме много отдавна и работим по един или друг начин заедно и мисля, че това, което се е случило през последните 15 години наистина е реално и нормално. Всеки има право на искания и всеки има право на виждания в живота си. Но въпросът е какво трябва да направим оттук натам.
Господин Камбуров каза нещо различно, че нищо не може да се случи реално в държавата, защото е края на първия срок или края на втория срок, или на който и да е.
Аз мисля, че ние всички заедно трябва да погледнем за хората, които реално учат нашите деца. Вчера малкият ми син направи 11 години, и той е средното образование. Двете ми големи деца, които са почти на 20 години са във висшето образование. Ние трябва да се учим и гледам хората, които гледат нашите деца. Сестра ми е учителка с 30-годишен стаж и работи в тази система на средното образование. Тя е учителка по химия. Аз съм сигурен, че ние всички можем да направим нещо заедно.
Но можем да го направим само с компромис, за да можем да работим заедно. Защото госпожа Налбант каза нещо много важно - ние трябва да бъдем заедно. Не можем да изстискаме и да извием врата на Министерството на образованието и науката. Не можем! Финансите - те са отделно. Има между първо и второ четене мнения и затова сме всички тук заедно.
В крайна сметка ние сме в една комисия - Комисията по жалбите и петициите на гражданите, и аз мисля, че това, което господин председателят направи, като предложение, е нещо реално. Защо? Защото каквото и да направим тук, ние не можем да вземем решение. Можем да вземем решение да излезем на улиците, да вземем байраците - можем да направим всичко, каквото и да е, но не и да свършим работа. Значи ние трябва да бъдем всички заедно - всички обединени, защото няма нищо по-важно от нас, освен нашите деца. Ние трябва да работим за децата си! А за децата трябва да работят учителите. А за това те трябва да бъдат осигурени. Те трябва да могат да работят. Аз съм сигурен, че МОН ще направи всичко възможно това, което иска СБУ, разбира се с подкрепа от КНСБ, така че да вървим ръка за ръка. Иначе няма бъдеще! Да седим да се караме, да правим каквото и да е и нищо няма да се случи! Ама нищо! В понеделник, както се каза, класните стаи ще останат празни и какво ще стане?! Децата ще бъдат най-щастливи! Ще отидат да карат ски, ако завали сняг. А какво правим след това? Няма да знаят английски език! Няма да знаят френски език! Няма да знаят математика! Няма да знаят нищо! В същото време, ако учителите не отидат на работа, техните деца ще останат без пари. Няма да има пари да си платят парното. Няма да имат пари за нищо. Нека да бъдем всички заедно и да намерим компромиса.
Съжалявам, че тук ги няма хората от Министерството на финансите, и по това, което вие казвате, че има пари, които трябва да се разпределят - Окей! Ако има пари нека да бъдат точни! Но утре ще дойдат лекарите! Къде отива господин Биолчев, който казва, че иска 1000 лв. заплата на професор в Университета. Това е нещо много важно! Къде отиват докторите? Уволниха, примерно 5-6 човека, добри или лоши – не знам, защото не съм на мястото на господин Гайдарски, но примерно хората в здравеопазването по различен начин вървят! Оттам ще отидем на друго място. Ще бъде една вълна, която ние не трябва да я правим.
ДИМИТЪР КАМБУРОВ: Верижна реакция.
ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Но, най-важното са децата. Децата са важни. Както и здравеопазването - искаме да имаме здрави деца, за да имаме добри доктори, добри болници. Така трябва да има добри училища и добри учители.
Аз мисля, че според тези неща, които са в правата на комисията, ние не можем да вземем отношение, но аз подкрепям председателя в този Проект за решение и мисля, че трябва подкрепим този Проект за решение и да вървим напред. Защото иначе утре можем да продължим до 8 часа, до 9 часа, до 10 часа и пак казвам - няма да се случи абсолютно нищо.
Ние трябва да вървим напред. МОН ще си знае неговите неща, СБУ ще си знае неговите искания, но нека да вървим напред! Нека да бъдем конструктивни! Аз съм сигурен, че това, което КНСБ и "Подкрепа" искат е така! Това е така и аз съм сигурен, че тези хора имат нужда от пари, защото в този разговор се говори само за пари. За нищо друго. Говори се само за пари и за нищо друго!
ВАСИЛ ИВАНОВ-ЛУЧАНО: Мисля, че с МОН ще намерите общ път. Ние ще приемем жалбата, но предлагам да приемем Проекта за решение. Благодаря.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: И аз Ви благодаря.
Преди да дам думата на господин Батилов искам да кажа нещо. Самите синдикати, когато са изпратили подписката до нашата комисия, много добре са знаели, че ние като членове на тази комисия, можем да направим препоръка до Министерството на финансите и МОН и затова точно в тази връзка се изготви Проекта за решение от наша страна. Това, първо.
Второ, по отношение на Министерството на финансите - нещо, което исках да споделя още след изказването на госпожа Налбант, на мен специално, а предполагам и на колегите от комисията, е станало ясно, че между синдикатите и МОН има въпреки всичко диалог и в този диалог те са успели да изстискат всичко, което могат - в рамките, естествено, на закона.
За мен изниква един проблем и тук точно Министерството на финансите трябва да реши - последната част на точка N 1, а именно "Допълнителното бюджетно финансиране". За голямо съжаление те не присъстват на тази комисия, въпреки че са поканени по надлежния ред, както бяхте поканени всички. Аз ще си позволя, като председател на тази комисия и от името на всички колеги, да обърна внимание на Министерството на финансите, че те в момента не присъстват и така да се каже не желаят да отговарят на последната част от точка N 1 от споразумението, което е подписано между синдикатите и МОН и самите тях, даже. Защото беше добре те да са тук и да кажат откъде ще дадат тези допълнителни финанси. Аз преди да стана председател на Комисията по националната сигурност в 38-то Народно събрание бях в Комисията по бюджет и финанси и много добре знам как се формира един бюджет на Република България. Много добре знам къде са скритите резерви и съм убеден, че действително има такива резерви, както съм убеден, че в сегашния бюджет, както е заложен има доста сериозна сума, в края на следващата година ще я има като бюджетен излишък.
Действително при компромиси и от страна на синдикатите, и от Министерство на финансите, и МОН, сигурно нямаше да се стигне, а дано да не се стигне до реализиране на крайните решения, които са взели самите синдикати за стачката.
Завършвайки, пак искам да кажа, че ние като комисия разглеждаме Петицията и препоръчваме на тези министерства, които споменахме, да предприемат необходимите мерки, за да не се случва това в бъдеще време.
Господин Батилов, заповядайте.
ТОДОР БАТИЛОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги и гости, аз се отказвам от официалното си изказване, защото обсъждането премина в една насока, в която аз съм много добре подготвен. На 60 години съм и съм участвал в няколко хиляди събрания и заседания в миналото и почти чувам същите думи и същия начин на изложение и аз не мога да не се разгранича. Аз съм учител. Преподавам 15 години в държавен ВУЗ - в Колежа по туризъм.
Съпругата ми е учителка в помощно училище. Трудно ми е да "превключа на народен представител", все още съм народен представител от 4 месеца и дай Боже много да не продължи, жена ми много ще бъде доволна от новината, която ще й съобщя, че в навечерието на Нова година, ако синдикатите се споразумеят с държавата, тя ще получи или 3 лв. или 6 лв. увеличение. Тя взима 200 лв. Аз имам 2,20 лв. на час при 26 часа хорариум в държавния ВУЗ. Преди няколко дни бяхме при 8 градуса температура. Аз преподавам в Учителския институт една особена дисциплина "Правна закрила на личността и детето". Онзи ден мръзнахме. Обучението ни е на равнището на този, на когото чета речите му и изказванията му, и който боготворя - стария даскал и създателят на българския парламентаризъм дядо Петко Рачов Славейков. Поразително ми прилича днешният разговор и разговорът в Народното събрание - ние слушаме всичко, на разговорът на дядо Петко, когато е спорил с попът, който трябвало да го назначи за учител и попът искал да назначи своето дете му казал: "Ами, ти да не искаш да получаваш колкото селския говедар? Човекът цял ден е на пек, и на студ, а пък ти цял ден стоиш на сянка?!".
Мога да кажа в заключение следното, защото това е моята аргументация. Кого залъгваме? Винаги българинът, още от Дядопетково време преди 160 години до ден-днешен е имал приоритет с образованието на семейството и децата си и винаги нашата държава е смятала, че българският учител и българското образование могат да издържат. Да, българският учител от Дядопетково време е унижаван и учен на безумно търпение. Кого залъгваме?
Мен ме смути една реплика - чух я във Вашето великолепно изложение, че когато започне да спорим с някой, казва: "Абе, ти не разбираш от финанси!". Да, аз не разбирам от финанси. Но вие казахте, че ако господин представителят на МВФ е заявил: "Ще увеличим - само ако реформирате образованието!" Ако дядо Петко слуша отнякъде, а той го слуша - той следи там някъде горе и ни слуша сигурно, ще изкара Дядопетковите думи: "Докъде я докарахме?! Да ни учат как да си устройваме българското образование, да произвеждаме неграмотници." Това ли е? Някой съмнява ли се, че ако българинът, ако не прави друго, както хората, великолепно образова децата си? Той гладува за да образова децата си!
Ей хора, аз смятам, че трябва да спрем с тези празни приказки от рода на: "Като можем да ви дадем, не можем да говорим!" Искам да ви кажа една реплика - като не можем да помогнем, какво правим в залата, че вземаме по 110 лв. Аз вземам 1700 лв., проф. Станилов се гледаме и казваме:"То било хубаво да бъдеш депутат!".
Председателят на Районния съд в Царево - кажете му, че така съм казал, той е мой студент, взима 6 пъти колкото жена ми. Тя е с 30 години стаж. На какво основание съдебната система ще си увеличава многократно заплатите?
Моля проф. Камбуров, да ме извини, говоря като представител на Комисията по етика, но нашата комисия черно на бяло записа, може да е от етична гледна точка, и го внесохме и го четохме в Народното събрание, че за българското образование парите не стигат, че не е приоритет, а трябва да бъде. За сметка на кое? Покажете Проектобюджета. Ние го казахме и в пленарната зала и пълно мълчание! Никой не реагира?! Никой не реагира, че ние казахме от етична гледна точка, а не от финансова. Народното събрание увеличава два пъти бюджета, Президентството - увеличава. В съдебната система съкращават следователите и увеличават бюджета си. Не става дума за завист и за ревност. Става дума за приоритети!
Затова аз смятам, че от морална гледна точка, дайте да си кажем простичко - не ни трябва образование! Не ни трябва българско образование!
Двете ми племенниците са на 50 години. Завършвам с това, защото не разбирам от бюджет и финанси, мога да ви работното им време. Детегледачки са. Гледат италиански баби срещу 500 евро на месец при следния работен ден - може да проверите чрез италианското посолство, сутрин започват в неделя и завършват в неделя, имат 8-часов почивен ден - неделя от 9 сутринта до 6 вечерта. Нямат право да напускат къщите. За 500 евро на месец и храна. Българската държава не може ли да намери за българските учители - стига сте ми изтъквали този аргумент с демокрацията, естествено е, че се получава омагьосан кръг. Какво значи, че ако преподавам на 10 или 20 деца ще получават 200 лв., а ако преподавам на 15 деца - ще получавам по-малко? Дядопетковите говедари в момента се намират в бизнеса, в държавните структури, в черната икономика - там получават много. Ние живеем с 200 лв. и не сме си платили парното - журналистите ме смляха! Ние нямахме 3 години парно, не можем да го платим. Сега ще го платя, както каза моята колежка Банкова "Защо един народен депутат да не си плаща парното?!", аз казвам: "един пенсионер, един учител!" .
Сега искам да ме обвините в популизъм! Ще гласувам в Народното събрание за всички искания на българските учители и ще бъдат щастлив, ако ме изкарате популист. Какво беше "популист"? Народ, дай Боже!
Но да се преструваме, да играем на цифрички - няма откъде да ги намерят. Хайде, да прегледат бюджета на Народното събрание и на Президентството. Да видим 1000 души работят в Народното събрание, като обслужваш персонал. Популизъм ли е това?
Поддържам учителите, защото и аз съм учител и жена ми е учителка.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Поддържате ли Проекта за решение?
ТОДОР БАТИЛОВ: Поддържам го, а ако говоря като народен представител ще кажа: "Уважавам учителя! Изчакайте малко, дайте да видим МВФ какво ще каже! Вижте няма да ни приемат Европа, ако вдигнем на учителите заплатите, защото им трябваме за прислужници!" Моля дамите да извинение!
Поддържам Проекта за решение, гласувам "за".
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Да преминем към гласуване на Проекта за решение. ще го прочета отново:

Проект !
"Р е ш е н и е
на Комисията по жалбите и петициите на гражданите

1. Препоръчва на Министерство на образованието и науката, Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика, както и на съответните парламентарни комисии, съвместно с учителските синдикати да потърсят вътрешни ресурси за сметка на оптимизация и реформи в рамките на бюджет 2006 г. за удовлетворяване на неотложните искания.
2. По инициатива на Народното събрание да бъде разработена национална програма за устойчиво развитие на средното образование в Република България, приета с консенсус и финансово обезпечена.
3. Предлага на Правителството на Република България да обяви образованието за приоритет в своята политика и бюджет 2007 г. да бъде разработен върху този принцип."

Който е за този Проект за решение, моля да гласува. Благодаря. Има ли въздържали се? Няма. Против? Няма.
Решението се приема.

Благодаря на колегите, че подкрепиха Решението. Мисля, че с него ще спомогнем за решаване на проблемите в българското образование.
ЗАМ.-МИНИСТЪР МУККАДЕС НАЛБАНТ: Господин председател, може ли само една реплика?
Аз не съм адвокат на Министерството на финансите и на министър Пламен Орешарски - колегите са свидетели, те бяха силно ангажирани с проблема.
ПРЕДС. ЙОРДАН БАКАЛОВ: Без да съм адвокат на никого, искам да кажа, че Народното събрание е работодател на Министерския съвет и господин Орешарски е поканен по най-официален начин, както беше поканен и вашия министър. След като той не е сметнал за необходимо да изпрати поне зам.-министър Кирил Ананиев, аз, като председател на тази комисия не мога да не реагирам, защото те са длъжни да присъстват и да отговарят на въпросите на депутатите. Благодаря.
Колеги, благодаря ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.05 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Йордан Бакалов

Стенограф:
Катя Бешева