Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
03/07/2008
проект на Закон за агенциите за временна заетост, № 854-01-68, внесен от Йордан Иванов Бакалов и група народни представители на 10 юни 2008 г.
На заседанието, проведено на 3 юли 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за агенциите за временна заетост, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
В заседанието взеха участие вносителите, Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, и Христо Симеонов – държавен експерт в Дирекция „Свободно движение на хора, миграция и интеграция” в Министерство на труда и социалната политика.
І. Агенциите за временна заетост са една сравнително нова форма за посредническа дейност при осигуряването на работна сила. Тяхното основно предимство е, че те позволяват по-голяма гъвкавост при наемането и използването на работниците в предприятията и по този начин водят до повишаване на икономическата рентабилност. От страна на европейските синдикати се изразяват, обаче, опасения, че чрез тази нова форма на посредничество може да се злоупотребява, като се заобикалят извоювани вече социални права.
Независимо от противоречивите настроения агенциите за временна заетост осигуряват вече между 1 и 5% от заетостта в отделните държави-членки на ЕС. Най-силно те са застъпени в Люксембург, Холандия, Франция, Великобритания, като напоследък расте тяхното значение и в новите държави-членки.
В правото на Европейския съюз липсва нормативен акт, който да регулира създаването и дейността на агенциите за временна заетост. През 2002 г. Европейската комисия е подготвила проект на директива по този въпрос, но тя не намира достатъчна подкрепа в Съвета на ЕС. От тогава насам в повечето държави-членки са приети съответните национални нормативни актове, регулиращи този въпроси. Те като правило следват логиката на не влязлата в сила европейска директива, а именно спазването на принципа на равното третиране на наетите чрез агенциите за временна заетост и останалите работници. Това се отнася най-вече за основните елементи на трудовите отношения: заплащането на труда, платеният отпуск, условията на труд, специалното отношение към определени категории трудещи се в неравнопоставено положение и др.
С цел по-доброто управление и контрол на дейността на агенциите за временна заетост във всички държави-членки на ЕС, освен Финландия, Швеция и Великобритания, е въведена една или друга форма на лицензиране на тези агенции.
ІІ. В предлагания законопроект е обърнато значително внимание на спазването на указания по-горе принцип на равното третиране на работниците, наети по трудов договор от агенция за временна заетост и останалите работници, в съответното предприятие, ползващо услугите на агенцията. Конкретно равното третиране по отношение на заплащането, отпуските, социалното и здравното осигурява, здравословните и безопасни условия на труд се постигат чрез чл. 21, ал. 3, 4 и 5; членове 22, 23, 24; чл. 30, ал. 2 и 3; чл. 31, ал. 1; чл. 34. Предвидена е също възможността когато временната заетост излага на опасност живота и здравето на работника, той да може да откаже предлаганата му работа без от това да следват за него санкции (чл. 31, ал. 2).
По отношение на лицензирането на дейността на агенциите за временна заетост в проекта е възприет регистрационен режим, като регистрацията ще става в Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика.
ІІІ. Предлаганият законопроект вече веднъж е бил предмет на обсъждане в Комисията по европейските въпроси на 31 януари 2008 г. В становището прието тогава от комисията се казва, че законопроектът не влиза в противоречие с правни норми на ЕС. Той като цяло следва логиката на не приетата европейска директива по този въпрос, както и практиката на повечето държави-членки на ЕС.
Като препоръки към законопроекта са били отбелязани следните:
1. Изхождайки от принципа на равното третиране на работниците, наети чрез агенция за временна заетост и останалите работници в предприятието - ползвател, би било целесъобразно в предлагания текст на чл. 32, ал. 2 да отпаднат думите “могат да” и той да стане “когато работниците и служащите, наети по трудов договор за временна заетост се предоставят на предприятие – ползвател за период над 6 месеца, те се присъединяват към действащия в предприятието – ползвател колективен трудов договор при условията и по реда на чл.57, ал.2 от кодекса на труда”.
2. Предвид на повишената обществена значимост на дейността на агенциите за временна заетост и на реалната опасност от нарушаване на принципа на равното третиране, е желателно да се усилят предлаганите мерки за контрол и административно-наказателна отговорност и преди всичко тези в чл. 43 и чл. 44 на проекта. По-специално в чл. 44 при определянето на размера на глобите по ал. 2 и 3 е целесъобразно да се определят не само горни но и долни граници на глобите.
На базата на гореизложеното и като отчита направените препоръки, Комисията по европейските въпроси предлага (с 12 гласа „за”) на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване проект на Закон за агенциите за временна заетост, № 854-01-68, внесен от Йордан Иванов Бакалов и група народни представители на 10 юни 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
На заседанието, проведено на 3 юли 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за агенциите за временна заетост, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители.
В заседанието взеха участие вносителите, Димитър Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, и Христо Симеонов – държавен експерт в Дирекция „Свободно движение на хора, миграция и интеграция” в Министерство на труда и социалната политика.
І. Агенциите за временна заетост са една сравнително нова форма за посредническа дейност при осигуряването на работна сила. Тяхното основно предимство е, че те позволяват по-голяма гъвкавост при наемането и използването на работниците в предприятията и по този начин водят до повишаване на икономическата рентабилност. От страна на европейските синдикати се изразяват, обаче, опасения, че чрез тази нова форма на посредничество може да се злоупотребява, като се заобикалят извоювани вече социални права.
Независимо от противоречивите настроения агенциите за временна заетост осигуряват вече между 1 и 5% от заетостта в отделните държави-членки на ЕС. Най-силно те са застъпени в Люксембург, Холандия, Франция, Великобритания, като напоследък расте тяхното значение и в новите държави-членки.
В правото на Европейския съюз липсва нормативен акт, който да регулира създаването и дейността на агенциите за временна заетост. През 2002 г. Европейската комисия е подготвила проект на директива по този въпрос, но тя не намира достатъчна подкрепа в Съвета на ЕС. От тогава насам в повечето държави-членки са приети съответните национални нормативни актове, регулиращи този въпроси. Те като правило следват логиката на не влязлата в сила европейска директива, а именно спазването на принципа на равното третиране на наетите чрез агенциите за временна заетост и останалите работници. Това се отнася най-вече за основните елементи на трудовите отношения: заплащането на труда, платеният отпуск, условията на труд, специалното отношение към определени категории трудещи се в неравнопоставено положение и др.
С цел по-доброто управление и контрол на дейността на агенциите за временна заетост във всички държави-членки на ЕС, освен Финландия, Швеция и Великобритания, е въведена една или друга форма на лицензиране на тези агенции.
ІІ. В предлагания законопроект е обърнато значително внимание на спазването на указания по-горе принцип на равното третиране на работниците, наети по трудов договор от агенция за временна заетост и останалите работници, в съответното предприятие, ползващо услугите на агенцията. Конкретно равното третиране по отношение на заплащането, отпуските, социалното и здравното осигурява, здравословните и безопасни условия на труд се постигат чрез чл. 21, ал. 3, 4 и 5; членове 22, 23, 24; чл. 30, ал. 2 и 3; чл. 31, ал. 1; чл. 34. Предвидена е също възможността когато временната заетост излага на опасност живота и здравето на работника, той да може да откаже предлаганата му работа без от това да следват за него санкции (чл. 31, ал. 2).
По отношение на лицензирането на дейността на агенциите за временна заетост в проекта е възприет регистрационен режим, като регистрацията ще става в Агенцията по заетостта към Министерството на труда и социалната политика.
ІІІ. Предлаганият законопроект вече веднъж е бил предмет на обсъждане в Комисията по европейските въпроси на 31 януари 2008 г. В становището прието тогава от комисията се казва, че законопроектът не влиза в противоречие с правни норми на ЕС. Той като цяло следва логиката на не приетата европейска директива по този въпрос, както и практиката на повечето държави-членки на ЕС.
Като препоръки към законопроекта са били отбелязани следните:
1. Изхождайки от принципа на равното третиране на работниците, наети чрез агенция за временна заетост и останалите работници в предприятието - ползвател, би било целесъобразно в предлагания текст на чл. 32, ал. 2 да отпаднат думите “могат да” и той да стане “когато работниците и служащите, наети по трудов договор за временна заетост се предоставят на предприятие – ползвател за период над 6 месеца, те се присъединяват към действащия в предприятието – ползвател колективен трудов договор при условията и по реда на чл.57, ал.2 от кодекса на труда”.
2. Предвид на повишената обществена значимост на дейността на агенциите за временна заетост и на реалната опасност от нарушаване на принципа на равното третиране, е желателно да се усилят предлаганите мерки за контрол и административно-наказателна отговорност и преди всичко тези в чл. 43 и чл. 44 на проекта. По-специално в чл. 44 при определянето на размера на глобите по ал. 2 и 3 е целесъобразно да се определят не само горни но и долни граници на глобите.
На базата на гореизложеното и като отчита направените препоръки, Комисията по европейските въпроси предлага (с 12 гласа „за”) на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване проект на Закон за агенциите за временна заетост, № 854-01-68, внесен от Йордан Иванов Бакалов и група народни представители на 10 юни 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
