Комисия по европейските въпроси
17/07/2008
обсъждане на проект на Решение на Европейския парламент и Съвета относно индивидуалните ангажименти на държавите-членки за намаляване емисиите на парникови газове в Общността до 2020 г. (COM(2008)17), № 803-01-35/19.05.2008 г.
I. На своето редовно заседание, проведено на 17 юли 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Решение на Европейския парламент и Съвета относно индивидуалните ангажименти на държавите-членки за намаляване емисиите на парникови газове в Общността до 2020 г. (COM(2008)17), включен като т. 2 в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2008 г.).
II. Проектът на решение цели да се въведат правила за определяне на приноса на отделните държави-членки при изпълнението на поетите ангажименти от Европейския съюз за периода 2013 – 2020 г. за намаляване на емисиите на парникови газове от източници, не попадащи до 2013 г. в обхвата на действащата схема за търговия с емисии. Това са отраслите: строителство, селско стопанство, транспорт, преработка на отпадъци и др. За всяка държава-членка са определени индивидуални цели, записани в приложение към решението. За референтна година за отчитане на целите се предлага 2005 г. Изпълнението на целите ще става равномерно и постепенно, като се следва линейна прогресия.
В преамбюла на решението се казва, че усилията на държавите-членки за намаляване на емисиите трябва да се основават на принципа на солидарност между тях и необходимостта от устойчив икономически растеж в цялата Общност, като се отчита относителният БВП на глава от населението на държавите-членки. На държави-членки с относително нисък БВП на глава от населението в момента и, следователно, с висок прогнозиран ръст на БВП, трябва да се разреши да увеличат своите емисии на парникови газове в сравнение с 2005 г., но те трябва да ограничат това увеличение за да дадат своя принос към изпълнението на ангажимента на Общността за общо намаляване. Държави-членки с относително висок БВП на глава от населението следва да намалят своите емисии на парникови газове в сравнение с 2005 г. На базата на този принцип се предлага България да има право да увеличи за периода 2013 - 2020 г. емисиите на парникови газове спрямо 2005 г. с 20%, докато за страните с най-голям БВП на глава от населението (Дания, Ирландия и Люксембург) се предлага намаление на емисиите с 20%. За най-големите държави – Германия, Великобритания, Франция и Италия, намалението е между 13 и 16%.
В проекта е предвидена и междинна цел (чл. 3, т. 2), която гласи, че през 2013 г. количеството емисии на парникови газове от секторите, включени в решението, за всяка държава-членка не трябва да надвишава средното количество на тези емисии за 2008, 2009 и 2010 г.
За да се насърчи устойчивото развитие в трети страни, по-специално в развиващите се страни се предлага да продължи да се признава и след 2013 г. на държавите-членки определен брой кредити от проекти за намаляване на емисиите на парникови газове в трети страни. След сключването на бъдещо международно споразумение по изменение на климата, държавите-членки ще могат да използват такива кредити за намаляване на емисиите при реализиране на проекти в страни, ратифицирали това споразумение и в рамките на един общ подход.
ІІІ. В Рамковата позиция на българското правителство по проекта на решение се отбелязва, че България подкрепя необходимостта от постигане на адекватен баланс между насърчаването на екологичната устойчивост и борбата срещу изменението на климата, осигурявайки същевременно конкурентно-способността на европейските икономики.
Същевременно са отбелязани и редица дискусионни моменти и такива, които се нуждаят от евентуални корекции. Сред тях по-важни са следните:
- Относно избора на 2005 г. за референтна година. Унгария е изразила позиция, че разпределението на индивидуалните ангажименти трябва да стане на база емисиите през 1990 г. (за България 1988 г.) и за икономиките като цяло, без да се обособяват секторите в и извън схемата за търговия с емисии. Унгарската делегация, обаче е пояснила, че това не е предложение за ново разпределение на ангажиментите, а опит да се отчете по-адекватно постигнатото между 1990 и 2005 г. Румъния, България, Латвия, Литва и Словакия са подкрепили тази позиция относно по-адекватното отчитане на постигнатото през периода 1990 - 2005 г. за определяне на индивидуалните ангажименти на държавите-членки. По направените изчисления при цел 20% намаляване на емисиите спрямо базовата година по Протокола от Киото 1988 г. (1990 г.) разрешените емисии за България през 2020 г. биха били за секторите, попадащи в обхвата на решението – 51,7 млн. т CO2 екв. При предвиденото в решението 20% увеличение на емисиите, но при референтна година – 2005 г., се получава, че разрешените за България през 2020 г. емисии в посочените отрасли ще бъдат в размер на 35,9 млн. т CO2 екв. Това означава, че фактически ще се реализира намаление от 44,4% вместо желаното намаление от 20% за целия ЕС спрямо базовата 1990 г. (1988 г.). Като компромисен вариант в рамковата позиция се изтъква възможността да се вземе 2007 г. като референтна година вместо предвидената 2005 г., като се запазят другите параметри, предвидени в проекта. 2007 г. е първата година, за която ще има верифицирани данни за България за емисиите на парникови газове от секторите, попадащи в обхвата на решението.
- Относно въвеждането на механизми, позволяващи по-голяма гъвкавост в изпълнението на ангажиментите.
- Относно предвидената междинна цел за 2013 г. в рамковата позиция се отбелязва, че това допълнително ограничение има смисъл за държавите-членки, където се предвижда като крайна цел намаляване на емисиите през 2020 г. спрямо референтната година, но не и за страни като България, където целта е не намаляване а само ограничаване на нарастването на емисиите.
ІV. Проектът на решение е обсъден на заседание на Комисията по околната среда и водите на Народното събрание, състояло се на 25.06.2008 г. В доклада на тази комисия се отбелязва, че проектът на решение дава на България най-високото възможно разрешено повишение на емисиите на парникови газове до 2020 г. сред всички държави-членки на ЕС. По въпроса за референтна година, ако се приеме, че пълна ревизия на база 1990 г. (1988 г.) е невъзможна, то най-логично и постижимо е отстояването на 2007 г. за референтна година при запазване на предвиденото 20% увеличение на емисиите. В доклада се изразява подкрепа по отношение на въвеждането на гъвкави механизми за връзка между изпълнението на целите за секторите с търговия на емисии и без такава, както и относно възможността за прехвърляне на квоти между тях. Подкрепя се и позицията ни, че не би трябвало да се въвежда междинна цел за 2013 г. Специално се изтъква, че България следва да защити правото за прехвърляне на емисионни права чрез т. нар. банкиране, съгласно чл. 3, т. 13 от Протокола от Киото.
Проектът на решение бе обсъден и на заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси, което се проведе на 11 юни 2008 г.
V. След състоялия се дебат бяха направени следните заключения:
1. Нашата страня трябва да подкрепи приемането на Решение на Европейския парламент и Съвета относно индивидуалните ангажименти на държавите-членки за намаляване емисиите на парникови газове в Общността до 2020 г. като елемент от стратегията на ЕС за намаляване на опасността от климатична катастрофа.
Същевременно е необходимо да се положат максимални усилия това решение да се реализира по един оптимален начин, без да се предизвикат прекомерни загуби за нашата икономика.
2. За тази цел трябва да се работи за промяна на референтната година, като в случай че се окаже неизпълнимо желанието на някои държави-членки, в това число и на България, за приемане за такава на 1990 г. (1988 г.), да се настоява за определянето за нас на 2007 г. за референтна година, като се запази предложеното вече 20% увеличение на разрешените емисии на парникови газове.
3. Трябва, също така, да се положат усилия за страните, за които е предложено увеличение на разрешените емисии, сред които е и България, да отпадне посочената по-горе междинна цел за 2013 г.
4. Специално внимание трябва да се обърне на постигането на по- голяма гъвкавост при механизмите за изпълнение на ангажиментите. Следва да се защити правото за прехвърляне на емисионни права за покриване на недостиг чрез т. нар. банкиране на предписани емисионни единици.
5. Желателно е да се обсъди и въвеждането на защитна клауза, която да въвежда временно отстраняване от механизмите за изпълнение на поетите ангажименти на държава-членка, изпитваща сериозни икономически и социални трудности.
Докладът бе пoдкрепен с 10 гласа "за" и 4 гласа „въздържал се” .
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ