Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
24/07/2008
обсъждане на предложението на Европейската комисия за Директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация - COM(2008) 426; № 803-01-57/24.07.2008 г.
I. На своето редовно заседание, проведено на 24 юли 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа предложението на Европейската комисия за Директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация - COM(2008)426, включен като т. 14 в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2008 г.).
II. Настоящото предложение на Европейската комисия има за цел да разшири полето на прилагане на принципа за равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация извън пазара на труда. С него се определя рамка за забрана за дискриминация на тези основания и се установява единно минимално равнище на защита в рамките на Европейския съюз за хората, които са били обект на такъв вид
дискриминация. Това предложение допълва съществуващата правна рамка на ЕО за забрана за дискриминация по посочените признаци по отношение на трудовата заетост, упражняваното занятие и професионалното обучение, съдържащи се в съществуващите директиви 2000/43/ЕО, 2000/78/EО, 2004/113/EО и отчита разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, подписана от държавите-членки и от Европейската общност.
Определението на принципа за равно третиране се основава на дефинициите, съдържащи се в посочените по-горе директиви, приети по силата на член 13, параграф 1 от Договора за ЕО, както и в съответната съдебна практика на Съда. Забраняват се както пряката, така и непряката дискриминация. Пряката дискриминация се заключава в третирането на определено лице по различен начин, единствено поради неговата възраст, увреждане, религиозна принадлежност или убеждения и сексуална ориентация. Непряката дискриминация е налице, когато едно привидно неутрално правило или практика, в действителност има особено неблагоприятно въздействие върху дадено лице или група лица, които притежават специфична характеристика. Отказът да се предприеме разумно приспособяване се смята също за форма на дискриминация.
Въпросите, свързани с брачното и семейното положение, което включва осиновяването, са извън приложното поле на директивата. Директивата не се отнася и до националните закони, свързани със светския характер на държавата и нейните институции, нито до статута на религиозните организации. Има и някои други изключения от правилото на равното третиране, например при застрахователните и банковите услуги.
Специално внимание в предложението за директива се отделя на равното третиране на хората с увреждания. В някои случаи могат да се окажат необходими мерки по разумно приспособяване, за да се осигури ефективен достъп на конкретно лице с увреждания. В тези случаи важи изискването това да не съставлява непропорционална тежест. Доказателствената тежест при съдебни производства за нарушаване на принципа на равното третиране, освен при наказателните производство, се прехвърля върху ответника.
Държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки, за да се гарантира спазването на принципа на равното третиране като отменят всички законови, подзаконови и административни разпоредби, които противоречат на принципа за равно третиране или могат да обявят за нищожни или да бъдат изменени договорните разпоредби, вътрешните правилници на предприятия, както и разпоредбите, уреждащи дейността на сдруженията със стопанска или нестопанска цел, които противоречат на принципа на равното третиране.
ІІІ. В Рамковата позиция на българското правителство по проекта се казва, че принципно се подкрепя предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, което ще допринесе за създаване на условия за равни възможности на гражданите на Европа извън сферата на заетостта. По-нататък се изтъква, че е необходимо предприемането на действия за подобряване на координацията между органите за защита и ефективно прилагане на санкции при наличие на нарушения на антидискриминационното законодателство. По отношение на приложното поле на директивата се изтъква, че областта на образованието следва да се конкретизира на „равен достъп до образование”.
ІV. Проектът на решение е обсъден на заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, състояло се на 24.07.2008 г. Комисията подкрепя предложението.
V. След състоялия се дебат бяха направени следните заключения:
1. Предложението на Европейската комисия за Директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация следва да бъде подкрепено. То служи за реализация на основни европейски ценности и е в съответствие с вътрешното ни законодателство и с поети от нашата страна международни ангажименти.
2. Това предложение не противоречи на принципа на субсидиарност, така както той е изложен в чл. чл. 5 (2) от ДЕО. Целите на предложението са в съответствие с компетенциите на Общността, определени с чл. 13 на ДЕО и не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, действащи самостоятелно. Имайки предвид разликите в националните разпоредби на държавите-членки, само мярка на общностно ниво може да гарантира минимално стандартно равнище на закрила срещу дискриминация за посочените уязвими социални групи.
3. Предложението на Европейската комисия може да бъде подкрепено и като част от усилията й за постигане на по-голяма социална кохезия в Европейския съюз. Това, например, се отнася до предлаганото въвеждане на общностни критерии за “непропорционална тежест” (чл. 4 на проекта). Но постигането на по-голяма кохезия, в една или друга сфера, е трудно осъществимо без създаването на съответните общностни финансови инструменти. Ето защо нашата страна, като държава-членка с ограничени финансови възможности, трябва да настоява за създаването на такива инструменти за подпомагане на националните мерки в политиката на недискриминация.
Докладът бе пoдкрепен с 14 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
I. На своето редовно заседание, проведено на 24 юли 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа предложението на Европейската комисия за Директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация - COM(2008)426, включен като т. 14 в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2008 г.).
II. Настоящото предложение на Европейската комисия има за цел да разшири полето на прилагане на принципа за равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация извън пазара на труда. С него се определя рамка за забрана за дискриминация на тези основания и се установява единно минимално равнище на защита в рамките на Европейския съюз за хората, които са били обект на такъв вид
дискриминация. Това предложение допълва съществуващата правна рамка на ЕО за забрана за дискриминация по посочените признаци по отношение на трудовата заетост, упражняваното занятие и професионалното обучение, съдържащи се в съществуващите директиви 2000/43/ЕО, 2000/78/EО, 2004/113/EО и отчита разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, подписана от държавите-членки и от Европейската общност.
Определението на принципа за равно третиране се основава на дефинициите, съдържащи се в посочените по-горе директиви, приети по силата на член 13, параграф 1 от Договора за ЕО, както и в съответната съдебна практика на Съда. Забраняват се както пряката, така и непряката дискриминация. Пряката дискриминация се заключава в третирането на определено лице по различен начин, единствено поради неговата възраст, увреждане, религиозна принадлежност или убеждения и сексуална ориентация. Непряката дискриминация е налице, когато едно привидно неутрално правило или практика, в действителност има особено неблагоприятно въздействие върху дадено лице или група лица, които притежават специфична характеристика. Отказът да се предприеме разумно приспособяване се смята също за форма на дискриминация.
Въпросите, свързани с брачното и семейното положение, което включва осиновяването, са извън приложното поле на директивата. Директивата не се отнася и до националните закони, свързани със светския характер на държавата и нейните институции, нито до статута на религиозните организации. Има и някои други изключения от правилото на равното третиране, например при застрахователните и банковите услуги.
Специално внимание в предложението за директива се отделя на равното третиране на хората с увреждания. В някои случаи могат да се окажат необходими мерки по разумно приспособяване, за да се осигури ефективен достъп на конкретно лице с увреждания. В тези случаи важи изискването това да не съставлява непропорционална тежест. Доказателствената тежест при съдебни производства за нарушаване на принципа на равното третиране, освен при наказателните производство, се прехвърля върху ответника.
Държавите-членки следва да предприемат необходимите мерки, за да се гарантира спазването на принципа на равното третиране като отменят всички законови, подзаконови и административни разпоредби, които противоречат на принципа за равно третиране или могат да обявят за нищожни или да бъдат изменени договорните разпоредби, вътрешните правилници на предприятия, както и разпоредбите, уреждащи дейността на сдруженията със стопанска или нестопанска цел, които противоречат на принципа на равното третиране.
ІІІ. В Рамковата позиция на българското правителство по проекта се казва, че принципно се подкрепя предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, което ще допринесе за създаване на условия за равни възможности на гражданите на Европа извън сферата на заетостта. По-нататък се изтъква, че е необходимо предприемането на действия за подобряване на координацията между органите за защита и ефективно прилагане на санкции при наличие на нарушения на антидискриминационното законодателство. По отношение на приложното поле на директивата се изтъква, че областта на образованието следва да се конкретизира на „равен достъп до образование”.
ІV. Проектът на решение е обсъден на заседание на Комисията по правата на човека и вероизповеданията, състояло се на 24.07.2008 г. Комисията подкрепя предложението.
V. След състоялия се дебат бяха направени следните заключения:
1. Предложението на Европейската комисия за Директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация следва да бъде подкрепено. То служи за реализация на основни европейски ценности и е в съответствие с вътрешното ни законодателство и с поети от нашата страна международни ангажименти.
2. Това предложение не противоречи на принципа на субсидиарност, така както той е изложен в чл. чл. 5 (2) от ДЕО. Целите на предложението са в съответствие с компетенциите на Общността, определени с чл. 13 на ДЕО и не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, действащи самостоятелно. Имайки предвид разликите в националните разпоредби на държавите-членки, само мярка на общностно ниво може да гарантира минимално стандартно равнище на закрила срещу дискриминация за посочените уязвими социални групи.
3. Предложението на Европейската комисия може да бъде подкрепено и като част от усилията й за постигане на по-голяма социална кохезия в Европейския съюз. Това, например, се отнася до предлаганото въвеждане на общностни критерии за “непропорционална тежест” (чл. 4 на проекта). Но постигането на по-голяма кохезия, в една или друга сфера, е трудно осъществимо без създаването на съответните общностни финансови инструменти. Ето защо нашата страна, като държава-членка с ограничени финансови възможности, трябва да настоява за създаването на такива инструменти за подпомагане на националните мерки в политиката на недискриминация.
Докладът бе пoдкрепен с 14 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
