Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
11/09/2008
проект на Закон за изменение на Закона за патентите и регистрацията на полезни модели, № 854-01-83, внесен от Борислав Димитров Китов на 11 юли 2008 г.
На заседанието, проведено на 11 септември 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение на Закона за патентите и регистрацията на полезни модели, внесен от Борислав Китов.
Законопроектът беше представен от вносителя.
В заседанието взе участие г-н Костадин Манев – председател на Патентно ведомство.
І. Защитата на интелектуалната собственост, в това число и защитата на патентните права, е неразделна част от функционирането на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. В тази област, както и при другите аспекти от функционирането на единния пазар, важат правилата на лоялната конкуренция. Те включват и правото на равно третиране, т.е. прилагането на принципа на недискриминацията. Всяка дискриминация може да се разглежда и като специфично, по-благоприятно третиране. Такова действие влиза в противоречие с чл. 87 на Договора за създаване на Европейската общност, който не допуска фаворизиране от държавата на определени предприятия.
ІІ. В хода на хармонизацията на нашето законодателство през 2006 г. е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите. Наред с другите хармонизационни задачи, този закон е трябвало да реши и въпроса със завареното положение при издадените сертификати за допълнителна закрила на патентовани лекарствени продукти, чийто редовен срок на патента е бил изтекъл. За тази цел е бил приет § 77от Преходните и заключителни разпоредби, влезнал в сила от датата на присъединяването ни към Европейския съюз, т.е. от 1.1.2007 г. В ал. 2 на § 77 се казва, че в 6 месечен срок от датата на присъединяването ни към ЕС, притежателите на патенти за лекарствени продукти, чийто редовен срок на патента е изтекъл, но действието му е било продължено, могат да подадат молба за издаване на сертификат за допълнителна закрила, съгласно европейските правни норми. При издаването на тези сертификати ще се отчита чл. 22 на Регламент № 1768/92 на Съвета (ЕИО), който гласи, че при заварено положение, времетраенето на допълнителната закрила се редуцира, така че тя, заедно с редовния патент, да не надхвърлят общо 20 години.
Въвеждането на посоченото правило е довело обаче до фактическо фаворизиране на определени държатели на патенти на лекарствени продукти, които са получили своите патенти извън ЕС и чийто общ срок на закрила по чл. 22 на цитирания регламент от 20 години не включва т. нар. “pipeline” патентна закрила, т.е. времето за разработване на продуктите. Специалната закрила по време на разработването на продукта в САЩ е от 5 до 7 години, в зависимост от продукта. В същото време, обаче, за държателите на патенти, получени в ЕС, са загубили предишните възможности за по-дълъг срок на закрила и възможният пълен срок на закрила сега е стриктно ограничен на 20 години и той не включва разработването на продукта (“pipeline” патентна закрила).
ІІІ. Възникналото фактическо неравенство е причина за официална жалба по чл. 226 от ДЕО, която е дала основание на Европейската комисия да изпрати на Република България Официално уведомително писмо за Нарушение № 2008/4129.
Комисията отбелязва, че патентните права, придобити в България от дружества от Европейския съюз, въз основа на преходните разпоредби относно фармацевтични продукти (т.нар. "pipeline" патентна закрила), съдържащи се в § 4 от българския патентен закон от 1993 г., са били ограничени след присъединяването на България към Европейския съюз в резултат на влизането в сила на § 77 от изменения български патентен закон от 2006 г. Българското законодателство сега позволява на определени патентопритежатели, които не са от Европейския съюз, да запазят закрилата на патентите си за срок, по-дълъг от традиционния 20 годишен срок на действие, като по този начин се дискриминират патентопритежателите от Европейския съюз, на които е отнета преходната закрила на техните патенти. Комисията смята, че този факт противоречи на общите принципи на правото на Общността, по-специално на принципите на недискриминация, спазване на придобитите права и общностната преференция.
Доводите на Европейската комисия могат да се приемат за основателни. Това налага да бъдат предприети съответните мерки за отстраняване на възникналата дискриминация като се извършат промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезни модели (Обн., ДВ 64, в сила от 9.11.2006 г.).
На базата на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага (с 11 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение на Закона за патентите и регистрацията на полезни модели, № 854-01-83, внесен от Борислав Димитров Китов на 11 юли 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
На заседанието, проведено на 11 септември 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение на Закона за патентите и регистрацията на полезни модели, внесен от Борислав Китов.
Законопроектът беше представен от вносителя.
В заседанието взе участие г-н Костадин Манев – председател на Патентно ведомство.
І. Защитата на интелектуалната собственост, в това число и защитата на патентните права, е неразделна част от функционирането на единния вътрешен пазар на Европейския съюз. В тази област, както и при другите аспекти от функционирането на единния пазар, важат правилата на лоялната конкуренция. Те включват и правото на равно третиране, т.е. прилагането на принципа на недискриминацията. Всяка дискриминация може да се разглежда и като специфично, по-благоприятно третиране. Такова действие влиза в противоречие с чл. 87 на Договора за създаване на Европейската общност, който не допуска фаворизиране от държавата на определени предприятия.
ІІ. В хода на хармонизацията на нашето законодателство през 2006 г. е приет Закон за изменение и допълнение на Закона за патентите. Наред с другите хармонизационни задачи, този закон е трябвало да реши и въпроса със завареното положение при издадените сертификати за допълнителна закрила на патентовани лекарствени продукти, чийто редовен срок на патента е бил изтекъл. За тази цел е бил приет § 77от Преходните и заключителни разпоредби, влезнал в сила от датата на присъединяването ни към Европейския съюз, т.е. от 1.1.2007 г. В ал. 2 на § 77 се казва, че в 6 месечен срок от датата на присъединяването ни към ЕС, притежателите на патенти за лекарствени продукти, чийто редовен срок на патента е изтекъл, но действието му е било продължено, могат да подадат молба за издаване на сертификат за допълнителна закрила, съгласно европейските правни норми. При издаването на тези сертификати ще се отчита чл. 22 на Регламент № 1768/92 на Съвета (ЕИО), който гласи, че при заварено положение, времетраенето на допълнителната закрила се редуцира, така че тя, заедно с редовния патент, да не надхвърлят общо 20 години.
Въвеждането на посоченото правило е довело обаче до фактическо фаворизиране на определени държатели на патенти на лекарствени продукти, които са получили своите патенти извън ЕС и чийто общ срок на закрила по чл. 22 на цитирания регламент от 20 години не включва т. нар. “pipeline” патентна закрила, т.е. времето за разработване на продуктите. Специалната закрила по време на разработването на продукта в САЩ е от 5 до 7 години, в зависимост от продукта. В същото време, обаче, за държателите на патенти, получени в ЕС, са загубили предишните възможности за по-дълъг срок на закрила и възможният пълен срок на закрила сега е стриктно ограничен на 20 години и той не включва разработването на продукта (“pipeline” патентна закрила).
ІІІ. Възникналото фактическо неравенство е причина за официална жалба по чл. 226 от ДЕО, която е дала основание на Европейската комисия да изпрати на Република България Официално уведомително писмо за Нарушение № 2008/4129.
Комисията отбелязва, че патентните права, придобити в България от дружества от Европейския съюз, въз основа на преходните разпоредби относно фармацевтични продукти (т.нар. "pipeline" патентна закрила), съдържащи се в § 4 от българския патентен закон от 1993 г., са били ограничени след присъединяването на България към Европейския съюз в резултат на влизането в сила на § 77 от изменения български патентен закон от 2006 г. Българското законодателство сега позволява на определени патентопритежатели, които не са от Европейския съюз, да запазят закрилата на патентите си за срок, по-дълъг от традиционния 20 годишен срок на действие, като по този начин се дискриминират патентопритежателите от Европейския съюз, на които е отнета преходната закрила на техните патенти. Комисията смята, че този факт противоречи на общите принципи на правото на Общността, по-специално на принципите на недискриминация, спазване на придобитите права и общностната преференция.
Доводите на Европейската комисия могат да се приемат за основателни. Това налага да бъдат предприети съответните мерки за отстраняване на възникналата дискриминация като се извършат промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за патентите и регистрацията на полезни модели (Обн., ДВ 64, в сила от 9.11.2006 г.).
На базата на гореизложеното Комисията по европейските въпроси предлага (с 11 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение на Закона за патентите и регистрацията на полезни модели, № 854-01-83, внесен от Борислав Димитров Китов на 11 юли 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
