Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
15/12/2005
Относно: проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 15 декември 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от името на вносителя от г-жа Надежда Захариева, заместник-министър на културата. На заседанието присъстваха г-жа Полка Александрова, директор на Дирекция “Правна” в Министерство на културата и г-жа Мирослава Манолова и г-н Тодор Чобанов, експерти в министерството.
І. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) цели въвеждането на Директива на Съвета 93/7/ЕИО относно връщането на предмети с културна стойност, незаконно изнесени от територията на държава-членка. Със законопроекта в ЗПКМ се създава нова глава Шеста “б”, която урежда условията и реда за връщане на незаконно изнесени движими паметници на културата, представляващи национално богатство по искане на държава-членка на ЕС и по искане на Република България. Предвидено е разпоредбите на законопроекта, въвеждащи изискванията на Директива 93/7/ЕИО да влязат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС, тъй като прилагането им е възможно само между държави-членки.
ІІ. Регулираната със законопроекта материя попада в обхвата на преговорна глава 1 “Свободно движение на стоки”. В преговорите по тази глава (CONF 53/00 и CONF 06/01) Република България е поела ангажимент да въведе разпоредбите на Директива 93/7/ЕИО до датата на присъединяването й към ЕС. В посочените преговорни позиции е предвидено директивата да се въведе с подзаконов нормативен акт. Независимо от това, въвеждането й в ЗПКМ обаче следва да се подкрепи, тъй като регулираните обществени отношения по връщането на движими паметници, представляващи национално богатство представляват основни обществени отношения, нуждаещи се от трайна уредба, поради което следва да се уредят със закон.
Директива 93/7/ЕИО, изменена с Директиви 96/100/ЕО и 2001/38/ЕО представлява част от общностното законодателство, уреждащо защитата на притежаваните от държавите-членки културни ценности. Другият основен акт на ЕС в тази област е Регламент на Съвета № 3911/92 ЕИО относно износа на културни ценности, който бе въведен със Закона за изменение и допълнение на ЗПКМ (ДВ бр. 55 от 2004 г.).
Предложения законопроект транспонира изискванията на Директива 93/7/ЕИО, като определя за централен орган по приложението на директивата министъра на културата (чл. 33д от законопроекта), предвижда съответни на изискванията на чл. 4 от директивата правомощия на министъра на културата при връщането на незаконно изнесени паметници на културата, които са национално богатство (чл. чл. 33и от законопроекта), урежда право на иск пред българските съдилища на държавите-членки за връщане на незаконно изнесени културните ценности, намиращи се на територията на България (чл. 33к и чл. 33н от законопроекта), регламентира давността за предявяване на иска (чл. 33л от законопроекта), обезщетението, което държавата-членка дължи на добросъвестния приобретател в България на културните ценности, както и въпросите, свързани с разноските по делото(чл. 33о и чл. 33п от законопроекта). В съответствие с изискванията на директивата се предвижда и редът, по който българската държава може да отправи искане за връщане на незаконно изнесени от нейната територия движими паметници на културата, представляващи национално богатство (чл. 33ж ал. 2 от законопроекта) .
ІІІ. По конкретни текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки:
1. Обхватът на глава Шест “б” следва да се разшири, като се предвиди, че разпоредбите й се отнасят и за държавите от Европейското икономическо пространство Норвегия и Исландия. В Анекс ІІ, глава ХХVІІІ към Споразумението за Европейско икономическо пространство е предвидено, че разпоредбите на Директива 93/7/ЕИО, изменена с Директиви 96/100/ЕО и 2001/38/ЕО се прилагат и по отношение на тези държави. Следва да се има предвид обаче, че по отношение на тези държави движимият паметник на културата трябва да е изнесен незаконно на или след 1 януари 1995 г.
2. Във връзка с правомощията на министъра на културата като централен орган по приложението на директивата следва да се прецизира разпоредбата на чл. 33и, ал. 1, т. 3, като се уточни, че мерките, които може да предприема министъра на културата с оглед предотвратяване на действия, осуетяващи връщането на паметника на културата, са привременни в съответствие с чл. 4, ал. 5 от директивата.
3. Разпоредбата на чл. 33к, ал. 1 би могла да се прецизира, като се допълни, че държавата-членка предявява иска за връщане срещу владелеца или държателя на движимия паметник, както е предвидено в чл. 5, ал. 1 от директивата.
4. В разпоредбата на чл. 33р, ал. 3 е необходимо да се уточни, че правото на собственост върху движимия паметник на културата се определя съгласно националното законодателство на отправилата искането държава-членка след връщането му. В противен случай, се създава погрешното впечатление, че българският съд ще прилага вещното право на отправилата искането държава, което противоречи на чл. 12 от Директивата. Целта на посочената разпоредба от директивата е да уреди случаите, когато паметникът на културата е национално богатство, но има спор за собствеността.
5. Относно Приложение № 2 и указанията за попълването му следва да се посочи, че Директива 93/7/ЕИО не предвижда въвеждането на унифициран образец, в който държавите-членки да правят искане за връщане на паметници на културата. В директивата са посочени само изисквания относно информацията, която трябва да придружава искането на държава-членка за връщане на движим паметник на културата. Нещо повече, с уреждането на подобен образец в българския закон се предвижда норми, адресирани до друга държава, която обаче не може по никакъв начин да бъде задължена да ги прилага. Дори и да не са спазени изискванията за попълване на формуляра, българският министър на културата не може да откаже да изпълни искането, ако то съдържа предвидената в директивата информация. Поради това, уреждането на образеца в закона е ненужно.
6. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Директивата при въвеждането й в националния закон трябва да се направи изрично позоваване на Директивата. Такова позоваване в предложения законопроект има само в Приложение № 2. В тази връзка може да се препоръча позоваването да се направи и в основния текст на закона.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите като цяло въвежда изискванията на Директива 93/7/ЕИО, поради което следва да бъде подкрепен. Направените бележки имат за цел по-прецизното й въвеждане, както и усъвършенстване редакцията на разпоредбите на законопроекта.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция единодушно (8 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първа четене проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
На свое редовно заседание, проведено на 15 декември 2005 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от името на вносителя от г-жа Надежда Захариева, заместник-министър на културата. На заседанието присъстваха г-жа Полка Александрова, директор на Дирекция “Правна” в Министерство на културата и г-жа Мирослава Манолова и г-н Тодор Чобанов, експерти в министерството.
І. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) цели въвеждането на Директива на Съвета 93/7/ЕИО относно връщането на предмети с културна стойност, незаконно изнесени от територията на държава-членка. Със законопроекта в ЗПКМ се създава нова глава Шеста “б”, която урежда условията и реда за връщане на незаконно изнесени движими паметници на културата, представляващи национално богатство по искане на държава-членка на ЕС и по искане на Република България. Предвидено е разпоредбите на законопроекта, въвеждащи изискванията на Директива 93/7/ЕИО да влязат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към ЕС, тъй като прилагането им е възможно само между държави-членки.
ІІ. Регулираната със законопроекта материя попада в обхвата на преговорна глава 1 “Свободно движение на стоки”. В преговорите по тази глава (CONF 53/00 и CONF 06/01) Република България е поела ангажимент да въведе разпоредбите на Директива 93/7/ЕИО до датата на присъединяването й към ЕС. В посочените преговорни позиции е предвидено директивата да се въведе с подзаконов нормативен акт. Независимо от това, въвеждането й в ЗПКМ обаче следва да се подкрепи, тъй като регулираните обществени отношения по връщането на движими паметници, представляващи национално богатство представляват основни обществени отношения, нуждаещи се от трайна уредба, поради което следва да се уредят със закон.
Директива 93/7/ЕИО, изменена с Директиви 96/100/ЕО и 2001/38/ЕО представлява част от общностното законодателство, уреждащо защитата на притежаваните от държавите-членки културни ценности. Другият основен акт на ЕС в тази област е Регламент на Съвета № 3911/92 ЕИО относно износа на културни ценности, който бе въведен със Закона за изменение и допълнение на ЗПКМ (ДВ бр. 55 от 2004 г.).
Предложения законопроект транспонира изискванията на Директива 93/7/ЕИО, като определя за централен орган по приложението на директивата министъра на културата (чл. 33д от законопроекта), предвижда съответни на изискванията на чл. 4 от директивата правомощия на министъра на културата при връщането на незаконно изнесени паметници на културата, които са национално богатство (чл. чл. 33и от законопроекта), урежда право на иск пред българските съдилища на държавите-членки за връщане на незаконно изнесени културните ценности, намиращи се на територията на България (чл. 33к и чл. 33н от законопроекта), регламентира давността за предявяване на иска (чл. 33л от законопроекта), обезщетението, което държавата-членка дължи на добросъвестния приобретател в България на културните ценности, както и въпросите, свързани с разноските по делото(чл. 33о и чл. 33п от законопроекта). В съответствие с изискванията на директивата се предвижда и редът, по който българската държава може да отправи искане за връщане на незаконно изнесени от нейната територия движими паметници на културата, представляващи национално богатство (чл. 33ж ал. 2 от законопроекта) .
ІІІ. По конкретни текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки:
1. Обхватът на глава Шест “б” следва да се разшири, като се предвиди, че разпоредбите й се отнасят и за държавите от Европейското икономическо пространство Норвегия и Исландия. В Анекс ІІ, глава ХХVІІІ към Споразумението за Европейско икономическо пространство е предвидено, че разпоредбите на Директива 93/7/ЕИО, изменена с Директиви 96/100/ЕО и 2001/38/ЕО се прилагат и по отношение на тези държави. Следва да се има предвид обаче, че по отношение на тези държави движимият паметник на културата трябва да е изнесен незаконно на или след 1 януари 1995 г.
2. Във връзка с правомощията на министъра на културата като централен орган по приложението на директивата следва да се прецизира разпоредбата на чл. 33и, ал. 1, т. 3, като се уточни, че мерките, които може да предприема министъра на културата с оглед предотвратяване на действия, осуетяващи връщането на паметника на културата, са привременни в съответствие с чл. 4, ал. 5 от директивата.
3. Разпоредбата на чл. 33к, ал. 1 би могла да се прецизира, като се допълни, че държавата-членка предявява иска за връщане срещу владелеца или държателя на движимия паметник, както е предвидено в чл. 5, ал. 1 от директивата.
4. В разпоредбата на чл. 33р, ал. 3 е необходимо да се уточни, че правото на собственост върху движимия паметник на културата се определя съгласно националното законодателство на отправилата искането държава-членка след връщането му. В противен случай, се създава погрешното впечатление, че българският съд ще прилага вещното право на отправилата искането държава, което противоречи на чл. 12 от Директивата. Целта на посочената разпоредба от директивата е да уреди случаите, когато паметникът на културата е национално богатство, но има спор за собствеността.
5. Относно Приложение № 2 и указанията за попълването му следва да се посочи, че Директива 93/7/ЕИО не предвижда въвеждането на унифициран образец, в който държавите-членки да правят искане за връщане на паметници на културата. В директивата са посочени само изисквания относно информацията, която трябва да придружава искането на държава-членка за връщане на движим паметник на културата. Нещо повече, с уреждането на подобен образец в българския закон се предвижда норми, адресирани до друга държава, която обаче не може по никакъв начин да бъде задължена да ги прилага. Дори и да не са спазени изискванията за попълване на формуляра, българският министър на културата не може да откаже да изпълни искането, ако то съдържа предвидената в директивата информация. Поради това, уреждането на образеца в закона е ненужно.
6. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Директивата при въвеждането й в националния закон трябва да се направи изрично позоваване на Директивата. Такова позоваване в предложения законопроект има само в Приложение № 2. В тази връзка може да се препоръча позоваването да се направи и в основния текст на закона.
Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите като цяло въвежда изискванията на Директива 93/7/ЕИО, поради което следва да бъде подкрепен. Направените бележки имат за цел по-прецизното й въвеждане, както и усъвършенстване редакцията на разпоредбите на законопроекта.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция единодушно (8 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първа четене проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и музеите, № 502-01-64, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
