Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
02/10/2008
обсъждане на предложение на Европейската комисия за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (COM(2008)16)
I. На своето редовно заседание, проведено на 2 октомври 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект за Директива на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (COM(2008)16), включен като т. 1 в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2008 г.).
II. Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) започна да се прилага на 1 януари 2005 г. Тя е основен инструмент на Съюза за изпълнение на задълженията му, свързани с Протокола от Киото и с новите цели, формулирани от Европейския съвет през м. март 2007 г., а именно за 30 %-но съкращаване на емисиите на парникови газове в ЕС до 2020 г. спрямо 1990 г., при условие че има международно споразумение по този въпроси и за най-малко 20 % съкращение, ако такова споразумение не се подпише.
Схемата обхваща три периода, като през третия период (2013 – 2020 г.), за който се отнася предлаганата Директива, е предвидено схемата да се реализира в пълния й обхват и на едно изцяло хармонизирано общосъюзно равнище. Тази амбициозна задача трябва да се разглежда като част от по-широкия законодателен пакет на Европейската комисия - „Изменение на климата – енергетика”. Общо 147 държави извън ЕС са вече косвено свързани със Схемата за търговия с емисии на ЕС посредством проекти на Механизма за чисто развитие и проекти със Съвместно изпълнение.
Проектодирективата съществено разширява обхвата на Схемата за търговия с емисии, като в нея се включват и емисии на въглероден диоксид от производството на нефтопродукти, амоняк и алуминий, като и емисии на диазотен окис от производството на азотна, адипинова и глиоксалова киселина и емисии на перфлуорвъглерод от алуминиевия сектор. Същевременно промишлените предприятия, които отделят по-малко от 10 000 тона въглероден диоксид няма да бъдат задължени да участват в Схемата, при условие, че са предвидени други еквивалентни мерки за намаляване на вредния ефект за климата.
Най-важното нововъведение е въвеждането на общи за целия Съюз хармонизирани правила за безплатно разпределение на квоти и на общоевропейски „таван” на квотите, като същевременно отпадат националните планове за разпределение на квоти. Безплатното разпределение на квоти ще намалява прогресивно до пълното му изчезване през 2020 г., когато ще останат само търговете на квоти. Те ще бъдат организирани от държавите-членки, които ще трябва да отделят поне 20% от тръжните си приходи за инвестиции с цел повишаване на енергийната ефективност, за развитие на възобновяеми енергийни източници, за мерки за предотвратяване на обезлесяването и улесняване на процеса на адаптиране в развиващите се държави, както и за смекчаване на последиците от покачването на цените на енергията при домакинствата с ниски и средни доходи.
Предложението на Европейската комисия предвижда, също така, 90% от общото количество на квотите, които ще бъдат продавани чрез търг, да се разпределя въз основа на относителния дял на емисиите от 2005 г. в Схемата за търговия с емисии на ЕС (за България референтна година е 2007 г.). С цел да се гарантира справедливост и солидарност, както и да бъдат отчетени националните условия, 10% от общото количество на квотите, които ще бъдат продавани чрез търг, трябва да се преразпределя от по-богатите държави-членки към по-бедните. По този начин се увеличава количеството квоти, което по-бедните държави ще продават на търг, като за България предвиденото увеличение е 53%. Същото увеличение ще получи и Румъния, а най-голямо е увеличението за Латвия – 56%.
ІІІ. В Рамковата позиция на българското правителство по предложения проект се изтъква подкрепата на правителството ни за усилията на Европейската комисия да се постигне “адекватен баланс между насърчаването на екологичната устойчивост и борбата срещу изменението на климата, осигурявайки едновременно конкурентноспособността на европейските икономики”. Изтъква се, също така, че страната ни трябва д даде своя принос за постигането на амбициозната цел за 20% съкращаване на мисиите на парникови газове на ЕС до 2020 г.
Същевременно в рамковата позиция се изтъква, че България, като страна с относително нисък брутен вътрешен продукт на човек от населението, за мащабите на ЕС, е изправена пред най-сериозни предизвикателства при въвеждането на новите хармонизирани правила за търговия с квоти. Ето защо изключително значение има прилагането на принципа на солидарността чрез правилото 10% от общото количество квоти да се преразпредели допълнително сред държавите-членки с ниски доходи.
По този начин България получава увеличение на своя дял с 53%. Анализите показват, че през 2020 г. от продажбата на тези квоти страната ни ще може да събере допълнителен приход в размер на около 1,65 млрд. евро. Значителна част от тези средства биха могли да се използват за мерки, свързани с повишаване на енергийната ефективност на засегнатите от търговията с квоти отрасли и за субсидиране на инвестициите за пречиствателни съоръжения, особено в предприятията, произвеждащи електроенергия. Така ще се намали отрицателното въздействие от закупуването на квотите върху себестойността на произвежданите продукти.
ІV. Проектът на решение е обсъден на заседание на Комисията по околната среда и водите на Народното събрание, състояло се на 25.06.2008 г. В доклада на комисията се изказва подкрепа на проекта на директива, като част от изключително важния пакет законодателни инициативи “Изменение на климата – енергетика”. Отбелязва се прилагането на принципа на солидарността и че с проекта се предоставя на страната ни един значителен ресурс от средства за инвестиране, а това изисква още на един ранен етап да се разработи национална стратегия за начина, по който ще се изразходват средствата, събраните от търговете с квоти на парникови газове.
Проектът бе обсъден и на заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси, което се проведе на 11 юни 2008 г.
V. След състоялия се дебат в Комисията по европейските въпроси бяха
направени следните заключения и предложения:
1. Нашата страна трябва да подкрепи приемането на Директива на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността, тъй като тази директива представлява важен елемент от стратегията на ЕС за намаляване на риска от опасни климатични промени.
2. Същевременно е необходимо да продължи анализът на въздействията, свързани с прилагането на целия пакет от нормативни актове “Изменение на климата – енергетика”, като се обърне специално внимание на икономическите ефекти, свързани с повишаването на издръжките на производството в редица отрасли на българската икономика. При необходимост трябва да се разработят компенсационни механизми, например, като част от средствата от търговете, се използва за финансиране на екологични проекти в най-силно засегнатите отрасли.
3. Трябва да се положат максимални усилия за да се съхранят и по-възможност доразвият, елементите на солидарност, които се съдържат в предложението на Европейската комисия. Решително трябва да се отстоява, например, предвиденото там увеличение с 53% на квотите, които нашата страна ще може да продаде чрез търговете (Приложение ІІа, съгласно чл. 10, ал. 2, т. “б” от проекта).
4. Необходимо е, също така, да се положат усилия за неутрализиране на негативния социален ефект, който ще има прилагането на директивата. За тази трябва да се предложи държавите-членки с нисък брутен вътрешен продукт, сред които е и България, да получат право да използват част от средствата, събирани от търговете, за оказване на социална помощ на домакинствата с ниски и средни доходи при закупуването на поскъпналата електроенергия.
Докладът бе пoдкрепен с 10 гласа "за" и 2 гласа “въздържал се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
I. На своето редовно заседание, проведено на 2 октомври 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект за Директива на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (COM(2008)16), включен като т. 1 в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2008 г.).
II. Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ на ЕС) започна да се прилага на 1 януари 2005 г. Тя е основен инструмент на Съюза за изпълнение на задълженията му, свързани с Протокола от Киото и с новите цели, формулирани от Европейския съвет през м. март 2007 г., а именно за 30 %-но съкращаване на емисиите на парникови газове в ЕС до 2020 г. спрямо 1990 г., при условие че има международно споразумение по този въпроси и за най-малко 20 % съкращение, ако такова споразумение не се подпише.
Схемата обхваща три периода, като през третия период (2013 – 2020 г.), за който се отнася предлаганата Директива, е предвидено схемата да се реализира в пълния й обхват и на едно изцяло хармонизирано общосъюзно равнище. Тази амбициозна задача трябва да се разглежда като част от по-широкия законодателен пакет на Европейската комисия - „Изменение на климата – енергетика”. Общо 147 държави извън ЕС са вече косвено свързани със Схемата за търговия с емисии на ЕС посредством проекти на Механизма за чисто развитие и проекти със Съвместно изпълнение.
Проектодирективата съществено разширява обхвата на Схемата за търговия с емисии, като в нея се включват и емисии на въглероден диоксид от производството на нефтопродукти, амоняк и алуминий, като и емисии на диазотен окис от производството на азотна, адипинова и глиоксалова киселина и емисии на перфлуорвъглерод от алуминиевия сектор. Същевременно промишлените предприятия, които отделят по-малко от 10 000 тона въглероден диоксид няма да бъдат задължени да участват в Схемата, при условие, че са предвидени други еквивалентни мерки за намаляване на вредния ефект за климата.
Най-важното нововъведение е въвеждането на общи за целия Съюз хармонизирани правила за безплатно разпределение на квоти и на общоевропейски „таван” на квотите, като същевременно отпадат националните планове за разпределение на квоти. Безплатното разпределение на квоти ще намалява прогресивно до пълното му изчезване през 2020 г., когато ще останат само търговете на квоти. Те ще бъдат организирани от държавите-членки, които ще трябва да отделят поне 20% от тръжните си приходи за инвестиции с цел повишаване на енергийната ефективност, за развитие на възобновяеми енергийни източници, за мерки за предотвратяване на обезлесяването и улесняване на процеса на адаптиране в развиващите се държави, както и за смекчаване на последиците от покачването на цените на енергията при домакинствата с ниски и средни доходи.
Предложението на Европейската комисия предвижда, също така, 90% от общото количество на квотите, които ще бъдат продавани чрез търг, да се разпределя въз основа на относителния дял на емисиите от 2005 г. в Схемата за търговия с емисии на ЕС (за България референтна година е 2007 г.). С цел да се гарантира справедливост и солидарност, както и да бъдат отчетени националните условия, 10% от общото количество на квотите, които ще бъдат продавани чрез търг, трябва да се преразпределя от по-богатите държави-членки към по-бедните. По този начин се увеличава количеството квоти, което по-бедните държави ще продават на търг, като за България предвиденото увеличение е 53%. Същото увеличение ще получи и Румъния, а най-голямо е увеличението за Латвия – 56%.
ІІІ. В Рамковата позиция на българското правителство по предложения проект се изтъква подкрепата на правителството ни за усилията на Европейската комисия да се постигне “адекватен баланс между насърчаването на екологичната устойчивост и борбата срещу изменението на климата, осигурявайки едновременно конкурентноспособността на европейските икономики”. Изтъква се, също така, че страната ни трябва д даде своя принос за постигането на амбициозната цел за 20% съкращаване на мисиите на парникови газове на ЕС до 2020 г.
Същевременно в рамковата позиция се изтъква, че България, като страна с относително нисък брутен вътрешен продукт на човек от населението, за мащабите на ЕС, е изправена пред най-сериозни предизвикателства при въвеждането на новите хармонизирани правила за търговия с квоти. Ето защо изключително значение има прилагането на принципа на солидарността чрез правилото 10% от общото количество квоти да се преразпредели допълнително сред държавите-членки с ниски доходи.
По този начин България получава увеличение на своя дял с 53%. Анализите показват, че през 2020 г. от продажбата на тези квоти страната ни ще може да събере допълнителен приход в размер на около 1,65 млрд. евро. Значителна част от тези средства биха могли да се използват за мерки, свързани с повишаване на енергийната ефективност на засегнатите от търговията с квоти отрасли и за субсидиране на инвестициите за пречиствателни съоръжения, особено в предприятията, произвеждащи електроенергия. Така ще се намали отрицателното въздействие от закупуването на квотите върху себестойността на произвежданите продукти.
ІV. Проектът на решение е обсъден на заседание на Комисията по околната среда и водите на Народното събрание, състояло се на 25.06.2008 г. В доклада на комисията се изказва подкрепа на проекта на директива, като част от изключително важния пакет законодателни инициативи “Изменение на климата – енергетика”. Отбелязва се прилагането на принципа на солидарността и че с проекта се предоставя на страната ни един значителен ресурс от средства за инвестиране, а това изисква още на един ранен етап да се разработи национална стратегия за начина, по който ще се изразходват средствата, събраните от търговете с квоти на парникови газове.
Проектът бе обсъден и на заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейските въпроси, което се проведе на 11 юни 2008 г.
V. След състоялия се дебат в Комисията по европейските въпроси бяха
направени следните заключения и предложения:
1. Нашата страна трябва да подкрепи приемането на Директива на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността, тъй като тази директива представлява важен елемент от стратегията на ЕС за намаляване на риска от опасни климатични промени.
2. Същевременно е необходимо да продължи анализът на въздействията, свързани с прилагането на целия пакет от нормативни актове “Изменение на климата – енергетика”, като се обърне специално внимание на икономическите ефекти, свързани с повишаването на издръжките на производството в редица отрасли на българската икономика. При необходимост трябва да се разработят компенсационни механизми, например, като част от средствата от търговете, се използва за финансиране на екологични проекти в най-силно засегнатите отрасли.
3. Трябва да се положат максимални усилия за да се съхранят и по-възможност доразвият, елементите на солидарност, които се съдържат в предложението на Европейската комисия. Решително трябва да се отстоява, например, предвиденото там увеличение с 53% на квотите, които нашата страна ще може да продаде чрез търговете (Приложение ІІа, съгласно чл. 10, ал. 2, т. “б” от проекта).
4. Необходимо е, също така, да се положат усилия за неутрализиране на негативния социален ефект, който ще има прилагането на директивата. За тази трябва да се предложи държавите-членки с нисък брутен вътрешен продукт, сред които е и България, да получат право да използват част от средствата, събирани от търговете, за оказване на социална помощ на домакинствата с ниски и средни доходи при закупуването на поскъпналата електроенергия.
Докладът бе пoдкрепен с 10 гласа "за" и 2 гласа “въздържал се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
