проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 854-01-152, внесен от Деница Димитрова и група народни представители на 27 ноември 2008 г.

---

На заседанието, проведено на 11 декември 2008 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, внесен от Деница Димитрова и група народни представители.
Законопроектът беше представен пред членовете на Комисията от г-жа Деница Димитрова.
В заседанието взе участие г-жа Костадинка Тодорова – директор на Дирекция „Енергийна ефективност и опазване на околната среда” в Министерство на икономиката и енергетиката.

I. Европейският съюз провежда постоянна и целенасочена политика за подобряване на енергийната ефективност във всички сфери на икономиката и бита. По-доброто крайно използване на енергията има не само икономическо значение, но и допринася за намаляване на емисията на парникови газове в атмосферата и по този начин понижава риска от опасни промени в климата. Освен това повишаването на енергийната ефективност означава и намаляване на растяща зависимост на Европейския съюз от външни енергийни източници. Изхождайки от това голямо значение на проблема през 2006 г. ЕС прие специален План за действие по енергийната ефективност. Той предвижда държавите-членки на ЕС да предприемат мерки, така че през 2020 г. ЕС да използва 20% по-малко енергия от прогнозните количества.

За постигане на амбициозните цели ЕС прие редица важни нормативни документи. Един от тях е Директива 2002/91/ЕО относно изискванията за енергийните характеристики на сградите. Изчислено е, че около 40% от енергията, използвана в ЕС, отива за отопление или охлаждане на сградите. С тази директива се въвеждат минимални задължителни изисквания по отношение на енергийните характеристики на новопостроени сгради, а така също по отношение на енергийните характеристики на съществуващи големи сгради. Въвежда се и енергийно сертифициране на сградите, регулярна проверка на котелни и климатични инсталации и някои други подобни мерки. През 2006 г. бе приет друг важен акт - Директива 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Това наложи през 2008 г. да бъде приет нов Закон за енергийната ефективност, който е хармонизиран не само с Директива 2002/91/ЕО, но и с директивата от 2006 г.

II. В предлаганият законопроект са включени изменения и допълнения, засягащи прилагането на Директива 2002/91/ЕО относно енергийните характеристики на сградите.

С § 1 и 8 от проекта се цели от задължителното сертифициране за енергийна ефективност да бъдат изключени сградите с разгърната застроена площ над 1000 кв. м, които не са “общественообслужващи”. Това предложение не отговаря на съдържанието на чл. 7, т. 1 на Директива 2002/91/ЕО. Там изрично е записано, че от изискването за сертифициране на сградите за енергийни характеристики могат да бъдат изключени само категориите сгради, описани в чл. 4, параграф 3 на директивата, а именно: сгради и паметници, защитени като част от определена среда или поради специфичната им архитектурна или историческа стойност, когато изпълнението на изискванията би довело до неприемлива промяна на тяхната същност или вид; сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности; временни постройки с планиран период на използване от две или по-малко години, промишлени обекти, цехове и нежилищни селскостопански сгради с ниско енергийно потребление, нежилищни селскостопански сгради, използвани в сектор, който е част от национално секторно споразумение по отношение на енергийната ефективност; жилищни сгради, които се използват по-малко от четири месеца в годината; отделно-стоящи сгради с обща полезна етажна площ по-малко от 50 кв. м. В чл. 18 на действащия Закон за енергийната ефективност вече се съдържа указаната възможност за изключване от действието на задължителното сертифициране за енергийни характеристики на посочените по-горе категории сгради.

Параграфите 2, 3 и 4 от проекта имат за цел да се избегне задължението собственик на част от сграда да предоставя при продажба или при отдаване под наем на своята собственост на сертификат за енергийна ефективност. Опасенията на вносителите на проекта са, че въвеждането на това задължение поражда съществени, а понякога и непреодолими затруднения, за собствениците на апартаменти в сгради, които не са сертифицирана за енергийните си характеристики и нямат енергийни паспорти. По този въпрос текстът в Директива 2002/91/ЕО гласи, че задължението за предоставяне на указания сертификат се отнася за собствениците на “сгради”. Същевременно в чл. 2 на директивата е дадено следното определение на “сграда“: “конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура; терминът „сграда“ може да се отнася до сградата като цяло или части от нея, които са проектирани или в които има внесени промени за отделното им използване.” В случай, че приемем, че апартаментът е “част от сграда, която е проектирана за отделно използване”, то няма как апартаментите да не попадат в кръга на задължителното изискване за предоставяне на сертификат за енергийни характеристики на сградата при продажба или при отдаване под наем.

Параграфи 5 и 6 нямат отношение към Директива 2002/91/ЕО и тяхното приемане или отхвърляне трябва да се базира на преценка относно очакваните въздействия. Направеното в § 7 предложение за допълнение на ал. 2 на чл. 36 е в съответствие с изискванията на директивата.

ІІІ. От анализът в т. ІІ се вижда, че редица параграфи от предлагания законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност не отговарят на разпоредбите на Директива 2002/91/ЕО и това прави невъзможно приемането на законопроекта като цяло. Същевременно, обаче трябва да се отбележи, че в законопроекта се засягат реално съществуващи проблеми – а именно трудностите, свързани със сертифицирането на съществуващите сгради за енергийните им характеристики и особено проблемите при разпореждането с части от тези сгради (апартаменти), в случай, че сградите не са сертифицирани и нямат енергиен паспорт. Решаването на тези проблеми трябва да се търси, обаче, в рамките на поетите задължения по членството ни в Европейския съюз. Например, една възможност в това направление е да се субсидират разходите по сертифициране на сградите за енергийните им характеристики. Друга възможност е да се предостави разумен преходен период за извършване на сертифицирането на съществуващите сгради.

След състоялата се дискусия и като взема предвид констатираните несъответствия с европейското право, Комисията по европейските въпроси предлага (с 3 гласа "за", 7 гласа “въздържал се”) на Народното събрание да не приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност, № 854-01-152, внесен от Деница Димитрова и група народни представители на 27 ноември 2008 г.,





ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ

/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ