Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
22/01/2009
проект на Закон за платежните услуги и платежните системи, № 802-01-94, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2008 г.
На заседанието, проведено на 22 януари 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за платежните услуги и платежните системи, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие г-н Кирил Желев – заместник-министър на финансите, г-жа Яна Пальова – държавен съкровищник, г-жа Нина Стоянова главен юрист на Българска Народна Банка.
І. Законопроектът цели въвеждане в българското законодателство изискванията на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (Директива 2007/64/ЕО), на Директива 2000/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари (Директива 2000/46/ЕО) и на Директива 98/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (Директива 98/26/ЕС).
II. Директива 2007/64/ЕО има за цел създаването на хармонизирана правна рамка на пазарите на платежни услуги в Европейската общност, която да подпомогне създаването на Единната зона за плащания в евро (Single Еuro Рауment Аrеа - SЕРА). В съответствие с изискванията на Директива 2007/64/ЕО законопроектът урежда с общи правила пет категории доставчици на платежни услуги: а) банки; б) дружества за електронни пари; в) платежни институции; г) Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, когато не действат в качеството си на органи на парична политика или на органи, осъществяващи публичноправни функции; д) лица, които имат право да предоставят пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги. Нови за нашето право (а и за правото на Общността) сред изброените по-горе доставчици на платежни услуги са платежните институции, които подлежат на лицензиране и надзор от националните регулатори на държавите-членки. Платежната институция е юридическо лице, установено в държава членка, което е получило от компетентния орган на държавата членка по произход лиценз за предоставяне и извършване на платежни услуги. Лицензът е валиден във всички държави членки и осигурява възможност за предоставяне на платежни услуги на територията на общността съгласно принципа на свободно предоставяне на услуги и на свобода на установяване. Платежната институция трябва да отговаря на редица изисквания, между които и изисквания за начален и собствен капитал, чийто размер е различен в зависимост от вида на предоставяните платежни услуги. Тя може да осъществява своята дейност пряко, чрез клон и представител, както и да възложи на подизпълнител осъществяването на оперативни функции. В законопроекта с съответствие с изискванията на Директива 2007/64/ЕО изчерпателно са изброени платежните услуги, които могат да предоставят лицензираните платежни институции. Както е предвидено в Директива 2007/64/ЕО, законопроектът въвежда изисквания за защитни мерки, които платежните институции да прилагат по отношение на средствата, получени от ползвателите на платежни услуги. Въведени са и изисквания за предоставяне на предварителна и последваща информация от доставчиците на ползвателите на платежни услуги при извършване на еднократни платежни операции и рамкови договори за платежни услуги. Уредени са правата, задълженията и отговорността на страните при предоставянето на платежни услуги.
В глава пета от законопроекта са запазени разпоредбите от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (ЗППЕПИПС) относно издаването на електронни пари, въвеждащи изискванията на Директива 2000/46/ЕО относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари.
В глава шеста, раздел втори са въведени изискванията на Директива 98/26/ЕС относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, като са отстранени някои несъответствия и пропуски, установени при въвеждане на директивата в ЗППЕПИПС. На Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите е възложено разрешаването на спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на платежни услуги.
III. В законопроекта са включени и правила, които нямат отношение към правото на Общността, но не му противоречат – уредени са условията за издаване на лиценз, основанията за отказ и за отнемане на лиценз на оператор на платежна система. Въведени са и общи правила за Платежната система за брутен сетълмент в реално време (RINGS), изграждана и оперирана от Българската народна банка.
IV. В заключение може да се приеме, че законопроектът за платежните услуги и платежните системи транспонира в нашето право разпоредбите на Директива 2007/64/ЕО, Директива 2000/46/ЕО и Директива 98/26/ЕС. Разпоредбите, които нямат отношение към общностното право, не му противоречат.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага (със 16 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за платежните услуги и платежните системи, № 802-01-94, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
На заседанието, проведено на 22 януари 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за платежните услуги и платежните системи, внесен от Министерския съвет.
В заседанието взеха участие г-н Кирил Желев – заместник-министър на финансите, г-жа Яна Пальова – държавен съкровищник, г-жа Нина Стоянова главен юрист на Българска Народна Банка.
І. Законопроектът цели въвеждане в българското законодателство изискванията на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 97/7/ЕО, 2002/65/ЕО, 2005/60/ЕО и 2006/48/ЕО и за отмяна на Директива 97/5/ЕО (Директива 2007/64/ЕО), на Директива 2000/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари (Директива 2000/46/ЕО) и на Директива 98/26/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (Директива 98/26/ЕС).
II. Директива 2007/64/ЕО има за цел създаването на хармонизирана правна рамка на пазарите на платежни услуги в Европейската общност, която да подпомогне създаването на Единната зона за плащания в евро (Single Еuro Рауment Аrеа - SЕРА). В съответствие с изискванията на Директива 2007/64/ЕО законопроектът урежда с общи правила пет категории доставчици на платежни услуги: а) банки; б) дружества за електронни пари; в) платежни институции; г) Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, когато не действат в качеството си на органи на парична политика или на органи, осъществяващи публичноправни функции; д) лица, които имат право да предоставят пощенски парични преводи съгласно Закона за пощенските услуги. Нови за нашето право (а и за правото на Общността) сред изброените по-горе доставчици на платежни услуги са платежните институции, които подлежат на лицензиране и надзор от националните регулатори на държавите-членки. Платежната институция е юридическо лице, установено в държава членка, което е получило от компетентния орган на държавата членка по произход лиценз за предоставяне и извършване на платежни услуги. Лицензът е валиден във всички държави членки и осигурява възможност за предоставяне на платежни услуги на територията на общността съгласно принципа на свободно предоставяне на услуги и на свобода на установяване. Платежната институция трябва да отговаря на редица изисквания, между които и изисквания за начален и собствен капитал, чийто размер е различен в зависимост от вида на предоставяните платежни услуги. Тя може да осъществява своята дейност пряко, чрез клон и представител, както и да възложи на подизпълнител осъществяването на оперативни функции. В законопроекта с съответствие с изискванията на Директива 2007/64/ЕО изчерпателно са изброени платежните услуги, които могат да предоставят лицензираните платежни институции. Както е предвидено в Директива 2007/64/ЕО, законопроектът въвежда изисквания за защитни мерки, които платежните институции да прилагат по отношение на средствата, получени от ползвателите на платежни услуги. Въведени са и изисквания за предоставяне на предварителна и последваща информация от доставчиците на ползвателите на платежни услуги при извършване на еднократни платежни операции и рамкови договори за платежни услуги. Уредени са правата, задълженията и отговорността на страните при предоставянето на платежни услуги.
В глава пета от законопроекта са запазени разпоредбите от Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи (ЗППЕПИПС) относно издаването на електронни пари, въвеждащи изискванията на Директива 2000/46/ЕО относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари.
В глава шеста, раздел втори са въведени изискванията на Директива 98/26/ЕС относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа, като са отстранени някои несъответствия и пропуски, установени при въвеждане на директивата в ЗППЕПИПС. На Помирителната комисия за платежни спорове към Комисията за защита на потребителите е възложено разрешаването на спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на платежни услуги.
III. В законопроекта са включени и правила, които нямат отношение към правото на Общността, но не му противоречат – уредени са условията за издаване на лиценз, основанията за отказ и за отнемане на лиценз на оператор на платежна система. Въведени са и общи правила за Платежната система за брутен сетълмент в реално време (RINGS), изграждана и оперирана от Българската народна банка.
IV. В заключение може да се приеме, че законопроектът за платежните услуги и платежните системи транспонира в нашето право разпоредбите на Директива 2007/64/ЕО, Директива 2000/46/ЕО и Директива 98/26/ЕС. Разпоредбите, които нямат отношение към общностното право, не му противоречат.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейските въпроси предлага (със 16 гласа „за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за платежните услуги и платежните системи, № 802-01-94, внесен от Министерския съвет на 9 декември 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ:
/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
