Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
19/02/2009
проект на Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорните права на потребителите, № 803-01-86/27.10.2008 г.
I. На своето редовно заседание, проведено на 19 февруари 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорните права на потребителите, включен като т. 31 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2008 г.).
II. Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорните права на потребителите е следствие от започналия през 2004 г. процес на преразглеждане на правото на Общността относно защитата на потребителите. Този процес се налага от необходимостта да се опрости и допълни съществуващата правна уредба. Тя е включена в директиви, които съдържат клаузи за минимална хармонизация, т.е. държавите-членки имат правото да запазят или въведат по-строги правила за защита на потребителите.
Предложението за директива обхваща материята, уредена в следните директиви в областта на защита на потребителите:
• Директива 85/577/ЕЕС на Съвета за договори извън търговския обект;
• Директива 93/13/ЕЕС на Съвета за неравноправните клаузи, включени в потребителските договори;
• Директива 97/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за договори от разстояние; и
• Директива 99/44/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за продажбата на стоки и свързаните с тях гаранции.
Целта на новата обединена директива е усъвършенстване на вътрешния пазар и осигуряване на баланс между защитата на потребителите и конкурентоспособността на предприятията. Действащата правна рамка е фрагментарна и редица държави-членки са въвели по-високи изисквания от уредените в директивите. Това е причина за допълнителни разходи за търговците, желаещи да търгуват зад граница, тъй като те трябва да привеждат дейността си в съответствие с различните национални изисквания. Потребителите не използват предимствата на вътрешния пазар. Достъпът им до трансгранични сделки е ограничен и доверието им в трансграничните покупки е ниско.
Регламентът «Рим I» засилва фрагментарността на регулаторната рамка, тъй като съдържащите се в него стълкновителни правила задължават търговците да осигуряват на чуждестранните потребителите такова ниво на защита, каквото предоставят на потребителите в собствената си страна.
Новата директива цели изоставяне на подхода за минимална хармонизация и възприемане на подхода за пълна хармонизация, което ще доведе до намаляване на фрагментарността, пълно уеднаквяване на законодателството за защита на потребителите и осигуряване на високо ниво на защита на потребителите, както и на адекватна информация за правата, които имат и начините, по които могат да ги упражняват.
На европейско равнище са обсъждани шест варианта за действие, като всеки един от тях е съобразен с наскоро приетия регламент „Рим І“.
Вариант 1 предлага запазване на досегашния подход за минимална хармонизация. Ако той се приложи, няма да се разреши проблема с фрагментарността на регулаторната рамка.
Вариант 2 не е насочен към създаване на нормативна уредба на Общността. Той касае отпускане на финансови средства на Европейския съюз за провеждане на кампании с цел предоставяне на информация на потребителите относно тълкуване на дефинициите и нормите относно правата на потребителите. Този вариант също няма да разреши проблема с фрагментарността.
Вариант 3 включва 4 законодателни предложения на основата на пълна хармонизация, които са включени в проекта за директива. Той опростява законодателната рамка, но има ограничено въздействие по отношение функционирането на вътрешния пазар на Общността, тъй като ограничава свободата на бизнеса за сметка на повишаване на доверието на потребителите в пазара.
Вариант 4 включва 16 законодателни промени при пълна хармонизация, които са съчетани с четирите законодателни промени, предложени във вариант 3. Във вариант 4 са уредени всички въпроси на защитата на потребителите и особенно онези, при които търговците имат пряк контакт с потребителите – изготвяне на рекламни материали и на общи условия. Той ще снижи административните разходи на продаващите зад граница търговци и ще окаже положително въздействие върху действието на вътрешния пазар. Ще се повиши доверието на потребителите при покупките зад граница. Приемането на този вариант ще изисква усъвършенстване на законодателството на страните-членки.
Вариант 5 включва 20-те законодателни промени, предложени във варианти 3 и 4, както и още 3 законодателни предложения на основата на пълна хармонизация, които разширяват защитата на потребителите. Той ще доведе обаче до по-високи разходи за бизнеса.
Вариант 6 съдържа законодателните предложения, включении във варианти 3 и 4, както и специална клауза за вътрешния пазар, която ще бъде приложима за непълно хармонизираните аспекти. Тази клауза ще дерогира чл.6 от регламента “Рим I”, което представлява сериозно законодателно изменение само няколко месеца след приемането на „Рим І“. На този вариант се противопоставят повечето от държавите-членки, както и всички организации на потребителите, отговорили на Зелената книга. Въпреки че ще премахне правните бариери за вътрешния пазар и ще облекчи бизнеса, този вариант ще прехвърли проблема с правната несигурност към потребителите. Той ще породи и проблеми за националните правоприлагащи органи, които ще трябва да прилагат чуждо право. Към настоящия момент проектът за директива се обсъжда в Съвета и Европейския парламент.
IІІ. Правителството на Република България е изготвило проект за Рамкова позиция, с която принципно се подкрепя предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите.
С нея се подкрепя предприетите от страна на европейските институции законодателни действия за уеднаквяване и своеобразно кодифициране на правната уредба в областта на защита на потребителите, по отношение на продажбите от разстояние и продажбите извън търговския обект, гаранциите при продажба на стоки, както и неравноправните клаузи в договорите, предлагани на потребителите.
Правителството смята, че уеднаквяването на правната уредба и нейното кодифициране ще подобрят в голяма степен условията, свързани с прилагането и тълкуването на разпоредбите в отделните държави-членки на Европейския съюз.
С рамковата позиция се подкрепя по принцип одобрения от повечето държави-членки Вариант 4, който в сравнение с останалите 5 варианта, ще допринесе в най-висока степен за по-доброто функциониране на Вътрешния пазар, посредством хармонизация и рационализация. Този вариант отговаря на цялостната концепция за пълна хармонизация на хоризонталното законодателство за защита на потребителите и постига целите за опростяване и уеднаквяване на дефинициите и правилата относно пред-договорната информация, правото на отказ на потребителя от договора, изискванията към клаузите в потребителските договори. Концепцията заложена във Вариант 4, ще намали тежестта за предприятията, особено за малките и средни предприятия, които търгуват зад граница, и ще доведе до повишаване на доверието на потребителите, като им осигури по-ниски цени и по-богат избор на стоки и услуги.
Този вариант, в максимална степен създава условия за повишаване на доверието на потребителите и особено за увеличаване процента на транс-граничните сделки в рамките на Общността, в които участват потребители, включително и пазаруването чрез Интернет.
Според рамковата позиция Вариант 4 ще подобри качествено законодателството в областта на защита на потребителите и нивото на тази защита в рамките на Вътрешния пазар на Общността като цяло.
С рамковата позиция се подкрепя по принцип уеднаквяването на дефинициите в предложението за Директива относно правата на потребителите, като дефинициите за: „потребител”, „търговец”, „договор за продажба”, „договор за услуга”, „договор от разстояние”, които имат фундаментален характер и е наложително еднаквото им тълкуване и прилагане от отделните държави-членки.
Правителството на България счита за изключително важно уеднаквяването на правната уредба по отношение на „правото на отказ” на потребителя от договора и свързаните с това право, условия и срокове. Кодифицирането на условията, при които ще бъде упражнявано „правото на отказ”, ще имат голямо значение при еднаквото им тълкуване, респективно прилагане от всяка държава-членка и най-вече от административните органи и съдилищата, които ще прилагат законодателството в областта на защита на потребителите.
В рамковата позиция се подкрепя предложената правна структура на новата Директива в нейната цялост, която включва: изисквания към предоставяната на потребителя информация; изисквания към формата и съдържанието на договорите, предлагани на потребителите, както и някои нови правила относно специални права на потребителите при договорите за продажба, условия по отношение на прехвърляне на риска, тежест на доказване и т.н.
Съгласно рамковата позиция Република България си запазва правото да изразява своята конкретна позиция по отделните текстове от предложението за Директива относно договорните права на потребителите в процеса на тяхното обсъждане.
VІ. Предложението на Европейската комисия и рамковата позиция на Министерския съвет са обсъдени на заседание на Комисията по икономическа политика на Народното събрание. В приетото становище се казва, че се подкрепя предложената правна структура на новата директива в нейната цялост, като нашата страна трябва да си запази правото да изрази своята конкретна позиция по отделните текстове в процеса на тяхното обсъждане в Съвета.
V. Независимо, че засега презграничните сделки у нас са малко, предложението за Директива следва да бъде подкрепено, защото ще доведе до повишаване на правната сигурност при осъществяване на търговия зад граница, ще понижи разходите за привеждане в съответствие на документацията при търговия на стоки и услуги извън територията на Република България, ще повиши доверието на потребителите във вътрешния пазар на Общността и ще им предостави еднакво ниво на защита при сключване на презгранични сделки.
Материята, която новата директива ще урежда (и която сега е включена в посочените по-горе четири директиви), е предмет на регулиране от Закона за защита на потребителите, приет през 2005 г. Както повечето държави-членки и Република България се е възползвала от клаузата за минимална хармонизация в някои области, като продажбите от разстояние, и е въвела по-строги правила за защита на потребителите. Приемането на новата Директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите ще наложи да се измени и допълни Законът за защита на потребителите, както и други нормативни актове. Промените ще се отнасят до договорите от разстояние; договорите извън търговския обект и всички свързани с тях условия по предоставяне на предварителна информация на потребителя, преди сключване на договора; формата и съдържанието на самите договори; изискванията към правото на отказ от договора и др.
В заключение може да се приеме, че представената рамкова позиция на Министерския съвет по прoeкта на Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорните права на потребителите е съобразена с интересите на страната и следва да бъде подкрепена.
Докладът бе пoдкрепен с 15 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
I. На своето редовно заседание, проведено на 19 февруари 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорните права на потребителите, включен като т. 31 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2008 г.).
II. Предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорните права на потребителите е следствие от започналия през 2004 г. процес на преразглеждане на правото на Общността относно защитата на потребителите. Този процес се налага от необходимостта да се опрости и допълни съществуващата правна уредба. Тя е включена в директиви, които съдържат клаузи за минимална хармонизация, т.е. държавите-членки имат правото да запазят или въведат по-строги правила за защита на потребителите.
Предложението за директива обхваща материята, уредена в следните директиви в областта на защита на потребителите:
• Директива 85/577/ЕЕС на Съвета за договори извън търговския обект;
• Директива 93/13/ЕЕС на Съвета за неравноправните клаузи, включени в потребителските договори;
• Директива 97/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за договори от разстояние; и
• Директива 99/44/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за продажбата на стоки и свързаните с тях гаранции.
Целта на новата обединена директива е усъвършенстване на вътрешния пазар и осигуряване на баланс между защитата на потребителите и конкурентоспособността на предприятията. Действащата правна рамка е фрагментарна и редица държави-членки са въвели по-високи изисквания от уредените в директивите. Това е причина за допълнителни разходи за търговците, желаещи да търгуват зад граница, тъй като те трябва да привеждат дейността си в съответствие с различните национални изисквания. Потребителите не използват предимствата на вътрешния пазар. Достъпът им до трансгранични сделки е ограничен и доверието им в трансграничните покупки е ниско.
Регламентът «Рим I» засилва фрагментарността на регулаторната рамка, тъй като съдържащите се в него стълкновителни правила задължават търговците да осигуряват на чуждестранните потребителите такова ниво на защита, каквото предоставят на потребителите в собствената си страна.
Новата директива цели изоставяне на подхода за минимална хармонизация и възприемане на подхода за пълна хармонизация, което ще доведе до намаляване на фрагментарността, пълно уеднаквяване на законодателството за защита на потребителите и осигуряване на високо ниво на защита на потребителите, както и на адекватна информация за правата, които имат и начините, по които могат да ги упражняват.
На европейско равнище са обсъждани шест варианта за действие, като всеки един от тях е съобразен с наскоро приетия регламент „Рим І“.
Вариант 1 предлага запазване на досегашния подход за минимална хармонизация. Ако той се приложи, няма да се разреши проблема с фрагментарността на регулаторната рамка.
Вариант 2 не е насочен към създаване на нормативна уредба на Общността. Той касае отпускане на финансови средства на Европейския съюз за провеждане на кампании с цел предоставяне на информация на потребителите относно тълкуване на дефинициите и нормите относно правата на потребителите. Този вариант също няма да разреши проблема с фрагментарността.
Вариант 3 включва 4 законодателни предложения на основата на пълна хармонизация, които са включени в проекта за директива. Той опростява законодателната рамка, но има ограничено въздействие по отношение функционирането на вътрешния пазар на Общността, тъй като ограничава свободата на бизнеса за сметка на повишаване на доверието на потребителите в пазара.
Вариант 4 включва 16 законодателни промени при пълна хармонизация, които са съчетани с четирите законодателни промени, предложени във вариант 3. Във вариант 4 са уредени всички въпроси на защитата на потребителите и особенно онези, при които търговците имат пряк контакт с потребителите – изготвяне на рекламни материали и на общи условия. Той ще снижи административните разходи на продаващите зад граница търговци и ще окаже положително въздействие върху действието на вътрешния пазар. Ще се повиши доверието на потребителите при покупките зад граница. Приемането на този вариант ще изисква усъвършенстване на законодателството на страните-членки.
Вариант 5 включва 20-те законодателни промени, предложени във варианти 3 и 4, както и още 3 законодателни предложения на основата на пълна хармонизация, които разширяват защитата на потребителите. Той ще доведе обаче до по-високи разходи за бизнеса.
Вариант 6 съдържа законодателните предложения, включении във варианти 3 и 4, както и специална клауза за вътрешния пазар, която ще бъде приложима за непълно хармонизираните аспекти. Тази клауза ще дерогира чл.6 от регламента “Рим I”, което представлява сериозно законодателно изменение само няколко месеца след приемането на „Рим І“. На този вариант се противопоставят повечето от държавите-членки, както и всички организации на потребителите, отговорили на Зелената книга. Въпреки че ще премахне правните бариери за вътрешния пазар и ще облекчи бизнеса, този вариант ще прехвърли проблема с правната несигурност към потребителите. Той ще породи и проблеми за националните правоприлагащи органи, които ще трябва да прилагат чуждо право. Към настоящия момент проектът за директива се обсъжда в Съвета и Европейския парламент.
IІІ. Правителството на Република България е изготвило проект за Рамкова позиция, с която принципно се подкрепя предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите.
С нея се подкрепя предприетите от страна на европейските институции законодателни действия за уеднаквяване и своеобразно кодифициране на правната уредба в областта на защита на потребителите, по отношение на продажбите от разстояние и продажбите извън търговския обект, гаранциите при продажба на стоки, както и неравноправните клаузи в договорите, предлагани на потребителите.
Правителството смята, че уеднаквяването на правната уредба и нейното кодифициране ще подобрят в голяма степен условията, свързани с прилагането и тълкуването на разпоредбите в отделните държави-членки на Европейския съюз.
С рамковата позиция се подкрепя по принцип одобрения от повечето държави-членки Вариант 4, който в сравнение с останалите 5 варианта, ще допринесе в най-висока степен за по-доброто функциониране на Вътрешния пазар, посредством хармонизация и рационализация. Този вариант отговаря на цялостната концепция за пълна хармонизация на хоризонталното законодателство за защита на потребителите и постига целите за опростяване и уеднаквяване на дефинициите и правилата относно пред-договорната информация, правото на отказ на потребителя от договора, изискванията към клаузите в потребителските договори. Концепцията заложена във Вариант 4, ще намали тежестта за предприятията, особено за малките и средни предприятия, които търгуват зад граница, и ще доведе до повишаване на доверието на потребителите, като им осигури по-ниски цени и по-богат избор на стоки и услуги.
Този вариант, в максимална степен създава условия за повишаване на доверието на потребителите и особено за увеличаване процента на транс-граничните сделки в рамките на Общността, в които участват потребители, включително и пазаруването чрез Интернет.
Според рамковата позиция Вариант 4 ще подобри качествено законодателството в областта на защита на потребителите и нивото на тази защита в рамките на Вътрешния пазар на Общността като цяло.
С рамковата позиция се подкрепя по принцип уеднаквяването на дефинициите в предложението за Директива относно правата на потребителите, като дефинициите за: „потребител”, „търговец”, „договор за продажба”, „договор за услуга”, „договор от разстояние”, които имат фундаментален характер и е наложително еднаквото им тълкуване и прилагане от отделните държави-членки.
Правителството на България счита за изключително важно уеднаквяването на правната уредба по отношение на „правото на отказ” на потребителя от договора и свързаните с това право, условия и срокове. Кодифицирането на условията, при които ще бъде упражнявано „правото на отказ”, ще имат голямо значение при еднаквото им тълкуване, респективно прилагане от всяка държава-членка и най-вече от административните органи и съдилищата, които ще прилагат законодателството в областта на защита на потребителите.
В рамковата позиция се подкрепя предложената правна структура на новата Директива в нейната цялост, която включва: изисквания към предоставяната на потребителя информация; изисквания към формата и съдържанието на договорите, предлагани на потребителите, както и някои нови правила относно специални права на потребителите при договорите за продажба, условия по отношение на прехвърляне на риска, тежест на доказване и т.н.
Съгласно рамковата позиция Република България си запазва правото да изразява своята конкретна позиция по отделните текстове от предложението за Директива относно договорните права на потребителите в процеса на тяхното обсъждане.
VІ. Предложението на Европейската комисия и рамковата позиция на Министерския съвет са обсъдени на заседание на Комисията по икономическа политика на Народното събрание. В приетото становище се казва, че се подкрепя предложената правна структура на новата директива в нейната цялост, като нашата страна трябва да си запази правото да изрази своята конкретна позиция по отделните текстове в процеса на тяхното обсъждане в Съвета.
V. Независимо, че засега презграничните сделки у нас са малко, предложението за Директива следва да бъде подкрепено, защото ще доведе до повишаване на правната сигурност при осъществяване на търговия зад граница, ще понижи разходите за привеждане в съответствие на документацията при търговия на стоки и услуги извън територията на Република България, ще повиши доверието на потребителите във вътрешния пазар на Общността и ще им предостави еднакво ниво на защита при сключване на презгранични сделки.
Материята, която новата директива ще урежда (и която сега е включена в посочените по-горе четири директиви), е предмет на регулиране от Закона за защита на потребителите, приет през 2005 г. Както повечето държави-членки и Република България се е възползвала от клаузата за минимална хармонизация в някои области, като продажбите от разстояние, и е въвела по-строги правила за защита на потребителите. Приемането на новата Директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите ще наложи да се измени и допълни Законът за защита на потребителите, както и други нормативни актове. Промените ще се отнасят до договорите от разстояние; договорите извън търговския обект и всички свързани с тях условия по предоставяне на предварителна информация на потребителя, преди сключване на договора; формата и съдържанието на самите договори; изискванията към правото на отказ от договора и др.
В заключение може да се приеме, че представената рамкова позиция на Министерския съвет по прoeкта на Директива на Европейския парламент и на Съвета относно договорните права на потребителите е съобразена с интересите на страната и следва да бъде подкрепена.
Докладът бе пoдкрепен с 15 гласа "за".
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ
МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ
