Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
12/01/2006
проект на Закон за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, № 502-02-30, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, № 502-02-30, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от г-жа Ана Караиванова, заместник-министър на правосъдието. На заседанието присъстваха Виктория Нешева, държавен експерт към Дирекция “Съвет по законодателство” на Министерство на правосъдието и Стела Здравкова, експерт в министерството.
І. Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (Конвенция за закрила на децата) е подписана на 19 октомври 1996 г. в Хага в рамките на Хагската конференция по международно частно право. Конвенцията е в сила от 1 януари 2002 г. Съгласно преамбюла й уреждането на тези въпроси с конвенция произтича от необходимостта от подобряване закрилата на децата в международен план чрез избягване на стълкновения между законодателства на договарящите държави по отношение на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки за закрила на децата и международното сътрудничество в тази област. Като други причини за съставянето на Конвенцията са посочени нуждата от ревизиране на Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. относно правомощията на властите и приложимото право по отношение на защитата на малолетни, както и желанието на държавите-членки на Хагската конференция да установят сходни разпоредби в областта на защита на децата в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.
ІІ. Конвенцията за закрила на децата урежда общите въпроси на компетентността и приложимото право при предприемането на мерки за закрила на личността и имуществото на децата от държавите-страни по нея, включително въпросите, свързани с родителските права. Конвенцията определя държавите, чиито органи са компетентни да предприемат мерки за закрила на личността и имуществото на детето, правото, приложимо от съответните органи при упражняване на компетентността им, както и приложимото право за родителската отговорност. Конвенцията съдържа също разпоредби, които осигуряват признаването и изпълнението на мерки за закрила на детето във всички договарящи държави по отношение на предоставяне, упражняване, прекратяване или ограничаване и делегиране на родителската отговорност, право на упражняване на родителски права, настойничество и попечителство и други аналогични на тях институти, определяне на функциите на лицата и органите, натоварени да отговарят за личността и имуществото на детето, да го представляват или да го подпомагат, настаняване на детето в приемно семейство, контрол от страна на държавните органи върху грижите за детето от всяко лице, на което то е поверено, управление, запазване или разпореждането с имуществото на детето. Конвенцията предвижда разпоредби относно установяване на необходимото сътрудничество между органите на договарящите държави за постигане на нейните цели.
ІІІ. Със законопроекта се предлага Република България да ратифицира Конвенцията с декларация по чл. 29, ал. 1 от Конвенцията, съгласно която централен орган за целите на Конвенцията е Министерство на правосъдието, декларация по чл. 34, ал. 2, съгласно която молбите за сътрудничество във връзка с мерките за закрила на детето се подават само чрез централния орган, и резерва по чл. 60, ал. 1 от Конвенцията, според която Република България запазва компетентността на своите органи да вземат мерки, насочени към защита на намиращото се на нейната територия имущество на детето и правото да не признае родителската отговорност или мярка, която е несъвместима с мярка, взета от нейните органи във връзка с това имущество.
ІV. Предложеният законопроект за ратифициране на Конвенцията за закрила на децата има отношение към преговорна глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”, сектор “Сътрудничество по гражданскоправни въпроси”.
Конвенцията за закрила на детето е част от acquis communautaire. На общностно ниво материята, регламентирана в Конвенцията, се урежда от и от Регламент № 1347/2000 относно взаимното признаване на решения за родителската отговорност, постановени по време на развод или раздяла и Регламент 2201/2003 относно юрисдикцията и признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси на родителската отговорност. Тъй като компетентността в тази сфера е споделена между Общността и държавите-членки, а от друга страна, Конвенцията не позволява към нея да се присъедини Европейската общност, държавите-членки не могат да ратифицират конвенцията самостоятелно. Поради това е прието решение на Съвета от 19 декември 2002 г., с което държавите-членки на ЕС са оторизирани да се присъединят към Конвенцията от 1996 г. В резултат на това решение държавите-членки са подписали едновременно конвенцията на 1 април 2003 г.
Необходимостта от ратифицирането от Република България на Конвенцията произтича също и от Партньорството за присъединяване на България, в което е посочено, че българската страна трябва да предприеме допълнителни мерки за гарантиране прилагането на инструментите на Общността в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, особено по отношение на взаимното признаване и изпълнението на съдебни решения.
Въз основа на изложеното може да се заключи, че ратифицирането на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата е необходимо с оглед присъединяването на Република България към ЕС, като наред с това то ще допринесе за подобряване на защита на интересите на децата чрез избягване на стълкновения в международен план и чрез улесняване на сътрудничеството в тази област между България и държавите-страни по конвенцията. Поради това, предложеният законопроект следва да бъде подкрепен от Комисията по европейска интеграция.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (9 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, № 502-02-30, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
На свое редовно заседание, проведено на 12 януари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, № 502-02-30, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от г-жа Ана Караиванова, заместник-министър на правосъдието. На заседанието присъстваха Виктория Нешева, държавен експерт към Дирекция “Съвет по законодателство” на Министерство на правосъдието и Стела Здравкова, експерт в министерството.
І. Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (Конвенция за закрила на децата) е подписана на 19 октомври 1996 г. в Хага в рамките на Хагската конференция по международно частно право. Конвенцията е в сила от 1 януари 2002 г. Съгласно преамбюла й уреждането на тези въпроси с конвенция произтича от необходимостта от подобряване закрилата на децата в международен план чрез избягване на стълкновения между законодателства на договарящите държави по отношение на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки за закрила на децата и международното сътрудничество в тази област. Като други причини за съставянето на Конвенцията са посочени нуждата от ревизиране на Хагската конвенция от 5 октомври 1961 г. относно правомощията на властите и приложимото право по отношение на защитата на малолетни, както и желанието на държавите-членки на Хагската конференция да установят сходни разпоредби в областта на защита на децата в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.
ІІ. Конвенцията за закрила на децата урежда общите въпроси на компетентността и приложимото право при предприемането на мерки за закрила на личността и имуществото на децата от държавите-страни по нея, включително въпросите, свързани с родителските права. Конвенцията определя държавите, чиито органи са компетентни да предприемат мерки за закрила на личността и имуществото на детето, правото, приложимо от съответните органи при упражняване на компетентността им, както и приложимото право за родителската отговорност. Конвенцията съдържа също разпоредби, които осигуряват признаването и изпълнението на мерки за закрила на детето във всички договарящи държави по отношение на предоставяне, упражняване, прекратяване или ограничаване и делегиране на родителската отговорност, право на упражняване на родителски права, настойничество и попечителство и други аналогични на тях институти, определяне на функциите на лицата и органите, натоварени да отговарят за личността и имуществото на детето, да го представляват или да го подпомагат, настаняване на детето в приемно семейство, контрол от страна на държавните органи върху грижите за детето от всяко лице, на което то е поверено, управление, запазване или разпореждането с имуществото на детето. Конвенцията предвижда разпоредби относно установяване на необходимото сътрудничество между органите на договарящите държави за постигане на нейните цели.
ІІІ. Със законопроекта се предлага Република България да ратифицира Конвенцията с декларация по чл. 29, ал. 1 от Конвенцията, съгласно която централен орган за целите на Конвенцията е Министерство на правосъдието, декларация по чл. 34, ал. 2, съгласно която молбите за сътрудничество във връзка с мерките за закрила на детето се подават само чрез централния орган, и резерва по чл. 60, ал. 1 от Конвенцията, според която Република България запазва компетентността на своите органи да вземат мерки, насочени към защита на намиращото се на нейната територия имущество на детето и правото да не признае родителската отговорност или мярка, която е несъвместима с мярка, взета от нейните органи във връзка с това имущество.
ІV. Предложеният законопроект за ратифициране на Конвенцията за закрила на децата има отношение към преговорна глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”, сектор “Сътрудничество по гражданскоправни въпроси”.
Конвенцията за закрила на детето е част от acquis communautaire. На общностно ниво материята, регламентирана в Конвенцията, се урежда от и от Регламент № 1347/2000 относно взаимното признаване на решения за родителската отговорност, постановени по време на развод или раздяла и Регламент 2201/2003 относно юрисдикцията и признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси на родителската отговорност. Тъй като компетентността в тази сфера е споделена между Общността и държавите-членки, а от друга страна, Конвенцията не позволява към нея да се присъедини Европейската общност, държавите-членки не могат да ратифицират конвенцията самостоятелно. Поради това е прието решение на Съвета от 19 декември 2002 г., с което държавите-членки на ЕС са оторизирани да се присъединят към Конвенцията от 1996 г. В резултат на това решение държавите-членки са подписали едновременно конвенцията на 1 април 2003 г.
Необходимостта от ратифицирането от Република България на Конвенцията произтича също и от Партньорството за присъединяване на България, в което е посочено, че българската страна трябва да предприеме допълнителни мерки за гарантиране прилагането на инструментите на Общността в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, особено по отношение на взаимното признаване и изпълнението на съдебни решения.
Въз основа на изложеното може да се заключи, че ратифицирането на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата е необходимо с оглед присъединяването на Република България към ЕС, като наред с това то ще допринесе за подобряване на защита на интересите на децата чрез избягване на стълкновения в международен план и чрез улесняване на сътрудничеството в тази област между България и държавите-страни по конвенцията. Поради това, предложеният законопроект следва да бъде подкрепен от Комисията по европейска интеграция.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (9 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме проект на Закон за ратифициране на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, № 502-02-30, внесен от Министерския съвет на 19 декември 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
