проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-73, внесен от Георги Тодоров Божинов на 31 март 2009 г.

---

На заседанието, проведено на 9 април 2009 г., Комисията по европейските въпроси разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, внесен от народния представител Георги Божинов.
В заседанието взеха участие Чавдар Георгиев – заместник-министър на околната среда и водите, Цветанка Димитрова – директор на Дирекция „Води”, и Васил Маргаритов – директор на Дирекция „Кохезионна политика” в Министерство на околната среда и водите.

I. Политиката на опазване на околната среда, провеждана от Европейския съюз и по-специално политиката за водите, включва и норми на общностно ниво, които са свързани със събирането, отвеждането, пречистването и изпускането на отпадъчни води от населени места. На този аспект от общностното право е посветена Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г., а от гледна точка на цялостното управление на процесите, въпросът попада и в периметъра на действие на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000-та г.
Директива 91/271/ЕИО въвежда график за създаването и надлежното функциониране на канализационните мрежи и съоръженията за пречистване на отпадъчните води в държавите-членки. Съгласно този график общите урбанизирани територии (агломерации) в ЕС с население над 10 000 еквивалентни жители, които изпускат пречистените отпадъчни води в екологично чувствителни зони са длъжни да притежават съответните канализационни мрежи и пречиствателни съоръжения до края на 1998 г., англомерациите с население над 15 000 еквивалентни жители, които изпускат пречистените отпадъчни води в зони с нормален екологичен статут - до края на 2000-та година и агломерациите с население между 2000 и 10 000 жители, изпускащи водите в екологично чувствителни зони и тези с население между 2000 и 15 000 еквивалентни жители, които изпускат пречистените води в зони с нормален екологичен статус - до края на 2005 г.
В хода на преговорите за присъединяването на страната ни към Европейския съюз е договорено чрез дерогация от чл. 3, 4 и 5, параграф 2 от споменатата по-горе директива, изискванията за канализационните мрежи и за пречиствателните станции да се приложат както следва:
- за агломерациите с население повече от 10 000 еквивалентни жители – до 31 декември 2010 г.;
- за всички останали случаи – до 31 декември 2014 г.

II. Действащият в момента Закон за водите е хармонизиран с европейските правни норми. Ето защо предлаганият законопроектът няма хармонизиращи функции а цели да създаде условия за покриване на поетите ангажименти, свързани с нашето членство в ЕС и по-специално по-отношение на изграждането на канализационни системи и пречиствателни съоръжения, гарантиращи съответните характеристики на изпусканите пречистени отпадъчни води.
Предлага се Министерският съвет да приеме Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България за период, не по-малък от 10 години (§2 от проекта). Предвижда се, също така, да се създаде и поддържа Единна информационна система на ВиК услугите и регистър на ВиК операторите (нов чл. 198у в Закона за водите). Министърът на регионалното развитие и благоустройството, областните управители, общинските съвети и кметовете да получат нови разпоредителни и координационни компетенции в областта на ВиК системите и съоръженията. Общините се предвижда да приемат програми за развитие на ВиК в съответствие с националната стратегия и регионалния генерален план в тази област. Създава се и нова глава в Закона за водите, изцяло посветена на планирането, изграждането, управлението и оперирането на ВиК системите и пречиствателните съоръжения. В основата на предлагания в проекта модел за устройството на ВиК сектора у нас лежи разделянето на страната на обособени територии за нуждите на ВиК системите. В рамките на всяка една обособена територия се предвижда да действа един оператор, а тогава, когато има няколко собственици на ВиК системи и съоръжения в рамките на една обособена територия, те ще се обединяват в Асоциация по ВиК. Целта на избрания модел е да се създадат по-благоприятни условия за привличане на инвестиции поради големия обем на необходимите финансови средства за покриване на европейските норми.

III. Както вече бе изтъкнато, предлаганият законопроект няма хармонизиращи задачи, а цели изпълнение на поети от нашата страна ангажименти във връзка с присъединяването ни към ЕС. Той не противоречи на европейските правни норми, тъй като изборът на инструменти за реализиране на целите на посочените по-горе европейски директиви е суверенно право на държавите-членки. Преценката дали предложеният в проекта модел е най-удачният е извън компетенцията на Комисията по европейските въпроси.
Към проекта може да се направи следната бележка. В §16 се предлага т. 7 от §1 на Преходни и заключителни разпоредби на Закона за водите да гласи, че отписването от баланса на търговските дружества ВиК оператори на стойността на имуществото и активите, публична държавна и/или публична общинска собственост, ще става без да се дължи данък добавена стойност. Това предложение може да се разглежда като предоставяне на държавна субсидия и е необходимо предварително да бъде съгласувано с Европейската комисия.

На базата на гореизложеното и като се отчита направената бележка, Комисията по европейските въпроси предлага единодушно (с 11 гласа "за") на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-73, внесен от Георги Тодоров Божинов на 31 март 2009 г.,


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКИТЕ ВЪПРОСИ

/п./МЛАДЕН ЧЕРВЕНЯКОВ