Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
19/01/2006
проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за
храните, № 502-01-65, внесен от Министерски съвет на 7 декември 2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 януари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните, № 502-01-65, внесен от Министерски съвет на 7 декември 2005 г.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от г-жа Нина Радева, заместник-министър на икономиката и енергетиката. По законопроекта взеха отношение д-р Валери Цеков, заместник-министър на здравеопазването, г-н Димитър Пейчев, заместник-министър на земеделието и горите и г-жа Светла Бъчварова, заместник-министър на земеделието и горите. На заседанието присъстваха г-жа Силвана Любенова, директор на дирекция “Европейска интеграция” към Министерство на икономиката и енергетиката, г-жа Жана Райчева, главен експерт в министерството, д-р Светлана Черкезова, главен експерт в Министерство на здравеопазването, д-р Галя Костадинова, главен експерт в Министерство на земеделието и горите, г-жа Милена Николова, главен експерт в същото министерство, г-жа Десислава Кърчанова и г-жа Иванка Статкова, младши експерти в Министерство на земеделието и горите.
I. Целта на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните е постигането на пълно съответствие на действащото българско законодателство с правото на Европейския съюз в областта на храните и създаването на необходимата организация за осигуряване на прилагането на общностните регламенти, регулиращи производството и търговията с храни.
II. Безопасността на храните попада в обхватa на преговорна глава 1 “Свободно движение на стоки”, а правилата във ветеринарната област, свързани с опазване здравето на животните и безопасността на храните са в преговорна глава 7 “Земеделие”. В цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия безопасността на храните е посочена като една от областите “будещи сериозно безпокойство, изискващи незабавно действие от страна на България, за да може тя да се възползва от предимствата на присъединяване към ЕС, но също така и с цел да се запази балансът в Съюза”. Постигането на високо ниво на безопасност на храните е изведено в доклада като необходимост, по отношение на която “българските власти не трябва да пестят усилия за справяне без закъснения със съществуващите пропуски”. Мониторинговият доклад на Комисията отчита, че по-голямата част от законодателството в областта на храните е въведена, с изключение на правната рамка относно новите храни и на acquis от 2004 г. Подчертана е и необходимостта от разработването на национална програма за обучение в тази област, която е все още на ранен етап и следва да бъде допълнително развита.
III. Основните изменения, които се предлагат със законопроекта, са свързани с осигуряване на прилагането на регламенти 2092/1991, 2082/1992, 258/97, 178/2002, 1829/2003, 1830/2003, 2065/2003, 65/2004, 641/2004, 852/2004, 882/2004, 1935/2004. Отчитайки спецификата на материята в посочените регламенти, в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните са предвидени разпоредби, осигуряващи прилагането на приетото през 2004 г. европейско законодателство (т.нар. “нов хигиенен пакет”), както и разпоредби относно безопасността на храните от растителен и животински произход. Законопроектът въвежда и правила във връзка с новите храни и новите хранителни съставки, генетично-модифицираните храни, първичните пушилни кондезати и първичните катранови фракции.
В законопроекта не са изцяло транспонирани текстовете на регламентите, а са направени съответните препратки, осигуряващи прилагането на установените на ниво Европейски общности процедури. Отчетен е фактът, че от датата на членство регламентите ще са директно приложими в България като държава-членка на ЕС. Във връзка с това и с цел подготовка на хранителната индустрия и контролните органи за прилагане на регламентите в законопроекта са определени правомощията на компетентните органи за извършване на официален контрол за спазване на изискванията на общностните разпоредби. Със законопроекта е създадено и правно основание за приемане на други нормативни актове (наредби и инструкции), с които да се въведат специфичните правила на регламентите.
Извън приложното поле на законопроекта остават разпоредбите, свързани с производството и търговията с фуражи. Те предстои да бъдат въведени с изменения в Закона за фуражите. По този начин е запазен възприетият подход правната уредба на храните, предназначени за консумация от човека, и на фуражите, предназначени за хранене на животните, да бъде въведена с два отделни закона – Закона за храните и Закона за фуражите.
IV. С оглед осигуряване на прилагането на общностното право в областта на производството и търговията с храни по конкретните текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и препоръки:
1. Във връзка с Регламент № 2082/92 относно сертификати за специфичен характер на земеделски продукти и хранителни продукти
1.1. В глава Втора “а”, уреждаща храните с традиционно специфичен характер, е регламентирана процедурата по подаване на заявления за признаване на храни с традиционно специфичен характер чрез Министерството на земеделието и горите, което ги комплектова и изпраща и води регистър на досиетата на такива храни след регистрацията им. Никъде обаче в тази глава не се указва, че регистрацията за признаване на храни с традиционно специфичен характер се извършва от Европейската комисия, която е компетентния по регламента орган да ги регистрира при спазване на реда, предвиден в него. Министерството на земеделието и горите има за задължение само да изпрати документацията.
1.2. Дефиницията за “храна с традиционно специфичен характер”, предвидена в т. 63 от Допълнителната разпоредба преповтаря разпоредбата на чл. 6б, ал. 3 от законопроекта, която урежда условията, на които трябва да отговаря храните, за да бъдат признати като такива с традиционно специфичен характер. Поради това, дефинирането на това понятие е излишно.
1.3. Разпоредбата на чл. 6г, ал. 1 от законопроекта би следвало да се допълни, като се посочи, че контролът, предвиден в нея е за съответствие на сертифицираните храни с традиционно специфичен характер на критериите, предвидени в спецификациите, каквото е изискването на чл. 14, ал. 1 от Регламента. В противен случай разпоредбата е неясна.
2. Регламент № 2092/91 за органично производство на земеделски продукти и знаци, отнасящи се до земеделски продукти и хранителни продукти
2.1. Съгласно чл. 9 от регламента държавите-членки следва да създадат система за контрол за съответствие с правилата за биологично земеделие, която може да се състои от един или повече държавни контролни органи и одобрени частноправни субекти, които да осъществяват този контрол или само от одобрени частноправни субекти. В предложения законопроект по-скоро е избрана втората система за контрол – само от одобрени частноправни субекти. Въпреки това, поради грешка в препращането в чл. 6м, т. 2 и 3 и чл. 6к, ал. 1 от законопроекта, визиращи несъществуваща в законопроекта разпоредба (чл. 6ж, ал. 4) не става ясно какъв точно ще бъде механизмът за контрол за биологично земеделие, както и кои ще бъдат органите, осъществяващи надзор върху контролните органи за биологично земеделие.
2.2. Съгласно чл. 9, ал. 9 (b) от регламента контролните органи за биологично земеделие отнемат сертификата, удостоверяващ продукцията като биологична и забраняват пускане на пазара на продукти с такова обозначение за определен период от време, чиято продължителност се съгласува с надзорния орган в държавата-членка. Изискването за съгласуване с надзорния орган обаче не е предвидено в разпоредбата на чл. 6м, т. 7 от законопроекта.
2.3. В глава Втора “б” не е уредено задължението по чл. 8, ал. 1 от регламента производителите и вносителите на биологични храни с цел пускането им на пазара да уведомяват контролните органи преди пускането им на пазара или вноса. Доколкото нотифицирането предпоставя издаването на сертификата по чл. 6н от законопроекта и упражняването на контрол от специалните органи, би могло да се обмисли дали не следва това задължение да се уреди изрично. Наред с това, разпоредбата на чл. 6н би следвало да предхожда разпоредбата на чл. 6м, тъй като издаването на сертификата логически предшества упражняването на контролните правомощия за биологично земеделие по чл. 6м, т. 5-7 от законопроекта.
2.4. В разпоредбата на чл. 6н следва да се уточни, че контролните органи по чл. 6м издават сертификат за биологично производство на храни от растителен и животински произход не на вносители по принцип, а на вносители на продукти от трети страни, които съгласно чл. 11 от регламента са включени с решение на Европейската комисия в списък от държави, които отговарят на изисквания за биологично производство и за контрол върху него, еквивалентни на тези за производители в държавите-членки на ЕС. Що се отнася до внос от държави-членки, контролът за спазването на правилата за биологично производство се осъществява от националните им контролни органи, създадени по силата на регламента. При внос от трети държави, които не са включени в списъка на Европейската комисия, не би следвало да се разрешава означаване на продукцията като биологична.
2.5. С разпоредбата на чл. 6п от законопроекта се предвижда създаването на Комисия по биологично земеделие като консултативен орган към министъра на земеделието и горите. В законопроекта обаче не са разписани нейните правомощия, поради което не става ясно по какъв начин ще подпомага министъра на земеделието и горите при упражняване на правомощията му по глава Втора “б” от законопроекта.
2.6. Съгласно чл. 6к, ал. 5 министърът на земеделието обнародва в Държавен вестник издадените разрешения за упражняване на контрол за биологично земеделие. Следва да се има предвид, че чл. 15 от регламента предвижда задължение на Европейската комисия да публикува в Официалния вестник на ЕС списък на одобрените национални контролни органи, който вестник ще бъде превеждан на български език. В тази връзка следва да се обмисли целесъобразността от подобно паралелно публикуване в Държавен вестник. Същата бележка може да се направи и по отношение на чл. 6г, ал. 2 от законопроекта, доколкото и списъкът на контролните органи за храните с традиционно специфичен характер ще се публикуват в Официален вестник на ЕС съгласно чл. 14 от Регламент № 2092/92.
3. Във връзка с Регламент № 1935/2004 относно материали и предмети, предназначени да влизат в контакт с храни, отменящ Директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО
3.1. В глава трета, уреждаща изискванията към опаковането, етикетирането, представянето и рекламата на храните е регламентирана процедурата по получаване на разрешение за пускане на пазара и употреба на субстанции, различни от тези, включени в списъците на Европейската комисия за разрешени продукти и субстанции. В разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от законопроекта би следвало да се уточни, че разрешението се дава от Европейската комисия чрез Министерството на здравеопазването, което само препраща получената от заявителя документация.
4. Във връзка с Регламент № 258/97 на Европейския Парламент и на Съвета (ЕО) относно нови храни и нови хранителни съставки
4.1. Процедурата за издаване на разрешение за пускане на пазара на нови храни или хранителни добавки, предвидена в чл. 23в и чл. 23г от законопроекта не съответства на уредбата в Регламент № 258/97. Съгласно регламента заявлението за разрешаване пускането на пазара на нови храни или хранителни добавки се подава до компетентния национален орган, придружено с копие до Европейската комисия. Държавата-членка, в която храната се пуска на пазара за първи път осигурява извършването на първоначалната й оценка от нейния компетентен национален орган или по нейна молба до Комисията, от национален орган на друга държава-членка. Националният орган изпраща до Комисията доклада, която от своя страна уведомява останалите държави-членки. В определен срок държавите-членки и Комисията могат да правят бележки или възражения по отношение на пускането на пазара на нови храни или хранителни добавки. Само в случай че такива са направени или е необходима допълнителна оценка на новите храни с оглед пускането им на пазара, разрешението за пускане на пазара се дава от Европейската комисия съгласно специална процедура, предвидена в регламента. В останалите случаи пускането на пазара се разрешава от националния компетентен орган. В тази връзка разпоредбата на чл. 23в от законопроекта не е в съответствие с регламента, тъй като предвижда, че разрешение за пускане на пазара на нова храна или добавка се дава само от Европейската комисия. Не е уреден и етапът от процедурата, който се състои в извършване на първоначална оценка от националния орган. Правомощията на министъра на здравеопазването съгласно законопроекта са само да препрати заявлението до Комисията. Създаваната с чл. 23а от законопроекта Комисията по нови и генетично модифицирани храни по принцип има правомощие да дава становища относно разрешаване пускането на пазара на нови храни и добавки, но не е предвидено нейно участие в процедурата по раздел ІІ на глава Четвърта „а” от законопроекта.
4.2. Чл. 5 във връзка с чл. 3, ал. 2 от регламента уреждат изключение от описаната по-горе процедура за издаване на разрешение за пускане на пазара на нови храни или хранителни добавки, когато въз основа на налични общопризнати научни доказателства или въз основа на становище на компетентния национален орган е установено, че те са съществено еквивалентни на съществуващи храни и добавки. В разпоредбата на чл. 23д, ал. 1 от законопроекта е препратено към изискванията на регламент 258/97, но ал. 2 и 3 противоречат на общностните норми, тъй като предвиждат, че заявлението се подава до Министерството на здравеопазването заедно с научнообосновано становище, което от своя страна го препраща на Европейската комисия за издаване на разрешение, т.е. от една страна има смесване на двете хипотези, когато се допуска изключение, визирани в регламента, а от друга, не е отразено, че разрешението се дава от националния орган, а не от Европейската комисия.
5. Във връзка с прилагането на Регламент 1829/2003 за генетично модифицирани храни и фуражи
5.1. Във връзка с правомощието на Комисията по нови и генетично модифицирани храни по чл. 23а, ал. 2 от законопроекта да дава становища по разрешения за пускане на пазара на нови или генетично модифицирани храни би могло да се препоръча текстът да се прецизира, като се посочи изрично в кой момент и във връзка със заявленията по кои разрешения Комисията ще дава становища. Следва да се има предвид, че съгласно процедурата, предвидена в регламента, компетентният национален орган след уведомяване от Европейската комисия дава становища и по заявления, подадени в други държави-членки. Част от правомощията на създаваната със законопроекта Комисия по нови и генетично модифицирани храни ще бъдат свързани именно с произнасяне по тези заявления, тъй като становища по заявленията на български граждани и дружества ще дава Европейският орган по безопасност на храните и националните органи в другите държави-членки.
5.2. В разпоредбата на чл. 23е, ал. 7 от законопроекта следва да се уточни, че включването в списъка на разрешените за употреба и пускане на пазара вещества се извършва по реда на общностното законодателство, както е предвидено в чл. 5, ал. 6 от регламента. Използваната в този текст редакция, а именно, че редът се определя от друг нормативен акт дава възможност за по-широко тълкуване. Същата разпоредба трябва да се прецизира още в смисъл, че при пускане на пазара на вещества по чл. 2, ал. 1 от законопроекта едновременно с изискването да се посочи фигурирането им в списъка на разрешени вещества на Европейската комисия, трябва да се посочи и статута на веществото. В предложената й със законопроекта редакция нормата не е достатъчно ясна.
5.3. От разпоредбата на чл. 23е, ал. 10 следва да отпадне изискването за представяне на документ за платена такса, тъй като разрешението за пускане на пазара на генетично модифицирани храни се дава от Европейската комисия, а Министерството на здравеопазването само препраща заявлението до нея. Следователно, липсва основание то да събира такси за тази услуга.
5.4. Във връзка с процедурата по изпращане от Министерството на здравеопазването на подадените чрез него до Европейската комисия заявления може да се препоръча да се възприеме редакцията на чл. 8, ал. 5-7 от законопроекта. И в двата случая става дума за аналогична процедура при издаване на разрешения, но чл. 8 е съобразен в по-голяма степен с процедурата, уредена в регламенти 1829/2003 и 1935/2004.
5.5. Съгласно чл. 23ж, ал. 2 от законопроекта списъкът за определяне на разрешените генетично модифицирани храни се определя с наредба на министъра на здравеопазването. Следва да се има предвид, че в случая министърът следва да публикува списъка на Европейската комисия за разрешените от нея генетично модифицирани храни на територията на Общността, който обаче съгласно регламента се публикува задължително в Официален вестник на ЕС. Тъй като българският министър на здравеопазването не разполага с правомощия по разрешаване на генетично модифицирани храни, не би следвало да издава наредба по отношение на този списък. В тази връзка, ако се прецени за целесъобразно, би могло да запази изискването за публикуване в България на този списък, но под друга форма.
6. Във връзка с прилагането на Регламент 178/2002, който определя основните принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, създава Европейски орган за безопасност на храните и определя процедури в областта на безопасността на храните
6.1. Законопроектът предвижда изменения и допълнения, свързани с осигуряване на изпълнението на базовия Регламент 178/2002, определящ основните принципи и изисквания на законодателството в областта на храните. За тази цел, проектът предвижда промяна на легалните дефиниции на използваните термини в съответствие с дефинициите, съдържащи се в регламента.
6.2. Разпоредбата на чл. 21а от законопроекта регламентира задължението на производителите и търговците на храни да осигурят възможност за проследяване на храните на всички етапи на тяхното производство и дистрибуция. Чл. 18 от Регламент 178/2002 предвижда проследимост не само на храните, но и на веществата, предназначени или за които се предполага да бъдат влагани в храни. С оглед постигане на пълно съответствие с общностната разпоредба, текстът на чл. 21а от законопроекта следва да се допълни, като бъде предвидено задължение за осигуряване на възможност за проследяване на веществата, които се предполага да бъдат влагани в храните.
7. Във връзка с прилагането на Регламент 882/2004 за официалните проверки, които се извършват с цел верификация на изискванията на законодателството за храните и фуражите, изискванията за здравеопазване и хуманно отношение към животните
7.1. Чл. 30а, ал. 1 от Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните предвижда предприемане на мерки от компетентните органи в случаи на несъответствие с нормативните изисквания. Тези мерки се изразяват в действия, с които се осигурява “предприемането на корективни действия от производителя или търговеца с храни”. Редакцията на разпоредбата е неясна и неточно отразява смисъла на мерките, предвидени в чл. 54, ал. 1 на Регламент 882/2004. Общностната разпоредба предвижда предприемането на действия, гарантиращи, че производителят или търговецът ще отстранят констатираното несъответствие. С оглед установяването на условия за прилагането на регламента, редакцията на чл. 30а, ал. 1 от законопроекта следва да се прецизира в смисъла, предвиден в Регламeнта.
8. Общи бележки по законопроекта във връзка с прилагането на Регламентите в областта на храните
8.1. Във връзка със създаването на условия за прилагане на общностното законодателство, регулиращо производството и търговията с храни в допълнителната разпоредба на предложения законопроект са дефинирани много нови понятия. Следва да се има предвид обаче, че една част от дефинициите се отнасят до понятия, изяснени в основното тяло на законопроекта, като например дефинициите по т. 32, т. 63. Други дефиниции като т. 23 и т.24 определят понятия в смисъла, който те имат само в отделни глави на закона. Тези обстоятелства трябва да се имат предвид при разглеждане на законопроекта на второ четене от водещата комисия.
8.2. Предвиденото в законопроекта съответствие с ISO 22000 не фигурира като изискване на общностното законодателство.
V. Въз основа на гореизложеното може да се направи заключението, че е налице принципно съответствие на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните с acquis communautaire, а констатираното в отделни разпоредби непълно или неточно въвеждане на изискванията на общностното право може да бъде преодоляно от водещата комисия, която следва да се съобрази с направените препоръки.
В хода на проведената дискусия по законопроекта беше подчертано изискването в общностното законодателство относно търговията и производството на храни за утвърждаването на единен орган по координация на контрола в тази област, без това да води до изземване на правомощията на органите на ветеринарно-медицинския контрол. Друга важен принцип, който се въвежда с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните, е принципът на анализ на риска, изрично предвиден в общностните регламенти. Отчетена беше необходимостта от приемането на предложените промени до края на март 2006 г. с оглед постигането на пълно съответствие на българското законодателство с правото на Европейския съюз.
Констатираните бележки и препоръки бяха отчетени на заседанието на Комисията по европейска интеграция като основателни и полезни от вносителите на законопроекта с оглед постигането на пълното му съответствие с европейското законодателство, регулиращо производството и търговията на храни.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (9 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме проект Закон за изменение и допълнение на Закона за храните, № 502-01-65, внесен от Министерски съвет на 7 декември 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
храните, № 502-01-65, внесен от Министерски съвет на 7 декември 2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 19 януари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните, № 502-01-65, внесен от Министерски съвет на 7 декември 2005 г.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от г-жа Нина Радева, заместник-министър на икономиката и енергетиката. По законопроекта взеха отношение д-р Валери Цеков, заместник-министър на здравеопазването, г-н Димитър Пейчев, заместник-министър на земеделието и горите и г-жа Светла Бъчварова, заместник-министър на земеделието и горите. На заседанието присъстваха г-жа Силвана Любенова, директор на дирекция “Европейска интеграция” към Министерство на икономиката и енергетиката, г-жа Жана Райчева, главен експерт в министерството, д-р Светлана Черкезова, главен експерт в Министерство на здравеопазването, д-р Галя Костадинова, главен експерт в Министерство на земеделието и горите, г-жа Милена Николова, главен експерт в същото министерство, г-жа Десислава Кърчанова и г-жа Иванка Статкова, младши експерти в Министерство на земеделието и горите.
I. Целта на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните е постигането на пълно съответствие на действащото българско законодателство с правото на Европейския съюз в областта на храните и създаването на необходимата организация за осигуряване на прилагането на общностните регламенти, регулиращи производството и търговията с храни.
II. Безопасността на храните попада в обхватa на преговорна глава 1 “Свободно движение на стоки”, а правилата във ветеринарната област, свързани с опазване здравето на животните и безопасността на храните са в преговорна глава 7 “Земеделие”. В цялостния мониторингов доклад на Европейската комисия безопасността на храните е посочена като една от областите “будещи сериозно безпокойство, изискващи незабавно действие от страна на България, за да може тя да се възползва от предимствата на присъединяване към ЕС, но също така и с цел да се запази балансът в Съюза”. Постигането на високо ниво на безопасност на храните е изведено в доклада като необходимост, по отношение на която “българските власти не трябва да пестят усилия за справяне без закъснения със съществуващите пропуски”. Мониторинговият доклад на Комисията отчита, че по-голямата част от законодателството в областта на храните е въведена, с изключение на правната рамка относно новите храни и на acquis от 2004 г. Подчертана е и необходимостта от разработването на национална програма за обучение в тази област, която е все още на ранен етап и следва да бъде допълнително развита.
III. Основните изменения, които се предлагат със законопроекта, са свързани с осигуряване на прилагането на регламенти 2092/1991, 2082/1992, 258/97, 178/2002, 1829/2003, 1830/2003, 2065/2003, 65/2004, 641/2004, 852/2004, 882/2004, 1935/2004. Отчитайки спецификата на материята в посочените регламенти, в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните са предвидени разпоредби, осигуряващи прилагането на приетото през 2004 г. европейско законодателство (т.нар. “нов хигиенен пакет”), както и разпоредби относно безопасността на храните от растителен и животински произход. Законопроектът въвежда и правила във връзка с новите храни и новите хранителни съставки, генетично-модифицираните храни, първичните пушилни кондезати и първичните катранови фракции.
В законопроекта не са изцяло транспонирани текстовете на регламентите, а са направени съответните препратки, осигуряващи прилагането на установените на ниво Европейски общности процедури. Отчетен е фактът, че от датата на членство регламентите ще са директно приложими в България като държава-членка на ЕС. Във връзка с това и с цел подготовка на хранителната индустрия и контролните органи за прилагане на регламентите в законопроекта са определени правомощията на компетентните органи за извършване на официален контрол за спазване на изискванията на общностните разпоредби. Със законопроекта е създадено и правно основание за приемане на други нормативни актове (наредби и инструкции), с които да се въведат специфичните правила на регламентите.
Извън приложното поле на законопроекта остават разпоредбите, свързани с производството и търговията с фуражи. Те предстои да бъдат въведени с изменения в Закона за фуражите. По този начин е запазен възприетият подход правната уредба на храните, предназначени за консумация от човека, и на фуражите, предназначени за хранене на животните, да бъде въведена с два отделни закона – Закона за храните и Закона за фуражите.
IV. С оглед осигуряване на прилагането на общностното право в областта на производството и търговията с храни по конкретните текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и препоръки:
1. Във връзка с Регламент № 2082/92 относно сертификати за специфичен характер на земеделски продукти и хранителни продукти
1.1. В глава Втора “а”, уреждаща храните с традиционно специфичен характер, е регламентирана процедурата по подаване на заявления за признаване на храни с традиционно специфичен характер чрез Министерството на земеделието и горите, което ги комплектова и изпраща и води регистър на досиетата на такива храни след регистрацията им. Никъде обаче в тази глава не се указва, че регистрацията за признаване на храни с традиционно специфичен характер се извършва от Европейската комисия, която е компетентния по регламента орган да ги регистрира при спазване на реда, предвиден в него. Министерството на земеделието и горите има за задължение само да изпрати документацията.
1.2. Дефиницията за “храна с традиционно специфичен характер”, предвидена в т. 63 от Допълнителната разпоредба преповтаря разпоредбата на чл. 6б, ал. 3 от законопроекта, която урежда условията, на които трябва да отговаря храните, за да бъдат признати като такива с традиционно специфичен характер. Поради това, дефинирането на това понятие е излишно.
1.3. Разпоредбата на чл. 6г, ал. 1 от законопроекта би следвало да се допълни, като се посочи, че контролът, предвиден в нея е за съответствие на сертифицираните храни с традиционно специфичен характер на критериите, предвидени в спецификациите, каквото е изискването на чл. 14, ал. 1 от Регламента. В противен случай разпоредбата е неясна.
2. Регламент № 2092/91 за органично производство на земеделски продукти и знаци, отнасящи се до земеделски продукти и хранителни продукти
2.1. Съгласно чл. 9 от регламента държавите-членки следва да създадат система за контрол за съответствие с правилата за биологично земеделие, която може да се състои от един или повече държавни контролни органи и одобрени частноправни субекти, които да осъществяват този контрол или само от одобрени частноправни субекти. В предложения законопроект по-скоро е избрана втората система за контрол – само от одобрени частноправни субекти. Въпреки това, поради грешка в препращането в чл. 6м, т. 2 и 3 и чл. 6к, ал. 1 от законопроекта, визиращи несъществуваща в законопроекта разпоредба (чл. 6ж, ал. 4) не става ясно какъв точно ще бъде механизмът за контрол за биологично земеделие, както и кои ще бъдат органите, осъществяващи надзор върху контролните органи за биологично земеделие.
2.2. Съгласно чл. 9, ал. 9 (b) от регламента контролните органи за биологично земеделие отнемат сертификата, удостоверяващ продукцията като биологична и забраняват пускане на пазара на продукти с такова обозначение за определен период от време, чиято продължителност се съгласува с надзорния орган в държавата-членка. Изискването за съгласуване с надзорния орган обаче не е предвидено в разпоредбата на чл. 6м, т. 7 от законопроекта.
2.3. В глава Втора “б” не е уредено задължението по чл. 8, ал. 1 от регламента производителите и вносителите на биологични храни с цел пускането им на пазара да уведомяват контролните органи преди пускането им на пазара или вноса. Доколкото нотифицирането предпоставя издаването на сертификата по чл. 6н от законопроекта и упражняването на контрол от специалните органи, би могло да се обмисли дали не следва това задължение да се уреди изрично. Наред с това, разпоредбата на чл. 6н би следвало да предхожда разпоредбата на чл. 6м, тъй като издаването на сертификата логически предшества упражняването на контролните правомощия за биологично земеделие по чл. 6м, т. 5-7 от законопроекта.
2.4. В разпоредбата на чл. 6н следва да се уточни, че контролните органи по чл. 6м издават сертификат за биологично производство на храни от растителен и животински произход не на вносители по принцип, а на вносители на продукти от трети страни, които съгласно чл. 11 от регламента са включени с решение на Европейската комисия в списък от държави, които отговарят на изисквания за биологично производство и за контрол върху него, еквивалентни на тези за производители в държавите-членки на ЕС. Що се отнася до внос от държави-членки, контролът за спазването на правилата за биологично производство се осъществява от националните им контролни органи, създадени по силата на регламента. При внос от трети държави, които не са включени в списъка на Европейската комисия, не би следвало да се разрешава означаване на продукцията като биологична.
2.5. С разпоредбата на чл. 6п от законопроекта се предвижда създаването на Комисия по биологично земеделие като консултативен орган към министъра на земеделието и горите. В законопроекта обаче не са разписани нейните правомощия, поради което не става ясно по какъв начин ще подпомага министъра на земеделието и горите при упражняване на правомощията му по глава Втора “б” от законопроекта.
2.6. Съгласно чл. 6к, ал. 5 министърът на земеделието обнародва в Държавен вестник издадените разрешения за упражняване на контрол за биологично земеделие. Следва да се има предвид, че чл. 15 от регламента предвижда задължение на Европейската комисия да публикува в Официалния вестник на ЕС списък на одобрените национални контролни органи, който вестник ще бъде превеждан на български език. В тази връзка следва да се обмисли целесъобразността от подобно паралелно публикуване в Държавен вестник. Същата бележка може да се направи и по отношение на чл. 6г, ал. 2 от законопроекта, доколкото и списъкът на контролните органи за храните с традиционно специфичен характер ще се публикуват в Официален вестник на ЕС съгласно чл. 14 от Регламент № 2092/92.
3. Във връзка с Регламент № 1935/2004 относно материали и предмети, предназначени да влизат в контакт с храни, отменящ Директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО
3.1. В глава трета, уреждаща изискванията към опаковането, етикетирането, представянето и рекламата на храните е регламентирана процедурата по получаване на разрешение за пускане на пазара и употреба на субстанции, различни от тези, включени в списъците на Европейската комисия за разрешени продукти и субстанции. В разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от законопроекта би следвало да се уточни, че разрешението се дава от Европейската комисия чрез Министерството на здравеопазването, което само препраща получената от заявителя документация.
4. Във връзка с Регламент № 258/97 на Европейския Парламент и на Съвета (ЕО) относно нови храни и нови хранителни съставки
4.1. Процедурата за издаване на разрешение за пускане на пазара на нови храни или хранителни добавки, предвидена в чл. 23в и чл. 23г от законопроекта не съответства на уредбата в Регламент № 258/97. Съгласно регламента заявлението за разрешаване пускането на пазара на нови храни или хранителни добавки се подава до компетентния национален орган, придружено с копие до Европейската комисия. Държавата-членка, в която храната се пуска на пазара за първи път осигурява извършването на първоначалната й оценка от нейния компетентен национален орган или по нейна молба до Комисията, от национален орган на друга държава-членка. Националният орган изпраща до Комисията доклада, която от своя страна уведомява останалите държави-членки. В определен срок държавите-членки и Комисията могат да правят бележки или възражения по отношение на пускането на пазара на нови храни или хранителни добавки. Само в случай че такива са направени или е необходима допълнителна оценка на новите храни с оглед пускането им на пазара, разрешението за пускане на пазара се дава от Европейската комисия съгласно специална процедура, предвидена в регламента. В останалите случаи пускането на пазара се разрешава от националния компетентен орган. В тази връзка разпоредбата на чл. 23в от законопроекта не е в съответствие с регламента, тъй като предвижда, че разрешение за пускане на пазара на нова храна или добавка се дава само от Европейската комисия. Не е уреден и етапът от процедурата, който се състои в извършване на първоначална оценка от националния орган. Правомощията на министъра на здравеопазването съгласно законопроекта са само да препрати заявлението до Комисията. Създаваната с чл. 23а от законопроекта Комисията по нови и генетично модифицирани храни по принцип има правомощие да дава становища относно разрешаване пускането на пазара на нови храни и добавки, но не е предвидено нейно участие в процедурата по раздел ІІ на глава Четвърта „а” от законопроекта.
4.2. Чл. 5 във връзка с чл. 3, ал. 2 от регламента уреждат изключение от описаната по-горе процедура за издаване на разрешение за пускане на пазара на нови храни или хранителни добавки, когато въз основа на налични общопризнати научни доказателства или въз основа на становище на компетентния национален орган е установено, че те са съществено еквивалентни на съществуващи храни и добавки. В разпоредбата на чл. 23д, ал. 1 от законопроекта е препратено към изискванията на регламент 258/97, но ал. 2 и 3 противоречат на общностните норми, тъй като предвиждат, че заявлението се подава до Министерството на здравеопазването заедно с научнообосновано становище, което от своя страна го препраща на Европейската комисия за издаване на разрешение, т.е. от една страна има смесване на двете хипотези, когато се допуска изключение, визирани в регламента, а от друга, не е отразено, че разрешението се дава от националния орган, а не от Европейската комисия.
5. Във връзка с прилагането на Регламент 1829/2003 за генетично модифицирани храни и фуражи
5.1. Във връзка с правомощието на Комисията по нови и генетично модифицирани храни по чл. 23а, ал. 2 от законопроекта да дава становища по разрешения за пускане на пазара на нови или генетично модифицирани храни би могло да се препоръча текстът да се прецизира, като се посочи изрично в кой момент и във връзка със заявленията по кои разрешения Комисията ще дава становища. Следва да се има предвид, че съгласно процедурата, предвидена в регламента, компетентният национален орган след уведомяване от Европейската комисия дава становища и по заявления, подадени в други държави-членки. Част от правомощията на създаваната със законопроекта Комисия по нови и генетично модифицирани храни ще бъдат свързани именно с произнасяне по тези заявления, тъй като становища по заявленията на български граждани и дружества ще дава Европейският орган по безопасност на храните и националните органи в другите държави-членки.
5.2. В разпоредбата на чл. 23е, ал. 7 от законопроекта следва да се уточни, че включването в списъка на разрешените за употреба и пускане на пазара вещества се извършва по реда на общностното законодателство, както е предвидено в чл. 5, ал. 6 от регламента. Използваната в този текст редакция, а именно, че редът се определя от друг нормативен акт дава възможност за по-широко тълкуване. Същата разпоредба трябва да се прецизира още в смисъл, че при пускане на пазара на вещества по чл. 2, ал. 1 от законопроекта едновременно с изискването да се посочи фигурирането им в списъка на разрешени вещества на Европейската комисия, трябва да се посочи и статута на веществото. В предложената й със законопроекта редакция нормата не е достатъчно ясна.
5.3. От разпоредбата на чл. 23е, ал. 10 следва да отпадне изискването за представяне на документ за платена такса, тъй като разрешението за пускане на пазара на генетично модифицирани храни се дава от Европейската комисия, а Министерството на здравеопазването само препраща заявлението до нея. Следователно, липсва основание то да събира такси за тази услуга.
5.4. Във връзка с процедурата по изпращане от Министерството на здравеопазването на подадените чрез него до Европейската комисия заявления може да се препоръча да се възприеме редакцията на чл. 8, ал. 5-7 от законопроекта. И в двата случая става дума за аналогична процедура при издаване на разрешения, но чл. 8 е съобразен в по-голяма степен с процедурата, уредена в регламенти 1829/2003 и 1935/2004.
5.5. Съгласно чл. 23ж, ал. 2 от законопроекта списъкът за определяне на разрешените генетично модифицирани храни се определя с наредба на министъра на здравеопазването. Следва да се има предвид, че в случая министърът следва да публикува списъка на Европейската комисия за разрешените от нея генетично модифицирани храни на територията на Общността, който обаче съгласно регламента се публикува задължително в Официален вестник на ЕС. Тъй като българският министър на здравеопазването не разполага с правомощия по разрешаване на генетично модифицирани храни, не би следвало да издава наредба по отношение на този списък. В тази връзка, ако се прецени за целесъобразно, би могло да запази изискването за публикуване в България на този списък, но под друга форма.
6. Във връзка с прилагането на Регламент 178/2002, който определя основните принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, създава Европейски орган за безопасност на храните и определя процедури в областта на безопасността на храните
6.1. Законопроектът предвижда изменения и допълнения, свързани с осигуряване на изпълнението на базовия Регламент 178/2002, определящ основните принципи и изисквания на законодателството в областта на храните. За тази цел, проектът предвижда промяна на легалните дефиниции на използваните термини в съответствие с дефинициите, съдържащи се в регламента.
6.2. Разпоредбата на чл. 21а от законопроекта регламентира задължението на производителите и търговците на храни да осигурят възможност за проследяване на храните на всички етапи на тяхното производство и дистрибуция. Чл. 18 от Регламент 178/2002 предвижда проследимост не само на храните, но и на веществата, предназначени или за които се предполага да бъдат влагани в храни. С оглед постигане на пълно съответствие с общностната разпоредба, текстът на чл. 21а от законопроекта следва да се допълни, като бъде предвидено задължение за осигуряване на възможност за проследяване на веществата, които се предполага да бъдат влагани в храните.
7. Във връзка с прилагането на Регламент 882/2004 за официалните проверки, които се извършват с цел верификация на изискванията на законодателството за храните и фуражите, изискванията за здравеопазване и хуманно отношение към животните
7.1. Чл. 30а, ал. 1 от Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните предвижда предприемане на мерки от компетентните органи в случаи на несъответствие с нормативните изисквания. Тези мерки се изразяват в действия, с които се осигурява “предприемането на корективни действия от производителя или търговеца с храни”. Редакцията на разпоредбата е неясна и неточно отразява смисъла на мерките, предвидени в чл. 54, ал. 1 на Регламент 882/2004. Общностната разпоредба предвижда предприемането на действия, гарантиращи, че производителят или търговецът ще отстранят констатираното несъответствие. С оглед установяването на условия за прилагането на регламента, редакцията на чл. 30а, ал. 1 от законопроекта следва да се прецизира в смисъла, предвиден в Регламeнта.
8. Общи бележки по законопроекта във връзка с прилагането на Регламентите в областта на храните
8.1. Във връзка със създаването на условия за прилагане на общностното законодателство, регулиращо производството и търговията с храни в допълнителната разпоредба на предложения законопроект са дефинирани много нови понятия. Следва да се има предвид обаче, че една част от дефинициите се отнасят до понятия, изяснени в основното тяло на законопроекта, като например дефинициите по т. 32, т. 63. Други дефиниции като т. 23 и т.24 определят понятия в смисъла, който те имат само в отделни глави на закона. Тези обстоятелства трябва да се имат предвид при разглеждане на законопроекта на второ четене от водещата комисия.
8.2. Предвиденото в законопроекта съответствие с ISO 22000 не фигурира като изискване на общностното законодателство.
V. Въз основа на гореизложеното може да се направи заключението, че е налице принципно съответствие на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за храните с acquis communautaire, а констатираното в отделни разпоредби непълно или неточно въвеждане на изискванията на общностното право може да бъде преодоляно от водещата комисия, която следва да се съобрази с направените препоръки.
В хода на проведената дискусия по законопроекта беше подчертано изискването в общностното законодателство относно търговията и производството на храни за утвърждаването на единен орган по координация на контрола в тази област, без това да води до изземване на правомощията на органите на ветеринарно-медицинския контрол. Друга важен принцип, който се въвежда с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за храните, е принципът на анализ на риска, изрично предвиден в общностните регламенти. Отчетена беше необходимостта от приемането на предложените промени до края на март 2006 г. с оглед постигането на пълно съответствие на българското законодателство с правото на Европейския съюз.
Констатираните бележки и препоръки бяха отчетени на заседанието на Комисията по европейска интеграция като основателни и полезни от вносителите на законопроекта с оглед постигането на пълното му съответствие с европейското законодателство, регулиращо производството и търговията на храни.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (9 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме проект Закон за изменение и допълнение на Закона за храните, № 502-01-65, внесен от Министерски съвет на 7 декември 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
