Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
26/01/2006
проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за
администрацията, № 602-01-3, внесен от Министерски съвет на 10 януари 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 26 януари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от името на вносителя от г-жа Мария Дивизиева, заместник-министър на държавната администрация.
I. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията цели постигането на напредък в провежданата реформа в държавната администрация, като същевременно бъдат изпълнени ангажиментите, които Република България е поела във връзка с изпълнението на критериите и условията за пълноправно членство в Европейския съюз.
II. Провеждането на ефективна административна реформа, основана на принципите на законност, отчетност, надеждност и предвидимост в работата на държаната администрация, представлява част от политическите критерии за присъединяване към Европейския съюз, на които трябва да отговарят страните-кандидатки. Формулирани от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г., те гласят, че тези страни следва да са постигнали “стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона и спазването на човешките права”. Същевременно, създаването и функционирането на демократични институции и укрепването на тяхната стабилност е тясно свързано със способността на страната да изпълнява задълженията, произтичащи от членството. В този смисъл, провежданата административна реформа в България е важно условие за повишаване на административния капацитет на страната за прилагане на достиженията на правото на Европейския съюз (acquis).
III. По отношение на реформата в държавната администрация, Цялостният мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 г. отчита, че “България все още трябва да завърши законодателната рамка. Също така допълнителни усилия са необходими за засилване на администрацията на местно и регионално ниво в контекста на децентрализацията. Бялата книга за модернизиране на администрацията, приета от правителството през м. април 2004 г., следва да бъде приложена на практика”.
Установяването на самостоятелно Министерство на държавната администрация като част от процеса на създаване и утвърждаване на структури, отговорни за подготовката и изпълнението на реформата в държавната администрация, е една от основните препоръки на Европейската комисия по отношение на изпълнителната власт. В мониторинговия доклад за 2005 г. е констатирано, че “структурите, отговорни за подготовката и изпълнението на реформата в държавната администрация са трудни за оценка”, а Редовният доклад от 2004 г. отбелязва, че тези структури са “ограничени”. В отговор на отправените препоръки с новия чл. 5а от законопроекта изрично са очертават правомощията на министъра на държавната администрация и административната реформа като орган, осъществяващ “методическо ръководство и координация на всички органи и администрации в системата на изпълнителната власт по отношение на извършваните от тях административни услуги”.
В изпълнение на препоръките на Европейската комисия за ясно разграничение на отговорностите между политическото и административното ниво на администрацията, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията детайлно регламентира статута и функциите на политическите кабинети и главния секретар. Съгласно чл. 27 от проекта политическите кабинети като организационна структура със съвещателни, контролни и информационно-аналитични функции подпомагат съответния орган на изпълнителна власт при разработването и провеждането на правителствената политика, както и при представянето й пред обществото.
С цел прецизиране на статута и функциите на главния секретар, законопроектът предвижда, че главният секретар ръководи съответната администрация и отговаря за “планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията”.
Предложените изменения и допълнения на Закона за администрацията съдържат разпоредби, утвърждаващи ролята на инспекторите като административни звена, които осъществяват ефективен вътрешен контрол върху дейността на администрацията. С предлаганите промени се засилват контролните функции на инспекторите по отношение на чисто административните дейности, като по този начин се преодолява досегашната практика, те да осъществяват единствено вътрешноведомствен финансов контрол.
С оглед постигане на по-голяма прозрачност в дейността на администрацията и създаване на интегрирана информационна база данни законопроектът предвижда обединяване на Регистъра на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт с Регистъра на държавните служители в единен Административен регистър.
IV. Въз основа на гореизложеното се налага заключението, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията е в съответствие с препоръките, направени в Мониторинговия доклад.
.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (10 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 602-01-3, внесен от Министерски съвет на 10 януари 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
администрацията, № 602-01-3, внесен от Министерски съвет на 10 януари 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 26 януари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от името на вносителя от г-жа Мария Дивизиева, заместник-министър на държавната администрация.
I. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията цели постигането на напредък в провежданата реформа в държавната администрация, като същевременно бъдат изпълнени ангажиментите, които Република България е поела във връзка с изпълнението на критериите и условията за пълноправно членство в Европейския съюз.
II. Провеждането на ефективна административна реформа, основана на принципите на законност, отчетност, надеждност и предвидимост в работата на държаната администрация, представлява част от политическите критерии за присъединяване към Европейския съюз, на които трябва да отговарят страните-кандидатки. Формулирани от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г., те гласят, че тези страни следва да са постигнали “стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона и спазването на човешките права”. Същевременно, създаването и функционирането на демократични институции и укрепването на тяхната стабилност е тясно свързано със способността на страната да изпълнява задълженията, произтичащи от членството. В този смисъл, провежданата административна реформа в България е важно условие за повишаване на административния капацитет на страната за прилагане на достиженията на правото на Европейския съюз (acquis).
III. По отношение на реформата в държавната администрация, Цялостният мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 г. отчита, че “България все още трябва да завърши законодателната рамка. Също така допълнителни усилия са необходими за засилване на администрацията на местно и регионално ниво в контекста на децентрализацията. Бялата книга за модернизиране на администрацията, приета от правителството през м. април 2004 г., следва да бъде приложена на практика”.
Установяването на самостоятелно Министерство на държавната администрация като част от процеса на създаване и утвърждаване на структури, отговорни за подготовката и изпълнението на реформата в държавната администрация, е една от основните препоръки на Европейската комисия по отношение на изпълнителната власт. В мониторинговия доклад за 2005 г. е констатирано, че “структурите, отговорни за подготовката и изпълнението на реформата в държавната администрация са трудни за оценка”, а Редовният доклад от 2004 г. отбелязва, че тези структури са “ограничени”. В отговор на отправените препоръки с новия чл. 5а от законопроекта изрично са очертават правомощията на министъра на държавната администрация и административната реформа като орган, осъществяващ “методическо ръководство и координация на всички органи и администрации в системата на изпълнителната власт по отношение на извършваните от тях административни услуги”.
В изпълнение на препоръките на Европейската комисия за ясно разграничение на отговорностите между политическото и административното ниво на администрацията, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията детайлно регламентира статута и функциите на политическите кабинети и главния секретар. Съгласно чл. 27 от проекта политическите кабинети като организационна структура със съвещателни, контролни и информационно-аналитични функции подпомагат съответния орган на изпълнителна власт при разработването и провеждането на правителствената политика, както и при представянето й пред обществото.
С цел прецизиране на статута и функциите на главния секретар, законопроектът предвижда, че главният секретар ръководи съответната администрация и отговаря за “планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията”.
Предложените изменения и допълнения на Закона за администрацията съдържат разпоредби, утвърждаващи ролята на инспекторите като административни звена, които осъществяват ефективен вътрешен контрол върху дейността на администрацията. С предлаганите промени се засилват контролните функции на инспекторите по отношение на чисто административните дейности, като по този начин се преодолява досегашната практика, те да осъществяват единствено вътрешноведомствен финансов контрол.
С оглед постигане на по-голяма прозрачност в дейността на администрацията и създаване на интегрирана информационна база данни законопроектът предвижда обединяване на Регистъра на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт с Регистъра на държавните служители в единен Административен регистър.
IV. Въз основа на гореизложеното се налага заключението, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията е в съответствие с препоръките, направени в Мониторинговия доклад.
.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (10 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 602-01-3, внесен от Министерски съвет на 10 януари 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
