Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
02/02/2006
проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 502-01-71, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2005 г.
На свое редовно заседание, проведено на 2 февруари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на съдебната власт, № 502-01-71, внесен от Министерски съвет на 29 декември 2005 г.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от г-жа Ана Караиванова, заместник-министър на правосъдието. На заседанието присъстваше и г-жа Мария Колева, експерт в дирекция “Съвет по законодателство” към Министерството на правосъдието.
I. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт цели постигането на напредък в осъществяването на приоритетите на съдебната реформа, предвидени в Актуализираната стратегия за реформа на българската съдебна система. Същевременно предложените промени са насочени към изпълнението на ангажиментите, които Република България е поела във връзка с изпълнението на критериите и условията за пълноправно членство в Европейския съюз.
II. Провеждането на независима, надеждна и ефективна съдебна реформа представлява част от политическите критерии за присъединяване към Европейския съюз, на които трябва да отговарят страните-кандидатки. Формулирани от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г., те гласят, че тези страни следва да са постигнали “стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, правовата държава и спазването на човешките права”. Изпълнението на политическите критерии е тясно свързано със способността на страната да изпълнява задълженията, произтичащи от членството. Този критерий включва не само приемане и прилагане на достиженията на правото на Европейския съюз (acquis communautaire), но и развиване на съответния съдебен и административен капацитет за хармонизация на законодателството в съответствие с общностното право. Европейският съвет подчерта значението на този аспект от критериите за членство на срещата си в Мадрид през 1995 г., където постави изискването страните-кандидатки да приспособят административните и съдебните си структури с оглед развитието на капацитет да прилагат правото на Европейския съюз. В този смисъл, провежданата съдебна реформа в България е важно условие от една страна за спазването на правата на човека, формулирани като общи принципи в правото на Общността, и от друга страна - за повишаване на способността на страната за прилагане на достиженията на правото на Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи.
III. По отношение на реформата в съдебната система, Цялостният мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 г. отчита, че въпреки постигнатия напредък “съдебната система продължава да страда от недостиг на отчетност”. Европейската комисия констатира необходимостта от “преразглеждане на нормативните актове в областта на съдебната система, включително Закона за съдебната власт”, с оглед създаване на “необходимия капацитет за противодействие на организираната престъпност и корупцията”.
Въвеждането на конкурсното начало като единствен начин за първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт е една от основните препоръки на Европейската комисия, свързани с укрепването на правоприлагащия капацитет на съдебната система. В Mониторинговия доклад Комисията обръща внимание на очертаващата се практика да се назначават магистрати без конкурс, което поставя под въпрос обективността и прозрачността на функциониращата система за подбор на кадрите в органите на съдебната власт. В отговор на констатираните слабости и забележки, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт утвърждава принципа, че първоначалното назначаване в органите на съдебната власт се извършва след провеждане на конкурс (чл. 127а, 127б, 127в от законопроекта), както и предлага механизъм за по-добро планиране на кадровите нужди на съдебната система.
Законопроектът въвежда конкурсното начало и при назначаването на държавни съдебни изпълнители и на съдии по вписванията. При регламентацията на тази уредба е спазен принципът органът по назначаването да организира и конкурсите за определяне на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията.
Предложените изменения и допълнения в Закона за съдебната власт предвиждат законови гаранции за укрепване на института на младшите магистрати и тяхното кариерно развитие. Разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от законопроекта въвежда законова забрана за трансформиране на щатовете на младшите магистрати, а с предложеното допълнение към ал. 3 на чл. 148 се създават гаранции за назначаването им на постоянна длъжност.
Европейската комисия нееднократно е подчертавала значението на обучението на българските магистрати съгласно стандартите на Европейския съюз (вж. Обща позиция на Европейския съюз по глава 24 (CONF-21/03) и Цялостния мониторингов доклад за 2005 г.). Предложените изменения и допълнения в законопроекта, свързани с провеждането на задължително начално обучение като предпоставка за назначаването на длъжност на младшите магистрати, отразяват европейските практики, наблюдавани в страните, в които магистратите се назначават от Висшия съдебен съвет след провеждане на конкурс (Франция, Испания, Португалия, Чехия и Гърция).
Законопроектът съдържа разпоредби, уреждащи статута на магистратите, привлечени като постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието. Тези разпоредби отразяват опита на страните-членки на Европейския съюз, в които съществуват специализирани институции за обучение на магистрати.
Изрично е въведено изискването за осигуряване на необходимите средства за начално и текущо обучение в бюджета на съдебната власт, препоръчано и в Мониторинговия доклад.
С предложените изменения и допълнения към Закона за съдебната власт се предвижда стажът за придобиване на юридическа правоспособност да бъде удължен от три на шест месеца с оглед осигуряване на по-добра професионална подготовка на дипломираните юристи.
С цел повишаване на ефективността в работата на съдебния инспекторат към министерството на правосъдието законопроектът прецизира и разширява неговите функции. Законопроектът търси решение на посочените недостатъци в Mониторинговия доклад по отношение на организацията на работа в съдилищата и значителните забавяния на делата, като възлага на инспектората да следи за приключването на делата в установени срокове, да подготвя проекти на предложения за издаване на тълкувателни решения при неправилна и противоречива практика, както и да осъществява текущ контрол за организирането и провеждането на стажа за придобиване на юридическа правоспособност.
IV. Въз основа на гореизложеното се налага заключението, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2005 г., отразява препоръките и мерките за изпълнение в областта на съдебната реформа, идентифицирани от Европейската комисия в Mониторинговия доклад за 2005 г.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (9 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме проект Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 502-01-71, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
На свое редовно заседание, проведено на 2 февруари 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на съдебната власт, № 502-01-71, внесен от Министерски съвет на 29 декември 2005 г.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от г-жа Ана Караиванова, заместник-министър на правосъдието. На заседанието присъстваше и г-жа Мария Колева, експерт в дирекция “Съвет по законодателство” към Министерството на правосъдието.
I. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт цели постигането на напредък в осъществяването на приоритетите на съдебната реформа, предвидени в Актуализираната стратегия за реформа на българската съдебна система. Същевременно предложените промени са насочени към изпълнението на ангажиментите, които Република България е поела във връзка с изпълнението на критериите и условията за пълноправно членство в Европейския съюз.
II. Провеждането на независима, надеждна и ефективна съдебна реформа представлява част от политическите критерии за присъединяване към Европейския съюз, на които трябва да отговарят страните-кандидатки. Формулирани от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г., те гласят, че тези страни следва да са постигнали “стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, правовата държава и спазването на човешките права”. Изпълнението на политическите критерии е тясно свързано със способността на страната да изпълнява задълженията, произтичащи от членството. Този критерий включва не само приемане и прилагане на достиженията на правото на Европейския съюз (acquis communautaire), но и развиване на съответния съдебен и административен капацитет за хармонизация на законодателството в съответствие с общностното право. Европейският съвет подчерта значението на този аспект от критериите за членство на срещата си в Мадрид през 1995 г., където постави изискването страните-кандидатки да приспособят административните и съдебните си структури с оглед развитието на капацитет да прилагат правото на Европейския съюз. В този смисъл, провежданата съдебна реформа в България е важно условие от една страна за спазването на правата на човека, формулирани като общи принципи в правото на Общността, и от друга страна - за повишаване на способността на страната за прилагане на достиженията на правото на Европейския съюз в областта на правосъдието и вътрешните работи.
III. По отношение на реформата в съдебната система, Цялостният мониторингов доклад на Европейската комисия за 2005 г. отчита, че въпреки постигнатия напредък “съдебната система продължава да страда от недостиг на отчетност”. Европейската комисия констатира необходимостта от “преразглеждане на нормативните актове в областта на съдебната система, включително Закона за съдебната власт”, с оглед създаване на “необходимия капацитет за противодействие на организираната престъпност и корупцията”.
Въвеждането на конкурсното начало като единствен начин за първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт е една от основните препоръки на Европейската комисия, свързани с укрепването на правоприлагащия капацитет на съдебната система. В Mониторинговия доклад Комисията обръща внимание на очертаващата се практика да се назначават магистрати без конкурс, което поставя под въпрос обективността и прозрачността на функциониращата система за подбор на кадрите в органите на съдебната власт. В отговор на констатираните слабости и забележки, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт утвърждава принципа, че първоначалното назначаване в органите на съдебната власт се извършва след провеждане на конкурс (чл. 127а, 127б, 127в от законопроекта), както и предлага механизъм за по-добро планиране на кадровите нужди на съдебната система.
Законопроектът въвежда конкурсното начало и при назначаването на държавни съдебни изпълнители и на съдии по вписванията. При регламентацията на тази уредба е спазен принципът органът по назначаването да организира и конкурсите за определяне на държавните съдебни изпълнители и на съдиите по вписванията.
Предложените изменения и допълнения в Закона за съдебната власт предвиждат законови гаранции за укрепване на института на младшите магистрати и тяхното кариерно развитие. Разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от законопроекта въвежда законова забрана за трансформиране на щатовете на младшите магистрати, а с предложеното допълнение към ал. 3 на чл. 148 се създават гаранции за назначаването им на постоянна длъжност.
Европейската комисия нееднократно е подчертавала значението на обучението на българските магистрати съгласно стандартите на Европейския съюз (вж. Обща позиция на Европейския съюз по глава 24 (CONF-21/03) и Цялостния мониторингов доклад за 2005 г.). Предложените изменения и допълнения в законопроекта, свързани с провеждането на задължително начално обучение като предпоставка за назначаването на длъжност на младшите магистрати, отразяват европейските практики, наблюдавани в страните, в които магистратите се назначават от Висшия съдебен съвет след провеждане на конкурс (Франция, Испания, Португалия, Чехия и Гърция).
Законопроектът съдържа разпоредби, уреждащи статута на магистратите, привлечени като постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието. Тези разпоредби отразяват опита на страните-членки на Европейския съюз, в които съществуват специализирани институции за обучение на магистрати.
Изрично е въведено изискването за осигуряване на необходимите средства за начално и текущо обучение в бюджета на съдебната власт, препоръчано и в Мониторинговия доклад.
С предложените изменения и допълнения към Закона за съдебната власт се предвижда стажът за придобиване на юридическа правоспособност да бъде удължен от три на шест месеца с оглед осигуряване на по-добра професионална подготовка на дипломираните юристи.
С цел повишаване на ефективността в работата на съдебния инспекторат към министерството на правосъдието законопроектът прецизира и разширява неговите функции. Законопроектът търси решение на посочените недостатъци в Mониторинговия доклад по отношение на организацията на работа в съдилищата и значителните забавяния на делата, като възлага на инспектората да следи за приключването на делата в установени срокове, да подготвя проекти на предложения за издаване на тълкувателни решения при неправилна и противоречива практика, както и да осъществява текущ контрол за организирането и провеждането на стажа за придобиване на юридическа правоспособност.
IV. Въз основа на гореизложеното се налага заключението, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2005 г., отразява препоръките и мерките за изпълнение в областта на съдебната реформа, идентифицирани от Европейската комисия в Mониторинговия доклад за 2005 г.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (9 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме проект Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 502-01-71, внесен от Министерския съвет на 29 декември 2005 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО
ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
