Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
01/03/2006
проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 602-01-8, внесен от Министерски съвет на 20 февруари 2006 г.
На свое извънредно заседание, проведено на 1 март 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на Комисията, законопроектът бе представен от страна на вносителя от г-жа Нина Радева, заместник-министър на икономиката и енергетиката. На заседанието присъстваха г-жа Галя Манасиева, директор на Дирекция “Мониторинг, анализ и методология на обществените поръчки”, г-жа Надежда Милковска, старши експерт и г-жа Христина Кирчева, държавен експерт в същата дирекция.
I. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки цели постигането на съответствие на българското законодателство с правото на Европейския съюз в областта на обществените поръчки и създаването на условия за бърз и ефективен контрол на актовете на възложителя на обществени поръчки в хода на провеждане на процедурите.
II. Приемането на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки е в изпълнение на поетите ангажименти по глава 1 “Свободно движение на стоки” от преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Действащият Закон за обществените поръчки, в сила от 1 януари 2004 г., транспонира директиви 92/50/ЕС, 93/36/ЕС 93/37/ЕС и 93/38/ЕС, регламентиращи възлагането на обществени поръчки за извършване на услуги, доставки и строителни работи. През 2004 г. Европейският парламент прие две нови директиви в областта на обществените поръчки – Директива 2004/18/ЕС и Директива 2004/17/ЕС, предназначени да координират, осъвременят и опростят процедурите по възлагане на договори за обществени поръчки. “Класическата” директива 2004/18 обхваща процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги. “Комуналната” директива 2004/17 третира възлагането на договори за обществени поръчки в специфичните сектори на водните, енергийните, транспортните и пощенските услуги.
Държавите-членки са длъжни да приведат националното си законодателство в съответствие с новата нормативна уредба до 31 януари 2006 г. С оглед предстоящото членство в Европейския съюз Република България следва да хармонизира националното си законодателство с правото на Общността, като въведе изискванията на посочените директиви.
III. Освен транспониране на новото европейско законодателство в областта на обществените поръчки, законопроектът предвижда нов ред за обжалване на процедурите за възлагане на обществени поръчки в съответствие с Директива 89/665/ЕИО и Директива 92/13/ЕИО. Тези изменения са насочени към преодоляване на недостатъците на съществуващата система за оспорване, констатирани от Европейската комисия в Цялостния мониторингов доклад за България за 2005 г. По отношение на действащото законодателство в областта на обществените поръчки Комисията е подчертала “липсата на напълно ефикасен механизъм за обжалване” и обръща внимание на “навременното завършване на привеждането в съответствие на законодателството” и “подобряването на капацитета за прилагане на acquis в областта на обществените поръчки”.
В изпълнение на направените критики и препоръки, проектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки предвижда възможност за обжалване на актовете на възложителя от всяко заинтересовано лице пред специализиран административен орган – Комисията за защита на конкуренцията. Производството е двуинстанционно, като решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд.
IV. С оглед въвеждането на изискванията на европейското законодателство по конкретните текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и препоръки.
1. По отношение на съответствието с Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставка и услуги
1. Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 (§ 8 от законопроекта) в съответствие с чл. 1, ал. 10 от Директивата предвижда възможност за създаване на централен орган за обществени поръчки, който да провежда процедури и да сключва договори за обществени поръчки, но само за нуждите на изпълнителната власт. Следва да бъде отбелязано, че посочената директива не предвижда ограничение по отношение на възложителите, в чиято полза централният орган осъществява тази дейност. От друга страна, предложеният законопроект урежда само възможността за създаване на такъв орган, без да определя правноорганизационната му форма и начина, по който ще осъществява предоставените му правомощия - от свое име или от името на конкретния възложител, в чиято полза се сключва договора за обществена поръчка.
2. В разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 2 (§ 26 от законопроекта), уреждаща възможност възложителят да постави изискване към обединение от физически и/или юридически лица, определено за изпълнител, да създаде юридическо лице, не е посочен критерия по чл. 4, ал. 2 от Директивата, а именно създаването на юридическо лице да е необходимо за задоволително изпълнение на поръчката.
3. Разпоредбата на чл. 44, ал. 6 (§ 41 от законопроекта) предвижда задължение за възложителите да изпращат в Агенцията за обществени поръчки информация за всеки договор, сключен въз основа на рамково споразумение. Следва да се отбележи, че чл. 35, ал. 4, параграф 2 от Директивата предвижда, че при рамкови споразумения възложителите не са длъжни да изпращат съобщение за резултатите от процедурата за възлагане за всяка поръчка по споразумението.
2. По отношение на съответствието на законопроекта с Директива 2004/17/ЕС за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, които действат в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги
Директива 2004/17 предвижда подробни правила, в случаите, когато дадена дейност в областта на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги е директно изложена на конкуренция. Транспониращата разпоредба на чл. 118б от законопроекта не уточнява критериите, въз основа на които надзорният орган в съответната област формира своето становище за това дали дадена дейност е изложена на конкуренция. Според чл. 30, ал. 2 на директивата критериите, които следва да се приложат, трябва да са в съответствие с правилата относно конкуренцията в Договора за създаване на Европейската общност, като качествата на засегнатите стоки и услуги, наличието на алтернативни стоки и услуги, цените и наличието на повече от един доставчик на въпросните стоки и услуги.
V. Въз основа на гореизложеното се налага заключението, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки съответства на acquis communautaire.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (9 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 20 февруари 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
АТАНАС ПАПАРИЗОВ
На свое извънредно заседание, проведено на 1 март 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на Комисията, законопроектът бе представен от страна на вносителя от г-жа Нина Радева, заместник-министър на икономиката и енергетиката. На заседанието присъстваха г-жа Галя Манасиева, директор на Дирекция “Мониторинг, анализ и методология на обществените поръчки”, г-жа Надежда Милковска, старши експерт и г-жа Христина Кирчева, държавен експерт в същата дирекция.
I. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки цели постигането на съответствие на българското законодателство с правото на Европейския съюз в областта на обществените поръчки и създаването на условия за бърз и ефективен контрол на актовете на възложителя на обществени поръчки в хода на провеждане на процедурите.
II. Приемането на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки е в изпълнение на поетите ангажименти по глава 1 “Свободно движение на стоки” от преговорите за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Действащият Закон за обществените поръчки, в сила от 1 януари 2004 г., транспонира директиви 92/50/ЕС, 93/36/ЕС 93/37/ЕС и 93/38/ЕС, регламентиращи възлагането на обществени поръчки за извършване на услуги, доставки и строителни работи. През 2004 г. Европейският парламент прие две нови директиви в областта на обществените поръчки – Директива 2004/18/ЕС и Директива 2004/17/ЕС, предназначени да координират, осъвременят и опростят процедурите по възлагане на договори за обществени поръчки. “Класическата” директива 2004/18 обхваща процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги. “Комуналната” директива 2004/17 третира възлагането на договори за обществени поръчки в специфичните сектори на водните, енергийните, транспортните и пощенските услуги.
Държавите-членки са длъжни да приведат националното си законодателство в съответствие с новата нормативна уредба до 31 януари 2006 г. С оглед предстоящото членство в Европейския съюз Република България следва да хармонизира националното си законодателство с правото на Общността, като въведе изискванията на посочените директиви.
III. Освен транспониране на новото европейско законодателство в областта на обществените поръчки, законопроектът предвижда нов ред за обжалване на процедурите за възлагане на обществени поръчки в съответствие с Директива 89/665/ЕИО и Директива 92/13/ЕИО. Тези изменения са насочени към преодоляване на недостатъците на съществуващата система за оспорване, констатирани от Европейската комисия в Цялостния мониторингов доклад за България за 2005 г. По отношение на действащото законодателство в областта на обществените поръчки Комисията е подчертала “липсата на напълно ефикасен механизъм за обжалване” и обръща внимание на “навременното завършване на привеждането в съответствие на законодателството” и “подобряването на капацитета за прилагане на acquis в областта на обществените поръчки”.
В изпълнение на направените критики и препоръки, проектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки предвижда възможност за обжалване на актовете на възложителя от всяко заинтересовано лице пред специализиран административен орган – Комисията за защита на конкуренцията. Производството е двуинстанционно, като решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд.
IV. С оглед въвеждането на изискванията на европейското законодателство по конкретните текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и препоръки.
1. По отношение на съответствието с Директива 2004/18 относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставка и услуги
1. Разпоредбата на чл. 8, ал. 4 (§ 8 от законопроекта) в съответствие с чл. 1, ал. 10 от Директивата предвижда възможност за създаване на централен орган за обществени поръчки, който да провежда процедури и да сключва договори за обществени поръчки, но само за нуждите на изпълнителната власт. Следва да бъде отбелязано, че посочената директива не предвижда ограничение по отношение на възложителите, в чиято полза централният орган осъществява тази дейност. От друга страна, предложеният законопроект урежда само възможността за създаване на такъв орган, без да определя правноорганизационната му форма и начина, по който ще осъществява предоставените му правомощия - от свое име или от името на конкретния възложител, в чиято полза се сключва договора за обществена поръчка.
2. В разпоредбата на чл. 25, ал. 3, т. 2 (§ 26 от законопроекта), уреждаща възможност възложителят да постави изискване към обединение от физически и/или юридически лица, определено за изпълнител, да създаде юридическо лице, не е посочен критерия по чл. 4, ал. 2 от Директивата, а именно създаването на юридическо лице да е необходимо за задоволително изпълнение на поръчката.
3. Разпоредбата на чл. 44, ал. 6 (§ 41 от законопроекта) предвижда задължение за възложителите да изпращат в Агенцията за обществени поръчки информация за всеки договор, сключен въз основа на рамково споразумение. Следва да се отбележи, че чл. 35, ал. 4, параграф 2 от Директивата предвижда, че при рамкови споразумения възложителите не са длъжни да изпращат съобщение за резултатите от процедурата за възлагане за всяка поръчка по споразумението.
2. По отношение на съответствието на законопроекта с Директива 2004/17/ЕС за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, които действат в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги
Директива 2004/17 предвижда подробни правила, в случаите, когато дадена дейност в областта на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги е директно изложена на конкуренция. Транспониращата разпоредба на чл. 118б от законопроекта не уточнява критериите, въз основа на които надзорният орган в съответната област формира своето становище за това дали дадена дейност е изложена на конкуренция. Според чл. 30, ал. 2 на директивата критериите, които следва да се приложат, трябва да са в съответствие с правилата относно конкуренцията в Договора за създаване на Европейската общност, като качествата на засегнатите стоки и услуги, наличието на алтернативни стоки и услуги, цените и наличието на повече от един доставчик на въпросните стоки и услуги.
V. Въз основа на гореизложеното се налага заключението, че проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки съответства на acquis communautaire.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (9 гласа “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 602-01-8, внесен от Министерския съвет на 20 февруари 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
АТАНАС ПАПАРИЗОВ
