Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
20/04/2006
проект на Закон за данък върху добавената стойност,
№ 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 12 април 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 април 2006 г. Комисията по европейска интеграция разгледа Закона за данък върху добавената стойност, № 502-01-23, внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министрите на финансите г-н Любомир Дацов и г-н Георги Кадиев, както и експертите от Министерството на финансите г-жа Венетка Тодорова и г-жа Събина Йовчева. .
I. Приемането на настоящия нов Закон за данък върху добавената стойност е продиктувано от някои съществени промени в терминологията и в методологията на косвеното данъчно облагане, свързани с необходимостта от хармонизиране на нашето право с нормативната база на ЕС. Преди всичко след приемането на страната ни в Европейския съюз търговията с другите държави-членки ще придобие характер на вътрешнообщностни транзакции на стоки и услуги, което означава, че се променят базови понятия, свързани с търговските операции, подлежащи на данъчно третиране. Понятието “износ”, когато става въпрос за търговска сделка между данъчно регистрирани фирми в две държави-членки на ЕС вече ще се третира като вътрешнообщностна доставка, а понятието “импорт”, в същите условия ще се третира като вътрешнообщностно придобиване.
Приемането на нов Закон е свързано и с необходимостта да се гарантира ефикасността на системата на събиране на ДДС. Това е не само предпоставка за успешна национална фискална политика, но е и изискване на присъединителния процес, тъй като отчисленията от данъка върху добавената стойност на страните-членки на ЕС са един от основните източници за финансиране на дейността на съюза.
ІІ. Предлаганият проект следва логиката на основния европейски акт в областта на косвеното данъчно облагане Шеста директива на Съвета № 77/388/EEC от 17 Май 1977 г. за хармонизацията на законите на страните-членки, засягащи данъка върху добавената стойност и в същото време се стреми да съхрани натрупания вече у нас положителен опит при прилагането на досегашния Закон за ДДС.
1. Преди всичко в новия закон се постига съответствие между нашето законодателство и указаната директива по отношение на обхвата на режима на ДДС и данъчно задължените лица. Универсалният принцип, който се прилага в това отношение е записан в чл. Чл.3, ал. 1 на проекта, където се казва, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение какви са целите и резултатите от нея. По-нататък в следващата алинея е въведено друго универсално понятие – “независима икономическа дейност”. В съответствие с указаната директива се дефинира, че “...Икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаването на редовен доход от него.» Единствените изключения от този универсален подход са свързани с трудово-правните взаимоотношения, управлението на дружества, държавните и местни органи и техните администрация и то с някои уговорки.
2. Запазени са принципни дефинициите, като тези на понятията “стока” и “услуга”. Съгласно Чл.5 стока е «всяка движима и недвижима вещ», като изключенията, изрично указани в проекта са само - парите в обръщение и чуждестранната валута, използвани като законно платежно средство. Що се отнася до понятието «услуга», то подходът тук е т. нар. остатъчен принцип. Съгласно чл. 8 от проекта услуга означава всичко, което има стойност и е различно от стока, парите в обръщение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
3. На базата на така формулираните базови понятия се определят и производните дефиниции на “доставка на стока” и “доставка на услуга”, които лежат в основата на облагането с ДДС както и случаите, когато се налага да не се прилага общото правило. Така например в чл. 6, ал. 4 се посочва, че не се считат за доставка на стока отделянето или предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето, както и безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.
4. Специален интерес представляват случаите на освобождаване от ДДС. В съзвучие с досегашната практика и в съответствие с чл. 13 от указаната директива на ЕИО са посочени като освободени от ДДС доставките на пощенски марки и пощенски услуги, доставките свързани със здравеопазване, някои доставки с нестопански характер, доставки, свързани със социални грижи и осигуряване, доставки свързани с образование, спорт или физическо възпитание, култура, застрахователни услуги, земя и сгради, финансови услуги и др. Различията от досегашната практика са следните: доставките на земя за строеж от освободени стават облагаеви доставки. Доставките на сгради, които не са нови по избор могат да се третират като облагаеми. От обхвата на освободените доставки отпадат, той като не са указани в директивата на ЕИО, правните услуги, доставките на метални отпадъци, приватизационните сделки, доставките на селскостопански стоки. Необлагаеми стават доставките, свързани с вероизповедания. При вноса е премахнато освобождаването от ДДС на помощно-технически средства и автомобили за хора с увреждания.
5. Съществено значение има и транспонирането в нашия закон на правилото, залегнало в Шеста директива за ДДС, че правото на данъчен кредит е безусловно при наличието на валиден данъчен документ, издаден от регистриран доставчик. Освен това за целите на данъчния кредит за облагаеми ще се считат и доставки на услуги с място на изпълнение извън територията на страната. Законопроектът предвижда и някои други облекчения в тази област за търговците, като например възможността да се извършват корекции в случаи на погрешно съставени документи и др.
6. Законопроектът отчита правилата за облагане с ДДС на вътрешнообщностния обмен на стоки и услуги съгласно изискванията на Шеста директива. Независимо от извършената с тази директива хармонизация в ЕС се съхраняват обаче и съществени различия в ставките и в някои параметри на данъчната система на отделните страни-членки. Ето защо вътрешнообщностните транзакции, макар и да не се обозначават вече като износ и внос, се подчиняват на традиционните принципи на облагане с ДДС, приети при външната търговия т.е. ДДС продължава да се начислява, там, където пристига стоката (принцип на страната на назначение). Единствено за ограничен кръг от стоки като нови автомобили, акцизни стоки, стоки, продавани чрез дистанционна търговия до определен праг, важи различен принцип на облагане, този за страната на придобиване.
7. Като следствие на спецификата на вътрешнообщностните транзакции е въведена специална регистрация на лицата, които не са търговци, но осъществяват вътрешнообщностни придобивания за една година в размер над 50 хил. лв. Регистрираното по този начин лице е длъжно да начислява ДДС за всяко облагаемо вътрешнообщностно придобиване на стоки. Това задължение не поражда обаче автоматично задължението да се начислява ДДС върху другите доставки и съответно не поражда автоматично правото на данъчен кредит. За целта е необходима регистрация по ДДС на общо основание. Същевременно възниква възможност за регистрация по избор по отношение на вътрешнообщностните придобивания. Съгласно чл. 100, ал. 2 всяко данъчно задължено и данъчно незадължено юридическо лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация може да се регистрира доброволно и след достигане на прага за регистрацята на общо основание да ползва данъчен кредит.
ІІІ. Предлаганият законопроект е в съответствие с принципите и разпоредбите на европейското право и по-точно на Директива 77/388/EEC от 17 май 1977 г. Той създава условия за ефективно функциониране на системата за начисляване и събиране на ДДС и по този начин за изпълнение и на задълженията на нашата страна към ЕС. Същевременно в проекта се срещат и отделни неточности или спорни положения, които биха могли да се поправят или отстранят в процеса на неговото по-нататъшно обсъждане.
1. В чл. 13, ал. 4 т.10 се разглежда аналога на временния внос само че в рамките на вътрешнообщностната търговия. Определено е, че не се счита за вътрешнообщностно придобиване, това при което стоките се връщат на изпращача не по-късно от 24 месеца от изпращането им. Възниква обаче въпросът дали не би трябвало да се обложи с ДДС използваната част от стойността на тази стока в рамките на нейната експлоатация през указаните 24 месеца. За някои стоки, например за изделия на електрониката, 2 години могат да представляват целия период на амортизация.
2. В чл. 23, ал. 1, чл. 31, т. 6 и на други места се споменава понятието “транспортна обработка на стоки”, като се имат предвид главно товаро-разтоварни дейности. В директивата на ЕИО този тип дейности са описани като “услуги, съпътстващи транспортирането на стоки”, което е по-сполучлив термин тъй като ясно разграничава този вид услуги от същинските транспортни услуги и премахва възможностите за недоразумения.
3. В чл. 15 не се засяга хипотезата, когато в тристранни операции са включени лица в три различни държави, една от които не е държава-членка. Освен това режимът на опростено третиране на този тип операции се засяга на много места в закона (чл. 7,13,15,62,65,82,114,125), което усложнява прилагането му.
4. В чл. 20, ал. 3 не става ясно защо от определянето на прага за регистрация по ал. 2 на същия член се изключват доставките на акцизни стоки. Може би това е свързано с презумпцията, че за тях е заплатен акциз и ДДС в страната на продажбата, но не е ясно как ще се процедира ако това не е извършено там, а трябва да се извърши в страната на получаването на стоката.
5. В Чл. 99, ал. 1, се казва, че на регистрация по този закон не подлежат лица, чиято общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишава 50 000 лв. В директивата на ЕИО обаче е поставен праг за регистрация от 10 000 евро, което е приблизително 20 000 лв.
6. В чл. 25 от Шеста директива е предвиден специален режим за облагане на селскостопанските производители, който режим би трябвало да се включи по подходящ начин в предлагания закон..
7. Не става ясно защо в предлагания закон не се използва и правото, предоставено на страните-членки в чл. 13 на посочената директива, да освобождават от ДДС някои дейности, които са в обществен интерес. Това изключение би могло например да се използва за неправителствени организации, работещи в обществена полза.
8. Би било добре да се прецизира чл. 176 и по-точно да се помисли дали трябва да остане т. 4, тъй като кръгът на свързаните лица по нашето законодателство е твърде широк и санкциите по тази точка могат да създадат несигурност в работата на предприятията.
След състоялата се дискусия и като се имат предвид направените бележки, Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен проекта на Закон за данък върху добавената стойност, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет с единодушие от 8 гласа “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./ АТАНАС ПАПАРИЗОВ
№ 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 12 април 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 април 2006 г. Комисията по европейска интеграция разгледа Закона за данък върху добавената стойност, № 502-01-23, внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха заместник-министрите на финансите г-н Любомир Дацов и г-н Георги Кадиев, както и експертите от Министерството на финансите г-жа Венетка Тодорова и г-жа Събина Йовчева. .
I. Приемането на настоящия нов Закон за данък върху добавената стойност е продиктувано от някои съществени промени в терминологията и в методологията на косвеното данъчно облагане, свързани с необходимостта от хармонизиране на нашето право с нормативната база на ЕС. Преди всичко след приемането на страната ни в Европейския съюз търговията с другите държави-членки ще придобие характер на вътрешнообщностни транзакции на стоки и услуги, което означава, че се променят базови понятия, свързани с търговските операции, подлежащи на данъчно третиране. Понятието “износ”, когато става въпрос за търговска сделка между данъчно регистрирани фирми в две държави-членки на ЕС вече ще се третира като вътрешнообщностна доставка, а понятието “импорт”, в същите условия ще се третира като вътрешнообщностно придобиване.
Приемането на нов Закон е свързано и с необходимостта да се гарантира ефикасността на системата на събиране на ДДС. Това е не само предпоставка за успешна национална фискална политика, но е и изискване на присъединителния процес, тъй като отчисленията от данъка върху добавената стойност на страните-членки на ЕС са един от основните източници за финансиране на дейността на съюза.
ІІ. Предлаганият проект следва логиката на основния европейски акт в областта на косвеното данъчно облагане Шеста директива на Съвета № 77/388/EEC от 17 Май 1977 г. за хармонизацията на законите на страните-членки, засягащи данъка върху добавената стойност и в същото време се стреми да съхрани натрупания вече у нас положителен опит при прилагането на досегашния Закон за ДДС.
1. Преди всичко в новия закон се постига съответствие между нашето законодателство и указаната директива по отношение на обхвата на режима на ДДС и данъчно задължените лица. Универсалният принцип, който се прилага в това отношение е записан в чл. Чл.3, ал. 1 на проекта, където се казва, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение какви са целите и резултатите от нея. По-нататък в следващата алинея е въведено друго универсално понятие – “независима икономическа дейност”. В съответствие с указаната директива се дефинира, че “...Икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаването на редовен доход от него.» Единствените изключения от този универсален подход са свързани с трудово-правните взаимоотношения, управлението на дружества, държавните и местни органи и техните администрация и то с някои уговорки.
2. Запазени са принципни дефинициите, като тези на понятията “стока” и “услуга”. Съгласно Чл.5 стока е «всяка движима и недвижима вещ», като изключенията, изрично указани в проекта са само - парите в обръщение и чуждестранната валута, използвани като законно платежно средство. Що се отнася до понятието «услуга», то подходът тук е т. нар. остатъчен принцип. Съгласно чл. 8 от проекта услуга означава всичко, което има стойност и е различно от стока, парите в обръщение и чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
3. На базата на така формулираните базови понятия се определят и производните дефиниции на “доставка на стока” и “доставка на услуга”, които лежат в основата на облагането с ДДС както и случаите, когато се налага да не се прилага общото правило. Така например в чл. 6, ал. 4 се посочва, че не се считат за доставка на стока отделянето или предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло от работодател на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето, както и безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.
4. Специален интерес представляват случаите на освобождаване от ДДС. В съзвучие с досегашната практика и в съответствие с чл. 13 от указаната директива на ЕИО са посочени като освободени от ДДС доставките на пощенски марки и пощенски услуги, доставките свързани със здравеопазване, някои доставки с нестопански характер, доставки, свързани със социални грижи и осигуряване, доставки свързани с образование, спорт или физическо възпитание, култура, застрахователни услуги, земя и сгради, финансови услуги и др. Различията от досегашната практика са следните: доставките на земя за строеж от освободени стават облагаеви доставки. Доставките на сгради, които не са нови по избор могат да се третират като облагаеми. От обхвата на освободените доставки отпадат, той като не са указани в директивата на ЕИО, правните услуги, доставките на метални отпадъци, приватизационните сделки, доставките на селскостопански стоки. Необлагаеми стават доставките, свързани с вероизповедания. При вноса е премахнато освобождаването от ДДС на помощно-технически средства и автомобили за хора с увреждания.
5. Съществено значение има и транспонирането в нашия закон на правилото, залегнало в Шеста директива за ДДС, че правото на данъчен кредит е безусловно при наличието на валиден данъчен документ, издаден от регистриран доставчик. Освен това за целите на данъчния кредит за облагаеми ще се считат и доставки на услуги с място на изпълнение извън територията на страната. Законопроектът предвижда и някои други облекчения в тази област за търговците, като например възможността да се извършват корекции в случаи на погрешно съставени документи и др.
6. Законопроектът отчита правилата за облагане с ДДС на вътрешнообщностния обмен на стоки и услуги съгласно изискванията на Шеста директива. Независимо от извършената с тази директива хармонизация в ЕС се съхраняват обаче и съществени различия в ставките и в някои параметри на данъчната система на отделните страни-членки. Ето защо вътрешнообщностните транзакции, макар и да не се обозначават вече като износ и внос, се подчиняват на традиционните принципи на облагане с ДДС, приети при външната търговия т.е. ДДС продължава да се начислява, там, където пристига стоката (принцип на страната на назначение). Единствено за ограничен кръг от стоки като нови автомобили, акцизни стоки, стоки, продавани чрез дистанционна търговия до определен праг, важи различен принцип на облагане, този за страната на придобиване.
7. Като следствие на спецификата на вътрешнообщностните транзакции е въведена специална регистрация на лицата, които не са търговци, но осъществяват вътрешнообщностни придобивания за една година в размер над 50 хил. лв. Регистрираното по този начин лице е длъжно да начислява ДДС за всяко облагаемо вътрешнообщностно придобиване на стоки. Това задължение не поражда обаче автоматично задължението да се начислява ДДС върху другите доставки и съответно не поражда автоматично правото на данъчен кредит. За целта е необходима регистрация по ДДС на общо основание. Същевременно възниква възможност за регистрация по избор по отношение на вътрешнообщностните придобивания. Съгласно чл. 100, ал. 2 всяко данъчно задължено и данъчно незадължено юридическо лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация може да се регистрира доброволно и след достигане на прага за регистрацята на общо основание да ползва данъчен кредит.
ІІІ. Предлаганият законопроект е в съответствие с принципите и разпоредбите на европейското право и по-точно на Директива 77/388/EEC от 17 май 1977 г. Той създава условия за ефективно функциониране на системата за начисляване и събиране на ДДС и по този начин за изпълнение и на задълженията на нашата страна към ЕС. Същевременно в проекта се срещат и отделни неточности или спорни положения, които биха могли да се поправят или отстранят в процеса на неговото по-нататъшно обсъждане.
1. В чл. 13, ал. 4 т.10 се разглежда аналога на временния внос само че в рамките на вътрешнообщностната търговия. Определено е, че не се счита за вътрешнообщностно придобиване, това при което стоките се връщат на изпращача не по-късно от 24 месеца от изпращането им. Възниква обаче въпросът дали не би трябвало да се обложи с ДДС използваната част от стойността на тази стока в рамките на нейната експлоатация през указаните 24 месеца. За някои стоки, например за изделия на електрониката, 2 години могат да представляват целия период на амортизация.
2. В чл. 23, ал. 1, чл. 31, т. 6 и на други места се споменава понятието “транспортна обработка на стоки”, като се имат предвид главно товаро-разтоварни дейности. В директивата на ЕИО този тип дейности са описани като “услуги, съпътстващи транспортирането на стоки”, което е по-сполучлив термин тъй като ясно разграничава този вид услуги от същинските транспортни услуги и премахва възможностите за недоразумения.
3. В чл. 15 не се засяга хипотезата, когато в тристранни операции са включени лица в три различни държави, една от които не е държава-членка. Освен това режимът на опростено третиране на този тип операции се засяга на много места в закона (чл. 7,13,15,62,65,82,114,125), което усложнява прилагането му.
4. В чл. 20, ал. 3 не става ясно защо от определянето на прага за регистрация по ал. 2 на същия член се изключват доставките на акцизни стоки. Може би това е свързано с презумпцията, че за тях е заплатен акциз и ДДС в страната на продажбата, но не е ясно как ще се процедира ако това не е извършено там, а трябва да се извърши в страната на получаването на стоката.
5. В Чл. 99, ал. 1, се казва, че на регистрация по този закон не подлежат лица, чиято общата стойност на облагаемите вътреобщностни придобивания за текуща календарна година не надвишава 50 000 лв. В директивата на ЕИО обаче е поставен праг за регистрация от 10 000 евро, което е приблизително 20 000 лв.
6. В чл. 25 от Шеста директива е предвиден специален режим за облагане на селскостопанските производители, който режим би трябвало да се включи по подходящ начин в предлагания закон..
7. Не става ясно защо в предлагания закон не се използва и правото, предоставено на страните-членки в чл. 13 на посочената директива, да освобождават от ДДС някои дейности, които са в обществен интерес. Това изключение би могло например да се използва за неправителствени организации, работещи в обществена полза.
8. Би било добре да се прецизира чл. 176 и по-точно да се помисли дали трябва да остане т. 4, тъй като кръгът на свързаните лица по нашето законодателство е твърде широк и санкциите по тази точка могат да създадат несигурност в работата на предприятията.
След състоялата се дискусия и като се имат предвид направените бележки, Комисията по европейска интеграция предлага да бъде подкрепен проекта на Закон за данък върху добавената стойност, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет с единодушие от 8 гласа “за”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./ АТАНАС ПАПАРИЗОВ
