Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
20/04/2006
проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за
защита срещу дискриминацията, № 602-01-19, внесен от
Министерски съвет на 3 април 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 април 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от страна на вносителя от г-н Явор Димитров, заместник-министър на труда и социалната политика. На заседанието присъстваха още г-н Кемал Еюп, председател на Комисията за защита от дискриминацията, г-жа Ирина Мулешкова, член на Комисията за защита от дискриминацията и г-н Веселин Илков, експерт в Министерството на труда и социалната политика.
І. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията цели привеждане в съответствие на разпоредбата на чл. 39 от закона с практика на Съда на Европейските общности в областта на равното третиране на жените и мъжете.
Действащата разпоредба на чл. 39 от Закона за защита срещу дискриминацията дава предимство на представителите на по-слабо представения пол при заемане на длъжности в администрацията на държавните и обществените органи и органите на местно самоуправление, когато кандидатите са равностойни по отношение на изискванията за заемане на длъжността. Уреждането обаче на подобно автоматично предимство на по-слабо представения пол се разглежда в практиката на Съда на ЕО като позитивна дискриминация, която противоречи на разпоредбите на чл. 2 (1) и чл. 2 (4) на Директива 76/207/ЕИО за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените при достъпа до работни места, професионалното обучение и повишение и условията на труд.
Това тълкуване на съда е възприето в решения по дела С-450/93 по жалба на Екхард Каланке, C-409/95 по жалба на Хелмут Маршал и други.
В решението по делото Каланке Съдът на ЕО е приел, че национални разпоредби, които предоставят автоматично предимство на жените в случаите, когато мъже и жени с еднаква квалификация кандидатстват за повишение в област, в която мъжете са по-силно представения пол, представляват дискриминация по признак пол.
В решението по делото Маршал Съдът на ЕО доразвива това разбиране, като посочва, че националните правила, които уреждат предимство за жените, не противоречат на разпоредбите на чл. 2 (1) и чл. 2 (4) на Директива, ако “предвиждат във всеки отделен случай за кандидатите мъже, които са с еднаква квалификация като кандидатите жени, гаранция за обективно оценяване, което ще вземе предвид всички критерии, специфични за отделните кандидати и ще преодолее предимството за жените, когато един или повече от тези критерии накланят везните в полза на кандидата мъж. Тези критерии обаче не трябва да водят до дискриминация срещу кандидатите жени.”
ІІ. В съответствие с възприетото тълкуване в практиката на Съда на ЕО с предложеното изменение в чл. 39, ал. 2 законопроектът предвижда възможност за назначаване на кандидата от по-силно представения пол, когато след обективна оценка на всички обстоятелства, свързани с личността на кандидатите, се установи, че са налице обстоятелства, които дават предимство именно на този кандидат при условие че използваните критерии не са дискриминационни по отношение на кандидата от по-слабо представения пол. Предложена е и отмяна на изискването за 40 на сто представителство на единия от половете в административните органи.
В законопроекта е възприет подход да не се изброят в правната норма конкретни критерии при преценката за предимство на кандидата от по-силно представения пол, тъй като по-широката формулировка дава възможност за обхващане на различните случаи, които могат да възникнат в практиката.
В хода на дискусията представителите на Комисията за защита срещу дискриминацията изразиха обратното становище. Според тях в закона следва да бъдат изброени конкретните критерии, осигуряващи предимство на кандидата от по-силно представения пол, което според тяхното мнение би облекчило приложението на разпоредбата на чл. 39 от Закона за защита срещу дискриминацията в практиката.
ІІІ. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията отразява практиката на Съда на ЕО, като установява допустима позитивна мярка за насърчаване на равноправния достъп на мъжете и жените до заемане на длъжности в администрацията.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (гласа 11 “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, № 602-02-19, внесен от Министерския съвет на 3 април 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
защита срещу дискриминацията, № 602-01-19, внесен от
Министерски съвет на 3 април 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 20 април 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, внесен от Министерския съвет.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от страна на вносителя от г-н Явор Димитров, заместник-министър на труда и социалната политика. На заседанието присъстваха още г-н Кемал Еюп, председател на Комисията за защита от дискриминацията, г-жа Ирина Мулешкова, член на Комисията за защита от дискриминацията и г-н Веселин Илков, експерт в Министерството на труда и социалната политика.
І. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията цели привеждане в съответствие на разпоредбата на чл. 39 от закона с практика на Съда на Европейските общности в областта на равното третиране на жените и мъжете.
Действащата разпоредба на чл. 39 от Закона за защита срещу дискриминацията дава предимство на представителите на по-слабо представения пол при заемане на длъжности в администрацията на държавните и обществените органи и органите на местно самоуправление, когато кандидатите са равностойни по отношение на изискванията за заемане на длъжността. Уреждането обаче на подобно автоматично предимство на по-слабо представения пол се разглежда в практиката на Съда на ЕО като позитивна дискриминация, която противоречи на разпоредбите на чл. 2 (1) и чл. 2 (4) на Директива 76/207/ЕИО за прилагането на принципа на равно третиране на мъжете и жените при достъпа до работни места, професионалното обучение и повишение и условията на труд.
Това тълкуване на съда е възприето в решения по дела С-450/93 по жалба на Екхард Каланке, C-409/95 по жалба на Хелмут Маршал и други.
В решението по делото Каланке Съдът на ЕО е приел, че национални разпоредби, които предоставят автоматично предимство на жените в случаите, когато мъже и жени с еднаква квалификация кандидатстват за повишение в област, в която мъжете са по-силно представения пол, представляват дискриминация по признак пол.
В решението по делото Маршал Съдът на ЕО доразвива това разбиране, като посочва, че националните правила, които уреждат предимство за жените, не противоречат на разпоредбите на чл. 2 (1) и чл. 2 (4) на Директива, ако “предвиждат във всеки отделен случай за кандидатите мъже, които са с еднаква квалификация като кандидатите жени, гаранция за обективно оценяване, което ще вземе предвид всички критерии, специфични за отделните кандидати и ще преодолее предимството за жените, когато един или повече от тези критерии накланят везните в полза на кандидата мъж. Тези критерии обаче не трябва да водят до дискриминация срещу кандидатите жени.”
ІІ. В съответствие с възприетото тълкуване в практиката на Съда на ЕО с предложеното изменение в чл. 39, ал. 2 законопроектът предвижда възможност за назначаване на кандидата от по-силно представения пол, когато след обективна оценка на всички обстоятелства, свързани с личността на кандидатите, се установи, че са налице обстоятелства, които дават предимство именно на този кандидат при условие че използваните критерии не са дискриминационни по отношение на кандидата от по-слабо представения пол. Предложена е и отмяна на изискването за 40 на сто представителство на единия от половете в административните органи.
В законопроекта е възприет подход да не се изброят в правната норма конкретни критерии при преценката за предимство на кандидата от по-силно представения пол, тъй като по-широката формулировка дава възможност за обхващане на различните случаи, които могат да възникнат в практиката.
В хода на дискусията представителите на Комисията за защита срещу дискриминацията изразиха обратното становище. Според тях в закона следва да бъдат изброени конкретните критерии, осигуряващи предимство на кандидата от по-силно представения пол, което според тяхното мнение би облекчило приложението на разпоредбата на чл. 39 от Закона за защита срещу дискриминацията в практиката.
ІІІ. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията отразява практиката на Съда на ЕО, като установява допустима позитивна мярка за насърчаване на равноправния достъп на мъжете и жените до заемане на длъжности в администрацията.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция с единодушие (гласа 11 “за”) предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, № 602-02-19, внесен от Министерския съвет на 3 април 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ:
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
