Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
25/05/2006
проект на Закон за изменение и допълнение на
Закона за защита срещу дискриминацията, № 654-01-62,
внесен от Пламен Василев Славов и група народни
представители на 12 май 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, внесен от Пламен Славов и група народни представители.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от г-н Пламен Славов. В заседанието взеха участие г-н Явор Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, г-н Кемал Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминация.
І. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията има за цел да се усъвършенства нормативната уредба: първо, във връзка с осъществяването на държавната политика в областта на равното третиране на жените и мъжете; второ, във връзка със статута на Комисията за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган; и трето, във връзка с дейността на Комисията за защита от дискриминация по Глава четвърта, Раздел І от Закона за защита срещу дискриминация.
ІІ. Предлага се промяна в наименованието на Закона за защита срещу дискриминацията в “Закон за защита от дискриминация” с цел уеднаквяване наименованието на закона и на специализираната комисия, създадена със същия закон и с оглед смисловото съдържание на двете понятия. Разпоредбите на Директива 2000/43/ЕС въвеждат понятията “принцип за равно третиране” и “орган за равно третиране”, като в същото време предоставят свобода по отношение наименованията на националните правила и органи за равно третиране, призвани да гарантират изпълнението на принципа за равно третиране.
Законодателната промяна на разпоредбата на чл.39 от Закона за защита срещу дискриминацията и пряко свързаното с тази разпоредба допълнение на §1 от Допълнителните разпоредби на същия закон с нова т.15, цели привеждане в съответствие на разпоредбата на чл.39 от закона с практика на Съда на Европейските общности в областта на равното третиране на жените и мъжете.
Действащата разпоредба на чл.39 от Закона за защита срещу дискриминацията дава предимство на представителите на по-слабо представения пол при заемане на длъжности в администрацията на държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление, когато кандидатите са равностойни по отношение на изискванията за заемане на длъжността. Уреждането на подобно автоматично предимство на по-слабо представения пол се разглежда в практиката на Съда на ЕО като позитивна дискриминация, която противоречи на разпоредбите на чл.2 (1) и чл.2 (4) от Дирактива 76/207/ЕИО за прилагането на принципа за равно третиране на мъжете и жените при достъпа до работни места, професионалното обучение и повишение и условията на труд. Това тълкуване на съда е възприето в решения по дела С-450/93 по жалба на Екхард Каланке, С-409/95 по жалба на Хелмут Маршал и други.
Предложените промени във връзка със статута на Комисията за защита от дискриминация целят постигане на действителна независимост на Комисията като независим специализиран държавен орган. В Доклада на експертите на Европейската комисия, провели Партньорската проверка по Глава 13 “Социална политика и заетост” през януари 2006 г., в т.5.3. “Прилагане на Закона за защита срещу дискриминацията” е изразено колебание относно реалната независимост на Комисията свързано с това, че Комисията е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. На 16 май 2006 г. е публикувано ново проучване от Европейската комисия в София по въпросите за равнопоставеността и защитата срещу дискриминация. Един от основните изводи е, че финансовите ресурси за функционирането на институциите трябва да бъдат част от годишния бюджет, за да им осигурят независимост и приемственост.
В рамките на Европейския съюз разпоредбата на чл.13, ал.1 от Директива 2000/43/ЕС въвежда задължението държавите-членки да създадат орган или органи, които да насърчават равното третиране на хора, независимо от техния расов или етнически произход. Съгласно ал.2 на същия член така учредените органи трябва да осигуряват независимо подпомагане на жертвите на дискриминация в процеса на реализиране на техните жалби относно претърпяна дискриминация, да провеждат независими изследвания за съществуваща дискриминация и да публикуват независими доклади и препоръки по въпроси, касаещи расовата и етническата дискриминация. Повторението на думата „независим” цели да утвърди концепцията за независимост на подобен орган или органи в тяхната дейност. В правото на ЕС се възприема изискването органът по равнопоставеността да отговаря на изискването за независимост, свобода от правителството и други държавни органи, както и от друго влияние.
Предложените промени във връзка с дейността на Комисията за защита от дискриминация по Глава четвърта, Раздел І от Закона за защита срещу дискриминация (§5, §6, §7 и §8 от законопроекта) целят отстраняване на пропуски в закона, които създават пречки за постигане на основните цели на производството пред Комисията: бързина и опростеност.
В рамките на Европейския съюз разпоредбата на Член 7, Параграф 1 от Директива 2000/43/ЕС въвежда задължението държавите-членки да гарантират, че съдебните и/или административни процедури, включително, където те считат за необходимо и помирителната процедура за изпълнение на задълженията по тази директива са достъпни за всички лица, които считат себе си ощетени поради неприлагане спрямо тях на принципа за равно третиране, дори след като връзката, при която се предполага извършването на дискриминация е прекъсната. Параграф 3 от същата разпоредба приема, че Параграфи 1 и 2 по никакъв начин не накърняват националните правила, свързани с времевите ограничения за предприемане на действия относно принципа за равно третиране.
Предложените промени в производството пред Комисията отговарят на заложените в правото на ЕС стандарти с изключение на законодателната промяна чрез създаване на нова ал.3 към чл.53 от Закона за защита срещу дискриминацията относно хипотезата за прекратяване на производството, когато се установи мълчалив отказ от жалбата или сигнала. Тази хипотеза е в противоречие с цитираната по-горе разпоредба на Член 7, Параграф 1 от Директива 2000/43/ЕС, доколкото се касае за административно производство.
IIІ. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията не влиза в противоречие с правото на ЕС и отразява практиката на Съда на ЕО, като установява допустима позитивна мярка за насърчаване на равноправния достъп на мъжете и жените до заемане на длъжности в администрацията в частност и за усъвършенстване на държавната политика за защита срещу дискриминация в цялост.
Изключение прави предложението за законодателната промяна чрез създаване на нова ал.3 към чл.53 от Закона за защита срещу дискриминацията относно хипотезата за прекратяване на производството пред Комисията за защита от дискриминация, когато се установи мълчалив отказ от жалбата или сигнала, което е в противоречие с разпоредбата на Член 7, Параграф 1 от Директива 2000/43/ЕС.
В хода на дискусията бяха изразени различни мнения относно необходимостта от допълване на списъка с понятия, съдържащ се в § 1 на Допълнителните разпоредби на закона с предлаганата нова т. 15.
Обсъден бе и въпросът, доколко е необходима промяна в наименованието на закона с цел постигане на еднаквост с наименованието на Комисията за защита от дискриминация.
Комисията по европейска интеграция се обедини около становището, че така предложеният законопроект отразява действащата уредба на правото на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да бъде подкрепен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, № 654-01-62, внесен от Пламен Василев Славов и група народни представители на 12 май 2006 г. . с 9 гласа “за” и 1 “въздържал се”, като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
Закона за защита срещу дискриминацията, № 654-01-62,
внесен от Пламен Василев Славов и група народни
представители на 12 май 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 25 май 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, внесен от Пламен Славов и група народни представители.
На заседанието на Комисията законопроектът бе представен от г-н Пламен Славов. В заседанието взеха участие г-н Явор Димитров – заместник-министър на труда и социалната политика, г-н Кемал Еюп – председател на Комисията за защита от дискриминация.
І. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията има за цел да се усъвършенства нормативната уредба: първо, във връзка с осъществяването на държавната политика в областта на равното третиране на жените и мъжете; второ, във връзка със статута на Комисията за защита от дискриминация като независим специализиран държавен орган; и трето, във връзка с дейността на Комисията за защита от дискриминация по Глава четвърта, Раздел І от Закона за защита срещу дискриминация.
ІІ. Предлага се промяна в наименованието на Закона за защита срещу дискриминацията в “Закон за защита от дискриминация” с цел уеднаквяване наименованието на закона и на специализираната комисия, създадена със същия закон и с оглед смисловото съдържание на двете понятия. Разпоредбите на Директива 2000/43/ЕС въвеждат понятията “принцип за равно третиране” и “орган за равно третиране”, като в същото време предоставят свобода по отношение наименованията на националните правила и органи за равно третиране, призвани да гарантират изпълнението на принципа за равно третиране.
Законодателната промяна на разпоредбата на чл.39 от Закона за защита срещу дискриминацията и пряко свързаното с тази разпоредба допълнение на §1 от Допълнителните разпоредби на същия закон с нова т.15, цели привеждане в съответствие на разпоредбата на чл.39 от закона с практика на Съда на Европейските общности в областта на равното третиране на жените и мъжете.
Действащата разпоредба на чл.39 от Закона за защита срещу дискриминацията дава предимство на представителите на по-слабо представения пол при заемане на длъжности в администрацията на държавните и обществените органи и органите на местното самоуправление, когато кандидатите са равностойни по отношение на изискванията за заемане на длъжността. Уреждането на подобно автоматично предимство на по-слабо представения пол се разглежда в практиката на Съда на ЕО като позитивна дискриминация, която противоречи на разпоредбите на чл.2 (1) и чл.2 (4) от Дирактива 76/207/ЕИО за прилагането на принципа за равно третиране на мъжете и жените при достъпа до работни места, професионалното обучение и повишение и условията на труд. Това тълкуване на съда е възприето в решения по дела С-450/93 по жалба на Екхард Каланке, С-409/95 по жалба на Хелмут Маршал и други.
Предложените промени във връзка със статута на Комисията за защита от дискриминация целят постигане на действителна независимост на Комисията като независим специализиран държавен орган. В Доклада на експертите на Европейската комисия, провели Партньорската проверка по Глава 13 “Социална политика и заетост” през януари 2006 г., в т.5.3. “Прилагане на Закона за защита срещу дискриминацията” е изразено колебание относно реалната независимост на Комисията свързано с това, че Комисията е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. На 16 май 2006 г. е публикувано ново проучване от Европейската комисия в София по въпросите за равнопоставеността и защитата срещу дискриминация. Един от основните изводи е, че финансовите ресурси за функционирането на институциите трябва да бъдат част от годишния бюджет, за да им осигурят независимост и приемственост.
В рамките на Европейския съюз разпоредбата на чл.13, ал.1 от Директива 2000/43/ЕС въвежда задължението държавите-членки да създадат орган или органи, които да насърчават равното третиране на хора, независимо от техния расов или етнически произход. Съгласно ал.2 на същия член така учредените органи трябва да осигуряват независимо подпомагане на жертвите на дискриминация в процеса на реализиране на техните жалби относно претърпяна дискриминация, да провеждат независими изследвания за съществуваща дискриминация и да публикуват независими доклади и препоръки по въпроси, касаещи расовата и етническата дискриминация. Повторението на думата „независим” цели да утвърди концепцията за независимост на подобен орган или органи в тяхната дейност. В правото на ЕС се възприема изискването органът по равнопоставеността да отговаря на изискването за независимост, свобода от правителството и други държавни органи, както и от друго влияние.
Предложените промени във връзка с дейността на Комисията за защита от дискриминация по Глава четвърта, Раздел І от Закона за защита срещу дискриминация (§5, §6, §7 и §8 от законопроекта) целят отстраняване на пропуски в закона, които създават пречки за постигане на основните цели на производството пред Комисията: бързина и опростеност.
В рамките на Европейския съюз разпоредбата на Член 7, Параграф 1 от Директива 2000/43/ЕС въвежда задължението държавите-членки да гарантират, че съдебните и/или административни процедури, включително, където те считат за необходимо и помирителната процедура за изпълнение на задълженията по тази директива са достъпни за всички лица, които считат себе си ощетени поради неприлагане спрямо тях на принципа за равно третиране, дори след като връзката, при която се предполага извършването на дискриминация е прекъсната. Параграф 3 от същата разпоредба приема, че Параграфи 1 и 2 по никакъв начин не накърняват националните правила, свързани с времевите ограничения за предприемане на действия относно принципа за равно третиране.
Предложените промени в производството пред Комисията отговарят на заложените в правото на ЕС стандарти с изключение на законодателната промяна чрез създаване на нова ал.3 към чл.53 от Закона за защита срещу дискриминацията относно хипотезата за прекратяване на производството, когато се установи мълчалив отказ от жалбата или сигнала. Тази хипотеза е в противоречие с цитираната по-горе разпоредба на Член 7, Параграф 1 от Директива 2000/43/ЕС, доколкото се касае за административно производство.
IIІ. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията не влиза в противоречие с правото на ЕС и отразява практиката на Съда на ЕО, като установява допустима позитивна мярка за насърчаване на равноправния достъп на мъжете и жените до заемане на длъжности в администрацията в частност и за усъвършенстване на държавната политика за защита срещу дискриминация в цялост.
Изключение прави предложението за законодателната промяна чрез създаване на нова ал.3 към чл.53 от Закона за защита срещу дискриминацията относно хипотезата за прекратяване на производството пред Комисията за защита от дискриминация, когато се установи мълчалив отказ от жалбата или сигнала, което е в противоречие с разпоредбата на Член 7, Параграф 1 от Директива 2000/43/ЕС.
В хода на дискусията бяха изразени различни мнения относно необходимостта от допълване на списъка с понятия, съдържащ се в § 1 на Допълнителните разпоредби на закона с предлаганата нова т. 15.
Обсъден бе и въпросът, доколко е необходима промяна в наименованието на закона с цел постигане на еднаквост с наименованието на Комисията за защита от дискриминация.
Комисията по европейска интеграция се обедини около становището, че така предложеният законопроект отразява действащата уредба на правото на Европейския съюз.
С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага на Народното събрание да бъде подкрепен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита срещу дискриминацията, № 654-01-62, внесен от Пламен Василев Славов и група народни представители на 12 май 2006 г. . с 9 гласа “за” и 1 “въздържал се”, като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
