Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
08/06/2006
проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за
марките и географските означения, № 654-01-63,
внесен от Нина Стефанова Чилова, Атанас Тодоров
Мерджанов и Фикрет Хюдаетов Шабанов на 17 май 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 8 юни 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, внесен от Нина Чилова, Атанас Мерджанов и Фикрет Шабанов.
В заседанието на комисията взеха участие г-жа Нина Чилова, народен представител, г-н Константин Манев, председател на Патентното ведомство, г-жа Мариана Рашева, директор на Дирекция “Правна и спорове” в Патентното ведомство, г-жа Елена Генчева, гл. експерт в Патентното ведомство и г-н Велизар Соколов, Управител на юридическа кантора АРСИС Консултинг.
I. Предлаганият законопроект цели хармонизиране на нашето законодателство с Директива 2004/48/ЕО и създаване на предпоставки за изпълнение на регламентите на Съвета на ЕО № 1383/2003 и № 40/94.
1. Директива 2004/48/ЕО цели въвеждането на общностно ниво на задължителни минимални изисквания за ефективно прилагане на законодателството в областта на интелектуалната собственост. Директивата се основава на стандартите, възприети от Световната търговска организация и залегнали в Споразумението за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост (Agreement on Trade-Related Aspects of Intelectual Property – TRIPS Agreement).
Същността на директивата е изразено в чл. 3, където се казва, че мерките, процедурите и обезщетенията, въвеждани от страните-членки, трябва да бъдат справедливи и безпристрастни, да не са ненужно усложнени или оскъпени, да не съдържат неизпълними условия относно сроковете или неоправдани забавяния в изпълнението. Мерките, процедурите и обезщетенията трябва да са ефективни и да имат назидателен ефект, но в същото време да са пропорционални на нанесените щети и да не се превръщат в бариера пред търговията.
2. Регламентът на Съвета на ЕО № 1383/2003 има за задача да унифицира действията на митническите власти, насочени, срещу пренасянето през граница на стоки, за които се подозира, че нарушават права на интелектуална собственост. В основата на процедурата, описана в регламента, лежи писмената молба за съдействие, която се отправя от притежателя на правото на интелектуална собственост. Но даже и да не е постъпила писмена молба, митническите власти са длъжни, по своя собствена инициатива, временно да задържат подозрителните стоки за да дадат възможност на притежателя на съответното право да реагира и да подаде молба за съдействие (чл. 4 на регламента).
3. С Регламент на Съвета на ЕО № 40/94 се създават условията за въвеждането на марка на Общността. Тя трябва да облекчи свободното движение на стоките в рамките на единния вътрешен пазар. В регламента са посочени условията и процедурите за регистрацията й. Специално е указано, че тя е единна и неделима и има еднакво и непосредствено действие в рамките на цялата Общност. Кръгът на лицата, които могат да бъдат собственици на марки на Общността, включва не само физически и юридически лица от държавите-членки на ЕС, но и лица от държавите, участващи в Парижката конвенция за защита на индустриалната собственост, а така също и лица, чиито седалища или филиали са в страни-членки на Общността или в страни, участващи в Парижката конвенция.
ІІ. Хармонизирането с посочената по-горе директива на ЕО и изпълнението на разпоредбите на посочените регламенти се постига в проекта по следния начин:
1. Хармонизацията с Директива 2004/48/ЕО е предмет на предлаганите разпоредби в параграфи 12,13,14 и 15. С §12 се дава на лицензополучателя самостоятелно право на иск за нарушение. Промените в §13 целят по-ясно да бъдат формулирани мерките, които трябва да се предприемат за преустановяване на нарушението, така както е указано в директивата. Параграф 14 е посветен на определянето на обезщетението. Целта е, в съответствие с чл. 13 на директивата, да се обхване пълният кръг от щети, вкл. пропуснатите ползи и нанесените неимуществени вреди. Подчертано е, също така, че обезщетението трябва да има възпиращо въздействие спрямо други потенциални нарушители. Разпоредбите на §15 отразяват като цяло съдържанието на директивата, като в някои отношения те излизат извън обхвата на записаните там минимални изисквания. Това се отнася по-специално за ал. 1 и ал. 2 на новия чл. 76б, както и за новите чл. 76г и 76д от Закона за марките и географските означения (ЗМГО).
2. Изпълнението на разпоредбите на Регламент на Съвета на ЕО № 1383/2003 се постига чрез параграфи 17, 18, 19 и 20 на проектозакона. Те освен прецизиране на досегашни текстове, съдържат и някои нови разпоредби като например правото на митническите власти да задържат и транзитно преминаващи стоки при подозрение, че има нарушение на право върху марка, задължението за информиране на засегнатите лица, начините на обжалване, сроковете за задържането и др.
3. Изпълнението на задълженията във връзка с Регламент на Съвета на ЕО № 40/94 са пък предмет на предлаганите промени в параграфи 11 и 23 на проектозакона. За тази цел се създава една нова глава “Четвърта А” в ЗМГО, която влиза в сила от датата на присъединяване на Република България към ЕС. В новия чл. 72а на ЗМГО, се посочва, че марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва със същите права, с които се ползват и притежателите на марки по българския закон. Съгласно изискванията на регламента са определени също така: Патентното ведомство на Република България като централно ведомство по индустриална собственост; Софийския градски съд като първа инстанция и Софийския апелативен съд като втора инстанция съдилища за марки на Общността.
Що се отнася до евентуална колизия между действието на територията на Република България на завареното право на марка по българския закон и на нововъзникващо право на марка на Общността след присъединяването ни към ЕС, то проекта разглежда тази възможност в §23 и постановява, че използването на марка на Общността може да бъде забранено, ако по-ранната българска марка е била регистрирана или заявена преди датата на присъединяването, но това може да стане единствено с решение на съда.
ІІІ. Общото заключение от законопроекта е, че той като цяло изпълнява поставената задача. Може да се препоръча при по-нататъшното обсъждане да се вземат предвид следните забележки:
1. В §13 е предвидено изменение на т. 1 от ал. 2 на чл. 76 в ЗМГО, така че притежателят на право върху марка да може да поиска по съдебен ред да му бъдат предадени стоките, предмет на нарушение. Така записан текстът обаче не дава яснота как ще се процедира по-нататък с отнетите стоки. Би било добре ако е укаже, че става дума за тяхното придобиване с цел унищожаване, както предвижда директива 2004/48/ЕО.
2. В §14 е записано изменение на ал. 2 на чл. 76а в ЗМГО, като предлаганият текст гласи, че при определянето на размера на обезщетението съдът взема предвид “приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението”. В чл. 13 на директива 2004/58/ЕО се казва, обаче, че при определянето на обезщетението трябва да се отчита “реализираната печалба от нарушителя”, което означава, че става дума за една по-малка величина, отчитаща разходите, направени във връзка с производството на стоките.
3. В §15 е предвиден нов чл. 76б, описващ особени случаи на обезпечение. В т. 1 на ал. 1 са указани конкретни цифри “от петстотин до сто хиляди лева”. Би било добре ако като ориентир за оценката на съда се посочи записаното в чл. 13 на директивата, а именно, че тогава когато не може да бъде изчислено по друг начин, обезщетението трябва най-малкото да покрива разходите за лиценз, ако нарушителят бе взел такъв от притежателя на правото. По-нататък в §15 на проектозакона е предвидено създаването на нов чл. 76б в ЗМГО и като ориентир за определяне на обезщетението там са посочени “равностойността на цени на дребно на правомерно произведени стоки” и “приходите, получени вследствие на нарушението”. Тук отново има основание да се изтъкне, че в чл. 13 на директивата става дума за реализирана печалба, а не за реализирани приходи от продажби.
4. В §15 е предвидено също така създаването на нов чл. 76д в ЗМГО, където са посочени средства за осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства. Тези разпоредби, както вече бе отбелязано, излизат извън обхвата на минималните изисквания, записани в директивата. Ако се приемат в този вид би трябвало да се укаже и на правото на отказ на предоставяне на информация, която може да се използва срещу този, който я предоставя или срещу негови близки роднини (чл. 8 в Директивата).
5. С §19 на проекта се предлага създаването на нов чл. 79а в ЗМГО. С него се предвиждат действия по задържане на съмнителни стоки по инициатива на митническите органи, така както предвижда чл. 4 на Регламент 1383/2003. В проекта е предвидено и задържане на съмнителни стоки от митническите органи “по искане на друг държавен орган”. Такава възможност не е предвидена в чл. 4 на регламента.
Освен това трябва да се има предвид, че превантивното действие по чл. 4 се разглежда в регламента само като условие за да се изпълни от заинтересованото лице изискването на чл. 5 на регламента за подаване на писмена молба за съдействие. След като това бъде направено се влиза в нормалната ситуация, която се разглежда в чл. 13 на регламента и съответно в §18 на предлагания проект. Поради тази причина срокът на задържане на стоката по инициатива на митническите власти в новия чл. 79а в ЗМГО би трябвало да е 3 работни дни, считани от момента на уведомяването на притежателя на правото (така както е в чл. 4 на регламента). След като в рамките на този срок постъпи съответната писмена молба за съдействие би трябвало да започнат да текат сроковете, съгласно чл. 13 на регламента.
По време на дискусията в Комисията бе изтъкнато, също така, че е необходимо да се обсъдят гаранции срещу злоупотреба с възможността да се задържат стоки от митническите власти.
След състоялата се дискусия и като взема предвид направените бележки, Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие от 14 гласа “за” да бъде подкрепен на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 654-01-63, внесен от Нина Стефанова Чилова, Атанас Тодоров Мерджанов и Фикрет Хюдаетов Шабанов на 17 май 2006 г., като направените препоръки бъдат взети предвид от водещата комисия между първо и второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
марките и географските означения, № 654-01-63,
внесен от Нина Стефанова Чилова, Атанас Тодоров
Мерджанов и Фикрет Хюдаетов Шабанов на 17 май 2006 г.
На свое редовно заседание, проведено на 8 юни 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, внесен от Нина Чилова, Атанас Мерджанов и Фикрет Шабанов.
В заседанието на комисията взеха участие г-жа Нина Чилова, народен представител, г-н Константин Манев, председател на Патентното ведомство, г-жа Мариана Рашева, директор на Дирекция “Правна и спорове” в Патентното ведомство, г-жа Елена Генчева, гл. експерт в Патентното ведомство и г-н Велизар Соколов, Управител на юридическа кантора АРСИС Консултинг.
I. Предлаганият законопроект цели хармонизиране на нашето законодателство с Директива 2004/48/ЕО и създаване на предпоставки за изпълнение на регламентите на Съвета на ЕО № 1383/2003 и № 40/94.
1. Директива 2004/48/ЕО цели въвеждането на общностно ниво на задължителни минимални изисквания за ефективно прилагане на законодателството в областта на интелектуалната собственост. Директивата се основава на стандартите, възприети от Световната търговска организация и залегнали в Споразумението за свързаните с търговията аспекти на интелектуалната собственост (Agreement on Trade-Related Aspects of Intelectual Property – TRIPS Agreement).
Същността на директивата е изразено в чл. 3, където се казва, че мерките, процедурите и обезщетенията, въвеждани от страните-членки, трябва да бъдат справедливи и безпристрастни, да не са ненужно усложнени или оскъпени, да не съдържат неизпълними условия относно сроковете или неоправдани забавяния в изпълнението. Мерките, процедурите и обезщетенията трябва да са ефективни и да имат назидателен ефект, но в същото време да са пропорционални на нанесените щети и да не се превръщат в бариера пред търговията.
2. Регламентът на Съвета на ЕО № 1383/2003 има за задача да унифицира действията на митническите власти, насочени, срещу пренасянето през граница на стоки, за които се подозира, че нарушават права на интелектуална собственост. В основата на процедурата, описана в регламента, лежи писмената молба за съдействие, която се отправя от притежателя на правото на интелектуална собственост. Но даже и да не е постъпила писмена молба, митническите власти са длъжни, по своя собствена инициатива, временно да задържат подозрителните стоки за да дадат възможност на притежателя на съответното право да реагира и да подаде молба за съдействие (чл. 4 на регламента).
3. С Регламент на Съвета на ЕО № 40/94 се създават условията за въвеждането на марка на Общността. Тя трябва да облекчи свободното движение на стоките в рамките на единния вътрешен пазар. В регламента са посочени условията и процедурите за регистрацията й. Специално е указано, че тя е единна и неделима и има еднакво и непосредствено действие в рамките на цялата Общност. Кръгът на лицата, които могат да бъдат собственици на марки на Общността, включва не само физически и юридически лица от държавите-членки на ЕС, но и лица от държавите, участващи в Парижката конвенция за защита на индустриалната собственост, а така също и лица, чиито седалища или филиали са в страни-членки на Общността или в страни, участващи в Парижката конвенция.
ІІ. Хармонизирането с посочената по-горе директива на ЕО и изпълнението на разпоредбите на посочените регламенти се постига в проекта по следния начин:
1. Хармонизацията с Директива 2004/48/ЕО е предмет на предлаганите разпоредби в параграфи 12,13,14 и 15. С §12 се дава на лицензополучателя самостоятелно право на иск за нарушение. Промените в §13 целят по-ясно да бъдат формулирани мерките, които трябва да се предприемат за преустановяване на нарушението, така както е указано в директивата. Параграф 14 е посветен на определянето на обезщетението. Целта е, в съответствие с чл. 13 на директивата, да се обхване пълният кръг от щети, вкл. пропуснатите ползи и нанесените неимуществени вреди. Подчертано е, също така, че обезщетението трябва да има възпиращо въздействие спрямо други потенциални нарушители. Разпоредбите на §15 отразяват като цяло съдържанието на директивата, като в някои отношения те излизат извън обхвата на записаните там минимални изисквания. Това се отнася по-специално за ал. 1 и ал. 2 на новия чл. 76б, както и за новите чл. 76г и 76д от Закона за марките и географските означения (ЗМГО).
2. Изпълнението на разпоредбите на Регламент на Съвета на ЕО № 1383/2003 се постига чрез параграфи 17, 18, 19 и 20 на проектозакона. Те освен прецизиране на досегашни текстове, съдържат и някои нови разпоредби като например правото на митническите власти да задържат и транзитно преминаващи стоки при подозрение, че има нарушение на право върху марка, задължението за информиране на засегнатите лица, начините на обжалване, сроковете за задържането и др.
3. Изпълнението на задълженията във връзка с Регламент на Съвета на ЕО № 40/94 са пък предмет на предлаганите промени в параграфи 11 и 23 на проектозакона. За тази цел се създава една нова глава “Четвърта А” в ЗМГО, която влиза в сила от датата на присъединяване на Република България към ЕС. В новия чл. 72а на ЗМГО, се посочва, че марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва със същите права, с които се ползват и притежателите на марки по българския закон. Съгласно изискванията на регламента са определени също така: Патентното ведомство на Република България като централно ведомство по индустриална собственост; Софийския градски съд като първа инстанция и Софийския апелативен съд като втора инстанция съдилища за марки на Общността.
Що се отнася до евентуална колизия между действието на територията на Република България на завареното право на марка по българския закон и на нововъзникващо право на марка на Общността след присъединяването ни към ЕС, то проекта разглежда тази възможност в §23 и постановява, че използването на марка на Общността може да бъде забранено, ако по-ранната българска марка е била регистрирана или заявена преди датата на присъединяването, но това може да стане единствено с решение на съда.
ІІІ. Общото заключение от законопроекта е, че той като цяло изпълнява поставената задача. Може да се препоръча при по-нататъшното обсъждане да се вземат предвид следните забележки:
1. В §13 е предвидено изменение на т. 1 от ал. 2 на чл. 76 в ЗМГО, така че притежателят на право върху марка да може да поиска по съдебен ред да му бъдат предадени стоките, предмет на нарушение. Така записан текстът обаче не дава яснота как ще се процедира по-нататък с отнетите стоки. Би било добре ако е укаже, че става дума за тяхното придобиване с цел унищожаване, както предвижда директива 2004/48/ЕО.
2. В §14 е записано изменение на ал. 2 на чл. 76а в ЗМГО, като предлаганият текст гласи, че при определянето на размера на обезщетението съдът взема предвид “приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението”. В чл. 13 на директива 2004/58/ЕО се казва, обаче, че при определянето на обезщетението трябва да се отчита “реализираната печалба от нарушителя”, което означава, че става дума за една по-малка величина, отчитаща разходите, направени във връзка с производството на стоките.
3. В §15 е предвиден нов чл. 76б, описващ особени случаи на обезпечение. В т. 1 на ал. 1 са указани конкретни цифри “от петстотин до сто хиляди лева”. Би било добре ако като ориентир за оценката на съда се посочи записаното в чл. 13 на директивата, а именно, че тогава когато не може да бъде изчислено по друг начин, обезщетението трябва най-малкото да покрива разходите за лиценз, ако нарушителят бе взел такъв от притежателя на правото. По-нататък в §15 на проектозакона е предвидено създаването на нов чл. 76б в ЗМГО и като ориентир за определяне на обезщетението там са посочени “равностойността на цени на дребно на правомерно произведени стоки” и “приходите, получени вследствие на нарушението”. Тук отново има основание да се изтъкне, че в чл. 13 на директивата става дума за реализирана печалба, а не за реализирани приходи от продажби.
4. В §15 е предвидено също така създаването на нов чл. 76д в ЗМГО, където са посочени средства за осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства. Тези разпоредби, както вече бе отбелязано, излизат извън обхвата на минималните изисквания, записани в директивата. Ако се приемат в този вид би трябвало да се укаже и на правото на отказ на предоставяне на информация, която може да се използва срещу този, който я предоставя или срещу негови близки роднини (чл. 8 в Директивата).
5. С §19 на проекта се предлага създаването на нов чл. 79а в ЗМГО. С него се предвиждат действия по задържане на съмнителни стоки по инициатива на митническите органи, така както предвижда чл. 4 на Регламент 1383/2003. В проекта е предвидено и задържане на съмнителни стоки от митническите органи “по искане на друг държавен орган”. Такава възможност не е предвидена в чл. 4 на регламента.
Освен това трябва да се има предвид, че превантивното действие по чл. 4 се разглежда в регламента само като условие за да се изпълни от заинтересованото лице изискването на чл. 5 на регламента за подаване на писмена молба за съдействие. След като това бъде направено се влиза в нормалната ситуация, която се разглежда в чл. 13 на регламента и съответно в §18 на предлагания проект. Поради тази причина срокът на задържане на стоката по инициатива на митническите власти в новия чл. 79а в ЗМГО би трябвало да е 3 работни дни, считани от момента на уведомяването на притежателя на правото (така както е в чл. 4 на регламента). След като в рамките на този срок постъпи съответната писмена молба за съдействие би трябвало да започнат да текат сроковете, съгласно чл. 13 на регламента.
По време на дискусията в Комисията бе изтъкнато, също така, че е необходимо да се обсъдят гаранции срещу злоупотреба с възможността да се задържат стоки от митническите власти.
След състоялата се дискусия и като взема предвид направените бележки, Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие от 14 гласа “за” да бъде подкрепен на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, № 654-01-63, внесен от Нина Стефанова Чилова, Атанас Тодоров Мерджанов и Фикрет Хюдаетов Шабанов на 17 май 2006 г., като направените препоръки бъдат взети предвид от водещата комисия между първо и второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
