Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
27/07/2006
СТАНОВИЩЕ
Относно: проект на Закон за данъците върху доходите на физическите
лица, № 602-01-61, внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г.
На заседанието, проведено на 27 юли 2006 г. Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за данъците върху доходите на физическите лица, № 602-01-61, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен пред членовете на комисията от г-н Георги Кадиев, заместник министър на финансите.
I. Облагането на доходите на физическите лица е една от сферите на законодателна дейност, където най-силно се прилага принципа на субсидиарността, т.е. продължават да се запазват като цяло суверенните права на страните-членки. Очакванията са, че даже и след достигането на една още по-висока степен на интеграция този въпрос ще остане прерогатив на страните-членки. В документа на Европейската комисия, озаглавен “Данъчна политика в Европейския съюз – приоритети за следващите години" (COM(2001) 260) се прави именно такъв извод.
В същото време, обаче, има някои специфични въпроси на данъчното облагане на доходите на физическите лица, които се нуждаят от хармонизиране в контекста на развитието на единния вътрешен пазар. Проблемни области, където Европейската комисия се стреми към хармонизиране, са облагането на доходите от пенсии, лихви и дивиденти. Целта при доходите от пенсиите е да не се стигне до дискриминация по национален признак и да се гарантира свободното движение на работна сила, а при доходите от лихви и дивиденти – да не се затрудни функционирането на единния вътрешен пазар и по-специално свободното движение на капитал.
Въпросът с облагането на лихвите е свързан и с преодоляването на някои възможности за отклонение от плащане на данъци. В някои страни-членки на ЕС лихвите от спестявания се облагат с данък, в други не. Поради тази причина се наблюдава “изтичане” на спестявания към страните, където няма облагане на лихвите. Възможна е и появата на двойно данъчно облагане, когато то се извършва както в страната на получаване на лихвата, така и в страната, където лицето, получател на лихвата е резидент за данъчни цели.
Като противодействие на тази тенденция в ЕС е приета Директива на Съвета 2003/48/ЕО от 3 юни 2003 г. относно данъчното облагане на спестявания под формата на лихвени плащания. В член 1 на този акт е записано, че крайната цел на Директивата е “да се даде възможност доходът от спестявания под формата на лихвени плащания, извършени в една държава – членка към действителни получатели, които са резиденти за данъчни цели в друга държава – членка, да се превърне в предмет на ефективно данъчно облагане в съответствие със законите на последната държава – членка.”
Тази директива предвижда банките на страните-членки, където се изплащат лихвите, да предоставят съответната информация на данъчните власти на страните-членки, където са данъчни резиденти получателите на лихвите с цел да се избегне двойното данъчно облагане. Тъй като три страни-членки на ЕС (Австрия, Белгия и Люксембург) са с по-особено третиране на банковата тайна, те са временно освободени от задължението да предоставят съответната банкова информация за изплатените лихви. При това положение тези страни ще запазят временно стария режим на облагане и ще се събират данък върху лихвите при източника на дохода (в момента 20%). Така събираният данък, обаче, ще се разпределя в съотношение 1:3 между страната, където се изплаща лихвата (Австрия, Белгия или Люксембург) и страната, където е резидент за данъчни цели получателят на лихвата.
ІІ. В предлаганият законопроект хармонизацията с Директива на Съвета 2003/48/ЕО се извършва посредством чл. 78, чл. 79, т. 49 и т. 50 от чл. 1 на Допълнителната разпоредба.
В Чл. 14 на посочената директива е записано, че “ако лихвата, получена от действителния получател е била обложена с подоходен данък в държавата-членка на агента по плащанията, държавата-членка по местожителство за данъчни цели на действителния получател му предоставя данъчен кредит, равен на сумата на удържания данък” Когато удържаната сума надвишава сумата на дължимия данък държавата-членка по местожителство за данъчни цели връща превишението. Изпълнението на това условие е постигнато изцяло чрез чл. 78 и 79 на предлагания законопроект.
Чрез т. 50 на Допълнителната разпоредба на проектозакона е постигната хармонизация с Член 4 на Директива 2003/48/ЕО, където е дадено определение на понятието “агент по плащанията”, а чрез т. 50 на същата Допълнителна разпоредба е въведен чл. 6 на директивата, където пък е дадено определение на понятието “лихвено плащане”.
ІІІ. От гледна точка на прилагането на европейското право и практиката на страните-членки на ЕС към предлаганият законопроект може да се направи следната бележка:
1. В чл. 37 ал. 5 е записано, че не се облагат с окончателен данък доходите на чуждестранните лица, описани в ал. 1 на същия член, ако те попадат в кръга на освободените от облагане доходи, посочени в чл. 13 на законопрпоекта, при условие, че доходите са начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава-членка на ЕС, както и в друга държава-членка на Европейското икономическо пространство.
Всъщност, съгласно посочената по-горе Директива 2003/48/ЕО би трябвало да се освободят от окончателен данък само доходите на посочените чуждестранни лица, получени от лихви. Разширяването на доходите, освободени от окончателен данък, извън доходите от лихви, както е направено чрез сегашния текст на чл. 37, ал. 5 на законопроекта, не може да се обясни с нормативен акт на ЕС и не е типично за системата на данъчно облагане на физическите лица в страните-членки на ЕС.
След състоялата се дискусия и като взема предвид, че целите на хармонизирането с правото на ЕС като цяло са постигнати, Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие (11 гласа "за") на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за данъците върху доходите на физическите лица, № 602-01-61, внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г., като направената бележка бъде взета предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
Относно: проект на Закон за данъците върху доходите на физическите
лица, № 602-01-61, внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г.
На заседанието, проведено на 27 юли 2006 г. Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за данъците върху доходите на физическите лица, № 602-01-61, внесен от Министерския съвет.
Законопроектът беше представен пред членовете на комисията от г-н Георги Кадиев, заместник министър на финансите.
I. Облагането на доходите на физическите лица е една от сферите на законодателна дейност, където най-силно се прилага принципа на субсидиарността, т.е. продължават да се запазват като цяло суверенните права на страните-членки. Очакванията са, че даже и след достигането на една още по-висока степен на интеграция този въпрос ще остане прерогатив на страните-членки. В документа на Европейската комисия, озаглавен “Данъчна политика в Европейския съюз – приоритети за следващите години" (COM(2001) 260) се прави именно такъв извод.
В същото време, обаче, има някои специфични въпроси на данъчното облагане на доходите на физическите лица, които се нуждаят от хармонизиране в контекста на развитието на единния вътрешен пазар. Проблемни области, където Европейската комисия се стреми към хармонизиране, са облагането на доходите от пенсии, лихви и дивиденти. Целта при доходите от пенсиите е да не се стигне до дискриминация по национален признак и да се гарантира свободното движение на работна сила, а при доходите от лихви и дивиденти – да не се затрудни функционирането на единния вътрешен пазар и по-специално свободното движение на капитал.
Въпросът с облагането на лихвите е свързан и с преодоляването на някои възможности за отклонение от плащане на данъци. В някои страни-членки на ЕС лихвите от спестявания се облагат с данък, в други не. Поради тази причина се наблюдава “изтичане” на спестявания към страните, където няма облагане на лихвите. Възможна е и появата на двойно данъчно облагане, когато то се извършва както в страната на получаване на лихвата, така и в страната, където лицето, получател на лихвата е резидент за данъчни цели.
Като противодействие на тази тенденция в ЕС е приета Директива на Съвета 2003/48/ЕО от 3 юни 2003 г. относно данъчното облагане на спестявания под формата на лихвени плащания. В член 1 на този акт е записано, че крайната цел на Директивата е “да се даде възможност доходът от спестявания под формата на лихвени плащания, извършени в една държава – членка към действителни получатели, които са резиденти за данъчни цели в друга държава – членка, да се превърне в предмет на ефективно данъчно облагане в съответствие със законите на последната държава – членка.”
Тази директива предвижда банките на страните-членки, където се изплащат лихвите, да предоставят съответната информация на данъчните власти на страните-членки, където са данъчни резиденти получателите на лихвите с цел да се избегне двойното данъчно облагане. Тъй като три страни-членки на ЕС (Австрия, Белгия и Люксембург) са с по-особено третиране на банковата тайна, те са временно освободени от задължението да предоставят съответната банкова информация за изплатените лихви. При това положение тези страни ще запазят временно стария режим на облагане и ще се събират данък върху лихвите при източника на дохода (в момента 20%). Така събираният данък, обаче, ще се разпределя в съотношение 1:3 между страната, където се изплаща лихвата (Австрия, Белгия или Люксембург) и страната, където е резидент за данъчни цели получателят на лихвата.
ІІ. В предлаганият законопроект хармонизацията с Директива на Съвета 2003/48/ЕО се извършва посредством чл. 78, чл. 79, т. 49 и т. 50 от чл. 1 на Допълнителната разпоредба.
В Чл. 14 на посочената директива е записано, че “ако лихвата, получена от действителния получател е била обложена с подоходен данък в държавата-членка на агента по плащанията, държавата-членка по местожителство за данъчни цели на действителния получател му предоставя данъчен кредит, равен на сумата на удържания данък” Когато удържаната сума надвишава сумата на дължимия данък държавата-членка по местожителство за данъчни цели връща превишението. Изпълнението на това условие е постигнато изцяло чрез чл. 78 и 79 на предлагания законопроект.
Чрез т. 50 на Допълнителната разпоредба на проектозакона е постигната хармонизация с Член 4 на Директива 2003/48/ЕО, където е дадено определение на понятието “агент по плащанията”, а чрез т. 50 на същата Допълнителна разпоредба е въведен чл. 6 на директивата, където пък е дадено определение на понятието “лихвено плащане”.
ІІІ. От гледна точка на прилагането на европейското право и практиката на страните-членки на ЕС към предлаганият законопроект може да се направи следната бележка:
1. В чл. 37 ал. 5 е записано, че не се облагат с окончателен данък доходите на чуждестранните лица, описани в ал. 1 на същия член, ако те попадат в кръга на освободените от облагане доходи, посочени в чл. 13 на законопрпоекта, при условие, че доходите са начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава-членка на ЕС, както и в друга държава-членка на Европейското икономическо пространство.
Всъщност, съгласно посочената по-горе Директива 2003/48/ЕО би трябвало да се освободят от окончателен данък само доходите на посочените чуждестранни лица, получени от лихви. Разширяването на доходите, освободени от окончателен данък, извън доходите от лихви, както е направено чрез сегашния текст на чл. 37, ал. 5 на законопроекта, не може да се обясни с нормативен акт на ЕС и не е типично за системата на данъчно облагане на физическите лица в страните-членки на ЕС.
След състоялата се дискусия и като взема предвид, че целите на хармонизирането с правото на ЕС като цяло са постигнати, Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие (11 гласа "за") на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за данъците върху доходите на физическите лица, № 602-01-61, внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г., като направената бележка бъде взета предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
