Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
Комисия по европейските въпроси
27/07/2006
проект на Закон за изменение и допълнение на
Закона за здравното осигуряване, 602-01-59,
внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г.
На заседанието, проведено на 27 юли 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от г-н Трифон Нешков – началник отдел “Европейски въпроси” в Министерство на здравеопазването. В заседанието взе участие и г-н Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването.
І. Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване цели да създаде условия за прилагането на правилата за координация на социално осигурителните системи в Европейския съюз, в частта която се отнася до осигурителните рискове, обхванати от системата на задължителното здравно осигуряване – болест и майчинство. Правилата за координация в Европейския съюз са въведени с Регламент на Съвета (ЕО) № 1408 от 14 юни 1971 г. за прилагане на системи за социална сигурност към наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент на Съвета (ЕО) № 574 от 21 март 1972 г., определящ процедурата за прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1408 от 1971 г. Същевременно предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване въвежда Европейска здравноосигурителна карта в Република България в съответствие с решение на Съвета на Европа от март 2002 година.
II. Координацията в областта на социалното осигуряване в рамките на Европейския съюз е от съществено значение за лицата, които упражняват правото си на свободно движение в рамките на Общността. Съгласно чл. 42 от Договора за създаване на Европейска общност Съвета приема мерки, “които са необходими за осигуряване на свободното движение на работниците и служителите, като в частност установява система, позволяваща на работещите в различни държави-членки лица и на лицата, ползващи техните права, да бъде осигурено кумулиране на вноските за всички периоди, с оглед на придобиването и запазването на правото на обезщетения от социалните фондове” и “изплащането на такива обезщетения на лица, които живеят на територията на държавите-членки”. На основние чл. 42 от Договора Съвета приема Регламент № 1408 от 14 юни 1971 г. за прилагане на системи за социална сигурност към наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент № 574 от 21 март 1972 година. Регламенти 1408/71 и 574/72 съдържат практически решения на по-голяма част от трансграничните проблеми, които могат да възникнат в областта на социалното осигуряване. Регламентите не хармонизират, а по-скоро координират осигурителните системи в рамките на Общността. Те не заместват различните системи с единна европейска система и държавите-членки са свободни да определят в детайли собствените си осигурителни системи, включително обезщетенията, които се предоставят, условията за получаване и стойността на тези обезщетения, при спазване на основните принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация.
III. С цел премахване на бариерите пред Европейския пазар на труда на среща в Барселона на 15 и 16 март 2002 г., Европейският съвет взема решение за създаването на Европейска здравноосигурителна карта. Картата замества използваните формуляри, известни като Е 111, които дават достъп до медицинска помощ при необходимост при временно пребиваване. Моделът на здравноосигурителната карта е идентичен във всички държави-членки. Това позволява нейното идентифициране веднага от съответните органи. По този начин осигуреното лице може да получи необходимата медицинска помощ по опростена процедура.
IV. С оглед прилагане на правилата за координация, въведени с Регламенти 1408/71 и 574/72 със законопроекта се предвижда заплащане за сметка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на оказана медицинска помощ на български граждани в рамките на Европейската общност, Еропейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария. В тази връзка с § 1 - § 3 от законопроекта се предвиждат промени във финансовото устройство на Националната здравноосигурителна каса.
С § 5 от законопроекта се прецизира кръга на здравноосигурените лица, като в съответствие с чл. 13 от Регламент 1408/71 се въвежда правилото за приложимост само на едно осигурително законодателство.
В § 9 от законопроекта се предвижда включването в информационната система на Националната здравноосигурителна каса на регистър на лицата, осигурени в друга държава, които в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, имат право да получават медицинска помощ в Република България за сметка на НЗОК.
В съответствие с решение на Европейския съвета от март 2002 година, всяка държава-членка е отговорна за издаването на Европейска здравноосигурителна карта на своя територия. За Република България задължението възниква от датата на членството в Европейския съюз. С оглед изпълнението на това задължение с §.10 от законопроекта се създава нов раздел в глава втора на Закона за здравното осигуряване, в който се регламентира издаването на Европейска здравноосигурителна карта от Националната здравноосигурителна каса. Със законопроектът се създава правно основание за издаването на подзаконов нормативен акт – инструкция - в който подробно да се уреди реда, по който ще се издава картата. Предвижда се срокът на валидност на картата да е 1 година. В случаите, когато заявителят е непълнолетен или лице, което получава пенсия срокът на картата е съответно до 5 или 10 години.
В § 11 от законопроекта се посочва в кои актове се съдържат правилата за координация на системите за социална сигурност.
С § 13 от законопроекта се правят изменения в Закона за здравето, които целят синхронизирането на нормативния акт с правилата за координация на системите за социална сигурност по отношение на чужденците, които пребивават на територията на Република България.
ІV. Въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване е в съответствие с Регламент на Съвета (ЕО) № 1408 от 14 юни 1971 г. за прилагане на системи за социална сигурност към наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент на Съвета (ЕО) № 574 от 21 март 1972 г., определящ процедурата за прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1408 от 1971 г. и в съответствие с решение на Съвета на Европа от март 2002 година.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие (11 гласа “за”) на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 602-01-59, внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
Закона за здравното осигуряване, 602-01-59,
внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г.
На заседанието, проведено на 27 юли 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от г-н Трифон Нешков – началник отдел “Европейски въпроси” в Министерство на здравеопазването. В заседанието взе участие и г-н Валери Цеков – заместник-министър на здравеопазването.
І. Законът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване цели да създаде условия за прилагането на правилата за координация на социално осигурителните системи в Европейския съюз, в частта която се отнася до осигурителните рискове, обхванати от системата на задължителното здравно осигуряване – болест и майчинство. Правилата за координация в Европейския съюз са въведени с Регламент на Съвета (ЕО) № 1408 от 14 юни 1971 г. за прилагане на системи за социална сигурност към наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент на Съвета (ЕО) № 574 от 21 март 1972 г., определящ процедурата за прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1408 от 1971 г. Същевременно предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване въвежда Европейска здравноосигурителна карта в Република България в съответствие с решение на Съвета на Европа от март 2002 година.
II. Координацията в областта на социалното осигуряване в рамките на Европейския съюз е от съществено значение за лицата, които упражняват правото си на свободно движение в рамките на Общността. Съгласно чл. 42 от Договора за създаване на Европейска общност Съвета приема мерки, “които са необходими за осигуряване на свободното движение на работниците и служителите, като в частност установява система, позволяваща на работещите в различни държави-членки лица и на лицата, ползващи техните права, да бъде осигурено кумулиране на вноските за всички периоди, с оглед на придобиването и запазването на правото на обезщетения от социалните фондове” и “изплащането на такива обезщетения на лица, които живеят на територията на държавите-членки”. На основние чл. 42 от Договора Съвета приема Регламент № 1408 от 14 юни 1971 г. за прилагане на системи за социална сигурност към наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент № 574 от 21 март 1972 година. Регламенти 1408/71 и 574/72 съдържат практически решения на по-голяма част от трансграничните проблеми, които могат да възникнат в областта на социалното осигуряване. Регламентите не хармонизират, а по-скоро координират осигурителните системи в рамките на Общността. Те не заместват различните системи с единна европейска система и държавите-членки са свободни да определят в детайли собствените си осигурителни системи, включително обезщетенията, които се предоставят, условията за получаване и стойността на тези обезщетения, при спазване на основните принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация.
III. С цел премахване на бариерите пред Европейския пазар на труда на среща в Барселона на 15 и 16 март 2002 г., Европейският съвет взема решение за създаването на Европейска здравноосигурителна карта. Картата замества използваните формуляри, известни като Е 111, които дават достъп до медицинска помощ при необходимост при временно пребиваване. Моделът на здравноосигурителната карта е идентичен във всички държави-членки. Това позволява нейното идентифициране веднага от съответните органи. По този начин осигуреното лице може да получи необходимата медицинска помощ по опростена процедура.
IV. С оглед прилагане на правилата за координация, въведени с Регламенти 1408/71 и 574/72 със законопроекта се предвижда заплащане за сметка на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) на оказана медицинска помощ на български граждани в рамките на Европейската общност, Еропейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария. В тази връзка с § 1 - § 3 от законопроекта се предвиждат промени във финансовото устройство на Националната здравноосигурителна каса.
С § 5 от законопроекта се прецизира кръга на здравноосигурените лица, като в съответствие с чл. 13 от Регламент 1408/71 се въвежда правилото за приложимост само на едно осигурително законодателство.
В § 9 от законопроекта се предвижда включването в информационната система на Националната здравноосигурителна каса на регистър на лицата, осигурени в друга държава, които в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, имат право да получават медицинска помощ в Република България за сметка на НЗОК.
В съответствие с решение на Европейския съвета от март 2002 година, всяка държава-членка е отговорна за издаването на Европейска здравноосигурителна карта на своя територия. За Република България задължението възниква от датата на членството в Европейския съюз. С оглед изпълнението на това задължение с §.10 от законопроекта се създава нов раздел в глава втора на Закона за здравното осигуряване, в който се регламентира издаването на Европейска здравноосигурителна карта от Националната здравноосигурителна каса. Със законопроектът се създава правно основание за издаването на подзаконов нормативен акт – инструкция - в който подробно да се уреди реда, по който ще се издава картата. Предвижда се срокът на валидност на картата да е 1 година. В случаите, когато заявителят е непълнолетен или лице, което получава пенсия срокът на картата е съответно до 5 или 10 години.
В § 11 от законопроекта се посочва в кои актове се съдържат правилата за координация на системите за социална сигурност.
С § 13 от законопроекта се правят изменения в Закона за здравето, които целят синхронизирането на нормативния акт с правилата за координация на системите за социална сигурност по отношение на чужденците, които пребивават на територията на Република България.
ІV. Въз основа на гореизложеното може да се направи заключение, че предложеният Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване е в съответствие с Регламент на Съвета (ЕО) № 1408 от 14 юни 1971 г. за прилагане на системи за социална сигурност към наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент на Съвета (ЕО) № 574 от 21 март 1972 г., определящ процедурата за прилагане на Регламент на Съвета (ЕО) № 1408 от 1971 г. и в съответствие с решение на Съвета на Европа от март 2002 година.
С оглед на гореизложеното Комисията по европейска интеграция предлага с единодушие (11 гласа “за”) на Народното събрание да бъде приет на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 602-01-59, внесен от Министерския съвет на 19 юли 2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ
