проект на Закон за изменение и допълнение
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс,
№ 602-01-76, внесен от Министерския съвет
на 28 август 2006 г.

---

На извънредното заседание, проведено на 15 септември 2006 г., Комисията по европейска интеграция разгледа проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, внесен от Министерския съвет.
Пред членовете на комисията законопроектът беше представен от г-н Георги Кадиев, заместник-министър на финансите. В обсъждането взе участие и г-жа Людмила Елкова – директор на Дирекция “Данъчна политика” в Министерство на финансите.

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предвижда две основни групи промени.

I. Част от допълненията в законопроекта са изготвени предвид присъединяванеto на Република България към Европейския съюз и имат за цел пълна хармонизация на българското данъчно законодателство с изискванията на европейските директиви. Законопроектът предвижда детайлно разписана уредба на три процедури в областта на взаимната помощ и обмена на информация с държавите - членки на Европейския съюз. Първата от тях се отнася до взаимна помощ и обмен на информация с държавите - членки на Европейския съюз, в областта на данъците върху доходите, имуществото и застрахователните премии. С предложените в законопроекта текстове се транспонират изискванията на Директива 77/799/ЕИО относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото данъчно облагане и облагането на застрахователните премии. Целта на втората процедура е да се улеснят координацията и сътрудничеството между държавите членки при обмен на информация относно доходи от спестявания. Та се транспонират изискванията на Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания. Третата процедура е за взаимна помощ с държавите - членки на Европейския съюз, при събирането на изрично изброените публични вземания. С предложените в законопроекта текстове се транспонират изискванията на Директива 76/308/ЕИО относно взаимната помощ при събирането на вземания за някои видове такси, мита, данъци и други и Директива 2002/94/ЕО, регламентираща подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Директива 76/308/ЕИО.
Втората основна група промени на кодекса целят усъвършенстване и прецизиране разпоредбите на кодекса, като повечето са от редакционен и правно-технически характер.

II. Първата уредена от законопроекта процедура в областта на взаимната помощ и обмена на информация с държавите - членки на Европейския съюз, транспонира изискванията на Директива 77/799/ЕИО. Законопроектът предвижда взаимната помощ и обменът да се осъществяват от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Урежда се три вида обмен на информация – при запитване, автоматичен и спонтанен. Законопроектът предвижда възможност изпълнителният директор на Националната агенция за приходите при определени условия да откаже да предостави информация. Тъй като разкриването на подобна информация може да засегне основните права на лицата, информацията, получена от друга държава членка, не може да бъде използвана без нейно разрешение за други цели освен за тези, свързани с данъчното облагане, или за целите на съдебното производство във връзка с нарушаването на данъчното законодателство.
Целта на втората уредена от законопроекта процедура в съответствие с Директива 2003/48/ЕО е да се улеснят координацията и сътрудничеството между държавите членки при обмен на информация относно доходи от спестявания. Той съдържа правила за предоставянето на информация относно доходи от спестявания, изплатени от местен агент-платец на притежател на дохода - местно лице на друга държава членка, или относно доходи, изплатени от местен стопански субект на агент-платец – получател на доход от спестявания. Законопроектът също процедурата за обмен на информация между компетентните органи на държавите членки, като изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е органът, оправомощен да обменя информация от такъв характер с компетентните органи на други държави членки. В съответствие с Директива 2003/48/ЕО законопроектът предвижда единствено за целите на обмена на информация притежателят на дохода да бъде физическо лице, на което се изплаща доход от спестяване. За да бъде притежателят на дохода местно лице на дадена държава членка, водещ е принципът на постоянния адрес на лицето. Държавата се определя от агент-платеца, като се предвижда диференциран подход за договори, влезли в сила преди и след 1 януари 2004 г. Същият подход се предвижда и при установяване самоличността на притежателя на дохода. В законопроекта е предвидено, че 30 април е крайният срок за предоставяне на информацията от местните агент-платци, съответно от местните стопански субекти, отнасяща се до всички доходи от спестявания, изплатени през съответната календарна година. Предвидена е възможност за освобождаване от специалния данък при източника, за което е необходимо издаване на удостоверение от българска страна, която е във връзка с дерогационния режим, който е договорен за трите държави – Австрия, Белгия и Люксембург., като се въвеждат два преходни периода.
С третата уредена в законопроекта процедура се транспонират изискванията на Директива 76/308/ЕИО и Директива 2002/94/ЕО, регламентираща подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Директива 76/308/ЕИО. Министърът на финансите или упълномощено от него длъжностно лице е компетентен да осъществява взаимна помощ с държавите - членки на Европейския съюз, при събирането на изрично изброените публични вземания. Предвидено е взаимната помощ при събирането на публични вземания да се осъществява чрез четири вида молби - за информация, за уведомяване, за събиране на вземане и за обезпечителни мерки. В съответствие с директивите законопроектът определя условията, според които трябва да се изготвят молбите за взаимопомощ от страна на запитващия орган, както и изричните обстоятелства, при които запитаният орган може да откаже взаимна помощ. Регламентирана е възможност за отсрочване или разсрочване на публичните вземания, както и за оспорване на вземането или изпълнителното основание пред компетентния орган на държавата членка на запитващия орган.
В законопроекта са въведени и редица норми, които усъвършенстват и прецизират уредбата в кодекса, без да проитиворечат на правото на Европейския съюз. С тях се:
- разширяват функциите на министъра на финансите за последващ контрол върху органите на агенцията за приходите;
- добавят дознателите към органите, които могат да правят искане за разкриване на данъчна и осигурителна информация;
- допълват правилата, установяващи компетентната териториална дирекция в случаите на правоприемство или прекратяване, когато са налице множество правоприемници или отговарящи за задълженията лица;
- урежда 14-дневен срок за обжалване на действията за обезпечаване на доказателствата от датата на извършването им;
- изменя органът, който възлага извършване на нова ревизия и правилата за извършване на ревизии на чуждестранни лица;
- запазва поредността на вписаните обезпечителни мерки;
- предлага корекция на поредността на погасяване на публичните вземания в изпълнителното производство;
- предвиждат изменения в частта относно разсрочването и отсрочването на държавни вземания;
- унифицира режимът на местната подъдност при съдебни спорове с този на Гражданския процесуален кодекс и Административнопроцесуалния кодекс;
- допълва се Законът за особените залози, като в регистъра на особените залози се вписват действия по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания;
- изменя Законът за събиране на държавните вземания, като се прецизират разпоредбите, регламентиращи издръжката на Агенцията за държавни вземания.

ІІІ. По отделни текстове на законопроекта могат да бъдат направени следните бележки и предложения:

1. Съгласно чл.1, ал.2 от Директива 2004/56/ЕС, която изменя Директива 77/799/ЕИО, органът, до когото е отправено запитването, е длъжен да действа, както ако действаше за своя сметка или въз основа на запитване на друг държавен орган от неговата държава. Тъй като това правило не е възпроизведено в законопроекта, то следва да бъде транспонирано.
2. В чл.143н, ал.1, който урежда информацията, която местните агенти-платци предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, не са включени данните относно различните видове спестявания, за които трябва да бъде уведомен компетентния държавен орган, както предвижда чл.8, ал.2 от Директива 2003/48/ЕС. Препоръчително е правилото на чл.8, ал.2 от Директива 2003/48/ЕС да бъде транспонирано в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
3. Moже да се препоръча най-важните реквизити на молбата за взаимна помощ, предвидени в чл.4 (2), 5(2), 7(3) и 13 от Директива 76/308/ЕЕС да се посочат в закона, а не, както е предвидено в чл.269, ал.5 – в образец на заповед на министъра на финансите.

ІV. Въз основа на изложеното може да се направи заключение, че предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за данъчно-осигурителния процесуален кодекс транспонира изискванията на Директива 77/799/ЕИО, Директива 2003/48/ЕО, Директива 76/308/ЕИО и Директива 2002/94/ЕО, регламентираща подробни правила за прилагане на някои разпоредби на Директива 76/308/ЕИО.
Правилата, които целят усъвършенстване и прецизиране разпоредбите на кодекса, не противоречат на правото на Европейския съюз.


С оглед на гореизложеното, Комисията по европейска интеграция предлага (с 9 гласа “за”) на Народното събрание да приеме на първо гласуване проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс № 602-01-76, внесен от Министерския съвет на 28 август 2006 г., като направените бележки бъдат взети предвид от водещата комисия при обсъждане на законопроекта между първо и второ гласуване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ

/п./АТАНАС ПАПАРИЗОВ